Повечето от вас вероятно знаят, че има около 200 истории за потопа, включително Ной, Гилгамеш, Ману, Девкалион и така нататък. Този е различен по редица причини. Нека обясним:
Твърди се, че предшества другите наводнения, които удариха други хора.
Потопът не е иницииран от някакъв бог, за да накаже човечеството, вместо това жертвите искат помощта на своите богове.
Той разказва повече или по-малко за потопа, известен сред геолозите като черноморския потоп .
В него се споменава неизвестен праисторически език.
И така, кой ни казва за това? Това е народът на остров Самотраки , чрез разказите на Диодор Сицилийски .
| гръцки | английски (от C. Oldfather) |
|---|---|
| Περὶ δὲ τῶν κατὰ τὴν Ἑllladα καὶ τὸ Αἰγαῖον πέλαγος κειμένων νῦν dyέξimen, τὴν ἀρχὴν ἀπὸ τῆς Σαμοθρᾴκης ποιησάμενοι. ταύτην γὰρ τὴν νῆσον ἔνιοι μέν φασι τὸ παλαιὸν Σάμον ὀνομασθῆναι, τῆς δὲ νῦν Σάμου κτισθείσης διὰ τὴν ὁμωνυμίαν ἀπὸ τῆς παρακειμένης τῇ παλαιᾷ Σάμῳ Θρᾴκης Σαμοθρᾴκην ὀνομασθῆναι. ᾤκησαν δ´ αὐτὴν αὐτόχθονες ἄνθρωποι· διὸ καὶ περὶ τῶν πρώτων γενομένων παρ´ αὐτοῖς ἀνθρώπων καὶ ἡγεμόνων οὐδεὶς παραδέδοται λόγος. ἔνιοι δέ φασι τὸ παλαιὸν Σαόννηson καλουμένην διὰ τοὺς ἀποικισθέντας ἔκ τε Σάmoυ καὶ Θρᾴκης Σαμοθρᾴκην ὀνομασθῆναι. ἐσχήκασι δὲ palαιὰν ἰδίαν dyάlecton οἱ αὐτόχθονες, ἧς polllὰ ἐν ταῖς θυσίαις μέχρι τοῦ νῦν τηρεῖται. οἱ δὲ Σαμόθρᾳκες ἱστοροῦσι πρὸ τῶν παρὰ τοῖς ἄλλοις γenomένων κατακλυσμῶν ἕτερον ἐκεῖ μέγαν γενέσθαι, τὸ μὲν πρῶτον τοῦ πerὶ τὰς Κυανέας στόματος ῥαγέντος, μετὰ δὲ ταῦτα τοῦ Ἑλλησπόντου. τὸ γὰρ ἐν τῷ Πόντῳ πέλαγος λιμνης ἔχον τάξιν μέχρι τοσύτου reprlηρῶσθαι dyὰ τῶν εἰsreόντων ποταμῶν, μέχρι ὅτου dyὰ τὸ plῆθος παρεκχυθὲν τὸ ῥeῦma lvrsως ἐξέpesen εἰς τὸν Ἑλλήσποντον καὶ πολλὴν μὲν τῆς Ἀσίας τῆς pαρὰ θάλατταν ἐπέκλυσεν, οὐκ ὀλίγην δὲ καὶ τῆς ἐπιπέδου γῆς ἐν τῇ Σαμοθρᾴκῃ θάλατταν ἐποίηsse· καὶ διὰ τοῦτ´ ἐν τοῖς metαγenesτέροις καιροῖς ἐνίους τῶν ἁλιέων ἀnespaκέναι τοῖς δικτύοις λιθινα κionόkrana, ὡς καὶ πόλεων κατακεκλυσμένων. τοὺς δὲ πeryληφθέντας πrosαναδραμεῖν εἰς τοὺς ὑψηλοτέρους τῆς νοσου τόπους· τῆς δὲ θαλάττης ἀναβαινούσης ἀεὶ μᾶλλον, εὔξασθαι τοῖς θεοῖς τοὺς ἐγχωρίους, καὶ διασωθέντας κύκλῳ περὶ ὅλην τὴν νῆσον ὅρους θέσθαι τῆς σωτηρίας, καὶ βωμοὺς ἱδρύσασθαι, ἐφ´ ὧν μέχρι τοῦ νῦν θύειν· ὥστ´ εἶναι φανερὸν ὅτι πρὸ τοῦ κατακλυσμοῦ κατῴκουν τὴν Σαμοθρᾴκην. | Сега ще дадем описание на островите, които се намират в съседство с Гърция и в Егейско море, като се започне от Самотраки. Според някои този остров се е наричал Самос в древни времена, но когато островът, известен сега като Самос, се заселва, тъй като имената са еднакви, древният Самос започва да се нарича Самотраки от земята на Тракия, която се намира отсреща то. Беше заселен от хора, произлезли от самата почва; следователно не е предадена традиция относно това кои са първите мъже и лидери на острова. Но някои казват, че в древността се е наричал Саонес и че е получил името Самотраки заради заселниците, които са емигрирали към него както от Самос, така и от Тракия. Първите и първоначални жители са използвали древен език, който е бил специфичен за тях и от който много думи са запазени и до днес в ритуала на техните жертвоприношения. А самотраките имат предание, че преди потопа, сполетял други народи, сред тях се е случил голям потоп, в хода на който първо се е разкъсал изходът на Цианските скали, а след това Хелеспонтът. Защото Понт, който по това време имаше формата на езеро, беше толкова набъбнал от реките, които се вливаха в него, че поради голямото наводнение, което се беше изляло в него, водите му нахлуха бурно в Хелеспонт и наводниха голяма част от крайбрежието на Азия и превърна не малка част от равнинната част на остров Самотраки в море; и това е причината, казват ни, защо в по-късни времена рибарите от време на време са изваждали в мрежите си каменни капители на колони, тъй като дори градовете са били покрити от наводнението. Жителите, които бяха хванати от наводнението, разказът продължава, изтичаха до по-високите райони на острова; и когато морето продължи да се издига все по-високо и по-високо, те се помолиха на местните богове и тъй като животът им беше пощаден, в памет на спасяването им те поставиха гранични камъни около цялата обиколка на острова и посветени олтари, върху които принасяха жертви дори на днешния ден. Поради тези причини е ясно, че те са обитавали Самотраки преди потопа. |
RSP Beekes - „Произходът на Kabeiroiˮ, 2004 Leiden
Твърди се, че Kadmilos, един от Kabeiroi, има типично (не-IE) анадолско име. И още, че самото име Kabeiroi е вариант на Kabarn-oi. Ново прозрение в предгръцки показва, че тази дума е типично предгръцко име и че оригиналната форма е *Kabar( y )-. Това показва, че старата връзка със семитски (kabìr- 'велик') трябва да бъде окончателно изоставена.'
КаБаар/КаБаал - силата на Баал Кибела
Разбира се, Kabeiroi може да са били богове, които са били внесени от анадолските фермери, които от своя страна са започнали да се местят поради това наводнение. Не можем да знаем наистина.
КаБаРа Гайда.
Сега, в случай че се чудите кога се е случило това събитие, геолозите го датират около 7500 г. пр. н. е. или 5500 г. пр. н. е. Хипотезата за това събитие е публикувана за първи път в New York Times на 17 декември 1996 г. Можете да прочетете статията тук: http://www.nytimes.com/1996/12/17/science/geologists-link-black-sea-deluge-to-farming-s-rise.html
Нека да видиме какво представлява "медното гумно" на българите.То е на сакрално място,на капище и то самото е сакрален обект.
Да погледнеме миниатюрата изобразяваща цар Давид/Симеон изобразен .като Орфей ,свирещ на арфа.Вляво от него има ,една ,колона ,по точно пиедестал ,с червена панделка и на него има поставен един предмет,съд,приличащ,на делва или кратер! Вижда се ,че този предмет е изработен от мед,нарисуван е бакърен котел!Меден съд,меден котел! Това е медното гумно на българите!Символ на властта,която е дадена от Рим,след като и там се среща! Там трябва да е глинена делва,урна която ще се пръсне на прах като я ударят.
ПРОИЗХОДЪТ НА БЪЛГАРСКАТА ГАЙДА
КаБаРа Гайда.
Сега, в случай че се чудите кога се е случило това събитие, геолозите го датират около 7500 г. пр. н. е. или 5500 г. пр. н. е. Хипотезата за това събитие е публикувана за първи път в New York Times на 17 декември 1996 г. Можете да прочетете статията тук: http://www.nytimes.com/1996/12/17/science/geologists-link-black-sea-deluge-to-farming-s-rise.html
Нека да видиме какво представлява "медното гумно" на българите.То е на сакрално място,на капище и то самото е сакрален обект.
Да погледнеме миниатюрата изобразяваща цар Давид/Симеон изобразен .като Орфей ,свирещ на арфа.Вляво от него има ,една ,колона ,по точно пиедестал ,с червена панделка и на него има поставен един предмет,съд,приличащ,на делва или кратер! Вижда се ,че този предмет е изработен от мед,нарисуван е бакърен котел!Меден съд,меден котел! Това е медното гумно на българите!Символ на властта,която е дадена от Рим,след като и там се среща! Там трябва да е глинена делва,урна която ще се пръсне на прах като я ударят.
КаБаР/Габър
Кичестия габър и Тракийско светилище - Кутела
Кутелът е мегалитен гранитен къс, който е оформен като голяма по размер кутел (среща се и като – котел/чаша) се намира на 1,5 км от село Розовец, на 20 м от черния път за връх Братан в Сърнена Средна гора между върховете Русарето и Голяма Шипковица Първата научна публикация за „Кутелът“ е на братя Херман и Карел Шкорпил в научния им труд „Могили“ от 1898 г., където е описано, че в землището на с. Розовец близо до развалините на средновековния манастир „Свети Никола“ (под връх Голяма Шипковица) се намира „жертвен кутел“, който е „сред най-любопитните жертвени камъни в страната“.[2] (В края на XIX в., когато братя Шкорпил посещават кутелa, обектът е бил счупен на части, но през 1970-те години е възстановен.) На около 30 м е разположен мегалитен обект, който вероятно е ползван за култови цели от тракийските племена обитаващи района в древността.
Кичестия габър и Тракийско светилище - Кутела
Кутелът е мегалитен гранитен къс, който е оформен като голяма по размер кутел (среща се и като – котел/чаша) се намира на 1,5 км от село Розовец, на 20 м от черния път за връх Братан в Сърнена Средна гора между върховете Русарето и Голяма Шипковица Първата научна публикация за „Кутелът“ е на братя Херман и Карел Шкорпил в научния им труд „Могили“ от 1898 г., където е описано, че в землището на с. Розовец близо до развалините на средновековния манастир „Свети Никола“ (под връх Голяма Шипковица) се намира „жертвен кутел“, който е „сред най-любопитните жертвени камъни в страната“.[2] (В края на XIX в., когато братя Шкорпил посещават кутелa, обектът е бил счупен на части, но през 1970-те години е възстановен.) На около 30 м е разположен мегалитен обект, който вероятно е ползван за култови цели от тракийските племена обитаващи района в древността.
Няма коментари:
Публикуване на коментар