През първото хилядолетие преди Христа в Мала Азия процъфтяват няколко държави. Най-богатата и най-впечатляващата е Фригия. Там са издигнати внушителни монументи, чието величие ще бъде наподобено от гърци и римляни едва след векове. Просперитета на тракийското царство е толкова голям, че възниква легендата за Мидас.
Вярвало се е, че всичко, до което се докоснел този човек се превръщало в злато.
http://sarissa.org/images/phrygia_reg.jpg
фригийски стенопис
http://historum.com/members/midas-albums-+phrygians-picture3217-phrygian-women.jpg
http://www.conservators-converse.org/wp-content/uploads/2013/06/Studio-1.jpg
http://www.conservators-converse.org/2013/06/41st-annual-meeting-wooden-artifacts-session-may-31st-the-gordion-table-circa-2011-by-rick-parker/
http://media-cache-ec0.pinimg.com/736x/b8/16/6a/b8166a64bd9c38613fc3fa5947f4ae32.jpg
Херодот разказва как дори египтяните вярвали, че фригите са най-древния народ- Her. 2.2. За това свидетелства и обстоятелството, че тези наши предци са колонизирали доста територии. Най-старата им родина са Балканите, а най-старото име на този древена тракийски народ е бриги- Her. 7.73. Бащата на историята описва фригийската миграция в Мала Азия, това правят също Плиний - Plin. V.xl-145, а и Страбон, който също вижда в малоазийските фриги преселници от Тракия –Strab. 12.8.3.
http://www.transanatolie.com/english/Turkey/Anatolia/Phrygians/phrygi6.jpgЗа една друга слабо известна фриигйска миграция споменава Павзаний в “Описание на Гърция”. Старият автор твърди, че фригите от териториите край река Скамандър в Троада са се заселили на остров Сицилия - Paus. 5.25.6. Отново Павзаний споделя за фриги обитаващи територията на Гърция – Paus.10.32-3. Страбон отива по-далеч обяснявайки, че едно значителна територия - полуостров Пелопонес получава името си от фригиеца Пелопс, който се установява там заедно със своите сънародници -Strabo 7.7.1.
Сведението на Страбон обяснява защо Софокъл употребява израза – “Не знаеш ли, че този, който е бил баща на твоя баща, древният Пелопс е варварин фригиец” – Д.Попов, Гръцките интелектуалци с.286. В средата на първо хилядолетие преди Христа се е знаело много добре кой е основал микенската цивилизация на Пелопонес. Това не са били гърци, а траки дошли от север. Атрей, бащата на Агамемнон и Менелай носи име подобно на благородникя Отрей, определен от Омир като предводител на фриги - Hom. Il. 3.186.
http://mw2.google.com/mw-panoramio/photos/medium/37552096.jpgфригийски храм изсечен в скала
Не случайно микенските благороднически титли ванакател и лавагет се срещат при фригите в почти непроменена форма. На надпис М01 цар Мидас е наречен ванакт и лавагет. Bанакт се среща и на друго място – М 04, втори ред. Друга фригийска титла е бален, тя идва от фригийската дума балайос-голям, силен и показва връзка със санскр. bala, balam- сила. Добро съотвествие е стблг. болий-по-голям, а и титлата ни боил. Тя не е тюркска, или иранска, а тракийска про произход.
Успехът и благоденствието на фригите не могат да се оспорят. Те създават богата държава, в която издигат много градове. Някои от тях са Аизани, Акмония, Багис, Багрум, Балгатия, Батенос, Брия, Брузос, Буренос, Гордион, Дабени, Дресия, Кади, Камени, Коне, Кони, Корпени, Морене, Сала, Сбуреа, Солотеис, Тамасис, Тило, Холми – Barrington Athlas of Greek and Roman World – c. 958-972.
Съвсем естествено, че богати и високо развити хора имат нужда от азбука.В миналото се смяташе, че фригите са получили писменост от гърците, но това твърдение е лишено от всякаква логика. През IX-VIII век преди Христа гърците се намират в така наречените Тъмни Векове. Фригите от своя страна са на върха на благосъстоянието си – извънредно богати са, умеят да издигат монументални стради и паметници, майстори са на мозайката, на изкусно украсените им мебели могат да завиждат даже египтяните.
http://gei.aerobaticsweb.org/images/TURKEY/Turkey_0827_1536x1024.jpg
https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhgsFv_xO9bncrNXLixhyR3idbRxQk_wAcrycCt4K6RIVriq-OY0SHOPNtphJxD3HiSPgfm6EmGYHOwhu1_pHtZCHB0Ox8S9tJ7DorZWso8t5u1s0QmtWRYSZETYyskTW8TkpASIC2IqOfC/s1600/Rock_cut_tombs_of-Phrygian_Midas_Monument.jpg
Плиний предава вярването, че фригите са първите, които са впрегнали заедно два коня в колесница – така наречената бига – Plin. VII.lvi-202. На цар Мидас се приписва изобретяването на вид флейта –Plin.-VII.lvi-204. Фригийските култове към Атис и Кибела преминават не само сред гърците, но се срещат също и при римляните. Всичко това говори за сила, престиж и влияние – отличителни белези на народите с богата култура.
Първият митичен цар на фригите е Мидас, който е считан за син на великата богиня-майка Ида. На този владетел се приписва засаждането на градината с най-благоухайните рози в света. В нея се залутва следващият Дионис сатир Силен. Слугите на царя намират сатира и го отвеждат при Мидас, който по-късно го отпраща при бога на виното и екстаза. Желаещ да се отблагодари, Дионис обещава на фригийския благородник, че ще изпълни най-голямото му желание. Фригийският цар поисква за има силата всичко, до което се докосне да се превърне на злато. Така и става, но се оказва, че вместо дарба Мидас е получил проклятие защото не само камъните, които той докосва се превръщат в сияещо злато, но също и водата и храната. Умирайки от жажда и глад Мидас се моли на Дионис да го избави. Богът на виното се смилява и съветва фригийския благородник да отиде до изворите на река Пактол и да се измие там. След като прави това Мидас е избавен, а сред пясъка на Пактол хората започват да намират злато.
http://www.livius.org/site/assets/files/1620/gordium_phrygian_inscr_2_midas.jpgфригийски надпис с името на Мидас
Това предание е едно отражение на невероятното богатство на фригите. По някакъв начин стоящите на по-ниско ниво на развитие гърци е трябвало да си обяснят благосъстоянието на своите източни съседи…и създават легенда. Истината обаче е съвсем различна. Още в дълбока древност фригите добиват сила и престиж. Съпругата на троянският цар Приам е Хекуба. Тя е дъщеря на фригийския цар Димаc и сестра на Азий – Hom.Il. XVI-716-719. Траките са владели до съвършенство не само строителството и занаятите, но също и търговията.
Не трябва да забравяме и това, че фригите са господари на протоците около четвърт век. Техните роднини мейони, европейски траки и др. държат протоците над двеста и петдесет години – Diod.Sic. VII, fr.11. Това спомага за развитието на търговията, а и за натрупване на богаство, което след време става повод за завист и възхищение. За да укрепят своят престиж, фригийските владетели извършват дарения в храмове намиращи се в чужди земи. Легендарният с богатството си фригийски цар Мидас, син на Гордий изпраща дарове на светилището в Делфи- Her. 1.14.
Друг известен митичен цар на фригите е Гордий. Той се ражда в бедно селско семейство, а не в средите на богати хора. Един ден орел каца на каруцата му и остава там без да се бои от нищо. Учуден Гордий решава да отиде до проницалището в Телмисос и да се допита до оракула. Преди да влезе в града обаче той е посрещнат от млада жрица, която виждайки орела съвества Гордий да направи жетвоприношение на Зевс Царят. Жрицата изразява желание да отиде с Гордий до храма и да му покаже как точно да извърши ритуала. Фригиецът не само се съгласява, но очарован от красотата й, той и предлага да се ожени за нея...По същото време царят на Фригия е пистигнат от неочаквана смърт, след която оракула изрича думите – Фриги, новият ви цар идва, каращ волска кола, на която е кацнал орел.
Не след дълго Гордий и младата жреца пристигат в Телмисос. Виждай него и орела на каруцата му, хората го избират за свой владетел. От благодарност Гордий постовя волската си кола в храма на Зевс, като я връзва по особен начин. Тогава оракълът пророкува, че този, който успее да развърже този възел ще стане господар на Азия...След векове Александър Велки прави опит, но неуспял разсича възела с меча си- Graves, цитиращ Хигиний, Цицерон, Аелиан, Плутарх, Ариан, Юстин и Овидий -c.281-283.
http://www.cornucopia.net/library/issues/Phrygia_by_Fritz_von_der_Schulenburg_in_Cornucopia_49.pngфригийско скално светилище - така нареченият олтар на цар Мидас
Подобно на европейските траки, фригите също издигат могили над гробовете на своите царе. Могилата на Мидас има диаметър от триста метра, а е висока петдесет. Това я прави сериозен съперник на египетските пирамиди. Не трябва да забравяме, че с течение на времето пръстта се сляга, а и бива отмивана от дъждовете. През VIII век преди Христа могилата на Мидас е била доста по-висока и по-внушителна. Само за сравнение – ширината на Хеопсовата пирамида е двеста и тридесет метра, срещу тристата метра на погребаният паметник на великият тракийски цар.
http://m9.i.pbase.com/u48/faerie_39/upload/30542379.IMG_0094.jpg
Интересна подробност е това, че фригите практикуват изкуствената черепна деформация...подобно на старите българи. Когато учените откриват скелета на Мидас, те установяват, че този главата на този човек с особена форма. Навярно изкуствената черепна деформация е считана за белег на принадлежност към благородническата прослойка.
Фригите почитат божествата Сабазий, Багайос, Кибела, Атис, Мас, Апелан. Сабазий, Сабадий е само едно от имената на Дионис със значение този, който освобожвава. Вл. Георгиев свързва името на това божество със стблг. свободъ-свободен. Предложението на нашия езиковед е верно, Дионис е познат на римляните също като (Pater) Liber –освобождаващият.
За Багайос свидетелства Хезхий, който твърди, че това е фригийското название на богът (на светлината) Зевс. Багайос не е нищо друго освен древен вариант на българската дума бог. Нейното древно значение е светлина, ярък цвят, а сродни думи са багра, багря, багрило, божур. Багайос е и арийският Бага – слънцето, което е де факто най-старото божество почитано от човечеството.
Кибела, или по-точно Кубела, Кюбела е име на богинята-майка. Тя е почитана от незапомнени времена както на Балканите, така и в новата родина на фригите – Мала Азия.
http://www.sacred-texts.com/cla/luc/tsg/img/fig08.jpg
Атис е спътник на богинята-майка. Неговото име е познато под вариантите Атюс, Атес, а значението е баща. На името на Атис съотвества ст.блг. отьцъ – баща, имаща древна форма атькъ – Младенов...
За божеството Мас се знае малко, най-вероятно се касае за луната, чието алтернативно име е месец, месечина. Коренът в тези думи е мес, той е екав вариант на името на Мас. Екането и якането са типична особеност на българския език, която разбира се се среща и в езика на нашите деди траките.
Апелан е вариант на името на Аполон, който е познат сред старите народи на Европа и под имената Абелио, Белин, т.е. белият, светлият. Не случайно Аполон е известен като бог на светлината.
Благодарение на историческите извори, а и епиграфски паметници, езиковедите са открили значителен брой фригийски лични имена. В своя работа Аркрайт споменава следните Ацула, Бабес, Балион, Бата, Барис, Батак, Борас, Борискос, Ботий, Волас, Дада, Дарон, Котис, Манес, Мико, Нонос – Arkwrigh, Lycian and Phrygian… Фригийското име Бата показва връзка със старобългарското Батбаян, а пък Борас и Борискос напомнят за името на един от най-влиятелните ни владетели Борис I.
До краят на VIII век преди Христа Фригия е могъща държава. За упадъка на държавата на Мидас, вината е прехвърлена на тракийците трери, наричани още кимерийци. Нови изследвания обаче показват, че не кимерийците са виновни за крахът на фригийската държава. Асирийските и лидийските владетели са тези, които доста по-рано успяват да сломят силата на фригийското царство. Отслабени фригите са покорени лесно от персите, които ги заставят да дадат войници за похода срещу Гърция -Her. 7.73.
Автори като П.Каранис смятат, че този тракийски народ продължава да говори родният си език поне до IX век. “The Phrygians, for instance, as we may infer from what we know of the back- ground of Michael II, seem to have been only semi-Hellenized as late as the beginning of the ninth century. Michael, who is described as coarse, ill-educated, and contemptuous of Hellenic culture, was no doubt typical of the natives of Phrygia, many of whom may not have known any Greek at all“.
http://www.arts.yorku.ca/hist/tgallant/documents/charanis.pdf
http://www.jstor.org/discover/10.2307/1291127?uid=3738736&uid=2&uid=4&sid=21102786459567
От средите на фригите произлизат няколко императора на Византия. Първият от тях -Михаил II, получава помощ от българският княз Омуртаг при обсадата на Констатнинопол през 823 година. Теофил - синът на фригиеца Михаил II става способен владетел подобно на баща си. Последвалият Теофил Михаил III е известен с това, че по негово време Кирил и Методий създават и разпространяват славянската писменост.
Поне за мен това не е случайност. Напълно логично е, че осъзнавайки родствената си връзка с населението на България, фригиецът Михаил III подтиква Кирил и Методий да разпространят устроената от тях азбука и по-този начин да засилят българската народност.
Самият Солун - родното място на светите братя е и старата земя на фригите, наречени още бриги. Дали и това ще е случайност? Аз лично не вярвам в случайности.
Богатство се събира трудно по честен начин, много трудно даже. Искат се доста усилия и умения, предприемчивост, а защо не и дарба? Фригите определено са били изключителни хора. По времето когато Гърция се намира в тъмния си период държавата на траките се радва на невероятен разцвет. Докато южните ни съседи са живели в сламени колиби, фригите са издигали масивни сгради, украсени изящно с мозайка и мрамор, имали са мебели, на чиято изящност и египтяните са завиждали, притежавали са толкова много злато, че това е станало причина да бъдат създадени легенди. Някои са вярвали, че тракийския цар Мидас е в състояние да превърне в сияен благороден метал всичко
до което се е докосне.
Карта на Фригия VIII-ми век преди Христа
http://www.travellinkturkey.com/images/auxilary/phrygia.jpg
Фригийски монумент от VIII-ми век преди Христа
Това разбира се е само мит, не магическо докосване, а способностите на траките са им помогнали да станат пословично богати. През Фригия са минавали важни търговски пътища, в планининте са добивани желязо, сребро и злато. Тракийския народ се е славел и породистите си коне, чиято цена в миналото е била висока. Всяко богатство обаче предизвиква завист, която води до интриги и заговори. В края на VIII-ми век преди Христа някой внушава на асирийския владетел Саргон ІІ, че траките възнамеряват да го нападнат. Кой е този някой ние не знаем, той се е постарал за скрие следите си добре. Факт е обаче това, че гръцката доминация на протоците, а и масовото заселване в Мала Азия започва след упадъка на Годион. Дали гърците са внушили на Саргон, че траките са заплаха за него с цел да елиминират икономическия си съперник? Може би, във всеки случай Саргон ІІ принуждава фригите да подпишат договор, с който те се задължават да станат негови васали. Това обаче не попречва на асириеца да нападне и опожари Гордион в 720 г.пр. Христа.
Гръцките историци обаче хвърлят вината за края на тракийската столица върху кимерийците. Повечето хора са приели това твърдение за вярно, макар в него да няма никаква логика. Кимерийците пристигат в Гордион едва през 675 г.пр. Христа, т.е. около 45 години след като асирийците са завзели селището. Как тогава може да се твърди, че кимерийците слагат край на фригийското благополучие?
Има и други несъответствия в официалната историография. Дълго време се смяташе, че траките са получили азбуката си от гърците. Най-новите изследвания обаче показват, че фригите имат писменост не само доста по-рано от гърците, но притежават и букви, които са непознати на южните ни съседи. Това е доказателство, че гърците в никакъв случай не са дали писменост на траките, невъзможно е да дадеш нещо, което сам не притежаваш. Има и друго, в периода, в който гърците се научават да пишат, те са сравнително бедни. Не притежават монументални сгради, не познават изящното изкуство, не случайно VIII-ми век пр. Христа спада към тъмния период на Гърция. Траките от друга страна имат невероятни постройки, ваят приказни статуи, редят красиви мозайки и се славят като най-древния и богат народ. Не е ли по-логично да приемем, че високо развитите фриги са дали знания на гърците?
Фригийски храм изваян в скала
Учените упорито избягват един интересен факт. В момента, в който Саргон ІІ започва своята агресивна политика спрямо траките, в Гърция се появява красива керамика, писменост, а от епиграфските паметници става ясно, че в Атина живеят фриги. Дали това няма да се бежанци, донесли със себе си важни знания от родината си и дали ги на гърците? По този въпрос не само, че не се говори, но се правят и опити фригите да бъдат изкарани народ напълно чужд на траките. Херодот, Страбон, Плиний и Стефан Византийски са пределно ясно определяйки фригите за преселници от Тракия. Могилните погребения на фригите, тяхната изкуствена черепна деформация, личните им имена, а и названията на градовете им показват, че старите автори имат право – фригите са тракийски народ. В дълбока древност те са обитавали земите на Югозападна България и Македония където са били познати под името бриги. Част от тях мигрира за Мала Азия, но друга част остава.
Образец на фригийска архитектура предхождаща гръцката с векове
Интересно е това, че фригийски лични имена се ползват от нас българите. Фригийските Гордий, Ботий, Бата, Борискос, Бурус, Багас, Татас – са нашите Гордей, Боти, Бато, Борис, Буро, Богой, Тато...а още по-интересно е това, че във Фригия е имало град Балгатия, за който изследователите упорито мълчат, сякаш има нещо за криене, нещо, което е неудобно за определена група хора.
Не се дават и данни за редица други фригийски градове – Азани, Езани, Багис, Багрум, Кониум, Кони, Коне, Езарейс, Наколея, Тамасис, Тило, Земеана. Навярно причината е в това, че названията на тези селища не само имат обяснение на български, но и дадени вариации свидетелстват за български диалектни особености. При Азани и Езани например срещаме същото явление както при тракийските Атрус и Етерус. В. Георгиев отбеляза отдавна, че колебанието между А и Е при траките се наблюдава и при нас българите, като е и една от най-характерните особености на нашия език – така нареченото екане и якане...
Названията Азани и Езани показват и още един интересен елемент – наставката ани. Тя служи за образуване на етникон, срещаме я в нашите пловдивчани, габровчани, добруджани, родопчани...а също и в имената на селища като Кожани, то е разположено точно в старите земи на фригите. На пръв поглед Азани и Езани нямат смисъл на български, но това се дължи на техния древен характер.Обяснение може да се даде с отдавна изчезналата от употреба дума азно, iазно-козя кожа.
Имената на фригийските Кониум, Кони и Коне отговарят на българските Конево, Коняво, Коневец. Езарейс пък съотвества на българските Езеро, Езерово, Езерец. Земеана се обяснява със земя, земен, а като паралел може да се посочи село Земенци. Фригийското название на град Тило намира своята етимология в старобългарската дума тьло – земя, повърхност. Тамасис означава тъма, тъмнина, Багис показва връзка с думата бог, а Наколея се обяснява лесно с на кол...т.е. селище, във вода. Херодот описва добре наколните жилища на траките разположени в езера...
Как да продължаваме да вярваме на официалната историография след като виждаме колко важни факти са скрити от широката публика? Истината е обърната с главата надолу, за да бъдат очернени дедите ни и да се припишат постиженията им на друг народ. Печално и несправедливо е това, а още по-печално е, че властимащите не прават нищо за отмиването на клеветите по наш адрес. Толкова много можем да спечелим, ако истината за нас излезе наяве. Културния туризъм не само ще пълни хазната, но ще намали безработицата, а с това ще намалеят и редица социални проблеми. Да не забравяме, че когато се разбере какви са постиженията на предците ни, повишеното самочувствие на българина ще доведе до по-висока продуктивност, а и промяна в обществените отношения. Когато знаеш, че твоите предшественици са били силни достойни и културни хора, ти ще се опитваш да приличаш наа тях. Не уповаването на старата слава, а уважението към предците, отговорността, която носим пред тях ще променят нас и държавата ни. Не случайно Славейков каза: “Един народ расте сам с идеалите си, с задачите, що взема на свойте плещи, и с тях се той възйема до подвизи, зарад каквито вчера сам не се е смятал за кадърен. Ето вам и пример: С векове народа ни мърцина живя в душевен мрак, и ражда се и гина со скотовете скот. Кое го възроди? Кое заспала мощ в юначните гърди събуди? В подвизи кое го днеска води? Водачът всемогъщ за мъртвите народи — светият идеал!”
ТРАКИЙЦИ ЛИ СА ФРИГИТЕ?
В миналото учените знаеха твърде малко за фригите. Преди да бъдат намерени останките на Гордион, Айзана, Акмония и др. никой не предполагаше, че този тракийски народ е можел да гради величествени монументи. След откриването на стотиците фригийски епиграфски паметници стана ясно и това, че фригите са имали своя писменост. Изведнъж господстващото твърдение, че гърците са дали азбука и култура на траките стана несъстоятелно...за ужас на една определена група хора.
Монументът на цар Мизас, снимка на Lisa Melkor
http://www.stanford.edu/~melkor/lisa_pictures/large_jpg/EMed/MidasCityTemple_1024.jpg
По времето когато фригите издигат огромни и великолепно украсени сгради, гърците обитават сламени колиби. Докато траките създават художествени мозайки, мебели с инкрустации и красиви декоративни плочи, гърците са били още в Тъмния Период. Фригите са били неимоверно богати. Тяхното благосъстояние става легендарно, ражда се легендата за това, че до каквото се докосне цар Мидас, то се превръща в злато.
фригийски храм изсечен в скала
http://sites.museum.upenn.edu/gordion/images/stories/large/doodles_02.jpg
Фригия е държава в Мала Азия, но нейните жители са балкански преселници. За това свидетелстват Херодот -VII.73, Страбон -12.8.3, Плиний – V.xli.145 и Стефан Византийски – Етника, Βρυκαι. Херодот обяснява също, че в дълбока древност името на фригите е било бриги - VII.73. Не всички от тях мигрират за Мала Азия. Част от бригите остава в Тракия и причинява доста главоболия на персите (по време на похода на Дарий) унищожавайки голяма част от войската им -VI.45.
Макар данните за тракийският произход на фригите да идват от няколко извора и да са ясни, през XX век влиятелни хора се опитват да наложат вярването, че фригите не са траки. Отричането на тракийския произход на фригите се прави с цел на спасяване на статуквото. Става дума за упорито налаганата догма, че гърците са създателите и разпространителите на култура в Античността. Това твърдение все още държи в плен много хора...
Ако бяха популяризирани данните, че фригите са траки, че са били в състояние да строят величествени стради векове преди гърците, че са имали монументални надписи преди гърците...то престижа на южните ни съседи щеше да пострада. От друга страна вярването, че траките са само войнолюбиви варвари трябваше да бъде изоставено. Eто защо бе започната кампанията с отричането на тракийският произход на фригите.
Да обърнем внимание на “доказателствата” за нетракийският произход на фригите. Разглеждайки фригийските глоси Вл. Георгиев твърди, че: “тракийски, дако-мизийски и фригийски макар и сродни са три различни индо-европейски езика, които не могат да се сведат до един общ език” (Траките и техният език, стр. 220).
За мен няма съмнение, че Георгиев е бил изключително талантлив езиковед. За жалост обаче той твори най-вече по време на тоталитарния режим. По това време цензурата не допускаше работи, които имаха потенциал да развият национална гордост...наречена тогава шовинизъм. Единственият начин за Георгиев да продължи да работи е било като следва спуснатите от цензурата директиви, независимо дали това му е харесвало, или не.
Няма логика тракийските наречия да са били оеднаквени в древността. Та дори и днес в страната ни има различни диалекти. Много думи от родопския край са напълно неразбираеми за добруджаните. Същото важи и за част от словестното богатство на хората от Пиринско. Там се употребяват думи, които звучат странно за хората от Пловдиска област. Тези различия обаче не ни дават правото да кажем, че има родопски, пирински и тракийски език, които макар и да са сродни не могат да се сведат до един език. Никой разумен човек няма да приеме подобно твърдение.
Не трябва да забравяме и това, че тракийските, дако-мизийските и фригиските думи са документирани от различни хора през различни епохи. Това несъмнено допринася за определени различия в думите. По-разумно е да се сравнят топонимите от земите на Тракия, Дакия и Фригия и да се види, кой е езикът даващ най-добро обяснение за тях.
Във Фригия има град Акмония, селище със същото название срещаме и в Дакия. Обяснение може да се даде с българската дума камен-камък.
Аизана е град във Фригия, Аизика е област от Тракия. Тълкуване получаваме със стблг. ст.ч.сл. азъно- козя кожа.
Акреанис е фригийско селище, чието име е сродно на тракийското Акренза. Обяснение можем да получим със стблг. гренза-тиня, кал (Вл.Георгиев)
Анкира е фригийско селище, чието име е сродно на тракийските Ангитес и Ангисос. Добра етимология предлагат стблг. онгълъ-ъгъл и стблг.стч.сл. онкотъ-кука, ъгъл.
Апиа е селище във Фригия, сродни топоними срещаме в Тракия – Апиария, Апсинт, Залд-апа, Бурд-апа...Частицата АПА има значение вода, блато и се обяснава със стблг. вапа- блато, застояла вода.
Азарейс, Езареис е фригийски топоним имаш паралел в Азорос – град в Македония, земя обитавана в древността от мизите, които в по-нови времена биват наречени българи. Азареис, Езареис и Азорос се обясняват с думата езеро.
Багис се намира във Фригия, на Балканите пък срещеме Богас. Етимология може да се даде с думата бог.
Във Фригия е документирано селището Брия, а според Страбон брия е тракийска дума за град. В Тракия са локализирани Месем-брия, Полтим-брия, Селим-брия, Алай-брия. Георгиев предлага ст.блг. завьрети за тълкуване на брия, т.е. затворено място. Възможно е обаче и тълкуването с бера, събор, т.е. място за събиране.
Галос е име на фригийска река, то отговаря на тракийското Галепсос. Значението е черна вода, обяснение получаваме от българската диалекста дума гал-черен.
Във Фригия срещаме Брузос, а в Тракия има топоним Бурзия. Имената на двете селища могат да се изтълкуват с българската дума бръз, бърз.
Диния е топоним във Фригия, подобен има и в Тракия – Дин друме. Според Георгиев Дин е божествено име, като сродна дума е посочена българската дума ден. Трябва да отбележим, че тя има диалектна форма дин.
Збурея е фригийско селище, Збурул е селище близо до Пловдив. Обяснение на имената получаваме с българската дума сбор, събор, т.е. пазар.
Илуза е селище във Фригия, а в Тракие е засвидителстван Илион. Езиковеди като Георгиев посочват стблг. илъ-кал като сродна на тракийската ила-кал.
С подбно значение е и фригийското селищно име Калудион- кална вода. В Тракия е локализирана крепост Калис.
Корпени е фригийско селище, чието име е сродно на тракийското Курписос. Съвременен паралел е българското село Кърпец. Обяснение може да се даде с блг.кърпел-остен, уред с остър връх. Сродна дума е и укр. корпат-копая (И.Дуриданов)
Пессинус се намира във Фригия, в Тракия са локализирани Пезиум и Пестес. Обяснение получаваме с думата пещ.
Темнос, Теменодури, Темброгиос, Теменея са фригийски топоними и хидроними. Сродни на тях са тракийските Темoнбари, Тимакос, а и дакийския Тамасидава.
Обяснение получаваме с българските думи тъма, тама, темно.
Никой от учените определящи фригите като различен народ от траките не е дал тези паралели в топонимите. Нито пък са оборени твърденията на Херодот, Страбон, Плиний и Стефан Византийски. Тези стари автори дефинират фригите като тракийски народ.
Освен по езика за етническата принадлежност на фригите можем да съдим по техните погребални ритуали. Царете на този древен народ са погребвани под могили. Самата гробница е била облицована с дървени трупи. Същият тип погребение се среща и в Тракия, че даже и в Средна Азия където са живели саките. Те са определени от Аристофан за траки.
фригийска могилаhttp://www.livius.org/a/turkey/gordium/great_tumulus_ab.JPG
Друга особеност на фригийските погребални ритуали е това, че при благородническо погребение са се принасяли в жертва коне. Този обичай е добре познат на траките, практикува се от старите българи поне до IX век.
Поредната особеност свързваща траки и фриги е облеклото. Гърците са носили хитони, римляните тоги, фригите обаче са с дълга риза, панталони и шапка, която е закривена напред. Точно това е и облеклото на гетите, които Херодот определя за най-храбрият тракийски народ.
http://wpcontent.answcdn.com/wikipedia/commons/thumb/4/40/Phrygian.jpg/220px-Phrygian.jpg
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d4/Phrygians.jpg/300px-Phrygians.jpg
Фригийската керамика е много особена. Тя съдържа много геометрични елементи като квадрати, ромбове, успоредни линии, редуващи се светли и тъмни квадрати като при поле на шах, штриховани триъгълници, концентрични кръгове. Използват се също меандри, спирали, свастики. Тези елементи на орнаментиката са без изключение типични и за древната тракийска керамика.
Нека обобщим представеното до този момент:
1. Имаме четири различни исторически извора, според коите фригите са тракийски народ.
2. По отношение на топонимите и съответно езика може да се каже, че фригите са тракийски народ.
3. Погребалните обреди на фригите са като тези на траките.
4. Облеклото на фригите е като това на траките.
5. Орнаментиката на фригийската керамика е като тази на траките.
Аз лично не виждам причина да се определят фригите като народ различен от траките.
Няма никакви данни, които да ни позволят да направим това. Фригийският език от друга страна предлага етимология на някои старобългарски титли. От дълго време се спори за титлата КАNАС. Едни я свързват с хан, други я тълкуват като кан, преди около век обаче проф.Ценов доказа, че КАNАС не е нищо друго освен древното записване на КНЯЗ. Най-древният вариант на тази дума намираме във фригийската AKENAS, документирана на надпис W-07( S.Lyubotsky).
За старобългарската титла боил се твърдеше, че е тюркска. Да обаче фригиските думи балайос и бален дават прекрасно обяснение. Те са със значение голям, силен, владетел.
Болий означава по-голям на старобългарски.
Дедите ни са имали и титла бан, тя е по-новия вариант на фригийската ванакт- господар, цар. Ванак е и един от епитетите на Дионис на езика на мизите. Същите тези мизи са наречен в по-късни времена българи. За езикът на древните мизи Страбон твърди, че бил смесица от фригийски и лидиски.
Ето, не тюркски или ирански езици дават етимология за титлите на дедите ни, а фригийския. Този език не е изчезвал в древността както някои хора се опитват да внушат. Според П.Харанис фригиският език е говорен поне до IХ век - “The Phrygians, for instance, as we may infer from what we know of the back- ground of Michael II, seem to have been only semi-Hellenized as late as the beginning of the ninth century. Michael, who is described as coarse, ill-educated, and contemptuous of Hellenic culture, was no doubt typical of the natives of Phrygia, many of whom may not have known any Greek at all. “ http://www.arts.yorku.ca/hist/tgallant/documents/charanis.pdf
Още по-интересно е това, че Кирил и Методий започват своята мисия по времето на византийският император Михаил III. Този монарх не е грък, не е исавриец, или арменец, а фригиец – какво е бил и презиращият гръцката култура негов роднина Михаил II...И това, ако не е повод за размисъл...
Завършвам тази работа с призива, който дадох в предишната - Не трябва да гледаме на деянията от миналото като утеха, а като пример. Пример, който трябва да се следва. Ние сме създадени да бъдем горди хора, които разпространяват светлината и доброто, не жалки и хленчещи просяци. Дълго време недобросъвестни личности промиваха съзнанието ни и ни внушаваха, че не струваме нищо, че други трябва да ни управляват. Този процес продължава и днес, дали ще спре зависи само от нас.
Промяната на обществото започва от промяната на личността. Много от нас вярват, че обикновеният човек е слаб и не може да направи нищо. Това не е верно! И най-големите сгради са изградени от множество компоненти. Това, което прави сградите стабилни е силната връзка между компонентите. Вместо да чакаме опечалени краят си, ние можем да създадем островчета от светлина и любов в семейния и приятелски кръг.
Можем да създадем даже свое, съвсем ново общество, ако успеем да обединим усилията си. Хубавите неща не стават нито лесно, нито бързо, важно е обаче да има воля те да бъдат започнати.
Публикувано от ПАВЕЛ СЕРАФИМОВ - SPAROTOK в 18:29
Изпращане по имейлПубликувайте в блога си!Споделяне в XСподеляне във FacebookСподеляне в Pinterest
Етикети: бриги, българи, Гордион, КАNАС, мизи, Плиний, Страбон, траки, фриги, Фригия, Херодот, Michael II, sparotok
71 коментара:
ПАВЕЛ СЕРАФИМОВ - SPAROTOK5 юни 2013 г. в 19:00
ФРИГИЙСКИ ДУМИ И ТЕХНИТЕ БЪЛГАРСКИ СЪОТВЕТСТВИЯ
ФРИГИЙСКИ - БЪЛГАРСКИ
АИЗАН - АЗЪНО – КОЗЯ КОЖА
АПА - ВАПА- БЛАТО, ЗАСТОЯЛА ВОДА
БАГО - БОГ
БАГРА - БАГРА, ЧЕРВЕНО
БАЛАЙОС - БОЛИЙ –ПО-ГОЛЯМ
БАЛЕН - БОИЛ
БЕЛТЕ - БЛАТО
БЕРЕТ - БЕРЕ, ЗАБИРА, ДОНАСЯ
БРИГ - БРЯГ, ВИСОЧИНА
БУРЗ - БЪРЗ
ВЕДУ - ВОДА, ВЕДА
ВИДЕТО - ВИДИ, ВИЖДА, ЗАБЕЛЯЗВА
ВИД - ВЕДЬ, ЗНАЕ
ВАСО - ВЕСЕЛ, ДОБЪР
ГАЛ - ГАЛ-ЧЕРЕН
ГЕРМЕ - ГОРЯ, ЖАРАВА
ДАДОН - ДАВАТ, ДАРЯВАТ
ДАЕТ - ДЕТИ- ДЯВАМ, ПОЛАГАМ
ДАРЕЙОС - ДЪРЖАЩ
ДИН - ДЕН
ДУМОС - ДОМ, СЪБРАНИЕ
ЕЗЕР - ЕЗЕРО
ЕКСИС - ЕЖ, ТАРАЛЕЖ
ГАРМАН - ГРОМЯ, БИЯ СЕ
ГЕЛАВОС - ЗЪЛВА
ГОРДО - ГРАД
ЗБУР - СБОР, СЪБОР
ЗЕЛКИЯ - ЗЕЛКА
ИЛ - ИЛЪ-ТИНЯ, ГЛИНА, КАЛ
КАЛ - КАЛ
КОЛ - КОЛ
КОНЕ - КОН, КОНЕ
КОС - КОЙ
КУНЕС - КУЧЕТА
МАТАР - МАТЕРЬ-МАЙЧИН
НА - НА
ПЕСС - ПЕЩ
ПУР - ПЪРЛЯ
СЕ - СЕ, СЬ– ТОВА, ТАЗИ
ТЕМНО - ТЕМНО, ТЪМНО
ТРИ - ТРИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар