Сирийска порта/демоничен вортекс

Въпреки че това не се споменава в митовете, точно както Апеп се опита да изопачи бога на Слънчевата система, Сет изопачи боговете на лунната система. Само там той беше известен като Сатаната.

Освен това. С тази цел е създадена цялата египетска цивилизация. Относително казано, древен Египет е база близо до вражеска територия, чиято цел е била да постави демоничен вихров генератор, който да я изкриви.

За разлика от митологията на други народи, боговете на Египет не са създали хора. Хората в своето диво състояние са живели преди появата им. Боговете са ги научили само на занаяти и са създали на тяхна основа цивилизацията на Нил като своя база. Този факт обаче, както и самото ниво на тази цивилизация, ни позволява да кажем, че преките учители на древните египтяни не са били самите богове, а представители на по-древна и развита земна цивилизация. Освен това, ако разберем, че създавайки нова цивилизация, те трябваше да преследват определена конкретна цел, става очевидно, че тези, така да се каже, богове всъщност идват от хората от дъщерната система на истински слънчеви богове, които по това време, освобождавайки се от демоничните изкривявания, навлизаше в своя златен век. Оставаше само да се унищожи генераторът на изкривяващия го демоничен вихър, като именно за целта беше необходимо в района на непосредствената му близост да се монтира собствен генератор, подобен, но противопоставящ му се и същевременно време, създавайки съответната материална база под формата на египетска цивилизация.

Трябва да се отбележи, че като наследство от тези изкривявания, хората от системата на слънчевите богове са наследили вътрешното си противопоставяне, изразено в разделянето на тази система на Атлантида и Хиперборея. (Както сега, хората от тази система се делят на руски хора и народи от Западна Европа, а хората на Луната на евреи и араби). Тъй като първичната информация за Атлантида дойде при нас именно от Египет, логично е да се предположи, че източникът й са основателите на тази държава, които съответно идват от Атлантида.

Но също така е невъзможно представителите на тази цивилизация на слънчевите богове да се нарекат обикновени хора. Златният век, в който навлизат Атлантида и Хиперборея, се характеризира преди всичко с прехода на хората към качествено по-високо ниво на развитие.

Озирис е гръцко име. Египтяните го наричат ​​с името Усир, в което е трудно да не разпознаем представител на асурите, добре познати от ведическите митове, произхождащи от Хиперборея. А асурите могат да бъдат наречени полубогове. Това са хора, които имат всички качества на истински владетел и все още не божествени, но вече развити магически способности.

Появявайки се в Египет, Озирис предава на хората, които живеят там, част от знанията на арийската цивилизация и така създава египетската. По-точно, той създава материалната основа на демоничния вихър, като по този начин изпълнява мисията си и в същото време става бог за египтяните.

Но самият този демоничен вихър е възникнал малко по-рано.

Сет, който първоначално е бил асур като Озирис, може дори да се е превърнал в елемент от генератора на демоничния вихър още преди да дойдат в Египет и неговите изкривявания да започнат да влияят върху системата на лунните богове много преди появата на развита египетска цивилизация . Само че силата на този удар в началото не беше голяма.

Плавният характер на спиралата на развитие определя постепенното увеличаване на силата на това изкривяване, което се изразява в постепенното укрепване на силата на Сет. Тази сила се увеличава едновременно с нарастването на мощта на Египет, достигайки своя апогей в онзи исторически момент, когато Сет сякаш убива Озирис и узурпира властта му.

Негативният характер на тези действия обаче, както трябва вече да е ясно, е само блестящо инсценирано представление. Всичко се случи в пълно съответствие със законите на спиралата на развитието, така че не е случайно, че Ра и други висши богове мълчаливо подкрепят тази узурпация. За да унищожи демоничния вихър на лунната система и на свой ред да започне да я изкривява, Сет се нуждаеше от цялата мощ на египетската цивилизация и затова беше необходимо да концентрира цялата власт в своите ръце.

Така Сет стана Сатана.

Завладял властта в Египет, той става толкова силен, че унищожава системата на лунните богове и нейните богове Енлил и Енки, за да се отърват от неговите изкривявания, създават шумерския народ, който поема всички изкривявания на Сет. Именно тези демонични изкривявания бяха отразени в първородния грях на Адам и Ева, а змията, която ги прелъсти, беше Сет.

Това беше апогеят на неговата мощ и в същото време апогеят на цялата система от слънчеви богове, характеризираща се с обединяването им в един бог. И въпреки че информацията за тези събития практически не е достигнала до нас, това са времена, когато дъщерната система на този бог процъфтява в златния век, а хората от Хиперборея и Атлантида, като Озирис и Сет, сами стават богове.

Златният век обаче е ограничен до съответния период от спиралата на развитието и неизбежно свършва. Появата на дъщерната система на лунните богове бележи нова фаза на тази спирала, в която процесите са обърнати. Шумерският народ започна да коригира демоничните изкривявания и Сет, съответно, започва да губи своята сила и мощ.

Ето защо не е случайно, че след известно време именно финикийците от град Библос помагат на съпругата на Озирис да върне тялото му и роден от нея Хор възкресява баща си и лишава Сет от власт . Финикийците са наследници на шумерите и представители на дъщерната система на лунните богове, предназначени да намалят демоничното влияние на Сет.

Въпреки това, дори след поражението си и възкресението на Озирис, Сет не губи силата си веднага, а в хода на дълга борба, превръщайки се в дълго (колкото и странно да звучи) изпитание, което е точно отражение на гладкото протичане на спиралата на развитие.

Минават хилядолетия, преди да се появи нов демоничен вихър от системата на лунните богове, който заменя змията Апофис, някога унищожен от Сет. Шумерският бог Енки ражда Мардук и, така да се каже, самият той се превъплъщава в него. Енлил се превъплъщава като Бел. Тогава тези богове се обединяват в Бел-Мардук, който става Ваал – нова демонична проекция на единствения лунен бог, а финикийците стават негови основни почитатели.

Процесът на възникване на Ваал, отразен в митовете, сам по себе си е доста сложен, освен това можем да го наблюдаваме само през призмата на човешкото възприятие, което силно го е изкривило. Въпреки това, с цялото си объркване, този процес ни позволява да видим поне един момент, който е изключително характерен за всяка демонична вихрушка.

Боговете (и пияните, тоест изкривените) доброволно предават силата си на Мардук, за да ги спаси от демоничния вихър, който в неговия случай е драконът Тиамат. Във всички други подобни случаи тази доброволност трябва да се чете между редовете.

Например Баал, произлизащ директно от Мардук, се смята за узурпатор на властта на Ел, бога-създател. Също като Сет изглежда като узурпатор на властта на Озирис, макар че и в двата случая това узурпиране не се дължи на коварството на тези богове, а на закономерността на спиралата на развитие.

Демоничният вихър трябва да концентрира в себе си силата на цялата си божествена система, тъй като само по този начин може да елиминира генератора на демоничния вихър от противоположния клон на спиралата на развитието, който го изкривява.

Тук трябва да се разбере, че боговете, които воюват помежду си под влиянието на този вихър, не могат да се обединят независимо за съвместна битка. Тази ситуация също ни е много позната и като ясен пример за нея можем да цитираме руските князе преди монголското нашествие и много други примери. В подобни ситуации насилствената диктатура е най-бързият и ефективен начин за обединяване на силите им. Следователно, да речем, в условията на феодална разпокъсаност на древна Рус не може да се отрече известна положителна (в този смисъл) роля на диктатурата на московския цар.

Разбирайки това обаче, не може да се отрече, че подобна диктатура неизбежно ще породи поредната демонична вихрушка, в каквато по отношение на руския народ се превръщат някои от московските царе.

Боговете познават тази механика на диктатурата по-добре от нас, следователно няма съмнение, че като съзнателно и доброволно прехвърлиха своята сила и власт в ръцете на Мардук, те също осъзнаха колко много допринасят за превръщането му в демонична вихрушка на Ваал. Но всъщност това беше тяхната цел. Образно казано, боговете са създали този демоничен вихър със собствените си ръце.

Подобно образно разбиране на ситуацията обаче отразява само външната страна на причините за появата на демона. И колкото и сложна да изглежда философията на тези явления, зад тях трябва да стои реален механизъм, чрез чисто технически средства, възбуждащ демоничния вихър. И ако човек все още не е в състояние да разбере този механизъм, тогава това не се отнася за боговете. Боговете не само „образно казано” създадоха демоничен вихър, но и в най-буквалния смисъл трябваше „със собствените си ръце” да създадат неговия физически генератор, който е тяхна собствена проекция върху системата от богове от противоположния клон на спиралата на развитие и в определени моменти от време концентрирайте цялата си сила в нея. От гледна точка на хуманитарист това ще изглежда като узурпация на властта им от демон.

Самите богове не са способни да се превърнат в такъв демон, тъй като всеки от тях е резултат от дълъг път на развитие, чиято положителна динамика е неразривно свързана с концепцията за добро. Бог, разбира се, може да стане зъл, но само под въздействието на външни демонични изкривявания. Той не е способен да стане източник на тези изкривявания и затова нито един от истинските богове никога няма да се превърне в демонична вихрушка.

Парадоксът на спиралата на развитието обаче се крие във факта, че дори и без собствен демоничен вихър, боговете не могат да се отърват от наложените им демонични изкривявания на други хора. Затова боговете възлагат функцията на злото, въплътено в реалността, на изкуствено създаден механизъм, в който вграждат своите превъплъщения и му предават силите си. Демоничният вихър, възбуден от този механизъм, се превръща в тяхна демонична проекция.

Този вихър е индуциран в пространството на боговете и е същност, равна по своите възможности на самите богове.

Самият механизъм, който го предизвиква, се намира тук на земята и ние, на първо място, трябва да се интересуваме от факта, че това е напълно материален обект, макар и изпълнен с окултен смисъл, който все още е скрит за нас.

Този интерес, наред с други неща, се дължи на очевидното следствие, че такъв важен механизъм изисква силна материално-техническа база. Затова боговете създават държави, чиято сила му осигурява защита, а религията - техническа поддръжка. Разбира се, в дълбоко скрита форма.

Ехо от узурпирането на властта на боговете от този демоничен вихър е съответното узурпиране на властта и религията в тези държави.

За механизма Ваал Сирия стана такава материална база, а алавитската религия е инструкцията за поддръжка.

Базата на Сет беше Египет. Всички гореописани превратности на борбата на този демон с демоничните вихри на системата от лунни богове, увеличаването на неговата сила, свързано с узурпирането на властта на Озирис и последвалото му изчезване, са неразривно свързани със съдбата на египетския цивилизация, което е следствие именно от факта, че тази цивилизация всъщност тя е създадена от боговете като материална основа за генератора на този демоничен вихър.

Неслучайно култът към задгробния живот става най-важният аспект на египетската религия. За да създадат такъв генератор, слънчевите богове донесоха там технологията за трансформиране на човек във вихър от духовно пространство, което египтяните (на които, разбира се, никой не каза истинското му предназначение) официално приеха като рецепта за безсмъртие. Религията на Египет е буквално съсредоточена около възкресението на Озирис, което, както ще бъде обсъдено в следващата глава, се осъществява именно чрез механизма на тази трансформация. Това възкресение направи толкова силно впечатление на египтяните, че те безусловно признаха Озирис за бог и неговото безусловно право да управлява. Сет узурпира това право и истинските слънчеви богове съзнателно му позволиха да направи това, тъй като силата на този демоничен вихър и концентрацията в неговия механизъм на цялата мощ на Египет беше истинската цел на създаването на тази велика цивилизация.

https://abvedi.livejournal.com/5534.html