ДВА ТЕЖКИ ВЪПРОСА ЗА БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР, ОБЯВЕН ОТ КАЗИОНИТЕ ЗА ТУРСКИ И КИТАЙСКИ Ц
Във връзка с тази тема искам първо да уточня,че думата "турски" не е употребена случайно. Самоназванието на турците е ТЮРКИ- формата "ТУРЦИ" е Българска и е непозната за източните ни съседи,които нямат звук "Ц" в езика си и не могат да го произнесат. Затова те знаят- когато се говори някъде за тюрки,значи става въпрос именно за турци и за нищо друго! Българският календар обаче не е турски ни китайски,а по-скоро палеопонтийски и арийски: негови форми са били познати в древен Египет, Сирия (респ. в царството Митани), Согдиана и пр. много векове преди формирането на първите тюрки в 552 г. Начинът,по който го приемат тюрките е дискусионен,но има няколко сценария:
1. Чрез согдийските търговци,които управлявали много от делата на Тюркската империя чрез своето влияние върху кагана. Согдите са познати в Европа като САГУДАТИ (СОГДАТИ) и идват на Балканите,когато Тюркския каганат започва да ги потурчва,без да изрази нито грам благодарност за помощта,която согдийските търговци са оказали на тюрките за тяхното освобождаване от игото на рураните. и за формирането им като народ.
2. Чрез несторианското християнство,което проникнало сред тюрките още в VI век и имало силно влияние върху тях до окончателната им ислямизация.
3. Чрез будизма,който разполагал с азиатската форма на въпросния календар векове преди тюрки и китайци да научат за него.
Първи данни за употреба на циклов календар от тюрките ни донасят най-старите надписи на тюркски език,датирани в 718 г. По същото време този календар е бил съвършено непознат в Китай,но към средата на VIII век и китайците го усвоили. Те очевидно не са го научили от тюрките,които ползвали силно опростена форма на Календара,а от другите три възможни източника,чрез които е стигнал до тюрките. Китай успял да съхрани развитата му форма,при която календарът се състои не от прости 12-годишни а от 60-годишни цикли,което обстоятелство го прави много по-подходящ за дълговременно използване.
Мнозина в днешно време правят грешката да наричат цикловия календар "тюркски" и "китайски" по примера на онези нищознайци,които наричат Българската Кирилица "славянска", "руска" или "македонска". За да охладя ентусиазма им обаче, и да покажа колко са боси тюрките и китайците по въпроса за произхода на цикловия календар ще им задам два прости въпроса,които ще покажат дали Календарът е "тюркски" и "китайски".
Ако тюрки и китайци дадат смислен отговор на тези въпроси,а после обяснят как "техния" циклов календар е стигнал до сирийци и египтяни много векове преди да стигне до Монголия и Китай,може да им дадем право Календарът да е техен. Ако не отговорят обаче и почнат да го увъртат с дежурните измами,че тюркския каган и китайския император били наблюдавали как животните се спасяват в реката от избухналия пожар,а после според реда им определили тяхната последователност, значи нищичко не знаят и се чудят как да излязат от заплетената ситуация и как да ни излъжат,че животинския циклов календар е "техен".
Въпросите,за които става дума са прости, но могат да шокират всеки турчин и китаец:
1. Защо в древния циклов календар след петела има куче а не овца?
2. Защо преди коня има змия а не прасе- нима змията може да бяга по-бързо от коня?
Номерът с реда на някакви източни съзвездия също няма да мине: досега никой не е открил такива съзвездия нито ги е извадил наяве,защото те не повтарят реда на животните в нашия календар! Номерът с реда,по който животните са влезли в реката според турския хаган,който уж измислил Календара също не върви,защото според него волът е надбягал тигъра и заека,а змията е надбягала кучето и коня. Друг е въпросът,че данни за употреба на този календар от Българите има още в 693, 619 и 415 година което означава,че ние сме знаели за него векове преди тюрките и китайците!
Какъв следва да е отговорът тогава? Логичния извод от всичко това е този,че Календарът не е тюркски ни китайски,а реда на животните в него се определя от една древна закономерност, която е съвършено непозната на тюрки и китайци. Българският календар е правен по Шестия цикъл на Розетата от Плиска,където след бог Марс следва Хермес а не Слънце и преди Сатурн е Венера а не Зевс,което пък станало причина техните свещени животни (съответно петел, куче, кон и змия) да са подредени по начина,по който са стигнали до тюрки и китайци. Животните в него са стари символи на тези езически богове така,както в древна Гърция орел,глиган и бик са символи на бог Зевс, бухалът е символ на богинята Атина а козелът- на бога Дионис
Согдийците наистина са ги запазили,но не изгаряли от желание да ги споделят със всеки чужденец. Българите обаче са знаели мястото и значението на всеки бог в Календара до най-малката подробност,както е видно от народните ни обичаи- затова с негова помощ са определяли дни и часове,в които е изгодно да воюваш или да сключваш сделки, споразумения и мирни договори.
Така митът за "азиатския" произход на Календара се изпарява като лански сняг,а едничкия верен извод гласи: дедите ни са били част от Палеобалканските народи (наричани по-късно Траки, Пелазги/Белги, Скити, Гети, Мизи, Бриги, Кимери и Илири), някои от които си останали тук а други тръгнали на изток с Дионис, за да създадат в Месопотамия царствата Митани и Халдея (Вавилон) а в Индия- обществата на Веди и Арийци!
С него са съобразени всички бройни системи на цивилизациите в Палеопонтийския свят включително Българската, гръцката, латинската, "славянската" и тюркската. Числителните бройни във всички споменати евразийски езици са подредени така,че на практика изреждат светилата-богове от нашата Рпзета в техния непрекъснат правилен ред,а всяко числително име от нула до десет е вид диалектно название на съответния Български бог. Тюрките не правят изключение- техните числителни бройни не са нищо друго,освен леко изопачени диалектни названия на индоарийските (Български) богове. Изследвания за китайци,негри,индианци и угро-фини още не са правени но вярвам,че унгарските и някои от "прибалтийските" числа вероятно ще може да бъдат включени в тази система.
Българският цикъл можел да служи за преброяване и на милионите,което става по следния начин: нула (Сатурн), 1 милион (Марс), 2 милиона Венера), 3 млн. (Луна), 4 млн. (Юпитер) и т.н.
Той може да служи и за отброяване на трилионите (1 трилион = 1000 милиарда по "Късата ска̀ла"),което се прави по следния начин: нула (Сатурн), 1 трилион (Марс), 2 трилиона (Венера), 3 трилиона (Луна), 4 трилиона (Юпитер), 5 трилиона (Слънце) и т.н. Дали това е било известно на древните,днес за нас е загадка но този цикъл явно бил много важен в древността,понеже по него е правен римският месечен календар и днешните европейски месечни календари,което личи от следната справка:
I. Март = Марс (първи месец в древната римска година,който е начало на календарната година и на войните).
II. Април = Заприл (Запрел) т.е. Запира те при любимата което означава,че това е месецът на Венера (месец на любовта).
III. Май = Мая (Майа=Мама)- римска богиня,аватар на Богинята Майка (Луна,Земя).
IV. Юни = Ени (виж Еньовден), Яни (Яньо = Янкул),т.е. Юпитер.
V. Юли = Сули (Соли) т.е. Слънце.
VI. Секстилий (сегашното му име "Август" е сложено в чест на първия римски император) = Шести месец (Секст=Шест),а ШЕСТ е свещено число на ШЕХТ (ШЕТ) т.е. на Хермес (Шетащия бог).
VII. Септември = Седми месец (Септем=Сехдем т.е. Седми),а това е свещеното число на Сатурн и обозначава неговия месец.
VIII. Октомври = Осми месец (Октом=Осми),което е свещено число на Марс и бележи края на войните,започнати през Март.
IX. Ноември = Девети месец (Нонем=Девети). Девет е свещено число на Венера (Девственицата),а НОНА = МОМА,с което се потвърждава правилността на това тълкувание.
Х. Децември (днес се ползва погърченото име "Декември") = Десети месец (ДЕЦЕМ=ДЕЦИН) = месец на Раждащата деца,т.е. на Богинята Майка. Като вземем предвид,че раждането често става след изтичане на деветия месец от бременността т.е. в първите дни на десетия месец,това става лесно обяснимо.
XI. Януари = Яньов-ари (Месецът на Яни т.е. ма Янкул,който е Зевс-Юпитер).
XII. Фебруари (днес се ползва погърченото име "Февруари") = Месецът на Феб Аполон (Слънчевия бог). ФЕБ=ХУБ (Хубавия),което е добър индоевропейски епитет на Бога Слънце,смислово близък до неговото название ДВАН (=Дивян,Дивен) в годишния Български календар. Годината в римския календар започвала на първи март,затова Февруари бил последният месец от нея.
2. ВТОРИ ЦИКЪЛ (КЛАСИЧЕСКИ). Това е тъй нареченият "Ключ на Соломон",от който реалният Соломон (т.е. Соло-ман,Слънце-мъж) изглежда не е имал никакво понятие. Следва космическия ред на небесните тела,като само местата на Слънцето и Луната ( = Земята) са разместени поради факта,че древните не са имали онази точна представа за естеството на Слънчевата система,която имаме днес. Добре познат на астролозите,той бил използван за броене на десетиците по следния начин: нула (Сатурн), десет (Луна), двайсет (Хермес), трийсет (Венера), четирдесет (Слънце), петдесет (Марс), шейсет (Зевс-Юпитер), седемдесет (Сатурн), осемдесет (Луна) и т.н.
Това се открива лесно като започнем броене по Българския цикъл и видим,че с числото 10 е Луната,с 20- Хермес (Меркурий),с 30- Венера и т.н. Класическият цикъл служел за отброяване и на по-големи числа,кратни на 10 милиона. Това ставало по следния начин: нула (Сатурн), 10 млн. (Луна), 20 млн. (Хермес), 30 млн. (Венера) и т.н.,а числата 100,200 и 300 отговарят на Венера,Юпитер и Хермес.
3. ТРЕТИ ЦИКЪЛ (АНТИХАРМОНИЧЕН). По него е правен Българския месечен календар,но той помага и за броенето разбира се. Най-малките числа,които може да бъдат отброявани с този цикъл са кратни на 100,което (с начало Сатурн) е ставало по следния начин: нула (Сатурн), сто (Венера), двеста (Юпитер), триста (Хермес), четиристотин (Марс) и т.н. Че 100 е число на Венера а 200 на Юпитер и т.н. можем да се уверим,като извършим броене по Българския цикъл или за още по-лесно по Класическия,където няма да се налага да отброяваме единици а само десетиците.
Антихармоничният цикъл може да служи за броене и на по-големи числа,кратни на 100 милиона. Дали древните са си давали сметка за това е дръг въпрос но аз мисля,че са имали ясна представа за всичките му функции. Броенето в този случай (с начало Сатурн,който винаги е НУЛА) се правело така: нула (Сатурн), 100 млн. (Венера), 200 млн. (Юпитер), 300 млн. (Хермес) и т.н.:
4. ЧЕТВЪРТИ ЦИКЪЛ (АНТЕБЪЛГАРСКИ). Той е обратен на Българския цикъл и затова се нарича така,но може да бъде наречен също Антибазисен или Цикъл на разрушението,понеже Българският е Цикъл на сътворението. По него е правен денонощния ред на боговете-небесни тела в седмичния календар,за който стана дума в една от предходните статии:
.jpg)
Този цикъл служел за отброяване на числа които са кратни на 1000,което ставало по следния начин: нула (Сатурн), хиляда (Хермес), две хиляди (Слънце), три хиляди (Юпитер) и т.н.
Този цикъл също дава възможност за броене с по-големи числа,които са кратни на един милард. Това ставало по следния начин: нула (Сатурн), 1 млрд. (Хермес), 2 милиарда (Слънце), 3 милиарда (Юпитер) и т.н.
5. ПЕТИ ЦИКЪЛ (ПТОЛЕМЕЕВ, СИДЕРИЧЕСКИ). Споменат през II век от римския енциклопедист Птолемей,от когото идва днешното му име. Небесните тела в него са подредени според времето,за което обикалят Еклиптиката т.е. според дължината на периода,за който минават през нея. Тези периоди на небесните тела съвпадат с времето,за което те обикалят около Слънцето (респ.около Земята) и в древната астрология са следните:
1. Сатурн- 29,5 години.
2. Юпитер- 12 год.
3. Марс- 2 г.
4. Слънце- 1 г.
5. Венера- 7,5 месеца.
6. Меркурий (Хермес)- 3 месеца.
7. Луна- 1 месец.
Птолемеевият цикъл,който е най-прочут от всички определя реда на часовете в денонощието. За първи ден от седмицата обикновено е считана Неделята- ден,посветен на Слънчевия бог. Затова първия час на неделния ден е Часът на Слънцето. Втори е Часът на Венера,трети- Часът на Хермес, четвърти- Часът на Луната и т.н. Ако преброим боговете от 1 до 24 ще видим че 25-я пореден час,който е първи за понеделника е точно часът на Луната,на която е посветен всеки понеделник. По този начин нещата са навързани до безкрайност и се оказва,че числата 7 и 24 са свързани в такава сложна закономерност,която позволила на Българите да подредят дните от седмицата по начин,който е съобразен с реда на часовете в денонощието.
С него може да се извършва броене на числа,кратни на 10 000: нула (Сатурн), 10 000 (Юпитер), 20 000 (Марс), 30 000 (Слънце) и т.н.
Както в другите случаи обаче,той помага за броене и на далеч по-големи числа,които са кратни на 10 милиарда: нула (Сатурн), 10 млрд. (Юпитер), 20 млрд. (Марс) и т.н.
Светилата-богове във Вавилонската кула (развалините в Бирс Нимрод) са подредени според този цикъл,а по него е правен годишния Астрологически календар. Този цикъл бил толкова важен,че го има на Лист 250 в Симеоновия сборник (Енциклопедията на Йоан Екзарх):
"Седем са планетите и техните имена са Слънце, Луна, Зевс, Меркурий, Арей, Венера, Сатурн. На всеки пояс от небето се движи по една от седемте планети.На най-високия- Сатурн (Крон), на втория- Дий (Юпитер), на третия- Арей (Марс), на четвъртия- Слънцето, на петия- Венера (Афродита), на шестия- Меркурий (Хермес) и на най-ниския- Луната." (Петър Добрев, "Звездната вяра на древните Българи" 2007 г., стр. 65). Боговете там не са подредени циклично а в таблица един под друг,но редът им е спазен съвсем точно и няма съмнение,че негов първообраз е точно Птолемеевия цикъл.
Това споменаване не е никак случайно понеже,както се оказа в крайна сметка,по този цикъл са създадени ХОДАРИТЕ (Определители на годините) в "пра"-Българския календар,които по-рано под влияние на досегашните учени наричахме "Календарни цифри на Българите" или Годари. Тези определители са точно десет и може да бъдат приравнени към цифрите само условно но етимологията,която най-добре ги свързва с Българския език говори,че те са друг вид епитети на Седемте богове и макар да са представени в необичаен порядък (което също не е случайно),те следват съвсем точно реда на боговете в Птолемеевия цикъл.
6. ШЕСТИ ЦИКЪЛ (ХАРМОНИЧЕН, ХАЛДЕЙСКИ, ПЛАНЕТАРЕН). Той е също Вавилонски и Ведически,понеже е ползван често във Ведическата астрология. По него е правен дневния Седмичен календар,който се ползва в почти целия свят и Българския годишен календар,който започва със Слънцето (дневно лице на Дионис) и завършва с Юпитер (Зевс):
По него са правени и прословутите животински източни календари- будистки, китайски, кхмерски, виетнамски, тюркски, тибетски, согдийски и пр.,които казионни спекуланти и хора с нищожна информация обявяват за Български календар,като ги копират сляпо без да се замислят,че животните са символи на онези езически богове,които са покровители на небесните светила. Това става ясно от Согдийския календар,който очевидно е най-стар от всички животински календари в източна Азия и е станал причина за разпространението на тези знания на изток с тази разлика,че в Китай и Туркестан боговете са орязани и са заместени изцяло с техните свещени животни.
Това става лесно разбираемо когато проумеем,че Българският календар е занесен на согдийци,тюрки и китайци от несторианските християни,които мисионерствали на изток между V-ти и VIII-ми век. По тази причина согдийците се снабдили със "смесен" религиозно-животински календар още в V век или са го наследили директно от арийците,а чак в началото на VIII в. "техният" календар в силно опростен "животински" вид стигнал до тюрките а още по-късно чрез будизма- и до китайците. Будизмът спомогнал за това разпространение,понеже бил част от вярата на манихеите-несторианци,а в Азия християнските подбуди на мисионерите отстъпили пред будистките и пътят на будизма за мнозина се превърнал в път на Календара.
Хармоничният (Халдейски) цикъл не останал по-назад от останалите цикли и може да служи за отброяване на числа,кратни на 100 000. Това се правело по следния начин: нула (Сатурн), 100 000 (Слънце), 200 000 (Луна) и т.н.
Интересен е фактът че с него може да се броят и числа,които са кратни на 100 милиарда но дали това е било известно на древните хора,днес можем само да гадаем:
Следващата особеност,която забелязваме в редицата на циклите е тази,че Хармоничният цикъл преминава в Българския и така веригата се затваря. Следва логичната констатация,че с Българския цикъл можем да броим и невероятно големи числа,които са кратни на 1 трилион (хиляда милиарда по късата ска̀ла). Това става ясно когато видим,че в своята поредност Марс отговаря на 1 трилион, Венера- на 2 трилиона, Луната- на 3 трилиона и пр. но смятам,че древните едва ли са съзнавали това. Безкрайните възможности на тези редици от цикли обаче са били пред очите им и те са могли най-малкото да ги ползват като подготвително средство по математика и полезен наръчник в школите за обучение на езически жреци.
Тук е нормално да запитаме къде е мястото на Класическия зодиак в цялата тази галиматия. Проучванията сочат,че той е сложна комбинация между Българския и Птолемеевия цикъл,създадена на египетска почва след Вавилонското завладяване на Египет в VI век пр. Хр.
Взети сумарно,получените дотук знания за математическото приложение на основните шест цикли може да бъдат синтезирани в следния първоначален вид:
Казвам "първоначален",понеже в показания пример циклите може да бъдат ползвани за отброяване на не много големи числа (от 1 до 700 000,като нулата се подразбира). Друг пример може да бъде даден със следващия "пласт" от цикли,който позволява да извършваме броене на числа от 1 милион до 700 милиарда. С третия "пласт" можем да отброяваме числа от 1 трилион до 7 милиона трилиона (7х 10 на 17-та степен),с четвъртия- от 10 милиона трилиона (~ 1 квинтилион) до 700 000 квинтилиона (700 сикстилиона) и така до безкрайност което показва,че Цикълът на циклите може да бъде изключително полезен при създаването на компютри,далеч по-съвършени от сегашните!
Освен имената на цифрите от НУЛА до ДЕСЕТ,чиито значения описах в една предишна статия има още четири репера които доказват,че правилата на това броене са реконструирани перфектно. Това са древните и сегашни имена на числата 40, 100, 1000 и 1 000 000. Числото 40 в руската норма на Българския език,останала в Източна Европа от Кубратовите Българи се нарича СОРАК,а неговите значения са СУРЯК и СОЛЯК т.е.- СЛЪНЧЕВ (Число на Слънчевия бог). Числото СТО означава ИСТО (ИЩО,ВИЩО),което го свързва с Богинята на любовта ИЩАР (ВИЩАР, ВЕЩЕР= Вещерката) което означава,че това е свещено число на ВЕНЕРА (Вечера, Вещера),която е още и ВЕНЧЕРА (Венчаваща влюбените двойки). ХИЛЯДА пък означава ЧЕЛЯДА (ЧЕЛЯДЪ)- епитет на езическия заплодител бог Хермес,а МИЛИОН означава МИЛИТОН (МИЛИТУМ) т.е. Военен от което следва,че Милионът е приеман за свещено число на бог Марс. Названието МИЛИАРД не влиза в тази класация,понеже има по-друг смисъл което говори,че понятието за число с такъв размер е създадено по-късно и древните хора рядко или никак не са боравели с него.
Математиката в Розетните цикли поднася и друг интересен факт,за който древните са си давали сметка. Всеки отделен цикъл е съставен от общо седем богове които винаги са едни и същи,а само редът им е различен. Общият брой на основните цикли е шест,но по някакъв странен начин те налагат десетична система в сметките на своите ползуватели. Отделните числа в редиците от цикли спазват следната интересна закономерност: в първия цикъл числата са от едно до седем, във втория са от десет до седемдесет, в третия от сто до седемстотин, в четвъртия от хиляда до седем хиляди и т.н. Дали това се дължи на десетичната система,която ползваме в обичайното ни броене или има и друга причина,това е обект на допълнително изследване. Ще ми е интересно да видя какви биха били съответните цифри и съотношенията между тях при дванайсетична система на броене вместо с десетична,но още не съм имал възможност да проверя обстойно тази идея.
Успях обаче да открия нещо друго,което също намирам за странно. Ако започнем дълго броене по хода на Българския цикъл и отбелязваме всяко 12-то божество,а после подредим отбелязаните богове един след друг с изненада ще открием,че сме попаднали в предходния Хармоничен цикъл. Ако приложим същото и към него,ще попаднем в Сидерическия (Птолемеевия) цикъл и т.н.- пореден факт,който обяснява пристрастието към числото 12 на древните астролози,чиито роднини и наследници са Българите.
В редицата на циклите има и друга интересна закономерност. Петия цикъл отброява реда на часовете в денонощието, Четвъртия- реда на седмичните дни а Третия- реда на Българските месеци. Логично е тогава да мислим,че Втория цикъл вероятно обозначава реда на годините в Българския календар,което е на практика възможно. Сегашната възстановка на Календара обаче съвпада с Шестия цикъл, от което може да се направят два извода:
1. Реда на боговете в Годишния Български календар може да е по-различен от този,който съм представил по-горе и да спазва закономерностите на Класическия, а не на Халдейския цикъл на Розетата от Плиска,а първа година отново е Слънцето разбира се. В този случай това се отнася и за реда на боговете в Българската розета,в чието начало (най-горе) през Християнската ера може да е поставено Слънцето,а Сатурн да е бил най-отгоре в предходния езически период.
2. Редът на боговете в сегашната ми възстановка на Календара може да си е коректен,но Втория и Първия цикъл от тази редица (разположени преди Шестия в обратното броене) да обозначават астрономически и календарни понятия,които се намират между календарните години и месеците. Такива две понятия действително съществуват и те може да са:
а) Четирите сезона в годината
б) Двете полугодия.
Едно от тези предположения със сигурност е вярно и следва здравата логика на Розетните цикли,но въпросът кое точно е обект на допълнително изследване,което досега не съм имал възможност да проведа. Изкушаващо е да приемем,че редицата богове от Втория цикъл Венера- Слънце- Марс- Юпитер отговаря на сезоните Пролет (сезон на Любовта), Лято (сезон на Слънчевия пек), Есен (Въсен- сезон на Навъсения бог) и Зима (Взима: Юпитер) понеже в повлияна от гърците европейска религия като римската се вярвало,че Орелът на Юпитер отнася душите на мъртвите на небето,за да станат звезди или богове. Какво е отношението тогава на следващите четири божества (Сатурн, Луна, Хермес и Венера) към същите тези сезони остава неясно но се вижда,че след седем "превъртания" на тази редица стигаме до същото начало: Венера, Слънце, Марс и Зевс.
ТАЙНАТА НА РОЗЕТКАТА ОТ ПЛИСКА
В древността писмеността е била малко или много визитната картичка на всеки народ. Хето-лувитите имат йероглифи, египтяните също, но от съвсем друг тип. Шумери, перси и акадци ползват клиновидното писмо, старите индийци създават забележителната с изящните си форми деванагари.
B Тракия и Егейския регион са се употребявали особен вид знаци наречени днес Линеар А и Линеар Б. Линеар А е възникнал през XVIII-ти век преди Христа, а за Линеар Б се смята, че е създаден през XV- ти век преди Христа, като знаците са взаимствани от Линеар А (К. Порожанов, “Общество и държавност у траките”).
Линеар А надпис върху златен пръстен намерен на остров Крит (по Forsdyke E.J.)
Линеар Б надписи по съдове от Тива и Кносос (по Б.Хрозни)Според повечето учени, Линеар А излиза от употреба през XV век пр.Христа, а за край на употребата на Линеар Б се смята XII век пр. Христа. Това няма как да е вярно понеже нашата руническа писменост от Средновековието показва силни прилики със знаците използвани още през Бронзовата епоха.
Розетката от Плиска е може би най-популярния старобългарски артефакт, на който могат да се видят древните руни на дедите ни.Тя е намерена в началото на 60-те години на ХХ век и от тогава са написани много трудове засягащи нейната функция и значението на гравираните върху нея руни. Димитър Овчаров, Веселин Бешевлиев, Петкова, Петър Добрев и др. предлагат различни интерпретации.
Някои изследователи смятат, че знаците представляват древни астрологически символи. Други се опитват да извършат разчитане прилагайки спекулативни звукови стойности.
Най-важното обаче никой не направи, а именно да уведоми българския народ, че знаците от розетката имат без изключение подобни, дори идентични успоредици сред най-древните писмености на Европа.
Абсолютно всеки знак от старобългарския артефакт има еквивалент сред знаците на Линеар А и Линеар Б. На Фиг.1 е представено изображение на розетката и сравнение на нейните знаци със знаците принадлежащи на писменостите ползвани на остров Крит и континентална Гърция по време на Бронзовата епоха.
Фиг. 1
Пл. – знаци на розетката от Плиска
Л. А – Линеар А
Л. Б – Линеар Б
Тук имаме не едно-две, а четиринадесет съответствия, което показва, че не може да става дума за случайност. След като поне две хиляди и петстотин години делят старобългарските руни ( от розетката) и Линеар А, разликите могат да се определят като незначителни. Малките отклонения са обясними като стилови особености възникнали във времето. Не съществува писмена система, която да не се развива.
Върху обратната страна на розетката е гравиран старобългарския символ IYI. Той е изключително древен, среща се на Балканите още преди около 7000 години. За присъствието му върху керамика от културата Винча са писали археолозите Тодорович и Церманович (Ст. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно).
Доказателство, че руните от Плиска имат общ произход с древните егейски писмености е фактът, че ако въз основа на приликите с линеарните писмености се въведат звукови стойности на руните от Плиска, ще бъдат прочетени български думи (Фиг.2)
ЛЕПИ- лепъ-хубав, подходящ;
САА- сая, сянка [1]
ЛОНО- лоно, основа;
ПЕКЕ – пек, жега;
БУРА- буря;
ЕТИ, ЯТИ – хващам, вярвам, започвам;
ВОПИ – вопъл, въпити-викам;
Комбинацията на сянка (сая), буря, пек навява на мисълта, че розетката е използвана за предсказване на времето, или за календар. Седемте лъча не са проблем. Днес имаме четири сезона, но в древността разделението на годишните времена било съвсем различно.
Разбира се думите от розетката може да имат преносно значение и да се окаже , че функцията на старобългарския артефакт не е часто от календар, а нещо съвсем друго. Поради липса на допълнителна информация по този въпрос се въздържам от спекулации.
Най-важното е, че на комбинацията от старобългарски руни (разположени по всеки лъч) може да се даде смисъл, като се приложат звукови стойности въз основа на приликите с линеарните писмености.
Трябва да се добави, че не само руните гравирани на розетката от Плиска имат успоредици в древните Линеар А и Линеар Б. Върху старобългарска керамика, скали, стени на крепости и т.н. са изобразени доста старобългарски руни. Сравним ли ги със знаците използвани от трако-пелазгите обитавали остров Крит виждаме, че съществуват значителен брой паралели. Те могат да се видят на Табл. 2.
Табл. 2
БР- български руни
ЛП –линеарна писменост
Могат ли четирдесет и две ясни успоредици да се нарекат съвпадение? Никой сериозен и прогресивно мислещ човек не би го направил. В случай, че нашите деди не принадлежаха на тракийската общност, то как тогава биха били запознати с най-древните варианти на линеарните писмености възникнали на територията на Тракия? Как e възможно старите българи да знаят фонетичната стойност на най-древните европейски писмени знаци, а гърците не?
Единственото логично обяснение за приликата на старобългарските руни с най-старите писмености на егейския регион и Тракия е това, че нашите деди са местно население, обитаващо земите ни от дълбока древност, т.е. старите българи принадлежат на тракийската общност.
Това не би трябвало да учудва никого. Старите летописци Св. Йероним, М. Аталиат, Й. Малала, Й. Цеца, Прокопий, Л. Дякон, Д.Хоматиян, Фулко са наричали многократно нашите деди мирмидони, кимерии, пеони и мизи. Това са без изключение палеобалкански народи обитавали Тракия хилядолетия наред.
За съжаление мнозинството от учените умаловажава тези факти и дори ги тълкува като грешка на старите автори. Верно е, че не на всеки извор трябва да се вярва безпрекословно, но направим ли проверка ще видим, че по отношение на погребални ритуали, въоръжение, народна носия, земеделски сечива, лични имена и обичаи ние българите сме несъмнено потомци на тракийския народ. На тези, които бяха възпети в Илиада, на тези, на тези, които станаха духовни учители на гърците, на тези които дадоха способни генерали и велики императори на Рим. Такъв народ не може да загине, той се преражда отново и отново показвайки на останалите как живеят истинските хора.
https://sparotok.blogspot.com/2013/01/blog-post_23.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар