Бъдещето на Меркел-Райх на ашкеназитата.
Разделянето на Еврия, северната и част ще бъде вкарана в руската (православна) зона Евразия (а Родопите в Османската зона)
.gif)
С този пост ще разгърна още повече темата за геополитическото положение и обусловеност на България, като засегна въпроса за отношенията на Германия с русия на първо място и, като последица, отношенията на Германия с държавите от Средна Европа, в това число и България; както и отношенията й със САЩ и Великобритания. Прегледът на тези отношения, разбира се, ще е единствено и само през призмата на геополитиката, защото само тази призма изяснява в достатъчно голяма степен едни или други световни, или локални събития. Нещо повече: геополитическите действия, пряко рефлектират и във вътрешната политика на държавите и конкретно в случая с България – чрез тях могат да бъдат обяснени и разбрани някои недотам ясни вътрешни политически феномени.
В стила на някои авангардни криминални писатели, ще започна изложението с описание на вече извършеното престъпление и така от края към началото ще разплитам събитията.
Започналата на 24.02.2022 г. пълномащабна, геноцидна война на русия срещу Украйна, е резултат на дълга и целенасочена подготовка, която подготовка включва поне няколко важни аспекта: планиране, което има многостранен характер – дипломатически, политически, информационен /пропаганден, също/, икономически, финансово и разбира се военно планиране. В тази подготовка, особено във финансов аспект, участва Германия. Германия носи огромна отговорност и вина, наред със самия престъпник – русия за тази геноцидна война.
От посочените няколко базови аспекта на планирането, произтичат и изработването на задължителните секторни политики, чрез които да се осигурят заложените цели. Повече от ясно е, че става въпрос за доста комплексна, сложна, трудоемка и дългосрочна работа. Нищо от изброеното по-горе не може да се подготви и осигури в рамките на 2, 3 или 5 години. Планът за нападението и унищожението на Украйна е стар и има своите първоначални очертания още във времето на разпада на СССР. Разбира се такъв план не би могъл да бъде изготвен другаде освен в отделите на КГБ и/или ГРУ. Доказателства в подкрепа на такъв извод е приетата стратегия „Андропов“ /названието е мое/ за възстановяване на социализма и СССР под някаква форма. Всъщност този план е известен като план „Голгота“ и този план не е теория на конспирацията, а си е чиста практика, при това осезаема и видна.
КГБ окончателно и изцяло овладя властта в русия с встъпването в първия президентски мандат на путин. С това приключи опитът за изграждане на някаква, поне що-годе конституционна, съвременна държава. КГБ върна русия фактически в късното средновековие. Това обаче е по-друга тема и тук с нея няма да се занимавам.
Не е случайно, че путин изрично посочи, че разпадът на СССР е най-голямата геополитическа катастрофа на 20 - ти век. Това е не нещо друго, а открито вербализиране на плана „Андропов“ и заявка пред онези, които разбират какво стои реално зад думите, за какво всъщност работи властта, оглавявана от путин. Очевидно е, че целта е възстановяване на СССР във вид на някаква осъвременена и хибридна версия на руската империя; с някаква руска версия на национал-социализъм или някакъв руски фашизъм. В този смисъл става кристално ясно, защо КГБ са се обзавели с не особено интелигентния Дугин, който иначе успешно компилира контрареволюционната европейска мисъл на 18-19-20 век с окултизма, да речем на Рене Генон и Юлиус Евола; но няма нищичко свое като интелектуално и духовно достижение /руснак, какво да се прави/; защо Иван Илин е любим философ на путин, а личността и трудовете му получиха такова внимание и бяха популяризирани в русия.
Така, целта е възстановяване на руската империя, но вече без марксизъм-лененизъм на идеологическия постамент, който марксизъм-ленинизъм е заменен от старото, мухлясало византийско православие, което така или иначе си е една добре замислена държавно-имперска доктрина, но маскирана като религия. Една скоба по въпроса. Дълбоко убеден съм, че геният на стария Рим в държавознанието и държавотворчеството е толкова голям, че стана възможно да бъде надминат едва в 18-ти век от … разбира се, британците.
Руската държавническо-имперска мисъл в края на 20-ти и началото на 21-ви век не можа да постигне друго, освен да се върне до 4-ти век от новата ера и да изтупа от праха наистина блестящата и доста коварна квазирелигиозна доктрина на император Константин.
Това очертава идеологията на бъдещета руска/ссср империя, това обаче не е достатъчно: трябват геополитически основи за тази мислена империя; трябват пари/икономика; трябват съюзници.
От геополитическа гледна точка, русия не може да бъде империя без Украйна. Това е безспорно и е изричано многократно от най-различни руски представители на властта, включително и от самия Дугин. По тази причина русия няма как да допуска – в своя план, разбира се – съществуването на украинска нация, език, самостоятелна държава и идентичност. Не случайно наративът за Украйна в русия е в две форми: че Украйна не съществува, че е фалшива държава; украинци не съществуват; украински език не съществува; че всичко това е измислено от ленин и болшевиките /което изобщо не е вярно, разбира се/ или втората: че Украйна всъщност е русия, а украинците са руснаци и т.н.
На пръв поглед двете тези са противоположни, но съдържат един общ извод – Украйна и украинци не съществуват. Самата тази идея съдържа основанията за геноцида, който така или иначе се извършва реално от руснаците над Украйна. Тук няма да навлизам в подробности и да коментирам бруталното погазване на основни човешки ЕСТЕСТВЕНИ права, сред които са не само правото на живот и правото на собственост, но и правото на самоопределение, тоест на личностно – индивидуално и колективно – осъзнаване и смаоидентификация.
От гледна точка на финансово-паричния аспект нещата стоя значително по-сложно. Русия може да си изработи каквито доктрини намери за добре и каквито си иска планове, но без пари и икономика, не е възможно плановете и доктрините да бъдат реализирани. Русия, макар и разполагаща с колосални природни богатства, е бедна държава, съизмерима с бедните държави от Африка и Латинска Америка. Нейната икономическа структура е примитивна и недоразвита, доколкото я има. Населението на русия – в царския, и в съветския период, и в следващият съветския период – е живяло винаги много бедно, дори отвъд границата на мизерията. Русия не е в състояние да произведе сама доходът, който й е необходим за реализирането на плана за възстановяване на руската/ссср империя. За това тя се нуждае от външно финансиране. От потоци с пари и инвестиции, които пряко да се налят във финансовата и икономическата й система. Става въпрос за огромни суми от пари. Кой основно можеше да осигури тези огромни парични потоци? Няколко са държавите в света, които имат икономическата и финансова мощ да налеят необходимите пари в икономиката на русия: Япония, Германия, САЩ, Великобритания, в известен смисъл Франция. САЩ, Британия, Франция и Япония са твърде неудобни за донорска роля, особено за така поставената от русия стратегическа цел. Особено неудобни са англо-американците. По ред причини Япония и Франция също не са подходящи. Остава единствено Германия. И Германия приема!
Отношенията русия-Германия са доста дълги, устойчиви, сложни и далеч не винаги конфликтни. Напротив, има едно доста дълго историческо проявление на немско-руска конвергенция. Конвергенцията е на поне две нива. Първото ниво е на ниво политически и държавен елит. Във времената на царете след Петър първи, руският царски двор, начело със самите царе и царици е почти изцяло германски, леко нюансиран с датска кралска кръв. Огромна част от генералите, държавните служители, интелектуалците, учените / в новосъздадената руска академия на науките е имало само германски учени/, търговците, инженерите, архитектите и т.н. са германци. Разбира се в изброените среди се срещат и представители на други европейски народности, като: холандци, шведи, французи, поляци, турци, италианци, унгарци, финландци, шотландци, българи, англичани, украинци, гърци, сърби, но тяхното присъствие в руска среда е нищожно в сравнение с това на германците.
Освен конвергенцията на властово и обществено ниво, двете формации – русия и Германия /с цялата условност на понятието/ чисто географски се придвижват една към друга. Германският „Поход на изток“ не е Хитлерова измислица, а исторически процес и геополитическа реализация, започнала още с Тевтонския рицарски орден, създаването на Бранденбургското маркграфство и по-късното кралство Прусия.
От източна, от руска страна, е налице абсолютно същият геополитически процес, започнал със серия от завоевателни войни в западна и северозападна посока. Завладяването на големи територии, населявани от фински народи, владяни от Швеция, но и от Дания; на големи части от Балтика; на полски територии и други. Това е „Руският поход на запад“.
В множество военни конфликти русия и Германия са били доста лоялни и стратегически съюзници. Така например в Северната война русия, Прусия, Саксония, княжество Хановер са съюзници срещу Швеция. В Наполеоновите войни русия е в стратегически съюз отново с Прусия, Австрия и немските княжества. Бисмаркова Германия е твърд и предан съюзник на русия. Нещо повече, Бисмарк не е смеел да се изказва и предприема действия по международни въпроси без знанието и одобрението на русия.
Германия играе огромна роля при налагането на болшевизма в русия, защото болшевиките на Ленин са финансирани изцяло от Германия и военно поддържани от германски и австрийски войски. Без германската подкрепа, болшевиките нямаше да могат да задържат властта. В крайна сметка самият путин призна, че Ленин е нищо повече от германски агент, служител на германското военно разузнаване на кайзер Вилхелм II - ри.
В този смисъл възниква въпросът: защо русия продължава и до ден-днешен да държи мумията на един вражески шпионин и агент в центъра на Москва, до самия Кремъл? Мисля, че отговорът се налага от само себе си.
Необходимо е да се изтъкне и доста ползотворното сътрудничество между другарите Хитлер и Сталин, които съвместно предизвикаха Втората световна война, като за целта СССР осигури огромни количества природни ресурси на Германия. И – да, заедно си поделиха няколко държави. Изобщо, едно крепко социалистическо другарство.
После, след ВСВ, „Източната политика“ на канцлера на ФРГ Вили Бранд, която политика павира едни дългосрочни отношения между СССР и германия, които в крайна сметка доведоха до войната в Украйна.
Канцлерът Хелмут Кол, който плати огромната сума от осемдесет милиарда дойче марки на СССР за обединението на ФРГ с ГДР и пое ангажимента за германски инвестиции в русия, след разпада на СССР и образуването на руската федерация.
След Кол дойде Шрьодер, който направи всичко по силите си за да изпълни всякакви икономически и политически предложения на русия. За награда Шрьодер бе трудоустроен в русия с космическа заплата и луксозно битуване.
Пикът на руско-Германската колаборация дойде с „Ерата Меркел“. Тази скрита привърженичка на Евразийството, закърмена със социализъм и възпитана в едно безкритично отношение към русия /Меркел владее отлично руски/, доведе руската стратегия до финалните акорди на подготовката и началото на фактическото й изпълнение.
Какво направи Германия на Меркел? Тя направи такива и толкова важни за русия политически стъпки, каквито и колкото никой канцлер преди нея не е правил.
На първо място, под претекста на водене на еко-политика, Меркел спря германските ядрени мощности/централи, отказвайки се от ядрената енергетика. Това хвърли Германия в тотална зависимост от руския газ, петрол и донякъде въглища. Строежът на „Северен поток“ 1 и 2 са нещо като каишка, която беше окачена на германския врат, а краят на тази каишка се държеше в Кремъл. Това е направено съзнателно от Меркел и германския политически елит. Те много добре са знаели какво правят – тук случайности и неясноти няма и не е възможно да има.
От своя страна Кремъл за да уравновеси сделката, продаваше на Германия енергоресурсите на силно занижени, напълно непазарни цени. За сравнение, България плащаше почти три пъти по-скъп природен газ от русия, отколкото плащаше Германия. Евтините, на непазарни цени енергоресурси, позволиха на Меркел да води една изключително социална политика вътре в Германия, което й гарантираше дълъг и комфортен политически живот. От друга страна монополизацията на германския енергиен пазар от страна на русия, макар и на ниски цени, увеличи чувствително приходите в руския бюджет. Евтините руски енергоресурси, продавани на подпазарни цени, даде тласък на немската икономика, а голяма част от допълнително генерираните по този начин приходи в Германия, бяха инвестирани в самата русия. Така кръгът се затвори и се достигна желаната цел – постоянно финансиране на русия от Германия. Разбира се парите са необходими за готвената война срещу Украйна, нещо, което в Германия знаеха ПРЕКРАСНО.
В „Ерата Меркел“ Германия направи и още няколко важни стъпки в услуга на руския план. Германската армия беше неглижирана, съкратен и с малко финансиране. Огромна роля за забатачването на Бундесфера има Урсула Фон Дер Лайен, която е скрит /вече явен/ московски агент и до ден-днешен работи за Москва! Една от причините Германия да не доставя достатъчно оръжие на Украйна и даже нищо да не доставя, се корени именно в тази антивоенна политика, започната от Меркел и прокарвана от настоящият руски агент и комунист, заел канцлерското място - Олаф Шолц.
На следващо място, Меркел дестабилизира Европа с провеждането на безумната социалистическа политика на “Отворени граници“ за всякаква паплач от Азия, Африка и въобще третия и четвъртия свят. Тази дестабилизация на Европа е изцяло и само в интерес на русия, тъй като ЕС е дефиниран като основен геополитически враг на русия и стратегическата цел на русия е разпадането на Европейския съюз.
Голямата, скрита цел на Германия, и в частност целта на политиката на Меркел, бе Германия да напусне НАТО в един момент, а с нея да напуснат Алианса и редица европейски държави.
Това от своя страна цели едно-единствено нещо – да бъдат принудени САЩ да напуснат Европа и особено Средна Европа, като по този начин окончателно и изцяло се вдигне щитът на НАТО, държан от САЩ, от държавите, които са между русия и Германия. Това би позволило много бързо дестабилизиране и овладяване /по грузински или украински сценарии/, включително чрез серия от междудържавни конфликти на тези държави от страна на русия. Що се отнася до България в един такъв сценарий, дестабилизацията на страната би била много лесна и би провокирала пряка военна намеса както от русия – която под претекст да защити десетките си хиляди граждани по българското Черноморие, ще нахлуе в Бургас и Варна /за това има планове/, така и от Турция, която пък под претекст да защити турското и мюсюлманското малцинство би нахлула от юг. При едно разпуснато НАТО никой няма да има не само интерес, но и ангажимент да се занимава с гарантиране на сигурността и териториалната цялост на държавите между Германия и русия.
Германия, особено начело с канцлера Ангела Меркел, игра основна роля за това, че в държавите между русия и германия да бъдат установени политически режими – разбира се в рамките на правовия и демократичен, конституционен ред – чиято основа е корупционна и със склонност към авторитаризъм. Установяването на такъв тип хибридни режими целеше да се възпрепятстват или забавят няколко важни процеси: на първо място, да се намали икономическия темп на развитие на тези държави; на второ място, да се блокира изцяло превъоръжаването и модернизацията на армиите им; чрез корупционният характер на тези режими, да се осигури масово навлизане на руските интереси в държавите от Средна Европа, включително да се стимулира разрастването до невиждани мащаби на криминални дейности като прането на пари.
В страни като България, Унгария, Сърбия, Хърватия, Чехия /с някои особености/, Черна Гора, Северна Македония, напоследък отново в Словакия, а и в Полша /с някои важни особености и уговорки/, бяха буквално инсталирани политически партии, които пунктуално изпълниха и все още продължават да изпълняват описаните по-горе цели на русия и Германия. Като се изключи Полша, а и Сърбия - която е въоръжавана от русия, нито една от изброените държави не превъоржи изцяло армията си с модерно, качествено западно оръжие.
Стана ясно, че Германия буквално си самосъсипа някога /60-те, 70-те и 80-те години на 20-ти век/страховития и боеспособен Бундесвер. Унгарската армия е на ниво парадна армия и „почетен караул“. Например, Унгария няма почти никакви танкове. Що се отнася до България, инвестициите в армията бяха свдени до минимум и то главно за транспортна техника и тук-там за комунуикационно оборудване. Боеспособните части се редуцираха до две-три бригади и някакво десантно съединение. Винаги, когато се повдигнеше въпроса за модернизацията на армията, изпълзяваха /и все още изпълзяват/ "мироюлбци" като московецът Велизар Енчев, разни червени "хуманисти", които веднага започват да ронят сълзи за "бедните пенсионери" и безработни и да клеймят милуитаризма /не и руския обаче/.
С определени особености и нюанси, и като се изключи Полша, картината е същата и в другите държави от Средна Европа. Хубаво е да се припомни, че Бойко Борисов, като премиер, отказваше да прокарва каквито и да са политики или дори само конкретни действия за подобряване на отбранителните способности на България. Той дори ОТКАЗА приемането на дарена военна техника от САЩ. Същият отказваше съвместна – с Румъния и Турция – корабна група в Черно море за защита на водите и бреговете на трите държави.
Целта на всичко това, е, армията да не бъде в състояние да окаже дори слаба съпротива при планирано руско нахлуване в България, а и не само в България. В подобно, дори по-лошо състояние на недоокомплектованост и небоеспособност дълги години бе държана украинската армия, която в навечерието на окупацията на Крим и Донбас през 2014 г. наистина не беше в състояние да окаже дори номинална съпротива на руските агресори. Така, най-близките от географска гледна точка боеспособни армии до русия останаха армиите на Турция, Франция, Италия и Великобритания, тоест на хиляди километри от зоната на пряк и непосредствен оперативен интерес на русия.
„Ерата Меркел“ постави корупцията като основен двигател на отношенията между държавите от Средна Европа, Германия и русия. В случая с България, в годините след 2008 и особено след 2011 – 2012 г., когато русия буквално отново нахлу в България чрез десетките хиляди „купувачи на имоти“, „бизнесмени“, „туристи“ и заедно с потоците мръсни пари, се разрази истинска вакханлия от пране на мръсни пари, източване на огромни средства от държавния бюджет, включително и неплащане на данъци, както и източване на пари от фондовете на ЕС и пренасочването на тези парични потоци към русия. Вече е известно, че за последните около 10 години /до 2022/, само неплатените данъци към НАП от страна на руската "Лук Ойл" са в размер на над 12 милиарда. Това е щетата са от една-единствена руска фирма оперираща на българския пазар. В България има над десет хиляди фирми, собственост на руснаци...
В България, партията – символ на корупцията ГЕРБ, беше буквално обучена от германските фондации „Ханс Зайдел“ и „Конрад Аденауер“ как да краде, особено европейски пари. Самата Германия също имаше голяма полза от тези корупционни практики.
Не само обаче България стана център на прането на пари, но също и Унгария, Чехия, Черна Гора, Литва; тази дейност се засили и в стария, традиционен център за московски шпионаж Австрия.
Самата Германия беше наводнена с руснаци, голямата част от които са не нещо друго, а или криминални престъпници, или бивши военни и милиционери /в ролята на "бизнесмени/, или контролиращите ги КГБ – служители. Германия също стана един от големите центрове за пране на пари и източник на финанси за Москва и по тази линия.
Обществата и медиите в страните от Средна Европа бяха до голяма степен упоени чрез доста големите парични средства, които ежегодно се отпускаха от Брюксел на тези страни.
Така, с тези пари, всички тези престъпни, антинационални, във реда на национлната сигурност действия, бяха „омекотени“ и очите на обществата почти затворени.
Една от най-решаващите стъпки на Германия за улесняване на руската агресия срещу Украйна /а преди това и срещу Грузия/, беше категоричният отказ на Ангела Меркел – подкрепена и от Франция – за членство на тези страни в НАТО. Това е най-яркият акт от серията действия, очертаващи предателската политика на Германия и престъпното й сътрудничество с русия на путин.
В отношенията със САЩ и Великобритания, политиката на Германия плътно следваше целите на русия, а тези цели, както вече се спомена, са две: да бъде разпуснато НАТО и САЩ да бъдат принудени да напуснат Европа. Тук трябва да се добави и трета цел – изолирането и блокирането на Британия и бавното и удушаване. Трябва да се признае, че в някои отношения русия и Германия постигнаха успехи, ако и да не докараха до пълна реализация плана. В годините 2008 – 2011 г. САЩ бяха в тежко положение, преодолявайки голямата финансова криза 2008 г. – 2009 г. и някак си фокусът им се отмести от Европа.
От друга страна, през 2009 г. президентският пост бе зает от Барак Обама – най-необичайният и странен президент, който САЩ някога са имали. Обама, като политическа ориентация и възглед, е социалист от френски тип, тоест краен левичар, марксист и прогресист. Във време на президентските си мандати, той дори показа един открито комунистически маниер на управление. Крайно лявата му визия за политика се отрази и във външните работи. Във външната политика Обама прояви дори още по-голяма слабост, отколкото във вътрешната, което доведе до цялостен провал на САЩ по отношение гарантиране сигурността и териториалната цялост на Украйна и от там – на мира в Европа.
Колкото и да е недолюбван и нехаресван Тръмп (с основание), трябва да се признае, че той - и неговата администрация, за изключително кратко време предприеха адекватни и крайно наложителни действия, без които Украйна нямаше да устои на пълномащабната война на русия след 24.02.2022 г.
С бездействието си Обама се оказа един негласен съюзник на Ангела Меркел – освен това те и двамата по най-дълбоки и автентични убеждение са социалисти – и по този начин, и на русия.
Голям успех беше постигнат и срещу Велика Британия, чрез така наречения „Брекзит“. Напускането на ЕС от страна на Британия доведе до огромен дисбаланс на политическата и геополитическата тежест вътре в самия Европейски съюз.
Тъй като Германия доминираше икономически и финансово съюза, то в нейната орбита беше и Франция, така без Британия, Германия вече можеше едностранно да прокарва водената от нея политика. Напускането на ЕС от Британия беше една стъпка по осока на изолацията на Лондон. По-големи успехи от този обаче Москва и Берлин не можаха да постигнат и през 2019 г. се видя, че главната цел – разпускане на НАТО, няма да може да бъде осъществена.
Споменах годината 2019 не случайно, тъй като тя е предизборна година и в края й изтичаше мандата на Доналд Тръмп. Беше важно кой ще седне в Овалния кабинет след Тръмп: дали персонаж подобен на Обама или някой, който ще възстанови нормалната политика на САЩ в Европа и адекватното отношение към русия. Тръмп направи стъпки в тази посока, предприемайки действия по засилване на НАТО, но също и предоставяйки оръжие на Украйна, както и изпращане на американски инструктори, които да обучават украинската армия. В общи линии Байдън продължи тази политика, акцентирайки на засилване на връзките между Европа и САЩ и засилвайки военното присъствие на САЩ в Европа, особено по източния фланг на НАТО. Това окончателно отбеляза провала на крайните цели на Берлин и Москва.
Не само САЩ, но и Велика Британия се завърна като активен фактор в геополитическите процеси в Европа. За целта англичаните действаха доста интелигентно, заобикаляйки посредничеството на Брюксел и особено на Берлин, и установявайки двустранни, дългосрочни споразумения за стратегическо сътрудничество с ключови страни от Средна Европа, в това число и с България. От друга страна САЩ прие законодателство за сигурността в Черно Море – един доста всеобхватен закон, с конкретни срокове и отговорни за прилагането му институции – който закон дава допълнителни гаранции на черноморските страни в допълнение на гаранциите, произтичащи от членството в НАТО.
По този начин САЩ начертаха истинска червена линия пред русия, чието преминаване или по скоро опит за преминаване – тоест нахлуване в някоя от държавите в Средна Европа, какъвто е същинският руски план – ще означава директна война със САЩ.
Превъоръжаването на армиите на страните от Средна Европа, макар все още в начален етап и с недостатъчен темп, е индикация за края на руско-германският сценарий, тези държави да бъдат буквално обезоръжени. България закупи две ескадрили ф 16, кораби, бронирана техника и др.; Румъния закупи 32 самолета Ф 35 и др., а за Полша … да не говорим. Превъоръжават се и други държави от Средна Европа, но не съм сигурен дали Унгария е в това число.
По всичко личи, че с идването на Тръмп ще продължи унищожаването на руско-германския план за руска инвазия в Европа, а и има видими индикации, че ще бъде ускорен ефекта на действащите вече санкции и налагането на нови на русия. Може да се допусне, че изпълнявайки плана Make America Great Again Тръмп може остро да притисне русия, търсейки бърз ефект на проявление на дадените обещания за ново величие на САЩ.
В този смисъл, търсените преговори с русия по скоро ще имат вид на ултимативни искания, а не договорки и отстъпване на сфери. В случай, че русия откаже изпълнението на американските искания, ще последва бърза серия от критични за руската икономика и сигурност действия. Възможно е и постигане на договорка за спиране на войната и разделяне на Украйна по линията на бойните действия, последвано от вдигане на нова „желязна завеса“, което обаче ще даде старт на едно методично икономическо доунищожаване на русия. Мисля, че и в двата случая Доналд Тръмп ще започне ефективно почистване на Средна Европа от руско влияние и помощ за възстановяване на държавността и сигурността в тези страни. Това няма как да мине без смяна на политическите елити - тежко корумпирани от Москва и Берлин - в тези страни и поради това тукашните кремълски послушници от петата колона, които по някаква странна, тяхна логика се правят на тръмписти, ще останат дълбоко разочаровани.
Необходимо е да се изясни и въпросът с така наречените „Северен поток“ и „Турски поток“, който всъщност си е „Южен поток“. Тези два проекта имаха за цел да финансират русия по описаната вече схема и да заобиколят Украйна. Тези два потока са съществени елементи от архитектурата на агресията на русия срещу Украйна, Европа и цивилизования свят. Двата газови потока не са икономически и транспортни съоръжения, те са военни обекти – истинската им цел е такава. Замесените в строителството на тези обекти са съучастници във войната срещу Украйна и са ни повече, ни по-малко военнопрестъпници. От гледна точка на България, сигурността и мира, така нареченият „Турски“ или „Балкански поток" незабавно трябва да бъде спрян.
В заключение може да се обобщи, че германо-руската колаборация в изпълнение на руския план за дестабилизация и прегазване на държавите от Средна Европа се провали. Справедливостта и моралът изискват Германия да бъде осъдена и да заплати компенсанции на Украйна, а лица като Меркел, Шолц, Шрьодер да бъдат изправени пред международния съд в Хага.
Карта на планираното от тайните йезуитски и масонски общества разпадане на ЕС (2016, 2017) на две от десетте зони на новия световен ред, начело с папството - антихирста, звяра от морето (Откровение 13.1-10), и на планираното разделяне на териториите на Европа, Близкия Изток и част от Северна Африка между зоните.
България ще бъде вкарана в ,,Зоната Еврей-азия" - Православна в която ще влизат следните страни: Русия, Казахстан, Беларус, Източна и Южна Украйна, Молдова, Източна Румъния, Северна и Централна България, Гърция, Кипър, Сърбия, Северна Македония, Грузия, Армения, Латвия, Естония, Северен Узбекистан, Северен Киргизстан.
Другата зона в която ще бъде вкарана Родопската област е Османската мюсюлманската зона - сунитска - Близък Изток, Средна Азия със страни и територии.
Турция, Северен Ирак, Северна Сирия, Западен Кюрдистан, Южна България (Родопи), Южна Македония, Албания, Южна Босна и Херцеговина, Южен Узбекистан, Северен Туркменистан, Йордания, Палестина, Ливан.
Как може да стане това разделяне, което никой не вярва, че ще стане?
Първи сценарий:
Войната в Украйна, както и ,,санкциите" на ЕС срещу Русия и ответните такива, всъщност се правят съгласувано от ЕС, САЩ и Русия с цел ускоряване на създаването на ,,новия световен ред" начело с последния - антихрист. При тези ,,санкции" Русия ще имитира, че не се е разбрала за цената на нейния природен газ с Украйна, а и ,,най-вече" като ответна мярка на т.н. санкции ще спре доставките на газ за Източна Европа и за България
Другите страни ще се справят по някакъв начин с липсата на газ, но положението на България ще бъде най-тежко поради липсата на резерви. Това ще доведе до режим на тока и до недостиг на горива, което ще предизвика повишение на цената на газта за автомобилите, а оттам ще скочат цените на всички горива. Увеличат ли се цените на горивата те ще повлекат след себе си увеличението на цените на всички стоки. Всичко това ще става на фона на взаимните обвинения на политиците в корупция и защита на чужди интереси.
,,Десните" ще обвиняват ,,левите" в пристрастия и обвързване с Русия и Путин и ще посочват, като причина за кризата енергийната ни зависимост от Русия, и обратно т,н, ,,леви" ще обвиняват т.н. ,,десни" в слугуване на ЕС, САЩ, НАТО и Обама и че санкциите срещу Русия са предизвикали и спирането на горивото.
Този политически театър, който ще се командва от масонските и йезуитски централи извън България, на фона на новото правителство след изборите ще доведе до колапс икономиката, държавата и политическите отношения и ще предизвика небивало разделение в обществото, между привържениците на Русия и на Запада. По този начин ,,събитията от Украйна" - взаимна омраза, противопоставяне, нападения, дори престрелки ще се случат и у нас.
България ще иска да излезе от Европейския съюз, тъй като не ще може да ,,издържи на последствията на санкциите, които ЕС и Евразия си ,,налагат". (В крайна сметка до 3-4 години и Европейският съюз ще се разпадне според плана за новия световен ред на две зони - католическа и протестантска за да отстъпи място на десетте зони, които ще се подчинят на папството.)
В същото време тази изкуствено предизвикана и умишлено неовладяна информация може да доведе до банкова криза, затваряне на банки и дори до срив на валутния борд. Поради настъпилата зима ще се получи бедствено положение за голяма част от хората поради липса на отопление, храна, медицински грижи и транспорт. Според този сценарий, ЕС умишлено няма да окаже адекватна помощ, като се оправдае с политическата нестабилност в България и ще се занимава с все по-нарастващите си вътрешни проблеми (тероризъм, политическа и икономическа криза).
Путин ще предложи помощ с горива за България, като единственото условие, което ще постави е България да прекрати участието си в ,,санкциите" срещу Русия. В резултат на този план на масоните и йезуитите вътре и извън България повечето от хората ще бъдат съгласни България да влезе в руската православна зона Евразия само и само да има някакъв ред и нормално снабдяване с горива и стоки.
Т.нар. "евреи" не са нито -"раса",
нито-"нация", нито-"етнос"!
Те принадлежат към т.нар. СИВ РАЗ-САД от деволюцията на БЯЛАТА РАСА
от т.нар. "Червено Засяване" от континента "МУ" в Пасифика.
При т.нар. "горски евреи"(кавказци) се постига по-европейския вид на евреите
При всички МУ-наци е характерно острите черти, особено НОСА- "орлов клюн",
издраващ иманентния характер на задълбаване в ниските нива на матрицата и "края на материалните цикли" на култа, който изповядват- Шива-Рудра.
"Евреин" буквално значи "ап-ир"(водно-земен), а -"ар-ап"("земно-воден").
Евреите представляват ранните арио-семити, докато арабите-късните арио-семити.
По-примитивния характер на арабите се обяснава с факта, че на по-късен етап
се намесва и разсада от култа на Кали(от Кумари-Кандам- "Лемурия" в Индийския океан)
Тази връзка е много важна да се разбере, за да се осъзнае "топлата връзка" не само между евреи и араби, но и между евреи и турани(днешните тюрки).
Тяхната мисия е разпад на БЯЛАТА РАСА чрез нейното смесване с низшите разсади-особено от Лемурия. Болшинтсвото от лемурийците днес изповдват Лунния култ- една Индонезия са мюсулмани, а преобладаващата част от Индия са към лунния култ Шива-Кали; за турките-турани-не говорим изобщо.
За лунния култ е характерно старшинството(от Сатурн) и войнствеността-от Марс.
При всички МУ-наци е характерно острите черти, особено НОСА- "орлов клюн",
издраващ иманентния характер на задълбаване в ниските нива на матрицата и "края на материалните цикли" на култа, който изповядват- Шива-Рудра.
"Евреин" буквално значи "ап-ир"(водно-земен), а -"ар-ап"("земно-воден").
Евреите представляват ранните арио-семити, докато арабите-късните арио-семити.
По-примитивния характер на арабите се обяснава с факта, че на по-късен етап
се намесва и разсада от култа на Кали(от Кумари-Кандам- "Лемурия" в Индийския океан)
Тази връзка е много важна да се разбере, за да се осъзнае "топлата връзка" не само между евреи и араби, но и между евреи и турани(днешните тюрки).
Тяхната мисия е разпад на БЯЛАТА РАСА чрез нейното смесване с низшите разсади-особено от Лемурия. Болшинтсвото от лемурийците днес изповдват Лунния култ- една Индонезия са мюсулмани, а преобладаващата част от Индия са към лунния култ Шива-Кали; за турките-турани-не говорим изобщо.
За лунния култ е характерно старшинството(от Сатурн) и войнствеността-от Марс.
.gif)
Това не е никаква новост или изключение, а задължителна стъпка при поробването на народите по цялата Земя. По същият начин, това бе наложено на повече от 150 нерускоговорящи народи и народности под юрисдикцията на СССР. Колониалните държави следват същата схема на заробване. В Северна Америка местните мезоамерикански народи, заедно с африканските роби биват „цивилизовани” с английски език. В Индия, в Австралия, в Африка и в другите колониални владения на Короната, английският език става задължителен, както в училище, така и в институциите и учрежденията. Френският език става задължителен във Френската колониална империя, простираща се от Северна Америка, Западна и Екваториална Африка, островите в Индийския океан и Югоизточна Азия до островите в Тихия океан. В Южна Америка Испанската и Португалската монархии налагат за официални своите езици в колониите, станали впоследствие държави, които заместват някога могъщите империи на инките, маите и ацтекиге.
Поробителят, като налага езика, културата, навиците, нравствеността и религията върху поробените народи, преследва асимилаторска стратегия, с крайна цел пълното заличаване и унищожаване на изначалната им родово-унаследена битийност и наред с това изкуствено насажда, иначе чужди за тях потребности, цели, стремления и мироглед. Най-прекият път, за осъществяване на тази подмяна на парадигмата и самосъзнанието на един народ, е чрез децата!!!
Подмяната на парадигмата и самосъзнанието на поробения народ се осъществява главно и на първо място чрез Системата на Образованието. Думата „система” произлиза от гръцката дума „σύστημα” („систима”), където „σύσ” означава „съ-, заедно с” и „histanai” означава „поставям, опъвам, нареждам”. С тази дума хората от древната Гръко-Римска цивилизация са обозначавали системата на градските канализации.
.gif)
Няма коментари:
Публикуване на коментар