Кога за първи път са се появили названията пеласги и траки е трудно да се каже, но в края на Бронзовата епоха, те вече са документирани (1)*. През XIII век пр. Христа, т.е. преди около 3240 години, земите на Египет са заплашени от огромни групи хора идващи от Балканите и Мала Азия. Една от най-често споменаваните групи е тази на пеласгите, като заедно с тях са споменати траките тевкри, мизи, дардани, беси, травси и т.н.
Пеласги, филистимци по време на похода на Морските народи [ilistr. Johnny Shumate]
https://i.pinimg.com/originals/92/5e/bf/925ebfbc14689031a5b26e3204580939.jpg
Макар в края на Бронзовата епоха пеласгите и техните балкански съседи и роднини да разполагат с голям военен флот, те не успяват да победят египтяните и са принудени да се оттеглят на север. Пеласгите се установяват на територията на днешен Израел и така, запознали се е дедите ни, евреите записват името им като פְּלִשְׁתִּים [пелиштим - пеласги в множествено число бел.Вл.Георгиев].
В работа на Владимир Георгиев намираме сведения за това, че гърците документират името (на предците ни бел.авт.) като Пελασγοί (пеласги) и Πελαςτοι (пеласти), като второ представя правилния вариант защото отговаря по-точно на египестското пелесет, асирийското палашту и староеврейското пелешт(им).
Важно е да се уточни, че траки и пеласги са две групи на един и същ народ, като един от първите учени използвали термина трако-пеласгийски/Thrakisch-Pelasgisch е Бернхард Гизеке, който през 1858 година публикува работата си “Thrakisch-Pelasgische Stäme der Balkanhalinsel und Ihre Wanderungen in Mythischer Zeit”. Цитирайки Владимир Георгиев, проф. Калин Порожанов споменава в своя работа, че тракийският/пеласгийският език е говорен не само през Античността, но още през Неолита (VII хил. пр. Хр.)
В края на Бронзовата епоха, не всички пеласги и не всички техни роднини напускат Балканите и се отправят към Мала Азия, Левант и Египет. Голяма част от тези наши предци и по-специално пеласгите остават по родните си места – територията от река Струма до южен Пелопонес (днешна Южна Гърция).
Неслучайно Плиний твърди, че старото име на Пелопонес е Пеласгия (Plin.H.N.IV.9). Уповавайки се на сведенията на Ефор, Страбон също твърди, че предишното име на Пелопонес е Пеласгия. Същият автор е уверен, че Тесалия е наричана Пеласгийски Аргос, а племената населяващи Епир са пеласгийски (Strab. V.2.4).
http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html
Тези сведения са в хармония с живелия по-рано Херодот, който смята, че страната наричана Елада е била позната преди с името Пеласгия (Her.II.56).
https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2050.htm
Един от първите езиковеди направили опит да дадат тълкуване на името на пеласгите е Паул Кречмер. Цитирайки своя колега, Хялмар Фриск смята, че виждането * Пελαγσ-κοί = Flachlandsbewohner- пеласги = жители на равнините, е неубедително. Връзката с πέλᾰγος - море също е счетена за неубедителна.
По принцип имената на народите са трудни за тълкуване, поради това, че основите на всяко име са различни. Някои хора избират за самоназвание име на животно, като например бебриките – от бебер-бобър. Други като галските ебурони са избрали името на вид борово дърво – ебуро. Името на старите германи алеманите навярно означава съюз, обединение и е образувано от стгер. *alle-всички, заедно *mannеn-мъже, хора.
За пеласгите знаем, че са били силен и висококултурен народ. През През XIII век пр. Христа египтяните се отбраняват с бронзови мечове, а тези на пеласгите са от желязо, т.е тайната на обработката на важния метал е била добре позната на дедите ни дълги векове преди египтянте, а и европейските народи да се сдобият с ценните знания.
Понеже (по признания на Чадуик и др.) имената на Атина, Коринт, Тиринт, Микена, Тилисос, Кносос и др. древни селища са необясними на гръцки, а знаем, че пеласгите са по-старото население на страната, то става ясно и кой е построил величествените градове в Южните Балкани по време на Бронзовата епоха.
Циклопски градежи създадени от трако-пеласгите по време на Бронзовата епоха - Евмолпия, Пловдив
Няма съмнение и, че най-ранните постройки в Европа – тези от нашите земи, са издигнати от пеласгите. Ето поради това смятам, че името на тези хора трябва да се търси в понятие със смисъл – установени на едно място, живеещи в домове, под стряха – в контраст на племенни имена като това на грестоните, чието име се обяснява със стблг. грѧсти-ходя, пътувам, да не забравяме и миниите, за които Алберт Карни смята, че името им може да си изтълкува с минувати-минавам, заминавам.
Циклопски градежи създадени от трако-пеласгите по време на Бронзовата епоха - Евмолпия, Пловдив
Пеласги, или както е по-правилно пеласти може да се обясни с българската диалектна дума пелест имаща древно значение стряха. Пеласти означава подслонени, хора живеещи в постоянни жилища, като в този случай сродна старогръцка дума се явява πέλας-покритие, кожа, а сродна старолатинска дума е pellis.
По същия начин е изградено името на галското преме atrebati/атребати, то идва от atrebo-дом, жилище. Същата е и постройката на тракийското племенно име асти, то е обяснимо с арийската, но също така тракийска и пеласгийска дума astu-селище, град.(2)*
Някои хора свързват името на пеласгите със споменатата от Страбон дума пеларги, като смятат, че това гръцкото предаване на пелгари, белгари-българи. Старият автор обаче е пределно ясен по отношение на това, че пеларги не е самоназвание, а име, което атиняните използват за пеласгите: “Pelasgi were by the Attic people called "Pelargi” (Strab.V.2.7).
http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html
Пеларги означава щъркели на гръцки и навярно е калка на името на пеласгийското племе лелеги, което пък е обяснимо с българската дума лелег-щъркел. Освен това, както старите гърци, така също египтяните, асирийците, евреите, а и римляните имат звук Б и не е проблем да го представят с буква, или знак, йероглиф. Пеларги и пеласги са си пеларги и пеласги, а не беларги и беласги. Все пак името на древните балканци е документирано като peleset, palashtu, pelisht(im), Pelasgi, Пελασγοί, Πελαςτοι.
Макар пеласгите да са наши деди, не е задължително името им да е стара форма на името българи. Алеманите са предци на немците, но Deutschers-немци, не идва от алемани. Лузитаните са предци на португалците, но португалци и лузитани имат различни значения. По същия начин пеласги и българи имат различни значения.
Както вече бе пояснено, пеласги, или по-точно пеласти означава подслонени, хора живеещи в постоянни жилища, а значението на българи е светли, сияйни и се обяснява със стблг. благъ, имащо древна форма *bolgъ-светъл, сияен. Други сродни думи са латв.balgans-светъл, сткелт.bolg-scio-сияен, бляскав, лат. fulgor-блясък, светкавица, стгр. φλέγω-горя.
Прототипът на името българи е документиран от Омир. Става дума за войнствения народ флегии/Φλεγύες, чието правилно име е бльгии, но поради това, че речта на гърците е различна, те записват не бльгии, а флегии/Φλεγύες.
Като пример за трансформацията на нашето Б (от древното bh) във Ф при гърците могат да бъдат посочени паралелите: бивам-φύω, билка-φυτόν, бликам-φλύω, бърна-φάρυγξ, бял-φαλός, бук-φαγός, брат-φράτηρ, брана-φαρόω, бяг-φέυγω, бера-φερω, боя се-φόβος, бразда-φάρος, бреме-φέρμα, брод-φόρος.
Не на последно място би трябвало да се посочи и названието на бригите/Bρυγης, което гърците, поради особеностите на своята реч, прекрояват на фриги/Φρυγης. Имайки предвид тези примери, не е никак странно, че бльгии е променено от гърците във флегии-Φλεγύες.
Смятам, че хората влезли в историята под името флегии/Φλεγύες – прототип на името българи, са от групата на мизите. Това е причината много стари автори да поставят равенство между българи и мизи. Мизите от своя страна делят един произход с пеласгите, тъй както добруджаните и странджалиите, макар да носят различни регионални названя, имат общи корени и са потомци на един и същ народ.
Още в дълбока древност различните групи на старите балканци правят опити да подчинят родните си и така да оформят по-голяма общност, която ще е по-силна и ще може да отразява нападенията на външни врагове по-лесно. От Херодот знаем, че преди Троянската война, мизите и тевкрите успяват да покорят всички траки:
“Mysians and Teucrians, before the Trojan war, who passed over into Europe by the Bosphorus and not only subdued all the Thracians, but came down also as far as the Ionian Sea and marched southwards to the river Peneios” (Her.VII.20).
https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7020.htm
Друга група мизи – тези, чиято най-древни селища са край земите по долното течение на Дунава, се обединява със своите съседи и роднини гетите и така се образува огромен и силен народ, който Херодот нарича масагети, докато Йордан определя просто като гети. Причината за това е идентичния език и обичаи на мизи и гети, това кара римските автори да кажат, че гетите са мизи. Интересен цитат може да се намери в работата на проф. Асен Чилингиров “Гети и Готи”: “ „Getae sunt Mysi, quos Sallustius a Lucullo dicit esse superatos“ (Serv. ad Verg. Aen. 7, 604) - цитирано според Д. Дечев, пое. съч., с. 104.” – с.93
http://www.promacedonia.org/tschilingirov/gg1/gg1_1.htm
Както немците са наследници не само на алеманите, но също на тунгрите, херуските, франките, саксите и много други старогермански племена, така и ние сме наследници не само на пеласгите, но и на мизите, гетите и още много други групи стари балканци.
Ние имаме пълното право да назовем древните пеласги, мизи и др. наши предци, все пак оформянето на трако-пеласгийската общност започва през Неолита, а носителите на типичните за нас българите генетични маркери, ca наследени от хора обитавали земите ни през Неолита. След като може да се говори за един уникален континюитет, след като ние пазим забележително древни традиции, то е редно да се сложи край на догмите и да се оповести истината на целия български народ.
А истината е, че във вените ни тече кръвта на първите строители на градове в Европа, на първите създатели на писменост не само на нашия континент, а в целия свят. Ако Залмоксис и Орфей пръскаха знания в дълбока древност, то не направиха ли същото и средновековните българи извършвайки подвиг чрез извоюване на правото да се ползва наша писменост и наш език в Богослужението?
Не дадоха ли дедите ни щит на своите роднини с разпространението на глаголицата, кирилицата и християнството? Не е ли истински белег на благородство това, че през XIX век българи сe сражаваха храбро за свободата на сърби и гърци?
Старите герои и мислители не са мъртви, те се прераждат в тези българи, които останали верни на традициите и са носители на истинското благородство и смелост. Прометей бе наказан за добротата си, наказани бяхме и ние, но народ, който е роден в огъня, не може да загине от огън. Такъв народ ще се изправи от пепелищата, готов за нови подвизи и ще продължи неустоим напред.
Използвана литература:
1.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;
2.Български Етимологичен Речник, Т.1 А-З, Вл.Георгиев, Ив.Гълъбов, Й.Заимов, Ст.Илчев, АИ Проф. Марин Дринов, БАН, София, 2007;
3.V.Georgiev, Introduction to the History of the Indo-European Languages, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, 1981;
4.B.Giseke, Thrakisch-Pelasgische Stäme der Balkanhalinsel und Ihre Wanderungen in Mythischer Zeit”, G.B.Teubner Verlag, Leipzig, 1858;
5.H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wörterbuch, Carl Winter Universitäts Verlag, Heidelberg, 1960;
6.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 3-5, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;
7.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;
Извори от интернет:
The Geography of Strabo published in Vol.II of the Loeb Classical Library Editions, 1923;
http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html
The History of Herodotus parallel English/Greek English translation: G. C. Macaulay, (pub. Macmillan, London and NY) [1890]
https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7020.htm
Готи и гети I. Изследвания по история на културата Асен Чилингиров (съст.)
http://www.promacedonia.org/tschilingirov/gg1/gg1_1.htm
(1)* Заедно с пеласгите пеластите, египтяните споменават народа тршу, като навярно това са травсите от нашите земи. За тяхното име Алберт Карни смята, че е сродно на името на Троя, това на нимфата Траке и др., а и, че може да се обясни i.e. treu-охранен съм, едър съм, голям съм: “Tros, eponyme de la ville de Troie. — Ce nom pourrait bien etre derive de l’i. eur. treu ≪ etre florissant, fort, puissant ≫ (voy.Thrakes).... Thrake, heroine, eponyme de la Thrace. Le nom des Thraces (Θράϊκες) vient apparemment de *Trausikes, derive de l’i. eur. treus ≪ etre florissant ≫”.
Така нареченият индоевропейски корен trеu намираме в стблг. трѣва, чието най-древно значение е храна, сродна е и гр. τρέφω-отхранвам, храня, гледам, грижа се, която разбира се е трако-пеласгийска заемка в речта на дедите на южните ни съседи.
Трябва да се отбележи и това, че на старобългарски означава млади посеви, ниски зелени растения. За варианта на трѣва, а именно трава в БЕР се казва, че притежава значение смилам, ям консумирам, да не забравяме и диалектните ни думи труя, труям, потрувам-ям, изяждам.
За имената Троя и травси Алберт Карни наистина има право, но според мен значението на етнонима траки е различно. Кирил Влахов (цитиран от Йордан Йорданов, Тракийкият Воин, 2000 г., с.50) смята, че името “траки” производно от праформа *Δρᾶσικες означава дръзки, храбри или нещо подобно. Владимир Георгиев съобщава за тракийско име на божество Дерзис-Δερζις, което свързва с думата дързост- Траките и техният език, 1977 г., с.73. Споменато е и тракийското племенно название Дерзеи, Дарзии, като етимология се търси в ие.*dhers.
(2)*Докато пеласги, пеласти е колектвно название на предците ни обитаващи Южните Балкани, самата общност се е състояла от много и различни групи. Някои от тях са лелегите, кавконите, молотите.
Лелеги е изградено подобно на тракийското племенно име бебрики – въз основа на име на животно, в случая птица. В нашите диалекти лелег означава щъркел. Името на кавконите е сродно с това на Кавказ, показва връзка и с лит. kaukas-връх, височина.
Сродните български думи са кукер – от *kauka-ra, чука-връх- от *kauka-връх. За името на молотите трябва да се каже, че показва връзка с името на тракийския бог Молодасec (младият, даряващият младост).
По същият начин – напълно необосновано и крайно безотговорно, някои хора говорят за езика на пеласгите като различен от този на траките. Различните имена на две групи хора не са доказателство, че те не са роднини носещи една и съща кръв. Нормално е да има регионални диалекти, нормално е да има определени отклонения, но като цяло, траки и пеласги говорят един и същ език.
Запазени са значителен брой пеласгийски топоними и хидроними. Те не само притежават тракийски успоредици, но и постройката им е идентична. Също така, благодарение на проучванията на Алберт Йорис ван Виндекенс, Хялмар Фриск, Радослав Катичич, да не забравяме и Владимир Георгиев, днес са известни немалко пеласгийски думи. Те могат да бъдат разделени на няколко категории:
1. имена на растения;
2. имена на животни;
3. имена на оръжия;
4. термини от бита;
5. титли на благородници;
Нека започнем с титлите, те са една доста интересна тема, която може да изясни доста моменти от миналото ни. За титлата василевс/βασσιλεύς знаят почти всички от нас, на само на малцина е известно, че думата няма смисъл на гръцки и, че повечето езиковеди я считат за заемка в речта на южните ни съседи. Кречмер, Фриск, Босхарт, Георгиев и др. виждат родство с така наречената либийска титла батос/βάττος-цар.*
Tя от своя страна бива сравнена от Георгиев с българските думи баща, бате, батко, батьо и руската батя-баща, идващи от и.е.*bhātja, *bhāten. За василевс/βασσιλεύς, батос/βάττος, Георгиев дава следната схема на развитие: по-голям брат →баща→ старейшина на рода→цар. Тази схема е логична, а и обяснява елемента бат в имената на старобългарските владетели Бат Баян и Батоя.
Титлата анакс/ἄναξ-цар също е пеласгийска. Нейната най-ранна форма е ванакатело, а при фригите, през VIII в.пр. Христа тя е документирана под варианта ванакт (надпис М-01). Най-рано – XIV в.пр. Христа, титлата ванакатело е използвана за човек с име Одрис, а това показва достатъчно красноречиво на чий език принадлежи тя.
Смятам, че ванакатело, ванакт са древните варианти на бан-областен управител при старите българи. Значението на бан, ванакт и т.н. е светъл, сияен, в смисъл на светлост, благородник. С подобна семантика е и лат. vir illustris, а друга сродна на ванакатело (и еволюиралата от нея бан) пеласгийска дума е βᾶυνος-пещ, огнище, която пък от своя страна съотвества на санскр. bhana-светлина, блясък.
Доста интересна е употребяваната от Омир титла коиран/κοίρανος, имаща вариант каран/κάρᾱνος. Хялмар Фриск я сравнява с епитета на бог Один herjan, а също и с гал., ирл. corii, cuire-група, чета, отряд. Добавени са също стперс. kāra-хора, народ, лит. kãras-война.
След като човекът носещ титла коиран/κοίρανος, каран/κάρᾱνος е военоначалник, то стблг. карати сѧ-воювам e прекрасен кандидат за обяснението. Не можем да пренебрегнем и факта, че един от най-войнствените и страшни за Рим (Византия) български владетели е княз Крум, който е известен и под прозвището Каран.
Не само коренът кар присъстващ в каран/κάρᾱνος, се среща в стблг. карати сѧ-воювам, типична за езика ни е също и наставката –ан, която срещаме в думи като велик-ан, грамад-ан, истук-ан.
Поредната пеласгийска титла, която старите гърци са приели е тиран/τύραννος-владетел. Днес тя има негативно значение, но нейния първоначален смисъл е силен,властващ, могъщ. Коренът тир, или по-точно тур е обясим със стблг. тоуръ-див бик, т.е. едър, силен, могъщ. Подобно на каран/κάρᾱνος тук също е използвана наставката –ан.
С абсолютно същата семантика са старобългарските титли могѫть-властелин, велможа, управник, могѫщь-владетел, велможа. Те идват от могѫ-имам власт, могъщ, силен съм. Така е образувана и лат. magister-господар, тя идва magnus-голям, едър.
В речника на южните ни съседи намираме и титлата бален/βαλ(λ)ήν-цар, тя няма обяснение на гръцки а според Хезихий е фригийска по произход. Цитирайки Золмсен, Фик и Хофман, Хямар Фриск посочва връзката с лат. de-bilis където bil означава сила, добавени са и тохар. wāl-цар, walo-цар, владетел.
Макар бален/βαλ(λ)ήν-цар да е обявена за фригийска титла, реално тя е и пеласгийска, както са пеласгийски и ползваните от фригите титли ванакт и лавагет, по простата причина, че пеласги и траки, в случая фриги са хора от един и същ произход. Титлата бален/βαλ(λ)ήν-цар е много интересна защото идва от βαλαιος-силен,голям. От своя страна, βαλαιος отговаря на стблг. болии-по-голям, т.е. силен, явяваща се основа за титлата боил.
Последната пеласгийска титла е най-интересна понеже е регистрирана още през Бронзовата епоха. Става дума за UNA KANASI / УНА КАНАСИ, срещаща се в минойски документ с регистрация KO za 1c. Пеласгите безспорно са едни от основателите на Минойската цивилизация, понеже локализирайки ги на остров Крит, Омир използва за тях епитета богоравни-διοι. Това показва, че те са били представителите на благородническата прослойка, която е боравила с писмеността.
Американският изследовател Дж. Янгър смята, че UNA KANASI / УНА КАНАСИ е някакъв термин от култа на определено божество, по-скоро обаче се касае за титла на владетел. Частицата UNА може да се изтълкува със стблг. прил. унии-по-добър, в смисъл благороден. В такъв случай UNAKANASI би получило превод – на благородния княз.
В минойските документи срещаме също име, или титла КАНУТИ, а във фригийските надписи се натъкваме на КАНУТИ-ЕВАИС, АКЕНАНОГАВОС, а и АКЕНАС, чийто корен *ken, *kan притежава значение първи, начало – ср. стблг. начѧти, зачѧти-започвам, зачевам, полагам начало.
Древната пеласгийска титла KANAS, срещаща се при фригите като АКЕНАС, по-късно ce появава в тракийските епиграфски паметници като KANAC, намираме я разбира се и встаробългарските надписи като KANAC, KANEC т.е. княз, кнез.
В тази първа част от материала за езика на пеласгите, освен техните титли, ще представя и думите за растения. На първо място е σῖτος/ситос-жито. За нея проф. Мюлер смята освен, че е заемка и, че означава нещо ситно, смляно ситно. Тук мисля повече коментар не е нужен.
Балис/βαλίς e название за бяла, белезникава краставица, явно името на растението идва от неговия цвят.
С подобна постройка е и странната гръцка дума балаустион/βαλαουστιον-бели цветчета на растението нар. Бала се обяснява с бял, а устион с уста, в случая под уста, устни се имат предвид цветчетата на нара.
Брион/βρύον-вид мъх е идентифицирана като възможна пеласгийска дума в гръцкия от акад. Георгиев, който дава и българското съотвествие, а то е брей-растението развалниче. Думата брей е българска както отбелязва Ст.Младенов, който я свързва с брия-бръсна диал., понеже растението съдържа дразнещо вещество (което наранява кожата при допир бел.моя). Въпреки ясната етимология, в БЕР е изказано мнение, че брей може да е от тракийски произход (?).
Като съотвестваща на пеласгийската дума даухна, дафне/ δαυχνα, δάφνη -лаврово дърво, в работа на Радослав Катичич е предложена сърбохърватската duha-мирис, а тя е сродна на нашите дъх, дъхна-мириша. Действително, приятният мирис на дафиновия лист е едно от най-характерните качества на растението.
Керасос/κερᾰσος-череша е приета отдавна за заемка в гръцкия, като се знае и, че на български има добро обяснение за името на плода, то идва от неговия червено-черен цвят. Това е установено от акад. Владимир Георгиев, но той не смята езика ни за продъжение на трако-пеласгийския, а само гледа на българската дума като сродна на трако-пеласгийската.
Купарисос/κυπάρισσος е древното название на кипарисвото дърво. Неговата корона e голяма и прилича на купа, купчина копа и това разбира се дава и името му.
Кедрос/κέδρος е пеласгийското име на кедъра. Проф. Мюлер търси обяснение със стблг. кадити-кадя, а в това има логика понеже дървото има приятна миризма и се е ползвало за кадене.
Кастанон/κάστανον-кестен е поредната дума принадлежаща на трако-пеласгийската реч.
Теревинт, тереминт/τερέβινθοςτερέμινθος ca две наименования на терпентиновото дърво. Опирайки се на проучванията на Георгиев, Катичич смята, че коренът е и.е. *derw-en-to, като дава пример със стангл. teoru-катран, смола, лит.derva-борово дърво и др., но по непонятни причини пропуска три важни неща:
1.Cтблг.дръво-дърво;
2.Cтблг. умал. наставка р.п. -енте (ѧте);
3.Tипичната за българските диалекти замяна на В с М както е в теревинт-тереминт: тъмно=тъвно, плевня = племня, стръмно=стръвно.
Точно за стблг. наставка -енте (ѧте), акад. Георгиев и акад. Дуриданов смятат, че отговаря на тракийската наставка-инт/ινθ, срещаща се в глосата волинт/βινθος-див бик.
По принцип Катичич познава работите на акад. Георгиев, чиито интерпретации цитира в своята творба за древнобалканските езици, но в случая талантивият хърватски учен е спестил ценна информация.
Уверяваме се, че макар да е говорен дълго преди Троянската Война, пеласгийският език не е непонятен за нас българите, а причината се крие в това, че се касае за речта на далечните ни предци. Да, има промени в думите, но реално погледнато, за период от над две хиляди години, тези промени са незначителни. Това е поредното свидетелство за силата на езика ни, а и за това, че той се е появил и развил тук на Балканите.
За жалост, изложените в настоящата работа сведения никога не са представяни на българския читател от защитниците на официалните теории. По-лошото е, че съзнанието на мнозина сънародници бе отровено с измислици за ханове, канове, идване от Памир, Сибир, Кавказ и тем подобни фантазии. Поради тази причина, за много от нас, представените тук данни изглеждат странни, дори неприемливи.
Нека не забравяме обаче, че свещения за дедите ни символ IYI се появава най-рано на Балканите – преди около 7000 години. Не можем да пренебрегнем факта, че родовите имена Дуло, Вокил, Ерми, подобно на пеласгийската титла KANAS, също са регистрирани по време на Бронзовата епоха. А най-важното е това, че повечето българи са носители на хаплогрупите E-V13, J2, I2, R *L23, G2, R1a, чиито особености показват, че са наследени от хора обитаващи Балканите преди 13 000-9000 години.**
Най-старото балканско население са трако-пеласгите. Археологът Петър Детев показа приемствеността от Неолита до времето на Античността. Антрополозите Славчо Чолаков и Петър Боев стигнаха до заключение, че корените на тракийското население трябва да се търсят в Каменната епоха на Балканите.
Според лигвистът Владимир Георгиев, няма по-стар топонимичен слой от тракийския. Eтнологът Евгений Теодоров изказа твърдение, че въз основа на “недооценявано досега древнотракийско наследство в нашия фолклор като значителен дял от него, обосновава правото ни да се смятаме за преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството.“
Как да пренебрегнем тези данни, които показват, че ние българите сме потомци на най-стария цивилизован народ на Европа? Защо да се примиряваме с неиздържаните теории на несериозни хорица, които се опитват да поставят корените на народа ни в Азия ? Та ние носим гените на най-старите цивилизовани балкаци, запазили сме техните обичаи и традиции, пазим свещените им символи в нашите шевици и обредни хлябове и това е така защото сме техни деца и пълноправни наследници.
Използвана литература и пояснения:
1.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
2.Вл.Георгиев, Българска Етимология и Ономастика, БАН, 1960
3.Вл.Георгиев, Въпроси на Бългаската Етимология, БАН, 1958
4.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;
5.Е.Теодоров, Древнотракийско Наследство в Българския Фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;
6.A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;
7.F.Muller Jzn, Grieksch Woordenboek, Tweede Druk, B.Wolters’ U.M. Groningen, Den Haag, 1926;
8.P.Boev, S.Tscholakov, Die Abstammung der Thraker nach Anthropologischen Angaben, Driter Internationaler Thrakologischer Kongress, 2-6 Juni, Wien, Bd.I, Swjat, Sofia, 1984, z. 313-316;
9.R.Katicic, Ancient Languages of the Balans, Part one, MOUTON, The Hague, Paris, 1976;
*Ако познаваме историята на Морските народи, можем лесно да разберем защо старите обитатели на Либия ползват титла бато-цар. В края на Бронзовата епоха Египет е заплашен от коалиция на няколко балкански народа, които търсят нови земи за заселване. На част от тези хора фараонът Меренпта дава земя в Либия при условие, че ще му служат. Въпросните балканци са наречени от египтяните мешуе, а в по-късни времена Херодот ги нарича максии. Това са реално клон на мизите, които по-късно са наречени българи. Ето защо един екзотичен народ в Либия ползва българска титла.
** В дисертацията на д-р Янкова-Карачанак намираме важни подробности за “източната” хаплогрупа R1a-M17: “Следователно древната възраст на Хг RM458 в Източна България (12.4 ± 5 kya) и Кавказ (10.1 ± 3 kya) трябва да се интерпретира внимателно, поради това, че оценката на възрастта се повишава вследствие редица демографски епизоди.”
По интересно е следното, при около половината от носителите на R-M17 се наблюдава европейският вариант : “Трета по честота е широко разпространената евразийска хаплогрупа R-M17, която е установена при 17.5% от българите, като 42.9% от тях принадлежат към типичната за Европа Хг R-M458.”
http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/S_Karachanak_Yankova-avtoreferat-%20geni%20na%20balgarite.pdf
На с.31 от дисертацията на д-р Карачанак, в табл.10, възрастна на “източната” хаплогрупа Хг R-M458 у нас варира между 12 400 години и 4100 години. За другите 57, 1% представители на R-M17 не е казано, че са потомци на население дошло през късната Античност и ранното Средновековие от Афганистан, Иран, или Пакистан.
В заключението на дисертацията на д-р Карачанак няма и дума за родство на българите с паштуни, иранци, пакистанци или индийци. От друга страна са проведени достатъчно генетични изследвания на населението на Иран, Афганистан, Пакистан, но и там няма дори загатване за някакво родство с българите. Какъв е изводът тогава?
Тракийски племена:
агриани: (Западна Тракия, между Стара планина, Родопите и по горното течение на Струма)
апсинти: (на Егейско море, град Апсинтус
асти: (между Странджа и Хемус, град Кипсела
бени: (край река Хебър, на север
беси: (Южни Родопи, град Бесапара,(това име после се прехвърля върху цялото племе, известно със светилищата си в Родопите)
бизалти: (край река Стримон (Струма)
бистони: (на Егейско море, между реките Нестос (Места) и Хебър (Марица)
венети:
витини или битини : (край река Стримон,
дардани: (дали името на Дарданелите,
дентелети (дантелетаи): (по горното течение на Струма, град Дентелетика в Гърция)
дерони: (Югозападна Тракия, известни с красивите си монети с колесница)
дерсеи (дерзаи): (северното крайбрежие на Егейско море)
долонки: (в Тракийски Херсонес, потомци на витините)
дрози (дрои): (между реките Нестос и Хебър)
едони: (югозападна Тракия и Македония, град Амфиполис
кайни (кени): (край Черно море, град Кипсела
кабилети: ямболско
кapи: (в днешна Добруджа,
кикони: край Хелеспонт (Дараданелите)
койлалети: (между реките Стряма и Тунджа, в Средна гора и Родопите)
корели (корали): (Източна Стара планина
корпили (корпиали): (край Пропонтида до Босфора)
крестони: (северното крайбрежие на Егейско море)
лаиаи: край река Стримон
мадуатени: край град Кипсела
меди (маеди): (югозападна Тракия, река Стримон
мелти: (според някои справочници са обитавали земите около днешния Ловеч,като са основали селището "Мелта"-днешен Ловеч)
мигдони: областта между античните градове Пела Амфиполис (Кавала) на Егейско море), край река Ейхедор (Галик), по дн. Солунско поле, Халкидически полуостров и тамошните планини.
нипсеи (непси): (край река Камчия
одоманти: (по долното течение и устието на Струма)
одриси: (източни Родопи, край Адрианополис(Одрин),
орески: не ми е известно
пайти: (край Егейско море, съседи на племето бистони)
пирогери: (между Сърнена Средна гора и Сакар)
сюнти: (на Лемнос и Халкидика, Синтония
самаи: (източно от реката Хебър)
сапеи (saepai): (между градовете Абдера и Адрианополис)
сатри: (южни Родопи, до Егейско море)
селети: (Североизточна Тракия, между Хемус и река Панисос
синти: (съседи на пеоните)
скирмиади: (в Югоизточна Тракия, локализира се в Салмидесос (дн. Странджа), района над Аполония)
скумбри: (в Рила)
теризи (терици): (Североизточна Тракия, на изток от мизите)
тетрахорити
тилатеи: (северно от Скомброс (Витоша) и на запад достигат до река Оксиос (Искър) т.е. планинския район между днешните София, Перник, Босилеград и Пирот)
тини (thyni): (от град Византион до Странджа)
тиризи (земите около н.Калиакра)
травси: (в областта между долното течение на Хебър и Източните Родопи)
транипси
траузери: (в Западните Родопи)
трери: (Западна Тракия, край река Ескус( Искър) , край Сердика
трилатаи: (Западна Тракия, река Ескус )
троглодити
уздицензи: (в Хемус, източно от река Искър, южно от мизите и северно от бените)
феакийци: ( в Югоизточна Тракия, Турско)
фрагонди: (между реките Стримон и Нестос
хипсалти
халети: (по средното течение на река Места)
Това както се вижда са много племена, сигурно има и още неизвестни. Българските земи са били населявани освен от траки и от други родствени до известна степен с траките:
- скити- Добруджа
- келти( цар Кавар)- около Ямбол, карнобат( Маркели) и Айтос
- гети - делиормана,където е Свещарската гробница
- мизи- областта Мизия идва от тяхното име
- фриги-старо тракийско племе, преселило се в Мала Азия и създало държава
- кробизи - между реките Вит иОсъм
- трибали- сегашна северозападна България
- даки- северно от Дунав до река Тиса.Неправилно румънците се изкарват техни наследници
- пеони-западна Тракия, провинция Илирик
- серди-вероятноот келтскипроизход в софийско
Приналичието на толкова многоразлични народи е обяснимозащо не може да се каже какви са българите.Катосе вземе предвид идванетона славяните и българите на Балканския полуостров и претопяванетона авари, хазари,печенеги,кумани и узи объркванетостава пълно. Освен това има смесване със съседните народи:Византия, Сърбия, маджарите, Латинска империя. За власите и молдовците- таксувам ги като българи.
По-характерните тракийски царе са:Котис,Севт, Скосток, Хебризелм, Аматок, Спараток, Терес, Раскупорис, Реметалк, Ситалк, Ликург, Керсеблепт, Мостис.
Какво четем в „Одисея, ХІХ, 172, думи на Одисей към Пенелопа” според глава 53 на „Христоматия по история на стария свят” ДИ „ Наука и изкуство, София, 1976г., Хр.Данов ?. Ето какво:
„ Крит е земя разположена......Там живеят безброй много хора, а градовете йм са деветдесет на брой.Там цари смесица от езиците на различни племена. На о-в Крит живеят ахейци, кидонци и същински3 критяни, а също тъй и дорийци...Има и благородни пелазги...”
По долу даваме обясненията от Христо Данов:
„ (3) – Същинските критяни не са били нищо друго освен предгръцкото население.
(5) – „Пеласги” или „кари” (карийци) били предгръцките племена, които населявали голяма част от Елада и нейните острови. Според Херодот, ІІ, 156, по-раншното име на Гърция било Пелазгия.”
Същите тези карийци са упоменати и в „Илиада”:
Илиада ІІ, 851 сл.: „...Наст предвождаше карийците, говорещи варварски ( т.е. не гръцки език – б. Хр.Д.) език. Те бяха дошли от Милет и от многолистата планина Фтира. Това бяха бойци от бреговете на р. Меандър и от високия нос Микале. Вождове йм бяфа Амфимах и Наст. Наст и Амфимах, славните синове на Номий...”.
Научаваме също, че Елада се е наричала Пелазгия. И тъй като кари е пелазги, то е възможно тя да се е наричала и Кария. Името на племето ”кари” е в мн.ч. Във ед.ч. е „кар”. В българският език обаче, когато гласната е между „к” и „р” и не е под ударение, тя отпада при словообразуването. Например на рус.ез. корова , на бълг. езкрава, на чешки ез. король, на бълг. крал и т.н.
Ако разгледаме кра, като словообразуваща и освен това означаваща пелазг, се получават смислени етимологии спрямо българският на порой от думи : кра-сив (Сиф от племето на пелазгите, Сиф е библейско име и освен това е разчетено чрез „руница” две на автентична монета ), кра-вар ( от пелазгите и от тях, от варите ), Крали Марко ( Марко Пелазгийски), край (роден край – добива смисъла на „Родна Пелазгия”), Кракра Пернишки ( пелазг от (на) пелазгите, подобно на вар-вар. Твърде вероятно е повторението на означава благороден кар или вар), името Карол – много популярно сред западните „славяни” което означава и „крал” ( кар-ол – пелазг над, главатар на пелазгите) получава своето етимологично обяснение чрез името на пелазгите,и т.н.
Словообразуващата кар- (пелазг) очевидно има ударение на „а”, понеже няма къде другаде да бъде. В словосъчетания, където кар участва като постфикс (крайна словообразуваща сричка) при положение, че, „к” ( безвучна съгласна) бъде „заобиколена” от гласни звукове, то тя може да акумулира тяхната „гласност”, и да се превърне в звучната съгласна „г”. Чергар, олигархия и др.
В понятието bulgaria изписано се на картата на Евсевий през ІV в., словообразуващата gar и възможно да се е образувала от kar, тъй като по времето на формиране на латинския език 2000 -1000г.пр.н.е. народите формирали този език – сабиани (сабани) латини, етруски и някои по-малобройни са били съседи с карийците (карите) – деляло ги е само днешното Адриатическо море, а карийците са индикирани от Тукидит т. І, като племе участвало заедно с финикийците при колонизацията на средиземноморието. С дуги думи те са били съседи. Едва ли е случаен факта, че кар, т.е. пелазгиец, се проявява като словообразователна частица при обозначаване на древни професии в българският език – пекар, лодкар, билкар и т.н.
Белезите на всички древни народности са, че те са били силните,честните и великите в сравнение с по-новите поселения от хора. В този аспект карите са древното население, което е заварено от гърците и по-късно от римляните по Балканският п-в, а твърде вероятно и в околностите му, е именно това население от което римляните и гърцитеса черпили сведения за своите предания. Защото след горното определение на Омир, те са били вездесъщите крито-микенци. В този ред на мисли, кар, като име на предците на гърците и микенците е преминало и в римляните и гърците. Сред римските имена са Кратон, Кратил, Картаген, Икар и т.н., които означават пелазгиец.
„...Наст предвождаше карийците, говорещи варварски ( т.е. не гръцки език – б. Хр.Д.) език. Те бяха дошли от Милет и от многолистата планина Фтира. Това бяха бойци от бреговете на р. Меандър и от високия нос Микале. Вождове йм бяфа Амфимах и Наст. Наст и Амфимах, славните синове на Номий...”
.Научаваме също, че Елада се е наричала Пелазгия. И тъй като кари е пелазги, то е възможно тя да се е наричала и Кария. Името на племето ”кари” е в мн.ч. Във ед.ч. е „кар”. В българският език обаче, когато гласната е между „к” и „р” и не е под ударение, тя отпада при словообразуването. Например на рус.ез. корова , на бълг. ез крава, на чешки ез. король, на бълг. крал и т.н.
Ако разгледаме кра, като словообразуваща и освен това означаваща пелазг, се получават смислени етимологии спрямо българският на порой от думи : кра-сив (Сиф от племето на пелазгите, Сиф е библейско име и освен това е разчетено чрез „руница” две на автентична монета ), кра-вар ( от пелазгите и от тях, от варите ), Крали Марко ( Марко Пелазгийски), край (роден край – добива смисъла на „Родна Пелазгия”), Кракра Пернишки ( пелазг от (на) пелазгите, подобно на вар-вар. Твърде вероятно е повторението на означава благороден кар или вар), името Карол – много популярно сред западните „славяни” което означава и „крал” ( кар-ол – пелазг над, главатар на пелазгите) получава своето етимологично обяснение чрез името на пелазгите,и т.н.
Словообразуващата кар- (пелазг) очевидно има ударение на „а”, понеже няма къде другаде да бъде. В словосъчетания, където кар участва като постфикс (крайна словообразуваща сричка) при положение, че, „к” ( безвучна съгласна) бъде „заобиколена” от гласни звукове, то тя може да акумулира тяхната „гласност”, и да се превърне в звучната съгласна „г”. Чергар, олигархия и др.
В понятието bulgaria изписано се на картата на Евсевий през ІV в., словообразуващата gar и възможно да се е образувала от kar, тъй като по времето на формиране на латинския език 2000 -1000г.пр.н.е. народите формирали този език – сабиани (сабани) латини, етруски и някои по-малобройни са били съседи с карийците (карите) – деляло ги е само днешното Адриатическо море, а карийците са индикирани от Тукидит т. І, като племе участвало заедно с финикийците при колонизацията на средиземноморието. С дуги думи те са били съседи. Едва ли е случаен факта, че кар, т.е. пелазгиец, се проявява като словообразователна частица при обозначаване на древни професии в българският език – пекар, лодкар, , билкар, и т.н.
Белезите на всички древни народности са, че те са били силните,честните и великите в сравнение с по-новите поселения от хора. В този аспект карите са древното население, което е заварено от гърците и по-късно от римляните по Балканският п-в, а твърде вероятно и в околностите му, е именно това население от което римляните и гърцитеса черпили сведения за своите предания. Защото след горното определение на Омир, те са били вездесъщите крито-микенци. В този ред на мисли, кар, като име на предците на гърците и микенците е преминало и в римляните и гърците. Сред римските имена са Кратон, Кратил, Картаген, Икар и т.н., които означават пелазгиец.
При съчетанието на bul и kar , беззвучната съгласна „к” попада между денталната звучна „l” и гласната „а”, следствие на което се вокализира, а това вокализиране е именно звучната съгласна „г”. И се получава bulgar. В този аспект на разсъждения bulgaria получи необходимата понятийна яснота, подобаващото й се място, за да бъде отбелязана на картата на Евсевий. Като резултат надписа „мизия това е българия” на Евсевий изписан на латински, придобива смисъла, че „днешната долина мизия, преди се е наричала долината на карите”. С други думи „Мизия това е Пелазгия”. Едно ясно означение и разбиране на bulgaria от картата на Евсевий, като топоним.
Тъй като името на мизите съществува като даденост, когато съществува и името на карите, този надпис не само, посочва откъде произлиза думата мизия и нейната връзка с името кария – пелазгия, каквато считам че е била и целта на този надпис, но и крайно необходимата и липсваща до днес ДИРЕКТНА връзка на мизи със пелазги. Оттук добива нов цвят прочутото обвинение на Лакапин срещу Симеон – „мизиец обладан от скитско безумие”. Мизийците са омразни точно поради това, че това са племената пелазги, срещу които данайците воюват от векове и това са племената, поради които днешните гърци не могат на навлязат в континента. Иначе между мизийците и гърците са живяли траките и контактите на мизи с гърци са били нищожни за да формират една по-дългосрочна във времето омраза. Оттук става ясно и защо Акропола се намира в Атина, а не в Мизия. Защото именно Там е била Пелазгия и според разкопките на Шлиман и Чунтас, Гръцката цивилизация е само репит на предната Крито – Микенска цивилизация. Днес предполагам става ясно защо тази цивилизация не се нарича Пелазгийска цивилизация – по името на жителите й, а се нарича такава по името на тероиторията й. По същите критерии Гръцката цивилизация би трябвало да се нарича Балканска цивилизация. Друг много важен момент е индикирането, че карийците дошли от Милет, говорят варварски език. Друг варварски език по тези места от тези времена до ден днешен е само българският. .
Няма коментари:
Публикуване на коментар