ТАЙНИТЕ НА ОСТРОВ КРИТ, ИЛИ ЗАЩО СЛЕД ВРЕМЕ ЧУЖДЕНЦИТЕ ЩЕ УЧАТ БЪЛГАРСКИ

 

В древността остров Крит е бил известен като особено място. Вярвалото се е, че там ca родени гръмовержецът Зевс и Дионис-Загрей. Един от най-прочутите владетели на острова е цар Минос – създателят на огромен и красив дворец, а и на Лабиринта. Този цар e син на Европа – благородничката, по чието име е назован континента ни. Самата Европа е сестра на Кадъм – човекът, за когото се е смятало, че е създал, или поне донесъл азбуката на Балканите.








Планината Ида, изобр. Jerzy Strzelecki
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b7/Psiloritis3%28js%29.jpg/800px-Psiloritis3%28js%29.jpg


На остров Крит е почитана и великата богиня-майка Ида. На нея са наречени извисяващата се високо планина Ида, а и пещерата Ида, в която според древните митове е отледан бог Зевс. Съвсем естествено, пещерата става място за поклонение.


Несъмнено, Минойската култура, наречена така по името на цар Минос, заслужава уважение. Строителското майсторство на древните обитатели на Крит е завидно, а способността им да създават красиви стенописи удивява дори в ново време. Хората на цар Минос са умеели да правят изящна керамика, хубави бижута, внушаващи страх оръжия. Известно е също, че са умеели да търгуват на големи разстояния и така са събрали огромно богатство.




Минойско въоръжение (по Hall)


Качествата на минойците карат учените да вярват, че на остров Крит е люлката на европейската цивилизация. По времето на Артър Еванс и Уил Дурант, никой още не е знаел, че Крит е само колония на хората, при които най-рано блесва искрата на познанието, но на това ще се спрем по-късно.






Фрески от Акротири, вижда се особената прическа на младите благородници - бръсната глава и дълги кичури коса-така наречената кика
https://en.wikipedia.org/wiki/Akrotiri_(Santorini)#/media/File:Young_boxers_fresco,_Akrotiri,_Greece.jpg


Правени са много спекулации относно произхода на древните минойци. Едни учени се опитват да изкарат поданиците на Минос гърци, други смятат, че са хето-лувити, трети пък вярват, че се касае за особен клон на семейството на семитите.


Несъмнено, бивайки най-важният търговски център в Средиземноморието, Крит става дом на търговци от различен произход. Преди около две хиляди години Страбон предава виждането на Омир, че митичният остров е обитаван от различни по произход хора. За една група от тях е използван особен епитет – богоравни. Става дума за пеласгите, тях създателят на Илиада и Одисея слага наравно с боговете на стария свят и това не е никак случайно.


Точно пеласгите, които са част от тракийското семейство, са основателите на Минойската цивилизация. През 50-те години на ХХ век, сравнявайки древната керамика на Балканите и изящните съдове от остров Крит, проф. Бедржих Хрозни стига до заключение, че траките са едни от основоположниците на културата на Крит.


По-късно, през 70-те години на ХХ век, подлагайки на анализ имената изписани с Линеар А, холандският учен Петер Ван Сусберген стига до заключение, че по удивително старите плочици се срещат тракийски лични имена.


С Линеар А са гравирани и предмети от злато, като на златен пръстен намерен в гроба на критски благородник е отбелязано и името на тракийския бог Арес. Акад. Владимир Георгиев прави опит за дешифровка на древното послание от пръстена, разчита името Арей (Арес), но смята, че това е хетския бог Яриш. Хетите действително почитат бог на войната и чумата носещ името Яриш, но той не е техен, както не са техни Епта (Ебат), а и Перва (Пирва). Култът към тези божества е предаден на хетите от старите балканци влезли в историята под името траки.


След като в най-древните критски документи са запечатани тракийски лични имена като Арей, Диза, Питак, Тетус и др., би трябвало да очакваме учените ни да определят народът на Орфей като основоположник, или поне един от основоположниците на Минойската цивилизация, както прави преди повече шестдесет годни проф. Хрозни.




Минойският златен пръстен, на който е гравирано името Арей (по Forsdyke)


Уви, такова нещо няма, не ми е известно дори някой наш изследовател поне да е направил опит да възстанови истината за далечните ни предци. Не само керамиката и личните имена гравирани по златни предмети и глинени плочици показват, че старата критска цивилизация е създадена от траки. За това свидетелстват и топонимите на остров Крит: Ида, Пергам, Даво, Гординия (Гортиния), Сетоя.


Ида и Пергам се срещат и в Троада – дом на трако-трояните. В Южна Тракия са разположени Идака и бистонския Пергам. Критското селищно име Даво се среща като елемент ва старобалканските названия Даос-дава, Ита-дава, Десу-дава. Гординия несъмнено е съпоставима с името на фригийската столица Гордион, изтълкувано от Паул Кречмер и др. с думата градъ-град, селище. Намиращата се в покрайнините на Крит Сетоя не просто се обяснява със стблг. сентьнъ-краен, последен, но намираме и паралел в Сети-дава – най-северното дакийско селище разположено недалеч от изворите на река Висла.


Самото име на Кносос - столицата на Крит, е сродно на българския топоним Книшава, който акад. Иван Дуриданов определи за тракийски и изтълкува като ерозирало място.
Който е запознат с географията на Кносос, знае, че това селище е разсечено от река Кайратус.




Дворецът в Кносос, изобр.Bernard Gagnon https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ea/Knossos_-_North_Portico_02.jpg/800px-Knossos_-_North_Portico_02.jpg


С това доказателствата за това, че дедите ни наричани в древността траки и пеласги са създатели на Минойската цивилизация не свършват. Акад. Владимир Георгиев спомена, че знаците от плочите от Градешница и печатът от Караново са сходни с предхождащата Линеар А критска йероглифна писменост и ѝ съперничат по възраст. Днес знаем, че знаците от нашите земи не просто съперничат на най-старата критска писменост, но я предхождаст с поне две хиляди години!


По-важното е друго, знаците от Линеар А и появилата се преди около три хиляди и петстотин години Линеар Б имат смайващо голям брой паралели както с глаголицата, така и със старобългарските руни. Не става дума за едно-две съвпадения, а за десетки.



Сравнения на буквите на глаголицата със знаци от Линеар А и Линеар Б





Сравнения на глаголица-1 и Линеар Б (по Г.Сотиров)



Сравнения на старобългарските руни с писменостите на остров Крит


И това, ако не е доказателство, че ние българите сме древен балкански народ, чиято роля във формирането на европейската култура е огромна!


Не на последно място идват доказателствата от областта на генетиката. Проучване на населението от Ласити, Крит доказа, че част от хората са сродни на балканците. Става дума за общите маркери J2 и R1a, които присъстват при около 40% от българите.


Какво повече можем да искаме? Разполагаме със свидетелството на Омир, за особения статут на пеласгите наречени богоравни. Най-древните минойски топоними имат паралели в Тракия и Троада. По-най-древните минойски документи се срещат тракийски лични имена като Арес, Тетус, Диза, Питак и др. Както критската йероглифна писменост, така също появилите се след нея Линеар А и Линеар Б са свързани с доста по-старите писмени знаци от Балканите, а което е по-важно – критските писмености имат отражение в българските руни и глаголица.


Генетиката просто затваря кръга и дава солидно оръжие в ръцете на учените. Те трябва да го използват, за да се сложи край на срамните лъжи мърсещи името на предците ни, а и на народа ни като цяло. Ние в никакъв случай не сме потомци на късни пришълци, които съдбата е събрала през прословутата 681-ва година, а пълноправни наследници на хората създали най-ранната европейска цивилизация и дали огромен принос в появата на по-късната, но не по-малко блестяща Минойска цивилизация.


Стотици минойски документи очакват разшифроването си, но ключът за тях е българският език. Спекулантите могат още няколко века да се опитват да разчетат древните послания чрез гръцки, хетски и т.н., но няма как да успеят.


Пак повтарям – българският език е ключът по простата причина, че древните документи са създадени от нашите предци и този, който иска да разбули минойските загадки, ще трябва да научи български.

https://sparotok.blogspot.com/2019/05/blog-post_19.html