Монетите показват главните отрасли на градската икономика - отглеждането на жито за южните елински колонии в околните поля на Егейска Тракия, производството на вино, зехтин и мед, говедовъдство, риболов, лов на дивеч. На снимката от първата монета до типичния за абдерийските монети грифони, ясно се вижда образа на пчела, която присъства и на монетите на магистрат Пнойней и ясно показва развитото пчеларство и медопроизводство в града. На реверсите са изписани имената на магистратите, които за даден период от управлението на града са повече от двама и дори трима, заедно с изображението на божествата, на които магистрата изпълнява функцията на жрец. Автор: Д.Георгиев-Даков
Магистрат Епи-Филадос
.jpg)
Abderiteon-Epipponaktos-magistrate
Anaksipolis Pan Abdera
EΠIM[OΛ]ΠAΓOΡE
ΕΠΙ Δ-IOM-YΣΑ-ΔΟΣ
ΠYΘΩN magistrate
Това е олтар с горящ огън, като същия онзи, намерен при разрушения храм на едомците през 1200 г.пр.н.е.. Ритуала на даването на титлата басилевс. Триножникът, който поддържа свещения огън на одрисите е с лъвски крака. Забележете, че над огъня е поставен… ЗЛАТНИЯТ ВЕНЕЦ!!! Това е изумително откритие, защото дава представа как „златният венец” на царя придобива божествени характеристики. Това е така, защото древните чрез огъня са призовавали бога Бал! Преди няколко месеца показах снимки на каменни стели, намерени от археолозите при разкопки на храма на Бал от Палмира. На тях ясно се виждат поклонниците до жертвения огън, призоваващи Бал. Тук обаче при одрисите виждаме нещо различно… над огъня е златният венец, който ще бъде положен на главата на бъдещия владетел, като по този начин същият ще стане БАСИЛЕВС! Така царят чрез венеца приема божествената Сила. Кибела! Виж как е нарисувана по храмовете… тя е тази, която подава златния венец на царя. Така се получава духовната сила директно от Майката. Как е изобразявана Кибела? Винаги яхнала лъв... или държи лъв в скута си, или лъвът е седнал покорен до нея, нали? Така че след церемонията владетелят, когато получи венеца от Майката, лъвът /силата/ образно казано преминава в човека и така става „Цар Жрец” /басилевс/.”
Бронзова монета на цар Реметалк III, тип RPC I, 1722. AE 31 мм. Фото: CNG
Бронзова монета на Реметалк I с Август, тип RPC I, 1708. AE 28 мм. Фото: Numismatik Naumann.
Най-типичната „римска“ провинциална монета е емисията за поемането на властта на последния тракийски цар Рeметалк III, около 38 – 44/5 г. (RPC 1722). На аверса е изобразен портрет на Калигула, а на реверса – церемонията по инвеститурата на Рeметалк III, организирана от императора и проведена на Форума в Рим
Златен солид на Константин Велики, изобр. -Unknown and one more author-Busts left of Sol Invinctus radiate and Constantine laureate and cuirassed, holding spear over right shoulder and oval shield on left arm with galloping sun quadriga. Gold nine-solidus multiple minted in Ticinum (Pavia) in 313 AD.
Най-великите пълководци на късната Античност са Аеций и Велизарий, а те и двамата са от средите на траките. По времето на Константин Велики управител на Египет, Тебаида и Либии е тракиец с име Рометалк [5] c.56.
Въз основа на какво може да се говори за липса на управленчески талант при траките, след като те създават могъщи и богати царства векове преди появата на Римската Империя? Не е ли подвиг това, че победените от потомците на Ромул траки, след време стават господари на империята?
Един от най-упоритите постулати и заблуди засягащи траките е, че те нямат своя писменост. Твърди се, че народът на Орфей е ползвал азбуката на гърците, макар да липсват каквито да било доказателства за това. Дори напротив – има сведения, че създателите на първите букви са били траки.
Алкидамант определя Орфей като създател на ранната писменост [6] с. 465. Корнелий Тацит разказва за предание, според което тракиецът Лин (считан от някои за брат на Орфей) е една от личносттите, на които са е отдало да сътворят азбука [7]. Диодор Сицилийски смята, че Лин е дал имената на буквите в гръцката азбука. Старият автор е уверен, че Лин е написал (преди времето на Троянската война бел.моя) творба, в която възпял деянията на бог Дионис, други важни герои, описал е дори своя живот [8] Diod.Sic.III.67. Същият автор е уверен, че троянецът Тимет е написал работа известна като “Фригийска Поема”, в която са запечатани древната реч и древните букви [8] Diod.Sic. III.67
Монета на племето дерони с надпис Дероникон
Култа на Аполон Деренос е известен благодарение на пеаните на Пиндар, който като жител на Абдера описва в детайли живота на траките в този тракоелински полис.
Два са вариантите на изписване на епитета на Аполон - Деренос и Дерайнос.
Връзката на Асклепий със змията е първична и съотносима така, както тази на Аполон с митичното създание Питон.
Кое е култовото животно за божеството Аполон? Отговор на този въпрос ни дава култа към Асклепий Зилмисдриенос. Този епитет разкрива връзката на Асклепий с Аполон и в превод означава "потомък на елена", тоест на Аполон.
Много учени свързват произхода на епитета Деренос с племето дерони. Базирани на нумизматични свидетелства се предполагат две локализации на племето - едната е по гормното течение на река Струма, а другата значително по-на юг в околностите на Абдера.
В действителност е налице близка семантична база. Като божество на дероните е трудно да се повярва, че те биха кръстили Аполон на своето племенно име. От лингвистична гледна точка е невъзможно да се свърже етнонима на дероните, изписан върху монети като DERRONIKON (ΔΕΡΡΟΝΙΚΟΝ) или ΔΕΡΟΝΙΚΟΝ, с цялата група от глаголи с новоатическата основа θαρρ(ῶν) (θέρσημι, θάρσεω), а вместо това е етнонима е напълно съотносим с кореновата база на глагола δέρω - одирам кожа, сеча, цепя, троша и с още по-голямо съответствие към античната лексема δέρρις (= δέρμα) - кожа. Дали в етнонима става дума за кожари, за обличащи кожи или за кожодери( нито пък на одрани, тъй като етнонима няма общо с δρατός - δαρτός- обдран), бедните сведения в античната литература за дероните, не помагат да се уточни тяхната точна етимология на етнонима. Все пак допускайки съотносимост със сведенията на Херодот, който ги представя като войнствен народ, следва да уточним, че етнонима отразява тяхната войнствена природа на страшни и жестоки войни. С този анализ се цели да се докаже, че етнонима на дероните не е основополагащ в епитета Дерайнос или това е станало в последствие. Възможна причина за това са различията между тракийския и старогръцкия език. Тъй като Zylmysdrienos е непреведим на гръцки език е възможно същото да се допусне за епитета Дерайнос като част от тракийския лексикален запас. В този смисъл в тази статия се приема еднаквата коренова база на тракийското дренис, дренос - елен и епитета Деренос.
Местното тракийско божество Darrhon или Darron (Δάῤῥων), олицетворявано с Асклепиус и възприето чрез дероните от пеони и македони, също показва ясна лингвистична връзка между Аполон Деренос и Асклепиус Зилмидренос.
Град Абдера носи своето име от съкращението на теонима на Apo(llon) Dera(inos), който се явава протектор на града. В етимологията на града се отхвърля митологичната версия за основаването му от Херкулес в чест на Абдер. Някои монетни надписи като Abderiteon демонстрират политическия съюз на колонистите от градовете Абдера в Тракия и Теос в Йония.
В началото стана дума за връзката между Аполон и Питон и Асклепий със змията. Тази тясна символна връзка, придадена като наследство от баща на син по отношение на култовите животни, вероятно е валидна и за другия култов символ - елена. Като близнаци с Аполон, Артемида също често била представяна в обкръжението на сърни и елени. Тя дори изпратила за наказание на хората Керинейската кошута, свързана с четвъртия подвиг на Херкулес. Автор: Д.Георгиев-Даков
Очевидно Аболон символизира най-древните божества, представящи първите човешки стрелци, техните изкусни умения и стремежа им да догонят съвършенството в образа на техния бог - Аболон.
Изображение на бог Аплу - етруска хипостаза на Аполон върху етруска сребърна монета
Името на бога има тракийски произход. Това се дължи на трако-гръцките взаимотношения гърците, които претърпяли значителна тракизация и същевременно е вървял процес на елинизация на траките в качеството им на съседни народи, преобладаващ от които е тракийския етнос. Името Аполон в действителност е Аболеон и Аболон и произлиза от глагола болео със значение на хвърлям, мятам, стрелям, прехвърлям. Точният превод на думата е безметен, безметний и е синоним на стрелец. Това е обаче само етиологическия произход в значението на дума.
Бурното навлизане на култа към Аполон напълно заличава старото тракийско наименование, което не е известно на науката, но по всяка вероятност е свързано с видоизмененото и елинизираното име Орфей. Макар често пъти Аполон за е представян като баща на Орфей, напълно е възможно предвид много по-голямата старост на персонажа Орфей, именно Орфей да е историческия баща на култа към Аполон.
Слизането на Орфей в царството на Хадес е превърнало думата за мрак в гръцкия език като производно от личното име на Орфей - орфе означава мрак и е синоним на мрачно място. Това не е първия случай, в който дума от гръцкия език води началото си от характерна особеност на личното име на гръцки герой. Така например гръцката дума за съдба е μοίρα, която е и името на богините на съдбата в гръцката митология. В българският език навлиза един синоним на съдбата - орис, навлязал в гръцкия и българския език от собственото име на Орест, станало нарицателно за човек, обречен на съдбата.
Макар самият Бог Аполон да е покровител на изкуствата и спортовете в така наречените Питийски игри и в мита за Хиацинт лично той да хвърля диск, прозвището "безметен"и "неръкотворен" не трябва да се разбира буквално, а само в контекста на неговата божествена природа и красота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар