Разглеждайки темата за възникването на първите регионални цивилизации на съвременното човечество, трябва да не забравяме и някои археологически и геологически факти, непопадащи в онзи историческия мит, който се пропагандира сега в системата на задължителното образование. Осмислянето на тези факти води до извод, отричащ традиционната концепция за глобалната история на човечеството. Според нея днешното човечество е произлязло от животните, постепенно се е самоусъвършенствало и от каменния век е достигнало до днешните “чудеса” на науката и техниката. И негласно се приема, че днешното човечество е първото човечество на планетата.
Каменната епоха в началото на развитието на нашата цивилизация е била предшествана от глобална геофизическа катастрофа, унищожила предишната глобална цивилизация с нейните материална култура и духовна култура (полевите структури на колективната психика – егрегорите). Гибелта на егрегорите фактически е нулирала паметта на болшинството оцелели, което се проявило в подивяване на следващите поколения. Ето част от литературата, издадена през последните години на руски език по тази тема:
1. Т.Н.Дроздова, Э.Т.Юркина „В поисках образа Атлантиды”, М.: „Стройиздат”, 1992;
2. И.Великовский „Столкновение миров” (превод от английски), Ростов-на-Дону: „Феникс”, 1996;
3. В.Н.Демин „Тайны русского народа”, М.: „Вече”, 1997;
4. Г.Хэнкок „Следы богов. В поисках истоков древних цивилизации” (превод от английски), М.:”Вече”, 1997.
Онези, които не са съгласни с изложените в тези и други книги книги мнения за катастрофата, погубила предишната глобална цивилизация, трябва – за потвърждение на своята разумност – по някакъв начин да интерпретират приведените от авторите факти, или да обосноват тяхната несъстоятелност.
Първобитните общества (от технологичната епоха, наречена каменен век), които са се сформирали след завършването на катастрофата и стабилизирането на процесите в природно-географската среда, се управлявали от шаманско-старейшински структури –«елитът» в онези древни времена. Но това не било съвсем самостоятелно управление: не всички оцелели след катастрофата подивяли до камената епоха и животинско състояние. Част от оцелелите предприела цивилизаторска мисия по отношение на подивялите. Това изглежда още по-вероятно ако катастрофата не е била неочаквана, а предсказана, вследствие на което са били взети мерки за създаването на бази и центрове в различни региони на планетата, опирайки се на които, да е възможно да се започне възстановяване на привичния начин на живот.
Какъв е бил привичният начин на живот, който се предполагало да се възстанови след завършването на катастрофата? Можем да видим неговия образ в митовете и легендите на различните народи. Имало е раса на боговете, маговете, които дори и да не били телесно безсмъртни, многократно превъзхождали останалите по продължителност на живота. Затова те били възприемани като безсмъртни, доколкото техният живот обхващал няколко поколения на обикновените смъртни. И.А.Ефремов в романа си „Часът на бика”, описвайки порядките на планетата Торманс, разказва, че населението на планетата се състояло от дългоживеещи („джи”) и краткоживеещи („кжи”). „Кжи”, изчерпвайки своя мускулен физически ресурс за около 25 години, били длъжни сами да се умъртвят, за което бил измислен и внедрен специален ритуал, който „кжи” възприемали като задължение. А „джи” били „елитът” на Торманс.
Расата на боговете от предишната цивилизация на Земята живеела в регионите с най-мек и приятен климат. Останалите региони били за стопанска дейност. Имало строги ограничения за използването на техногенна енергия, което обезпечавало екологическата безопасност на планетата. Така например, древни текстове от Тибет (а също и при инките и олмеките) забраняват използването на колелото в живота на хората от онова време, защото с появяването на колелото неизбежно би възникнало това, което днес се нарича „научно-технически прогрес”. Съотношението на численостите на расата на боговете и на работната сила било такова, че расата на боговете имала практически всичко, което пожелаела, и живеела в своеобразен комунизъм за сметка на останалите. Расата на боговете съдържала в себе си мощен клон на това, което се нарича днес йога и магия. А социалната организация на предишната цивилизация била такава, че в нея устойчиво от поколение в поколение господствали носители на демоничен тип психика, които чрез магия и „екстрасензорика” са унищожавали свободната воля на работната сила, което изключвало личностното развитие на болшинството от населението на Земята.
Но съществуването на всеки човек и човечеството като цяло на Земята не е безсмислено, а има напълно определена цел (това е разгледано много подробно в Достатъчно Общата Теория на Управлението). И ако човечеството (като една суперсистема) се е отклонило от целта, не е работило за нейното достигане, не е разбрало подсказванията Свише, в резултат на което е стигнало до задънена улица, то това безизходно състояние е било пресечено Свише чрез глобална геофизическа катастрофа, възникнала след като демоничният управляващ „елит” не е разбрал предупрежденията, достигащи до него от пророците на своята епоха и знаменията, давани на хората Отгоре. За неразбирането на смисъла на такива знамения Александър Блок е писал: „И глупава приказка беше за тях и Лисабон, и Месина...”. Ето в това е тайната на гибелта на Атлантида. Не трябва да се върви против замисъла на Твореца по отношение на целите на съществуването на човечеството като някаква суперсистема. Под управлението на жреците-демони Атлантида е била тръгнала против замисъла на Твореца. Те не са се съобразили с Неговите предупреждения и Атлантида е изчезнала. В тази връзка има смисъл да се замислим върху катаклизмите, случващи се на нашата планета през последните години.
Ако имате възможност, погледнете по библиотечните рафтове с езотерична литература. Обърнете внимание на специфичното тегло на книгите, издадени под търговската марка „световете на Карлос Кастанеда”. Благодарение на умелата реклама, немалко наши сънародници започват да се отъждествяват с „Воини на Знанието”.
Дон Хуан Матус – учителят на Кастанеда – в процеса на обучението нееднократно подчертава, че шаманите от неговата линия са наследници на шаманите на Древно Мексико. С други думи, чрез книгите на Кастанеда, ни поднасят „мъдростта” на до-Колумбовите цивилизации на Америка. Този факт сам по себе си би трябвало да ни накара да се замислим. По цялата територия на Централна и Южна Америка са се сменили много високоорганизирани (по това време) общества. Но конкретно на мексиканска територия са се зародили, разцъфтели и угаснали империите на олмеките – толтеките – миштеките – маите – ацтеките. Но неспециалист никога няма да може да различи руините на олмекския град от руините на ацтекския град: стъпаловидните пирамиди са едни и същи... Тоест, сменяли са се държави, но всички те са принадлежали към един тип цивилизация, към една и съща култура. Необходимата фактология за същността на тази култура може да бъде намерена в книгите: 1)”История доколумбовых цивилизаций”, Мануель Галич, 1990, „Мысль”; 2)”Загадки погибших цивилизаций”, В.И.Гуляев, 1992, „Просвещение”.
Тези книги дават представа за това, че всяка от споменатите империи в периода на своя разцвет е достигала невероятни успехи в много отрасли на дейността си. Монументалната архитектура на административните центрове впечатлява и нашите съвременници. Достиженията им в агрокултурата са надминати до ден днешен – можем да споменем плаващите градини, хидропоническите ферми и многоетажните терасни градини – „Колизеи”. На мястото на днешните блата, включително във Флорида, се е разполагала огромна „Венеция”, където каналите са служили като транспортни магистрали, а между тях се разполагали необозрими плантации. Функционирала е „транс-Американска магистрала”, свързваща Централна и Южна Америка.
Тези впечатляващи достижения са били възможни благодарение на добре организираното държавно управление, където се е използвал тандемният принцип на ръководство (2/стр. 95), където управленците започвали да ги готвят от 15-годишна възраст, като подборът на достойните ставал от различни социални групи (2/98). При разкопките на империите на инките и ацтеките в складовете на „държавния резерв” са били намерени продоволствени запаси, инструменти, оръжие и дрехи за 10 години! Да се говори за екологически проблеми е просто глупаво, в градовете живеели само „специалисти-занаятчии” – оръжейници, ювелири... и администратори-управленци. Въпреки това много империи са загинали още преди идването на конквистадорите. Защо?
Археолозите вдигат рамене и говорят ту за „варвари”, ту за стихиини бедствия. Хуан загатва за грешки на „Древните Зрящи”. А за да разберем причините за краха на тези империи, трябва просто да погледнем техния живот отвътре.
Представете си, че сте обикновен земеделец. Вашият живот е запълнен с работа по полето и градините. Цяла година (при температури от плюс 20єC до плюс 30єC), от сутрин до вечер, вие се трудите на плантациите. Но днес е почивен ден – има тържества в чест на Бога-Слънце. Административният център на вашата провинция е запълнен с „простолюдие”. Всички с благовеен ужас наблюдават тържествената церемония, която ръководи жрец, облечен в костюм от човешка кожа (1/126). Насъпва кулминационния момент: на „Алеята на Мъртвите” излиза колоната на бъдещите жертви. Сред тях има военнопленници, бунтовници и саботьори, а ако тяхното количество не съответства на желаната тържественост, то недостигащите ги вземат от „инкубатора” (едно от варварските племена на империята е превърнато във „ферма за жертви”) (1/250). В особено „удачните” години броят на жертвите може да достигне 10 000 човека (2/154). След церемонията могат да се гледат спортни състезания. Особената „прелест” при тях е, че на играчите от загубилия отбор им отрязват главите (1/236).
Описахме само един от четирите ежегодни „празници”. А има и множество идоли, за които също трябват жертви – за бога на плодородието, за бога на строителството, за бога на търговията (2/70). Не трябва да си мислим, че това е цената на обезпеченото благоденствие на управляващата върхушка. Царската титла (тлотаони) се превежда като „оратор” и него, както и помощниците му, го избира съветът на жреците. „Ораторът” и другите управленци са само параван и в периоди на криза ги предават на тълпата за саморазправа. Ето ви и причините за краха на империите – това е просто маньовър „обрязване на елита” (на този маньовър е посветена отделна глава в книгата).
Историците, характеризирайки обществения строй на доколумбовите империи, използват термина „всеобщо робство”. А ние го наричаме по-просто и по-точно – фашизъм.
Гореказаното ни позволява да направим еднозначен извод, че цивилизацията на до-Колумбова Америка, както и древен Египет, е периферия на още по-древна цивилизация – Атлантида (нейният облик и причините за глобалния катаклизъм са разгледани в статията „Печалното наследство на Атлантида. Троцкизмът – това е вчерашният, но не и утрешният ден”).
А сега да си зададем въпроса: „Нали върховният жрец не е рязал саморъчно гръкляните на хилядите жертви? Кой е обезпечавал реда при протичането на церемониите? Кой непосредствено е рязал гръкляните с ритуални обсидианови ножове?” Церемониите на жертвоприношенията се обезпечавали от представителите на два военни ордена – „Орел” и „Ягуар” (1/306).
Как мислите, какви морални качества трябва да притежава човек, за да изпълнява достойно работата си на конвеера на смъртта? Може би нравствеността му може да бъде изразена с думите: „Смъртта е наш вечен спътник и тя е единственият мъдър съветник на воина... В нашия свят, където смъртта ловува навсякъде, няма време за съжаление и съмнение. Има време само за вземане на решения... Воинът не изпитва угрезения на съвестта; да оценява своите постъпки като низки, отвратителни или глупави, означава да си приписва неоправдана значимост... А главната задача по пътя на воина е унищожението на чувството на собствена важност... Върху воина трябва да се стовари „духът”, който ще премести неговата точка на сглобяване в „място без жалост”... У воина няма нито чест, нито достоинство, нито семейство, нито име, нито родина. Има само живот, който трябва да се изживее... Воинът е настроен за оцеляване и оцелява, избирайки оптималния начин на действие...” (К. Кастанеда „Колесо Времени” стр.413/415/434/429/597/591, изд.”София – Эксмо-пресс”). Току що цитираното не са прословутите грешки на „Древните Зрящи”. Чрез такъв род поучения се формира нравствеността ( а по-точно безнравствеността) на „Новите Зрящи”.
Тази безнравственост закономерно поражда съответен светоглед, в който просто няма място за Всевишния. Вместо Бог, на такъв „Воин” се предлага калейдоскопичен набор от „Орел”, „Силите”, „нагуала”... Понятийните граници на тези термини са размити и способстват за развитието на калейдоскопична шизофрения. Впрочем, това са проблеми на самите „Воини”, а за нас е интересен още един показателен момент на учението.
„Всички пътища са еднакви и водят към нищото, но един път е лек и спорен, а друг опустошава (358). За да се върви по пътя на воина е непоколебима, неистова целеустременост, особено състояние на ума, наречено неотменимо намерение (581)” Ха! Ами че това са нашите стари познати – троцкистите! Пламенните и непоколебими революционери, истински „пасионарии” с тяхното: „Целта е нищо, движението е всичко”. „Троцкизмът е агресивна, шизофренична психика, която може да се прикрива под всякаква идеология и всякаква социологическа доктрина. Троцкизмът е много по-стар от марксизма, в който той се изразява най-ярко. В средновековието за охарактеризиране на това явление най-подходящ термин се оказала думата „лудост”. Като психическо явление троцкизмът се характеризира с това, че премълчаванията противоречат на разгласяванията, а резултатите не съвпадат с обещанията. Характерна е също абсолютната глухота на троцкистите към изказваните по техен адрес предупреждения.”
Така че, „Новите Зрящи” по нищо не се отличават от „Древните”. Имат еднаква нравственост, еднакъв калейдоскопичен светоглед. Единствената разлика е в това, че на „Воина” се предлага да практикува не „преместване”, а „движение” на „точката на сглобяване”. Но няма никаква разлика дали ще я движат или преместват. Във всеки случай краят на делото не е в техни ръце, а в ръцете на техните стопани. В ръцете на онези, които са реанимирали това учение, придали са му съвременна форма (като например „Приказка за Силата” – една от книгите на Карлос Кастанеда) и са го пуснали в битка за тържеството на „Новата Атлантида”.
Процесът на глобализация завършва и сега, в наше време, глобализаторите са длъжни да решат множество натрупани проблеми: екологията, „пренаселеността”, недостига на ресурси... И нищо друго освен реставрация на Атлантида не искат да предложат, а и не могат. Но за реставрацията трябва да бъде подготвен нов управленски „елит” и да се проведе маньовъра „Обрязване на стария елит” по целия свят.
Първата задача се изпълнява от „дианетиката”, чиято методика позволява на „жреците”-демони да „отстранят” човешкия тип психика и да оставят само „животните” в човешки образ (робите) и „зомбитата-биороботи” (управленци и надзиратели). За разработката и прилагането на тези методики е създадена специална структура – „Църква на Саентологията”. Характерно е, че „Оцеляването” при саентолозите се счита за едно от осемте основни „Динамики” на човека.
На същата динамика за оцеляване са настроени и „Воините на Знанията”. Различието им от саентолозите се състои в това, че управлението на „Воините” е безструктурно и в това, че целеполагането е извън пределите на техните понятия.
„Воините” са предвидени за изпълнение на втората задача, тоест в нужния момент с техните ръце ще бъде извършен „глобален холокост”. Чрез него ще бъде унищожен старият управленски „елит”, състоящ се предимно от евреи. Съвременните демони-„жреци” ще припишат на евреите „производствените разходи” при провеждането на глобализацията, пътьом ще решат проблема с „пренаселеността” и „Воините” ще станат ненужни. По-нататък ще са необходими надзиратели. И ето я и Атлантида! Най-отгоре е висшето „жречество”, „полубогове” и „свръхчовеци”, а в същността си – демони. Най-отдолу е работният добитък в човешки образ, роби-„животни”, щастливи от паничка леща и топъл хляб. Между тях е „елитът”: „саентолозите” са управленци, а „Воините” са надзиратели. И едните и другите са „биороботи-зомби”, сляпо изпълняващи заповедите на „демоните”. В моменти на кризи в управлението „демоните” хвърлят „елита” на „животните”-тълпа за саморазправа, а после... „..всичко пак ще се повтори отначало...” Но сега развитието на този сценарий ще бъде възпрепятствано от ред важни обстоятелства, които могат да се тълкуват като влияние Свише.
Някои митове позволяват да се мисли, че безразделно пълновластие на расата на боговете над планетата не е имало. Тоест не всички региони са били покорени от нея и е имало региони и със самобитно обществено управление. Но това уточнение не променя същността на въпроса.
В процеса на съсловно разслоение на днешното човечество, шаманството, както самостоятелно, така и под опеката на мисионери-цивилизатори (наследници на предишната цивилизация, за които по сходен начин говорят митове и легенди на древни цивилизации в различни региони на планетата), се трансформирало в жречески структури – йерархии на посвещение. Тези структури в повечето случаи стоят над аристократичния държавен („елитарен”) апарат (управленска структура) и проникват в структурите на държавността.
В съсловно-кастовото общество (каста – съвкупност от родове и кланове, затворена по отношение на другите касти) жречеството е имало монополен достъп до всякакъв вид знания. На тази база жречеството е определяло построяването на обществената образователна система и тематиката на образователните програми, поради което е било носител на висшата вътрешносоциална власт – концептуалната власт. Тази концептуална власт изразявала нравствения (по-точно безнравствения) произвол на нейните носители. От гледна точка на този безнравствен произвол се определяли целите, пътищата на развитие на обществото и средствата за тяхното осъществяване.
Константин П.Петров
Вижте как интересно се конструира „мавзолей” (шумерски зигурат) от иудаизма и лъжехристиянството
В края на XIX век Глобалният Предиктор (ГП) разбрал, че развитието на технократическата култура ще доведе до край на глобалното управление на човечеството по библейската концепция. ГП започнал да търси решение на този проблем (за това ще бъде разказано по-нататък). И покрай това пред ГП възникнал и такъв въпрос:”А какво да правим със създадената от ГП мафия – еврейството?” Този въпрос породил сред ГП две тенденции за решаването му:
1. Да се превърнат евреите от мафия в народ.
2. Да се съхрани еврейството в качеството му на мафия, т.е. да ги оставят като „избран народ”.
Затова не е случайно, че точно в този момент се „появява” Теодор Херцл – „основоположникът на ционизма”.
При това и едното, и другото учение са изложени в една и съща „свещена книга” – Библията. За евреите – Стария завет. Еврейската Тора не е нищо друго, а именно „Петокнижието на Моисей” от Стария Завет. А за християните – Новия завет. На евреите са внушава, че те са „богоизбрани”, че те трябва да господстват над другите (т.е. да управляват). А на християните се внушава, че щастието на Земята е невъзможно, че щастието е на Небето, в Рая. И ако „божиите раби” се държат както трябва, ако слушат своите „собственици-робовладелци” („Всяка власт е от Бога!”), то след смъртта си ще бъдат щастливи на Небето. Как ви се струва? Ловко измислено, нали?
.webp)
“...и Моят завет ще бъде върху тялото ви завет вечен. ”
(Библията)
Разгадаването на много велики тайни се крие в “свещените” книги. Нека се обърнем към Библията – Книгата на Свещеното писание от Стария и Новия завети. В Първата Книга на Мойсей “Битие” четем:
“17.1 ... Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Бог Всемогъщий, ходи пред Мене и бъди непорочен;
17.2 и ще сключа Моя завет между Мене и тебе, и много, твърде много ще те размножа.
17.4... ти ще бъдеш баща на много народи,
17.6... и царе ще произлязат от тебе.
17.7... Аз ще направя завет вечен, за да бъда Бог на тебе и на твоите потомци след тебе.
17.8 И ще дам на тебе и на твоите потомци след тебе ... цялата Ханаанска земя, за вечно владение;...
17.9... а ти запази Моя завет, ти и твоите потомци след тебе в родовете им.
17.10 Този е Моят завет... целият мъжки пол у вас да бъде обрязан;
17.11 обрязвайте крайната си плът: това ще бъде знак на завета между Мене и вас.
17.12 На осмия ден след рождението да бъде обрязан между вас във вашите родове всеки младенец от мъжки пол, както роденият в дома, така и купеният със сребро от някой другоплеменник, който не е от твое семе.
17.13... и Моят завет ще бъде върху тялото ви завет вечен.
17.14 А необрязаният от мъжки пол, който не обреже крайната си плът [на осмия ден], тая душа ще се изтреби измежду народа си; защото той е нарушил завета Ми. “
Какво означава този завет от позициите на съвременните знания?
Както е известно, човешкият мозък се състои от две полукълба: дясно и ляво. Дясното отговаря за процесно-образното мислене, а лявото – за абстрактно-логическото. У човека има съзнание и подсъзнание. В подсъзнанието се складира цялата генетично унаследена и придобивана по време на живота информация. Подсъзнанието е нещо като склад. А съзнанието обработва постъпващата към човека информация от “вън” и от “вътре” от рецепторите (зрение, слух, обоняние, осезание, вкус). Съзнанието обработва всичко това, вземайки си каквото му е нужно от подсъзнанието (от склада). Слад като го обработи, складира резултатите в подсъзнанието (в склада).
Всичко това: дясното полукълбо, лявото полукълбо, съзнанието, подсъзнанието – работят не “както дойде”, а в определена последователност. Тази “последователност” на научен език се нарича “алгоритъм”.
Този алгоритъм при човека не се появява веднага. Той се изгражда на базата на наследствеността (генетиката) на човека под влияние на околната среда. Формирането на този алгоритъм протича по строго определена генетична програма, заложена във всеки човек. Т.е. всеки човек във всеки период от живота си трябва да усвоява определени знания и навици в съответствие със заложената в него генетична програма. И ако в отреденото му време той не усвои това, което е предвидено от генетичната програма, то този човек ще бъде ощетен с нещо, тъй като по-късно вече няма да може да освои това, което е трябвало да усвои по-рано. Народът го е забелязал отдавна и има пословица за това: “Това което не си научил като Ваньо, като Иван Иванич никога няма да научиш!”. Ярък пример за това са хората от типа на “Маугли”. Много хора не знаят, че деца, попаднали при животни от няколко месечна възраст, и отгледани от тях до 8-10 (и повече) години, попадайки отново сред хора не могат да се научат да говорят. Такъв човек си има всичко: ръце, крака, глава, уши, език...но не може да разговаря! И е невъзможно да се научи! Защо? Ами защото генетичната програма отрежда строго определени времеви рамки за усвояването на каквото и да било. В това число и на формирането на алгоритъма за обработка на постъпващата от рецепторите информация. При това е много важен началният момент от формирането на този алгоритъм, самото начало на отработката на генетичната програма.
happy turk jew
happy turan jew
Но в този момент на малкото човече му нанасят удар по едно от най-чувствителните места. БОЛИ!!! И мозъкът на човечето за определено време “мисли” само за болката, “зацикля” на нея, и ... престава да възприема правилно околния свят, спира изпълнението на генетичната програма за формирането на правилен алгоритъм на работата на главния мозък. Следователно “обрязването” води до деформиране на алгоритъма на работа на главния мозък на човека. В терминологията на Концепцията за обществена безопасност (КОБ) това означава изкривяване на мярата на човека.
За да разберем същността на действието на „обрязването”, нека си представим зидар, който строи тухлена стена. В началото той е допускал малка, незабележима грешка (брак) – направил бетонната основа малко накриво, под наклон. После, редейки тухлите върху нея, наклонът става все по-голям, бракът става очевиден, а стената може да се срути. Но ако стената може да се събори и отново да се изгради, то с човека няма как да стане така...
Изкривяването на алгоритъма на работа на главния мозък на човека се отразява и върху генетиката на човека. От поколение в поколение грешката в генетиката все повече нараства, което също води до своеобразно „събаряне на стената”. Статистика за такова „разрушаване” при евреите привежда Ц. Ломброзо в работата си „Гениальность и помешательство” (издадено от Ф.Павленков, С.Петербург, 1892г.). Според изложеното от Ломброзо, евреите имат „необяснима” склонност към психични заболявания, няколко пъти по-голяма от тази при другите „раси”.
Хората с такъв деформиран алгоритъм на работа на главния мозък се управляват по-лесно. Може, заобикаляйки съзнанието, да се въздейства направо върху подсъзнанието. Те са по-възприемчиви на внушения. Казано на съвременен език, те по-лесно се зомбират.
Така, в резултат на тази операция, прилагана върху поколения наред, се формира (правейки кибернетична аналогия) дезинтегриран биоробот на човешка елементна база, който, поради изкривената си психика, се управлява безструктурно дистанционно от един Център, чрез подсъзнанието, заобикаляйки съзнанието („дезинтегриран” – разпределен по много елементи).
Може ли Бог да измисли такава „зла шега” като „обрязването” и да го препоръчва на своя „богоизбран” народ? Разбира се че не.
Но, ако погледнем в който и да е православен църковен календар, ще открием там много празници, юбилейни и паметни дати. От многото празници църквата е отделила няколко „Велики празници”. Към тези „Велики празници” е причислено и „Обрезание Господне”. Празнуването му се пада на точно 8 дни след празника Рождество Христово (Виж Коментар 1). За същността на „Обрезанието Господне” много вярващи не се и замислят. Не се замислят за това какво трябва да се „обреже” на „Господа Бога” и защо. Но дори и тези, които знаят какво са „обрязали” у Господа, не знаят защо това се прилага по отношение на всички евреи. Празник е!
Между другото, в „Евангелие” от Тома, апокриф от ръкописите Наг-Хаммади (Виж коментар 2), отнасян към гностицизма и скриван от болшинството хора (както между впрочем правят и с други апокрифи), се съобщава за въпрос, зададен на Христос: „58. Обрезанието полезно ли е или не? Той им казал: Ако беше полезно, отецът им щеше да ги зачене в майката обрязани. Но истинното обрязване в дух показва пълна полза.” (Цитирано е от „Апокрифы древних христиан”, Москва, „Мысль”, 1989г., стр.256). Очевидно няма нужда от коментар.
Онези, които са запознати с източното учение за чакрите (енергоинформационните центрове на човешкия организъм), твърдят, че чакрите започват да работят последователно в течение на първите две седмици след раждането на детето. Според тях, обрязването на осмия ден нарушава задействането на сърдечната и по-висшите чакри, отговарящи за любовта и висшата духовна и интелектуална дейност.
И обрязването в по-късна възраст, както правят мюсюлманите в историческия ислям, нарушава информационния фон на работата на главния мозък, доколкото определена част от неговите многофункционални зони се оказва претоварена с обработката на информация, идваща от постоянно откритата (което е противоестествено) глава на половия член. С други думи разумът се притъпява от сексуално-инстинктивна информация. Между другото, в Корана няма препоръки за „обрязване на крайната плът”. Напротив, там има стихове, които могат да се разбират като неугодност на обрязването. Например Сура 4: „117...те призовават само сатаната, отстъпника. 118. Прокле го Аллах и той [сатаната] рече: “Кълна се, ще отнема определена част от Твоите раби, и ще ги отклоня от пътя им (...) ще им заповядам, и те ще изменят творението на Аллах! Който взема за застъпник сатаната и пренебрегва Аллах, той е претърпял явна щета!”. Коментариите и тук са излишни.
Тогава кой и защо е замислил и реализирал това на практика? Това е било направено по замисъла на древноегипетското жречество, което се е нуждаело от специфична неразсъждаваща, лесно внушаема армия от биороботи за осъществяване на плановете си за установяване на господство над цялото човечество.
Биороботът не може да действа самостоятелно. Той има нужда от програма. И тази програма била дадена на „обрязаното” племе по време на Синайския „туристически поход” под ръководството на „екскурзовода” Моисей. Най-вероятно истинският Моисей е бил унищожен. А псевдо-Моисей разкарвал нещастните хора из пустинята цели 40 години! Защо? В условията на горещина, жажда и други проблеми, старците бързо умирали. Онези, които се раждали, не се възпитавали от приказките на своите баби и дядовци. С други думи: прекъсвала се връзката между поколенията. Появили се „Иванчовци, не помнещи своя род” (Виж КОментар 3). Те не работели. Хранели се наготово с манна, която се доставяла нощем на предварително определени места по заповед на жреците. И само „жрецът-екскурзовод” лъже-Моисей знаел накъде трябва да се върви, за да се стигне до поредната купчина „манна небесна”
С какво се занимавали всички тези хора в пустинята? Ами ето с какво. Денем – марш на скок из пустинята. Вечер „жрецът-екскурзовод” провеждал занятия по „бойно-политическа подготовка”. Какво им е преподавал? Да почетем по-нататък в „Свещената Книга на всички времена и народи” – БИБЛИЯТА.
Второзаконие:
4.1 И тъй, Израилю, слушай наредбите и законите, които аз [днес] ви уча да изпълнявате, за да бъдете живи [и да се размножавате] и да отидете и наследите оная земя, която Господ, Бог на вашите отци, ви дава [в наследство];
23.19 Не давай на брата си (по контекст - на иудея) с лихва нито сребро, нито храна, нито нещо друго, което може да се дава с лихва;
23. 20 на чужденец (т.е. на не-иудея) давай с лихва, а на брата си не давай с лихва, за да те благослови Господ, Бог твой (т.е. дявол, ако препоръките се оценяват по съвест) във всички твои работи в земята, която отиваш да я завладееш.
28.12 и ще даваш назаем на много народи, а сам не ще вземаш назаем [и ще владееш над много народи, а те над тебе не ще владеят].
Книга на пророк Исаия:
60.10 Тогава синове на другоземци ще градят стените ти, и техните царе - ще ти служат;...
60.11 И твоите порти ще бъдат всякога отворени, няма да се затварят ни денем, ни нощем, за да се принася при тебе имотът на народите и да се довеждат техните царе.
60.12 Защото народ и царства, които не поискат да ти служат, ще загинат, и такива народи ще бъдат съвсем изтребени.
Такава е програмата, заложена в дълговременната памет на дезинтегрирания биоробот, която той, след разселването си и внедряването си сред други народи, изпълнява векове наред. Т.е. по време на Синайския „туристически поход” е била създадена специфична армия, въоръжена не с лъкове и стрели, не с копия и мечове, а с информационно оръжие – доктрина за поробване на страните и народите посредством лихварство и други средства за измама. И тази войска постепенно била разселена по целия свят.
А равините – това са „пастири”, които с „камшика на иудаизма” пасат тази войска, този колективен биоробот, носещ в себе си програмата за постигане на световно господство. Но и „пастирите” не са свободни, и те имат господар. Ако отново се обърнем към „Свещената книга”, ще видим, че от всичките 12 „равни” Израилеви колена, има едно доста „по-равно” от останалите – „левитите”. Кои са те? Това е древноегипетското жречество, които тихо и кротко се е скрило в Левиевото коляно. По-подробно за всичко това е разказано в статията „Синайски „туристически поход”. Именно левитите имат достъп до „светая светих” на древноегипетското жречество, и именно те дават тълкования на „свещенните писания”. Че това е именно така, свидетелства едно откритиена съвременните учени: „Група изследователи от Израел, Канада, Англия и САЩ, извършвайки огромно количество изследвания, публикува резултатите в списание „Nature”. Изучавайки наследствената информация на равините в общината на евреите-ашкенази (Централна и Източна Европа), учените се убедили, че всички свещенници, даже в отдавна разделени съобщества, действително произхождат от един човек по мъжка линия. Генетичната разлика между свещениците и тяхното паството в местната община е много по-голяма от разликата между равините на отдалечени една от друга диаспори.” (вестник „Новый Петербург”, 1997г.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар