Правителството на „Прогресивна България“ спуска димна завеса, сменя декора, а бандите отзад се договарят за мирно съвместно ограбване в рамките на бутафорна демокрация
Д-р Панайот Ляков
Вицето Иво Христов заяви в Народното събрание, че Комисията по досиетата трябва да се закрие, защото струва скъпо – 2,8 милиона годишно и е изпълнила своята мисия.
Две лъжи в едно
Но за породата „Червени кхмери”* лъжата и манипулацията е като „Добър ден”. В полицията в момента работят няколко хиляди пенсионери и болни с ТЕЛК, които получават заплата и пенсия и струват на бюджета няколко пъти по 2,8 милиона. Всички те са оплетени в явни и прикрити роднинско-приятелски-партийни връзки и никой не смее да ги разсече. „Прогресивна България” няма да ги пипне, защото във всяка структура там личи ясно генетичният отпечатък на комунистическите Служби за сигурност, които тотално контролираха живота на българите. След промените тяхната всеобхватна мрежа за насилие и контрол се запази с леки промени и се управляваше от стратегическия център на БСП за моделиране на прехода, начело с генерал Любен Гоцев. Основна цел: завладяване на икономическата власт и на политическите партии.
Това е генезисът на ОММ /Олигархично-Мафиотския Модел/, който избуя при управлението на НДСВ-ДПС, разви се, укрепна при Тройната коалиция /БСП-НДСВ-ДПС/ и постепенно овладя държавата. Кланът на Радев е част от тази задкулисна престъпна власт, която го лансира и направи президент за два мандата. Затова „Прогресивна България” няма да посегне на МВР - боевият отряд на партията – прародител и застава на страната на палачите, а не на жертвите.
Червеният кхмер на Радев иска да скрие генетичните връзки на своите другари с мрежата на ОММ, които започват да се разкриват и проявяват. Групировката на Радев по време на неговите мандати не спря да завладява апетитни бизнестеритории, важни управленски позиции, да печели сделки с тлъсти комисионни, изобщо да търгува с влиянието на държавния глава. Всъщност всички негови служебни правителства се занимаваха основно с това, пренебрегвайки конституционните си задължение да проведат честни избори. Президентските бизнескоманди по нищо не се различаваха и действаха по същия начин като щурмоваците на престъпния синдикат Борисов – Пеевски.
Същевременно Радев, Борисов и Пеевски бяха в един кюп за големите сделки: „Южен поток”, „Турски поток” и „Боташ”, като представители на едни и същи геостратегически и икономически интереси. В момента правителството на ПБ
спуска димна завеса
сменя декора, а бандите отзад се договарят за мирно съвместно ограбване в рамките на бутафорна демокрация.
Комисията по досиетата изобщо не е приключила своята работа – предстоеше да се проверят хиляди лица от неправителствените организации и участници в обществените поръчки. По закон следват и други проверки и със закриването на Комисията всички те се прекратяват за неопределено време. Прекратява се и възможността всеки гражданин да получи достъп до досието, което го интересува. Идеята на „Прогресивна България” документите да се предадат на Държавна агенция ”Архиви” и да се дигитализират е измама – за огромния информационен масив това изисква десетилетия и мрачното минало ще потъне в забвение. Няма да се появят имената на
нови „герои” на прехода, милионери, спечелили крупни търгове и леви конкистадори,
заграбили социалистическа собственост. Всички те ще нарушат непорочния имидж на новата сила, която се „грижи” само за интересите на народа. Червените кхмери трябва да останат чисти продавачи на илюзии, развявайки чуждо знаме и бранейки чужди национални интереси.
Не вярвам в политическото прераждане. Мистер „Грипен”, аркадаш „Боташ” и навсегда „Друг наш” е твърде алчен, ограничен и зависим, за да бъде успешен политически лидер.
П.П. В преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2026 г. е записано, че Комисията по досиетата се закрива, а до 15.09.2026 г. вицепремиерът Иво Христов трябва да предложи нормативни промени за прехвърляне на дейността й към Държавна агенция „Архиви”. С две лъжи ще скрият палачите, и казват нагло: МАЙНАТА ИМ НА ЖЕРТВИТЕ!
* Червените кхмери са радикално комунистическо движение, настроени бунтовници, които управляват Камбоджа (прекръстена на Демократична Кампучия) от 1975 до 1979 година под ръководството на Пол Пот. Тяхното управление се отличава с изключително жесток тоталитарен терор, чиято цел е насилствено превръщане на страната в чисто аграрно общество.
Някога, в добрите стари времена на „зрелия социализъм“, властта миришеше на шпеков салам, евтин тютюн „Арда“ и съветски парфюм „Красная Москва“. Днес тя ухае на висок клас парфюмерия, френско вино, петзвездни дестинации и, разбира се, на блокчейн технологии. Но ако изстържете лъскавия слой на днешния български елит, отдолу няма да откриете „евроатлантически ценности“. Ще откриете същия онзи стар, верен, червен пагон.
Добре дошли в България – страната, в която комунизмът не умря. Той просто смени вълнения каскет с марков костюм, а партийната книжка – с банкова сметка в офшорна зона.
Генетичният код на „промяната“ и милионите
Легендата за „червените куфарчета“ от 90-те години дълго време се смяташе за мит, измислен от наивни сини митингари. Оказа се обаче, че куфарчетата не просто са съществували, а са били с невероятно голям капацитет. Толкова голям, че съдържанието им стигна за три поколения напред.
Най-ярък паметник на тази метаморфоза днес е кметът на София – Васил Терзиев. Неговото родословно дърво прилича на телефонен указател на репресивния апарат на БКП. Дядо му, генерал-лейтенант Васил Терзиев, беше дългогодишен шеф на Трето управление на Държавна сигурност (военното контраразузнаване), а баща му и чичо му – висши офицери в Първо главно управление (външното разузнаване). За капак, същият този дядо е братовчед на Петър Младенов – дългогодишния външен министър на Тодор Живков и първия посткомунистически държавен глава. Днес внукът е софтуерен мултимилионер (след рекордната продажба на Telerik) и ни обяснява как работи свободният пазар от високата камбанария на „наследения“ си старт. Когато си отгледан в инкубатора на ДС, пазарът винаги изглежда невероятно свободен.
От Политбюро до Брюксел и Световната банка
Ако си мислите, че това е изключение, погледнете „десните“ реформатори. Лиляна Павлова, която години наред колеше и бесеше в родното регионално развитие, разпределяйки милиарди за асфалт (който се разпада по-бързо от петилетка), е горда внучка на Георги Павлов – член на ЦК на БКП и министър на химическата промишленост при Живков. От внучка на комунистически вожд до вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка – ето това се казва успешна трансформация на капитала!
Не можем да пропуснем и Сергей Станишев – бивш премиер на България и дългогодишен лидер на европейските социалисти. Неговият баща, Димитър Станишев, беше секретар на ЦК на БКП, отговарящ за международните връзки (тоест за контактите с „братските“ диктатури и куфарчетата към тях). Сергей, роден в СССР и бивш руски гражданин, превърна фамилната партийна харизма в мащабен семеен бизнес, управляван чрез ПР-империята на съпругата му Моника.
Дори на върха на глобалните финанси откриваме същата нишка. Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ), е внучка на революционера и комунистически деятел Иван Кръстев. Преди 1989 г. тя преспокойно преподава политическа икономия в УНСС под зоркия поглед на Партията, за да ни учи днес на глобален капитализъм.
Милиардери по майчина линия
Парадоксът на българския преход е гениален в своята наглост: парите, източени от държавните заводи преди 1989 г., бяха инвестирани в „правилните“ деца чрез приватизацията.
Вземете братята Кирил и Георгий Домусчиеве – първите официални доларови милиардери на България според Forbes. Техният бизнес възход не започва от гаражна сергия. Майка им, Маргарита Домусчиева, беше дългогодишен директор на огромния държавен завод „Балкан“ в Ловеч по времето на социализма. Чрез номенклатурните връзки на червената стопанска елита, братята получиха летящ старт в приватизационните фондове през 90-те години. Днес те притежават заводи, пристанища, параходства и диктуват правилата на всяко следващо правителство.
А какво да кажем за енергийния кардинал Румен Овчаров? Класически кадър на БКП, завършил в Москва по партийна линия. Години наред той контролираше милиардните потоци в българската енергетика, газа и АЭС „Белене“. Въпреки че беше санкциониран от САЩ по закона „Магнитски“ за корупция, семейният му кръг остава недосегаем и неприлично богат.
И разбира се, за блясък на червената династия се грижи Евгения (Жени) Живкова – директна внучка на диктатора Тодор Живков и осиновена дъщеря на Людмила Живкова (член на Политбюро). Жени Живкова изкара няколко мандата като депутат от БСП, а днес върти елитен моден бизнес и управлява имоти и активи, чиито корени лежат в безотчетните фондове на фамилията, управлявала България цели 35 години.
Еволюцията на куфарчето
Старото кожено куфарче, с което се раздаваха милионите на „наши момчета“ в зората на демокрацията, днес е еволюирало. То вече е дигитално. Превърнало се е във венчър капитал, в акции от фармацевтични заводи, в луксозни затворени комплекси в Бояна и в софтуерни патенти.
И докато обикновеният българин все още спори в социалните мрежи „за“ или „против“ паметниците на Съветската армия, децата на БКП отдавна са постигнали своя идеален строй. Те взеха най-доброто от двата свята: сигурността, безнаказаността и контактите на тоталитаризма, съчетани с лукса и финансовата свобода на дивия капитализъм.
Комунистическото куфарче е в нови, млади, добре поддържани ръце с маникюр. Те ни водят към „светлото бъдеще“. И най-вероятно ще ни заведат там, защото както казваше един класически партиен секретар: „Властта с кръв сме я взели и само с кръв ще я дадем“. Е, оказа се, че може и без кръв – просто я прехвърлиха по наследство, с нотариален акт, акционерно споразумение и банкова такса за превод.
Честито на печелившите! На останалите – приятен преход
Добре дошли в България – страната, в която комунизмът не умря. Той просто смени вълнения каскет с марков костюм, а партийната книжка – с банкова сметка в офшорна зона.
Генетичният код на „промяната“ и милионите
Легендата за „червените куфарчета“ от 90-те години дълго време се смяташе за мит, измислен от наивни сини митингари. Оказа се обаче, че куфарчетата не просто са съществували, а са били с невероятно голям капацитет. Толкова голям, че съдържанието им стигна за три поколения напред.
Най-ярък паметник на тази метаморфоза днес е кметът на София – Васил Терзиев. Неговото родословно дърво прилича на телефонен указател на репресивния апарат на БКП. Дядо му, генерал-лейтенант Васил Терзиев, беше дългогодишен шеф на Трето управление на Държавна сигурност (военното контраразузнаване), а баща му и чичо му – висши офицери в Първо главно управление (външното разузнаване). За капак, същият този дядо е братовчед на Петър Младенов – дългогодишния външен министър на Тодор Живков и първия посткомунистически държавен глава. Днес внукът е софтуерен мултимилионер (след рекордната продажба на Telerik) и ни обяснява как работи свободният пазар от високата камбанария на „наследения“ си старт. Когато си отгледан в инкубатора на ДС, пазарът винаги изглежда невероятно свободен.
От Политбюро до Брюксел и Световната банка
Ако си мислите, че това е изключение, погледнете „десните“ реформатори. Лиляна Павлова, която години наред колеше и бесеше в родното регионално развитие, разпределяйки милиарди за асфалт (който се разпада по-бързо от петилетка), е горда внучка на Георги Павлов – член на ЦК на БКП и министър на химическата промишленост при Живков. От внучка на комунистически вожд до вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка – ето това се казва успешна трансформация на капитала!
Не можем да пропуснем и Сергей Станишев – бивш премиер на България и дългогодишен лидер на европейските социалисти. Неговият баща, Димитър Станишев, беше секретар на ЦК на БКП, отговарящ за международните връзки (тоест за контактите с „братските“ диктатури и куфарчетата към тях). Сергей, роден в СССР и бивш руски гражданин, превърна фамилната партийна харизма в мащабен семеен бизнес, управляван чрез ПР-империята на съпругата му Моника.
Дори на върха на глобалните финанси откриваме същата нишка. Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ), е внучка на революционера и комунистически деятел Иван Кръстев. Преди 1989 г. тя преспокойно преподава политическа икономия в УНСС под зоркия поглед на Партията, за да ни учи днес на глобален капитализъм.
Милиардери по майчина линия
Парадоксът на българския преход е гениален в своята наглост: парите, източени от държавните заводи преди 1989 г., бяха инвестирани в „правилните“ деца чрез приватизацията.
Вземете братята Кирил и Георгий Домусчиеве – първите официални доларови милиардери на България според Forbes. Техният бизнес възход не започва от гаражна сергия. Майка им, Маргарита Домусчиева, беше дългогодишен директор на огромния държавен завод „Балкан“ в Ловеч по времето на социализма. Чрез номенклатурните връзки на червената стопанска елита, братята получиха летящ старт в приватизационните фондове през 90-те години. Днес те притежават заводи, пристанища, параходства и диктуват правилата на всяко следващо правителство.
А какво да кажем за енергийния кардинал Румен Овчаров? Класически кадър на БКП, завършил в Москва по партийна линия. Години наред той контролираше милиардните потоци в българската енергетика, газа и АЭС „Белене“. Въпреки че беше санкциониран от САЩ по закона „Магнитски“ за корупция, семейният му кръг остава недосегаем и неприлично богат.
И разбира се, за блясък на червената династия се грижи Евгения (Жени) Живкова – директна внучка на диктатора Тодор Живков и осиновена дъщеря на Людмила Живкова (член на Политбюро). Жени Живкова изкара няколко мандата като депутат от БСП, а днес върти елитен моден бизнес и управлява имоти и активи, чиито корени лежат в безотчетните фондове на фамилията, управлявала България цели 35 години.
Еволюцията на куфарчето
Старото кожено куфарче, с което се раздаваха милионите на „наши момчета“ в зората на демокрацията, днес е еволюирало. То вече е дигитално. Превърнало се е във венчър капитал, в акции от фармацевтични заводи, в луксозни затворени комплекси в Бояна и в софтуерни патенти.
И докато обикновеният българин все още спори в социалните мрежи „за“ или „против“ паметниците на Съветската армия, децата на БКП отдавна са постигнали своя идеален строй. Те взеха най-доброто от двата свята: сигурността, безнаказаността и контактите на тоталитаризма, съчетани с лукса и финансовата свобода на дивия капитализъм.
Комунистическото куфарче е в нови, млади, добре поддържани ръце с маникюр. Те ни водят към „светлото бъдеще“. И най-вероятно ще ни заведат там, защото както казваше един класически партиен секретар: „Властта с кръв сме я взели и само с кръв ще я дадем“. Е, оказа се, че може и без кръв – просто я прехвърлиха по наследство, с нотариален акт, акционерно споразумение и банкова такса за превод.
Честито на печелившите! На останалите – приятен преход
Изглежда Захарова все още не се е възстановила от уикенда. Експлозията е станала на закрито събитие, на което са присъствали руски генерали и служители по сигурността. Но Министерството на външните работи внезапно е решило, че истинската цел са италианците и ресторантът. Така че, изглежда, службите за сигурност и кулите на Кремъл вече са се вкопчили в гърлата, докато Захарова продължава да търси „кървавите пипала на Зеленски“ в менюто на Балци Роси. Няма да мине много време, преди да се окаже, че експлозията е била организирана от украинците, за да се попречи на сервирането на паста. Основното в Русия е да не се разбере кой кого взривява. Основното е да се обвини Киев навреме и да се поръча още една бутилка.
Александър Казаков
