Фамилията Буш, която бе на кормилото на американското правителство, натрупа много пари благодарение наХитлер и на лагерите му. По време на войната Прескот
Буш (дядото на Джордж Буш-младши) изгражда фабрика в Освиенцим (в околностите на концентрационните лагери
на Аушвиц) и хиляди пленници евреи са заставени да работят при изключително тежки условия. Тук е пълно право
можем да отбележим, че кастата банкери никога не се е
интересувала от условията, при които живее еврейският
народ. И макар и нелегално, фамилията Буш направи много
пари от сделките с нацистите, като основа международни симулативни дружества с подставени лица – например Консолидирана силезийска стомана и Овърби Дивелъпмънт. Доказателства за участието на Прескот Буш в тези
делови операции се появяват в холандските архиви едва
през 2001 г. И така става ясно, че е съществувала мрежа
за пране на мръсни пари, свързана е немския банкер Фриц
Тисен. Средствата тръгват от Тисен банк в Берлин и
като преминават през Холандия чрез банка Хендел, стигат
до Юнион Банкинг Корпорейшън (UBC) в Ню Йорк. Прехвърлянето на пари става възможно, след като през 1922 г. Аверал Хариман (който по-късно е съветник на Рузвелт)
се среща е немския банкер Тисен, за да уговори създаването
на немско-американската банка (UBC), учредена две години
по-късно – през 1924 г. Излишно е да добавям, че президент
на новия банков колос е Джордж Хърбърт Уокър – тъст на
Прескот Буш! В бизнес съюза фамилията Хариман и Прескот Буш (Изпълнителен директор на UBC) поддържат сърдечни връзки и с Фридрих Флик – друг немски магнат на стоманата, по-късно съден на Нюрнбергския процес. А различните фирми, собственост на Хариман, Буш и фамилия Тисен споделят общ луксозен офис на Бродуей в Ню Йорк. След като САЩ се включва във войната срещу Германия, сделките с Третия райх продължават още близо година. И, разбира се, не Буш и Хариман поставят край на доходо-
носния бизнес, а американската държава. На 31 юли 1941 г. Вашингтон пост публикува статия със заглавие Ангелът на Хитлер има 3 милиона в банка в САЩ. В нея под ангела на Хитлер се визира Фриц Тисен, а банката, на която се позовава авторът, е UBC. Сенатор
Прескот Буш дори е награден с отличието Немски орел в
знак на благодарност, че банката му е отпуснала големи финансови средства на националсоциалистическата партия – документът е с дата 7 март 1938 г. и носи личните подписи на Хитлер и на държавния му секретар Ото Майснер. Този доказателствен материал се съхранява в архивите на Министерството на правосъдието на САЩ заедно със заповед о т 1942 г. до Буш-старши да преотстъпи акциите на банка, свързана
с Третия райх.
При напускането на военновъздушните сили Буш-младши завързва близки отношения на сътрудничество със своя бивш боен другар Джеймс Р. Бат, който лично управлява
някои бизнес дела на фамилията Бин Ладен в Тексас. Основава свое дружество за въздухоплавателни услуги, веднага
след като продава самолет на Салем Бин Ладен – наследник
на една от най-мощните многонационални компании (втора
по големина в арабския свят), специализирана в областта
на строи телството – Саудин Бин Ладен Груп. Като доверен човек на семейство Бин Ладен Джеймс Р. Бат убеждава саудитите да финансират приятеля му Буш, за да създаде
Офшор Дрилинг – гигантско предприятие за сондажни съоръжения в нефтената промишленост в Тексас. Въпреки
огромните финансови средства, които получава, Джордж
Буш е на крачка да предизвика фалит на новата корпорация
и дъщерните й фирми (Харкен, Спектрум 7 и т.н.). За негов късмет обаче всеки път, когато е пред банкрут, други
дружества, които се контролират от саудити, му се притичват на помощ, като закупуват дялове и му поверяват управленски постове. Например Арк Енерджи – освен че го
спасява от дългове, го назначава и за съветник в ръководния
си състав. За богатото саудитско семейство тук става
дума да бъде оказана помощ не на кой да е, а на самия син
на президента на САЩ (който е и бивш директор на ЦРУ).
Но проблемите на Буш-младши не са свързани единствено с дългове, т е се отнасят и до незаконни финансови операции. През 1990 г. адвокати на Харкен Енерджи преду-
преждават съветника Буш да не продава акции, в случай че
получи негативна информация за състоянието на фирмата.
Седмица по-късно обаче Буш продава акции на Харкен на
обща стойност 848 000 долара. Само след два месеца Харкен обявява загуби за 23 милиона долара, като Буш успява
да избегне санкциите на надзорния орган на американската
борса благодарение на намесата на Робърт Джордан – съдружник о т адвокатската кантора на Джеймс Бейкър. И така, когато Буш-младши е избран за президент, в
знак на благодарност Джордан е назначен за посланик на
САЩ в Саудитска Арабия. След финансовия крах на Харкен Буш-младши става съветник в дружество, което се
контролира от групировката Карлайл – многонационална компания с интереси предимно във въоръжаването. А един
от най-големите инвеститори в групировката, в която
вече е работил и баща му, е не кой да е, а семейството на
Бин Ладен. По-късно, когато американското правителство успява да получи съгласие за започването на войната
в Афганистан, след фаталния септември, фамилията
Бин Ладен заедно с приятелското си семейство Буш правят огромни печалби. Карлайл е единайсетият по големина доставчик на въоръжения за американската отбрана и е
собственик на Юнайтет Дифенс – дружеството, производител на прословутите бойни танкове Брадли. Събитията около 11 септември се оказват повече о т успешна сделка за Юнайтет Дифенс, която само за един ден след вложенията си на борсата печели 273 милиона долара. Но когато се
разпространява новината, че фамилията Бин Ладен е в списъка на акционерите на Карлайл, саудитското семейство
е заставено да се оттегли от дружеството. Буш-старши
запазва място то си на консултант по административните въпроси в азиатския филиал на групировката и продължава да поддържа делови връзки с фамилията Бин Ладен в
Саудитска Арабия в продължение на още 2 години след съдбовната дата 11 септември.
ФБР винаги е поддържало тезата, че начело на терористичните операции стои организация на ислямски екстремисти – прословутата Ал Кайда. Нека поясним тогава какво е
Ал Кайда и кой в действителност е предполагаемият й лидер Осама Бин Ладен. За да го направим, трябва да се върнем
на съветската война в Афганистан. Руснаците са заставени
да напуснат страната основно заради военната подкрепа,
която САЩ оказват на муджахидините и на талибанските
бойци. Когато съветските войски се оттеглят , бунтовниците, обучени от ЦРУ, поемат контрола над държавата. Довереното лице на американските тайни служби, което е използвано от Вашингтон като посредник с талибаните , е по някаква случайност Осама Бин Ладен -арабски пе-
тролен магнат, съдружник в бизнес сделки с Джордж Буш!
Тексаският петролен магнат Буш-младши, президент на
САЩ, и саудитският петролен магнат Осама Бин Ладен,
ръководител на Ал Кайда, са в прекрасни отношения до паметната дата 11 септември. А ако припомним и факта, че
Осама е един о т най-добрите агенти на служба към ЦРУ,
официалната версия за 11 септември придобива смехотворно звучене.
Ал Кайда означава буквално Базата и е замислена от
ЦРУ, за да бъде позиционирана в Афганистан след оттеглянето на съветските войски. Във ведомостите на ЦРУ
фигурира името на Осама Бин Ладен – тяхно доверено лице,
поставено начело на мрежата, изградена от саудитски и
египетски партизани, за да оказват подкрепа на чеченските бунтовници и на размирниците о т Косово. Но после най-неочаквано като че ли Осама Бин Ладен губи напълно
разсъдък и се противопоставя на ЦРУ, като с това слага
начало на ненавременна религиозна война срещу целия Запад.
Очертава се ситуация, която силно напомня на сцена от
филмите за Агент 007, където героят Буш-Бонд воюва, за
да спре лудия милиардер да разруши света между два сатанински кикота. Следователно официалната версия е с глинени кpaкa, а това, което е изложено дотук, представлява
само част от по-живописните й аспекти, които донякъде
я онагледяват.
Тероризъм, мерен с два аршина
Тезата, която поддържа ФБР за атентатите на 11
септември, е противоречива по отношение на Ал Кайда.
От една страна, я представя като много добре организирана и непогрешима организация, която успява да изпълни
блестящо историческите атентати от 11 септември под носа на американските секретни служби, а от друга – като
организация, състояща се от група дилетанти, оставящи
след себе си компрометиращи следи. Все пак Ал Кайда е
само една и не е ясно как е възможно да се съчетаят два
толкова различни подхода на действие.
Обикновено при възстановяване на престъпление водещите следствието веднага отгатват дали имат работа с професионалисти или не. Доказан факт е, че колкото
е по-подготвена една организация с престъпни намерения,
толкова са по-амбициозни и целите, които може да постигне. Начинът, по който са действали въздушните пирати в
най-защитеното в света пространство, и изключителната вещина при пилотирането на самолетите, приписвана
на група ислямски фанатици, доказва безспорния професионализъм на извършителя. Но тогава как е възможно същата
тази организация да е оставила незаличими следи от доказателства за виновност, типични за най-нехайните от занаята?
Плащания, извършени с кредитни карти; документи,
в които фигурират истинските лични данни на лица, посещавали курсове в американските школи за обучение на пилоти; захвърлени автомобили, взети под наем, в които са открити наръчници за пилоти на арабски език и дори куфарчета с компрометиращи писма, изпаднали по неведоми пътища от самолета – все обстоятелства, будещи
недоумение. Версията Буш мирише на гнило от началото
до края, а единственото правдоподобно предположение е, че разпилените преднамерено навсякъде веществени доказателства са част от същия този план. И че някой ги е
изфабрикувал съзнателно, така щ ото, попаднали в ръцете
на водещите следствието, вината да бъде прехвърлена на
арабския тероризъм. Отново сме изправени пред класическото отклоняване от вярната следа -falseflag, което поставя началото на войната за петрола.
- Марко Пицути – ,,Търговия с душите ни.“
.gif)
Няма коментари:
Публикуване на коментар