Кои са Хиксосите? Ето това е препъни камъка на съвременното им изследване. Хиксосите са митично „племе”(никой не е казал да са племе), което влязло в Египет и дори управлявало известно време през епохата, по – известна като „Втори преходен период”. И докато Манетон ги нарича „финикийци” и „азиатци”, Йосиф Флавий се кълне, че те били дедите му – евреите. Обърнете внимание именно на това, защото това е първоосновата и източника на всяка етническа хиксоска теория. Това е и винаги ще бъде най – древното свидетелство от този род – идеята, че хиксосите са еврейски етнос, създадена от Флавий и преповторена от няколко други автора след него. Това е първото запазено в световната история произведение, в което има думата „хиксоси”. То преразказва Манетон, извращавайки го, и докато Манетон очевидно не придава етнически облик на Хиксосите, Флавий ги обявява за евреи, макар че Манетон е човекът, който превежда древните писания на Египет, а Флавий е просто тълкувач на Манетон. „Манетон казва, че този народ, така наречените пастири, е описан като пленници в свещените книги на египтяните, и казва вярно; понеже и за най-древните ни предци е било традиционно пастирството, и понеже водели номадски живот, така били наречени Пастири не без причина са описани и като пленници от египтяните, тъй като нашият праотец Йосиф казва на египетския цар, че е пленник, и после праща да повикат братята му в Египет.” Йосиф Флавий, Книга 2, Против Апийон, фр. 42. „След като наложил този и много други такива закони, противоречащи изцяло на египетските традиции, заповядал на многото работна ръка да съоръжи стените на града и да се подготви за война срещу цар Аменофис. Самият той(Мойсей) пък, като взел със себе си няколко жреци и заразени, изпратил посланици при изгонените от Тетмосис пастири в града на име Йерусалим, и като им показал собственото си положение и това на другите си онеправдани другари, поискал от тях да тръгнат всички заедно на поход срещу Египет... Казват, че жрецът, който установил начина им на управление и законите им, по произход хелиополец, на име Осарсеф, по името на почитания в Хелиопол бог Озирис, след като се присъединил към тези хора си сменил името и се нарекъл Мойсей”...”Пак там, фр. 54. Показвам само идеи за еквилибристиката. След като еднозначно е нарекъл хиксосите „Свои деди”, вижте как човекът върти и суче, за да докара до Изхода хиксоската си теория. А какво е положението днес? Днес съществуват доста широк кръг теории за хиксосите. Най – силно, разбира се е юдейското крило, подкрепено и от още няколко древни автори, преписали Флавий – в т.ч. Африкан, Теофил и Евсевии. Това е подкрепено от голяма група от така наречените еврейски и библейски археолози. Установено е също така, че в столицата на периода - Аварис доста често се срещат писма на клинопис и на аморитски, което засилва подозренията. Оттам вече имаме: - - Хетски версии за произхода на хиксосите; - - Сирийска версия за произхода на хиксосите; - - Финикийска версия; - - Палестинска версия; - - Кушитска версия; - - Митанийска версия; - Други версии, с минимална вероятност, поради ясното описание на Манетон, че хиксосите идват от Изток. Много са и езиковите теории. Като цяло обаче всяка несемитска теория за хиксосите е обречена, тъй като именно еврейската е най – силно засвидетелствана и до ден днешен за нея са докарани от 150 кладенеца вода, а има и поне няколко древни „привърженици” (повечето от които са от тази група). Тя е подкрепена езиково, етимологично, и в спекулативната Йосифова история, като изобщо се забравя, че езиковите сходства на евреите с Египет произлизат от Египет, а не египетският произлиза от евреите. На тази база обаче е изградена теория за хиксоската мегаимперия. Това била държава, 500 години управлявала части от Египет, Сирия, Палестина, чак до бъдещото Митани, Хетската империя и Крит, евентуално със столица Йерусалим, и не оставила никакви смислени и още по – малко, последователни следи. Замислете се срещу какво се изправяте, говорейки за хиксоси, и дали всъщност изобщо сте готови. Или помагате на нещо друго и ще бъдете отхвърлени. Какво се приписва на хиксосите Тук навлизаме в сферата на ненаучната фантастика с научен привкус. На хиксосите само не им се приписва, че са задвижили слънцето около Египет. Ще карам подред, като ще се старая да не пропусна и глупотевини, които вече еднозначно бяха отхвърлени – защото е добре да имаме цялата скудоумица, за да бъдем обективни съдници: - - Корабоводенето. Според стара вече теория египтяните карали на балсови лодки и папирусни подобия, а хиксосите измислили кила. Лошото е, че намерихме по – стари и запазени образци на египетски кораби, а и твърдението е недосмислено в насока на това, че гигантските строежи на Египет минават през няколко каменоломни по Нил, а хиксосите са доста по – слаби строители. Как са пренасяли тогава египтяните древните монументи камъни от по стотици тонове на папирусни лодки? - - Канализацията. Пак стара теория, защото се намериха ясни надписи и указания и за праговете, и следи на канализацията изобщо. - - Конят. Идеята отпадна поради факта, че се намериха по – древни останки на коне в Египет. Няма причина конят да идва отвън и няма причина завоевателите да го дават на завоюваните. Освен това:
1. Всъщност няма доказателство хиксосите да са конен народ и да са пристигнали като такъв, твърдението е чиста спекула. Първите следи от коне и картини на коне на тъй наречените хиксоси са в Египет.
2. Причината Египет да не въди масово коне е естествено в климата и пашата.
3. Втора чудесна причина е дадена от Херодот. Всъщност Египет така и не става конна нация в рамките на Нил: „Египет, който целият е равен, е станал невъзможен за прекосяване с кон и кола, като виновни за това са каналите, понеже са много и се простират във всички посоки”Херодот, Евтерпа, 108.
4. Презумпцията почива на египетски изображения на египетски коне, появяването им се тълкува като „дадено от хиксосите”. - - Желязото, оръжията, композитният лък – също спекулативна теория, крепена предимно на египетски изображения и египетска археология. Тъй като се допуска, че тези предмети се появяват в Египет през този период, пак се обявяват за „дадени от хиксосите”. Свидетелства няма. - - Колесницата. Теорията се крепи на това, че много от частите й са със „семитски имена” (без да е доказано дали египетското или семитското име е по - старо) и разбира се, пак на египетски изображения, изобразяващи царя как мачка нашественици, качен на колесница.
Излиза, че египтяните са основният свидетел срещу себе си. Тъй като при тях се появяват коне, колесници и прочие в рамките на тези 500 години, тези неща се приписват веднага не на египтяните, а на хиксосите. Обаче друг свидетел и изобщо следи на такова "пренасяне на култура" просто няма. Което е учудващо при факта, че междинният период е траял поне 500 години и прочутата 15-та династия е била управлявала 100-тина, като има достатъчно нейни документи от този период. Аварис се копае по – усърдно от каквото и да е друго в Египет. Египетските „хиксоски” свидетелства
Да започнем от опорния стълб на свидетелствата на Египет: литературата. „Хиксоските” такива не са много. Мисля да не ви ги спестя, като ще се въздържим предимно от спорните. Почваме с Камосе, титулярният фараон за „експулсията” на „хиксосите”. Четете и мислете: „Нека разбера за какво ми е дадена тая сила! Един принц има в Аварис, друг в Етиопия, а аз си седя мирно с азиатец и нубиец! Всякакви хора имат парчета от Египет, разделяйки страната с мен! Никой не може да стигне до Мемфис, египетските води! Виж, той даже държи Хермополис! Никой не може да се засели заради данъците на азиатеца! Ще се боря с него, дори ще разпоря корема му! Аз искам да спася Египет и да поразя азиатците(c3mw).”(Стела 1 на Камосе). Яхмос, синът на Ебана(сакън да не вземе някой да го преведе през български, отбелязва се за да се знае, че не е фараонът, а съименник) ни е оставил една от титулярните за Новото царство войнишки автобиографии. Тя е интересна с това, че той е безспорен участник в боевете с „хиксосите” – описва подробно кампаниите на Тутмос, Аменхотеп и Ахмос, в които е вземал участие. Описва дори обсадата на Аварис(‘хиксоската” столица) и после на Шарахен. Интересно е, че той не говори изобщо за хиксоси, а за възстанници, които са нубийци и сирийци. А говори ясно за битката при Аварис, столицата на „хиксосите”. Така в егиептската литература ясно се дефинират етноси. Но никъде не се дефинира такова чудо, като „хиксоски етнос”. В полза на съждението обаче се откриха някои неща в епиграфиката, които определени кръгове побързаха да припишат на хиксосите, и до днес те си седят така. Нека обаче обърнем внимание и на този вид доказателства. „Хиксоска” епиграфика
Последният крепежен елемент. И той ще падне. Първото, водещото, основното и единствено „сигурното” изображение е това:
Знаците в изображението вървят отдясно наляво, като се комбинират с изображенията. Т.е. картина и надпис са единна композиция в египетското изкуство. Първите двама мъже отдясно наляво очевидно са египтяни. Имат всички разпознавателни знаци – облекла, перуки, за да се твърди дори, че са египетски официални лица. Групата с крави и кози след тях очевидно са чужденци, азиатци. Между двете групи е написан надписа, който приемаме днес за „хиксоси”. Нека го анализираме: Първият знак - гегата, е S38 по класификатора. Това е знакът hq3(хека), който като глагол – това е глагол, означава „УПРАВЛЯВАМ”. Ако приемем, че е съществително, то е управител, губернатор.
В случая думата е малко особено написана. Разликата е в правилото за абревиация при логата в египетския език. Тъй като се пише на камък и това е доста трудоемко и ресурсоемко, се приема, че и логото може да е достатъчно за да се напише думата, но всяка от буквите й или всички от буквите й могат да се напишат с него, без да се четат втори път. Декоративните правила при писане особено на официални текстове са известни, като декоративна абревиация или декоративна транспозиция(в случая е приложено първото). По този начин гегата е добавила и едно фонетично „к”, чиято идея е да не остава твърде много празно пространство в надписа.
Трихълмието в надписа обичайно се приема за лого или детерминанта, характеризираща чужда земя. За да бъдем достатъчно коректни, ще отбележим, че това е граматически знак N25 в средноегипетския, използван за smt(семет) – пустиня и h3st(кхасет) – чужда земя, както и в някои други думи, например Изток. Знакът е сравнително често използван в титуловането на египетски официални лица, например „надзирател на източните пустини” – имир семут йабетут.
И така, имаме надписа hq3 h3st (хека кхасет). Нека пристъпим към анализа. Ако приемем точният превод, той е „управлявам чужда земя” или „управлявам пустинята” и вече хиксосите гълтат вода, ... или пясък. Да приемем тогава, че „хека”-то е употребено като съществително. Първото, което забелязваме, е двете съществителни – едно до друго. Това е сигурен признак за нещото, което наричаме в древноегипетския – директен генетив. Т.е. двете съществителни едно към друго означават принадлежност. Проблемът е, че те означават само най – пряката принадлежност” нещо – на – нещо”, и винаги в конструкцията второто принадлежи на първото, а не обратното. Т.е. на египетски конструкцията „везир – къща” може да означава „къщата на везира”, но в никакъв случай „везира от къщата” или „везира е на къщата”. Без да говорим, че при конструкции от втория тип имаме глаголи, за движение или не, обичайно тогава се ползват и предлози.
Следователно надписът може да означава „владетел/управител НА чуждата земя”. Но не и владетел от чуждата земя, още повече, че на изображението няма никой, който да съответства на ранга на египетски владетел. Така че може дори да се каже, че последният египтянин е обозначен в надписа като управител на чуждата земя(за египтяните земите извън долината са били „чужда земя” или „пустиня” и той води чуждоземци. Това разбира се ако не приемем основната версия, че имаме глагол и съществително, и двете лица от Египет са изобразени като "Управляващи земята" на козарите и водещи ги като пленници или заложници.
Интересното е и друго, че над лицата в края на надписа, макар че го нямам целия, а и не съм достатъчно добър с египетския език, виждам числото 29(горният ред възстановявам смислово, може и малко по - различна да е цифрата, но е бройка) и знак за чуждестранни пленници/заложници. Т.е. знакът говори, че лицата отдолу са пленници или доведени официални заложници вероятно от същият този „хека кхасет” и той ги води в двора при фараона. Дали са достатъчно, за да наводнят Египет не знам, но със сигурност не са никакви владетели, а козари. Бронз, колесница, кораби… Може би в следващия епизод? Да се върнем на източника обаче. Флавий твърди, че Манетон обявил, че така наречените хиксоси били „пастири” и дошли в Египет като… пленници. Забелязвате ли колко много и чудесни съвпадения? Ето козарите и пленниците. И ако нещо не виждате, то е цивилизаторите. Защото ги няма. Всъщност как може по - нискоцивилизована група да цивилизова по - висша цивилизация? Да допуснем, че понятието, за коеот някои се напъват, обозначава "хиксосите", значи... Египтяните употребяват една и съща дума да обозначат земята на "цивилизаторите си"(както се претендира) и каменистата част на пустинята Сахара. Интересно съвпадение за толкова богата чужда култура, нали?
Знаците в изображението вървят отдясно наляво, като се комбинират с изображенията. Т.е. картина и надпис са единна композиция в египетското изкуство. Първите двама мъже отдясно наляво очевидно са египтяни. Имат всички разпознавателни знаци – облекла, перуки, за да се твърди дори, че са египетски официални лица. Групата с крави и кози след тях очевидно са чужденци, азиатци. Между двете групи е написан надписа, който приемаме днес за „хиксоси”. Нека го анализираме: Първият знак - гегата, е S38 по класификатора. Това е знакът hq3(хека), който като глагол – това е глагол, означава „УПРАВЛЯВАМ”. Ако приемем, че е съществително, то е управител, губернатор.
В случая думата е малко особено написана. Разликата е в правилото за абревиация при логата в египетския език. Тъй като се пише на камък и това е доста трудоемко и ресурсоемко, се приема, че и логото може да е достатъчно за да се напише думата, но всяка от буквите й или всички от буквите й могат да се напишат с него, без да се четат втори път. Декоративните правила при писане особено на официални текстове са известни, като декоративна абревиация или декоративна транспозиция(в случая е приложено първото). По този начин гегата е добавила и едно фонетично „к”, чиято идея е да не остава твърде много празно пространство в надписа.
Трихълмието в надписа обичайно се приема за лого или детерминанта, характеризираща чужда земя. За да бъдем достатъчно коректни, ще отбележим, че това е граматически знак N25 в средноегипетския, използван за smt(семет) – пустиня и h3st(кхасет) – чужда земя, както и в някои други думи, например Изток. Знакът е сравнително често използван в титуловането на египетски официални лица, например „надзирател на източните пустини” – имир семут йабетут.
И така, имаме надписа hq3 h3st (хека кхасет). Нека пристъпим към анализа. Ако приемем точният превод, той е „управлявам чужда земя” или „управлявам пустинята” и вече хиксосите гълтат вода, ... или пясък. Да приемем тогава, че „хека”-то е употребено като съществително. Първото, което забелязваме, е двете съществителни – едно до друго. Това е сигурен признак за нещото, което наричаме в древноегипетския – директен генетив. Т.е. двете съществителни едно към друго означават принадлежност. Проблемът е, че те означават само най – пряката принадлежност” нещо – на – нещо”, и винаги в конструкцията второто принадлежи на първото, а не обратното. Т.е. на египетски конструкцията „везир – къща” може да означава „къщата на везира”, но в никакъв случай „везира от къщата” или „везира е на къщата”. Без да говорим, че при конструкции от втория тип имаме глаголи, за движение или не, обичайно тогава се ползват и предлози.
Следователно надписът може да означава „владетел/управител НА чуждата земя”. Но не и владетел от чуждата земя, още повече, че на изображението няма никой, който да съответства на ранга на египетски владетел. Така че може дори да се каже, че последният египтянин е обозначен в надписа като управител на чуждата земя(за египтяните земите извън долината са били „чужда земя” или „пустиня” и той води чуждоземци. Това разбира се ако не приемем основната версия, че имаме глагол и съществително, и двете лица от Египет са изобразени като "Управляващи земята" на козарите и водещи ги като пленници или заложници.
Интересното е и друго, че над лицата в края на надписа, макар че го нямам целия, а и не съм достатъчно добър с египетския език, виждам числото 29(горният ред възстановявам смислово, може и малко по - различна да е цифрата, но е бройка) и знак за чуждестранни пленници/заложници. Т.е. знакът говори, че лицата отдолу са пленници или доведени официални заложници вероятно от същият този „хека кхасет” и той ги води в двора при фараона. Дали са достатъчно, за да наводнят Египет не знам, но със сигурност не са никакви владетели, а козари. Бронз, колесница, кораби… Може би в следващия епизод? Да се върнем на източника обаче. Флавий твърди, че Манетон обявил, че така наречените хиксоси били „пастири” и дошли в Египет като… пленници. Забелязвате ли колко много и чудесни съвпадения? Ето козарите и пленниците. И ако нещо не виждате, то е цивилизаторите. Защото ги няма. Всъщност как може по - нискоцивилизована група да цивилизова по - висша цивилизация? Да допуснем, че понятието, за коеот някои се напъват, обозначава "хиксосите", значи... Египтяните употребяват една и съща дума да обозначат земята на "цивилизаторите си"(както се претендира) и каменистата част на пустинята Сахара. Интересно съвпадение за толкова богата чужда култура, нали?
Основната друга група „доказателства” за хиксосите в древноегипетско време са някои фараони и тяхната ономастика и титулатура. На практика се приема, че 15-та династия е хиксоска, а 16-та – само отчасти, като общо взето „хиксоският период” възлиза на около 120 години. Нека представим отново надписите на фараоните от това време и да ги разтълкуваме. .jpg)
.jpg)
Първото, което виждате, е титлата.
Второто изключително важно нещо е, че вече написа указва втората дума: „кхасет” – в множествено число. Показват го трите чертички. Числото е несъгласувано с първата дума, първата остава в единствено число. Т.е. вече имаме преди името на фараоните hq3 h3s(W)t – хека кхасут. Директният генетив не се изменя. Т.е. новият надпис означава „ВЛАДЕТЕЛ НА ЧУЖДИТЕ ЗЕМИ”. Или на пустините. Пустиняк - цивилизатор.
Третото биещо на очи нещо е, че надписът се среща не само с владетелски имена, но и с картуши - публикувал съм такъв. Погледнете пак плочките от предната статия. "Хиксос" стои на мястото, където обичайно е титлата на фараона.
Второто изключително важно нещо е, че вече написа указва втората дума: „кхасет” – в множествено число. Показват го трите чертички. Числото е несъгласувано с първата дума, първата остава в единствено число. Т.е. вече имаме преди името на фараоните hq3 h3s(W)t – хека кхасут. Директният генетив не се изменя. Т.е. новият надпис означава „ВЛАДЕТЕЛ НА ЧУЖДИТЕ ЗЕМИ”. Или на пустините. Пустиняк - цивилизатор.
Третото биещо на очи нещо е, че надписът се среща не само с владетелски имена, но и с картуши - публикувал съм такъв. Погледнете пак плочките от предната статия. "Хиксос" стои на мястото, където обичайно е титлата на фараона.
Да обърнем внимание на това, че титли, като „красив бог”, „син на слънцето”, „владетел на двете земи” и прочие вървят с официалните имена на фараона. В египетската история имаме набор от десетки титли, срещани с фараонския картуш. И винаги се слагат по този начин: титла над (пред) картуша, епитет или качество на фараона („даряващият живот” и прочие) - след. Респективно ако фараонът беше означен като "глупав чужденец", съгласно правилата на египетската "хералдика" бихме очаквали да го четем СЛЕД КАРТУША?
Т.е. хека касут е очевидна официална египетска титла на фараона, а не епитет, и то на фараон – завоевател, ФАРАОН, КОЙТО ВЛАДЕЕ ЧУЖДИ земи.
Без да напомняме, че жезълът Хека - изобразен като йероглиф, е задължителен атрибут на египетските фараони и символ на властта им.
А Манетон говори за фараони – „хиксоси”. Намерихме ли ги? Да нарисуваме финално „хиксосите” Очевидно това НЕ Е етноним, поради следните причини: - Сложено е като титла пред името на фараона; - Изписано е с египетски йероглифи и по египетски канон, а е най – малкото глупаво чужденец фараон да използва фараонски символи и египетски език, за да се подчертае като чужденец, при положение, че в „хиксоската ера” се срещат и чужди езици в Египет; - Очевидно граматическата конструкция е „владетел НА”, А НЕ „Владетел ОТ”, ако не и глагол, означаващ че фаронът ВЛАДЕЕ ЧУЖДИ ЗЕМИ;
- За да означава това, коеот "хиксосоидите" претендират, че означава(чуждоземен владетел),трябва да се използва не директен ,а индиректен генетив и то с предлога "m" или генетивното наречие "ny", т.е. трябваше да пише hq3.m h3st или hq3.ny h3st. Тъй като не пише това, очевидно се има предвид съвсем обратно значение - властелин на чужди земи или дори владетел на пустинята. - И фараонът се предполага, че ако парадира, че е чужденец, поне ще знае къде е роден. По "чуждИ земИ" в множествено число(както е изписано това пред името на фараоните) никой не претендира да е роден. Ако е чуждоземен владетел той щеше да се напише като владетел от еди къде си, а не от всякакви чужди земи. Я съм, мамо, сбирщайн. Цивилизовал съм Египет.
Очевидно хиксоската етническа теория е празна и лишена от смисъл в древен Египет. Има такава титла, има такъв надпис, но няма такъв етноним. Как е създадена обаче? Очевидно Манетон е човек, вещ в египетските йероглифи, който е превеждал древните писания на гръцки. Но бивайки вещ в йероглифите не трябва да забравяме, че времето на Египет е минало и малцина пазят старите знания. Даже по времето на Птолемеите йероглифите се модифицират и възстановяват. Така той е разчел старите надписи сравнително правилно, но това, което му убягва, е старата терминология. По този начин той е дефинирал по своему стар термин, като е допуснал отклонение при тълкуванието му. При това не сме сигурни дали Манетон пряко е допуснал тази грешка, защото да докара хиксосите до етнос препира Йосиф Флавий - евреинът, който се опитва да трансформира хиксосите в свои предци и египетски фараони. Много е сложно в тази ситуация да кажем кое е директно казано от Манетон и кое е донадено от Флавий с очевидно „патриотична” цел – нямаме оригинал на Манетон. Но нещата си идват на мястото и изглежда даже намерихме конкретните източници на Манетон. Съвпадението е доста точно. Значи „хиксоси е нямало”? Не, не става въпрос за това. Нямало е хиксоски народ и доминираща хиксоска култура. И все пак смея да кажа, че за жалост макар и „хиксоси” да се оказва съчинено понятие, „хиксоски период” в Египет е имало и няма съществена пречка египтолозите да продължат да ползват понятието, стига да става ясно, че не се касае за етнос, а за разнообразни, както видяхме, нашественици или бунтовници. Защото както видяхте, никъде не се говори за чужденеца – „хиксос”, но за нубийци, азиатци и прочие. Защото в периода наистина започват да се срещат много начесто изображения на азиатци, керамика и култура, свързана с Палестина. А нека напомним, изглежда Манетон е обявил „хиксосите” за финикийци.
Т.е. хека касут е очевидна официална египетска титла на фараона, а не епитет, и то на фараон – завоевател, ФАРАОН, КОЙТО ВЛАДЕЕ ЧУЖДИ земи.
Без да напомняме, че жезълът Хека - изобразен като йероглиф, е задължителен атрибут на египетските фараони и символ на властта им.
А Манетон говори за фараони – „хиксоси”. Намерихме ли ги? Да нарисуваме финално „хиксосите” Очевидно това НЕ Е етноним, поради следните причини: - Сложено е като титла пред името на фараона; - Изписано е с египетски йероглифи и по египетски канон, а е най – малкото глупаво чужденец фараон да използва фараонски символи и египетски език, за да се подчертае като чужденец, при положение, че в „хиксоската ера” се срещат и чужди езици в Египет; - Очевидно граматическата конструкция е „владетел НА”, А НЕ „Владетел ОТ”, ако не и глагол, означаващ че фаронът ВЛАДЕЕ ЧУЖДИ ЗЕМИ;
- За да означава това, коеот "хиксосоидите" претендират, че означава(чуждоземен владетел),трябва да се използва не директен ,а индиректен генетив и то с предлога "m" или генетивното наречие "ny", т.е. трябваше да пише hq3.m h3st или hq3.ny h3st. Тъй като не пише това, очевидно се има предвид съвсем обратно значение - властелин на чужди земи или дори владетел на пустинята. - И фараонът се предполага, че ако парадира, че е чужденец, поне ще знае къде е роден. По "чуждИ земИ" в множествено число(както е изписано това пред името на фараоните) никой не претендира да е роден. Ако е чуждоземен владетел той щеше да се напише като владетел от еди къде си, а не от всякакви чужди земи. Я съм, мамо, сбирщайн. Цивилизовал съм Египет.
Очевидно хиксоската етническа теория е празна и лишена от смисъл в древен Египет. Има такава титла, има такъв надпис, но няма такъв етноним. Как е създадена обаче? Очевидно Манетон е човек, вещ в египетските йероглифи, който е превеждал древните писания на гръцки. Но бивайки вещ в йероглифите не трябва да забравяме, че времето на Египет е минало и малцина пазят старите знания. Даже по времето на Птолемеите йероглифите се модифицират и възстановяват. Така той е разчел старите надписи сравнително правилно, но това, което му убягва, е старата терминология. По този начин той е дефинирал по своему стар термин, като е допуснал отклонение при тълкуванието му. При това не сме сигурни дали Манетон пряко е допуснал тази грешка, защото да докара хиксосите до етнос препира Йосиф Флавий - евреинът, който се опитва да трансформира хиксосите в свои предци и египетски фараони. Много е сложно в тази ситуация да кажем кое е директно казано от Манетон и кое е донадено от Флавий с очевидно „патриотична” цел – нямаме оригинал на Манетон. Но нещата си идват на мястото и изглежда даже намерихме конкретните източници на Манетон. Съвпадението е доста точно. Значи „хиксоси е нямало”? Не, не става въпрос за това. Нямало е хиксоски народ и доминираща хиксоска култура. И все пак смея да кажа, че за жалост макар и „хиксоси” да се оказва съчинено понятие, „хиксоски период” в Египет е имало и няма съществена пречка египтолозите да продължат да ползват понятието, стига да става ясно, че не се касае за етнос, а за разнообразни, както видяхме, нашественици или бунтовници. Защото както видяхте, никъде не се говори за чужденеца – „хиксос”, но за нубийци, азиатци и прочие. Защото в периода наистина започват да се срещат много начесто изображения на азиатци, керамика и култура, свързана с Палестина. А нека напомним, изглежда Манетон е обявил „хиксосите” за финикийци.
Защото настъпва едно тотално извращение на египетското изкуство - някаква гротеска, която говори за по – слабо културно равнище. Защото поне двама от „хиксоските” фараони носят имена, производни на угаритската богиня Анат.
Защото имената на много фараони от „хиксосите” се изписват странно. Типичен пример е Кхамуди. По принцип зад име на фараон почти никога няма да видите детерминатив – човече. Кратко вмятам: египетският йероглиф се ползва най - грубо по три начина: като лого, т.е. самият той пресъздава дума - така са използвани и Хека, и Кхасет в йероглифите по - горе, като фонетична стойност - т.е. чете се някоя дума, кояот изразява, н осе няма предвид нея, и в крайна сметка като детерминанта. Детерминантата се салга накрая на думата. Най - просто казано значението й е ако например "писар" и "дъска за писане" се изписват с еднакво звучаща дума, детерминантата определя кое се има предвид. Също и при чуждестранни имена и названия. Детерминатив "човече"(А1) се слага, за да се отбележи, че става дума за име на особени и чуждоземни имена. Точно след фонетичната част на името Кхамуди(свършва при двете чертички) обаче имаме детерминативи, и то два. Освен това обаче в туринския лист името на този фараон съдържа детерминатив – метателна пръчка, чуждоземно оръжие. За капак двата детерминатива - A1+T14 по египетската граматика(метателната пръчка и човечето) заедно се използват след фонетиката на много интересен етноним: Некхси, означаващ нубиец или негър. Нищо не казвам, да не ме бият египтолозите, това е недостатъчно за край на дискусията, но доколкото спорът около данните за този фараон се водят около един текст, обозначаващ фараон като „онзи от Юга” – си мисля, че аналогията не е чак толкова лоша.
Негър или не, ако Кхамуди е име на фараон, то той е чужденец.
Освен това чуждото присъствие е видимо в столицата – Аварис, където са засвидетелстван и нови обичаи, като:
- човешко жертвоприношение – недопустимо за Египет; - погребение на деца в делви – недопустимо за Египет; - погребение на коне – по принцип в Египет това се практикува с всякакви животни. От крокодили до маймуни.
И така, „хиксоси” следва да остане, но като понятие с кавички. Никъде, дори и при обсадата на Аварис, не става дума за етноним, а мисля, че разгледахме почти всеки аспект на понятието, който можеше да се разгледа. Хиксосите са условно въведено днес, а не древно понятие, характеризиращо нахлуване на различни по вид и състав съседни народи в границите на Египет, чужденци – фараони и прочие, но не и етнос, не и ясна култура. На моменти приличат на египетската, на моменти не…
Като съществува и още една, най - вероятна версия за "хиксосите", и тя според мен е най - добре възприета в египтологията, където понятието се ползва предимно условно.
Тя е, че завоюването на Египет отвън е мит, и че става въпрос за отделяне на севера, който по това време вече е населен с доста семити и чужденци, предимно от близкоизточен произход, и смяна на трона на различни узурпатори. На практика това си е нормалният долен Египет, но изпаднал в предателства и въстания, така добре описани в литературата и войнишката биография. И това обяснява защо се споменават сирийци и прочие, но не се говори за външен враг, нито дори се признава царство с векове. "Хиксосите" се явяват период на вътрешен конфликт и проблеми с проникналите вече на север многобройни емигранти. Много от "хиксоските фараони" носят и титулярни египетски, или дори само египетски имена. И това обяснява "проблема".
Затова, ако държите да ви вземам насериозно, и най – малкото да не си помисля за някого „тоя не знае какво приказва” – просто не споменавайте „хиксоси” като етнос, и още по – малко, да ми го приравнявате към „траки”, с което вадите чужди кестени от огъня, а „съживяването” на траките забивате поради очевидно незнание в десета глуха. „Хиксосите” заслужава само кавички, като условно въведено съвременно понятие. Надявам се „провинилите се” да си вземат бележка. Добре де, но къде са траките в цялата история тогава? Така стана наистина. Отхвърлихме етносът на „хиксосите”, очевидно е каква е историята: египетски фараони, често чужденци, разделят египетската територия – както се е случвало в миналото и както пак ще се случва. Завоюват чужди земи, извън Египет, за да „попълнят" царството си. Кичат се със завоевателска титла. Изпадат в конфликти, други съседи ги нападат, взимат им трона. Сменят се голяма група фараони от различен произход, които условно обозначаваме като „хиксоси”(в кавички), без зад това да скриваме някакъв конкретен етнос, а по – скоро терминологично обозначение на епохата. Вникнете добре в понятието, защото битката за „Хиксосите” не е и никога няма да бъде наша битка. Свържем ли се с тях, едно, че не можем да бием другите кандидати за техни узурпатори, две, че все едно пускаме сифона над траките – те самите недиференцирани и необособени, се завъртат във водовъртеж от негри, араби, евреи и прочие, влачени към дъното от закачени на врата им съмнителни доказателства срещу артилерията на авторите на това понятие. Но къде са траките в цялата работа? Добре, „разгромихме” хиксосите, но траките…? Нали за траките...?
Спокойно. Пак са там. В следващия постинг, за да завършим картината ще ви покажа кандидатите за връзка с нашите земи от този период в Египет. Малко търпение, в мрака има светлина. Но тя не е от „хиксоско” улично осветление.
Негър или не, ако Кхамуди е име на фараон, то той е чужденец.
Освен това чуждото присъствие е видимо в столицата – Аварис, където са засвидетелстван и нови обичаи, като:
- човешко жертвоприношение – недопустимо за Египет; - погребение на деца в делви – недопустимо за Египет; - погребение на коне – по принцип в Египет това се практикува с всякакви животни. От крокодили до маймуни.
И така, „хиксоси” следва да остане, но като понятие с кавички. Никъде, дори и при обсадата на Аварис, не става дума за етноним, а мисля, че разгледахме почти всеки аспект на понятието, който можеше да се разгледа. Хиксосите са условно въведено днес, а не древно понятие, характеризиращо нахлуване на различни по вид и състав съседни народи в границите на Египет, чужденци – фараони и прочие, но не и етнос, не и ясна култура. На моменти приличат на египетската, на моменти не…
Като съществува и още една, най - вероятна версия за "хиксосите", и тя според мен е най - добре възприета в египтологията, където понятието се ползва предимно условно.
Тя е, че завоюването на Египет отвън е мит, и че става въпрос за отделяне на севера, който по това време вече е населен с доста семити и чужденци, предимно от близкоизточен произход, и смяна на трона на различни узурпатори. На практика това си е нормалният долен Египет, но изпаднал в предателства и въстания, така добре описани в литературата и войнишката биография. И това обяснява защо се споменават сирийци и прочие, но не се говори за външен враг, нито дори се признава царство с векове. "Хиксосите" се явяват период на вътрешен конфликт и проблеми с проникналите вече на север многобройни емигранти. Много от "хиксоските фараони" носят и титулярни египетски, или дори само египетски имена. И това обяснява "проблема".
Затова, ако държите да ви вземам насериозно, и най – малкото да не си помисля за някого „тоя не знае какво приказва” – просто не споменавайте „хиксоси” като етнос, и още по – малко, да ми го приравнявате към „траки”, с което вадите чужди кестени от огъня, а „съживяването” на траките забивате поради очевидно незнание в десета глуха. „Хиксосите” заслужава само кавички, като условно въведено съвременно понятие. Надявам се „провинилите се” да си вземат бележка. Добре де, но къде са траките в цялата история тогава? Така стана наистина. Отхвърлихме етносът на „хиксосите”, очевидно е каква е историята: египетски фараони, често чужденци, разделят египетската територия – както се е случвало в миналото и както пак ще се случва. Завоюват чужди земи, извън Египет, за да „попълнят" царството си. Кичат се със завоевателска титла. Изпадат в конфликти, други съседи ги нападат, взимат им трона. Сменят се голяма група фараони от различен произход, които условно обозначаваме като „хиксоси”(в кавички), без зад това да скриваме някакъв конкретен етнос, а по – скоро терминологично обозначение на епохата. Вникнете добре в понятието, защото битката за „Хиксосите” не е и никога няма да бъде наша битка. Свържем ли се с тях, едно, че не можем да бием другите кандидати за техни узурпатори, две, че все едно пускаме сифона над траките – те самите недиференцирани и необособени, се завъртат във водовъртеж от негри, араби, евреи и прочие, влачени към дъното от закачени на врата им съмнителни доказателства срещу артилерията на авторите на това понятие. Но къде са траките в цялата работа? Добре, „разгромихме” хиксосите, но траките…? Нали за траките...?
Спокойно. Пак са там. В следващия постинг, за да завършим картината ще ви покажа кандидатите за връзка с нашите земи от този период в Египет. Малко търпение, в мрака има светлина. Но тя не е от „хиксоско” улично осветление.
Няма коментари:
Публикуване на коментар