Преди 12 години Русия се опита да окупира Одеса.
Така наречените "проруски активисти" се барикадираха в сградата на синдикатите.
От покрива хвърляха коктейли Молотов по проукраински демонстранти.
Когато опитът им да превземат града се провали, започна хаос.
Проруските групи се паникьосаха, отстъпваха - и сградата се запали заедно с тях.
От години руската пропаганда обвинява Украйна.
Но фактите разказват различна история.
Ето какво всъщност се случи.
Във второто видео:
Един от така наречените "мирни активисти" - Генади Кушнарев.
Руснак от Челябинск, представящ се за „местен одесанин“, носещ кръпка с руско имперско знаме.
Той открито призова за убиване на жителите на Одеса
който отхвърли твърдението, че „Одеса е руски град. "
2 май 2014 г. е една от най-значимите, но несъмнено тежки дати в новата история на Украйна. На този ден в черноморския град Одеса се случват масови сблъсъци между, от една страна, футболни фенове, привърженици на Евромайдана и европейския път на развитие на Украйна и, от друга страна, проруски активисти, застъпващи се за „федерализация“ на страната, което в онзи момент означаваше на практика отцепване на значителни части на Украйна извън контрола на Киив и тяхното интегриране в планираната квазифедерация „Новорусия“.
След няколкочасови сблъсъци по централните улици в Одеса кулминацията в този ден са събитията на пл. „Кулково поле“, където се намира Домът на профсъюзите. Проруските активисти се барикадират в сградата, докато на площада са разположени привържениците на Евромайдана. При престрелка между двете страни с коктейли „Молотов“ Домът на профсъюзите избухва в пламъци. Загиват общо 48 души – 42 в горящата сграда и 6 по време на по-ранните улични безредици.
Нажежената до червено руска пропагандна машина мигновено присвоява тези събития и ги интегрира в мащабната си кампания по дискредитиране на новите власти в Украйна и тяхното заклеймяване като „неонацисти“. Случилото се в Одеса веднага е представено като напълно „умишлено“ и „отдавна планирано клане“ срещу проруски настроените местни граждани. Тези събития стават също ключов елемент от внимателно построения и силно въздействащ разказ за предполагаемия „геноцид“ срещу рускоезичното население на Украйна, започнат след февруари 2014 г. от „киевската фашистка хунта“.
Ефектът от тези внушения не закъснява. Дните непосредствено след 2 май 2014 г. са белязани от значителна ескалация на политическо и в крайна сметка на междунационално напрежение – особено в размирните райони на Донецка и Луганска област, където проруски сепаратисти жадуват за мъст срещу „бандеровците“. Започналата на 24 февруари 2022 г. пълномащабна руска война срещу Украйна също се позовава преди всичко на пропагандния разказ за извършвания „геноцид“ в източните и южните части на страната. И до днес „клането в Одеса“ е едно от най-митологизираните събития в реториката на режима в Кремъл; то често е използвано като „оправдание“ на руската военна агресия срещу Украйна и извършването на всекидневни военни престъпления срещу украинския народ.
През пролетта на 2014 г. българските медии все още бяха изумително пасивни относно случващото се в Украйна. Това създаде значителен информационен вакуум, който тукашните канали на руско влияние успяха да запълнят, постигайки по този начин търсената манипулация на общественото мнение. Няколко дни след 2 май 2014 г. преподавателят в Историческия факултет на Софийския университет Дарина Григорова написа статия със заглавие „Одеският Хатин“, правейки сравнение между случилото се в Одеса и клането в белоруското село Хатин на 22 март 1943 г., когато нацистки наказателни формирования изгарят живи местните жители. В този текст зовящата години по-късно за „денацификация“ на България все още се ограничава само до призив за „нов Нюрнберг“. През 2016 г., по повод втората годишнина от събитията в Одеса, Григорова пише друга статия, озаглавена „Уроци по клане“ – одеските ужаси от 2 май“, където говори за „... умишленото и показно изгаряне на одеситите, осмелили се мирно да протестират срещу майдана“. В написаното от българската пропагандаторка няма нищо оригинално. Тя преповтаря под шаблон руските пропагандни внушения относно сблъсъците в Одеса – от твърдението за употреба на хлороформ в Дома на профсъюзите (доказано невярно) до метафората за „Одеския Хатин“ (чийто автор всъщност е руският депутат Леонид Слуцкий, който Григорова и останалите рупори на Кремъл копират).
Събитие с подобна човешка цена и тежки геополитически последици обаче непременно изисква прецизна до милиметъра реконструкция на фактите. Но преди всичко от очистване от пропагандните наслоявания, които през последните 12 години превърнаха датата 2 май 2014 г. в устойчив руски мит, използван за „легитимация“ на военната ескалация в Донбас през 2014 г. и пълномащабната руска война срещу Украйна осем години по-късно. Във връзка с това са направени множество разследвания на одеските сблъсъци – сред тях заслужават внимание тези на институции като Съвета на Европа, Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), а също на някои от най-авторитетните международни медии като BBC, The Guardian и Daily Express.
Най-детайлно към днешна дата е разследването на т.нар. „Група 2 май“ (Группа 2 мая) – организация от 13 независими журналисти и експерти от Одеса. То проследява събитията от 2 май буквално минута по минута и се базира на открита и достъпна за всеки информация – документи, снимки, записи от камери и телефонни разговори, сведения на очевидци и др.
* * *
Хронология на събитията преди и на 2 май 2014 г.
Кръвопролитията от 2 май 2014 г. не следва да се разглеждат като внезапна експлозия на насилие, лишена от контекст. Случилото се в онзи майски ден е резултат от тлеещото в продължение на няколко месеца политическо напрежение между подкрепящите Евромайдана и тези, които му се противопоставят (обикновено обозначавани като „Антимайдан“). Въпреки това е нужно да се отбележи, че през почти целия период на протестните събития в Киив (краят на ноември 2013 – около средата на февруари 2014 г.) ситуацията в Одеса, с няколко изключения, е относително спокойна. Подкрепящите Евромайдана се събират всяка вечер при паметника на дюк дьо Ришельо в центъра на града, докато Антимайдан активистите имат свой постоянен палатков лагер на пл. „Куликово поле“, в близост до централната жп гара.
Конфронтацията между двете страни обаче рязко се изостря в края на февруари 2014 г., в контекста на избухналото насилие на Майдана в столицата (разстрела на над сто протестиращи), свалянето на президента на Виктор Янукович и особено руската военна окупация на Кримския полуостров – събития, чиито внимателно преработени послания руската пропаганда успява да разпространи чрез информационните си канали в Одеса и региона.
Това е периодът, когато различни Антимайдан или открито проруски групи започват системна употреба на насилие срещу своите политически опоненти в града. Във връзка с това е редно да се споменат няколко показателни инцидента още преди 2 май, които обаче илюстрират нарастващата ескалация и подготовка на местните проруски активисти да демонтират украинската власт в Одеса: още на 19 февруари група от около 100 маскирани лица, въоръжени с бухалки, напада митинг на поддръжници на Евромайдана, в резултат на което има пострадали. По това време в града започва също и серия от палежи на автомобили на привърженици на евроинтеграцията на Украйна; подпалвани са и коли с регистрационни номера от западните региони на страната. На 3 март няколкостотин протестиращи, носещи руски знамена и георгиевски ленти, правят опит да щурмуват сградата на Одеската областна държавна администрация с искане да бъде насрочен референдум за създаване на „Одеска автономна република“. В сутринта на 25 април от движещ се автомобил е хвърлена граната РГД-5 срещу активисти на Евромайдана, в резултат на което са ранени седем души.
Събитията от 2 май трябва да бъдат разглеждани в контекста именно на тази постоянно ескалираща обстановка. За този ден в Одеса е бил насрочен мач от футболното първенство на Украйна между отборите на местния „Чорноморец“ и „Металист“ (Харкив). Преди двубоя в центъра на града е планиран марш под надслов „За единството на Украйна“. В него е трябвало да участват приятелски настроените помежду си фенове на двата отбора (макар Дарина Григорова да си мисли, че в този ден двете агитки се бият една срещу друга), привърженици на Евромайдана и различни украински националистически формации. В дните преди 2 май Антимайдан активистите открито заявяват, че се подготвят да попречат на шествието. В същото време Службата за сигурност на Украйна (СБУ) многократно предупреждава МВР за възможни провокации и инциденти на 2 май.
В планираното за 15:00 ч. проукраинско шествие се включват над хиляда участници, които се движат в центъра на града по посока стадион „Чорноморец“, намиращ се в парка „Тарас Шевченко“, скандирайки патриотични лозунги. Множеството е нападнато от голяма група въоръжени проруски активисти от т.нар. „Одеска дружина“. В резултат на това между двете враждуващи групи избухват тежки улични сблъсъци, продължили няколко часа. И двете страни използват маски, щитове, дървени и метални пръти, въздушни оръжия, както и сигнални ракети и шокови гранати. Разследванията обаче недвусмислено показват, че първите изстрели с огнестрелно оръжие идват от страна на проруската група срещу активист на Евромайдана. Видеозаписите регистрират изхвърляне на гилзи при изстрелите, което е типично за функционирането на огнестрелен тип оръжие. Първата жертва в този ден е 35-годишният проукраински активист Андрий Бирюков, който е смъртоносно ранен от куршум с калибър 5,45 мм, изстрелян от автоматично оръжие АКС-74У. Първият хвърлен коктейл „Молотов“ също идва от страна на „Одеската дружина“ – в 15:37 ч., вследствие на което е запален автомобил.
Пожарът в Дома на профсъюзите
Новината за убития проукраински активист бързо се разпространява и се превръща в повратния момент, след който няма връщане назад. Тълпата от футболни фенове и украински националисти се насочва към пл. „Куликово поле“, където се намира палатковият лагер на одеския Антимайдан. Там те подпалват палатките, а проруските активисти са принудени да се барикадират в масивната сграда на Дома на профсъюзите. Следва взаимен обстрел с коктейли „Молотов“ – противно на неверните руски обвинения, че единствено украинските националисти са обстрелвали сградата, наличните видео материали категорично показват, че от Профсъюзния дом по посока на проукраинската група летят множество горящи бутилки. В резултат на това в сградата избухват пет независими един от друг пожара – според Международния консултативен панел на Съвета на Европа и съдебномедицинската експертиза единствено пожарът във фоайето е възможно да е възникнал поради намеса извън вътрешността на сградата.
Още тогава, в изострената до краен предел обществена ситуация около събитията в Одеса, руските канали за хибридно влияние поставят акцент единствено върху случаи, в които някои от скачащите от горящата сградата са били нападани и бити от множеството на площада. Достатъчно на брой видеоклипове, свидетелски показания и други доказателства обаче показват случаи, при които проукраински активисти помагат с импровизирани стълби на хора, опитващи се да напуснат обхванатата от пламъци сграда. Разследването на „Група 2 май“ разкрива също, че докато служители на пожарната и цивилни граждани се опитват да помагат на хората да се евакуират от вътрешността на сградата, от покрива продължават да летят камъни, стъкла и други материали, което значително затруднява спасителните действия.
Равносметката от този ден възлиза на 48 загинали. В Дома на профсъюзите намират смъртта си 42 души – повечето вследствие на пожара, а някои поради скачане от голяма височина. В резултат на сблъсъците по-рано през деня загиват други 6 души – сред тях активисти и на двата враждуващи лагера. Ранените в този ден са близо 250, от които около сто са хоспитализирани.
Не може да има никакво съмнение, че събитията в Одеса нямаше да имат този трагичен изход, ако не беше невероятно неадекватното поведение на градската полиция и пожарната служба в този ден. Наличните факти дават основание на различните разследвания да заключат, че неуместните и ненавременни действия на служителите на реда вероятно са били съвсем преднамерени. Полицията на практика не прави нищо, което влиза в нейните правомощия, за да предотврати насилието – това е потвърдено от доклада на Съвета на Европа. Още в началото на следобеда силите на реда не осигуряват нужния кордон между двете враждуващи групи, а впоследствие, след избухването на насилие, не се намесват достатъчно ефективно, за да предотвратят първите смъртни случаи. От своя страна, първите пожарни автомобили пристигат при Дома на профсъюзите едва 40 минути след началото на пожара – въпреки многобройните обаждания и въпреки че най-близката пожарна станция се намира на пет минути разстояние. Публикуваните в интернет записи от телефонни обаждания показват също съмнително неадекватно поведение от страна на диспечерите на пожарната.
Нещо повече – действията на службите за сигурност и различните видеоматериали дават сериозни основания да се предполага, че е възможно съглашателство между полицията и проруските протестиращи. Например, по време на уличните сблъсъци през деня, полицейските служители стоят с гръб към Антимайдан активистите, без да възпрепятстват техните действия, сред които стрелба с огнестрелно оръжие. Особено показателно е поведението на Дмитро Фучеджи, към този момент заместник-началник на Главно управление на МВР в Одеска област. Снимки и записи от видеокамери показват как Фучеджи стои зад гърба на въоръжен с револвер проруски активист, без да прави опит за неговото неутрализиране. Два дни по-късно, на 4 май, при щурм на въоръжени проруски активисти срещу сградата на МВР в Одеса, Фучеджи лично разпорежда освобождаването на 67 задържани участници в безредиците. Няколко дни по-късно Фучеджи бяга в Приднестровието, където се укрива от издадена заповед за задържане по обвинения в сътрудничество с проруски сепаратисти.
Подобна е съдбата и на Владимир Боделан, началник на пожарната служба в града. Той носи пряка отговорност за бездействието на пожарните служители по време на пожара на пл. „Куликово поле“. Веднага след трагедията Боделан бяга в Крим, където става началник на кримския клон на т.нар. „Център за стратегически изследвания на гражданската защита към Министерството на извънредните ситуации на Руската федерация“.
(Следва втора част)
(Целият текст е публикуван в OFFNews)
От сутринта проруските фашистки тролове, координирано обясняват за "най-голямото престъпление на киевския режим" - пожара в Одеса при който загинаха 40 души. Ясно е, че масата от народа не помни какво е яла вчера, камо ли какво се е случило преди 12г, но за щастие има стотици кадри и факти увековечили точните събития. А ето и хронологията, запечатана от камерите и анализирана от руския опозиционер Владимир Милов
Ватенките няма смисъл да го гледат, защото руски не знаят
На 02.05.2014 г сутринта на гарата в Одеса пристигат проруски активисти, противници на новата власт в Киев. Те са окичени с георгиевски лентички и са въоръжени.
Същия ден в Одеса се играе футболен мач и градът е пълен с фенове, обикновени хора, но и футболни хулигани.
Проруските активисти започват да предизвикват украинците, след което разкъсват полицейския кордон и ги нападат с камъни. Малко по-късно започват и да стрелят.
Полицията умишлено не се намесва активно и е обвинена, че е застанала на страната на провокаторите.
Нападнатите фенове са по-многобройни и бързо се организират за контратака. Притиснатите провокатори намират убежище в профсъюзния дом.
Провокаторите започват да хвърлят коктейли "Молотов" по украинците. В ескалацията на битката сградата е запалена. Не е установено от кого.
Загиват 42 човека, спасени са около 360.
Повдигнати са обвинения на над 20 човека като има осъдени и лежали в затвора. 13 от тях са в неизвестност, сред които и един от полицейските шефове и лидерите на проруските провокатори, които бягат в Русия.
В трагедията няма загинал българин. Нашенските путинофили се възползват от сходството на името Іван Мільов с Иван Милев и се развихрят.
Та както всички лъжи на московската пропаганда и тази е лесно проверима и лесно оборима. Но както знаем, за нашите путинофили лесни неща свързани с интелектуални действия няма. Затова им препоръчвам да си пуснат клипчето няколко пъти
Руските ватенки като нашите копейки не правят причинно-следствена връзка за събитията, които им се случват. Жителите на руския Перм реват, че били атакувани от ВСУ. Същите жители на Перм подкрепяха руската инвазия в Украйна. Нормално е сега да носят последствията от СВО, когато войната се връща на руска територия.
.jpg)
„Данъчното цунами“ на Ердоган: Ще се превърне ли Турция в новия дом за българския бизнес и умни глави? 
Златната клетка: 0% данък за 20 години!
Раят за износителите и IT сектора
Българският проблем: Близостта, която ни „изяжда“
Заключение: Време е за събуждане!
