ЧУЖДИТЕ МАНИПУЛАТОРИ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ
За никого не е тайна, че манипулациите на нашата история са започнати от чужденци. Енгел, Тунман, Шльоцер, Вамбери, Шафарик, Маркварт, Фехер, Прицак, Артамонов и др. определиха дедите ни като татаро-монголи, угрофини и тюрки. Томашек пък, въпреки своя принос към тракологията, обяви траките за нищожно романизирано малцинство едва докретало до VII в..
В началото на ХХ век повечето езиковеди установяват, че западните съседи на траките, а именно илирите, са не просто съседи, но и дори близки роднини на народа на Орфей. Лингвистите Ханс Крае, и др. Антон Майер извършват подробно изследване на илирийската ономастика. То, макар да има малки недостатъци, се явява прекрасна база за изучаването на връзката между речта на траки и илири.
Образец на илирийско изкуство, изобр. от труд на Дукати
Езиците на тези стари балканци са били толкова близки, че дори през ранното Средновековие един и също човек е наречен в определени извори тракиец, а в други му е даден илирийски произход. За този феномен пример може да се даде с авторите писали за произхода на император Юстин I. В Пасхална Хроника той е наречен пребожествен и тракиец [ГИБИ, т. III, с. 74]. На друго място обаче, в труда на Теофан Изповедник император Юстин е определен като илириец [ГИБИ, т. III, с. 235].
Заместването на тракийски с илирийски произход засяга не само отделни личности, но и цели народи. В своята История Лъв Дякон нарича дедите ни мизи, а страната ни Мизия [ГИБИ, т. V, с. 247]. Един век по рано, в труд създаден по времето на английския крал Алфред Велики, се казва: “Illiricos þe we Pulgare hatað – Illyrians whom we call Bulgarians” – Илирите, които ние наричаме българи [Bosworth, 1855, c. 4].
Образец на илирийско изкуство, изобр. от труд на Дукати
По времето, когато англо-саксонските книжовници са писали за нас и са ни нарекли илири, официалният български език е базиран на речта на северните траки. В този период тя е все още падежна, и е почти идентична на речта на западните ни съседи, чиито деди са тракийските роднини илирите. По време на ранното Средновековие, за един чужденец е било невъзможно да направи ясно разлика между нашата реч и тази на роднините ни.
Така е било и по времето на Античността според римският летописец Апиан. Той обяснява, че римляните гледат на илирите, мизите и останалите траки от отвъдната страна на Дунава по същия начин, по който гледат на различните групи гърци [App. Bell.Ill. III.6]. Това означава, че илирийския не се е отличавал много от тракийския.
Карта на традиционните земи на илирийските народи, те покриват териториите на Сърбия, Хърватско, Босна, Словения
Трябва да се отбележи, че още през XIX в. определени учени изнасят сведения, според които траките, илирите и пеласгите делят общи корени: In ancient traditions these Pelasgians are divided into a multitude of tribes, which probably formed, south of the Danube, between the Adriatic and the Black Sea, three principal groups – Illyrians, Thracians, and Hellenic Pelasgians [Duruy, 1892, c. 158].
Виждането за родство между траки и илири се запазва до към средата на ХХ в. След това обаче, въпреки обилната информация в научните среди се появява нова тенденция, чиято цел е да отклони вниманието от факта, че речта на траки и илири е много близка. Акад. Владимир Георгиев споделя следното:
“Възгледът, че тракийски и илирийски са близко сродни бе някога твърде разпространен: говореше се дори за трако-илирийски. Този термин се среща у Ст. Младенов (1918:80; 1928:180—94; 1936:58) и у Н. Йокл (1924:92; 1926:45; 1928:278).1 В. Бранденщайн (1936:413) пише: „Тракийски показва големи връзки с илирийски“. И. Русу (1961: 80) изтъква: „Ясно и очевидно е родството^ между илирийски и тракийски.“ Самият аз, ученик на Младенов и Йокл, си служех преди четиридесетина години с термина „трако-илирийски“. Днес обаче, това схващане може да се смята за напълно преодоляно.” [Георгиев, 1977, с. 235].
Реално няма оборване на виждането, че тракийския и илирийския са много близки езици. Просто има налагане на виждането на влиятелни хора, които целят да внушат, че траките и илирите са почти изчезнали физически. Друг аспект на това политически мотивирано виждане е, че албанците са единствените наследници на траките и илирите, докато ние българите сме нашественици на Балканите.
Първият изказал се за илирийския произход на албанците е Йохан Тунман – човекът определил българите като част от татаро-монголите. Тунман е последван от доста съмишленици, а един от първите е Франц Барон Мопша. През 1913 година той публикува своя работа, в която се опитва да създаде трако-илирийски речник правейки сравнения с езика на албанците. Чуждият изследовател действа така сякаш българския език изобщо не съществува.
Ще дам няколко примера за това как действа този човек. Той представя дадена трако-илирийска дума, дава албанското ѝ съотвествие, превода на немски, но по необяснима за мен причина пропуска българската успоредица. Аз съм си позволил да я добавя, както е и редно да се стори, защото прави ли се сравнение, трябва да се включат и други езици, за да има база са сравнение. Ето и част от “речника” на Мопша:
thrako-illyrisches Glossar [трако-илирийски речник]:
aspestos – speiti – schnell (бърз албан.) – блг. съотвествие – спѣти – бързам.
at – atë – Vater (баща албан.) – блг. съотвествие – *атькъ – отьць – отец, баща.
bal – bal – Stirne, (чело албан.) – блг. съотвествие *балии, болии – по-голям, по-силен.
bato – Vata, Batus (албан. имена) – блг. съотвествие – бато, бате, Бато, Бате – л. имена
briza – Roggen (брица, ръж) – блг. съотвествие брица – вид пшеница.
lug –Mulde (лъг, ниско място) - блг. съотвествие: лъг – ниско място.
Crepsa (illyr. Insel – име на илир. остров) =» Krep (alb. Fels – скала албан.) – блг. съотвествие: крепък – здрав, крепост.
Maron (thrak. Gottheit des Weinkultes – име на тракийски бог на виното) = Marа (alb. Eigenname – албан. име) – блг. съотвествие: блг. имена Мара, Марен, Марин.
Няма човек без грешки, няма учен без пропуски, но в случая с Франц Барон Мопша количеството на пропуските е фрапиращо. Още повече, че не албанците, а българите са тези, които в продължение на 1100 години са отъждествявани с траките.
Българите са и тези, които са наречени илири поне 300 години преди някой да чуе за албанците. Знае се също така, че на територията на Албания са живели и все още живеят доста българи, които повлияват своите съседи.
Българските заемки в албанския са проникнали дори в основния речников запас. Каква е научната основа тогава да се търсят трако-илирийски корени на албанците?
Албанците са горди и честолюбиви хора. Тези, които аз лично познавам са честни, приветливи и трудолюбиви, но тези им качества не ги правят наследници на траки и илири. Моето лично мнение е, че с обявяването на албанците за потомци на траки и илири се цели както да се поведе науката в погрешна посока, така и да се създаде вражда между балканските народи. Докато едни се мразят, други тихичко ги грабят и отслабват.
Истинските илири – съседи и роднини на траките, се явяват предци на словените, босненците, хърватите и част от сърбите. Това обяснява защо и днес българския език, който е наследник на тракийския, все пак показва голяма близост със сърбо-хърватския, словенския и т.н. Както няма изчезване на народи, така няма и изчезване на езици. Има поява на нови названия и това е нещо, което е напълно нормално.
Образец на илирийска азбука, реално глаголицата, изобр. от труд на Sebastian Kempgen
Езикът на потомците на някогашните римляни е носил името латински, сега носи името италиански. Езиците на потомците на някогашните ибери и лузитани днес са познати под названията португалски и испански. Няма нищо странно, няма нищо неестествено. Прочее, по време на Възраждането, хърватите, словените и др. са наричани илири, а хърватската глаголица е наричана илирийска азбука. Днес тези неща се премълчават като същевременно се насаждат лъжи.
Ако не успеем да преодолеем насадените от чужди сили неприязън и съперничество към своите роднини, наследниците на траките и илирите ще изчезнат, този път наистина.
Публикувано от ПАВЕЛ СЕРАФИМОВ - SPAROTOK
ОТ СЕВЕРНА ЕВРОПА ЛИ ДОЙДОХА ТРАКИТЕ – ИЗОБЛИЧЕНИЕ НА МАНИПУЛАЦИИТЕ
Малко хора знаят какви спекулации са правени относно характера на тракийския език. До към края на XIX в. речта на траките е била смятана за иранска. (Това не е сторено произволно, защото Орфеевите думи бала – бял, дама – дом, сама – сам, тата – тате, уда – вода и др., са идентични на санскр. и авест. бала, дама, сама, тата, уда и др).Благодарение на немския лингвист Август Фик тази заблуда е поправена.
Съществувало е и виждане, че езика на Орфей ще да е бил смесица на етрускоиден език с ирански. За кратко време бива приета и хипотезата на Паул Кречмер, че е имало някаква “индогермано-рето-тиренска езикова общност”, че прародината на говорещите индоевропейски езици е била в северна и средна Германия, а пък рето-тиренците и пеласгите са живели на югоизток от тях… (Георгиев, 1977, с.7, с.159, с.160).
Бойна брадва намерена в Северна Европа (по Ill.O.Montelius), орнаментите се срещат в Тракия още от Неолита
Тези заблуди също са преодолени, но не са единствените. Има още едно упорито, но отново погрешно виждане за характера на тракийския език. Една малка група учени прави опит да идентифицира речта на Орфей и Залмоксис с тази на балтийските народи. Акад. Иван Дуриданов смята че: ” …тоя език (тракийският бел. авт.) стои в най-близки родствени връзки с балтийските…”(Дуриданов, 1976, с. 13). Друго, малко по-нюансирано изказване на този учен е следното: ”Преди всичко прави впечатление големият брой тракийско-балтийски (респ. тракийско-балтославянски) успоредици” (Дуриданов, 1976, с.128).
Няма спор, че акад. Дуриданов е допринесъл много за обогатяването на тракийската ономастика. Човекът заслужава уважение за труда си, но за жалост заслужава и критика. Тя не засяга толкова капацитетът му на учен, колкото послушното следване на една отдавна положена тенденция – да се направи всичко възможно да се отрече, че българския се е появил и развил на Балканите, и е продължение на тракийския.
Не знаем какво му е било на главата на акад. Дуриданов, не знаем дали е имало силен натиск от страна на властимащите и колегите, а и до кога е продължило това. Имайки предвид агресивното поведение на някои представители на българската наука днес, то преди петдесетина и повече години, тези, които са казвали истината, със сигурност са били нападани и притискани доста сериозно.
Държейки сметка с тези неща, нека не бъдем прекалено строги към хората, чийто живот ние не познаваме. Въздържайки се от твърде сурова критика, все пак трябва да споменем това, което е нередно, защото то е и вредно. Ние трябва да знаем истината за древността на нашия език, а с това и истината за нашия произход и заслугите на предците ни в изграждането на културата на много други народи.
Ще дам конкретни примери на неадекватен анализ от страна на акад. Дуриданов, опитващ се да постави неоправдана по мое виждане по-голяма близост между тракийския и балтийските езици. В труда си от 1976 г. нашият учен разглежда различни тракийски топоними:
“Вatkunion (у византийски автори) – крепост в Tракия, в северните подножия на Родопите при с. Баткун, Пазарджишко. Една гориста местност северно от с. Скравена, Ботевградско, до Преображенския манастир също е наричана Баткун. Точно съответствие намираме в балтийските езици: жемаитски (от XVI в.) МИ Баткуны, литовски Ваtkunų káimas, т. е. 'селото на Баткуни'., първоначално родово име от лит. ЛИ Batkūnas.” (Дуриданов, 1976, с. 32).
Така представено излиза, че названията Баткун са само наследени от времето на траките. Реално най-важното е пропуснато, а то е – има ли Баткун балтийска етимология или не? Такава не е представена изобщо. Само паралели не доказват родство, едно название в дадена територия може да е наложено от чужденци, преселници от друг регион.
Трябвало е да бъде споменато българското лично име Баткун, което идва от българската дума батко – по-голям брат (Заимов, 1994, с.12). Поне от 1952 г. е добре известно, че нашата дума бате, батко е много древна и нейният архаичен вариант се среща в минойската дума за цар *bӑt(t)a = βάτος. При нейния анализ са предложени българските думи бате, батьо, батко и др. (Георгиев, 1952, с. 53). Дума с корен *bӑt(t)a и значение бате, батко в балтийските езици няма. Проверка може да се направи в българския етимологичен речник (БЕР, т. I, с. 36 – 37).
Не само коренът бат, но и наставката -ун са типичи за българските имена. Пример може да се даде с Балун, Белун, Владун, Дарун, Добрун, Радун (Заимов, 1994, с. 13, c.18, c.53, c.80, c.90, c.188). Тези данни показват, че сравнението на Баткун със сходни по звучене названия от балтийската ономастика е неиздържано, а и подвеждащо.
И на друго място се натъкваме на странната логика на акад. Дуриданов. Той разглежда имената на различни древни селища с елемент бергас (bergas) – “височина, бряг, планина”. Те са: Berge, Bergepolis, Bergule, Bergison, а при тълкуването не е дадена нито литовска, нито латвийска дума. Предложена е стблг. брѣгъ – бряг, високо място, а и ствиснем. Berg – планина (Дуриданов, 1976, с. 32).
В случая има няколко важни подробности: древната форма на стблг. брѣгъ е *bergъ (БЕР, т. I, с.84). Вижда се, че говорим за форма, която е идентична с тази от езика на Орфей, вижда се и, че няма близка балтийска дума. Латвийските сродни думи са: stāvums, kalns, krastā. А пък литовските са: statumas, kalva, krantas.
Езиците на тези стари балканци са били толкова близки, че дори през ранното Средновековие един и също човек е наречен в определени извори тракиец, а в други му е даден илирийски произход. За този феномен пример може да се даде с авторите писали за произхода на император Юстин I. В Пасхална Хроника той е наречен пребожествен и тракиец [ГИБИ, т. III, с. 74]. На друго място обаче, в труда на Теофан Изповедник император Юстин е определен като илириец [ГИБИ, т. III, с. 235].
Заместването на тракийски с илирийски произход засяга не само отделни личности, но и цели народи. В своята История Лъв Дякон нарича дедите ни мизи, а страната ни Мизия [ГИБИ, т. V, с. 247]. Един век по рано, в труд създаден по времето на английския крал Алфред Велики, се казва: “Illiricos þe we Pulgare hatað – Illyrians whom we call Bulgarians” – Илирите, които ние наричаме българи [Bosworth, 1855, c. 4].
Образец на илирийско изкуство, изобр. от труд на Дукати
По времето, когато англо-саксонските книжовници са писали за нас и са ни нарекли илири, официалният български език е базиран на речта на северните траки. В този период тя е все още падежна, и е почти идентична на речта на западните ни съседи, чиито деди са тракийските роднини илирите. По време на ранното Средновековие, за един чужденец е било невъзможно да направи ясно разлика между нашата реч и тази на роднините ни.
Така е било и по времето на Античността според римският летописец Апиан. Той обяснява, че римляните гледат на илирите, мизите и останалите траки от отвъдната страна на Дунава по същия начин, по който гледат на различните групи гърци [App. Bell.Ill. III.6]. Това означава, че илирийския не се е отличавал много от тракийския.
Карта на традиционните земи на илирийските народи, те покриват териториите на Сърбия, Хърватско, Босна, СловенияТрябва да се отбележи, че още през XIX в. определени учени изнасят сведения, според които траките, илирите и пеласгите делят общи корени: In ancient traditions these Pelasgians are divided into a multitude of tribes, which probably formed, south of the Danube, between the Adriatic and the Black Sea, three principal groups – Illyrians, Thracians, and Hellenic Pelasgians [Duruy, 1892, c. 158].
Виждането за родство между траки и илири се запазва до към средата на ХХ в. След това обаче, въпреки обилната информация в научните среди се появява нова тенденция, чиято цел е да отклони вниманието от факта, че речта на траки и илири е много близка. Акад. Владимир Георгиев споделя следното:
“Възгледът, че тракийски и илирийски са близко сродни бе някога твърде разпространен: говореше се дори за трако-илирийски. Този термин се среща у Ст. Младенов (1918:80; 1928:180—94; 1936:58) и у Н. Йокл (1924:92; 1926:45; 1928:278).1 В. Бранденщайн (1936:413) пише: „Тракийски показва големи връзки с илирийски“. И. Русу (1961: 80) изтъква: „Ясно и очевидно е родството^ между илирийски и тракийски.“ Самият аз, ученик на Младенов и Йокл, си служех преди четиридесетина години с термина „трако-илирийски“. Днес обаче, това схващане може да се смята за напълно преодоляно.” [Георгиев, 1977, с. 235].
Реално няма оборване на виждането, че тракийския и илирийския са много близки езици. Просто има налагане на виждането на влиятелни хора, които целят да внушат, че траките и илирите са почти изчезнали физически. Друг аспект на това политически мотивирано виждане е, че албанците са единствените наследници на траките и илирите, докато ние българите сме нашественици на Балканите.
Първият изказал се за илирийския произход на албанците е Йохан Тунман – човекът определил българите като част от татаро-монголите. Тунман е последван от доста съмишленици, а един от първите е Франц Барон Мопша. През 1913 година той публикува своя работа, в която се опитва да създаде трако-илирийски речник правейки сравнения с езика на албанците. Чуждият изследовател действа така сякаш българския език изобщо не съществува.
Ще дам няколко примера за това как действа този човек. Той представя дадена трако-илирийска дума, дава албанското ѝ съотвествие, превода на немски, но по необяснима за мен причина пропуска българската успоредица. Аз съм си позволил да я добавя, както е и редно да се стори, защото прави ли се сравнение, трябва да се включат и други езици, за да има база са сравнение. Ето и част от “речника” на Мопша:
thrako-illyrisches Glossar [трако-илирийски речник]:
aspestos – speiti – schnell (бърз албан.) – блг. съотвествие – спѣти – бързам.
at – atë – Vater (баща албан.) – блг. съотвествие – *атькъ – отьць – отец, баща.
bal – bal – Stirne, (чело албан.) – блг. съотвествие *балии, болии – по-голям, по-силен.
bato – Vata, Batus (албан. имена) – блг. съотвествие – бато, бате, Бато, Бате – л. имена
briza – Roggen (брица, ръж) – блг. съотвествие брица – вид пшеница.
lug –Mulde (лъг, ниско място) - блг. съотвествие: лъг – ниско място.
Crepsa (illyr. Insel – име на илир. остров) =» Krep (alb. Fels – скала албан.) – блг. съотвествие: крепък – здрав, крепост.
Maron (thrak. Gottheit des Weinkultes – име на тракийски бог на виното) = Marа (alb. Eigenname – албан. име) – блг. съотвествие: блг. имена Мара, Марен, Марин.
Няма човек без грешки, няма учен без пропуски, но в случая с Франц Барон Мопша количеството на пропуските е фрапиращо. Още повече, че не албанците, а българите са тези, които в продължение на 1100 години са отъждествявани с траките.
Българите са и тези, които са наречени илири поне 300 години преди някой да чуе за албанците. Знае се също така, че на територията на Албания са живели и все още живеят доста българи, които повлияват своите съседи.
Българските заемки в албанския са проникнали дори в основния речников запас. Каква е научната основа тогава да се търсят трако-илирийски корени на албанците?
Албанците са горди и честолюбиви хора. Тези, които аз лично познавам са честни, приветливи и трудолюбиви, но тези им качества не ги правят наследници на траки и илири. Моето лично мнение е, че с обявяването на албанците за потомци на траки и илири се цели както да се поведе науката в погрешна посока, така и да се създаде вражда между балканските народи. Докато едни се мразят, други тихичко ги грабят и отслабват.
Истинските илири – съседи и роднини на траките, се явяват предци на словените, босненците, хърватите и част от сърбите. Това обяснява защо и днес българския език, който е наследник на тракийския, все пак показва голяма близост със сърбо-хърватския, словенския и т.н. Както няма изчезване на народи, така няма и изчезване на езици. Има поява на нови названия и това е нещо, което е напълно нормално.
Образец на илирийска азбука, реално глаголицата, изобр. от труд на Sebastian Kempgen
Езикът на потомците на някогашните римляни е носил името латински, сега носи името италиански. Езиците на потомците на някогашните ибери и лузитани днес са познати под названията португалски и испански. Няма нищо странно, няма нищо неестествено. Прочее, по време на Възраждането, хърватите, словените и др. са наричани илири, а хърватската глаголица е наричана илирийска азбука. Днес тези неща се премълчават като същевременно се насаждат лъжи.
Ако не успеем да преодолеем насадените от чужди сили неприязън и съперничество към своите роднини, наследниците на траките и илирите ще изчезнат, този път наистина.
Публикувано от ПАВЕЛ СЕРАФИМОВ - SPAROTOK
ОТ СЕВЕРНА ЕВРОПА ЛИ ДОЙДОХА ТРАКИТЕ – ИЗОБЛИЧЕНИЕ НА МАНИПУЛАЦИИТЕ
Малко хора знаят какви спекулации са правени относно характера на тракийския език. До към края на XIX в. речта на траките е била смятана за иранска. (Това не е сторено произволно, защото Орфеевите думи бала – бял, дама – дом, сама – сам, тата – тате, уда – вода и др., са идентични на санскр. и авест. бала, дама, сама, тата, уда и др).Благодарение на немския лингвист Август Фик тази заблуда е поправена.
Съществувало е и виждане, че езика на Орфей ще да е бил смесица на етрускоиден език с ирански. За кратко време бива приета и хипотезата на Паул Кречмер, че е имало някаква “индогермано-рето-тиренска езикова общност”, че прародината на говорещите индоевропейски езици е била в северна и средна Германия, а пък рето-тиренците и пеласгите са живели на югоизток от тях… (Георгиев, 1977, с.7, с.159, с.160).
Бойна брадва намерена в Северна Европа (по Ill.O.Montelius), орнаментите се срещат в Тракия още от НеолитаТези заблуди също са преодолени, но не са единствените. Има още едно упорито, но отново погрешно виждане за характера на тракийския език. Една малка група учени прави опит да идентифицира речта на Орфей и Залмоксис с тази на балтийските народи. Акад. Иван Дуриданов смята че: ” …тоя език (тракийският бел. авт.) стои в най-близки родствени връзки с балтийските…”(Дуриданов, 1976, с. 13). Друго, малко по-нюансирано изказване на този учен е следното: ”Преди всичко прави впечатление големият брой тракийско-балтийски (респ. тракийско-балтославянски) успоредици” (Дуриданов, 1976, с.128).
Няма спор, че акад. Дуриданов е допринесъл много за обогатяването на тракийската ономастика. Човекът заслужава уважение за труда си, но за жалост заслужава и критика. Тя не засяга толкова капацитетът му на учен, колкото послушното следване на една отдавна положена тенденция – да се направи всичко възможно да се отрече, че българския се е появил и развил на Балканите, и е продължение на тракийския.
Не знаем какво му е било на главата на акад. Дуриданов, не знаем дали е имало силен натиск от страна на властимащите и колегите, а и до кога е продължило това. Имайки предвид агресивното поведение на някои представители на българската наука днес, то преди петдесетина и повече години, тези, които са казвали истината, със сигурност са били нападани и притискани доста сериозно.
Държейки сметка с тези неща, нека не бъдем прекалено строги към хората, чийто живот ние не познаваме. Въздържайки се от твърде сурова критика, все пак трябва да споменем това, което е нередно, защото то е и вредно. Ние трябва да знаем истината за древността на нашия език, а с това и истината за нашия произход и заслугите на предците ни в изграждането на културата на много други народи.
Ще дам конкретни примери на неадекватен анализ от страна на акад. Дуриданов, опитващ се да постави неоправдана по мое виждане по-голяма близост между тракийския и балтийските езици. В труда си от 1976 г. нашият учен разглежда различни тракийски топоними:
“Вatkunion (у византийски автори) – крепост в Tракия, в северните подножия на Родопите при с. Баткун, Пазарджишко. Една гориста местност северно от с. Скравена, Ботевградско, до Преображенския манастир също е наричана Баткун. Точно съответствие намираме в балтийските езици: жемаитски (от XVI в.) МИ Баткуны, литовски Ваtkunų káimas, т. е. 'селото на Баткуни'., първоначално родово име от лит. ЛИ Batkūnas.” (Дуриданов, 1976, с. 32).
Така представено излиза, че названията Баткун са само наследени от времето на траките. Реално най-важното е пропуснато, а то е – има ли Баткун балтийска етимология или не? Такава не е представена изобщо. Само паралели не доказват родство, едно название в дадена територия може да е наложено от чужденци, преселници от друг регион.
Трябвало е да бъде споменато българското лично име Баткун, което идва от българската дума батко – по-голям брат (Заимов, 1994, с.12). Поне от 1952 г. е добре известно, че нашата дума бате, батко е много древна и нейният архаичен вариант се среща в минойската дума за цар *bӑt(t)a = βάτος. При нейния анализ са предложени българските думи бате, батьо, батко и др. (Георгиев, 1952, с. 53). Дума с корен *bӑt(t)a и значение бате, батко в балтийските езици няма. Проверка може да се направи в българския етимологичен речник (БЕР, т. I, с. 36 – 37).
Не само коренът бат, но и наставката -ун са типичи за българските имена. Пример може да се даде с Балун, Белун, Владун, Дарун, Добрун, Радун (Заимов, 1994, с. 13, c.18, c.53, c.80, c.90, c.188). Тези данни показват, че сравнението на Баткун със сходни по звучене названия от балтийската ономастика е неиздържано, а и подвеждащо.
И на друго място се натъкваме на странната логика на акад. Дуриданов. Той разглежда имената на различни древни селища с елемент бергас (bergas) – “височина, бряг, планина”. Те са: Berge, Bergepolis, Bergule, Bergison, а при тълкуването не е дадена нито литовска, нито латвийска дума. Предложена е стблг. брѣгъ – бряг, високо място, а и ствиснем. Berg – планина (Дуриданов, 1976, с. 32).
В случая има няколко важни подробности: древната форма на стблг. брѣгъ е *bergъ (БЕР, т. I, с.84). Вижда се, че говорим за форма, която е идентична с тази от езика на Орфей, вижда се и, че няма близка балтийска дума. Латвийските сродни думи са: stāvums, kalns, krastā. А пък литовските са: statumas, kalva, krantas.
Оръжия на северните траки, съседи на балтийските народи (изобр. Дж. Пиранези)
Другата важна подробност е, че съществуват още тракийски селищни названия с елемент притежаващ значение бряг, височина. Те са споменати в труда на Прокопий Цезарийски: Бреге-дава, Бор-брега (Proc. Aed, IV.iv.). Важното в случая е това, че се касае за късния тракийски – този, който е документиран близо век преди времето на Аспарух. С други думи: налице е това, което трябва да очакваме: *bergъ става брѣгъ.
За две други сродни имена споменава Вилхелм Томашек и те са Брагулос, Баргулум (Tom.II.2.52). Като сродно лично име Томашек предлага тракийското Бергайос (Tom.II.2.59). Интересно е и това, че там където е била древната крепост Баргала, днес срещаме българското название Брегалница. А пък вариацията в корените берг-, барг- отразява едно особено явление в българския език – екането и якането. Някои българи казват хляб, мляко, обяд, а други хлеб, млеко, обед.
Акад. Вл. Георгиев признава, че тази особеност на нашия език се среща и в речта на траките (Георгиев, 1977, с. 251 – 252). Подобно разделение на диалектите на екавски и якавски не присъства изобщо нито в литовския, нито в латвийския, или жемаитския, старопрусийския. Това, че екането и якането се среща в тракийски и български би трябвало да е известно на акад. Дуриданов, защото неговият колега акад. Георгиев пише и по-рано по въпроса – през 1957 г. (Георгиев, 1957, с.66).
Да продължим с пропуските на нашия учен. При анализа на споменатия от Прокопий тракийски топоним Rhakúle, се предлагат литовското речно име Rākija, селищното име Rakavos kaimas и др., които са обясними с лит. rákti, ra(n)kú – изравям, латв. rakt, rúoku – копая. Изказва се твърдението, че Ракуле/Rhakule означава ‘ровина, ровище’ (Дуриданов, 1976, с.46).
Като цяло тълкуването е правилно, но е пропусната старобългарската дума рака – гроб, гробница. А тя също дава обяснение на Ракуле/Rhakule – ровище, защото гробът е ров, нещо изровено, изкопано. Смятам, че е сродна и думата ракла – сандък, шкаф в стена, долап, т.е. нещо кухо. Има и диалектна дума ракле – ковчег, тя спада към Банатските говори и се явява най-добрия вариант за тълкуването на древния тракийски топоним Ракуле/Rhakule.
Сега обаче се сблъскваме с нещо, което обяснява и поведението на акад. Дуриданов. Негови колеги езиковеди определят стблг. рака, а и ракла, ракле като заемки в българския. Смята се, че думата рака е латинска по произход, но с германско посредничество е навлязла в нашата реч. За сродната дума на рака, а именно раковина, т.е. нещо кухо, се твърди, че е заета от руски. За друга сродна дума на стблг. рака, а именно рак – водно животно, се казва, че няма сигурна етимология, макар да се споменава виждането на Ильнский за родството на рак с лит. rákti (БЕР, т. VI, с. 165 – c. 171).
Предложението на Ильнский за родството на рак с лит. rákti е правилно. Рак означава животно, което рови, защото раците наистина ровят и копаят дупки в бреговете на реките, които обитават. Друга сродна дума е рънкам – ровя, а тя има носовка, съпоставима на лит. ra(n)kú – изравям. Това е известно на съставителите на БЕР, но информацията е игнорирана, навярно под натиск на определени хора. Виждаме, че тракийския топоним Ракуле/Rhakule може да се обясни на български език, но са хвърлени доста усилия определени наши думи да бъдат изкарани заети от чужда реч.
Фрапиращ пример за странен пропуск намираме при анализа на тракийското селищно име Uscu-dama. Балтийска сродна дума няма, посочена е староинд. dhaman, но нейното значение е представено завоалирано: ‘заселище, място за заселване’. Стинд. dhaman притежава и форма dhama, която съответства точно на българската дом, но това не е посочено от нашия академик (Дуриданов, 1976, с.74).
Друг сериозен пропуск намираме при анализа на тракийското речно име Athrys, Ieterus. Нашият учен правилно го извежда от корен *etro-, а и правилно го съпоставя на латв. atrs – бърз, ствиснем. atar – бърз (Дуриданов, 1976, с.76), но са пропуснати стблг. ѩдръ – бърз и уѩдрити – бързам. Това е наистина много странно, защото още в края на XIX Вилхелм Томашек предлага ѩдръ – бърз при анализа на въпросното тракийско речно име (Tom II.2.92). Не мисля, че акад. Дуриданов не е познавал старобългарския добре, или, че не е познавал труда на Томашек. Явно и тук може да се говори за извършен натиск над нашия учен.
Можем да продължим с анализа на трак. Алаи-брия (Alaai-bria), там е предложен лит. глаг. aleti – “залят съм от вода” (Дуриданов, 1976, с. 72). Хубаво, но в речника на Фасмер, лит. líeju, líeti са представени като сродни на лиѭ, лиꙗти – лея, изливам стблг. Надали нашият учен не е знаел и за този паралел.
Друг пример с пропуск на българската успоредица присъства в анализа на Капи-стурия (Kapi-sturia). Там за елемента кап- се предлагат латв. kāpa, kāpe ‘дълга планинска ивица, дюна, склон, лит. kopá “пясъчен хълм, дюна” (Дуриданов, 1976, с.76). И отново в добре познатият на нашите учени речник на Фасмер като сродни на копа – купчина, копа сено и т.н., са посочени латв. kāра, kāре и лит. kõроs – дюни, хълмове. Връзката между блг. копа и лит. kõроs, латв. kāра, kāре са посочени ясно и в нашия етимологичен речник (БЕР. т. II, с.607 – 608).
Има и друг странен способ, който е помогнал да се замъгли истината. На определени тракийски думи се дава произволно такова значение, което да пасне на балтийска дума. Пример може да се даде с анализа на трак. селищно име Пале (Palae). Предлагат се лит. pālios ‘голямо блато, мочурище’ мн.ч, латв. palas, pali ‘блатисти брегове на езеро’ и др. (Дуриданов, 1976, с.78). Тракийските думи за блато обаче са балта и белте, намираме ги в селищните названия Ди-балтум и Белте.
Ползващият сведения на Латте и Креватин, В. Нерознак тълкува трак. топоним Δέ-βελτος, като *bolto – блато [Нерознак, 1978, с. 140 – 141]. Тракийското селищно название е известно и под формата Di-baltum [Am. Marc. 31. 8. 9]. Най-важното в случая е това, че разполагаме със сведението на Плиний Стари, който твърди, че града се намира в близост до блато: Develcon cum stagno quod nunc Deultum vocatur [Plin. IV. 45]. Това доказва, че има пълно основание елементът балта да бъде тълкуван като блато.
Тракийският топоним Пале означава поле, a за древната форма на поле се смята, че е била *palje (БЕР, т. V, c.495). Повече от ясно е, че Пале означава поле, но думата поле се среща в голям брой съвременни български топоними: Дълго Поле, Овче Поле, Ясно Поле, Черно Поле. Трудно да се обясни защо щом тракийския няма нищо общо с българския, определени основни думи са идентични.
Могат да се дадат още много примери, но и с представените тук става ясно, че няма как да се говори за това, че тракийския е по-близък до балтийския. Това е само едно голо твърдение, внушение, което просто няма как да бъде доказано, защото фактите показват съвсем различна картина.
По-издържано е да се каже, че българския език се явява развита форма на тракийския, и, че във времето, когато дедите ни са наричани траки, посредством преселенията си, те са успели да повлияят много народи, като балтийските например.
Карта показваща пътя на траките към Балтийския регион
Ето защо има голям брой близки думи между тракийски и литовски, латвийски. Ето защо има голям брой близки думи между български, литовски, латвийски.
Предлагам кратко сравнение на балтийски и български думи, които са ползвани при тълкуването на тракийски глоси, топоними и т.н. Близостта между българските и литовските думи в някои случаи е удивителна:
аš - аз
аštrus -остър
vairus - врътѣти - въртя
beržas – брѣза - бреза
dúmas – дымъ - дим
virti- вьрѣти -вря, извирам
kopa - копа-купчина
giriá-гора-планина
keršas – чрьнъ-черен
kupselis - купче, хълмче – коупъ-куп, купчина
úpe -вапа - вода, блатиста вода
rákti – рака-изкоп, яма, ров
skalbti-бухам (пране) - клопотъ-грохот, шум
skaplis- скопити-скопявам, режа, отсичам
spindus- свѧнтъ-свят
šviteti -свитати-светя, блестя
tarpas – трапъ-трап, яма
vejú-вити-вия, извивам
žveris- звѣръ-звяр
bruzas - бръзъ-бърз
bebrus - бобър
keturi - четири
žеme - земя
súnus – сынъ - син
udra - видра
rudas – руд - червен, риж
Не траките са дошли от Северна Европа, а е точно обратното – траките са тези, които разпространявайки организираното земеделие стигат чак до северните части на континента ни. В Балтийския регион Неолита започва доста по-късно, отколкото на Балканите, това се знае от учени като Мария Гимбутас и др. Тя смята обаче, че първите земеделци идват в земите на Латвия, Литва и т.н. от Централна Европа.
Това е напълно нормално, защото Карпатите са една сериозна бариера за древните балкански земеделци. Те първо са тръгнали на запад, установили са се в земите на Унгария и околните области, а по-късно са продължили своята експанзия на север, за да попаднат в Балтийския регион около 2000 години след потеглянето на първите преселници от Тракия. Това ни казва логиката, това ни казват и фактите.
Тракийското културно и езиково влияние над балтийските народи е поредния медал, който трябва да се закичи на нашите предци. За да намерим архаични елементи на речта ни, ние трябва да се запознаем с литовски, латвийски, старопруски. Истината за делата на дедите ни има потенциала да доведе днес до нови политически и икономически връзки – нещо, от което винаги има полза.
Другата важна подробност е, че съществуват още тракийски селищни названия с елемент притежаващ значение бряг, височина. Те са споменати в труда на Прокопий Цезарийски: Бреге-дава, Бор-брега (Proc. Aed, IV.iv.). Важното в случая е това, че се касае за късния тракийски – този, който е документиран близо век преди времето на Аспарух. С други думи: налице е това, което трябва да очакваме: *bergъ става брѣгъ.
За две други сродни имена споменава Вилхелм Томашек и те са Брагулос, Баргулум (Tom.II.2.52). Като сродно лично име Томашек предлага тракийското Бергайос (Tom.II.2.59). Интересно е и това, че там където е била древната крепост Баргала, днес срещаме българското название Брегалница. А пък вариацията в корените берг-, барг- отразява едно особено явление в българския език – екането и якането. Някои българи казват хляб, мляко, обяд, а други хлеб, млеко, обед.
Акад. Вл. Георгиев признава, че тази особеност на нашия език се среща и в речта на траките (Георгиев, 1977, с. 251 – 252). Подобно разделение на диалектите на екавски и якавски не присъства изобщо нито в литовския, нито в латвийския, или жемаитския, старопрусийския. Това, че екането и якането се среща в тракийски и български би трябвало да е известно на акад. Дуриданов, защото неговият колега акад. Георгиев пише и по-рано по въпроса – през 1957 г. (Георгиев, 1957, с.66).
Да продължим с пропуските на нашия учен. При анализа на споменатия от Прокопий тракийски топоним Rhakúle, се предлагат литовското речно име Rākija, селищното име Rakavos kaimas и др., които са обясними с лит. rákti, ra(n)kú – изравям, латв. rakt, rúoku – копая. Изказва се твърдението, че Ракуле/Rhakule означава ‘ровина, ровище’ (Дуриданов, 1976, с.46).
Като цяло тълкуването е правилно, но е пропусната старобългарската дума рака – гроб, гробница. А тя също дава обяснение на Ракуле/Rhakule – ровище, защото гробът е ров, нещо изровено, изкопано. Смятам, че е сродна и думата ракла – сандък, шкаф в стена, долап, т.е. нещо кухо. Има и диалектна дума ракле – ковчег, тя спада към Банатските говори и се явява най-добрия вариант за тълкуването на древния тракийски топоним Ракуле/Rhakule.
Сега обаче се сблъскваме с нещо, което обяснява и поведението на акад. Дуриданов. Негови колеги езиковеди определят стблг. рака, а и ракла, ракле като заемки в българския. Смята се, че думата рака е латинска по произход, но с германско посредничество е навлязла в нашата реч. За сродната дума на рака, а именно раковина, т.е. нещо кухо, се твърди, че е заета от руски. За друга сродна дума на стблг. рака, а именно рак – водно животно, се казва, че няма сигурна етимология, макар да се споменава виждането на Ильнский за родството на рак с лит. rákti (БЕР, т. VI, с. 165 – c. 171).
Предложението на Ильнский за родството на рак с лит. rákti е правилно. Рак означава животно, което рови, защото раците наистина ровят и копаят дупки в бреговете на реките, които обитават. Друга сродна дума е рънкам – ровя, а тя има носовка, съпоставима на лит. ra(n)kú – изравям. Това е известно на съставителите на БЕР, но информацията е игнорирана, навярно под натиск на определени хора. Виждаме, че тракийския топоним Ракуле/Rhakule може да се обясни на български език, но са хвърлени доста усилия определени наши думи да бъдат изкарани заети от чужда реч.
Фрапиращ пример за странен пропуск намираме при анализа на тракийското селищно име Uscu-dama. Балтийска сродна дума няма, посочена е староинд. dhaman, но нейното значение е представено завоалирано: ‘заселище, място за заселване’. Стинд. dhaman притежава и форма dhama, която съответства точно на българската дом, но това не е посочено от нашия академик (Дуриданов, 1976, с.74).
Друг сериозен пропуск намираме при анализа на тракийското речно име Athrys, Ieterus. Нашият учен правилно го извежда от корен *etro-, а и правилно го съпоставя на латв. atrs – бърз, ствиснем. atar – бърз (Дуриданов, 1976, с.76), но са пропуснати стблг. ѩдръ – бърз и уѩдрити – бързам. Това е наистина много странно, защото още в края на XIX Вилхелм Томашек предлага ѩдръ – бърз при анализа на въпросното тракийско речно име (Tom II.2.92). Не мисля, че акад. Дуриданов не е познавал старобългарския добре, или, че не е познавал труда на Томашек. Явно и тук може да се говори за извършен натиск над нашия учен.
Можем да продължим с анализа на трак. Алаи-брия (Alaai-bria), там е предложен лит. глаг. aleti – “залят съм от вода” (Дуриданов, 1976, с. 72). Хубаво, но в речника на Фасмер, лит. líeju, líeti са представени като сродни на лиѭ, лиꙗти – лея, изливам стблг. Надали нашият учен не е знаел и за този паралел.
Друг пример с пропуск на българската успоредица присъства в анализа на Капи-стурия (Kapi-sturia). Там за елемента кап- се предлагат латв. kāpa, kāpe ‘дълга планинска ивица, дюна, склон, лит. kopá “пясъчен хълм, дюна” (Дуриданов, 1976, с.76). И отново в добре познатият на нашите учени речник на Фасмер като сродни на копа – купчина, копа сено и т.н., са посочени латв. kāра, kāре и лит. kõроs – дюни, хълмове. Връзката между блг. копа и лит. kõроs, латв. kāра, kāре са посочени ясно и в нашия етимологичен речник (БЕР. т. II, с.607 – 608).
Има и друг странен способ, който е помогнал да се замъгли истината. На определени тракийски думи се дава произволно такова значение, което да пасне на балтийска дума. Пример може да се даде с анализа на трак. селищно име Пале (Palae). Предлагат се лит. pālios ‘голямо блато, мочурище’ мн.ч, латв. palas, pali ‘блатисти брегове на езеро’ и др. (Дуриданов, 1976, с.78). Тракийските думи за блато обаче са балта и белте, намираме ги в селищните названия Ди-балтум и Белте.
Ползващият сведения на Латте и Креватин, В. Нерознак тълкува трак. топоним Δέ-βελτος, като *bolto – блато [Нерознак, 1978, с. 140 – 141]. Тракийското селищно название е известно и под формата Di-baltum [Am. Marc. 31. 8. 9]. Най-важното в случая е това, че разполагаме със сведението на Плиний Стари, който твърди, че града се намира в близост до блато: Develcon cum stagno quod nunc Deultum vocatur [Plin. IV. 45]. Това доказва, че има пълно основание елементът балта да бъде тълкуван като блато.
Тракийският топоним Пале означава поле, a за древната форма на поле се смята, че е била *palje (БЕР, т. V, c.495). Повече от ясно е, че Пале означава поле, но думата поле се среща в голям брой съвременни български топоними: Дълго Поле, Овче Поле, Ясно Поле, Черно Поле. Трудно да се обясни защо щом тракийския няма нищо общо с българския, определени основни думи са идентични.
Могат да се дадат още много примери, но и с представените тук става ясно, че няма как да се говори за това, че тракийския е по-близък до балтийския. Това е само едно голо твърдение, внушение, което просто няма как да бъде доказано, защото фактите показват съвсем различна картина.
По-издържано е да се каже, че българския език се явява развита форма на тракийския, и, че във времето, когато дедите ни са наричани траки, посредством преселенията си, те са успели да повлияят много народи, като балтийските например.
Карта показваща пътя на траките към Балтийския регионЕто защо има голям брой близки думи между тракийски и литовски, латвийски. Ето защо има голям брой близки думи между български, литовски, латвийски.
Предлагам кратко сравнение на балтийски и български думи, които са ползвани при тълкуването на тракийски глоси, топоними и т.н. Близостта между българските и литовските думи в някои случаи е удивителна:
аš - аз
аštrus -остър
vairus - врътѣти - въртя
beržas – брѣза - бреза
dúmas – дымъ - дим
virti- вьрѣти -вря, извирам
kopa - копа-купчина
giriá-гора-планина
keršas – чрьнъ-черен
kupselis - купче, хълмче – коупъ-куп, купчина
úpe -вапа - вода, блатиста вода
rákti – рака-изкоп, яма, ров
skalbti-бухам (пране) - клопотъ-грохот, шум
skaplis- скопити-скопявам, режа, отсичам
spindus- свѧнтъ-свят
šviteti -свитати-светя, блестя
tarpas – трапъ-трап, яма
vejú-вити-вия, извивам
žveris- звѣръ-звяр
bruzas - бръзъ-бърз
bebrus - бобър
keturi - четири
žеme - земя
súnus – сынъ - син
udra - видра
rudas – руд - червен, риж
Не траките са дошли от Северна Европа, а е точно обратното – траките са тези, които разпространявайки организираното земеделие стигат чак до северните части на континента ни. В Балтийския регион Неолита започва доста по-късно, отколкото на Балканите, това се знае от учени като Мария Гимбутас и др. Тя смята обаче, че първите земеделци идват в земите на Латвия, Литва и т.н. от Централна Европа.
Това е напълно нормално, защото Карпатите са една сериозна бариера за древните балкански земеделци. Те първо са тръгнали на запад, установили са се в земите на Унгария и околните области, а по-късно са продължили своята експанзия на север, за да попаднат в Балтийския регион около 2000 години след потеглянето на първите преселници от Тракия. Това ни казва логиката, това ни казват и фактите.
Тракийското културно и езиково влияние над балтийските народи е поредния медал, който трябва да се закичи на нашите предци. За да намерим архаични елементи на речта ни, ние трябва да се запознаем с литовски, латвийски, старопруски. Истината за делата на дедите ни има потенциала да доведе днес до нови политически и икономически връзки – нещо, от което винаги има полза.
