. Как КГБ уби патриарх Алексий, за да го замени с агент „Михайлов“/Гундяев

Патриарх Алексий II почина преди 15 години. Теоретиците на конспирацията все още спорят какво се е случило и дали наследникът му Кирил е виновен за краха на Руската православна църква… На 5. декември 2008 г. внезапно почина патриархът на Руската православна църква Алексий II. Той беше на 79 години. На следващия ден, 6. декември, Кирил (Гундяев) беше избран за глава на Руската православна църква (първо временно, а след това и постоянно, с ранг на патриарх). Сега той е на 77.

Обстоятелствата около смъртта на Алексий II не са напълно изяснени и до днес, а сред вярващите е популярна идеята, че той е несъвместим със съвременна Русия, която се формира през последните 20 години и завърши с пароксизма на войната в Украйна.

Християнски лидери и обикновени вярващи по света се чудят дали Руската православна църква, която безусловно подкрепи Путин и оправда „СВO“, може да се счита за християнска. Дали сегашната катастрофа на Руската православна църква е резултат от избора, който тя направи (или не успя да направи) преди 15 години?

Версии

В деня на смъртта на Алексий II и двамата „национални лидери“ бяха в чужбина: номиналният президент Дмитрий Медведев беше на официално посещение в Индия, а истинският лидер Владимир Путин беше на неофициално посещение в Армения. Първият веднага прекъсна визитата си и подписа доста пространно съобщение. Вторият не прекъсна второто посещение и се ограничи с кратко съболезнование. По-късно и тези обстоятелства ще станат „повод за размисъл”...

Алексий II имаше заболявания, свързани с възрастта - главно сърдечни (имаше коронарен байпас и използваше пейсмейкър) и дихателни проблеми. През есента на 2008 г. преминава задълбочено лечение в Германия, откъдето на 2. декември се завръща в Москва и започва активна работа. На 4. декември, на празника Въведение Богородично, той отслужи тържествена литургия в Успенската катедрала на Кремъл и разговаря с делегацията на Еладската църква, след което отиде в Донския манастир, където отслужи молебен и произнесе проповед. Според свидетелството на сегашния Тверски митрополит Амвросий (Ермаков), по това време ректор на Петербургската духовна академия, патриархът прекарал с него цял час два дни преди смъртта му и изглеждал доста бодър. По същия начин си го спомнят и участниците в службите на 4. декември.

Първите съобщения за смъртта на Алексий II се появиха на 5. декември точно по обяд. Първоначално беше съобщено, че той е починал "преди час и половина", а след това -"между 7 и 8 часа сутринта". Когато това противоречие беше посочено на тогавашния ръководител на патриаршеската пресслужба, той обеща, че точният час на смъртта „ще бъде съобщен от специална комисия“. Тя трябваше да издаде медицински бюлетин с причините за смъртта. Изминаха 15 години, но бюлетинът все още не е публикуван. Както не е публикувана нито една посмъртна снимка на Алексий II, което противоречи на традициите на Руската православна църква.

Един московски свещеник, който отслужи панихида на гроба на патриарха посред нощ на 7. декември 2008 г., каза на автора, че когато се опитал внимателно да погледне под „въздуха“ (квадратна кърпа от брокатен плат), покриващ лицето на Алексий II, той открива, че кърпата е плътно прилепнала към лицето /тоест – залепена/. Строго погледнато, дори фактът на погребението на Алексий II не може да се счита за законно установен - това ще бъде възможно да се установи едва след края на сегашния политически режим в Руската федерация.

Трудно е да се каже каква цел е преследвало ръководството на Руската православна църква и Руската федерация, създавайки тази мистерия около смъртта на Алексий II. Но е съвсем естествено, че в тази мъгла израснаха много версии и се появи ширеща се конспиративна теория. Отначало казаха, че патриархът е загинал при катастрофа, а тялото му е толкова обезобразено, че не може да се покаже. После имаше друга версия: че патриархът е бил застрелян и не е било възможно да се скрият следите (тази версия, по-специално, беше популяризирана от актьора Станислав Садалски). Тогава започнаха да говорят, че е имало електромагнитно въздействие върху пейсмейкъра, имплантиран в тялото на Алексий II. И накрая, версията, която протодякон Андрей Кураев формулира по следния начин: „Просто той бе един възрастен човек, направи внезапно движение, за секунда загуби координацията си и падна. Но падайки, тилът му се удари в ъгъла на един стол. И този ъгъл спука вената“. По времето, когато беше обявена тази версия (есента на 2009 г.), Кураев активно играеше в отбора на Кирил – и думите му имаха за цел да заглушат подозренията срещу новия патриарх.

Всъщност, самият Кирил периодично наливаше масло в огъня на подобни подозрения. На 6. декември 2008 г. в предаването „Словото на пастира“ по Първи канал на руската телевизия той заявява: „Понякога Господ дава на църквата някакво изпитание за известно време, когато тя се ръководи от престарял човек, който на практика вече не може да управлява. Това е много трудно време за църквата. Негово Светейшество патриархът си отиде, спасявайки църквата ни от това трудно положение.” Интонацията и външният вид на Кирил не оставиха съмнение относно емоциите му относно случилото се. Но, както казват младежите, кармата постепенно го настигна: днес той е само с две години по-млад от „навременно починалия“, а вече пада от амвона, случва му се да припадне, а по време на проповеди бърка имената на празниците и имената на светци...

Наследяване на властта

До 2008 г. Патриаршията се превърна във важна институция на „вертикала“ на Путин. Тя изпълняваше две основни задачи: укрепване на легитимността на властта чрез нейната „сакрализация“ (президентът не само е „избран“ от народа, но е и благословен от патриарха, т.е. заема поста си „по Божията воля“) и осигуряване на „връзката между времената“. Алексий II беше ярък символ на такава връзка: той стана свещеник при Сталин, епископ при Хрушчов, митрополит при Брежнев, патриарх при Горбачов и „възроди църквата“ при Елцин и Путин. В този смисъл Кирил изглежда по-скромен: той е строго обвързан с епохата на Путин и неговото „католическо/икуменическо“ минало, прекарано отчасти в Женева и Рим, не трябва да се напомня. Алексий II беше единственият патриарх в съветско-постсъветската история, избран (през 1990 г.) на относително свободни избори – в няколко кръга с тайно гласуване. Патриарсите Сергий, Алексий I и Пимен бяха предварително назначени от ЦК на КПСС, а изборите на Кирил (за което ще споменем по-долу) бяха изключително непрозрачни.

Най-често патриаршията на Алексий II се свързва с рязко увеличаване на броя на структурите на Руската православна църква (броят на действащите църкви в Руската федерация през неговите години се е увеличил 4 пъти). Голямото му постижение е запазването на административното единство на Московската патриаршия в бурните условия на 90-те години. Само в Естония, Украйна и Молдова Руската православна църква загуби някои от енориите си, но навсякъде тя запази доминираща позиция сред православните юрисдикции. Алексий II успя да запази единството на световното православие, което Кирил вече е унищожил; при него са канонизирани новите руски мъченици, пострадали под съветската власт, начело с цар Николай II. Вярно, „антисъветските“ новомъченици, които не признаха „червената църква“, чийто наследник е сегашната Руска православна църква, не бяха канонизирани, въпреки че те са много повече от просъветските. В същото време, при Алексий институцията на Поместния събор с участието на женени свещеници и миряни беше практически ликвидирана (според устава на Руската православна църква той трябва да се събира най-малко веднъж на всеки пет години, но това никога не стана при Алексий II), имаше тотална комерсиализация на църковния живот, прекъсване на отношенията със западните християни...

Черен пиар и светли илюзии

За първи път в историята на Руската православна църква избирането на Кирил на патриаршеския престол беше предшествано от бурна пиар кампания с изполването на мръсни методи, които шокираха йерархията и църковните хора. Андрей Кураев, който стана лице на тази кампания и беше удостоен за награда с чин протодякон и правото да носи лилава камилавка, по-късно съжаляваше нееднократно, че е изцапал биографията си по такъв начин.

Тъй като за основен конкурент на Кирил се смяташе тогавашният управляващ делата на Патриаршията - Калужкият митрополит Климент (Капалин) - „кланът Капалин“ беше атакуван чрез PR кампанията на кириловци - преди всичко кал бе хвърляна по брата на Климент, митрополита на Тоболск Димитрий (Капалин). Той, разбира се, не е ангел, но без достатъчно правни основания Кураев и другите пиари на Кирил обвиниха Димитрий за фалшифициране на изборите за Местния събор, за самоубийствата на семинаристи, за оскверняването на реликви и унищожаването на исторически и културни паметници. Към очернянето се присъедини и бившият министър на данъците и таксите Александър Починок, който авторитетно заяви в ефира на „Ехото на Москва“, че ръководителят на щаба за хуманитарна помощ на Руската православна църква, чрез който структурите на Патриаршията внасят безмитен тютюн и алкохол в Русия, е Климент. Въпреки че прякорът „Тютюневият митрополит“ остана за Кирил.

Благодарение на финала на телевизионното шоу „Името на Русия“ в края на 2008 г. стана окончателно ясно, че Кирил е кандидатът на Кремъл. Народното гласуване в този проект продължи много месеци - Сталин, Ленин и Владимир Висоцки се бориха за първото място. Но когато Кирил, все още патриаршески местоблюстител, започна да представя Александър Невски в проекта, този персонаж от 13-и век, далеч от народната душа, изведнъж се оказа победител. Именно в това предаване Кирил представи своя „геополитически проект“, с който сега обяснява „СВO“: „Невски направи избор за Русия в полза на Изтока, в полза на силна империя с обезправен народ, отхвърляйки западната „химера на свободата и човешките права“.

За Кирил по това време агитира и гуруто на реформаторите в Руската православна църква, московският свещеник Георгий Кочетков. В интервю за Credo.Press Кочетков нарече своя бивш ректор на Ленинградската семинария „организатор, който може да координира всичко с държавните власти и да запази Църквата без разкол... Това е много талантлив, интелигентен, образован, целеустремен човек, способен на решителни действия и следователно понякога малко труден“.

И Кураев вярваше, че Кирил ще успее да „задържи Украйна“: „Периодът на църковната бездомност за Украйна е към края си“. Днес о. Георгий Кочетков е ревностен привърженик на „СВО до победен край“, а Кураев, лишен от сан от своя шеф-клиент, емигрира от Русия под заплахата от наказателно преследване от Руската православна църква. Е, в Украйна (на нейната свободна територия) не е останала нито една енория, която да поменава Кирил като свой предстоятел.

Асфалтиращият и призракът на Никодим

Поместният събор, който официално избра Кирил за патриарх, се проведе в храма "Христос Спасител" в стил „специална операция“ на 27. – 28. януари. Той стана най-краткият събор в цялата история на Руската православна църква. През първия ден бяха направени два доклада и се проведе избор за патриарх, в който Кирил победи Климент със значителна разлика (други кандидати не бяха предложени или се отказаха). Беше съобщено, че той е получил 508 гласа от 677, но бюлетините бяха незабавно изгорени, което направи невъзможно проверката на числата. На втория ден те приеха две определения и съобщение, с което се реши да не продължават работата на 29. януари, както беше планирано по-рано. В летописите е включен коментарът на катедралния делегат от Белгородската епархия йеромонах Агатангел (Белих): „Асфалтировчик!“ Да, Кирил проведе събора бързо и грубо, пресичайки в зародиш всякакви опити за изказвания или промяна на процедурата.

Съставът на участниците в събора беше, меко казано, много странен и не отразяваше реалната „демография“ на Руската православна църква. Миряните бяха „представени“ от заместник-председателя на Комитета по данъците и таксите на Държавната дума, ректора на Медицинската академия „Сеченов“, директора на Астраханския цирк, генералния директор на Unipharm LLC, няколко народни артисти на Русия, зам. началник на митницата, член на борда на директорите на швейцарска компания, председател на обществената камара на Ивановска област и главни лекари на клинични болници, ръководители на музеи, декани на университети и други длъжностни лица и големи бизнесмени. Улиците и площадите в близост до храма бяха отцепени от служители на полицията, ФСБ и Федералната служба за сигурност, а сигналите на мобилните комуникации бяха заглушени вътре и около храма. Редица независими интернет ресурси за религия бяха обект на хакерски атаки и не можаха да работят по време на събора.

Въпреки големия брой гласували за Кирил, съборът и изборите оставиха горчив привкус в Руската православна църква. Новият патриарх не стана част нито от консерваторите, нито от либералите в руското православие. Още от първия ден той беше позициониран като висш чиновник: интронизацията му се състоя на 1. февруари, а на следващия ден Дмитрий Медведев даде луксозен прием в Кремъл по този повод. Позицията на радикалната дясна опозиция беше изразена от привържениците на чукотския епископ Диомид (Дзюбан), които открито се противопоставиха на Кирил през пролетта на 2008 г., обвинявайки го в ерес и атеизъм. Заради което Кирил бързо го отлъчи от църквата и днес Диомид принадлежи към света на „алтернативното” православие.

Абсолютно неприемлив за църковните консерватори беше и остава образът на учителя на Кирил, митрополит Никодим (Ротов), убеден икуменист и в същото време привърженик на комунистическите идеи, многозначително починал по време на прием при папата през 1978 г. В докладите на КГБ той е идентифициран от комисия на Върховния съвет на Русия през 1991–92 г., там Никодим се появява като агент „Святослав“, а тогавашният му млад помощник Кирил се появява като агент „Михайлов“. Опитите на Кирил да повдигне въпроса за канонизирането на Никодим се провалиха, след като Кураев, който премина в опозиция, публикува доказателства за един „феномен“, станал известен в Руската православна църква като „грехът на Никодим“ – склоняването на семинаристи към интимни сексуални отношения с митрополита.

Административен възторг

След като стана патриарх, Кирил трескаво се зае с реформи, уверен в специалните си таланти и желаейки да направи Руската православна църква толкова голяма и влиятелна, колкото Римокатолическата църква (това беше мечтата на неговия наставник Никодим). Неговият стил изплаши традиционно православните кръгове с умишлена профанация на християнството поради огрубяване на езика на проповедта, доста комични опити за овладяване на младежки жаргон и представления на стадиони, прехвърляне на църквата в Интернет, изоставяне на аскетизма и съкращаване на богослуженията, което Кирил за себе си очевидно намира за болезнено. В този смисъл той е „шестдесетник”, продукт на съветската научно-техническа революция, на „естественонаучния” подход към мистиката. Оттук и неговото увлечение по Джуна и паранормалните явления в миналото и дискусиите за енергийно зареждане от чудотворни икони в настоящето.

Преди няколко години близки до патриаршията лингвисти, сравниха лексиката на проповедите на Алексий II и на Кирил. Сравнението беше направено „в полза“ на Кирил, но в него проникнаха любопитни факти: например, Кирил използва думата „сила“ 3 пъти по-често от своя предшественик, думата „закон“ - 10 пъти, думата „власт“ - 5 пъти.

Алексий II почти не използва светските категории „ценности“ и „разбиране“, на които Кирил непрекъснато се позовава. Той многократно критикува и някакъв „средновековен език“ (езикът на Библията и светците?), насърчава спорта вместо аскетични дела и личния си „модерен“ начин на живот, включително любовта към кучетата, алпийските ски и водните джетове. Трябва да се отбележи, че в същото време Кирил почти никога не дава интервюта в неформална обстановка, както обичаше Алексий II, а всички „течове на информация“ за личния му живот се превръщат в скандали („недобрия апартамент“ в Къщата от крайбрежния булевард, маркови часовници Breguet, скъпи лимузини, яхти и бизнес джетове, дворец край Геленджик и други подобни). Такива скандални следи не можа да остави патриарх Алексий II, който не се интересуваше особено от бизнес и призна, че не го разбира добре. Докато Кирил не без удоволствие каза в една от своите проповеди, че му се приписва състояние от 6 милиарда долара, то най-големият финансов скандал около името на Алексий II, избухнал след смъртта му, се свежда до сумата от 305 милиона рубли.

Освен това, Кирил извърши грандиозно „раздробяване“ на епархиите: ако през 2008 г. на територията на Руската федерация те бяха 69, днес са 172. Принципът на това раздробяване е съвсем прост: ако преди епархията обхващаше цялата територия на съставно образувание на Руската федерация (или дори няколко съставни образувания), сега епархии са формирани в областните центрове, така че на територията на повечето субекти има от 2 до 5. Реформата е замислена, за да доближи епископите до народа, към енориите в провинциите, но всъщност се стига до обезценяване на епископския сан, когато в новообразуваните „окръжни” епархии се назначават хора без образование и с лоша репутация. Експерти изразиха мнение, че по този начин Кирил се опитва да си осигури числено превъзходство на бъдещия Вселенски събор, където трябва да се съберат епископи от всички православни църкви, но след отказа му да участва във Всеправославния събор през 2016 г. и последвалото прекъсване на комуникацията с Вселенска патриаршия, тази мотивация естествено изчезна. Днес реформата е в застой и много „окръжни“ епархии остават без свои епископи години наред.

Друго „мисионерско“ начинание на Кирил беше заповедта за назначаване на специалисти за работа с младежта, мисионерски катехизатор и социален работник към персонала на всички градски и големи селски храмове, осигурявайки постоянното им дежурство. Енорийските свещеници, които бяха склонни да пестят пари, сами заеха тези длъжности, така че в първите години на патриаршеството на Кирил можеше да се наблюдава забавен мизансцен в църквите: бюро, поставено срещу кутия със свещи, зад което „катехизатор -мисионер” в расо дежуреше и чакаше някой да се обърне към него – някой от „търсачите на православието”. Постепенно бюрата бяха премахнати като ненужни, но гигантската и ненужна отчетност, която Патриаршията въведе при Кирил, продължава да тежи на игумените и енорийските свещеници.

Бюрократичният апарат на Патриаршията се разрасна значително: в допълнение към управлението на бизнеса, той вече включва административен секретариат, личен секретариат на патриарха, справочна служба, Московска администрация, администрация на Московската митрополия, канцелария, канцелария работна служба, протоколна служба, правна служба, финансова служба... Тук не броим десетки синодални институции. Най-малкото в сферата на бюрокрацията мечтата на Кирил за „Московски Ватикан“ беше напълно осъществена.

Бюрократизирането на църквата е процес, пряко противоположен на нейната демократизация. От реформата на Руската православна църква от 1988 – 1990, при Кирил не остана нищо: местните събори запазиха само функцията да избират патриарха, епархийските органи не се избираха от никого, а се назначаваха от епископите, дори членовете на енорийските съвети се одобряваха от епископа.

Енорийското духовенство е една от най-безсилните класи в Русия на Путин: отношенията му с Руската православна църква не са регулирани и те не са защитени от Кодекса на труда, а църковният съд е номинален орган под епископа, където е невъзможно да се постигне истината по дефиниция.

Духовенството не се избира от техните енориаши по никакъв начин и често се прехвърля от енория в енория. За да имитира съборност, Кирил измисли „Междусъборно присъствие“ и „Висш църковен съвет“, но техният състав се формира от Синода (тоест от патриарха), не се избира от никого и се отчита само пред патриарха и синода под него. Синодът, състоящ се от 14 епископи, също не се избира от никого, а формира свой състав.

Алексий II срещу "СВO"?

Тенденцията към намаляване на посещаемостта в храмовете на Руската православна църква, която се появи в края на 90-те години, доведе при Кирил до забележимо изпразване на тези храмове. Според статистиката на Министерството на вътрешните работи, посещаемостта на няколкостотин московски църкви на Великден (и това е годишният максимум) е намаляла през 2012 г. до 90 хиляди души, отстъпвайки място на посещаемостта на 4 московски джамии на Курбан Байрам (около 120 хиляди). По настояване на Кирил, методологията за изчисляване на посещаемостта на църквата в Москва беше „променена“ и днес няма надеждна статистика за това. Но старата методика се запазва в региони, където посещаемостта варира в рамките на статистическа грешка - от десети до няколко процента.

Естествената жестокост на Кирил, разчетена във фразите му „Би било неправилно да се прости“ (в случая с апартамента) или „Прошката не съществува без справедливост“ (за СВO), отчужди интелигенцията и морално чувствителната младеж от него. Агресивното навлизане на Руската православна църква в системата на образованието и здравеопазването, съчетано с показния лукс на патриарха и висшето духовенство, също не понижи алергичната реакция на обществото „към поповете“. Разбира се, всичко това започна при Алексий II, но нямаше да достигне такива размери без титаничните усилия на Кирил. След подобно преживяване, ако в Русия отново бъде наложен държавен атеизъм, ще има много по-малко вярващи, готови да умрат за своята вяра, отколкото в ерата на мъчениците от 20-те и 30-те години на ХХ век.

Алексий II бе представител на друго поколение, той бе израснал в свободна предвоенна Естония. И той оцени малкото атрибути на независимост и свобода, които Руската православна църква получи в късния СССР и през 90-те години на миналия век, и това му позволи например рязко да осъди Първата чеченска война и да не благослови войната срещу Грузия. Освен това, Алексий II отказа да приеме енориите на Абхазия и Южна Осетия в юрисдикцията на Руската православна църква, признавайки ги за неразделна част от Грузинската патриаршия. Оттук и следващият въпрос към теоретиците на конспирацията: случайно ли е, че между войната в Грузия и смъртта на Алексий II са изминали само 4 месеца?

В първите години на своето патриаршество Кирил сякаш продължи курса на своя предшественик: той не се появи в Кремъл за церемонията по подписването на договора за присъединяването на Крим към Руската федерация и до миналата година признаваше епархиите на окупирания Крим (и по-късно на „ДНР“ и „ЛНР“) като неразделна част от Украинската църква. Освен това, до 2014 Кирил флиртуваше с Украйна: той я посещаваше всяка година, заедно с президента Юшченко полагаха цветя на паметника на жертвите на Гладомора, обещаваше да приеме украинско гражданство. Той също така развиваше концепцията си за „Руския свят“ в частта за Украйна, като предлагаше Руската православна църква в ролята на наднационална структура, обединяваща „три братски народа“ без политическо подчинение един на друг.

Концепцията се провали през 2014 г. и окончателно умря през 2022 г. Сега „Руският свят“ не е „културен проект“, а пълномащабна военна операция и Кирил напълно се подчини на тази нова реалност. Той се подчини не пасивно, от безнадеждност, а творчески, опитвайки се отново да поучава и благославя - вече строго в рамките на "СВO". „Ние като Църква“, казва той, „трябва да вземем участие в борбата на нашето Отечество... срещу тази проказа, срещу това антихристово движение, което може да унищожи както целия свят, така и Русия“.

Сега кредото на Кирил е „богословието на войната“, което той нарича свещено, метафизично. Има само един път към рая, който е очевиден за него - смъртта на бойното поле в "СВO". И има само един пророк, който възвестява истината на руския народ и чрез него - на целия свят. На 28. ноември на Световния руски народен събор, участниците в който се кръстиха и се поклониха пред образа на Путин, Кирил за първи път толкова ясно свърза съдбата на Руската православна църква със съдбата на Путин (преди само критиците на Руската православна църква говореха за това). След като посвети доклада си на тезата, че Русия може да бъде свободна само при сегашното правителство и само при победа над „трудните обстоятелства“, Кирил заключава: „Ако няма свободна Русия, няма да има и Руска църква. Такава е неговата вяра: неговата църква не се гради върху Христос, а „върху Русия“.

Студио шпионска лига/87

 

Легионаризмът, по-известен като Православен фашизъм!
Това е реална идеология, която е определена като опасна дори от фашистите – съчетава краен национализъм, православен християнски мистицизъм, култ към мъченичеството в името на православните ценности, антисемитизъм, ксенофобия, омраза към различните и възхвала на политическото насилие.

Един от най-известните исторически примери е румънската Желязна гвардия, известна и като „Легионерите на Архангел Михаил“ – клерикално-фашистка и антисемитска организация от периода преди и по време на Втората световна война.

Идеите рядко се завръщат със същите имена. Те се връщат като „традиционни ценности“, „възпитание в патриотизъм“, „борба с упадъка“, „защита на децата“, „истинско християнство“. Всяка една от тези теми може да има напълно легитимно място в обществото.

Опасността започва тогава, когато се превърнат в инструмент за разделяне на хората на „чисти“ и „врагове“, инструмент за оправдаване на убийства или например когато БПЦ в свое изявление легитимира омраза над хора с различия чрез внушението, че техните предпочитания и влечения са форма на вродена греховност, което противоречи на християнската етика и учение.

Или Патриарх Даниил, който в едно видео обясняваше съвсем спокойно, че УКРАЙНА БИЛА ИЗМИСЛЕНА ДЪРЖАВА, оправдавайки убийствата на хиляди хора.

Когато училището започне да възпитава не в критично мислене, а в единствено допустим морален модел, и то морален модел по руски стандарт. (Припомняме скандала, че в единия проектоучебник пишеше, че хомосексуализмът се наказва със смърт.) Когато религията се използва като политически инструмент (против основните ценности на Европа), вместо като личен избор.

Когато патриотизмът се превърне в подозрение към различния. Когато самозвани „ловци на педофили“ започнат да заменят държавата с публични унижения, саморазправа и убийства.

Историята показва, че подобни процеси не остават изолирани. Те създават култура, в която омразата изглежда оправдана, а насилието – морално.

И първите, които плащат цената, обикновено са малцинствата, различните и най-вече младите хора, които тепърва изграждат представите си за света.

В този смисъл и убийците от Пловдив са жертва на същата тази пропагандна идеология – зад която седи конкретно Русия, чиито проксита създават непоносимост в обществото.

А и както вече показахме, профилите на тийнейджърите убийци в TikTok са споделяли руски православни фашисти и призиви за убийства.

Това е същата мрежа, която с хаштаг #рекомендации осигури на Румен Радев 90 милиона гледания на новорегистрирани профили, и същата мрежа, заради която в Румъния отмениха резултатите от изборите заради външно влияние в полза на проруски кандидат.

Не всеки, който подкрепя часове по религия или патриотично образование, подкрепя авторитарни идеи или руски модели.

Тези часове са приложими и с добра насоченост, но когато тези предмети се превърнат в средство за идеологическо възпитание и са въведени от руски структури, целта не е образование, рискът е реална индоктринация на подрастващите.

А ние в този случай имаме конкретни лица – Патриарх Даниил, Янка Такева и други явни защитници на руските интереси.

През последните години виждаме и тревожен ръст на престъпленията от омраза, извършвани от все по-млади извършители. Само за последните няколко дни получихме информация както за случая в Банско, при който Румен Радев оправда антисемитските прояви, случая в Радомир на дете, пребиващо друго дете с оправдание, че детето на 13 било педофил или гей... След това случая в Пловдив, където, повлияни от руската неонацистка идеология, деца убиха по особено жесток начин невинен човек, и стигаме до все още непубличния казус на група скинари, извършили сексуално посегателство над жена. (Като по последния за момента няма да разкриваме информация.)

Това всичко не възниква във вакуум. Децата и тийнейджърите попиват езика, с който обществото говори за „враговете“, „предателите“, „изродите“, „джендъри“ и „врагове на обществото“. Насилието започва с думи много преди да започне с юмруци.

Не са виновни само Ален Симеонов, Александър Александров и другите проксита на „Ловци на педофили“, проблемът е много по-сериозен. В държавата, в която руски структури необезпокоявани събираха подписки срещу „джендър идеологията в училище“, без нито един от тях да може да обясни „какво въобще означава това“, държавата, в която полицаи си бяха направили Telegram канал, в който споделят как се гаврят с арестувани, а оратори от екрана облъчваха с непоносимост обществото ежедневно – съвсем умишлено, за да отклоняват общественото внимание от най-важната тема – войната.

Та дори и бившата шефка на СЕМ споделяше в личния си Facebook пропаганди срещу малцинства. Това е една широка стратегия за пренасочване на обществения гняв. От това последваха множество провалени за последните години животи.

Особено тревожно е, че подобен тип реторика все по-често повтаря с точност моделите, които Кремъл активно популяризира – смесица от агресивен национализъм, милитаризация на обществото, политизирано православие, демонизиране на ЛГБТИ хората и други малцинства, расизъм, ксенофобия, отхвърляне на либералната демокрация и представяне на човешките права като заплаха за „традиционните ценности“. Това не са „български традиции“ – това е конкретен политически модел, който Русия използва като инструмент за влияние далеч извън собствените си граници.

Историята не се повтаря дословно. Повтарят се механизмите, чрез които обществата свикват с омразата.

Снимката е политическа сатира, целяща да предизвика размисъл за системата, в която живеем.

Патриарх Даниил не държи на тази снимка наистина книгата на неонациста Ален Симеонов

Канада поиска асоциирано членство в ЕС! На този фон проруската политика на българското правителство е неадекватна!

Вербовката на Тръмп в Путинбург

Сватбата на Тръмп-младши, платена от Путин: „Синът на американския президент отпразнува сватбата си на частни острови на Бахамите, като разходите за стотици хиляди долари бяха платени от влиятелен руски служител, награден от Путин. За младоженците - подарък. За наблюдателите на националната сигурност - много по-деликатен въпрос: какъв дълг, достъп или влияние би могъл да създаде такъв подарък?“

Москва отправи предупреждение към Франция за ядреното възпиране
Русия реагира остро на решението на Финландия да се присъедини към френската инициатива за разширено ядрено възпиране в Европа.
Говорителката на руското МВнР Мария Захарова заяви, че инициативата създава „рискове“ за Москва и предупреди, че евентуално разполагане на френски ядрени средства по-близо до руските граници би ги направило по-лесни за поразяване при военен конфликт.
Франция и Финландия планират да създадат обща група за координация на новото сътрудничество. Париж запазва изключителния контрол върху решението за използване на френското ядрено оръжие

Какво ли ще стане ако ядреното куфарче се озове в ръчичките на Пути Льо Пен?

Полша преразглежда системата си за сигурност на фона на нови инциденти с руски дронове
На 18 септември президентът Карол Навроцки ще се срещне с министъра на отбраната Владислав Косиняк-Камиш и началника на Генералния щаб ген. Веслав Кукула.
Разговорите ще бъдат посветени на сигурността и координацията между институциите след поредица от инциденти край Полша. По данни на полските власти край брега е открит руски дрон с бойна гл
ава, а два други безпилотни апарата са нанесли удари в Украйна близо до полската граница.
След срещата Бюрото за национална сигурност ще подготви препоръки за допълнителни системни мерки

Германия: руските шпионски и хибридни операции се засилват
Германското военно контраразузнаване MAD предупреждава, че страната е сред приоритетните цели на руските разузнавателни служби.
Причините са стратегическата роля на Германия в НАТО, разширяването на Бундесвера и въвеждането на нови оръжейни системи. Сред заплахите се посочват кибератаки, дронове, шпионаж, саботаж и опити за политическо влияние.
Особено внимание се обръща на риска за транспортната, енергийната и телекомуникационната инфраструктура, както и на използването на наети агенти за диверсионни действия.
Берлин вече предприема допълнителни мерки срещу шпионажа и саботажа и за защита на критичната инфраструктура

Избирателна активност по служебна линия?
Според публикуван документ регионалните власти в Запорожка област трябва да осигурят „гарантирано висока избирателна активност“, като в процеса се включат местната администрация, общинските структури и ръководители на бюджетни учреждения.
Официално става дума за информационни и агитационни дейности. Но когато началници и държавни структури започнат да отговарят за политическата активност на гражданите, възниква важен въпрос: къде свършва информирането и къде започва административният натиск?
Демократичните избори се основават на свободен избор, тайна на вота, реална политическа конкуренция и липса на принуда.
Високата активност има стойност само когато хората участват доброволно.
А как според вас трябва да се гарантира свободата на избор?

Ватенката Фицо, измамникът Бабиш и нашият селски идиот Радев формират проруски фронт срещу военната помощ за Украйна, за да не може страната да се защити от руската агресия.
Единственият ефект ще бъде, че България ще бъде навряна в ъгъла на ЕС, а българските граждани ще усетят през стомасите си вредната политика на Радев. За справка - унгарците през последните години.

Салвини: Италия не трябва завинаги да прекъсва отношенията си с Русия
Италианският вицепремиер Матео Салвини се срещна в Милано с предприемачи, които продължават да работят на руския пазар. Срещата беше организирана от ръководителя на GIM Unimpresa Виторио Торембини.
Според „Лига“ над 300 италиански компании все още поддържат бизнес връзки с Русия, а двустранният стокообмен е около 8 млрд. евро, спрямо 30 млрд. евро през 2013 г.
Салвини се обяви против евентуална забрана на туристическите визи за руснаци и заяви, че трайното прекъсване на отношенията с Москва би било „глупаво, безполезно и вредно“.
Позицията му отново отвори дебата в Италия за санкциите, отношенията с Москва и бъдещето на икономическите връзки с Русия

Проруски медии плашат Европа с икономически крах без руски енергоносители
Словашкото издание Jednotne Slovensko и чешкото Pravý Prostor разпространяват тезата, че отказът от руски газ и конфронтацията с Москва водят ЕС към икономическа катастрофа.
В публикациите европейските лидери са обвинявани в некомпетентност, а санкциите и политиката спрямо Русия се представят като основна причина за икономическите проблеми на Европа.
Подобни послания се вписват в по-широк информационен наратив, използван от проруски медии за подкопаване на доверието в европейските институции и за засилване на вътрешните разделения в ЕС.
Целта е проста: европейците да бъдат убедени, че подкрепата за Украйна и намаляването на енергийната зависимост от Русия са твърде скъпи

След вчерашната тирада на Радев с наблягане на думата "педофили", по-ясно ли е кой насъсква тийнейджъри да убиват

СКОРО ПО КИНАТА: „ГЪГНЕЩИЯТ С ЛЕШОЯДИ“
Най-новият некро-садо-хорър-фентъзи-криминален хит!
Когато фактите свършат — започва прогресивното гъгнене.
Когато доказателствата липсват — пристига мащабната съдебно-психиатрична, психологична, сексологична и теологична посмъртна експертиза, поднесена садистично от главния герой — Криминалния Лешояд.
А когато някой извика „Петрохан!“ — мисирките грабват микрофоните и започва ловът на сензационни жълтини.
Един криминален лешояд.
Армия от гулюкащи мисирки.
Една огромна митична птица, кръжаща застрашително над всичко това и гъгнеща в училищния двор:
„Това наистина е секта… НПО… PDF…“
…с последноинстанционен фюрерски екстаз.
А в президентството тиктака една цъкаща бомба, която чака следващото гръмко разкритие за спорните случаи на помилване.
„ГЪГНЕЩИЯТ С ЛЕШОЯДИ“
Когато фактите отлетят, започва гъгненето.
ПРЕМИЕРА — скоро

Петрохан, помилвания и политическата битка
Кой подмени заключенията на аутопсиите?
Кой и защо настоява да изкара Калушев педофил на всяка цена и да прикрие убийствата?
Време е за наказателно преследване на вещите лица, участвали в този позор!
Те са положили подписи върху очевидно и доказуемо неверни заключения, дадени напълно съзнателно!
Това е престъпление против правосъдието, което се наказва с лишаване от свобода до 5 години!
Журналистът от OFFNews Владо Йончев, заяви публично, че разполага с експертизите от аутопсиите на трите тела от Околчица!
Тези тела са били обект на пряк оглед и аутопсия, от един единствен съдебен медик с инициали Ф.Т от МБАЛ "Христо Ботев" във Враца, на 08.02.2026г. Нито един друг съдебен медик не е преглеждал лично телата.
Впоследствие е изготвена допълнителна съдебно-медицинска експертиза в София.
Тази допълнителна експертиза, е изготвена по документи, на база прегледа от Ф.Т. и изготвената от него първоначална експертиза и фотоалбум.
Медиците по допълнителната експертиза не са преглеждали телата, тъй като те вече са били погребани. Не е правена и ексхумация.
В първоначалната експертиза е посочено ясно и точно следното относно констатациите по аналните отверствия на Ники и Сашко:
"Задния проход е затворен и чист, без видими травматични увреждания, със запазен лигавичен релеф".
В разрез с тази констатация, участвалият съдебен медик в комплексната експертиза (Александър Александров) заяви по време на пресконференцията на 14.09.2026г, че "аналните отверствия на Ники и Сашко били отворени, с нарушен лигавичен релеф".
Коренно противоречащо заключение, на това което е дадено от единствения лекар извършил преглед на телата и аутопсиите!
Вероятно разследващите са се надявали, че никой не разполага с протоколите от аутопсиите, но удариха на камък!
Обществото трябва да настоява за спешен отвод на вещите лица положили подпис върху неверните заключения и предаването им на съд!
Очевидно не можем да разчитаме на обективни заключения, изготвени от български експерти!
Или поне на такива, извършени от "добре подбрани" български експерти", някои от които носят часочници за 100 бона в евро!
Как мислите, дали такива суми се изкарват от обективни и безпристрастни заключения?

Ilian Vassilev
Напънаха се авторите и вдъхновителите на Петроханския държавен компромат и… родиха мишле.
Несвързани твърдения. Объркани послания. Няма отговор. Няма мотив. Няма доказателства.
И това е безумието в целия Петрохански казус: вместо да разследват убийците на убитите, разследват самите убити.
Хубаво лансираха версията за самоубийства и убийства. Само че без мотив всичко се срутва. Защото зад всяко тежко престъпление трябва да стои отговорът на най-простия въпрос:
Защо?
Кой има мотив? Какъв е мотивът? Как се вписва той в останалите факти?
Няма отговори.
Затова днес ни дадоха пресконференция, чийто основен „извод“ беше: „Няма външна намеса.“
Очевидно само заради това изречение беше свикана цялата тази безсмислена пресконференция.
А как си мислят, че с това недоносче ще отклонят вниманието от скандала с „Нарко Йотова“?
Точно никак.
Напротив — когато няма мотив, няма доказателства и няма отговори, а има само версии и гръмки заключения, възникват още повече въпроси.
И още нещо.
Добре, че този универсален говорител и любимец на ГЕРБ Росен Йорданов най-сетне се разкри като такъв и свали маската на „независимия експерт“.
Когато един и същ човек системно се появява, за да легитимира удобната за властта версия, вече не е толкова важно как го представят — „експерт“, „психолог“ или „независим анализатор“.
Важно е какво говори и в чий интерес работи неговото говорене.
А днешната пресконференция не даде отговор на най-важния въпрос.
Кой и защо уби тези хора?
Всичко останало е пушилка.
А с пушилка истината не се прикрива.
Само се отлага.

Възможно ли е убитите от Петрохан да са разбрали за покровителство на властта върху групировки за
наркотрафик и контрабанда?

Проф. Келбечева: В България не трябва да остане нито един съветски паметник

АГЕНТ ВЕЛИНСКИ
ПОРЕДНИЯТ ДС-АГЕНТ ВЪВ ВЛАСТТА: ДОЦ. ВЕЛИНОВ – ПСИХИАТЪРЪТ ОТ „ПЕТРОХАН“, ПОМИЛВАЩ ПРИ ПРЕЗИДЕНТА, ДОНОСНИК НА ШЕСТО УПРАВЛЕНИЕ НА ДС!
Докато България брои трупове и търси справедливост за децата, които никога няма да пораснат, в комисията по помилванията към президента Радев заседава човек, писал доноси за Държавна сигурност!
Доц. д-р Владимир Велинов – психиатърът, който „експертно“ обяснява педофилията и психологическото насилие в „Петрохан“, е същият агент на репресивния комунистически апарат. Същият, който днес решава кой заслужава милост от името на държавата!
Какво да очакваме, когато в екипа, призван да защити децата, е човек, обучен да мачка съвести и да манипулира съдби? Велинов и компания ни обясняват, че „нямало противоречия“ в експертизата – ами как да има, когато всички са от една глутница?
Докато обикновеният българин се чуди как да опази детето си от uзрoдu, доносниците на ДС раздават морал и милост от най-високо място.
Докато агентите на ДС пишат експертизи и решават съдби, България ще си остане пленена от миналото.

Калин Манолов: Радев изпълнява кремълски сценарий срещу Европа

Дончев: Радев и Йотова са в истерия, защото са под огромен натиск на руското посолство

Вместо да порицае некомпетентния прокурор, назначил неквалифициран експерт за вещо лице, Румен Радев се обадил на Росен, за да го поздрави за добре изиграния фарс!

Официалната версия не обслужва обективната истина, а екзистенциалния страх на държавния елит. Властта се нуждаеше спешно от сюжет, който да провокира незабавно обществено отвращение и автоматично да ликвидира всички въпроси за милионите левове, мълчанието на институциите и осигурения политически гръб.

Ако извадим думата „педофил“ от тази мега-експертиза, цялата официална версия за случилото се разпада на молекули. Защо един човек, подкрепян от милионери, кметове и министри, с неограничен ресурс и напълно узаконена „армия“ на Петрохан, внезапно ще изгори собствената си крепост и ще разстреля младежите, за които се е грижил години наред?

Официалната версия за трагедията не почива на обективен криминалистичен анализ, а на „фолк-криминалистика“. Тъй като извършителят е мъртъв и делото няма да влезе в съда, където адвокатите на защитата биха разрушили тази хипотеза само чрез експертизата от Враца, прокуратурата и назначените от нея тролове-експерти имат лукса да съчинят възможно най-зловещия и завършен за обществото мотив (сектантска педофилия).

Фактите, които противоречат на тази сюжетна линия, са съзнателно премълчани и скрити, за да се постигне перфектен „PR“ ефект за край на разследването.

В този случай човекът, който е прегледал телата (д-р Федя Тодоров), установява липса на изнасилване. Въпреки това, доц. Александров, който не е правил аутопсиите на Александър Макулев и Николай Златков, прави допускане за такова, след което тролът Росен съчинява масивен престъпен мотив и пише филмов сценарий.

------

В съдебната медицина основното правило е: Заключението се дава от лекаря, който е извършил аутопсията и е видял тялото на масата.

А д-р Федя Тодоров във Враца е написал в официалния протокол от 9 февруари: "без видими травматични увреждания със запазен лигавичен релеф", това е официалното физическо доказателство по делото.

-------

Изявлението на доц. Александров на пресконференция (който не е извършил аутопсията) е в най-добрия случай „неуместен коментар от втора ръка“, а в най-лошия - опит за медийно манипулиране на разследването.

д-р Федя Тодоров (Враца) е написал официална експертиза, в която констатира "без видими травматични увреждания със запазен лигавичен релеф", това на съдебен език означава: няма обективни физически доказателства за дългосрочно или скорошно анално проникване.

Медицински факт е, че след настъпване на смъртта мускулните тъкани се отпускат (след преминаване на трупното вкочаняване) и релаксацията на сфинктерите е абсолютно нормален посмъртен процес, както сам признава Александров в последствие.

Доц. Александров, като опитен съдебен медик, много правилно се е застраховал на брифинга, посочвайки, че разширеният сфинктер не е доказателство за сексуален акт.

След смъртта мускулатурата преминава през трупно вкочаняване (rigor mortis), след което се отпуска (вторично мускулно отпускане). Тъй като момчетата са убити в кемпера дни преди аутопсията (смъртта е около 1-2 февруари, аутопсията във Враца е на 9 февруари), телата са престояли минимум седмица.

При началото на гнилостните процеси и образуването на газове, релаксацията и разширяването на сфинктерите е нормален постмортален процес, а не доказателство за изнасилване.

Д-р Федя Тодоров очевидно е описал точно това, че няма травми.

Липсата на семенна течност, е "обяснена" от доц. Александров с това, че бързо се разграждала...

Това е типичен пример за логиката „липсата на доказателства доказва престъплението“ - класическа логическа грешка.

В същото време доц. Александров си връзва гащите професионално, като добавя редицата условности: може да е от гниене (известен факт в съдебната медицина е постморталното отпускане на сфинктера/релаксация), от позицията на тялото и т.н. Той хвърля "кокала" на троловете (педофилията), но документално остава "чист", защото ползва думите "може" и "вероятно".

Изказването на доц. Александров е базирано на снимки, без да е извършил аутопсията на тези две тела, и има стойността на предположение, а не на процесуално доказателство.

Фактът, че психологическата експертиза игнорира официалния аутопсионен протокол от Враца, е абсурден процесуален гаф. В съда всеки средностатистически адвокат би разбил тази точка за минути.

По случая са извършени 2 аутопсии.

Аутопсиите на телата от хижа „Петрохан“ са извършени на следващия ден след откриването (3 февруари 2026 г.). Доц. Александров публично представя резултатите от тях като началник на Клиниката по съдебна медицина в „Александровска“.

Аутопсиите на телата от кемпера под Околчица са извозени във Враца. Аутопсиите там са извършени на 9 февруари 2026 г..

Доц. Александров изрично казва: „знам от колегите във Враца, че също са приключили аутопсиите“.

Съдебномедицински експертизи на Александър Макулев и Николай Златков са изготвени във Враца от д-р Федя Тодоров. В тях е записано, че при аналната област не са констатирани видими травматични увреждания ("без видими травматични увреждания със запазен лигавичен релеф").

-----

За да сглоби своята хипотеза за „разширеното нарцистично самоубийство“ и да обясни защо Калушев избива групата, на тролът Росен му трябва мотив, нещо шокиращо, което да срине изцяло нарцистичния свят на Калушев... и това е етикетът „педофил“.

Затова тролът Росен игнорирал експертизата на д-р Тодоров, взел само първата част от изказването на доц. Александров (че има разширяване), игнорирал втората част от изказването на Александров (че това е нормален следсмъртен процес), за да изгради монументалния профил на „седуктивен преференциален педофил“.

В експертизата си тролът Росен пише: "В подкрепа на този извод са... заключенията от съдебно-медицинските експертизи, визиращи травматичен произход на нетипично разширените анални отверстия, констатирани при Александър Макулев и Николай Златков".

Но такова нещо не пише в експертизата от Враца, значи авторите на психологическата експертиза директно лъжат в официален документ.

Това се нарича „нагласяване на фактите спрямо теорията, вместо теорията да се гради на фактите“.

Така един криминален роман е представен като съдебна експертиза. Фундаментът (физическото доказателство) е манипулиран, а всички онези 50 страници разсъждения за "нарцистичния колапс", "Стокхолмския синдром" и "седуктивните техники" остават да висят във въздуха като чиста проба белетристика.

------

Самата експертиза е фолк-криминалистика написана като "Холивудски трилър".

Експертите конструират кинематографична хипотеза за последните часове на групата, която обяснява как 6 души умират на две различни места. Според тях това е „разширено нарцистично самоубийство“, предизвикано от факта, че бащата на едно момиче (Портев) е разбрал за сексуалните посегателства и е заплашил Калушев с полиция и детектор на лъжата.

Според експертите, Калушев е разделил групата на "господари" (той и момчетата) и "роби" (тримата възрастни мъже), защото не е бил сигурен, че всички ще се подчинят на заповедта за масово самоубийство.

Според експертизата, счетоводителят Дечо Василев е бил назначен за „подпалвач“, понеже не можел да стреля (заради слабо периферно зрение) и не му е поверено оръжие. Тъй като се възпламенил като факла и ръцете му били изгорени, той не е могъл да се застреля сам и не се е самоубил доброволно, а се е съгласил ситуативно, за да се спаси от адската болка на изгарянията..

Затова се е наложило бившият Холивудски IT-специалист Пламен Статев, обявен за безчувствен „шизоиден тип“, да го застреля, за да спре агонията му, след което да застреля самия себе си.

Ивайло Иванов (Ивей) е изиграл ролята на „погребален агент“. Според експертите той е изчакал другите двама да умрат, обърнал е труповете им по гръб (като в ковчег), за да се увери, че са мъртви. След това е стрелял в себе си отдолу нагоре (през брадичката). Куршумът е минал през носа му и той е оцелял. След това, в напълно съзнателно състояние, е произвел втори, фатален изстрел.

Калушев отвел момчетата с кемпер на Околчица. Блокирал вратата на кемпера с тялото си (за да не избягат) и хладнокръвно убил първо Златков отпред, а после Алекс Макулев отзад, който тъкмо си обръщал главата..

След това, излязъл и публикувал Ботевото стихотворение „Борба“, за да преживее убийствата на деца като „морален и духовен триумф на национален мъченик под сянката на Христо Ботев“. Според Росен, Калушев си е бил създал паралелна вселена, в която умира като Ботев в името на висша цел.

Експертизата обяснява пълното подчинение на 46-годишния счетоводител Дечо Василев с това, че е имал анатомична малформация (малък полов член). Според тях това го е направило асексуален, изпълнен със срам, което Калушев манипулирал, обяснявайки му, че това не е дефект, а „висш духовен аскетизъм“.

От този чисто физиологичен факт експертите заключили, че той се е скрил в планината от страх и срам от жени, а Калушев използвал това, за да го убеди, че това го правело "велик будистки аскет". Това "напълно обяснявало" ролята на Дечо като подчинен служител за хранене на кучета и покорно самоубийство.

Успешният юрист (Ивей), който е завършил в Швейцария, е представен като „самураят-мазохист“, човек с "мазохистична структура", търсещ симбиоза, за да изкупи несъзнателна първична вина към майка си.

Калушев го е ползвал за "администратор" и "преговарящ", докато го е карал да му се кланя до земята по 15-30 минути на ден пред бариерата.

Пламен Статев е профилиран като лептозомен шизоиден тип, който е "филобат" (любител на дистанцията).

Понеже е работил с дигитални ефекти за Холивуд (стоял е дълго пред компютър), той мразел хората и е намерил перфектното прикритие като безмълвен пазач с пушка в сектата.

Работата на компютър по монотонни CGI задачи му била докарала нуждата от "сетивна депривация" под вода (гмуркане). Тъй като не искал да се занимава с емоции, с удоволствие облякъл тактическа "рейнджърска" униформа, стоял като роб пред бариерата на хижата и стрелял в Дечо, защото в "шизоидния си свят" не правил разлика между виртуалната реалност на Кастанеда и огнестрелното оръжие.

Ралица (майката на Николай) била "асистирала на сводника на собствените си деца". Тя буквално доставяла на Гуруто децата си за изнасилване с обяснението, че неграмотните учителки в София и Европа не могат да оценят високия интелект на Ники.

Според "експертизата" масовото избиване се свежда някаква митологизирана схватка на един Нарцис с въображаема вселена.

--------

Чл. 25 от Наредба № 2 от 26 октомври 2011 г. (за условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи) казва:

„Съдебнопсихологичен експерт може да бъде психолог със специалност по клинична психология и по възможност със специална подготовка по съдебна психология.“

Клиничната психология е тежка и много специфична медицинско-психологическа специалност. Само клиничен психолог има компетенцията да борави с термини, свързани с психопатология, сексуални девиации, нарцистични личностни разстройства и парафилии (педофилия).

Росен Йорданов е магистър по организационна, трудова и социална психология. Това означава, че той няма законово право да поставя клинични и психопатологични оценки, нито да бъде вещо лице по такъв тип дела.

В съда това е основание за отвод на вещото лице (по чл. 148 от НПК) и за обявяване на експертизата за процесуално негодно доказателство, тъй като е изготвена от некомпетентно (в правния смисъл) лице.

Адвокатите по делото (като Ина Лулчева) вече са използвали точно този аргумент, за да искат отстраняването му.

-----

Наблюдаващият прокурор подписал документ с правната стойност на тоалетна хартия, възлагайки тежка криминална експертиза на трудов психолог, чиято реална компетенция е да мери офисния стрес и да води тиймбилдинги.

И вместо да смаже този прокурор институционално за директното погазване на закона, Румен Радев вдигнал телефона като развълнуван телевизионен фен, за да поздрави вещото лице за увлекателния холивудски сценарий.

Вместо да изиска главата на некомпетентния прокурор, назначил неквалифициран измамник за вещо лице и му дал да пише процесуално нищожни експертизи, Румен Радев вдигнал телефона, за да поздрави лично самозванеца Росен и да му честити телевизионното шоу..

Това се нарича институционален кретенизъм: правосъдието си бърше ръцете с белетристика, а държавата вместо присъди, раздава награди за съдебномедицинска фантастика