Константин Проданов "Аз ги помня ония години. Хлябът беше 6 стотинки"
Светослав Пинтев
Бившият президент Румен Радев стана премиерно на 8 май. И царе са падали до тази позиция, няма страшно... Може да му е малко криво на сиромаха, че не дочака 9 май, но това е положението. Много бързаше да грабне властта. Немедленно!
А властта не е заек да избяга, както е казал мъдрият български народ по съвсем друг повод — казал го е за работата. Спечелил си пълно множество — къде с брокерите на Кой, къде с пропаганда и едни интересни политтехнолози — наслаждавай се на триумфа. Ама йок, трябва да е веднага, да не стане някой сакатлък и здравите сили да се прецакат.
И Лъв XIV стана папа на 8 май преди една година, между другото. Няма нищо общо между папата и нашата нова премиера, разбира се, просто се сетих. Асоциация, да му се не види.
Мисля си, че Слави Василев например би искал
символично поемане на властта на 9 май
И да марширува по Червения площад, ако може... Не, че може да марширува, но така е думата.
И татко му би искал, че и много техни приятели, свързани с този празник с различни видими и невидими нишки. Не тази година, разбира се, че беше малко опасно — друг път. Така си мисля. Тате ще ми купи колело, ама друг път.
Със стъпването си в парламента Славито се опитва да действа по сталински, което не е просто забавно, а е направо висша школа от планетата на цирковото изкуство. Енчо Кирязов си е направо дилетант, както и като министър. Това беше наистина апотеоз на комичното. С трагични последици, разбира се.
Неговият адаш Трифонов също трябва да учи шоубизнес, от Малкия Дядо Мраз, не да лежи на стари лаври и да се прави на учиндолско гуру или някакво нетленно светило на ден-будизма.
Президентското войнство се развива на новото поприще във формат три в едно —
като триглавата ламя Спаска направо
Или като Дмитрий Песков, Маша Захарова и ранния Пригожин.
„Няма да задавате въпроси, когато сте искали“, разправя новият Слави на колегите. Той щял да посочи, който може да пита, моля ви се.
Изплюх си кафето в този момент, честно. Защото изобщо не е възможно да избухнеш в смях, когато пиеш ароматната течност, а и да не изстреляш сутрешното кафе към тапетите. Няма как.
Славито силно се е объркал, ако си мисли, че това безочие може да се изтърпи дълго. А ако се изтърпи, накрая ще има такъв взрив, че ще събере някои хора по тапетите.
Вярно, че журналистиката почти я удушиха, но има още такива, които мърдат, и това просто няма как да се размине. Никому.
В интерес на истината Румен Радев реагира на гафа на Слави доста адекватно и същият ден на отговорите на толкова журналистически въпроси, на колко не е отговарял през целия си живот — от люлката до 8 май.
Веднага ми се появява още една асоциация, да му се не вижда. Няма връзка с българския парламент.
„Наистина забележително беше как този идиот в сравнително къс срок може да напредне толкова много и как се намираха влиятелни хора като дивизионния генерал, които го крепяха“, пише Ярослав Хашек в „Добрият войник Швейк“.
„Последният му държеше палци въпреки съвършената некадърност на полковника като военен“, констатира авторът. Това се отнася към военните в австро-унгарската армия, разбира се. Асоциации, да му се не види.
И пак неволно се сещам за Слави Василев. Този човек наскоро каза най-сериозно, че Европа иска война с Русия, много агресивна беше. И какво ли не още. Тръгна си веднъж от тв студио след Андрей Райчев, защото някакъв адвокат обиди руската посланичка... Лична обида, един вид.
Как изобщо е възможно такъв човек да получи думата извън кварталната кръчма. Умберто Еко има цяла лекция по този въпрос, както е станало дума. За нашествието на имбецилите в епохата в интернет, ако си спомняте.
Веднъж Славито написа във Фейсбук под поста на един блогър, че въпросният блогър бил продал, защото пише за европейските цени или нещо подобно.
Отговорих му, че е доста безочливо точно този да прави подобна констатация. Не съм сигурен дали ме разбра...
Новият вицепремиер Иво Христов също демонстрира арогантност
още на старта. И то каква...
Той беше сравнен от опозицията с министър на съветската пропаганда. Само не разбирам защо да го сравняват. То си е такъв.
В един сайт, близо до Нова телевизия, излиза новината за новото правителство и вицепремиера Иво Христов със снимката на социолога и бивш депутат от БСП проф. Иво Христов — онзи гений с пуловерчето, дето харесва Сталин. С биографията на оригиналния Иво Христов, вицепремиер, не че има голямо значение. Ситуацията и без това е: хвани единия, удари други.
Но този поне — оригиналният вицепремиер — наистина е някакъв вид интелектуалец, макар и него яко да го бие петолъчката по главата.
И биографията му е много характерна. Роден е в Истанбул, а баща му — офицер от военното разузнаване, което наложило синът да отрасне не другаде, а в ужасния Брюксел. Какво ли не правите истинските офицери за родината. Така този Иво Христов завърши средното си образование в „Атене Роял“ в белгийската столица. Мъка... А в родината пионерчетата са строили социабизЪма.
Та този вицепремиер по човешките ресурси, каквото и да означава тази нелепица, разказа бодро по БНТ, че чувал за себе си всякакви определения — от идеолог и стратег до кардинал. И обобщи:
„Чувал съм всевъзможни глупости за себе си. Но като ме питате каква ще е стратегията на „Прогресивна България“, ще ви отговори като кардинал: всяко нещо с времето си.“
Само пропуска да уточни цвета на кардинала. Ако трябва да бъдем точни,
наричат го Сивия кардинал на Радев
И неслучайно.
Терминът „сив кардинал“ носи мирис на задкулисно управление, между другото. Друго си е да си червен кардинал като Ришело — главен кралски министър, определен като първия министър-председател в историята. Но от червеното също трябва да се бяга. Докато му дойде времето.
А Иво Христов е френски възпитаник, знае много точно защо е пропуснал да каже „сив кардинал“. Но няма да ви кажа.
Между другото, мога да ви кажа, под секрет, какво правеше Иво Христов в Европарламента, където плащат доста добре, както е известно- от 20 000 презрени евро на месец нагоре.
Не е трудно да се открие почеркът му в речите на Радев дълго след като той официално вече не ги пише. Дращил си ги е на банките на низкия парламент, ако съдим по стилистиката им.
На него щрака пипето наистина и усеща, че премиерството на Радев няма да е цветя, рози и розови ангелчета.
Затова каза по БНТ:
„Всеки трус ще се върне назад — за реванш на българските олигарси.“
Пак си изплюх кафето. Олигарсите от масонските ложи също не са ДС, така предполагам.
А дори не съм стигнал още до Копринката. Ще го оставя за друг път.
„Тук не е Москва, тук не е Париж или Сингапур. Тук е София с всички наши проблеми“, каза още Христов.
„Това е излишно скандиране във вътрешното пространство на десните политики — изстреля една леко безсмислена фраза той и и каза, че някаи десни партии са били с отпаднала необходимост.
Като продължи с друга, откровено нелепа мисъл:
„Хората, когато говореха, че влизаме в клуба на богатите и чертаеха светло бъдеще за България, излъгаха.“
Но Радев ще оправи нещото, разбира се. С нов външен дълг.
На този фон от алени макове и блеснали жита научихме, че руската държавна корпорация „Росатом“ възнамерява да развие своите ядрени проекти в България, Унгария и Словакия. Това стана кристално ясно от изявлението на генералния директор на компанията Алексей Лихачов в кулоарите на преговорите между Путин и словашкия премиер Робърт Фицо, както предаде агенция ТАСС.
Дано само нашите нови властелини да не си повярват, че „Росатом“ ще развива руски ядрени проекти в България.
Непосилна е мъката на премиерното битие с такова войнство.
Но най-точно пак се е изразил мъдрият български народ:
„Гиди гьостерица неокастрена!“ А още не сме стигнали до Копринката, както казах.
Dobrin Dobrev
Как се краде бизнес и се натиска собственик на активи в България
Част 1 — Когато си чист, как точно ще те направят „престъпник”?
„Ние (прокуратура,съд) ще докажем, че Добрин Добрев е виновен за ПРЕДПОЛАГАЕМИТЕ ОТ НАС задължения на компании, свързани с него.”
И така вече 14 години доказват …
Драги оптимисти в България…
Ето как дяволът (прокуратурата) чете евангелието (закона). И как Господ (съдът) му приглася в хор.
Това не е метафора. Това е документирана практика. Моят случай. 14-годишно съдебно дело срещу мен. Доказателство номер едно.
Малко правна реалност, преди да започнем
Знаете ли какво казва Чл. 255 от Наказателния кодекс?
Той наказва укриването на данъци — но САМО АКО ИМА ДОКАЗАНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ.
Без ревизионен акт от НАП — няма данъчно задължение.
Без данъчно задължение — няма престъпление.
Толкова просто. Така е написан законът. Така трябва да работи в правова държава.
А сега ще ви покажа как точно работи в България.
Сценарий: Откраднат бизнес- част 1
Имате добре оформен, добре работещ, много апетитен бизнес. Все още не е откраднат от „собствениците на държавата”.
Бизнесът няма данъчни актове.
Бизнесът няма установени нарушения.
Бизнесът няма задължения.
Всичко е чисто. Документация, плащания, отчетност — перфектни.
И сега се питате:
„Какво ще ми направят? Как ще ме притиснат, като съм чист? Не може просто ей така да се случи нещо, нали?”
Моят случай — доказано в 14-годишно съдебно дело
Казвам ви — тези хора имат най-извратеното мислене в света. Не може да си наследник на комунисти, без да си извратен.
Всичко е „просто” и много „законно”.
2012 г.
Вътрешен министър: Цветан Цветанов
Директор на специализираната прокуратура: Борислав Сарафов
По тяхно лично нареждане:
Задържат ме по пътя за работа.
24 часа арест.
После 72 часа.
После мярка за неотклонение — 3 месеца в ареста.
Какво се случва, докато съм в ареста?
Същите хора, по същата заповед, изпращат ГДБОП в офисите на компанията.
Унищожават целия документооборот на компания със стотици милиони деклариран оборот и 8-годишна история.
Унищожават сървърите и компютрите.
В описа на обиска пише буквално следното:
„20 черни чувала, компютри и папки с твърди корици — сини, червени и други.”
НЯМА ОПИС какво съдържат папките и чувалите.
НЯМА запис какви точно документи са взети.
НЯМА ред в протокола, който да показва какво са унищожили.
Цялата документация на голяма българска компания — изпарена, без следа, без отчет, без никаква процедура за връщане.
А сега — обвинението. Внимавайте.
Основанието за всичко това: Чл. 255 от НК — укриване на данъци.
Но какво казах в началото на поста?
Без ревизионен акт от НАП — няма данъчно задължение.
Без данъчно задължение — няма престъпление.
Тогава как е възможно да съм арестуван по Чл. 255?
Много просто. Прокуратурата официално заявява следното:
„Ние ще докажем, че Добрин Добрев е виновен за ПРЕДПОЛАГАЕМИТЕ ОТ НАС задължения на компании, свързани с него.”
Прочетете го пак. Бавно.
„Предполагаеми” — тоест, още не съществуват.
„Ще докажем” — тоест, тепърва ще се опитваме да измислим нещо.
Но междувременно:
Аз вече съм арестуван.
Офисите ми са разбити.
Документите ми са унищожени.
Цялото общество вече е информирано — чрез медиите — че съм „огромен престъпник”.
Близките и приятелите ми вече са „близки на арестант”.
Бизнесът ми де факто е спрян.
И всичко това — без да е установено каквото и да било нарушение. Без присъда. Без вина. Без доказателства.
Логиката на абсурда
Спрете и помислете за момент.
Все още няма доказани задължения.
Все още няма установени щети.
Все още няма нищо.
Но вече има:
Арестуван човек.
Унищожен бизнес.
Опетнено име.
Затворени банкови сметки.
Запорирани имоти.
А чак после — тепърва — щяло да се доказва дали изобщо има престъпление.
И чак след това — колко голяма е щетата.
И чак след това — с какво съм съпричастен аз.
Това в нормална държава се нарича „процедурна абсурдност”. В България се нарича „работна практика”.
Сега — резултатът. 14 години по-късно.
Над 70 заседания на Специализирания съд и Софийския градски съд.
14 години живот в съдебна зала.
0 (нула) доказани данъчни задължения — на когото и да било.
Но:
Милионният бизнес — го няма.
Аз — до преди месеци бях със запор на всичките си активи.
И до днес — съм подсъдим.
Съдът и прокуратурата всячески бавят делото. Няма никакви изгледи то да приключи в следващите години.
Защо? Защото те не искат то да приключи. Целта вече е постигната. Бизнесът е унищожен. Активите са „преразпределени”. Аз съм извън играта. Делото е само формалност, която ги прикрива.
А сега — внимавайте
Това, което се случи на мен, може да се случи на всеки от вас.
В България — на всеки човек могат да повдигнат обвинение за „предполагаемо престъпление”, без никакви доказателства. Само като заявят, че „тепърва ще докажат”.
И съдът ще допусне това дело до разглеждане — без да му мигне окото. Без да поиска доказателства. Без да се интересува от логика, право или процедура.
В това време:
За целият свят вие сте обвинен в тежко криминално престъпление.
Задължени сте да пътувате обратно за всяко заседание.
Сметките ви са запорирани — не можете законно да получите дори 1 лев.
Всяка врата ви е затворена. Всяка банка ви отказва. Всяка компания ви избягва.
След това имате точно две възможности
Давате всичко, което искат от вас. Бизнес, имоти, мълчание. Подписвате каквото ви сложат отпред. Изчезвате тихо. Така ви „опрощават”.
Или — както мен — 14 години живеете на трупчета. Без активи. Без сметки. Без свободно пътуване. Радвате се, че сте живи и че децата ви са успели да се измъкнат от тази мракобесна територия.
Трета възможност — не съществува.
Защо ви разказвам това сега
Не за съжаление. Не за реклама. Не за политика.
А за да разберете една много проста истина:
Ако още не са дошли за вас — значи не сте им потрябвали досега.
Денят, в който си им потрябвал — идва без предупреждение.
И когато дойде — никаква „чистота на бизнеса”, никакви „редовни данъци”, никакви „коректни отношения с институциите” няма да ви спасят.
Защото системата не работи на принципа закон → нарушение → наказание.
Системата работи на принципа: поръчка → обвинение → унищожение → след това „доказателства” по поръчка.
Следва продължение.
В Част 2 ще ви покажа как точно се „произвеждат” доказателствата след това. Как се привличат „свидетели”. Как се раздвоява прокуратурата на „публична” и „вътрешна”. И как точно се преразпределя бизнесът, докато човекът седи в ареста.
Споделете, ако искате повече хора да разберат с какво си имат работа.
Профилът ми е с рестрикции. Истината — не
Част 1 — Когато си чист, как точно ще те направят „престъпник”?
„Ние (прокуратура,съд) ще докажем, че Добрин Добрев е виновен за ПРЕДПОЛАГАЕМИТЕ ОТ НАС задължения на компании, свързани с него.”
И така вече 14 години доказват …
Драги оптимисти в България…
Ето как дяволът (прокуратурата) чете евангелието (закона). И как Господ (съдът) му приглася в хор.
Това не е метафора. Това е документирана практика. Моят случай. 14-годишно съдебно дело срещу мен. Доказателство номер едно.
Малко правна реалност, преди да започнем Знаете ли какво казва Чл. 255 от Наказателния кодекс?Той наказва укриването на данъци — но САМО АКО ИМА ДОКАЗАНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ.
Без ревизионен акт от НАП — няма данъчно задължение. Без данъчно задължение — няма престъпление.Толкова просто. Така е написан законът. Така трябва да работи в правова държава.
А сега ще ви покажа как точно работи в България.
Сценарий: Откраднат бизнес- част 1Имате добре оформен, добре работещ, много апетитен бизнес. Все още не е откраднат от „собствениците на държавата”.
Бизнесът няма данъчни актове. Бизнесът няма установени нарушения. Бизнесът няма задължения. Всичко е чисто. Документация, плащания, отчетност — перфектни.И сега се питате:
„Какво ще ми направят? Как ще ме притиснат, като съм чист? Не може просто ей така да се случи нещо, нали?” Моят случай — доказано в 14-годишно съдебно делоКазвам ви — тези хора имат най-извратеното мислене в света. Не може да си наследник на комунисти, без да си извратен.
Всичко е „просто” и много „законно”.
2012 г. Вътрешен министър: Цветан Цветанов Директор на специализираната прокуратура: Борислав СарафовПо тяхно лично нареждане:
Задържат ме по пътя за работа. 24 часа арест. После 72 часа. После мярка за неотклонение — 3 месеца в ареста. Какво се случва, докато съм в ареста?Същите хора, по същата заповед, изпращат ГДБОП в офисите на компанията.
Унищожават целия документооборот на компания със стотици милиони деклариран оборот и 8-годишна история. Унищожават сървърите и компютрите. В описа на обиска пише буквално следното:„20 черни чувала, компютри и папки с твърди корици — сини, червени и други.”
НЯМА ОПИС какво съдържат папките и чувалите. НЯМА запис какви точно документи са взети. НЯМА ред в протокола, който да показва какво са унищожили.Цялата документация на голяма българска компания — изпарена, без следа, без отчет, без никаква процедура за връщане.
А сега — обвинението. Внимавайте.Основанието за всичко това: Чл. 255 от НК — укриване на данъци.
Но какво казах в началото на поста?
Без ревизионен акт от НАП — няма данъчно задължение. Без данъчно задължение — няма престъпление.Тогава как е възможно да съм арестуван по Чл. 255?
Много просто. Прокуратурата официално заявява следното:
„Ние ще докажем, че Добрин Добрев е виновен за ПРЕДПОЛАГАЕМИТЕ ОТ НАС задължения на компании, свързани с него.”
Прочетете го пак. Бавно. „Предполагаеми” — тоест, още не съществуват. „Ще докажем” — тоест, тепърва ще се опитваме да измислим нещо.Но междувременно:
Аз вече съм арестуван. Офисите ми са разбити. Документите ми са унищожени. Цялото общество вече е информирано — чрез медиите — че съм „огромен престъпник”. Близките и приятелите ми вече са „близки на арестант”. Бизнесът ми де факто е спрян.И всичко това — без да е установено каквото и да било нарушение. Без присъда. Без вина. Без доказателства.
Логиката на абсурдаСпрете и помислете за момент.
Все още няма доказани задължения. Все още няма установени щети. Все още няма нищо.Но вече има:
Арестуван човек. Унищожен бизнес. Опетнено име. Затворени банкови сметки. Запорирани имоти.А чак после — тепърва — щяло да се доказва дали изобщо има престъпление.
И чак след това — колко голяма е щетата.
И чак след това — с какво съм съпричастен аз.
Това в нормална държава се нарича „процедурна абсурдност”. В България се нарича „работна практика”.
Сега — резултатът. 14 години по-късно. Над 70 заседания на Специализирания съд и Софийския градски съд. 14 години живот в съдебна зала. 0 (нула) доказани данъчни задължения — на когото и да било.Но:
Милионният бизнес — го няма. Аз — до преди месеци бях със запор на всичките си активи. И до днес — съм подсъдим.Съдът и прокуратурата всячески бавят делото. Няма никакви изгледи то да приключи в следващите години.
Защо? Защото те не искат то да приключи. Целта вече е постигната. Бизнесът е унищожен. Активите са „преразпределени”. Аз съм извън играта. Делото е само формалност, която ги прикрива.
А сега — внимавайтеТова, което се случи на мен, може да се случи на всеки от вас.
В България — на всеки човек могат да повдигнат обвинение за „предполагаемо престъпление”, без никакви доказателства. Само като заявят, че „тепърва ще докажат”.
И съдът ще допусне това дело до разглеждане — без да му мигне окото. Без да поиска доказателства. Без да се интересува от логика, право или процедура.
В това време:
За целият свят вие сте обвинен в тежко криминално престъпление. Задължени сте да пътувате обратно за всяко заседание. Сметките ви са запорирани — не можете законно да получите дори 1 лев. Всяка врата ви е затворена. Всяка банка ви отказва. Всяка компания ви избягва. След това имате точно две възможности Давате всичко, което искат от вас. Бизнес, имоти, мълчание. Подписвате каквото ви сложат отпред. Изчезвате тихо. Така ви „опрощават”. Или — както мен — 14 години живеете на трупчета. Без активи. Без сметки. Без свободно пътуване. Радвате се, че сте живи и че децата ви са успели да се измъкнат от тази мракобесна територия.Трета възможност — не съществува.
Защо ви разказвам това сегаНе за съжаление. Не за реклама. Не за политика.
А за да разберете една много проста истина:
Ако още не са дошли за вас — значи не сте им потрябвали досега. Денят, в който си им потрябвал — идва без предупреждение. И когато дойде — никаква „чистота на бизнеса”, никакви „редовни данъци”, никакви „коректни отношения с институциите” няма да ви спасят.Защото системата не работи на принципа закон → нарушение → наказание.
Системата работи на принципа: поръчка → обвинение → унищожение → след това „доказателства” по поръчка.
Следва продължение.В Част 2 ще ви покажа как точно се „произвеждат” доказателствата след това. Как се привличат „свидетели”. Как се раздвоява прокуратурата на „публична” и „вътрешна”. И как точно се преразпределя бизнесът, докато човекът седи в ареста.
Споделете, ако искате повече хора да разберат с какво си имат работа.
Профилът ми е с рестрикции. Истината — не
""""""""""""""""""""""""""""
"Както и да е, рано или късно всички унищожени от Русия градове, като Бахмут, Авдеевка, Соледар и Попасна, ще бъдат освободени. Задължително! Но сега те са зверски разрушени, там няма живот и само черни гарвани понякога прелитат над руините, а сиви кучета рядко бродят из засипаните с отломки места, които преди бяха улици... Докато тези бивши градове и села са под окупация, те нямат бъдеще. Русия няма да ги възстановява и до деокупацията им те ще останат „градове-призраци“. Русия със сигурност няма да вложи нито средства, нито душа, нито старание в това, което с такъв азарт унищожаваше и изтриваше от лицето на украинската земя. Тъй като още от първия ден беше ясно, че Русия с омраза унищожава до основи всичко украинско в Украйна.РФ няма да строи нищо ново на мястото на руините, защото това изисква колосални средства и огромни инвестиции, каквито тя днес просто няма. РФ няма средства да построи нови къщи на своята огромна територия или поне да засади дървета. Русия не иска да харчи дори нищожни суми за завладените територии и хората, които са останали там, така че за какви капиталови строежи може да става дума тогава?
Москва не може да подреди собствените си градове и да уреди живота поне в европейската част на Русия. Русия няма най-важното – желание да твори и да създава нещо за хората. Основното за путинската власт е да изкопае нов източник на лични доходи. Сред руините на разрушените градове в Украйна ще се строят само „Потьомкински села“. Там ще доведат блогъри, кремълски инфлуенсъри, Соловьов и Симонян, и ще заснемат ярък пропаганден репортаж за „новия живот на стария буксир“.
Всичко това ще бъде направено не само с цел пропаганда, но и с цел изпиране на бюджетни средства. Корупцията ще работи на пълни обороти и властта на Путин ще печели от това. Дори онези незначителни суми, които ще бъдат отделяни от руския бюджет, ще бъдат разграбвани.Затова обещанията на Путин за възстановяване на„градовете-призраци“ са съзнателна измама от Кремъл.
За разлика от Русия, след връщането на своите територии Украйна ще може да привлича големи международни инвестиции. Строителният сектор ще стане един от ключовите и ще процъфтява. Именно на него дълги години ще се крепи икономиката. Все пак, възстановяването на всички разрушени до основи от Русия градове е нецелесъобразно. Те няма да се възстановяват в довоенния им вид. Малките села също едва ли ще бъдат съградени отново в предишния им вид. Преди всичко ще трябва да се възстановяват основните промишлени градове и тези, които са били важни логистични центрове.
Разбира се, тъжно е до сълзи, че са разрушени китните малки градчета и села в Донбас. Но ще мине време и до възстановените големи градове отново ще се появят селища с вишневи градини и бостани с дини.
Просто има една страна с огромна територия и с малко население – приблизително около 100 милиона души. От тях едва 20 милиона живеят в Москва и нейните околности. А останалите 80 милиона живеят на територия с размерите на 50 Германии. А там има всичко – няколко големи града, големи села, но най-вече колосални празни пространства, без хора, без инфраструктура, на места никога неусвоени, на места изоставени. Но 50% от тези хора са убедени, че на страната им ужасно не ѝ достигат територии. Така си и живеят тези нещастници, без да разбират, че това не е живот, а съществуване. Информацията за Украйна, която достига до тях на късове и случайно, предизвиква у ватенките публична мигновена ярост. И чак във външния нужник, където през покрива се виждат звездите, те изведнъж ще се натъжат, представяйки си, че не са в студената Русия, а в топлата Украйна, където бръмченето на земната пчела се оказва толкова подобно на бръмченето на дрон.
Ние не сме спирали да сме донор на РуZZия . Големите примери са КТБ, Лукойл,Камчия,Турски поток,Боташ.
Понеже още не може да се ориентирате (то и как да се ориентирате, подложени на тази свирепа медийна пропаганда и манипулация) — България още вчера влезе в ролята си на троянски кон на РуZия, какъвто е бил планът. На РуZия ще ѝ се наложи да прекрати войната в Украйна и затова тя се стреми да направи това, избягвайки позорна капитулация и рухване на цялата ѝ икономика, повличайки така и диктатурата на Путин. За тази цел ѝ трябва някой неофициално да преговаря на Запад и да бъде сигурен посредник в предаването на подкупите (откупите) за ключови европейски фактори. Може спокойно да ставате и лягате с мисълта, че някои хора в България ще станат много, много богати от руZки мръсни пари за тази “услуга”, а руZн☠️ците ще си вземат всичко платено на тях после от клетите български феодални крепостници, които ще бъдат подложени на допълнително ограбване по тази причина. Газпром, Росатом, Лукойл — те ще възстановят за ваша сметка милиардите, които ще бъдат платени в тази черна мръсотия — за местните и европейските маскари (да не кажа истинската дума какви са). Наистина не сме точно умни, защото вместо да откажем да приемем властта на мутри и ислямисти да бъде заменена от власт на комунистически алчни носталгици — ние позволихме това да се случи. Не е маловажен фактът, че и двете групи са произлезли от комунисти и са руZороби. Тежко ви! Сега ще ви се наложи да платите рушветите на РуZия, която ще ги плаща от Украйна до Европа (в САЩ няма кой да ги вземе), за да постигне приемливи за нея условия на капитулация (и да не изглежда като капитулация), да избегне крах на руZката диктатура и да не бъде преследван Путин и обкръжението му като нацистите след ВСВ. Тежко ви! От глупостта си да сте руZороби и да не сте способни да отхвърлите комунизма, левичарството и ислямизма, сега сте си докарали на главата чужда мръсна сметка за милиарди за плащане. РуZнаците никога не плащат своята сметка — те карат някоя жертва да им я плати. Плаща някоя клета жертва представляваща извадка от няколко милиона клети жертви-руZoроби, като тази която ми е писала вчера — направил съм ви скриншот, за да се “насладите” на нейното IQ, грамотност и сляпа вяра как властта е в нейните и камарадите ѝ ръце, а властта е само и единствено в руZнаци, руZката българска пета колона и комунистическите български олигарси
Stefan Gamizov
И така — първи понеделник след обичайната смяна на властта в България (така вече 36 години след 1989 година), за да не се промени нищо.
РуZoроби и комунисти смениха мутри, левичари и ислямисти на трапезата за крадене и корупция.
Разбира се, всички обичат руZките рушвети и краденето генерално — никакви промени не се очакват, освен промяна в дяловете от плячката.
Така че няма нужда да сте в депресия или отчаяние — всичко остава същото.
Вие ще бъдете ограбвани и ще умирате 10 години по-рано от връстниците си в Западна Европа (за качеството на доста по-краткия ви живот няма даже нужда да споменавам), а такива като мен, плюс още около 15% от живеещите в България и 90% от българите, живеещи в чужбина, ще вършим каквото можем, под мрачните ви и сърдити погледи, за да облекчим мъките ви.
Няма как да е друго в общество, което успя за пореден път, но този път с изключителна проява на умопомрачение, да избере парламент, който е съставен само от руZороби, комунисти, мутри, левичари и ислямисти.
Да се захващаме за работа — докато вие се събуждате, сътворили обичайното, тези, които сте избрали, се готвят за кражби от десетки милиарди за ваша сметка.
Това е обичайно и нищо различно от досега, но вие вече не сте тези отпреди 16 години (когато Борисов и Пеевски дойдоха на власт) — за това време 1.5 милиона избягаха в чужбина, а 1.5 милиона не се родиха или умряха поради липса на грижа и защото бяха лишени от ресурси да живеят по-дълго или да се родят.
Това означава, че сега повече крадене и корупция ще се разпределят на все по-малко и все по-остарели българи в България можещи да носят това сатанинско бреме.
Или вашите мъки ще растат и стават все по-големи.
Няма прошка, ако избираш да те водят руZороби, комунисти, мутри, левичари и ислямисти — те знаят и могат само да крадат, да корупционерстват, да лъжат и да съсипват всичко по пътя си.
РуZoроби и комунисти смениха мутри, левичари и ислямисти на трапезата за крадене и корупция.
Разбира се, всички обичат руZките рушвети и краденето генерално — никакви промени не се очакват, освен промяна в дяловете от плячката.
Така че няма нужда да сте в депресия или отчаяние — всичко остава същото.
Вие ще бъдете ограбвани и ще умирате 10 години по-рано от връстниците си в Западна Европа (за качеството на доста по-краткия ви живот няма даже нужда да споменавам), а такива като мен, плюс още около 15% от живеещите в България и 90% от българите, живеещи в чужбина, ще вършим каквото можем, под мрачните ви и сърдити погледи, за да облекчим мъките ви.
Няма как да е друго в общество, което успя за пореден път, но този път с изключителна проява на умопомрачение, да избере парламент, който е съставен само от руZороби, комунисти, мутри, левичари и ислямисти.
Да се захващаме за работа — докато вие се събуждате, сътворили обичайното, тези, които сте избрали, се готвят за кражби от десетки милиарди за ваша сметка.
Това е обичайно и нищо различно от досега, но вие вече не сте тези отпреди 16 години (когато Борисов и Пеевски дойдоха на власт) — за това време 1.5 милиона избягаха в чужбина, а 1.5 милиона не се родиха или умряха поради липса на грижа и защото бяха лишени от ресурси да живеят по-дълго или да се родят.
Това означава, че сега повече крадене и корупция ще се разпределят на все по-малко и все по-остарели българи в България можещи да носят това сатанинско бреме.
Или вашите мъки ще растат и стават все по-големи.
Няма прошка, ако избираш да те водят руZороби, комунисти, мутри, левичари и ислямисти — те знаят и могат само да крадат, да корупционерстват, да лъжат и да съсипват всичко по пътя си.
Ангел Грънчаров
Приятели, не се плашете: и Тръмп, и Путин, и Радев са само временни аномалии!
Чета на едно място в Мрежата:
"Три четвърти от европейците вече имат негативно мнение за Съединените щати - сериозен скок спрямо края на миналата година, показва мащабно проучване. Според данните от "Евробарометър", проведен във всичките 27 държави членки на ЕС, делът на хората с неблагоприятно отношение към САЩ е нараснал с 14 пункта спрямо октомври-ноември 2025 г. и вече достига 74%, предаде AFP. Едва 24% от европейците гледат положително на Съединените щати. За сравнение, негативно мнение за Русия имат 83% от анкетираните, за Китай - 61%, а за Индия - 41%."
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Обяснимо е защо е станало така, а именно толкова много европейци да са си променили отношението към САЩ; това се обяснява с глупостите на президента на САЩ. Но на хората, които гледат вече негативно на САЩ, искам да кажа следното:
Тръмп и САЩ са доста различни неща; Тръмп не е САЩ! (Както и Путин не е Русия!) Тръмп, пък и Путин, са временни явления, те са "грешки на растежа", временно умопомрачение и то не на цяла Америка (или цяла Русия!), а само на онази част от американците (съответно руснаците!), заради които такива тумори като Тръмп и Путин изобщо се появиха. (За Тръмп гласуваха към 70 милиона американци, но САЩ са над 350 милиона, т.е. Америка е нещо много по-различно от Тръмп!)
Тръмп и Путин са позорът съответно на Америка и на Русия. Както и Радев е позорът на България. (Но и България не е Радев, само 1 от 4 българи са виновни за това психопатологично явление, наречено "Радев"; 3 е повече от 1, нали така?!) Но както показва опитът на живота и историята, те са временна аномалия. Само добро и истинското оставят във вечността, тъпотиите, простотиите, злобата са временни, при това по ирония те въпреки целите си без да искат работят за тържеството на истината, на доброто, на справедливостта!
Понеже съм философ, знам тази истина и ето, довеждам я до знанието на тия, които са склонни към униние, които се отдават на отчаянието!
Кураж, търпение, всичко ще си дойде на точното място, всяко нещо на тази свят и в този живот си получава заслуженото, между капките не може да се върви и да останеш сух!
Чета на едно място в Мрежата:
"Три четвърти от европейците вече имат негативно мнение за Съединените щати - сериозен скок спрямо края на миналата година, показва мащабно проучване. Според данните от "Евробарометър", проведен във всичките 27 държави членки на ЕС, делът на хората с неблагоприятно отношение към САЩ е нараснал с 14 пункта спрямо октомври-ноември 2025 г. и вече достига 74%, предаде AFP. Едва 24% от европейците гледат положително на Съединените щати. За сравнение, негативно мнение за Русия имат 83% от анкетираните, за Китай - 61%, а за Индия - 41%."
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Обяснимо е защо е станало така, а именно толкова много европейци да са си променили отношението към САЩ; това се обяснява с глупостите на президента на САЩ. Но на хората, които гледат вече негативно на САЩ, искам да кажа следното:
Тръмп и САЩ са доста различни неща; Тръмп не е САЩ! (Както и Путин не е Русия!) Тръмп, пък и Путин, са временни явления, те са "грешки на растежа", временно умопомрачение и то не на цяла Америка (или цяла Русия!), а само на онази част от американците (съответно руснаците!), заради които такива тумори като Тръмп и Путин изобщо се появиха. (За Тръмп гласуваха към 70 милиона американци, но САЩ са над 350 милиона, т.е. Америка е нещо много по-различно от Тръмп!)
Тръмп и Путин са позорът съответно на Америка и на Русия. Както и Радев е позорът на България. (Но и България не е Радев, само 1 от 4 българи са виновни за това психопатологично явление, наречено "Радев"; 3 е повече от 1, нали така?!) Но както показва опитът на живота и историята, те са временна аномалия. Само добро и истинското оставят във вечността, тъпотиите, простотиите, злобата са временни, при това по ирония те въпреки целите си без да искат работят за тържеството на истината, на доброто, на справедливостта!
Понеже съм философ, знам тази истина и ето, довеждам я до знанието на тия, които са склонни към униние, които се отдават на отчаянието!
Кураж, търпение, всичко ще си дойде на точното място, всяко нещо на тази свят и в този живот си получава заслуженото, между капките не може да се върви и да останеш сух!
Мъж или страхлива баба е "смелчакът" Радев?
Ако Радев е все пак некаква личност, е длъжен вече като президент-премиер на България (т.е. той сега е нещо като абсолютен монарх, но васал на руския цар!) да се обърне към своя сюзерен цар Путин и да му заяви:
"Дарагой таваришч мой цар-господар, аз съм много миролюбив и затова коленопреклонно ви моля да спрете да бомбардирате украинските градове, села и предприятия, та в Украйна и в Източна Европа да се възцари отново мирът. Също така ви моля, Ваше кагебистко величество, да изтеглите войските си от Украйна тъй като Русия е подписала договор, с който се е обявила за гарант на териториалната цялост и на независимостта на Украйна!"
Ще посмее ли "мъжкарят" Радев да каже или да напише това на господаря си Путин? Как мислите вие, дето гласувахте за него? Нема да посмее, нали? Страх ли го е? Може ли бабаит кат него да го е страх? Значи той не е никакъв бабаит или пич, нали следите мисълта ми? Баба ли е тогава вашият пишман-смелчак и умник? И още нещо да ви запитам: а знаете ли какво ще се случи на Радев ако се осмели да каже горните думи на Путин? Ще му се случи случка. КГБ ги умее тия неща. Току-виж се подхлъзнал и паднал от некое по-високо място.
Приятни размисли ви желая!
Dobrin Dobrev
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”
Денят, който не забравямПонеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
Запорът — без акт, без нищоДокато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
Без ревизионен акт. Без установено нарушение. Без съдебно решение. Без нищо.Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
Първата „оферта”Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
Истинското искане — на масаИ тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
Три години без акт. Без обяснение.Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
2012 г. — Внезапно идват „актовете”През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседаниеСутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
Сумата177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни металиВсички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
А сега — истинският въпросСпоред данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
Не данъци. Не справедливост. Не „възстановяване на щети”.Целта беше една — да се намери:
„Къде са парите?” ДоказателствотоПрез следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
Та къде са парите, дами и господа?Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му? Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци? Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
Следва продължение.В следващите постове ще ви разкажа:
Как точно изчезнаха парите и активите. Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът. Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това. И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
До всички, които все още чакат поредния „спасител”…
Сега, когато новите стари играчи отново заеха парламентарните банки и ви обещават „ново светло бъдеще” — докато купуват поредния си имот с откраднатите от вас пари, докато поредният българин изчезва от територията, наречена България — аз ще продължа да говоря. Чрез личния си опит ще показвам механизмите, с които властимащите премазват нормалните хора
Малко за мен и моя бизнесИмах няколко сравнително добри бизнеса. Държавата успешно ги унищожаваше на всеки няколко години. Това продължи 24 години — до моето арестуване.
1991 г. — на 22-23 години създадохме с приятели няколко хранителни магазина и склад на едро. Откъде пари? Заложихме къщите на родителите си в банка. 1994 г. — на 25 години започнах основния си бизнес: търговия и преработка на отпадъци от черни и цветни метали. До 2012 г. имах безсрочен лиценз за тази дейност. Притежавах една от най-големите компании в България за търговия с бира и бързооборотни стоки. Според грамотите от големите производители — топ 10 търговци в страната. Имах финансово-счетоводна кантора. Няколко компании в чужбина. 2 футболни отбора. Основах благотворителна фондация. Над 12 различни бизнеса през годините. Всички — изградени от нулата.И днес развивам бизнес в Англия, Ирландия и Италия.
Не пиша това, за да се хваля. Пиша го, за да разберете: човек, който знае как да създава, не се страхува да започне отначало. Страхува се от държава, която го изяжда жив.
Истината, която никой не казва на гласИскам хората като мен да осъзнаят:
В държавата България няма механизъм, който да ви защити от самата държава. Който владее държавата — е собственик и на „частния” ви бизнес, и на активите ви. Не случайно сме на първо място в света по изчезване на население. За „независимия съд”В държава, където прокурорът и съдията влизат ЗАЕДНО през една врата, а адвокатът и подсъдимият — през друга, справедливост е технически невъзможна.
Десетки години ни баламосват със „съдебна реформа”. Десетки кариери и милиони бяха направени единствено върху тази измислица.
Някой ще каже ли на българите, че в ЕС и в развития свят прокурорът (държавен защитник) е приравнен на адвокат (частен защитник)? Единият обвинява, другият защитава. Точка.
Как е възможно прокурорът да участва в избора на съдиите, които ще гледат собствените му дела?
Как е възможно да съжителстват кабинет до кабинет в една сграда?
Това Северна Корея ли е? Това Русия ли е?
Къде другаде по света прокурор и съдия са на едната страна, а адвокат и подсъдим — на другата?
За какво „право” и за какви „права” изобщо говорим в България?
Как точно работи машинатаКогато ви обвинят в каквото и да било — без значение дали има или няма доказателства — се случва следното:
Спирате да имате права. Превръщате се в „обвиняем”. Запорират ви сметките, имотите, бизнесите.
Оставате без средства за съществуване.
Никъде по света не можете да се скриете.Защото държавата изпраща досието ви до всяка световна администрация, до всяка банка и финансов орган, в която се опитвате да започнете отново.
Аз съм българин в Лондон. Правя компания, искам разрешително или кредит. Британците правят рутинно запитване към българските органи.Какво получават в отговор? Вашето дело. Никой в чужбина не чете какво точно пише вътре. За тях е достатъчно да видят, че държавата ви подозира „сериозно” и че всичко на ваше име е запорирано от 5, 10 или 15 години.
Чужденецът няма сетива да осъзнае какво всъщност се случва. За него това е абсурд, който не би могъл да съществува в правова държава.
И точно на това разчита системата. На повърхността всичко изглежда наред — има демокрация, има дело, има данъчен акт. Но съдържание: 0. Компетентност: 0. Всичко — само по поръчка и по сигнал.
Въпросът ми за днесСлед като могат да ви повдигнат обвинение и да ви напишат данъчен акт за всяка фактура, издадена някога от вашата компания…
След като заради това действие сметките и имотите ви са моментално запорирани…
Как, бързо — за няколко месеца — можете да се защитите? Каква реална защита съществува за вас в България?Чакам отговор. Искрено. Не реторично
Милано, 2009 г. — Как разбрах за досието си в България
И защо италианските прокурори не можеха да повярват на ушите си.
Контекстът2009 година. Живея и работя в Милано. Бизнесът ми в Италия върви добре.
В България — поредният опит да бъда натиснат. Поредното настояване:
„Прехвърли бизнеса на хората на ГЕРБ. Или последствията са твои.”
Отговорът ми е бил същият, какъвто е бил винаги: Не.
Сутринта, която не съм забравилВ счетоводството на компанията ми в Милано спират две коли на Guardia di Finanza — италианската финансова полиция. С включени буркани.
Влизат вътре. Методично. Описват документите на моята компания. Оставят ги на съхранение при счетоводителя.
После — телефонно обаждане до мен.
— „Г-н Добрев, къде се намирате?”
— „В Милано.”
— „Може ли да дойдете в прокуратурата?”
— „Разбира се. Кога?”
— „Когато Вие намерите за удобно.”
Спрете тук за секунда.
„Когато Вие намерите за удобно.”
Това е разговор с прокуратура в правова държава. Запомнете го. Сравнете го с това, което се случи с мен в България три години по-късно — когато ме спряха по пътя за работа и ме арестуваха без предупреждение.
РазпитътКазах: „След три дена.” Те казаха: „Okeй. ”
Отидох — по съвет на адвоката ми — и поисках заклет преводач. Те го уредиха без въпроси.
Двама прокурори. Повече от 2 часа разпит.
Отговорих на всичко. В края — подписах показанията.
И тогава се случи нещо, което промени всичко.
ПапкатаЕдиният прокурор бутна към мен огромна папка.
Едната половина — на български. Другата половина — с превод на италиански.„Българското досие на Добрин Добрев.”
Четох около 30–40 минути.
Настръхна ми косата.
Всяка една сделка, в която бях участвал през последните 18 години, беше представена като:
Пране на пари. Или: Бизнес с българската мафия.Осемнадесет години чист бизнес. Управител и собственик на легални български компании. Данъци — платени. Документи — в ред. Задължения — нула.
И папка с 18 години „престъпления” — изфабрикувани от нулата от България.
Думите на италианските прокурориСлед като свършиха с въпросите, единият прокурор ми каза следното — дума по дума, доколкото мога да го пресъздам:
„По досието и данните, които ни изпратиха от България, ние трябваше да ви арестуваме незабавно. Затова и дойдохме с включени буркани.”
После добави:
„Но ние проверихме документите в счетоводството. Ние ви слушахме телефоните. Ние проследихме всичките ви връзки в Италия. И знаем, че вие сте чист.”
И след това последва въпросът:
„Г-н Добрев — какво искат от вас в България?”
Погледнах ги. Казах им директно:
„Искат пари. И искат да прехвърля бизнеса си на определени хора.”
Двамата прокурори се спогледаха.
Не разбраха. Буквално. За тях това беше толкова извън рамките на нормалното, че не можеха да го обработят. В тяхната правова реалност — такова нещо просто не се случва.
Тепърва щях да разбера, че тази сцена ще се повтори — в Лондон. В Швейцария. В още няколко държави. Навсякъде едно и също: чуждите институции виждат, че съм чист. Питат какво искат от мен. И когато им кажа — не могат да повярват.
Какво означава всичко това?Означава едно много просто и много страшно нещо:
България изпраща досиета по целия свят за свои граждани. Тези досиета са пълни с изфабрикувани обвинения, представени като факти пред чуждите институции. Целта е проста: Когато решите да започнете живот в чужбина — вие вече сте маркиран. Всяка банка. Всяка прокуратура. Всяка финансова институция, която направи запитване — получава вашето „досие”. Никой в чужбина не чете подробностите. За тях е достатъчно да видят, че родната ви държава ви е обявила за „опасен.” И ви затварят всяка врата.На това разчита системата. На повърхността — има дело, има досие, има „данни”. Съдържание — нула. Доказателства — нула. Но ефектът — пълен.
За тези, които смятат, че „нямат какво да крият”Вие не разбирате въпроса.
Не става въпрос дали имате „какво да криете”. Не става въпрос дали сте „чисти”. Става въпрос единствено за това — дали сте полезни или опасни за тези, които владеят системата.Ако сте им безинтересни — оставят ви на мира.
Ако сте им нужни — искат нещо от вас.
Ако откажете — намират какво да напишат в досието.
А щом досието е изпратено — доказателствата вече нямат значение. Ефектът е постигнат.
Следва продължениеТепърва ще ви разкажа за срещите ми в Лондон, Швейцария и други държави — поредицата от почти идентични опити, всеки от различна посока, всеки с едно и също съдържание.
И навсякъде — едно и също питане от чуждите институции:
„Какво искат от вас?”
И едно и също тяхно изражение — когато им давам отговора.
Целият свят се удивлява на ставащото в България!
След като преди 25 години един законен конституционен монарх, именно цар Симеон Втори, стана премиер (тоест под натиск от КГБ-ДС беше понижен, отказа се от полагащата му се царска корона!), сега пък президентът Радев е единственият държавен глава в света, който под под натиска на все същата КГБ-ДС, т.е. на Москва, Кремъл прекрати мандата си за да стане премиер!
Браво! Нашенската глупост я няма никъде по света!
Докога КГБ-Москва-Кремъл ще се меси в българските работи и ще заповядва кой да ни е президент и кой да ни е премиер?!
Прочее, преди 10 години пак КГБ-Москва-Кремъл нареди Румен Радев да стане президент на България - и това беше мигновено изпълнено от неговите тукашни слуги!
Тия неща не са безобидни. Това е все едно една държава да е в положението на "жена на повикване", която без да се съпротивлява позволява някакъв бабаит да я онодва колкото си иска и когато си иска; инак казано, ние явно сме държава-проститутка, държава-ку*ва!
След като преди 25 години един законен конституционен монарх, именно цар Симеон Втори, стана премиер (тоест под натиск от КГБ-ДС беше понижен, отказа се от полагащата му се царска корона!), сега пък президентът Радев е единственият държавен глава в света, който под под натиска на все същата КГБ-ДС, т.е. на Москва, Кремъл прекрати мандата си за да стане премиер!
Браво! Нашенската глупост я няма никъде по света!
Докога КГБ-Москва-Кремъл ще се меси в българските работи и ще заповядва кой да ни е президент и кой да ни е премиер?!
Прочее, преди 10 години пак КГБ-Москва-Кремъл нареди Румен Радев да стане президент на България - и това беше мигновено изпълнено от неговите тукашни слуги!
Тия неща не са безобидни. Това е все едно една държава да е в положението на "жена на повикване", която без да се съпротивлява позволява някакъв бабаит да я онодва колкото си иска и когато си иска; инак казано, ние явно сме държава-проститутка, държава-ку*ва!
Цюрих, 2024 г. — Разговор с двама английски бизнес партньори, които не разбраха България
Докато в България сменят министри като ризи — днес назначен, утре уволнен — нека ви разкажа един разговор. Истински. От по миналата година.
Цюрих. Швейцария. Двама английски бизнесмени — мои познати, с които вече работехме заедно по конкретен бизнес. Хора, които ме познаваха достатъчно, за да знаят какво се беше случило с мен в България.
И именно затова, в един спокоен момент, единият зададе въпроса.
Въпросът„Добрин… ние не разбираме нещо. Защо така те преследват в България?”
Не беше любопитство на непознат. Беше искрено недоумение на хора, които вече знаеха достатъчно от моя случай, за да им се струва всичко безсмислено.
Те виждаха един бизнесмен, който работи добре в Европа. Виждаха, че имам капацитет. Виждаха документи, договори, проекти. И не можеха да разберат логиката.
Тяхното „логично” обяснениеИ те — двама умни, опитни западни бизнесмени — започнаха да ми обясняват как работи светът:
„Виж… ако си искал да бъдеш добре с българските власти, е трябвало — по обичая на Източна Европа — да заделяш част от парите. Да си плащаш… как да го кажем… „данък спокойствие”.”
„Ти си бизнесмен. Щом такава е средата — защо не плати нещо, за да те оставят на мира?”
„Те са властта. Трябва да се съобразиш.”
И след това — единият, по-възрастният, каза нещо, което и до днес помня дума по дума:
„Образно казано — ако ти си крава, която дава мляко… защо ще искат да те заколят? Защо няма просто да ползват част от млякото? Това би било логично и за двете страни.”
Моят отговорПомълчах. После им казах:
„Вашето предположение има някакъв смисъл — в нормална, дори корумпирана държава.”
„В Италия — има смисъл. В Гърция — има смисъл. В Румъния — донякъде. В повечето страни по света корумпираните власти искат повече мляко. Не искат кравата.”
„Защото мъртвата крава не дава мляко на никого.”
Те кимнаха. Логично. Очаквано.
И после им казах истината:
„Но в България… не ги интересува млякото.”
„Изобщо не ги интересува.”
„Интересува ги едно нещо: кравата да не е свободна. Тоест — трябва да е тяхна.”
„Количеството мляко няма значение. Може да е малко. Може да е много. Може да е никакво. Това не е въпросът.”
„Въпросът е: ЧИЯ Е КРАВАТА ? .”
ТишинатаСпогледаха се. После пак ме погледнаха.
Не разбраха.
Опитах с други думи. С други примери. С аналогии от тяхната среда.
Все същото — не разбираха.
И не защото бяха глупави. Точно обратното. Това са успешни хора, които правят сериозни сделки в цяла Европа. Просто… тяхното мислене не позволяваше тази концепция да съществува.
За тях бизнесът е икономика. Икономиката е логика. Логиката е: повече печалба → по-добре.
А в България бизнесът не е икономика. В България бизнесът е власт. И властта не се измерва в пари. Измерва се в контрол.
Който контролира — е жив. Който не контролира — трябва да изчезне. Дори и да дава мляко. Дори и да го дава безплатно.
Защо това е важноЗащото точно тук се крие отговорът на въпроса, който всички ми задават:
„Защо хората на Запад не разбират какво се случва в България?” „Защо не помагат?” „Защо не натискат?”Защото не могат да го разберат.
Не защото са лоши. Не защото не им пука. А защото в тяхната глава такова поведение просто не съществува като категория.
За тях:
Корупция = повече мляко за управляващите. Мафия = повече мляко за мафията. Авторитарна държава = много мляко за един човек или един кръг.Но „държава, която коли кравите, които ѝ дават мляко, само защото не е тя собственикът на кравите” — това няма име в техния речник.
Затова го наричат „проблем с върховенството на закона”. „Корупционен риск”. „Структурна слабост.”
А всъщност е нещо много по-страшно. И много по-просто.
Българската особеностТова е, което повечето хора на запад от Калотина не успяват да разберат — и до днес.
Дори когато работят с теб. Дори когато те уважават. Дори когато виждат конкретните факти от твоя случай.
Че България не е „източноевропейска държава с корупция.” Това е режим, който действа по принципи, които не са икономически. Принципи, които не служат на властимащите финансово. Служат им психологически.
Унищожаването на свободния човек е самоцел. Не е средство за нещо друго. Не е „случайна последица” от корупцията. Това е целта.И докато това не се разбере — отвън няма да дойде помощ. Защото никой не помага за нещо, което не може да види. А никой не може да види нещо, което не съществува в неговото мислене.
НакраяДвамата англичани си тръгнаха от обяда любезни и заинтригувани. Но не убедени.
Един от тях ми написа след две седмици СМС . Кратък. Само едно изречение:
„Мислих за това, което каза. Все още не го разбирам напълно. Но започвам да го виждам.”
И това вече е напредък.
Защото истината за България работи така — бавно. Но необратимо.
Това е причината защо пиша тези постове. Не за да ме разберат всички. А за да започне поне един човек да го вижда.
ПЕТРОХАН · ЧАСТ 27: ПАЯЖИНАТА НА ДС — Мрежата, която свързва всички
Мотоклубовете на "Нощни вълци" от Добрич се включват в националния протест срещу увеличението на „Гражданска отговорност
.jpg)
Методи Андреев пред
ФАКТИ: Свалянето на охраната на Борисов и Пеевски е политическо решение (ВИДЕО)
Някак си е странно защо точно когато дойде Радев, заплахата към живота на Борисов изведнъж изчезна, казва гостът.
Бойко Борисов много дълго време използва охраната на НСО. ПП-ДБ де факто бяха първите, които поискаха отпадането на неговата охрана. Но това не стана по време на тяхното управление, а стана по времето на управлението на Румен Радев. И не защото Радев предварително го е искал, а защото в един момент ситуацията стана нетърпима. Има цал инструментариум на МВР, за да се направи оценка има ли даден човек нужда от охрана. Иначе по принцип Радев е абсолютно прав — причините, заради които е била поставена тази охрана, са меко казано остарели, да не кажа, че са невалидни днес. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ" и предаването „Разговор" общественикът Методи Андреев, преподавател в УАСГ и бивш депутат.
„Ако гледаме историята и какво се е случвало около Борисов, всеки човек, който малко помисли, ще разбере, че свалянето на охраната му — и тази на Пеевски, е политическо решение, а не защото е имало реална нужда от такава охрана. Борисов в различни моменти от своето политическо битие вероятно е имал някакви заплахи. Може през годините да е имало опасност за живота му. Но някак си е странно защо точно когато дойде Радев, заплахата към живота на Борисов изведньж изчезна" сподели гостът.
„Истина е, че Борисов използваше мутренски методи и имаше мутренски стил на управление. Истина е, че по негово време много бизнеси бяха засегнати.
Когато беше главен секретар, той до голяма степен контролираше структурите и действията, които се случваха. Не беше рядкост хора да бъдат показно убивани, на други да им се оказва натиск, а след това да не се намира кой е извършителят.
Заплахите към Бойко Борисов най-вероятно не са били свързани толкова с неговото управление в качеството му на политик. Най-вероятно, ако е имало заплахи, те са били свързани с миналото му - в качеството му на бивша мутра или като човек, който не е изпълнил някакъв
ангажимент, поет към определени сенчести кръгове. В криминалния свят дадената дума е договор, обещанията не се забравят. Ако Борисов е обещал на някой голям сенчест бос определена услуга, получил е облага вследствие на това обещание, а после не е изпълнил ангажимента си, напълно възможно е този
човек да го е възприел като проблем и да е отправял заплахи към него", коментира още Андреев.
„Колкото до охраната на Пеевски, тук има други важни моменти - ако е имало реална заплаха, тя е свързана не с политическата му дейност, а с дейности извън нормалния политически контекст.
Какво да се разследва? Според официалната информация КТБ беше ликвидирана заради това, че е трябвало да финансира строежа на „Южен поток". Говореше се, че Руската федерация е дала 700 милиона долара за проекта и че тези пари са изчезнали. Говореше се също, че Делян Пеевски е бил много сериозно притиснат от хора, свързани с руски среди в Дубай. Дори се твърди, че е бил в болница в Швейцария след това. Но неговата заплаха също не е била заради качеството му на народен представител.
Това са заплахи, свързани с други среди и други зависимости, а не с политиката сама по себе си" , разкри още гостьт.
Още от разговора вижте във ВИДЕОТО
https://www.youtube.com/live/iY9HkNe-clI
