
„Диалози за мир“ край Рим предизвикаха спор за руско влияние Фондация Fides et Ratio организира от 22 август до 6 септември серия от срещи край Рим, посветени на 800-годишнината от смъртта на Св. Франциск от Асизи. Италианското издание Linkiesta обаче предупреждава, че форумът може да се превърне в платформа за прокремълски и антизападни послания. Сред обявените участници е руският посланик в Италия Алексей Парамонов, който ще говори за възстановяване на „паневропейска система за колективна сигурност“ и за по-тесни отношения с Евразия, включително Русия. В програмата фигурират още италиански политици, журналисти, духовници и представители на Иран. Според Linkiesta риториката за „упадъка на либералния Запад“, кризата на индивидуализма и необходимостта от „многополюсен свят“ повтаря част от идеологическите тези, популяризирани от Кремъл. Критиците предупреждават, че подобни форуми могат да придадат легитимност на руски послания и постепенно да ги вкарат в основния европейски политически дебат.


Арестуваният в Хърватия украински дълбоководен водолаз Володимир Журавльов заслужава медал за храброст.
От гледна точка на класическата военна стратегия тази операция е пример за успешен саботаж, който постигна огромен стратегически ефект с минимален ресурс.
Този парадокс превръща него и неговата група в „престъпници“ за германския съд, но в реални герои от сенките за Украйна и нейните съюзници на Източния фронт.
Ако „Северен поток“ не беше взривен през септември 2022 г., геополитическата и икономическата ситуация в Европа днес щеше да бъде коренно различна. Съществуването на работещи тръби щеше да остави в ръцете на Кремъл най-мощния му инструмент за изнудване и разделение на Запада.
Наличието на директен руски газ за Германия щеше да разцепи Европа.
Държави като Полша и Балтийските републики щяха да обвинят Германия в предателство.
САЩ щяха да наложат тежки санкции на германски компании, което щеше да доведе до безпрецедентна криза в отношенията между Вашингтон и Берлин.
От своя страна Русия щеше да продължи да инкасира десетки милиарди долари годишно директно от германския пазар.
Тези свежи средства щяха да отиват за финансиране на военната машина на Путин, правейки руската икономика много по-устойчива на западните санкции.
Без взрива „Северен поток“ щеше да бъде геополитическо въже около врата на Европа, което Москва щеше да затяга или отпуска, за да диктува условията на войната в Украйна.
Взривът обаче преначерта енергийната карта на света завинаги и лиши Кремъл от най-мощното му лобистко оръжие в Европа. Докато тръбите съществуваха, Русия можеше да изнудва Германия, предлагайки евтин газ в замяна на спиране на военната помощ за Киев.
Разрушаването им гарантира, че Берлин няма как да се „изкуши“ и да се върне обратно.
Така Кремъл окончателно загуби геополитическия си лост над Германия. Руската държавна компания „Газпром“, която притежаваше мажоритарния дял в проекта, загуби инвестиции за над 11 милиарда долара.
За капак наскоро съдът в Лондон реши, че застрахователите няма да платят нито цент обезщетение на „Газпром“, тъй като щетите са в резултат на военни действия.
От този саботаж се родиха и новите големи печеливши на енергийния пазар.
Съединените щати, които от години предупреждаваха, че този проект прави Европа зависима, се превърнаха в основния доставчик на втечнен природен газ (LNG) за Стария континент, заемайки освободения от Русия пазарен дял и реализирайки рекордни икономически печалби.
Полша, която винаги е мразела „Северен поток“, защото заобикаляше нейната територия, също получи своето. Съвпадение или не, точно в деня на взривовете беше открит новият газопровод Baltic Pipe, пренасящ газ от Норвегия до Полша и Централна Европа.
По този начин Норвегия официално замени Русия като главен енергиен стълб на Европейския съюз.
И преди някой да започне да врещи, че заради този взрив ни е поскъпнал животът, нека се опита да осъзнае, че ако Путин не беше нападнал Украйна, това нямаше да се случи.
На първо и основно място стои цената на човешкия живот..gif)
Пловдивски неонацизъм по кремълски модел
Пловдивския случай не е изолиран, руските мрежи отдавна са превърнали крайнодясното в оръжие за хибридна война в Европа, включително и на Балканите
Операцията в частен клуб близо до Младежкия хълм в Пловдив, при която части на МВР и ДАНС обявиха, че са задържали 18 души, свързани с международната неонацистка мрежа "Кръв и чест", беше представена като успех на местните правоохранителни органи срещу локални маргинални групи. Това е грешка според редица анализатори, които смятат, че тези събития трябва да се разглеждат като част от по-широка и тревожна тенденция: разпространението на руски крайнодесни организационни модели, символи и канали за обучение в Югоизточна и Източна Европа, както и тяхното включване в арсенала от средства за хибридна война на Кремъл.
Българският случай е поучителен, защото е хаотичен и разкрива същността на многопластова система. Разследващите откриха свастики и пропаганда, свързващи няколко задържани, сред които баща и син, и дългогодишен клон на "Кръв и чест" - мрежа от скинари, основана във Великобритания през 80-те години, която днес разполага с клетки в цяла Европа.
Отделно от това група тийнейджъри, обвинени в убийството на Младежкия хълм, са възприели визуален репертоар, заимстван почти изцяло от руската ултранационалистическа интернет култура: вдигнат юмрук със сгънат палец, символ на руско неонацистко движение, знаме с имперски орел и свастики, нарисувани върху тялото на жертвата им - всичко заснето за социалните медии. Този жест и формат водят началото си от руското движение "Оккупай-педофиляй", което е разклонение на естетиката, създадена от неонациста Максим "Тесак" Марцинкевич преди смъртта му в руски затвор през 2020 г. Местен български имитатор, самопровъзгласилият се за "ловец на педофили" Ален Симеонов, изглежда е непосредственият образец, който убийците са следвали, усвоявайки формата чрез него, а не чрез пряко изучаване на руската идеология.
Тази многослойна структура - организирана международна мрежа на едно ниво, вирусна естетика, заимствана от Русия на друго, и опортюнистични местни "озвучители" на трето - не е уникална за България. Тя много наподобява начина, по който Кремъл се е научил да прожектира влияние чрез недържавни крайнодесни актьори на Балкански полуостров и Източна Европа през последното десетилетие.
Наследството на Баркашов и неговите приемници
"Руско национално единство" (РНЕ), основано през 1990 г. от Александър Баркашов, в продължение на години беше най-голямата войнствена фашистка организация в следвоенна Русия. Идеологията й съчетава православен мистицизъм, псевдоезическо арианство и яростен антисемитизъм с паравоенни структури, обучени в използването на различни оръжия. Баркашов изпадна в немилост пред Кремъл през 2000-те години, но РНЕ имаше по-голямо значение не като партия, а като модел: тя показа, че йерархична, наситена със символика, паравоенна организация може да вербува и мобилизира млади мъже извън официалната политика, и че държавата може да толерира, да си партнира или избирателно да потиска такива групи в зависимост от тяхната полезност.
Този модел оцеля след Баркашов. Най-ясният му институционален наследник е Руското имперско движение (РИД), основано в Санкт Петербург и ръководено от фигури като Станислав Воробьов и Денис Гариев. През април 2020 г. Държавният департамент на САЩ определи РИД като "специално обозначена глобална терористична организация" - първият път, когато Вашингтон прилага този етикет към организация на белите супремацисти. В обосновката за обозначаването се посочват паравоенните тренировъчни лагери на РИД в близост до Санкт Петербург, където се провежда курс, наречен "Партизан", обхващащ стрелкова подготовка, бойни действия в градска среда и в гора, работа с взривни вещества и умения за оцеляване, както и износът на това обучение към крайнодесни екстремисти от Германия, Швеция, Финландия и Испания.
Канада включи РИД в списъка си с терористични организации през 2021 г., а Обединеното кралство я забрани съгласно Закона за тероризма през юли 2025 г., като посочи ролята й в "разпространяването на терор в цяла Европа". Разследващите са установили връзка между бойци, обучени от РИД и бомбени атентати, насочени срещу убежища за мигранти и леви организации в Швеция между 2016 и 2017 г.
Това, което прави РИД значима за анализа на хибридната война, не е само нейната идеология, но и нейната позиция: тя действа с очевидна толерантност от страна на руските власти, поддържа връзки с мрежи, свързани с разузнаването и с "Вагнер", и функционира като ресурс за радикализация и обучение, който може да се изнася и на който Москва може да се позовава или да се отрече, според удобството. Това е именно логиката на т.нар. "сива зона", която предписва руското стратегическо мислене в областта на сигурността, понякога неофициално наричано "доктрината на Герасимов": замъгляване на границата между държавни и недържавни участници, използване на посредници за постигане на ефекти, които биха били скъпоструващи, ако се преследват открито, и запазване на възможността за отричане.
Балканите като тестово поле
Исторически Западните Балкани са служили като едно от най-активните полета за изпитване на този модел от страна на Русия, по причини, които са по-скоро структурни, отколкото случайни. Православните и славянските културни сходства, нерешените недоволства от югославските войни, умората от разширяването на ЕС и слабите институции в Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия и Северна Македония, създават благодатна почва за субекти, представящи се като защитници на традицията срещу западната либерална експанзия.
Най-видимият посредник е клубът "Нощни вълци" - руски националистически мотоциклетен клуб, който от 2014 г. е подложен на санкции от САЩ заради ролята му в анексирането на Крим. Лично поощрявани от Владимир Путин, който нарича членовете й "приятели", "Нощните вълци" са създали повече от петдесет клона по целия свят, включително активни клонове в Сърбия, Черна гора и Република Сръбска. Турнетата им, включително мотопоходът "Славянски свят" през 2016 г. през пет балкански държави и турнето в Босна през 2018 г., за което, според информациите, са били отпуснати около 41 хил. долара от руското правителство, са документирани като целенасочени демонстрации на подкрепа за сепаратистките амбиции на лидера на босненските сърби Милорад Додик, както и като заплаха, насочена към несръбските общности. Изследователи от Масариковия университет и Института "Клингендал" описват клуба като "инструмент-посредник", позволяващ на Русия да прожектира националистична символика в крехка, разделена държава, като същевременно запазва възможността да отрича своята намеса.

МВР и ДАНС обявиха, че са задържали 18 души в Пловдив, свързани с международната неонацистка мрежа "Кръв и чест" Фотограф : Велко Ангелов Източник: Дневник
"Нощните вълци" рядко действат самостоятелно. Според оценка на Варшавския институт е документирано, че сръбската организация "Заветници", "Демократичният фронт" в Черна гора и паравоенни формирования, наричани "Балкански казаци", са организирали събития заедно с "Нощните вълци" в т.нар. "Руски дом" в Белград - аванпост на руската агенция "Россотрудничество".
Прокуратурата в Черна гора твърди, че участниците в неуспешния опит за преврат през 2016 г. в Подгорица - операция, която западните разузнавателни служби приписват на руското военно разузнаване - са били рекрутирани отчасти от редиците на "Заветници". Руската православна църква осигурява допълнителен слой на легитимност, представяйки панславянските и анти-НАТО послания като духовна солидарност като допълнение на "меката сила" към по-твърдия подход, представляван от обучението в стила на РИД.
Мястото на България във веригата
България като член на ЕС и НАТО, и с исторически силно русофилско присъствие, се намира на неудобно кръстовище на тези течения. Страната има свои собствени местни крайнодесни формации, включително групи, които изследователите класифицират като неонацистки, като например "Национална съпротива", и дългогодишни клетки на "Кръв и чест", като тази, разбита в Пловдив. Неотдавнашни репортажи за заплахи срещу еврейски младежи и разпространението на неонацистки мрежи в български градове, подтикнаха местни коментатори да опишат тези тенденции колективно като част от "войната на Путин срещу нормалния живот в България". Независимо дали всеки отделен елемент се ръководи пряко от Кремъл или не, моделът съответства на логиката на хибридната война, документирана в целия регион: толерантна идеологическа среда, внесени символи и тактики, както и местни участници, които осигуряват възможност за отричане, докато усилват безредието, ксенофобията и недоверието към западните институции.
Европейският парламент, в резолюция от 2024 г., отбеляза, че Русия "систематично поддържа контакти с крайнодесни и крайнолеви партии, както и с други личности и движения" в целия Съюз, за да легитимира своята външна политика и да подкопае подкрепата за Украйна. Проучване от 2025 г. описва интегрирана руска мрежа, обединяваща държавни разузнавателни органи с организираната престъпност и рускоговорящи новобранци с криминално досие, за да извършват саботажи в цяла Европа - доказателство, според изследователите, че използването на крайнодесни прокси сили е само една нишка в по-широка хибридна архитектура на държавно насилие, която може да бъде отречена.
Имитация без идеология
Това, което случаят в Пловдив разкрива най-ярко, е пропастта между организационните намерения на върха на тази верига и идеологическата грамотност в основата й. Инструкторите на РИД и историческите кадри на РНЕ следват последователна доктрина. "Нощните вълци" и "Заветници" действат с ясна стратегическа подкрепа. Но убийците от Младежкия хълм почти сигурно не са имали значими познания за митологията на Баркашов или за учебната програма "Партизан" на РИД. Те наследяват вирусна естетика, лишена от доктрина, предадена чрез представлението на местен лидер в социалните мрежи.
Тази празнина не бива да се тълкува като успокоение. Хибридната война по своята същност не изисква всеки участник по веригата да разбира стратегическата логика, на която служи. Тя изисква само символите, тактиките и мрежите да се разпространяват достатъчно широко, така че част от получателите - било то организирани клетки като "Кръв и чест" или тийнейджъри, търсещи онлайн слава - да действат според тях.



ИМПЕРИАЛИЗЪМ С КРЪСТЧЕ, МАСКА НА „ОСВОБОДИТЕЛ“ И ПАНСЛАВИСТКИ ЛЪСКИ
Когато националното самочувствие мине през пералнята на пропагандата, излезе с имперски пагони и си сложи расо, получаваме една доста особена идеологическа конструкция: руzzки неонацизъм, гарниран с „руzzко православие“ и сервиран като освободителна мисия. 
В основата му стои старата рецепта:
„Ние сме велики, защото сме ние.“
„Другите трябва да ни бъдат благодарни, че ги освобождаваме… дори когато не са поискали.“
„Панславизмът е прекрасен, стига всички славяни да знаят кой е началникът.“ 
А когато имперските амбиции вече не могат да бъдат наричани империализъм, просто им се сменя етикетът. Малко „православие“, щипка „традиционни ценности“, лъжица „братство“, обилно количество пропаганда и voilà: империята внезапно се представя за спасител. 
Особено впечатляващ е номерът с „освобождението“: първо идва войската, после идва пропагандата, а накрая историческият разказ, в който освободеният трябва да благодари, че е бил… освободен от правото сам да решава съдбата си. 
Това не е панславизъм като равнопоставеност. Това е панславизъм с началник, където „братството“ има йерархия, а братята явно трябва да ходят строем. 
И така старият империализъм получава нов костюм:
кръст на ревера, „освободител“ на табелката и империя в джоба.
Само че смяната на етикета не променя съдържанието.
Империята си остава империя, дори когато си сложи ореол
В НАТО расте тревогата, че президентските избори във Франция през 2027 г. могат да засилят позициите на политици, които настояват за ограничаване на участието на страната в Алианса или дори за пълно напускане.
Сред най-известните критици на НАТО са Марин льо Пен и Жан-Люк Меланшон. Подобен сценарий би бил сериозен удар за Алианса, тъй като Франция е ядрена сила и една от водещите армии в Европа.
За Париж напускането на НАТО би означавало по-малко влияние върху общото военно планиране и загуба на част от механизмите на колективната отбрана. Самостоятелният ядрен потенциал не може напълно да замени предимствата на съюзническата система.
Според експерти по-изолирана Франция би могла да стане и по-уязвима към политически, информационен и хибриден натиск от страна на Кремъл.
Германски експерти предупреждават, че в страната може да действат най-малко 3000 активни или „спящи“ агенти, информатори и лица на влияние, свързвани с руски интереси.
Според медийни публикации подобни мрежи могат да присъстват в спортни клубове, културни организации, рускоезични общности и дори в структури, свързани с полицията и Бундесвера. Сред потенциалните обекти на интерес се посочват банки, корабостроителници, рафинерии, електроцентрали и друга критична инфраструктура.
Особено безпокойство предизвикват съобщенията за прикрити паравоенни структури, както и за вербуване на т.нар. „еднократни агенти“ за шпионаж, саботаж или разузнавателни задачи.
Въпреки че след началото на войната срещу Украйна Германия изгони десетки заподозрени руски разузнавачи, експертите смятат, че мрежите за влияние остават активни.
За Берлин това вече не е само въпрос на контраразузнаване, а част от по-широката хибридна конфронтация между Русия и Европа.
Вечерен обзор | 24.08.2026
Денят, в който цар мунчо първий зеленочорапест преброи Европа на пръсти, ремонтира Конституцията и лично обяви падането на чадъра
Ако някой е останал с впечатление, че понеделникът ще бъде скучен, гумен крадев се погрижи за обратното. На 24 август пишман-премиерът успя в рамките на една пресконференция да представи съдебна реформа, да поиска връщане на президентски правомощия, да обясни защо България я няма в „Коалицията на желаещите“, да омаловажи FREYJA, да се върне към американските самолети и да обяви, че държавният чадър над определени хора вече пада. Един човек, шест ресора и самочувствие за Министерски съвет в човешки размер.
Киев? Чакайте да ги преброя...
Факт: Репликата, която по-рано днес звучеше почти като измислена, е автентична. Попитан за отсъствието на България от срещата на „Коалицията на желаещите“ в Киев, клепоухият uguom заяви: „Видяхте колко лидери са в Украйна. Мисля, че се броят на не повече от пръстите на двете ми ръце.“ Добави, че това не е целият ЕС и че България е представена на честванията от посланика си. Репликата е потвърдена от БНР и от публикация по информация на БТА.
Сатира: Така българската външна политика официално напусна дипломацията и премина към предучилищната математика.
Едно, две, три... осем лидери.
Имам още два свободни пръста.
Следователно геополитическото значение на срещата е недостатъчно.
С тази методология можем да решим всички международни въпроси. Ако лидерите се побират на една ръка, не ходим. Ако трябват две, пращаме посланика. Над десет вече може да изпратим министър. А премиерът тръгва само ако трябва да събуе чорапите.
Особено пикантното е, че срещата беше хибридна, тоест физически присъстващите в Киев изобщо не представляват пълния състав на участващите държави.
Но защо да разваляме великолепен аргумент с някакъв си контекст?
FREYJA? И нея преброихме
Факт: На същия брифинг крадев отхвърли критиките около неучастието на България в инициативата FREYJA. Според него към нея засега са се присъединили девет държави от ЕС плюс Великобритания, няма източноевропейска държава, включително Полша, а параметрите и финансовите изисквания остават неясни. Той подчерта, че устойчивите решения за сигурността трябва да се вземат във форматите на ЕС и НАТО.
Сатира: Отново желязна логика.
Щом не участват всички, ние ще помогнем да не участват всички.
Така инициативата става още по-малка и следователно получаваме още по-силен аргумент да не участваме.
Това е геополитическият вариант на:
„Никой не ходи в този ресторант, защото е празен. Затова и аз няма да ходя.“
Многовекторността вече може да бъде дефинирана математически:
броиш участниците и избираш вектора с най-малко ангажименти.
„Безмер“: след седмица драма мунчо откри Тодор Живков
Факт: крадев днес атакува и тезата на Бойко Борисов американските самолети да останат в България, определяйки подобно поведение като „типично снишаване по тодорживковски“. Той отново подчерта, че двата самолета в „Безмер“ не са летели на юг, а само към държави от Алианса на север и запад.
Сатира: Само преди няколко дни цялата държава беше успокоявана, че няма опасност.
После охраната беше усилена.
После пишман-премиерът говори с Рюте.
После Гърция обсъждаше Patriot.
После самолетите си тръгнаха.
А днес научихме, че ако бяха останали, това щяло да бъде тодорживковско снишаване.
При това темпо до петък може да се окаже, че самолетите са си тръгнали не заради Иран, а защото лично цар мунчо първийй зеленочорапест ги е изпроводил с думите:
„Момчета, летете свободно. Аз поемам оттук.“
Съдебната реформа: рестарт на рестарта на реформата
Факт: Основният официален повод за днешната пресконференция всъщност беше представянето на раздел „Правосъдие“ от управленската програма 2026–2030. Кабинетът предлага единен национален план за съдебна реформа с конкретни срокове, политическа отговорност, публична отчетност и независим мониторинг. Предвиждат се промени при избора и атестирането на магистрати, ограничаване на продължителните командирования и прозрачни процедури за ключови назначения.
Сатира: България отново започва истинската съдебна реформа.
Не онази истинската от миналата година.
Нито предишната истинска.
Нито истинската преди нея.
Тази е наистина истинската истинска.
Разликата е, че вече има три стълба: „легитимност, интегритет и модернизация“.
Три думи, които звучат великолепно на PowerPoint и никога досега не са били обезпокоявани от прекомерно присъствие в българската съдебна система.
Бившият резилдент иска да върне властта на... президента
Факт: Най-политически любопитната част от представянето беше предложението на кабинета да бъдат възстановени правомощията на президента свободно да избира служебно правителство. крадев нарече сегашния модел източник на „уродливи резултати“ и припомни риска от блокиране на процедурата при ограничен президентски избор.
Сатира: Тук сюжетът вече е почти прекалено красив.
Човекът, който доскоро беше резилдент и назначаваше служебни кабинети, сега е пишман-премиер и предлага бъдещият президент отново да може да назначава служебни кабинети.
Това не е конфликт на интереси.
Това не е само носталгия по длъжностната характеристика. Това е страх, че мухлясалият зелен чорап може да бъде свален преждевременно.
Държава 2.0 постепенно започва да прилича на операционна система, в която цар мунчо просто мести администраторските права между различните си бивши и настоящи бюра.
Олигархията умря. Сега пада и чадърът
Факт: По случая с мощния GPS заглушител в „Драгалевци“ Радев заяви, че собствеността на джипа, на който е било устройството, е установена и е свързана със собствениците на проверяваните имоти. МВР потвърди изземването на автомобил и техника, а прокуратурата съобщи за шест претърсвания и назначени експертизи. Радев използва случая, за да заяви, че „държавният чадър“ пада, като спомена Пеевски, Борисов и прякора „Ами“. Конкретните политически зависимости, за които говори премиерът, са негово твърдение; разследването продължава и експертизите още не са приключили.
Сатира: Тук вече имаме сериен политически франчайз.
Миналата седмица:
„Олигархията е победена.“
Днес:
„Чадърът пада.“
Очаквам утре:
„Мутрите са демонтирани.“
В сряда:
„Задкулисието е изнесено за рециклиране.“
В четвъртък:
„Корупцията напусна страната през ГКПП Кулата.“
А в петък Министерският съвет може официално да съобщи, че България е приключила прехода и от понеделник вече ще живеем в Швейцария на Балканите — само че с български заплати и с плесенясал зелен чорап начело.
Главният номер
Днес няма конкуренция.
На 24 август 2026 г. цар мунчо първий зеленочорапест беше едновременно премиер, конституционалист, съдебен реформатор, специалист по ПВО, експерт по FREYJA, следовател на олигархията и геополитически калкулатор с десет пръста.
Но репликата на деня остава:
„Мисля, че се броят на не повече от пръстите на двете ми ръце.“
Защото в едно изречение тя събра цялата философия на Държава 2.0.
Сложният европейски въпрос за бъдещата архитектура на сигурността беше сведен до броене на хора на снимката.
Не дипломатически интерес.
Не място на България при вземането на решения.
Не стратегическо влияние.
Пръсти.
И ако някой ден историците се чудят как изглежда многовекторната външна политика на зеленочорапената епоха, няма да им трябва дебел учебник.
Ще им трябва една зелена чорапена корона и две ръце.