%20(2).gif)
.gif)
Дискусията относно бъдещето на двустранните отношения между София и Москва често се движи между две крайни решения: обявяването на настоящия посланик Елеонора Митрофанова за persona non grata (нежелано лице) и пълното прекратяване на дипломатическите връзки. Извън политическата реторика, международното право и държавният прагматизъм налагат разграничение между тези две действия въз основа на конкретни факти и последствия.
Обявяването на чужд дипломатически представител за нежелано лице е стандартен инструмент в международните отношения, уреден в член 9 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения. Задействането на тази процедура спрямо настоящия руски посланик се опира на следните регистрирани факти:
Нарушение на дипломатическия протокол: През последните години бяха фиксирани неколкократни публични изявления на Елеонора Митрофанова, съдържащи директни квалификации по адрес на българските институции, парламентарни решения и външнополитическа ориентация. Съгласно международния узус, намесата във вътрешните работи на приемащата държава е основание за прекратяване на акредитацията.
Асиметрия в дипломатическия състав: През 2022 г. България вече експулсира 70 руски дипломати и технически служители въз основа на доклади от държавните служби за сигурност (ДАНС) за дейност, несъвместима със статута им. Въпреки това, числеността на руското представителство в страната остава непропорционално висока спрямо българското присъствие в Москва.
Експулсирането на посланик е ясен дипломатически сигнал за защита на националния суверенитет, който не прекратява отношенията между държавите, а изисква подмяна на съответното лице.
2. ПЪЛНО СКЪСВАНЕ НА ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ ВРЪЗКИ: РИСКОВЕ И ПОСЛЕДСТВИЯ
Пълното преустановяване на отношенията (затваряне на посолства и консулства) е радикална стъпка, която в съвременната практика се предприема почти изключително при обявяване на война. Прилагането на този подход крие конкретни стратегически рискове:
Липса на консулска защита за български граждани: На територията на Руската федерация пребивават хиляди български граждани, както и исторически малцинства. Пълното затваряне на дипломатическите мисии лишава тези лица от административна и правна защита от страна на българската държава при извънредни обстоятелства.
Прекъсване на информационните канали: Наличието на дипломатическа мисия в държава, дефинирала България като „неприятелска“, е необходимо за поддържането на официален комуникационен канал при кризисни ситуации. Освен това легалните дипломатически представителства служат като база за оперативно наблюдение и събиране на информация от първа ръка.
Ескалация на хибридния натиск: Пълното скъсване на връзките дава формален повод на отсрещната страна да максимизира асиметричните си действия – кибератаки срещу критична инфраструктура, икономически саботажи и нелегална агентурна дейност, извън обсега на дипломатическия контрол.
Анализът на контраразузнавателните служби показва, че основният риск не произтича от присъствието на чужди дипломати, а от уязвимостта на вътрешната среда. Ефективното противодействие на хибридния натиск и дезинформацията не изисква дипломатическа изолация, а правоприлагане в границите на страната:
Наказателно преследване: Активиране на текстовете от Наказателния кодекс, касаещи престъпления срещу републиката и държавна измяна, спрямо политически фигури и държавни служители, за които има доказателства за нерегламентирани контакти и финансиране от чужди служби.
Финансов контрол: Затягане на мерките срещу изпирането на пари и проследяване на финансовите потоци, захранващи платформи за дезинформация и пропагандни мрежи.
Политическа изолация: Прекратяване на практиката на официални български представители да присъстват на събития, организирани от компрометирани дипломатически мисии, с което се неутрализира техният публичен легитимен ефект.
Заключение:
Държавническото поведение изисква прилагането на хладнокръвен прагматизъм. Обявяването на Елеонора Митрофанова за persona non grata е обосновано от нейните лични действия и нарушения на протокола. Пълното скъсване на дипломатическите отношения с Русия обаче би било контрапродуктивно за дългосрочните интереси на България. Сигурността на страната се гарантира не чрез затваряне на посолства, а чрез безапелационно функциониране на българските правоохранителни институции и служби за сигурност на собствена територия.
Но те са вече под руско влияние.
Призив на Шибиков до премиера Румен Радев
Гос..ин премиер, ситуацията с арогантността и бруталността в поведението на украинските бежанци у нас излиза от контрол. Ежедневно се споменава за тежки инциденти с тях, като закани и нападения над сънародници, побоища над беззащитни хора, поругаване и разрушаване на обществена и частна собственост. Лично усещам и забелязвам пасивност от страна на служителите, които са длъжни да осигуряват обществения ред и спокойствие. Те не трябва да бъдат пасивни и да се страхуват да прилагат категорично законовите мерки за възстановяване на реда. Украинците не са привилегировани и не трябва да търпим своеволията им. Ако трябва да бъдат въдворени в центровете за бежанците. Тук е ЗадДунайска, а не Украйна! Предприемете необходимите мерки днес, а не утре, когато ще е късно! Иначе ние орките ще вземем нещата в своите ръце
Шибиков инокулация в НАТО/Инокулация (от латински inoculatio) означава въвеждане на микроюрганизми, вируси, серуми или ваксини в организъм или хранителна среда.
.gif)
Танковете и щиковете нахлуват по пътеките,утъпкани преди това от дезинформацията
Дара като нищо може да предизвика масов натиск за демократизация на България и за промени, каквито хората отдавна очакват! Роди се не само звезда - роди се лидер, който може да влияе на дневния ред на държавата и чийто глас управляващите не могат да пренебрегнат! „Да, светът е много интересен и необятен в момента. Благодаря ви много за цветята. Аз имам и още много неща, които мога да предложа освен цветя. България е страхотна държава с много потенциал и аз най-накрая искам...
И Хитлер е дошъл на власт през урните. И Гьобелс го обяснява по радиото на цяла Европа. И немската индустриална олигархия ги подкрепи досущ като у нас.
Отделен въпрос е, че за тях са гласували по-малко от 1/5 гласоподаватели. А Радев нарече останалите „част от статистиката“.
Всички сме убедени, че изборите са нечестни и купени.
От 51% гласували, 44,95% или 1 444 920 българи, дадоха своя глас за „Прогресивна България“ начело с Румен Радев.
Радостин Василев говори публично за 300 000 купени гласа и за шашми с преференциите.
Купувани са цели избирателни секции със всички членове. Подмяната на вота става при попълване на протоколите около 300 000 фалшифицирани гласове.
Окончателното офрмяне до 44% е станало в ЦИК около 100 000 фалшифицирани гласове.
1 400 000 - 700 000 = 700 000 реални гласове договорени от ДПС, ГЕРБ и БСП по нареждане на Кремъл. ПБ няма собствени избиратели. Какви точно урни са секциите в махалите Пазарджик и Пловдив, които масово се преляха от ДПС към ПБ? Прогресистите още не са дали този отговор.
На практика 5 130 231 + 300 000 Фалш.Гласове= 5 430 231 българи изобщо НЕ са припознали Румен Радев /“Прогресивна България“/ като свой избор.
Резултатите от изборите руските медии ги пророкуваха 3 седмици преди изборите.
Днес, слушайки случайно сутрешния блок по една от "свободните" медии, дочух поредната глупост от един червен шаман за обявената война на зелените чорапи срещу големите търговски вериги, изкарвайки ги най голямото зло на демокрацията и, видиш ли, как ни ограбвали, като вдигали цените преди да имат рожден ден, за да можели да ни черпят за него! ТОТАЛНА ГЛУПОСТ И олигофрения!
След всичката глупост и помия, която се изля, ми стана едно СОЦносталгично и се сетих как тогава имаше една хлебарница, един месарски магазин в целия квартал... и ТОТАЛЕН монопол. Продаваха ни едни и същи БОКЛУЦИ на едни и същи завишени цени! Култова реплика от един стар филм: „Македонска наденица, 3.50 лв. килото" при заплата 120 лв.!
Та, да оставим тази носталгична нотка за тоалетната хартия и как живеехме в лукса на комунизма... друга ми беше идеята, как един от тези червени шамани комунисти не се сети да каже, че не цените на продуктите в големите вериги са високи, ами България е с най НИСКАТА минимална заплата в целия ЕС!!!!
Как един от тези зелени чорапи не каза как да ми вдигне доходите, ами тръгва на война с УЖ големите и лоши вериги! Не цените са проблемът, а заплатите, ама мунчовците не МЪЦВАТ по темата, защото бизнесът в България се държи на 80% от ЧЕРВЕНИ олигарси и ще им се наложи да повишават заплати...
Та, мили ми приятели, стара тактика на комуниста е да обяви за враг някой, който е абсолютно НЕВИНЕН! Намира си враг и почва да обвинява него за собствената си некадърност и престъпления!
Последно, АЗ СЪМ СУПЕР ДОВОЛЕН ОТ ГОЛЕМИТЕ ВЕРИГИ. АКО ПАЗАРУВАШ ОПРЕДЕЛЕН ПРОДУКТ, РЕДОВНО ГО ИМА НА ПРОМОЦИЯ ПОНЕ ДВА ПЪТИ В МЕСЕЦА И ИМАМ ИЗБОР!!!!!
ПРЕДЛАГАМ НА ЗЕЛЕНИЯ ЧОРАП НАПРАВО ДА НАЦИОНАЛИЗИРА ВСИЧКИ МАГАЗИНИ И ДА СВАЛИ ЦЕНИТЕ КОЛКОТО ИСКА... ТОГАВА ПРЕДВИЖДАМ ТАКЪВ ЖИВОТ, ЧЕ СИ ВИКАМ САМО ДАНО НЕ СТАВА!!!!!!!
ПОМНЕТЕ МИ ДУМИТЕ, ТЕЗИ ЩЕ КАТАСТРОФИРАТ ДЪРЖАВАТА, КАКТО САМО КОМУНИСТ МОЖЕ!!!!!!!!!!
“Пусни “Една българска роза” на откриването на Евровизия догодина.”
Радев не бил съветско/руски агентин ли? Тук корабче плува ли?
Четете бре, от четене глава не боли. Боли от назначения като това. Или по-скоро от зулумите, които подобни елементи са нанасяли, нанасят и ще нанасят на България и българчетата. Но те сами си ги избраха.
Прясно назначеният зам.-министър на енергетиката Любомира Ганчева е с дебели руски връзки. Била е заместник-председател на партията на агент "Гоце" - АБВ. Партия, оглавявана сега от Румен Ла Фонтейн, разработван по руска линия още през втората половина на 90-те години на миналия век, като кмет на Плевен. Това от чичо Тони да го знаете.
Но да се върнем към Любомира Ганчева - след това става съветник на Радев в президентството, а през 2022 г. е началник на кабинета на служебния енергиен министър Росен Христов. По негово време е подписан прословутият договор с турската държавна компания “Боташ” за резервиране на капацитет за доставка на природен газ. По него България плаща по близо 500 000 долара на ден без значение дали използва, или не резервирания капацитет.
През 2020 г. Ганчева е била в окупирания и незаконно анексиран от Русия украински полуостров Крим като наблюдател на референдума за промяна на руската конституция. Измененията позволиха на Владимир Путин да остане президент до 2036 г.
Тогава руските медии цитират Ганчева, която признава Крим за руски и се изказва против европейските санкции, наложени на Москва заради незаконната анексия и военните действия в украинския регион Донбас.
Четете бре, от четене глава не боли. Боли от назначения като това. Или по-скоро от зулумите, които подобни елементи са нанасяли, нанасят и ще нанасят на България и българчетата. Но те сами си ги избраха.
Прясно назначеният зам.-министър на енергетиката Любомира Ганчева е с дебели руски връзки. Била е заместник-председател на партията на агент "Гоце" - АБВ. Партия, оглавявана сега от Румен Ла Фонтейн, разработван по руска линия още през втората половина на 90-те години на миналия век, като кмет на Плевен. Това от чичо Тони да го знаете.
Но да се върнем към Любомира Ганчева - след това става съветник на Радев в президентството, а през 2022 г. е началник на кабинета на служебния енергиен министър Росен Христов. По негово време е подписан прословутият договор с турската държавна компания “Боташ” за резервиране на капацитет за доставка на природен газ. По него България плаща по близо 500 000 долара на ден без значение дали използва, или не резервирания капацитет.
През 2020 г. Ганчева е била в окупирания и незаконно анексиран от Русия украински полуостров Крим като наблюдател на референдума за промяна на руската конституция. Измененията позволиха на Владимир Путин да остане президент до 2036 г.
Тогава руските медии цитират Ганчева, която признава Крим за руски и се изказва против европейските санкции, наложени на Москва заради незаконната анексия и военните действия в украинския регион Донбас.
Идва тихо. Процедурно. "За оптимизация". "За по-малко напрежение". "За по-ефективна работа". "За пестене на време"...
Първо махат отчетността. После обезсилват парламента. После министрите спират да отговарят. А накрая, обществото свиква. Бавно, но свиква!
Използва се принципа на "налазването"! Бавното, равномерно, но сигурно "налазване".
Точно така умира демокрацията!!
Не с един удар, а с поредица от "малки" промени, които обаче концентрират власт и премахват контрола върху нея.
Когато изпълнителната власт вече не е длъжна да дава обяснения, това не е административна реформа. Това е предупреждение.
България е парламентарна република!!! Не едноличен режим с декоративен парламент.
Всяка власт, която бяга от въпроси, бяга и от отговорност. А власт без контрол неизбежно започва да се самозабравя и изражда.
Историята го е доказала многократно...
Борислав Недев
Минчев: Радев по-скоро смята, че натискът трябва да бъде върху Украйна, а не върху Русия!
Диктатурата никога не идва с танкове в първия ден.
Идва тихо. Процедурно. "За оптимизация". "За по-малко напрежение". "За по-ефективна работа". "За пестене на време"...
Първо махат отчетността. После обезсилват парламента. После министрите спират да отговарят. А накрая, обществото свиква. Бавно, но свиква!
Използва се принципа на "налазването"! Бавното, равномерно, но сигурно "налазване".
Точно така умира демокрацията!!
Не с един удар, а с поредица от "малки" промени, които обаче концентрират власт и премахват контрола върху нея.
Когато изпълнителната власт вече не е длъжна да дава обяснения, това не е административна реформа. Това е предупреждение.
България е парламентарна република!!! Не едноличен режим с декоративен парламент.
Всяка власт, която бяга от въпроси, бяга и от отговорност. А власт без контрол неизбежно започва да се самозабравя и изражда.
Историята го е доказала многократно...
Борислав Недев
Идва тихо. Процедурно. "За оптимизация". "За по-малко напрежение". "За по-ефективна работа". "За пестене на време"...
Първо махат отчетността. После обезсилват парламента. После министрите спират да отговарят. А накрая, обществото свиква. Бавно, но свиква!
Използва се принципа на "налазването"! Бавното, равномерно, но сигурно "налазване".
Точно така умира демокрацията!!
Не с един удар, а с поредица от "малки" промени, които обаче концентрират власт и премахват контрола върху нея.
Когато изпълнителната власт вече не е длъжна да дава обяснения, това не е административна реформа. Това е предупреждение.
България е парламентарна република!!! Не едноличен режим с декоративен парламент.
Всяка власт, която бяга от въпроси, бяга и от отговорност. А власт без контрол неизбежно започва да се самозабравя и изражда.
Историята го е доказала многократно...
Борислав Недев
Името никак не е избрано случайно, то е като коленопреклонно искане на тамга от шефа на азиатската орда в случая путлер!
Тя си е пряк наследник на прогресивнолибералната партия (1880-те и 1920-те години) най-проруската в българската история, разбира се наравно с БКП, БСП и мутации...
Първо си вдигнаха заплатите, след това ги замразиха
Муня миналата седмица ни проглуши че няма автоматично да увеличава заплати на министри депутати администрация, че един вид ще ги замрази защото водиш ли нямало пари. Тази седмица обаче научаваме, че всички тези звена са с увеличени заплати, а минималната пенсия ще бъде увеличена едва с 24€! Е това ако не е подигравка с основният му електорат здраве му кажи!
Само с два удара шайката на Румен Радев овладя българския парламент по начин, който ще отзвучи.
Никоя парламентарна група (освен ПБ) няма да може да създава комисии в новото НС. Никой законопроект (освен на ПБ) няма да има възможност да бъде разглеждан. Председателят (от ПБ) ще може да променя дневния рад както му скимне на Решетников, но само той. Въпросите, почивките, запознаването със законите - всичко ще трябва да става експресно. Ще се говори по-малко, дръзналите да говорят ще бъдат разследвани.
Когато копринките наложат авторитаризъм, после тоталитаризъм и накрая диктатура, елате ми се обадете.
Хубаво е да знаете какво ни предстои, остава да научим кога и как точно ще го свалим от власт с протести и бой по каските/фуражките.
Правителството на Румен Радев и екипът в енергетиката почти сигурно ще се опитат да „ремонтират“ договора с BOTAŞ и да покажат, че той не е чак толкова неизгоден, като периодично прекарват определени количества втечнен природен газ през него.
Проблемът е, че подобен ход може да се окаже форма на самонараняване, особено при доказване на неизгодност и особено ако се стигне до арбитраж.
Защото турската страна много лесно би могла да използва именно тези доставки като доказателство, че договорът е бил реално действащ и използваем, че инфраструктурата е функционирала и че Bulgargaz е имал възможност да го използва, но не е изпълнявал пълноценно финансовите си задължения.
И тук се вижда големият проблем – липсата на цялостна стратегия.
Ако договорът се използва реално, тогава трябва да се плаща по него. Не можеш да настояваш, че договорът е валиден и едновременно с това да искаш да плащаш само когато ти е изгодно или само за отделни периоди. Подобна логика трудно би издържала както търговски, така и юридически.
Но ако започне пълно обслужване на плащанията, тогава възниква другият проблем – финансовото състояние на Булгаргаз и неминуем колапс. Защото натоварването по договора е толкова голямо, че при реално и последователно изпълнение компанията рискува да потъне още по-дълбоко финансово.
Така се стига до класическия капан на лошо структурирания договор – ако не го използваш, плащаш бадева за неизползван капацитет; ако започнеш да го използваш частично, отслабваш собствените си аргументи срещу него; ако го използваш пълноценно, финансовият натиск става огромен.
И в крайна сметка остава най-неприятният факт – хората, които сключиха този договор, днес са принудени сами да се опитват да управляват последиците от него, но са последните, които могат да го направят. Защото "ползите" по договора от българска страна са вече консумирани /разпределени, а от турска тепърва ще се консумират.
Възможна ли у нас Прогресивна партия на умнокрасивите, по подобие на индийската Народна партия на хлебарките
22.05.2026 от Иво Инджев
Ще бъде обикновена баналност да река, че времената се менят бързо и по отношение на традиционната политика, без да подкрепя клишето с актуален пример. Той идва от Индия, къде се състоя политическо чудо. За три дни там е създадено като сатирична реакция на властта движение на граждани. То събра 18 милиона привърженици и надмина членската маса на управляващата от 2014 г. практически без сериозна конкуренция (до онзи ден) Индийска Народна Партия на премиера Нарендра Моди.
Създадена бе като подигравателна аналогия с властващата ИНП като “Народна партия на хлебарките”. Възникна като отговор на обидно изявление на председателя на Върховния съд Сурия Кант, който нарече младите безработни индийци “хлебарки” и “паразити” (нещо като хора с отпаднала необходимост в превод на актуален български “прогресивен” политически език).
Пародията на властта беше подхваната в интернет от младите и от сатирична платформа се превърна в гражданско движение.
Основано е от Abhijeet Dipke, специалист по политическа стратегия от Бостънския университет в САЩ. Движението на “хлебарките” възникна на основата на съществуващата от 2012 г. антикорупционна партия Aam Aadmi Party (AAP). Сред основанията за присъединяване към “хлебарките” е един младеж да си “признае”, че е безработен, мързелив и постоянно кисне в интернет. Както отбелязва БиБиСи по този повод, към движението се присъединяват и ветерани, които прегръщат идеята.
Индийските властници, разбира се, не са откриватели на обидните квалификации и конкретно на хрумването да определяш сънародници като хлебарки. Знаменосецът на (пост)комунистическото слово у нас, главният редактор на в. “Дума” Стефан Продев, обиждаше на “хлебарки, изпълзели на припек” българите, които се определяха като либерали, а той ги оплюваше още като реваншисти, реститутки, синове на думбази и пр.
Когато Продев падна (в житейския смисъл на думата, защото духовно все още го тачат въпреки пълния провал на прогнозите му за неизбежното тържеството на “милите хора” в България), знамето на езика на омразата пое от него по заслуги още по-злобния Александър Симов.
Бил съм лично неведнъж обект на гадни негови квалификации и подигравки. Изобщо не се свени да прави списъци от врагове, откроявайки най-отвратителните от тях поименно по скалата на своята бясна злъч. Продължи партийната традиция да бъдат оприличавани на хлебарки неугодни нему българи.
“Певците на свободата се оказаха хлебарките на диктатурата. Певци на полицейската кубинка. Ако не беше така отвратително, може би щеше да е смешно”, написа той миналата година.
Българите, обаче, се оказваме по-малко обидчиви от индийците. Не се засягаме обединително, когато ни се подиграват, че сме глупави и грозни, какъвто е смисълът на оплюването на “протестърите” и “жълтопаветниците” от жълтоклеветниците, които пръскат злъч срещу “ умните и красивите”, както една протестираща девойка определи веднъж своите съмишленици на площада, а думите й бяха превърнати в мръсен парцал за пропагандно омаскаряване от страна на жълтоклеветниците.
Ами ако нещо индийско вземе, че трепне внезапно у българите и решат да се обединят срещу арогантността на властта, която смята, че са с “отпаднала необходимост” или решава, че са част от онези “80 на сто дебили”, според проф. Иво Христов, надменния неизменен телевизионен говорител на рашистката арогантност в България?
Изглежда все така невъзможно, но и движението на “хлебарките” в най-многолюдната демокрация на света също би изглеждало немислимо до преди три дни. И все пак чудото се състоя там. Предстои да видим, дали ще бъде за три дни или ще разтърси все по-авторитарното управление на Моди и самодоволната му самодостатъчна партия. Току виж на бъдещи избори Моди се окаже пометен и тази мода стане заразителен пример за сваляне от амвона на нашата днешна модна политическа икона.
22.05.2026 от Иво Инджев
Ще бъде обикновена баналност да река, че времената се менят бързо и по отношение на традиционната политика, без да подкрепя клишето с актуален пример. Той идва от Индия, къде се състоя политическо чудо. За три дни там е създадено като сатирична реакция на властта движение на граждани. То събра 18 милиона привърженици и надмина членската маса на управляващата от 2014 г. практически без сериозна конкуренция (до онзи ден) Индийска Народна Партия на премиера Нарендра Моди.
Създадена бе като подигравателна аналогия с властващата ИНП като “Народна партия на хлебарките”. Възникна като отговор на обидно изявление на председателя на Върховния съд Сурия Кант, който нарече младите безработни индийци “хлебарки” и “паразити” (нещо като хора с отпаднала необходимост в превод на актуален български “прогресивен” политически език).
Пародията на властта беше подхваната в интернет от младите и от сатирична платформа се превърна в гражданско движение.
Основано е от Abhijeet Dipke, специалист по политическа стратегия от Бостънския университет в САЩ. Движението на “хлебарките” възникна на основата на съществуващата от 2012 г. антикорупционна партия Aam Aadmi Party (AAP). Сред основанията за присъединяване към “хлебарките” е един младеж да си “признае”, че е безработен, мързелив и постоянно кисне в интернет. Както отбелязва БиБиСи по този повод, към движението се присъединяват и ветерани, които прегръщат идеята.
Индийските властници, разбира се, не са откриватели на обидните квалификации и конкретно на хрумването да определяш сънародници като хлебарки. Знаменосецът на (пост)комунистическото слово у нас, главният редактор на в. “Дума” Стефан Продев, обиждаше на “хлебарки, изпълзели на припек” българите, които се определяха като либерали, а той ги оплюваше още като реваншисти, реститутки, синове на думбази и пр.
Когато Продев падна (в житейския смисъл на думата, защото духовно все още го тачат въпреки пълния провал на прогнозите му за неизбежното тържеството на “милите хора” в България), знамето на езика на омразата пое от него по заслуги още по-злобния Александър Симов.
Бил съм лично неведнъж обект на гадни негови квалификации и подигравки. Изобщо не се свени да прави списъци от врагове, откроявайки най-отвратителните от тях поименно по скалата на своята бясна злъч. Продължи партийната традиция да бъдат оприличавани на хлебарки неугодни нему българи.
“Певците на свободата се оказаха хлебарките на диктатурата. Певци на полицейската кубинка. Ако не беше така отвратително, може би щеше да е смешно”, написа той миналата година.
Българите, обаче, се оказваме по-малко обидчиви от индийците. Не се засягаме обединително, когато ни се подиграват, че сме глупави и грозни, какъвто е смисълът на оплюването на “протестърите” и “жълтопаветниците” от жълтоклеветниците, които пръскат злъч срещу “ умните и красивите”, както една протестираща девойка определи веднъж своите съмишленици на площада, а думите й бяха превърнати в мръсен парцал за пропагандно омаскаряване от страна на жълтоклеветниците.
Ами ако нещо индийско вземе, че трепне внезапно у българите и решат да се обединят срещу арогантността на властта, която смята, че са с “отпаднала необходимост” или решава, че са част от онези “80 на сто дебили”, според проф. Иво Христов, надменния неизменен телевизионен говорител на рашистката арогантност в България?
Изглежда все така невъзможно, но и движението на “хлебарките” в най-многолюдната демокрация на света също би изглеждало немислимо до преди три дни. И все пак чудото се състоя там. Предстои да видим, дали ще бъде за три дни или ще разтърси все по-авторитарното управление на Моди и самодоволната му самодостатъчна партия. Току виж на бъдещи избори Моди се окаже пометен и тази мода стане заразителен пример за сваляне от амвона на нашата днешна модна политическа икона.
Моля Ви, моля, кажете ми, че сънувам! Мария Захарова, за която в социалните мрежи твърдят, че е поклонник на духа, (но не на Светия Дух, а на онзи, живеещ в бутилката), подхилвайки се отново се изцепила: „На 15 май, Мая Санду (цитирам) нарече Русия „агресор, и най-голямата опасност за сигурността на континента днес, а вероятно и в следващите десетилетия“. Уж, по нейни думи, нашата страна (Русия) изпраща дронове срещу спящите мирни жители, прицелвайки се в болници, училища и електростанции. Иска ми се да попитам Мая Санду: дали е наред с главата…“
Европейският съюз провежда дълбока трансформация на своя подход към сигурността, заменяйки досегашните регулаторни инструменти с мащабно общо финансиране. В основата на този проект е засилената интеграция на индустрията, но този фокус липсва в България.
Samuil Dimitrov:
Представете си, че сте Пепи Еврото.
Прокурори ви козируват и изпълняват, полицаи ви пазят.
Вие можете да смачкате когото си поискате и да спасите от затвор когото си поискате.
Нещо като Бог, поне що се отнася до съдебната система.
Назначавате европейски и български прокурори, Главният ви идва на крака, подмятате си шегички, питате се как са жената и децата, пиете по кафе, лафите.
Вие решавате да вземете бизнеса на някой.
Почвате го с ваште прокурори, щото кво да го бавите тоя шмульо.
Арест, обвинения и т.н. Прокурорите му взимат златото, взимат му парите. Вие представяте фалшиви документи, че и златото, и парите са ваши.
Те не са, ама прокурорите са ваши и затова ви дават и златото, и парите.
На никой не му пука.
Обаче в един момент нещата тръгват да се прецакват.
Главният се опитва да ви счупи главата, щото смята, че вие се опитвате да го прецакате.
Вие бягате, никой не ви търси.
Образуват ви дело.
Не за търговия с влияние, не за корупция.
Заради фалшиви документи, чрез които ония двамата ваши прокурори са ви дали златото.
Минават години, осъждат ви.
На 2500 евро глоба. Толкова.
Еврото ще си плати с евро и е свободен.
Аз ако съм на Еврото, ше им ги платя тия 2500 евро на въшките, мишките и мизерниците от съдебната система, после отварям пак „Осемте джуджета“ и всеки ден се разхождам демонстративно по Витошка.
Да видят всички кой е шефът
Методиев: РАДЕВ ИЗЛЪГА БЪЛГАРИЯ! Той е новата фасада на олигархията!
„Категорично прегрупиране на олигархията, смени се фасадата – новата фасада след изхабяването на старите Бойко Борисов и Пеевски се нарича Румен Радев. Всички сигнали вече след едномесечното управление са налице, както по отношение на гласуванията в парламента, където трайно имаме гласувания между ГЕРБ, ДПС и „Прогресивна България“ на Румен Радев, така и по кадровата политика. Реално кабинетът „Желязков“ се преля в кабинета „Радев“.“
„Това са хора с дълги биографии и ако ги хванете да ги видите, списъците вече са публични, излизат навсякъде. От шефката на парламента, която е началник на кабинета на министър от кабинета „Желязков“, та до зам.-министрите в момента и областни управители, които са свързани или с ГЕРБ, ДПС, или се появяват и много „атакисти“, бивши кадри на НФСБ, които напълниха залата в НДК, където се представяше една уж либерална програма, а вече излязоха материали за това, че това са били основно подобни кадри от средно ниво на тези крайни партии, които явно виждаха някакъв реванш, някаква злоба и застанаха зад новия проект. Бих определил с една дума състава на настоящото управление – гнусно. По отношение на кадрите, на първи стъпки, на начин на провеждане на политиката, на лица, на арогантност спрямо опозиция, спрямо общество, бюджета, който вкара.“
„Нито са готови, нито могат, нито знаят. Оказва се, че кадрите са други. Или е продавал места в листите. Няма как да го обясниш. Ти девет години си бил президент и си правил седем служебни кабинета. Никой никога в историята не е правил такова нещо. И ти да нямаш пет човека за министри и половината ти министри да са от ИТН или другите, които са свързани със сегашния ВСС, като правосъдния министър, който е кадър от статуквото, министъра на земеделието, който беше определен като човек на Пеевски. От подобни обяснения само един наивник би си направил извода, че Радев е откровен. Абсолютно лъжа.“
„Целият екип в Министерството на финансите е свързан с ДПС“
„За кадровата политика той трябва да дължи много сериозни отговори, защото през кадрите върви и управлението, а и се виждат и зависимостите. Там е изключително уязвим и очевидно излъга обществото. Не е това, което обещаваше.“
„Ще имаме усвояване на власт, усвояване на системи, опит за изграждане на собствена клиентела, силовите структури да ни пазят, по места прогресисти, чрез масови назначения, чрез олигархични структури и зависимости. Много реверанси ще има към пенсионерите, защото това е електорално тяло, което очевидно подкрепи в голямата си част Радев. Да не забравяме, че в момента това е пенсионерско управление.“
„Това, че си измамил втори, трети, пети, и си го използвал, за да достигнеш до определяна позиция, не е достойно, не е благородно. И рано или късно винаги завършва по един и същи начин. Така че за него е важен вече изходът от политиката, независимо кога ще е, а не толкова моментната му победа, която се оказа измама.“
„Те не са управници с достойнство, които да си защитават националния интерес, да искат той да е равен на останалите европейски народи, модерен, с развито общество, технологично, балансирано – искат да си наложат този селяндурски модел, байганьовски модел на управление. Имаме си и поредния Бай Ганьо на власт.“
Оставете Радев на мира, ако прави това което е обещал, Путин ще го гръмне. Това ли искате ?
Преди броени часове в Копривщица се разигра грозен, национален театър. Русофилът и политически номад Румен Петков, под ръка с руската посланичка Елеонора Митрофанова, откриха изложба с „руски архиви“ за Априлското въстание. Сайтът „Поглед.инфо“ веднага заля мрежата с патетични статии как в Копривщица били показани „истинските документи“, а не „европейски ценности“.
Но за хората, които мислят с главите си и четат документи, това събитие е официално доказателство за един от най-големите обири на ХХ век – кражбата на българския държавен архив!
ИСТИНАТА ЗА ДОКУМЕНТИТЕ: КАК СЪВЕТИТЕ НИ ОГРАБИХА
Когато през септември 1944 г. Червената армия окупира България, първото нещо, което правят съветските специални служби, е да конфискуват и изнесат в Москва целия държавен архив на Царство България.
Какво ни откраднаха: Изнесени бяха милиони документи – секретните архиви на Министерството на външните работи, на полицията, разузнаването, личните архиви на царското семейство, както и безценни исторически свидетелства за възраждането и освободителните ни борби.
Защо го направиха: За да ни държат в пълно подчинение. Когато притежаваш архива на една нация, ти можеш да пренапишеш историята ѝ, както ти изнася. Можеш да изтриеш истината и да я замениш с пропаганда – точно това, което правеха 45 години.
До днес, през 2026 г., Руската федерация официално отказва да върне тези документи на България, обявявайки ги за „военен трофей“. Чувате ли? Нашата история е техен трофей!
ЦИНИЗЪМ ПРЕД ОЧИТЕ НА ЦЕЛИЯ НАРОД
Вместо българското правителство да изгони Митрофанова заради системни провокации, или поне да изиска официално връщането на заграбената ни памет, родните политически паразити като Румен Петков организират събития, за да се кланят на окупатора.
Митрофанова има наглостта да идва в сърцето на българското Възраждане – Копривщица – и да ни показва на парче нашите собствени документи, откраднати от Москва. Това не е културен обмен. Това е очевадна, демонстративна акция, с която ни казват в очите: „Ние притежаваме миналото ви, ние контролираме и настоящето ви. Ние ви водим към Русия.“
И докато администрацията в София „мънка предпазливо“, чуждите агенти съвсем спокойно разиграват конете си из българските градове.
РАВНОСМЕТКАТА: КОИ СА ИСТИНСКИТЕ ПАРАЗИТИ?
В предишния епизод ви казахме, че има български предприемачи, които работят 25 часа в денонощието, за да хранят хиляди хора, въпреки рекета на политиците. Ето ги сега истинските паразити – хора като Румен Петков. Политически брокери, които през целия си живот са били на държавна софра, а днес обслужват чужди посолства и прокарват чуждо влияние в ущърб на собствената си родина.
М.... гадовете им русофилски, докога ще търпим да ни крадат историята, да ни сочат с пръст откраднатите ни документи и да ни обясняват, че трябва да сме им благодарни?
Няма по нагли боклуци от комунисти и руснаци...
ДЕЛА И ДОКУМЕНТИ: РУМЕН ПЕТКОВ И МИТРОФАНОВА – НАГЛОСТТА ДА НИ ПОКАЗВАШ ОТРЕЗАНАТА ГЛАВА НА БЪЛГАРСКИЯ АРХИВ
КАК ЧУЖДИТЕ АГЕНТИ ДЕМОНСТРИРАТ, ЧЕ НИ ВОДЯТ КЪМ РУСИЯПреди броени часове в Копривщица се разигра грозен, национален театър. Русофилът и политически номад Румен Петков, под ръка с руската посланичка Елеонора Митрофанова, откриха изложба с „руски архиви“ за Априлското въстание. Сайтът „Поглед.инфо“ веднага заля мрежата с патетични статии как в Копривщица били показани „истинските документи“, а не „европейски ценности“.
Но за хората, които мислят с главите си и четат документи, това събитие е официално доказателство за един от най-големите обири на ХХ век – кражбата на българския държавен архив!
ИСТИНАТА ЗА ДОКУМЕНТИТЕ: КАК СЪВЕТИТЕ НИ ОГРАБИХА
Когато през септември 1944 г. Червената армия окупира България, първото нещо, което правят съветските специални служби, е да конфискуват и изнесат в Москва целия държавен архив на Царство България.
Какво ни откраднаха: Изнесени бяха милиони документи – секретните архиви на Министерството на външните работи, на полицията, разузнаването, личните архиви на царското семейство, както и безценни исторически свидетелства за възраждането и освободителните ни борби.
Защо го направиха: За да ни държат в пълно подчинение. Когато притежаваш архива на една нация, ти можеш да пренапишеш историята ѝ, както ти изнася. Можеш да изтриеш истината и да я замениш с пропаганда – точно това, което правеха 45 години.
До днес, през 2026 г., Руската федерация официално отказва да върне тези документи на България, обявявайки ги за „военен трофей“. Чувате ли? Нашата история е техен трофей!
ЦИНИЗЪМ ПРЕД ОЧИТЕ НА ЦЕЛИЯ НАРОД
Вместо българското правителство да изгони Митрофанова заради системни провокации, или поне да изиска официално връщането на заграбената ни памет, родните политически паразити като Румен Петков организират събития, за да се кланят на окупатора.
Митрофанова има наглостта да идва в сърцето на българското Възраждане – Копривщица – и да ни показва на парче нашите собствени документи, откраднати от Москва. Това не е културен обмен. Това е очевадна, демонстративна акция, с която ни казват в очите: „Ние притежаваме миналото ви, ние контролираме и настоящето ви. Ние ви водим към Русия.“
И докато администрацията в София „мънка предпазливо“, чуждите агенти съвсем спокойно разиграват конете си из българските градове.
РАВНОСМЕТКАТА: КОИ СА ИСТИНСКИТЕ ПАРАЗИТИ?
В предишния епизод ви казахме, че има български предприемачи, които работят 25 часа в денонощието, за да хранят хиляди хора, въпреки рекета на политиците. Ето ги сега истинските паразити – хора като Румен Петков. Политически брокери, които през целия си живот са били на държавна софра, а днес обслужват чужди посолства и прокарват чуждо влияние в ущърб на собствената си родина.
М.... гадовете им русофилски, докога ще търпим да ни крадат историята, да ни сочат с пръст откраднатите ни документи и да ни обясняват, че трябва да сме им благодарни?
Няма по нагли боклуци от комунисти и руснаци...
Прозрението на Радев, че Дара е станала част от европейската политика, не е комплимент от устата на един евроскептик
Иво Инджев
Радев каза днес на Дара, че тя вече е част от европейската политика.
Това (негово прозрение) си е направо куриоз. Защото го казва в момент, в който той става все малко част от европейската политика.
Бойкотира европейската среща в Букурещ във формат от 9 страни от югоизточния фланг.
Отказа подкрепа за Международен трибунал за военния престъпник начело на рашисткия режим с “аргумента”, че нямало смисъл, тъй като той не е капитулирал, нито е заловен.
Назначава за шеф по организацията на “Евровизия” в България човек, който се е заявил многократно не просто като евроскептик, а и конкретно като противник на най-знаменития песенен конкурс в света.
Демонстрира разминаване с позицията на своя германски домакин Фридрих Мерц за европейската подкрепа за Украйна по време на посещението си в Берлин на 19 май.
Така дешифрира какво под разбира “силен глас” на България в Европа пред силния глас на Дара, на която сега вече се подмазва.
Дара му спести логичната реплика “ аз може да съм вече част от европейската политика, но ти не беше и все така не си част от нея”.
Радев трябва да знае, че не всички са дарени с тактичността и търпението на Дара, която понесе доста подли удари от патриотари със сходен профил на Радев, но го нямаше тогава да вземе (нейната) страна.
При продължаваща негова антиевропейска политика го чака евробългарска бангаранга
Радев каза днес на Дара, че тя вече е част от европейската политика.
Това (негово прозрение) си е направо куриоз. Защото го казва в момент, в който той става все малко част от европейската политика.
Бойкотира европейската среща в Букурещ във формат от 9 страни от югоизточния фланг.
Отказа подкрепа за Международен трибунал за военния престъпник начело на рашисткия режим с “аргумента”, че нямало смисъл, тъй като той не е капитулирал, нито е заловен.
Назначава за шеф по организацията на “Евровизия” в България човек, който се е заявил многократно не просто като евроскептик, а и конкретно като противник на най-знаменития песенен конкурс в света.
Демонстрира разминаване с позицията на своя германски домакин Фридрих Мерц за европейската подкрепа за Украйна по време на посещението си в Берлин на 19 май.
Така дешифрира какво под разбира “силен глас” на България в Европа пред силния глас на Дара, на която сега вече се подмазва.
Дара му спести логичната реплика “ аз може да съм вече част от европейската политика, но ти не беше и все така не си част от нея”.
Радев трябва да знае, че не всички са дарени с тактичността и търпението на Дара, която понесе доста подли удари от патриотари със сходен профил на Радев, но го нямаше тогава да вземе (нейната) страна.
При продължаваща негова антиевропейска политика го чака евробългарска бангаранга
КОЙ РАЗПОРЕДИ ТОВА ПРАВИТЕЛСТВО?
НОВА ПОРЕДИЦА 1
Приятели, в нашето свободно пространство за истина, което вече се чете от над 2 350 000 българи, стартираме нова аналитична поредица: „Кой разпореди това правителство?“. След бързата оставка на Румен Радев от президентския пост и светкавичното му конструиране на парламентарно мнозинство, в изпълнителната власт се настани структура, която изисква детайлен разбор. В този първи епизод повдигаме документите, за да проследим първите действия на новия кабинет и да проверим има ли реална промяна, или наблюдаваме класически политически маскарад.
КОЙ РАЗПОРЕДИ ТОВА ПРАВИТЕЛСТВО?
ЕПИЗОД 1: МАСКАРАДЪТ С 29-ТЕ МИНИСТРИ И РЕСТАВРАЦИЯТА НА ЧЕРВЕНИЯ СИНДИКАТ
Официалното поемане на изпълнителната власт от кабинета „Радев“ беше рекламирано като край на институционалната криза и начало на „социален просперитет“. Суровите факти от първите две седмици на управлението обаче очертават коренно различна реалност. Зад кулисите се извършва мащабна подмяна, подчинена на стари номенклатурни правила.
Ето хронологията на фактите:
1. Сигурност и „Маскарадът с охраната“
Единствената видима и шумно рекламирана промяна от първия ден на кабинета беше демонстративната реорганизация в службите за сигурност и охрана. Засиленият фокус върху „охраната на големите политически играчи“ и т.нар. „прасета на прехода“ от народа, послужи за перфектен медиен параван. Тази димна завеса имаше една цел: да убеди масовия избирател, че се води лична битка със статуквото, докато в същото време реалните лостове на икономическо влияние се преразпределят тихомълком под масата.
2. Фискалният парадокс: Големите приказки срещу заемите
Предишното служебно правителство на Андрей Гюров остави държавната хазна с няколко милиарда лева наличен фискален резерв и стабилни баланси.
Реалността: Вместо обещаната „борба с високите цени“ и инфлацията, новият кабинет ограничи действията си до празна политическа реторика.
Заемите: Още на втория ден от встъпването си в длъжност, финансовият екип на новото управление започна да говори за необходимостта от теглене на нови мащабни държавни заеми. Това повдига въпроса: къде отиват спестените милиарди и защо се залага дългово бъдещето на данъкоплатците, преди да е предложена каквато и да е икономическа програма?
3. Реставрацията: Завръщането на корупционерите и ДС апарата
Най-сериозният институционален удар беше извършен в администрацията. Новото правителство разду структурата до безпрецедентните 18 министерства и рота от 29 министри и вицепремиери. Единствената оперативна дейност на тази огромна машина в момента е извършването на масови чистки.
Кадровият реванш: Държавни служители и кадри, уволнени по времето на Гюров поради съмнителни корупционни практики или дефицит на ценз, се назначават обратно на ключови позиции в министерствата, регулаторите и държавните дружества.
Змиярникът на Държавна сигурност: Наблюдаваме безпрецедентно концентриране на целия остатъчен елит на бившата Държавна сигурност (ДС) и идеолозите на комунистическия режим. Ключовите постове в министерствата се попълват от директни наследници и фамилно обвързани лица с бившия агентурен апарат. Обещаната „борба с олигарсите“ бързо се превърна в класическо присвояване на олигарси в ПБ и икономически потоци към новата управляваща партия, действаща по модела на стария руско-комунистически кодекс.
4. Хибридният щит на Петата колона
За да се неутрализират анализите на сериозните медии, които показват пълната административна неграмотност на кабинета, беше задействан огромен дигитален ресурс. Руската пета колона в България – чрез контролирани медии, сайтове и десетки фабрикувани страници-еднодневки в социалните мрежи – преля интернет пространството с координирани рояци от тролове. Те заливат мрежата с дезинформация, носталгични статии за социализма и фалшиви скандали, за да заглушат разкритията за реалните действия на министерствата.
5. „Бангаранга“ за капак
И докато държавният апарат е зает да уволнява експерти и да ги заменя с „червена боя“, за маскировка на масите беше пуснат официалният ангажимент на държавата около организирането на „Евровизия 2027“ в София след година. Докато народът се вълнува от класации и песни, 29-те министри пренаписват финансовите и парламентарните правила на страната на тъмно.
Равносметката:
Кабинетът „Радев“ не е правителство на промяната – то е правителство на реставрацията. Кой разпореди сглобяването на тази машина, която за две седмици върна България в орбитата на ДС и Кремъл? Кой? Кой? Кой? Отговорът се крие във фактите: когато едно управление започне със скриване на корупционери, теглене на милиардни заеми и масиран руски тролаж, то изпълнява чужда, а не българска поръчка.
В следващия епизод ще осветим конкретните им гениалности на връщането на страната в 19 век и Русия!
Коя е истинската причина нашите русофили да карат западни, а не руски коли, и да предпочитат да живеят и работят на Запад, а не в Русия? Моята публикация в ютуб-канала "Паралел 42" със заглавие "Колко са истинските русофили у нас?" стана причина за изказването на гениално твърдение от страна на една страстна путинолюбка, ето го и тук (публикувам го в оригиналния му вид, с грешките!), а под него е моят коментар: Защо пък ние Русофилите да не караме западни коли, да не учим в западни колежи. Така по лесно опознаваме запада и разбираме от какво да се пазим.
Моят коментар: Така значи, като живеете на Запад и карате западни коли, вие, русофилите, опознавате добре врага, тъй ли, другарко?! Това е велико и сюблимно, другарко: ний, русофилите, казвате, караме не руски, а западни коли и избираме да работим и да живеем не в Русия, а в западни страни, щото така по-лесно опознаваме врага и разбираме от какво следва да се пазим!
Велика сте, другарко, искате да кажете, че вий, русофилите, сте нещо като руски шпиони в развитите и проспериращи страни на Европа и Америка и там не само че изучавате ситуацията и реалността, ами и, според възможностите си, се борите със Запада, правите диверсии и прочие, т.е. помагате за съсипването на "лошия Запад"?! А най-вече предавате важна разузнавателна информация на КГБ, нали така, правилно ли ви разбрах тъй авангардната мисъл, другарко?!
Преди Русия да ни спре газът през 2022г.България и го плащаше по$792/1000м3.Сега Китай иска цена от$50/1000м3.а Русия плаче!
РУZИЯ БАВНО, ТЕЖКО И СИСТЕМНО ЗАГИВА
Зад фасадата на „устойчивостта“, руzката икономика започва да показва все по-дълбоки признаци на изтощение. Войната години наред беше представяна като двигател на растежа, но истината вече трудно може се прикрива и ръждата започва да избива - моделът започва да се пропуква отвътре.
Военните разходи създадоха пълна илюзия за икономическа активност. Заводи работят на пълни обороти, бюджетът излива огромни средства в отбранителния сектор, а официалната статистика дълго време рисуваше картина на „стабилност“. Само че войната не създава нормална икономика. Тя създава икономика на изтощението.
РуZия днес страда от четири огромни проблема.
1. Недостиг на хора
Милиони млади и работоспособни руzнаци или напуснаха страната, или бяха погълнати от войната и военната индустрия. В някои отрасли липсата на кадри вече е катастрофална. Няма инженери, няма специалисти, няма работници. Цели региони се обезлюдяват, а демографската криза се задълбочава.
2. Инфлация и високи лихви
Цената на живота расте, а Централната банка е принудена да държи високи лихви, за да овладява инфлацията. Това убива кредитирането, инвестициите и малкия бизнес. Обикновеният руzнак плаща войната всеки ден чрез по-скъпи храни, по-скъпи услуги и все по-труден достъп до нормален живот.
3. Технологична изолация
Руzия може да произвежда ракети и снаряди, но това не означава модерна икономика. Санкциите постепенно режат достъпа до технологии, оборудване, софтуер и високотехнологични компоненти. В краткосрочен план системата оцелява. В дългосрочен - започва изоставане, което трудно се наваксва.
4. Зависимостта от войната
Това е най-опасното. Огромна част от икономическия растеж вече зависи директно от военните разходи. Тоест държавата трябва постоянно да налива още и още пари във войната, за да поддържа илюзията за икономическо движение.
Войната по принцип не строи бъдеще, тя изяжда бюджета, инфраструктурата, образованието, здравеопазването, регионите и човешкия капитал.
Докато Москва и елитът на Кремъл концентрират огромно богатство, малките населени места плащат тежката цена. Бедни региони дават непропорционално много мобилизирани хора, социалните услуги се режат, местните бюджети се задъхват, а дълговете растат. Руzия все повече прилича на държава с две скорости. Едната е военната икономика на Кремъл, а другата е обедняващото общество извън телевизионната пропаганда. Най-страшното за една икономика не е само онзи срив, който често проруzките анализатори определят за моментен, а дългосрочното разяждане отвътре - загуба на хора, технологии, инвестиции, доверие и перспектива.
Руzия оцелява не защото е силна, а защото милитаризира агресивно икономиката си, но уверено изяжда бъдещето си, стабилно източва регионите, амбициозно гори резервите си, живее от войната и жертва цивилната икономика, за да поддържа фронта. А най-важното е, че дори самият Кремъл вече признава, че моделът вече се пропуква. Живеем в историческо време. Ще видим окончателния разпад на Империята на злото.
Цвета Кирилова
КРЕМЪЛ ОБЯВИ ГАРИ КАСПАРОВ ЗА МЕЖДУНАРОДНО ИЗДИРВАНЕ. ТОЙ Е ОБЯВЕН ЗА "ЧУЖДЕСТРАНЕН АГЕНТ" И Е ВКЛЮЧЕН В РУСКИЯ "РЕГИСТЪР НА ТЕРОРИСТИТЕ".
Бившият световен шампион по шахмат Гари Каспаров беше обявен от руски следователи за международно издирване - той е обвинен в "оправдаване на тероризма" и по два случая на нарушаване на действащите в Русия правила за дейността на "чуждестранните агенти".Каспаров е признат за "чуждестранен агент" и е включен в "регистъра на терористите", пише контролираната от Кремъл агенция ТАСС, цитирана от БТА.На 22 декември 2025 г. съдът в Москва постанови спрямо Каспаров мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 2 месеца от "момента на предаването му на руските правоохранителни органи" при екстрадиция или депортиране на територията на Руската федерация, или от момента на фактическото му задържане на територията на Русия.Първоначално на Каспаров е било повдигнато обвинение по чл. 205.2, ал. 2 от Наказателния кодекс на Русия за публично "оправдаване на тероризма" чрез информационно-телекомуникационни мрежи, включително интернет. По това обвинения той може да бъде осъден на 5 до 7 години лишаване от свобода, както и на забрана за заемане на определени длъжности или за упражняване на определена дейност за срок до 5 години.По-късно Каспаров е бил задочно обвинен и в извършването на две "престъпления" по чл. 330.1, ал. 2 от Наказателния кодекс на Русия за нарушаване на "реда за дейността на чуждестранните агенти". По един от двата случая законът предвижда до 2 години лишаване от свобода или глоба.Министерството на правосъдието на Русия включи Каспаров в списъка на "чуждите агенти" през май 2022 г. Като основание беше посочено „осъществяване на политическа дейност“, като се твърдеше, че той е агент на Украйна и на американската правозащитна организация „Хюман райтс уоч“.Руските съдилища нееднократно са привличали Каспаров към административна отговорност за нарушения на закона за чуждите агенти.Той от години живее извън пределите на Русия.
Според българския премиер г-н Радев:
“Създаването на трибунал срещу президента на една държава има ефект, когато тя е победена, капитулирала и нейният лидер е пленен.”
За справка:
Международният наказателен трибунал за бивша Югославия е създаден през 1993г. По това време, бившата Югославска народна армия и нейните издънки контролират значителни територии в Хърватия, огромна част от Босна и Херцеговина, Сараево и Дубровник са под обсада.
Никой не си представяше, че сръбските сили ще бъдат изцяло прогонени от Хърватия, мирното споразумение за Босна не беше изобщо на хоризонта.
Хърватия освободи окупираните си територии през 1995г., тогава беше оформена и сегашната нестабилна Дейтънска формула на конфедерацията в БиХ.
Остатъчна Югославия никога не е “капитулирала”. След Косовската криза от 1999г. тя просто изтегли войските си от Косово, режимът остана на власт.
Милошевич падна през есента 2000г., беше арестуван и предаден на трибунала през 2001г. В крайна сметка почина преди да бъде осъден.
Няма никаква логика срещу Владимир Путин да не бъде създаден трибунал с аргумента, че Русия не е капитулирала и той не е пленен. Русия най-вероятно няма да “капитулира”. Каква ще е личната съдба на Путин няма как да знаем. Но разследването дали той е виновен за военни престъпления и престъпления срещу човечеството НЕ зависи от това дали е на власт.
Малко се притеснявам за нивото на американското военно образование. Или пък нивото на искреност на възпитаниците му.
*Прочее, трибуналът в Нюрнберг е създаден след капитулацията на Нацистка Германия единствено, защото Сталин е бил против всякакви трибунали и е настоявал за незабавни екзекуции без съд, по съветските правила…
Докато Европа векове наред си играе на досадни неща като парламенти, закони и спорове кой какви права има, Москва сякаш е избрала друга историческа GPS-навигация: „След 300 км завийте към степта и продължете направо към Хана.“
Русия обича да се представя като наследник на Рим, Византия и православната цивилизация. Но ако се загледаме в начина, по който функционира властта, картината подозрително напомня повече на обновена версия на „Монголска империя 2.0 – Кремъл Edition“.
Историческият сюжет?Москва не просто оцелява под Златната орда.
Тя става нейният отличник по дисциплина и събиране на данъци. Ако е имало курс „Как да угодиш на Хана и да оцелееш в корпоративната степ“, московските князе явно са били със златен медал.
Операционната система на властта:
Един център Един Вожд Един правилен отговор И бонус функция: несъгласието автоматично се третира като системна грешка. 
Докато на Запад кралете поне са били тормозени от закони, аристократи и Църква, из евразийската версия на управлението правилото често звучи така:
"Всичко принадлежи на държавата… а държавата случайно живее в Кремъл."
Олигарсите?Не точно рицари на свободния пазар, а по-скоро временни пазители на съкровищницата.
Докато се покланят правилно, всичко е прекрасно. Ако не… историята познава доста внезапни „финансови преосмисляния“.
Имперският инстинктОт Казан до Сибир, картата расте така, както човек в казино казва:
"Само още една територия и спирам."
А когато през 90-те се пробва западна демокрация, резултатът за мнозина изглеждаше като да инсталираш нов софтуер върху система, която поколения наред е работила на режим „Силен лидер + централен контрол“.
Натискаш „свобода“, а изскача прозорец: „Error 404: доверие в институциите not found.“
Разбира се, историята никога не е черно-бяла и Русия е много повече от карикатура или една единствена историческа линия.
Но дебатът остава любопитен:
дали Кремъл е наследник на Рим… или просто най-луксозната шатра, която степта някога е построявала?
РПЦ се превърна в религиозен клон на Министерството на отбраната на Руската федерация. Вместо да проповядва за мир, духовенството официално служи и оправдава войната. Индулгенция за убийство: Патриарх Кирил официално обяви, че смъртта във войната в Украйна „измива всички грехове“. Всъщност Църквата обеща автоматичен билет към небето за участие в агресията. "Свещена война": В официален документ на РПЦ (наказанието на Световната руска национална катедрала, председателствана от Кирил) нахлуването в Украйна е наречено "свещена война", а самото завземане на земите е "мисия за защита на света от натиска на глобализма и сатанизма. " Освещаването на оръжия: Руските свещеници редовно и системно освещават танкове, артилерия, ракетни комплекси (включително ядрени) и дронове, изпратени Военни свещеници масово се изпращат на фронта. Задачата им не е да оказват психологическа помощ, а да мотивират войниците да влязат в битка и да премахнат страха от смъртта. Изчистване на несъгласните: В самата Църква е въведена строга цензура. Всеки руски свещеник, който публично се моли за мир или заменя думата "победа" с "мир" в молитвите си, незабавно се лишава от здравия разум и изгонва (както се случи с Алексей Умински, Йоан Курмояров и други)
