https://www.youtube.com/watch?v=mqVanm5mrmA
https://www.youtube.com/watch?v=LjcHWzapkCo
Колко е древно Одриското царство?
Презентация "Траките през античността"
ТРАКИ, ИЛИ БЪЛГАРИ – КОЕ Е ПРАВИЛНОТО ИМЕ?
Историята на народа ни започва много отдавна – не през прословутата 681-ва, когато уж са се смесили бледи северняци и мургави азиатски пришeлци, а повече от 6000 години преди това време. Hа Балканите наистина е станало смесване на няколко групи хора, но то е започнало не през ранното Средновековие, а през далечната Новокаменна епоха. Не е известно как са се наричали предците ни по това време, колектимно име в този период със сигурност не е имало, но по-късно, през Бронзовата епоха, за тях е употребено името траки.
Относно значението на този етноним все още се водят спорове. Едни учени смятат, че прототип за името траки, трябва да се търси в племенното название травси. Други са на мнение, че хората наречени най-рано траки са споменатите в египетските хроники от времето на Рамзес III страховити бойци познати като тереш. Намират се дори и изследователи, които виждат в името на дерзеите (дерзиките - дръзките) прототип на етнонима траки.
Трябва да се спомене и това, че според италианската лингвистка Луиджия Ахилея Стела, по време на Бронзовата епоха е съществувало географско име Тракия, което е регистрирано в микенските архиви като ТE-RE-QE-WI-JA (Терекеуия). Това име обаче е важало само за една сравнително малка група хора - навярно само обитателите на земите край Бяло Море, познато и като Тракийско.
Пак през Бронзовата епоха, в египетските летописи са споменати същo пелесет, шерден, уешеш, текер, мешуеш. Поне за мен, това са древнобалканските народи пеласги, серди, веси (беси), тевкри, мизи. От тези названия става ясно, че племенните формирования, за които пишат Херодот, Страбон и др. са се оформили в един доста ранен период.
Пеласги и др. техни роднини пленени от армията на Рамзес III - по Salimbeti, D'amato http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples66.jpg
Трудно е да се отговори със сигурност – защо името траки е избрано за колективно название на нашите деди по време на Античността. Навярно това се дължи на факта, че дерзеите са съседи на гърците, които ползват названието траки за всички хора говорещи близки наречия до това на дерзеите.
След няколко века, по време на късната Античност, като колективно название на дедите ни става популярно името на бесите. Така са наричани всички хора спадащи към коренното население на Балканите, независимо от това дали действително са били беси, или пък дардани, пеони, трибали и др.
Gustav Droysen (1838 — 1908) - Allgemeiner historischer Handatlas in 96 Karten mit erläuterndem Text Bielefeld, Velhagen & Klasing 1886, https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b1/Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg/800px-Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg
С настъпването на Ранното Средновековие името на мизите придобива популярност и започва да се употребява за старите балканци. Паралелно на мизи се употребява и названието българи, като то остава дълго време, а и се превръща в последното колективно име на предците ни.
По принцип името българи е много древно. Със сигурност то е съществувало още преди Троянската Война, като дори е споменато от Омир. Става дума за свързаните с богът на войната Арес страховити бойци наречени флегии/Φλεγύες. За тях Робърт Дж. Бък смята, че трябва да бъдат причислени към тракийската общност. На същото мнение е и Фредерик Ваудхойзен, а също и д-р Васил Бакърджиев, който пише по този въпрос през 1966 г., но работите му са осъдени на забвение у нас.
На пръв поглед името флегии/Φλεγύες е твърде различно от името българи. Тук трябва да се уточни, че въпросното етническо название е документирано в далечното минало от гърците, чийто език тогава е бил твърде различен. Истинското звучене на флегии/Φλεγύες е било по-скоро бльгии. От бльгии се развиват форми като болги, белги, бльгари и в крайна сметка, след векове развитие се стига до познатата на всички ни дума българи.
Съдейки по това, че дедите на южните ни съседи записват старомакедонските имена Билипос и Береника като Филипос и Ференика, можем да отсъдим, че по същия начин и тракийските лични имена започващи с Б, често са били променяни. Все пак, траки и стари македонци са хора от един и същ произход, говорещи изключително близки наречия. Нека не забравяме свидетелството на Хеланик (цит. от Arkwright) относно това, че мизите (които Хоматиан и др. наричат българи) се явават древни обитатели на Македония.
Като пример за трансформацията на нашето Б (от древното bh) във Ф при гърците могат да бъдат посочени паралелите: бивам-φύω, билка-φυτόν, бликам-φλύω, бърна-φάρυγξ, бял-φαλός, бук-φαγός, брат-φράτηρ, брана-φαρόω, бяг-φέυγω, бера-φερω, боя се-φόβος, бразда-φάρος, бреме-φέρμα, брод-φόρος. Ето за това не е никак странно, че бльгии е променено от гърците във флегии-Φλεγύες.
Тези хора са от групата на мизите, които още преди Троянската война са обитавали континентална Гърция и по всяка вероятност са хората дали името на река Пеней и планината Олимп (има друг Мизийски Олимп, който е в Мала Азия).
Възможно е бльгиите, чието име е променено от гърците на флегии-Φλεγύες да са били жреческата или благородническата прослойка на мизите и по този начин името им да е било престижно – факт обясняващ по-късната популярност на името и превръщането му в колективно име на всички наследници на древните балканци познати като мизи, траки, пеони, мимидони и т.н.
Сега идва въпросът – кое име трябва да употребяваме когато говорим за далечните си предци, какво трябва да кажем – траки, или стари българи?
По принцип, най-удачното име за дедите ни от времето на Античността, Бронзовата епоха и по-ранни периоди, е древни българи. По този въпрос не може да има спор, но е налице един доста сериозен проблем - нашата история е ужасно обезобразена от безсъвестни чуждопоклонници и спекуланти.
Българите от далечното минало бяха набедени за татари, угро-фини, монголи, тюрки, а в последно време шепа получили титлите си по време на тоталитарния режим хорица, се опитват да наложат лишеното от логика вярване, че аспаруховия народ е дошъл от земите край Памир и е сроден на източноиранските народи. От друга страна, старите балканци, които гърците наричат траки, биват охулени, очернени и обявени за изчезнали, или асимилирани.
В последствие на огромния брой тиражирани с фанатизъм лъжи, днес доста от нас са объркани и смятат, че старите българи са пришелци от Азия и нямат нищо общо с народа, от чиито среди произлизат велики хора като цар Резос, Орфей, Тамир, Залмоксис, Спартак.
Ще мине време докато всеки сънародник осъзнае, че името българи е възникнало на Балканите, че по начало е ползвано от хора от средите на мизите и поради това в продължение на 1100 години, различни автори правят отъждествяване на българи и мизи.
За да разберем и приемем истината, ние трябва да минем през няколко важни фази:
1.Осъзнаване, че за физическо изчезване, или сериозна децимация на древното балканско население изобщо не може да се говори, няколко генетични проучвания доказаха това.
2.Осъзнаване, че името българи се е появило на Балканите и е обозначение на хора с особен статут, принадлежащи на групата на мизите.
3.Осъзнаване, че твърденията за идването на дедите ни от Азия са безсрамни лъжи създадени от чужденци и поддържани от чуждопоклонници и посредствени хорица, които не разбират, че вършат услуга на враговете на народа ни.
4.Осъзнаване, че дедите ни са имали няколко колективни имена – траки, беси, мизи, българи, като всички тези колективни имена първоначално са принадлежали на отделни групи и в последствие, поради различни причини са придобили популярност.
Когато лъжите на шепа спекуланти и объркани хорица бъдат разобличени, ще стане ясно, че ние сме потомци на най-древното цивилизовано население, на тези хора, които са създали най-ранните градове на Европа, на гениите, изобретили колелото, писмеността, най-ранния точен календар, а и са разпространили знанията по металургия, организирано земеделие и скотовъдство в Европа.
Разбере ли се напълно, че тези, които Омир нарича мизи и траки, по-късно Хоматиан назовава българи, вече можем да изоставим приетият от историци и езиковеди термин траки и да наречем със спокойна съвест Орфей и Залмоксис древни българи.
Историята на народа ни започва много отдавна – не през прословутата 681-ва, когато уж са се смесили бледи северняци и мургави азиатски пришeлци, а повече от 6000 години преди това време. Hа Балканите наистина е станало смесване на няколко групи хора, но то е започнало не през ранното Средновековие, а през далечната Новокаменна епоха. Не е известно как са се наричали предците ни по това време, колектимно име в този период със сигурност не е имало, но по-късно, през Бронзовата епоха, за тях е употребено името траки.
Относно значението на този етноним все още се водят спорове. Едни учени смятат, че прототип за името траки, трябва да се търси в племенното название травси. Други са на мнение, че хората наречени най-рано траки са споменатите в египетските хроники от времето на Рамзес III страховити бойци познати като тереш. Намират се дори и изследователи, които виждат в името на дерзеите (дерзиките - дръзките) прототип на етнонима траки.
Трябва да се спомене и това, че според италианската лингвистка Луиджия Ахилея Стела, по време на Бронзовата епоха е съществувало географско име Тракия, което е регистрирано в микенските архиви като ТE-RE-QE-WI-JA (Терекеуия). Това име обаче е важало само за една сравнително малка група хора - навярно само обитателите на земите край Бяло Море, познато и като Тракийско.
Пак през Бронзовата епоха, в египетските летописи са споменати същo пелесет, шерден, уешеш, текер, мешуеш. Поне за мен, това са древнобалканските народи пеласги, серди, веси (беси), тевкри, мизи. От тези названия става ясно, че племенните формирования, за които пишат Херодот, Страбон и др. са се оформили в един доста ранен период.
Пеласги и др. техни роднини пленени от армията на Рамзес III - по Salimbeti, D'amato http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples66.jpg
Трудно е да се отговори със сигурност – защо името траки е избрано за колективно название на нашите деди по време на Античността. Навярно това се дължи на факта, че дерзеите са съседи на гърците, които ползват названието траки за всички хора говорещи близки наречия до това на дерзеите.
След няколко века, по време на късната Античност, като колективно название на дедите ни става популярно името на бесите. Така са наричани всички хора спадащи към коренното население на Балканите, независимо от това дали действително са били беси, или пък дардани, пеони, трибали и др.
Gustav Droysen (1838 — 1908) - Allgemeiner historischer Handatlas in 96 Karten mit erläuterndem Text Bielefeld, Velhagen & Klasing 1886, https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b1/Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg/800px-Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg
С настъпването на Ранното Средновековие името на мизите придобива популярност и започва да се употребява за старите балканци. Паралелно на мизи се употребява и названието българи, като то остава дълго време, а и се превръща в последното колективно име на предците ни.
По принцип името българи е много древно. Със сигурност то е съществувало още преди Троянската Война, като дори е споменато от Омир. Става дума за свързаните с богът на войната Арес страховити бойци наречени флегии/Φλεγύες. За тях Робърт Дж. Бък смята, че трябва да бъдат причислени към тракийската общност. На същото мнение е и Фредерик Ваудхойзен, а също и д-р Васил Бакърджиев, който пише по този въпрос през 1966 г., но работите му са осъдени на забвение у нас.
На пръв поглед името флегии/Φλεγύες е твърде различно от името българи. Тук трябва да се уточни, че въпросното етническо название е документирано в далечното минало от гърците, чийто език тогава е бил твърде различен. Истинското звучене на флегии/Φλεγύες е било по-скоро бльгии. От бльгии се развиват форми като болги, белги, бльгари и в крайна сметка, след векове развитие се стига до познатата на всички ни дума българи.
Съдейки по това, че дедите на южните ни съседи записват старомакедонските имена Билипос и Береника като Филипос и Ференика, можем да отсъдим, че по същия начин и тракийските лични имена започващи с Б, често са били променяни. Все пак, траки и стари македонци са хора от един и същ произход, говорещи изключително близки наречия. Нека не забравяме свидетелството на Хеланик (цит. от Arkwright) относно това, че мизите (които Хоматиан и др. наричат българи) се явават древни обитатели на Македония.
Като пример за трансформацията на нашето Б (от древното bh) във Ф при гърците могат да бъдат посочени паралелите: бивам-φύω, билка-φυτόν, бликам-φλύω, бърна-φάρυγξ, бял-φαλός, бук-φαγός, брат-φράτηρ, брана-φαρόω, бяг-φέυγω, бера-φερω, боя се-φόβος, бразда-φάρος, бреме-φέρμα, брод-φόρος. Ето за това не е никак странно, че бльгии е променено от гърците във флегии-Φλεγύες.
Тези хора са от групата на мизите, които още преди Троянската война са обитавали континентална Гърция и по всяка вероятност са хората дали името на река Пеней и планината Олимп (има друг Мизийски Олимп, който е в Мала Азия).
Възможно е бльгиите, чието име е променено от гърците на флегии-Φλεγύες да са били жреческата или благородническата прослойка на мизите и по този начин името им да е било престижно – факт обясняващ по-късната популярност на името и превръщането му в колективно име на всички наследници на древните балканци познати като мизи, траки, пеони, мимидони и т.н.
Сега идва въпросът – кое име трябва да употребяваме когато говорим за далечните си предци, какво трябва да кажем – траки, или стари българи?
По принцип, най-удачното име за дедите ни от времето на Античността, Бронзовата епоха и по-ранни периоди, е древни българи. По този въпрос не може да има спор, но е налице един доста сериозен проблем - нашата история е ужасно обезобразена от безсъвестни чуждопоклонници и спекуланти.
Българите от далечното минало бяха набедени за татари, угро-фини, монголи, тюрки, а в последно време шепа получили титлите си по време на тоталитарния режим хорица, се опитват да наложат лишеното от логика вярване, че аспаруховия народ е дошъл от земите край Памир и е сроден на източноиранските народи. От друга страна, старите балканци, които гърците наричат траки, биват охулени, очернени и обявени за изчезнали, или асимилирани.
В последствие на огромния брой тиражирани с фанатизъм лъжи, днес доста от нас са объркани и смятат, че старите българи са пришелци от Азия и нямат нищо общо с народа, от чиито среди произлизат велики хора като цар Резос, Орфей, Тамир, Залмоксис, Спартак.
Ще мине време докато всеки сънародник осъзнае, че името българи е възникнало на Балканите, че по начало е ползвано от хора от средите на мизите и поради това в продължение на 1100 години, различни автори правят отъждествяване на българи и мизи.
За да разберем и приемем истината, ние трябва да минем през няколко важни фази:
1.Осъзнаване, че за физическо изчезване, или сериозна децимация на древното балканско население изобщо не може да се говори, няколко генетични проучвания доказаха това.
2.Осъзнаване, че името българи се е появило на Балканите и е обозначение на хора с особен статут, принадлежащи на групата на мизите.
3.Осъзнаване, че твърденията за идването на дедите ни от Азия са безсрамни лъжи създадени от чужденци и поддържани от чуждопоклонници и посредствени хорица, които не разбират, че вършат услуга на враговете на народа ни.
4.Осъзнаване, че дедите ни са имали няколко колективни имена – траки, беси, мизи, българи, като всички тези колективни имена първоначално са принадлежали на отделни групи и в последствие, поради различни причини са придобили популярност.
Когато лъжите на шепа спекуланти и объркани хорица бъдат разобличени, ще стане ясно, че ние сме потомци на най-древното цивилизовано население, на тези хора, които са създали най-ранните градове на Европа, на гениите, изобретили колелото, писмеността, най-ранния точен календар, а и са разпространили знанията по металургия, организирано земеделие и скотовъдство в Европа.
Разбере ли се напълно, че тези, които Омир нарича мизи и траки, по-късно Хоматиан назовава българи, вече можем да изоставим приетият от историци и езиковеди термин траки и да наречем със спокойна съвест Орфей и Залмоксис древни българи.
https://sparotok.blogspot.com/2018/09/blog-post.html
Хайде малко свидетелства за българите.
1.В Илиадата Ахил пристига начело на 3000 души мирмидони,сиреч българи.Първо обаче е отишъл до Таримската котловина да ги вземе,допълнил е отряда през Иран и ги е въоръжил край Волга.
Това е около 1200 г.преди Христа.
2.Знакът IYI многократно e намиран на Балканите още от новокаменната епоха .Каква е връзката на този знак с българите ли?Розетата от Плиска устройва ли ви?Турците си го припознават като племенен символ....за какви турци става дума преди 6000 години.....и кой им го занесе....За троичните ни знаци и свастиките из цяла Азия да не говорим.
3.Като стана дума за Розетата,какво правят нейните седем лъча по сватбените облекла на берберите в Африка,дойдоха да си ги снимат и понеже са много красиви и няма нищо писано по тях,си направиха бижута за булките,нали....
4.Как така точно съвпаднаха мотивите по българските шевици и носии с чилийските и палестинските...ха де?
До Палестина откъде се отива по-бързо : от Балканите и предна Азия,или от Таримската котловина ? А до Чили се стига за два дена на кон,нали така?Маите нищо за коне не са споменавали,а за високи, бели, рижи и брадати богове,дошли на лодки и изведнъж да видиш ти каменни постройки,златни украшения и даже имаше каручка с цели колела по старите списания,но малка,вероятно играчка.Така и не разбрали горките маи какво точно им носят.
Същите мотиви и орнаменти по шевиците и килимите има и във Волжка България.Изконно чукотски,мдаа...
5.Цар Калоян беше от стар римски род,а Аспарух изгони римляните по силата на родовото право май....На кой род e това право-Бактрийския,тюркския,монголския,хунския,или мадагаскарския?!?!
6.Към снимките на съкровището от Наг Сент Миклош се мъдри и една мъничка снимка на вероятно печат,поне така е написано.Попконстантинов умишлено ли я пропуска в представянето на невероятните съдове,няма как да го питам.
Увеличена ,снимката показва владетеля,яздещ този път животно с тяло и опашка на бик,човешко лице и рога отгоре! Ех ,тоя тангра,как може толкова да прилича на балканския Сабазий,да му се не види...
Пишат,че това съкровище принадлежало на Аспарух,заедно с тракийския ритон и бичите глави,опа,извинете,това е индийската свещена крава,някой да не направи престъпна асоциация с минойците сега...
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО ЗА ВСИЧКИ ТЪРСЕЩИ!!!!Кигата на Енох или Инок е претърпяла драстична цензура!!!И познайте в коя част-точно там,дето се описва физическият облик на синовете божии,слезли от небето!Подчертавам дебело:знам какво четох преди трийсет години! " ...с коси,бели като памук,лица като сняг и очи,сини като небето....а измежду дъщерите човешки подбраха тия с полови части като на конете....
Хайде да се сетим къде точно се е появил по последни генетични проучвания първият рус и синеок човек? Не е в Памир,не е в Иран,и в Урал не е....Това последното е за тюркскоговорящите иранци с дръпнати очи,научни работници по история им казват.
7.Случайно индийски учен заяви,че е открил най-стария намиран санскрит у нас.Случайно ли изчезна камъкът,вграден в чешмата и случайно ли ученият беше помолен да напусне България?
Не знам дали е конспирация,но се случва...Трудно е за света,или по-точно на една голяма,много претенциозна в цивилизационно отношение част от него да признае кой ги е направил хора.А пък една друга голяма световна сила ни освободи и от турци,и от фашизъм,само от себе си не иска да ни прави свободни...Излезли руснаци от Русия и станали българи....смях се дълго и неучтиво...казах да ,точно така е ,но в обратен ред....как ме гледаха горките,като им казах да четат повече...
Други граждани от една европейска държава огвъд Средиземно море си припознаха стари погребения у нас като техни...Малък проблем-губят им се хиляда години в библейските източници-и прекрасно знаят щяха ли изобщо да имат етнос и книга без нас...нека си спестят благодарностите...дължат извинения на себе си и на всички други народи на земята.Търпението не е непременно страх,а добротата не означава глупост.
КАК ТРАКИТЕ ДАДОХА РЕЛИГИЯ НА ГЪРЦИТЕ – ТАЙНАТА НА МИСТЕРИИТЕ
Нашият народ е добре известен с това, че умее да побеждава на бойното поле. Не без повод са възникнали изразите “страшните за целия свят българи”, “народ, който е купувал достойнството си с кръвта на противниците си, у който полесражението е общо родно място.” Неслучайно княз Крум е кара защитниците на Константинопол да треперят, неслучайно на цар Симеон се гледа като на най-голямата заплаха за Византия, неслучайно Калоян получава името Ромеоубиецът.
Известни сме обаче и с друго – не си се отдават битките с думи. Ние не можем да лъжем, не можем да мамим, не можем да създаваме интриги и да заблуждаваме умело, а за жалост перото е по-силно от меча. Това не е литературно преувеличение, а самата истина. С лъжи се нанасят по-големи поражения, отколкото със силна армия.
Ако не бяха лъжите на старогръцките автори, повторени от тези на римските летописци от по-късни епохи и използвани в наш ущърб от чужди учени в ново време, то не само ние, но и цял свят щеше да знае, че народът, на който принадлежат Залмоксис, Орфей, царете Резос, Ситалк, Котис, бунтовниците Спартак и Вологес, а и още много други ярки личности, не е изчезнал.
Траките - хората, които Херодот нарича най-големият народ след индийците никога не са напускали историческата сцена, само имената им са променени, историята им изкривена, а много от заслугите премълчани или присвоени от други хора.
Учените ни знаят прекрасно, че старите българи са наричани траки от монаха Фулко, пеони от Йоан Цеца, а и мизи от Димитър Хоматиан, но на всички тези твърдения на старите автори се гледа като на архаизация, т.е. нещо, което няма връзка с действителността.
Неотдавна стана ясно, че най-често срещащите се хаплогрупи при нас българите са наследени от население което е обитавало Балканите през епохите на Мезолита, Неолита и Бронзовата епоха. Възрастта на хаплогрупите I2, E-V13, J2, R-L23*, G2, a и голяма част от R1a, предхожда с около 9-10 000 години поддържаната датировка на идване на дедите ни в земите на юг от Дунава. Този факт показва ясно, че ние имаме пълното право да се назовем пълноправни наследници на най-древното цивилизовано балканско население познато по време на Античността под името траки.
Макар да са повлияли други народи, дедите ни биват демонизирани от своите врагове, като същевременно постиженията на предците ни са често премълчавани.
Днес обаче знаем, че като създател на буквите и разпространител на знанието, Алкидамант обявава тракиеца Орфей. Диодор Сицилийски поддържа това виждане споделяйки, че Орфей и Лин са първите, които са ползвали древните букви. За орфически писания на плочици говори Еврипид.
Според Плиний Стари тракийския бог Дионис е този, който е създал търговията. Луций Ариан отива по-далеч обявявайки Дионис за основоположник на индийската цивилизация. Доста по-рано Омир разказва с възхищение за божествено красивите доспехи на тракийския цар Резос.
Фасада на фригийски храм изсечен в скала - изобр. http://www.istoriia.ru/wp-content/uploads/2015/06/1327.jpgС огромното си богатство е прочут цар Мидас, за когото дори възниква вярването, че всичко, до което се докосне той, се превръща в злато. Високото ниво на развитие на фригите проличава и от тяхната архитектура. Монументалните сгради, мозайки и фрески от Гордион се появават на бял свят векове преди гърци и римляни да успеят да създадат нещо подобно.
Tраките Орфей и Лин са основоположниците на гръцкото поетично изкуство, а пък Евмолп е известно, че въвежда Елевзинските мистерии в Атина. Там е въведен и култа към тракийската богиня Бендида. В Рим биват почитани тракийските богове Атис и Кибела. Благодарение на писанията на Платон, ние знаем за невероятните умения на тракийските лекари и тяхното добро познаване на човешката душа и същност.
Друг старогръцки автор – Хиполит, твърди, че келтските друиди са инструктирани лично от боготворения от гетите мъдрец Залмоксис. На траките се приписва дори създаването на религията на галите!
Дали пък дедите ни не са създатели и на старогръцката религия? За Зевс няма съмнения, още Омир го нарича Пеласгийски използвайки думите на Ахил Пелеев, същият този Ахил, който по-късно Малала ще спомене във връзка с българите от своето време. Самотракийските названия на Зевс са Дин, Ден, а за тълкуването им акад. Вл. Георгиев ползва стблг. дьнъ-ден (т.е. светлина бел.моя).
Бащата на историята Херодот също е ясен по отношение на Хермес твърдейки, че тракийските благородници считат този бог за свой праотец и се полагат клетва използваки името му. Най-древното име на Хермес е Ерм, тракиецът Св. Ерм е споменат в Новия Завет, а Ерми е старобългарски род.
Относно Арес съмнения изобщо не може да има, Тракия е наречена свещено място за този бог, а Йордан предава виждането, че богът на войната произлиза от средите на гетите. Дори и в ново време при нас българите е запазено името Ярей, а то е вариант на древното Арес, обяснимо със стблг. iaръ-избухлив, гневлив-точно типичните качества на бога на войната.
Аполон е известен със своята лира, а и с това, че е бог-лечител. Тук отново трябва да се върнем при писанията на Платон, според когото траките първо лекуват душата, а после тялото на човека, като при този процес те ползват припявания. Това е интересна подробност понеже най-старото име на Аполон е Паяво, а то се обяснява със стблг. пѣваниѥ-пеене.
За името на Хефест се знае, че не е гръцко. Хялмар Фриск казва без увъртане, че теонима е предгръцки, а цитира и цитира Алберт Карни, според когото името на Хефест е пеласгийско. За връзката на този бог с траките синтии знаем от Омир.
На богинята Атина е кръстена столицата на южните ни съседи, името на тази богиня обаче няма смисъл на гръцки. Дори елинофилът Джон Чаудик признава, че Athanai няма смисъл на гръци. Основателят на град Атина е Тезей, а той разбира се не е грък, Плутарх е пределно ясен, че древният герой е потомът на фригиецът Пелопс. Тезей е известен с особената си прическа, която е типична за траките абанти за мизите (наречени по-късно българи бел.моя), а в по-късни времена е наречена и хунска мода от Прокопий Цезарийски.
Името на Атина е сродно на това на фригийския бог Атис, а разбира се и на името на царят на хуните Атила, като значението е родител.Обяснение можем да получим със стблг. отьцъ-баща, родител, чиято древна форма според Стефан Младенов е *атькъ.
Афродита е известна като богиня на любовта, за нейното име Хялмар Фриск е категоричен – не е гръцко, произходът е неясен. Елементът –дита се среща в името на почитаната от царските скити (познати и като хуни бел.моя) Дита-гоя. Тя е спомената в работите на Олга Дашевская и Сергей Рябчиков, който свързва Дита с дете, връзка, а гоя с гой-плодородие като добавя паралели от санскрит и авестийски.
Елементът –дита от името на Афродита притежава значение деца, докато Афро е погрешното предаване на фригийския глагол аберет-носи. Афродита, или както е правилно Абере-дита означава носеща деца.
Както бе споменато, Бендида е била на почит в Атина. Името на тази богиня е известно и като Вензис. Този вариант е обясним със стблг. вѧзати-свързвам и това не е случайно защото богинята е наричана Зюгия-свързващата. Бивайки богиня на брака, то епитета свързващата е напълно логичен, логично е и обяснението на български.
Могат да се дадат още много примери с имена на божество почитани от гърците, но нямащи смисъл на гръцки. На този момент обаче това не е нужно, посочените примери говорят достатъчно красноречиво от кого дедите на южните ни съседи са заели своя пантеон.
Трябва обаче да се споменат две важни неща. Самата гръцка дума за бог-θεός не е гръцка, за това пише лингвистът Юрий Откупщиков. Понеже твърдението е сериозно, давам точен цитат: “Более того, само слово θεός ‘бог’ не отвечает греческим нормам индоевропейских фонетических соответствий. Начальному Θ- этого слова в древнеиндийском языке должно было бы соответствовать dh-, а в латинском f-. Др.-инд. devâh и лат. deus говорят о том, что исконное греческое слово, отвечающее нормам фонетических соответствий, должно было иметь форму *δειός, а не θεός.” [Ю.Откупщиков, Догреческий Субстрат, У истоков европейской цивилизации, Ленинград, 1988, с.4].
Не по-малко важна е гръцката дума за религия, ритуал, почитане на бог – трескея (θρησκεία). Повечето лингвисти (следвайки общоприетите догми) се “затрудняват” да дадат обяснението ѝ. Слава Богу, има и изключения, Егберт Тиxелаар, който цитирайки Йозеф Ван Хертен съвсем съвестно посочва, че понеже Орфей е този, който е въвел мистериите на боговете, тези мистерии са наречени θρησκεία заради Орфей: “Orpheus first handed over the misteries of the gods, whense the mistery if called θρησκεία after Thracian Orpheus” [E.J.C.Tichelaar, Sibyls, Scriptures, and Scrolls: John Collins at Seventy, Brill Boston-Leiden, 2016, p.215].
Голям принос в разгадаването на това кой е дал религия на старите гърци има и фламандският изследовател Алберт Йорис Ван Виндекенс. Правейки тълкуване на термина θίασος/тиасос-процесия в чест на Дионис, Ван Виндекенс дава санскр. tvisati/твисати- движа се, движа се развълнуван.
Няма съмнение, че θίασος е сродна на tvisati/твисати, но е ясна и връзката със старобългарските двиsати, подвиsати сѧ- движа се, придвижвам се, карам.
Излиза, че θίασος/тиасос - процесията в чест на Дионис, може да се обясни съвсем лесно на български език, но навярно поради слабото познаване на нашата реч, фламандският лингвист не е споменал тази важна подробност.
Това е доста интересно, но има и друго. Ван Виндекенс предлага тълкуване на думата θύρσος-тирс със санскр. trasati/трасати-треса, тръскам. И в този случай, най-вероятно неволно, са пропуснати старобългарските думи трѧсти сѧ, трѧсѫ, трѫсъ - треса, тръскам, трус.
Логика има защото точно това е функцията на тирса – той се тръска от участващите в шествието на Дионис. Трябва да се уточни, че тирса никога не е изчезвал. В ново време, при нас българите древният атрибут е заместен с тояга украсена с цветя, която водещия народното хоро държи.
Фактите показват, че ние не просто имаме право да се наречем потомци на траките, но също и, че дедите ни са тези, които дават култура и религия на старите гърци.
До този момент ние не сме подозирали за тези неща по простата причина, че създанието ни бе замъглено от грозни, нагли лъжи. Няколко поколения българи израстнаха учейки, че предците ни са нашественици на балканите, че сме получили религия и писменост от гърците.
Бъдеш ли закърмен с лъжи, ще вярваш в лъжи и даже ще се съпротивляваш когато ти бъде казана истината. Ето за това Марк Твен иронично подхвърля, че е по-лесно да излъжеш хората, отколкото да им обясниш, че са били излъгани.
Днес обаче ние имаме достъп до информация, който в миналото бе немислим. Днес можем да сравняваме, проверяваме, а и използвайки данните да мислим логично. Трябва да се вярва не на хората с титли и авторитет, а на сведенията, които могат да се проверят и не противоречат на здравия разум. Съзнателно или несъзнателно, много хора на науката са се поставили в служба на чужди интереси поддържайки теории, които не просто са неверни, но и вредни за България.
Нима може да се оправдае това, че макар да сме наследници на най-древното балканско население, ние бяхме изкарани нашественици отнели земи от Византийската Империя!
Докато на гърчетата се внушава, че са потомци на хората дали култура на Европа, на българчетата се преподава, че дедите им са дошли от Средна Азия, няколко века прекосявали Дунава само, за да плячкосат византийците и накрая отнели от византийците Тракия, заселвайки се за постоянно. На това безумие трябва да се сложи край! Докога ще се робува на лъжи съчинени от враговете на народа ни?
Ако ние не изискаме и не пазим своето, можем ли да се сърдим на чужденците, че отнемат наследството ни? Не е виновен този, който яде баницата, виновен е този, който му я дава. Дедите ни пазиха земята ни с кръвта си в продължение на хилядолетия, ако не го бяха направили, нас нямаше да ни има. За да се отплатим на тези дали живота си за нас и запазили езика и културата ни в продължение на огромен период от време, ние сме длъжни да изкараме истината на показ.
Не е нужно да посрещаме с гърди куршуми и ножове както правеха тези преди нас. Не е нужно да вървим смело към бесило оставайки верни на народа си. Това, което е нужно е да измием калта от името на дедите си и да извадим на показ тяхната слава, да покажем на света техните постижения, но най-вече да се държим като достойни потомци на народа на светлината.
https://www.youtube.com/watch?v=5AJW31Q-jg4&t=2s
САРМАТИ, АМАЗОНКИ И БЪЛГАРИ
2. Стара Европа/Дунавска равнина цивилизация 6000 пр.н.е.
3а. Етнически траки – от 5500 г. пр.н.е.
3б. Тракия, Провадия-Солницата - най-старият център за производство на сол в Европа 5500 г. пр.н.е.
3в. Караново III-V, Южна Тракия 5500 г. пр. н. е.–4950 г. пр. н. е. 3г. Тракийска Панония (от 895 г. пр.н.е. Унгария) c. 5200–4950 пр.н.е.
4. Велика Тракия 5000 г. пр. н. е. (Дунавска писменост/тракийска писменост 5000 г. пр. н. е.).
5. Тракия, Провадия-Солницата - най-старият град в Европа 4700 г. пр.н.е.
6. Тракия, култура Варна 4550 г. пр. Хр.
7. Тракийска Скития 4500 г. пр.н.е.
8а. Тракия е първият център на златарството в света (4350 г. пр.н.е.)
8б. Тракийската (Източна) цивилизация (4340 г. пр. н. е.-до днес) - 1-вата цивилизация в Европа и света.
9. Скитско тракийско царство Елам 4200 г. пр.н.е.
10а. Скитско-тракийска цивилизация 4000 г. пр.н.е.
10б. Тракийска Скития - Афанасиево култура 3700/3300 пр.н.е 11. Най-ранно присъствие на етнически траки в Египет: 3400 г. пр. н. е. (култура Герзех/Накада II)
12. Скитско-тракийско царство на Индия (Тракийска цивилизация в долината на Инд) 3300 г. пр.н.е.
13. Шумер - Преди 3200/3100 г. пр. н. е. не е имало цивилизация в Шумер! („Късен Урук“, който продължава до около 3200 или 3100 г. пр.н.е.)
14. Тракийско царство Троя 3000 г. пр.н.е.
15. Тракийско царство Египет (Египетска тракийска цивилизация/"Древен Египет") 2950 г. пр.н.е.
16. Скит Тракия Маджаяо култура 2900/2852 пр.н.е.
17. Етана, цар на Месопотамия (управлявал град Киш) ок. 2670 г. пр. н. е. & Първа династия на Ур (Шумер) c. 2600 г. пр.н.е.
18. Династия Ся (2070 г. пр. н. е.-1600 г. пр. н. е.) - скитско-тракийска императорска династия на Китай.
19. Критска (минойска) пеласгийска тракийска цивилизация 2000/1750 г. пр.н.е.
20. Микенска Ахейска Пеласгийска Тракийска Цивилизация 1650 пр.н.е.
21. Династия Шан (1600 г. пр. н. е.-1046 г. пр. н. е.) - последната скитско-тракийска императорска династия на Китай
22. Пеласгийско тракийско кралство Атина/Атика (1556 пр.н.е.-1068 пр.н.е.)
23. Одриско тракийско царство в Тракийска Пеласгия 1350 г. пр.н.е
24. Тракийско царство Лидия (1200 г. пр. н. е. – 546 г. пр. н. е.) 25. Лидийско тракийско царство в Тартесианска Иберия (ок. 1200/1104 г. пр. н. е.-ок. 500 г. пр. н. е.)
26. Монархия на Тракия - поне от 1186 г. пр.н.е. (крал Рез) 27. Тракийска Расена (етруска тракийска цивилизация) 900 г. пр.н.е 28. Династия Ямато (660 г. пр.н.е.-настояще) - скитско-тракийска императорска династия на Япония
29. Кралство Тракия (Обединена Тракия) 460 г. пр. н. е.-46 г. пр. н. е
30. Римско-латинска (западна) цивилизация (338 г. пр.н.е.-настояще)
31. Византийска империя, Тракия - 1-ва тракийска императорска династия на Византия (11 май 330-26 юни 363)
32. Михаил III Тракиец/Фригиецът (починал: 24 септември 867 г.) - последният фригийски тракийски император на Византия 33. Последните траки Скити: Скитско тракийско царство Хотан (1006 г.)
34. Второ царство на Тракия (2077 г.)
*
1-ви Тракийски период в историята на Египет: 2950 BC–2613 BC
2-ри Тракийски (Хиксоски и След-Хиксоски) период в историята на Египет: 1650 г. пр.н.е.–1077 г. пр.н.е.
3-ти Тракийски период в историята на Египет: 22-ра (Мизийска Тракийска/Меши) династия на Египет (943 г. пр. н. е.–716 г. пр. н. е.)
1. Първата монархия в Европа и света: Тракийско царство Варна (4340 г. пр.н.е.)
2. Втората монархия в света: Скитско-тракийско кралство Елам 4200 г. пр.н.е.
3. 3-та монархия в света: Скитско-тракийско царство на Индия (Тракийска цивилизация в долината на Инд) 3300 г. пр.н.е.
4. Тракийското царство Троя (3000 г. пр. н. е.-700 г. пр. н. е.)
5. Тракийско царство Египет (2950 г. пр.н.е.)
6. Месопотамия: Етана, цар на Месопотамия (управлявал град Киш) ок. 2670 пр.н.е. (...е публикувано във великолепно факсимиле, издадено от британците, подкрепено от Оксфордския университет). Първа династия на Киш/Киш I династия c. 2900 г. пр.н.е.–в. 2650 пр.н.е.???
7. Шумер: Първа династия на Ур (Сумер) ок. 2600 г. пр.н.е 8. Китай: Историята на Китай започва (според самите китайци) през 2070 г. пр.н.е. Династия Ся (2070 г. пр. н. е.-1600 г. пр. н. е.) - скитско-тракийска императорска династия на Китай
Тракийската (източна) цивилизация (4340 г. пр.н.е.-до днес) Римско-латинска (западна) цивилизация (338 г. пр.н.е.-настояще)
Ранни владетели на одрисите:
• Одрис (ок. 715 пр.н.е. - ок. 650)
• Тинос /син на Одрис/ (ок. 650 - ок. 620)
• Витинос /син на Одрис/ (ок. 620 - ок. 590)
• Котис (ок. 590 - ок. 530)
• Олорус (ок. 530 - ок. 480)
Царе и владетели на Одриското царство:
• Терес I /син на Олорус/ (480 пр.н.е - 448)
• Спарадок /син на Терес/ (448 - 440)
• Ситалк I /син на Терес/ (440 - 424)
• Садок /син на Ситалк/ (425 - 424)
• Севт I /син на Спарадок/ (424 - 407)
• Смикитис - парадинаст (ок. 424)
• Мeсад - парадинаст /син на Спарадок/ (415 - ок. 400)
• Терес - парадинаст (кр. на V в. пр.н.е.)
• Амадок I /Медок I, син на Ситалк/ (407 - 391)
• Севт II /син на Месад/ (405 - 384)
• Сараток I - парадинаст (ок. 405 - ок. 387)
• Бергей - парадинаст (ок. 400 - ок. 370)
• Терес II (391 - 389)
• Спокес - парадинаст (ок. 390 - ок. 360)
• Хебризелм I /син на Севтес I/ (389 - 384)
• Котис I /син на Севтес II/ (384 - 359)
• Адамас - парадинаст (ок. 380 - ок. 370)
• Милтокит - парадинаст (362 - 359)
• Ребулас - парадинаст (ок. 360)
• Скосток I - парадинаст (359 - 357)
• Берисад /Тирисад, син на Котис I/ (359 - 356)
• Амадок II /Медок II, син на Амадок I/ (359 - 351)
• Керсеблепт I /син на Котис I/ (359 - 341)
• Кетрипор /син на Берисад/ (356 - 347)
• Терес III /според някои Терес II/ (351 - 341, до 331 е македонски васал)
• Сараток II - парадинаст (ок. 350)
• Тирим - независим или полунезависим владетел (ок. 350 - 335)
• Филимон (Филит) /син на Керсеблепт I/ (ок. 340 - 336)
• Сройос (336 - 306)
• Ситалк II (ок. 334 - 324)
• Агатон /син на Тирим/ (ок. 331)
• Севт III /син на Котис I/ (ок.331 - ок.300)
• Артофарн (Артаферн) /син на Котис I/ (ок. 324)
• Спарток - парадинаст (ок. 323)
• Епимен - парадинаст (ок. 320 - ок. 290)
• Райздос /син на Филимон/ (ок. 300 - ок. 281)
• Котис (II) - парадинаст /син на Севтес III/ (ок. 300 - ок. 280)
• Хебризелм II /син на Севтес III/ (ок. 300 - ок. 270)
• Терес IV /син на Севтес III/ (ок. 300 - ок. 270)
• Саток /син на Севтес III/ (ок. 300 - ок. 270)
• Садалас I /син на Севтес III/ (ок. 300 - ок. 270)
• Скосток II /Скостоп/ - парадинаст (298 - 281)
• Орсоалт - парадинаст /син на Севтес III/ (ок. 285 - 265)
• Керсеблепт II (ок. 281)
• Ройгос - парадинаст /син на Котис (II)/ (ок. 280 - ок. 270)
• Котис II (или III) /син на Ройгос/ (ок. 270 - ок. 260)
• Раискупор (I) - парадинаст /син на Скосток II/ (ок. 260)
• Терес V (ок. 260 - 250)
• Йолай I /син на Керсеблепт II/ (ок. 250 - ок. 240)
• Терес VI /син на Керсеблепт II/ (ок. 250 - ок. 200)
• Посидоний I /син на Керсеблепт II/ (ок. 240 - ок. 230)
• Одроес - парадинаст (ок. 240 - ок. 230)
• Раискупор I /син на Котис II (III)/ (ок. 240 - 212)
• Адаиус - парадинаст (ок. 230)
• Медистас /син на Керсеблепт II/ (ок. 230 - ок. 213)
• Плевратус (213 - 208)
• Севтес IV /син на Раискупор I/ (212 - 171)
• Амадок III) /син на Севтес IV/ (ок. 200 - 184)
• Аутлезбис (ок. 171)
• Раискупор II - парадинаст /син на Адаиус/ (ок. 171 - 170)
• Котис III (или IV) /син на Севтес IV/ (171 - 150)
• Мостис /син на Севтес IV/ (ок. 171 - ок. 150)
• Терес VII (или V) (ок. 171 - ок. 148)
• Битюс /син на Котис III (IV)/ (ок. 150 - ок. 120)
• Диегил - парадинаст, кенитски владетел /син на Котис III (IV)/ (ок. 150 - ок. 140)
• Бюзес /проримски владетел, син на Котис III (IV)/ - (ок. 140 - ок. 130)
• Барсабас - парадинаст /син на Диегил/ (ок. 140 - ок. 130)
• Бургил /син на Битюс/ (ок. 130 - 98)
• Котис (IV или V) - парадинаст /син на Битюс/ (ок. 120 - ок. 110)
• Сотим - парадинаст, медийски владетел /син на Диегил/ (ок. 110 - ок. 98)
• Мостис II - парадинаст /син на Сотим/ (ок. 100 - ок. 90)
• Котис IV (или V) /син на Сотим/ (98 - 87)
• Терес VIII (или VI) /син на Сотим/ (ок. 87)
• Садала I (или I) /син на Котис IV (V)/ (87 - 58)
• Котис V (или VI, или VII, или I) /син на Котис IV (V)/ (57 - 48)
• Амадок IV /син на Котис IV (V)/ (ок. 48)
• Садала II /или III, син на Котис V (VI)/ (48 - 42)
• Раскупор III (или Раскупорис I) /син на Котис V (VI), сапейски владетел/ (48 - 42)
• Раскос - парадинаст /син на Котис V (VI)/ (ок. 42)
• Менеген - парадинаст /син на Асклепид, Хераит (от Херайон тейхос)/ (ок. 42)
• Садала III /или IV, син на Садалас III/ (44 - 42)
• Садала IV /или V/ (42 - 31)
• Котис VI (или II) - парадинаст, сапейски владетел (42 - 31)
• Котис VII (или III) /син на Котис VI/ (31 - 18)
• Реметалк I /син на Котис VI/ (ок. 31 пр.н.е. - 12 сл.н.е.)
• Раскупор III (Раскупорис II Астийски) /син на Котис V (VI)/ (18 - 13)
• Раскос /син на Котис V (VI)/ (18 - 11)
• Котис VIII (или IX, или IV) /син на Раскупорис II/ (13 - 11) - последен одриски цар*
• Котис IX (или VIII, или V Старши, IX Старши, син на Реметалк I) (12 - 18)
• Раскупорис II /син на Котис VI/ (12 - 18)
• Котис X (или VI, или V Младши, IX Младши, одриско-сапейски владетел) (18 - 21)
• Реметалк II /син на Раскупорис (18 - 36)
• Котис XI (или X, или VI, или IX) /син на Котис IX (VIII) и вуйчо на Котис I Боспорски/ (36 - 38, от 38 до 47 е киликийски владетел)
• Реметалк III /син на Котис IX (VIII)
Одриското царство
Няма коментари:
Публикуване на коментар