Друидите на келтите и тракиецът Залмоксис
Днес почти всички европейци са загубили връзката с древните си корени. Почти всички европейци са само сенки на предците си, служейки на материалното и забравяйки истинската си същност. На старите традиции се гледа като на отживелица, малко по малко те биват избутвани на заден план и биват обречени на забвение. Няма да отреча, че същата зараза е завладяла и доста сънародници, но при нас все още има надежда за възраждане и обновление.
Никои други хора не оказват такава силна съпротива срещу заличаването на националната им идентичност както ние българите. Никои други европейци не тачат така предано своите стари носии, песни и обреди както правим ние. Коледа, Сурваки, Трифон Зарезан, Кукерските и Русалийски игри, нестинарството и т.н. са все още живи. Въпреки упоритият фанатизъм с, който “медии” и “политици” се опитват за заличат българщината, тя не само не изчезва, но дори напротив, понастоящем броят на нейните защитници расте.
http://www.nosia.bg/wp-content/uploads/nosii/big/08.jpg
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a5/Kukeri_razlog.JPG
http://frognews.bg/images/etno_calendar/trifon_zarezan_lozq.jpg
Защитниците на българщината са много защото ние сме древен народ, имащ силна генетична памет. Тя ни кара да пазим своето като нещо свещено. Ние сме се оформили като общност хилядолетия преди другите европейци и това ни дава предимство, за което другите могат само да си мечтаят. Не случайно акад. Дмитрий Лихачов нарече България държава на духа, а българите – най-древната съществуваща културна нация! Този смел учен каза истина, която десетки хиляди негови колеги не смееха и да прошепнат.
https://www.youtube.com/watch?v=3aGjymQ-l44
Доста са изследователите, които макар да не признават публично, дълбоко в себе си осъзнават, че българите са наследници на Орфей, Лин, Евмолп, Тамир и не на последно място Залмоксис. Докато Орфей се радва на известност, то за мъдрецът от средите на гетите не е казано много, както у нас, така и по света. Съвсем малко са тези, които знаят, че култът към Залмоксис е разпространен при северните и при южните траки. Ограничен е и броят на хората, на които е известно свидетелството на Иполит относно това, че келтските друиди са основали своята религия въз учението на Залмоксис.
Не случайно траки и келти споделят едни и същи възгледи за безсмъртието на душата. Не случайно траки и келти имат близки погребални обреди. Посланието на Залмоксис е облагородила не само дедите ни, но и голяма част от старите обитатели за Западна Европа. Келтите от своя страна са разнесли тракийската мъдрост сред своите съседи и по този начин светлината тръгнала от Балканите достига до почти всички кътчета на Европа.
http://www.mixdecultura.ro/wp-content/uploads/2013/05/Zalmoxis-zeul.jpg
Кога и къде точно е роден Залмоксис не е известно. Той не е познат на Омир, но от друга страна авторът на “Илиада” не упоменава и имената на северните траки дошли на помощ на троянците. Вместо това говори за абии и ипомолги (доячи на кобили, пиещи кобилешко мляко) – най-справедливите измежду хората. Няколко века по-късно същата характеристика ще бъде употребена от Херодот за гетите. Същите тези гети, които считат Залмоксис за свой цар, учител и бог.
От Страбон знаем, че земите на това тракийско племе се простират от Херкинската гора (Шварцвалд, Германия) до река Тирас (Днестър, Украйна). Германия и Украйна разбира се са периферията на гетските владения. Ядрото обхваща Северна България и Южна Румъния. Сборяново е един от най-важните центрове на гетска власт. Навярно някъде в този регион е роден човекът, който ще се превърне в бог и със своето учение ще пробуди и облагороди милиони хора.
Пак благодарение на Страбон разбираме къде приблизително е била резиденцията на Залмоксис. Старият автор пише за обиталището на гетския мъдрец и споделя, че то е в пещера намираща се в планината Когайон, наречена така по реката минаваща през нея. Когайон е наречена свещена, това е и значението на речното название. Според Иван Венедиков алтернативното име на река Когайон е Хиерасос, добавя и, че то е споменато в апокрифната българска летопис като Ереуса. Венедиков локализира свещената река и планина в земите на Бесарабия (Там е локализиран и прословутият Онгъл на княз Аспарух) – И.Венедиков, Митове на Българската Земя, Медното Гумно, 1995.
Има обаче и други данни. Позовавайки се на сведенията на Аполон Родоски, Ото Менхен-Хелфен смята, че така наречената Свещена планина е в Тракия – “The World of the Huns: Studies in Their History and Culture”, с. 151. Индикация, че Свещената планина се намира в Тракия получаваме и от Йордан, който споделя, че синовете на Атила се заселват край Искър, Вит и Лом заедно със своите поданици и, че от тях произлизат сакромонтизите и фосатизите. Сакромонтизи означава обитатели на Свещената планина (sacer-свещен, mons-планина) – “Emnetzur and Ultzindur, kinsmen of his, won Oescus and Utus and Almus in Dacia on the bank of the Danube, and many of the Huns, then swarming everywhere, betook themselves into Romania, and from them the Sacromontisi and the Fossatisii of this day are said to be descended.” - Iord. 266.
http://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#LI
Където и да е било обиталището на Залмоксис, той е почитан от всички траки. Известен е също и под имената Замолксис, Гебелейзис/Небелейзис. Замолксис навярно е грешка, този вариант е даден от Страбон, който пише около пет века по-късно от Херодот. Сорин Палига и др. смятат, че названието Замолксис е сродно на Земела – богинята на земята. Друга версия се предлага от някои краеведи и изследователи, които свързват варианта Замолксис с глагола мълча, замълчавам. Не смятам, че това е правилно понеже не разполагаме с данни за това, че гетският мъдрец е приемал някакъв обет за мълчание.
Напротив дори, за Залмоксис се казва, че се е срещал с много хора и обяснявал на дълго и широко тайните на живота и смърта. Именно желанието на гетът да проповядва е довело до това, че дори далечен народ като келтите приема неговото учение и го предава на милиони хора. Невероятната смелост на галските племена се дължи на учението на Залмоксис, че душата не умира, а преминава в различни фази. Обучени в тази доктрина галите се превръщат в силен народ, пред когото треперят римляни, гърци и др.
Що се касае до името Гебелейзис, то бива свързано с различни понятия. Димитър Дечев предлага и.е. ghebel-глава – Die Thrakieschen Sprachreste, z.100. Цитирайки Walde, Pokorny, Димитър Попов дава значение за Гебелейзис светлина, сияние – Тракийската Религия, с. 169. Попов споменава и за връзката, която някои автори правят между Гебелейзс и тракийския теоним Сбелсурд, като бива посочен лит. глагол zibele-блестя - Тракийската Религия, с.175.
Няма съмнение, че лит. глагол zibele-блестя обяснява Сбелсурд и Гебелейзис, но това важи и за българския диал.глагол сбеля– правя бял, светвам, бляскам. Значението на Гебелейзис –светлият се потвърждава и от по-слабо познатите варианти на името, а по-точно – Белейз(ин). За тази по-стара разновидност на името на тракийския бог съобщава Димитър Попов - Тракийската Религия, с.169.
Тук е мястото да се добави нещо интересно. По-горе бе споменато, че според Иполит религията на келтските друиди е основата на учението на Залмоксис. Твърдението на гръцкия автор се потвърждава от откритията на Алфред Холдер, който ни предава келтските теоними Белсурд и Белен – явно имена на Залмоксис сред келтите.
Що се касае до Небелейзис – друго алтернативно име на Залмоксис, съществуват различни виждания. Някои смятат, че е възможно да се касае за грешка – объркване на гама-γ с ню- ν, но, ако пък се касае до действително име, то първата част – Небе(ле) трябва да се свърже с облак, буреносно небе, а частицата зис показва връзка за Зевс, Зиус -Тракийската Религия, с.170.
Аз лично смятам, че едва ли става дума за грешка, Гебелейзис, Небелейзис, Белейзин са само различни епитети на Залмоксис имащи едно и също значение – небесен, сияен, светъл. Тракийският Коник също има много имена – Аздул, Манимазос, Светулен, Перкон. Няколко са и названията на тракийската богиня-майка – Ма, Мамузена, Кибела, Да, Вензис.
Самото име Залмоксис означава пазител, покровител, защитник. Порфирий пише, че името си гетът получил от залмус – име за меча кожа при траките. Същият автор твърди, че когато бил роден Залмоксис, той бил увит с меча кожа, но по-късно допълва и това, че Залмоксис означавало и чужденец според други хора – “ Zamolxis was he named because he was born wrapped in a bear's skin, in Thracian called Zalmus... Others say that, the name Zamolxis signifies a stranger or foreigner.”
http://www.tertullian.org/fathers/porphyry_life_of_pythagoras_02_text.htm
Тъй като южните ни съседи не са познавали езика на предците ни добре, често доста неща са били разбирани погрешно. Залмус/залмос не означава просто меча кожа, а дреха, покритие, покров, нещо, което пази. Вариант на залмос е зелмос, чието правилно звучене е било шелмос, но за елините звукът ш е чужд, а и те нямат буква за него. Вместо шалмос, шелмос бива писано ζαλμος, ζελμος-залмос, зелмос.
Шелмос означава покритие, защита и не е дума, която е изчезнала небитието. В старобългарския, респ. старочерковнославянския намираме думата шеломъ-шлем. Шлемът не е нищо повече от покритие, защита за главата. Значението на тракийската глоса залмос, зелмос като защита е признато от линвистът Димитър Дечев- “Die Thrakischen Sprachreste”, z. 181. Владимир Георгиев предлага подобно значение – ζαλμος, ζελμος = защитник – “Траките и техния език”, с.101. Знаем, че Залмоксис е отъждествяван с Кронос, Сабазий и т.н. Става дума за имена на върховно, архаично божество, праотец на рода. Съвсем естествено е, че на праотецът ще се гледа и като на защитник на народа и то, не просто като физически пазител, но най-вече и като защитник на духовното.
В дълбока древност названието на гетския мъдрец е звучало като Шалмос, Шелмос, но поради това, че Залмоксис е вече наложен, а и добре познат теоним ще продължа да използвам този вариант, с цел да избегна объркване. Многото названия на Залмоксис се обясняват с това, че той е древно божество. Нека не забравяме, че той е известен на племето асти в Южна Тракия, но също и сред гетите на юг и север от река Дунав. Не бива да забравяме и келтите, чиито друиди са инструктирани лично от гетския мъдрец. За да се наложи неговият култ в такава огромна територия е нужно много време.
Този култ не изчезва с идването на римляните в Тракия. Според Иван Венедиков, Залмоксис е почитан от войнишките общества. Римските легиони от друга страна са попълвани предимно с траки. Уповавайки се на сведенията от “Totus Orbis Descriptio” Веселин Бешевлиев споменава, че Тракия е неизчерпаем извор на способни войници -“Проучвания върху личните имена у траките”, с.62.
Дори в по-късни времена почитта към Залмоксис продължава да живее сред населението на Тракия. Венедиков свързва празненствата на българите по Коледа, а и русалийските игри с древното божество на гетите. Нашият учен споделя следното: “Привеждаме тези сравнения, защото те поразително напомняли това, което вършат и русалиите в Поганите дни, както ги намираме в описанието на Арнаудов по Шапкарев: „Съберат ли се всички при балтаджията, той прави преглед на застаналите прави в кръг, минавайки бързо със секирата си покрай нозете им. Заедно с него те извикват силно и високо „ехе” и после потеглят подир свирците. Когато ходят или играят, русалиите не се държат ръка за ръка. В дясната си ръка те носят голата сабя, която повдигат и снишават според музиката, а лявата е свободно провиснала или прибрана.” Вероятно и танцът в чест на Залмоксис, споменат у Хезихий, ще е бил нещо подобно.
Във връзка с военния танц на русалиите в Западна Македония трябва да се спомене един факт, който не е без значение, когато говорим за връзката със Залмоксис. В Куцовлашките села в Югозападна Македония ходели да танцуват русалии, като един от тях бил маскиран като мечка — животното, съпътстващо Залмоксис.”
Разглеждайки русалийските игри практикувани от българите, Венедиков забелязва и други интересни неща: “По-нататък приликата между честването на Залмоксис и русалийските игри се чувства в някои практики, които заслужават внимание. Когато според описанието на Херодот траките принасят в жертва избрания по жребий „пратеник”, когото подхвърлят във въздуха, за да видят дали Залмоксис ще го приеме, те извършват една осветена у тях практика. Когато русалиите лекуват болен и го подхвърлят три пъти във въздуха на чергата, на която лежи, те също очакват от това намесата на бог. И в двата случая животът на подхвърления зависи от тази практика.” И.Венедиков, Митове на Българската Земя, Медното Гумно, 1995.
Не само русалийските игри са съхранили култът към Залмоксис. Баенето, съчетано с лекуване с билки е също ехо от древната религия. В работата си “Хармид” Платон предава разказа на свой сънародник, който се е срещал тракийските лекари възпитани в учението на Залмоксис. Те били толкова способни, че се вярвало дори, че могат да дадат безсмъртие – “Such, Charmides, I said, is the nature of the charm, which I learned when serving with the army from one of the physicians of the Thracian king Zamolxis, who are to be so skilful that they can even give immortality.
http://classics.mit.edu/Plato/charmides.html
Добавено е и това, че тракийските лечители са по-напреднали от тези на Елада, понеже следват мъдростта на Залмоксис относно това, че тялото не може да се изцери, преди душата да е излекувана. Поради това, че учението на Залмоксис не е познато на гърците, то техните лекари не са в състояние да разберат много болести- “but Zamolxis, he added, our king, who is also a god, says further, "that as you ought not to attempt to cure the eyes without the head, or the head without the body, so neither ought you to attempt to cure the body without the soul; and this," he said, "is the reason why the cure of many diseases is unknown to the physicians of Hellas, because they are ignorant of the whole, which ought to be studied also; for the part can never be well unless the whole is well “
http://classics.mit.edu/Plato/charmides.html
Венедиков също обръща внимание на ценната информация, която срещаме в “Хармид” - “от сведенията на Платон за лекарите на Залмоксис се вижда, че лекуването (практикувано от траките), за което говори Сократ, става чрез билки и припяване”. Както вече бе споменато, това припяване е познатото в цяла България баене. То се прилага при уроки, болести, силна уплаха, т.е. практикува се най-вече за лекуването на душата – това, на което наблягат и лекарите на Залмоксис. След като душата е успокоена и излекувана, тялото също намира покой и се възстановява. Виждаме, че традицията, която все още пазим днес крие своите корени далеч във времето.
Именно поради това – възпитаването в липса на страх и търсенето на духовното, нашия народ е успял да се запази и да оцелее по време на вековното подтисничество на жестоки нашественици.
Известно е, че Залмоксис проповядва безсмъртието на душата. Той учи, че хората не умират, не изчезват в небитието, а просто напускат този свят и отиват в друг, който е по-добър. Знаейки това никой не би изпитвал страх, а именно страхът е това, което ни кара да търпим злото и неправдата.
От историята на Залмоксис научаваме, че той се усамотява в пещера, или землянка за три години, а след това, на четвъртата година той се появява отново при гетите за тяхна най-голяма радост – Her. 4.96. Някои вярват, че Залмоксис е прекарал трите години в подземно жилище, което сам си е направил и е останал скрит за човешките очи дълго време. Символизмът на това действие е лесен за разбиране. Рано, или късно идва край на живота дори и на най-добрите хора. Те биват оплакани и положени в гроб под земята. След това идва трансформацията – душата приема нова форма, ново тяло и се оказва, че смъртта не е край, а е само една фаза, не нещо, от което трябва да се страхуваме, а факт, който трябва да се осъзнае и приеме като нещо естесвено.
От Залмоксис гетите, а и техните съседи и роднини мизите научават за пречистването на тялото и душата. Въздържането на ядене на месо, пренебрегването на материалното и избягването на негативни чувства е трансформирало предците ни. Не случайно тези от тях, които са следвали думите на своя учител са наречени чисти. Те наистина са били чисти както телесно, така и духовно. Това им е помогнало да видят света с очите на бога.
Посланието на Залмоксис е просто, но важно. За да проникне истината за съществото на живота до дълбините на душата ни, то тя трябва да е чиста. Омраза, завист, злорадство трябва да бъдат прогонени понеже те са отрова за духа. Вместо тях, в сърцето си трябва да направим място за любовта, истинската любов, която лекува. Любовта обединява хората, помага им да прогледнат, помага им да преодолеят различията и да си подадат ръка.
Ако ни бе грижа един за друг, то злите и порочните нямаше да смеят да излезат от сянката. Днес лошите вилнеят защото доста от нас затварят очите си за грижите и болката на своите братя и сестри. Дали българи щяха да бъдат клани като добитък, ако цялата страна се бе вдигнала на протест докато убийците не получат наказанието, което заслужават. Злото не бива да се търпи, срещу него трябва да се борим всички, а не да чакаме някой да изгори за нас. Дори кроткият и благ Христос направи бич от вървите на дрехата си и с него прогони търговците от храма. Въпреки, че проповядваше любов Божият Син не затвори очите си за грозното и неправдата. Така трябва да правим и ние.
Неразказаната приказка на Българската история
ТАЙНАТА НА БОГОМИЛИТЕ
Според официалните теории корените на богомилството са в Мала Азия. Вярва се, че то е създадено на основата на източни доктрини... Хората изповядващи тази особена форма на християнство са наричaни с различни имена – катари, павликяни, манихеи, албигойци, патарени, българи.
Името катари идва от гръцката дума καθάρός -чист, неопетнен, незамърсен. За названието павликяни съществуват няколко виждания. Едни изследователи смятат, че идва от името на Павел Самосатски, който е бил владика на Антиохия. Други считат, че павликяните са последователи на Апостол Павел, който проповядва в Мала Азия и Балканите на през I век. Някои смятат, че Св. Ерм - владиката на Филипопол (Пловдив) e последовател на Апостол Павел.
Манихеи е изведено от учението на манихеизма – доктрина възникнала (или по-точно утвърдила се) през III век. За неин основател се приема Манес, но когото се приписва персийски произход въпреки тракийското му име. Страбон е пределно ясен казвайки, че Манес е не само име, но и синоним на фригиец - VII.3.12.
Понеже през Средновековието във френският град Алби (Албига) е имало много привърженици на особената форма на християнство, тези хора биват наречени албигойци. По същия начин възниква и названието патарени – от Патария – това е място, което е обитавано от последователите на наречената ерес религия.
Названието българи – bougri не се нуждае от дълъг коментар. Поради това, че от България идват хората разпространяващи преследваната от църквата доктрина, то изповядващите, така наречена ерес са познати и под името българи. Богомили пък идва от името на поп Богомил, който е живял през Х век в земята ни. В настоящата работа ще бъде използвано името богомили за хората, чието учение е преследвано с жесток фанатизъм.
Веруюто на тези хора се и отличавало значително от това на гърци и западноевропейци.Богомилите не са се кланяли на кръста (разпянието). В интерес на истината трябва да се спомене, че ранните християни не считат кръста (разпянието) за свой символ. Божият син е избразяван като добрият овчар, или пък са използвани агне и риба като негови символи.
https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiO_VwaAPpnoSYfwULXVYU6EJ-jlInItEc6sVQ1EE4tUfUSsqoqHnXpMPwoykJywSRB828vAguwqX2TEkTwqcCWZJRtI6-EgQo3JRl5Qu9tFOZrlQR7085ZwW3sdvrVWMme10xLMGW2sJ9I/s1600/PC1-Shepherd.jpg
http://www.fisheaters.com/LAMB.gif
http://www.jesuswalk.com/christian-symbols/images/chi-rho_fish_anchor.jpg
Трябва да се отбележи и това, че кръстът на Константин Велики няма нищо общо с разпятието. По-скоро се касае за един древен символ на светлината. Самият Христос е олицетворен със светлината в Евангелието на Йоан - “В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе”. Йоан, 1-4,5.
Така нареченият лабарум също не е свързан с разпятието. Лабарумът е изграден от гръцките букви Х и Р, които са първите букви от името Христос, явяващо се като превод на еврейското и арамейско Машиях – помазаник, то пък идва от маша- мажа, помазвам...(трудно е да се определи смайващата прилика между българската и еврейско- арамейската дума).
http://engage.ywamlausanne.com/wp-content/uploads/2011/02/early-Christian-symbol-fish-296x300.jpg
Богомилите не са признавали Стария Завет. Това обаче не би трябвало да е нещо учудващо. Сам Христос заменя принципа – Око за око, зъб за зъб с новото послание - Да се обичаме един друг ! Любовта и духовната чистота трябва да са отличителните белези на последователите на Христа.
Според учението на богомилите съществуват двама господари на света. Материалният свят е създаден от черния бог, а човечеството от добрия бог. Това де факто е и виждане на самият Христос. В Евангелие на Йоан 14-30, четем думите – “Аз няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на този свят. Той няма нищо общо с мене”.
Интересното е, че според виждането на траките също има бог на светлината и такъв на тъмнината. От изучаването на тракийската религия става ясно, че дедите ни са познавали твърде различни богове. Балей, Багос, Сабазий и др. са били олицетворение на светлината и доброто. Имало е обаче и други като Керсос, Аксио-Керсос. Последното се превежда като черният ужас от Вл. Георгиев (Траките и техният език с. 59). Не са открити нито храмове, нито посвещения на този бог. Това означава, че дедите ни са познавали това божество, но не са му се кланяли.
Предците ни са разбирали, че съществуват две сили – тази на доброто и тази на злото.Това сващане е мното древно, то се среща при индо и ирано-арийците, които познават добрият Ахура Мазда и злия Ангра Маниу. Съществувало е вярване, че ще дойде ден на последната битка между доброто и злото, като силите на тъмнината ще бъдат победени. Същият концепт се поддържа и от ранното християнство.
Обществото на богомилите е доста особено. Те не са се обръщали към своите свещеници с името Отче! Това обаче го намираме в Евангелието на Матея като послание на Христос - “И никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, който е на небесата” – Евангелие от Матея, 23-9.
На хора с богат духовен опит богомилите са давали името дед, дядо. Тук трябва да се отбележи, че Дедас и Дадас са тракийски лични имена...Определени личности сред богомилите успели да постигнат високо ниво на пречистване са назовавани чисти (от там и гръцкият превод катари-чисти).
Богомилските чисти обаче не се появяват в България едва през Средновековието. От незапомнени времена такива хора е имало между дедите ни траките. За това научаваме от живелият преди около 2000 години Страбон - “Посидоний предава за мизите, че заради своята набожност те се въздържат от ядене на живи същества, дори и тези от собстствените им стада. За храна използват мед, мляко и сирене, живеейки мирен живот и това е причината да им бъде дадено името богобоязливи и капнобати. И има някои от траките, които живеят без жена, те са наречени ктисти и заради почитта, на която им е отдавана, ги смятат за свети хора живеещи освободени от всякакъв страх”. VII.3.3.
Наистина тракийските монаси са били чисти. Те са считали за грях да се убие живо същество, хранели са се с плодове, мед, зеленчуци, житни растения. Отричайки богатството и другите материални блага тракийските монаси са пазели душата си неопетнена. Не случайно Херодот, Омир и Страбон наричат северните траки най-праведните от всички хора...
Най-важното в случая обаче е това, че мизите, за които говори Страбон са наречени в по-късни времена българи. Цели хиляда години значителен брой стари летописци са сравнявали българите с най-големият и най-благороден тракийски народ – мизите. За ктисти трябва да се поясни, че то не е нищо друго, освен гръцкото предаване на българската дума чисти. Вл. Георгиев бе един от първите изказали предположение за връзката между ктисти и чисти.
Фактите показват, че богомилското учение има тракийски корени. Траки са и тези, които са го изповядвали. Не само Балканите, но и Мала Азия е била заселена с наши деди. Там са живели тракийските племена мизи, фриги, витини, мариандини, меони, мейони, бебрики, бюснеи, халиби, сарапари. Те са повлияли народите, с които са били в допир.
Персите също са изпитали влиянието на предците ни. От Херодот знаем, че мидийците играят огромна роля в оформянето на персийската култура. Заратурстра не е персиец, а мидиец, за мидийците обаче Плиний казва, че са предци на сарматите. Същите тези сармати са причислени към тракийското племе гети, по сведения на Прокопий Цезарийски.
Манес, за чието учение се казва, че става основа на богомилството не е персиец, а тракиец. Негови предшественици са Теребинт и Скитиян. За Скитиян се казва, че е живял по време на апостолите (Е.Бъртън).
В древността богомилите са подложени на неописуеми страдания. Били са горени живи, удавяни, бесени, посичани, подлагани на чудовищни изтезания. Преследването им е било толкова жестоко, че част от тях напуска Балканите и забягва в Средна и Западна Европа. Дори и там обаче изповяващите особена форма на християнството не намират покой. Садистичните им врагове ги преследват и избиват без дори да пожалят старци, жени и пеленачета...
И въпреки това богомилите са изкарани врагове на християнството! Христос е благ, той е против насилието, против насилието са и богомилите. Нашите южни съседи гърците леят реки от кръв без никакво притесненние, изтезават садистично противниците си и дори не се срамуват да се хвалят с това в своите хроники. Какво християнство е това? Та това си е сатанизъм…
Какво е предизвикало тази дива омраза към дедите ни? Какво а накарало гръцки, френски и италиански “благородници” да изцапат ръцете си с кръвта на стотици хиляди хора? Богомилите не са ограбвали никого, не са нападали градове и села, не са се държали безобразно и не са се отдавали на пороци. Въпреки това те са ненавиждани в почти цяла Европа. Смята се даже, че един кръстоносен поход е организиран специално срещу нашите богомили (Н.Овчаров, Победите на Калоян).
За да разберем жестокото отношение на гърци и др. към богомилите, ние трябва да обърнем поглед към ранното християнство. В Европа то е въведено от Апостол Павел (и неговият помощник Сила) първо в земите обитавани от дедите ни. Това става някъде към 46-49 година, по времето на император Клавдий. Новата религия се разпространява в земите ни със смайваща бързина. Във Филипопол – старият Пловив е имало владика още през I век. Става дума за Св. Ерм, който е споменат от едно от обръщенията на Апостол Павел (Римляни 16-14).
Eрм е тракийско лично име, което между другото съотвества на старобългарското родово име Ерми. Свети Ерм е бил глава на няколко раннохристиянски църкви, а това означава, че доста траки живеещи в и край Филипопол са прегърнали новата вяра.
Причината за това се крие в близостта на тракийската религия и християнството.Траките са вярвали, че душата е безсмъртна, вярвали са в новият живот, който е проповядван и от Божия син. Не е никак случайно, че един от ранните отци на църквата – Св. Климент Александрийски нарича Христос – вторият Орфей (Best, von Reden).
Явно в учението на Спасителя е разпозната доктрината на благородния тракиец. Нейни аспекти откриваме в писанията на Страбон, който разказва за ктистите. Тяхното учение, а и начин на живот са съвпадали с принципите на ранното християнство.
За него ние знаем твърде малко защото доста важни неща са скрити от нас. През I век гърците са били едни от най-фанатичните гонители на християните. Гърците са преследвали апостолите на вярата, клеветели са ги, предавали са ги на властите. По-късно, усетили потенциала на новата религия, южните ни съседи решават да я използват за свои цели.
За жалост те успяват да направят това. Само за няколко века от гонители на християнството, гърците се превръщат ...в “християни”. Малко по малко южните ни съседи получават все повече влияние в църквата, като през IV век те вече са в състояние да елиминират своите идеологически противници...наричайки ги еретици.
Доминираната от гърци християнска църква вече не е това, което е била по времето на апостолите. Учението на Христос е извратено и използвано за други цели. Покварата засяга и църквата в Рим...Спасителят е предаден, а тези, които следват предано завета му са обявени за еретици и биват преследвани, изтезавани и избивани без милост.
Богомилите са били пример на истински християни със своята морална чистота и благородство. Те обаче са били и просветители, обяснявали са на новопосветените във вярата, че официалната църква оглавена от гърци и др. не е християнска. Обяснявали са, че събирането на богатства, сляпото подчинение, самовъзвеличаването на свещениците е противно на християнството, докато любовта, отричането на материалното и търсенето на справедливостта са истинските християнски ценности.
Тази истина е била опасна за тогаващната официална църква, която се е радвала на голяма власт и богатства. Воден от богомилите народът е започвал да се събужда и да търси сметка за безобразията на “свещеници” и “благородници”. Доктрината на богомилите е правела хората свободни, а когато човек един път опита свободата, той вече не позволява да му се слагат вериги, видими, или невидими.
С деянията си богомилите провалят плана на гърци и др. да завладеят много хора с помощта на новата вяра. Движението на богомилите е де факто повторение на бунта на тракиеца Спартак, който счупи оковите на десетки хиляди роби и с това предизвика гнева на Рим. Докато действията на Спартак засягат само Апенинския полуостров, то богомилите успяват да пробудят хората в обширни територии на Мала Азия, Балканите, Средна и Западна Европа.
Спокойно може да се каже, че без намесата на богомилите, християнството отдавна щеше да е изчезнало. Българските богомили дават един светъл пример как човек трябва да търси светлина и справедливост. Искрата, която тези хора запалват гори още векове наред и принуждава враговете на църквата, опитващи се да я разбият отвътре да се унищожат...
Богомилите показват, че вярата в доброто и любовта към хората винаги трябва стоят над властта на така наречените духовници и монарси. За да намери щастие и покой, човек първо трябва да се пробуди, да живее като свободна личност, а не като роб носещ веригите си безропотно.
Желая да уточня, че аз в никакъв случай не отричам Православната Църква. Напротив, смятам, че без нея българщината нямаше да просъществува. През вековете на чуждо подтисничество, нашите православни свещеници успяха да се пречистят носейки същият товар, който опираше на плещите на народа. Българската Православна Църква успя да постигне това, което не се отдаде на много други и поради това заслужава уважение.
За жалост през втората половина на 20 век у нас насилствено бе наложен атеизма. Днес ние опитваме горчивият плод на бездушието и безверието. Когато уважението и срамът си отидат, отива си и човещината. Християнството проповядвано от възвишени хора е не само просветление, то е и лекарството, от което обществото се нуждае. Живеем в свят, в който тъмнината неуморно преследва светлината, и този, който се откаже от доброто ще се лута до безкрай причинявайки страдания не само на себе си, но и на другите.
Дори някой да няма доверие в църквата като институция, дори да не приема Христос като спасител, какво пречи да се следва доброто и да се върши добро? Ще навреди ли Христовото послание да се обичаме един друг, ще навреди ли това да се опитваме да бъдем чисти духовно и телесно? Не мисля... Християнин не е този, който се тупа по гърдите и се нарича такъв, а този, в чиято душа има любов и човечност.
Умело бе създадено и изкуствено разделение на отделните групи наши предци. Вместо да се признае, че дунавските славени са гетите, чието име по-късно приемат и венетите – предци на руснаци, поляци, чехи и др., на нас ни внушаваха, че съюзниците на княз Аспарух са пришeлци от север.
Макар в продължение на повече от 1100 години, старите българи да са отъждествявани с мизите – съседи и роднини на тракийския народ гети, казионните учени създадоха заблудата за азиатската прародина и тюрски/ирански език на Аспаруховите хора.
Пълната липса на тюрски/ирански топоними и хидрониними в ранносредновековна Бъгария не притесняваше специалистите. Те не се трогнаха също от липсата на подкрепа за азиатския произход на старите българи и от страна на антропологията. Просто неудобното - това, което опровергаваше невярните теории бе премълчавано, сякаш изобщо не съществува.
По време на събирането на приятели и съмишленици в Пловдив, на 27 октомври, мнозиха споделиха, че им е омръзнало да слушат измислиците на казионните учени. А един добър човек ме помоли, накратко да представя своето виждане за етногенезиса на българския народ. Казано с други думи – да разкажа за историята ни от най-ранния период до времето на Аспарух. Това ще се опитам да направя и с настоящата работа.
Смятам, че историята на народа ни не започва в прословутата 681-ва година, повече от шест хилядолетия по-рано. Първите достойни за споменаване дела на предците ни не са извършени в далечната Средна Азия, нито в Кавказ, или някъде из териториите на Украйна и Русия.
Балканите са нашата Родина поне от времето на Новокаменната епоха. През Каменната епоха започва сливането на различните етнически групи, които съставят нашия народ.
Новокаменната епоха е периода, в който можем да говорим за поява на цивилизация в Европа и ние имаме пълното право да се гордеем, че искрата на познанието е блеснала най-рано при нашите далечни деди.
Понастоящем се твърди, че организираното земеделие и скотовъдство е възникнало в Близкия Изток и оттам, с придвижването на преселници е стигнало до Балканите. За етническата принадлежност на древните прометеевци не се говори много. Поне за мен, мистерии няма – ако първите земеделци и скотовъдци бяха чужденци, било то семити, или хамити, то и названията на първите културни растения, продуктите от тях, ранните земеделски сечива, а и названията на скотовъдските термини щяха да са представени от чужди думи.
Реалността обаче показва, че думи като жито, пшеница, ръж, лимец, овес, просо, брица, грах, брашно, тесто, сърп, брана, рало, мотика, копраля, а също и обор, повод, хомот, впряг, мляко, масло, извара, мътеница и т.н. са български. Това означава, че дедите ни са били едни от хората, които най-рано са увоили организираното земеделие и скотовъдство.
Понастоящем се смята, че най-ранната керамика е изобретена в Ориента, но както е в случая със земеделските и животновъдски термини, основните ни думи за съдове, са български, а не чуждици. Това важи за гърне, чиреп, ведро, делва, чаша, кърчаг, те са си наши, т.е. ясно е, че въпросните видове съдове са създадени от наши предци.
В това, че по време на Каменната епоха, част от дедите ни са обитавали територии от Ориента няма нищо странно. Когато настъпва Ледниковата епоха, част от дедите ни обитаващи Балканите са принудени да се преселят на юг. Босфорът е бил път позволяващ лесно преминаване в Мала Азия. Самото название Босфор – волски път, навярно е възникнало поради това, че мястото често е ползвано от дедите ни да прекарват добитъка си на север през лятото и на юг през зимата.
Страбон пък свидетелства, че най-древното име на Босфора е Мизийски босфор, а това означава, че мизите, които в по-късни времена Димитър Хоматиан нарича българи, са първите хора използвали мястото за път.
Не е никак случайно, че в обитаваната от мизи Мала Азия е намерен идол представящ мъщ с изкуствена черепна деформация, бръсната коса и оставена дълга кика.
http://www.veda.harekrsna.cz/connections/img/god-sikha.jpg
Бивайки първият европейски народ усвоил организираното земеделие и скотовъдство, дедите ни изпреварват останалите европейци с няколко хилядолетия в своето развитие.
Изобилието на храни спомага не само за демографски взрив на населението у нас, но позволява на хората от земите ни да използват свободното си време за много неща - да усъвършестват уменията си, да наблюдават небесните тела, да създадат календари и т.н.
Най-древният точен календар според Николай Дерменджиев, снимка на Николай Генов
http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/retrieve/1045/P6294791.jpg.preview.jpg
http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/handle/pub/378
Свободното време допринася и за развитието на първите занаяти като рударство, ковачество, дърводелство. Ето за това не бива да се учудваме, че най-ранния модел на колело е от нашите земи. Не бива да се учудваме и на това, че от цяла Европа, първо у нас се появават укрепени селища, които дори могат да бъдат наречени градове. Стените на селищата край Провадия и Юнаците са издигнати около 5000 години преди някой да започне да строи с камък на мястото, на което възниква Рим.
По времето когато Варненската цивилизация е в разцвет, дедите ни вече отдавна са прекосили Дунава, Днепър, Днестър и др. и са се заселили в Черноморските степи и в лоното на Карпатите където възникват културите Кукутени и Триполие. Макар да са в нови земи, предците ни не забравят своите роднини и продължават да контактуват с тях създавайки първите търговски отношения на далечни растояния.
Карта на Кукутени-Триполие
https://aleximreh.files.wordpress.com/2011/05/cucuteni_trypillian_extent.png
https://aratta.wordpress.com/old-europe-2/
Това мое твърдение не е произволно. Неотдавна излязоха и резултатите от генетични изследвания на древна ДНК принадлежаща на скелетни останки от времето на Триполската култура. А.О.Никитин, работещ в Алъндейл, САЩ стига до заключение, че създателите на Триполие са смесица от балканци и население от Средна Европа. Явно балканския елемент е по-силен защото Никитин говори за балкански предци:
“Спустя еще три года наши выводы о генетических корнях трипольцев получили подтверждение в результате сравнительного анализа филогенетических истоков неолитических предшественников трипольцев в Центральноевропейском — Балканском регионе. Трипольцы, так же, как и их балканские предки, несли в себе материнские генетические линии, характерные для всей земледельческой неолитической ойкумены, уходящие корнями на территорию Малой Азии, прародину европейского сельского хозяйства.”
https://www.e-anthropology.com/Katalog/Arheologia/STM_DWL_TMBg_Flb79aXgo8nE.aspx
Дедите ни от Балканите са предлагали на роднините си на север от Дунава и Черно Море предимно златни и медни изделия, а за тях са получавали обработени животински кожи, зърнени храни и т.н. Стоките са се прекарвали с волски коли и салове, или даже еднодръвки плаващи близо до брега на морето.
Това, което по времето на Каменната и Меднокаменната епоха се случва у нас – бурно нарастване на населението, ce cлучва и при балканците заселили се в Черноморските степи. Постепенно те започват да търсят нови земи, като едни се отправят на север, а други на изток или запад.
Миграциите могат да се проследят посредством разпространението на особен вид керамика, която специалистите наричат линейна. Причината за названието е това, че съдовете са украсени с разнообразни геометрични орнаменти, врязани с остър предмет преди изпичане на съда. Сродна е и шнуровата керамика, при която се наблюдават подобни орнаменти, като най-популярните са сложните спирали.
След като такива съдове се появават в земите на Северен Иран, Северен Афнанистан, Индия, а и Китай, то е ясно, че са занесени в тези далечни региони от предците ни, по-точно тези, които са се занимавали със скотовъдство и имат постоянна нужда от нови пасища. Бивайки носители на по-висока култура и разполагащи с важни знания, старите балканци са като богове в очите на древните иранци, индийци, китайци.
Древна китайска керамика, както формата на съда, така също и орнаментите показват силна прилика със съдове от Източна Европа - http://farm5.static.flickr.com/4134/4878134750_c24c0f3323_m.jpg
http://www.chinaonlinemuseum.com/ceramics-neolithic.php
Древна китайска керамика
https://cdn.globalauctionplatform.com/869eb200-5f90-4d6e-80f6-a4b90148ed9e/880555b4-2784-45ca-c528-ffd17a3bfc6d/540x360.jpg
https://www.the-saleroom.com/en-us/auction-catalogues/clars-auction-gallery/catalogue-id-srcl10036/lot-40dd81b3-4a65-4bf9-a495-a4ba011e0cd8
Сравнение на древнобалканска и китайска керамика от Ян Шао
http://www.imperialtransilvania.com/fileadmin/archivio/imperialtransilvania/category/The_Cucuteni_9.jpg
http://www.imperialtransilvania.com/2018/10/07/read-more/argomenti/places-of-interest-1/articolo/the-traces-of-a-fascinating-population-found-on-the-territory-of-romania.html
Древна иранска керамика с украса сходна с тази от Балканите
http://ancientneareast.tripod.com/IMAGES/Tall-e-Bakun.gif
Керамика от древна Индия, штрихованите триъгълници и ромбове в орнаментиката издават Балканско влияние
https://s3-eu-west-1.amazonaws.com/lot-images.atgmedia.com/SR/35846/2868345/59-2012121894953_540x360.jpg
https://www.the-saleroom.com/en-us/auction-catalogues/timeline-auctions-limited/catalogue-id-srtime10032/lot-37371920-3a64-49d9-99ea-a45700330c79
Там където дедите ни са повече – в териториите на Индия и Иран, населението е повлияно най-силно, като точно това е причината за приликата между староперсийски, староиндийски и български. Явно в Китай дедите ни са били по-малобройни защото там езиковото влияние се чувства по-слабо, но е забелязано от лингвисти, които макар да не уточняват произхода на хората говорещи индоевропейски език, все пак отчитат ролята им в оформянето на старокитайския.
Докато една група стари балканци потеглят в посока изток, други бавно се преселват на запад и успяват да повлият всеки европейски народ по пътя си. Именно чрез миграциите на предците ни, знанията за организираното земеделие, скотовъдство, металургия и т.н. достига до предците на германи, келти, италийци, ибери.
Колкото по-голяма група са предците ни, толкова по-силно е влиянието им над местното население. Съдейки по това, че българския показва силни прилики с полски, руски, чешки и т.н. може да се каже, че дедите ни са отговорни за появата на славянската езикова група посредством заселването си в нови земи и оказване на културно влияние над населението, което до голяма степен е било сродно, имам предвид общите генетични маркери I2 и R1a.
За мнозина това, че представям дедите ни като първият доминантен народ изглежда нереално и силно преувеличено, но нека се замислим над реалността. Това, което старите балканци правят преди повече от 6000 години, доста по-късно е повторено от римляните, които първоначално покоряват роднините си на Апенините, а след това и доста от народите на Европа. Успяват да завладеят части от Азия и Северна Африка.
Защо нещо да е възможно за римляните, а да не е възможно за дедите ни, които стават голям и могъщ, разполагащ с ценни знания народ, хиляди години преди потомците на Ромул да се запознаят със земите извън Апенинския полуостров?
Щом практиката показва, че нещо е възможно, а и има достатъчно исторически извори за преселенията на старите балканци, то какъв е проблема?
Докато Йордан разказва за това как гетския цар Танаус покорява цяла Азия, то Луций Ариан приписва на Дионис създаването на индийската цивилизация. Плутарх разказва на старите балканци пеласгите, че са покорили по-голямата част от обитаемия свят и дори те са основателите на Рим. За нивото на културата на пеласгите съдим по това, че според Плиний Стари, тези хора са отговорни за въвеждането на азбуката в Лациум.
Римляните се считат за потомци на трако-трояните доведени от Еней. Действително, споменавайки първите царе на Силвиите, Тит Ливий изрежда тракийски имена като Атис, Капус, Капетус. Куполните гробници в Етрурия, почитта към Дионис и Земла-Земела, а и ред други неща, показват ясно културното влияние на предците ни. Не бива за забравяме и генетичната близост между българите и определени популации на Италия.
Етруски куполни гробници - https://cache-graphicslib.viator.com/graphicslib/thumbs674x446/8314/SITours/rome-countryside-etruscan-highlights-of-tarquinia-and-cerveteri-in-rome-190891.jpg
https://www.viator.com/tours/Rome/Rome-Countryside-Etruscan-highlights-of-Tarquinia-and-Cerveteri/d511-8314P2
Освен на изток, запад и север, дедите ни мигрират и в южна посока. Според Йордан, гетите водени от цар Танаус, предизвикани от египтянина Весосис (фараон Сенусрет III) стигат чак до река Нил. Това събитие съвпада с появата на коня в земите на Египет, съвпада и с началото на продължилата 500 години доминация на народа хиксоси – господари от далечни земи над египтяните. Явно хикосите са част от гетите.
Египетски фрески изобразяващи хора със светла кожа и европеидни черти, лирата и гайдата на тези хора са едни от най-ранните изображения на тези музикални инструменти
NebMaatRa - Own work - A group of people labelled Asiatics (the glyphs immediately above the head of the first animal) entering Egypt c.1900 BC. From the tomb of 12th-dynastyofficial Khnumhotep II, at Beni Hasan. https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/58/Ibscha.jpg
Едва през XVI век пр.Христа фараонът Яхмос прогонва дедите ни от Египет, а те вземат със себе си местни хора, които са техни слуги и съюзници. Тези местни хора са предците на гърците. Първоначално те са с нисък социален статус, но подобно на афро-американците, с течение на времето, успяват да станат многобройни и дори по-силни от старите си господари. С помощта на прииждащи от Египет и Левант техни роднини, древните гърци изтласкват, или асимилират предците ни обитаващи Пелопонес, Тесалия, Атика, Беотия.
Поради това, че влиянието на дедите ни над предците на гърците е още от поне XХ век пр. Христа – времето на Сенусрет III и гетския цар Танаус, то в исторически времена, гърците говорят индоевропейски език и почитат боговете на старите балканци. Дали като отмъщение за вековното слугуване, или поради амбиции, но старите гърци правят опити да унищожат бившите ги господари, като основното оръжие е интригата.
На могъщият асирийски цар Саргон II е внушено, че фригите на цар Мидас подговят война срещу него. Повярвал на лъжите, асирийският владетел напада Фригийското Царство и го разорява. Малко по-късно, в битка Саргон II е обезглавен от фригийските роднини кимерийците, но щетите на държавата на дедите ни в Мала Азия е толкова голяма, че те повече не се съвземат.
Фригийските пазари и колонии са завзети от гърците, а прилива на фигийски бежанци в Атика, Пелопонес и др. места води до подем на гръцката култура.
Реално, бягащите от асирийската войска фриги дават азбука на гърците, които разбира се премълчават това в летописите си, както премълчават и това как с помощта на Асирия са успели да съсипят богатото царство на Мидас.
Произлизащите от Африка предци на гърците правят опити да завладеят и земите на дедите ни край Беломорието. Тук обаче те срещат невиждана съпротива, предците ни съумяват да ликвидират дори огромни групи нашественици. Край Драбеск, 10 000 гръцки колонисти заплащат със смърта си за своя опит да отнемат земята на предците ни.
Разбирайки, че дедите ни от Централните Балкани са по-войствени от роднините им някога населявали Пелопонес, Атика и т.н. гърците прилагат нова тактика. Опитват се да сеят раздор сред народите на Тракия, а същевременно се опитват и да спечелят благоволението на тракийските царе. По този начин става възможно основаването на колонии по крабрежието на Бяло и Черно Море, но във вътрешността на страната, на гърците не е позволено да се заселят.
През II в.пр. Христа, Рим вече е могъща държава, която завладява лесно както жителите на Иберийския полуостров, така също Македонското Царство и Елада. Макар да са покорени, гърците съумяват да се инфилтрират в римското общество и с течение на времето да приобият привилегии.
Трудно е да се каже дали гърците са взели активно участие в сеенето на раздор между народите на Тракия преди римското нашествие у нас, или това е било самостоятелна политика на римляните. Във всеки случай, възползвайки се от това, че през I век земите на юг от Дунава са вече под властта на Рим, южните ни съседи вече са улеснени в своите планове за унищожаване на предците ни.
Въпреки усилията това се оказва трудна задача. Римляните ценят силата и мъжеството, а дедите ни са били точно такива хора. Тези им качества им позволяват да станат както военоначалници с висок чин, така и дори императори. Предците ни достигнали до трона, нерядко са давали привилегии на своите роднини.
Константин Велики финансира строежите на Плиска и Преслав. Юстиниан Велики позволява на дедите ни да имат своя самостоятелна църква, която водещият българи Виталиан защитава ревностно. Силата на дедите ни в римското общество трае до 610-та година, когато имащият тракийски произход император Фока е свален от власт чрез преврат.
Започва се интензивен процес на асимилация на дедите ни. Част от тях биват депортирани за Мала Азия, това са бъдещите богомили, а тези, които живеят на свобода на север от Дунава биват настройвани един срещу друг. В края на VII век, положението вече е застрашително, но благодарение на далновидността на властващият на север от Дунава и Черноморските степи княз Аспарух, бедствието е предотвратено.
Сключил съюз с многобройните си роднини гетите, наречени още славени, Аспарух прогонва римляните от земите ни. Държавата ни се увеличава не само по територия, но и по отношение на населението, точно това я прави силна. Трябва да уточня и това, че победата на княз Аспарух идва и благодарение на това, че конницата на имперската армия е предимно от траки, които минават на страната на своите роднини. Лишен от елитната си войска, Константин IV е принуден да избяга.
Разбира се неговите летописци представят фактите различно. Теофан действително обвинява конниците от имперската войска за поражението на Константин IV, но и дума не отваря, че тези конници са от един произход с хората на княз Аспарух, които той определя като нашественици. Това е нагла лъжа, южните ни съседи обаче знаят, че лъжите са бавнодействаща, но ефикасна отрова.
Лъжа след лъжа, предците ни биват представени като пришъци в собствената си земя, а самите римляни/ византийци биват амбицирани да изгонят, или поне покорят дедите ни. През XI век това се случва, благодарение на интригите си и наемането на чужденци, Рим/ Византия успява отново да наложи властта си.
Накрая трябва да се обясни защо освен траки, мизи, пеони, мирмидони, дедите са наричани също скити и хуни. Докато мизите, мирмидоните и др. са стари балканци, то за скитите се налага заблудата, че са сроден на монголците народ.
По-късно учените се отмятат от виждането си и определят скитите за тюрки. Тъй като нито скитските богове, нито скитските глоси и лични имена са обясними на тюркски, учените решават този път да дадат ирански корени на живеещите по време на Атничността в Добруджа и Черноморските степи скити.
Укриват се свидетелствата на стари автори, че скитите са тракийски народ. Все пак, още преди повече от 7000 години, земите на север и юг от Дунава биват обитавани от хора делящи един произход. Това разбира се казионните учени премълчават.
Те мълчат и за общите погребални обреди, общите богове, близката материална култура на траки и скитии. Премълчано е и това, че хуни е название на царските скити – тези, които доминират над останалите свои роднини в Източна Европа. Ето поради това няма поява на нова материална култура в Черноморските степи в периода II-IV век. Как да има след като хората са същите!
Заблуди бяха наложени и поради това, че не бе обяснен произхода на името славяни, или по-точно славени, което най-рано е ползвано единствено и само за гетите. Никой не разсясни както подобава, че предците на поляци, чехи, руснаци и др. са носили името венети, венеди, венди. Това е причината Клавдий Птолемей да нарече залива на Гданск Венетски залив, това е причината дори и днес финландците да наричат руснаците венелайнен – венетски народ. Никой не разясни, че поради своята популярност, името на гетите-славени е прието и от говорещите сродни езици венети.
Когато европейските народи съчиняваха историята си, българите бяха подложени на геноцид от управляващите Османската Империя. Дедите ни са милеели за истината и родолюбци като Отец Паисий, Поп Йовчо от Трявна, Отец Спиридон Габровски и др. свързват дедите ни със старите балканци кимериите, с даките на цар Декебал, със събитията от Троянската Война, но чужденците не са искали да допуснат възраждането на силна България и позволяват налагането на лъжи за историята и произхода ни.
Никой не е забравял, че дедите ни победиха Римската Империя. Никой не е забравял страхът на франките от бойците на княз Омуртаг. Никой не е забравял поражението на кръстоносците и отрязаната глава на Балдуин Фландърски.
Хубаво е и ние да не забравяме миналото си, не само, за да не го повторим, но и да ползваме подвизите на дедите си за пример, който трябва да се следва. Името българин трябва не само да се носи с гордост, но и да се заслужи с достойно поведение и достойни дела.
За някои архаични аксесоари при българите
ГРЪЦКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - ИЛИ ГРЪЦКО ПОДРАЖАТЕЛСТВО?
Едно мургаво племе претендира пред света, че е измислило културата, спорта, театъра, литературата, науката и въобще - почти всичко за което се сетим.
Разбира се, цивилизации и култури е имало по света от далечни времена и е нелепо някой да си приписва авторство.
Как обаче стоят нещата на Балканите и откъде се появява "гръцката цивилизация"?
Всъщност тя си е тук, когато гърците се населват по нашите земи. Те не донасят почти нищо ново, защото почти всички постижения, които си приписват, са налице от по-рано при местните народи на Балканите и Анатолия.
Когато гръцките пирати започват да пристигат по южните брегове на Балканите и Мала Азия, тук от векове процъфтява цивилизацията на "пеласги" и други народи - сродни помежду си малко или много.
Микена – местна пред-гръцка цивилизация.
Градежа и архитектурата са същите като при "траките"
Микена. Разкритите главни порти
Примерите за заемането на цивилизация са най-различни.
Пеларгик е име на древен квартал в Атина - до Акропола, а самия Акропол, според древногръцките автори е строен от пеласгийски архитекти.
Хълмът Акропол до квартала Пеларгик в Атина - изграден от "пеласгийски" архитекти - в квартала на местните пред-гръцки жители
ОЛИМПИЙСКИТЕ ИГРИ
.jpg)
Бюст на древен "гръцки" борец с обръсната глава и чумбас:
Цитат:
"...В дошлия до нас гръцки препис на "Илиадата" на Омир тази титла е предадена под формата "Агамемнон"...
Освен това микенците по български обичай, правели маски на починалите. От тези маски запазени в Микена, Балканите и Волжка България до днес, се виждат чертите на древните българи, които по нищо не се отличават от днешните.
По време на погребенията на своите герои и вождове троянските и микенските мъже, по описанията на Омир, ридаели над починалия, отрязвали част от косите си, правели жертвоприношения, организирали пирове, конни състезания, борби и бойни турнири. Точно същото правели и волжките българи след две хиляди години по описанията на А. ибн Фадлан(922 г.).
.jpg)
Берлин, изложба на тракийската култура
Тези древни пеласгийски спортисти от остров Тера
също се считат за участници в олимпийските игри от съвременната наука:
Предгръцкото население организира подобни спортни игри още отпреди идването на гърците. Гърците ги възприемат именно от местните.
В Античността във Варна и други черноморски градове са провеждани спортни игри в чест на тракийския бог Дарзала, наречени дарзалеи (дарзалии).
Доста хора не знаят, че повечето от боговете от гръцката митология не са гръцки. Това не е просто едно смело твърдение, или спекулация. Има си достатъчно сведения, които потвърждават това. Върховният олимпийски бог Зевс е принадлежал на пелазгите – народ със същият произход както и траките. В работата на Омир срещаме следният израз - Ζεῦ ἄνα, Δωδωναῖε, Πελασγικὲ - О Зевс, додонски, пеласгийски!
Трако-пеласгийски божества са също Арес, Хермес, Дионис, Деметра, Афродита, Посейдон, Хефест...Специалистите знаят това отлично. Знае се, че имената на тези божества нямат смисъл на гръцки, следователно принадлежат на коренното население на Южните Балкани – траки и пелазги.
Освен олимпийските богове обаче има и други, които притежават имена необясними на езика на гърците. Като пример може да се посочи бог Оген. Той е споменат от Стефан Византийски, който го нарича древно божество – Ώγενος άρχαϊος θεός.
ОМИР И "ИЛИАДА"
Проблемът с елините в "Илиадата" е, че термина "Елада" се споменава ЕДИН ЕДИНСТВЕН ПЪТ
в тази иначе обемиста книга. Има съмнение, че е вмъкнат по-късно от гърците Ономакрит и Поликрат на о. Самос, където е обработена и записана устната дотогава традиция на "Илиада".
ПАНТЕОН БОЖЕСТВА ИЛИ ГЕРОИ?
Днешните учени - археолози и историци - имат навика да
обявяват за култ почти всичко
при древните и да намират божества навсякъде. Една от причините е научната догма, че само древните юдеи могат да имат монотеизъм, а за всички други древни народи той е забранен от съвременната наука. Тази статия няма да се отклонява в темата кой персонаж е древно божество и кой е герой. Тя има простичката цел да посочи не-гръцкия им произход.
Проблемът с елините в "Илиадата" е, че термина "Елада" се споменава ЕДИН ЕДИНСТВЕН ПЪТ
в тази иначе обемиста книга. Има съмнение, че е вмъкнат по-късно от гърците Ономакрит и Поликрат на о. Самос, където е обработена и записана устната дотогава традиция на "Илиада".
ПАНТЕОН БОЖЕСТВА ИЛИ ГЕРОИ?
Днешните учени - археолози и историци - имат навика да
обявяват за култ почти всичко
при древните и да намират божества навсякъде. Една от причините е научната догма, че само древните юдеи могат да имат монотеизъм, а за всички други древни народи той е забранен от съвременната наука. Тази статия няма да се отклонява в темата кой персонаж е древно божество и кой е герой. Тя има простичката цел да посочи не-гръцкия им произход.
Китов със златната маска на Терес
Херодот казва, че елините са заели от пеласгите повечето от боговете си.
ЗЕВС ПЕЛАСГИЙСКИ
Първото споменаване на Зевс
в гръцката литература е от Омир - той го нарича Зевс Пеласгийски.
Страбон: "А пеласги са се наричали най-ранният от всички народи, които са владеели Елада. И поетът се изразява така: „Зевсе Додонски, царю пеласгийски…”
Страбон, География – кн. 7
Додона е древен град на пелгарите (пеласгите) със светилище на Зевс.
С това старите гръцки автори потвърждават, че са заели своя върховен бог Зевс от старото местно население: пелгарите - българите
кратко, ясно и недвусмислено.
Тракийска плочка със Зевс и Хера
Оброчна плочка на Зевс и Хера от Сохаче, Врачанско.
Зевс и Хера са на колесница, Зевс с мълния в ръка
ХЕРМЕС
"Гръцкия бог"
Хермес
отначало е тракийски герой:
Според Херодот, Хермес е
праотецът на тракийската аристокрация
Царете на траките се кълнели в неговото име.
"...тракийските благородници имат специален култ към Хермес, кълнат се в неговото име и дори твърдят, че произхождат от него." (Херодот - История,
Книга втора)
Хермес и Асклепий
В най-дълбока древност негърци са носели имена посветени на Хермес - по произход името не е гръцко. Хермиона е майка на Земела (тракийската богиня на земята). Най-вероятно името на тракийският владика на Пловдив Св. Ерм и старобългарската фамилия Ерми са от един произход.
източник
.jpg)
Българската сурвачка и древният кадуцей
Милош Сидоров
Тракийското име на бога Хермес/Ермис вероятно е гласяло Герман и се е запазило и до днес в българския език - в многобройните топоними Герман, Джерман, Герма и Грамада на цялата ни етническа територия. Среща се в песенния фолклор и в някои обреди (Герман/Джерман градушкар).
Кадуцеят (жезълът) на Хермес е един от най-старите символи. Виждаме го върху най-старите монети, които човечеството познава - монетите на древните трако-пелазгийски народи: дероните и одрисите.
ХЕРМЕС – КИБАЛИОН
"Гръцкия бог"
Хермес
отначало е тракийски герой:
Според Херодот, Хермес е
праотецът на тракийската аристокрация
Царете на траките се кълнели в неговото име.
"...тракийските благородници имат специален култ към Хермес, кълнат се в неговото име и дори твърдят, че произхождат от него." (Херодот - История,
Книга втора)
Хермес и Асклепий
В най-дълбока древност негърци са носели имена посветени на Хермес - по произход името не е гръцко. Хермиона е майка на Земела (тракийската богиня на земята). Най-вероятно името на тракийският владика на Пловдив Св. Ерм и старобългарската фамилия Ерми са от един произход.
източник
.jpg)
Българската сурвачка и древният кадуцей
Милош Сидоров
Тракийското име на бога Хермес/Ермис вероятно е гласяло Герман и се е запазило и до днес в българския език - в многобройните топоними Герман, Джерман, Герма и Грамада на цялата ни етническа територия. Среща се в песенния фолклор и в някои обреди (Герман/Джерман градушкар).
Кадуцеят (жезълът) на Хермес е един от най-старите символи. Виждаме го върху най-старите монети, които човечеството познава - монетите на древните трако-пелазгийски народи: дероните и одрисите.
ХЕРМЕС – КИБАЛИОН
Декадрахма от тракийското племе дерони
(520-480 г. пр.н.е.)
Декадрахма от тракийското племе дерони
(520-480 г. пр.н.е.)
Монетата от с. Садовик е с изображение на Хермес,
застанал прав зад два вола и надпис "дерро".
Първите монети, отсечени по българските земи
са дело на траките и датират от V в. пр.н.е.
Кадуцеят (жезълът) на Хермес е един от най-старите символи. Виждаме го върху най-старите монети, които човечеството познава - монетите на древните трако-пелазгийски народи: дероните и одрисите.
Монетата от с. Садовик е с изображение на Хермес,
застанал прав зад два вола и надпис "дерро".
Първите монети, отсечени по българските земи
са дело на траките и датират от V в. пр.н.е.
Според някои тракийското име Ермес означава "богат на стада, имащ стада". ЕР отговаря на нашата дума яре, диалектно ери, а МЕС означава "имащ". За първи път името на Хермес е документирано върху плочица с древната балканска писменост "Линеар Б". Изследователят Дж. Чадуик чете оригиналния надпис Е-МА-А като "хермаxас". Той може да се чете и като ЕРМААC.
Днес подобна на кадуцея е българската сурвачка:
Хермес просто е ползвал жезъла на древната Кибела за себе си… И после в наше време някой умник е решил, че жезълът бил на Хермес и айдеее...
Да, ама НЕ..!
Това е жезълът на древната Кибела /Танит/, известна по цял свят като съпругата на Баал!!!
Българската сурвачка и древният кадуцей
Днес кадуцеят е символ на медицината:
ДИОНИС - ЗАГРЕЙ
Дионис
"Гръцкия бог" Дионис е тракийски герой, името му е
Загрей
"Гръцкия бог" Дионис е тракийски герой, името му е
Загрей
Дионис и Земела - сребърна кана от с. Борово
Русенско
Съкровището от Борово
ДИОНИС-ЗАГРЕЙ - ИСТОРИЧЕСКА ЛИЧНОСТ?
Когато гърците заемат нашите герои, те ги митологизират, обожествяват и ги откъсват от реалната история. Съставят им нови митологични "биографии". Нашите прадеди обаче гледат на тях по съвсем друг начин - за тях те са исторически личности и част от историята им - царе, жреци и герои.
Това е едно от най-ясните свидетелства, какъв е техния произход. Митовете се раждат около действителни личности, а не обратното.
Един пример:
ДИОНИС И ТРАКИЙСКИЯ ПОХОД КЪМ ИНДИЯ
Автор: sparotok
Първоначало Дионис е бил тракийски цар, след смъртта му е героизиран. За старите автори той е известен и като велик завоевател. Според тях, той стигнал чак до Индия, покорил местното население и построил град на име Ниса. За далечното пътешествие свидетелстват Филострат, Еврипид, Хигинис, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний, Страбон... Луций Ариан разказва, че Дионис е основател на древна индийска цивилизация. За да може Херодот да нарече индийците най-големия народ, някой го е снабдил с тази информация - той не е пътувал из Централна Азия.
В индийските предания (пурани) са споменати богоподобните бригус - митични бойци колесничари, почитащи огъня и дали го на хората. Облечените в сияйни доспехи тракийски колесничари са били страховита гледка за местното население. Името им напомня на тракийския етноним бриги, чиито най-древни земи са Юго-Западна България и Македония. Според Хезихий родното място на Дионис се намира в Южна Тракия. Т.е. Дионис е роден в древна Бригия и е бил цар на бригите. Счита се, че култът към бога на виното и плодородието е възникнал първо при бригите (фригите).
АПОЛОН
Слънчевият бог Аполон (Белен), изобразен върху фиала от Рогозенското съкровище.
Според Омир стените на Троя били построени от Аполон.
ТРАКИЙСКИЯ ГЕРО И ГРЪЦКИТЕ ХЕРОСИ
Днес Тракийския конник е наричан с гръцката дума "Херос" - от тракийската "Геро(й)". В превод Херос означава точно каквото разбираме - герой. (Че конникът е тракийски никой не спори. Че траките не са наричали героите си "херои", защото това е гръцко произношение, също никой не спори.)
У гърците тракийските Герои стават Хероси и търпят различни промени:
"ХЕРОСИ
В религиозните представи на древните гърци херосите били смъртни хора, които заслужили с подвизите си безсмъртие и се превърнали в полубогове, които можели да закрилят и подпомагат хората.
Най-прочут от всички гръцки хероси бил Херакъл, чиито подвизи формират един от най-популярните цикли в гръцката митология."
Щеше да е хубаво, ако беше и вярно...
ХЕРАКЪЛ - ХЕРКУЛЕС
Бронзов бюст на Херакъл със златни ябълки в ръка - част от колесница, намерена в Чирпанско
Херакъл често е изобразяван в сцените от тракийските съкровища в България. А някои тях са от дълбока древност. На някои сцени той вдига ритон заедно с Дионис.
Целият му живот е свързан със средата на траките. Според легендите, преразказани в гръцката митология, Херакъл бил
ученик по музика на брата на Орфей
- тракийския певец Лин.
Тракийските владетели секат
монети с изображение на Херакъл
Херакъл се бори с Немейския лъв - релеф на позлатена сребърна чиния от Панагюрското съкровище
Изображението е взето от книгата на Спас Мавров
"Пътят на пробудената душа или астрологията на траките".
Той дава примери за тракийския произход на Херакъл:
- Химн на Орфей посветен на героя.
- Легендата за Дванадесетте подвига на Херакъл (според автора те отговаряли на 12-те зодии от календара на траките).
Златен ритон, изработен като глава на елен. Върху шийката са изобразени две митологични сцени: Херакъл в борба с Керенитската сърна и Тезей в борба с Маратонския бик.
Панагюрско съкровище
Слънчевият бог Аполон (Белен), изобразен върху фиала от Рогозенското съкровище.
Според Омир стените на Троя били построени от Аполон.
ТРАКИЙСКИЯ ГЕРО И ГРЪЦКИТЕ ХЕРОСИ
Днес Тракийския конник е наричан с гръцката дума "Херос" - от тракийската "Геро(й)". В превод Херос означава точно каквото разбираме - герой. (Че конникът е тракийски никой не спори. Че траките не са наричали героите си "херои", защото това е гръцко произношение, също никой не спори.)
У гърците тракийските Герои стават Хероси и търпят различни промени:
"ХЕРОСИ
В религиозните представи на древните гърци херосите били смъртни хора, които заслужили с подвизите си безсмъртие и се превърнали в полубогове, които можели да закрилят и подпомагат хората.
Най-прочут от всички гръцки хероси бил Херакъл, чиито подвизи формират един от най-популярните цикли в гръцката митология."
Щеше да е хубаво, ако беше и вярно...
ХЕРАКЪЛ - ХЕРКУЛЕС
Бронзов бюст на Херакъл със златни ябълки в ръка - част от колесница, намерена в Чирпанско
Херакъл често е изобразяван в сцените от тракийските съкровища в България. А някои тях са от дълбока древност. На някои сцени той вдига ритон заедно с Дионис.
Целият му живот е свързан със средата на траките. Според легендите, преразказани в гръцката митология, Херакъл бил
ученик по музика на брата на Орфей
- тракийския певец Лин.
Тракийските владетели секат
монети с изображение на Херакъл
Херакъл се бори с Немейския лъв - релеф на позлатена сребърна чиния от Панагюрското съкровище
Изображението е взето от книгата на Спас Мавров
"Пътят на пробудената душа или астрологията на траките".
Той дава примери за тракийския произход на Херакъл:
- Химн на Орфей посветен на героя.
- Легендата за Дванадесетте подвига на Херакъл (според автора те отговаряли на 12-те зодии от календара на траките).
Златен ритон, изработен като глава на елен. Върху шийката са изобразени две митологични сцени: Херакъл в борба с Керенитската сърна и Тезей в борба с Маратонския бик.
Панагюрско съкровище
Амфора-ритон с дръжки, завършващи под формата на кентаври Върху долната половина на амфората са изобразени фигурите на Силен и малкия Херакъл в люлка, който убива две змии.
Няма коментари:
Публикуване на коментар