https://www.youtube.com/watch?v=mqVanm5mrmA
Относно значението на този етноним все още се водят спорове. Едни учени смятат, че прототип за името траки, трябва да се търси в племенното название травси. Други са на мнение, че хората наречени най-рано траки са споменатите в египетските хроники от времето на Рамзес III страховити бойци познати като тереш. Намират се дори и изследователи, които виждат в името на дерзеите (дерзиките - дръзките) прототип на етнонима траки.
Трябва да се спомене и това, че според италианската лингвистка Луиджия Ахилея Стела, по време на Бронзовата епоха е съществувало географско име Тракия, което е регистрирано в микенските архиви като ТE-RE-QE-WI-JA (Терекеуия). Това име обаче е важало само за една сравнително малка група хора - навярно само обитателите на земите край Бяло Море, познато и като Тракийско.
Пак през Бронзовата епоха, в египетските летописи са споменати същo пелесет, шерден, уешеш, текер, мешуеш. Поне за мен, това са древнобалканските народи пеласги, серди, веси (беси), тевкри, мизи. От тези названия става ясно, че племенните формирования, за които пишат Херодот, Страбон и др. са се оформили в един доста ранен период.
Пеласги и др. техни роднини пленени от армията на Рамзес III - по Salimbeti, D'amato http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples66.jpg
Трудно е да се отговори със сигурност – защо името траки е избрано за колективно название на нашите деди по време на Античността. Навярно това се дължи на факта, че дерзеите са съседи на гърците, които ползват названието траки за всички хора говорещи близки наречия до това на дерзеите.
След няколко века, по време на късната Античност, като колективно название на дедите ни става популярно името на бесите. Така са наричани всички хора спадащи към коренното население на Балканите, независимо от това дали действително са били беси, или пък дардани, пеони, трибали и др.
Gustav Droysen (1838 — 1908) - Allgemeiner historischer Handatlas in 96 Karten mit erläuterndem Text Bielefeld, Velhagen & Klasing 1886, https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b1/Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg/800px-Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg
С настъпването на Ранното Средновековие името на мизите придобива популярност и започва да се употребява за старите балканци. Паралелно на мизи се употребява и названието българи, като то остава дълго време, а и се превръща в последното колективно име на предците ни.
По принцип името българи е много древно. Със сигурност то е съществувало още преди Троянската Война, като дори е споменато от Омир. Става дума за свързаните с богът на войната Арес страховити бойци наречени флегии/Φλεγύες. За тях Робърт Дж. Бък смята, че трябва да бъдат причислени към тракийската общност. На същото мнение е и Фредерик Ваудхойзен, а също и д-р Васил Бакърджиев, който пише по този въпрос през 1966 г., но работите му са осъдени на забвение у нас.
На пръв поглед името флегии/Φλεγύες е твърде различно от името българи. Тук трябва да се уточни, че въпросното етническо название е документирано в далечното минало от гърците, чийто език тогава е бил твърде различен. Истинското звучене на флегии/Φλεγύες е било по-скоро бльгии. От бльгии се развиват форми като болги, белги, бльгари и в крайна сметка, след векове развитие се стига до познатата на всички ни дума българи.
Съдейки по това, че дедите на южните ни съседи записват старомакедонските имена Билипос и Береника като Филипос и Ференика, можем да отсъдим, че по същия начин и тракийските лични имена започващи с Б, често са били променяни. Все пак, траки и стари македонци са хора от един и същ произход, говорещи изключително близки наречия. Нека не забравяме свидетелството на Хеланик (цит. от Arkwright) относно това, че мизите (които Хоматиан и др. наричат българи) се явават древни обитатели на Македония.
Като пример за трансформацията на нашето Б (от древното bh) във Ф при гърците могат да бъдат посочени паралелите: бивам-φύω, билка-φυτόν, бликам-φλύω, бърна-φάρυγξ, бял-φαλός, бук-φαγός, брат-φράτηρ, брана-φαρόω, бяг-φέυγω, бера-φερω, боя се-φόβος, бразда-φάρος, бреме-φέρμα, брод-φόρος. Ето за това не е никак странно, че бльгии е променено от гърците във флегии-Φλεγύες.
Тези хора са от групата на мизите, които още преди Троянската война са обитавали континентална Гърция и по всяка вероятност са хората дали името на река Пеней и планината Олимп (има друг Мизийски Олимп, който е в Мала Азия).
Възможно е бльгиите, чието име е променено от гърците на флегии-Φλεγύες да са били жреческата или благородническата прослойка на мизите и по този начин името им да е било престижно – факт обясняващ по-късната популярност на името и превръщането му в колективно име на всички наследници на древните балканци познати като мизи, траки, пеони, мимидони и т.н.
Сега идва въпросът – кое име трябва да употребяваме когато говорим за далечните си предци, какво трябва да кажем – траки, или стари българи?
По принцип, най-удачното име за дедите ни от времето на Античността, Бронзовата епоха и по-ранни периоди, е древни българи. По този въпрос не може да има спор, но е налице един доста сериозен проблем - нашата история е ужасно обезобразена от безсъвестни чуждопоклонници и спекуланти.
Българите от далечното минало бяха набедени за татари, угро-фини, монголи, тюрки, а в последно време шепа получили титлите си по време на тоталитарния режим хорица, се опитват да наложат лишеното от логика вярване, че аспаруховия народ е дошъл от земите край Памир и е сроден на източноиранските народи. От друга страна, старите балканци, които гърците наричат траки, биват охулени, очернени и обявени за изчезнали, или асимилирани.
В последствие на огромния брой тиражирани с фанатизъм лъжи, днес доста от нас са объркани и смятат, че старите българи са пришелци от Азия и нямат нищо общо с народа, от чиито среди произлизат велики хора като цар Резос, Орфей, Тамир, Залмоксис, Спартак.
Ще мине време докато всеки сънародник осъзнае, че името българи е възникнало на Балканите, че по начало е ползвано от хора от средите на мизите и поради това в продължение на 1100 години, различни автори правят отъждествяване на българи и мизи.
За да разберем и приемем истината, ние трябва да минем през няколко важни фази:
1.Осъзнаване, че за физическо изчезване, или сериозна децимация на древното балканско население изобщо не може да се говори, няколко генетични проучвания доказаха това.
2.Осъзнаване, че името българи се е появило на Балканите и е обозначение на хора с особен статут, принадлежащи на групата на мизите.
3.Осъзнаване, че твърденията за идването на дедите ни от Азия са безсрамни лъжи създадени от чужденци и поддържани от чуждопоклонници и посредствени хорица, които не разбират, че вършат услуга на враговете на народа ни.
4.Осъзнаване, че дедите ни са имали няколко колективни имена – траки, беси, мизи, българи, като всички тези колективни имена първоначално са принадлежали на отделни групи и в последствие, поради различни причини са придобили популярност.
Когато лъжите на шепа спекуланти и объркани хорица бъдат разобличени, ще стане ясно, че ние сме потомци на най-древното цивилизовано население, на тези хора, които са създали най-ранните градове на Европа, на гениите, изобретили колелото, писмеността, най-ранния точен календар, а и са разпространили знанията по металургия, организирано земеделие и скотовъдство в Европа.
Разбере ли се напълно, че тези, които Омир нарича мизи и траки, по-късно Хоматиан назовава българи, вече можем да изоставим приетият от историци и езиковеди термин траки и да наречем със спокойна съвест Орфей и Залмоксис древни българи.
ОБИДНО ИМЕ ЛИ Е НАЗВАНИЕТО ТРАКИ И КОЛКО ДРЕВНО Е ТО?
Всеки човек има правото на лично виждане. Дали то се харесва на всички, или е отричано от мнозиството, е без значение. Ние градим идеалите си въз основа на възпитанието, получаваме от родителите си. Важна роля играе също бразованието дадено ни в училища и университети, но от голямо значение са също книгите, които четем, а и хората, с които общуваме.
Понеже различните индивиди израстват в различна среда и оформят възгледите си в различна среда, напълно естествено е, че няма как всички да мислим еднакво. Няма как всички ние да притежаваме една и съща информация, а и един и същ критерий, позволяващ ни да преценим кое е истина и кое измислица.
Опитвам се да проявявам разбиране към гледището на своите събеседници, но пък не се стеснявам да кажа какво мисля, по простата причина, че съм проверил добре информацията, въз основа на която съм изградил своите виждания. В някои случаи съм съгласен с думите на определени хора, но в други случаи съм принуден да отправя критика. Тя разбира се винаги е аргументирана, старая се да обясня колкото може по-подробно защо отричам данните, които други хора смятат за свещена истина.
Ако опонентите ми са културни хора, готови да проверят щателно информацията, която представям, често стигаме до консенсус. Това разбира се невинаги се получава, защото и не всеки може лесно да се откаже от старите си виждания. Обмяна на информация и идеи обаче трябва да има, иначе няма как да достигнем истината.
От доста време във виртуалното пространство се вихри твърдението, че траки е обидно име, което гърците ползват за дедите ни. По принцип няма нищо странно в това един народ да създаде обидно име за друг народ. Сънародниците ни от Македония наричат гърците етиопски цигани, някои назовават француците жабари, а нашите роми (цигани) ползват за българите името даси (роби).
Такива неща са неприятни, но и неизбежни. Черненото на противника, или дори различния по произход е много стар феномен. Дали обаче това важи за името траки е друг въпрос. Едно е някой да твърди нещо понеже някой му е казал нещо, а съвсем друго е твърдението да е основано на реалност и да има доказателства за това.
В гръцките исторически извори и разбира се първо при Омир името траки присъства в различни форми: Θρᾶξ, Θράῒξ, Θρῆξ, Θρῆῒξ, Θρῆξ. Названието тракийка, тракийска жена също е известно под много варианти: Θρᾶσσα, Θράῒσσα, Θρᾶττα, Θρῆσσα, Θρήῒσσα.
Големият брой варианти са една от индикациите, че не се касае за гръцка дума, а за народностно име, което дедите на южните си съседи са се опитали да предадат по не особено успешен начин.
Прочее, нито един лингвист не е успял да докаже, че името траки означава нещо на гръцки. Това означава, че просто няма как то да е измислено от гърците.
Нито Хялмар Фриск, нито Роберт Беекес, или друг техен колега е намерил обяснение за народностното име траки с помощта на гръцкия език. Друга важна подробност е това, че в едно от най-почитаните светилища на Елада и по-точно това в Делфи, (според Откупщиков) жреците са траки, както личи от името им Θρακίδαι (Diod., XVI, 24, 3).
ТРАКИЯ (карта на Г.Дройзен)
Първоначално името траки е било уважавано и престижно, да не забравяме, че Омир говори с възхищение за тракийския цар Резос. Това са фактите, а дали те се харесват на някого или не е друг въпрос.
След като установихме, че народностното име траки не е дадено от гърците и не е обидно по характер, нека видим какво може да е значението му, а и кога е споменато за първи път.
Езиковедът Паул Кречмер смята, че траки идва от форма *Tραύσικες, на тази форма *Trausikes се спират също Алберт Карноа и Димитър Дечев (Carnoy, 1957, c. 200, Detschew, 1957, c. 205). Кирил Влахов, цит. от Стефан Йорданов, търси древна форма *Δρᾶσικες, чието значение е “дръзки, храбри, или нещо подобно” (Йорданов цит. Влахов, 2000, с. 20). Предложеното от проф. Влахов име *Δρᾶσικες показва връзка с населявалите някога Беломорието Δερσαῖοι.
За тях акад. Иван Дуриданов, опирайки се на данни на различни езиковеди търси връзка със стпрус. dyrsos gyntos “смели, дръзки мъже” допълвайки, че вариацията а-е в Δάρσιοι-Δερσαῖοι, е явление, което е познато в литовския език (Duridanov, 1969, c.72). Всъщност това явление е познато и в българския и един от най-специфичните белези на речта ни, но видният лингвист не е забелязал това.
Това не са всички данни за значението на името траки, а всеки обективен изследовател е длъжен да се съобрази с цялата налична информация, без значение дали тя оборва негови по-стари твърдения или не. В т. I на “Тайните на тракийския език” споменах, че в микенски документи от Бронзовата епоха се среща особеното географско название ТЕРЕКЕВИЯ, или по-точно ta-ra-ke-wi-ja/ te-re-ke-wi-ja= Threke, Threike, Thrake = Тракия (Порожанов, 1998, с.20). Най-ранното разчитане е направено от италианската лингвистка Луйджия Ахилея Стела (Stella, 1965, с.211 – 212).
Съществуват още данни, с които сме длъжни да се съобразим. В работата си “Gothi, qui et Getae - Готи сиреч Гети” Юлия Хаджи Димитрова представа изключително интересни неща. Тази авторка пише за непознат у нас исторически извор, според който през 520 г. скандинавецът Старкатър тръгва срещу (съседните народи бел.авт.) земби, пруси, семигали и траки: “…et contra Sembos, Prussos, et contra Semigalos et Thracias” (P. Olaus цит. Хаджи Димитрова, 2017, с.169).
Юлия Хаджи Димитрова обяснява добре какво правят траки при прусите и други балтийски народи – толкова далеч на север. За тази цел авторката цитира литовският учен Йонас Басанавициус: “От днес няма съмнение, че прадедите на литовците едно време са живели в Тракия и, че траките, гетите, даките, са се изселили оттук в областите край балтийските морски брегове и, че техните наследници живеят в Източна Прусия, Литва и Латвия, за яд на всички съседи и ако Господ иска, ще продължават да живеят тук и за в бъдеще” (Басанавициус цит. Хаджи Димитрова, 2017, с.250).
Още по-ценно сведение е това представящо народностното име траки манифестирано в множество селища от територията на Литва: Trakai, Trakiné, Trakenai, Trakiniai, Trakinikai, Trakiškiai, Trakiškemai, Traksédai, Beržatrakiai ”(Басанавициус цит. Хаджи Димитрова, 2017, с.165). Това означава, че старите балканци, явяващи се наши предци, са били сравнително голяма група в Прибалтика.
Ето защо акад. Иван Дуриданов намира такива силни прилики между латвийски, литовски и тракийски. Тези паралели разбира се, се срещат и в българския език, но са останали невидими за учените ни.
Държейки сметка с документираното име Тракия в микенски документи от Бронзовата епоха, т.е. от преди 3400 г., а и големият брой топоними от Балтийския регион, които са свързани с името траки, ние трябва да приемем, че траки и Тракия са стари и изконни форми.
Какво обаче е значението? Този въпрос ни вълнува и е нужно да се даде подробен и ясен отговор. За мнозина читатели няма да е изненада, че древното название притежава смисъл на български език. Също така, за немалко читатели няма да е изненада, че въпреки ерудицията и безспорния си талант, нашите учени не са успели да осъзнаят, че древния етноним траки притежава българска етимология.
Подлагайки на анализ тракийски лични имена съдържащи елементи -τερκος, τορκος и опирайки се на сведения на езиковедите Шулце и Кречмер, акад. Димитър Дечев представя сравнения на -τερκος, τορκος със санскр. tará-h - побеждаващ, хет. tarḫ-силен, могъщ, побеждаващ, етр. tarxi и др., но без да прави връзка с названието на далечните ни предци (Detschew, 1957, c.513).
Сродни на санскр. tará-h – побеждаващ, хет. tarḫ - силен, могъщ, побеждаващ, са българските трокам – блъскам, теркам – отмествам, избутвам. Други сродни думи са рус. торк – удар, укр., торка́ти – бия, удрям, латв. treksne – удар, ирл. treas – силен, стангл. đrасu – насилие, натиск, стнорв. Þrekr-сила.
Съобразявайки се със сведенията за войнствения характер на дедите ни, значението на траки като биещи, удрящи, бойци, побеждаващи е напълно логично. Тяхното име е сродно на названието на хето-лувитския бог гръмовержец Таркун-удрящият, биещият. За това как култа към това божество се появява в Мала Азия е обяснено подробно в “Неразказаната История на траките”.
На този момент разбрахме най-важното – какво е значението на името траки, колко древно е то, а това само по себе си е добро постижение.
Първоначално името траки е било уважавано и престижно, да не забравяме, че Омир говори с възхищение за тракийския цар Резос. Това са фактите, а дали те се харесват на някого или не е друг въпрос.
След като установихме, че народностното име траки не е дадено от гърците и не е обидно по характер, нека видим какво може да е значението му, а и кога е споменато за първи път.
Езиковедът Паул Кречмер смята, че траки идва от форма *Tραύσικες, на тази форма *Trausikes се спират също Алберт Карноа и Димитър Дечев (Carnoy, 1957, c. 200, Detschew, 1957, c. 205). Кирил Влахов, цит. от Стефан Йорданов, търси древна форма *Δρᾶσικες, чието значение е “дръзки, храбри, или нещо подобно” (Йорданов цит. Влахов, 2000, с. 20). Предложеното от проф. Влахов име *Δρᾶσικες показва връзка с населявалите някога Беломорието Δερσαῖοι.
За тях акад. Иван Дуриданов, опирайки се на данни на различни езиковеди търси връзка със стпрус. dyrsos gyntos “смели, дръзки мъже” допълвайки, че вариацията а-е в Δάρσιοι-Δερσαῖοι, е явление, което е познато в литовския език (Duridanov, 1969, c.72). Всъщност това явление е познато и в българския и един от най-специфичните белези на речта ни, но видният лингвист не е забелязал това.
Това не са всички данни за значението на името траки, а всеки обективен изследовател е длъжен да се съобрази с цялата налична информация, без значение дали тя оборва негови по-стари твърдения или не. В т. I на “Тайните на тракийския език” споменах, че в микенски документи от Бронзовата епоха се среща особеното географско название ТЕРЕКЕВИЯ, или по-точно ta-ra-ke-wi-ja/ te-re-ke-wi-ja= Threke, Threike, Thrake = Тракия (Порожанов, 1998, с.20). Най-ранното разчитане е направено от италианската лингвистка Луйджия Ахилея Стела (Stella, 1965, с.211 – 212).
Съществуват още данни, с които сме длъжни да се съобразим. В работата си “Gothi, qui et Getae - Готи сиреч Гети” Юлия Хаджи Димитрова представа изключително интересни неща. Тази авторка пише за непознат у нас исторически извор, според който през 520 г. скандинавецът Старкатър тръгва срещу (съседните народи бел.авт.) земби, пруси, семигали и траки: “…et contra Sembos, Prussos, et contra Semigalos et Thracias” (P. Olaus цит. Хаджи Димитрова, 2017, с.169).
Юлия Хаджи Димитрова обяснява добре какво правят траки при прусите и други балтийски народи – толкова далеч на север. За тази цел авторката цитира литовският учен Йонас Басанавициус: “От днес няма съмнение, че прадедите на литовците едно време са живели в Тракия и, че траките, гетите, даките, са се изселили оттук в областите край балтийските морски брегове и, че техните наследници живеят в Източна Прусия, Литва и Латвия, за яд на всички съседи и ако Господ иска, ще продължават да живеят тук и за в бъдеще” (Басанавициус цит. Хаджи Димитрова, 2017, с.250).
Още по-ценно сведение е това представящо народностното име траки манифестирано в множество селища от територията на Литва: Trakai, Trakiné, Trakenai, Trakiniai, Trakinikai, Trakiškiai, Trakiškemai, Traksédai, Beržatrakiai ”(Басанавициус цит. Хаджи Димитрова, 2017, с.165). Това означава, че старите балканци, явяващи се наши предци, са били сравнително голяма група в Прибалтика.
Ето защо акад. Иван Дуриданов намира такива силни прилики между латвийски, литовски и тракийски. Тези паралели разбира се, се срещат и в българския език, но са останали невидими за учените ни.
Държейки сметка с документираното име Тракия в микенски документи от Бронзовата епоха, т.е. от преди 3400 г., а и големият брой топоними от Балтийския регион, които са свързани с името траки, ние трябва да приемем, че траки и Тракия са стари и изконни форми.
Какво обаче е значението? Този въпрос ни вълнува и е нужно да се даде подробен и ясен отговор. За мнозина читатели няма да е изненада, че древното название притежава смисъл на български език. Също така, за немалко читатели няма да е изненада, че въпреки ерудицията и безспорния си талант, нашите учени не са успели да осъзнаят, че древния етноним траки притежава българска етимология.
Подлагайки на анализ тракийски лични имена съдържащи елементи -τερκος, τορκος и опирайки се на сведения на езиковедите Шулце и Кречмер, акад. Димитър Дечев представя сравнения на -τερκος, τορκος със санскр. tará-h - побеждаващ, хет. tarḫ-силен, могъщ, побеждаващ, етр. tarxi и др., но без да прави връзка с названието на далечните ни предци (Detschew, 1957, c.513).
Сродни на санскр. tará-h – побеждаващ, хет. tarḫ - силен, могъщ, побеждаващ, са българските трокам – блъскам, теркам – отмествам, избутвам. Други сродни думи са рус. торк – удар, укр., торка́ти – бия, удрям, латв. treksne – удар, ирл. treas – силен, стангл. đrасu – насилие, натиск, стнорв. Þrekr-сила.
Съобразявайки се със сведенията за войнствения характер на дедите ни, значението на траки като биещи, удрящи, бойци, побеждаващи е напълно логично. Тяхното име е сродно на названието на хето-лувитския бог гръмовержец Таркун-удрящият, биещият. За това как култа към това божество се появява в Мала Азия е обяснено подробно в “Неразказаната История на траките”.
На този момент разбрахме най-важното – какво е значението на името траки, колко древно е то, а това само по себе си е добро постижение.
ТРАКИЙСКИ И БЪЛГАРСКИ – ДВЕ ИМЕНА НА ЕДИН И СЪЩ ЕЗИК
Понастоящем повечето лингвисти и историци смятат, че тракийския език е мъртъв. В научните среди се вярва и в това, че в края на късната Античност и ранното Средновековие траките са представени от романизирано или елинизирано малцинство. В същото време е добре известен факта, че поне до VI в. тракийският език е говорим.
Съществуват даже свидетелства, че речта на Залмоксис и Орфей е жива и по времето на Теофилакт Симоката, който твори през VII в. Този летописец от египетски произход се явява един от най-обективните автори на своето време. На него дължим сведението, че в Хемус (Стара планина) има едно приказно красиво място, което местното население, т.е. траките, нарича Σαβυλενθη / Савуленте (GIBI, T.II, c. 301).
Названието е интересно, защото се явява вариант на трак. лично име Σαβύλινθος, което пък е умалителна форма на името Савос (Σαβος). За особената умалителна наставка специалистите признават, че се състои от две части: - ul-ent- и отговаря точно на типичната за българския език умалителна наставка, срещаща се в думи като мишле (*miš – ul - ent), носле (*nas – ul - ent) (Georgiev, 1981, c. 180).
Граматическата особеност е важна, но е важно и това, че самото име Савос (Σαβος), вариант на Σαβάδιος, а и Σαβυλενθη,е тълкувано от видни лингвисти като Бонфанте, Грегоар и др. със стблг. свободь – свободен (Георгиев, 1977, с. 57). Излиза, че през VII в., малко преди времето на княз Аспарух, езикът на местното население носи същите белези, които ще срещнем в старобългарския няколко века по-късно.
Нямам сведения някой наш езиковед или траколог да е обърнал достатъчно внимание на свидетелството на Теофилакт Симоката и да е обяснил колко голямо е значението на регистрирания през през VII в. топоним. По-лошото е, че са пренебрегнати и други тракийски названия от времето на късната Античност и ранното Средновековие. Навярно причината за това е, че те са разбираеми за всеки българин. Ако бяха подложени на адекватен анализ, всеки би разбрал, че речта на Залмоксис и Орфей е само древен вариант на нашата.
Нека не бъда голословен обаче, ще спомена за кои тракийски топоними става дума. Те са: Баба (Βάβας), Бела (Βελάς), Бог (Βογᾶς), Вода (Βόδας), Кабец (Καβετζῷ), Кал (Κάλις) и още много други. Както всеки може да се увери – регистрираните някъде през 550 г., но съществуващи поне от 450 г. (по признания на езиковедите) названия са лесно разбираеми за нас българите, а тези назнатия са от речта на траките от времето на късната Античност. Не е ли това силна индикация, че траки и българи са един народ?
За да спасят положението, някои учени прибягват of хитрост – решават да обявят Бела, Вода, Бог и т.н. за нетракийски названия, дефинират ги като нови и наложени от славяноезични преселници, като същевременно премълчават важния факт, че според Теофилакт Симоката, дунавските славени са реално гетите – едни от най-големите групи траки.
Старият автор Прокопий Цезарийски никъде не твърди, че описаните от него селища принадлежат на нов народ. За този живял по времето на Юстиниан Велики летописец въпросните места са тракийски. Ако въпросните топоними бяха само по границата, то би могло да се приеме, че римляните са позволили на определена група новопоявили се хора да се засели в Тракия, при условие, че ще пазят границата.
Да обаче няма абсолютно никакви сведения за установяване на нов, голям народ по цялата територия на Тракия, Мизия, Тесалия, Македония, Епир във въпросния период от време. Как е възможно такава грандиозна миграция да остане незабелязана?
Разграден двор ли е била Римската Империя? Слепи и глухи ли са били нейните летописци? Едно е варвари да нахлуят и да се оттеглят натоварени с плячка, а съвсем друго е постоянно установяване.
Сега е редно да се запитаме: по какъв критерий названията Баба, Бог, Бела, Вода, Кабец, Кал и т.н. са обявени за нетракийски и нови? Според мен адекватен анализ изобщо не е извършван, защото дори човек с елементарни познания по древна география, би разбрал, че споменатите от Прокопий имена просто няма как да принадлежат на народ, който се е заселил на юг от Дунава едва по време на късната Античност.
Фактите свидетелстват за нещо друго – така наречените нови названия, разбираеми за всеки българин, притежават успоредици, които са регистрирани в дълбока древност.
Баба (Βάβας) звучи съвременно, но име Баба (Bαβα) се среща по един от най-старите фригийски надписи – VIII в. пр. Хр., т.е. около 1250 г. преди времето на Прокопий. Преди повече от век, Уилям Аркрайт споделя, че името Баба (Bαβα) се среща както при траките на Балканите, така и при тези обитаващи Мала Азия, т.е. фригите (Arkwirght, 1918, c. 58).
Бог (Βογᾶς) също звучи съвременно, но това регистрирано през 550 г. название има древен паралел. Отново по фригийски надписи – VIII в. пр. Хр., се среща име Багун (Bαγυν), което отговаря на българското Богун, но което е по-важно, според автора Хезихий, Багайос (Βαγαῖος) е име на върховното божество при фригите. Точно това название се явява една от най-древните наши думи за Бог.
Бела (Βελάς) не може да е ново име, понеже според самият акад. Георгиев, древния тракийски топоним Орбел (Ὄρβηλος) съдържа елемент бел със значение бел, бял, а и е древното име на нашата планина Беласица.
Вода (Βόδας) също няма как да е ново име, защото според проф. Кирил Влахов (цит. от Георгиев), древната форма на тракийското селищно име Одесос е *Водесос (Bοδεσσος). Градът е основан през VI в. пр. Христа. С други думи около 1100 години преди времето на Прокопий.
Кабец (Καβετζῷ) не може да е ново име, защото в повестта Илиада (Hom. Il. 13.363) е споменат град Кабессос (Καβησσός). Троянската война се е състояла около 1800 години преди времето на Прокопий. И двете названия са обясними с блг. кобец – вид ястреб. Като най-древен вариант на думата кобец езиковедите посочват *kabec (БЕР, т. II, с. 501).*
Кал в никакъв случай не е ново име, защото в обитаваната от траки област Витиния тече река Каликс (Κάληξ), спомената от Тукидид (Thuc.IV.75). Този автор живее около 900 години преди времето на Прокопий.
Фактите показват, че речта на траките е разбираема за нас българите не само в периода VI – VII в. сл. Христа, но дори и много по-рано – VIII в. пр. Христа, а дори и XIII в. пр. Христа, ако имаме предвид Кабессос (Καβησσός).
От същия период – XIII в. пр. Христа, а дори и от доста по-рано е алтернативното название на Троя Илион (Ἴλιον), което бива тълкувано като глина, кал (Georgiev, 1981, с. 159). Град с идентично име Илион (Ἴλιον) е съществувал и в югоизточна Тракия, като и в този случай тълкуването на значението е глина, кал, но при това се споменава стчсл. илъ – глина, кал (Дуриданов, 1976, с. 38).
Сега навярно и скептиците са уверени, че нашата реч просто няма как да се е наложила на юг от Дунава едва по времето на Прокопий Цезарийски, или малко по-рано. Посочените тук примери не са никак малко, техният брой им може значително да се увеличи. В подкрепа на това, че нашата реч се е появила и развила на Балканите е едно откритие на учен, който е считан за първия траколог.
Още в края на XIX в. Вилхелм Томашек стига до заключението, че без съмнение тракийският език е притежавал звуци като ж, дз, дж, ц, ч, ш, които гърците твърде трудно представят със своите букви : „ohne Zweifel besass das Thrakische Laute wie ž, dz, dž, c, č, š, die das Griechische nur mühsam durch ζ, τζ, σ, σσ, ξ auszudrücken vermochte.“ (Tom. II. 132).
Звуците ж, дз, дж, ц, ч, ш, са типични за българския език и макар Томашек да не упоменава това, все пак откритието му е важно, защото не кой да е, а българите от Средновековието са наричани ту мизи, ту пеони, ту даки - все тракийски народи.
От огромна важност е и откритието на друг даровит учен. Акад. Георгиев смята, че: “ние откриваме в тракийския (или дако-мизийски) същото явление, което представя една от най-характерните черти на нашия език, а именно деленето на два основни диалекта според произношението на праслав ě” (Георгиев, 1958, с.115). Тук става дума за екането и якането, манифестирано във вариациите бел-бял, млеко-мляко, хлеб-хляб и т.н.
Ако най-характерната черта на българския език е нещо, което се среща и в речта на Залмоксис и Орфей, то не следва ли от това, че български и тракийски трябва да се обявят за две фази на развитие на един и същи език?
По отношение на граматиката трябва да се добави още една интересна подробност. При анализа на глосата волинт (βόλινθος) – див бик, (подобно на акад. Дуриданов, 1976, с.21, а и Томашек), акад. Георгиев съобщава, че умалителната наставка – инт/ – ινθ, съответства точно на стблг. – ѧт – в думи като телѧ (теленце) род. пад телѧте Георгиев, 1977, с. 12). Така излиза, че в езика на траките се среща умалителна частица, която през раното Средновековие е ползвана често от българите. Колкото до самата глоса волинт (βόλινθος), тя не е нищо друго освен чуждото представяне на по-старата форма на стблг. волѧте – млад вол. Все пак волът не е нищо друго, освен опитомен див бик.
Щом тракийската фонетика, лексика и граматика са най-близки до българския език, не е ли редно да приемем, че отъждествяването на старите българи с траките мизи почива на реална основа?
В случай, че Аспаруховите съюзници славените са локализирани най-рано на Балканите, а не на териториите на Полша, Чехия, Русия и т.н., би било редно да признаем, че Теофилакт Симоката е прав обяснявайки в три свои книги, че славените от негово време са известни като гети в миналото?
В Аспарухова България са се слели не три различни народа, а три групи на един и същ народ, който до 681 г. е бил разделен поради римската окупация на земите ни. Това обяснява защо на територията на ранносредновековна България не можем да открием три различни групи топоними и хидроними. Такова е невъзможно по простата причина, че гетите носещи ново име славени и спадащите към мизите българи говорят същия език както и траките обитаващи земи на юг от река Дунав. Ето колко лесно е да се изясни мистерията тормозеща няколко поколения езиковеди и историци.
А това, че старобългарския език е сроден на хърватски, словенски, полски, украински, руски и т.н. означава само, че в далечното минало траките са били заобиколени от сродни народи. Става въпрос за разделените на няколко групи илири (балкански и северни), скитите и сарматите.
За родството на траки и илири пише Апиан, но неговото свидетелство е неудобно на тези, които поддържат официалните теории.
За родството на траки и скити пише Стефан Византийски, но и тази информация не се взема под внимание от повечето учени.
За принадлежността на сарматите към семейството на гетите е писал Прокопий, но уви, неговите данни също са покрити с гробовно мълчание, защото не се вписват в рамките на общоприетото.
С укриване и премълчаване на важна информация не се стига далеч. В миналото специализирана литература бе достъпна за шепа специалисти, но понастоящем не е така. Днес, всеки, който е достатъчно упорит може да намери както ценни исторически извори, така и публикации на езиковеди, етнолози, антрополози и т.н. Сглобявайки пренебрегваните в миналото данни, всеки родолюбив българин може да се добере до истината. А тя е, че нашия език се е зародил и развивал на Балканите, не в блатата на Украйна и Русия, не в Кавказ или Сибир.
Произходът на българите никога не е бил мистерия, но деянията на народа ни са плашели определени велики сили, които не само са спомогнали да останем дълго време под чуждо потисничество, но са допринесли и за създаването на огромен брой лъжи за нашия произход. Дедите ни са били господари на бойното поле, но перото наистина се оказва по-силно от меча. Хитрите лъжи, макар и нематериални, погубват съзнание и дух, а народ, който не познава себе си и не разчита на собствените си сили е слаб и обречен да отстъпва постоянно, докато не остане нищо от него.
Това ние не бива да го позволяваме, длъжни сме както да измием калта от името на предците си, така и да осигурим бъдеще за тези, които идват след нас.
2. Стара Европа/Дунавска равнина цивилизация 6000 пр.н.е.
3а. Етнически траки – от 5500 г. пр.н.е.
3б. Тракия, Провадия-Солницата - най-старият център за производство на сол в Европа 5500 г. пр.н.е.
3в. Караново III-V, Южна Тракия 5500 г. пр. н. е.–4950 г. пр. н. е. 3г. Тракийска Панония (от 895 г. пр.н.е. Унгария) c. 5200–4950 пр.н.е.
4. Велика Тракия 5000 г. пр. н. е. (Дунавска писменост/тракийска писменост 5000 г. пр. н. е.).
5. Тракия, Провадия-Солницата - най-старият град в Европа 4700 г. пр.н.е.
6. Тракия, култура Варна 4550 г. пр. Хр.
7. Тракийска Скития 4500 г. пр.н.е.
8а. Тракия е първият център на златарството в света (4350 г. пр.н.е.)
8б. Тракийската (Източна) цивилизация (4340 г. пр. н. е.-до днес) - 1-вата цивилизация в Европа и света.
9. Скитско тракийско царство Елам 4200 г. пр.н.е.
10а. Скитско-тракийска цивилизация 4000 г. пр.н.е.
10б. Тракийска Скития - Афанасиево култура 3700/3300 пр.н.е 11. Най-ранно присъствие на етнически траки в Египет: 3400 г. пр. н. е. (култура Герзех/Накада II)
12. Скитско-тракийско царство на Индия (Тракийска цивилизация в долината на Инд) 3300 г. пр.н.е.
13. Шумер - Преди 3200/3100 г. пр. н. е. не е имало цивилизация в Шумер! („Късен Урук“, който продължава до около 3200 или 3100 г. пр.н.е.)
14. Тракийско царство Троя 3000 г. пр.н.е.
15. Тракийско царство Египет (Египетска тракийска цивилизация/"Древен Египет") 2950 г. пр.н.е.
16. Скит Тракия Маджаяо култура 2900/2852 пр.н.е.
17. Етана, цар на Месопотамия (управлявал град Киш) ок. 2670 г. пр. н. е. & Първа династия на Ур (Шумер) c. 2600 г. пр.н.е.
18. Династия Ся (2070 г. пр. н. е.-1600 г. пр. н. е.) - скитско-тракийска императорска династия на Китай.
19. Критска (минойска) пеласгийска тракийска цивилизация 2000/1750 г. пр.н.е.
20. Микенска Ахейска Пеласгийска Тракийска Цивилизация 1650 пр.н.е.
21. Династия Шан (1600 г. пр. н. е.-1046 г. пр. н. е.) - последната скитско-тракийска императорска династия на Китай
22. Пеласгийско тракийско кралство Атина/Атика (1556 пр.н.е.-1068 пр.н.е.)
23. Одриско тракийско царство в Тракийска Пеласгия 1350 г. пр.н.е
24. Тракийско царство Лидия (1200 г. пр. н. е. – 546 г. пр. н. е.) 25. Лидийско тракийско царство в Тартесианска Иберия (ок. 1200/1104 г. пр. н. е.-ок. 500 г. пр. н. е.)
26. Монархия на Тракия - поне от 1186 г. пр.н.е. (крал Рез) 27. Тракийска Расена (етруска тракийска цивилизация) 900 г. пр.н.е 28. Династия Ямато (660 г. пр.н.е.-настояще) - скитско-тракийска императорска династия на Япония
29. Кралство Тракия (Обединена Тракия) 460 г. пр. н. е.-46 г. пр. н. е
30. Римско-латинска (западна) цивилизация (338 г. пр.н.е.-настояще)
31. Византийска империя, Тракия - 1-ва тракийска императорска династия на Византия (11 май 330-26 юни 363)
32. Михаил III Тракиец/Фригиецът (починал: 24 септември 867 г.) - последният фригийски тракийски император на Византия 33. Последните траки Скити: Скитско тракийско царство Хотан (1006 г.)
34. Второ царство на Тракия (2077 г.)
*
1-ви Тракийски период в историята на Египет: 2950 BC–2613 BC
2-ри Тракийски (Хиксоски и След-Хиксоски) период в историята на Египет: 1650 г. пр.н.е.–1077 г. пр.н.е.
3-ти Тракийски период в историята на Египет: 22-ра (Мизийска Тракийска/Меши) династия на Египет (943 г. пр. н. е.–716 г. пр. н. е.)
1. Първата монархия в Европа и света: Тракийско царство Варна (4340 г. пр.н.е.)
2. Втората монархия в света: Скитско-тракийско кралство Елам 4200 г. пр.н.е.
3. 3-та монархия в света: Скитско-тракийско царство на Индия (Тракийска цивилизация в долината на Инд) 3300 г. пр.н.е.
4. Тракийското царство Троя (3000 г. пр. н. е.-700 г. пр. н. е.)
5. Тракийско царство Египет (2950 г. пр.н.е.)
6. Месопотамия: Етана, цар на Месопотамия (управлявал град Киш) ок. 2670 пр.н.е. (...е публикувано във великолепно факсимиле, издадено от британците, подкрепено от Оксфордския университет). Първа династия на Киш/Киш I династия c. 2900 г. пр.н.е.–в. 2650 пр.н.е.???
7. Шумер: Първа династия на Ур (Сумер) ок. 2600 г. пр.н.е 8. Китай: Историята на Китай започва (според самите китайци) през 2070 г. пр.н.е. Династия Ся (2070 г. пр. н. е.-1600 г. пр. н. е.) - скитско-тракийска императорска династия на Китай
Тракийската (източна) цивилизация (4340 г. пр.н.е.-до днес) Римско-латинска (западна) цивилизация (338 г. пр.н.е.-настояще)
Няма коментари:
Публикуване на коментар