Безкръвна революция.
За съжаление изгубих историите, които записах за две жени, оцелели след Петроградския погром. Естествено, ако намеря, ще ги публикувам.
Засега пиша по памет.
Една от тях се казваше Валентина Николаевна, ние с нея живеехме в един и същ общински апартамент.
Дойдох от една от гостите, тя беше единствената вкъщи. Беше 7 ноември. Знаех, че всички празнуват 7 ноември и я поздравих. Тя отговори:
"Благодаря, няма нужда." Бях там и видях всичко сам.
Изненадах се:
- Как?! Вие самият бяхте ли там?! Виждали ли сте всичко това? Колко интересно! Моля, кажете ни!
Тя промени лицето си, погледна ме внимателно и попита:
„Наистина ли искаш да знаеш това?“
02 - Да, искам! – отговорих. И в гласа ми вече нямаше онова празно любопитство на млад глупак. Темата за революцията винаги ме е тревожила. Не обичах разговори на тема революция, нито самите революционни празници. Бях млад, но не толкова наивен, че да не разбирам какво се случва? Най-вероятно просто играех ролята на глупак. Така има по-малко въпроси. Бяхме сами. Думите й ме „нараниха“. Приготвих се да слушам, страхувайки се да не я изплаша. Всички разговори за миналото бяха забранени в СССР. Това може да свърши зле за тези, които са твърде приказливи. Влязохме в нейната стая, седнахме на масата и тя каза: - Добре. Тогава слушай. Но помнете: вие сами сте искали това. Тя започна отдалече. 03 Те живееха в петстаен апартамент на Малая Конюшенная. Те не живееха нито бедни, нито богати. Тогава всички живееха така. Баща й беше мъжки шивач и добър шивач. Клиентите го харесаха и доведоха приятелите си при баща си. Имаше много поръчки и нещата вървяха бавно. Достатъчно за цял живот. Тогава започна войната. Баща ми започна да шие военни униформи. Имаше много военни и имаше повече поръчки, така че трябваше да наемаме хора и да търсим по-голям цех. Трудностите на войната не ги засегнаха, защото баща им имаше пари. Тогава Валя учеше в гимназията. Майката на Валя беше много красива жена. А самата Валентина Николаевна беше красавица на стари години. Много я харесах. И красива, и умна, и с добър характер. 75 години изобщо не я усетих. С нея се забавлявах повече, отколкото с приятелите си. 04 Един ден баща ми се върна вкъщи и намери на масата бележка от майка си. Майката избягала с полицая. Баща й я обичаше и приемаше полета й сериозно. Баща ми започна да пие, не много, но характерът му започна да се влошава и къщата стана неудобна. Валя се опитваше да прекарва цялото си свободно време с приятелите си от гимназията. След това мъжете отидоха на фронта; много от техния клас имаха бащи, които вече бяха загинали на фронта. И те бяха тъжни вкъщи. На майките на нейните приятели беше позволено да дойдат да посетят дъщерите си, защото тя беше весела и поне по някакъв начин ги разсейваше от тъжните мисли. Тогава беше трудно за всички. Мъжете отидоха на фронта, а жените загубиха печалбата си. И жените трябваше да ходят на работа, за да могат да изхранят децата си. И когато децата не седят сами вкъщи, пак е по-лесно. 05
Когато майката избягала с полицая, бащата извикал двете си сестри от селото да стопанисват къщата и да се грижат за децата, докато бащата е на работа. А на работа изчезваше от сутрин до вечер.
Този ден Валя седяла с приятелката си от гимназията и заедно подготвяли домашните. Тогава майка й се прибра от работа, седна да пие чай със сладко и остана до късно. Валя дойде на себе си, че е време да се прибира, когато през прозореца вече беше тъмно. Беше вече десет часът. Вкъщи нямаше телефон, на който да се обадя на баща ми и да го предупредя, че Валя ще остане да преспи у тях.
06 Жената започна да се готви да прибере Валя. Но Валя се възпротиви, като каза, че тогава баща й ще я псува още повече и за нея е по-добре да избяга сама. Там трябваше да вървите само две пресечки. Един приятел живееше на Невски. Когато излязла навън, в далечината се чул странен тътен. Имаше нещо тревожно във въздуха и тя се изплаши. По пътя тя видя приют, хотел за нощувка и реши да изчака там до сутринта. Имаше пари със себе си и можеше да плати нощувката. 07 Тя беше на 14 години. Собственикът на приюта, след като научи на колко години е, започна да я кара вкъщи. Той се страхуваше, че полицията ще дойде да провери, ще я види и собственикът на приюта ще има проблеми с полицията. Но когато излезе навън, тя се уплаши, започна да плаче и собственикът, въпреки че я ругаеше, все пак я остави да остане в приюта до сутринта. Той посочи леглото и й каза да отиде там. Наоколо имаше бездомни хора със страховити лица и няколко проститутки. Те пили и се карали помежду си. Валя легна на леглото, без да се събуе, само си събу обувките и се мушна с глава под одеялото, за да не вижда тези лица и да не чува псувните им. 08 Мина много малко време, когато на улицата се вдигна голям шум. Гопниците изтичаха на улицата и обратно. Те се караха и крещяха нещо. Тогава гопниците изтичаха на улицата. Собственикът на приюта също избягал на улицата, но скоро се върнал. Той беше много ядосан и псуваше страшно. Той се приближи до Валя и каза, да пропълзим под леглата до килера, за да не те види никой. Пъхнала се под леглото и пълзяла под леглата. Тя не разбираше какво става, но не искаше да ядосва собственика на приюта. Когато вече бяха в килера, тя попита какво се е случило: - Полиция? Собственикът отговори: "Само полицията!" Бих дал всичко на света в момента само тя да се появи! Има погром! Истински погром! Собственикът на приюта напълни Валя с боклуци, зарови я на парцали и й нареди да мълчи и да не показва, че е там. Каквото и да се случи и каквото и да чуе, тя трябва да седи тихо. Самият той ще дойде и ще я освободи по-късно. Собственикът си тръгна. Седейки в килера, тя чу писъците на гопниците, бягането на гопниците, както по-късно се оказа, гопниците носеха някои неща в приюта. През цялото време крещяха и ругаеха. 09 Тогава тя чу гопниците да викат на собственика на приюта:
- Къде е момичето! Къде сложихте момичето?! Дайте ни го!
Собственикът също се закле в гопниците и им каза, че не е нает да гледа момичето:
„Момичето избяга!“ Потърсете я сега на улицата, сред тези!
Гопниците заплашиха да убият собственика на приюта, ако не предаде Валя. Но собственикът на приюта не я издаде. Погромът продължи четири дни; на петия започна да отшумява. Тогава собственикът на приюта дойде до гардероба й и й нареди да съблече хубавите си неща и да облече някои парцали, които той беше избрал от същата купчина стари вещи. Първоначално Валя си помисли, че собственикът на приюта иска да й вземе хубавите неща като заплащане, но не спори. Преоблякох се мълчаливо и дадох хубавите неща на собственика на приюта. Пуснал я през задната врата и на раздяла й казал да не се появява повече в района. Гопниците я запомниха. И ако я видят, ще убият и нея, и собственика на приюта.
10 И едва когато излезе навън, Валя разбра защо собственикът на приюта направи това. По улиците нямаше нито едно човешко лице. Червеноармейци, бандити, гопници и проститутки тичаха наоколо. Всички бяха облечени в дрипи и дрипи. И ако беше облечена по друг начин, не като тях, щеше да бъде убита направо там. Излизайки от приюта, Валя хукна към дома си. Това, което видя на улицата, беше ужас! Всички улици и панелки бяха осеяни с трупове на добре облечени мъже. До някои от тях лежаха портфейлите им. Труповете на хората имаха хубави часовници и пръстени, дори не бяха ограбени. Имаше много трупове, всичко беше осеяно с тях, целият град. Целият град беше осеян с трупове и пълен с локви кръв. Труповете започнаха да миришат и из целия град се носеше задушлива трупна воня. Кучетата, които не са били нахранени, са яли тези трупове. За да се отърват от труповете, болшевиките събират гопниците и нареждат труповете да бъдат хвърлени в Нева и каналите. Имаше толкова много трупове, че още година и половина вървяха по реката. 11 Когато Валя влезе във входа на дома си и се изкачи по стълбите, видя, че вратите на всички апартаменти са разбити. Вратите или лежаха до апартаментите, или бяха окачени на една панта. Всички апартаменти бяха отворени. Разбита е и вратата на апартамента им. Валя влязла в апартамента и първото нещо, което видяла, бил трупът на баща й. Той излязъл с брадва да се пребори с буйстващите и бил убит от тях още на прага на апартамента. Тя видяла трупа на една от лелите в килера. Лелята искала да се скрие и била убита. Трупът на втората леля лежеше близо до отворения прозорец. Тя се опита да повика помощ. Валя влезе в детската стая. До яслите лежаха труповете на по-малките й братя; те се опитаха да се скрият под яслите, но бяха извадени и убити. 12
Счупени са всички стъкла и прозорци в апартамента. По целия апартамент имаше парчета стъкло. Из целия апартамент имаше кървави мъжки отпечатъци и се виждаше как убийците обикалят апартамента и търсят нещо в него. Те взеха всичко, което можеше да се вземе със себе си. Всичко, което не можеха да вземат, го разбиха, счупиха и повредиха. Картини и снимки бяха нарязани с щикове. Тапицерията на дивана беше изрязана. Всички стени в апартамента и дори таваните били опръскани с кръв.
Всички чекмеджета в масите и шкафовете бяха издърпани, отворени и обърнати навътре, нещата бяха разпръснати из целия апартамент. Валя отиде до скрина и отвори скрина на майка си, в който майка й държеше дамските си бижута. Кутията беше празна. Без пръстен, без фиби, нищо не остана. От майката не беше останало нищо, което да си вземе за спомен.
13 Валя излезе от апартамента си и отиде при съседите си. Те имаха същото. Валя започна да влиза в други апартаменти по стълбите, надявайки се да намери поне един от оцелелите. Нямаше оцелели. Навсякъде имаше само трупове. Тогава Валя изтича при приятелката си от гимназията, която я посети вечерта преди погрома. Приятелката и майка й са убити. Така беше и в техния апартамент. Тогава Валя решила да обиколи всички роднини, чиито адреси знае. Всички имаха едно и също: разбити врати, разрушени апартаменти и само трупове навсякъде. Тогава тя просто започна да влиза в апартаменти, надявайки се да намери поне някой жив. Никой. Само трупове. Дори нямаше ранени. Имам чувството, че всички са били унищожени нарочно. Тогава, много години по-късно, когато тя вече беше проститутка, пиян гопник в таверна й разказа как болшевиките ги събрали в екипи и ги принудили да претърсят целия град. Те претърсиха всички апартаменти, всички тавани и дори мазета, търсейки оцелели и укрити хора. Намереният е убит на място. Болшевиките принуждават всички трупове да бъдат предадени. И ако намереха някой ранен, но все още жив, болшевиките наредиха на гопниците да убият тези хора. Довършиха ранените. След това нападение гопниците ужасно се страхуваха от болшевиките и избягаха при самото им появяване, веднага щом ги видяха. След войната Валентина Николаевна се опитва да намери в Ленинград онези, които са знаели за погрома и са оцелели. Никой не можеше да бъде открит. Новодошлите живееха в Ленинград от дълго време и дори не бяха чували нищо за погрома. Тя живя в Ленинград през целия си живот и нито веднъж не попита нито един посетител какво става тук? Преди пристигането му. Аз бях първият, който й зададе такъв въпрос. Но не й казах, че всъщност не съм на гости. Напуснахме Петроград през 1916 г. Ако не бяхме напуснали, ние също щяхме да попаднем в погрома, както всички останали. 14 Втората жена беше еврейка. По време на погрома тя е на 12 години. Този ден нейният любовник дойде при майка й и я предупреди да вземе децата и незабавно да напусне града. През нощта ще има погром. Тя попита: - Еврейски погром? Ще бъдат ли убивани евреи?
Човекът отговори:
- Не. Това ще бъде руски погром. Но те ще убият всички, така че напуснете веднага. Зарежете всичко и бягайте, спасете децата.
Майка й се подготви предварително за този обрат на събитията. Купена е къща в селото на чуждо име. Закупени са документи, в които е била селянка и документи за децата си. За нея и децата предварително бяха приготвени селска кола и селски дрехи.
15 Тя нареди на децата бързо да се облекат, а тя отиде да вземе количката. Тя качи всички деца на количката и тръгна към изхода на града. Тя взе цялото злато и бижутата със себе си. Докато вървяха, преброиха пет или седем кордона. Към четири часа целият Петроград вече беше отцепен от войските на Червената армия в пет или седем кръга. Никой вече не беше допускан да напусне града. И въпреки че каза, че е селянка и дойде да намери мъжа си, те не бързаха да я пуснат. И на всеки кордон я пропускаха само след като даде на червеноармейците пари, злато или бижута. За да напусне града, тя трябваше да плати 250 хиляди в злато. Но и това не е краят на революцията за тях. След погрома войниците на Червената армия започнаха да обикалят всички околни села, търсейки жителите на града. Който бъде намерен, веднага е убит. Убиха дори онези, които приличаха на градски хора. Дойдохме и при тях. Започнаха проверка на документите и веднага се хванаха за тях. Селянката, при която останали да нощуват, казала на майка им, че ако й даде пари, ще ги спаси. Майката обеща, но само когато червените си тръгнат. Селянката се съгласила. Завела майка си в мазето и я скрила в бъчва с кисели краставички. Червените се вкопчват в децата: къде е майка им? Селянката каза, че майка им е починала, а баща им е загинал на фронта. Това са децата на брат й. Червените се заклеха и си тръгнаха, като й обещаха да я убият, ако разберат, че ги е измамила. Докато майката седеше в буре с краставици, солта разяждаше кожата й. Но трябваше да си тръгна още същата вечер. Те се страхуваха да останат в това село. 16 Тя се завръща в града едва през 1929 г. Къщата им е национализирана и трябва да започнат от нулата. Нямаше познати. Крие истинското си име и цял живот живее под чужди документи, тези, които майка й купува преди 1917 г. Омъжва се за комисар и се устройва добре. Но през целия си живот тя мълчеше, не каза на никого, че е от Петроград. Нито съпругът й, нито децата и внуците й знаеха това. Тя се страхуваше от тях. Не знам как разбра кой съм? И един ден тя ме примами в дома си, когато нямаше никой. И няколко часа слушах нейната изповед. Трябваше да говори до края на живота си. Тя знаеше, че няма да кажа на никого това, което тя ми каза за себе си. Разговорът ни остана тайна дори за нейните внуци, с които по това време поддържах приятелски отношения.
Първото нещо, което чух, когато пристигнах в Ленинград, беше предупреждение никога да не казваш на никого, че живееш в Петроград. Тези, които са живели в Петроград преди 1916 г., не са регистрирани в Ленинград. А последствията могат да бъдат още по-лоши.
17 Всички смятат, че тъй като книгата на Джон Рийд: „Десет дни, които разтърсиха света“ е написана от комунист и по покана на болшевиките, тогава тя може да бъде разклатена. Сега. Може да се разклати от препечатка, направена от болшевиките и добре редактирана. За притежание на оригиналната книга на Джон Рийд: „Десет дни, които разтърсиха света“ в Ленинград човек е заплашен от депортиране от Ленинград и десет години в лагерите. Болшевиките внимателно пазят тайната на революцията в Петроград. Целият този шум и хилядите книги и филми за старите болшевики и безкръвната революция в Петроград бяха използвани, за да се скрие истината за това, което всъщност се случи в нощта на 25 срещу 29 октомври 1917 г. и какво се случи в Петроград преди заселването му след 1921 г. 18 Валентина Николаевна, която беше в Петроград през цялото това време, каза, че няколко години Градът е стоял Мъртъв, Град без хора. Нито едно човешко лице. По улиците има само ужасни лица на бандити и проститутки. Веднага след погрома селяни с каруци от околните села се спуснаха в Петроград, за да плячкосват празните къщи. Войниците на Червената армия прогониха селяните, смятайки целия Петроград за своя плячка. Мъртвият Петроград се втурна да ограби всичко и често имаше престрелки и истински битки между групи разбойници. Според условията на капитулацията в Брест, германците трябваше да влязат в Петроград на 4 ноември 1918 г. И ако германците влязат в Петроград, те ще избият всички. Така казаха в Ленинград. И Ленин и Троцки се втурнаха към Москва. По тази причина Москва става столица на СССР. Москва никога не е била столица на Русия. В СССР се смееха на това: "Москва е столица на Московска област!" 19 Друга история от един от тези, които са били в Петроград по време на революцията, след това са избягали, след това се върнали отново. Когато пристигат в Петроград през 1921 г., Петроград стои мъртъв, град без хора. Имаше много малко хора. На дядо му се обадили приятели, които работели в ЧК и той се озовал в Гороховая. На Гороховая той видя купища документи вътре в двора, че служителите по сигурността изгарят. Това бяха документи на убити жители на Петроград. Целият Петроград беше осеян с тези документи на убитите жители на Петроград. Тъй като никой не ги отбеляза в Книгата на мъртвите като мъртви, всички те бяха законно считани за живи. И престъпниците се възползваха от това, за да избегнат възмездието за бандитизма по време на революцията. Те взеха за себе си празните документи на убитите жители на Петроград и беше много трудно да се намерят тези бандити по-късно. По документи това вече били други хора.
Между другото, когато интелигенцията казва, че при Сталин са изфабрикували процеси срещу петроградските и московските професори и творческия елит, те лукаво пропускат документа за убитите петроградци и московчани.
-Червените петроградски професори от академии не са завършили!
В Ленинград това беше аксиома.
20 Тогава много бандити грабнаха документите на убити професори, князе, графове и други известни хора, включително тези, които се занимаваха с творчество и бяха известни в Европа и Русия. Скандалът започна с бялата емиграция в Европа, когато „кокичетата“ изпълзяха в Петроград. Болшевиките искаха да покажат, че научният и друг елит е преминал на тяхна страна. И щом тези червени професори се появиха в Петроград и Москва, в Европа веднага избухна скандал от такъв мащаб, че Сталин трябваше да вземе мерки срещу тези червени петроградски професори. На Запад доказаха, че истинските са избити по време на Петроградския погром, а документите им са взети от тези Върколаци, които сега говорят от името на убитите професори, артисти и др. И тогава започнаха „чистките“ в Петроград. От Москва и цяла Русия идваха хора чрез НКВД, които познаваха тези бандити от поглед или познаваха убитите професори. Те се разхождаха из Ленинград, присъстваха на събития и хванаха тези Върколаци. Тези червени петроградски професори и друг елит, участващ в революцията в Петроград, след това бяха застреляни от соколите на Сталин като бесни кучета. 21 Дядото на моя приятел, който разказа всичко това, също взе чужди документи за себе си. Имаше какво да крият с тези услуги на революцията. Но той беше по-умен, по-хитър и от купчината документи избра документите на едно убито семейство петроградски работници, със същия състав на семейството като неговото. И.. отиде на дъното. Никой никога няма да търси някакъв прост работник. И професионалното минало на бандит, заемал добра позиция в ЧК, тогава не беше излишно. Къщите в Петроград тогава стояха празни, със счупени прозорци, а хората не живееха почти никъде. И той също използва същия термин, когато описва Петроград през 1921 г.: Мъртъв град, град без хора. Имаше много празни апартаменти: вземете всеки, преместете се и живейте. Но той избра голям общински апартамент недалеч от Чека, за да може да ходи на работа. По-близо до работа. 22
Какво обяснява този избор в полза на общински апартамент? Тогава в Петроград имаше страшен бандитизъм и всяка нощ имаше набези. Не можеш да се пребориш с цяла банда сам в апартамент. Но когато в апартамента има много мъже, тогава е много по-лесно да се преборите с атаки на бандити. Тоест появата на общинските апартаменти не беше свързана с уплътняването на буржоазните апартаменти, както ни беше представено. И с реалностите на живота след безкръвната революция в Петроград. Тогава нямаше нужда от консолидация на буржоазията, защото буржоазията са градски жители, жители на града: жители на Санкт Петербург. И всички те бяха избити по време на безкръвната революция и почти целият Петроград стоеше с празни къщи, които нямаше кой да обитава. Нямаше хора. Петроград е започнал да се заселва още при Сталин, а когато Петроград е преименуван на Ленинград. Бандитизмът и празните къщи бяха причината за появата на комунални апартаменти в Ленинград. Но започна още в Петроград.
23 Петроградският погром засегна цяла Русия. Трите неработни дни в СССР на 7 ноември бяха тридневен национален траур за убитите петроградци. Доброто отношение към себе си, с което се хвалеха ленинградчаните и което имаха в цяла Русия, не беше свързано с Ленинград и не с техните заслуги, но те съжаляваха убитите петроградци и техните роднини, които преживяха такъв шок и такава ужасна загуба като смъртта на всичките им роднини. Между другото, ленинградчани не можеха да бъдат толерирани в Ленинград. Думата „Ленинградец“ в Ленинград беше жестока обида. Особено когато беше: „роден ленинградец“. В Ленинград се наричаха петроградци, петербуржци, хикрикианци или в най-лошия случай посетители. Но никой не се е наричал „ленинградчани“. Те също избягваха името „Ленинград“. Ленинград в Ленинград се наричаше: „Град“ или „Столицата“. Град и Столица са имена собствени, военно-исторически. Някога това е бил единственият град на Земята, откъдето идва и името: „Град“. От думите: „Градът на мъртвите“, „Вечният град“. И винаги е бил столица. Столица на света. армия. 24 Какво означава заглавието на книгата на Джон Рийд: Десет дни, които разтърсиха света? Погромът на Петроград от Червената (съветската) армия на Романов, Ленин и Сталин продължава четири дни. И тогава тези орди от войници на Червената армия от Петроград се изсипаха в Москва и в Москва имаше ожесточени улични битки за още шест дни между населението на Москва и Червената (съветска) армия на Романов, Ленин и Сталин. - През 1917-1921г. червената (съветска) армия на Романови, ленинисти и сталинисти, се сражава с реакционната армия на Чарториски-Конде, бели генерали, за смъртта на Русия и окончателното разделяне на Русия: Наследствата на руските царе-Конде: Корпорация на генералните щабни офицери Bella Russia Arm Air Carus Cesarcarus-Zakon Czartorys Angelond Kingdom Du Carus Severiensis – Polska Ares Publica и полонеза на Огински ни трогват до сълзи...
Bella Russia Arm Air Carus Cesarcarus-Zakon Czartorys - „Бялата царска руска армия“ не се превежда от латиница на кирилица, но Съветите не търсят лесни пътища.
Бялата царска руска армия, с която червената (съветска) партия воюва през 1853-1921 г. имаше Чарториски-Конде, Ангели Каруса, бели офицери от казармите на Семеновския полк - от индикт 8 до остров Крим.
Червените (съветски) евреи са еврейски съветски войници на Елстън-Сумароков от 1853-1953 г. Червен (еврейски) орден, червен (еврейски) дракон, червена (еврейска) звезда, червена (еврейска) кауза от Елстън до Сталин, включително.
Естествено нашите червени (съветски) партийци без пагони и документи не се възползват от такава Руска Истина за това кои бяха Съветите и как болшевиките станаха власт?
25 За справка. По време на последното преброяване на населението в СССР се оказа, че в Ленинград има около 250 хиляди върколаци. Толкова много местни ленинградчани декларираха по време на преброяването, че семействата им са живели в Петроград преди 1916 г. Това бяха внуците и правнуците на тези бандити и те вече не знаеха, че цялото население на Петроград е било избито по това време. Това беше елитът на Ленинград, който представляваше истинската власт и беше част от целия съветски елит. Цяла армия Върколаци и то само в Ленинград. Колко от тях всъщност ще бъдат в цяла Русия, пленени от съветската армия? Нито полицията, нито Държавният статистически комитет няма да могат да кажат. Но самият живот ни показа това, когато съветският елит започна да провежда своите Елцин-Гайдар икономически реформи. Всички помнят какво се случи тогава. 26 Всички, които хвърляха кал по Чарториски-Конде и Михаил Архангел, крещяха за безкръвната революция в Петроград и оправдаваха болшевиките, завършиха с нова революция от 1987-1991 г. , когато според плана на съветското правителство по време на икономическите реформи 20% от населението трябваше да умре от глад: червени (съветски) семейства с радостта си от революцията в Петроград, Гражданската война, болшевиките и тяхната съветска власт. Така им се връща предателството към Русия през 1853-1921 г. Забавно и радостно. И това беше само началото на репресиите на червената (съветската) власт срещу нейния червен (съветски) народ, в Русия, пленена от Червената (съветската) армия. 27 Историята е цялата верига от военно-исторически събития, макар и за толкова малък период като някакви гадни хиляда години. Все още никой не е успял да се върне към вчерашния ден и да „пренапише“ целия ход на военно-историческите събития за 1352-1952 г. Можете само да унищожите информацията за превземането на Русия от съветската армия през 1853-1921 г., оставяйки собствените си деца и внуци на студено. 28 руснаци са Czartoryski-Conde: Корпорация на офицерите от генералния щаб Bella Russia Arm Air Carus.
А съветите са всички, които са воювали с тях през 1853-1953 г. и все още се борят с тях, на хартия, от кресливи стратези. Ако никой не знае истината за превземането на Русия от съветската армия през 1853-1921 г., за разделянето на Русия от съветите, с цел смъртта на Русия през 1917-1921 г., тогава това няма да се окаже бумеранг върху съветите през 1922-2022 г.
1921-1991 бяха ужасни, но в сравнение с това, което започна през 1991 и ще се случи в близко бъдеще, всички ужаси на съветския режим ще изглеждат като марцепан за нашите червени (съветски) евреи.
29 Въоръжен отряд от войници на Петроградския гарнизон.. Петроградският гарнизон премина на страната на Военнореволюционния комитет., революции и гражданска война.. Предатели. Александра Римская 11/07/2014, 662, Anno Domini. Ксикрик до река Новогор. Списък на статиите на Сандра Римская Уебсайт Армия на Карус VK Група "История"
Няма коментари:
Публикуване на коментар