По сборника „ГОТИ и ГЕТИ“, съставител Асен Чилингиров, Издател „Зиези екс куо Вулгарес“, София, 2005, 232 с.
Настоящата статия (есе) е посветена на своеобразна дискусия в историческата литература по темата „ГОТИ“. През 2003 година излезе книга със заглавие: ГОТИТЕ и старогерманското културно-историческо присъствие по българските земи със съставител д-р Росен Милев… „Изд. Балканмедия, 2003, 120 с., по „проект на Балканската медийна академия“… „финансира (се) от европейски фондации, а изданието на книгата е осъществено с помощта на Посолството на Кралство Норвегия в София“. Автори са, освен Р. Милев, още 4 професори и 6 доктори. Естествено авторският колектив утвърждава германския произход на Готите. Така плащат, а и много германски учени го твърдят. И наистина Готите къде ли не са били! Под името Гети на Балканите, на север отвъд Дунав и в Крим (но германците твърдят, че там били Готи и създали държавата на Херманарих), а под името Готи в Панония, Италия, Испания и дори в Африка. Много удобно племе, за да бъде германско, за германската експанзия през ХIХ и ХХ век. Хитлеристите „В самото начало на Втората световна война новозавладеният полски пристанищен град на Балтийско море Гдиния е преименуван в Готенхафен и се готви преименуването на Крим в „Готенланд“, и Симферопол – в „Готенбург“ и Севастопол – в „Теодериххафен“, което става по-късно тема за Нюрнбергския процес.“
Да, но пустите му древни историци не са знаели, че е трябвало да пишат още тогава, че Готите са древно германско племе, а не, че били Гети – едно от големите тракийски племена.
Но нали става въпрос и за Крим, първите критични бележки по този въпрос се появяват в руската литература в статии на Д. Иловайски, в Рускiй вестник, ноябрь/декабрь 1871 и събрани в книгата му „Разысканiя о началы Руси“, Москва, Астрель.
Рано реагира и големият български историк Ганчо Ценов. „Едновременно със засилилите се през миналия век манипулации на германските историци по „готския въпрос“, възниква и обширна научна литература срещу тях, сред която почетно място, както по отношение на изчерпателната аргументация на критиката срещу необоснованите и фантастични твърдения на германските автори, така и поради нейната актуалност и приоритета й при разглеждането на „готския въпрос“, принадлежи на българския историк д-р Ганчо Ценов (1870-1952), който с цяла поредица публикации на тази тема дава насоките за изясняването на нейните проблеми…“ „На първо място са неговите монографии: Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква, София, 1910, репринт Варна, 2002…“ и др.-виж „Гоги и Гети“, с. 23.
В книгата-сборник „Готи и Гети“, в частта на Г. ЦЕНОВ (с.107-120) „Готи и Германци. За германци или за траки е превел Улфила библията?“ Ценов пише: „Изхождайки от Йордан…, според когото готите първоначално живеели в Скандинавия, историците ги считат за германци. И понеже били германци, имената на техните крале, като Видимир, Валамир и Теодорих се считат за германски имена, а готският епископ Улфила бил превел за готите-германци Библията. Понеже ме упрекват, че съм направил от германците траки или българи, трябва да се изкажа по този въпрос. Аз съм изучавал историятя на гетите и не познавам нито един германист, който счита гетите за германци… Германистите считат гетите за траки и биха се изсмели на всеки, който ги счита за германско племе. Ако това е така, не разбирам какви противоречия могат да възникнат между мен и германистите, като казвам, че гетите или старите траки не са германци. Както вече беше доказано, легендата за преселването на готите от Скандинавия е само една легенда, която се отнася до произхода на гетите, а не до германските скандинавци. Гетите се били изселили от Скандинавия, пише Йордан, който е озаглавил своята история при това „За произхода и делата на гетите“.
Йордан е гет-гот и той постоянно пише в своята история за гетите-готите ту едното, ту другото име. Ценов обяснява как звука „е“ преминава в „о“ и съответно след векове „гети“ става „готи“. Древните историци потвърждават: „Така Павел Орозий пише през IV век: „…онези гети, които сега се наричат готи“, а Филисторг пише: „…скитите отвъд Дунава, които старите автори наричаха гети, а сегашните – готи“… „Клавдий Клавдиан, който е бил съвременник на Аларих, съобщава, че Аларих начело на гетите нападнал Италия. Според Касиодор гетския крал Витиг(ес) наричал готския народ „geticus populus“ и мн. др. подобни доказателства.
„Но не само от името на гетите, а и от съдържанието, което Йордан влага в него в своята История на гетите, се подразбира, че той има предвид именно гетите, дори когато пише за „готи“. Троянския герой Телефус той нарича „гот“. Гетската кралица Томирис за него също е и готска кралица. Споменатият от Херодот и Страбон тракийски философ и божество Залмоксис се подвизавал според Йордан при готите… Йордан явно описва старите гети, които нарича готи, при което обаче винаги изтъква разликата между готите и германците. Но Йордан съвсем не е единственият, който под готи разбира гети, тъй като още Евсевий (Еusebius,+, 340) пише в своята хроника, че „готите наричали Залмоксис свое божество“. Значи античните писатели разбирали под готи старите тракийски гети“.
Чилингиров пояснява: „За етническите особености на народите, населяващи района в долното течение на Дунав през първи век сл.Хр. и техния език ни предоставя много сведения също и римският поет Овидий, прекарал последното десетилетие от живота си в заточение по тези места. Той нарича тези народи гети, сармати и траки, без да прави разлика между тях, научава езика им и дори пише стихове на него. И името гети не се замества в първите векове на нашата ера в областта северно от Дунав с названието „даки“, което твърдение читателят често ще срещне в историческата литература – в паметния надпис за решителната победа на Траян в Дакия, след която територията отвъд Дунав се присъединява към Римската империя, победеният народ не се нарича „даки“, а „гети“ … – все пак, ако не друг, то поне римският император и неговият военачалник би трябвало да знаят кой народ са победили и как този народ се е наричал… Но понятието „гети“ се дублира, а през средновековието и отчасти се заменя с „мизи“ или „мизийци“, което произлиза от понятието-етноним „беси“ и се употребява като название за същото население и на същата територия. От това понятие произлиза обаче и понятието „визи“ или „вези“-готи – под това име авторите, съвременници на събитията, обозначават населението на териториите намиращи се на североизток от границите на Римската империя, за разлика от така наречените „остро“-готи, които пък населяват териториите разположени западно от тях. Тези две имена съвременните германски автори „превеждат“ като „вестготи“, т.е. източни готи, макар че „източните“ готи живеели на запад и „западните“- на изток! А под названието „готи“ разбират германци“.
„Както вече беше споменато, античните автори посочват многократно, че това местно население, което те наричат със сборното понятие „траки“, „гети“ и „скити“ или с имената на някои отделни племена или племенни групи като „трибали“ или „беси“ (респективно „визи“ или „мизи“), неколкократно търси спасение от вражески нападения отвъд Дунава. Това става и при похода на Дарий (V в. пр.Хр.), и при похода на Александър Македонски (IV в. пр.Хр.), и при многобройните походи на Рим през I и II в. сл.Хр. В повечето случаи след преминаването на опасността то се връща обратно в родината си.“
„От историческите извори научаваме, че същият този народ, който по-рано се наричал „гети“, а от II в. сл. Хр. е известен под названието „готи“, имал духовен учител и епископ на име Урфил(а), който го връща отново в родината му на юг от Дунав и превежда на неговия език Библията.“
Сергей Лесной (с. 121-184) в частта си „Кои са гетите“ пише: „…след разгрома на дако-гетската държава от Траян (107 г. сл. Хр.) гетите отстъпват в северното черноморско крайбрежие… След по-малко от 100 години същите тези гети отново се появяват в сферата на западната политика, при което обаче тях вече ги наричат не само гети, но и готи.“
„Явно, че не е имало никакви прекъсвания в историята на древния народ гети, имало е само време, когато са ги наричали и готи, по-късно предимно готи, а всичко свършило с това, че накрая пак започнали да ги наричат гети … Никакво странстване на цяла група германски племена начело с готи не е имало, не е имало и завладяване на северното черноморско крайбрежие – имало е възраждане на старата държава на гетите и богата със събития история на същия народ през следващите векове. По такъв начин се отстранява и археологическата загадка: защо готите, ако са дошли от Прибалтика, не са донесли макар и най-слаби следи от своята култура? Та нали това е народът, който е разклатил римската империя и я разгромил?… Как е възможно готите, които са управлявали Италия, Галия, Испания, Северна Африка и т.н., да не са оставили нищо от своята писменост, достигаща според някои автори такива висоти, че Библията била преведена на готски език? Къде са паметниците, сградите, надгробните плочи с готски надписи? Къде са другите ръкописи на готски…“
„Важно е, че Йордан винаги разграничава готите от германците… Очевидно историкът на готите, сам гот по произход, знаел, че има разлика между готите и германците… Значи древните жители на левия бряг на Дунав се наричали преди сармати, меланхлеми (чернодрешковци), гети, а сега (началото на VI в.) готи. Следва да попитаме привържениците на прогерманската теория: кога в историята германците са се наричали сармати или меланхлени?“
„Едно е несъмнено: още от времето на Херодот на Балканите и в Причерноморието е живял голям народ с дълга предистория, носещ името ГЕТИ. Държавата на гетите е съществувала в продължение на много столетия и е имала доста висока култура. Историците са отбелязали, че още преди началото на нашата ера гетите приличали по-скоро не на „варварите“, а на гърците, тъй като имали знаменити философи, особена и доста своеобразна религия с вяра в безсмъртието на душата и т.н. Тази могъща държава е влизала в сериозни сблъсъци с Персийската империя и е излизала от военните изпитания победителка.
Фердо Шишич (с.188) пише: „За някаква по-слаба гото-славянска традиция в Дукля говори и факта, че в средновековна Сърбия името „гот“ е означавало българин, а не славянин. Така синът на Стефан Неман, крал Стефан Първовенчани…, в биографията на своя баща пише: „Един отстъпник от същото племе готи, наричано и българско, на име Стрез, се отцепи на запад от моята държава (т.е. от Сърбия)“.
Георги Сотиров (с. 218-230) пише: „Според една общоприета теория, готският език бил германски. Изследването на ранни готски имена разкрива обаче странни особености, които не се съгласуват лесно с това виждане. По същия начин някои готски думи, срещащи се в документи от V, VI и Х век проявяват определено не-германски черти“. Основните източници, които изследва Сотиров са Готската история на Йордан (VI в.), История на войните от Прокоп и История на франките на Григорий от Тур. В този период се е писало предимно на латински и затова Сотиров сравнява основно готските имена с хунски, трако-македонски, славянски и германски: Валамир, Мирко, Божил, Атила и т.н. Германски подобия няма. В седемте намерени готски думи също няма германски подобия.
В този кратък материал не може да се отрази, дори и в резюме достатъчно пълно доказателствения материал за това, че Готите са Гети, съответно Траки и Българи. Не отричам твърдението на С. Лесной, че част от Даките, Гетите и съответно Траките са славяни. На с.155 четем една интересна фраза: „Един от следващите крале бил Филимер. В древността голяма част от славянските имена завършвали на „мер“ и „мир“, като при това едно и също име се употребявало и в двата варианта: Владимир и Владимер и т.н. Това не доказва, че всички готи са били славяни, но няма съмнение, че славяните са били част от някаква бъркотия с готите.“ Аз бих отговорил, но нали всички и още много други (балкански, черноморски и др.) племена произхождат от пеласгите, които са по-древни от траките и елините. Херодот пише (виж с.53 и с.96 заб.55) точно това за пеласгите.
Чилингиров пише (с.52): „… наличието на често употребявани „славянски“ думи и лични имена в „тракийския“ език, и то още от най-ранната засвидетелствувана от писмените извори историческа епоха, също не ни дава никакви основания да приемем, че така наречените „славяни“ и „траки“ са два различни етноса, говорещи на разни езици, а не един етнос, проявяващ се в два твърде близки по своя физически тип варианта, чиито езици явно са наречия на един общ език.“ Вероятно тоя на пеласгите.
Това обяснява и близостта на българските езикови наречия с тия на славяните и това, че милиони българи в древността са се влели край р. Волга в руската народност и около Киев и Крим в Украинската. Над 500 руски фамилии, князе и дворяни са от българо-„татарски“ произход, като Суворов, Кутузов, Глинка, Тухачевски, цар Борис Годунов, Тургеневи и мн.др. (Виж Татяна Ярулина и книгата на Алфред Х. Халиков „500 руских фамилий булгаро-татарского происхождения“, Изд. ТАНГРА, София, 2005, 160 с.) Пред нашите историци стоят много задачи за проучване на историческите сведения за пеласгите, готите, гетите, иделците, троянците и мн. др. хипотези, загадки и легенди.
ЗЕМЯ - КСАМА -ERDE -JORD -EARTH
НЕБЕСА -НАБАСА -HIMMEL -HIMMEL -HEAVEN
ОГЪН -АГНИ -FEUER -FYR -FAIR
ДОМ -ДАМА -HAUSE -HUS -HOUSE
ЖИВ -ЖИВА -LEBENDIG -LEVENDE -ALIVE
ЖИВОТ -ЖИВИТА -LEBEN -LEVE -LIFE
МЪРТЪВ -МРТА -TOT -DOD -DEAD
БЪРЗ -БУРИЖ -SCHNEL -RASK -QUICK
МУДЕН -МАНДА -LANGSAM -LANGSOM -SLOW
НАС -НАС -UNS -OS -US
ВАС -ВАС -IHNEN -DEM -YOU
ПАДАМ -ПАДАМИ -FALLEN -FALDE -FALL
ПЛУВАМ -ПЛУВАМИ -SCHWIMMEN-SVOME -SWIM
МЕД -МАДУ -HONIG -HONNING -HONEY
МЕСО -МАМСА -FLAISCH -KOD -FLESH
ПИТИЕ -ПИТУ -TRANK -DRIK -DRINK
ЖЕНА -ЖАНА -WEIB -KVINDE -WIFE
ТОПЛО -ТАПА -WARM -VARM -WARM
СТУД -СИТА -KALT -KOLD -CALD
РОСА -РАСА -TAU -DUG -DEW
Да добавим още Радха-радост-веселие-съпругата на Кришна/Рупа-форма/Вишну-най висш-бог Вишня,веди словена/Митра-бог на дневното небе/Шива-вечно живият които дава живот/Ваю-бог на вятъра-вее духа/Гима-зима/Рудра-бог на разруха-рудати,ридая/Итха-истина/Сатва-същина-истинска реалност/Чит-чист-трите чисти/Да-давам/Дакша-десница/Гима-зима/Весанте-есен/Тапа-топло/Ушра-утро/Ден-дина/Вода-уда/Месец-масаа/Гири-гора/Седмица-саптаха/Гуда-гуде,прасе в банско/Бага стана-божи стан/Бага-дума за бог/Пимсати-пиша/Четати-чета/,Голова-форма на проявление на Вишну със глава на кон/,Крода-град/Сат-съществуване/Мадху-мед/Четвер-четири/Анусвара-звук на атома/Ану-атом/Крода-град/Брахти-бере/Шабдя-звук,шептя/Спарша-допир,бърша/Дивье-небесен,дивен над времето/Свасура-свекър,Тато-татко/Девар-девер/Мритьо-мра/Искату-искам/Кали -от кал,черната/Джнана-знание/Живати-живея/Дадати-давам/Смаяте-смея се/Падати-падам/Видати-видя/Живати-живее/Мая-омайвам,илюзия/Врема-космическо време/Ума-умната-жената на Шива/Крьишна-всепревличащ,кръшна снага/Дхана-вместилище,кана/Агни-огни,огън/Вера-Шрадха-естествена радост на сърцето,Вяра/Варна-Буква,покрив,общност,град на касти/Джнана- знание/Джнанавара-улица във Варна.
Готи и гети I. Изследвания по история на културата
Асен Чилингиров (съст.)
Гетите, които обезсмъртяват (гробница Свещари/Сборяново)
По пътя към безсмъртието - историята на Свещарската гробница
https://www.youtube.com/watch?v=hIAx4BoZHqc
Какво не знаем за гетите?
Няма коментари:
Публикуване на коментар