Кои са истинските арийци и къде е най-старата Ария?
*Херодот е този, който най-рано в Европа пише за народа арии. Старият автор обяснява, че арии е древното име на мидийците. Те според Плиний са от една общност със сарматите. Понастоящем както мидийците, така и сарматите са набедени за иранци, но това е лъжа. Бащата на историята твърди, че на север от Дунава живее произлизащият от мидийците народ сигини, обитаващ земи чак до илирийските венети [Словения б.а.]. В този регион топонимите и хидронимите са тракийски, тракийска е и материалната култура. *Има и друго, което е от огромна важност - сарматите са определени от Прокопий като спадащи към семейството на гетите [Proc. H.W. III.ii. 2-3]. Това обяснява и едно твърдение на Йордан, който пише, че гетския цар Танаусис покорил почти цяла Азия и една област оставил да управлява на своя приятел мидиецът Сорнус [Jord.47]. *За арийците знаем, че боготворят огъня, наричат го Агни. С него започва първия стих на Риг Веда, а по-важно е това, че най-древния вариант на българската дума огън е *ангь, т.е. тя е идентична на името на арийското божество. Сведения относно древната форма на думата огън може да се намери в БЕР, т. IV., c. 786. Разбира се думата съществува и в тракийската ономастика, срещаме я в името на селището Агнония - Аγνονεια [St.Byz., c.30]. *По отношение на другите богове на старите арийци трябва да се спомене важния факт, че най-рано те са споменати в договор от преди около 3400 г. между хеттите и клон на арийците. Областта, в която е намерен надписа с договора е наречена в исторически времена Мизия. Точно за тези мизийци Хоматиан твърди, че са предци на българите. *Ако подредим исторически извори както подобава ще получим интересни неща: 1. Стефан Византийски твърди, че най-древното име на Тракия е Ария. 2. Редица стари автори като Ариан, Плиний, Нон, Страбон, Филострат и др. пишат за похода на Дионис в Индия. На Дионис се приписва създаването на индийската цивилизация. 3.Страбон разказва за похода на Херакъл в Индия и това дава повод на гърците да изявят определени претенции, но този герой не е грък. Самият Павзаний признава, че Херакъл е потомък на Пелопс, а той е фригиец. Херакъл е по-скоро цар на фригите, чието правилно име е бриги и неговия поход обяснява защо в индийските пурани се говори за народа Бригу. Става дума за почитащи огъня бойци-колесничари, точно каквито са и траките. 4.Йордан твърди, че гетския цар Танаусис успява да завладее почти цяла Азия. *Имайки предвид историческите извори, а и това, че че колелото е открито в Тракия, че конят е опитомен у нас през 4 хил.пр. Хр., то може да говорим за три различни похода на траки в Индия, като последният поход е този на ведическите арийци. *Това твърдение се потвърждава и от археологията, защото керамиката, оръжията и сечивата на културата Андроново в Южна Русия имат прототип в Тракия. Културата Андроново бива приписана на старите арийци, но за това, че нейните корени са в Тракия никой не пожелава да спомене. *Не се споменават и трако-арийските успоредици, а те са много интересни. Тук представям малка част от тях, защото съм ограничен в количеството информация, която мога да дам като описание. АРИЙСКИ-ТРАКИЙСКИ-БЪЛГАРСКО СЪОТВЕTСТВИЕ АДИ-АДИН– адин – един блг. диал. АГНИ-АГНОН – огън, огнен АЖА-АЗАН– азъно - козя кожа АКСИ-АК-око АМБА-ЯМБА-въмба, извор АНГАРАС-АНГ-ѫгълъ-ъгъл АПА-АПА-вапа-вода, блатна вода АРД-АРД- *arditi, родити-раждам АРКА-АРКИ – ярък АРНА-АРНА-вълнá АСВА -АСПА, ЕСВА-спѣхъ-бързина, кон АСИ -АСА-ос, осил, острие АСТУ -АСТУ-вьсъ-село БАГА -БАГОС-бог БАБРУ -БЕБЕР-бебер, бобър БАЛА-БАЛА-бял БАЛА-БАЛ-болии-по-голям стблг. БАРАТИ -БЕРЕТ-бьрати-бера БАРБУРА -БАРА-бара-малка река БАРМАН БЕРМЕН – бремѧ – бреме БРИНОТИ -БРИЛОН-брити-бръсна БРАМАРА -БРАМ – бръмча, бръмбар БРГУ-БЕРГ-бряг БРАТР-БРАТЕР-братръ БУРИЖ-БРУЗ-бърз БУРЖА-БЕРЗА-бреза ВАНИ -ВЕНА-вѣно-цена BAP -BPИЯ-верѣia-резе ВАСУ-ВАСО-весел, добре ВАХ-ВЕЗ-везѫ- возя ВЕГА-БЕГ – бѣгати – бягам стблг. ВЕДА -ВИДЕТО-видѣти-виждам, зная ВИСА-ВИСА-вьсъ-село, селище ГАНА -ГЕНТОН-гнетѫ-гнетя, удрям ГАРМА -ГЕРМАС-горя, жаря ГИРИ-ГАРА-гора, планина ДАМА-ДАМА-дом ДАРХ -ДАРЗ-държа ДРС -ДЕРЗАС-дързък ДРУМА-ДРУМЕ-дръма-горичка ДУМА -ДУМА-дымъ-дим ДАСА -ДЕСА-десет ИЛА -ИЛА-илъ-глина ИНА -ИНА-иней, скреж, блясък
Старите автори Ариан, Хигиний, Плиний и др. разказват за тракийския поход на Дионис към Индия. На тракиеца се приписва създаването на индийската цивилизация. Луций Ариан добавя един интересен факт, а именно това, че Дионис е този, който създава индийската религия, като поставя себе си начело на пантеона.
В това твърдение на Луций Ариан има логика. Върховното божество-създател на индийците носи името Брама, а Бромий е един от епитетите на Дионис. Той е почитан първо от тракийското племе бриги, а в индийските пурани (предания) се говори за идването на бригус. Това са бойци колесничари (каквито са и траките), които местното население на Индия счита за божества...Потомците на бригус са наречени баргава/балгава, а значението на това племенно име е – сияйните, светлите.
Идването на траките в Индия не е нищо друго освен арийското нашествие, което редица народи се опитват да припишат на себе си. Правейки това обаче, те пропускат редица важни факти. Ария е най-старото название на Тракия, това е споменато от Стефан Византийски. Това, че траките са наложили своята култура в Индия разбираме и от факта, че съществуват почти идентични тракийски и индийски погребални обреди. Касае се за сати – ритуалното самоубиство на индийката след смърта на нейния съпруг и жертването на тракийката в гроба на починалия й мъж. С тракийския поход се обяснява и това как свастиката, която най-рано я има в Тракия (V-то хил.пр. Христа) се появява в Индия. Доказателства за древна балканска миграция дават и данни от генетиката. Преди пет години проучване на Дж.Скул, Дж.Шарда и С.Сонина показа, че част от северното индийско население, говорещо арийски език е генетично по-близко до източноевропейците, отколкото до своите южни индийски съседи.
ТРАКИТЕ В ИНДИЯ
.gif)
Автор на “Махабхарата” е прочутият мъдрец тракиеца Вясадева родом от село Гита , който е разделил, категоризирал и предал в писмена форма четирите Веди. Той е написал също Упанишадите, Пураните и други ведически текстове. Вясадева е известен и с имената: Вяса, Ведавяса (“този, който разделил Ведите”) и Кришна Дваипаяна. Във ведическата традиция той е наричан махамуни (“велик мъдрец”) и е приеман за “литературната инкарнация на Бога”. Освен автор на “Махабхарата” Вясадева е свидетел на описаните събития в нея и участник в тях. Син е на Сатявати, царица в рода Куру, и мъдреца Парашарао; баща е на трима от основните герои в епоса: Цар Дхритаращра, Цар Панду и Видура.
Селото е разположено в Горнотракийската низина на надморска височина около 180 – 200 метра. На север се издигат Чирпанските възвишения, а още по- на север е Сърнена гора – най- източния дял от Средна гора. На около 6 км южно от селото тече река Марица. Релефът е слабо разчленен от полухълмисти и равнинни участъци, през които минават двете реки –Арка и Канъта. В цялото землище има множество малки хълмове (могили), най-известните от които са Декова могила, Трите могили, могилата Кючук, Василева(Васудева) могила и др.На 6 км. северозападно се намира археологическият обект KараСура - уникален археологически обект, където са намерени останки датиращи още от праисторическата епоха (4-5 хил. пр. н. е)
Да видим как стоят нещата по отношение на езика. Сравнявайки санскрит – езика на арийците с немски, датски, английски и български (наследник на тракийския), ще разберем лесно кой от изброените народи има връзка с хората, който покоряват Индия през второто хилядолетие преди Христа.
БЪЛГАРСКИ – САНСКРИТ – НЕМСКИ –ДАТСКИ –АНГЛИЙСКИ
ЗЕМЯ - КСАМА -ERDE -JORD -EARTH
НЕБЕСА -НАБАСА -HIMMEL -HIMMEL -HEAVEN
ОГЪН -АГНИ -FEUER -FYR -FAIR
ДОМ -ДАМА -HAUSE -HUS -HOUSE
ЖИВ -ЖИВА -LEBENDIG -LEVENDE -ALIVE
ЖИВОТ -ЖИВИТА -LEBEN -LEVE -LIFE
МЪРТЪВ -МРТА -TOT -DOD -DEAD
БЪРЗ -БУРИЖ -SCHNEL -RASK -QUICK
МУДЕН -МАНДА -LANGSAM -LANGSOM -SLOW
НАС -НАС -UNS -OS -US
ВАС -ВАС -IHNEN -DEM -YOU
ПАДАМ -ПАДАМИ -FALLEN -FALDE -FALL
ПЛУВАМ -ПЛУВАМИ -SCHWIMMEN-SVOME -SWIM
МЕД -МАДУ -HONIG -HONNING -HONEY
МЕСО -МАМСА -FLAISCH -KOD -FLESH
ПИТИЕ -ПИТУ -TRANK -DRIK -DRINK
ЖЕНА -ЖАНА -WEIB -KVINDE -WIFE
ТОПЛО -ТАПА -WARM -VARM -WARM
СТУД -СИТА -KALT -KOLD -CALD
РОСА -РАСА -TAU -DUG -DEW
Да добавим още Радха-радост-веселие-съпругата на Кришна/Рупа-форма/Вишну-най висш-бог Вишня,веди словена/Митра-бог на дневното небе/Шива-вечно живият които дава живот/Ваю-бог на вятъра-вее духа/Гима-зима/Рудра-бог на разруха-рудати,ридая/Итха-истина/Сатва-същина-истинска реалност/Чит-чист-трите чисти/Да-давам/Дакша-десница/Гима-зима/Весанте-есен/Тапа-топло/Ушра-утро/Ден-дина/Вода-уда/Месец-масаа/Гири-гора/Седмица-саптаха/Гуда-гуде,прасе в банско/Бага стана-божи стан/Бага-дума за бог/Пимсати-пиша/Четати-чета/,Голова-форма на проявление на Вишну със глава на кон/,Крода-град/Сат-съществуване/Мадху-мед/Четвер-четири/Анусвара-звук на атома/Ану-атом/Крода-град/Брахти-бере/Шабдя-звук,шептя/Спарша-допир,бърша/Дивье-небесен,дивен над времето/Свасура-свекър,Тато-татко/Девар-девер/Мритьо-мра/Искату-искам/Кали -от кал,черната/Джнана-знание/Живати-живея/Дадати-давам/Смаяте-смея се/Падати-падам/Видати-видя/Живати-живее/Мая-омайвам,илюзия/Врема-космическо време/Ума-умната-жената на Шива/Крьишна-всепревличащ,кръшна снага/Дхана-вместилище,кана/Агни-огни,огън/Вера-Шрадха-естествена радост на сърцето,Вяра/Варна-Буква,покрив,общност,град на касти/Джнана- знание/Джнанавара-улица във Варна.
АВЕСТИЙСКИ И ИНДО-АРИЙСКИ ИЗОГЛОСИ В СТАРОБЪЛГАРСКИЯ И СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Сходни думи в Български и Хинди
Днес във Малкият регион около река Сарасвати, са открити над 1200 селища на ариите, нямащи нищо общо със местните туземни сламени колиби, в който са живели(и все още живеят) днешните индиици.Изключително важни са данните от генетичните изследвания на Скул, Шарда и Сонина показващи, че индийската аристокрация е генетично по-близка до източноевропейците отколкото до съседите си индийци. Касае се за генетичният маркер Р1 а1.Той е типичен за създателите на курганската култура ( принадлежаща на създателите на могилните погребения), които са и древните арийци. Освен, че арийският ген Р1 а 1 се среща най-вече сред източноевропейците трябва да се добави, че най-старият му вариант е от Балканите, т.е. Древна Тракия. Щом това, което и типично за арийците се среща без изключение в Източна Европа, то трябва да заключим, че Прародината на древните арийци е Тракия. Всичко сочи към Тракия. От нашите земи войнствени племена са поели на изток и са покорили много народи. Потвърждение за това получаваме и от сведенията на десетина древни летописци, които споменават за походът на Дионис към Индия състоял се доста преди Троянската война.След като бе обяснено къде е родната земя на древните завоеватели на Индия трябва да се поясни и понятието ариец. На санскрит ария означава господар, владетел, върховен. Като такива са считани свещениците - брамини и воинската общност - кшатрия. Правени са доста опити за тълкуване на понятието ария , но според мен най-логичният е пропуснат. Ария е свързано с ведическите думи арка – яркост, сияние, лъч, слънце, арошана-яркост, сияене, аркин- ярък, сияещ и аркатвис – ярка светлина, слънчева светлина. Ария означава ярък, светъл, сиятелство ( титла за господар), светлейшество ( титла за духовно лице с висок ранг каквито са били брамините). Българската дума ярък, чийто древен вариант са тракийсите арз, арг – ярък , е сродна на ведическите ария, арка, аркатвис.
Брамин е свързана с древнолатинската ( пеласгийската ) фламин – жрец и с българската дума пламен (плам, пламък). Арийските жреци са били поклонници на огъня ( пламъка), не случайно едно от върховните арийски божества е Агни – огънят. Арийският теоним се среща като лично име при българите. Огни, Огнян, Огнен, Огньо, Огненин, Огнена, Огняна са едно ехо от времето когато дедите ни са виждали в огъня един от аспектите на бога си - светлината. В пураните се казва, че арийското племе бргу/блгу познато още като бргава/блгава е почитало огъня. Добър кандидат за митичните бргу са тракйското племе бриги, чиито най-стари земи са България и Макеодния. Бригите са народът, от чийто среди произлиза Дионис/Рама – обожественият тракийски цар, който покорява Индия в дълбока древност. За неговия поход свидетелстват много летописци, а и не трябва да забравяме, че древното арийско божество Браман е всъщност едно от имената на Дионис-Бромий.
Кшатрия показва връзка с тракийският етноним сатри, пеласгийската дума сатир и разбира се българските думи сват, свекър. Кшатрия означава представител на ( войнска) група, общност, точно каквото е и значението сатри, сатир, сват . Интересна подробност е фактът, че военната терминология на арийските кшатрия е смайващо близка до старобългарската. Рата означава колесничар, войн и отговаря на нашата ратъ- война. Сена означава войска, а старобългарският й еквивалент е санъ-войска, военен отряд. Уржас отговаря на оръжие ( уръжие на диал.блг.), картака е в превод кортик, тапар е топор-бойна брадва, а астри означава остро, острие, меч. Ще бъде добавено също, че нашата дума чета ( група бойци) отговаря на арийската чата-група, отряд.
Като най-важни качества на арийската войнска класа се определят смелостта, героизма, решителността, силата, но също благородството и способността да се прощава.
Повечето от ариите заселили се около реката продължили земеделските си практики, който практикували и преди идването си. След като изгонват повечето от циганите и дравидите/поради зловредност/ от земите на Северна Индия, те установили и един съвършенно нов за света по онова време модел на държава - Кастовата.
На снимката кастова система на Индия наложена от Ариите. Днес долните 5 съсловия същестуват, но самите арии са били претопени, най-вероятно поради нарушаване и разхлабване на дисциплината у кастовата система. Желязността на тази система и тоталният апартеид, е бил възприет от много страни по-света в различни периоди от време. Любопитно е че във ведите, кастовата система и нейната структура е наречена "Варна", и на нея са посветени няколко от древните книги на това арииско поселение в Индия. У книгата Бхагавата се споменава следното за съсловието на свещенниците(брахмини)
yasya yal lakṣaṇaḿ proktaḿ
uḿso varṇābhivyaсjakam
ad anyatrāpi dṛśyeta
at tenaiva vinirdiśet
"Само защото си роден брахмин не ставаш такъв. Но имаш по-големи шансове да станеш брахмин. Но трябва да имаш повечето от качествата на брахмините за да станеш такъв. От друга страна човек роден не-брахмин но имайки качествата да бъде такъв трябва да бъде незабавно приет като такъв"
Последното изречение, донякъде и обяснява защо у брахмните вече няма никаква следа от ариите, макар да се смята че тази най-висша измежду индийските касти е била също отначало съставена от арии. Реда "Варна" обуславя че сина на доктор трябва да е доктор, сина на воин да е воин, и така нататък, за да може поколенията да събират и увеличават опита си през поколенията без знанията да се губят. По този начин са се съхранявали хилядолетни знания.По късно юдеите плагиатстват тази система но в извратен вид.
Арийското общество е познавало класовото разделение. Чатур- варнас означава четири цвята, т.е. четири класи. Чатур-четири не се нуждае от коментар, а за варнас трябва да се спомене, че е обяснима със старобългарския глагол варити . Може да се каже със сигурност, че благородническата класа са били европеиди със светла коса и светла кожа, понеже в санскрит имаме термин хари кеса – русокос, а противниците на арийците са наречени кали- черни ( имащи цвят на кал). Също така трябва да се спомене, че според Патанджали важно качество за брамините е това да имат руса коса.
Освен брамините и кшатрия са познати още две по-низщи класи. Това са ваишия и ксудра. Ваишия са били занаятчии, търговци, скотовъдци, т.е. простолюдието, селяните. Ваишия е свързано с арийските думи васа, виша – село, които са еквиваленти на старобългарската вьсъ- село, словенската вас-село и чешката вес-село. Ксудра е най-низшата класа. Тези хора са изпълнявали тежка работа като оране, пране, чистене на риба. Името на последната прослойка означава дребни, ситни, незначителни. Свързва се с кутра-дребен, която е родствена на нашата кутре-дребосъче.
Виждаме, че не само Прародината на арийците са нашите древни земи, но също и, че понятията ария, брамин, кшатрия, ваишия, ксудра и класовото разделение чатурварнас са обясними на български език.
Санскрит е донесен в Индия от тракийски племена в дълбока древност
САНСКРИТ – ТРАКИЙСКИ - БЪЛГАРСКИ
ВАЛА ВОЛИНТ ВОЛЕНТЕ (ВОЛ-ст.блг. )
АПА АПА ВАПА (ВОДА, ЛОКВА С ВОДА-диал.)
БУРИЖ БРУЗ БЪРЗ
БАЛА БАЛИОС БАЛ (БЯЛ)
БАС БАС БЪСКАМ (БЛЕСТЯ, СВЕТЯ-диал.)
БРГУ БРЕГ БРЕГ, БРЯГ
ДАМА ДАМА ДОМ
ДРШИУ ДЕРЗ ДЪРЗЪК
ДРАМА ДРУМЕ ДРЪМЪ (ГОРИЧКА-ст.блг.)
ХАНТИ ГЕНТ ГНЕТЯ, ПОДТИСКАМ, УДРЯМ
ЧАТУР КЕТРИ ЧЕТИРИ
ЛУХА ЛАС ЛОШ
СУШКА СУУ СУХ
ЖАРА СТАР СТАР
СУРА СУРА СУРВА (ЗДРАВЕ)
САМА САМА САМЪ (САМ-ст.блг)
СВИТА СВЕТУЛ СВЕТЪЛ
УДА ВОДА ВОДА, УДА
До днес никой не е успял да обясни задоволително защо в Индия се говорят две напълно различни групи езици. Тамилския е дравидски eзик и е неразбираем за говорещите хинди, който е произлязъл от санскрит. Подобен феномен има в Уелс и Ирландия, където жителите говорят както английски, така също гейлик и кимришки. Английския е наложен от завоевателите, а гейлик и кимришки са езиците на коренното население.
Санскрит е донесен в Индия от тракийски племена в дълбока древност. Както определени археологически находки, таки и генетиката потвърждава това мое твърдение. Проучване на Скул, Шарда и Сонина показа, че честотата на определен особен генетичен маркер в Индия и Пакистан е същото както и ...на Балканите .... Истината никога не е сложна, сложен е пътя тя да се укрие....
ДЕВА - от санскр. "DEVA" - значи божество (интересен факт е, че в авестийското разклонение на арийците думата "дева" има значение "дявол", "демон" - това е свързано с реформата на Заратустра да отмени политеизма и да наложи монотеизма. Докато Заратустра е жив нещата се получават, но след като умира народа започва да се връща към персонифицираните божествени атрибути - девите).
Нека видим как стои въпроса с тракийските топоними съдържащи частицата дева/дава (в Зиснудева, Итадева, Сукидава, Даосдава, Капидава и др.). Те се срещат предимно в Северна България и Южна Румъния*. Най-ранните са документирани през І-ви век пр. Христа (Т.Ливий). Един от последните, който споменава селища, чиито имена съдържат частицата дева/дава е Прокопий Цезарийски през VІ-ти век сл. Христа.
Тракийското население обитаващо Мизия и Дакия (земите, в които най-често се срещат топонимите с дева/дава) се е занимавало предимно със скотовъдство. Пишейки за малките гети обитаващи Добруджа, стария летописец Йордан споменава, че тяхното единствено богатство са многобройните им стада (De Origine Actibusque Getarum, LI-267). Селищата съдържащи частицата дева/дава са временни станове на скотовъдци.
Хората притежаващи огромни стада трудно могат да се задържат на едно и също място. Те са принудени да сменят местообиталищата си. През Ранното Средновековие обаче в Източна Европа прииждат доста чужди и агресивни народи като маджари, узи, печенеги...Става твърде рисковано една малка група скотовъдци да се отдели от селището си и да скита из покрайнините на държавата. Хората започват да се установяват на едно място, а и да окрупняват селищата си с цел по-лесна защита от неприятели. След този момент няма условия временните станове от типа дева/дава да продължат да съществуват.
С течение на няколко века излизат от употреба и думите за тях.
Важното е това, че в езика на българите има добро обяснение за особения тракийски топоним. Според Вл. Георгиев дева/дава може се тълкува с глагола дявам/девам, чието древно значение е полагам, поставям (основи на селище). Проф. Георгиев уточнява също, че вариацията дева/дава показва ясно, че в тракийските диалекти се среща същата особеност както и при българските, така нареченото екане и якане. Ние казваме бял, но и бел, хляб, но и хлеб, мляко, но и млеко. Тракийската дума дева/дава не само има обяснение на български, но и особеностите на вариациите са типични за езика ни... Дева/дава е изчезнала защото се е превърнала в архаизъм подобно на стблг. вьсъ, врьтъ, прондъ.
Да разгледаме и тракийската дума пара. Тя е използвана в много топоними – Скаптопара, Брентопара, Бесапара... Има доста предположения за значението й. Някои я свързват с гр. емпорион- пазар, други с прът, греда, а има и такива, които виждат пара като еквивалент на българската дума бара-рекичка.
В действителност тракийската дума пара се среща и като бара, за това обаче специалистите не обичат да говорят. Факт е обаче, че са документирани имена на тракийски селища като Зуробара (Клавдий Птолемей-ІІ-ри век) и Темонбари (Прокопий Цезарийски- VІ-ти век).
Пара е само гърцизирания вариант на бара-рекичка. Тази древна тракийска дума не е изчезвала изобщо, среща се все още в български топоними като Суха Бара, Горна Бара, Селска Бара, Търнова Бара, Трите Бари, Шопска Бара, Барето и др. Голяма част от тях са споменати в проучване на Й.Н.Иванов. Виждаме, че няма изчезване на тракийски топоним, напротив, налице е продължение на използването му до ден днешен. Просто на широката публика не е обяснено, че понякога гърците предават чуждото Б с буква П. Правилния вариант на пара е всъщност бара. Тази дума е разбираема във всички краища на страната ни.
Древният български народ – основоположникът на Ведите, Аюрведа и Йога
В "Речник на сходните думи между Български и Санскрит" пише следното:
Мусала musalaka Име на мистична планина, свързана с живота на Буда. - мусальа̀ка मुसल
Б.а.: засега съществуват само недоказани предположения за името на връх Мусала, напр., че името идвало от Арабски.
Мусала (2) musala 1. Мандало на камбана; 2. Епитет на Баларама и Баладева. - му̀сальа मुसल
Сакар, планина, алт. зн. sakara 1. Лъчист 2. Divasakara दिवसकर – едно от имената на Суриа (слънцето) - сакара̀ सकर
Източник: https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A0%D0 ... 0%B8%D1%82
Равана от Ланка(Кумари Кандам, "Лемурия") награбил и мъкне Арйанки(Сита и други). В дъното се виждат Арйаните Рама и брат му Лакшмана. Визията на Равана е показателна, че СЪВРЕМЕННИТЕ жители на Индия наподобяват Равана, а не девите.
СИТА-УПАНИШАДА (Атхарваведа; група Упанишад – шакта)/ИМЕТО СИТ/СИТОВО И НЕГОВИТЕ ПРОИЗВОДНИ
Минойците са от бялата раса: ДНК развенчава дългогодишната теория, че първата развита култура на Европа е от Африка
Баларама, демони чужди посещения и генетични манипулации/Племето Тоди
Как е звучал тракийският език
Тук прилагам списък с български думи, които различни професионалисти са ползвали при анализа на тракийски глоси, топоними, теоними и т.н.: азъ, блато, болии, братръ, бридъ, брити, бритва, бродъ, бръзъ, брѣгъ, брѣгѫ, брѣза, брѧцало, брѧцаниѥ, бъзъ, былиѥ, бѣлъ, влага (вългъкъ?), вьрѣти, вьсъ, говеѭ, големъ, гора, горити, градъ, давити, даръ, двьрь, диво, до, дръзъ, дьбръ, дѣдъ, дьнь, дѣва, -дѣинъ, жена, жеравъ, жила, завьрѭ, заек, зачѧнѫ, звѣръ, зелиѥ, землiа, злато, змии, знати, илъ, лѫгъ, калъ, камы, кобъ, коза, козьлъ, коло, любити, место, могѫ, -мѣръ, мѫтънъ, на, орьлъ, остръ, пиво, пити, плотъ, прасѧ, простьрѣти, пыро (стчсл.), пѧтъкъ, растение, самъ, свободь, свѣтълъ, свѧтъ, си, семоу, скоръ, стан, старъ, старица, страна, стърча, стѣна, скръгатати, строуia, соухъ, сынъ, cь, тлъкъ, трапъ, тръстъ, тьма, оустиѥ, чаръ, четыре, чистъ, чрьнъ, чѧдо, щерица, ѫкотъ, ѫзъкъ. Самият тракийски речник съдържа над 650 думи, всяка от които има българско съотвествие. Дадени са както тълкувания на професионалисти, така и мои собствени, като са представени аргументи относно изводите ми.
Старите автори Ариан, Хигиний, Плиний и др. разказват за тракийския поход на Дионис към Индия. На тракиеца се приписва създаването на индийската цивилизация. Луций Ариан добавя един интересен факт, а именно това, че Дионис е този, който създава индийската религия, като поставя себе си начело на пантеона.
В това твърдение на Луций Ариан има логика. Върховното божество-създател на индийците носи името Брама, а Бромий е един от епитетите на Дионис. Той е почитан първо от тракийското племе бриги, а в индийските пурани (предания) се говори за идването на бригус. Това са бойци колесничари (каквито са и траките), които местното население на Индия счита за божества...Потомците на бригус са наречени баргава/балгава, а значението на това племенно име е – сияйните, светлите.
Идването на траките в Индия не е нищо друго освен арийското нашествие, което редица народи се опитват да припишат на себе си. Правейки това обаче, те пропускат редица важни факти. Ария е най-старото название на Тракия, това е споменато от Стефан Византийски. Това, че траките са наложили своята култура в Индия разбираме и от факта, че съществуват почти идентични тракийски и индийски погребални обреди. Касае се за сати – ритуалното самоубиство на индийката след смърта на нейния съпруг и жертването на тракийката в гроба на починалия й мъж. С тракийския поход се обяснява и това как свастиката, която най-рано я има в Тракия (V-то хил.пр. Христа) се появява в Индия. Доказателства за древна балканска миграция дават и данни от генетиката. Преди пет години проучване на Дж.Скул, Дж.Шарда и С.Сонина показа, че част от северното индийско население, говорещо арийски език е генетично по-близко до източноевропейците, отколкото до своите южни индийски съседи.
.gif)
Автор на “Махабхарата” е прочутият мъдрец тракиеца Вясадева родом от село Гита , който е разделил, категоризирал и предал в писмена форма четирите Веди. Той е написал също Упанишадите, Пураните и други ведически текстове. Вясадева е известен и с имената: Вяса, Ведавяса (“този, който разделил Ведите”) и Кришна Дваипаяна. Във ведическата традиция той е наричан махамуни (“велик мъдрец”) и е приеман за “литературната инкарнация на Бога”. Освен автор на “Махабхарата” Вясадева е свидетел на описаните събития в нея и участник в тях. Син е на Сатявати, царица в рода Куру, и мъдреца Парашарао; баща е на трима от основните герои в епоса: Цар Дхритаращра, Цар Панду и Видура.
Селото е разположено в Горнотракийската низина на надморска височина около 180 – 200 метра. На север се издигат Чирпанските възвишения, а още по- на север е Сърнена гора – най- източния дял от Средна гора. На около 6 км южно от селото тече река Марица. Релефът е слабо разчленен от полухълмисти и равнинни участъци, през които минават двете реки –Арка и Канъта. В цялото землище има множество малки хълмове (могили), най-известните от които са Декова могила, Трите могили, могилата Кючук, Василева(Васудева) могила и др.На 6 км. северозападно се намира археологическият обект KараСура - уникален археологически обект, където са намерени останки датиращи още от праисторическата епоха (4-5 хил. пр. н. е)
Арийци ли са немците, или не? Защо съществува понятието индо-германски народи?... Ето и отговорите:За да може да твърди някой, че народът му е от арийски произход той трябва да е в състояние да покаже езиковите, културни и антропологически паралели на своята етническа група с тази на древните арийци, които създават Риг Веда.
Да видим как стоят нещата по отношение на езика. Сравнявайки санскрит – езика на арийците с немски, датски, английски и български (наследник на тракийския), ще разберем лесно кой от изброените народи има връзка с хората, който покоряват Индия през второто хилядолетие преди Христа.
БЪЛГАРСКИ – САНСКРИТ – НЕМСКИ –ДАТСКИ –АНГЛИЙСКИ
ЗЕМЯ - КСАМА -ERDE -JORD -EARTH
НЕБЕСА -НАБАСА -HIMMEL -HIMMEL -HEAVEN
ОГЪН -АГНИ -FEUER -FYR -FAIR
ДОМ -ДАМА -HAUSE -HUS -HOUSE
ЖИВ -ЖИВА -LEBENDIG -LEVENDE -ALIVE
ЖИВОТ -ЖИВИТА -LEBEN -LEVE -LIFE
МЪРТЪВ -МРТА -TOT -DOD -DEAD
БЪРЗ -БУРИЖ -SCHNEL -RASK -QUICK
МУДЕН -МАНДА -LANGSAM -LANGSOM -SLOW
НАС -НАС -UNS -OS -US
ВАС -ВАС -IHNEN -DEM -YOU
ПАДАМ -ПАДАМИ -FALLEN -FALDE -FALL
ПЛУВАМ -ПЛУВАМИ -SCHWIMMEN-SVOME -SWIM
МЕД -МАДУ -HONIG -HONNING -HONEY
МЕСО -МАМСА -FLAISCH -KOD -FLESH
ПИТИЕ -ПИТУ -TRANK -DRIK -DRINK
ЖЕНА -ЖАНА -WEIB -KVINDE -WIFE
ТОПЛО -ТАПА -WARM -VARM -WARM
СТУД -СИТА -KALT -KOLD -CALD
РОСА -РАСА -TAU -DUG -DEW
На снимката се вижда вече пресъхналото легло на реката Сарасвати, и поселенията на колонистите от белият север. Днес кастата на Брахмините и една по-малка група от тях(Гоуда), се самопровъзгласяват за наследници на Ариите дошли преди векове в Индия. Като аргумент те изтъкват своя бележи средовековен лидер Сарасват Муни. Единственият проблем на тяхните теории е че дори и те - най-визшата каста в Индия, нямат генетическо сходство със оригиналните преселници-колонисти.
Крепостите Моханжонаро и Харрапа - останки от древните арий и тяхната доминация върху огромния регион./
Кшатрия показва връзка с тракийският етноним сатри, пеласгийската дума сатир и разбира се българските думи сват, свекър. Кшатрия означава представител на ( войнска) група, общност, точно каквото е и значението сатри, сатир, сват . Интересна подробност е фактът, че военната терминология на арийските кшатрия е смайващо близка до старобългарската. Рата означава колесничар, войн и отговаря на нашата ратъ- война. Сена означава войска, а старобългарският й еквивалент е санъ-войска, военен отряд. Уржас отговаря на оръжие ( уръжие на диал.блг.), картака е в превод кортик, тапар е топор-бойна брадва, а астри означава остро, острие, меч. Ще бъде добавено също, че нашата дума чета ( група бойци) отговаря на арийската чата-група, отряд.
Като най-важни качества на арийската войнска класа се определят смелостта, героизма, решителността, силата, но също благородството и способността да се прощава.
yasya yal lakṣaṇaḿ proktaḿ
uḿso varṇābhivyaсjakam
ad anyatrāpi dṛśyeta
at tenaiva vinirdiśet
"Само защото си роден брахмин не ставаш такъв. Но имаш по-големи шансове да станеш брахмин. Но трябва да имаш повечето от качествата на брахмините за да станеш такъв. От друга страна човек роден не-брахмин но имайки качествата да бъде такъв трябва да бъде незабавно приет като такъв"
Последното изречение, донякъде и обяснява защо у брахмните вече няма никаква следа от ариите, макар да се смята че тази най-висша измежду индийските касти е била също отначало съставена от арии. Реда "Варна" обуславя че сина на доктор трябва да е доктор, сина на воин да е воин, и така нататък, за да може поколенията да събират и увеличават опита си през поколенията без знанията да се губят. По този начин са се съхранявали хилядолетни знания.По късно юдеите плагиатстват тази система но в извратен вид.
Арийското общество е познавало класовото разделение. Чатур- варнас означава четири цвята, т.е. четири класи. Чатур-четири не се нуждае от коментар, а за варнас трябва да се спомене, че е обяснима със старобългарския глагол варити . Може да се каже със сигурност, че благородническата класа са били европеиди със светла коса и светла кожа, понеже в санскрит имаме термин хари кеса – русокос, а противниците на арийците са наречени кали- черни ( имащи цвят на кал). Също така трябва да се спомене, че според Патанджали важно качество за брамините е това да имат руса коса.
Освен брамините и кшатрия са познати още две по-низщи класи. Това са ваишия и ксудра. Ваишия са били занаятчии, търговци, скотовъдци, т.е. простолюдието, селяните. Ваишия е свързано с арийските думи васа, виша – село, които са еквиваленти на старобългарската вьсъ- село, словенската вас-село и чешката вес-село. Ксудра е най-низшата класа. Тези хора са изпълнявали тежка работа като оране, пране, чистене на риба. Името на последната прослойка означава дребни, ситни, незначителни. Свързва се с кутра-дребен, която е родствена на нашата кутре-дребосъче.
Виждаме, че не само Прародината на арийците са нашите древни земи, но също и, че понятията ария, брамин, кшатрия, ваишия, ксудра и класовото разделение чатурварнас са обясними на български език.
Дедите ни- траките са народ, който е имало огромно влияние в древността. Траките дават не малко богове на гърци, римляни и келти. Южните ни съседи са почитали тракийските Бендида, Арес, Дионис, Зеринтия, Кабирите...Римляните имат култ към тракийските Атис и Кибела. Галите боговеят Земела, Берекинтия и Белсурд (Сбелсурд). Хиполит дори споделя, че келстката религия има корени в учението на тракиеца Залмоксис. Траките са повлияли значително и азиатските народи. Луций Ариан твърди, че тракиеца Дионис е създал цивилизацията на Индия и е основоположника на индийската религия...Това е причината културата на някои народи от Средна Азия да показва общи неща с нашата. Индийската планина Имеон, Имеус носи същото название както и тракийската Хемон, Хемус (Стара планина, позната още като Емъ). Иметос е пеласгийска планина, а най-старото название на Македония е Ематия.... Древния корен е хим отговарящ на арийските думи хима, зима, значещи зима, студ, сняг. В превод Хемус, Имеус означава заснежен, бял, покрит със сняг. За първи път в историята Имеон, Имеус са споменати в Тракия.
Съществуват още доказателства за тракийското присъствие в Средна Азия. Името на река Бара (днешен Пакистан) отговаря на тракийската дума бара-малка река. Спомената в “Риг Веда” река Раса има значение роса, подобно име носи тракийската Оросина (оросена). Названието на ведическата река Светия е лесно обяснимо с тракийскийските думи свит-светъл, светлина, светул-светъл...
Съществуват още доказателства за тракийското присъствие в Средна Азия. Името на река Бара (днешен Пакистан) отговаря на тракийската дума бара-малка река. Спомената в “Риг Веда” река Раса има значение роса, подобно име носи тракийската Оросина (оросена). Названието на ведическата река Светия е лесно обяснимо с тракийскийските думи свит-светъл, светлина, светул-светъл...
САНСКРИТ – ТРАКИЙСКИ - БЪЛГАРСКИ
АПА АПА ВАПА (ВОДА, ЛОКВА С ВОДА-диал.)
БУРИЖ БРУЗ БЪРЗ
БАЛА БАЛИОС БАЛ (БЯЛ)
БАС БАС БЪСКАМ (БЛЕСТЯ, СВЕТЯ-диал.)
БРГУ БРЕГ БРЕГ, БРЯГ
ДАМА ДАМА ДОМ
ДРШИУ ДЕРЗ ДЪРЗЪК
ДРАМА ДРУМЕ ДРЪМЪ (ГОРИЧКА-ст.блг.)
ХАНТИ ГЕНТ ГНЕТЯ, ПОДТИСКАМ, УДРЯМ
ЧАТУР КЕТРИ ЧЕТИРИ
ЛУХА ЛАС ЛОШ
СУШКА СУУ СУХ
ЖАРА СТАР СТАР
СУРА СУРА СУРВА (ЗДРАВЕ)
САМА САМА САМЪ (САМ-ст.блг)
СВИТА СВЕТУЛ СВЕТЪЛ
УДА ВОДА ВОДА, УДА
До днес никой не е успял да обясни задоволително защо в Индия се говорят две напълно различни групи езици. Тамилския е дравидски eзик и е неразбираем за говорещите хинди, който е произлязъл от санскрит. Подобен феномен има в Уелс и Ирландия, където жителите говорят както английски, така също гейлик и кимришки. Английския е наложен от завоевателите, а гейлик и кимришки са езиците на коренното население.
Санскрит е донесен в Индия от тракийски племена в дълбока древност. Както определени археологически находки, таки и генетиката потвърждава това мое твърдение. Проучване на Скул, Шарда и Сонина показа, че честотата на определен особен генетичен маркер в Индия и Пакистан е същото както и ...на Балканите .... Истината никога не е сложна, сложен е пътя тя да се укрие....
Културисторически българският етнос не е славянски, не е и тюркски, той е палеобалкански. Тука има един много древeн субстрат и това е засвидетелствувано най-напред в ономастиката. Има някои термини, които се разпростират от Черно море до Франция, през Испания. Това е терминът брия: Месембрия. На санскрит брия значи крепост, укрепен град – нашето браня е от същия корен. Брия имаме в Италия – Умбрия, южна Италия. Границата между Испания и Франция се нарича Кентабрия. Другият термин е дава, за град по-скоро с търговско значение: Пулподава, "Градът на Филип". На санскрит дава отсъствува, но аз намерих локатив: даваси – "по домовете им". Това е разпространено в Италия – Падова. Има го и в Испания – Кордова. Границата му на изток е Молдова. Това говори за индоевропейско население. Вероятно това е един стар индоевропейски клон, от България до Испания. [Ако се огледаме около София, Панчарево значи Пет реки, а Кокаляне – Вълча пътека, от санскрит (Волфганг на немски). Река Вардара не е членувано Вардар, а е вари дхара – "течаща вода", пак от санскрит. Моята теория е, че прадедите на индусите са тръгнали от Балканите през Босфора на път за Индия. Има клинописни текстове за това движение, което е най-важното.]
sparotok.blog.bg/politika/2012/12/12/zashto-izcheznaha-trakiiskite-toponimi-briia-deva-para.1030371
sparotok.blog.bg/politika/2012/12/12/zashto-izcheznaha-trakiiskite-toponimi-briia-deva-para.1030371
ДЕВА - от санскр. "DEVA" - значи божество (интересен факт е, че в авестийското разклонение на арийците думата "дева" има значение "дявол", "демон" - това е свързано с реформата на Заратустра да отмени политеизма и да наложи монотеизма. Докато Заратустра е жив нещата се получават, но след като умира народа започва да се връща към персонифицираните божествени атрибути - девите).
Нека видим как стои въпроса с тракийските топоними съдържащи частицата дева/дава (в Зиснудева, Итадева, Сукидава, Даосдава, Капидава и др.). Те се срещат предимно в Северна България и Южна Румъния*. Най-ранните са документирани през І-ви век пр. Христа (Т.Ливий). Един от последните, който споменава селища, чиито имена съдържат частицата дева/дава е Прокопий Цезарийски през VІ-ти век сл. Христа.
Хората притежаващи огромни стада трудно могат да се задържат на едно и също място. Те са принудени да сменят местообиталищата си. През Ранното Средновековие обаче в Източна Европа прииждат доста чужди и агресивни народи като маджари, узи, печенеги...Става твърде рисковано една малка група скотовъдци да се отдели от селището си и да скита из покрайнините на държавата. Хората започват да се установяват на едно място, а и да окрупняват селищата си с цел по-лесна защита от неприятели. След този момент няма условия временните станове от типа дева/дава да продължат да съществуват.
С течение на няколко века излизат от употреба и думите за тях.
Важното е това, че в езика на българите има добро обяснение за особения тракийски топоним. Според Вл. Георгиев дева/дава може се тълкува с глагола дявам/девам, чието древно значение е полагам, поставям (основи на селище). Проф. Георгиев уточнява също, че вариацията дева/дава показва ясно, че в тракийските диалекти се среща същата особеност както и при българските, така нареченото екане и якане. Ние казваме бял, но и бел, хляб, но и хлеб, мляко, но и млеко. Тракийската дума дева/дава не само има обяснение на български, но и особеностите на вариациите са типични за езика ни... Дева/дава е изчезнала защото се е превърнала в архаизъм подобно на стблг. вьсъ, врьтъ, прондъ.
Да разгледаме и тракийската дума пара. Тя е използвана в много топоними – Скаптопара, Брентопара, Бесапара... Има доста предположения за значението й. Някои я свързват с гр. емпорион- пазар, други с прът, греда, а има и такива, които виждат пара като еквивалент на българската дума бара-рекичка.
В действителност тракийската дума пара се среща и като бара, за това обаче специалистите не обичат да говорят. Факт е обаче, че са документирани имена на тракийски селища като Зуробара (Клавдий Птолемей-ІІ-ри век) и Темонбари (Прокопий Цезарийски- VІ-ти век).
Пара е само гърцизирания вариант на бара-рекичка. Тази древна тракийска дума не е изчезвала изобщо, среща се все още в български топоними като Суха Бара, Горна Бара, Селска Бара, Търнова Бара, Трите Бари, Шопска Бара, Барето и др. Голяма част от тях са споменати в проучване на Й.Н.Иванов. Виждаме, че няма изчезване на тракийски топоним, напротив, налице е продължение на използването му до ден днешен. Просто на широката публика не е обяснено, че понякога гърците предават чуждото Б с буква П. Правилния вариант на пара е всъщност бара. Тази дума е разбираема във всички краища на страната ни.
Древният български народ – основоположникът на Ведите, Аюрведа и Йога
Да разгледаме също топонимите съдържащи частицата брия. Според Страбон това е тракийска дума за град (География, VІІ.VІ.1). Най-известните са Месембрия, Селимбрия, Полтимбрия. Това са богати, добре развити селища, които поради разположението си на морския бряг са и търговски средища. Проф. Георгиев изказва предположение за връзката на брия със стблг. заврети. Аз лично смятам, че трябва да се търси връзка с бера, събирам, събор. Брия означава място за събиране, за събори, място за търгуване. С подобна семантика е и името на древния мидийски град Хамгатана (Егбатана). Значението е място за събиране (Х.Л.Ван Долен). В миналото съборите бяха и тържища. Там се срещаха хора от различни краища и обменяха (купуваха) различни стоки.
ИСТИНСКИТЕ АРИЙЦИ-ТРАКИТЕ В ИНДИЯ
ИСТИНСКИТЕ АРИЙЦИ-ТРАКИТЕ В ИНДИЯ
БААЛА Рама имал за оръжия : хала - орало, мусала - чукало, с което мелел брашното. Той предал на хората знанията по земеделие и бойно изкуство. Заради ралото бил наречен Орача - Гер, Хор.Чукалото-оръжието на Херкулес или Геракъл - подобен на Небесния орач. Той е и Хероса на тракийците, и Герос (гр. силен, здрав) и Герой и Хор - небесния орач - орела*гаруда*
Баал Кибела и Авраам
ИНДОАРИИ,ШУМЕР И БЪЛГАРИЯ
Повечето хора свързват арийците само с Индия, но прародината на древните поклонници на Агни-огъня се наамира в Европа, в просторните черноморски степи. Свещеното животно на арийците- конят е опитомен в Източна Европа през четвърто хилядолетие преди Христа. Арийската дума за кон – ашва е вариант на тракийската есва, чието значение е бърз. Ашва е свързана с диал.блг. оясвам се-бързам, тичам. Отново в Източна Европа се появяват и първите могилни погребения, поне хиляда и двеста години преди същият обичай издигане на могили над царски гроб да се появи в Индия. Днешната дума кон е била позната на арийците като кинуин. Може да звучи странно, но тези, които са запознати със старобългарският език знаят, че само преди петстотин години много названия на животни са имали по-различно произношение. Жребче – жребен, осле-ослен, козле-козлен. Старобългарската наставка ен е само вариант на арийската ин (балин/валин-вол) и на трако-пеласгийската инт ( волинт-вол).
Баал Кибела и Авраам
ИНДОАРИИ,ШУМЕР И БЪЛГАРИЯ
Повечето хора свързват арийците само с Индия, но прародината на древните поклонници на Агни-огъня се наамира в Европа, в просторните черноморски степи. Свещеното животно на арийците- конят е опитомен в Източна Европа през четвърто хилядолетие преди Христа. Арийската дума за кон – ашва е вариант на тракийската есва, чието значение е бърз. Ашва е свързана с диал.блг. оясвам се-бързам, тичам. Отново в Източна Европа се появяват и първите могилни погребения, поне хиляда и двеста години преди същият обичай издигане на могили над царски гроб да се появи в Индия. Днешната дума кон е била позната на арийците като кинуин. Може да звучи странно, но тези, които са запознати със старобългарският език знаят, че само преди петстотин години много названия на животни са имали по-различно произношение. Жребче – жребен, осле-ослен, козле-козлен. Старобългарската наставка ен е само вариант на арийската ин (балин/валин-вол) и на трако-пеласгийската инт ( волинт-вол).
В "Речник на сходните думи между Български и Санскрит" пише следното:
Мусала musalaka Име на мистична планина, свързана с живота на Буда. - мусальа̀ка मुसल
Б.а.: засега съществуват само недоказани предположения за името на връх Мусала, напр., че името идвало от Арабски.
Мусала (2) musala 1. Мандало на камбана; 2. Епитет на Баларама и Баладева. - му̀сальа मुसल
Сакар, планина, алт. зн. sakara 1. Лъчист 2. Divasakara दिवसकर – едно от имената на Суриа (слънцето) - сакара̀ सकर
Източник: https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A0%D0 ... 0%B8%D1%82
БЪЛГАРИТЕ И РИГ ВЕДА
Санскрит е древен език, много древен. Най-ранната му форма е записана във Ведите.Тези послания са създадени по време на далечната Бронзова епоха. Относно точната датировка все още няма пълно съгласие между учените. Едни смятат, че началото е поставено преди около 3700 години, други смятат, че това е станало преди 3200 години. Във всеки случай се касае за огромен период от време, а колкото повече се развива един език, толкова повече се променя лексиката му – неговото словесно богатство.
За около четири хилядолетия около 60% от изконните думи биха изчезнали и биха заменени с други. Разбира се има и други сценарии като например с английския, който е загубил повече от половината си изконни думи само за период от 1000 години.
Спокойно може да се предположи, че езикът, от който ведическия санскрит се е развил е загубил не 60% от най-древният си речник, а дори 80-90%. Кой е този език ще разберем след малко.
Самото име Веди означава буквално знание. То отговаря перфектно на стблг. вѣдь (веди) – знание, познание. В по-стария вариант на езика ни, наречен в далечното минало тракийски, намираме думите вид-зная, знание и видето отговаряща на стблг. видетъ. Знание е фактически това, което е видяно, а щом езика ни предлага етимология за вѣдь (веди) – знание, познание то думата е изконно наша.
По начало е било забранено Ведите да бъдат записвани. Те са се предавали устно и поради тази причина свещените текстове са наречени шрути – това, което е чуто. Според Уйлям Уйтни във Ведически санскрит има взаимозамяна на р и л, така шрути би имала форма шлути. Тази форма отговаря прекрасно на стблг. слути–слушам, чувам. Интересното в случая е това, че във ведически санскрит от глагола шлути се извеждат и думите шлава-слава и шлавана–славене, т.е. налице е същият механизъм на изграждане на думи както и в старобългарския.
Най-старата от всички Веди е Риг Веда. Тя съдържа над хиляда песни, като първата от тях е за прослава на бог Агни-огъня. В началният стих има обръщение към този бог – Агне. Окончанието на името в звателен падеж е идентично на това в българския – Страхиле, Веселине, Добрине, а праформата на българската дума огън е агнь (агни) според езиковедите съставили “Български Етимологически Речник”, том IV – с. 786. Оказва се, че името на ведическото божество Агни е идентично на най-старата ни дума за огън!
Едва ли има някой, чието любопитство да не се разпали научавайки това. Поне при мен бе така, а въодушевлението ми нарасна когато разбрах какво е значението на Риг Веда. Всъщност правилното име е Рч Веда, като Рч означава реч, прослава, свещени думи. Риг Веда или както е правилно Рч Веда има смисъл – знание за древната реч, знание за свещените думи.
Когато научих тези неща бях доста озадачен. Питах се как така толкова стари думи от един мъртъв език са толкова близки до българските? Задълбочавайки се в историята на санскрит и Ведите научих нещо доста интересно. Вярва се, че тези свещени предания са създадени от не кой да е, а от Брама. Той е считан за богът-създател, първият, този, от когото всичко започва.
Доста са легендите за него, като разликите между тях са значителни. Веднага обаче ми направи впечатление приликата на името Брама с Бромий-епитет на Дионис. Това древно название на един от най-почитаните богове има смисъл на български език. Бромий означава бръмчащият, издаващият звук. Разбира се паралелът Брама – Бромий би могъл да почива на случайност. Съвпадения наистина се срещат, но в нашия случай реалността е друга.
Доста стари автори свързват тракийският бог с Индия. Цицерон нарича Дионис цар на Азия. Псевдоаполодор и Страбон са по-точни поставяйки Дионис като покорител на Индия. Павзаний дава още по-достоверно твърдение обяснявайки, че Дионис е първият, който е изградил мост над река Ефрат, а после е нахлул в Индия. Подобни сведения дават също Филострат, Псевдохигиний, Ноний. Сенека също говори за военен поход на тракийския бог в Индия.
Най-подробни сведения дава Луций Ариан. Той твърди, че преди идването на Дионис индийците били примитивни хора. Хранели се с кора от дървета и сурово месо. За дрехи им служели животински кожи, не познавали градове, храмове, култура. Дионис ги научил как да обработват земята, как да създадат селища, дал им знанията за различни занаяти, а също така и закони. Ариан приписва на Дионис и създаването на индийската религия като уточнява, че тракиецът сложил себе си начело на индийския пантеон.
Ето как се появява Брама – Бромий в Индия. Имаме солиден брой стари автори, за които няма съмнение, че Дионис е покорил Азия и не на последно място Индия. Някои от летописците дори дават името на свещената за Дионис планина. Става дума за Меру, значението е велика, а паралел намираме в тракийските планински имена Мерит и Гигамер. Частицата мер се среща и в тракийския теоним Пюрмерул, а също и в български имена като Безмер, Будимер, Витомер, Ездимер и др.
Присъствието на стари балканци в Индия е засвидетелствано не само от исторически извори и топоними, но дори и от материалната култура. В Индия са намерени особен вид кирко-копачи, за които археолозите признават, че са донесени от някого. Кой е този някой учените не уточняват, макар за всеки специалист да е ясно, че артефактите от Индия са трудно различими от тези, от територията на България, но от доста по-ранна дата – 4500 преди Христа. Става дума за медните сечива от Варненския Некропол и Стара Загора. На Балканите този тип сечива, но вече от друг материал се използва във всички епохи, включително и в ново време.
В Северна Индия, там, където са властвали арийците са намерени и древни оръжия, които не са типични за региона. Особен интерес представят вид бойни брадви, които специалистите наричат кавказки. Дълго време съм се чудил какви са тези кавказки бойни брадви, за които се говори, но не се дават изображения. Оказа се, че става дума за бойна секира с шип, а точно този тип оръжие има най-стар прототип във Варненския некропол – 4500 преди Христа. За жалост някой наш “специалист “ е решил, че бойната брадва от Варна е…клин, нищо, че при клина има остра и тъпа част, а в случая и двата края на артефакта са остри…
В Кавказ този тип бойни секири се появават едва през 1500 преди Христа. Това разбира се не пречи на специалистите да впрегнат каруцата през коня и вместо да нарекат особеният тип оръжие варненски тип, или български тип, бива лепнат заблуждаващият етикет кавказки тип. Най-фрапиращото е това, че старите автори като Херодот дори са дали името на този тип оръжие. То е наричано от гърците сагарис, а това несъмненно е чуждото предаване на българската дума секира.
Понеже находките от чужд тип са в Северна Индия, то е ясно, че те принадлежат на хората наречени във Ведите с името арийци. Доста се спори за значението на това название, като всеки дърпа чергата към себе си. Едни смятат, че арийци означава орачи, тези, които орат земята. Други вярват, че трябва да се търси връзка с немската дума Ehre – чест, почест, уважение.
И двете предположения са неверни. За арийското общество е характерна военната аристокрация – бойците кшатрия са тези, които са благородническата прослойка и управляват. Към аристокрацията принадлежат и свещениците наречени брамини. Търговията и занаятите са за класата ваишия, вешия, а тежката полска работа е предназначена за хора наречени кшудра.
Съвсем естествено е, че класата ария – бойците и свещениците няма да се хванат да обработват земята. За това се грижат тези от групата кшудра. Немската дума Ehre – чест, почест, уважение има логика, но етимологията й в немския виси във въздуха.
Има и друг проблем – докато арийците са конен народ и основното им оръжие е лъка, то при германските народи конят навлиза масово в армията около 2400 години след арийското нашествие в Индия. Същото важи и за масовото използване на лъка.
Названието ария–арийци е сродно на друга дума от ведически санскрит, а именно арка-светлина, слънце, блясък, лъч. На арка отговарят хет. харкиш–бял, тохар. арки–бял и разбира се нашата дума ярък–светъл, сияен, чиято неомекотена форма е била арък.
Арийци означава бели, светли, сияйни, ярки. Елементът – арк–ярък намираме в тракийските имена Аркиса, Аркина, Арковадара, Аркун. Самото име Ария е засвидетелствано от Стефан Византийски като най-старото име на Тракия.
С Тракия са свързани и различните названия на класите в арийското общество. Кшатрия отговаря на племенното име сатри. Преди повече от сто години Вилхелм Томашек свърза името на сатрите с арийската дума кшатра–господство, но понеже не притежаваше данните от археологията на Северна Индия не можа да разбере, че името е изконно тракийско.
Брамин означава буквално – служител на Брама, който не е друг, а Бромий-Дионис.
Ваишия, вешия се обяснават с ведическата дума виса, васа, ваша–селище, село, т.е. значението е селяни. В Тракия срещаме топонимите Виса, Пато-виса, Берзо-вис, Вис-мафа и т.н. Според Владимир Георгиев тракийската дума виса означава село, селище и отговаря на старобългарската вьсъ–село, селище.
Кшудра има значение малък, дребен, незначителен, откъснат, обяснение получаваме от блг. къс, откъснат, оскъда.
Названието на класите в арийското общество е варна, като значението на варна е цвят. Най-светлите са били бойците и свещениците, следват търговците и занаятчиите, а накрая са изпълнителите на тежката и презряна работа.
Варна се обяснява със стблг. варъ–горещина, зной, т.е. светлина, сияние. В тракийската ономастика срещаме името на цар Варсавас, което според мен означава сияният Савас (Савазий/Сабазий).
Със сигурност тези данни ще бъдат посрещнати със съмнение от определена група хора. Това е нормално, все пак дълго време на нас ни бяха втълпявани лъжи, а човек запомня не това, което е логично, а това, което чува най-често. От друга странна, важна информация за траките бе укривана от нас, а постиженията на народа на Орфей бяха пренебрегвани. В такъв случай няма защо да се чудим защо за някои хора истината ще изглежда странна.
Много от нас не са чували, че най-старото име на Тракия е Ария. Много не знаят и важната подробност, че траките са обитавали Средна Азия. Тракийското племе сарапари е локализирано от Плиний до Бактрия – Plin. VI.xviii-48.Същият автор споменава за кикони на север от Индия, а киконите са траки споменати от Омир.
“Saraparae, Bactri, quorum oppidum Zariastes, quod postea Bactru a flumine appellatum est” – Plin. VI-49.
“Nomades quoque Indiae vagantur. sunt qui ab aquilone contingi ab ipsis Ciconas dixere et Brisaros” – Plin. VI-55.
Освен за траките сарапари и кикони живеещи в близост до индийците, Плиний пише и за племената туни и брисари -Plin. VI-55. В Тракия пък срещаме племената туни, тюни и брисеи-Plin. IV-40-41. Има още неудобни данни за враговете на истината. Индийците смятат живеещите на север саки за чужд народ, но и същевременно за потомци на кшатрия – войнската прослойка на арийците. За старите гърци няма съмнение, че саките са траки – Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийския свят, с. 326.
Съседи на саките са могъщите масагети, който побеждават армията на Кир Велики. За тези масагети Йордан твърди, че са клон на гетите, и че град Томи (в Добруджа) е основан от масагетската царица Томира – Jord. De origine actibusque Getarum, X (61).
Нека обобщим накратко:
1.Притежаваме сведения на различни стари автори, които твърдят, че Дионис е станал господар на Азия и по-специално на Индия.
2.В Средна Азия са локализирани тракийските племена сарапари, брисари, кикони, туни, саки, масагети.
3.В Индия се срещат находки, за които се признава, че са внесени отвън, а прототипите на тези находки са от земите на България.
На територията на Индия има топоними сродни с тези от Тракия.
Названията Брама, веди, шрути, ария, брамин, вешия, кшудра, варна имат паралели в тракийската ономастика, а и логично обяснение на български език.
На всеки непредубеден човек би му станало ясно какво свързва нас българите с Рч Веда (Риг Веда) – свещените писания на арийците. Фактите, а и логиката показват, че определени групи от траките са мигрирали в древността за Азия, покорили са Индия и са наложили своят език и култура на част от местното население. След време тези стари балканци са асимилирани от местното население, но са оставили силен отпечатък във външния вид, културата и езика на повлияното от тях население*.
Не случайно сред индийците говорещи арийски езици се срещат хора със светла кожа и очи. По времето на Патанджали е имало и такива със светла коса. Това дори е било задължително условие за тези, които са спадали към класата на брамините – The Aryan was originally white and Patanjali said blonde hair was an essential attribute of a brahman.
http://www.philtar.ac.uk/encyclopedia/h ... astes.html
Не случайно индийците практикуват ритуала сати, при който жената следва починалия си съпруг в небитието. Този обичай е описан от Херодот като типичен за траките обитаващи Балканите. Самото име сати, имащо вариант сути означава истина и се обяснява със стблг. суть–истина.
Трудно е да се определи кога точно траките, които основават Ария Варта в Индия са напуснали Балканите. Най-вероятно това се касае за бавен процес. Първо хората нарекли себе си арийци са се установили в Черноморските степи. Там ги локализира Олег Трубачов, който анализира доста от най-древните топоними и хидроними от този реион и търси етимология със санскрит.
В последствие траките арийци се установяват край Кавказ. Арменският учен Б. Джаукян смята, че тракийското влияние върху арменците е започнало през XV век преди Христа. По това време се появават и така наречените кавказки бойни брадви, за които видяхме, че всъщност са тракийски. Траките са останали доста време в Кавказ понеже според Джаукян те повлияват не само арменците, но и грузинците. В топонима Триалети Джаукян намира тракийското племенно име трери, а в арменската дума скай–великан, Джаукян вижда отражение на тракийското племенно име скаи.
След колонизацията на части от Кавказ траките се отправят отново на изток и се установяват в Южен Сибир. Андроновската култура от този регион е приписана на старите арийци. Това е правилно, но не е обърнато внимание на факта, че Андроновската култура е от земите на масагетите определени като част от гетите. По-голям пропуск е направен с класификацията на керамиката, оръжията и сечивата на Андроновската култура. Без изключение те имат прототип в Тракия, в по-ранната култура Бреница и др. Защо тези важни данни са премълчани за мен е загадка.
Благодарение на укритата информация стана възможно някои индивиди да започнат да правят опити да впрегнат каруцата пред коня. Редица автори се опитаха да поставят корените на нашия народ в Азия, изкарваха ни роднини на иранци, талишци и др. В подобни твърдения няма никаква логика. Какво от това, че малък брой извори говорят за идване на Българи от Имеон, Азия.
Та нима англичаните колонизирали Индия и завърнали се през втората половина на ХХ век са индийци по произход? Местата колонизирани от даден народ и произхода на този народ са две напълно различни неща. Дедите ни траките основават и колонии в Египет, но това не ги прави египтяни. Тракийското присъствие в Стара Британия е доказуемо с помоща епиграфски паметници и дори генетически изследвания, но отново, това, че траките са обитавали Британия, не означава, че там е прародината на народа на Орфей.
Балканите, а дори и части от Мала Азия са най-старата земя на предците ни. Тук е блеснала за първи път искрата на познанието. Тук са се родили първите благородници.
Тук се е появила първата човеколюбива доктрина. Разбира се забележителни постижения са направени и от други народи, в други земи. Дедите ни са дали много на света, но не всичко. Редно е обаче щом ние признаваме заслугите на другите, то и нашите заслуги да бъдат признати и да ни се окаже уважението, което заслужаваме.
Благодаря на Александър Мошев за ценната информация!
Използвана литература и пояснения:
1.Arrian, The Anabasis of Alexander, transl. E.J. Chinnok, Hodder&Stoughton, London, MDCCCLXXXIV;
2.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999
3.Pausanias’ Description of Greece, transl. A.R. Shilleto A.M. vol I, George Bell and Sons, London, 1900;
4.Cicero, De natura Deorum Academica, tranls. H.Rackham, Harward University Press, Willian Heinemann Ltd, London, MCMLXVII;
5.J.Lempriere, Lempriere’s Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994;
6.Philostratus, Life of Apollonius of Tyana, trasl. F.C. Conybeare, Harward University Press, Willian Heinemann Ltd, London, 1912;
7.Nonnus, Dionysiaca, transl. W.H.D. Rose, Harward University Press, Willian Heinemann Ltd, London, MCMXL;
8.Cologne Digital Sanskrit Lexicon (from Monier-Williams’ ‘Sanskrit-English Dictionary’)
http://www.sanskrit-lexicon.uni-koeln.d ... index.html
*Трябва да се отбележи обаче, че записаният санскрит е късна, а и силно променена форма на езика на старите арийци. Още при миграцията в Черноморските степи древният език е претърпял развитие. По-късно, в Кавказ и Южен Сибир също има развитие, то не спира и в земите на Индия. Тези промени са неизбежни, те стават бавно и поради това са трудно забележими. Поколение след поколение обаче те се натрупват, влиянията на съседите просто не могат да бъдат избегнати. При последвалото смесване на арийците с дравидите на Индия не само се оформя нов народ, но се създава и нов език – санскрит. Той показва смайващи прилики с българския, но макар корените да са едни и същи, пътят на развитие е различен, поради това, че условията са различни.
Автор: Павел Серафимов
Санскрит е древен език, много древен. Най-ранната му форма е записана във Ведите.Тези послания са създадени по време на далечната Бронзова епоха. Относно точната датировка все още няма пълно съгласие между учените. Едни смятат, че началото е поставено преди около 3700 години, други смятат, че това е станало преди 3200 години. Във всеки случай се касае за огромен период от време, а колкото повече се развива един език, толкова повече се променя лексиката му – неговото словесно богатство.
За около четири хилядолетия около 60% от изконните думи биха изчезнали и биха заменени с други. Разбира се има и други сценарии като например с английския, който е загубил повече от половината си изконни думи само за период от 1000 години.
Спокойно може да се предположи, че езикът, от който ведическия санскрит се е развил е загубил не 60% от най-древният си речник, а дори 80-90%. Кой е този език ще разберем след малко.
Самото име Веди означава буквално знание. То отговаря перфектно на стблг. вѣдь (веди) – знание, познание. В по-стария вариант на езика ни, наречен в далечното минало тракийски, намираме думите вид-зная, знание и видето отговаряща на стблг. видетъ. Знание е фактически това, което е видяно, а щом езика ни предлага етимология за вѣдь (веди) – знание, познание то думата е изконно наша.
По начало е било забранено Ведите да бъдат записвани. Те са се предавали устно и поради тази причина свещените текстове са наречени шрути – това, което е чуто. Според Уйлям Уйтни във Ведически санскрит има взаимозамяна на р и л, така шрути би имала форма шлути. Тази форма отговаря прекрасно на стблг. слути–слушам, чувам. Интересното в случая е това, че във ведически санскрит от глагола шлути се извеждат и думите шлава-слава и шлавана–славене, т.е. налице е същият механизъм на изграждане на думи както и в старобългарския.
Най-старата от всички Веди е Риг Веда. Тя съдържа над хиляда песни, като първата от тях е за прослава на бог Агни-огъня. В началният стих има обръщение към този бог – Агне. Окончанието на името в звателен падеж е идентично на това в българския – Страхиле, Веселине, Добрине, а праформата на българската дума огън е агнь (агни) според езиковедите съставили “Български Етимологически Речник”, том IV – с. 786. Оказва се, че името на ведическото божество Агни е идентично на най-старата ни дума за огън!
Едва ли има някой, чието любопитство да не се разпали научавайки това. Поне при мен бе така, а въодушевлението ми нарасна когато разбрах какво е значението на Риг Веда. Всъщност правилното име е Рч Веда, като Рч означава реч, прослава, свещени думи. Риг Веда или както е правилно Рч Веда има смисъл – знание за древната реч, знание за свещените думи.
Когато научих тези неща бях доста озадачен. Питах се как така толкова стари думи от един мъртъв език са толкова близки до българските? Задълбочавайки се в историята на санскрит и Ведите научих нещо доста интересно. Вярва се, че тези свещени предания са създадени от не кой да е, а от Брама. Той е считан за богът-създател, първият, този, от когото всичко започва.
Доста са легендите за него, като разликите между тях са значителни. Веднага обаче ми направи впечатление приликата на името Брама с Бромий-епитет на Дионис. Това древно название на един от най-почитаните богове има смисъл на български език. Бромий означава бръмчащият, издаващият звук. Разбира се паралелът Брама – Бромий би могъл да почива на случайност. Съвпадения наистина се срещат, но в нашия случай реалността е друга.
Доста стари автори свързват тракийският бог с Индия. Цицерон нарича Дионис цар на Азия. Псевдоаполодор и Страбон са по-точни поставяйки Дионис като покорител на Индия. Павзаний дава още по-достоверно твърдение обяснявайки, че Дионис е първият, който е изградил мост над река Ефрат, а после е нахлул в Индия. Подобни сведения дават също Филострат, Псевдохигиний, Ноний. Сенека също говори за военен поход на тракийския бог в Индия.
Най-подробни сведения дава Луций Ариан. Той твърди, че преди идването на Дионис индийците били примитивни хора. Хранели се с кора от дървета и сурово месо. За дрехи им служели животински кожи, не познавали градове, храмове, култура. Дионис ги научил как да обработват земята, как да създадат селища, дал им знанията за различни занаяти, а също така и закони. Ариан приписва на Дионис и създаването на индийската религия като уточнява, че тракиецът сложил себе си начело на индийския пантеон.
Ето как се появява Брама – Бромий в Индия. Имаме солиден брой стари автори, за които няма съмнение, че Дионис е покорил Азия и не на последно място Индия. Някои от летописците дори дават името на свещената за Дионис планина. Става дума за Меру, значението е велика, а паралел намираме в тракийските планински имена Мерит и Гигамер. Частицата мер се среща и в тракийския теоним Пюрмерул, а също и в български имена като Безмер, Будимер, Витомер, Ездимер и др.
Присъствието на стари балканци в Индия е засвидетелствано не само от исторически извори и топоними, но дори и от материалната култура. В Индия са намерени особен вид кирко-копачи, за които археолозите признават, че са донесени от някого. Кой е този някой учените не уточняват, макар за всеки специалист да е ясно, че артефактите от Индия са трудно различими от тези, от територията на България, но от доста по-ранна дата – 4500 преди Христа. Става дума за медните сечива от Варненския Некропол и Стара Загора. На Балканите този тип сечива, но вече от друг материал се използва във всички епохи, включително и в ново време.
В Северна Индия, там, където са властвали арийците са намерени и древни оръжия, които не са типични за региона. Особен интерес представят вид бойни брадви, които специалистите наричат кавказки. Дълго време съм се чудил какви са тези кавказки бойни брадви, за които се говори, но не се дават изображения. Оказа се, че става дума за бойна секира с шип, а точно този тип оръжие има най-стар прототип във Варненския некропол – 4500 преди Христа. За жалост някой наш “специалист “ е решил, че бойната брадва от Варна е…клин, нищо, че при клина има остра и тъпа част, а в случая и двата края на артефакта са остри…
В Кавказ този тип бойни секири се появават едва през 1500 преди Христа. Това разбира се не пречи на специалистите да впрегнат каруцата през коня и вместо да нарекат особеният тип оръжие варненски тип, или български тип, бива лепнат заблуждаващият етикет кавказки тип. Най-фрапиращото е това, че старите автори като Херодот дори са дали името на този тип оръжие. То е наричано от гърците сагарис, а това несъмненно е чуждото предаване на българската дума секира.
Понеже находките от чужд тип са в Северна Индия, то е ясно, че те принадлежат на хората наречени във Ведите с името арийци. Доста се спори за значението на това название, като всеки дърпа чергата към себе си. Едни смятат, че арийци означава орачи, тези, които орат земята. Други вярват, че трябва да се търси връзка с немската дума Ehre – чест, почест, уважение.
И двете предположения са неверни. За арийското общество е характерна военната аристокрация – бойците кшатрия са тези, които са благородническата прослойка и управляват. Към аристокрацията принадлежат и свещениците наречени брамини. Търговията и занаятите са за класата ваишия, вешия, а тежката полска работа е предназначена за хора наречени кшудра.
Съвсем естествено е, че класата ария – бойците и свещениците няма да се хванат да обработват земята. За това се грижат тези от групата кшудра. Немската дума Ehre – чест, почест, уважение има логика, но етимологията й в немския виси във въздуха.
Има и друг проблем – докато арийците са конен народ и основното им оръжие е лъка, то при германските народи конят навлиза масово в армията около 2400 години след арийското нашествие в Индия. Същото важи и за масовото използване на лъка.
Названието ария–арийци е сродно на друга дума от ведически санскрит, а именно арка-светлина, слънце, блясък, лъч. На арка отговарят хет. харкиш–бял, тохар. арки–бял и разбира се нашата дума ярък–светъл, сияен, чиято неомекотена форма е била арък.
Арийци означава бели, светли, сияйни, ярки. Елементът – арк–ярък намираме в тракийските имена Аркиса, Аркина, Арковадара, Аркун. Самото име Ария е засвидетелствано от Стефан Византийски като най-старото име на Тракия.
С Тракия са свързани и различните названия на класите в арийското общество. Кшатрия отговаря на племенното име сатри. Преди повече от сто години Вилхелм Томашек свърза името на сатрите с арийската дума кшатра–господство, но понеже не притежаваше данните от археологията на Северна Индия не можа да разбере, че името е изконно тракийско.
Брамин означава буквално – служител на Брама, който не е друг, а Бромий-Дионис.
Ваишия, вешия се обяснават с ведическата дума виса, васа, ваша–селище, село, т.е. значението е селяни. В Тракия срещаме топонимите Виса, Пато-виса, Берзо-вис, Вис-мафа и т.н. Според Владимир Георгиев тракийската дума виса означава село, селище и отговаря на старобългарската вьсъ–село, селище.
Кшудра има значение малък, дребен, незначителен, откъснат, обяснение получаваме от блг. къс, откъснат, оскъда.
Названието на класите в арийското общество е варна, като значението на варна е цвят. Най-светлите са били бойците и свещениците, следват търговците и занаятчиите, а накрая са изпълнителите на тежката и презряна работа.
Варна се обяснява със стблг. варъ–горещина, зной, т.е. светлина, сияние. В тракийската ономастика срещаме името на цар Варсавас, което според мен означава сияният Савас (Савазий/Сабазий).
Със сигурност тези данни ще бъдат посрещнати със съмнение от определена група хора. Това е нормално, все пак дълго време на нас ни бяха втълпявани лъжи, а човек запомня не това, което е логично, а това, което чува най-често. От друга странна, важна информация за траките бе укривана от нас, а постиженията на народа на Орфей бяха пренебрегвани. В такъв случай няма защо да се чудим защо за някои хора истината ще изглежда странна.
Много от нас не са чували, че най-старото име на Тракия е Ария. Много не знаят и важната подробност, че траките са обитавали Средна Азия. Тракийското племе сарапари е локализирано от Плиний до Бактрия – Plin. VI.xviii-48.Същият автор споменава за кикони на север от Индия, а киконите са траки споменати от Омир.
“Saraparae, Bactri, quorum oppidum Zariastes, quod postea Bactru a flumine appellatum est” – Plin. VI-49.
“Nomades quoque Indiae vagantur. sunt qui ab aquilone contingi ab ipsis Ciconas dixere et Brisaros” – Plin. VI-55.
Освен за траките сарапари и кикони живеещи в близост до индийците, Плиний пише и за племената туни и брисари -Plin. VI-55. В Тракия пък срещаме племената туни, тюни и брисеи-Plin. IV-40-41. Има още неудобни данни за враговете на истината. Индийците смятат живеещите на север саки за чужд народ, но и същевременно за потомци на кшатрия – войнската прослойка на арийците. За старите гърци няма съмнение, че саките са траки – Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийския свят, с. 326.
Съседи на саките са могъщите масагети, който побеждават армията на Кир Велики. За тези масагети Йордан твърди, че са клон на гетите, и че град Томи (в Добруджа) е основан от масагетската царица Томира – Jord. De origine actibusque Getarum, X (61).
Нека обобщим накратко:
1.Притежаваме сведения на различни стари автори, които твърдят, че Дионис е станал господар на Азия и по-специално на Индия.
2.В Средна Азия са локализирани тракийските племена сарапари, брисари, кикони, туни, саки, масагети.
3.В Индия се срещат находки, за които се признава, че са внесени отвън, а прототипите на тези находки са от земите на България.
На територията на Индия има топоними сродни с тези от Тракия.
Названията Брама, веди, шрути, ария, брамин, вешия, кшудра, варна имат паралели в тракийската ономастика, а и логично обяснение на български език.
На всеки непредубеден човек би му станало ясно какво свързва нас българите с Рч Веда (Риг Веда) – свещените писания на арийците. Фактите, а и логиката показват, че определени групи от траките са мигрирали в древността за Азия, покорили са Индия и са наложили своят език и култура на част от местното население. След време тези стари балканци са асимилирани от местното население, но са оставили силен отпечатък във външния вид, културата и езика на повлияното от тях население*.
Не случайно сред индийците говорещи арийски езици се срещат хора със светла кожа и очи. По времето на Патанджали е имало и такива със светла коса. Това дори е било задължително условие за тези, които са спадали към класата на брамините – The Aryan was originally white and Patanjali said blonde hair was an essential attribute of a brahman.
http://www.philtar.ac.uk/encyclopedia/h ... astes.html
Не случайно индийците практикуват ритуала сати, при който жената следва починалия си съпруг в небитието. Този обичай е описан от Херодот като типичен за траките обитаващи Балканите. Самото име сати, имащо вариант сути означава истина и се обяснява със стблг. суть–истина.
Трудно е да се определи кога точно траките, които основават Ария Варта в Индия са напуснали Балканите. Най-вероятно това се касае за бавен процес. Първо хората нарекли себе си арийци са се установили в Черноморските степи. Там ги локализира Олег Трубачов, който анализира доста от най-древните топоними и хидроними от този реион и търси етимология със санскрит.
В последствие траките арийци се установяват край Кавказ. Арменският учен Б. Джаукян смята, че тракийското влияние върху арменците е започнало през XV век преди Христа. По това време се появават и така наречените кавказки бойни брадви, за които видяхме, че всъщност са тракийски. Траките са останали доста време в Кавказ понеже според Джаукян те повлияват не само арменците, но и грузинците. В топонима Триалети Джаукян намира тракийското племенно име трери, а в арменската дума скай–великан, Джаукян вижда отражение на тракийското племенно име скаи.
След колонизацията на части от Кавказ траките се отправят отново на изток и се установяват в Южен Сибир. Андроновската култура от този регион е приписана на старите арийци. Това е правилно, но не е обърнато внимание на факта, че Андроновската култура е от земите на масагетите определени като част от гетите. По-голям пропуск е направен с класификацията на керамиката, оръжията и сечивата на Андроновската култура. Без изключение те имат прототип в Тракия, в по-ранната култура Бреница и др. Защо тези важни данни са премълчани за мен е загадка.
Благодарение на укритата информация стана възможно някои индивиди да започнат да правят опити да впрегнат каруцата пред коня. Редица автори се опитаха да поставят корените на нашия народ в Азия, изкарваха ни роднини на иранци, талишци и др. В подобни твърдения няма никаква логика. Какво от това, че малък брой извори говорят за идване на Българи от Имеон, Азия.
Та нима англичаните колонизирали Индия и завърнали се през втората половина на ХХ век са индийци по произход? Местата колонизирани от даден народ и произхода на този народ са две напълно различни неща. Дедите ни траките основават и колонии в Египет, но това не ги прави египтяни. Тракийското присъствие в Стара Британия е доказуемо с помоща епиграфски паметници и дори генетически изследвания, но отново, това, че траките са обитавали Британия, не означава, че там е прародината на народа на Орфей.
Балканите, а дори и части от Мала Азия са най-старата земя на предците ни. Тук е блеснала за първи път искрата на познанието. Тук са се родили първите благородници.
Тук се е появила първата човеколюбива доктрина. Разбира се забележителни постижения са направени и от други народи, в други земи. Дедите ни са дали много на света, но не всичко. Редно е обаче щом ние признаваме заслугите на другите, то и нашите заслуги да бъдат признати и да ни се окаже уважението, което заслужаваме.
Благодаря на Александър Мошев за ценната информация!
Използвана литература и пояснения:
1.Arrian, The Anabasis of Alexander, transl. E.J. Chinnok, Hodder&Stoughton, London, MDCCCLXXXIV;
2.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999
3.Pausanias’ Description of Greece, transl. A.R. Shilleto A.M. vol I, George Bell and Sons, London, 1900;
4.Cicero, De natura Deorum Academica, tranls. H.Rackham, Harward University Press, Willian Heinemann Ltd, London, MCMLXVII;
5.J.Lempriere, Lempriere’s Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994;
6.Philostratus, Life of Apollonius of Tyana, trasl. F.C. Conybeare, Harward University Press, Willian Heinemann Ltd, London, 1912;
7.Nonnus, Dionysiaca, transl. W.H.D. Rose, Harward University Press, Willian Heinemann Ltd, London, MCMXL;
8.Cologne Digital Sanskrit Lexicon (from Monier-Williams’ ‘Sanskrit-English Dictionary’)
http://www.sanskrit-lexicon.uni-koeln.d ... index.html
*Трябва да се отбележи обаче, че записаният санскрит е късна, а и силно променена форма на езика на старите арийци. Още при миграцията в Черноморските степи древният език е претърпял развитие. По-късно, в Кавказ и Южен Сибир също има развитие, то не спира и в земите на Индия. Тези промени са неизбежни, те стават бавно и поради това са трудно забележими. Поколение след поколение обаче те се натрупват, влиянията на съседите просто не могат да бъдат избегнати. При последвалото смесване на арийците с дравидите на Индия не само се оформя нов народ, но се създава и нов език – санскрит. Той показва смайващи прилики с българския, но макар корените да са едни и същи, пътят на развитие е различен, поради това, че условията са различни.
Автор: Павел Серафимов
Гой(еврейски), гяур(арабски), гаджо, гайо(цигански) са презрително обръщение към всички извън племенната общност, особено към класовите Арйани, чиито свещенно животно е кравата. Произходът е Санскритската дума "го"(крава, говедо). Доста често в България, поради хилядолетното Aбрахамско духовно робство на насилствено наложените религии на Римско Библейско Християнство(Византийство), Ислям и Юдаизъм(вкл. и Комунизмът, който си е чист Юдаизъм от СССР- последният Хазарски Каганат на Талмудският Юдаизъм), някак си, всичко що носи "ВЕДАическа стойност от Индия" бива вкарвано в графата "хиндуизъм" и оттам - анатемосано(прокълнато, духовно-"жигосано") от един от клоновете на невежият Абрахамизъм-Православието.
От древните арийци и индуси четем:
Той се качи на въздушно превозно средство с Khara, което беше украсено със скъпоценни камъни и лица на демони и го премести с шум, наподобяващ
резонантни облаци.
резонантни облаци.
Така Ravana и Maricha се качили на борда на летателната кола приличаща на дворец (Vimana) от тази отшелническа хижа.Тогава демоните донесоха на Puspaka въздушно превозно средство и поставиха Сита в него, отнасяйки я от гората на Ашока и я накараха да види бойното поле с Trijata.
Как е звучал тракийският език
Лингвистите знаят добре, че имената на народите се менят. С течение на времето се налагат нови, различни названия, това е един естествен процес. Южните ни съседи са наричани данайци, гърци, елини, по време на Средновековието са се разпознавали и под името ромеи. Дедите на иранците са познати като перси, артеи, кефени и хорсари. Съвсем нормално е за нашите предци да важат също няколко имена. Ако историята ни бе написана от независими и непредубедени хора, то днес всеки щеше да знае, че траки е по-старото наименование на българския народ.
Вместо това, години наред бе внушавано, че ние сме смесица от три напълно различни етноса. За народа на Орфей се твърдеше, че през прословутата 680 година е бил само едно незначително малцинство, което в болшинството си е романизирано и гърцизирано. Поданиците на княз Аспарух бяха обявени за говорещи тюрски език азиатци, а за техните съюзници-старите славени, се казваше, че са дошли от Припятските блата на Украйна.
Как обаче става чудото – три напълно чужди един на друг народа да се консолидират за рекордно кратко време и да образуват държава, която да кара Римската Империя да трепери, никой не обясни задоволително.
Не бе обяснен и друг феномен. Няма спор по отношение на това, че до VI век речта на народа на Орфей е жива. Свидетелствата за това са повече от ясни и не се отричат, но никой не успя да посочи причината защо след VI век, хората познати като траки, изведнъж забравят майчиния си език? Как е възможно един народ, който се е намирал 600 години под римска окупация, да пази ревностно своя език и култура, а след това, въпреки, че се радва на пълна свобода, да забрави корените си?
Attributed to the Painter of London E 497 - Marie-Lan Nguyen (2011)https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/05/Orpheus_Thracians_Met_24.97.30.jpg
В науката съществува един много важен принцип, той е познат като Бръсначът на Окам – От всички теории даващи обяснение за даден проблем, за предпочитание е най-простата, тази, която използва най-малко предположения.
Най-логично е да се приеме, че през 680 година няма смесване на три различни народа, а обединение на три групи на един и същи народ. Доказателства за това има и то много.
От IV до XV век старите българи биват отъждествявани с мизите, които се явават най-големия тракийски народ. Славените, за които пишат Йордан, Прокопий и др. са наречени гети в три книги на Теофилакт Симоката. Доста по-рано, Страбон обяснява, че мизите и гетите са роднини, смесват се бързо и лесно, а и говорят същия език както останалите траки.
Нека видим как стоят нещата през VII век. Земите между езерото край град Мурза (Хърватско) и река Днестър (Украйна) са обитавани от славените, които Симоката нарича гети. Черноморските степи са дом на свободните българи, които множество стари автори отъждествяват с мизите. Територията на юг от река Дунав е заселена предимно с траки, които според Страбон говорят същия език както гетите и мизите.
След 680 година, римските легиони и чуждите колонисти са прогонени от земите ни. Голяма част от свободните траки- гетите и мизите идват на юг от Дунава и така населението на земята ни е отново многобройно. Става възможно да се оформи голяма армия, която е способна да се противопостави на римските легиони.
Има ли нещо неестествено и странно в това обяснение? Няма нищо сложно, но поради това, че живеещите на север от Дунава траки са известни и под други имена, а по-късно тези имена са приети от други народи, се стига до недоразумения.
Траките са роднини с илирите, част от които са известни под името венети. Точно венетите са дедите на поляци, чехи, руснаци, че дори словените и словаците. Поради това, че езикът на гетите познати като славени е близък до този на венетите, то и венетите биват наречени славени, словени, славяни. Нещо неясно?
Фактът, че траки и илири са роднини обяснява родството на българския език с този на сърби, хървати, словени, поляци и т.н. Родството ни с хърватите-потомци на илирийския народ арвиати бе доказано от проучванията на наши и чужди генетици.
В миналото бе подмятано ехидно, че няма как българския език да е продължение на тракийския, понеже спадал към славянската езикова група. Смесване на име на исторически народ с название на езикова група, без да се споменат важни подробности за произхода и по-старото име на историческия народ е недопустимо, това е груба манипулация.
Голяма част от езиковедите знаят как стоят нещата. Знае се, че точно българския език предлага най-добри обяснения за тракийските глоси и думите извлечени от лични имена, топоними и т.н. Поради натиск на политици обаче, истината бива изкривявана. Едни лингвисти предпочитат да търсят сравнения с балтийски думи, други предпочитат да представят албанския като наследник на тракийския, а има и такива, които при тълкуването на тракийските думи охотно ползват староирански и староиндийски.
Всеки лингвист избира различна посока, само хора като Георги Сотиров отказват да участват в манипулациите и смело твърдят, че езикът говорен от Орфей е древен вариант на българската реч. Това е така разбира се, съберем ли всички тракийски думи, за чието тълкуване са ползвани български думи, ще се получи дълъг списък. Той е останал невидим защото никой не е посмял да събере и систематизира сведенията на различни лингвисти.
Сега това е направено, в списъка по-долу са дадени тракийските думи, за чието тълкуване са ползвани наши думи. Посочени са и авторите изолирали въпросните думи. Държа да отбележа обаче, че никой от въпросните лингвисти не нарича тракийския език по-стара форма на българския, но нека вярваме на фактите, а не на мненията. Приятно четене!
аз-аз – Владимир Георгиев
ак-око- Владимир Георгиев
аса-осил - Владимир Георгиев
асду-яздя - Владимир Георгиев
бал-бял - Владимир Георгиев
балан-балан - Владимир Георгиев
барги-брегѫ-грижа се - Владимир Георгиев
бебрус-бобър - Иван Дуриданов
бела-бела, бяла - Владимир Георгиев
берга-брѣгъ-бряг – Иван Дуриданов
берза-бреза – Владимир Георгиев, Иван Дуриданов, Димитър Дечев
био-бия –Димитър Дечев
бистр-быстръ-бърз –Владимир Георгиев
братера-братръ -Владимир Георгиев
бриза-брица вид пшеница -Димитър Дечев, Гавраил Кацаров
брилон-бритва-бръснач, брити-бръсна– Владимир Георгиев, Димитъ Дечев, Вилхелм Томашек
брузас- Иван Дуриданов
бурд-брод –Иван Дуриданов, Димитър Дечев
брюнкос-брѧцати-брънча – Владимир Георгиев, Димитър Дечев
вево-выѫ-вия –Иван Дуриданов
вер-вьрѭ-вра, извирам –Иван Дуриданов
виса-вьсъ-село –Владимир Георгиев
волинт-волъ –вол- Вилхелм Томашек
гава-говети-почитам –Димитър Дечев
гал-голѣмъ –димитър Дечев
галтис- голоть-поледица протослав. Иван Дуриданов
гентон- ген (гнати) –Вилхелм Томашек
гила-жила –Владимир Георгиев
гордо-градъ- Паул Кречмер, Ото Хаас
дарз-държа – Веселин Бешевлиев, Иван Дуриданов
дау-давити-давя Ото Хаас, Владимир Георгиев
дебре-дьбъръ-дълбок –Димитър Дечев
дева-дѣва –дева –Владимир Георгиев
деин-деен –Владимир Георгиев
дела-зелѥ-зеленина –Владимир Георгиев
диту-дѣдъ-дядо –Димитър Дечев
дин-дьнъ-ден – Владимир Георгиев
до-до – Владимир Георгиев
добер-дебра, дол –Димитър Дечев
дорз, дерз – дързъ-дързък –Влдимир Георгиев
друме-дръмъ-горичка – Владимир Георгиев
дорзе-дързък –Владмир Георгиев
друвета-дърво Владимир Георгиев
еб-ѥбати-оплождам Кирил Влахов
ед-одрина-обор –Димитър Дечев
e(з)вени-язовец –Вилхелм Томашек
ерета-врьти-вра, извирам –Иван Дуриданов
залт-жълт, златен – Владимир Георгиев
з-за, отвъд -Димитър, Дечев
зайка-заек – Владимир Георгиев
залдас-злато –Иван Дуриданов
залде-златъ-златен –Владимир Георгиев
залден-златан – Владимир Георгиев
зелкия-зелка – Владимир Георгиев
земела-землiа –земя –Паул Кречмер, Иван Дуриданов
зер, звер –звѣръ – Иван Дуриданов
зервае-жеравъ- Вилхелм Томашек, Димитър Дечев
зомброс-зубър- Димитър Дечев, Вилхелм Томашек
зора-зора – Георги Сотиров
зум-змьи- змей, змия – Иван Дуриданов, Владимир Георгиев
иерасос-роса Иван Дуриданов, Владимир Георгиев
ил-илъ-кал- Иван Дуриданов
ина-иней-скреж – Димитър Дечев
интос-ендо – говендо- Димитър Дечев
кабир-кобъ-съдба - Димитър Дечев
кал-кал – Иван Дуриданов
карпа-карпа –Владимир Георгиев
картуза-кратъкъ – Вилхелм Томашек
кол-коло-колело – Владимир Георгиев, Димитър Дечев
кара- гора – Димитър Дечев, Иван Дуриданов, Владимир Георгиев
коза-коза – Кирил Влахов, Владимир Георгиев
козил-козел –Кирил Влахов, Владимир Георгиев
корубант-жребѧ – Ото Хаас
котиата-котенца –Владимир Георгиев
лингас-лѫгъ-лъг – Иван Дуриданов
луптас-любити-обичам – Кирил Влахов
кентас-чѧдо, начьнѫ- чедо, начевам Иван Дуриданов, Димитър Дечев, Владимир Георгиев
керм-грамада – Димитър Дечев
керсос-чер – Владимир Георгиев, Иван Дуриданов
кетри-четири – Иван Дуриданов, Владимир Георгиев
ктисти-чисти – Вилхелм Томашек, Владимир Георгиев
кол-колесе, коло-колело, кръг Вилхелм Томашек, Владимир Георгиев
магутис-могѫ-мога – Иван Дуриданов
мари-море – Владимир Георгиев
ме-ме, мене – Владимир Георгиев
мер-мѣръ- Иван Дуриданов, Владимир Георгиев
мидне-место –Вилхелм Томашек
мундр-мѫдръ-мъдър –Владимир Георгиев
мусас-мъхъ-мъх – Иван Дуриданов
олган-влага – Владимир Георгиев
остас-оустиѥ-устие на река Иван Дуриданов
пинон-пиво, пиръ – Вилхелм Томашек
полт-плотъ-дървена ограда –Владимир Георгиев
ромфея-рофея – Вилхелм Томашек, Владимир Георгиев
росе-роса Димитър Дечев
сабазиас, сабадиас- свободъ- Грегоар, Бонфанте, Дуриданов, Георгиев
сама-самъ-сам –Владимир Георгиев
саузу-сух – Владимир Георгиев
светул-светъл – Владимир Георгиев, Иван Дуриданов
сева-цев – Владимир Георгиев
си-сь-този – Владимир Георгиев
скарас-скоръ-бърз – Иван Дуриданов
скарке-скърцам- Владимир Георгиев
спинт-свѧтъ-светъл, свят –Владимир Георгиев
стаина-стена – Владимир Георгиев
стан-стан- Георги Сотиров
стар-старъ-стар – Владимир Георгиев
страуос-струя- Иван Дуриданов
струм-струя – Димитър Дечев
стур-страна, простор – Иван Дуриданов
сукос-сынъ-син – Иван Дуриданов
талкас-тлъкъ – Владимир Георгиев, Димитър Дечев
тар (дар) дар - Димитър Дечев
темено-тъмен – Ото Хаас
темнон-темѧ-теме – Ото Хаас
тим-тьма-тъма – Владимир Георгиев
тинта-свентъ – Владимир Георгиев
трапо-трапъ –трап, яма – Димитър Дечев
траус-троша – Иван Дуриданов
три-три – Владимир Георгиев
трос-тръстъ-тръстика Димитър Дечев
удра-видра – Иван Дуриданов
хердо-чрьда-стадо – Димитър Дечев
Това не са мои спекулации, а сравнения на професионалисти. Реално възстановимите тракийски думи са над петстотин, но в по-голямата си част те са пропуснати от специалистите и поради това не са дадени в горния списък.
Едва ли лингвистите не са знаели за тракийското име Гориус, за топонимите Гарескос, Гаргара, Загора, но в тези древни думи е скрита старобългарската дума гора-планина, имаща диалектна форма гарица-горица.
Не е трудно да се изтълкува глосата вонасос-вид див бик, като се знае, че животното се отбранява с помоща на вонящи изпражнения, вонасос означава вонящ, но отново думата има прекалено българско звучене, а обявяването на българския език като наследник на речта на Орфей е било и все още е табу.
Повярвахме на неистини защото от нас бе укрито огромно количество данни. С тази работа известна част от укритото вече е публично достояние. Aко е рекъл Господ, скоро ще представя и останалите 400 думи от речта на древните ни предци и товава едва ли ще останат сънародници, които да вярват, че езика на Орфей е мъртъв.
Няма коментари:
Публикуване на коментар