Последователи

четвъртък, 30 април 2020 г.

Интервюто на Браян Роуз с Дейвид Айк (превод 3/3)



След като беше стриймвано на живо по LondonReal TV на 06.04.2020 г., това интервю беше цензурирано от всички технологични гиганти.




Трета и последна част на интервюто с обща продължителност два часа и половина. Текстът продължава от предишната втора част. Втората част пък е директно продължение на първата.

„Б:“ е Браян Роуз. „Д:“ е Дейвид Айк.

* * *

Б: Какъв е пътят [за спасение от всичко това], Дейвид?

Д: Хмм?

Б: Какъв е изходът от това? Да изберем да вземем решение въз основа на собствените ни знания, собствените ни проучвания и собственото ни вътрешно чувство за това кое е правилно?

Д: Нека да кажа това: влязохме в тази ужасна каша чрез преклонение пред властта. По-голямата част от тази власт, цялата тази власт е просто нашето възприятие, че те притежават сила. 66 милиона [във Великобритания] срещу една шепа хора. Не мисля, че притежават сила. Ако сме влезли в тази каша чрез подчинение на илюзията за власт, какъв е отговорът? Да спрем да правим това. И тогава ще видим къде е истинската сила. И тя не е в полза на малцината.

Б: Дейвид, какво е да гледаш 30 години всичко това, което си проучвал, да се превръща в пророчество, предсказание, реалност за 3 седмици, какво е чувството?

Д: Не си позволявам време да бъда разстроен, защото това само би изсмукало енергията ми. Просто го приемам. И виждам сребърни нишки във всеки мрачен облак.

Аз си давах сметка, Браян, когато бях подложен през всички тези 30 години на осмиване, отритване и обиди, че положението трябва да стане наистина лошо преди достатъчно умове да се фокусират върху факта, че този свят не е това, което са си мислели че представлява, и че не се управлява от силите, за които са си мислели, че го управляват. Така че аз не виждам това само като опасност – то със сигурност е – виждам го и като прекрасна възможност.

Някои хора сами са си позволили – не са били принудени – да се превърнат в компютърни програми. Аз ги наричам „хора с лесна активация по команда“, които просто отказват на самите себе си достъпа до свободното мислене. Но има много хора, чиито възприятия за света ще са се променили през последните 3 седмици. Те ще са осъзнали, че не могат просто да махнат с ръка и да пропъдят идеята за шепата хора, които тласкат света към много зловещ край, защото виждат как това се разгръща пред очите им.

И в идните седмици ще видим какво влияние ще окаже масовото осъзнаване на това с какво си имаме работа, какъв е този свят, върху действията на хората и как те ще престанат да се подчиняват на властта – или на възприятието за власт, защото то е точно това. Сега ние сме в позиция, в която би могла да се достигне повратната точка, в която човечеството най-после се изправя на крака.

Б: Около 7 милиона души гледаха последния ни епизод, Дейвид, сигурен съм, че десетки милиони ще гледат този. Изглежда, че предишният ще бъде излъчен по телевизионните станции в страната и ще бъде разпространен от популярен вестник с милионен тираж. Хората слушат, възприемат. Това дава ли ти надежда?

Д: Да, разбира се! И не става дума за мен, а за информация. Става дума за осъзнаването на реалността, която преживяваме зад тези димни завеси и илюзиите, които ни спускат и в които ни казват да вярваме.

По същия начин на стария път с жълтите павета в страната Оз героите се борят срещу привидно всемогъща сила. И когато надникнаха зад завесата, видяха, че това е бил обикновен човек, който няма никаква сила. А тази култова ложа изразява властта си, убеждавайки целевото население, че тя има сила! Нейната власт е в нашето преклонение пред тази илюзия за сила.

Сега ние имаме шанса да развалим магията. Да разбием заклинанието върху нашия ум и да видим какво има зад завесата. И това, което ще намерим, изобщо няма да е силно, щом спрем да му се подчиняваме. Аз желая нещата да отидат натам, но също така знам, че нещата могат да отидат натам. Защото през последните няколко седмици по цял свят тази магия беше развалена и в същия този момент този култ излезе от своето прикритие. Той влезе в стаята, където можем да го видим. И знаете ли какво се случи? Проклетата ключалка щракна зад него. И сега играем различна игра.

Ще ви кажа това: наблюдавах тези хора, този култ цели 30 години. Виждал съм какво правят и как действат, виждал съм техните зашеметяващи степени на психопатия. И знаете ли какво? Изобщо не ме е страх от тях, защото съм по-силен. И те го знаят. Не съм дошъл тук, за да се проваля, и няма да го сторя!

Б: Защо си по-силен от тях, Дейвид?

Д: Защото имам по-високо ниво на съзнанието и всеки, който гледа тази програма, има същото ниво на съзнание, ако само отвори разума си. То е там, то е негово право, то е неговата истинска същност. От друга страна, този култ е толкова ограничен във възприятията си, в способността си да накара нещата да се случат.

Ти виждаш какво са направили, понеже са толкова ограничени: единственият начин, по който могат да контролират човечеството, е като го напъхат в по-малка кутия от тази, в която са те самите. Вече казах как са го направили. И когато човечеството излезе от кутията и осъзнае истинската си същност, която е състояние на безкрайна осъзнатост – нещо, което тези глупаци не са – тогава те ще бъдат напъхани в кутията.

Ние сме съзнание, разширяващо се далеч отвъд кутията. И те ще бъдат безсилни спрямо това. Те трябва да ни поставят в кутия, по-малка от тяхната – това е, което направиха, не могат по друг начин. Веднъж щом отворим очите си, разума си и сърцата си, стените на затвора – стените на балона, на кутията, както искате го наречете – просто се стопяват! И ние се превръщаме в истинската сила, която в действителност сме. Всички ние!

Начинът, по който ни контролират, е чрез блокиране на това разгръщане на истинската ни същност, като ни заключват в балон, където възприемаме всичко само чрез петте си сетива. Самоопределяме се, като си поставяме етикети, чрез историята на живота си, чрез расата си, чрез нашата сексуалност и всички подобни неща. Това са просто преживявания и те ни задържат в балона. И така, ние сме в балона, култът е в малко по-голям балон и така ни контролира.

Когато осъзнаем истинската същност на това, което сме – ние сме съзнание, безсмъртно, вечно изследващо съзнание, което има кратко преживяване, наречено „човек” – ние се потапяме в това безкрайно творчество и сила, и отваряме сърцата си. Да отвориш сърцето си не е просто любов от типа на „Обичам те, скъпа” – имам предвид истинска Любов в нейния безкраен, безусловен смисъл. Това, което правиш, е да се потопиш в степен на съзнанието, в която липсва нещо, което е в основата на човешкия контрол – липсва страхът.

И така, аз съм неповторим израз на всичко което е, което е било и което ще бъде. Аз ще продължа да изследвам вечно, това тук е просто краткотрайно преживяване. От какво да се страхувам? От нищо. И когато преодолееш страха, ти ще правиш това, което знаеш, че е правилно. Без да задаваш въпроси – всъщност страхът задава въпросите. Ако съвестта ми казва, че трябва да направя нещо – правя го.

Какви са последствията за мен? Задаването на въпроса за последствията – страхът, който задава въпроса – е това, което кара хората да не постъпват така, както знаят, че е правилно. Щом се освободиш и преминеш отвъд страха, тогава няма да питаш за последствията. Просто ще правиш това, за което знаеш, че е правилно.

И знаеш ли какво? Този култ се ужасява от това. Той се ужасява от безстрашни хора, защото страхът е неговата валута за контрол. И ако хората не са изпълнени със страх, той губи своята валута за контрол. Затова съм по-силен от този култ.

Неговите членове са погълнати от страх и техният най-голям страх – защото тогава всичко ще свърши – е човечеството да се събуди и да разбере какво всъщност става и кой го контролира в действителност. Те могат да контролират само когато населението, в което се прицелват, е в неведение за всичко това. Щом го осъзнае, тяхната игра приключва. И това е причината да имам повече сила от тях – и те го знаят.

Всички ние имаме повече сила от тях. Оставете страха настрана, спрете да питате за последиците и ще видите къде е истинската сила. Тя не е при тези психопати.

Б: Това, което току-що каза, изглежда толкова ясно и очевидно, Дейвид. Но страхът парализира толкова много хора, защото те се плашат от всички последствия от изоставянето на манталитета за подчинение, за който ти говориш от 30 години, и в него са всички причини за това да не постъпват така, както би трябвало. Всичко това ги спира. Но те са много близо…

Д: Наистина близо!

Б: …до момента, в който ще се освободят и ще кажат: „Какво имам? Нямам нищо, нищо, от което да се страхувам, защото аз съм тук като безсмъртно същество и безкрайно съзнание, така че – ще се изправя срещу това!“ И тогава ние ще осъзнаем, че култът няма власт.

Д: Задай ми един въпрос. Ако имаш причини да се страхуваш, аз ще го задам! Какви са последиците, ако реша да не се примирявам повече с тази гадост?

Б: Добре.

Д: Задай ми друг въпрос: „Какви са последиците, ако се примиря?“ Ще ти кажа – последиците от примирението са безкрайно и несравнимо по-големи. И така, хората ще се освободят от страха, включително от смразяващия страх от смъртта.

Страх от смъртта? Няма смърт! Това е просто преместване на точката на внимание, това е всичко. Ние сме безсмъртно съзнание.

Какво ще стане, ако се освободиш от страха пред смъртта? Какво може да те спре, да те контролира, да налага волята си над теб? Това се прави чрез страха – ако не се страхуваш, няма как да бъде сторено.

Затова – ще се изправя срещу това. Не ме плашите. И знаете ли какво? Никога няма да успеете.

Б: Дейвид, по някаква причина си спомних за един стар епизод от „Стар Трек” от времето, когато заснемаха оригиналните филми. В него имаше извънземно създание, което тероризираше екипажа на кораба „Ентърпрайз” и се хранеше от тяхната собствена омраза и страх един от друг. И когато в последната сцена капитан Кърк осъзна това, той каза: „О, значи с това се хранят“, и всички започват да се смеят, да се радват, създанието буквално умира пред очите им и те виждат пред себе си миниатюрни, незначителни насекоми, които се разбягват.

Д: Да, ако хората прочетат книгите ми, в които изследвам в дълбочина това, което седи зад този култ – това е толкова близо до истината за случващото се, ако навлезеш на по-дълбоко ниво в него. Точно това е, което се случва. И най-същественото нещо освен страха е, че те трябва да ни разделят и владеят.

Разделиха ни по раса, сексуалност, политически възгледи и всичко останало. И само ако бихме могли да приемем спокойно това, че другите хора имат възгледи, различни от нашите, тези фалшиви лозунги ще пропаднат. И ще видим, че да си евреин, мюсюлманин, транссексуален, черен, бял, какъвто и да е – това са просто различни опитности, различни области, към които се насочва вниманието в същото това безкрайно състояние на осъзнатост.

Ние живеем един за друг. И ключът е да вярваш в каквото искаш да вярваш, но да не се опитваш да го налагаш на някой друг. Не ме интересува в какво вярват хората. Не ме интересува какво мислят или какви са техните възгледи. Интересува ме само когато се опитват да ги налагат над други хора. Тогава започва проблемът.

Защо мога да седна заедно с мюсюлманин, евреин, християнин и хиндуист, да не съм съгласен с техните религиозни системи, защото не вярвам в нито една от тях, и все пак просто да водим приятелски разговор? Няма нужда от конфликт, няма нужда от вражда. „Не съм съгласен с теб. Всичко това, което казваш, е много интересно, но имам аргументи срещу него, аз просто не вярвам във всички тези религиозни системи. Но както и да е! Хайде да пием по чаша чай и да си поприказваме, окей? Приятно ми е да се запознаем!“

Няма нужда от конфликт. Конфликтите и „разделяй и владей“ се появяват тогава, когато някои от тези хора се опита да наложи вярванията си на мен или на другите. Тогава се появява конфликтът. Едно от най-съществените неща, които трябва да се случат, за да се обединим, е хората да приемат спокойно това, че другите имат различно мнение, защото ние сме израз на всичко, което е, което е било и което може да бъде.

Какво искам да кажа с това? Ние сме израз на всяка възможност, на всяка вероятност! Така че какво по дяволите си мислим, че правим, когато настояваме всеки да споделя нашето усещане за възможното?

Би трябвало да се радваме на всяка една възможност! Това е истинското разнообразие, а не порнографската, извратена илюзия за него! Би трябвало да възхваляваме истинското разнообразие! Да възхваляваме неповторимостта и спонтанността, различните начини и перспективи, от които можем да виждаме всичко. Би трябвало да се радваме на тези неща, за да можем да се учим един от друг.

Но когато мислим „Аз съм прав!”, това е псевдо-пробуденият и дребнав манталитет, който между другото също е оркестриран от този 1% хора. Ето защо милиардерите го финансират! Такива като Сорос! „Аз съм прав!” и следователно, по дефиниция, ако аз съм прав, Браян, а ти кажеш нещо различно от мен – значи ти грешиш! И ако грешиш, какво значение има, ако няма свобода на словото? Ти грешиш!

Но когато кажем: „Всеки има право на собствено мнение, всеки има право на собствени възгледи и никой не е напълно прав или напълно в грешка, това е въпрос на степенуване”. Когато си кажем това, ние сме в мир с него. Ние можем да не сме съгласни с начина, по който виждаме света, и същевременно да сме в идеална хармония един с друг. Защото без значение какви са нашите етикети и разделения и фалшивите лозунги, които използват, за да ни разделят – този култ използва всеки един от нас за свое оръжие.

Не виждате ли? Хиндуистите [в момента] са затворници, християните [също] са затворници, юдеите [и те] са затворници – ехо?! Нека това да бъде моментът, в който ще видим заблудата и безсмислието на това да позволим да ни разделят и владеят чрез нашите вярвания и вярата ни в „Аз съм прав! И следователно никой друг не би трябвало да бъде способен да има различно мнение от мен!“. Защото така работи култът – настройва групи от хора едни срещу други, насъсква ги за война едни срещу други и ако те биха погледнали нагоре, биха осъзнали, че едни и същи ръце дърпат всички конци, докато ние се бием тук долу.

Нека се обединим, да осъзнаем какво се случва и накъде отива всичко това. И да спрем да бъдем разделяни и управлявани. Ние сме заедно в това и ще се измъкнем заедно.

Б: Любимата ми част от нашия последен разговор тук преди три седмици беше в самия му край, когато ти каза: „Всеки трябва да вземе решение и да действа така, както чувства”.

Д: Точно така.

Б: И това е обратното на всичко, което казват хората, участващи в заговора, култовете, правителствата, корпорациите. Всички те ти казват какво да правиш. „Направи това и ще ти кажа защо: защото аз съм прав”. А Дейвид Айк казва накрая: „Направете това, което е в сърцето ви.“

Д: Направете това, което чувствате, че е правилно, направете това, което знаете, че е правилно, и ще дадете своя неповторим принос. Защото това е, което сте – неповторими. Принос към измъкването ни от това. Но примирението не е вариант, защото чрез него стигнахме дотук.

Б: Тази седмица разговарях по телефона с един човек и той ме попита: „Какъв е Дейвид Айк?” Аз замълчах за кратко и му отговорих: „Дейвид Айк е велик човек.” И наистина мисля, че си велик човек, Дейвид.

Д: Това е много мило. Но всички ние сме велики.

Б: Така е, всички сме велики.

Д: Просто повечето хора са го забравили. И си мислят, че вечно ще си спомнят само как стоят на касата и плащат сметката.

Б: Знам.

Д: Това е просто твое преживяване, приятелю. Ти си всичко, което е, което е било и което ще бъде, цялата тази сила, креативност, проницателност и познание – те само чакат да отвориш разума си за тях. Да излезеш от балона на илюзията на петте сетива. И тогава ще осъзнаеш, че няма да стоиш вечно на касата, че животът не е само в плащането на сметките. И в този момент светът ще се промени по начини, за които не бихме могли дори да си представим, че са възможни.

Б: Мисля, че точно натам ще отведем това, Дейвид.

Д: Дай да ти стисна ръката! И само смей да ме заразиш с несъществуващия COVID-19!

Б: Това е символично. Дейвид, моля те, пази се, продължавай да правиш това, което си правил досега. Ако хората искат да намерят целия плейлист с видеоклиповете на докторите, нека посетят сайта davidicke.com. Ако искат да гледат предишните ни 4 разговора, нека гледат всичко това по London Real TV. Както казах, пази се и моля те: продължавай да отправяш открито тези послания.

Д: Не знам друг начин. Така ще е до гроба ми и дори там още ще говоря това. Никой няма да ме накара да млъкна.

Б: Някакви финални размисли?

Д: Ами… само това: тази ситуация е прекрасна възможност за нас да видим безсмислието, чрез което стигнахме дотук, и да осъзнаем, че всичко, което трябва да направим, за да се измъкнем оттук, е да обърнем този процес.

Хората питат: „Какво е решението?“ Ние се давим в решения!

Решенията водят до още проблеми и така всичко продължава. Най-добрият начин да решим един проблем е да премахнем причината за него. Можеш да намериш решение на даден проблем и то да доведе до нещо друго, което води до друг проблем, или можеш да видиш защо има проблем и да премахнеш причината.

И когато премахнеш причината за проблема, той трябва да изчезне, просто трябва! Защото причината, която създава проблема, е изчезнала, следователно проблемът също е изчезнал. И преклонението пред властта – илюзията за сила – е начинът, по който стигнахме дотук. А решението не е „прави това, прави онова, бори се срещу това, бори се срещу онова“. То е да спрете да се прекланяте пред илюзията за власт и да не оставяте тази илюзия да ви диктува какво да правите, когато знаете, че не би трябвало да постъпвате така. И тогава проблемът, който е илюзията за власт у другите, ще изчезне и светът ще се промени.

Защото днешният свят е проява на преклонението пред властта, това е всичко. Никога не е било по-екстремно, отколкото сега. Премахнем ли причината, проблемът ще изчезне. И хората от култа ще бъдат тези, които ще се редят на опашка, за да изкупуват масово тоалетната хартия.

Б: Чакам с нетърпение тази реалност! Дейвид, до следващия път – кой знае, може да е по-скоро, отколкото очакваме…

Д: Както дойде!

Б: … но ти благодаря толкова много и благодаря на всички зрители. До следващия път! Благодаря ти за поредния ценен разговор.

Д: Поздравявам те, Браян, страхотен си! Страхотен! Чудесно интервю, приятелю!

* * *


Транскрипция и превод: Сабина Йорданова



Няма коментари:

Публикуване на коментар