Последователи

сряда, 29 април 2020 г.

Прекрасният нов свят

  


60% от хората са податливи на моментално внушение. 20% изискват малко повече обработка. Останалите 20% са проблем.
— Олдъс Хъксли

Намирам за излишно да разглеждам подробно историята на това как се контролира тълпа чрез пропаганда. За това има множество сериозни изследвания, като лично аз препоръчвам тънкото, но брилянтно книжле на Гюстав Льобон – „Психология на тълпите“. Не съм го чел, но казват, че е класика :D Anyway, тук ще разгледаме кратка хронология на основите, които са формирали днешната ситуация в медиите и са катапултирали познатите от хилядолетия техники в съвременния 21 век. Интересуват ни онези предпоставки довели до ситуацията в модерния ни милениум.


НСР ли?... We are ready...или аз съм готов


Осъвременените методи на индоктринация, които с годините еволюират в РР, общо взето се използват много ефективно от 100 г. насам. Базирайки се на личните ми проучвания и усет мога да изложа тезата, че ключова роля за това съвременната фикция да започне да оказва пряко влияние върху реалността, има Хърбърт Уелс. Част от каймака на обществото за времето си, Уелс е член на Фабианското общество, което е един от основните паравани на тогавашната елитарска мисъл във Великобритания.
Менторът на Уелс бил Томас Хъксли, наричан „булдогът на Дарвин“ заради пламенната му защита на теорията за еволюцията. Бивайки член на английския елит по онова време, Хъксли навярно е насадил британски елитизъм в главата на Уелс. Това става ясно от самите думи на Уелс, който казва, че Британската империя трябва да е очевидният предшественик на Световното правителство.
Томас Хъксли е дядо на Олдъс Хъксли, който е известен със своя роман пропагандиращ НСР – „Прекрасен нов свят“. Олдъс пък е ученик на Уелс. Всички тези мъже, извън всякакво съмнение, са били масони, което става очевидно от техните трудове, които пропагандират т. нар. „научна диктатура“, която се разгръща с пълна сила и до днес.
Нека разгледаме някои факти около творчеството на Хърбърт и тяхната проекция в бъдещите събития.
„Things to Come“ (1936) е филм по пророческата новела на Уелс от 1933 г., който предсказва войната няколко години преди тя да се случи. Общо взето засяга теми, които обрисуват правителството като сборище от трезвомислещи хора, които знаят най-добре какво е правилно за невежата маса и как националната идентичност в крайна сметка вреди на мира на планетата и е нужно едно ново обединено правителство. Войната във филма започва когато ВВС нападат военноморските сили, което странно напомня на Пърл Харбър и „причината“ американците да влязат във войната. Макар Хитлер да започва да набира сили през 1935 г., никой тогава не е вярвал, че той е в позиция да започне Световна война. Германия се възстановявала от Голямата депресия както всички останали в онзи период. В този смисъл не е трудно да повярваме, че творбата на Уелс е първата съвременна форма на инжениран predictive programming, който се оказва невероятно успешен и наистина пророчески. Колективното несъзнавано закотвя това вероятно бъдеще или пък просто новелата е отражение на нещо вече решено на тези нива.
Уелс изковава и самия термин „атомна бомба“ в своята новела „The World Set Free“ (1914). Лео Силард, унгарския физик, който е един от създателите на концепцията за ядрената верижна реакция работил по проект „Манхатън“, е чел тази новела. Така че Уелс, чрез Силард, в известен смисъл създава атомната бомба; той действа като „случайно“ вдъхновение чрез своята научна фантастика. Ето един пример за това как фикцията формира реалността. Според самия Уелс, единственият начин човечеството да не се самоунищожи чрез своите нови супероръжия, е да се създаде Световно правителство, тъй като той смята, че след излизането от утробата, човек винаги търси нова среда, която да имитира и която да го кара да се чувства защитен. Световното правителство за него играе именно тази роля и повечето хора би следвало да я прегърнат с радост.



Когато Орсън Уелс превръща „Войната на световете“ на Хърбърт Уелс в радиопиеса през 1938 г. милиони хора излизат от къщите си в паника из цяла Америка. Някои дори започват да стрелят по големи водни кули, защото ги смятат за НЛО. Хора умират в пътни катастрофи от създалия се хаос и т.н. Пиесата е спонсорирана косвено от Фондация Рокфелер и само преди десетилетие бе разсекретено, че това е било психологическа операция дължаща се на сътрудничество между военните и Принстънския университет. И до ден днешен това навярно си остава една от най-големите форми на пряк predictive programming, който води до непосредствена реакция у населението. Особеностите на времето го позволявали, защото това бил първият такъв опит.



Идеята, която елита иска да тества е как хората биха реагирали на внезапно военно положение. Разбирайки силата на медията след този успешен тест, правителството използва радиостанциите, за да поставя радиопиеси, драми и радиосериали през Втората световна война. Формата е била именно серийна, за да можете на следващия ден по същото време отново да се настроите на същата честота, за да видите как ще се развие историята. Нали знаете как днес даден епизод от любимия ви сериал завършва точно в най-напрегнатия момент? Това датира именно оттогава на ниво медия и идеята е да ви стимулира да видите какво ще се случи, за да гледате следващата серия идната седмица. Навремето обаче, измежду пиесите се пускала и военна пропаганда за поредната битка (някъде си) и аргументи защо младите момчета трябва да се присъединят към нея. Лично за мен това е предшественика на подсъзнателните съобщения във всяка форма на медия. Просто в даден момент някой се е сетил, че вместо да бъде казвано в прав текст между програмите (което е твърде очевидно и вече не работи по същия начин след края на ВСВ), тези команди могат да бъдат подпрагови и да имат същия, а и по-силен ефект. Между другото, още по времето на Първата световна война е въведена идеята за повтарящите се фрази, за да може всички да започнат да ги копират като папагали и да стартира процес на самоиндоктринация с нечия чужда agenda. Повтарящите се слогани размекват съзнанието, правят го да затъпява.



Фразата изкована от Хърбърт Уелс по време на ПСВ е била: „Войната, която ще сложи край на всички войни.“ Какъв прекрасен лозунг! Точно онова, което един младеж иска да чуе. 100 г. по-късно виждаме колко full of shit е това, но в същото време продължаваме да се връзваме на красиви приказки от подобен род, точно като съвременния happy end. Дават ни онова, което искаме да видим и чуем, за да пребиваваме в илюзорен транс спрямо действителността, която си остава коренно различна. Както виждате НИЩО не се е променило, НИЩО. Пропагандата в миналото се свеждала най-вече до мобилизиране на млади момчета за военни действия, защото не е лесно да накараш някой да отиде да умре. Ето защо в рамките на тази пропаганда било обяснявано как момчетата биха спечелили уважението на жените; как биха се превърнали в герои като се върнат („ако“-то се е пропускало) и т.н.



Ето по такива начини е била упражнявана тази техника върху младите умове. Всъщност това била причината да не използват по-старите мъже в армията с изключение на генерали и т.н. Защото младите момчета мислят, че са безсмъртни. Заради племенния инстинкт в тях, те имат нужда да са герои. Те искат да се открояват и да спасят племето. Или с няколко думи – младите хора не мислят, че ще умрат. Те смятат, че са неразрушими. Смъртта е нещо далечно за тях. По време на войната радио BBC дори убеждавало жените да закачат бяло перо на шапките си, ако техният годеник все още не се е присъединил към армията, за да може всеки да знае, че въпросното момче е страхливец. Отново идея на Уелс.
В резултат на всичко това, ВСВ взима десетки милиони жертви и нанася невъобразими поражения върху планетата, което я превръща в най-огромния кървав окултен ритуал състоял се на Земята и до ден днешен. Това събитие си остава най-големия инжениран РР успех за всички времена. Идеите на Уелс и Хъксли са осезаема съставка в този триумф на елита.

След края на войната, в средата на 50-те години на миналия век, ЦРУ и NSA (по онова време все още млади институции) започват на свой ред да си дават сметка, че мултимедийния сектор предлага безпрецедентна възможност за социално-културен поведенчески експеримент от нов клас.



Те проявяват сериозен интерес към киното и телевизията и в края на 60-те започват да подават пакети от информация към различните сериали и филми по причините посочени в теоретичната част.
Ето примерен списък на филми, които през годините са били инструментални за представянето на един антиутопичен свят, първата реакция към които би била: „никой не би приел това“. След представянето на концепциите, тези филми не само се превръщат в култови, но и политическата и медийната върхушка ги завърта по начин, който да ни каже, че „няма да бъде баш като на филм“, а просто „ще бъде за доброто на човечеството“ с „лек“ акцент на някои от демонстрираните аспекти. Вижте темите на въпросните продукции, огледайте се и обърнете внимание колко детайли от тях вече се приемат за нормални или са част от нашето всекидневие под различна маска:

• „THX 1138“ (филм на Лукас за общество изцяло контролирано от медикаменти, които създават послушни роби – 1971 г.) – факт в САЩ
• „Soylent Green“ (свръхпопулация и контрол от елита – 1973 г.) – факт в Китай
• „Logan’s Run“ (контрол над популациите чрез компютър – 1976 г.)
• „Network“ (един от гениалните филми за корпоративния медиен контрол, абсолютно задължителен и неостаряващ – 1976 г.) – факт по целия свят
• „1984“ (има ли нужда от представяне и коментар? – 1984 г.)
• „Brazil“ (вдъхновен от „1984“ със свой собствен mind control привкус[30] – 1985 г.)
• „They Live“ (друга класика за контрол над съзнанието, извънземна инфилтрация и събиране на информация за всеки един човек на планетата – 1988 г.) – факт по целия свят
• „Johnny Mnemonic“ (информацията като стока – 1995 г.) – модифициран факт по целия свят
• „Gattaca“ (ДНК като стока – 1997 г.) – факт в САЩ, скоро и по целия свят
• „Eyes Wide Shut“ (ритуалите на елита – 1999 г.) – демонстрация на церемониите на илюминати, подготвяща ни на културологично ниво за нова религия и lifestyle
• „24“ („добрите момчета“ могат да измъчват хора, които те смятат за терористи – 2001 г.) – факт по целия свят, приеман без проблем заради събитията от 11.09.
• „Jericho“ (фракция в правителството на САЩ пуска атомна бомба за собствени политически цели – описание на много вероятен бъдещ сценарий – 2006 г.)
• „Watchmen“ (промотиране на евгениката – 2009 г.)
"

Покайте се преди Апокалипсиса

Списъкът може да продължава дълго и да бъде безкрайно разширен в посока трансхуманизъм, извънземна намеса и окултни връзки, но това отчасти вече е правено в различни теми на сайта за различни филми. В момента дори не се опитвам с този списък, защото на практика в него може да влезе всеки трети филм от 70-те насам. Ето защо няма и да правя никакви анализи на дадени продукции в тази тема от РР гледна точка. Читателят трябва да разбере, че дадени аспекти на тези филми са част от нашето ежедневие днес и ние дори не си даваме сметка за това, просто защото формата не е точно същата. Все пак ако е 1 към 1 – някой ще се усети твърде бързо. Формата почти винаги е различна, но съдържанието е същото. Смисловите РР-меми биват осъществени по начин подходящ за локалната реалност. Това ни кара да пренебрегваме значението на целия predictive programming, което му помага той да остане незабелязан и да продължава да постига целите си тихомълком. Така например преди имахме филми, в които се говори за масово следене на популациите. Днес имаме Лондон, чиито жители са най-изкъсо следените в света. Всеки човек е сниман минимум по 30 пъти на ден от камерите, които са пръснати буквално из почти всеки ъгъл на града.
Имахме филми за чипове в главата – днес ги слагат легално и ни поощряват за това. Разбира се много известни личности дават пример, което помага на останалите да следват.
Моля не забравяйте, че мемите на РР никога не се представят само чрез мултимедията. Те винаги са вървели по всички възможни линии и целите им в крайна сметка винаги могат да се сведат до нещо имащо политическа конотация. Освен това ще се учудите от моделите на повтаряемост на тази пропаганда. Така например, през 60-те години на миналия век ООН е тръбяло за задаваща се ледена епоха. Те наемат автори, които да „пишат“ бестселъри по въпроса. Ако елита иска книга да бъде четена от много хора и тя да бъде публично обсъждана в различни университети и т.н., те я превръщат в бестселър. Авторът е по всички токшоута, радиа и вестници. От 60-те насам нищо не се е случило. Ледена епоха НЯМА. В момента е „глобално затопляне“. Това е същата пропаганда, която трябва да всяка страх, както и различни регулации, разбира се. СЪЩИТЕ автори излизат след години и сега ни казват, че няма да измръзнем до смърт, но пък за сметка на това ще се изпържим. И никой няма спомен за това, просто защото хора са с промити мозъци. Това е особено характерно за България – нашата изключително къса памет. Ако някой види Жан Виденов на улицата днес, първото нещо, което ще направи е да се снима с него, просто защото някога е бил знаменитост. Ето това е цивилизацията ни. Ние сме невероятно късопаметен вид, защото масовото съзнание е центрирано в своята 1-ва чакра. Достатъчно е просто да сме нахранени, в добро здраве и на топло и всичко друго е без значение. То дори ни е нещо като емблематична национална фраза: „Най-важното е да сме здрави, всичко друго е без значение!“ Seriously people? ВСИЧКО друго е без значение?!? Ама ВСИЧКО?
Човешката раса получава това, което заслужава. Социалният шаблон и поп-културата помитат 80% от населението, както посочва Хъксли в цитата дал начало на главата. Останалите 20%... Ами те просто се приспособяват да живеят в изолация, докато останалите продължават да генерират онова, което сами заслужават.



А следващият етап от онова, което заслужаваме бива осъществен отново през 60-те години, когато Кралският институт за международни отношения и неговият американски клон (Съветът за чуждестранни връзки) се срещат в Англия, за да решат коя страна, да използва своята филмова индустрия, за да създаде международна култура на бъдещето. Според изследователят Алън Уот това дори е било във вестниците по онези времена (т.е. – то отново не е крито). В крайна сметка е постигнато съгласие, че на Холивуд ще бъде възложена задачата да създаде една световна култура за обществено ползване в съчетание с музикалната индустрия, защото очевидно те вървят ръка за ръка.
Останалото го знаете и няма нужда да казвам, че оттам насетне всичко се променя. Слага се началото на онова, което най-точно може да бъде наречено „the culture creation industry“.



www.parallelreality-bg.com/

Няма коментари:

Публикуване на коментар