Последователи

понеделник, 6 април 2020 г.

ЮДЕИТЕ НЕ СЕ ТОРМОЗЯТ ДА МИСЛЯТ. ДНЕС ИЗПОЛЗВАТ ПАК МИНАЛИ ТЕХНИ СХЕМИ.


image               

 Днес след като хвърлят в хаос САЩ и Западна Европа, унищожавайки средната им класа-подготвят народа за установяване на терор. Разкриват си масонските ложи защото не им трябва интелигенция/но до 33 степен над тази степен са юдо-евреи илюминати/. Групи създадени от платени профани навсякъде където имат пъклени планове по света. Пак ще действат от долу. Много години Сорос финансира това в България. А рептилския банкерски "елит",се изнесе на изток в КИТАЙ и РУСИЯ

 

 Измамник по късно сменил имиджа си и основал свое собствено учение.Според него, то било клон на египетското масонство и имало строга йерархия. Нарича го франкмасонство.От гледна точка на предсказанията, Джузепе Балзамо, известен като Калиостро, остава в историята с няколко факта, за които още няма обяснение.
Неговото писание, наречено "Писмо до френския народ" описва в детайли падането на Бастилията и идването на Наполеон на власт. То е толкова точно на места, че поражда недоумение и се счита за едно от малкото документирани истински пророчества.
Калиостро също така успешно предсказва гибелта на императрицата на Австрия три дни преди да се случи. Като най-удивително пророчество обаче, което магът прави на масонско събрание, се счита това за Луи ХVI и Мария Антоанета. Използвайки сложни математически схеми за гадаене по имената, магът предрича, че кралят ще бъде обезглавен на тридесет и деветгодишна възраст заради вътрешна война. Същата участ скоро ще последва и Мария Антоанета. ДОКАТО ЕВРЕИНЪТ ОТ ПАЛЕРМО граф Калиостро (Джузепе Балзамо) "разобличавал” представителите на държавата и църквата, АГЕНТИТЕ НА ИЛЮМИНАТИТЕ подготвяли народа за устсновяване на терор. 1773 г. Майер Амшел Байер Ротшилд събрал във Франкфурт двадесетина богати и влиятелни хора (евреи). Той ги убедил, че ако обединят всичките си сили и способности, ще е възможно да финансират и контролират Световното Революционно Движение, а и да завоюват абсолютен контрол над световните ресурси.Майер Ротшилд доказал, че при умело манипулиране със всичките богатства, може да се създаде такова безнадеждно икономическо положение, че народът ще се окаже под заплаха от глад. Тогава ще е лесно да се прехвърли отговорността върху краля, двора, дворянството, църквата, предприятията и ръководителите им. Професионалните клеветници ще създадат скандална репутация на всички, който си позволи да се съпротивлява на плановете им.Агентите им влезли в контакт със знаменития оратор маркиз Мирабо. Той принадлежал към знатното дворянство и имал влияние върху приближените на кралския двор. Освен това бил близък приятел с Орлеанския Херцог. Илюминатите го избрали за свой послушник за разпалване на Френската революция.От Мирабо очаквали той да убеди Орлеанския Херцог да оглави рецволюционното движение във Франция. Подразбирало се, че след свалянето на Монарха, той да стане глава на демократичната институция на Франция – конституционната монархия. А херцогът бил Велик Магистър на френското масонство. Мирабо представил Орлеанския Херцог и своя приятел Талейран, на Адам Вайсхаупт, който ги посветил в степени на масонството на Великият Изток. В края на 1773 г. Филип, Орлеанският Херцог, разпространил ритуала на Великият Изток, а броя на членовете им надвишил 100 000 души. По този начин илюминатите Мойсей Менделсон и Адам Вайсхаупт проникнали във френските ложи, с помощта на (новата масонска ложа) Великият Изток. След като Филип орлеански станал глава на всичките масонски ложи, намиращи се на подчинение на Вайсхаупт, него го подложили на също такова унижение, както и Мирабо. След четири години Херцогът така задлъжнял, че го убедили да се впусне в нелегални зделки, за да запълни недостига на пари и подписва на банкерите доверителница за управление на неговата собственост, при условие да му осигуряват доходи от нея за неговата издържка. Банкерите поръчали на некой си Лакло, да управлява двореца Палас Роял, който с неговите усилия бързо се превърнал в най-развратното място във Франция. Отвсякъде започнало разрушаване на религията и на всякакъв морал. Привеждал се в действие кабалистическият лозунг: "Най-добрият революционер е този, у когото отсъства всяка нравственост”. Евреинът от Палермо, известен като граф Калиостро (Джузепе Балзамо), влязъл в съюз с Лакло. Той превърнал едно от именията на Орлеанския Херцог в печатница, и започнал да издава революционни брошури, и да организира групи пропагандисти. Хората, мъже и жени, които попадали в мрежите за разтление на Лакло и Балзамо, били принудени да изпълняват заповедите им, ако не искали да се даде гласност на повдението им.За да окалят името на кралицата, Вайсхаупт и Менделсон изфабрикували делото за "брилянтната огърлица”. Балзамо пуснал в действие своята типография и отпечатал брошура в многохиляден тираж, описваща, как някакъв таел любовник поднесъл на кралицата тази огърлица, като дар за получените от нея милости.Докато изобретателността на Балзамо "разобличавала” представителите на държавата и църквата, агентите на илюминатите подготвяли народа за устсновяване на терор.Били намерени бъдещите отговорни изпълнители: Робеспиер, Дантон, Марат. Те трябвало да освободят всички затворници и лудите от лудниците, с помощта на които ще действа планираният терор. Събранието се състояло в манастира на якобинците. Там бил съставен списък натези, които е трябвало да бъдат ликвидирани – политически дейци, църковни ръководители, офицери – верни на монархията. Под ръководството на опитни организатори били набелязани масови зверства. Когато избухнали безредиците, якобинците следвали програмата, съставена от илюминатите и масоните от Великия Изток. Те използвали Орлеанския Херцой до момента на гласуването смъртната присъда на краля. И след като взел върху себе си тази отговорност, той повече не им бил нужен. Тайната сила издала заповед за ликвидирането му, и Орлеанският Херцог се озовал на пътя към гилотината. Осъзнавайки бездната в която се бил оказал, Мирабо се покаял. Той не можел да се съглсаи с избиването на най-видните хора на Франция, не можел да се съгласи със свалянето на Людвик XVI, когото той е представлявал, в ролята му на конституционен монарх. Той се опитал да организира бягство на краля. Но планът му бил разкрит от якобинците, и Мирабо го осъдили на смърт. Нямайки време да организират правдоподобен съдебен процес, просто го отровили.След като Дантон и Робеспиер изпълнили, това което се е искало от тях, те също били осъдени на смърт. На малцина е известно, че Робеспиер, Дантон и Марат са били само изпълнители на решенията, на тринадесетте директори-илюминати, които са истинските архитекти на френската революция.



ПРОТОКОЛ №9
ЮДЕИТЕ ДЪРЖАТ В РЪКА ВСИЧКИ ОБЩЕСТВЕНИ СИЛИ.

В действителност за нас няма препятствия. Нашето свръхправителство се намира в такива особено благоприятни условия, които са дали основание да го наричат с динамичната дума – диктатура. Аз мога с положителност да заявя, че в сегашното време ние сме законодателите; ние определяме състава на съда и ние раздаваме правосъдието; ние наказваме и помилваме; ние седим на водаческия кон като повелители на всички войски. Ние управляваме със силна ръка, защото държим в ръцете си и остатъците на разнебитената гоевска общественост, която някога е била силна, но сега покорна нам. Ние държим в ръце необузданите честолюбия, ненаситната алчност, безпощадното отмъщение и злобната ненавист.

ЮДЕИТЕ СЪЗДАВАТ РАЗЕДИНЕНИЕТО И ПОДРИВАТ ОСНОВИТЕ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ.

От нас изхожда всесковаващият терор. Ние имаме в услуга хора, представляващи всички мнения и всички доктрини: монархисти, демократи социалисти, комунисти и всякакви утописти. Ние сме впрегнали в работа всички и всеки един подкопава последните остатъци на властта, старае се да срине всички установени порядки. Всички държави, измъчени от неуредици, искат покой. За да имат мир, те са готови да пожертват всичко. Но ние няма да им дадем мир, докато те открито и с покорност не признаят нашето интернационално свръхправителство.
Народите пищят и искат разрешението на социалния въпрос посредством международни съглашения. Разпокъсаността на партиите хвърли народите в наши ръце, защото за водене на партийни борби са необходими пари, а всичките пари са в 

нашите каси.
 

 Историята наложена на младите ученици в сегашните училища от различните класове се преподава с толкова апология за Френската революция, сякаш от това събитие, което е станало преди повече от 200 години, отново е започнала историята под знака на свободата, равенството и братството. Ако трябва да сме искренни това са митове на революционерите, изпълнени с невинна кръв, в която великата държава Франция , която беше около 800 години под водачеството на своя крал позна какво е терор, геноцид, вандалщина,безкрайни войни и системни нарушения на най-елементарните права и свободи.Хората със здрав разум, и бъдните поколения е необходимо да се дистанцират от една идеология наложена в името на фалшивата свобода, предаденото братство и на неугледния утопизъм на якобинството.

ПЪРВА ЛЪЖА: Относно декларацията за правата на човека и гражданина.

Красивите думи събрани на хартия са напълно забравени през целия революционен период чак до възтановяването на монархията. Вместо тържественната декларация функционират ешафодите; влиза в сила законът за подозрителните; въвежда се вътрешния паспорт в случай на женитба от едно населено място на друго във Франция; държавата налага патриотична мобилизация; гражданските документи; премахва религията, заместена с култа към "разума"; задържат се селяни; несъгласните според революционерите са депортирани в Гвиана, където умират 99%.
Музиката, литературата и други форми на изкуството са подчинени на революцията, като под гилотината свършват живота си писателя Андре Шение и ученият- химик Лавоазие.







Републиканския "император" Наполеон Бонапарт

Износът на революция води до смъртта на близо 2 милиона французи извън своето отечество. На 20 юни 1789 г. близо седмица преди Декларацията, бедният депутат Мартен д"Ош, който единствен от 750 -те депутати се е осмелил да гласува срещу клетвата, е обиждан, заплашван и принуден да напусне залата от задната врата и да не присъствува на заседанията със седмици. Такава е обстановката.




ВТОРА ЛЪЖА:"Героичният" акт по завземането на Бастилията на 14 юли 1789 г.

Бастилията е била арсенал за амуниции, пазен от "инвалиди". Затворниците били седем души - трима фалшификатори, един слабоумен затворен по молба на семейството си и трима луди, които след първите показания по улиците на Париж били отправени от революционерите в градската лудница Шарентон.
Крепостта не е завзета, а се предава; изложени са като инструменти за...мъчения една преса за печат и едно средновековно желязо! Раздуват броя на мъртъвците, за да се създаде легенда! Близо стотина парижани(от 700 хил.население на столицата) влизат в крепостта и се присъединяват към всеобщата еуфория, подкрепена от швейцарските и немските наемници - пазачи, европейски ветерани от несполучливи бунтове, любопитни за случката.
Колкото до "благородното" намерение, то завършва с подкопаване на кралските финанси, благодарение на реките пари от борсовите агенти и от бъдещия кралеубиец Филип Орлеански, Егалите, т.е., равенството.( Да не говорим за историци като Матиез, или Тен, писателите Жорж Бернанос, Вилош, Кокен).

ТРЕТА ЛЪЖА: Манифестацията на "изгладнелите" жени на парижките търговци до Версай.

Необходимостта за нуждите на революционната историография да превърне в легенда едно събитие е само едно желание, но действителността е съвсем друга. Френският историк и член на Френската Академия, Пиер Гаскот пише в книгата си "Френската революция"(изд.Оскар Мондадори) следното: " Тръгват 5 или 6 хил. продавачи на риба, търговки от Халите, проститутки и с тях са смесени травестити и гримирани мъже"(стр.139).
"Следва ги националната гвардия и накрая "ретрогвардията": група пийнали, събрани от кръчмите по пътя. Някои от телохранителите на Краля са ранени, други са убити. Труповете им са насечени на парчета и разхвърляни. Жените ги стъпкват; някои от тях размазват кръв по ръцете и лицето си..."(стр.141)
От тези хора Краля и Кралската фамилия са отведени в Париж: намираме се пред първия случай на залавяне на Държавен Глава.

ЧЕТВЪРТА ЛЪЖА: Революцията е антиаристократична.



Под гилотината минават и голяма част от водачите на революцията...Сталин е имало от чий опит да се поучи.

Една крайна легенда, отново анулирана от от историци като Ф.Фюре, И.Тен или П.Гаскот. От 17 хиляди гилотинирани по време на "терора"( от тук произлиза - тероризъм и терорист) и сред другите 35 хиляди екзекуции през периода( без да се включват кланетата във Вандея или Бретан), по принадлежност към различни обществени групи броят е : 28% са селяни, 31% са работници и занаятчии, 20% търговци и дребни бюрократи...,8-9% аристократи, 6% клирици( от духовенството), , 7% неиндефицирани.
От 28 млн. Франция общо са принудени да емигрират 150-170 хиляди. Тяхната социална принадлежност е : 25% са клирици, 21 са буржоазия, 19% са селяни, 16% са благородници, 14% са работници и занаятчии и 4% неидефицирани; в огромната си част всички убити и прокудени са принадлежащи към третото съсловие.




ПЕТА ЛЪЖА: Революцията притежавала национално съгласие(консенсус)...

Католическия писател Огюстен Кошен в книгата си "Духът на якобинството" не единствен поддържа тезата, че революцията не е имала спонтанна подръжка от френския народ. Откриват се само групи, манипулиращи общественното мнение, обединени с екстремистки кръгове, ръководени от фанатици, самоопределящи се като носители на колективната воля за общонародните интереси. Тези групи системно прибягват до изопачавания, практикуващи психологически тероризъм за да подхранят насилието, както в случая със слуховете за "големия страх" по селата през лятото на 1789 г. Същите още от 1789 г. се залавят да разрушават кралството и християнството и да се противопоставят със сила на всяко умерено развитие на събитията. Така се стига до насилието в Париж и селата, завземането на Бастилията, похода до Версай, залавянето на Краля,терора, убийството на Краля, вандейския геноцид, депортирането и преследването на религиозните. Така народния консенсус се подхранва с 20 хиляди революционни трибунала без гаранции за защита( великият Малерб, защитил Лудвиг-16 е гилотиниран на 75 години, а защитниците на Мария-Антоанета са арестувани по време на дебатите, защото "заразяват" публиката). Тези трибунали имат право на живот и смърт без обвиняемите да могат да се защитят или обжалват.
Вандея и Бретан, надигнали се срещу революцията и борещи се години завършват с първия геноцид от съвременната епоха: 250/300 хиляди са виновни ,че са воювали за християнската религия и Краля и са изклани. През 1794 г. републиканския генерал Вестерман пише до Комитета за общественно спасение в Париж:"Вече няма Вандея.Умря под свободната ни сабя заедно с жените и децата си. Хвърлихме децата под конските копита, изклахме жените, за да не могат да раждат разбойници. Нямаме затворници ,които да храним. Всички ги свършихме...Пътищата са осеяни с трупове в такова количество, че могат да направят пирамида". Същата 1794г. от 750 депутата само 120 имат смелостта да се явят в Събранието. Това ли е Свободата? Днешна Франция(от около 57 млн. население) има около 60 хиляди затворника, докато през периода на терора - от март 1793г. до юли 1794г. са затворени около 500 хиляди души от 28 млн. в тогавашна Франция.
Накрая, още на първите избори след Революцията от 1797 г., смазваща победа удържат кандидатите роялисти-монархисти.(Франсоа Фуре, Критичен речник на френската революция, изд.Бомпиани, стр.135).


 

 Горе арестувания Робеспиер, долу мадам Ленорман гледа на карти на Наполеон и Жосефина.

ШЕСТА ЛЪЖА: Легендарните вождове на революцията

Робеспиер: Неподкупния, презрял парите. Вярното и точното е предпочел кръвта.
Марат: "...криминален маниак, сифилистик до мозъка на костите си, покрит с петна, с лице на труп, спазмодично дишане, навсякъде невралгичен, почти луд, запазил в болестта си удивителен журналистически инстинкт, болките му засилили до крайност манията му за престъпна борба..."(Пиер Гаскот)
Сен -Жюст: През 1786 г. открадва среброто и накитите на майка си, вдовица, която го предава в поправителен дом; става дясната ръка на Робеспиер.
Кутон: лявата ръка на "неподкупния", инвалид от парализа, ужасно страдащ и оставил отпечатъка си върху черните списъци.
Ебер и Ру : Най-голямото им дело е зачеркването на християнството и неравенството.
Дантон: обогатил се за сметка на революцията, при обезглавявянето му е собственник на три приората и 100 хектара земя.
Лафайет: "...честолюбив и заслепен, не разбира на чия страна е и какво става около него..."(Пиер Гаскот)
Мирабо: гениален, способен оратор, политик от класа; умрял от естественна смърт до терора.
Кондорсе: измамил се в еволюционната възможност на революцията; самоубил се.Имал късмет, сигурно е щял да бъде гилотиниран. 



СЕДМА ЛЪЖА: Че Франция на стария режим е без свободи.

Именно свободата се откроява в голямото пространство на действие за средните слоеве от населението в дореволюционна Франция. И най-малките провинции си избират съвети, съществуват местните парламенти, спазват се наречия и диалекти; градовете избират управителите си и народните съдии, поддържат милиция, имат широки административни права; местните летературни и научни академии покровителствуват изкуствата и занаятите, няма задължителна военна служба...
Революцията премахва това всичкото, преследва местните диалекти, окастря автономията, налага една централизирана и бюрократична държавна машина, въвежда масовата военна служба, затваря цеховете и корпорациите. От революционната държава се ражда тоталитарната на Хитлер, Сталин или Пол Пот; създава се класа от новобогаташи, която е по-хищна и гладна от предходната. Не поддържаме абсолютната монархия, а традиционната, тази на свободите. Много реформи могат и следва да се извършат без проливане на кръв.




ОСМА ЛЪЖА: Людвиг -16 е тиранин, глупак, малоумник.

Кралят е гилотиниран в качеството си на крал след един лъжлив процес, не намесва силата, за да пролива кръвта на народа си. Той свиква"Генералните щати" след 175 години, като се старае да подкрепи постепенното развитие наложено от събитията, но отказва, що се отнася до религиозните въпроси, да предаде католическата си вяра по начин, който би довел до дехристиянизация на Франция.
След похода до Версай, в Париж практически е заложник. Съвсем правилно и разбираемо е желанието му да избяга. Умира смело и като християнски мъченик. Колкото до личността му ще възпроизведа точно една биографична справка публикувана в "Хроника на Френската революция"(стр.16) от изд.Ларус по случай двеста годишнината и;" Кралят посвещава много време на библиотеката си, съдържаща хиляди книги. Интересува се от всичко, но особенно от научни пътешествия. Говори отлично английски, чел е поемите на Милтън и следи вестниците отвъд Ламанша. Когато иска да се разсее от Версай, се отдава на железарски труд, правейки ключове, брави, ключалки...Встрастен в морските пътувания, той финансира и подкрепя експедицията Льо Перуз и иска да възкреси флотата, като смисъл на управлението си. При откриването на пристанището в Шербур през 1786 г. широтата на познанията му будят възхищението на моряците. Религиозен като баща си, строго възпитан, Людовик - 16 е взискателен към себе си и щедър към другите. В началото на 1789 г. от най-добри чувства желае доброто на народа си." С него, със съпругата му, Мария Антоанета( всеизвестната фраза за пастите е произнесена цял век преди нея, от съпругата на Краля Слънце), с техния син, Дофена Шарл Луи, революцията постъпва грубо и нечовешки.
Детето е затворено в Темпл на 8 години, отделено от родителите си, дадено на един алкохолизиран санкюлот да го "възпита" като революционер(м.б.:сякаш става въпрос за неотдавнашния случай с детето на Спаска Митрова...); той го учи да пие, да псува,"поканват" го да свидетелствува срещу Кралицата, неговата майка на процеса срещу нея и умира загадъчно само на 10 години през юни 1795 г. в затвора Темпл. Колкото до съдбата на Мария Антоанета може да се завърши с епитафа:"Единственното право на жената отстъпено от революцията е ешафода"(Il Manifesto,ed. gennario 1989).




14 юли - денят на превземането на Бастилията - Национален празник на Франция

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Пиер Гаскот пише в споменатата вече книга следното:"За десет години, революцията разрушава собственните си намерения и разбива всякаква надежда. Хората са очаквали едно подредено и стабилно управление, мъдри финанси и закони, мир с другите народи и спокойствие в Родината.
Вместо това имат анархията, войната, комунизма, терора, гладът и два или три банкрута. Наполеоновата диктатура съгласува необходимостта от авторитет и демократична идеология. Тя се оказва идеален изход за теоретиците, които не желаят промяна. Тези от 1789 г. искаха да вдъхновят човечеството да преустрои света, тези от 1799 г.,за да избегнат Бурбоните се принуждават да дадат властта на един войник").(стр.467).
Идеологиите на освобождението, родени от френската революция от два века отравят света. Нетолерантността е характерна за якобинството и неоякобинството, "оловните години" с тяхното кърваво насилие са плодове на тази абсолютиска школа; в революционната идеология намират своето вдъхновение всички тоталитарни режими от Източна Европа до Централна и Южна Америка, от Африка до много Азиатски републики. Тоталитарното призвание на Пол Пот и на Хомейни напълно са окомплектовани само около бреговете на река Сена, покрай курса на респект от пребиваването в Париж. "Доктрината" Брежнев е приложила на практика френската революция, разпространена чрез армиите по цяла Европа, с продължаване на грабеж, кражба и насилие, което никакъв вариант на защитна врата в никакъв случай не може да предаде на забрава.
В уважаемата Франция и в нейния народ почитаме двеста години от невинните жертви на революцията от Вандея до Бретан, от Париж до Нант, от Лион и Марсилия до Савоя и Пиамонт, от Тоскана и Емилия. Накрая да засвидетелствуваме чрез своя живот вярността си към християнството, монархията и традицията!
Серджио Боскиеро
Монархическо движение FERT - (Рим,Италия)atil.blog.bg/


 
Виждаме как монархистите се мъчат да реабилитират монарсите, слуги на Ротшилд и клепат якубинците заблудените гой, извършили революцията и след това холоКостирани.

 

Отношенията между масонството и еврейския езотеричен елит                                                       

Няма коментари:

Публикуване на коментар