Операция „Голгота“ - тайният план за връщане на комунизма
https://www.youtube.com/watch?v=EsBSi_8JDcQ&t=1s
Операция „Голгота“ е таен план, разработен от съветските тайни служби по разпореждане на Юрий Андропов, който цели трайно установяване на социализма чрез отвращение от капитализма. Това твърди Михаил Любимов в мемоарен роман със същото заглавие - „Операция „Голгота“. А Любимов не е човек, чиито спомени трябва да се пренебрегнат. Той е бил един от най-близките хора на Андропов, самият той полковник от КГБ, оглавявал бюрата на службата във Великобритания под прикритие и натоварен да започне реализирането на плана. Операцията предвиждала падане на комунизма и заместването му с див и безчовечен капитализъм, овладяването на бизнеса от криминалния контингент и мафията, а държавата - от специалните служби. В книгата на Любимов за операция „Голгота“ е предсказана дори войната с Украйна и анексията на Крим, които се случват повече от 20 години по-късно. Крайната цел на секретния план, замислен от КГБ, е хората да бъдат смазани и отвратени от действителността и капитализма и да започнат да изпитват неистова носталгия по социалистическото минало. Части от плана започват да се публикуват през 1994 г. в руското издание "Строго секретно" а разкритията на Любимов скандализират неразградените все още съветски тайни служби и предизвикват силен отзвук по света.
Ето част от книгата, публикувана във faktor.bg, в която се разказва за раждането на плана. Авторът е извикан от Андропов, когото благотвори, години след като бил уволнен заради няколко различни прогнози за краха на Съветския съюз.
Снимка: Faktor.bg- Готов ли сте да изпълните задача с изключител
на важност? - Безусловно, отговорих напълно искрено, защото, ще си кажа напълно честно - винаги съм боготворил Юрий Андропов... - Всичко, което предсказахте, е ужасната истина... Нашата стратегическа задача с Вас е да възстановим истинския социализъм, но избавен от всички наслоения на миналото... Системата умря и е невъзможно да я възстановим, а и не трябва – защо ни е жив труп? Задачата е в това да я унищожим и да построим на нейно място истински социализъм, който да бъде подкрепян от целия народ. Целият народ, при това на свободни избори!
- Признавам си, че не Ви разбирам напълно. Нима вярвате в социалистическия ентусиазъм на народа? - И ето тук преминаваме към същността на операцията. Любовта към социализма ще поникне от омразата към капитализма. Затова Вие трябва да изготвите план за внедряването на капитализма в СССР, но не шведският, социалдемократически капитализъм. Ние трябва да потопим страната в див, необуздан капитализъм, при който цари законът на джунглата
Той ме погледна внимателно. - Разбирам всичко, Юрий Владимирович. Но няма ли това да бъде прекалено голямо изпитание за нашия народ? - Разбира се, невероятно голямо, но няма друг път. Нима мислите, че нашата жалка пропаганда ще успее да събуди ненавист към капитализма? Само собственият опит има значение. Аз ще предам във ваше разпореждане всички свои лични шифри и правота да използвате изцяло и външното наблюдение, и подслушването, и необходимата агентура. Естествено, и сметките в наши и западни банки. Вие ще продължите да стоите в сянка, сам ще избирате прикритието си в зависимост от обстоятелствата..., втренчено ме гледаше Андропов. Имах още няколко срещи с Юрий Андропов до самата му кончина – наистина най-печалният ден в моя живот. През това време операцията детайлно се подготвяше и обсъждаше, планът беше подписан от Андропов малко преди смъртта му. Планът на операцията под кодовото название „Голгота“ беше в четири части: 1) системен разпад на съществуващото политико-икономическо устройство на страната; 2) преврат и форсирано внедряване на система от вида „див“ капитализъм; 3) целенасочено удължаване на хаоса и суматохата като средство за мобилизация на озверелите маси за борба с властта под социалистически лозунги; 4) социалистическа революция, подкрепена от целия народ, радикална „анихилация“ на компрадорската буржоазия и свързаните с нея политико-икономически структури. ... - Юрий Владимирович, на предишната ни среща Ви предадох материали с идеологическото оформление на всеки етап. Можем ли да ги ползваме като основа? - Безспорно. Първият етап трябва да бъде особено „мътен“и Горбачов е съвършено незаменим в това. Ще бъдат нужни нови лозунги. За щастие нашият народ е привикнал на всичко. Лозунгите в първия етап трябва максимално да объркат партията и целия народ. Повече обтекаемост, повече каучук? Можем, например, да наречем целия процес ПЕРЕСТРОЙКА - аз вече намекнах за това на Горбачов. В нашата страна този лозунг веднага ще бъда подхванат, макар че никой не знае какво и защо ще преустройва. Лозунгите от първия етап трябва да интригуват с новост, с неизвестност. Например НОВО МИСЛЕНЕ. На темата НОВО ще бъдат написани хиляди дисертации. Много топлят сърцето ОБЩОЧОВЕШКИТЕ ЦЕННОСТИ – сякаш човечеството е единно. Повече красиви епитети, от които вее някаква тържественост. Например СЪДБОНОСЕН или ПЛУРАЛИЗЪМ. Лозунгите за втория етап трябва да бъдат по-конкретни и зли: ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ, пак СВОБОДА, ДЕМОКРАЦИЯ, СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ, СУВЕРЕНИТЕТ, ДЕНАЦИОНАЛИЗАЦИЯ (животът роди термините ПРИВАТИЗАЦИЯ и ВАУЧЕР, и ние не настоявахме да се запази терминологията на Андропов, защото самият той винаги е бил против догматизма - авт.) - А какво ще правим с третия етап? – попитах аз. - Третият етап е най-страшният и странен – тук ще се използват всякакви лозунги, защото народът вече ще е изгубил вяра във всичко. Вашата работа ще бъде да доведете това състояние до точката на кипенето. Ще се ползват и СПРАВЕДЛИВА ВОЙНА, и ГРАБИ НАГРАБЕНОТО, и ПРАВИТЕЛСТВОТО - НА БЕСИЛКАТА! Това ще бъде етап на неуправляемите емоции, надявам се, дотогава вие вече ще сте подготвили новия ешелон от истински социалистически политици, които ще отстранят от власт целия този боклук...
на важност? - Безусловно, отговорих напълно искрено, защото, ще си кажа напълно честно - винаги съм боготворил Юрий Андропов... - Всичко, което предсказахте, е ужасната истина... Нашата стратегическа задача с Вас е да възстановим истинския социализъм, но избавен от всички наслоения на миналото... Системата умря и е невъзможно да я възстановим, а и не трябва – защо ни е жив труп? Задачата е в това да я унищожим и да построим на нейно място истински социализъм, който да бъде подкрепян от целия народ. Целият народ, при това на свободни избори!
Той ме погледна внимателно. - Разбирам всичко, Юрий Владимирович. Но няма ли това да бъде прекалено голямо изпитание за нашия народ? - Разбира се, невероятно голямо, но няма друг път. Нима мислите, че нашата жалка пропаганда ще успее да събуди ненавист към капитализма? Само собственият опит има значение. Аз ще предам във ваше разпореждане всички свои лични шифри и правота да използвате изцяло и външното наблюдение, и подслушването, и необходимата агентура. Естествено, и сметките в наши и западни банки. Вие ще продължите да стоите в сянка, сам ще избирате прикритието си в зависимост от обстоятелствата..., втренчено ме гледаше Андропов. Имах още няколко срещи с Юрий Андропов до самата му кончина – наистина най-печалният ден в моя живот. През това време операцията детайлно се подготвяше и обсъждаше, планът беше подписан от Андропов малко преди смъртта му. Планът на операцията под кодовото название „Голгота“ беше в четири части: 1) системен разпад на съществуващото политико-икономическо устройство на страната; 2) преврат и форсирано внедряване на система от вида „див“ капитализъм; 3) целенасочено удължаване на хаоса и суматохата като средство за мобилизация на озверелите маси за борба с властта под социалистически лозунги; 4) социалистическа революция, подкрепена от целия народ, радикална „анихилация“ на компрадорската буржоазия и свързаните с нея политико-икономически структури. ... - Юрий Владимирович, на предишната ни среща Ви предадох материали с идеологическото оформление на всеки етап. Можем ли да ги ползваме като основа? - Безспорно. Първият етап трябва да бъде особено „мътен“и Горбачов е съвършено незаменим в това. Ще бъдат нужни нови лозунги. За щастие нашият народ е привикнал на всичко. Лозунгите в първия етап трябва максимално да объркат партията и целия народ. Повече обтекаемост, повече каучук? Можем, например, да наречем целия процес ПЕРЕСТРОЙКА - аз вече намекнах за това на Горбачов. В нашата страна този лозунг веднага ще бъда подхванат, макар че никой не знае какво и защо ще преустройва. Лозунгите от първия етап трябва да интригуват с новост, с неизвестност. Например НОВО МИСЛЕНЕ. На темата НОВО ще бъдат написани хиляди дисертации. Много топлят сърцето ОБЩОЧОВЕШКИТЕ ЦЕННОСТИ – сякаш човечеството е единно. Повече красиви епитети, от които вее някаква тържественост. Например СЪДБОНОСЕН или ПЛУРАЛИЗЪМ. Лозунгите за втория етап трябва да бъдат по-конкретни и зли: ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ, пак СВОБОДА, ДЕМОКРАЦИЯ, СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ, СУВЕРЕНИТЕТ, ДЕНАЦИОНАЛИЗАЦИЯ (животът роди термините ПРИВАТИЗАЦИЯ и ВАУЧЕР, и ние не настоявахме да се запази терминологията на Андропов, защото самият той винаги е бил против догматизма - авт.) - А какво ще правим с третия етап? – попитах аз. - Третият етап е най-страшният и странен – тук ще се използват всякакви лозунги, защото народът вече ще е изгубил вяра във всичко. Вашата работа ще бъде да доведете това състояние до точката на кипенето. Ще се ползват и СПРАВЕДЛИВА ВОЙНА, и ГРАБИ НАГРАБЕНОТО, и ПРАВИТЕЛСТВОТО - НА БЕСИЛКАТА! Това ще бъде етап на неуправляемите емоции, надявам се, дотогава вие вече ще сте подготвили новия ешелон от истински социалистически политици, които ще отстранят от власт целия този боклук...
Войната в Украйна – част от операция „Голгота“?
Тодор Бояджиев
В края на 1993 г. популярното руско списание „Огоньок“, рупор на „перестройката“, започна да публикува „мемоарната повест“ на Михаил Петрович Любимов, доскорошен руски разузнавач и автор на няколко шпионски трилъра, придобил завидна известност като писател.
С Михаил се запознахме в средата на 70-те години, и то не къде и да е, а в дома на Ким Филби. При едно от гостуванията ми в Москва Ким реши, че с двама Михаиловци – Богданов, негов „ученик“, и Любимов, негов „шеф“ като началник на английския отдел на руското разузнаване, сме от „една кръвна група“ и трябва да ни събере.
Оттогава и до ден днешен нас тримата ни свързва искрено приятелство, защото базата му бе и си остава Ким – и приживе, и сега, когато вече го няма.
Оттогава и най-вече от момента, в който Михаил Петрович отказа генералски пагони, напусна разузнаването и се отдаде на писането на книги, редовно и с удоволствие следя творчеството му. Но пропуснах „Огоньок“. Прочетох го двадесет години по-късно, през 2014 г., и все още не знам да му вярвам ли и докъде.
Михаил е роден на 27 май 1934 г. Потомствен чекист, разузнавач, завършил Московския държавен институт за международни отношения. Сътрудник на резидентурата в Лондон и зам-резидент на съветското разузнаване. През 1965 година е обявен за „персона нон грата“ и е изгонен от Англия. След това е резидент в Дания, където негов заместник е Олег Гордиевски, придобил печална известност като предател. Преди да избяга, Гордиевски е руски резидент в Лондон и очевидно е нанесъл много сериозни щети на руското разузнаване, работейки за английското МИ-6.
Любимов е артистична и обаятелна натура. Не напразно в Англия е бил известен като „усмихващият се Майк“. Ако използваме българския фолклорен сленг – „чешит“. Когато предстои да му връчат генералски пагони, той взема, че за трети път сериозно се влюбва и иска втори развод.
Да, ама това не се допуска според неписаните правила на КГБ, още повече че новата му любов е доста по-млада жена – съпруга на отговорен руски дипломат. За нея това също ще бъде втори развод. Крючков го извиква и директно му заявява: „Или генерал, или влюбен пенсионер“. Михаил избира второто.
Който познава третата му съпруга, с която делят щастие и несгоди вече 36 години, сигурно ще го разбере. Татяна е изключително симпатична и очарователна жена, въпреки че с малко е прехвърлила 60-те. Да не говорим, че в най-ранните си години буквално е дърпала Сталин за мустака, който обичал да държи в скута си малката дъщеричка на шефа на личната си охрана в почивната резиденция в Сочи. А няколкогодишната Таня е тичала по алеите на строго охранявания парк и се е „надбягвала“ със знатния маршал Будьони, който само по бански и рошав мустак, по-голям от този на „чичко Сталин“, е правел утринната си физзарядка.
Синът на Михаил – Александър Любимов, е добре познат на моето поколение още от 80-те години, когато водеше най-популярното руско телевизионно дискусионно шоу „Взгляд“, обръщащо „перестройката“ от всички страни, без страх от цензура и забрани, което все още можеше да се гледа и в Източна Европа. Но в един момент на Живков му писна и Останкино изчезна от българските телевизионни екрани.
И бащата – Михаил Петрович, не търпи натруфения патриотизъм, политическия патос и конформизма. Той критикува бившата си служба, правителството и твърде често заема позиции, които те карат да се питаш сериозен ли е или отново в поведението му намига сатирикът. Именно този въпрос си задавах, четейки „Операция „Голгота“.
Сюжетът не е кой знае колко сложен. Юрий Владимирович Андропов, всесилният шеф на КГБ, вика на неофициална, почти конспиративна среща разузнавача Михаил Петрович Любимов, когото е пратил с подписа си не само в пенсия, а му е отнел и всички полагащи му се „предимства“, включително и правото да ползва клиниката, болницата и санаториумите на КГБ.
И на тази тайна среща, като прави изключително точна дисекция на провалилия се социалистически експеримент, назовавайки един след друг поименно лично отговорните, развива основната идея за планиране, организиране и провеждане на дългосрочното активно мероприятие „Голгота“. То трябва да разруши комунизма, да открие пътя за дивия капитализъм в Русия, за да може след 40–50 изстрадани години руският народ да възроди истински, човешки социализъм.
В тези планове Андропов оперира със съвсем конкретни имена. Той описва каква ще бъде ролята на Горбачов, на Яковлев, на Шеварнадзе, на Елцин, на Янаев и на Устинов.
Ролята на Любимов е, действайки извън КГБ, но с верни кадри от КГБ, да планира и задейства конкретната част на операцията, която Ю. В. кръщава „Голгота“. Той, очевидно, се е убедил, че съветското общество трябва да измине пътя до своята Голгота, за да възкръсне след няколко десетилетия. Публикацията в „Огоньок“ предизвиква общоруски скандал.
Как да не й повярваш, след като тя описва неща, които се случват занапред? Как днес да не си зададеш въпроса дали това е само една добра творческа измислица или има елементи на истина, след като двадесет години по-късно виждаш, че всичко написано се е случило?
Как да не повярваш, след като именно по това време директорът на ЦРУ с ранг на член на правителството на президента Роналд Рейгън – Бил Кейси, заявява, че „Перестройката в СССР има шанс, само ако се възложи на КГБ!“.
Как да не повярваш, след като Михаил Горбачов казва в интервю, че целта на живота на съпругата му Раиса и на него самия е била „унищожение на комунизма“!? И именно такава роля му отрежда Андропов в „Голгота“.
Как да не повярваш, след като преди двадесет години в книгата има следния диалог:
„На няколко пъти в нашите лични беседи с Андропов аз прокарвах мисълта за възможното разпадане на СССР, за война в Средна Азия и в Кавказ, за война на Русия с Украйна заради Крим и Донбас, накрая, за трета световна война на територията на СССР заради прекрояване на границите.
– Всичко може да се случи, Михаил Петрович – отговаряше Ю. В. – В „Голгота“ ние задаваме магистралните направления и не можем да отчетем всичко, но не мога да допусна, че новите лидери ще се окажат толкова глупави, че да отидат в последния етап на операцията ни към използването на най-кървави методи. Ако не вярваме в хората, няма да сме в състояние да изградим ново общество!
Ю. В. беше чист човек и идеалист! Но дори и аз, при цялата ми обвързаност с мръсните дела на шпионажа, не можех да си представя ускорението, с което се движехме към последната фаза на операцията: свободни цени, ограбване на населението и от държавата, и от частните компании, инфлацията, тоталната корупция, обогатяването и кражбата под лозунгите за борба с привилегиите, пълната криминализация на държавата.
Всичко това, според плана „Голгота“, трябваше да се случи в продължение на двадесет години. Ние преизпълнихме плана и постигнахме планирания успех още през 1993 г.“
Въпреки твърденията на Михаил, че книгата е плод на неговата фантазия, аз оставам с обоснованото съмнение, че ако не е „Голгота“ в този й вид, то нещо близко до нея е минало през главите на някои от действащите лица през тези сложни години.
* Откъс от книгата „Тайните операции, които промениха света“, подготвена от „Сиела“. Премиерата е на 23 февруари от 17.30 ч. в Централния военен клуб. „Всичко, което се отнася до описаните операции, започнали през 30-те години на миналия век, продължава да лежи, заключено в архивите на три разузнавания – английско, американско и руско. Бях принуден да представя историята като „мемоарен роман”. Уверен съм, че истината, такава каквато е, а не писаната от победителите, някой ден, когато тайното стане явно, ще покаже, че съм бил прав“, твърди авторът. Тодор Бояджиев е работил повече от 30 години в българското разузнаване. През 1990 г. става първият главен секретар на МВР и получава и генералско звание. Паралелно с кариерата си на разузнавач е зам.-търговски представител на България в САЩ, пълномощен министър в мисията ни към ООН – Ню Йорк. Основател е на Българския евро-атлантически разузнавателен форум. Автор е на книгите Човекът когото познавах, Разузнаването, Шпионажът като занаят, The INTELLIGENCE, Ким Филби в спомените на генерал Тодор Бояджиев, Разговори за разузнаването.
Операция "Голгота" - възстановява ли се СССР?
Планът "Голгота" - мит или реалност?
Няма коментари:
Публикуване на коментар