Един факт, който не може да се отхвърли с лесна ръка - - датата на "смъртта" и на Хор, и на Кришна е 3102ВС (19 август мисля, че беше) - това е и датата на началото на Кали Юга (въпреки, че истинската дата е 3114ВС - годината на битката на Кришна срещу арийците).
В Рик Веда (най-автентичната веда) се споменава Митра и Варуна. Обаче Кришна не присъства. Което означава, че автентичния е Митра, а Кришна е цапцарапнат от джагало-еврейското рязано племенце Ядава (първоначално обитаващо мястото Сатана в Индустан).
Слънчево-лунния символизъм присъства многопластово чак до Ромул и Рем.
Затова тези богове се наричат Адитяс.
Виж тук > - Баал, Нанди и Тракийските есхари
Всички свещени ритуали на християнството и главни вярвания (непорочно рождение, библейски личности идват от различни езически религии, които са били достатъчно популярни много преди/около и след времето на Исус.
Лъчите от ореола на главата на Митра страшно много напомнят лъчите от главата на Статуята на Свободата. Освен това има и други неслучайни съвпадения тук - факелът, който държи Свободата, е също атрибут, взаимстван от култа към Митра (Огънят е почитан не по-малко от Слънцето в по-късния зороастризъм - първата световна монотеистична религия, която има основа точно митраизма). Факелът - лека препратка и към Прометеус...
Атинския Акропол – Пеласгийска крепост ПеласгиконСлънчево-лунния символизъм присъства многопластово чак до Ромул и Рем.
Виждаме Лъвът, символ на Слънцето, от страната на Майа-Деви, която е Адити.
Кршна казва, че "от Адитите е само Вишну"(Ра-ма)". Митра е наричан Адитя/Първична/. Във Ведите има осем Адити:1. Варуна 2. Митра 3. Аряман 4. Бхага 5. Анса/Амса/ 6. Дхатр/Дакша/ 7. Индра.
Всички тези богове произлизат от Великата Богинята Майка - Адити/Кибела.
Кршна казва, че "от Адитите е само Вишну"(Ра-ма)". Митра е наричан Адитя/Първична/. Във Ведите има осем Адити:1. Варуна 2. Митра 3. Аряман 4. Бхага 5. Анса/Амса/ 6. Дхатр/Дакша/ 7. Индра.
Всички тези богове произлизат от Великата Богинята Майка - Адити/Кибела.
Монета с Кибела
Затова тези богове се наричат Адитяс.
Виж тук > - Баал, Нанди и Тракийските есхари
Всички свещени ритуали на християнството и главни вярвания (непорочно рождение, библейски личности идват от различни езически религии, които са били достатъчно популярни много преди/около и след времето на Исус.
Лъчите от ореола на главата на Митра страшно много напомнят лъчите от главата на Статуята на Свободата. Освен това има и други неслучайни съвпадения тук - факелът, който държи Свободата, е също атрибут, взаимстван от култа към Митра (Огънят е почитан не по-малко от Слънцето в по-късния зороастризъм - първата световна монотеистична религия, която има основа точно митраизма). Факелът - лека препратка и към Прометеус...
На какво прилича това, върху което е стъпила тая Свобода - да видим Храма на бога-Слънце - Митра.
И да сравним с този прекрасен паметник на трако-пеласгийската архитектура /всеизвестно е че Акропола е строен от пеласгийски архитекти
Елините не значи ,, гърци " и елините са траки пеласги по наследство. Елада е област и култура с трако- пеласгийски произход.И да сравним с този прекрасен паметник на трако-пеласгийската архитектура /всеизвестно е че Акропола е строен от пеласгийски архитекти
Кой е бил този богоподобен народ, който можел да добива реколта от преди безплодни земи, което предизвиквало завистта на елините, и чиито архитекти построили, според Херодот, Атинския акропол (Hdt, VI.137.
Пелазгийската стена/Пеласгийска крепост или Енеапилон е паметник, за който се предполага, че е построен от Пеласгите, след изравняване на върха на скалата на Атинският Акропол. Още Тукидит и Аристофан твърдят, че стената е била висока няколко метра и с широчина 6 метра, разположена на юг от настоящата Пропилея и близо до по-ранната порта.
Павзаний (I.XXVIII.3), който даже дава имената на архитектите, построили крепостта – Агрол и Хипербий – пеласги от Акарнания), чийто народ векове наред властвал без конкуренция в морето, вещ в корабостроителството и навигацията.
От всичко, което знаем за пеласгите, личи, че те са били хора с висока култура и грамотност. Имало е десетки пеласгийски селища на планината Атон, в Тракия, по егейските острови и в Мала Азия. Херодот казва, че самотракийците са научили кабирийските церемонии от пеласгите (Hdt, II.51 ). Това е доста важно, защото се е вярвало, че Прометей – изкусен железар – е произлизал от Кабирите (Paus., IX.XXV) , а пък брат му Атлас бил прочут астроном. (Евсевий описва Атлас като брат на Прометей и твърди, че е бил добре запознат с астрономията, което карало хората да казват, че е “подкрепян от небесата”).
Пеласгите (Πελασγοί) са палеотракийски племена, представлявали най-старото население на Южните Балкани. Според древногръцките автори пеласгите са народа, обитавал Древна Елада преди елините. Пеласгите се споменават за първи път в „Илиада“, където са представени като съюзници на Троя, изброени между тракийски племена, т.е. считани са за траки.
Херодот и Тукидид разказват, че през V в. пр. Хр. все още има пеласгийско говорещи анклави сред елинското население (Херодот, Истории, I, 57, 1 – 3; Тукидид, История на Пелопонеската война, I,2 – 3). Херодот споделя мнението си, че елините са заели от пеласгите повечето от боговете си и дава пример за почитането на итифалическия Хермес в култа на Самотракийските Кабири (Hdt, II.51,2 – 4).
Първото споменаване на Зевс в гръцката литература е от Омир - той го нарича Зевс Пеласгийски.
Страбон добавя: “А пеласги са се наричали най-ранният от всички народи, които са владеели Елада.
Произходът на бог Митра може да се проследи около 2000 години преди н.е. Митра е синът на бога-слънце, пратен на Земята да направлява битката срещу злото и да бъде спасителят на света. Жертва себе си, за да изкупи греховете на човешкия род. Слизайки в подземния свят, побеждава смъртта и възкръсва към живота след три дена. Това става в неделя, която се счита за негов свят ден.
Пелазгийската стена/Пеласгийска крепост или Енеапилон е паметник, за който се предполага, че е построен от Пеласгите, след изравняване на върха на скалата на Атинският Акропол. Още Тукидит и Аристофан твърдят, че стената е била висока няколко метра и с широчина 6 метра, разположена на юг от настоящата Пропилея и близо до по-ранната порта.
Павзаний (I.XXVIII.3), който даже дава имената на архитектите, построили крепостта – Агрол и Хипербий – пеласги от Акарнания), чийто народ векове наред властвал без конкуренция в морето, вещ в корабостроителството и навигацията.
От всичко, което знаем за пеласгите, личи, че те са били хора с висока култура и грамотност. Имало е десетки пеласгийски селища на планината Атон, в Тракия, по егейските острови и в Мала Азия. Херодот казва, че самотракийците са научили кабирийските церемонии от пеласгите (Hdt, II.51 ). Това е доста важно, защото се е вярвало, че Прометей – изкусен железар – е произлизал от Кабирите (Paus., IX.XXV) , а пък брат му Атлас бил прочут астроном. (Евсевий описва Атлас като брат на Прометей и твърди, че е бил добре запознат с астрономията, което карало хората да казват, че е “подкрепян от небесата”).
Пеласгите (Πελασγοί) са палеотракийски племена, представлявали най-старото население на Южните Балкани. Според древногръцките автори пеласгите са народа, обитавал Древна Елада преди елините. Пеласгите се споменават за първи път в „Илиада“, където са представени като съюзници на Троя, изброени между тракийски племена, т.е. считани са за траки.
Херодот и Тукидид разказват, че през V в. пр. Хр. все още има пеласгийско говорещи анклави сред елинското население (Херодот, Истории, I, 57, 1 – 3; Тукидид, История на Пелопонеската война, I,2 – 3). Херодот споделя мнението си, че елините са заели от пеласгите повечето от боговете си и дава пример за почитането на итифалическия Хермес в култа на Самотракийските Кабири (Hdt, II.51,2 – 4).
Първото споменаване на Зевс в гръцката литература е от Омир - той го нарича Зевс Пеласгийски.
Страбон добавя: “А пеласги са се наричали най-ранният от всички народи, които са владеели Елада.
Митра, наричан още Непобедимото Слънце е древен бог почитан от много народи. Името му е споменато в свещените книги Риг Веда и Зенд Авеста. Неговите храмове са разпръснати върху едно огромна територия - от Армения и Сирия до Испания и Фанция, от Шотландия и Белгия до Египет и Либия. На три континента различни хора са се кланяли на мистичното божество облечено с тракийски дрехи.
Йожен Дьолакроа изобразява МариАна в неговата картина Свободата излиза на барикадата - пак тая Свобода с фригийска шапчица.
Ето отново тая същата френска Мариан с ... червена фригийска шапчица на главата си...Къде още сме виждали такава бойна жена с открита една гръд - разбира се, при АМАЗОНКИТЕ.
Йожен Дьолакроа изобразява МариАна в неговата картина Свободата излиза на барикадата - пак тая Свобода с фригийска шапчица.
Ето отново тая същата френска Мариан с ... червена фригийска шапчица на главата си...Къде още сме виждали такава бойна жена с открита една гръд - разбира се, при АМАЗОНКИТЕ.
Произходът на бог Митра може да се проследи около 2000 години преди н.е. Митра е синът на бога-слънце, пратен на Земята да направлява битката срещу злото и да бъде спасителят на света. Жертва себе си, за да изкупи греховете на човешкия род. Слизайки в подземния свят, побеждава смъртта и възкръсва към живота след три дена. Това става в неделя, която се счита за негов свят ден.
Митра и Гаруда 
Орфей с враната, Гаруда (вестоносеца) и фригийската шапчица!
Тази шапка не е само някакъв си аксесоар. Тя съдържа в себе си дълбок мистериен смисъл. Такава съща шапка, според Платон, са носели кралете на Атлантида, когато са извършвали ритуални убивания на бик и са пиели кръвта му от съдове от бяло злато.
Тази шапка не е само някакъв си аксесоар. Тя съдържа в себе си дълбок мистериен смисъл. Такава съща шапка, според Платон, са носели кралете на Атлантида, когато са извършвали ритуални убивания на бик и са пиели кръвта му от съдове от бяло злато.
Тук върху бика е върховният Бог Бал /Вал, Вил, Велес, Волос/, наречен още Юпитер.Това в лявата му ръка прилича на ваджра.Тракийското наименование е варджара /вард-жара, в смисъл пазене чрез огън; огнен пазител или споменавания в приказките и библията огнен меч, ползван от древните жреци или ангелите/.
Бикът присъства неотменно в символиката и при Митра. Както и змията... Тя не е просто символ на някакво си хтонично божество, което като един лишен от крилете си Дракон, само оплаква миналото си величие. Змията е Кундалини - онази мощна енергия, която сега виждаме да обкичва главата на Митра под формата на тази фригийска шапка. Митра не е име на бог, а своебразно прозвище, давано при посвещаването в мистериите на Героя, сключил договор със Слънцето. Тази шапка се връчва на Героя от боговете и се носи от него като награда. Всеки един заслужил с дела това прозвище, носи на главата си такава шапка. Тя олицетворява тази енергия, която, вече активирана, ляга на челото на Героя като символ на онази тайнствена сила, способна да добие енергията на камъка, да даде раждането на Бог, която е символичен израз на lapis"a, на алхимическото злато, Aurum Pota-bile, което може да се пие и което дарява Вечен Живот. Тя е сома, хаома, Anna Perenis, квинтессенцията, философският елексир. В нашите народни приказки, където се разказва как Героят изстисква вода от камъка, се говори точно за това...
Името Митра от санскрит се превежда като добър другар, верен приятел, сигурен партньор. Митра е всеки един месия на Слънцето, сключил договор между него и себе си, всеки един вестител на Светлината и защитник на Свободата. Митра е Героят, обрекъл себе си и посветил се на Непобедимото Слънце, с което се е слял. От посвещаването в Мистериите на Митра произлиза и ръкуването с дясната ръка като символичен израз на партньорство и на приятелски поздрав. Нито гърците, нито римляните, нито египтяните имат подобен поздрав, защото inctio dextrarum произлиза от култа към месията Митра. Инициаторът - Pater sacrum, mystagogus, посветителят е приветствал по този начин адепта, хелиодрома, инфантът, който се готви да се превърне в Герой или Митра и да сключи пакта със Слънцето.
Защото Митра е нищо друго, освен върховна степен на посвещение в Мистериите на Светлината - шестата поредна е хелиодромус - вестителят на Слънцето и има за атрибути факела и ореола от лъчите, а седмата - последна степен - Отец/Патер - фригийската шапка.
Бикът присъства неотменно в символиката и при Митра. Както и змията... Тя не е просто символ на някакво си хтонично божество, което като един лишен от крилете си Дракон, само оплаква миналото си величие. Змията е Кундалини - онази мощна енергия, която сега виждаме да обкичва главата на Митра под формата на тази фригийска шапка. Митра не е име на бог, а своебразно прозвище, давано при посвещаването в мистериите на Героя, сключил договор със Слънцето. Тази шапка се връчва на Героя от боговете и се носи от него като награда. Всеки един заслужил с дела това прозвище, носи на главата си такава шапка. Тя олицетворява тази енергия, която, вече активирана, ляга на челото на Героя като символ на онази тайнствена сила, способна да добие енергията на камъка, да даде раждането на Бог, която е символичен израз на lapis"a, на алхимическото злато, Aurum Pota-bile, което може да се пие и което дарява Вечен Живот. Тя е сома, хаома, Anna Perenis, квинтессенцията, философският елексир. В нашите народни приказки, където се разказва как Героят изстисква вода от камъка, се говори точно за това...
Името Митра от санскрит се превежда като добър другар, верен приятел, сигурен партньор. Митра е всеки един месия на Слънцето, сключил договор между него и себе си, всеки един вестител на Светлината и защитник на Свободата. Митра е Героят, обрекъл себе си и посветил се на Непобедимото Слънце, с което се е слял. От посвещаването в Мистериите на Митра произлиза и ръкуването с дясната ръка като символичен израз на партньорство и на приятелски поздрав. Нито гърците, нито римляните, нито египтяните имат подобен поздрав, защото inctio dextrarum произлиза от култа към месията Митра. Инициаторът - Pater sacrum, mystagogus, посветителят е приветствал по този начин адепта, хелиодрома, инфантът, който се готви да се превърне в Герой или Митра и да сключи пакта със Слънцето.
Защото Митра е нищо друго, освен върховна степен на посвещение в Мистериите на Светлината - шестата поредна е хелиодромус - вестителят на Слънцето и има за атрибути факела и ореола от лъчите, а седмата - последна степен - Отец/Патер - фригийската шапка.
Статуетка на Озирис
Митра е и Озирис, Дионис, Аполон, Сабазий (което означава Свободен).Херодот загатва, че Митра е и име на Афродита...
Митра е и Озирис, Дионис, Аполон, Сабазий (което означава Свободен).Херодот загатва, че Митра е и име на Афродита...
Седемте степени на посвещение са: гарван, нимфа, боец, лъв, персиец, Слънценосец/Вестител на Слънцето (Heliodromus) и Отец/Патер.
Сред многото названия са: „Истината”, „Светлината”, „Добрия пастир”. Името на Митра царяло болните и правило чудеса. Той можел да даде милосърдие и вечен живот, а на последователите си вдъхвал надежда. На него принадлежат думите: „Този, който не яде от тялото ми и не пие кръвта ми, така че да е едно с Мен и Аз едно с него, никога няма да бъде спасен”, затова неговите последователи правели обреди с хляб и вино. Митрейците също се кръщавали точно както християните, само че вместо вода използвали биволска кръв.
Малко след зимното слънцестоене се провеждал фестивал на 25-ти декември, който празнувал раждането на Митра. Рождението му станало в пещера, където го посетили пастири и дарили с подаръци. Преди да умре, Митра направил последна вечеря с 12 свои ученици, а проливайки кръвта си и възкръсвайки, той избавя човечеството от греха. Митра проповядва за апокалипсис, ден на възмездие, когато мъртвите ще бъдат върнати към живот, а самият той ще дойде на Земята за втори път и окончателно ще победи злото.
Сет: е противникът на светлината и господар на мрака, на всичко което гори и поглъща. В по-късни периоди, той е отъждествяван с гръцкия дух Тифон, който имал тяло на змей. Името на Сет по-късно се превръща в Сетхен (ясно прилича на английското Сейтан).
Хор: този древно-египетски бог е роден около 2000 години преди н.е. от девствената Изида. Появява се звезда в небето, която известява за неговото рождение. Смятан е за бого-човек, цар, на когото е отредено земното царство. Хор е кръстен, когато е 30 годишен, с вода от Ануп Кръстител. Имал е 12 последователи-ученици. Отнесен е от Сет на възвишение (хълм), където двамата водят битка. По-късно Хор съживява баща си Озирис, убит от Сет, в чест на което започват тържества, на чието място се празнува днешен Великден.
В египетската религия, единният бог има три проявления или форми, които заедно изразяват неговата същност (Атум-бащата, Хор-сина и Ра-светия дух).
В нордическата митология Фриг е аналогът на Анахита - майката на Митра.Тракийският цар Один /главният бог при скандинавците и съпруг на Фриг/ е Ахура Мазда при иранците. Один означава Един, Първи сред боговете. И Один и Фриг са от така наречените богове АСИ.
Асар е и египетското име на Озирис. Ас Ар означава Голяма светлина. Ахура/Аура/ на гръцки Аврора/ Мазда е с абсолютно същото значение - Огромна аура/Голямо Сияние. И веднага правим аналога между светата троица Асар /Озирис/, Ахура, Один - Отецът-бог, Изида/Асир, Ашорет, Фриг - Богинята-Майка и техния син респективно Хор, Митра, а при скандинавците-Балдур.
Сред многото названия са: „Истината”, „Светлината”, „Добрия пастир”. Името на Митра царяло болните и правило чудеса. Той можел да даде милосърдие и вечен живот, а на последователите си вдъхвал надежда. На него принадлежат думите: „Този, който не яде от тялото ми и не пие кръвта ми, така че да е едно с Мен и Аз едно с него, никога няма да бъде спасен”, затова неговите последователи правели обреди с хляб и вино. Митрейците също се кръщавали точно както християните, само че вместо вода използвали биволска кръв.
Малко след зимното слънцестоене се провеждал фестивал на 25-ти декември, който празнувал раждането на Митра. Рождението му станало в пещера, където го посетили пастири и дарили с подаръци. Преди да умре, Митра направил последна вечеря с 12 свои ученици, а проливайки кръвта си и възкръсвайки, той избавя човечеството от греха. Митра проповядва за апокалипсис, ден на възмездие, когато мъртвите ще бъдат върнати към живот, а самият той ще дойде на Земята за втори път и окончателно ще победи злото.
Сет: е противникът на светлината и господар на мрака, на всичко което гори и поглъща. В по-късни периоди, той е отъждествяван с гръцкия дух Тифон, който имал тяло на змей. Името на Сет по-късно се превръща в Сетхен (ясно прилича на английското Сейтан).
Хор: този древно-египетски бог е роден около 2000 години преди н.е. от девствената Изида. Появява се звезда в небето, която известява за неговото рождение. Смятан е за бого-човек, цар, на когото е отредено земното царство. Хор е кръстен, когато е 30 годишен, с вода от Ануп Кръстител. Имал е 12 последователи-ученици. Отнесен е от Сет на възвишение (хълм), където двамата водят битка. По-късно Хор съживява баща си Озирис, убит от Сет, в чест на което започват тържества, на чието място се празнува днешен Великден.
В египетската религия, единният бог има три проявления или форми, които заедно изразяват неговата същност (Атум-бащата, Хор-сина и Ра-светия дух).
В нордическата митология Фриг е аналогът на Анахита - майката на Митра.Тракийският цар Один /главният бог при скандинавците и съпруг на Фриг/ е Ахура Мазда при иранците. Один означава Един, Първи сред боговете. И Один и Фриг са от така наречените богове АСИ.
Асар е и египетското име на Озирис. Ас Ар означава Голяма светлина. Ахура/Аура/ на гръцки Аврора/ Мазда е с абсолютно същото значение - Огромна аура/Голямо Сияние. И веднага правим аналога между светата троица Асар /Озирис/, Ахура, Один - Отецът-бог, Изида/Асир, Ашорет, Фриг - Богинята-Майка и техния син респективно Хор, Митра, а при скандинавците-Балдур.
Балдур/Балдр е син на главните нордически богове тракийците Один и Фриг и е олицетворявал Слънцето и светлината на деня - аналог на Аполон и Митра-богът на слънчевата/дневна светлина. Митра означава също и дневна светлина, изгрев. Бал - тази съставка в името на Бога-Слънце при скандинавците я имаме и при: Балгите=белгите=беласците =пеласгите.
Името беласи означава Бел Аси = Слънчеви Азове, Слънчеви Богове. Думата бал/бел/бял и сега я има в Българския език и означава бял, блестящ, светещ. Аси/ази/азера означава богове - азер - синове на Аза. Аз/Ас и сега се употребява като смисъл на бог. От думата аси/ази-богове идва и името Азия - територия на боговете. Бел Ас = Бял Бог. Ас и Аз е едно и също - божествено самосъзнание - божествена светлина.
Преди около хиляда и седемстотин години поклонниците на Митра са били повече отколкото тези на Христос. Благодарение на високата си популярност сред войниците на Римската Империя, култът към слънчевото божество преживява своя апогей. Всъщност не е имало особена разлика в добродетелите на митраизма и християнството. Това е станало причина за техния бърз синтез, денят на Митра –двадесет и пети декември, бива приет за дата на рождеството на Спасителя. Вярата в победата на доброто и светлината намират продължение в следването на Христовото учение, което проповядва любов и милосърдие както и митраизма...
Как и кога обаче се е зародил митраизма, кой е първия народ имащ култ към Митра, какво означава името на това божество? Повечето хора смятат митраизма за източна религия, Митра дори е обявен за ирански бог...дали е така обаче? Да оставим на страна различните мнения и да погледнем фактите.
Първото споменаване на бог Митра ( под името Митрасил) е станало не в Иран, или Индия, а в Мала Азия обитавана от траки още в най-дълбока древност. До нас е достигнал един древен документ – мирния договор между хетския цар Супилилиума и митанския владетел Шативаза. Текстът е датиран 1400-1380 пр. Христа (C.A.Wauters, Mithras, Anks-Hermes BV, 1985, p. 13). Митра (Митрасил) е почитан от митаните, които са били най-добрите бойци-колесничари и коневъдци (както и траките). При тях името на бога на слъцето е документирано повече от хиляда години по-рано отколкото в най-ранните санскритски и авестийски писания. Някои смятат, че митаните са индо-арийци, дошли в Мала Азия от Индия, но това е невъзможно защото нито по печатите на Мохенджо Даро, Лотал, Харапа, нито по скали и т.н. има изображения на коне, или пък са намерени останки от коне ( в периода 2100-1700 пр.Христа)...а както вече отбелязахме митаните (чийто бог е Митра) са конен народ и то един от най-силните за времето си. Не трябва да забравяме, че конят е опитомен в черноморските степи, а не в Индия. Пак в черноморските степи са най-ранните могилни погребения като тези на арийците... Най-ранното изображение на свастиката –арийски слънчев символ, е намерено в...България, Варненския некропол – пето хилядолетие преди Христа...
Известния езиковед Б. Хрозни отъждествява имената митани и меди (мидийци) в Ancient History of Western Asia, India and Crete, Artia, 1952, p.113. Това обяснава твърдението на К.Ваутерс, че името на Митра не е персийско, а принадлежи на медите (C.A.Wauters, Mithras, р,19). За този древен народ, от чиито среди произхожда великия Заратустра се знае твърде малко и поради това някои смятат медите за азиаци по произход. Това обаче не отговаря на истината, тези хора само са оказали културно и езиково влияние върху редица азиатски народи. Според Херодот старите перси са били покорени от медите в далечното минало ( История I-102). Като всеки подвластен народ дедите на иранците са взаимствали много неща от медите, на които по право принадлежи култа към Митра.
Нека видим чии роднини са медите. Плиний Стари свидетелства, че медите са предци на сарматите ( Естествена История, VI-v-19). Прокопий пък допълва, че сарматите принадлежат на семейството на гетите (История на Войните III-ii-2-3). Гетите обаче са тракийски народ, който през VII-ми век се свързва в съюз със своите близки роднини мизите (наречени още българи) и така независимостта на Дунавска България е извоювана.
За мнозина звучи странно, нали? Трудно е да се възприеме веднага, че ние имаме връзка със сарматите, а и с медите, чийто бог е Митра. Нека разгледаме обаче още едно свидетелство на Херодот. Бащата на историята твърди, че на север от река Дунав, чак до Адриатическия залив (днешна Словения) земите били обитавани от хора наречени сигини, те били от рода на медите и били облечени като тях
( История -V-9). В описания регион топонимите и хидронимите са обясними на тракийски език. Намиращите се на север от Дунав селища и реки като Руси Дава, Аки Дава, Бури Дава, Пата Виса, На Бари(с), са сродни на локализираните на юг от Дунав- Капи Дава, Бреге Дава, Виса, Темон Бари...Материалната култура от делтата на Дунава до Адриатическия залив е тракийска, погребенията също са от тракийски тип. Това е доказателство, че медите и произхождащите от тях сигини принадлежат на тракийската общност. Това, че някои тракийски племена са мигрирали в Азия не ги прави автоматично азиатци по произход.
Във Веда има Митра, който често върви заедно с Варуна - брат му и ги споменават заедно Митра-Варуна. Те са Деви и са божества, свързвани със Слънцето, макар в Индия да си имат Слънчев Бог, наречен Surya.Митра и Варуна владеят световните води. Митра контролира дълбините на океана, а Варуна по-горните части на океана, реките и бреговете. Освен това за Митра са свойствени изгрева и деня, който се издига от морето, а Варуна се свързва със залеза и нощта, които потъват под неговата повърхност.
Митра-Варуна са изобразявани като седнали един до друг в златна колесница, водена от седем лебеда.
Смята се, че Митра и Варуна поддържат небето и земята с техните обширни океански води.
Да се върнем на Митра и да разгледаме по-подробно особеностите около него. В договора на Шативаза и Супилилиума се споменават и други богове, а именно Варуна. В “Риг Веда” Митра е почти винаги заедно с Варуна, говори се даже за Митра-Варуна. В двадесет и четири песни на “Риг Веда” Митра е споменат заедно с Варуна, и един път сам ( H.W. Obbink, Cybele, Isis, Mithras, De Erven F.Bon N.V. 1965, p. 95-96). За името на Варуна са правени много спекулации, свързват го с дъжда, водата, покритие...но забравят, че се касае за аспект на слънцето. Варуна се обяснява прекрасно със старобългарската дума ВАРЪ – жега, горещина. Жегата и горещината пасват съвсем логично на слънцето. Наставката УНА във Варуна е също наша, тя отговаря на УНЪ в Гостунъ (стар български княз), среща се също и в български лични имена като Баткун, Благун, Драгун, Славун, Добрун, Перун, Ярун, Белуна, Братуна...Виждаме, че не само етимологията, но и морфологията на името Варуна са български.
Какво би било тълкуването на името на Митра тогава...то трябва също да отговаря на някакво качество на слънцето понеже както Митра, така и Варуна са имена, аспекти на слънцето. Името Митра означава светлия, чистия и е изведено от старобългарските думи МЫТИ – мия, правя чист, почиствам, МЫТО-награда, дар, заплащане ...в злато – сияен метал( мидха е индо-арийската дума за награда, заплащане). Абсолютно същата семантика притежава и едно друго индо-арийско име на слънцето - Читра Аркис. Читра означава чист, сияен, светъл, а аркис отговаря на яркост.
Митра е едно от най-древните тракийски имена на слънцето. Не случайно този бог се изобразява с тракийски дрехи, такива каквито са носили гетите и фригите, които са почитали божеството на светлината под името Митра Бата - Господаря Митра. (фригийски надпис Nphr. – 48).
Следва да се отговори на въпроса – След като Митра е по произход тракийско божество как култа към него попада в Персия и Индия? Отговора е лесен, има доста исторически извори свидетелстващи за тракийски поход към Индия. Старите автори Филострат, Еврипид, Хигиний, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Ноний, Плиний и др. говорят за това. Ариан дори приписва на тракиеца Дионис създаването на индийската цивилизация, като добавя, че Дионис дал и религия на индийците. Религията на индийците е запечатана във Ведите където са споменати Митра и Варуна. (Обърнете внимание, че веда е тъждествено на старобългарската ведь-знание).
От Херодот пък знаем, че медите ( сродни на тракийските гети) са покорили персите в древността и са ги повлияли значително. Персийската сатрапска система на управление била взаимствана от медите ( История – I- 134).Ето, никак не е трудно да се обясни как вярата в древното тракийско божество попада сред перси и индийци.
Някои ще попитат -Защо тогава Митра не е известен като тракийски бог? В интерес на истината и археолози, и езиковеди знаят прекрасно, че Митра е тракийски бог, знае се много добре, че фригите са почитали слънцето под името Митра Бата. Името на тракийския бог се чете пределно ясно на надпис Nphr. – 48. Епитетът Бата обаче май е неудобен за някои личности понеже показва връзка с българските лични имена Бат, Бато, Батой..( Бат Баян означава господаря Баян). Премълчаването на тези изключително важни подробности определено не е научен метод. С укриването на тези данни се създава една изкривена и неверна историческа картина...
Има и други фактори допринесли за слабата известност на факта, че траките са почитали Митра много преди римляните, и др. европейски народи. Не трябва да забравяме, че култа към Непобедимото Слънце първоначално не е бил всенародна религия, а мистерия предназначена за ограничен брой хора. Това е основната причина да се знае твърде малко за ранното почитане на Митра в Тракия. Всъщност на Софокъл е било известно, че слънцето е върховен тракийски бог ( Д.Попов, Гръцките интелектуалци и Тракийския свят, Издат. Лик, София, 2010, стр.98)...По неизвестни причини по-късните автори премълчават това...
Ето и нещо друго, през V-ти век преди Христа Херодот смята, че траките имат малко богове: Арес, Дионис, Артемида и Хермес (История, IV-7). Благодарение на посветителски надписи, а и сведения на други стари автори става ясно, че предците ни са почитали много други божества. Според Владимир Георгиев до втората половина на 20-ти век са изследвани около 160 тракийски теонима.( V.Georgiev, La Religion Thrace, Noi Tracii, XII-104-105, Iulie –Aug. 1983, s. 9-14). Тези данни показват колко малко са знаели гърци, римляни и др. за религията на нашите предци. Напълно естествено е, че след като култа към Митра е бил мистерия, той е останал дълго време незабелязан.
Още един пример може да се даде със Сбелсурд. Херодот изобщо не споменава този тракийски бог, Тукидит, Страбон, Плиний, Мела също не са го забелязали, но е факт, че Сбелсурд е тракийско божество, чийто култ е преминал дори при келтите (A.Holder, Altkeltischer Sprachschatz- Belsurdos).
Влиянието на траките върху европейските народи е огромно. Тракийските Арес, Дионис, Атис, Бендида, Кибела, Земела, Сбелсурд, Берекинтия са почитани от гърци, римляни, етруски и келти. Иполит дори твърди, че религията на келтските друиди е основана върху учението на тракиеца Залмоксис. Щом толкова много тракийски божества, а и доктрини са били приети от други народи, то какво пречи Митра да е бил приет от перси и индийци?
Всеки непредубеден изследовател би определил Митра за древно тракийско божество, чийто култ е приет от индийци и перси благодарение на тракийските миграции в Средна Азия.
1.Имаме исторически извори за тракийски поход към земите на перси и индийци.
2.Има историческо свидетелство, за това, че траки дават религия на индийците.
3.Има исторически извор за това, че принадлежащите на тракийската общност меди са повлияли персите.
4.Съществуват археологически находки от Средна Азия имащи прототипи в Тракия. Това показва, че историческите извори отговарят на истината.
5.Името на Митра не е персийско, а медийско, този народ пък е сроден на траките.
6.Митра е представян като тракиец, облечен е с тракийски дрехи.
7.Траките го почитат под името Митра Бата, като частицата бата означава господар.
8.В митраистките мистерии се жертва бик, а при персите това е нещо непознато. За сметка на това тракийските култове познават тавроктонията.
9.Софокъл свидетелства за това, че слънцето е върховния бог на траките.
В допълнение:
-Изразът "Нека бъде светлина" е откраднат от тиванска епика на сътворението.
-Процесът на Сътворението е откраднат от Египетското сътворение. Яхве се слага на мястото на египетската Пта.
-Персонажите на Адам и Ева са откраднати от египетските Геб и Нут.
-Произходът на Ева от реброто на Адам е откраднат от епика на Енки.
-Падението на Адам и Ева и загуба на безсмъртието са откраднати от месопотамска история на Адапа.
-Непорочното зачатие на Дева Мария и раждането на Исус в пещера е откраднато от това на Изида и раждането на Хор.
-Рождението на Христос е откраднато и от рожденията на Митра, Озирис, Дионис и Адонис, които са също на 25-ти Декември.
-Персонажите на Кайн, Авел и Сет са откраднати от Озирис, Хор и Сет.
-Конфликтът между Кайн и Авел е откраднат от този между Сет и Озирис, а понататъчното развитие на историята- от шумерските Думузу и Енкимду.
-Самсон е откраднат от Херакъл, а ослепяването му- от Едипт.
-Спускането на "небесна стълба" е откраднато от египетската приказка за Ре-Херакте.
- Историята за Якоб и стълбата е открадната от Египетски погребални ритуали за покойния цар.
-В зависимост от възрастта му, персонажът на Моисей е откраднат от:
цар Саргон- рождението и изоставянето му в реката
лутането в пустинята е базирано на Бакхус, както се разбира от Химни на Орфей
- 40те години в пустинята са откраднати от битката между Сет и Хор, която продължава в пустинята 40 дни и 40 нощи
-Ной е откраднат от шумерския Зиусудра.
-Нимрод е откраднат от египетския фараон Сезострис.
-Исаак е откраднат от индуския Рохита- синът на цар Харискандра.
-Дванайсетте племена на Израел както и дванайсетте ученици на Христос са базирани върху дванайсетте знака на зодиака.
- Персонажите на Лот и жена му са откраднати от Орфей и Евридика.
-Якоб и Исай са откраднати от Хор и Сет.
-10-те божи заповеди са откраднати от тези на Хамураби; Яхве се поставя на мястото на шумерския бог на слънцето Шамаш (познат и като Азазел) и Ишкур. Ясно личат и паралели с египетската Книга на мъртвите.
-Битката между Давид и Голиат е открадната от тази между Тор и Рунгнир (Тор хвърля чука си, удряйки Рунгнир в челото).
-Книга на поговорките и писанията на Еклесиаст са откраднати от египетските учения на Пта-Хотеп.
-Девствената Дева Мария е открадната от Астарот.
-Йоан Кръстител е откраднат от Ануп (кръщелникът на Хор). И двамата биват обезаглавени.
-Юда е откраднат от Сет.
-Матей е откраднат от Тот.
-Тома от Тамуз.
-Думите на Исус: "Този, който не яде от тялото ми и не пие кръвта ми, така че да е едно с Мен и Аз едно с него, никога няма да бъде спасен"- всъщност са думи, гравирани на храм в чест на соларния бог Митра.
-Около 1000 години преди Исус, наричан "Бог пастир", "Светлината на света" и правещ ритуални обреди с вино и хляб, е персийският бог Митра.
-Християнският кръст е срещан като символ хиляди години преди християните да го "заемат".
-Стотици години преди Исус, бог Дионис/Рама е заченат непорочно. Пътувал е с учениците си, проповядвайки и вършейки чудеса, включително и превръщането на вода във вино. Среща гнева на религиозните власти, защото се наричал "син божий". Позволява да бъде заловен и е екзекутиран като бива разпънат, за да възкръсне от гроба след 3 дена.
Името беласи означава Бел Аси = Слънчеви Азове, Слънчеви Богове. Думата бал/бел/бял и сега я има в Българския език и означава бял, блестящ, светещ. Аси/ази/азера означава богове - азер - синове на Аза. Аз/Ас и сега се употребява като смисъл на бог. От думата аси/ази-богове идва и името Азия - територия на боговете. Бел Ас = Бял Бог. Ас и Аз е едно и също - божествено самосъзнание - божествена светлина.
Преди около хиляда и седемстотин години поклонниците на Митра са били повече отколкото тези на Христос. Благодарение на високата си популярност сред войниците на Римската Империя, култът към слънчевото божество преживява своя апогей. Всъщност не е имало особена разлика в добродетелите на митраизма и християнството. Това е станало причина за техния бърз синтез, денят на Митра –двадесет и пети декември, бива приет за дата на рождеството на Спасителя. Вярата в победата на доброто и светлината намират продължение в следването на Христовото учение, което проповядва любов и милосърдие както и митраизма...
Как и кога обаче се е зародил митраизма, кой е първия народ имащ култ към Митра, какво означава името на това божество? Повечето хора смятат митраизма за източна религия, Митра дори е обявен за ирански бог...дали е така обаче? Да оставим на страна различните мнения и да погледнем фактите.
Първото споменаване на бог Митра ( под името Митрасил) е станало не в Иран, или Индия, а в Мала Азия обитавана от траки още в най-дълбока древност. До нас е достигнал един древен документ – мирния договор между хетския цар Супилилиума и митанския владетел Шативаза. Текстът е датиран 1400-1380 пр. Христа (C.A.Wauters, Mithras, Anks-Hermes BV, 1985, p. 13). Митра (Митрасил) е почитан от митаните, които са били най-добрите бойци-колесничари и коневъдци (както и траките). При тях името на бога на слъцето е документирано повече от хиляда години по-рано отколкото в най-ранните санскритски и авестийски писания. Някои смятат, че митаните са индо-арийци, дошли в Мала Азия от Индия, но това е невъзможно защото нито по печатите на Мохенджо Даро, Лотал, Харапа, нито по скали и т.н. има изображения на коне, или пък са намерени останки от коне ( в периода 2100-1700 пр.Христа)...а както вече отбелязахме митаните (чийто бог е Митра) са конен народ и то един от най-силните за времето си. Не трябва да забравяме, че конят е опитомен в черноморските степи, а не в Индия. Пак в черноморските степи са най-ранните могилни погребения като тези на арийците... Най-ранното изображение на свастиката –арийски слънчев символ, е намерено в...България, Варненския некропол – пето хилядолетие преди Христа...
Известния езиковед Б. Хрозни отъждествява имената митани и меди (мидийци) в Ancient History of Western Asia, India and Crete, Artia, 1952, p.113. Това обяснава твърдението на К.Ваутерс, че името на Митра не е персийско, а принадлежи на медите (C.A.Wauters, Mithras, р,19). За този древен народ, от чиито среди произхожда великия Заратустра се знае твърде малко и поради това някои смятат медите за азиаци по произход. Това обаче не отговаря на истината, тези хора само са оказали културно и езиково влияние върху редица азиатски народи. Според Херодот старите перси са били покорени от медите в далечното минало ( История I-102). Като всеки подвластен народ дедите на иранците са взаимствали много неща от медите, на които по право принадлежи култа към Митра.
Нека видим чии роднини са медите. Плиний Стари свидетелства, че медите са предци на сарматите ( Естествена История, VI-v-19). Прокопий пък допълва, че сарматите принадлежат на семейството на гетите (История на Войните III-ii-2-3). Гетите обаче са тракийски народ, който през VII-ми век се свързва в съюз със своите близки роднини мизите (наречени още българи) и така независимостта на Дунавска България е извоювана.
За мнозина звучи странно, нали? Трудно е да се възприеме веднага, че ние имаме връзка със сарматите, а и с медите, чийто бог е Митра. Нека разгледаме обаче още едно свидетелство на Херодот. Бащата на историята твърди, че на север от река Дунав, чак до Адриатическия залив (днешна Словения) земите били обитавани от хора наречени сигини, те били от рода на медите и били облечени като тях
( История -V-9). В описания регион топонимите и хидронимите са обясними на тракийски език. Намиращите се на север от Дунав селища и реки като Руси Дава, Аки Дава, Бури Дава, Пата Виса, На Бари(с), са сродни на локализираните на юг от Дунав- Капи Дава, Бреге Дава, Виса, Темон Бари...Материалната култура от делтата на Дунава до Адриатическия залив е тракийска, погребенията също са от тракийски тип. Това е доказателство, че медите и произхождащите от тях сигини принадлежат на тракийската общност. Това, че някои тракийски племена са мигрирали в Азия не ги прави автоматично азиатци по произход.
Във Веда има Митра, който често върви заедно с Варуна - брат му и ги споменават заедно Митра-Варуна. Те са Деви и са божества, свързвани със Слънцето, макар в Индия да си имат Слънчев Бог, наречен Surya.Митра и Варуна владеят световните води. Митра контролира дълбините на океана, а Варуна по-горните части на океана, реките и бреговете. Освен това за Митра са свойствени изгрева и деня, който се издига от морето, а Варуна се свързва със залеза и нощта, които потъват под неговата повърхност.
Митра-Варуна са изобразявани като седнали един до друг в златна колесница, водена от седем лебеда.
Смята се, че Митра и Варуна поддържат небето и земята с техните обширни океански води.
Да се върнем на Митра и да разгледаме по-подробно особеностите около него. В договора на Шативаза и Супилилиума се споменават и други богове, а именно Варуна. В “Риг Веда” Митра е почти винаги заедно с Варуна, говори се даже за Митра-Варуна. В двадесет и четири песни на “Риг Веда” Митра е споменат заедно с Варуна, и един път сам ( H.W. Obbink, Cybele, Isis, Mithras, De Erven F.Bon N.V. 1965, p. 95-96). За името на Варуна са правени много спекулации, свързват го с дъжда, водата, покритие...но забравят, че се касае за аспект на слънцето. Варуна се обяснява прекрасно със старобългарската дума ВАРЪ – жега, горещина. Жегата и горещината пасват съвсем логично на слънцето. Наставката УНА във Варуна е също наша, тя отговаря на УНЪ в Гостунъ (стар български княз), среща се също и в български лични имена като Баткун, Благун, Драгун, Славун, Добрун, Перун, Ярун, Белуна, Братуна...Виждаме, че не само етимологията, но и морфологията на името Варуна са български.
Какво би било тълкуването на името на Митра тогава...то трябва също да отговаря на някакво качество на слънцето понеже както Митра, така и Варуна са имена, аспекти на слънцето. Името Митра означава светлия, чистия и е изведено от старобългарските думи МЫТИ – мия, правя чист, почиствам, МЫТО-награда, дар, заплащане ...в злато – сияен метал( мидха е индо-арийската дума за награда, заплащане). Абсолютно същата семантика притежава и едно друго индо-арийско име на слънцето - Читра Аркис. Читра означава чист, сияен, светъл, а аркис отговаря на яркост.
Митра е едно от най-древните тракийски имена на слънцето. Не случайно този бог се изобразява с тракийски дрехи, такива каквито са носили гетите и фригите, които са почитали божеството на светлината под името Митра Бата - Господаря Митра. (фригийски надпис Nphr. – 48).
Следва да се отговори на въпроса – След като Митра е по произход тракийско божество как култа към него попада в Персия и Индия? Отговора е лесен, има доста исторически извори свидетелстващи за тракийски поход към Индия. Старите автори Филострат, Еврипид, Хигиний, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Ноний, Плиний и др. говорят за това. Ариан дори приписва на тракиеца Дионис създаването на индийската цивилизация, като добавя, че Дионис дал и религия на индийците. Религията на индийците е запечатана във Ведите където са споменати Митра и Варуна. (Обърнете внимание, че веда е тъждествено на старобългарската ведь-знание).
От Херодот пък знаем, че медите ( сродни на тракийските гети) са покорили персите в древността и са ги повлияли значително. Персийската сатрапска система на управление била взаимствана от медите ( История – I- 134).Ето, никак не е трудно да се обясни как вярата в древното тракийско божество попада сред перси и индийци.
Някои ще попитат -Защо тогава Митра не е известен като тракийски бог? В интерес на истината и археолози, и езиковеди знаят прекрасно, че Митра е тракийски бог, знае се много добре, че фригите са почитали слънцето под името Митра Бата. Името на тракийския бог се чете пределно ясно на надпис Nphr. – 48. Епитетът Бата обаче май е неудобен за някои личности понеже показва връзка с българските лични имена Бат, Бато, Батой..( Бат Баян означава господаря Баян). Премълчаването на тези изключително важни подробности определено не е научен метод. С укриването на тези данни се създава една изкривена и неверна историческа картина...
Има и други фактори допринесли за слабата известност на факта, че траките са почитали Митра много преди римляните, и др. европейски народи. Не трябва да забравяме, че култа към Непобедимото Слънце първоначално не е бил всенародна религия, а мистерия предназначена за ограничен брой хора. Това е основната причина да се знае твърде малко за ранното почитане на Митра в Тракия. Всъщност на Софокъл е било известно, че слънцето е върховен тракийски бог ( Д.Попов, Гръцките интелектуалци и Тракийския свят, Издат. Лик, София, 2010, стр.98)...По неизвестни причини по-късните автори премълчават това...
Ето и нещо друго, през V-ти век преди Христа Херодот смята, че траките имат малко богове: Арес, Дионис, Артемида и Хермес (История, IV-7). Благодарение на посветителски надписи, а и сведения на други стари автори става ясно, че предците ни са почитали много други божества. Според Владимир Георгиев до втората половина на 20-ти век са изследвани около 160 тракийски теонима.( V.Georgiev, La Religion Thrace, Noi Tracii, XII-104-105, Iulie –Aug. 1983, s. 9-14). Тези данни показват колко малко са знаели гърци, римляни и др. за религията на нашите предци. Напълно естествено е, че след като култа към Митра е бил мистерия, той е останал дълго време незабелязан.
Още един пример може да се даде със Сбелсурд. Херодот изобщо не споменава този тракийски бог, Тукидит, Страбон, Плиний, Мела също не са го забелязали, но е факт, че Сбелсурд е тракийско божество, чийто култ е преминал дори при келтите (A.Holder, Altkeltischer Sprachschatz- Belsurdos).
Влиянието на траките върху европейските народи е огромно. Тракийските Арес, Дионис, Атис, Бендида, Кибела, Земела, Сбелсурд, Берекинтия са почитани от гърци, римляни, етруски и келти. Иполит дори твърди, че религията на келтските друиди е основана върху учението на тракиеца Залмоксис. Щом толкова много тракийски божества, а и доктрини са били приети от други народи, то какво пречи Митра да е бил приет от перси и индийци?
Всеки непредубеден изследовател би определил Митра за древно тракийско божество, чийто култ е приет от индийци и перси благодарение на тракийските миграции в Средна Азия.
1.Имаме исторически извори за тракийски поход към земите на перси и индийци.
2.Има историческо свидетелство, за това, че траки дават религия на индийците.
3.Има исторически извор за това, че принадлежащите на тракийската общност меди са повлияли персите.
4.Съществуват археологически находки от Средна Азия имащи прототипи в Тракия. Това показва, че историческите извори отговарят на истината.
5.Името на Митра не е персийско, а медийско, този народ пък е сроден на траките.
6.Митра е представян като тракиец, облечен е с тракийски дрехи.
7.Траките го почитат под името Митра Бата, като частицата бата означава господар.
8.В митраистките мистерии се жертва бик, а при персите това е нещо непознато. За сметка на това тракийските култове познават тавроктонията.
9.Софокъл свидетелства за това, че слънцето е върховния бог на траките.
В допълнение:
-Изразът "Нека бъде светлина" е откраднат от тиванска епика на сътворението.
-Процесът на Сътворението е откраднат от Египетското сътворение. Яхве се слага на мястото на египетската Пта.
-Персонажите на Адам и Ева са откраднати от египетските Геб и Нут.
-Произходът на Ева от реброто на Адам е откраднат от епика на Енки.
-Падението на Адам и Ева и загуба на безсмъртието са откраднати от месопотамска история на Адапа.
-Непорочното зачатие на Дева Мария и раждането на Исус в пещера е откраднато от това на Изида и раждането на Хор.
-Рождението на Христос е откраднато и от рожденията на Митра, Озирис, Дионис и Адонис, които са също на 25-ти Декември.
-Персонажите на Кайн, Авел и Сет са откраднати от Озирис, Хор и Сет.
-Конфликтът между Кайн и Авел е откраднат от този между Сет и Озирис, а понататъчното развитие на историята- от шумерските Думузу и Енкимду.
-Самсон е откраднат от Херакъл, а ослепяването му- от Едипт.
-Спускането на "небесна стълба" е откраднато от египетската приказка за Ре-Херакте.
- Историята за Якоб и стълбата е открадната от Египетски погребални ритуали за покойния цар.
-В зависимост от възрастта му, персонажът на Моисей е откраднат от:
цар Саргон- рождението и изоставянето му в реката
лутането в пустинята е базирано на Бакхус, както се разбира от Химни на Орфей
- 40те години в пустинята са откраднати от битката между Сет и Хор, която продължава в пустинята 40 дни и 40 нощи
-Ной е откраднат от шумерския Зиусудра.
-Нимрод е откраднат от египетския фараон Сезострис.
-Исаак е откраднат от индуския Рохита- синът на цар Харискандра.
-Дванайсетте племена на Израел както и дванайсетте ученици на Христос са базирани върху дванайсетте знака на зодиака.
- Персонажите на Лот и жена му са откраднати от Орфей и Евридика.
-Якоб и Исай са откраднати от Хор и Сет.
-10-те божи заповеди са откраднати от тези на Хамураби; Яхве се поставя на мястото на шумерския бог на слънцето Шамаш (познат и като Азазел) и Ишкур. Ясно личат и паралели с египетската Книга на мъртвите.
-Битката между Давид и Голиат е открадната от тази между Тор и Рунгнир (Тор хвърля чука си, удряйки Рунгнир в челото).
-Книга на поговорките и писанията на Еклесиаст са откраднати от египетските учения на Пта-Хотеп.
-Девствената Дева Мария е открадната от Астарот.
-Йоан Кръстител е откраднат от Ануп (кръщелникът на Хор). И двамата биват обезаглавени.
-Юда е откраднат от Сет.
-Матей е откраднат от Тот.
-Тома от Тамуз.
-Думите на Исус: "Този, който не яде от тялото ми и не пие кръвта ми, така че да е едно с Мен и Аз едно с него, никога няма да бъде спасен"- всъщност са думи, гравирани на храм в чест на соларния бог Митра.
-Около 1000 години преди Исус, наричан "Бог пастир", "Светлината на света" и правещ ритуални обреди с вино и хляб, е персийският бог Митра.
-Християнският кръст е срещан като символ хиляди години преди християните да го "заемат".
-Стотици години преди Исус, бог Дионис/Рама е заченат непорочно. Пътувал е с учениците си, проповядвайки и вършейки чудеса, включително и превръщането на вода във вино. Среща гнева на религиозните власти, защото се наричал "син божий". Позволява да бъде заловен и е екзекутиран като бива разпънат, за да възкръсне от гроба след 3 дена.
цитати от .sparotok.blog.bg/
Възстановка на митреум (храм на митра)
Дионисиева жрица, майка на родения в тракийския град Пела Александър Велики, жената с много имена: Митрала, Олимпиада, Стартоника...получавани при всяко ново духовно посвещение.
Корените на розенкройцерите са в Тракия, а на илюминатите в Египет. Орфиците имат Музей, а крадците имат моше=мойсей. Музей е пазител на скрижалите на Орфей и автор на химни и пророчества, моше получава скрижалите си от един облак . С други думи илюминати крадът част от знанията на херметиците с цел да ги ползват за собствена облага за сметка на останалите живи същества. Тогава знанията бяха разделени и скрити на седем места и седем бяха избрани за пазители. Един от тези пазители бил Ашока цар на северозападна Индия от династията Сакя, който основал Братството от Хималаите. Също така символ на това Братство на херметиците е и дракона. Двуглав дракон благодарениещ дуалноста във вселената и седмоглав благодарениещ равнинната във това вселена. Този дракон е пазител на яйцето в гнездото, на върха на дървото, където го мъти орлица. Корените стигат чак до мътилката на първичния океан, клоните опират в трона на тримата, които са един. Ако се разтърсите особено не в чуждоземни писатели, а в нашите собствени поверия и митове ще откриете предостатъчно връзки между траки, българи, богомили и розенкройцери. Тогава ще стане ясно защо са ни набелязали. Не е спечелил хубавите ни очи, а заради нещо, което имаме в себе си. Седем народа са херметици по съдба , Така да се каже поради това, че Пазителите са от тях. Името Розенкройц казва достатъчно. Главите са две но дракона е един. Анунаките воюват помежду си ползвайки хората като оръжие. Земно отражение на тази вечна борба е сблъсъкът между Пазителите и Отцепниците или крадците. Сравнението с игра на шах е най-подходящо. Съмнително е дали играчите си дават сметка, че пешките им са живи същества
В християнство с такива корени нещата са лесни..
Пророка Зороастър е роден в Урал, както е видно от откриването на "градовете държави", и преди всичко на известния Arkaim. Неговото учение се преподава като религия в Персия, като по този начин, обозначава началото на цикъла.
Следващото звено на тази верига свързва учението на Зороастър с религията на Христос. Именно Зороастър предсказа раждането на Спасителя. По посочения от него знак влъхвите с подаръци отидоха да посрещнат раждането на Христос. В Арабското Евангелие е казано: "Когато Исус, нашия Господ, който е роден във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирод, маги от изток пристигнаха в Ерусалим, както беше предсказано от Заратустра."
Сирийския-несториански митрополит Мар–Соломон, който е живял през XIII век. в книгата си за мистерии "Bee/Пчелата" дава доста подробно описание на прогнозите на Зороастър относно раждането на Христос,
"Предсказание Зарадошта за нашия Господ: когато той седеше при кладенеца в Хорине, той казал на учениците си: Слушайте, възлюбени мои деца, ще ви разкрия тайната на един велик цар, който ще дойде на света в последните времена.Virgin/Девата ще зачене и ще роди син. И народът на тази страна ще се бори с него, за да го погуби, но не успява. Тогава той ще бъде заловен и прикован на дървен кръст. И небесата и на земята ще жалеят за нея, както и родословието на народите ще плаче за него. Той ще слезе в дълбините на земята и от дълбините ще се изкачи до небето. Тогава той ще дойде с войските на леки и бели облаци в подхода, защото той е дете, което се заражда през "Словото" създател на всичко, което е ... семейството ми е то. Аз съм този, и той ми е. Той е в мен и аз съм в него. И като си дойде, големи знамения ще се явят в небето, и сиянието му ще надмине сияние на небето ... Трябва да бдите и не забравяйте това, което ви казах, и да чакате за предсказанието бдително. В края на краищата, вие първи трябва да видите идването на великия Цар. И когато звездата се издигне, изпратете посоланници да му поднесат подаръци да Му се поклоним ... И той и аз - ние сме един. "
По този начин, личността на Христос и Заратустра се сливат в една единствена божествена същност. Ако приемем, че религията на Зороастър дойде от Русия, и християнството дойде там като нова религия, то е ясно какво е религиозното възпитание на този затворен кръг, действащ на руския народ.
Има и други индикации, че християнството е продължение и развитие на учението на Заратустра. Освен това, с изключение на духовната връзка между двете религии, има връзка с един много реален процес на формиране на християнската църква и нейните традиции на митраизма. Като доказателство за това може да доведе до един откъс от Павел Глоба "Live Fire/Живия Огън"
"Зороастризма влияе на формирането и утвърждаването на християнството както косвено (чрез юдаизма), така и директно чрез религията на бог Митра за светлината, която е получила най-широко разпространение в дните на Римската империя. В първия век от н.е., митраизма като дъщерно дружество на зороастрийски религията е сериозен конкурент на християнството, като на Mitra се гледа като на спасител, сочейки на хората пътя към вечния живот. Много изследователи смятат, че рождения ден на Митра - 25 декември - беше рожденият ден на Христос именно поради паралелното съществуване на двете силни религиозни системи по едно време и на едно място. Сега почти никой не може да отрече влиянието на зороастризма, митраизма върххристиянството. Сред митраистките идеи, родствени с християнството, можем да отбележим, легендата на новородения Бог и овчари, които са дошли да се поклонят на новороденото, поръсването със светена вода, празнуването на неделята като ден на Бога, общението/причастие с хляб и вино, както и вярата във възнесението на Бог-човек към небето. Жреците на Митра, така както и християнски богослови, обещават възкресение и безсмъртие на душата.
Римската империя е била до голяма степен готова да приеме християнството, защото на нейната територия още сто години преди Христа са широко разпространени, философски и религиозни учения, пак от персийски произход и получили названието митраизъм в чест на древноарийския бог на слънчева светлина Митра . Митраизма е дете на зороастрийските религия, но в него до голяма степен са развити и есхатологичните възгледи, и Митра започва да се възприема и като мистичен спасител който ще дойде в края на времето, за да съди човечеството за грехове му. Близостта на митраизма и християнството е толкова очевидна, че някои изследователи имат смелоста да обявят прякото взаимстване от християнството на някои елементи на литургията и от мистериите на персийските божества.
Византия, като наследник на Рим, също не може да бъде свободена от влиянието на Персийската религиозната мисъл като основател на Константинопол - столицата на "Християнската империя". Константин Велики в младостта си беше Mithraists и върху монетите от неговото време много често се е появявал бог Митра Непобедимото Слънце (Deus Sol Invictus Mithra).
Близостта на ученията на митраизма и християнството определя многото общи компоненти за двете религии. Mитраистите виждаха в светлината на бога Митра и идването на Спасителя - спасител на човечеството. Християните виждат в Христос също Спасителя. Христос - Божият Син, и Митра - син на Бога. Христос е роден от девица, и Mитра е роден от девица. Дори коледни митове на митраисти и християни са много сходни - според легендата Митра е роден в пещера, а според една версия, първи разбрали за него овчари, а според друга версия - маги, които донесли божествени бебешки подаръци - злато и тамян. Евангелието не е легенда? Митра, както и Христос е посредник между хората и Бога. И Христос и Митра творят волята на Бога - Отец, който ги изпраща на земята, с единствената разлика, че Христос - Синът на Яхве и Митра - син на Ахура Мазда (имайте предвид, че древните перси идентифицирали тяхното върховно божество - Ахура Мазда с еврейския Бог Яхве, както Библията ясно показва).Земната мисия на Христос - борбата срещу дявола и слугите му, Mitra слиза на земята със същата цел, за съблазнителите, рояци от демони -поддръжници на Angra Manyu - за да ги победи. Но крайната победа над силите на мрака, според митраистките идеите, е възможна само в последния ден от съществуването на света, когато Mitra ще съди човечеството. Christian есхатологична традиция е много близка до гледната точка на поклонниците на персийски бог - християните също говорят за Второто пришествие и Страшния съд.
Mitra се възнесение на небето към престола на Ахура-Mazda в края на земната си мисия и Христос изпълнилил волята на Отца си, на земята, се връща на небето.
Дори и символиката на християнството и митраизма е изключително близка - и тук и там откриваме образа на кръста, с тази разлика, че Mитраистите са изобразявали кръста в кръг. Кръстът в кръга е древен слънчев символ, който може да се намери в много традиции. Митра - слънчево божество, и появата на кръста в неговата символика е доста обоснована, тъй като четирите ъгъла на кръста съответстват на четирите посоки на света по време на годишния път на Слънцето около Земята - двете равноденствия и две слънцестоенето. В християнството, кръста се е превърнал в символ на мъченичеството и страдание, но нещо от слънчевата символика си е все още там - светло Коледа се празнува по време на зимното слънцестоене - 25 декември. Раждането на Митра на 25 декември в най-тъмната нощ на годината, в тъмна пещера символизира раждането на светлина и надежда за предстояща поява на възраждането на природата след зимата, символичната смърт. Може би най-ранните християни, са влагали в космическия актна раждането на Исус Христ същото значение.
Кръст в кръг - символ на Митра - може да се види на сцените със свещената храна на Митра и богът на слънцето.Кръгъл обреден хляб, лежи пред Митра, рязрязан на четири части, очевидно, за по-удобно ядене, и указване на посоките на света. Хляба и сладко вино - светото причастие на митраистите - символизира блаженство в отвъдния живот в царството на доброто. Християнското тайнство също е създадено като спомен от Тайната вечеря на Исус Христос и апостолите. Ритуалната трапеза на митраистите също се явява символична репродукция на свещения празник на Митра и неговите помощници.
И до ден днешен, християнските духовници от висок ранг - епископи и архимандрити/или носят шапка, наречена Mitra, унаследено наследство от жреците на езическите божества, а митрополитите все още управляват столични епархии, което е най-доброто доказателство за жизнеността на идеите на митраизма. Обобщението на гореизложеното, относно връзката и близостта на двете водещи религиозни системи на Римската империя може да бъде описано с думите на Encyclopedia Britannica:
"Братски и демократичен дух на първите общини и техните източници на подаване, идентифициране на обекти за поклонение със слънцето и светлината, легендата за овчаря и даровете, наводнение, идея за огнена колесница, получаване на вода от скалата, използването на звънци и свещи, светена вода и общение, освещаване на възкресението и 25-ти декември, акцентът върху морален кодекс, умереност и самоконтрол, доктрината за ада и рая, откровение, мислейки за логото, получено от божественото, изкупителна жертва, постоянна борба между доброто и злото, с победата на първото, за безсмъртието на душата и окончателното решение, възкресението плътта и огнено унищожаване на Вселената - само някои от сходствата, явни или реални, позволяващи на митраизма за дълго време да съперничи на юдехристиянството ".
Сформирана така от митраизма Християнска Църква, през Цариград, под формата на Православието дойде в Русия. С това религиозената верига на персийския контур се затвори. Въпреки това, друг важен елемент е вкарването на възли и в резултат изкривяване веригата, това е осъществено чрез комбинация, смесването на зороастризма и юдаизма:
"Персийският цар Кир освободил евреите от Вавилонския плен, и дори им дал пари за възстановяването на Соломоновия храм. В благодарност за тава Кир Персийски е кръстен на Спасителя (Месия) в книгата на Исая, която попада в каноничните текстове на Библията. Контакта между двете култури е оказал влияние, както на персите, така и на евреите, получили от последователите на пророка Зороастър есхатологичното разбирането за края на света, Страшния съд и идването на Месия. Като резултат от симбиозата на тези две монотеистични традиции, в юдейската свещеническа среда, възникнала религиозната секта на фарисеите, различаваща се от садукеите - последователите на по-древната форма на юдаизма - техните вярвания, са пропити с творческото влияние на идеите на зороастризма. Именно от учението на фарисеите впоследствие възникнало християнството.
Есхатологичните и месиански настроения се появили в иудейската среда само след близкия контакт на юдеите с персите практикуващи маздеизъм,... не по-малко строг монотеизъм от юдаизма. Политика Кир, избавил иудеите от хомота на вавилонския плен покровителствал религията им, дори им дал пари за възстановяване на Соломоновият храм, и така заставил народа на Мойсей да спазва религиозните вярвания на персите. В резултат на това в юдейска среда е възникнала еврейска секта на фарисеите, чиито представители започват да преподават за идването на Месия, Страшния съд и възкресението на мъртвите в края на времената. По този начин в лоното на юдаизма, оплодотворено от зороастрийски представи за Спасителя, след пет и половина века, се заражда християнството. Дългоочаквания Месия, е дошъл при народа на Израел, той е бил отхвърлен от хората от племето, но приет от други народи. Първи, който познават в детето/младенеца Исус Христос Спасителя, са персийските/тракийските маги - представителите на зороастрийски свещениците, които по-добре от всеки друг са знаели къде и кога е роден на Спасителя ".
Така става ясно, че Православието дошло в Русия не е нищо повече от зороастризъм, съществувал някога на територията на Русия. Преминавайки през Персия и Византия, това учение е образувало затворен кръг, в който, чрез юдаизма, е въведено изкривяване, превръщайки го в Православие. То се осъществява чрез, непрекъснатостта на религията на Стария завет, религията на шумерите, и това е очевиден факт. Следователно източник на смущения при тази схема е все същия Шумер, нарушенията, които са превърнали учението на Христос - Зороастър от религия на истинското добро, в православие, с оглед/цел превръщането на славяните, и не само тях, в роби.
Именно с тази цел е създадена религиозната част на персийския контур, която може да бъде представена схематично, грубо, както следва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар