https://www.youtube.com/watch?v=8FH0J8dkYGc
АРИЙСКИЯТ ГЕН, СЛАВЯНИТЕ И ХИТРИТЕ МАНИПУЛАЦИИ
Има хора, които вярват, че в библиотеката на Ватикана са скрити важни книги. За тези работи се смята, че съдържат тайни засягащи истинската ни история и произход. Други сънародници са искрено убедени, че сензационните археологически открития тепърва предстоят. Това, което разкопките ще извадят на бял свят би променило радикално виждането на учените относно нашето далечно минало.
Изобщо не се съмнявам, че в папските архиви се съхраняват ценни ръкописи. Зная, че те биха били от полза за нас българите. Също така не се съмнявам, че археолозите ще намерят забележителни артефакти, които да смаят със своята изработка, а и значение. По принцип с колкото повече информация разполага човек, толкова по-лесно може да наложи нова теза.
Реално погледнато обаче книгите от Ватикана изобщо не са ни нужни. Не са ни нужни и нови, пък било то и уникални находки. Ние притежаваме всичко, което е необходимо, за да се признаят древните балкански корени на народа ни, а и водещата роля на нашите предци в оформянето на историята и културата на Европа и Азия. Има предостатъчно ценни ръкописи, които са на разположение на българските изследователи. Не чудеса трябва да станат, а просто е редно учените да анализират безпристрастно исторически извори, които имаме и да сравнят сведенията с тях с данни от археология, ономастика, антропология и не на последно място генетика.
Генетиката е важна наука, с чиято помощ могат да се разрушат догмите. За жалост дори и в тази област е възможно да се получи неправилно тълкуване на данните. Това става лесно, когато умишлено биват смесени термини от лингвистика и история. Като се премълчат важни подробности е възможно да се извършат хитри манипулации. Ярък пример за това е арийския ген R1a1, който е известен и като славянски ген. Според някои изследователи R1a1 се е появил в България, или посредством славяните, или чрез дошлите от изтока стари българи. Поне за мен подобно твърдение е смешно, дори заблуждаващо. Нека разгледаме подробно нещата.
В Индия и по-точно сред населението говорещо арийски езици R1a1 се среща често. Понеже сред говорещите тамилски език дравиди носителите на R1a1 са редки изключения, учените заключават, че древните арийци създали Ведите са изконните носители на този особен маркер. Това е верно, няма съмнение, че арийците са се различавали от от тъмните дравиди по външен вид. Брамините са били върховната каста на арийците, а за брамините Патанджали казва, че те трябва да са с руса коса, т.е. те са принадлежали на население, което е дошло в Индия от регион, в който живеят хора с кожа и коса по-светла от тази на дравидите.
http://www.cais-soas.com/CAIS/Images2/General/Iranian_Women_Warriors.JPG
Тази информация е ценна, но не ни помага особено много. Със светла кожа и коса са доста европейски народи, сред които се среща R1a1. При сорбите наречени още венди процентът на носителите е най-голям, около 60%. Следват поляците и украинците, да не забравяме и датчаните, при които за 20% от хората е типичен генът, който едни наричат славянски, а други арийски. Приблизително същото както при датчаните е и при нас българите количеството на носители на R1a1 -18-20%.
С тези сведения картината става по-интереснa, но не и по-ясна. Както винаги разрешението на загадката идва благодарение на подробностите. В тях са скрити важни елементи на мистерията – кои са потомците на древните арийци и къде е прародината на тези хора?
Автор на “Махабхарата” е прочутият мъдрец тракиеца Вясадева родом от село Гита , който е разделил, категоризирал и предал в писмена форма четирите Веди. Той е написал също Упанишадите, Пураните и други ведически текстове. Вясадева е известен и с имената: Вяса, Ведавяса (“този, който разделил Ведите”) и Кришна Дваипаяна. Във ведическата традиция той е наричан махамуни (“велик мъдрец”) и е приеман за “литературната инкарнация на Бога”. Освен автор на “Махабхарата” Вясадева е свидетел на описаните събития в нея и участник в тях. Син е на Сатявати, царица в рода Куру, и мъдреца Парашарао; баща е на трима от основните герои в епоса: Цар Дхритаращра, Цар Панду и Видура.
.gif)
Селото е разположено в Горнотракийската низина на надморска височина около 180 – 200 метра. На север се издигат Чирпанските възвишения, а още по- на север е Сърнена гора – най- източния дял от Средна гора. На около 6 км южно от селото тече река Марица.
Релефът е слабо разчленен от полухълмисти и равнинни участъци, през които минават двете реки –Арка и Канъта.
В цялото землище има множество малки хълмове (могили), най-известните от които са Декова могила, Трите могили, могилата Кючук, Василева(Васудева) могила и др.
На 6 км. северозападно се намира археологическият обект KараСура - уникален археологически обект, където са намерени останки датиращи още от праисторическата епоха (4-5 хил. пр. н.
Отговор ще получим когато изследваме подробно наследниците на древните арийци в Индия. Както бе споменато, брамините, т.е. свещениците, са висшата класа на арийското общество. Сред тези хора се среща не само генетичния маркер R1a1, но също и два други. За това не се говори много понеже истината е неудобна. Проблемът се състои в това, че индийските брамини са носители и на маркерите J2 и E.
Сега става много интересно защото тези маркери са чужди за населението на Средна Азия. За сметка на това те са типични за населението на Балканите и Мала Азия – дом на тракийските племена фриги, тевкри, дардани, мейони, меони, витини, халиби, мариандини и мизите, които средновековните автори наричат българи.
“Коктейлът” от гени R1a1, J2 и E, който е типичен за индийските брамини е типичен и за нас българите. Около 55% от населението на страната ни е носител на тези маркери. Нито сорбите, нито поляците, нито украинците, нито пък датчаните могат да се похвалят с такова нещо.
Маркерът Е в комбинация с R1a1 ce среща и в Британия, но там присъствието му се обяснява от английските учени с идване на траки. Отдавна е установено, че благодарение на необикновената си сила и мъжество, нашите деди са били най-желаните кандидати за римските легиони. В написаната през IV век “Totus Orbis Descriptio” се твърди, че Тракия е неизчерпаем извор на способни войници. Предците ни са били стационирани в различни места в Британия като едно от тях е Камулодунум. Името на тази крепост е вдъхновение за Артуровия замък Камелот.
Има и други неща, които определят нашите деди траките като градителите на арийската държава в Индия. Благодарение на Стефан Византийски ние знаем, че най-древното име на страната ни е Ария. Друг стар автор, Луций Ариан пък разказва за походът на Дионис в Индия. На тракийския бог се приписва създаването на индийската цивилизация. Идването на балканско население в земите на юг от Хималаите обяснява как са се появили типичните за арийците брамини маркери J2 и E.
За арийците се знае, че са били бойци колесничари, а точно такива са били и нашите предци траките. Важна подробност е и това, че конят не е опитомен край река Ганг, а в Черноморските степи, там където условията за развъждане на коне са идеални. Най-ранните погребения от арийски тип, т.е. с издигане на могила са от Черноморските степи и Дунавската равнина. Учените са установили, че на територията на България са издигнати около 60 000 могили. Никъде по света няма такава забележителна концентрация на древни погребални паметници.
Поредната индикация кои са древните арийци ни дават древните погребални обреди. В арийската религия е съществувал странен и дори жесток от гледна точна на съвремието ритуал. При смърта на благородник неговата съпруга го е следвала в гроба. Този обред се споменава във Ведите и носи името сути, което пък се обяснява със стбг. суть-истина. Обичаят на доброволна саможертва е описан от Херодот като типичен за траките – Her. V.5.
Тук е мястото да засегнем още една деликатна тема и да обясним няколко хитро наложени заблуди. Тракийският и арийски ритуал, при който съпругата доброволно следва мъжа си в отвъдното е описан и при старите славени от Псевдомаврикий. Този автор обаче пише само за старото население на Дунавската равнина, а не за хората обитаващи бреговете на Балтийско Море и поречието на Буг. Тази важна подробност бива пропускана от повечето учени писали за старите славени.
В древността Дунавската равнина е обитавана от различни тракийски племена, като най-голямото и най-известното е това на гетите. По време на Ранното Средновековие тези гети са наречени славени. По принцип и двете имена са тракийски, арийски. Гети се обяснава с ведическата дума гаяте-прославям с песен, а славени се обяснява ведическата дума славана- славене, прославяне. Това също никой не е благоволил да обясни, а информацията е важна.
Често се премълчава и друго. Северни съседи и роднини на траките са венетите. Те са локализирани от Корнелий Тацит, Клавдий Птолемей и др. в земите на днешните Полша, Русия, Словения, Словакия. На територията на Полша е Венетския залив, в старите землища на Словакия е Венетското езеро, древното име на Словения е тера Венеторум, а дори и днес финландците наричат Русия с името Веная. На руснаците пък казват венелайнен – венетски народ. Тези важни данни са неизвестни на повечето хора, чиято неосведоменост ги прави лесна плячка за хитрите манипулатори на историята.
Понеже езикът на гетите наречени славени е бил бил близък до този на венетите, то и венетите биват наречени славени, словени, но векове по-късно. Както става ясно старите венети са предци на словени, словаци, чехи, поляци, руснаци, а и на вендите в Германия. Когато Алцек е предаден от баварците избили коварно хиляди българи, този благородник е принуден да избяга по на запад и да потърси приют при владетелят на венетите Валук – Valuc dux Venetorum. Венетите на Валук са предци на днешните словени.
В периода VI-VII век няма идване на чужди хора на Балканите. Предците на словени, словаци, поляци са си били по старите земи и са носили името венети. Тези хора макар да са говорили език близък до този на дедите ни си имат своя територия и своя история.
Старите славени смачкали безброй римски гарнизони не са северен народ както се внушаваше в миналото. Прокопий е ясен в описанията си – славените са едри и изключително силни, но това е типично качество и на траките. За телата на старите славени се казва, че не са бели, т.е. касае се за хора с лека пигментация. Точно такива са били дедите ни. За косите на старите славени е използват епитета ксантиси. Днес превода е руси, но в древността под ксантиси се е разбирало цвят на силно препечено месо, т.е. светло кафяв. Със същия цвят коса са описани и траките бистони, но тези данни не се представят на широката публика защото ще стане ясно, че старите славени са де факто траки.
Не е възможно R1a1 да е донесен от блатни обитатели от Припят, или набедени иранци от Памир през VI-VII век по простата причина, че носители на R1a1 са обитавали Балканите поне от 13 500 години. Това е установено от учени работещи в Мичигънския Университет. Докато носителите на R1a1 живеят на Балканите още през Палеолита, в Русия, а и Полша те се появяват едва в началото на четвърто хилядолетие преди Христа – времето, в което започват интензивни миграции на древни балканци в различни посоки.
Няма нищо сложно нали? Старите славени са тракийски народ, а поради това, че са причинили най-много проблеми на Римската Империя, името им става известно. Името славени се използва няколко века по-късно и за венетите – северни съседи на нашите деди траките.
Вместо това да бъде обяснено, учените от миналото ни омайват, че старите българи били тюрко-монголи, а славяните, с които Аспарух влиза в съюз са живели век по-рано в една общност с предците на словени, поляци, руснаци и др. в Припятските блата на територията на Украйна. Изумен съм как подобна срамна лъжа и невероятна дивотия е успяла да омая съзнанието на няколко поколения.
Всъщност не е нужно да се дивим. От читателите са укрити важни сведения, а лъжите са повтаряни с неестествен фанатизъм. Човек започва да вярва на това, което чува най-често. Не случайно има поговорка, че една лъжа повторена хиляда пъти започва да звучи като истина.
На всяка лъжа обаче и идва края. Уверихме се как след споменаването на няколко важни подробности картината на миналото се променя. Разбрахме, че не е редно да се говори просто за арийски ген, а за коктейл от гени R1a1, J2, E. Той е типичен за индийските брамини, но и за българското население. Присъствието на типичните за земите обитавани от траки J2, E в Индия показва, че арийците не са азиатски, а източноевропейски народ. R1a1 не е донасян по време на ранното Средновековие по простата причина, че негови носители са обитавали Балканите през далечната Каменна епоха.
Разбрахме и, че старите славени не са пришълци от север, а са де факто многобройните племена на гетите, чиято храброст смайва Херодот. Името на тези мъжествени хора бива използвано в по-късни времена и за съседите им и говорещи близък език венети.
Всички тези неща могат да се проверят. Съветвам ви да не ми вярвате сляпо, а да проверите всичко сами. Направите ли това вече никой няма да е в състояние да ви омая с лъжите си. Осъзнавайки истината ще разберете, че сте потомци на създатели на цивилизации и на хора, които рушат покварените империи.
Ние не сме случайни хора и не е редно да живеем в мизерия. Не е редно да бъдем обиждани, подтискани и тероризирани. Заслужаваме по-добро бъдеще, но за него трябва да се борим. Имаме качествата за това, просто трябва да пробудим благородникът, който живее в сърцето на всеки българин.
.gif)
2. Стара Европа/Дунавска равнина цивилизация 6000 пр.н.е.
3а. Етнически траки – от 5500 г. пр.н.е.
3б. Тракия, Провадия-Солницата - най-старият център за производство на сол в Европа 5500 г. пр.н.е.
3в. Караново III-V, Южна Тракия 5500 г. пр. н. е.–4950 г. пр. н. е. 3г. Тракийска Панония (от 895 г. пр.н.е. Унгария) c. 5200–4950 пр.н.е.
4. Велика Тракия 5000 г. пр. н. е. (Дунавска писменост/тракийска писменост 5000 г. пр. н. е.).
5. Тракия, Провадия-Солницата - най-старият град в Европа 4700 г. пр.н.е.
6. Тракия, култура Варна 4550 г. пр. Хр.
7. Тракийска Скития 4500 г. пр.н.е.
8а. Тракия е първият център на златарството в света (4350 г. пр.н.е.)
8б. Тракийската (Източна) цивилизация (4340 г. пр. н. е.-до днес) - 1-вата цивилизация в Европа и света.
9. Скитско тракийско царство Елам 4200 г. пр.н.е.
10а. Скитско-тракийска цивилизация 4000 г. пр.н.е.
10б. Тракийска Скития - Афанасиево култура 3700/3300 пр.н.е 11. Най-ранно присъствие на етнически траки в Египет: 3400 г. пр. н. е. (култура Герзех/Накада II)
12. Скитско-тракийско царство на Индия (Тракийска цивилизация в долината на Инд) 3300 г. пр.н.е.
13. Шумер - Преди 3200/3100 г. пр. н. е. не е имало цивилизация в Шумер! („Късен Урук“, който продължава до около 3200 или 3100 г. пр.н.е.)
14. Тракийско царство Троя 3000 г. пр.н.е.
15. Тракийско царство Египет (Египетска тракийска цивилизация/"Древен Египет") 2950 г. пр.н.е.
16. Скит Тракия Маджаяо култура 2900/2852 пр.н.е.
17. Етана, цар на Месопотамия (управлявал град Киш) ок. 2670 г. пр. н. е. & Първа династия на Ур (Шумер) c. 2600 г. пр.н.е.
18. Династия Ся (2070 г. пр. н. е.-1600 г. пр. н. е.) - скитско-тракийска императорска династия на Китай.
19. Критска (минойска) пеласгийска тракийска цивилизация 2000/1750 г. пр.н.е.
20. Микенска Ахейска Пеласгийска Тракийска Цивилизация 1650 пр.н.е.
21. Династия Шан (1600 г. пр. н. е.-1046 г. пр. н. е.) - последната скитско-тракийска императорска династия на Китай
22. Пеласгийско тракийско кралство Атина/Атика (1556 пр.н.е.-1068 пр.н.е.)
23. Одриско тракийско царство в Тракийска Пеласгия 1350 г. пр.н.е
24. Тракийско царство Лидия (1200 г. пр. н. е. – 546 г. пр. н. е.) 25. Лидийско тракийско царство в Тартесианска Иберия (ок. 1200/1104 г. пр. н. е.-ок. 500 г. пр. н. е.)
26. Монархия на Тракия - поне от 1186 г. пр.н.е. (крал Рез) 27. Тракийска Расена (етруска тракийска цивилизация) 900 г. пр.н.е 28. Династия Ямато (660 г. пр.н.е.-настояще) - скитско-тракийска императорска династия на Япония
29. Кралство Тракия (Обединена Тракия) 460 г. пр. н. е.-46 г. пр. н. е
30. Римско-латинска (западна) цивилизация (338 г. пр.н.е.-настояще)
31. Византийска империя, Тракия - 1-ва тракийска императорска династия на Византия (11 май 330-26 юни 363)
32. Михаил III Тракиец/Фригиецът (починал: 24 септември 867 г.) - последният фригийски тракийски император на Византия 33. Последните траки Скити: Скитско тракийско царство Хотан (1006 г.)
34. Второ царство на Тракия (2077 г.)
*
1-ви Тракийски период в историята на Египет: 2950 BC–2613 BC
2-ри Тракийски (Хиксоски и След-Хиксоски) период в историята на Египет: 1650 г. пр.н.е.–1077 г. пр.н.е.
3-ти Тракийски период в историята на Египет: 22-ра (Мизийска Тракийска/Меши) династия на Египет (943 г. пр. н. е.–716 г. пр. н. е.)
1. Първата монархия в Европа и света: Тракийско царство Варна (4340 г. пр.н.е.)
2. Втората монархия в света: Скитско-тракийско кралство Елам 4200 г. пр.н.е.
3. 3-та монархия в света: Скитско-тракийско царство на Индия (Тракийска цивилизация в долината на Инд) 3300 г. пр.н.е.
4. Тракийското царство Троя (3000 г. пр. н. е.-700 г. пр. н. е.)
5. Тракийско царство Египет (2950 г. пр.н.е.)
6. Месопотамия: Етана, цар на Месопотамия (управлявал град Киш) ок. 2670 пр.н.е. (...е публикувано във великолепно факсимиле, издадено от британците, подкрепено от Оксфордския университет). Първа династия на Киш/Киш I династия c. 2900 г. пр.н.е.–в. 2650 пр.н.е.???
7. Шумер: Първа династия на Ур (Сумер) ок. 2600 г. пр.н.е 8. Китай: Историята на Китай започва (според самите китайци) през 2070 г. пр.н.е. Династия Ся (2070 г. пр. н. е.-1600 г. пр. н. е.) - скитско-тракийска императорска династия на Китай
Тракийската (източна) цивилизация (4340 г. пр.н.е.-до днес) Римско-латинска (западна) цивилизация (338 г. пр.н.е.-настояще)
Текла ли е и българска кръв във вените на последния римски император - Константин XI Палеолог? Отговорът е да.
Ето някои спорни и други безспорни факти за неговото потекло. Константин XI Палеолог е син на император Мануил Втори Палеолог и Елена Драгаш, дъщерята на деспота на Велбъжд или днешния Кюстендил - Константин Деян. Спорно е доколко самият Константин Деян, от рода Деяновичи или Деяновци, е от сръбско или българско потекло, но той е самостоятелен владетел на голямото Велбъждско деспотство и дори на него е кръстен днешния Кюстендил.
Точно заради родословието на Елена Драгаш, някои историци смятат, че последният римски император е правнук на българския цар Иван Александър, но това също е спорна хипотеза. Обаче, безспорен е фактът, че по бащина линия Константин XI е пряк потомък на Ирина Асенина, която е внучка на българския цар Иван Асен Трети.
Защо Ви разказвам тези династически подробности? Защото точно на 29 май 1452 година, Константин XI Палеолог загива геройски, бранейки града на царете – Константинопол, в битка с османските войски. В същия ден пада и самият Константинопол. Приключва голямата ера на Римската империя и започва епохата на Османската империя. От хилядолетен център на европейската цивилизация, Балканите задълго ще се превърнат в периферия на развиващите се с много по-бурни темпове - Западна и Централна Европа.
Днес за гърците, Константин XI Палеолог си е грък и национален герой (в Атина има хубав негов паметник), за сърбите е на 50% сърбин, защото съвсем официално е носел и името Драгаш, а ето, че във вените му е имало и българска кръв. Друго обаче е много по-важно от въпроса за кръвта му, защото чисто обективно при династическите особи, етническият произход често не е имал значение за техните действия и постъпки. По-важното е, че съдбата на последния ромейски император сякаш е символ на преплетените съдби на балканските народи и на тяхното разединение пред лицето на османското нашествие. Погълнати от игра за тронове, много ромейски, сръбски, български владетели и аристократи проспиват раждането на османското могъщество. Жаждата за власт и боричканията между тях постепенно разяждат силните някога държави и те не са в състояние да дадат отпор на могъщия нашественик.
Какъв е историческият извод? Той не е мой, а е на големия немски философ Георг Хегел, който казва следното: „Опитът и историята учат, че народите и правителствата никога и на нищо не се научават от историята”. И все пак нека отдадем дължимото на последния ромейски император, който предвождайки едва 7500 воини се изправя срещу 80 000-та армия на Мехмед Завоевателя и загива с меч в ръка. Достойно като наследник на римските цезари и смело като далечните си предци Асеневци.
Няма коментари:
Публикуване на коментар