Политолози: Вотът на недоверие е обречен
„Възраждане“, МЕЧ и „Величие“ искат да свалят правителството. Причината е, че не са съгласни с външната му политика, която гледа към Запада. Вотът на недоверие срещу кабинета „Желязков“ няма да успее, но все пак е важен. Това е първият общ ход на партиите, които гледат към Изтока.
Правителството на Росен Желязков е на власт от по-малко от три месеца, но вече се изправя пред първия си вот на недоверие.
Негови инициатори са „Възраждане“, МЕЧ и наскоро влязлата в парламента „Величие“. Те искат сваляне на кабинета заради „провал“ във външната му политика, която е прозападна.
Това е първият значим ход, който обединява формациите с националистически и проруски позиции. Вотът на недоверие ще се обсъжда в сряда и ще се гласува в четвъртък.
Макар че по всяка вероятност няма да бъде успешен, той е и първото по-сериозно предизвикателство пред управляващата коалиция на ГЕРБ, БСП и ИТН, подкрепена и от ДПС на Ахмед Доган. Тези партии в момента имат общо 121 гласа – минимумът, необходим за стабилен кабинет.
"Моята подкрепа е дошла вече". Влиза ли Пеевски в управляващото мнозинство
През последните седмици „ДПС – Ново начало“ на санкционирания за корупция Делян Пеевски също подкрепи важни предложения на управляващото мнозинство – включително бюджета за 2025 г. и назначенията в регулаторни органи. Това не се харесва на основния опонент на Пеевски – ДПС-Доган.
Във вторник формацията обсъждаше дали да излезе от мнозинството, но в крайна сметка реши да продължи да го подкрепя до юни месец. Тогава се очаква да излезе докладът на европейските институции, който ще покаже дали България ще влезе в еврозоната от 1 януари 2026 г. Приемането на еврото е основната цел на кабинета „Желязков“.
Така или иначе оттеглянето на ДПС-Доган нямаше да застраши правителството – Пеевски вече се обяви за негов спасител, въпреки че се води в опозиция. Общо гласовете на ГЕРБ, БСП, ИТН и „ДПС – Ново начало“ са 131, което е достатъчно, за да се запази кабинетът. Опозиционната коалиция ПП-ДБ също каза, че няма да подкрепи вота на недоверие.
Въпреки това той не е без значение – показва, че партиите в парламента, които в различна степен споделят проруски позиции, могат да действат заедно. Те имат общо 54 депутати.
„Този общ вот на недоверие е форма на обединяване на политическите сили в проруското направление“, каза пред Свободна Европа политологът Огнян Минчев.
Той добави, че трите партии искат да осуетят присъединяването на България към еврозоната, „тъй като тази стъпка ще задълбочи европейската интеграция и ще намали шансовете на Кремъл за контрол“.
Позиционирането на тези партии има символно значение.
Ружа Смилова
„Позиционирането на тези партии има символно значение“, каза и политоложката Ружа Смилова. „Напълно очаквано начертаване на разделителна линия, по която те да са опозиция на кабинета.“
Кой и защо иска да свали кабинета
„Възраждане“, МЕЧ и „Величие“ са недоволни от правителството заради „провала“ му по техни думи в сектора на външната политика. Елементите от нея, които не им харесват, са:следването на европейската политика за подкрепа на Украйна в отбраната ѝ срещу руската инвазия, както и по отношение на превъоръжаването;
продължаването на санкциите срещу Русия, наложени след началото на войната;
„пасивността“ на кабинета по отношение на смъртта на българина Марин Маринов в Ивицата Газа.
С палеж не стана. Сега "Възраждане" пробва да спре еврото с атака "по устав" в парламента
Маринов беше служител на ООН. Миналата седмица организацията съобщи, че той е бил убит при удар от израелски танк. Израел отрече това.
По-рано Желязков поиска от Израел да изясни случая, а външният министър Георг Георгиев каза, че България няма да провежда свое разследване по него. „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“ критикуват тази реакция.
Част от тези партии често повтарят тези на кремълската пропаганда и призовават за политики в полза на Москва – например отпадане на санкциите срещу Русия и спиране на подкрепата за Украйна.
В годините назад две от партиите в кабинета „Желязков“ – БСП и ИТН, също са изразявали подобни проруски позиции. Но сега те са част от правителство, което се обявява за проевропейско.
Неговата външна политика е ориентирана към Запада. Желязков, например, участва в последните две срещи на т.нар. „коалиция на желаещите“ страни от ЕС и НАТО (но без САЩ), които подкрепят Украйна и искат справедлив за нея мир при евентуално прекратяване на войната.
Коалицията беше създадена като реакция на действията на президента на САЩ Доналд Тръмп, който води двустранни преговори с Русия и Украйна и предизвика опасения, че може да допусне мирно споразумение, което да е неизгодно за Киев.
И още нещо – целта на кабинета „Желязков“ е членството на България към еврозоната. Това също е знак за проевропейска ориентация. „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“ са против влизането в еврозоната, но вотът на недоверие не се занимава с тази тема.
Как ГЕРБ спря да говори за "дупката" в бюджета и пак зави към еврото
Според Ружа Смилова мотивация за него е и желанието на трите партии да „капитализират присъствието си в парламента“, за да „трупат точки“ за евентуални бъдещи избори.
Какво казват другите партии
Управляващите партии – ГЕРБ, БСП и ИТН, логично са против вота. Според лидера на ГЕРБ Бойко Борисов неговата цел е „спиране на България по пътя за еврозоната“.
Лидерът на БСП Атанас Зафиров нарече предложението „буря в чаша вода“ и каза, че то е знак, че „опозицията е изключително слаба“.
Най-голямата опозиционна парламентарна група – тази на ПП-ДБ, не подкрепя правителството, но и няма да му гласува недоверие, защото споделя проевропейската му политика.
Няма да тръгнем с проруските партии и да съборим шанса ни за еврозоната.
Кирил Петков
Кирил Петков от формацията каза, че ПП-ДБ няма да подкрепя нито вотове на недоверие, нито кабинета, докато не стане ясно дали България ще влезе в еврозоната.
„Дотогава няма да тръгнем с проруските партии и да съборим шанса ни за еврозоната“, каза още Петков и добави, че след като излезе докладът, ПП-ДБ ще внесе свой собствен вот на недоверие.
А къде стоят двете ДПС-та
И преди да се разцепи на две, ДПС държеше да се представя за проевропейска, а не проруска партия. Но според Огнян Минчев тя „винаги е носила белезите на руските и българските тайни служби от края на комунистическия режим“.
Въпреки това „в конкретния случай този тип зависимост от Русия не играе водеща роля“, защото отношенията между двете фракции са много ожесточени, каза политологът.
Доган и Пеевски са в открит конфликт от лятото на 2024 г. и се борят за контрола върху партията ДПС.
Според Ружа Смилова мотивация за него е и желанието на трите партии да „капитализират присъствието си в парламента“, за да „трупат точки“ за евентуални бъдещи избори.
Какво казват другите партии
Управляващите партии – ГЕРБ, БСП и ИТН, логично са против вота. Според лидера на ГЕРБ Бойко Борисов неговата цел е „спиране на България по пътя за еврозоната“.
Лидерът на БСП Атанас Зафиров нарече предложението „буря в чаша вода“ и каза, че то е знак, че „опозицията е изключително слаба“.
Най-голямата опозиционна парламентарна група – тази на ПП-ДБ, не подкрепя правителството, но и няма да му гласува недоверие, защото споделя проевропейската му политика.
Няма да тръгнем с проруските партии и да съборим шанса ни за еврозоната.
Кирил Петков
Кирил Петков от формацията каза, че ПП-ДБ няма да подкрепя нито вотове на недоверие, нито кабинета, докато не стане ясно дали България ще влезе в еврозоната.
„Дотогава няма да тръгнем с проруските партии и да съборим шанса ни за еврозоната“, каза още Петков и добави, че след като излезе докладът, ПП-ДБ ще внесе свой собствен вот на недоверие.
А къде стоят двете ДПС-та
И преди да се разцепи на две, ДПС държеше да се представя за проевропейска, а не проруска партия. Но според Огнян Минчев тя „винаги е носила белезите на руските и българските тайни служби от края на комунистическия режим“.
Въпреки това „в конкретния случай този тип зависимост от Русия не играе водеща роля“, защото отношенията между двете фракции са много ожесточени, каза политологът.
Доган и Пеевски са в открит конфликт от лятото на 2024 г. и се борят за контрола върху партията ДПС.
Как ДПС на Пеевски победи ДПС на Доган
Дълго време Пеевски, който има санкции от САЩ и Великобритания, си изграждаше образ на „евроатлантически“ политик. Но откакто Тръмп влезе в Белия дом, той вече се изказва против подкрепата за Украйна.
Според Смилова неговата ориентация е ситуационна. „Основният фактор, който определя поведението му, е по-скоро какво му дава по-голямо влияние“, каза тя, но добави, че все пак проевропейската позиция за момента е „по-печеливша“ за Пеевски.
„ДПС – Ново начало“ сега застава зад правителството, въпреки че формално е в опозиция. Миналата седмица Пеевски обясни това, като каза, че „стабилизира държавата“, защото е „отговорен“ към нея.
До края на деня във вторник единствената неясна позиция по отношение на вота на недоверие оставаше тази на ДПС-Доган. Накрая формацията все пак реши да продължи да подкрепя правителството.
Минчев не очаква нито ДПС-Доган, нито „ДПС – Ново начало“ да подкрепят вота на недоверие и да се присъединят към „групата на гласуващите по руска поръчка“.
Ще успее ли вотът на недоверие
Краткият отговор е – не.
Самият лидер на „Възраждане“ Костадин Костадинов каза, че той е „математически невъзможен“. Зад вота на недоверие до момента са застанали само вносителите му.
А дори от ДПС-Доган да бяха решили да го подкрепят, щяха да увеличат гласовете в негова полза само до 73.
Какви ще са следващите ходове
Костадинов каза, че това ще е само първият вот на недоверие – ще има и още. Въпросът е ще продължат ли „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“ общите си действия срещу кабинета.
Очаквам да продължат да действат заедно, въпреки че освен сътрудници, те са и съперници.
Огнян Минчев
„Очаквам да продължат да действат заедно, въпреки че освен сътрудници, те са и съперници“, каза Минчев.
„Борят се за сходен електорат и имат много голямо личностно напрежение помежду си. Очаквам да има големи търкания“, каза и Смилова, но добави, че при подобни гласувания може да се очаква и трите партии да са против кабинета.
През февруари представители и симпатизанти на „Възраждане“ нападнаха сградата на европейското представителство в София. Запалиха входа ѝ, хвърляха по фасадата ѝ бомбички, яйца и червена боя, влязоха в сблъсъци с полицията.
Казаха, че това е протест срещу присъединяването на България към еврозоната. После партията положи усилия да забави приемането на държавния бюджет и работата на парламента – също в знак на протест срещу еврото. Подобни ходове не са изключени и оттук нататък.
Според Минчев „руската стратегия в България ще направи цялостен опит за политическа криза, преди да бъдат взети окончателните решения за членството в еврозоната“.
https://www.svobodnaevropa.bg/
https://www.youtube.com/watch?v=aFoa5Mexd9k
Ако решат САЩ и НАТО да помогнат на Украйна с армия, Русия наистина ще приключи войната за 3 дни.
ИЗМАМАТА НА РУСИЯ
След неотдавнашните телефонни разговори между президентите на САЩ и РФ, както и изявленията на американски официални лица, се създава впечатлението, че желанието на Украйна да се присъедини към НАТО, както и желанието на съюзниците да я приемат там, наистина е една от истинските причини за руско-украинската война и сериозна причина за безпокойството на Русия.
Имаше възобновяване на разговорите, че Кремъл е бил измамен още в началото на 90-те години на миналия век, когато се твърди, че западните политици са обещали на тогавашните лидери - първонационалния президент Михаил Горбачов и по-късно на руския президент Борис Елцин - че НАТО няма да се разшири на изток. И въпреки това няма официално потвърждение на подобни обещания, продължава настояването за това – и не само в Русия, но и в САЩ и страните от ниския съюз.
Единствено има нужда от обяснение, че в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век не е имало дискусии за възможно разширяване на НАТО по простата причина, че по това време все още съществува Организацията на Варшавския договор и никой не може да си представи каква скорост ще изчезне така нареченият „социалистически лагер“ – това е съветската окупационна зона в Европа – и създава Съветския съюз.
Това впоследствие признава Михаил Горбачов, първият и последен президент на комунистическата империя, който подчертава, че не е водил преговори за разширяване на НАТО, именно защото не се смята за възможно изчезването на нашия Варшавски договор. Твърдението за обещанията, които държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър уж е дал на Горбачов, също не може да издържи на критиката, тъй като като в официалните изявления на президента Горбачов и Буш ясно се посочва, че те приветстват обединението на Германия в НАТО, но няма да възразят, ако германският народ избере различен път.
Всички пак НАТО е отбранителен съюз, той със сигурността не заплашва демократичните държави, а само консолидира силите за защита срещу автокрацията. Но си струва да признаем факта: за руското ръководство "червената линия" винаги е била не бившите социалистически страни, а бившите съветски републики.
На срещата на върха на НАТО в Мадрид през 1997 г., където е първото решение за разширяване на Алианса, подчерта вицепремиерът на РФ Валерий Серов, отговарящ за отношенията със страните от ОНД. На тази среща на върха тогавашният украински президент Леонид Кучма подписва Хартата за специално партньорство с НАТО. И този факт разтърсва Москва много повече от влизането в съюза на Полша, Чехия и Унгария.
От 1991г. Москва продължава да разглежда всички бивши съветски републики като държави с временен суверенитет. Смятат, че рано или късно всички бивши съветски републики - от Украйна и Беларус до страните от Централна Азия - ще бъдат отново присъединени към Русия. А членството на всяко от тези републики в НАТО прави тази цел невъзможна. Следователно Русия не се прилага от разширяването на НАТО, а от невъзможността да окупира бившите съветски републики и да анексира техните територии. Това е основната причина за исканията на Кремъл.
И затова можем да кажем, че не НАТО "измами" Русия, а Русия продължава да мами света, без да разкрива истинските си намерения. Ако Украйна и други бивши съветски републики не станат част от НАТО или не получат силни гаранции за сигурност, новите войни в постсъветското пространство са извън граница. И това трябва да го осъзнаят всички, които в момента мислят за "компромиси" с агресора.
Віталій Портников
25.3.2025 г
РУСОФИЛИ ДРУЖНО - "ДРЪЖ СЕ, ЗЕМЬО, МАКЕДОНСКА"
Славянската писменост дойде в Русия от „македонската земя“ каза преди времето Путин ? Значи искането му реч може да е за това как руските князе са получили кирилицата с експресна доставка от Скопие, придружена с фактура от българските грижи!
Истината обаче е проста – кирилицата, писмеността и християнството дойдоха в Русия от България. Нашата държава не само дава азбуката, но и създава духовниците, преведе книгите и разпространената писменост от цяла Източна Европа. А Русия? Тя я прие, кръсти я „своя“ и сега явно иска да ì пренапише произхода.
https://glasove.com/novini/putin-slavyanskata-pismenost-dojde-v-rusiya-ot-makedonskata-zemya
https://www.youtube.com/watch?v=aFoa5Mexd9k
ВЕСЕЛИТЕ РУСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ ОПОРКИ 🤡
1. "Русия е първа по икономика в Европа и четвъртък в света."
Русия не е „първа в Европа“ по икономика, нито четвърта в света. По паритет на покупателната способност (ППС) може да изглежда така, но ППС измерва вътрешната стойност на стоките и услугите, а не реалната икономическа мощ. В номинален БВП Русия е едва 8-ма, а когато говоря за иновации, инвестиции и конкурентоспособност – още по-назад. Номиналният BVP е по-показателен от PPS за международното икономическо, тъй като отразява реалните доходи, които могат да бъдат използвани за въздействие в глобален контекст. Русия се нарежда сравнително високо по паритет на покупателната способност (ППС) – винаги между 5-6 места в света, но това не означава, че нейната икономика е структурно силна. ППС отразява вътрешната покупателна способност, но не измерва икономическата сложност, технологично развитие и иновации. Русия не е „първа в Европа“, защото еврозоната като цяло (или Германия самостоятелно) има по-висок ППС-БВП.
2. "Не гледайте БВП, той е измамен показател"
Номиналният БВП не е „измамен“ показател, а е основният критерий за икономическа тежест в международен план. Той отразява реалните приходи, които биха могли да бъдат използвани за внос, инвестиции и технологии. Ако номиналният БВП беше без значение, Индия и Бразилия щяха да са икономически суперсили, но те не са. Номиналният БВП измерва стойността на икономиката в текущи пазарни цени. Международната търговия, инвестициите и резервите се оценяват в номинален БВП, а не по ППС. Ако номиналният БВП беше без значение, тогава страните с висок ППС (като Индия) щяха да доминират световните финанси, което не е така.
3. "Само 20% от американската икономика е в реалния сектор, докато в Русия и Китай – 50%"
САЩ са постиндустриална икономика, където иновациите, технологиите и услугите с висока добавена стойност носят най-голям растеж.
Реалната икономика не е само заводи и производство – тя включва ИТ, наука, медицина, авиация, биотехнологии. Икономиката на САЩ е базирана на услуги, технологии и финанси – сектори, които създават висока добавена стойност. Русия, за разлика от САЩ, внася основни технологични компоненти и не произвежда собствени високотехнологични продукти на конкурентно ниво. Не е вярно, че „реалната икономика“ е само индустрията. ИТ, медицина, биотехнологии и услуги с висока добавена стойност също са част от реалния сектор. Русия има силен индустриален дял, но той е концентриран в енергийния сектор и военната индустрия, която не прави икономиката по-устойчива или иновативна.
4. „Европейската икономика е история“
ЕС остава една от трите най-силни икономики в света (заедно със САЩ и Китай), като Германия, Франция и Италия са сред водещите държави и са сред топ 10 на икономиката по номинален BVP. Има предизвикателства, но икономиката на Европа не се базира на суровинен размер като руската, а на науката, технологиите и индустриите с висока добавена стойност. ниският съюз е лидер в автомобилната, фармацевтичната и технологичната индустрия, докато Русия разчита основно на сумата на суровини. Макроикономическите предизвикателства (енергийна криза, демография) не означават срив, а просто необходимост от реформи.
5. „Русия има уникални технологии“
В някои военни области Русия е сред водещите държави, но това не означава цялостно технологично превъзходство. Високите технологии в сферата като изкуствен интелект, биотехнологии, чипове и автомобилостроене са доминирани от САЩ, Китай, ЕС, Япония и Южна Корея. Русия има някои уникални технологии (например в хиперзвуковите оръжия), но това не означава цялостно технологично превъзходство. Тя закупува повече си високотехнологични компоненти (чипове, софтуер, машини) от чужбина. Санкционирайте още повече намаляването на достъпа до най-новите технологии. В сравнение със САЩ, ЕС и Китай, Русия изостава в изкуствения интелект, биотехнологиите, електрониката и автомобилостроенето.
Толкова за руските икономически илюзии. Русия може да създава внушения, но числата никога не лъжат.
След неотдавнашните телефонни разговори между президентите на САЩ и РФ, както и изявленията на американски официални лица, се създава впечатлението, че желанието на Украйна да се присъедини към НАТО, както и желанието на съюзниците да я приемат там, наистина е една от истинските причини за руско-украинската война и сериозна причина за безпокойството на Русия.
Имаше възобновяване на разговорите, че Кремъл е бил измамен още в началото на 90-те години на миналия век, когато се твърди, че западните политици са обещали на тогавашните лидери - първонационалния президент Михаил Горбачов и по-късно на руския президент Борис Елцин - че НАТО няма да се разшири на изток. И въпреки това няма официално потвърждение на подобни обещания, продължава настояването за това – и не само в Русия, но и в САЩ и страните от ниския съюз.
Единствено има нужда от обяснение, че в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век не е имало дискусии за възможно разширяване на НАТО по простата причина, че по това време все още съществува Организацията на Варшавския договор и никой не може да си представи каква скорост ще изчезне така нареченият „социалистически лагер“ – това е съветската окупационна зона в Европа – и създава Съветския съюз.
Това впоследствие признава Михаил Горбачов, първият и последен президент на комунистическата империя, който подчертава, че не е водил преговори за разширяване на НАТО, именно защото не се смята за възможно изчезването на нашия Варшавски договор. Твърдението за обещанията, които държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър уж е дал на Горбачов, също не може да издържи на критиката, тъй като като в официалните изявления на президента Горбачов и Буш ясно се посочва, че те приветстват обединението на Германия в НАТО, но няма да възразят, ако германският народ избере различен път.
Всички пак НАТО е отбранителен съюз, той със сигурността не заплашва демократичните държави, а само консолидира силите за защита срещу автокрацията. Но си струва да признаем факта: за руското ръководство "червената линия" винаги е била не бившите социалистически страни, а бившите съветски републики.
На срещата на върха на НАТО в Мадрид през 1997 г., където е първото решение за разширяване на Алианса, подчерта вицепремиерът на РФ Валерий Серов, отговарящ за отношенията със страните от ОНД. На тази среща на върха тогавашният украински президент Леонид Кучма подписва Хартата за специално партньорство с НАТО. И този факт разтърсва Москва много повече от влизането в съюза на Полша, Чехия и Унгария.
От 1991г. Москва продължава да разглежда всички бивши съветски републики като държави с временен суверенитет. Смятат, че рано или късно всички бивши съветски републики - от Украйна и Беларус до страните от Централна Азия - ще бъдат отново присъединени към Русия. А членството на всяко от тези републики в НАТО прави тази цел невъзможна. Следователно Русия не се прилага от разширяването на НАТО, а от невъзможността да окупира бившите съветски републики и да анексира техните територии. Това е основната причина за исканията на Кремъл.
И затова можем да кажем, че не НАТО "измами" Русия, а Русия продължава да мами света, без да разкрива истинските си намерения. Ако Украйна и други бивши съветски републики не станат част от НАТО или не получат силни гаранции за сигурност, новите войни в постсъветското пространство са извън граница. И това трябва да го осъзнаят всички, които в момента мислят за "компромиси" с агресора.
Віталій Портников
25.3.2025 г
Славянската писменост дойде в Русия от „македонската земя“ каза преди времето Путин ? Значи искането му реч може да е за това как руските князе са получили кирилицата с експресна доставка от Скопие, придружена с фактура от българските грижи!
Истината обаче е проста – кирилицата, писмеността и християнството дойдоха в Русия от България. Нашата държава не само дава азбуката, но и създава духовниците, преведе книгите и разпространената писменост от цяла Източна Европа. А Русия? Тя я прие, кръсти я „своя“ и сега явно иска да ì пренапише произхода.
Няма коментари:
Публикуване на коментар