Последователи

петък, 4 април 2025 г.

КЪДЕ СА МИЛИАРДИТЕ НА ВМРО?


https://www.youtube.com/watch?v=Hqvz49XMtpY



Ванче Михайлов - терористът бюрократ

Безспорно ВМРО има важна роля в българската история – най-малкото, защото кървавите междуособици в организацията влияят на всяка политическа обстановка в България през 20-те и 30-те години на XX век.
Позволяваме си да мислим, че не само дейността на Ванче Михайлов, а и дейността на ВМРО като цяло са все още малко познати на българската публика. Особено отношението към организацията с външния свят - не само описаните тук контакти с хитлеристка Германия, но и преди това - контактите с Коминтерна, например.
Освен това зад текста на проф. Трьобст стои постоянният въпрос за начина, по който пишем и оценяваме историята.
Надяваме се, че той ще предизвика размяна на мненията на страниците на вестника.
Култура



В центъра на София, в Борисовата градина през 1990-те години е издигнат бюст-паметник на мъж на средна възраст в паравоенна униформа. Касае се за
Иван Михайлов (1896-1990), лидер на терористичната Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО) от 1928 до 1934 г., съюзник на Мусолини, Хитлер и на усташката Независима Хърватска държава. На Балканите той е известен и като поръчител на многобройни политически убийства срещу македонски и български действия, както и набългарски, както и югославски политики. и зЗаедно с Анте Павелич и той е автор на Марсилския атентат през 1934 г. Въпреки това след 1945 г. той не само че не е преследван съдебно, но дори и днес е непознат в Европа на ЕС.
Безспорен факт е, че в Европа в периода между двете световни войни, сред национално-революционните движения, поставящи се за целта на преразглеждането на Версайския ред, най-боеспособна и тази най-опасна и окончателно най-ефикасна е ВМРО. Нейната краткосрочна цел е присъединяването на Вардарска Македония, която от 1918 г. е част от Югославия, към България, а по-далечната - обединението на всички части, принадлежащи към историческата територия на Македония, в една Велика Македония, на която столица да е Солун. ВМРО се бори срещу новата югославска държава от българска и албанска територия, като всеки пролет през границите и преминава между 1000 - 2000 униформирани четници. След 1922 г. ВМРО формира държавата в държавата на територията на югозападна България - в Петричкия край. Това става със съгласието на управляващите в София, макар и „скърцащи със зъби”. Тази държава в държавата разполага със самостоятелна данъчна, полицейска и юридическа система, отделни печатни медии и банки. Освен това ВМРО има и собствена фракция в българския парламент. Нейният голям дипломатически апарат сътрудничи с Турция и Унгария, заключва съюзите със СССР и с Италия. Само Ваймарска Германия отказва сътрудничеството с ВМРО – макар че и там голям брой политици, дипломати, предприемачи, интелектуалци и журналисти са горещи симпатизанти на организацията.
През 1927 г. в ръководството на ВМРО възникват различни виждания по отношение на тактиката на организацията. Интензивната партизанска борба е заменена от принципа на терористична дейност: към изявени югославски лидери се насочват тройки или петорки от атентатори; спрямо представители на новия европейски следвоенен ред се подготвят самоубийствени атентати; а срещу дисидентите в собствените редици се издават смъртни присъди. През 1928 г. тази нова тактика води до остър вътрешен конфликт, който разделя организацията на две крила, които влизат в масовото братоубийство. Движеща сила за това ново развитие във ВМРО е Иван Михайлов, известен още под псевдонима “Радко Деянов”. През 1925 г.- една година след като бе убит харизматичният лидер на ВМРО – Тодор Александров, Иван Михайлов се издига към тричленния централен комитет на организацията. Тодор Александров, който е прогимназиален учител и български офицер, граден с Железен кръст от Вилхелм II през 1916 г., реорганизира след Първата световна война заедно с българския генерал Александър Протогеров, създадена през 1893 г. организация, бореща се целево за автономна Македония под управлението на султана, като й дава нова посока на действие - присъединяване на Македония към България. След смъртоносния заговор срещу Александров, Михайлов се използва от положението си на доверен човек - негов секретар, за да наследи мястото му в централния комитет. През 1928 г. Михайлов поръчва убийството на своя колега и противник в централния комитет – генерал Протогеров, след което поставя в ръководството на ВМРО двама от най-приближените си хора – Страхил Развигоров и Иван Караджов и така на практика поема контрола над организацията. Привържениците на Протогеров под ръководството на Перо Шанданов и Наум Томалевски помагат на жестокото съпротивление. Това води до дългогодишна вътрешна братоубийствена война, взела стотици жертви сред активистите от двете воюващи крила. И до днес на български изразите “македонска работа” или “да завършиш с нещо по македонскому” означава да извършиш нещо по особен жесток и кървав начин.
През 1929г. Михайлов започва стратегическа промяна във ВМРО – отдалечаване от целта за присъединяването на Македония към България и поставяне на нова задача – “свободна и независима Македония”, съединяваща трите части, т. е Вардарска, Егейска и Пиринска Македония като “втора българска държава на Балканите”. През 1933 г. новият курс на действие се преобразува в доктрина на организацията. Според Михайлов нацията на новообразуващата се държава, съставляваща се от “македонски българи”, може да се дефинира и като “българо-македонска”, бидейки българска в етнокултурно и езиково отношение, а македонска - в регионално. Така ВМРО създава враг в лицето на политическия елит в България, който до онзи момент, в по-голямата си част, е положително настроен към организацията. Резултатът от това е, че след 19-ти май 1934 г. политическият кръг “Звено” и Военният съюз изпращат българската армия срещу цитаделата на ВМРО в Петричко. Само за няколко дни структурите на организацията са разбити, лидерите й са интернирани, а през 1935 г. на Михайлов е издадена смъртна присъда.
Хванат ясно, Михайлов успява, за разлика от останалите лидери във ВМРО, в продължение на няколко месеца да се укрива в страната и през септември 1934 г. да избяга в съседна Турция. Роденият в Македония лидер на нова Турция – Мустафа Кемал Ататюрк, дава на Михайлов политическо убежище – вероятно с идеята да не може да се установи хегемония на Балканите от страната на южните славяни под формата на съюз между Югославия и България.
Непосредствено след бягството на Михайлов в Турция ВМРО успява да нанесе най-големия си терористичен удар: атентатът в Марсилия на 9 октомври 1934 г., при който загиват югославският крал Александър I Караджорджевич и френският външен министър Луи Барту. Изпращането на опитния атентатор на ВМРО Владо Черноземски е резултат от тясното сътрудничество на Михайлов с хърватските уста на Анте Павелич срещу Югославия. Павеличи е инициатор на плана за атентата и той оценява реално професионалните възможности на своите хора, т.е. ниско – затова и моли Михайлов за помощ. След като нервите на трима хърватски стрелци на пристанището в Марсилия не издържат, Черноземски изпълнява успешно възложената му от Михайлов задача. Именно атентът в Марсилия провокира Обществото на народите да се опита чрез Женевската конвенция за предотвратяване и наказване на тероризма да мобилизира международната общност за противодействие срещу организирането на тероризма и да включи борбата срещу него в международното право.
Следва да се отбележи, че Михайлов, прекъснал следването си по право в София, няма опит в партизанската борба и никога не е влизал във “вътрешността” на Македония (оттук и “В”-то в името на организацията), т.е. в бойното поле в своя юг на Югославия. Той се опитва да преодолее този недостатък, влияещ отрицателно на позицията му в организацията, изцяло ориентиран към култа на героизма и на мъчението, като се жени за една популярна ВМРО-терористка. През 1926 г. той сключва брак с Менча Кърничева, която през 1924 г. по лично нареждане на Михайлов извършва прословутия атентат срещу македонския политически деец в изгнание Тодор Паница във виенския Бургтеатър, по време на постановката “Пер Гинт” от Ибсен. Скоро след присъдата австрийският съд освобождава Кърничева по здравословни причини.
По време на четиригодишното си изгнание в Турция, при което Михайлов и Кърничева са интернирани първо в Северен Анадол, а след това на остров Буюк Ада близо до Истанбул, те се опитват без успех да получат визи за САЩ. Там, в състава на “Македонските политически организации в САЩ и Канада” (МПО) със седалище във Форт Уейн, Индиана, ВМРО разполага с гъста мрежа от поддръжници. Но дори и Швейцария, Румъния и Великобритания, както и бившият съюзник на ВМРО - Италия на Мусолини не желаят да приемат двойката терористи. Едва през 1938 г. Полша разрешава на двамата да влязат на нейна територия, но при условие, че се въздържат от всякакъв вид политическа дейност. Михайлов и съпругата му получават визи по лична инициатива на пълномощния министър в София – Адам Търновски, който още по време на Първата световна война е дипломатически представител на Австро-Унгария в българската столица и поддържа тясна връзка с ВМРО. Въпреки това, че от Варшава анулират визите заради изгаряни протести в Белград, турските власти натоварват семейството Михайлов на полския търговски кораб “Левант”, хвърли котва на пристанището в Измир. След дълга одисея през Средиземно море на 23 септември 1938 г. корабът най- накрая пристига в Гдиня със своите немили- недраги пасажери.
Макар че Михайлов се устройва в една глуха провинция на Полша, той има възможност, както и преди това от Турция, да поддържа тесни контакти със своите привърженици от България и Северна Америка. След влизането във Вермахта във Варшава през септември 1939 г. Михайлов и жена му, която говори добре немски, се разкрива на Гестапо. Скоро след това те се установяват в Райха - колко дълго - остава неизвестно. Там те се намират във временно жилище в Берлин-Нойкьолн, в квартал, където непосредствено са съседи на Анте Павелич и неговото обкръжение. Не е ясно какви контакти е поддържал Михайлов в германската столица с националсоциалистическата власт - в архивите на Третия райх досега няма намерение да има информация по този въпрос. Вероятно през пролетта на 1940 г. Михайлов се преселва в Будапеща. Там той обсъжда с германски и италиански представители възможността за основаване на македонска държава, докато Третият Райх, както и фашистката Италия се занимават с новото териториално разпределение на Югоизточна Европа. Влиянието на Михайлов върху оцелелите структури на ВМРО в България действително намалява много видимо през април 1941 г. - след повторната окупация на Вардарска Македония от българските войски и установяването на българската административна структура. По-голямата част от привържениците на Михайлов одобряват това де факто- присъединяване като „повторно обединяване” на Македония с „Майка България” и поемат функции в окупираната територия. Михайлов, който непоколебимо следва целта – „свободна и независима Македония”, приета през май 1941 г. да се пресели в Загреб – по поканата, отправена му от своя дългогодишен съюзник Павелич, който междувременно е издигнат до водач („Поглавник”) на германско-италианската марионетна държава Независима държава Хърватска (НДХ). До 1944г. Михайлов служи като най-важния външнополитически и военнополитически съветник на хърватското управление на усташите, като дясна ръка на Павелич.
От Загреб Михайлов продължава да поддържа тесни контакти с Рим и Берлин. През пролетта на 1943 г. той се договаря с началниците на италианската армия за формиране на ВМРО-отряди, които да подкрепят италианските окупационни части в северна Гърция. През октомври 1943 г., непосредствено след изтеглянето на италианците от Балканите, след преговорите с райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер, Михайлов предвижда формирането на силна ВМРО-защитна група (“Охрана”) със състав от 12 000 мъже, която да бъде разположена в окупираната от германците гръцка част на Македония. Набирането на нейния състав обаче се проточва и не достига до договорената мощ. Също така остава нереализирано и предложението на Михайлов, отправено към Павелич, за формиране на силна наемна армия на ВМРО, която да се бори срещу вашето партизанско формиране в босненската част на НДХ.
Но от България - Цар Борис ІІІ, както и управляващите и военното ръководство в страната, гледат с безпокойството на действията на Михайлов в Загреб, тъй като имат опасения, че в Берлин планът му да основава “свободна и независима Македония” може да има успех. И за да може да бъде контролиран, се отменя смъртната му присъда и му се предлага да се завърне в България и да заеме пост във Вардарска Македония. Изведнъж в София и на най-близките му сподвижници Михайлов категорично отхвърля предложението. По-положително е неговата реакция насочена към германския външен министър Йоахим фон Рибентроп – да стане държавен глава на една македонска държава под покровителството на Третия Райх. На 1 септември 1944 г. Хитлер издава “фюрерска заповед” за незабавното провъзгласяване на подобно държавно образуване. Така заради Червената армия, която светкавично прониква на Балканите, трябва да се гарантира изтеглянето на Вермахта от Гърция.
Михайлов си запазва правото да даде окончателен отговор на германското предложение, едва след като направи проучвателно посещение в Скопие. На 3 септември 1944 г. той пристига с германски военен самолет от Загреб в София, където обсъжда ситуацията с останалите там свои привърженици. На 5 септември човекът за свръзка между Михайлов и СС - началникът на шесто управление (външнополитическо разузнаване) в Главното управление за императорска сигурност СС-бригадефюрер Валтер Шеленберг телеграфира на Рибентроп: „С няколко обсъждания - днес и утре, Михайлов трябва да се опита да спасионова, което трябва. Ситуацията обаче изглежда безнадеждна. И Михайлов е на това мнение, след като може да се убеди се за успеха на грешката.“ В това време СССР обявява война на България. Последвалото непосредствено след това навлизане на съветските части в балканската страна, както и напредването им до германската основна свързочна линия във Вардарската долина водят до драматично изостряне на военната ситуация. В резултат на това Рибентроп натиска германския пълномощен министър в София – СС-обергрупенфюрер Адолф Хайнц Бекерле: „Днес фюрерът отново нареди да бъде провъзгласена независимостта на Македония – този път без повече отлагания”.
На следващия 5 септември Михайлов пътува от София за Скопие, където на 6 септември се провежда поредицата съвещания с активисти на ВМРО и с местни първенци, както и има срещи с комунистически партизани и с представители на гражданското антибългарско съпротивително движение на Методи Андонов -Ченто. Вечерта той съобщава своето решение, което веднага бива предадено от германското генерално консулство в Скопие на посолството в София: „Комитетът (= скопските ВМРО-вци) се отказва категорично за обявяване на независимостта на Македония, убеден от Ванче Михайлов и след обстоен анализ на така стеклите се обстоятелства. привърженици, които да са готови да застанат независимостта и да я наложат 2. Непрекъснато и прогресивно деморализиране на цялото население.“
Докато Хитлер, Химлер и Рибентроп се ядосват на Михайлов, началниците във времето поемат управлението на Македония в ръцете си, в момента, когато тя е “оголена” печели изтеглилите се от българските окупационни сили. На 12 ноември 1944г. и последните германски части пускат Скопие и поемат по посока Прищина, а на следващия ден в Скопие навлизат партизаните на Тито.
Михайлов и жена му, заедно с няколко верни другари, биват евакуирани от СС от Скопие първо във Виена, а през пролетта на 1945 г. той бива преместен в градчето Алтаусзее, в австрийските Алпи. За разликата от многото намиращи се там националсоциалистически величия Михайлов не е използван нито един от американските части, които са достигнали града на 9 май 1945 г., нито от установената след това британска военна администрация, както и не е обезпокоен, когато Титовска Югославия официално иска екстрадирането му от англичаните.
Не е известно къде Михайлов и жена му прекарват първите години след войната. Вероятно временно се е спрял в Испания на Франко. През 1948г. той успява да получи население в Италия, като през следващите 42 години я напуска само за да започне в Австрия и в Германия. От 1958г. той живее под самоличността на “професор Джовани от Унгария” в римския квартал Монтесакро, на ул. “Виа Понца” 6/7. Той се ползва от протекцията на своя дългогодишен познат Анжело Ронкали, който в периода 1925 – 1934 г. е апостолически представител на Ватикана в България, а след това – до 1939 г. е апостолически пратеник в страната, в която Михайлов получава убежище – Турция. През 1958 година Анжело Ронкали е избран за папа Йоан XXIII. За разлика от Павелич и от други усташки лидери, Михайлов не използва най-добрите си връзки с Ватикана, за да се измъкне през “канала на плъховете” („Ratline”) и да намери сигурност в Южна Америка.
Когато през 1946 г. в „народно-демократична” България и останали членове от ВМРО-то на Михайлов под ръководството на Кирил Дрангов и Владо Куртев са ликвидирани, привържениците на Протогеров, сега свързани с БКП, правят службата в различни министерства и особено в Държавната сигурност на НРБ. Също така и в новата югославска република Македония тамошната комунистическа тайна полиция задушава опитите за реорганизация на приближените до Михайлов. От този момент в сталинистка България, както и в титовска Югославия, „михайловистът” се превръща в етикет, застрашаващ живота. Все пак през 1978г. дългогодишният български държавен глава и лидер на партията – Тодор Живков издава нареждането да се установи таен контакт с изгнаника в Италия - Михайлов. Мотив за това е разпалващият се българо-югославски спор за Македония и по-конкретно: въпросът дали съществува македонска нация, както твърдят от Белград и Скопие, или дали по-голямата част от населението на Македония с българите – както смятат в София. Фактът, че в този спор Михайлов застава на българската страна, го прави за Живков важен съюзник срещу Югославия преди всичко сред българската и македонска диаспора в Северна Америка и Океания. В същото време Михайлов вижда в комунистическа България партньор срещу Тито и Лазар Колишевски и срещу техния проект за отделна македонска нация, с национален език, национална литература, национална църква и специфична македонска – а не българска идентичност.
Запитан дали многобройните поръчани от него срещу български и югославски политици и чиновници и особено срещу членовете на ВМРО смъртни присъди тежат на съвестта му, Михайлов отговаря, че подобни присъди са негово дело само при утежняващи случаи на предателство или пък при злоупотреби с пари на организацията, както и в случаите, когато смъртните присъди са юридически издържани и произнесени от правораздавателните органи на ВМРО. „Налагало ми се е да подпиша смъртни присъди на моите приятели“, признава Михайлов, съчувствайки се на себе си по време на разговора с българския служител във Ватикана – Георги Елдъров. Междувпрочем ВМРО е била „суверенна държавна структура“ и „е действието като другите държави“. Това че броят на смъртните присъди е бил сравнително по-висок, Михайлов обяснява с обстоятелството, че “организацията нямала затвори за задържането на пристъпилите устава”.
След епохалната 1989 г. в България и в новата Република Македония се появяват независими македонски политически партии, които се смятат за организации – наследници на ВМРО. В сегашна демократична България бившият шеф на ЦК на ВМРО Михайлов е смятан за национален герой. Това ясно проличава в акта на издигането на негов бюст-паметник. От друга страна днес, в Македония, роденият през 1896 г. в източномакедонския град Щип Иван Михайлов бива отчасти реабилитиран – въпреки възгледите му по националния въпрос. През 2000 г. няколко депутата от македонското Собрание участват във панихида, отслужена за атентатора-камика от ВМРО – Владо Черноземски, който през 1934 г. в Марсилия се справя изключително успешно със задачата, възложена му от Михайлов. През 2002 г. в центъра на Скопие се открива възпоменателна плоча и за една друга атентаторка-камикадзе от ВМРО – Мара Бунева, която през 1928 г. също по заповед на Михайлов застрелва високопоставен белградски служител, а след това и себе си.
Фактът, че мирно започва на 5 септември 1990 г., на библейската възраст от 94 години, изгнаник в Италия е поръчал стотици политически убийства, целенасочено се пренебрегва в България и в Македония. Обстоятелството, че Турция, Полша, Унгария, Хърватия, Австрия са прикривали и закриляли Михайлов, въпреки че той официално е бил издирван заради обвинение в терористична дейност от България, в тези държави не играе никаква роля. А в обществената памет на Италия, както и в Германия съюзникът на Мусолини и Хитлер е напълно забравен.

Щефан Трьобст




КЪДЕ СА МИЛИАРДИТЕ НА ВМРО? ВТОРА ЧАСТ.



Наркогангстер - в тържествената заря на Трети март

Нито югославската историография, нито българската се интересуват от старата си история на организираната престъпност

Не, определението наркогангстер за Иван (Ванче) Михайлов (1896-1990) не е плод на болна фантазия или на неудържим журналистически порив за правене на впечатление на всяка цена. То е на известната британска историчка проф. Елизабет Баркър (1910-1986). Тя завършва Оксфордския университет, а по време на Втората световна война е ръководител на група за проучване на политическите борби в Балканския регион. През 1945 г. е назначена за дипломатически кореспондент на "Ройтерс" за Балканите, а по-късно работи за Задморската служба на Би Би Си. С други думи - служител е на британските специални служби. Разсекретени и публикувани са нейни рапорти, които тя изпраща от България.

Определят я така: "Елизабет Баркър комбинира инстинкта си на историк с желязна строгост в работата и прецизност към фактите. Поради това нейните книги имат значителен принос за разбирането на проблемите и въпросите на Източна Европа във Великобритания и други страни от Западна Европа."

В изследването й за Македония, частичка от което публикуваме със съкращения, личи удивителна информираност, макар да го е написала в края на 40-те години на миналия век. А може би тъкмо затова. Проф. Баркър изнася неизвестни факти за острите взаимоотношения между балканските комунистически партии по македонския въпрос, разкрива в нова светлина усилията на БКП по време на Втората световна война, а и след нея, Македония да си остане българска - непосилна задача, като се има предвид, че в нея България е сред победените, а Гърция и Югославия са победителки. Симпатията си към България тя не крие, но публикува и някои крайно нелицеприятни твърдения, особено за Иван Михайлов. Явно не се и замислят над това днешните фюрери на ВМРО, след като портретът на Ванчето краси конгресите и кабинетите им. За тях той е идол на българското родолюбие. И улици се кръстиха на негово име, и паметници му се вдигнаха. А както неведнъж сме писали, Ванчето е потънал в кръв до ушите още от 9 юни 1923 г. и от Белия терор през 1925 г. Писмата, които му пише Александър Цанков от Аржентина, където е скрит от американците, говорят за нещо повече от приятелски отношения. Дотам се докара България след реставрацията на фашизма в средата на 90-те години на миналия век, че политиците ни от всички цветове мълчат гузно по темата и днес. А отгоре на всичко - и наркопроизводство, и наркотрафик! (И нещо любопитно - братята северномакедонци в националния си герб са изографисали афиона, при това с четири чашки.)

Нека да припомним, че през 30-те години на миналия век най-големите производители на опиум и хероин в Европа са Турция, Югославия и България. Количеството наркотици, произвеждани в "балканската Колумбия" - Македония, които са сред най-висококачествените в света, се настаняват и на пазара в САЩ. Едва тогава американски специалисти и журналисти започват да пишат по темата. Според тях става дума за хиляди тонове висококачествена стока. Има едно снизходително оправдание, че приходите от хероина са отивали за оръжие за ВМРО, но за тези почти 10 години, докато Ванчето е начело на организацията, не е известно нито едно въстание или какъвто и да е друг крупен сблъсък срещу сърби или гърци. Е, за стотиците жертви по софийските улици и за шумните атентати в чужбина също са трябвали немалко пари, но огромни са "спестяванията" му, които са намерени след разтурянето на ВМРО през 1934 г.

Който може, нека оспори проф. Баркър, но - с документи и факти. Тъй като темата е обширна и полемична, а мнозина от яростните привърженици на Ванчо ще определят зашеметяващите й твърдения като пресилени и злоумишлени, ви предлагаме и откъси от още три източника.





Из книгата под печат в ИК "Синева" на проф. Елизабет Баркър "Македония. Мястото й в политиката на балканските сили", Кралски институт по международните дела, Лондон & Ню Йорк, първо издание 1950 г.



Публикува се за първи път



Вътрешната македонска революционна организация



Единствената значима революционна организация в Македония през периода между двете войни, както и преди него, е ВМРО. Но след като приключва борбата си с турците и насочва усилията си срещу Югославия, ВМРО бързо деградира. Тя престава да бъде истинска революционна организация. През 20-те години на века тя се превръща във финансов рекетьор, който се продава на онзи, който плаща повече - българското правителство, италианците, а вероятно за известен период и на Съветска Русия. Тя се превръща в машина за изнудване, като принуждава емигрантите от Македония в България и населението на Петричка област - българска Македония, да се "брани" от икономическия рекет и терора на изключително висока цена чрез "доброволни" патриотични дарения. Организацията има и собствени твърде сериозни финансови интереси в Петричко; на практика целият икономически живот в областта е в нейните ръце. През 30-те години на века тя търгува нелегално с наркотици; Надзорният комитет по наркотиците при Лигата на народите докладва по онова време, че в Петричко и в София действат десет фабрики, които произвеждат синтетична дрога (Swire, Bulgarian Conspiracy, с. 50. - бел. Е. Б. - Става дума за книга на Джоузеф Суеър, издадена 1939 г. А в архивите на Надзорния комитет по дрогата при Лигата на народите и днес може да се видят двата доклада за опиума в България - от 1933 и от 1939 г. - бел. Хр. Г.). Когато ВМРО е закрита официално, имуществото й възлиза на 400 млн. лева. (Пак там, с. 287. Към датата курсът е 405-435 лева за 1 & стерлинг - бел. Е. Б.)

...По-късно, особено през периода между войните, ВМРО забравя революционните си стремежи и изоставя предишните си методи на политическа и военна организация, както и своята просветителска дейност сред "неосвободеното" македонско население. В най-добрия вариант, през 20-те години на века, тя организира военизирани нападения с малки чети, главно в Югославска Македония. Но тъй като организацията все повече и повече губи подкрепата на населението в областта, тя се съсредоточава основно върху терористични акции, убийства и бомбени атентати. Нейната политическа стратегия, доколкото изобщо съществува такава, е да поддържа в Македония непрестанни вълнения, които да предизвикват отзвук в световната преса. Вероятно ВМРО храни надеждата, че по този начин ще успее да убеди Великите сили в необходимостта от прекрояване на границите на Балканите, в противен случай Македония ще бъде непресъхващ извор на нови конфликти...

Дегенерацията на ВМРО се дължи преди всичко на факта, че независимо от успешното й организиране през целия период между войните, тя няма ясни политически цели, не се наблюдават сериозни икономически или социални идеи, извън шаблоните за македонска революция и освобождение. На практика организацията не отправя сериозен призив към македонското население и твърде лесно залита по наклонената плоскост на полуофициален клон на българската тайна полиция. Но преди всичко основният проблем е фаталната несигурност по въпроса за нейната цел, автономия на Македония или присъединяване към България. Тези фактори ускоряват вътрешното й разцепление и саморазграждане на враждуващи помежду си съпернически групи. Последният й лидер Иван Михайлов в действителност е убиец и гангстер от голям мащаб, а не революционер.

Вътрешната слабост показва, че ВМРО от 1918, а може би и от 1913 г. до 1934 г., черпи силите си от своите външни поддръжници, а не от своите собствени източници. Първо тя е от полза за Италия, която иска да попречи на примирието с Югославия, второ полезна е за българския цар Борис, който има ясен династичен интерес да попречи на създаването на южнославянски съюз, който... би помел българската и югославската царски фамилии. В крайна сметка, давайки политически живот на жестоките вътрешни вражди и групировки в България, за ВМРО е лесно да намери подкрепа от една или друга политическа партия или господстваща клика. По този начин ВМРО получава власт, която изобщо не е пропорционална на нейния действителен собствен потенциал...

През шестте години след края на първата война тримата лидери (Тодор Александров, генерал Александър Протогеров и Петър Чаулев - бел. Хр. Г.) са приятелски настроени помежду си, те се борят със своите политически врагове в България и със съперниците си в македонското революционно движение, организират въоръжени нападения в Югославска Македония... Те печелят решителен успех през 1923 г., когато заедно със Съюза на българските офицери и политика Ал. Цанков успяват да свалят от власт режима на земеделците и да убият неговия лидер Александър Стамболийски. Макар че приемникът на Стамболийски Ал. Цанков води полуискрена политика на примирие с Югославия, в действителност той развързва ръцете на ВМРО в България. ВМРО успява да затвърди административната и икономическата си власт в Петричко, областта се превръща в териториална база на лидерите на организацията...

Междувременно, в сравнение с предишния период, ВМРО се връща към по-близък контакт с българското Военно министерство. Но организацията е раздирана от тежки вътрешни противоречия. На 31 август 1924 г. в навечерието на първия следвоенен конгрес на ВМРО, Александров е убит в планините на Българска Македония... Протогеров наследява Александров като водач на ВМРО, а младият Иван Михайлов става член на Централния комитет на организацията, много скоро властта му във ВМРО се засилва. Неговото влияние допринася за окончателната деградация на ВМРО и превръщането й в гангстерска организация.

По това време Британия и Франция правят неуспешен демарш пред правителството на Ляпчев за ликвидиране на ВМРО. На прага на започващата продължителна правителствена криза Министерският съвет обещава да извърши драстични промени в управлението на Петричко, Българска Македония. В действителност не е направено нищо съществено, а Ляпчев и Вълков с благословията на цар Борис III запазват властта в своите ръце.

Протогеровистите започват война срещу михайловистите по улиците на София и из цяла България. Пладнешките убийства стават ежедневие. Въпреки че тази братоубийствена война унищожава последните остатъци от престижа на ВМРО като истинска революционна организация, михайловистката ВМРО остава твърде силна в България, под егидата на правителството и в крайна сметка на царя...

Такава е картината на събитията през 1933 г., когато крал Александър прави за пръв път помирителен жест към цар Борис, което е неблагоприятно за ВМРО. Но цар Борис още не е готов да изостави ВМРО. Ударът идва през май 1934 г. След преврата на военния кръг Звено ВМРО е разпусната, като оставя твърде слаби следи в България.

Превод Лиляна Ванова



Из "Иван Михайлов и ВМРО в Петрички окръг 1922 - 1934 год. Опит за психография" , "Обречено родолюбие", доц. Димитър Тюлеков, Унив. изд. "Неофит Рилски", 2001 г.

Определящо е значението на Петрички окръг за осигуряване финансовата стабилност на ВМРО... В стремежа си да намери източници на нови приходи Иван Михайлов организира нелегалното изкупуване на афиона от Петрички окръг, преработването и контрабандното му пренасяне по таен канал от гр. Горна Джумая (дн. Благоевград) през българо-югославската граница.



Из "Balkans in the Spotlight: Drug Factories in Bulgaria 1935-1937", Vladan Jovanoviс, Institute for History of Serbia, "Балканистичен форум", 2018 г., брой 2., Изд. на ЮЗУ-Благоевград. (Статията "Балканите на прицел: Фабрики за дрога в България 1935-1937" на Владан Йованович е публикувана на английски език - бел. Хр. Г.)



Въпреки че Българо-Югославската граница е била широко оградена със стена с бодлива тел от двете страни, снабдена с укрепления, шефът на българската полиция Григор Преславски предлага на военния министър през май 1929 г. да се засили граничният контрол заради увеличаващата се контрабанда на хероин. Освен контрабандните стоки по граничната зона има струпване на въоръжени групи на ВМРО, които разчитат на резкия упадък в Югославия. За да стабилизира финансите на тази организация, президентът на Националното Македонско Движение д-р Константин Станишев основава нова Национална Македонска банка в късния март на 1929 г. Докато изследва финансирането на механизмите на финансирането на ВМРО, френският журналист Алберт Лондр предполага, че някои от парите са осигурени от самата българска държава и няколко милиона долара годишно идват от чужбина. А най-голямата част е била събрана от ВМРО от "доброволна такса от убедените македонци" (Лондр, 1931 г.). Според Югославското Външно министерство фракцията на Протогеров е била финансово зависима от приходите на базираното в София Inter-Clubs Casinо, докато "михайловистите" имали 22 млн. лв. от италиански дарения и голямо количество пари, конфискувани след убийството на Протогеров. В допълнение, Иван Михайлов е имал високи приходи от тютюн в Петричко (около 24 млн.) и милион лева, взети от богатите еврейски жители на София.

Когато българското правителство на Кимон Георгиев ликвидира ВМРО и неговия нелегален апарат, в района на Петрич в средата на 1934 г. са конфискувани 50 милиона лева...

Впрочем, вместо политическите конфликти и пограничните инциденти изплува нов тип проблем, който поставя България и Югославия обратно в центъра на европейското и дори на световното внимание. Всъщност почти цялата продукция на европейския опиум, която става приоритет на Лигата на нациите от средата на 1920-те, е концентрирана в Югославия и България. Тъй като зоната на опиума съвпада с територията на Вардарска и Пиринска Македония, веднага щом ВМРО е забранена, разрушителните й механизми консолидират нейното преориентиране към тази криминална дейност. Нито югославската историография, нито българската историческа литература са показали интерес към изучаването на тяхната стара история на организираната престъпност, без значение дали е имало липса на архивни източници или самоцензура, определяна от политически спирачки. Като резултат съществуването на над 10 фабрики за наркотици в Петричко е било възможно да бъде доказано само чрез "чуждестранни източници", а не български.

Превод Павлета Давидова



Македонският опиум между двете световни войни,

Репер.нет.мк., Скопье, година XI, броj 103-104/2019, JУНИ - JУЛИ



Във връзка с това, че ВМРО до 1934 г. е била парадържавна структура, която в своя "бюджет" е имала хиляди хора, споменатият френски журналист и изследовател Албер Лондр заключава, че механизмът за финансиране е бил в неразривна връзка с контрабандата на наркотици и тютюн. С печалбата от българския опиум е финансирано купуването на оръжие за ВМРО, което по онова време е описано и от кореспондента на "Ню Йорк Таймс" за София.

България е маркирана като център на контрабандата на опиум в доклада на директора на Централното информационно бюро за дрога - Русел паша, което става повод за поредица от текстове в югославския печат, с които се хвърля светлина върху разкриването на "обществената тайна"... Още по-голям обществен удар са направили и сръбски политици, които имали връзки с лидерите на ВМРО.

Иначе в България са работели девет нелегални фабрики за дрога, най-голямата от които се намирала в Радомир и била собственост на Методи Лазов. Само за два месеца от основаването си (1932 г.) тази фабрика, с прозаичното име Балканска производствена компания, е произвела тон и половина хероин, който след това с куфари е пренесен контрабандно в САЩ през най-големите европейски пристанища. Оттук се засилил интересът на водещите американски списания към македонските партизани и търговията с опиати. С прикачването на фразата "Балканска Колумбия", която се отнасяла за опиумната зона във Вардарска и Пиринска Македония, американските кореспонденти от Балканите привлекли вниманието на равнодушните европейски ръководители към ескалиращите проблеми, които в голяма степен засегнали Европа.

Превод Мая Йовановска

Няма коментари:

Публикуване на коментар