Гръцки археолози 1903 Коринт...😁
Това твърдение изглежда безумно и шокиращо но ранните Български артефакти и извори говорят,че е истина. Неговата загадка ще се реши лесно,ако старите Български руни (йероглифи) бъдат разчетени и се намери надпис,обясняващ уважението на нашите деди към великия македонски цар,по чието време според поръчковите писания на туркоманите или въобще нямало Българи,или те живели с овцете и камилите си на 2-3 000 км от обсега на събитията,свързани с Александър. Но днес науката разполага с данни,сочещи към идеята за присъствието на обожествени владетели в нашата езическа митология а за Александър се знае с положителност,че бил обожествен още приживе.
Александър Велики разрязва Гордиевия възел- рисунка
Александър повежда атаката на конницата
Когато новите изследователи установиха,че Българите са имали много богове бе въпрос на време да се забележи,че някои от тези богове са били техни владетели,обожествени приживе или след смъртта им. Култът към божествения статус на владетеля е стар- дълбоките му корени се крият в доисторическа Тракия (част от която е Македония) и в цивилизацията на нейните анатолийски предшественици,чиято връзка с древните Българи бе разгледана в статията "Българска ли е първата човешка протокултура от Гьобеклитепе" (http://shtaparov.blog.bg/politika/2014/02/23/bylgarska-li-e-pyrvata-choveshka-protokultura-ot-giobeklitep.1241707). По примера на нашите деди владетели са обожествявани в Египет,Месопотамия,
Персия,Китай,Рим и дори в Америка,където културните детайли на някои местни цивилизации водят към подозрения за древно египетско,арийско,финикийско,предкитайско,дравидско и полинезийско влияние.
Че Александър бил почитан от Българите като бог личи по особена група изворови данни и артефакти:
1. В първата космография на персийски език "Сътворени чудеса" персийският автор от XII в. Наджиб Хамадани дава следното сведение за Волжките Българи:
"В град Болгар е техният падишах,който се явява един от потомците на Александър Велики,наричан още Зул-Карнайн (Двурогият)". Феноменално твърдение,но е факт!
2. Авторитетни средновековни писатели приписват на Александър Велики (336 – 323 г. пр.н.е.) основаването на град Болгар,който по тяхно време се намирал на река Волга. В епическото произведение „Искендер наме” световноизвестният азърбайджански поет Низами Гянджеви (1141 – 1203 г.) пише:
„Цялата тази земя се нарича Болгар. Шаховете на тази земя са потомци на воините на Румската държава. Искендер (Александър) създал град Болгар,който преживял небивал разцвет” (виж http://kvantov-prehod.org/article/472/сиявуш-бог-сияен-конник-3).
3. В "Краткото житие" на св.Климент Охридски,писано от византийския духовник Димитър Хоматиан през XI в. се казва:
"1. Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи,които народът обикновено знае и като Българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море,а след като минало много време,със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация,Тракия и Илирик,а и голяма част от Македония и Тесалия[6].
2. Преподобният мъж водел произхода си оттам. Както Самуил (1Царств. 1-4),той още от майчината си утроба бил избран от Бога[7] и още като дете обикнал богоугодния начин на живот. Пръв заедно с божествения Наум,Ангеларий и Горазд[8] усърдно изучил Свещеното писание,преведено с божествено съдействие на тукашния[9] (от Македония) Български диалект от Кирил,истински богомъдър и равноапостолен отец,и от начало[10] още бил с Методий,известния учител на мизийския (Българския) народ на благочестие и православна вяра."
4. В житието на св.Кирил,писано от св.Климент Охридски пише за едно кримско (т.е. Българско) племе,което той посетил и покръстил:
"Всред фулския народ пък той унищожи безбожната измама: почитането на едно дърво-оброчище,което се наричаше Александър,на което се покланяха като на бог,правейки жертвоприношения."
5. Полски извори за Българската история дават любопитни сведения за отношенията между Александър Велики и Българите. В своята "История на Полша,Литва и цяла Русия" средновековния историк Мачей Стрийковски (1547 - сл. 1582 г.) споделя впечатленията си от България,из която пътува през 1574-1575 г.,черпейки сведения от богослови и други учени люде. Той описва страната като "най-старата и най-великата славянска държава,която поразява всеки противник." Кирил и Методий са определени недвусмислено за Българи. Никополци го завеждат при поддържаните образцово от тях братски могили на избитите от султан Баязид кръстоносци (1396 г.). В Одрин му показват окачените на градските стени страховити Български боздугани,железни топки,мечове и други оръжия,от които е треперела Византия. На едно място му обясняват,че България е първата славянска страна,приела християнството. На друго му казват,че Българите и хърватите са получили земите си с грамота от самия Александър Македонски. На трето му говорят за Българските князе и рицари,погребани в Тракийските могили (Георги Асьов- http://www.euro2001.net/issues/5_2002/5br21.html).
6. В "Зографската Българска история" (XVIII в.) се казва,че Българите начело с легендарния цар Болг воюват заедно с Александър Македонски и приемат македонци да се наричат.
7. В повлияната от нея "История во кратце" на Йеросхимонах Спиридон (1792 г.) пише: "... Взе Александър цялата войска илирическа ... и тръгна да бие вселената. Когато ... се завърна от Индия,илирийците поискаха от него част от земята си,и той им даде Македония- своето отечество ... и им даде писмо написано на кожена хартия със златни слова- народ славен и непобедим,даде им още царска титла за преголяма храброст и за преславна победа,с която победи с тях вселената,а сам остана във Вавилон. И оттогава приеха Българите с името словени и македонци да се наричат."
8. Буквално преди дни (на 20.08.2014 г.),в богаташко жилище с масивни стени от старата столица Плиска,като по някакво знамение археолози откриха две забележителни бронзови токи,точно в разгара на изготвянето на тази статия. Върху тях древен Български занаятчия е изобразил популярната някога сцена "Възнесението на Александър Велики" и един от грифоните,помагали при възнасянето (http://www.faktor.bg/kultura/26771-pri-raz
kopki-v-pliska-otkriha-katarami-s-vaznesenieto-na-aleksandar-veliki.html):
Сцена на възнесението
Втората тока с грифона
9. Същата сцена я има върху златни ранносредновековековни диадеми,изработени от Български майстори и представляващи владетелски корони на наши езически князе (http://archaeology-knigi.com/преславското-златно-съкровище/):
Преславско златно съкровище- елементи от короната на Български княз
.jpg)
Ликът на Александър Велики върху короната
Цялостна възстановка на "пра"-Българската княжеска корона от Преслав
.jpg)
Златна княжеска корона от Сахновка (Киевско),датирана в XI в.
Короната от Сахновка-детайл: Александър се възнася към небето с два грифона
Киевски княжески дворец: елемент от диадема с Александър Велики,датиран в XIII в.
Официалните датировки на тези корони не се вписват в езическото време на Българите но нека не забравяме,че те са датирани приблизително и дори предположително,без ясно утвърдени критерии и опорни точки,гарантиращи някаква надеждност. Вероятно диадемите са изработени по-рано,макар култът към Александър да е оцелял и след християнизирането,а то не е станало едновременно във всички тогавашни Български земи. Но за да не мисли някой,че корони с езически светец може да са изработвани след покръстването,вижте как всъщност са изглеждали чисто християнските корони и каква е разликата им с тези:
Друга златна корона от Киев
Диадема на Константин Мономах (XIв.)
10. Средновековни паметници от други части на Европа показват същата сцена по начин,почти еднакъв с Българския но с "дребната" особеност,че нашите изображения са най-старите с този сюжет досега:
Барелеф от църквата "Сан Марко" във Венеция-XII в.: -
Възнесението на Александър върху сребърна чаша с гръцки надпис-XIII в. (http://www.pravenc.ru/text/64334.html). Считат я за "византийска",но вероятно е изработена по поръчка на висш Български аристократ:
Барелеф на Александър Велики,възнасящ се към Бог с помощта на два грифона от църквата "Св. Димитър Солунски" (Дмитриевски събор) в руския гр. Владимир (1193 г.)- 4 кадъра от http://new.chronologia.org/volume12/makedonsky.php:
Интересно е,че русите приемат култа към Св. Димитър Солунски почти веднага след като разбират,че Българските царе са го направили свой семеен покровител. Това е станало не по някакво случайно съвпадение,понеже "съвпаденията" са прекалено много,а поради искрено желание на русите да покажат верноподанически чувства към Българската династия,назначила свой наместник в гр. Владимир.
Сега разбираме,че този малко известен митологичен сюжет бил познат на дедите ни още в езическо време. Днешните учени го свързват "...с една легенда от романа на Псевдо-Калистен,в която се разказва как Александър,когато отишъл в Индия,държал три дни гладни два грифона. След това набол на две пики месо и държейки месото пред човките им,завързал трона за грифоните и се възнесъл на небето,за да отиде при Бог" (Андрей Аладжов- http://bnr.bg/shumen/post/100451260/v-pliska-otkriha-bronzovi-toki-s-imperatorski-simvoli). Значи сюжетът е "канонично" утвърден: около Александър най-често има свещени животни на Зевс- два грифона или орли които го възнасят,а царят седи на трон или колесница,изглеждаща в "чуждите" изображения така,както в най-стария паметник с този сюжет: Преславската корона (VIII-IX в.). Но византийските,руските и венецианските изображения са чужди само формално,понеже:
1. Венеция (наричана и Венетия),в която срещаме този сюжет е основана от Венети- роднини на Антите,чиито клонове се наричали още Ганти и Ванти. Тези Ванти са Ванати (Венети)- прочуто "славянско" племе,живяло в района до XIX в.,както и Ванади ("Вананди" с носовка)= Ванандови Българи. Венетите основали Венеция (Венетия) като своя племенна столица през VIII-IX в.,но в XIX в. са наречени Словенци по същото недоразумение,по което Склавите стават "Славяни". Жителите на Венеция претърпяват римовизантийско,еврейско и католическо влияние при което частично се латинизират,а по-късно стават италианци. Но дори през XIX в. в бившите венециански територии имало голям брой "словенци" та през ХХ в. се наложило да бъде проведен специален плебисцит,който да вземе тяхното съгласие за присъединяване към Италия.
2. Между VIII-XIII в. много Български аристократи (някои с царски произход) постъпват на служба при византийския император,а потомците им постепенно се погърчват. В повечето случаи те загубват връзките с България,както в случая с рода Палеолог за който има някои податки,че наследява двуглавия орел на герба си от избягалия във "Византия" Телериг.
3. Русия през XII-XIII в. не била независима държава а васална територия на Българското царство,от която до татарските нашествия то набирало войници за своята армия. Тези войници не били наемници както твърдят червените слагачи,а усърдни данъкоплатци на Българската империя: наши сънародници от скитската област Русия,които били Руси по племе и Българи по народност. След 1242 г. Българската сила рязко спада не заради слабостта на царете,наследили великия Асен II а заради татарската окупация на руските земи,които излезли от състава на България и тя вече не могла да ползва онези големи армии,които набирала по-рано от тях.
Сред изображенията на Александър Велики има едно,на което той се възнася с помощта на два орела:
.jpg)
Поради липса на конкретни данни този паметник от Х в.,съхраняван в германския град Вюрцбург е обявен за "византийски". Но наблюдателни учени забелязаха прилика между това изображение и герба на цар Самуил от неговата дреха,намерена в гроба му на о-в Св. Ахил в Малкото Преспанско езеро и вече изказват мнения,че тази тъкан е подарена на "германския" (свещения римски) император от Комитопулите заедно с другите дарове,занесени от Българските пратеничества в Кведлинбург през 973 г. и 993 г.
Герб на цар Самуил
Наистина тук Александър липсва,но взетите сякаш от същия сюжет орли намекват за неговото присъствие по един или друг начин в родословното дърво на Българския цар. Сега е ред да запитаме червените редактори на исторически факти какво дирят многото изображения на "гърка" и "македонеца" Александър в царските атрибути на "примитивните тюркобългари"? Нека обяснят как се озова култът към него в Киевска и Волжка България,които винаги са били на хиляди километри встрани от гръцките центрове и от местата,посетени от Александър и неговите наследници. А кои са допирните точки между македонския цар и "пра"-Българските владетели,имали дързостта да твърдят,че са му преки потомци? Отговор на тези щекотливи въпроси тюрколозите не дават а бягат от тях като от огън,понеже разрушават пясъчните кули на тяхната псевдонаука,градена с десетилетия и донесла толкова много титли и сладки постове на свойте корифеи и защитници. Отговор на тая загадка дава не някой академик от дискредитираната овехтяла комунистическа школа,а необременената с партийни и ленински догми нова историческа наука.
Че в древна България е имало култ към Александър едва ли бихме се усъмнили,когато видим споменатите по-горе данни. Езическия култ към бог Александър бил създаден още по негово време и поддържан от римляните до IV-V в. сл.Хр. За нуждите на култа били градени храмове и светилища,разказвали се предания и легенди,играели се драми и пиеси а историци пишели и преписвали книги,прославящи подвизите на легендарния пълководец. В библиотеките на Българските царе е имало книги за живота и подвизите на Александър Велики- това се знае от сравненията,които някои книжовници правели между него и Иван Александър (1331-1371 г.). Както личи по всичко обаче,знания за Александър Българите имали още преди да се разделят на "Дунавски" и "Волжки",и те ги черпели не от гръко-римски летописи а от своята собствена книжнина и литература,която до IX-X в. е списвана с древно-Български руни (йероглифи). Този извод го налага и обстоятелството,че в земите на Волжка България досега не е открит нито един артефакт,изписан с гръцки или латински букви,но артефакти с йероглифи има стотици ако не и хиляди.
Защо Българи да обожествяват Александър,ако той е чужд а не техен цар- нали и без него те си имали достатъчно богове и езически секти? Но щом средновековни писатели и историци са чули от царя на Волжка България и от неговите придворни,че той е един от потомците на Александър,няма причина да се усъмним в това. Много владетели вярвали че са потомци на Александър,но между тях няма нито един римски или германски император,татаромонголски хан,турски султан или испански и британски император,въпреки големината на техните завоевания! Причината за този феномен ще е била само една: Българските князе са имали ДОКАЗАТЕЛСТВА за своите твърдения,а останалите владетели не са имали!
Какви били тези доказателства днес е трудно да се каже,но едно е ясно: те били толкова автентични и убедителни,че никой конкурентен владетел не смеел да ги оспорва или отрече! Дори ревностните византийци определено не са имали такъв силен "коз" в ръцете си,но въпреки своята завист и злоба намекват за него на два пъти:
1. Римовизантийския историк Анастасий Библиотекар (IX в.) пише,че след поражението на император Валенс в 378 г. "Българите нападнали и завзели всички земи около Дунава",а в книгата Historia de viti Rom. Pont. Patrolog. Lat. 128,col.1393 f пояснява събитието с една любопитна подробност: "...Bulgares,qui jure gentili sibi patriam subjugantes" ("Българите обединили [завзели,възвърнали] своето отечество съгласно бащиното [родственото] си право"). Част от това родствено право несъмнено е била роднинската връзка на нашите владетели с Александър Велики и Дионис- връзка,каквато римовизантийските императори определено не са имали и за каквато са можели само да мечтаят.
Византийските източници не говорят за тази връзка макар тя да им била добре известна,понеже нейното споменаване било унижение за византийския император,който нямал толкова благородно потекло и рангът му следвало да е много по-нисък от онзи на Българския. Изричното споменаване на това роднинство би разобличило и една тъмна страна на гръкоримската култура: да се представя Александър Велики за грък,какъвто той никога не е бил. За византийските императори и техните историци било крайно неприятно
да се говори по тая слаба за тях тема и те очевидно избягвали всяко конкретно сведение свързано с нея,цензурирайки или заличавайки всичко,което можело да разобличи извършената от тях кражба на история.
2. Византийския историк Лаоник Халкокондил (XV в.) пише,че "Българския царски род из целия свят няма равен на себе си по своята древност и знатност". Какво имал предвид той тюрколозите не искат и да знаят,затова премълчават тези думи или ги обявяват за чиста лъжа. Но от богатия си опит в измислянето на фалшификати и измами те явно забравят,че на света освен лъжци има и честни хора а Лаоник Халкокондил не е бил циганин или комунист,за да лъже хората и да заблуждава своя император с неверни твърдения. Новата наука за щастие откри какво е имал предвид този историк и то несъмнено е същото,за което намеква Анастасий Библиотекар:
а) Че Българския царски род е наследник на наши князе,имали пряко роднинство с Александър Велики.
б) Че родословното дърво на царския ни род,посредством Александър и другите си роднински колена е свързано с мирмидонеца Ахил и ахееца Херакъл,за чийто пряк потомък и последовател е считан македонския цар.
в) Че благородните линии на царския ни род отвеждат потеклото му до Тракийския царебог Дионис и до самия Зевс,т.е.: божествения му произход е безусловен и съвършено легитимен за разлика от онзи на "византийския" император.
г) Че родът на Александър по същата презумпция е Български,а Ахил от Троянската война и участвалите в нея мирмидони,ахейци,троянци и траки са Български племена,водили междуособна война помежду си.
д) Че за старите Българи Александър Велики е бил Български,а не гръцки цар не само заради тактиката му да се вписва към всеки от приобщените народи,а заради "старото родствено право",въз основа на което и той,и те като негови кръвни роднини са владели и владеят тези земи.
Ето как става ясно,че древните Българи са считали Александър за СВОЙ цар и бог. Те никак не обичали чуждата култура,което личи от бунта на болярите срещу византийската християнизация на Борис "Първи",затова е невъзможно да са приели един чужденец за свой владетел и бог. Внимателния разбор на Александровото поведение показва,че тактиката му за приобщаване на народите,през чиито земи е минала неговата армия се състояла в следното: за Траките (Македоните са Тракийско племе) той бил Тракийски царебог и нов Дионис,за гърците- хегемон на елините,за египтяните- египетски фараон а за персите- шахиншах (цар на царете)! Роден като македонец (сиреч Тракиец),след обучението в елинизъм от Аристотел и обкръжаващата го гръкоманска аристокрация той добива манталитета на натурализиран грък. Целта му обаче била да използва силния цивилизационен потенциал на древните елини,да ги привлече на своя страна в предстоящите походи и да се предпази от бунтове в тила при очертаващото се дълго отсъствие от Балканите.
Затова учените нямат единодушие за народността на Александър Велики- за едни той е грък,за други не е. Ако това бе ясно доказано както при Перикъл,Леонид,Демостен и Милтиад,спор въобще нямаше да има. Но то не само че не е доказано а напротив- научните данни категорично сочат,че Александър изобщо не е грък! За днешните "македонци" той разбира се е македонец,но за сегашните гърци македоните са гръцко племе. Изворите и сведенията на очевидци обаче говорят,че македоните са Тракийско племе а походите на Александър са само документирани от гърци,които той ползвал за своите цели и назначавал за историци,писари и архитекти,без да им разкрива истинските си планове и оставяйки ги с впечатлението,че е грък.
Траките,персите и египтяните обаче не са на това мнение- всеки от тях го имал за свой и за тях той бил съответно Тракиец,перс или египтянин. В Африка го имали за египтянин- син на фараона Нектанебо. Персите го считали за свой шахиншах,пратен от боговете да смени царската династия. За Траките обаче той винаги е бил Тракиец от племето Македони,което Херодот наричал Мигдони и изрично посочвал,че не е елинско а Тракийско. За древните елини той е хегемон а по същата логика и грък,но днешните историци обичат да дават предимство на гръцката култура пред останалите и охотно приемат Александър за грък,макар това решение да изисква твърде големи компромиси с морала и съвестта им. Решението на учените да обявят великия пълководец за грък е най-вече политическо и е взето под натиска на политици,налагащи своето мнение на историците без да се съобразяват с историческите факти,което личи от следните аргументи:
1. Политиците на XIX-ХХI в. са обучени в прекомерно и дори в непремерено преклонение пред елинската култура,чието значение те преднамерено преувеличават за да принизят значението на великите култури,които са породили гръцката цивилизация.
2. Богатото гръцко лоби в Европа и САЩ лесно деформира мнението на западните политици и историци,като от 200 години насам ежедневно вербува,включително с щедри парични дарения,голям брой свои поддръжници на Запад.
3. По време на двете световни войни гръцката държава подкрепяше страните,които днес работят за нейната слава. България за разлика от нея държеше на правдата но трябваше да воюва срещу силните на деня,които я наказаха в териториално и културно отношение,като позволиха на верните съюзници Гърция и Югославия да оберат и да си присвоят нейната древна култура.
Какво трябва да знаят за Александър привържениците на истината тогава?
1. Че по негово време никой не считал Македоните за гърци. Атинския философ и оратор Демостен (IV в. пр.Хр.) в своите "Филипики" казва за поданиците на Филип и Александър: "Македоните в никакъв случай не са елини,защото са Барбари!" Думата "Барбари",от която по римска инерция сме усвоили формата "Варвари" е всъщност нашето народностно име,деформирано и изопачено от гърците до формата "Баргари". А да не види човек,че "Баргари" е "ръкащ" вариант на "лъкащата" форма "Балгари" трябва да е сляп,понеже и днес има жители на северна Гърция които казват,че местните македонци са "Бургари"!
Изопачаването на чужди названия- лични,народностни и пр.,било ежедневие за древните гърци,но не е чуждо и на съвременните- сравнете гръцките имена на египетските фараони с истинските и ще се убедите в това. Затова езиковедите у нас и в чужбина нямат нито един сигурен довод или надежден механизъм чрез който да докажат убедително,че етнонимът "Барбари" не е изопачен старогръцки вариант на нашето народностно име "Баргари" (Балгари)!
2. Според летописците Александър често говорел със своите македонци на "техния" език. А какъв бил техния език Демостен е казал достатъчно добре,както бе установено от "Анализа".
3. Според Плутарх наследничката на Александър Велики и последна египетска царица Клеопатра VII (51-30 г. пр.Хр.),прочута заради любовните си афери с Цезар и Марк Антоний,често говорела със своите приближени на майчиния си македонски език. От самия факт,че е трябвало Плутарх изрично да споменава това става ясно,че езикът на Тракийското племе Македони не е бил гръцки. А такъв феноменален древен грък,който да ползва негръцки език за общуване с другите "елини" световната наука още не познава!
4. За гръцкия историк Херодот,живял 100 години преди Александър,Македоните са Тракийско а не гръцко племе. Изключено е за обективно мислещите да повярват и приемат,че изтъкнат ерудит като него,имащ обширни познания дори за отдалечени точки на древния свят,не е познавал своя собствен народ,затова е обявявил "гръцкото" племе Мигдони за Тракийско! А че Траките не са гърци е пределно ясно на всеки обективен учен.
5. Речта на великия пълководец,която започва с думите "Аз,гъркът Александър,заповядвам..." не може да ни заблуди- владеейки няколко езика,той се обръщал по подобен но не и идентичен начин към всеки народ,който искал да привлече или обезвреди. Това,че гърците най-добре документирали неговите речи не означава,че са правели това защото е бил грък,а че са имали най-богати възможности да изопачат неговите думи и да им придадат смисъл,угоден само на тях. Причината бе обяснена по-горе: бидейки за персите парс а за Траките- Трак,логично е Александър за гърците да е бил грък а за египтяните- египтянин. Но нито един народ освен гърците не си поставял целта да го присвои така,че да отрече другите му етнически превъплъщения и да подчертае само своето. А това е меко казано пладнешки грабеж който старите Българи,знаещи истинския произход на легендарния пълководец,не са можели да преглътнат!
6. Римляните,бидейки до IV в. сл.Хр. изявени гъркомани охотно подкрепяли гръцкия грабеж и постоянно му давали рамо,за да унизят вечните си непобедими противници "Барбарите". Затова онези фалшификации по адрес на Александър,които гърците не успели да скалъпят,римляните ги "доскалъпили" с помощта на своите императори,които обявили гръцкия за втори официален език в държавата,а "Барбарския" поставили извън закона.
7. Лесния начин,по който "пра"-Българите на Барис отнели Македония от Римската империя в края на V в. говори,че неговите воини са получили силна подкрепа от местното население,а това нямаше как да стане ако то беше гръцко. Същото става при повторното освобождение на Македония,която към 733 г. отново пада под византийско иго: в 809 или 839 г. (датата още е спорна) "македонското" население намерило сгоден момент и се съединило доброволно с Българската империя,защото "гърците" (погърчените) в него въобще не били мнозинство,въпреки 850-годишното римско и гръкоманско владичество.
8. Изворовите цитати на проф. Ганчо Ценов в епохалния му труд "Народността на старите македонци" говорят безапелационно,че древните Македони никога не са били гърци и няма причина да вярваме,че на фона на общото правило само Александър е правел изключение.
9. Родителите на Александър също не са гърци а "Барбари" (Баргари),за които гръцкия език бил втори. За Филип това е казано добре от Демостен,а Олимпиада като жрица на древния Самотракийски култ не е имало как да е гъркиня и за нея гръцкия език също бил толкова майчин,колкото за живялата 3 века по-късно Клеопатра.
10. Големият брой Тракийски лични имена,намерени в антични надписи от Египет не идва от някакво неизвестно Тракийско нашествие към Нилската делта и Сахарската пустиня,а е последица от похода на Александър. Това са всъщност имената на обикновените Тракомакедони,които останали в царството на Птоломеите след 323 г. пр.Хр.
11. Ползването на гръцкия език като втори от македонските Траки не е някакъв изключителен феномен: персите и евреите също са го правели а днешните американци и канадци приемат английския език за официален,без да са англичани. Английския език и писмо на Бил Клинтън,Барак Обама и Дейвид Рокфелер не ги прави англичани но яркият им пример явно не е достатъчен,за да спре шеметния гръкомански устрем на бетонните глави от школата на историците-фалшификатори. Македоните и най-вече техните аристократи ползвали гръцкия по чисто практически съображения: за да комуникират лесно помежду си,отбягвайки трудно усвоимото рунно (йероглифно) писмо с неговите 700 знака,достъпни само за жреците. Затова те приели вместо него опростеното гръцко писмо с 24-те му знака,достъпни за ползване от целия народ.
12. Арабския език на днешните тунизийци,палестинци и ливанци не ги прави араби- генетиката доказа,че те не са потомци на нашественическата вълна от Арабския полуостров,заляла страните им през VII в.,а на старите картагенци,Вандали (Вундари),евреи и финикийци.
13. За съвременните учени е антинаука твърдението,че Александър Велики е Българин но привържениците на истината трябва да знаят,че тези учени откровено ги лъжат или сами себе си мамят,за да играят по "свирката" на верния съюзник Гърция,който бе на страната на победителите в двете световни войни. Решението на тези "учени" освен политическо е също емоционално- къде е да превърнеш този велик пълководец и носител на цивилизация от илюзорен гръкоман в грък,като намалиш проблемите си и в крак с модата покажеш преклонение пред онази бляскава култура,правила красиви рисунки по вазите и ясни за разчитане надписи,и къде е да усложниш живота си като кажеш,че е бил хитър водач на онези "варварски" племена,които бяха вечно охулвани от любимите гърци и вместо изящни рисунки правеха схематични "гротески",а неясните им руни и до днес не се четат!
14. Държавата на Александър е елинистическа но не елинска,а разликата от едното до другото е колкото онази от франкофон до французин.
15. Гърците и в миналото и днес реализират своите нечисти амбиции,привличайки големите сили на своя страна. Любими техни методи са клеветата,лъжата и измамата,раздаването на подкупи,изграждането на лобита и вербуването на силни съюзници- методи,унизителни за нашите деди но вършещи чудесна работа на елините. Тези методи може да са оръжие на слабите и "женска отбрана",но това не смущава съня и съвестта на южните ни съседи,които от дрипава и неграмотна пиратска шайка преди 3200 години,напълно незабележима на фона на грамадния но разединен Барбарски масив може да станат първа военна и икономическа сила на Балканите,ако ислямска Турция получи полагаемото й се възмездие. А докато Българите пеят своите вековни народни песни,западът пасува и се прави че не чува. Когато обаче гърци решат да ни ги вземат те само им превеждат текстовете,обявяват ги за "северен гръцки фолклор",запяват мелодиите им на гръцки и зомбираният "запад" почва френетично да ръкопляска,докато окрадените Българи вдигат недоумяващо рамене и продължават да се карат помежду си,наричайки се взаимно ту "татари",ту "македонци"!
За древните Българи (Траки) било естествено да считат Александър Велики за свой сънародник- същото правели египтяните,гърците и персите. Това прозрение не разяснява всички загадки около Александър,затова са нужни още разяснения и цитати на древни историци за него и неговите потомци:
1. Низами Гянджеви чул,че гр. Болгар бил основан от Александър Македонски. Можем да приемем това за вярно с уточнението,че се отнася за Бактрийския град Балх (Балг,Булгар Балк),който е считан за основан,но всъщност е подновен от Александър и става известен под някакво гръцко име,а при разселване на част от Българите към Волга е преместен в "новите" земи около нея.
2. Това,че нашите владетели са потомци на Александър и на воините от Румската (Римската) държава е лесно обяснимо: Александър оставил много свои войници в Бактрия,които си взели Скитски жени и се сродили с местните Саки (Скити). В областите около Памир останали много деца на македонския цар (законни и незаконни),затова и днес тамошните Ваханци (Вахани= Валхони) се наричат "Децата на Александър". Объркването между гърци и жители на Римската държава си има оправдание: през 212 г. Каракала обявява всички жители на Римската империя (включително гърците) за римски граждани,а гръцкия език е признат за официален в източната половина на Империята 100 години преди Август. Затова след IV-V в. често бил поставян знак за равенство между римляни и гърци.
3. Това,че много Българи били изселени от военната сила на Александър към Балтийско море не е странно- появата на този амбициозен и мощен владетел причинила сериозни политически сътресения и междуособици сред племената,говорещи сродни (Българоидни) езици а онези от тях,които не пожелали да се включат в замислената от него империя предизвикали гнева му и били прогонени от земите си.
4. Това,че Българите и хърватите получили своите земи с грамота от Александър Велики не ще да е само легенда,щом за древните хора е било неоспорим факт: то се базира на някакво реално събитие и налични някога документи. Най-вероятно в съюзните договори,които легендарния пълководец сключвал с роднинските Трако-Илирийски племена често е имало клаузи,според които земите им оставали безусловно в ръцете на онези местни владетели,които се съгласели доброволно да му помагат и съдействат. "Непослушните" естествено бивали прогонвани,при което в редица области настъпили значителни демографски промени заради нежеланието на някои племенни царе да намалят своите прерогативи заради Александър.
5. От всичко изнесено дотук с увереност можем да кажем,че Българите не са заимствали легендата за "Възнесението" от книгата на Псевдо-Калистен,но са я създали сами и редовно я отразявали в изкуството и в народния си фолклор,а анонимният автор извадил късмета да я чуе и запише. Грифоните като свещени "животни" на Зевс-Юпитер били древен царски символ далеч преди времето на Александър- още при минойците и асировавилонците,така че присъствието им до великия цар е напълно логично и закономерно.
Грифоноподобни животни,фланкиращи трона на цар Минос (Мануш) в Кносос (Кнезос= Княжеския град) на о-в Крит:
6. Изобразяването на Александър върху златни княжески корони целяло да покаже,че носителят на съответната корона е пряк потомък или роднина на божествения владетел,а властта му е наследена директно от Бога.
7. Присъствието на познатия сюжет в паметници от други части на Европа показва някои от местата,в които се преселили част от древните Българи а също и местата,в които Българското присъствие било твърде осезаемо по време на неговото изобразяване.
Ето как се оказва,че Българите повече от всички други са имали правото да почитат Александър и да го сочат за свой сънародник. В крайна сметка неговото македонско племе не е нещо феноменално и коренно различно от обкръжаващите го близкородствени племена,а както всички други е Тракийско (сиреч Българско) и на какъв се е преструвал неговия владетел,за да вербува колко се може повече поддръжници за Дионисовия си подвиг и да обезсмисли очакваната гръцка враждебност- това е отделен въпрос. Сега остава да видим дали съобразените с новото течение в науката тълкувания на неговото име подкрепят Тракийския му (Български) произход или подкрепят тезата на гръкоманите. Както личи от пръв поглед,това име е двусъставно и "Анализът" го обяснява така:
Александер (Алек Сандер)= Валек Сантир (Велик Сатир)! Значи името на великия владетел е свързано директно с Дионис,по чиито стъпки той вървял и чийто подвиг се опитал да повтори! "Велик Сатир" е всъщност епитет на самия Дионис- "обикновените" Сатири (Сътари=Стари,Катари=Кидари) са Дионисовото племе,излъчващо неговите жреци,а Великият Сатир естествено е само един- великия Дионисов жрец или самия Дионис. И това заключение не е учудващо,защото майката на Александър (Олимпия) била жрица на Великите Кабири (Кубери) преди да се омъжи за Филип и има сериозни подозрения,че била вече бременна когато се омъжила. Този "фал" става причина Александър да бъде обявен за син на Бога вместо на Филип,както и за последвалия развод на неговите родители. А това,че Кубер (Кабир) е едно от имената на Дионис е установено по няколко начина:
1. Кубера бил бог на плодородието у индоариите. За същото "отговарял" и Дионис при гърците,които го свързвали с виното и плодородието,понеже неговите жреци в големите Тракийски светилища пиели виното чисто,за да получат гадателско просветление. Явно връзката между Дионис и виното е наложена още от Траките,а гърците само са я възприели и частично доразвили.
2. Кабирите (Куберите) от Самотраки,които не са гръцки а Тракийски богове имали четири лица (превъплъщения,аватари). За четири отделни богове,носещи имената на Дионис говорят и римските писатели от онова време.
3. Думата Кабири (Кубери) има странни тълкувания като Кидари,Катари,Зидари т.е. Сътворители (Българите-Катари са основоположници на масонството),Сабири (Сибири- Кубера бил и бог на севера),Савири (Сувари,Севери- племената на Дионис),Ивери (Ибери),Авари (Бавари) и Сатири (с прехода К-С,който е добре известен на езиковедите). Значи Великите Кабири (Кобари= Предсказатели,виж "Прокоба") от Самотраки са всъщност Великите Сатири (Четиримата Дионисовци),които са четири за Траките и по-малко: за техните подражатели и имитатори. Затова Тракийските племена Склави (Сакалави,Сакалиби),наричани днес с изопаченото име "славяни" имали божества с по две,три и четири лица,които представлявали съответно Второто,Третото и Четвъртото прераждане на Дионис. Уточненото име на единия от тези тайнствени Кабири насочва към същото: Аксио Керсо(с)= Агио Херсо(с),Свети Херс. А Тракийският Свети Херс не може да е друг освен древно-Българският Хорс (Хърз,Хръз,Хриз,Крис и пр.) т.е. Слънцето,както и Свети Херос (Тракийския конник)! Затова Дионис е свързван директно със Слънцето (Аполон) и Сабазий (Марс-Юпитер,Конния бог),както и със Сатурн (Сатирин,Катарин- Богът на Сатирите/Катарите/Кукерите,Нощния бог Крон). Това го потвърждава римския историк и писател Амброзий Mакробий (IV-V в.),който в своята книга "Сатурналии" твърди:
"В Тракия Слънцето и Либер (Бакхус,Дионис) са едно и също (божество) което те,наричайки го Сабазий,честват с великолепна религиозност..."
Според Макробий светилищата на прераждащия се Дионис са "във властта на дуалния бог,наречен Сабазий- общо название на Аполон и на Дионис-Либер,за да се съчетае по този начин соларно-хтоничната същност на сина на Великата Богиня-Майка"- цитат от статията на Димитър Попов от СУ "Климент Охридски" "Жреците на бесите"- стр. 17,публикувана в научния сборник QUOD DEUS VULT! (2013 г.-
www.academia.edu/5266529/Българите_в_Южна_Италия_
през_Средните_векове_от_VI-XI_век_...стр._98-120).
В същия научен сборник,на стр. 13 Димитър Попов казва: "...при описанието на сакралните действия Макробий разкрива тайнствената практика слънцето да се нарича Аполон,когато е в горната полусфера,т.е. през деня,и Дионис,когато е в долната полусфера,т.е. през нощта,като по този начин утвърждава времето за осъществяването на обреда. Същевременно названието Либер не е нищо друго,а е латинската равнозначност на Дионис по едно от значенията на името в смисъл на "свободен" (освобождаващ чрез виното- бел.моя) и носи внушението за "освобождаването" от земното в неговите (на Дионис-бел.моя) мистерии."
Това изключително ценно сведение показва,че Сабазий (Юпитер) е имал точно онази дуалистична (двойнствена,прераждаща се) природа,която почитали богомилите: през деня е бил Аполон (Опален,О"Перун,По-Харон [По-Каран,След Крон])- Дневното слънце,а през нощта- Сатурн (Сатирин= Дионисов),познат и под името Крон (Црън,Чрън= Черния[Нощния] бог,Бога на нощта) или Нощното слънце,чийто свещен цвят бил именно черния. Затова Макробий включва подробности за храма на Дионис и неговите мистерии не къде да е,а в книгата с красноречивото заглавие "Сатурналии". Затова Дионис е Сабазий-Юпитер,Аполон (О"Перун,По-Каран),и Крон (Каран,Харон,Сатурн),но е наричан още Кавар (Савир,Сатир) и Кубер (Кабир).
Архитектурния план на великия Дионисов храм,в който се намирали и писанията на Орфей върху дъсчици подсказва за "...връзка с култа към Слънцето. Подобно заключение се подхранва от кръглата форма на храма,от липсата на покрив,а и от огъня,който също има соларна природа и фактически е друга форма на самото слънце. Посоченото дублиране на символиката е повсеместно разпространено в средиземноморския свят.... Това отлично личи най-вече поради династическите предсказания,които се изричат от свещенослужителите,понеже оракулът е получен чрез огнен знак. Не случайно пламъците се засилват и издигат все по-нагоре с предпочетения от божеството кандидат за слава и заедно с това те непосредствено го свързват с небето.
Тъкмо заради осъществяването на огнената пламтяща връзка между избрания претендент и силата свише е необходим и кръглият отвор в средата на постройката. По този начин Дионис демонстрира своята огнено-соларна същност в качеството си на царски покровител,под чиито разпореждания е владетелската инвеститура и именно той дава недвусмисления знак за нея. Същевременно разказът на Псевдо-Аристотел.....на свой ред разкрива неговото ново раждане (възраждане) като дублетно олицетворение на слънцето и точно по големината на светлината на пламъците се предвещава за плодородие или за неговата липса през идващата година." (Димитър Попов,пак там- стр. 15).
От горния текст вече става ясно защо много Българи са били зороастрийци- защото огнения култ на зороастризма е пряко свързан с огнения култ на Дионис (Кубер,Крон,Сатурн)- богът,завел много от своите Траки (Българи) в Бактрия и Памир. Сега вече се догаждаме кои са небесните четири лица на този бог,познати от произведенията на Светоний:
1. Сабазий (Юпитер)
2. Аполон (Слънцето)
3. Хермес (Гермес,Гърмеж)
4. Арей (Арес,Марс).
Явно от тези четири лица на Сатурн-Дионис произхожда споменатото от Страбон и Полиен деление на Бесите на "Тетрахорити" (Четириобластни) и "Тетракоми" (Четириселищни),което е "обозначение на зони,в които общуването с бога е под опеката на отделни техни жречески колегии,чиито начала произхождат от знаменития им и като че ли формиран най-рано....профетически род" (Дим.Попов- пак там,2013 г.). От тях,както видяхме във "Владетелите Дуло- Божествени потомци на Юпитер,Марс и Дионис" (24.06.2014 г.) водят произхода си древните "пра"-Български князе. От тях произлиза и Александър Велики като ново,Сатурново превъплъщение на Дионис което в крайна сметка означава,че или владетелите Дуло са от рода на Алек-сандър (Велик Сантир,Великия Сатир),или той е от рода Дуло! Това,че жреческия род на Бесите е царски като рода Дуло "...се аргументира и чрез един надпис от Севтополис от ранния III в. пр.Хр.,където се споменава Амаиста,син на Медиста,жрец на Дионис. Поради първата съставка Ама-,Ме-,Ма- ,присъща на одриските династически имена като Амадок,Медок и други в значение на майката-земя,на Великата богиня,техният божествен произход не буди съмнение" (пак там,Дим.Попов).
Свещените Тракийски Орфееви таблички в храмовете на Дионис пък били "пра"-Български рунни надписи,съдържащи молитви и религиозни химни.
Сега идва ред да се запитаме има ли в днешния Български и в съседните му езици следи от езическия култ към боговете Александър и Дионис,изповядван най-вече от велможите и царете? Проучванията на "Анализа" показаха,че такива следи под формата на топонимни,лични и разни видове други имена има не само в днешната,но и в древната Скито-Тракийска норма на нашия език. В крайна сметка дори се оказа че названията,които подобно на личното име "Александър" са свързани пряко или непряко с Дионис и неговите аватари са толкова много,че не е възможно да бъдат изцяло описани тук а за по-обстойното им разглеждане е необходима специална статия,чийто обем също не би стигнал за пълното им обхващане. Затова тук ще подберем само някои от тях:
1. Алек (с диалектна форма Алекс,при която "К" е заместено от архаичния си предшественик "КС")= Валек (с възст. на I-та съгл.),Велик. Името Велик е добре познато в България днес,и най-вече от фамилното име Великови,но по своята същина е епитет на Великия бог (Юпитер).
2. Сандер= Сантир (с прех. Д-Т), Сатир (Сотир- без носовката),което име е познато и на гърците,за които Сатир (Сотир) с пълно право е едно от имената на Спасителя.
3. Сидер (виж фам. Сидерови)= Зидар (Сътворител: епитет на Твореца). То е форма на думата Сикар (Секир,Секира),т.е. Лабрис,чието название при Скитите било Сагарис (Секирис).
4. Касандер (друго македонско име от времето на Александър)= Кос-Сантир (Гос-Сатир): Господар на Сатирите (Сатрите),Богът Сатир (Дионис).
5. Крум= Крон (Црън,Чрън= Черния бог Сатурн,който е и Дионис). Името му означава още и Гром (Гръм) т.е. Гръмовержец,като връзката Сатурн (Крон)- Юпитер (Сабазий) бе обяснена по-горе.
6. Каран (друго име на Крум)= Корум,Харан (Харон),Крон,Гъръм (Гръм,Гръмовержец).
7. Харон (низш подземен бог в гръцката митология).
8. Арон- старо библейско име,произлязло от името Харон.
9. Уран (Перун)= Буран (Бог на бурите),Каран,Удрян (Удрящ): друго име на Гръмовержеца.
10. Еран (княз на нашето племе Хайландури)= Уран. А Хайландури= Холандари (Колендари,Коледари) и Халдеи (Холидеи,Коледаи,Коледари).
11. Карин (форма на името Каран); за жена- Карина.
12. Калин (наше име,получено чрез прехода Р-Л); за жена- Калина (Галина). Така Каран (Сатурн) се свързва с Богинята-Майка (Деметра),на която е съпруг.
13. Киран (за жена- Керана и Корина).
14. Кормесий (Кормисош)= Кормещий (Хранещия)- епитет на бог Сатурн.
15. Перун (друго име на Гръмовержеца)= Перин (лично име на "пра"-Български вожд),Бурен (Бог на бурите),Парен (Горещ- епитет на Слънцето и Гърма),Перхун (Перкун)- едно от Тракийските имена на Зевс или Хермес т.е. на Перкащия (Удрящия) бог. Затова двойната брадва,която подчертавала двойнствената му природа е символ на Дионис.
16. Марин (с "лъкаща" форма Малин); за жена- Марина,Марена,Малина,Малена,Малинка и т.н.
17. Карно (трето име на княз Крум)= Карон (с прех. НО-ОН),Карано и Гармо (Гърмо),т.е.- "Гръмовержецо" в членувана форма.
18. Солон (старогръцко име)= Силен (предводителя на Сатирите/Сатрите),Силния (Най-можещия между Сатрите). Името му означава още Соло (Слънце) и Солин (Слънчев)- намек за Слънчевата природа на Дионис. "Солон" и "Силен" колаборират с имената Солун (наш град на Бяло море,окупиран от гърците),Салона (Солуна- град на Адриатическо море,владян от древното ни племе Хървати) и пр. Имена като "Солун" означават и "Солен",понеже край тях се извършвал и добив на сол.
19. Велин (Белин)- форма на името Велик,насочваща към втория свещен цвят на Юпитер- белия.
20. Балик (име на наш средновековен болярин)= Бялик (Бялий,Белий).
21. Сандо,Санде,Сашо- други форми името Сандер. Значението на първите две е Сато (Сате,Соте- без носовката),т.е. Съдо (Бога Съдник),който е разбира се Сатурн. Тази форма на името напомня,че римляните не са взели името "Сатурн" от гърците а от Келтите или са го донесли от малоазийската си прародина,където старото име на племето Латини (Людини= Лидини) е било Лиди (Люди,Люде) и Роди (Родени от Богинята-Майка). Третата форма пък означава Сато (Сатурн),Саво (Сава)- едно от имената на Дионис и Сако (Секача): Дионисов лабрис.
22. Искендер (Искандар)= Аксандър (съкратена форма на "Александър"),Сакиндар (Скитски дар),Истин дар (Дар от Бога на истината т.е. от Дионис,за който е сентенцията "In vino veritas"),Искан (Желан) дар.
23. Пердика (име на друг македонски цар)= Пердаха (епитет на Марс-Дионис).
24. Аероп (име на древен македонски цар)= Йароп (Йаров),т.е. Син на Ярей (Марсов син).
25. Аксунгур (Ефталитски/Хунски цар)= Аксандур (диалектна форма на името "Искандар").
26. Катарино (наша местност в Разложко)- "Сборно място на Катарите (Сатирите,Кут-Арите)".
27. Кабала (свещена староеврейска книга)= Кибела (жената на Кубера),Кабара (с прех. Л-Р) т.е. Кубера. Значи книгата съдържа част от учението на Дионис.
28. Кукери= Какари (Катари,Сатири),Куцари (Куцащи в чест на Хромия бог). Сега можем с пълно право да подозираме,че характерния и екзотичен външен вид на Кукерите възстановява на 100% външния вид на Сатирите (Сатрите),които не винаги били голи както ги рисуват гърците,понеже живели предимно в зони с умерен климат и през зимата се налагало да се обличат добре.
29. Бабугери (друго име на Кукерите)= Баба-гури (Папа-хури,Тате-хора),т.е.: Служители на Юпитер-Дионис.
30. Кутугери (друго име на Кукерите)= Куто-гури (Куцо-гури) и Сато-гури (Сатурн хора).
Че в древна България е имало култ към Александър едва ли бихме се усъмнили,когато видим споменатите по-горе данни. Езическия култ към бог Александър бил създаден още по негово време и поддържан от римляните до IV-V в. сл.Хр. За нуждите на култа били градени храмове и светилища,разказвали се предания и легенди,играели се драми и пиеси а историци пишели и преписвали книги,прославящи подвизите на легендарния пълководец. В библиотеките на Българските царе е имало книги за живота и подвизите на Александър Велики- това се знае от сравненията,които някои книжовници правели между него и Иван Александър (1331-1371 г.). Както личи по всичко обаче,знания за Александър Българите имали още преди да се разделят на "Дунавски" и "Волжки",и те ги черпели не от гръко-римски летописи а от своята собствена книжнина и литература,която до IX-X в. е списвана с древно-Български руни (йероглифи). Този извод го налага и обстоятелството,че в земите на Волжка България досега не е открит нито един артефакт,изписан с гръцки или латински букви,но артефакти с йероглифи има стотици ако не и хиляди.
Защо Българи да обожествяват Александър,ако той е чужд а не техен цар- нали и без него те си имали достатъчно богове и езически секти? Но щом средновековни писатели и историци са чули от царя на Волжка България и от неговите придворни,че той е един от потомците на Александър,няма причина да се усъмним в това. Много владетели вярвали че са потомци на Александър,но между тях няма нито един римски или германски император,татаромонголски хан,турски султан или испански и британски император,въпреки големината на техните завоевания! Причината за този феномен ще е била само една: Българските князе са имали ДОКАЗАТЕЛСТВА за своите твърдения,а останалите владетели не са имали!
Какви били тези доказателства днес е трудно да се каже,но едно е ясно: те били толкова автентични и убедителни,че никой конкурентен владетел не смеел да ги оспорва или отрече! Дори ревностните византийци определено не са имали такъв силен "коз" в ръцете си,но въпреки своята завист и злоба намекват за него на два пъти:
1. Римовизантийския историк Анастасий Библиотекар (IX в.) пише,че след поражението на император Валенс в 378 г. "Българите нападнали и завзели всички земи около Дунава",а в книгата Historia de viti Rom. Pont. Patrolog. Lat. 128,col.1393 f пояснява събитието с една любопитна подробност: "...Bulgares,qui jure gentili sibi patriam subjugantes" ("Българите обединили [завзели,възвърнали] своето отечество съгласно бащиното [родственото] си право"). Част от това родствено право несъмнено е била роднинската връзка на нашите владетели с Александър Велики и Дионис- връзка,каквато римовизантийските императори определено не са имали и за каквато са можели само да мечтаят.
Византийските източници не говорят за тази връзка макар тя да им била добре известна,понеже нейното споменаване било унижение за византийския император,който нямал толкова благородно потекло и рангът му следвало да е много по-нисък от онзи на Българския. Изричното споменаване на това роднинство би разобличило и една тъмна страна на гръкоримската култура: да се представя Александър Велики за грък,какъвто той никога не е бил. За византийските императори и техните историци било крайно неприятно
да се говори по тая слаба за тях тема и те очевидно избягвали всяко конкретно сведение свързано с нея,цензурирайки или заличавайки всичко,което можело да разобличи извършената от тях кражба на история.
2. Византийския историк Лаоник Халкокондил (XV в.) пише,че "Българския царски род из целия свят няма равен на себе си по своята древност и знатност". Какво имал предвид той тюрколозите не искат и да знаят,затова премълчават тези думи или ги обявяват за чиста лъжа. Но от богатия си опит в измислянето на фалшификати и измами те явно забравят,че на света освен лъжци има и честни хора а Лаоник Халкокондил не е бил циганин или комунист,за да лъже хората и да заблуждава своя император с неверни твърдения. Новата наука за щастие откри какво е имал предвид този историк и то несъмнено е същото,за което намеква Анастасий Библиотекар:
а) Че Българския царски род е наследник на наши князе,имали пряко роднинство с Александър Велики.
б) Че родословното дърво на царския ни род,посредством Александър и другите си роднински колена е свързано с мирмидонеца Ахил и ахееца Херакъл,за чийто пряк потомък и последовател е считан македонския цар.
в) Че благородните линии на царския ни род отвеждат потеклото му до Тракийския царебог Дионис и до самия Зевс,т.е.: божествения му произход е безусловен и съвършено легитимен за разлика от онзи на "византийския" император.
г) Че родът на Александър по същата презумпция е Български,а Ахил от Троянската война и участвалите в нея мирмидони,ахейци,троянци и траки са Български племена,водили междуособна война помежду си.
д) Че за старите Българи Александър Велики е бил Български,а не гръцки цар не само заради тактиката му да се вписва към всеки от приобщените народи,а заради "старото родствено право",въз основа на което и той,и те като негови кръвни роднини са владели и владеят тези земи.
Ето как става ясно,че древните Българи са считали Александър за СВОЙ цар и бог. Те никак не обичали чуждата култура,което личи от бунта на болярите срещу византийската християнизация на Борис "Първи",затова е невъзможно да са приели един чужденец за свой владетел и бог. Внимателния разбор на Александровото поведение показва,че тактиката му за приобщаване на народите,през чиито земи е минала неговата армия се състояла в следното: за Траките (Македоните са Тракийско племе) той бил Тракийски царебог и нов Дионис,за гърците- хегемон на елините,за египтяните- египетски фараон а за персите- шахиншах (цар на царете)! Роден като македонец (сиреч Тракиец),след обучението в елинизъм от Аристотел и обкръжаващата го гръкоманска аристокрация той добива манталитета на натурализиран грък. Целта му обаче била да използва силния цивилизационен потенциал на древните елини,да ги привлече на своя страна в предстоящите походи и да се предпази от бунтове в тила при очертаващото се дълго отсъствие от Балканите.
Затова учените нямат единодушие за народността на Александър Велики- за едни той е грък,за други не е. Ако това бе ясно доказано както при Перикъл,Леонид,Демостен и Милтиад,спор въобще нямаше да има. Но то не само че не е доказано а напротив- научните данни категорично сочат,че Александър изобщо не е грък! За днешните "македонци" той разбира се е македонец,но за сегашните гърци македоните са гръцко племе. Изворите и сведенията на очевидци обаче говорят,че македоните са Тракийско племе а походите на Александър са само документирани от гърци,които той ползвал за своите цели и назначавал за историци,писари и архитекти,без да им разкрива истинските си планове и оставяйки ги с впечатлението,че е грък.
Траките,персите и египтяните обаче не са на това мнение- всеки от тях го имал за свой и за тях той бил съответно Тракиец,перс или египтянин. В Африка го имали за египтянин- син на фараона Нектанебо. Персите го считали за свой шахиншах,пратен от боговете да смени царската династия. За Траките обаче той винаги е бил Тракиец от племето Македони,което Херодот наричал Мигдони и изрично посочвал,че не е елинско а Тракийско. За древните елини той е хегемон а по същата логика и грък,но днешните историци обичат да дават предимство на гръцката култура пред останалите и охотно приемат Александър за грък,макар това решение да изисква твърде големи компромиси с морала и съвестта им. Решението на учените да обявят великия пълководец за грък е най-вече политическо и е взето под натиска на политици,налагащи своето мнение на историците без да се съобразяват с историческите факти,което личи от следните аргументи:
1. Политиците на XIX-ХХI в. са обучени в прекомерно и дори в непремерено преклонение пред елинската култура,чието значение те преднамерено преувеличават за да принизят значението на великите култури,които са породили гръцката цивилизация.
2. Богатото гръцко лоби в Европа и САЩ лесно деформира мнението на западните политици и историци,като от 200 години насам ежедневно вербува,включително с щедри парични дарения,голям брой свои поддръжници на Запад.
3. По време на двете световни войни гръцката държава подкрепяше страните,които днес работят за нейната слава. България за разлика от нея държеше на правдата но трябваше да воюва срещу силните на деня,които я наказаха в териториално и културно отношение,като позволиха на верните съюзници Гърция и Югославия да оберат и да си присвоят нейната древна култура.
Какво трябва да знаят за Александър привържениците на истината тогава?
1. Че по негово време никой не считал Македоните за гърци. Атинския философ и оратор Демостен (IV в. пр.Хр.) в своите "Филипики" казва за поданиците на Филип и Александър: "Македоните в никакъв случай не са елини,защото са Барбари!" Думата "Барбари",от която по римска инерция сме усвоили формата "Варвари" е всъщност нашето народностно име,деформирано и изопачено от гърците до формата "Баргари". А да не види човек,че "Баргари" е "ръкащ" вариант на "лъкащата" форма "Балгари" трябва да е сляп,понеже и днес има жители на северна Гърция които казват,че местните македонци са "Бургари"!
Изопачаването на чужди названия- лични,народностни и пр.,било ежедневие за древните гърци,но не е чуждо и на съвременните- сравнете гръцките имена на египетските фараони с истинските и ще се убедите в това. Затова езиковедите у нас и в чужбина нямат нито един сигурен довод или надежден механизъм чрез който да докажат убедително,че етнонимът "Барбари" не е изопачен старогръцки вариант на нашето народностно име "Баргари" (Балгари)!
2. Според летописците Александър често говорел със своите македонци на "техния" език. А какъв бил техния език Демостен е казал достатъчно добре,както бе установено от "Анализа".
3. Според Плутарх наследничката на Александър Велики и последна египетска царица Клеопатра VII (51-30 г. пр.Хр.),прочута заради любовните си афери с Цезар и Марк Антоний,често говорела със своите приближени на майчиния си македонски език. От самия факт,че е трябвало Плутарх изрично да споменава това става ясно,че езикът на Тракийското племе Македони не е бил гръцки. А такъв феноменален древен грък,който да ползва негръцки език за общуване с другите "елини" световната наука още не познава!
4. За гръцкия историк Херодот,живял 100 години преди Александър,Македоните са Тракийско а не гръцко племе. Изключено е за обективно мислещите да повярват и приемат,че изтъкнат ерудит като него,имащ обширни познания дори за отдалечени точки на древния свят,не е познавал своя собствен народ,затова е обявявил "гръцкото" племе Мигдони за Тракийско! А че Траките не са гърци е пределно ясно на всеки обективен учен.
5. Речта на великия пълководец,която започва с думите "Аз,гъркът Александър,заповядвам..." не може да ни заблуди- владеейки няколко езика,той се обръщал по подобен но не и идентичен начин към всеки народ,който искал да привлече или обезвреди. Това,че гърците най-добре документирали неговите речи не означава,че са правели това защото е бил грък,а че са имали най-богати възможности да изопачат неговите думи и да им придадат смисъл,угоден само на тях. Причината бе обяснена по-горе: бидейки за персите парс а за Траките- Трак,логично е Александър за гърците да е бил грък а за египтяните- египтянин. Но нито един народ освен гърците не си поставял целта да го присвои така,че да отрече другите му етнически превъплъщения и да подчертае само своето. А това е меко казано пладнешки грабеж който старите Българи,знаещи истинския произход на легендарния пълководец,не са можели да преглътнат!
6. Римляните,бидейки до IV в. сл.Хр. изявени гъркомани охотно подкрепяли гръцкия грабеж и постоянно му давали рамо,за да унизят вечните си непобедими противници "Барбарите". Затова онези фалшификации по адрес на Александър,които гърците не успели да скалъпят,римляните ги "доскалъпили" с помощта на своите императори,които обявили гръцкия за втори официален език в държавата,а "Барбарския" поставили извън закона.
7. Лесния начин,по който "пра"-Българите на Барис отнели Македония от Римската империя в края на V в. говори,че неговите воини са получили силна подкрепа от местното население,а това нямаше как да стане ако то беше гръцко. Същото става при повторното освобождение на Македония,която към 733 г. отново пада под византийско иго: в 809 или 839 г. (датата още е спорна) "македонското" население намерило сгоден момент и се съединило доброволно с Българската империя,защото "гърците" (погърчените) в него въобще не били мнозинство,въпреки 850-годишното римско и гръкоманско владичество.
8. Изворовите цитати на проф. Ганчо Ценов в епохалния му труд "Народността на старите македонци" говорят безапелационно,че древните Македони никога не са били гърци и няма причина да вярваме,че на фона на общото правило само Александър е правел изключение.
9. Родителите на Александър също не са гърци а "Барбари" (Баргари),за които гръцкия език бил втори. За Филип това е казано добре от Демостен,а Олимпиада като жрица на древния Самотракийски култ не е имало как да е гъркиня и за нея гръцкия език също бил толкова майчин,колкото за живялата 3 века по-късно Клеопатра.
10. Големият брой Тракийски лични имена,намерени в антични надписи от Египет не идва от някакво неизвестно Тракийско нашествие към Нилската делта и Сахарската пустиня,а е последица от похода на Александър. Това са всъщност имената на обикновените Тракомакедони,които останали в царството на Птоломеите след 323 г. пр.Хр.
11. Ползването на гръцкия език като втори от македонските Траки не е някакъв изключителен феномен: персите и евреите също са го правели а днешните американци и канадци приемат английския език за официален,без да са англичани. Английския език и писмо на Бил Клинтън,Барак Обама и Дейвид Рокфелер не ги прави англичани но яркият им пример явно не е достатъчен,за да спре шеметния гръкомански устрем на бетонните глави от школата на историците-фалшификатори. Македоните и най-вече техните аристократи ползвали гръцкия по чисто практически съображения: за да комуникират лесно помежду си,отбягвайки трудно усвоимото рунно (йероглифно) писмо с неговите 700 знака,достъпни само за жреците. Затова те приели вместо него опростеното гръцко писмо с 24-те му знака,достъпни за ползване от целия народ.
12. Арабския език на днешните тунизийци,палестинци и ливанци не ги прави араби- генетиката доказа,че те не са потомци на нашественическата вълна от Арабския полуостров,заляла страните им през VII в.,а на старите картагенци,Вандали (Вундари),евреи и финикийци.
13. За съвременните учени е антинаука твърдението,че Александър Велики е Българин но привържениците на истината трябва да знаят,че тези учени откровено ги лъжат или сами себе си мамят,за да играят по "свирката" на верния съюзник Гърция,който бе на страната на победителите в двете световни войни. Решението на тези "учени" освен политическо е също емоционално- къде е да превърнеш този велик пълководец и носител на цивилизация от илюзорен гръкоман в грък,като намалиш проблемите си и в крак с модата покажеш преклонение пред онази бляскава култура,правила красиви рисунки по вазите и ясни за разчитане надписи,и къде е да усложниш живота си като кажеш,че е бил хитър водач на онези "варварски" племена,които бяха вечно охулвани от любимите гърци и вместо изящни рисунки правеха схематични "гротески",а неясните им руни и до днес не се четат!
14. Държавата на Александър е елинистическа но не елинска,а разликата от едното до другото е колкото онази от франкофон до французин.
15. Гърците и в миналото и днес реализират своите нечисти амбиции,привличайки големите сили на своя страна. Любими техни методи са клеветата,лъжата и измамата,раздаването на подкупи,изграждането на лобита и вербуването на силни съюзници- методи,унизителни за нашите деди но вършещи чудесна работа на елините. Тези методи може да са оръжие на слабите и "женска отбрана",но това не смущава съня и съвестта на южните ни съседи,които от дрипава и неграмотна пиратска шайка преди 3200 години,напълно незабележима на фона на грамадния но разединен Барбарски масив може да станат първа военна и икономическа сила на Балканите,ако ислямска Турция получи полагаемото й се възмездие. А докато Българите пеят своите вековни народни песни,западът пасува и се прави че не чува. Когато обаче гърци решат да ни ги вземат те само им превеждат текстовете,обявяват ги за "северен гръцки фолклор",запяват мелодиите им на гръцки и зомбираният "запад" почва френетично да ръкопляска,докато окрадените Българи вдигат недоумяващо рамене и продължават да се карат помежду си,наричайки се взаимно ту "татари",ту "македонци"!
За древните Българи (Траки) било естествено да считат Александър Велики за свой сънародник- същото правели египтяните,гърците и персите. Това прозрение не разяснява всички загадки около Александър,затова са нужни още разяснения и цитати на древни историци за него и неговите потомци:
1. Низами Гянджеви чул,че гр. Болгар бил основан от Александър Македонски. Можем да приемем това за вярно с уточнението,че се отнася за Бактрийския град Балх (Балг,Булгар Балк),който е считан за основан,но всъщност е подновен от Александър и става известен под някакво гръцко име,а при разселване на част от Българите към Волга е преместен в "новите" земи около нея.
2. Това,че нашите владетели са потомци на Александър и на воините от Румската (Римската) държава е лесно обяснимо: Александър оставил много свои войници в Бактрия,които си взели Скитски жени и се сродили с местните Саки (Скити). В областите около Памир останали много деца на македонския цар (законни и незаконни),затова и днес тамошните Ваханци (Вахани= Валхони) се наричат "Децата на Александър". Объркването между гърци и жители на Римската държава си има оправдание: през 212 г. Каракала обявява всички жители на Римската империя (включително гърците) за римски граждани,а гръцкия език е признат за официален в източната половина на Империята 100 години преди Август. Затова след IV-V в. често бил поставян знак за равенство между римляни и гърци.
3. Това,че много Българи били изселени от военната сила на Александър към Балтийско море не е странно- появата на този амбициозен и мощен владетел причинила сериозни политически сътресения и междуособици сред племената,говорещи сродни (Българоидни) езици а онези от тях,които не пожелали да се включат в замислената от него империя предизвикали гнева му и били прогонени от земите си.
4. Това,че Българите и хърватите получили своите земи с грамота от Александър Велики не ще да е само легенда,щом за древните хора е било неоспорим факт: то се базира на някакво реално събитие и налични някога документи. Най-вероятно в съюзните договори,които легендарния пълководец сключвал с роднинските Трако-Илирийски племена често е имало клаузи,според които земите им оставали безусловно в ръцете на онези местни владетели,които се съгласели доброволно да му помагат и съдействат. "Непослушните" естествено бивали прогонвани,при което в редица области настъпили значителни демографски промени заради нежеланието на някои племенни царе да намалят своите прерогативи заради Александър.
5. От всичко изнесено дотук с увереност можем да кажем,че Българите не са заимствали легендата за "Възнесението" от книгата на Псевдо-Калистен,но са я създали сами и редовно я отразявали в изкуството и в народния си фолклор,а анонимният автор извадил късмета да я чуе и запише. Грифоните като свещени "животни" на Зевс-Юпитер били древен царски символ далеч преди времето на Александър- още при минойците и асировавилонците,така че присъствието им до великия цар е напълно логично и закономерно.
Грифоноподобни животни,фланкиращи трона на цар Минос (Мануш) в Кносос (Кнезос= Княжеския град) на о-в Крит:
6. Изобразяването на Александър върху златни княжески корони целяло да покаже,че носителят на съответната корона е пряк потомък или роднина на божествения владетел,а властта му е наследена директно от Бога.
7. Присъствието на познатия сюжет в паметници от други части на Европа показва някои от местата,в които се преселили част от древните Българи а също и местата,в които Българското присъствие било твърде осезаемо по време на неговото изобразяване.
Ето как се оказва,че Българите повече от всички други са имали правото да почитат Александър и да го сочат за свой сънародник. В крайна сметка неговото македонско племе не е нещо феноменално и коренно различно от обкръжаващите го близкородствени племена,а както всички други е Тракийско (сиреч Българско) и на какъв се е преструвал неговия владетел,за да вербува колко се може повече поддръжници за Дионисовия си подвиг и да обезсмисли очакваната гръцка враждебност- това е отделен въпрос. Сега остава да видим дали съобразените с новото течение в науката тълкувания на неговото име подкрепят Тракийския му (Български) произход или подкрепят тезата на гръкоманите. Както личи от пръв поглед,това име е двусъставно и "Анализът" го обяснява така:
Александер (Алек Сандер)= Валек Сантир (Велик Сатир)! Значи името на великия владетел е свързано директно с Дионис,по чиито стъпки той вървял и чийто подвиг се опитал да повтори! "Велик Сатир" е всъщност епитет на самия Дионис- "обикновените" Сатири (Сътари=Стари,Катари=Кидари) са Дионисовото племе,излъчващо неговите жреци,а Великият Сатир естествено е само един- великия Дионисов жрец или самия Дионис. И това заключение не е учудващо,защото майката на Александър (Олимпия) била жрица на Великите Кабири (Кубери) преди да се омъжи за Филип и има сериозни подозрения,че била вече бременна когато се омъжила. Този "фал" става причина Александър да бъде обявен за син на Бога вместо на Филип,както и за последвалия развод на неговите родители. А това,че Кубер (Кабир) е едно от имената на Дионис е установено по няколко начина:
1. Кубера бил бог на плодородието у индоариите. За същото "отговарял" и Дионис при гърците,които го свързвали с виното и плодородието,понеже неговите жреци в големите Тракийски светилища пиели виното чисто,за да получат гадателско просветление. Явно връзката между Дионис и виното е наложена още от Траките,а гърците само са я възприели и частично доразвили.
2. Кабирите (Куберите) от Самотраки,които не са гръцки а Тракийски богове имали четири лица (превъплъщения,аватари). За четири отделни богове,носещи имената на Дионис говорят и римските писатели от онова време.
3. Думата Кабири (Кубери) има странни тълкувания като Кидари,Катари,Зидари т.е. Сътворители (Българите-Катари са основоположници на масонството),Сабири (Сибири- Кубера бил и бог на севера),Савири (Сувари,Севери- племената на Дионис),Ивери (Ибери),Авари (Бавари) и Сатири (с прехода К-С,който е добре известен на езиковедите). Значи Великите Кабири (Кобари= Предсказатели,виж "Прокоба") от Самотраки са всъщност Великите Сатири (Четиримата Дионисовци),които са четири за Траките и по-малко: за техните подражатели и имитатори. Затова Тракийските племена Склави (Сакалави,Сакалиби),наричани днес с изопаченото име "славяни" имали божества с по две,три и четири лица,които представлявали съответно Второто,Третото и Четвъртото прераждане на Дионис. Уточненото име на единия от тези тайнствени Кабири насочва към същото: Аксио Керсо(с)= Агио Херсо(с),Свети Херс. А Тракийският Свети Херс не може да е друг освен древно-Българският Хорс (Хърз,Хръз,Хриз,Крис и пр.) т.е. Слънцето,както и Свети Херос (Тракийския конник)! Затова Дионис е свързван директно със Слънцето (Аполон) и Сабазий (Марс-Юпитер,Конния бог),както и със Сатурн (Сатирин,Катарин- Богът на Сатирите/Катарите/Кукерите,Нощния бог Крон). Това го потвърждава римския историк и писател Амброзий Mакробий (IV-V в.),който в своята книга "Сатурналии" твърди:
"В Тракия Слънцето и Либер (Бакхус,Дионис) са едно и също (божество) което те,наричайки го Сабазий,честват с великолепна религиозност..."
Според Макробий светилищата на прераждащия се Дионис са "във властта на дуалния бог,наречен Сабазий- общо название на Аполон и на Дионис-Либер,за да се съчетае по този начин соларно-хтоничната същност на сина на Великата Богиня-Майка"- цитат от статията на Димитър Попов от СУ "Климент Охридски" "Жреците на бесите"- стр. 17,публикувана в научния сборник QUOD DEUS VULT! (2013 г.-
www.academia.edu/5266529/Българите_в_Южна_Италия_
през_Средните_векове_от_VI-XI_век_...стр._98-120).
В същия научен сборник,на стр. 13 Димитър Попов казва: "...при описанието на сакралните действия Макробий разкрива тайнствената практика слънцето да се нарича Аполон,когато е в горната полусфера,т.е. през деня,и Дионис,когато е в долната полусфера,т.е. през нощта,като по този начин утвърждава времето за осъществяването на обреда. Същевременно названието Либер не е нищо друго,а е латинската равнозначност на Дионис по едно от значенията на името в смисъл на "свободен" (освобождаващ чрез виното- бел.моя) и носи внушението за "освобождаването" от земното в неговите (на Дионис-бел.моя) мистерии."
Това изключително ценно сведение показва,че Сабазий (Юпитер) е имал точно онази дуалистична (двойнствена,прераждаща се) природа,която почитали богомилите: през деня е бил Аполон (Опален,О"Перун,По-Харон [По-Каран,След Крон])- Дневното слънце,а през нощта- Сатурн (Сатирин= Дионисов),познат и под името Крон (Црън,Чрън= Черния[Нощния] бог,Бога на нощта) или Нощното слънце,чийто свещен цвят бил именно черния. Затова Макробий включва подробности за храма на Дионис и неговите мистерии не къде да е,а в книгата с красноречивото заглавие "Сатурналии". Затова Дионис е Сабазий-Юпитер,Аполон (О"Перун,По-Каран),и Крон (Каран,Харон,Сатурн),но е наричан още Кавар (Савир,Сатир) и Кубер (Кабир).
Архитектурния план на великия Дионисов храм,в който се намирали и писанията на Орфей върху дъсчици подсказва за "...връзка с култа към Слънцето. Подобно заключение се подхранва от кръглата форма на храма,от липсата на покрив,а и от огъня,който също има соларна природа и фактически е друга форма на самото слънце. Посоченото дублиране на символиката е повсеместно разпространено в средиземноморския свят.... Това отлично личи най-вече поради династическите предсказания,които се изричат от свещенослужителите,понеже оракулът е получен чрез огнен знак. Не случайно пламъците се засилват и издигат все по-нагоре с предпочетения от божеството кандидат за слава и заедно с това те непосредствено го свързват с небето.
Тъкмо заради осъществяването на огнената пламтяща връзка между избрания претендент и силата свише е необходим и кръглият отвор в средата на постройката. По този начин Дионис демонстрира своята огнено-соларна същност в качеството си на царски покровител,под чиито разпореждания е владетелската инвеститура и именно той дава недвусмисления знак за нея. Същевременно разказът на Псевдо-Аристотел.....на свой ред разкрива неговото ново раждане (възраждане) като дублетно олицетворение на слънцето и точно по големината на светлината на пламъците се предвещава за плодородие или за неговата липса през идващата година." (Димитър Попов,пак там- стр. 15).
От горния текст вече става ясно защо много Българи са били зороастрийци- защото огнения култ на зороастризма е пряко свързан с огнения култ на Дионис (Кубер,Крон,Сатурн)- богът,завел много от своите Траки (Българи) в Бактрия и Памир. Сега вече се догаждаме кои са небесните четири лица на този бог,познати от произведенията на Светоний:
1. Сабазий (Юпитер)
2. Аполон (Слънцето)
3. Хермес (Гермес,Гърмеж)
4. Арей (Арес,Марс).
Явно от тези четири лица на Сатурн-Дионис произхожда споменатото от Страбон и Полиен деление на Бесите на "Тетрахорити" (Четириобластни) и "Тетракоми" (Четириселищни),което е "обозначение на зони,в които общуването с бога е под опеката на отделни техни жречески колегии,чиито начала произхождат от знаменития им и като че ли формиран най-рано....профетически род" (Дим.Попов- пак там,2013 г.). От тях,както видяхме във "Владетелите Дуло- Божествени потомци на Юпитер,Марс и Дионис" (24.06.2014 г.) водят произхода си древните "пра"-Български князе. От тях произлиза и Александър Велики като ново,Сатурново превъплъщение на Дионис което в крайна сметка означава,че или владетелите Дуло са от рода на Алек-сандър (Велик Сантир,Великия Сатир),или той е от рода Дуло! Това,че жреческия род на Бесите е царски като рода Дуло "...се аргументира и чрез един надпис от Севтополис от ранния III в. пр.Хр.,където се споменава Амаиста,син на Медиста,жрец на Дионис. Поради първата съставка Ама-,Ме-,Ма- ,присъща на одриските династически имена като Амадок,Медок и други в значение на майката-земя,на Великата богиня,техният божествен произход не буди съмнение" (пак там,Дим.Попов).
Свещените Тракийски Орфееви таблички в храмовете на Дионис пък били "пра"-Български рунни надписи,съдържащи молитви и религиозни химни.
Сега идва ред да се запитаме има ли в днешния Български и в съседните му езици следи от езическия култ към боговете Александър и Дионис,изповядван най-вече от велможите и царете? Проучванията на "Анализа" показаха,че такива следи под формата на топонимни,лични и разни видове други имена има не само в днешната,но и в древната Скито-Тракийска норма на нашия език. В крайна сметка дори се оказа че названията,които подобно на личното име "Александър" са свързани пряко или непряко с Дионис и неговите аватари са толкова много,че не е възможно да бъдат изцяло описани тук а за по-обстойното им разглеждане е необходима специална статия,чийто обем също не би стигнал за пълното им обхващане. Затова тук ще подберем само някои от тях:
1. Алек (с диалектна форма Алекс,при която "К" е заместено от архаичния си предшественик "КС")= Валек (с възст. на I-та съгл.),Велик. Името Велик е добре познато в България днес,и най-вече от фамилното име Великови,но по своята същина е епитет на Великия бог (Юпитер).
2. Сандер= Сантир (с прех. Д-Т), Сатир (Сотир- без носовката),което име е познато и на гърците,за които Сатир (Сотир) с пълно право е едно от имената на Спасителя.
3. Сидер (виж фам. Сидерови)= Зидар (Сътворител: епитет на Твореца). То е форма на думата Сикар (Секир,Секира),т.е. Лабрис,чието название при Скитите било Сагарис (Секирис).
4. Касандер (друго македонско име от времето на Александър)= Кос-Сантир (Гос-Сатир): Господар на Сатирите (Сатрите),Богът Сатир (Дионис).
5. Крум= Крон (Црън,Чрън= Черния бог Сатурн,който е и Дионис). Името му означава още и Гром (Гръм) т.е. Гръмовержец,като връзката Сатурн (Крон)- Юпитер (Сабазий) бе обяснена по-горе.
6. Каран (друго име на Крум)= Корум,Харан (Харон),Крон,Гъръм (Гръм,Гръмовержец).
7. Харон (низш подземен бог в гръцката митология).
8. Арон- старо библейско име,произлязло от името Харон.
9. Уран (Перун)= Буран (Бог на бурите),Каран,Удрян (Удрящ): друго име на Гръмовержеца.
10. Еран (княз на нашето племе Хайландури)= Уран. А Хайландури= Холандари (Колендари,Коледари) и Халдеи (Холидеи,Коледаи,Коледари).
11. Карин (форма на името Каран); за жена- Карина.
12. Калин (наше име,получено чрез прехода Р-Л); за жена- Калина (Галина). Така Каран (Сатурн) се свързва с Богинята-Майка (Деметра),на която е съпруг.
13. Киран (за жена- Керана и Корина).
14. Кормесий (Кормисош)= Кормещий (Хранещия)- епитет на бог Сатурн.
15. Перун (друго име на Гръмовержеца)= Перин (лично име на "пра"-Български вожд),Бурен (Бог на бурите),Парен (Горещ- епитет на Слънцето и Гърма),Перхун (Перкун)- едно от Тракийските имена на Зевс или Хермес т.е. на Перкащия (Удрящия) бог. Затова двойната брадва,която подчертавала двойнствената му природа е символ на Дионис.
16. Марин (с "лъкаща" форма Малин); за жена- Марина,Марена,Малина,Малена,Малинка и т.н.
17. Карно (трето име на княз Крум)= Карон (с прех. НО-ОН),Карано и Гармо (Гърмо),т.е.- "Гръмовержецо" в членувана форма.
18. Солон (старогръцко име)= Силен (предводителя на Сатирите/Сатрите),Силния (Най-можещия между Сатрите). Името му означава още Соло (Слънце) и Солин (Слънчев)- намек за Слънчевата природа на Дионис. "Солон" и "Силен" колаборират с имената Солун (наш град на Бяло море,окупиран от гърците),Салона (Солуна- град на Адриатическо море,владян от древното ни племе Хървати) и пр. Имена като "Солун" означават и "Солен",понеже край тях се извършвал и добив на сол.
19. Велин (Белин)- форма на името Велик,насочваща към втория свещен цвят на Юпитер- белия.
20. Балик (име на наш средновековен болярин)= Бялик (Бялий,Белий).
21. Сандо,Санде,Сашо- други форми името Сандер. Значението на първите две е Сато (Сате,Соте- без носовката),т.е. Съдо (Бога Съдник),който е разбира се Сатурн. Тази форма на името напомня,че римляните не са взели името "Сатурн" от гърците а от Келтите или са го донесли от малоазийската си прародина,където старото име на племето Латини (Людини= Лидини) е било Лиди (Люди,Люде) и Роди (Родени от Богинята-Майка). Третата форма пък означава Сато (Сатурн),Саво (Сава)- едно от имената на Дионис и Сако (Секача): Дионисов лабрис.
22. Искендер (Искандар)= Аксандър (съкратена форма на "Александър"),Сакиндар (Скитски дар),Истин дар (Дар от Бога на истината т.е. от Дионис,за който е сентенцията "In vino veritas"),Искан (Желан) дар.
23. Пердика (име на друг македонски цар)= Пердаха (епитет на Марс-Дионис).
24. Аероп (име на древен македонски цар)= Йароп (Йаров),т.е. Син на Ярей (Марсов син).
25. Аксунгур (Ефталитски/Хунски цар)= Аксандур (диалектна форма на името "Искандар").
26. Катарино (наша местност в Разложко)- "Сборно място на Катарите (Сатирите,Кут-Арите)".
27. Кабала (свещена староеврейска книга)= Кибела (жената на Кубера),Кабара (с прех. Л-Р) т.е. Кубера. Значи книгата съдържа част от учението на Дионис.
28. Кукери= Какари (Катари,Сатири),Куцари (Куцащи в чест на Хромия бог). Сега можем с пълно право да подозираме,че характерния и екзотичен външен вид на Кукерите възстановява на 100% външния вид на Сатирите (Сатрите),които не винаги били голи както ги рисуват гърците,понеже живели предимно в зони с умерен климат и през зимата се налагало да се обличат добре.
29. Бабугери (друго име на Кукерите)= Баба-гури (Папа-хури,Тате-хора),т.е.: Служители на Юпитер-Дионис.
30. Кутугери (друго име на Кукерите)= Куто-гури (Куцо-гури) и Сато-гури (Сатурн хора).
Тук ще добавя римското име на Дионис: БАКХУС,което означава Багус (Багу,Бого= Бога,т.е. Дионис/Юпитер). Другото му римско име ЛИБЕР идва от името на двойната брадва Лабрис,означаващо Рублис (Рублес,Рублещ=Отрубващ). Двойната брадва била характерен Тракийски владетелски атрибут и символ на Удрящия бог Хермес-Юпитер в древността. Понякога я заменяли с два грифона,два орела или двуглав орел,но зад тях винаги стояла Дуалистичната (Двойната) природа на великия езически бог.
Златни лабриси на Тракийски царе от о-в Крит
Залмоксис (?!) с лабрис- стенопис от гробницата в Александрово
Железен лабрис от одриската резиденция при Кози грамади
Голям железен лабрис от Кози грамади (златните са иззети или укрити при нашествието на Филип II)
Лабрис върху монета на Терес II
Значи прав бил Лаоник Халкокондил да твърди,че Българския царски род няма равен на себе си по своята древност и знатност! Защото така почитания от дедите ни Александър несъмнено е принадлежал към същото прочуто царско племе на Българите,което според различното време и място носело имената Емати (Енети,Венети),Пеони (Хиони,Хони),Маке-дони (Мага хони),Оно-гури (Хоно-хора) и пр.,но винаги подчертавало роднинската си връзка със своя божествен праотец Бога-Баща,наричан още Ю-Питер (Дио Патер,Бог-Татко),Ян-кул (Йон-гур,Хон-Човек,Божествен конник) и Бог Хон (Бога Кон): Конния бог на древните Българи.
Нашите деди почитали паметта и божествения статус на именития си владетел понеже знаели,че на какъв и да се преструва Александър в името на победата и политиката- на грък,египтянин или персиец,по кръв и по сърце той винаги ще си остане Балгарин (Баргарин,
"Барбарин"). Те с гордост сочели и славели великите му подвизи,
вписвайки ги в книги с рунни знаци,следвали победния му пример и се погрижили да освободят родната му област от гръко-римските окупатори,които ги прогонили от там няколко века по-рано. Българите поддържали култа му цели 6 века след неговото ликвидиране в Гърция и възстановили свещените центрове на прадедите веднага след своето завръщане от няколковековно принудително изгнаничество. Затова те,бидейки коренно население на Балканския полуостров,с пълно право владеят свойте си земи и само те имат разрешение от Бога да ги стопанисват и притежават,докато свят светува.
Златни лабриси на Тракийски царе от о-в Крит
Залмоксис (?!) с лабрис- стенопис от гробницата в Александрово
Железен лабрис от одриската резиденция при Кози грамади
Голям железен лабрис от Кози грамади (златните са иззети или укрити при нашествието на Филип II)
Лабрис върху монета на Терес II
Значи прав бил Лаоник Халкокондил да твърди,че Българския царски род няма равен на себе си по своята древност и знатност! Защото така почитания от дедите ни Александър несъмнено е принадлежал към същото прочуто царско племе на Българите,което според различното време и място носело имената Емати (Енети,Венети),Пеони (Хиони,Хони),Маке-дони (Мага хони),Оно-гури (Хоно-хора) и пр.,но винаги подчертавало роднинската си връзка със своя божествен праотец Бога-Баща,наричан още Ю-Питер (Дио Патер,Бог-Татко),Ян-кул (Йон-гур,Хон-Човек,Божествен конник) и Бог Хон (Бога Кон): Конния бог на древните Българи.
Нашите деди почитали паметта и божествения статус на именития си владетел понеже знаели,че на какъв и да се преструва Александър в името на победата и политиката- на грък,египтянин или персиец,по кръв и по сърце той винаги ще си остане Балгарин (Баргарин,
"Барбарин"). Те с гордост сочели и славели великите му подвизи,
вписвайки ги в книги с рунни знаци,следвали победния му пример и се погрижили да освободят родната му област от гръко-римските окупатори,които ги прогонили от там няколко века по-рано. Българите поддържали култа му цели 6 века след неговото ликвидиране в Гърция и възстановили свещените центрове на прадедите веднага след своето завръщане от няколковековно принудително изгнаничество. Затова те,бидейки коренно население на Балканския полуостров,с пълно право владеят свойте си земи и само те имат разрешение от Бога да ги стопанисват и притежават,докато свят светува.
Римското иго в родината на Александър Велики е окончателно наложено през 148-147 г. пр.Хр. и продължава около шест века и половина. През това време там са извършени огромен брой престъпления,избивания,погърчвания и прогонвания,целящи да пречупят духа на местното население и да наложат романизма (респ.елинизма) в земите,носещи името "Провинция Македония".
Тази провинция носи името на Тракийското племе Мигдони,клон от което се наричал Македони,но ако разгледаме подробната карта на Тракийските племена ще видим,че римляните са кръстили тази провинция по името на най-славното и най-известното автохтонно племе,което обитавало част от нейните предели преди тяхното неканено пристигане,а не защото цялата й територия е била заета от древни Македони. Истинските основни обиталища на оригиналните Тракийски Мигдони и на техния гърчеещ се клон Македони,както се вижда от картите обхващат само около 18% от територията на римската провинция "Македония"- останалото не са земи на Македоните (Мигдоните),а на други Тракийски и Трако-Илирийски племена като Пеони, Меди, Синти, Дардани, Пелагони, Албани и пр.,които съвсем не са били Македони и никога не са ставали такива:
Основно историческo землище на племето Македони
Македонска колонизация преди "гръцките" походи на Филип- IV в. пр. Хр.
Най-старата римска "Провинция Македония" (ІІ в.пр. Хр.)
"Провинция Македония" в разцвета на Римската империя (ІІ-ІІІ в.сл. Хр.)- както виждаме,тя включва землищата и на други Тракоилирийски племена
В земите на бъдещата римска "Провинция Македония" станали значителни междуплеменни размествания още по времето на Александър Велики. Той отвел голяма част от истинските Македони на изток,от където малко хора се завърнали. Някои загинали по пътя или в битките,други си намерили дом на хиляди километри далеч от родината и се установили в Бактрия,Согдиана или Персия за постоянно,трети се смесили с други племена или народи и променили Балканската си етническа принадлежност,а четвърти се поддали на елинизма и направо се погърчили. При Александровите наследници този процес продължил- много Македони се преселили на изток към Анатолия и Сирия а също на юг към Египет,търсейки своите шансове за по-добър живот. Броят на истинските чисти Македони в крайна сметка дотолкова намалял,че се наложило македонските царе Филип V и Персей да заселват в обезлюдената си държава контингенти от други Тракийски племена като Мизи,Меди,Пеони и др.
Заедно с римското нашествие започнала голяма кампанийна елинизация на македонските земи. Римляните избили значителна част от остатъчното население на Македония,за да принудят непокорните Трако-Илирийски племена да се подчинят на властта им,а на останалите живи разрешили да използват само гръцкия език. Техният роден Тракийски (древно-Български) език бил забранен,а гръцкия разрешен успоредно с латинския поради три основни причини:
1. Македоните и съюзените с тях Тракийски (древно-Български) племена оказали силна съпротива на римляните,водили много битки с тях и постоянно ги застрашавали,поради което се налагало да бъдат строго наказани.
2. Гърците в голямото си мнозинство оказали огромно съдействие на римляните при техните нашествия на Балканите. Те постоянно предавали македонските планове и позиции на врага,не оказали никаква съпротива на римляните и се държали приятелски с тях,приемайки ги за освободители от македонско владичество,затова новият им поробител се погрижил порядъчно да ги възнагради.
3. Гръцкият език бил обявен за официален в повечето земи,завладени от минаващия за гъркоман македонски цар Александър III Велики,а римляните твърде много се прекланяли пред него и го уважавали заради безпримерните му подвизи. Самият Александър не бил грък разбира се,но обичал да се държи с гърците и с всички останали народи така,както се държи със своя собствен народ,затова гърци,перси,индуси и египтяни го припознавали за техен владетел,без той да е бил такъв.
Процесът на погърчване на античните Македони продължил на приливи и отливи над 1300 години ако броим и новото гръцко иго в земите им,започнало през 1912 г.,а римските управници се включвали в него с не по-малка ярост от гръцките окупационни власти,завладели земите на древните Мигдони в резултат от Балканската война не без помощта на сърби, власи, турци, французи и руснаци. През ІІІ-IV в. сл.Хр. обаче римската власт на Балканите значително отслабнала,а полуостровът станал арена на ожесточени сблъсъци между римската армия и пограничните Скито-Тракийски племена,които искали земята на дедите си и непримиримо вовали срещу мракобесните потиснически орди,които избивали и измъчвали клетите им поробени събратя. Някои племена като Гетите,които междувременно се нарекли Готи постигнали значителни успехи,но никое от тях не съумяло да освободи трайно старите си земи,а успехите им били само временни. Шансът за трайно освобождение дошъл едва тогава,когато в перманентната война между римските окупатори и "Варварите" (Барбарите,Баргарите) се намесило Царското племе на Българите,т.е. Хуните.
Тогава войната против Рим навлязла в нови качествени измерения,непознати до тоя момент за окупатора,а балансът на силите значително се изменил в полза на Барбарите (Баргарите). Константин Велики макар да бил от Български произход станал добър римлянин и като такъв преценил добре опасността,която грозяла Империята най-вече откъм Балканите,защото повечето вражески племена се били струпали около Дунавския лимес и непрестанно налитали,изтощавайки все повече и повече изтънелите римски ресурси и заплашвайки да сринат самите устои на империята. Поради това Константин решил да премести столицата на държавата от Рим във Византия ("Византион"),която получила имперското име Константинопол. Благодарение на тези негови мерки отбраната на Балканските земи се засилила,а голяма част от налитащите племена били отбити и отишли към други провинции на империята с което основната опасност,заплашвала римската държава с тотално ликвидиране била отстранена за повече от 150 години.
Към края на V в. обаче Римската империя отново тръгнала към колапс,понеже старата й столица паднала в ръцете на отбитите от Балканите племена а това причинило ново активизиране на племената по Дунавския лимес,които междувременно се били увеличили както по брой,така и по население. Започналите все по-големи и по-опасни нахлувания през римските граници разбили напълно тяхната отбрана и ликвидирали дори последните римски защитни линии,поради което през V-VI в. голям брой племена започнали да минават безпрепятствено Дунава и да възвръщат земята на предците си.
Част от имената на онези племена,които се установили в територията на старата римска провинция "Македония" са добре известни- Ваюнити, Берзити (Березити), Сагудати, Ринхини, Драговити (Друговити), Велегезити и Куберити (на тази карта ги няма,но са споменати в печата на Българския княз Тарас):
Тези Български племена образували македонските "Славинии" (Склавинии),за които се говори в изворите от VI- VIII в. Те са македонски в географски а не в етнически смисъл а както ще видим по-долу,Памирските Българи са имали стара връзка с населението на антична Македония. Останалите "славянски" (Склавински) племена няма да разискваме в тази статия,макар при тях нещата да са много подобни на онези,които ще кажем за македонските Склавини (Склави,Сакалави,Сакалови,Сакалиби). Ранносредновековните Склавинии са образувани най-вече от Българите на Кубер и на князете преди него,а изследователите много обичат да забравят за тях и тотално да ги игнорират,когато пишат за "Славиниите". Сега уверено можем да твърдим,че жителите на тези "Славинии" са се наричали още Куберити,което е видно от следния Български владетелски печат:
Бидейки архонт,споменатият в печата загадъчен Тарасий (Тарас,Терес- виж украинското име Тарас Булба) несъмнено е бил княз на Куберовите Българи- наследник на Мавър и на Кубер. Така става ясно,че Куберовите българи са наричали себе си Куберити (Хора на Кубер) за да се отличават от онова Българско население,което е доведено в Македония от князете Крис,Волег и Драгон 150-200 години преди тях. Затова към "славянските" (Българските) племена,участвали в освобождението на Македония от римско иго ще добавим и Куберитите- тяхна е основната,ако не и не цялата заслуга за освобождението на тази област от римско потисничество. Така племенните имена,които ще обсъдим в тази статия стават седем:
1. Берзити (Березити,Бърсяци)
2. Ваюнити
3. Велегезити
4. Драговити (Драгувити)
5. Куберити
6. Ринхини
7. Сагудати (Сагадии)
Дори беглото разглеждане на тези имена може да ни информира за три важни показателни неща:
1. Племенното име "Куберити" окончава на суфикса -ТИ (-Т),който го има в пет от другите имена.
2. Суфиксът -ТИ (-Т) се съдържа в множество стари и дори архаични племенни названия,познати в античността и далеч преди нея: Сармати, Скити (Сколоти), Бхарати, Бизалти, Венети, Дантелети, Койлалети, Синти, Меоти, Гети (Готи), Анти, Ободрити, Ести, Келти, Хървати, Парти, Скоти, Хети, Юти, Хионити (Хиони,Хони), Гараманти, Несити (самоназвание на Хетите) и пр. Затова той не е гръкоримски,а общ индоевропейски (т.е. архаичен Български) суфикс за принадлежност,който е фонетична разновидност на суфиксите -В (-ОВ, -ЕВ), -Ч (-ИЧ, -АЧ) и -Н (-ИН, -ЕН) и се съдържа в множество съвременни Български думи като Трети, Четвърти, Пети, Шести, Девети, Десети, Дьети, Предмети, Самолети и т.н.
Че суфикса -Т (-ИТ,-ТИ) не е гръкоримски а е древно-Български суфикс за принадлежност личи и от осетинските фамилни имена,които са били Български за последен път преди 1200-1300 години. Между тях,както виждаме от изследванията на д-р Живко Войников има стотици ако не и хиляди примери завършващи на "-Т" (-ТЕ, -ТИ),от които ще посоча само няколко:
Осетинска форма Руска форма Бълг.форма
Ацете Ацееви Ацеви
Байте Байеви Байови,Баеви
Бимболте Бимболовы Бимбалови,Бимболови
Бобате Бобаеви Бобеви
Бокоте Боковы Бокови
Боренте Боранови Борянови,Бореви
Гайте Гайтови Гайдови
Ганите Ганиеви,Ганаеви Ганеви,Ганьови
Гигате Гигаеви Гигови
Гогате Гогаеви,Гогиеви Гогови
Гоциайте Гоциеви,Гоцоеви Гоцеви
Гугалте Гугаловы Гугалови
Декоте Декоевы,Декоеви Декови
Джеджите Джеджиеви Джеджеви
Дулате,Дулите Дулаеви,Дулиеви Дулови,Дулеви
3. Племенното име Ринхини съдържа едно добавено "Х"- точно като знаковите "пра"-Български имена и думи Тутхон, Сандилх, Хумсхи, Дохс, Етх, Бехтим (Бехти), Шехтем и пр.
След тези допълващи уточнения пристъпваме към разтълкуване на седемте племенни названия,които довеждат до изумителни резултати:
1. Берзити= Берсити (виж формата Бърсяци) т.е. Берсили (получено чрез проста смяна на суфикса). Берсилите са вид прикавказки Българи- жители на Берсилия и са наричани още Верили (т.е. Вилири,Илири),а името им значи Берс-Ари (Перси ора,Берзи хора) и Берг-ари (Белгари). Според това,формата Бърсяци означава Берсяци (Берсичи- с нова смяна на суфикса) и Бърсилци (Берсилци). Берсилите без съмнение са някогашни Илири,избягали при Кавказ и Каспийско море след римските нашествия и участвали в "етногенезата" на античните Македонци,в чиито корени все пак се крие Тракийското племе Мигдони,а Траките и Илирите са роднини помежду си.
2. Ваюнити= Вахунити (с прех. Й-Х от формата Вайунити),Ваханити (Ваханци)! Това е един феноменален резултат,понеже Ваханците,наричани още Вахи и Уахи са малко Памирско племе,живеещо в "Коридора Вахан" (земя в източен Афганистан,намираща се между Пакистан,Китай и Таджикистан),както и в близките му райони от споменатите три държави,граничещи с Афганистан. Не случайно съм нарекъл този резултат "феноменален"- не Хунзите,не Калашите а ИМЕННО Ваханците наричат себе си "Децата на Александър" и считат себе си за потомци на Александър Велики,а историята и генетиката не могат да опровергаят това!
Ваханците са един от любимите на великия Петър Добрев Памирски народи,в чиито езици той открива паралели с езика на древните Българи. Те обаче са нещо много повече от това,понеже са част от споменатото в древните извори Българско племе Вахандури (Вахан-гури,Вахан-хора),което днес живее край памирската река Вахан даря и в околните й земи. Името Вахани (Ваханци) означава още Валхани (Валхони,Вархони: с прех. Л-Р)- прочутото Хунско племе,което преди 1500 години живеело в Памир и от което произлизат известните Авари (Бавари,Ивери). Валхоните са също така Вел-Хони (Великите Хуни) и Бел Хони (Белите Хуни),а тяхното величие идва от роднинството им с Александър Велики. Хуните както знаем са Царско племе на Българите (Царски Скити),Преславските князе носели корони с образа на Александър Велики а владетелите на Волжка България считали себе си за потомци на Александър което значи,че те произхождат директно от Ваханите (Ваханците,Вахандурите: Хората от Вахан даря).
Ваханите обаче са още нещо и то твърде забележително- те са Вакхани т.е. Придружители на Дионис (менади,вакхани и вакханки),както и Бакхани (Бакхини) или Хора на Бакхус (Бакх,Баг). И макар езикът им днес да е различен от нашия поради многовековното разделение от основната Българска общност,това не винаги е било така,а само до преди 1000-1500 години те се разбирали напълно задоволително с Дунавските,Кавказките и "Волжките" (Източноевропейските) Българи. Затова племето Вахани (Ваханити,Вахунити,Вайунити,Вакхани),което някога принадлежало към нашата народност заслужава да му се обърне специално внимание от България,понеже е дало на земята ни такива великани като Атила,Ирник,Крис (Барис),Кубрат,Кубер и Аспарух. За неговата несъмнена връзка с племето на Аспарух и Кубер говорят дори древните извори:
а) В първата космография на персийски език "Сътворени чудеса" персийският автор от XII в. Наджиб Хамадани дава следното сведение за Волжките Българи:
"В град Болгар е техният падишах,който се явява един от потомците на Александър Велики,наричан още Зул Карнайн (Двурогият)."
б) В епическото произведение "Искендер наме" световноизвестният азербайджански поет Низами Гянджеви (1141-1203г.) пише:
"Цялата тази земя (Волжка България- пояснението мое) се нарича Болгар. Шаховете на тази земя са потомци на воините на румската държава (означава "римската държава" т.е. "византийската",с която е свързвана гръкоговорящата империя на Александър- пояснението мое). Искендер (Александър) създал град Болгар,който преживял небивал разцвет." (за тези две сведения виж http://kvantov-prehod.org/article/472/сиявуш-бог-сияен-конник-3 и моя постинг от 31.08.2014 г. "Бог Александър в древната Българска митология",чието своеобразно продължение се явява тази статия).
Оцелелите до днес Вахани (Вахи,Валхони) са малко: само 60-70 000 души но това е лесно обяснимо с факта,че не е нормално Царското племе на един народ да е по-голямо от обикновения народ. В Памир всеки знае,че превъзнасяните от Македония Хунзи (Хунци,Хуни) живеят в съседство с Ваханците но езикът им за разлика от Ваханския не е индоевропейски и е родствен с Бурушаския,а генния им профил показва известна близост с ромите (циганите),която навярно е придобита по-късно. Съответно на това,Хунзите ще да са потомци не на Бели Хуни (Белхони,Валхони),а на Черни- хора от бялата раса но по-примитивни,по-изостанали от белите си събратя и частично смесени с дравиди и монголи.
От двата вида Хуни изглежда само Валхоните (Вел Хуните,Великите Хуни,Вахандурите) са истински потомци на самия Александър- затова Вахандур Българ са наричани още Олхонтор (Алхандур,Алксандур) Българ т.е.- Българи на Александър. Други техни имена са Ефталити (хора на цар Ефталан,по сведение на "византийския" летописец Теофан) и Хиони (Хони,Пеони). Те навярно някога са считали себе си за потомци на старите Тракийски Пеони а Балканите за своя прародина,и за тях Прокопий пише интересни неща:
"Макар Ефталитите да са Хунски народ... ,те не се смесват и не общуват с онези Хуни,които ние знаем,така както нямат с тях погранични области и не живеят близо до тях.... ,те не са номади като другите Хунски народи,но отдавна са се установили на плодородна земя. Те са едни от Хуните с бели тела и не са с безобразен вид.... ,и не живеят някакъв животински живот като другите,но се управляват от един цар и имат закони и държавност,съблюдавайки между себе си и съседите справедливост,не по-малка и не по-лоша от онази на ромеите и персите."
Прокопий пише и за командира във "византийската" конница "Еган (виж нашето Паган- б.м.) от народа на Масагетите (=Визиготите),които по-късно се нарекли Уни (=Хуни)." Интересни неща за Ефталитите намираме и в китайските извори:
"Те... използват варварски писмена,заменяйки овнешки кожи за хартия..." ("Лян шу,VI в.) а също "Езикът на "ефталитите" не е тюркски" и "Техният език не е еднакъв с езика на жужаните и гаоче,а е като този на останалите варвари (скити- доб.моя)."
Всичко това говори,че Хуните и в частност Ваханите-Вахандури са били народ,който няма нищо общо с изгражданата досега представа за Хуните,а е бил един високоцивилизован и културен народ,чието Балканско минало се потвърждава от една македонска легенда,записана от римския писател Квинт Курций Руф (І в. сл. н.е.) в неговата книга "История на Александър Велики Македонски". Той пише,че когато Александър се озовал в една планинска долина на източен Памир,се приготвил да обсади крепостта на малкото племе,което заварил там,но спрял войниците си и обявил жителите за потомци на неговия герой Дионис,а после станал техен съюзник и се сродил с тях. Това означава,че Ваханите,наричани понякога Вакхани,са едно и също с митичните Вакханки и с техните мъжки придружители,наричани от митологията Сатири и представляващи част от обкръжението на Дионис,който бил Тракийски цар поне 1000 години преди походите на Александър.
Интересен тук е въпросът защо римляните са писали за откритото от Александър племе на Дионис в Памир,а древните гърци не са писали. Отговорът е прост: защото Хората на Дионис не говорели гръцки,изобщо не били гърци и дори ненавиждали елините,смятайки ги за окупатори на тяхната изначална прародина. Тази истина била твърде неудобна за ревнивите гърци,които дори намек на съмнение не давали да падне върху "гърцизма" на присвоените от тях Дионис и Александър.
Загадъчният цар Ефталан или Ефтал,с който още биват свързвани Валхоните пък не е нищо друго освен добре познатия Ефтхал (Евтхол) или Авитохол,с който започва "Именника" на Българските князе,а също и Ехтал (Етал,Атил) сиреч- Атила от рода Дуло!
3. Велегезити= Волеге-жити (Волегови жители,Хора на Волег). Волег както знаем е един от двамата Български архонти (князе),които нападнали Византия през 538 г.,а името му значи още Олег и Велек (Велик) и е епитет на Великия бог. Това племенно име означава още Вологесити (Вологез-жити,Хора на Вологес) а последното както знаем е Тракийско жреческо име. Неговото значение се извежда лесно: Вологес= Великос или Волог (основа) + ес (гръцка наставка)= Волег (Велик) от което разбираме,че Великият бог на древните Българи е Дионис. Но за да не остане работата половинчата ще добавя,че името Вологес има още едно тълкувание: Велегос (Веле-Гос,Великия Господ,Великия бог),който за древните езичници разбира се е отново Дионис и по-конкретно Сатурн (Сатирин,Сатрин: Богът на Сатирите). Личното име Волег и днес се среща сред "Старите Българи" в южна Русия,а нашият княз Волег от VI в. (наричан понякога Болг) е кръстен както виждаме на Дионис: легендарния древно-Български владетел,който отвел част от Българите в Памир.
За да се надсмея над наивността на викингофилите в Русия и Германия,обявяващи името Олег за германо-викингско ще им напомня,че доста тюркски владетели в Средна Азия носели името Улуг бег (Олег бей),а името Олег както виждаме много повече си схожда с "тюркското" име Улуг,отколкото с предлаганото от тях викингско Олаф. Името Олег (Улуг,Волег) попаднало у тюрките по времето,
когато дедите им още били Тохари и Согдийци или по време на Българското им завладяване,станало в периода между 370-380 и 550 г.,а процесът на тюркизация все още не бил достатъчно напреднал.
4. Драговити= Драгонити (с прех. Н-В),Драгонвити (с носовка) т.е. Драгон жити (Драгонови жители,Хора на Драгон) или направо "Драгови" (назализирано Драгонви,Драгонови),с добавен суфикс "-ТИ" накрая. Драгон (наричан понякога Дронг- означава "Драг" без носовката и "Дрогн" [Дрогон] след рокада на последната сричка) е вторият Български княз,който нападнал балканските провинции на Империята през 538 г. заедно с Волег и макар двамата да загинали по сведенията на Теофан и Анастасий Библиотекар,хората водени от тях останали,пожънали много победи срещу "византийците" и се присъединили към своите сънародници,доведени в Македония от Българския княз Крис (Барис) през 498-499 г. Името "Драгон" означава Драган,Дракон и Тракон (Тракин,Тракийски) за да покаже,че в представите на нашите деди името Трак (Драг) било еднозначно на името Бълг (Блъг,Благ).
5. Куберити= Куберичи (Хора на Кубер). Името Кубер означава Кобар,Кавар и Ковар (Бога-Ковач) но представлява епитет на Сатурн- популярен езически бог,който бил добре познат на древните Тракийски Македони под името Кабир. Затова оцелелите от гръко-римската месомелачница Македони приели Кубер за Новия Кабир т.е. за Дионис,който се връща от далечния Източен поход,за да освободи родните земи от неканените грабители и пришълци.
6. Ринхини= Рихини (без добавеното "Х"), Ригини (с прех. Х-Г) т.е. Бригини (Потомци на македонските Бриги) и Ригини (Княжеските,Кралските т.е. Хунските). Европейските Бриги в Мала Азия се нарекли Фриги,край Дунава- Фраки (Траки),в Индия станали известни като Бригус а в нашето съвремие носят името Блъги (Блъгари,Българи). Тяхното съкратено име "Риги" по-късно станало и кралска титла- Теофилакт Симоката пише,че Мусокий (името му е Иранско т.е. Арианско [Арийско,Трако-Илирско] бил наречен "рига" на езика на "Варварите" (Баргарите). От тази наша титла Рига (Ригъ,Рихъ) произлизат западноевропейските кралски титли Рикс,Рекс,Рой,Реал (Роял,Регал),индуската титла Радж (Раджа),етиопската Рас (Рез) и пр.,понеже нашите деди преди 1500,че и повече години никакви граници освен сложените от Бога не признавали.
Част от древните Бриги били отведени от Дионис в Памир,но никога всичките. Остатък от тях днес са хората от памирското племе Рушани (Рохшани,Роксани- Племето на Роксана [Росана],Рухани,Русани,Русини),чиито други имена са Рихен (Ринхен,Ринхин- с носовка) и Рухни (Рунхни,Рунхини- с носовка),а името им означава освен всичко друго и Брикини (Врикини,Влъкини)- Хора на Вълка т.е. на Хермес-Дионис,понеже обичали да живеят по високи планински върхове като Сатрите,а древно-Българският Хермес бил преди всичко Бог на гърма и на секса точно като Дионис,който заради това носел и името Хромий (Бромий,Громий). Потомци на това племе днес са "славянският" етнос Русини,както и самите Руснаци (Руси,Пруси,Роши,Раши),които нашите князе довели от Памир преди близо 1500 г.:
7. Сагудати= Сако-дати (От Саките дадени,От Сечащия бог дадени), Согдати (Согд-дати,от Согдия дадени) или просто Согди (Согдийци) с добавен суфикс (окончание) "-Т". Согдите както знаем са средноазиатско иранско племе,чието име означава Сагуди (Сакути,Секати,Сечати) което ще рече Саки (Секи) и Скити (Секити): Хора на Марс-Арей (Бромий,Дионис),преки роднини на Трако-Илирите. Името им е споменато още през V-VI в. под формата Сагадии,чието значение очевидно е Сагдии (Согдии,Согди) и Сагудии.
Племената на Волег и Драгон несъмнено са били водени от Памирски Хуни (Вахани,Вархони),но в състава им ще да са влезли множество техни роднини от Прикавказието и от Украйна. Първи освободители на Македония от римско иго обаче станали Българите на Крис (Барис) около 498-499 г.,за които се говори в "Дуклянския летопис",както и в някои "византийски" извори. През 538 г. им се притекли на помощ Българите на Волег (Олег,Велик) и Драгон (Драган,Дракон),но постигнатата от тях свобода била временна и вероятно била заличена при походите на Константин Погонат повече от век по-късно,които довели до намесата на Кубер и Аспарух. Повторно освободената Македония останала свободна до към 738 г.,когато за пореден път паднала под римска ("византийска") власт,за да бъде накрая освободена към 837 г. чрез умелите политически ходове на Пресиян (името му означава Персиян [Персеин: Потомък на Персей] и Пре-Сияен: епитет на Слънчевия бог).
Всички племена по чисто религиознa причина искали да се върнат в земята на дедите си,но много от тях останали излъгани- те вече били така безнадеждно умножени,че малката земя на предците вече не можела да приюти всички,затова повечето от тях останали да живеят в близки до Припонтийската прародина земи,където по-късно се сформирали страните Сърбия, Влашко, Молдова, Словакия, Полша, Хърватска, Чехия, Русия, Унгария, Украйна и пр. Това обаче не могло да заличи стремежа на Българите към добруване и към сливане с духовността на прадедите,както и с техните стремежи и идеали. Веднъж възвърнали старите си земи,древните Българи веднага влезли в теcен контакт с местното македонско население,сиреч със своите оцелели от гръкоримската месомелачница сънародници и отново станали с тях едно цяло така,както било преди времената на Дионис и Александър,когато племената тръгнали към Изгрева на своя Главен бог. Колко и да били малко оцелелите,те се превърнали в здрава основа за връщащите се към своите древни устои,храмове и светилища Българи,решени да поемат сами властта над прадядовските си земи и да ги облагородят отново със своята ненадмината материална и духовна култура,която довела до постепенното възраждане на Европа и света.
*Понятието "Кавказки Българи" е до голяма степен условно,понеже се отнася не само за Българските племена,обитавали земите около Кавказ но също за онези,които живели в земите на днешните Украйна,Южна Русия и Беларус.
Македонският владетел Базилео/Василевс (господар на господарите) Александър Велики
"Гърци", "елини", "елини", "Гърция" или "Елас", "Елада", такова нещо не е съществувало в древността .
"Древни гърци", "елини", "елини", "древна Гърция" или "Елас", "Елада" - такова нещо НЯМА, нито го е имало преди 1827 г. на хартия, а на практика едва след 1835 г.
Ако не ми вярвате, намерете ги на тази древна карта.
Членовете на Ахейската лига са били "гърци" за римляните. От тези "гърци" само азиатците бяха африканци, другите бяха пеласги - бели.
- Ахейският военен съюз първоначално не е бил държава; когато попадат под римско робство, Ахейският съюз е разпуснат и териториите стават римска провинция. Територията на Спарта, която никога не е била член на Ахейския съюз, е добавена към римската провинция Ахая.
Преди римляните да дойдат на Пелопонес (Егейския полуостров), не е имало гърци.
Самите азиатски ( данайски ) историци не са използвали "Гърция" или "Елада" през римската епоха, ето доказателство за "скитската плячка":
Тримата се насочват на юг покрай бреговете на Мала Азия (древните имена на географски термини са променени в книгата), Тесалия и Ахая, където варварите успяват да ограбят Спарта, Аргос, Коринт и Тива. Историкът Десипо разказва в своята "Хроника", че той сам успява да отблъсне първата атака срещу градските стени на Атина.
«Воювахме в Ахая, под командването на Маркиан, срещу готите, които, победени от ахейците, се оттеглиха оттам. Докато скитите, които винаги са част от готите, опустошават Азия [това са нашествията, които започват през 267/268 и завършват през 269/70], където храмът в Ефес е опожарен.»
(Historia Augusta, дуо на Галиани, 6.1-2.)
''La terza si diresse verso sud lungo le coste dell'Asia Minore, della Tessaglia e dell'Acaia, dove i barbari riuscirono a sackcheggiare Sparta, Argo, Corinto e Thebes. Lo storico Dessippo racconta, nella sua Cronaca, di essere successful egli stesso nell'empresa di retzifere un primo attacco alle mura della città di Atene.
«Si combatté in Acaia, sotto il comando di Marciano, contro i Goti, che sconfitti dagli Achei, si tirirarono da lì. Докато скитите, които винаги са били част от готите, опустошават Азия [si tratta delle invasioni започна nel 267/268 и приключи nel 269/70, ndr], dove fu incendiato il tempio di Ephesus.»
(Historia Augusta, Gallieni duo, 6.1-2.)''
Македонският владетел Базилевс(властелин на господарите) Александър Велики не може да се нарече "грък", защото по негово време НЯМА гърци, а Гърция като държава се появява за първи път в историята след 1830 г. Данайците от Африка нямат връзка с македонците, "данайците" се заселват и живеят на малкия полуостров Азеника (наричан Атика, по-късно в римско време).
Древният данайски език е НАПЪЛНО РАЗЛИЧЕН от съвременния гръцки език, който се формира по-късно през 1976 г. от два диалекта, Катаревуса и Димотики, диалекти, говорени на някои острови в Егейско море, в днешна Гърция. Свещениците от островите разпространяват "гръцкия" език и писменост на Константинополската патриаршия , навсякъде сред тогавашното население на новата държава Гърция, тъй като те не говорят "гръцки" език през 1829 г., естествено, не са били гърци, нито данайци.
ЗА ДА РАЗБЕРАТ СЪВРЕМЕННИТЕ ГЪРЦИ ЕЗИКА НА ДАНЦИТЕ ОТ ВРЕМЕТО НА АЗЕНСКИТЕ ТИРАНИ , ТРЯБВА ДА ХОДЯТ В СПЕЦИАЛЕН УНИВЕРСИТЕТ ЗА ДА ГО РАЗБЕРАТ. ДОКАТО „ПИСМОТО“ е заимствано от писмото на Царградската патриаршия .
Произход на данайците и миграции
До идването на римляните не е имало "гърци" или "Гърция", римляните са тези, които дават това име на членовете на Ахейската лига. [1] Древно – македонски език Древните историци и хронисти съобщават в своите писмени трудове, че древните македонци са говорили отделен език, различен от данайския.. Акарите, македонците и етолийците (Етолия беше военен съюз, а не държава) говориха един език и БЯХА пеласги - БЕЛИ - БЕЛИ. Римският "венециански" историк Тит Ливий пише, че всички те са говорили един и същ език, различен от акейците ( данайците). Херодот, древен йонийски историк, пише, че (ако надписът е правилен, трябва да се чете така) преди тази цяла Азеника (Атика) е била населена от пеласги - БЕЛИТЕ - БЕЛИ, но с резултата на данайците в Зена (Азена, тъй като терминът "Атина" не му е бил познат), Зена (Атика), полуостров Зеа (Пелопонес), белите (Пеласгите са били асимилирани в тази част на полуостров Зеа, но все още е имало живи бели (пеласги) (Херодот I, 57-58), които виждаме да населяват Зея (Тесалия) и Македония. (Пелопонес) . между македонците избухва гражданска война на Катоя, Птолемей Велики, като владетели сега от македонски произход, заселват Данайците в тогавашния Египет, като най-вече като платени войници, научават за данайците от полуостров Азеника (Атика) са били наричани "гърци" от римляните камък научаваме кои са били „данайците“, от тази част в текста включваме, че „данайците“, Птолемей Пети, се заселват в Горен Египет,.. „ той дава земята си като родина и защитник на „данайците“..., от полуостров Азеника (Атика) и те най-вече са работили като „наемници“ - платени армия, за фараона - ТОЗИ, КОЙТО ДИВИНИРА - Този, на когото се възхищават боговете. Писмеността '' койнон македонон '' е македонска. Македонците, официално за нуждите на македонския двор през 498 г. пр.н.е. пр.н.е. използва надписа ''koinon macedonon'' върху монетите на македонските владетели, цар Аминта I и неговия син цар Александър I, което означава най-малко 100 години преди езианците, Есена Данай, който дори през 403 г. пр.н.е. по време на типографския период Евклид (Папаставру, 1972, 61) "въвежда" буквата " КОИХИ ". Много хора питат как са говорили белите (пеласгите) преди 2500 години, затова сега ще ви дадем пример.
Името на македонците: „Деца на Великата Майка” – изписано на Розетския камък. Надписът върху камъка гласи, че „той (фараонът) е кръвта на детето (Македон) на Великата майка“.
Македонци ли са древните македони?
Проф. Калин Порожанов е между водещите имена в съвременната тракология и подводна археология,
член е на Международния съвет за индоевропейски и траколожки изследвания в България.
Ръководител е на катедрата по история към Правно-историческия факултет на ЮЗУ ,,Неофит Рилски" – Благоевград.
Автор на над 200 публикации у нас и в чужбина, свързани с историята на траките, древната култура на Югоизточна Европа и Северозападна Мала Азия
Разговаряме с проф. Порожанов по повод новото разминаване с ,,учените" от Скопие, за верен прочит на общото ни историческо минало – откритата мраморна плоча с латински надпис край с. Рупите, Петричко, близо до къщата-музей на пророчицата Ванга.
Професор Порожанов, близо до Петрич – при изгасналия вулкан Кожух, бе открита мраморна плоча с латински надпис, доста различно тълкуван от учените у нас и в Скопие. Какъв е Вашият прочит?
– Вижте, край с. Рупите, Петричко при възвишението Кожух, бяха открити останките от античен град. Но че това е търсеният отдавна град Хераклея Синтика стана ясно от този надпис. Това е писмо на римския император Галерий, датирано от края на 307 и началото на 308 г., до магистратите и членовете на съвета на град Хераклея. В него се казва, че градът на хераклейците е съществувал отдавна, но сега получава статута на град. Тъй като Хераклея се намира в областта, обитавана от синтите, той би трябвало да се идентифицира с известния от античните автори град Хераклея Синтика, чието по-старо тракийско име е Синтия, като главен град на траките синти.
И името му идва от тракийското племе Синти, живяло тук през VIII в.пр.н.е.?
– Да, така е. Траките синти са обитавали Средното течение на Струма, заключено между Кресненския и Рупелския проход. Те са известни още на Омир, който ги представя като обитатели на о. Лемнос, в Северна Егеида, в края на ІІ и началото на І хил.пр.н.е. Тукидид поставя синтите преди планината Керкине, която ги отделя от пеоните. А Керкине включва всъщност масива от днешните планини Огражден, Малешевска и Влахина – обитавани от синтите.
Посещаван ли е градът от автора на писмото – император Галерий?
– В писмото не се споменава, но в биографията на Гай Галерий Валерий Максимин, който носи прозвището Дакиеца, има любопитни подробности. Роден и отрасъл в провинция Крайбрежна Дакия, близо до град Сердика (дн. София), Галерий е осиновен от император Диоклециан, който му дал за жена дъщеря си, вследствие на което станал негов съуправител. Като едноличен владетел през 305 г. Галерий продължил водената от предшественика си политика на абсолютен монарх и неуважение към Рим. Той ръководи Римската империя до смъртта си от превърнатата в столица Сердика. Според него Империята не трябвало да се нарича Римска, а Дакийска. Така че тази пристрастеност към родната земя и трайният престой в Сердика не изключат хипотезата Галерий лично да е посетил Хераклея Синтика, давайки му статута на град.
Впрочем, родственици ли са синтите с най-старото тукашно население – пеласгите?
– Пеласги е елинското име на народ, който обитава южните краища на Тракия и западния бряг на Мала Азия, във времената преди трайното установяване на елинските етноси – от края на ІІ и началото на І хил.пр.н.е. Според историческите извори синтите като тракийски етнос, отнесени към по-старо време, са свързвани с пеласгите, които са с тракийски езикови и етнокултурни характеристики. Което ще рече, че и синтите – населението по Средното течение на Струма, се свързват както с по-стария етноним пеласги, така и с по-късния – траки.
А какъв е произходът на древните македони?
– Въпросът ви е свързан с обяснения за езика на македоните, но запазените остатъци от него са оскъдни. Едно от становищата е, че този етнос говори на северногръцки диалект. Най-сериозният аргумент за това са имената на македонските царе. Но ако се отчете реалният процес на елинизация на аристократичния елит, този довод не е съществен. Според друга теза македоните са говорели негръцки език. Някои антични автори казват, че Александър ІІІ Велики говорил на своите войници на македонски и че войните поздравявали своите пълководци на македонски език.
Третото становище обединява горните две – произходът на древния македонски език се търси в някакъв много архаичен протогръцки диалект, достатъчно различен от другите древни езици на Балканите. Въпросът за езика и произхода на македоните остава открит за науката. Въпреки това е видимо, че Македония се разполага между три големи етнокултурни масива. От юг този на елините. От югоизток и изток – на траките. От север и северозапад – на илирите. От културно-историческа гледна точка има основания да се приеме, че това е вътрешна контактна зона между древни балкански езици, най-изявен и най-самостоятелен измежду които е елинският, заради неговата писмовност, а най-многолюдно говорен е тракийският.
Гръцка или тракийска държава е древното Македонско царство? И да вярваме ли на Демостен, който пише за Александър Велики, че ,,македонският цар няма нищо общо с Гърция, нито с гръцката култура"?
– Омировият епос не познава етнос с име македони. За пръв път името Македон се споменава от Хезиод в VІІ в.пр.н.е., който казва, че Македон и брат му Магнес живели в земите на областта към Пиерия и Олимп. Съгласно разказа на Херодот, навремето бригите живеели в Европа заедно с македоните, като точно те, след като преминали в Мала Азия, се нарекли фриги. Ако вярваме на Бащата на историята, именно траките бриги са дълбоките корени, от които се развива по-късно държавата на македоните, тук в Европейския Югоизток, както и държавата на фригите в Централна и Западна Мала Азия.
А как Херодот обяснява названието македонес?
– Вижте, македонес и мюгдонес са тракийски езикови форми, но македнос е елинска и е със значение висок, едър. Приема се, че като не знаели местното тракийско значение на името македонес древните елини го оприличили със своята дума македнос, която отговаряла на високия планински характер на земите в северната част на Ематия.
Чрез името на държавата си Македония древните македони налагат етно- и топонима си предимно над тракийски и отчасти над илирийски етноси. Видно е, че до създаването на империята на Александър ІІІ Велики (336–323 г.пр.н.е.) в Македонската държава живеят различни балкански етноси, сред които преобладават тракийските, но присъстват по-слабо и илирийски. По това време в границите на Македония няма елини, ако не се броят няколкото полиса от северозападното Егейско крайбрежие на Халкидика, подвластно включени в Македонското царство при Филип ІІ (359–336 г.пр.н.е.).
Кога всъщност започва елинизацията на македонския елит?
– През V – ІV в.пр.н.е. Но важно е да се отбележи, че тази елинизацията не е насилствена гърцизация. Тя е съзнателен стремеж на македонския царски елит за приобщаване към достиженията на елинския книжовен свят. Именно чрез елинизацията македонската династия на Аргеадите става разпознаваема, защото влиза в познатия и признат литературен и културен свят на Средиземноморието, който е полисен и в който се говори и пише на гръцки език. Това не е отричане от своите изконни ценности, а е успешно вписване в актуалните обществени и културни процеси на новото време. Това поведение ще бъде продължено от Македонското царство, а след него и от други негръцки държави.
Чий цар е всъщност Александър Македонски?
– Александър ІІІ е достоен син на Филип ІІ, който преобразува малката и невзрачна държавица Македония в една свръхмодерна за времето си империя. Отличен дипломат, той обединява полисна Елада и, осигурил си тила от север и от юг, организира поход на изток, срещу Персийската империя, за да завладее нейните несметни богатства. С убийството му неговият син Александър ІІІ продължава успешно разширяването на империята на изток до Индия. В този смисъл трябва да разберем думите на Демостен, които цитирахте по-горе – че ,,македонският цар няма нищо общо с Гърция, нито с гръцката култура" и ще ,,задуши и последните остатъци от елинската независимост". Думите му се отнасят към едни чужди завоеватели на Елада, негърци и варвари – македонските царе Филип ІІ и Александър ІІІ.
Версията на гръцките учени обаче е друга...
– Гръцките ни колеги твърдят, че Македония е гръцка и че македоните са гърци. Това обаче е националнополитическа, а не строго научна теза. Целта е да се внушава, че както Древна, така и съвременна Македония, която до неотдавна и в гръцката ù част е всъщност българска по население, винаги е била, а и днес е гръцка.
А на съвременните ,,учени" от Скопие?
– Колегите от Скопие също са в плен на нова националнополитическа доктрина, която трябва да доказва уникалността на съвременния македонски народ. Те смятат древните македони за негърци, нетраки, неилири, не..., защото са нещо уникално, така както са уникални днешните македонци. Отричайки българския си произход, те няма как да признаят и тракийския произход на древните македони. Казвам македони, както се използва този термин за Древността в нашата наука, който е същият като оригинала, за да не се бъркат те със съвременните македонци.
В този контекст как оценявате битката, която води БЮРМ срещу българщината в Македония?
– Това е наследство от Титова Югославия, която след Втората световна война съзнателно създаде и наложи в Република Македония свой местен партийнослужебен кръг, обвързан икономически, политически и елитарно с управляващите сръбски националисти в Белград. В БЮРМ лесно може да видите антибългарска, антигръцка, антиалбанска, но няма да видите антисръбска политика. В същината си, макар и формално независима държава, БЮРМ остава в плен на старите титовистки догми, облечени в нов македонстващ, но дълбоко просръбски по замисъла си, национализъм. На този фон не мога да не кажа, че мнозинството от обикновените хора в БЮРМ знаят своите български корени и това да се наричат македонци, за тях просто означава българи от Македония.
В Интернет е направен интересен прочит на абревиатурата БЮРМ – Българска югозападна република Македония. Трябва ли и политическият ни елит да мисли за подобен прочит?
– Политическият ни елит е наясно с току-що коментираната ситуация в БЮРМ. Много е трудно обаче да се работи с насажданите вече 70 години догми там. Две-три поколения са възпитавани чрез деформирана история, чрез антибългарска истерия и това не може да се оправи с вълшебна пръчка. Но не трябва да се правят компромиси с историята ни, като не бива да остават без последствия бурните фантазии на псевдоисториците в Скопие. А македонският език е несериозен проблем, защото на всеки филолог е ясно, че става дума за силно сърбизиран български език. Всеки чужденец, който посети България и БЮРМ чува, че от двете страни на границата се говори единен български език. Нещо, което твърдят и учените в Гърция.
https://www.fakel.bg/
Племената на Волег и Драгон несъмнено са били водени от Памирски Хуни (Вахани,Вархони),но в състава им ще да са влезли множество техни роднини от Прикавказието и от Украйна. Първи освободители на Македония от римско иго обаче станали Българите на Крис (Барис) около 498-499 г.,за които се говори в "Дуклянския летопис",както и в някои "византийски" извори. През 538 г. им се притекли на помощ Българите на Волег (Олег,Велик) и Драгон (Драган,Дракон),но постигнатата от тях свобода била временна и вероятно била заличена при походите на Константин Погонат повече от век по-късно,които довели до намесата на Кубер и Аспарух. Повторно освободената Македония останала свободна до към 738 г.,когато за пореден път паднала под римска ("византийска") власт,за да бъде накрая освободена към 837 г. чрез умелите политически ходове на Пресиян (името му означава Персиян [Персеин: Потомък на Персей] и Пре-Сияен: епитет на Слънчевия бог).
Всички племена по чисто религиознa причина искали да се върнат в земята на дедите си,но много от тях останали излъгани- те вече били така безнадеждно умножени,че малката земя на предците вече не можела да приюти всички,затова повечето от тях останали да живеят в близки до Припонтийската прародина земи,където по-късно се сформирали страните Сърбия, Влашко, Молдова, Словакия, Полша, Хърватска, Чехия, Русия, Унгария, Украйна и пр. Това обаче не могло да заличи стремежа на Българите към добруване и към сливане с духовността на прадедите,както и с техните стремежи и идеали. Веднъж възвърнали старите си земи,древните Българи веднага влезли в теcен контакт с местното македонско население,сиреч със своите оцелели от гръкоримската месомелачница сънародници и отново станали с тях едно цяло така,както било преди времената на Дионис и Александър,когато племената тръгнали към Изгрева на своя Главен бог. Колко и да били малко оцелелите,те се превърнали в здрава основа за връщащите се към своите древни устои,храмове и светилища Българи,решени да поемат сами властта над прадядовските си земи и да ги облагородят отново със своята ненадмината материална и духовна култура,която довела до постепенното възраждане на Европа и света.
*Понятието "Кавказки Българи" е до голяма степен условно,понеже се отнася не само за Българските племена,обитавали земите около Кавказ но също за онези,които живели в земите на днешните Украйна,Южна Русия и Беларус.
Македонският владетел Базилео/Василевс (господар на господарите) Александър Велики
"Древни гърци", "елини", "елини", "древна Гърция" или "Елас", "Елада" - такова нещо НЯМА, нито го е имало преди 1827 г. на хартия, а на практика едва след 1835 г.
Ако не ми вярвате, намерете ги на тази древна карта.
Членовете на Ахейската лига са били "гърци" за римляните. От тези "гърци" само азиатците бяха африканци, другите бяха пеласги - бели.
- Ахейският военен съюз първоначално не е бил държава; когато попадат под римско робство, Ахейският съюз е разпуснат и териториите стават римска провинция. Територията на Спарта, която никога не е била член на Ахейския съюз, е добавена към римската провинция Ахая.
Преди римляните да дойдат на Пелопонес (Егейския полуостров), не е имало гърци.
Самите азиатски ( данайски ) историци не са използвали "Гърция" или "Елада" през римската епоха, ето доказателство за "скитската плячка":
Тримата се насочват на юг покрай бреговете на Мала Азия (древните имена на географски термини са променени в книгата), Тесалия и Ахая, където варварите успяват да ограбят Спарта, Аргос, Коринт и Тива. Историкът Десипо разказва в своята "Хроника", че той сам успява да отблъсне първата атака срещу градските стени на Атина.
«Воювахме в Ахая, под командването на Маркиан, срещу готите, които, победени от ахейците, се оттеглиха оттам. Докато скитите, които винаги са част от готите, опустошават Азия [това са нашествията, които започват през 267/268 и завършват през 269/70], където храмът в Ефес е опожарен.»
(Historia Augusta, дуо на Галиани, 6.1-2.)
''La terza si diresse verso sud lungo le coste dell'Asia Minore, della Tessaglia e dell'Acaia, dove i barbari riuscirono a sackcheggiare Sparta, Argo, Corinto e Thebes. Lo storico Dessippo racconta, nella sua Cronaca, di essere successful egli stesso nell'empresa di retzifere un primo attacco alle mura della città di Atene.
«Si combatté in Acaia, sotto il comando di Marciano, contro i Goti, che sconfitti dagli Achei, si tirirarono da lì. Докато скитите, които винаги са били част от готите, опустошават Азия [si tratta delle invasioni започна nel 267/268 и приключи nel 269/70, ndr], dove fu incendiato il tempio di Ephesus.»
(Historia Augusta, Gallieni duo, 6.1-2.)''
Македонският владетел Базилевс(властелин на господарите) Александър Велики не може да се нарече "грък", защото по негово време НЯМА гърци, а Гърция като държава се появява за първи път в историята след 1830 г. Данайците от Африка нямат връзка с македонците, "данайците" се заселват и живеят на малкия полуостров Азеника (наричан Атика, по-късно в римско време).
Древният данайски език е НАПЪЛНО РАЗЛИЧЕН от съвременния гръцки език, който се формира по-късно през 1976 г. от два диалекта, Катаревуса и Димотики, диалекти, говорени на някои острови в Егейско море, в днешна Гърция. Свещениците от островите разпространяват "гръцкия" език и писменост на Константинополската патриаршия , навсякъде сред тогавашното население на новата държава Гърция, тъй като те не говорят "гръцки" език през 1829 г., естествено, не са били гърци, нито данайци.
ЗА ДА РАЗБЕРАТ СЪВРЕМЕННИТЕ ГЪРЦИ ЕЗИКА НА ДАНЦИТЕ ОТ ВРЕМЕТО НА АЗЕНСКИТЕ ТИРАНИ , ТРЯБВА ДА ХОДЯТ В СПЕЦИАЛЕН УНИВЕРСИТЕТ ЗА ДА ГО РАЗБЕРАТ. ДОКАТО „ПИСМОТО“ е заимствано от писмото на Царградската патриаршия .
Произход на данайците и миграции
Херодот, древен йонийски историк, пише (ако надписът е верен, трябва да се чете така), че: „преди цялата (XENA е истинското древно име на града, а не „Атина“, надписът „Athina“ се появява с повърхността на римляните на полуостров Зеница (Пелопонес)) Зеница (Атика) е била населена от пеласги – БЯЛИТЕ-БЯЛИ, но с основен на данайците в Зеница, пеласгите били асимилирани в тази част на полуостров Зеница, но все още имало живи пеласги (Херодот I, 57-58), така че данайците преименували малките полуостров от Зеница на Азеница, Зена на Азена. ''Отбранителните стени на Атина (Атина) ( ZENA е истинското древно име на града, а не ''Атина'', надписът ''Атина'' се появява с идването на римляните на полуостров Атина (Пелопонес ) построен от пеласгите''. - (Херодот I) Данайците - нубийци от Горен Египет, като пирати, превземат град Атина (Атина), който е населен с пеласги, от 1200 г. пр.н.е., на Микена и полуостров, вероятно от 1200 г. пр.н.е. истината. Херодот, древен йонийски историк, пише, че (ако надписът е правилен, трябва да се чете така) преди това цяла Азеника (Атика) е била населена от пеласги - БЕЛИТЕ - БЕЛИ, но с пристигането на данайците в Зена (Азена, тъй като терминът "Атина" не му е бил познат), Зена (Атика), полуостров Зеа (Пелопонес), белите (Пеласгите са били асимилирани в тази част на полуостров Зеа, но все още е имало живи бели (пеласги) (Херодот I, 57-58), които виждаме да населяват Зея (Тесалия) и Македония. ЗЕНА е истинското древно име на града, а не "Атина", надписът "Атина" се появява с пристигането на римляните на полуостров Зена (Пелопонес) . Ахейците ( данайците ) от Атина, Атинския полуостров (Атика) са европейски роднини на нубийците от Нубия - Африка. Тъй като между македонците избухва гражданска война след смъртта на Александър Велики, Птолемеите, като владетели сега от македонски произход, заселват данайци в тогавашния Горен Египет, като най-вече служат като платени войници. От ред 22 на Розетския камък научаваме за данайците от полуостров Азеника (Атика). Датчаните и членовете на Ахейската лига са били наричани "гърци" от римляните. Така че римляните им дадоха името, не по свой избор и дълго време не го използваха, само римляните, защото беше упрек. Амфиктионите са военно-религиозна организация, чиято основна цел е да асимилират и подчинят. От ред 22 на Розетския камък научаваме кои са били „данайците“, от тази част на текста заключаваме, че „данайците“, при Птолемей Пети, се заселват в Горен Египет,.. „ той дава земята си като родина и защитник на „данайците“..., от полуостров Азеника (Атика) и те най-вече са работили като „наемници“ - платени армия, за фараона - ТОЗИ, КОЙТО ДИВИНИРА - Този, на когото се възхищават боговете.
До идването на римляните не е имало "гърци" или "Гърция", римляните са тези, които дават това име на членовете на Ахейската лига. [1] Древно – македонски език Древните историци и хронисти съобщават в своите писмени трудове, че древните македонци са говорили отделен език, различен от данайския.. Акарите, македонците и етолийците (Етолия беше военен съюз, а не държава) говориха един език и БЯХА пеласги - БЕЛИ - БЕЛИ. Римският "венециански" историк Тит Ливий пише, че всички те са говорили един и същ език, различен от акейците ( данайците). Херодот, древен йонийски историк, пише, че (ако надписът е правилен, трябва да се чете така) преди тази цяла Азеника (Атика) е била населена от пеласги - БЕЛИТЕ - БЕЛИ, но с резултата на данайците в Зена (Азена, тъй като терминът "Атина" не му е бил познат), Зена (Атика), полуостров Зеа (Пелопонес), белите (Пеласгите са били асимилирани в тази част на полуостров Зеа, но все още е имало живи бели (пеласги) (Херодот I, 57-58), които виждаме да населяват Зея (Тесалия) и Македония. (Пелопонес) . между македонците избухва гражданска война на Катоя, Птолемей Велики, като владетели сега от македонски произход, заселват Данайците в тогавашния Египет, като най-вече като платени войници, научават за данайците от полуостров Азеника (Атика) са били наричани "гърци" от римляните камък научаваме кои са били „данайците“, от тази част в текста включваме, че „данайците“, Птолемей Пети, се заселват в Горен Египет,.. „ той дава земята си като родина и защитник на „данайците“..., от полуостров Азеника (Атика) и те най-вече са работили като „наемници“ - платени армия, за фараона - ТОЗИ, КОЙТО ДИВИНИРА - Този, на когото се възхищават боговете. Писмеността '' койнон македонон '' е македонска. Македонците, официално за нуждите на македонския двор през 498 г. пр.н.е. пр.н.е. използва надписа ''koinon macedonon'' върху монетите на македонските владетели, цар Аминта I и неговия син цар Александър I, което означава най-малко 100 години преди езианците, Есена Данай, който дори през 403 г. пр.н.е. по време на типографския период Евклид (Папаставру, 1972, 61) "въвежда" буквата " КОИХИ ". Много хора питат как са говорили белите (пеласгите) преди 2500 години, затова сега ще ви дадем пример.
Името на македонците: „Деца на Великата Майка” – изписано на Розетския камък. Надписът върху камъка гласи, че „той (фараонът) е кръвта на детето (Македон) на Великата майка“.
Монета на Александър Велики, с иконография типична за Тракийския Херос
Проф. Калин Порожанов е между водещите имена в съвременната тракология и подводна археология,
член е на Международния съвет за индоевропейски и траколожки изследвания в България.
Ръководител е на катедрата по история към Правно-историческия факултет на ЮЗУ ,,Неофит Рилски" – Благоевград.
Автор на над 200 публикации у нас и в чужбина, свързани с историята на траките, древната култура на Югоизточна Европа и Северозападна Мала Азия
Разговаряме с проф. Порожанов по повод новото разминаване с ,,учените" от Скопие, за верен прочит на общото ни историческо минало – откритата мраморна плоча с латински надпис край с. Рупите, Петричко, близо до къщата-музей на пророчицата Ванга.
Професор Порожанов, близо до Петрич – при изгасналия вулкан Кожух, бе открита мраморна плоча с латински надпис, доста различно тълкуван от учените у нас и в Скопие. Какъв е Вашият прочит?
– Вижте, край с. Рупите, Петричко при възвишението Кожух, бяха открити останките от античен град. Но че това е търсеният отдавна град Хераклея Синтика стана ясно от този надпис. Това е писмо на римския император Галерий, датирано от края на 307 и началото на 308 г., до магистратите и членовете на съвета на град Хераклея. В него се казва, че градът на хераклейците е съществувал отдавна, но сега получава статута на град. Тъй като Хераклея се намира в областта, обитавана от синтите, той би трябвало да се идентифицира с известния от античните автори град Хераклея Синтика, чието по-старо тракийско име е Синтия, като главен град на траките синти.
И името му идва от тракийското племе Синти, живяло тук през VIII в.пр.н.е.?
– Да, така е. Траките синти са обитавали Средното течение на Струма, заключено между Кресненския и Рупелския проход. Те са известни още на Омир, който ги представя като обитатели на о. Лемнос, в Северна Егеида, в края на ІІ и началото на І хил.пр.н.е. Тукидид поставя синтите преди планината Керкине, която ги отделя от пеоните. А Керкине включва всъщност масива от днешните планини Огражден, Малешевска и Влахина – обитавани от синтите.
Посещаван ли е градът от автора на писмото – император Галерий?
– В писмото не се споменава, но в биографията на Гай Галерий Валерий Максимин, който носи прозвището Дакиеца, има любопитни подробности. Роден и отрасъл в провинция Крайбрежна Дакия, близо до град Сердика (дн. София), Галерий е осиновен от император Диоклециан, който му дал за жена дъщеря си, вследствие на което станал негов съуправител. Като едноличен владетел през 305 г. Галерий продължил водената от предшественика си политика на абсолютен монарх и неуважение към Рим. Той ръководи Римската империя до смъртта си от превърнатата в столица Сердика. Според него Империята не трябвало да се нарича Римска, а Дакийска. Така че тази пристрастеност към родната земя и трайният престой в Сердика не изключат хипотезата Галерий лично да е посетил Хераклея Синтика, давайки му статута на град.
Впрочем, родственици ли са синтите с най-старото тукашно население – пеласгите?
– Пеласги е елинското име на народ, който обитава южните краища на Тракия и западния бряг на Мала Азия, във времената преди трайното установяване на елинските етноси – от края на ІІ и началото на І хил.пр.н.е. Според историческите извори синтите като тракийски етнос, отнесени към по-старо време, са свързвани с пеласгите, които са с тракийски езикови и етнокултурни характеристики. Което ще рече, че и синтите – населението по Средното течение на Струма, се свързват както с по-стария етноним пеласги, така и с по-късния – траки.
А какъв е произходът на древните македони?
– Въпросът ви е свързан с обяснения за езика на македоните, но запазените остатъци от него са оскъдни. Едно от становищата е, че този етнос говори на северногръцки диалект. Най-сериозният аргумент за това са имената на македонските царе. Но ако се отчете реалният процес на елинизация на аристократичния елит, този довод не е съществен. Според друга теза македоните са говорели негръцки език. Някои антични автори казват, че Александър ІІІ Велики говорил на своите войници на македонски и че войните поздравявали своите пълководци на македонски език.
Третото становище обединява горните две – произходът на древния македонски език се търси в някакъв много архаичен протогръцки диалект, достатъчно различен от другите древни езици на Балканите. Въпросът за езика и произхода на македоните остава открит за науката. Въпреки това е видимо, че Македония се разполага между три големи етнокултурни масива. От юг този на елините. От югоизток и изток – на траките. От север и северозапад – на илирите. От културно-историческа гледна точка има основания да се приеме, че това е вътрешна контактна зона между древни балкански езици, най-изявен и най-самостоятелен измежду които е елинският, заради неговата писмовност, а най-многолюдно говорен е тракийският.
Гръцка или тракийска държава е древното Македонско царство? И да вярваме ли на Демостен, който пише за Александър Велики, че ,,македонският цар няма нищо общо с Гърция, нито с гръцката култура"?
– Омировият епос не познава етнос с име македони. За пръв път името Македон се споменава от Хезиод в VІІ в.пр.н.е., който казва, че Македон и брат му Магнес живели в земите на областта към Пиерия и Олимп. Съгласно разказа на Херодот, навремето бригите живеели в Европа заедно с македоните, като точно те, след като преминали в Мала Азия, се нарекли фриги. Ако вярваме на Бащата на историята, именно траките бриги са дълбоките корени, от които се развива по-късно държавата на македоните, тук в Европейския Югоизток, както и държавата на фригите в Централна и Западна Мала Азия.
А как Херодот обяснява названието македонес?
– Вижте, македонес и мюгдонес са тракийски езикови форми, но македнос е елинска и е със значение висок, едър. Приема се, че като не знаели местното тракийско значение на името македонес древните елини го оприличили със своята дума македнос, която отговаряла на високия планински характер на земите в северната част на Ематия.
Чрез името на държавата си Македония древните македони налагат етно- и топонима си предимно над тракийски и отчасти над илирийски етноси. Видно е, че до създаването на империята на Александър ІІІ Велики (336–323 г.пр.н.е.) в Македонската държава живеят различни балкански етноси, сред които преобладават тракийските, но присъстват по-слабо и илирийски. По това време в границите на Македония няма елини, ако не се броят няколкото полиса от северозападното Егейско крайбрежие на Халкидика, подвластно включени в Македонското царство при Филип ІІ (359–336 г.пр.н.е.).
Кога всъщност започва елинизацията на македонския елит?
– През V – ІV в.пр.н.е. Но важно е да се отбележи, че тази елинизацията не е насилствена гърцизация. Тя е съзнателен стремеж на македонския царски елит за приобщаване към достиженията на елинския книжовен свят. Именно чрез елинизацията македонската династия на Аргеадите става разпознаваема, защото влиза в познатия и признат литературен и културен свят на Средиземноморието, който е полисен и в който се говори и пише на гръцки език. Това не е отричане от своите изконни ценности, а е успешно вписване в актуалните обществени и културни процеси на новото време. Това поведение ще бъде продължено от Македонското царство, а след него и от други негръцки държави.
Чий цар е всъщност Александър Македонски?
– Александър ІІІ е достоен син на Филип ІІ, който преобразува малката и невзрачна държавица Македония в една свръхмодерна за времето си империя. Отличен дипломат, той обединява полисна Елада и, осигурил си тила от север и от юг, организира поход на изток, срещу Персийската империя, за да завладее нейните несметни богатства. С убийството му неговият син Александър ІІІ продължава успешно разширяването на империята на изток до Индия. В този смисъл трябва да разберем думите на Демостен, които цитирахте по-горе – че ,,македонският цар няма нищо общо с Гърция, нито с гръцката култура" и ще ,,задуши и последните остатъци от елинската независимост". Думите му се отнасят към едни чужди завоеватели на Елада, негърци и варвари – македонските царе Филип ІІ и Александър ІІІ.
Версията на гръцките учени обаче е друга...
– Гръцките ни колеги твърдят, че Македония е гръцка и че македоните са гърци. Това обаче е националнополитическа, а не строго научна теза. Целта е да се внушава, че както Древна, така и съвременна Македония, която до неотдавна и в гръцката ù част е всъщност българска по население, винаги е била, а и днес е гръцка.
А на съвременните ,,учени" от Скопие?
– Колегите от Скопие също са в плен на нова националнополитическа доктрина, която трябва да доказва уникалността на съвременния македонски народ. Те смятат древните македони за негърци, нетраки, неилири, не..., защото са нещо уникално, така както са уникални днешните македонци. Отричайки българския си произход, те няма как да признаят и тракийския произход на древните македони. Казвам македони, както се използва този термин за Древността в нашата наука, който е същият като оригинала, за да не се бъркат те със съвременните македонци.
В този контекст как оценявате битката, която води БЮРМ срещу българщината в Македония?
– Това е наследство от Титова Югославия, която след Втората световна война съзнателно създаде и наложи в Република Македония свой местен партийнослужебен кръг, обвързан икономически, политически и елитарно с управляващите сръбски националисти в Белград. В БЮРМ лесно може да видите антибългарска, антигръцка, антиалбанска, но няма да видите антисръбска политика. В същината си, макар и формално независима държава, БЮРМ остава в плен на старите титовистки догми, облечени в нов македонстващ, но дълбоко просръбски по замисъла си, национализъм. На този фон не мога да не кажа, че мнозинството от обикновените хора в БЮРМ знаят своите български корени и това да се наричат македонци, за тях просто означава българи от Македония.
В Интернет е направен интересен прочит на абревиатурата БЮРМ – Българска югозападна република Македония. Трябва ли и политическият ни елит да мисли за подобен прочит?
– Политическият ни елит е наясно с току-що коментираната ситуация в БЮРМ. Много е трудно обаче да се работи с насажданите вече 70 години догми там. Две-три поколения са възпитавани чрез деформирана история, чрез антибългарска истерия и това не може да се оправи с вълшебна пръчка. Но не трябва да се правят компромиси с историята ни, като не бива да остават без последствия бурните фантазии на псевдоисториците в Скопие. А македонският език е несериозен проблем, защото на всеки филолог е ясно, че става дума за силно сърбизиран български език. Всеки чужденец, който посети България и БЮРМ чува, че от двете страни на границата се говори единен български език. Нещо, което твърдят и учените в Гърция.
https://www.fakel.bg/
Няма коментари:
Публикуване на коментар