Къде е най-древната България?

 https://www.youtube.com/watch?v=YtyilWARg0k

*В миналото са направени доста опити прародината на българите да бъде поставена колкото може по-далеч от Балканите. Едни учени локализират най-старите ни земи в Сибир, други край Урал, трети край Азовско и Каспийско море. По-късно е лансирана още една заблуда - северен Афганистан е обявен за мястото, от което дедите ни са тръгнали към Европа. Внушава се, че там е имало държава Балхара, но това е нелепа лъжа. 

*Географска област Балхара има, но тя не е в северен Афганистан, а в южна Индия, това се знае поне от началото на 40-те години на ХХ в. Освен това самото име Балхара се използва от арабски автори и започва да се налага чак към IX в. *За сметка на това, на Балканите има българи и България около половин хилядолетие по-рано. Авторът на Старините на Константинопол съобщава, че Константин Велики 306-337 е докарал водопроводни тръби от България, а и е дал огромна сума за доустрояването на Плиска и Преслав (GIBI V, c. 322-323). 

*Синаксарът на Цариградската църква съобщава за военни действия между българи и войската на император Валент (GIBI V, c. 292), а този владетел властва в периода 364 – 378 г. 

*За сведенията на Св. Йероним, на чиято карта Мизия е наречена България, К. Милер смята, че са съставени през 388 г. -IV век (K.Miller, Mappae mundi - Die älteste Weltkarten, Stuttgart, Jos. Rotscheverlagshandlung, 1898, z.1). 

*Благодарение на Орбини, предаващ сведения на Касиодор знаем, че дедите ни са се сражавали край град Сирмиум (Стремска Митровица бел. авт.) с легионите на римския император Теодосий I. Той властва в периода 379 – 395 г. – IV век. Самата битка Орбини датира през 390 г. (Орбини, 1983, с. 51 – 52). 

*Тези сведения убедително показват, че има българи и България на юг от Дунава, около 500 г. преди арабите да локализират Балхара в южна Индия. 

*И това не е всичко, за жалост, дори през XXI в. има учени, които поставят българската прародина в Сибир. Касае се за труда на М.Каймакамова, Пл. Митев, Л.Спасов, Л. Огнянов, История на България за кандидатстуденти и зрелостници. Трето преработено и допълнено издание, 2008. Истината е, че най-древната България е била тук на Балканите, защото и тук е прародината на мизите, от които идва името българи.

Измамата с минойската и микенска ДНК при гърците и премълчаната връзка с българите.

*Реално тракийският, или древният език на нашите предци се явява и реч на най-старото население на Елада. В миналото, самите гърци признават, че преди Троянската война основното население на страната е от негръцки произход. Посочени са конкретно отделните групи: Тесалия е обитавана от мизите и тевкрите. В Тесалия преди Троянската война живеят мирмидоните, които са отъждествени с българите от Йоан Малала. Прочее, дори и мизите са отъждествявани с българите, но от други автори като Лъв Дякон, Димитър Хоматиан и т.н. Епир е дом на селите и граите, чиито роднини живеят край Селимбрия, Селетика и долината на Струма. Интересното е, че селите край Стара планина спадат към мизите, а граите край Струма към пеоните. Както мизите, така и пеоните са отъждествявани с ранносредновековните българи. *Освен в Тесалия и Епир траки има и в Пелопонес, цялата територия на полуострова е доминирана от фригите на Пелопс. Позовавайки се на по-стари автори Страбон твърди, че цяла Атика е принадлежала на траките, които Евмолп довежда, а в съседната област Фокида е властвал цар Терей. Най-вероятно се касае за хора от общността на одрисите. *На остров крит доминантна група са тракийските роднини пеласгите, които Омир нарича богоравни. Това е индикация, че пеласгите са благородническата прослойка на минойското общество. *Благодарение на антропологични проучвания на о-в Кипър [по сведения на Чарлз, Боев цит от Откупщиков] става ясно, това място е обитавано от траки по време на Бронзовата епоха. Това обяснява и присъствието на свещения за дедите ни знак IYI на о-в Кипър. *Знаейки, че по-старото население на Елада е трако-пеласгийско, не е изненада, че сред гърците, чиито деди асимилират това население, ще се срещат генетични маркери типични за минойците и микенците. Херодот казва без увъртане, че първоначално гърците са малка и незначителна група хора, която се превръща в значителна общност чак след като успява да асимилира пеласгите, т.е. предгръцкото население. *Минойските имена са тракийски по проидход. Учени като П.Сусберген и Вл.Георгиев намират имената: Арей, Диза, Питак, Тетюс. Минойските селищни названия също са тракийски: Даво, Капа, Сетоя, Гординия, Ина, Ида и др. отговарят на тракийските Дава, Капи-дава, Сети-дава, Гордион, Ина, Ида. Всички те са обясними на български, анализ е представен в речника на книгата "Древните Корени на Българския Език". *Микенските имена също не са гръцки, като това се знае добре. Сред намерените в микенските документи имена липсват напълно такива, които са типични за гърците от времето на Античността, става думи за имената с окончание – идес/ίδης,– адес/άδης, като това е признато от Джон Чадуик [J.Chadwick, The Mycenaean World, 2005, c. 65]. *В микенските документи се срещат типични за нас българите имена като: Бати, Бато, Дайко, Дуня, Дуньо, Водо, Мира и много други, но на тях не е обърнато никакво внимание. Те са определени като “obscure” – тъмни, неясни, по простата причина, че нямат смисъл на гръцки. *В микенските документи срещаме дори старобългарски родови имена като Дуло, Вокил, Ерми, но никой не търси връзката с народа ни поради вярването на измамата, че българите са се установили на Балканите едва след прословутата 681 г. *Един от най-важните факти свързващи нашият народ с минойците и микенците е това, че минойската и микенска писменост имат не само корени на Балканите, но и употребата на микенската писменост продължава в Тракия дълги векове след като е изчезнала от територията на Елада. Сред керамиката на културата Цепино са открити знаци, а дори и надписи с микенски знаци. Иванка Пенева-Русева прави сполучливи разчитания на думи като Резос, бан и т.н. Традицията не спира по време на Античността, през 1905 г. са подложени на анализ руните от Плиска и Ф. Успенски с удивление отбелязва, че старобългарските руни имат най-голяма близост с древната критска писменост. По-късно през 70-те години на ХХ в. Г. Сотиров доказва, че нашата глаголица има прототип и той е в знаците от микенската писменост. Тази информация се бива премълчавана от нашите специалисти.

Мистерията с "изчезването" на мизите и хуните, и "появата" на българите.