Русия експулсира етнически българи от едната империя в другата. Нашите единородци напускат бащините огнища, за да заселят пустеещите степи. На тяхно място се настаняват татари и черкези. През 1860 г. Раковски наблюдава насилственото изселване на българите към в Украйна. То е активирано от руски дипломатически представителства и обхваща Видинско, Белоградчишко и Ломско. “Руското правителство с предателски начин е успяло да издейства ферман от Портата, в когото му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини."
Достоевски: Еврейският въпрос (извадка)Но помислете сега и вие, господин дописнико..., че във времето, когато евреинът е "страдал, неможейки свободно да избира мястото си на живеене", в същото това време, 23 милиона руснаци са страдали под ярема на еврейското крепостничество, като роби, което мисля, че е малко по-тежко, отколкото да не може човек да избира мястото където да се настани! А дали тогава евреите са съжалявали руснаците? Съмнявам се...
grigorsimov.blog.bg/politika/2010/08/16/dostoevski-evreiskiiat-vypros-izvadka.592205
В Европа и Русия, роботърговците са били почти изключително евреи. Този продукт идвал главно от земите на изток склавянските земи. Епископ Агобард Лионский (IX в. н.э.) споменава в книгата си De insolentia Iudaeorum редица случаи, в които евреите са отвличали от франките-християнски деца и ги продавали на испанските мюсюлмани. С търговията на роби е свързано, както изглежда, заселването на евреи в град Магдебург [Caro, Wirtschaftsgeschichte, I, стр.191]. По време на транспортирането на роби роботърговците пък добросъвестно са ограбвани от германските евреи; така, например, митническата такса в г.Кобленца била 4 динара за всяка глава на роб, а епископа от г.Хура в Швейцария, налагал облекчена ставка на митническия пост в Валленштадте от 2 динара.
grigorsimov.blog.bg/politika/2010/08/16/dostoevski-evreiskiiat-vypros-izvadka.592205
В X век Прага е бил център на търговията с роби. Св Адалберт оставка от по 989 сан Прага епископ, защото това не е в състояние да изкупи всички християни, купил еврейски търговец [Каро, Wirtschaftsgeschichte, I, str.191]. Еврейски търговци превозвали славянските роби в мюсюлманските страни. Жените и момичетата са били предназначени за наложници в харемите, а младите мъже, след кастрация, за скопци/евнуси. Според законите на исляма кастрацията е забранена и мюсюлманите предоставяли тази работа на еврейски лекари.
Средневековния арабски историк ал-Мукаддаси пише, че основната стока от бели скопци в мюсюлманските хареми са били "склавени, те са били кастрирани, и след това се транспортирали до Египет." Славяни, подадена в испанския град на обитавана от евреите, и че те са били кастрирани. Евреи в Франкската империя, практикуваха кастрация, на специална репутация в това отношение са се радвали евреите от Вердена [Dozy, Gesch. der Mauren, 2, стр.38]. Що се отнася до работата на кастрация казва средновековната арабска историк Ибн ал-Атир: "По време на кастрация изрязват скротума и разфасоват, отстраняват тестисите, често по време на операцията, момчето ако е уплашено и едно яйце неговия лекар-евреин .. търси но не може да намери, не винаги е възможно, и да го свали по-късно, когато разрезът е зарастнал. Ако остане тестис, след това евнухът ще е с либидото и сперма, ако това е дясно, то ще му расте и брада "[Ибн ал-Атир, IX, стр.39]. Само малка част от робите са оцелявали след такава операция, но оцелелите са били много скъпи. [Т. е, на съвременен език, това е бил един много добър бизнес за евреите]. [В заключение, в днешния век, може да се счита даже за "модерен" Сега операция за смяна на пола. Кой извършва тези операции? Кои са те, тези "лекари"? Кои са тези "сексолози", които насаждат в християнските страни приятелско отношение към хомосексуализма?
"В Европа, работърговците са били почти изключително евреи. Товара продукта се набирал предимно от изток ... С търговията на роби е свързано, както изглежда, разслоението на евреите в градовете на Магдебург и Мерзенбург ". Мец свидетелства, че в интересуващият ни близкоизточен региона на халифата "категорията бели робини, се е ограничавала до представители на тюрките и представителите на това неизтощимо племе, дало в Европа името на своето съсловие т.е. Склавени. Те бяха ценени над тюрките "*. "Ако няма Славяни, тогава се взема в служба тюрк" - казва Аль-Хваризми (Хатима, IV, стр. 116). Много роби са, изнасяни и от главния град на волжските българи - Булгара - това са били роби, които са доставяни по Амударя (Мукаддаси, стр. 325). От Запад Русия е атакувана от хайки тевтонски рицари, които, като черни врани, следваха търговците на роби от Сион, и сключваха договори, поръчка за жива стока от Русия.
Саксонците заробвали и подлагали на геноцид, и своите роднини - негри, а новозаветните евреи от Израел, днес унищожават старозаветните евреи - палестинци, допълнително тези две извънземни касти, работят съвместно за ликвидиране на бялата раса чрез расово смесване и войни.
Elector Frederick III the Wise of Saxony (1463 - 1525). House House of Wettin - Father Ernst, Elector of Saxony Mother Elisabeth of Bavaria
Келтите са халогрупа R1b (R1b която е възникнала в Кавказ), начело със знатната им каста Саксонците - хамити E1b1b1 (E1b1b1 произход от Източна Африка, потомци на Хам, надсмяли се над своя отец, мутирали и станали бели) и днес систематично разчистват пътя за своите роднини от Африка и Кавказ.
Приели юдаизма, първите роботърговци и първите войни на римската империя след нейното реверсиране от служба на слънцето РА в служба на дракона КА.
"Вторият начин за износ на роби склавени преминава през Германия до Испания, както и в провансалските и италианските пристанищни градове на Средиземно море" ** ... "По време на транспортирането на роби от еврейски роботърговци те съвестно взети най-малко на германците" *** , Еврейската роботърговия свободно преминава през всички забраните на юдохристиянската църква за продажа на християни в робство. А да изкупи всички християни роби от евреите на Църквата не е имала възможност просто поради липса на средства.Тази информация е много ценна, защото показва, че еврейските роботърговци дълго преди да създадат върху руините на храма на Соломон Тевтонския орден, вече са утъпкали пътя в Западна Русия от страна на Прага - този древен транзитен коридор за търговията с роби в Централна Европа.
http://scisne.net/a-1494
Ционизма активно участвал в събитията през 1968 г. в Чехословакия, показва колко дълбоко е вкоренен Сионисткия звяр в тази славянска страна. Но историята има и сребърна подплата: вчерашните момчета роби, продавани от еврейски търговци в Близкия изток, се преврнаха в управляващата класа - мамелюци. Те са постигнали господстващо положение в Египет и Палестина. Съхранила се легендата - пише Н.Лисовой - как царствените иван- бей се отправили след това с разкошни свити в домовете си, за Рязанщину и Тамбов, и поканили след себе си в "Светата земя" не само роднини, но и сънародници, както и цели села, които след това пътувайки по Волга и Дон, през Крим до Палестина, където са получили най-добрата земя, честта и уважението на местното арабско население. По този начин, в състава на мамелюците, които изритаха храмовниците и другите кръстоносците от хълма Сион и околностите му присъства един много важен руски по произход елемент от, който има значителен принос за спасяването световната цивилизация от предстоящото еврейско робство. Склавенските роби се обърнаха срещу плановете на домакините на златната пирамида. И кой знае дали само съвпадение, или наличие на неизследвани от историците тесни връзки между Русия и Палестина са скрити зад поражението на тевтонските рицари на леда на Чудското езерото през 1242.(8 години преди поражението на Свети Людовик ), с привидния неутралитет на Александър Невски към ордата - от руски момчета в редиците на мамелюците?
http://tulaprianik.livejournal.com/75919.html
Невръстно момиче е струвало само 50 копейки – по-малко от цената на едно прасе или на стар кон
Съвременна Русия се превръща в своеобразен световен феномен – най-богата на природни ресурси територия е с бедно, маргинализиращо се население, което се разкапва от алкохолизъм и тежки патологични заболявания. Науката в тази страна е останала повече в полето на фантазията. От спомените за руската душевност и култура са останали само митове и образи на демони. Поривът за свобода и независимост се е трасформирал в 95% одобрение на режима на Владимир Путин. Имперското чувство, поддържано дори с кръв и насилие, се приема като еманиция на патриотизъм и родолюбие. Корените на тази съвременна руска катастрофа вероятно могат да бъдат обяснени с битието на тази територия само преди 150 – 200 година. Учените доказаха, че клетката има памет, а вероятно вековете, през които хората в Русия са продавани като добитък, е един от възможните отговори на днешната разруха.
Изследване на prometej.info разкрива една ужасяваща действителност, за която мълчеше великият СССР, мълчи и днешна Русия.
Преди повече от 150 години, през 1860 г., в Руската империя започва феодалната крепостническа реформа, свързана преди всичко с освобождението на крепостните селяни. Така процъфтяващата столетия практика да бъдат продавани в робство селяни е прекратена, с което се слага край на търговията с хора в Русия. Условията за покупка и продажба на роби и тяхната цена са се променяли много пъти. През 1782 г., например, невръстно момиче е струвало само 50 копейки – по-малко от цената на едно прасе или на стар кон. Най-скъпо се продавали готвачите, фризьорските и други занаятчии, както и момчета новобранци, като търговията с бъдещи войници се превръща в най-печелившия сегмент на пазар на роби.
Въпреки, че търговията с хора от началото на XIX век в Русия е често срещана и обичайна практика, тя е предизвиквала у просветените хора известно безпокойство и тревога. Да се откажат от крепостничеството, което е основната движеща сила на дворянското стопанство, е било обаче абсолютно невъзможно. Както състоятелността, така и тежестта на човек в обществото са се оценявали не толкова от ранга и служебните приходи, колкото от притежаваните акри земя и записаните крепостни, бедни души, които притежаваш. От друга страна, да гледаш и третираш селяните християни като добитък в очите на европейците е било архаична диващина. Затова, за да оправдаят своите примитивни привички руските изследователи измислят различни теории, с които да оправдаят крепостничеството в Русия
Например М. Грибовски, доктор по право, както се подписва под своя трактат, посветен на любимеца на император Александър I - граф A. Аракчеев, лансира идея, според която руските благородници не могат да бъдат обвинени в диващина и търговия с роби. Той пише, че в Руската империя не се продавали души, нито хора. Предмет на сделката било задължението на човека да служи на своя господар, а безсмъртната му християнска душа нямала абсолютно никаква връзка с това.
В допълнение, същият този Грибовски дава и друго обяснение като обосновка на крепостничеството в Русия. Според него изпращането на малки деца в робство било проява на мъдрост от страна на неговата майка, която по този начин му давала възможност да укрепне физически и се развие умствено, предпазвайки го от неразумни действия и постъпки. Така че освобождаването на селяните от крепостничеството напълно се обезсмисля.
Именно това изконно и старо правило - да бъдат владени хората - е в основата на теорията на доктора за човешките права в Русия. В крайна сметка това, което са наследили от предците, е вече проверено и рационално, така че всеки опит за промяна – може да доведе до тежки последици. Грибовски изучава внимателно летописи и ръкописни източници за руските закони и право и установява, че от древни времена в Русия е имало търговия с роби, която включва предимно затворници и длъжници, хора изпаднали в несъстоятелност. В групата на последните, между другото, попадат и крадци, които не могат да възстановят откраднатото, както и волнонаемни работници, избягали от своите господари, неспособни да компенсират щетите, които са им причинили.
Ако затворниците са се превръщали в роби на силните на деня, то хората, обявени в несъстоятелност, са имали избор по какъв начин да си върнат дълговете. Има ли са избор да станат наемници за определен период от време, но са можели и да работят за господаря си толкова дълго, колкото му е необходимо, за изплатят дълга си. Често, обаче, неплатежоспособният длъжник се опитвал да се спазари с дворянина, като продавал в робство някой член на семейството си, обикновено – едно от своите деца.
Така броят на робите в стопанството на дворяните естествено се множали, като прилагали изкусно съществуващото тогава законодателство. Освен това всеки човек, който се ожени за робиня или омъжи за роб без разрешение или пък е купен от собственика, се превръща също в негов роб.
Но правилата, които важат за робите, наричани в последствие крепостни селяни, не се отнасят за селяните, които попадат в робство много по-късно. В продължение на много векове селяните земеделци могат свободно, а след това с известни ограничения да се местят от едно място на друго и по този начин да сменят местоживеенето си, както и земята, която обработват. Закрепостяването на селяните към определена земя има само по време на царуването на сина на Иван Грозни, Фьодор Иванович.
Според московският преподават проф. И. Беляев,
закрепостяването на селяните в Русия датира от 1591 г.
„като начин да бъдат облекчени селяните от задължителните държавни данъци“. Тогава те все още запазват своята автономност като членове на руското общество и единствено губят правото си да сменят местожителството си. Тази на пръв поглед малка промяна обаче отваря пътя на много сериозни промени в живота им на свободни хора особено през 17 век, довели до силно стесняване на правото им на собственост върху земята и личните им права. Постепенно земевладелците получават правото да местят селяните от една своя земя на друга, след това – да ги продават на други земевладелци заедно със земята и накрая – да продават само селяните си. Въпреки това не можем да говорим още за крепостничество, а за селяни, които имат право да ползват определена земя, съгласно закона за лицата и имуществото.
Пълното поробване на селяните и превръщането им в крепостни става в края на царуването на Петър I, по време на първото преброяване, направено в периода 1718-1727-година.
"Болестта на закрепостяването - пише проф Беляев – постепенното превръщане на селяните в крепостни, в началото върви бавно, но след първото преброяване всичко става прекалено бързо. Петър Велики от раз приравнява селяните от членове на руското общество в крепостни, ставайки частна собственост на техните господари. Няма съмнение, че Петър Велики с тази решителна мярка не е смятал да утвърждава робството в Русия, а напротив, желанието му е било чрез първите роби, които били лишени от частна собственост, да повиши финансовото благосъстояние на руското общество: той заповядва да впишат в общи списъци и крепостните селяни, и обикновените селяни, които да бъдат облагани с едни и същи данъци и военна повинност, и по този начин да се превърнат в равностойни данъкоплатци в руското общество. Но тази важна мярка, в основата на която било желанието да се излекува руското общество от болестта на крепостничеството, постигнала точно обратния резултат: превръщайки се в данъкоплатци на своите господари – помещиците, те стават пълни роби, лишени от право на собственост и всякакви други човешки права".
Процесът продължава и при царуването на дъщерята на Петър I - императрица Елизабет:
„В резултат на това, при второто преброяване при управлението на Елизабет било приложено правилото всеки свободен човек, който не е успял да се запише в цех или професионална гилдия, да се запише към някое имение, което да му плаща данъците - продължава проф. Беляев. Така крепостничеството започва да придобива особено големи размери. То не се ограничава единствено до земевладелците, напротив, всеки благородник, макар и да не притежава собствена земя, е можел да има крепостни селяни, за които е бил задължен да плаща данъци на държавата. Въпреки това, по време на управлението на Елизабет крепостничеството все още не е напълно развито.
Истинският пазар за роби в Руската империя се създава едва след смъртта на дъщерята на Петър Първи.
Според проф. Беляев развитието на крепостното право и превръщането на селяните в крепостни, в частна собственост става при Петър Трети и Екатерина Втора, когато излиза Манифестът от 18 февруари 1762 година и е подписана грамота до дворянството от 21 април 1785 година, според които благородници са освободени от задължителна държавна служба, като заедно с това получават правото за придобиване на недвижими поземлени имоти и крепостни селяни, които стават тяхна собственост. С други постановления на Екатерина Втора селяните са поставени в пълна и неограничена зависимост от страна на господарите им, губейки дори право да подават жалби срещу потисничеството, с други думи – законът по никакъв начин не защитава крепостните, а напротив – дава неограничени права, стигащи до произвол, на господарите им.
Ето какво струва един крепостен
по това време, пише акад. Ключевский.
"При царуването на Екатерина, а дори и преди нея започва да се развива търговията с крепостни души със земя и без земя; цените били твърди или държавни, и свободни или дворянски. В началото на царуването на Екатерина, когато се купували цели села - един селянин заедно със земята се оценявал на 30 рубли. Със създаването на банки, които отпускали вече кредити, през 1786 г., цената на една душа се повишила до 80 рубли, въпреки че, ако имението било заложена, цената падала до 40 рубли. В края на царуването на Екатерина трудно можело да се купят имоти по-евтино от 100 рубли за една душа. При продажбата на здрав работник, когото купували като новобранец, в началото плащали по 120 рубли, докато в края на царуването на Екатерина той вече струвал цели 400 рубли.“
Точна информация за цената на селяните от времето на Екатерина е запазена в един опис от онова време. През 1782, по искане на началник втори ранг Пьотр Андреевич Борноволоков е направен опис на имуществото на неговия неплатежоспособен длъжник - капитан Иван Зиновиев. Чиновници щателно са описали и оценили всичко, което той е притежавал - от старото и запуснато имение, до прибори, домашни животни и крепостните селяни.
"В област Чукломска, в енорията на Великая пустиня, в половината имение на Малцов ...налични домашни животни: скопен жребец, много стар, оценен на 2 рубли; скопен пъстър кон на 12 години, оценен на 1 рубла и 80 копейки; скопен пъстър кон на 9 години - 2 рубли и 25 копейки; червен кон на 5 години - 3 рубли и 50 копейки; кобила Равен, много стара - 75 копейки; пъстра кобила, много стара - 95 копейки. Говеда : 6 крави, всяка по 2 рубли и 10 копейки, оценени общо на 12 рубли и 60 копейки; 7 телета, всяко по 25 копейки, оценени общо на 1 рубла и 75 копейки; 10 овце, по 40 копейки за всяка, оценени общо на 10 рубли; 9 прасета, всяка по 20 копейки, оценени общо на 1 рубла и 80 копейки. Птици: 3 гъски, оценени на 75 копейки; 2 индийски пилета и един петел, оценени на 75 копейки; 2 патици и 1 паток, всяка по 7 копейки; 15 пилета и 2 петела, всяко от 2 копейки. и половина, оценени общо на 45.5 копейки.“
Още по-любопитни са данните, които изнася капитан Иван Иванов Зиновиев, направил подробен списък как се продават душите на крепостните селяните в енория Великая пустиня.
„В тази енория живеят крепостните селяни: Леонти Никитин – на 40 години, оценен на 30 рубли. Съпругата му Марина Степанова - на 25 година, оценена на 10 рубли. Юфим Осипов – на 23 години, оценен на 40 рубли. Съпругата му Марина Дементиева - на 30 години, оценена на 8 рубли. Техните деца: син Гориян - на 4 години, оценен на 5 рубли, дъщеря Василиса -
момиче на 9 години, оценено на 3 рубли
Матрона - на една година, оценена на 50 копейки, Федор – на 20 години, оценен на 45 рубли. Кузма, несемеен, на 17 години, оценен на 36 рубли. Дете на Дементиева. Съпругата на Федор . Хения, на 20 години, оценена на 11 рубли, дъщеря им – Катерина, на 2 години, оценена на 1 рубла и 10 копейки. Взет под наем от област Ерофейкова - Иван Фомин, несемеен, на 20 години, оценен на 48 рубли. Момичето Прасковия Афанасиева, на 17 години, оценена на 9 рубли.“
Потресаващи данни са изнесени и за други енории в Русия по това време.
Фактът, че душите на крепостните се продавали на толкова ниски цени може би се дължи на западането както на областите, така и на градовете по времето на Екатерина Втора. Очевидно подобни порядки са съществували във всички затънтени области във вътрешността на Русия. В столицата и големите градове, където имало вече съсредоточен голям капитал, крепостните селяни се продавали много по-скъпо. Тяхната цена била в непосредствена зависимост от ситуацията на пазара, от една страна, и от друга – от потребителското търсене.
Така например много скъпо, за няколко хиляди рубли, са били оценявани квалифицираните готвачи. За опитен коафьор със фризьорски салон са броили не по-малко от хиляда рубли. Съвсем друго нещо били селяните, склонни да търгуват. Собствениците поемали техните значителни данъци, като някои от тези мъже им донасяли от търговия приходи не по-малки от тези, които им носел един голям имот. Един от тези смелчаци дори споделял, че състоянието му на крепостен не само, че не го потискало, но също така помагало в бизнеса му. А за благоприличните джентълмени с големи връзки това служило като добро покритие срещу атаките на еснафската бюрокрация. Но когато данъците станали непосилно тежки за него, поглъщайки огромни средства и трудности в търговските му дела, и крепостният поискал да си откупи свободата си срещу 5 000 рубли, най-често получавал отговор:“Не си го и помисляй, просто забрави“. Историята с търговия на хора познава случаи, в които крепостни селяни са били готови да плащат баснословни суми, от порядъка на 25 000 рубли, за да откупят себе си и семействата си.
Мемоаристи споменават, че по-късно пазарът на човешки души бил разделен - на домашна търговия и търговия по панаирите.
Най-важната повратна точка в историята на Русия е освобождаването селяните, и премахването на крепостничеството през 1861-а което е много неблагоприятно за евреите в Русия. Широко разпространените социални и икономически промени, които се провеждат за премахването на феодалната зависимост на селяните [...] влошават значително през този преходен период финансовото състояние на широките маси от евреи. Социалната промяна се крие във факта, че престават да съществуват няколкото милиона долара, лишаване от права и възможности, както по този начин падат значителен брой еврейски свободи. Като има предвид икономическата промяна, изразена като [...], че е освободил селянина от зависимост [...] по-малко необходими услуги от евреите [...], че е, трябвало да се следват стриктно забраната да продават своите продукти и закупуване на стоки, различни от посочения посредник (в западните провинции почти винаги са евреи [...] в допълнение, настоящите собственици на земя, феодалите губят безплатната си работна ръка, и за да не фалират, [...] е трябвало да се насилят сами да се грижи за фермата си, в допълнение преди това, важна роля се е падала на жидове- наематели и брокери по различни въпроси, свързани с търговията и индустрията. Въведения през тези години кредит за селското стопанство отрече евреина [...] като основен организатор на финансовата база като кредитор на занимаващите се със селско стопанство. Подпомагането на клиента и кредитни асоциации довеждат до освобождението на хората от тиранията на лихварството, което подбива корените на съществуване на еврейските маси в Русия и предизвика недоволство към правителството. Безуспешно се призоват евреите да се заселят в ролята на възлагане на плодородна земя, за образование и асимилация в руското общество.
С възкачването на Александър I на престола в търговията с хора започнали да се налагат някои ограничения. Така, например, през 1801 г., императорът забранил да се публикуват реклами във вестниците, че се продават хора. Но рекламодатели веднага изнамерили друг начин да го правят: в рекламите започнали да пишат, че се предлагат крепостни под наем. През 1808 г. вече е била прекратена практиката да се продават хора на панаирите.
Допълнителни ограничения били въведени по времето на Николай I. През 1833 г. е било забранено да се разделят семейства, ако те се продават. Тогава излиза и забраната безимотни благородници да си купуват крепостни селяни. А през 1847 г., селяните получили правото да откупуват свободата си, ако техният притежател е фалирал.
Без значение колко се е променяла ситуацията в Русия, нито как са се променяли законите за продажба на крепостни селяни и цената им, в един сегмент руският пазар на хора остава непроменен, а търсенето на жива сила не секва - търговията с новобранци. Това съвпада с времето, когато имало нужда от нови попълнения в армията.
Този бизнес с наемниците или както ги наричат тогава – новобранците, не загинал дори след премахването на крепостничеството, с което се слага край на трафика с хора. Търговията с новобранци продължава до въвеждането на задължителна военна служба през 1874 година.
http://www.faktor.bg/
http://scisne.net/a-1494
Ционизма активно участвал в събитията през 1968 г. в Чехословакия, показва колко дълбоко е вкоренен Сионисткия звяр в тази славянска страна. Но историята има и сребърна подплата: вчерашните момчета роби, продавани от еврейски търговци в Близкия изток, се преврнаха в управляващата класа - мамелюци. Те са постигнали господстващо положение в Египет и Палестина. Съхранила се легендата - пише Н.Лисовой - как царствените иван- бей се отправили след това с разкошни свити в домовете си, за Рязанщину и Тамбов, и поканили след себе си в "Светата земя" не само роднини, но и сънародници, както и цели села, които след това пътувайки по Волга и Дон, през Крим до Палестина, където са получили най-добрата земя, честта и уважението на местното арабско население. По този начин, в състава на мамелюците, които изритаха храмовниците и другите кръстоносците от хълма Сион и околностите му присъства един много важен руски по произход елемент от, който има значителен принос за спасяването световната цивилизация от предстоящото еврейско робство. Склавенските роби се обърнаха срещу плановете на домакините на златната пирамида. И кой знае дали само съвпадение, или наличие на неизследвани от историците тесни връзки между Русия и Палестина са скрити зад поражението на тевтонските рицари на леда на Чудското езерото през 1242.(8 години преди поражението на Свети Людовик ), с привидния неутралитет на Александър Невски към ордата - от руски момчета в редиците на мамелюците?
http://tulaprianik.livejournal.com/75919.html
Невръстно момиче е струвало само 50 копейки – по-малко от цената на едно прасе или на стар кон
Съвременна Русия се превръща в своеобразен световен феномен – най-богата на природни ресурси територия е с бедно, маргинализиращо се население, което се разкапва от алкохолизъм и тежки патологични заболявания. Науката в тази страна е останала повече в полето на фантазията. От спомените за руската душевност и култура са останали само митове и образи на демони. Поривът за свобода и независимост се е трасформирал в 95% одобрение на режима на Владимир Путин. Имперското чувство, поддържано дори с кръв и насилие, се приема като еманиция на патриотизъм и родолюбие. Корените на тази съвременна руска катастрофа вероятно могат да бъдат обяснени с битието на тази територия само преди 150 – 200 година. Учените доказаха, че клетката има памет, а вероятно вековете, през които хората в Русия са продавани като добитък, е един от възможните отговори на днешната разруха.
Изследване на prometej.info разкрива една ужасяваща действителност, за която мълчеше великият СССР, мълчи и днешна Русия.
Преди повече от 150 години, през 1860 г., в Руската империя започва феодалната крепостническа реформа, свързана преди всичко с освобождението на крепостните селяни. Така процъфтяващата столетия практика да бъдат продавани в робство селяни е прекратена, с което се слага край на търговията с хора в Русия. Условията за покупка и продажба на роби и тяхната цена са се променяли много пъти. През 1782 г., например, невръстно момиче е струвало само 50 копейки – по-малко от цената на едно прасе или на стар кон. Най-скъпо се продавали готвачите, фризьорските и други занаятчии, както и момчета новобранци, като търговията с бъдещи войници се превръща в най-печелившия сегмент на пазар на роби.
Въпреки, че търговията с хора от началото на XIX век в Русия е често срещана и обичайна практика, тя е предизвиквала у просветените хора известно безпокойство и тревога. Да се откажат от крепостничеството, което е основната движеща сила на дворянското стопанство, е било обаче абсолютно невъзможно. Както състоятелността, така и тежестта на човек в обществото са се оценявали не толкова от ранга и служебните приходи, колкото от притежаваните акри земя и записаните крепостни, бедни души, които притежаваш. От друга страна, да гледаш и третираш селяните християни като добитък в очите на европейците е било архаична диващина. Затова, за да оправдаят своите примитивни привички руските изследователи измислят различни теории, с които да оправдаят крепостничеството в Русия
Например М. Грибовски, доктор по право, както се подписва под своя трактат, посветен на любимеца на император Александър I - граф A. Аракчеев, лансира идея, според която руските благородници не могат да бъдат обвинени в диващина и търговия с роби. Той пише, че в Руската империя не се продавали души, нито хора. Предмет на сделката било задължението на човека да служи на своя господар, а безсмъртната му християнска душа нямала абсолютно никаква връзка с това.
В допълнение, същият този Грибовски дава и друго обяснение като обосновка на крепостничеството в Русия. Според него изпращането на малки деца в робство било проява на мъдрост от страна на неговата майка, която по този начин му давала възможност да укрепне физически и се развие умствено, предпазвайки го от неразумни действия и постъпки. Така че освобождаването на селяните от крепостничеството напълно се обезсмисля.
Именно това изконно и старо правило - да бъдат владени хората - е в основата на теорията на доктора за човешките права в Русия. В крайна сметка това, което са наследили от предците, е вече проверено и рационално, така че всеки опит за промяна – може да доведе до тежки последици. Грибовски изучава внимателно летописи и ръкописни източници за руските закони и право и установява, че от древни времена в Русия е имало търговия с роби, която включва предимно затворници и длъжници, хора изпаднали в несъстоятелност. В групата на последните, между другото, попадат и крадци, които не могат да възстановят откраднатото, както и волнонаемни работници, избягали от своите господари, неспособни да компенсират щетите, които са им причинили.
Ако затворниците са се превръщали в роби на силните на деня, то хората, обявени в несъстоятелност, са имали избор по какъв начин да си върнат дълговете. Има ли са избор да станат наемници за определен период от време, но са можели и да работят за господаря си толкова дълго, колкото му е необходимо, за изплатят дълга си. Често, обаче, неплатежоспособният длъжник се опитвал да се спазари с дворянина, като продавал в робство някой член на семейството си, обикновено – едно от своите деца.
Така броят на робите в стопанството на дворяните естествено се множали, като прилагали изкусно съществуващото тогава законодателство. Освен това всеки човек, който се ожени за робиня или омъжи за роб без разрешение или пък е купен от собственика, се превръща също в негов роб.
Но правилата, които важат за робите, наричани в последствие крепостни селяни, не се отнасят за селяните, които попадат в робство много по-късно. В продължение на много векове селяните земеделци могат свободно, а след това с известни ограничения да се местят от едно място на друго и по този начин да сменят местоживеенето си, както и земята, която обработват. Закрепостяването на селяните към определена земя има само по време на царуването на сина на Иван Грозни, Фьодор Иванович.
Според московският преподават проф. И. Беляев,
закрепостяването на селяните в Русия датира от 1591 г.
„като начин да бъдат облекчени селяните от задължителните държавни данъци“. Тогава те все още запазват своята автономност като членове на руското общество и единствено губят правото си да сменят местожителството си. Тази на пръв поглед малка промяна обаче отваря пътя на много сериозни промени в живота им на свободни хора особено през 17 век, довели до силно стесняване на правото им на собственост върху земята и личните им права. Постепенно земевладелците получават правото да местят селяните от една своя земя на друга, след това – да ги продават на други земевладелци заедно със земята и накрая – да продават само селяните си. Въпреки това не можем да говорим още за крепостничество, а за селяни, които имат право да ползват определена земя, съгласно закона за лицата и имуществото.
Пълното поробване на селяните и превръщането им в крепостни става в края на царуването на Петър I, по време на първото преброяване, направено в периода 1718-1727-година.
"Болестта на закрепостяването - пише проф Беляев – постепенното превръщане на селяните в крепостни, в началото върви бавно, но след първото преброяване всичко става прекалено бързо. Петър Велики от раз приравнява селяните от членове на руското общество в крепостни, ставайки частна собственост на техните господари. Няма съмнение, че Петър Велики с тази решителна мярка не е смятал да утвърждава робството в Русия, а напротив, желанието му е било чрез първите роби, които били лишени от частна собственост, да повиши финансовото благосъстояние на руското общество: той заповядва да впишат в общи списъци и крепостните селяни, и обикновените селяни, които да бъдат облагани с едни и същи данъци и военна повинност, и по този начин да се превърнат в равностойни данъкоплатци в руското общество. Но тази важна мярка, в основата на която било желанието да се излекува руското общество от болестта на крепостничеството, постигнала точно обратния резултат: превръщайки се в данъкоплатци на своите господари – помещиците, те стават пълни роби, лишени от право на собственост и всякакви други човешки права".
Процесът продължава и при царуването на дъщерята на Петър I - императрица Елизабет:
„В резултат на това, при второто преброяване при управлението на Елизабет било приложено правилото всеки свободен човек, който не е успял да се запише в цех или професионална гилдия, да се запише към някое имение, което да му плаща данъците - продължава проф. Беляев. Така крепостничеството започва да придобива особено големи размери. То не се ограничава единствено до земевладелците, напротив, всеки благородник, макар и да не притежава собствена земя, е можел да има крепостни селяни, за които е бил задължен да плаща данъци на държавата. Въпреки това, по време на управлението на Елизабет крепостничеството все още не е напълно развито.
Истинският пазар за роби в Руската империя се създава едва след смъртта на дъщерята на Петър Първи.
Според проф. Беляев развитието на крепостното право и превръщането на селяните в крепостни, в частна собственост става при Петър Трети и Екатерина Втора, когато излиза Манифестът от 18 февруари 1762 година и е подписана грамота до дворянството от 21 април 1785 година, според които благородници са освободени от задължителна държавна служба, като заедно с това получават правото за придобиване на недвижими поземлени имоти и крепостни селяни, които стават тяхна собственост. С други постановления на Екатерина Втора селяните са поставени в пълна и неограничена зависимост от страна на господарите им, губейки дори право да подават жалби срещу потисничеството, с други думи – законът по никакъв начин не защитава крепостните, а напротив – дава неограничени права, стигащи до произвол, на господарите им.
Ето какво струва един крепостен
по това време, пише акад. Ключевский.
"При царуването на Екатерина, а дори и преди нея започва да се развива търговията с крепостни души със земя и без земя; цените били твърди или държавни, и свободни или дворянски. В началото на царуването на Екатерина, когато се купували цели села - един селянин заедно със земята се оценявал на 30 рубли. Със създаването на банки, които отпускали вече кредити, през 1786 г., цената на една душа се повишила до 80 рубли, въпреки че, ако имението било заложена, цената падала до 40 рубли. В края на царуването на Екатерина трудно можело да се купят имоти по-евтино от 100 рубли за една душа. При продажбата на здрав работник, когото купували като новобранец, в началото плащали по 120 рубли, докато в края на царуването на Екатерина той вече струвал цели 400 рубли.“
Точна информация за цената на селяните от времето на Екатерина е запазена в един опис от онова време. През 1782, по искане на началник втори ранг Пьотр Андреевич Борноволоков е направен опис на имуществото на неговия неплатежоспособен длъжник - капитан Иван Зиновиев. Чиновници щателно са описали и оценили всичко, което той е притежавал - от старото и запуснато имение, до прибори, домашни животни и крепостните селяни.
"В област Чукломска, в енорията на Великая пустиня, в половината имение на Малцов ...налични домашни животни: скопен жребец, много стар, оценен на 2 рубли; скопен пъстър кон на 12 години, оценен на 1 рубла и 80 копейки; скопен пъстър кон на 9 години - 2 рубли и 25 копейки; червен кон на 5 години - 3 рубли и 50 копейки; кобила Равен, много стара - 75 копейки; пъстра кобила, много стара - 95 копейки. Говеда : 6 крави, всяка по 2 рубли и 10 копейки, оценени общо на 12 рубли и 60 копейки; 7 телета, всяко по 25 копейки, оценени общо на 1 рубла и 75 копейки; 10 овце, по 40 копейки за всяка, оценени общо на 10 рубли; 9 прасета, всяка по 20 копейки, оценени общо на 1 рубла и 80 копейки. Птици: 3 гъски, оценени на 75 копейки; 2 индийски пилета и един петел, оценени на 75 копейки; 2 патици и 1 паток, всяка по 7 копейки; 15 пилета и 2 петела, всяко от 2 копейки. и половина, оценени общо на 45.5 копейки.“
Още по-любопитни са данните, които изнася капитан Иван Иванов Зиновиев, направил подробен списък как се продават душите на крепостните селяните в енория Великая пустиня.
„В тази енория живеят крепостните селяни: Леонти Никитин – на 40 години, оценен на 30 рубли. Съпругата му Марина Степанова - на 25 година, оценена на 10 рубли. Юфим Осипов – на 23 години, оценен на 40 рубли. Съпругата му Марина Дементиева - на 30 години, оценена на 8 рубли. Техните деца: син Гориян - на 4 години, оценен на 5 рубли, дъщеря Василиса -
момиче на 9 години, оценено на 3 рубли
Матрона - на една година, оценена на 50 копейки, Федор – на 20 години, оценен на 45 рубли. Кузма, несемеен, на 17 години, оценен на 36 рубли. Дете на Дементиева. Съпругата на Федор . Хения, на 20 години, оценена на 11 рубли, дъщеря им – Катерина, на 2 години, оценена на 1 рубла и 10 копейки. Взет под наем от област Ерофейкова - Иван Фомин, несемеен, на 20 години, оценен на 48 рубли. Момичето Прасковия Афанасиева, на 17 години, оценена на 9 рубли.“
Потресаващи данни са изнесени и за други енории в Русия по това време.
Фактът, че душите на крепостните се продавали на толкова ниски цени може би се дължи на западането както на областите, така и на градовете по времето на Екатерина Втора. Очевидно подобни порядки са съществували във всички затънтени области във вътрешността на Русия. В столицата и големите градове, където имало вече съсредоточен голям капитал, крепостните селяни се продавали много по-скъпо. Тяхната цена била в непосредствена зависимост от ситуацията на пазара, от една страна, и от друга – от потребителското търсене.
Така например много скъпо, за няколко хиляди рубли, са били оценявани квалифицираните готвачи. За опитен коафьор със фризьорски салон са броили не по-малко от хиляда рубли. Съвсем друго нещо били селяните, склонни да търгуват. Собствениците поемали техните значителни данъци, като някои от тези мъже им донасяли от търговия приходи не по-малки от тези, които им носел един голям имот. Един от тези смелчаци дори споделял, че състоянието му на крепостен не само, че не го потискало, но също така помагало в бизнеса му. А за благоприличните джентълмени с големи връзки това служило като добро покритие срещу атаките на еснафската бюрокрация. Но когато данъците станали непосилно тежки за него, поглъщайки огромни средства и трудности в търговските му дела, и крепостният поискал да си откупи свободата си срещу 5 000 рубли, най-често получавал отговор:“Не си го и помисляй, просто забрави“. Историята с търговия на хора познава случаи, в които крепостни селяни са били готови да плащат баснословни суми, от порядъка на 25 000 рубли, за да откупят себе си и семействата си.
Мемоаристи споменават, че по-късно пазарът на човешки души бил разделен - на домашна търговия и търговия по панаирите.
Най-важната повратна точка в историята на Русия е освобождаването селяните, и премахването на крепостничеството през 1861-а което е много неблагоприятно за евреите в Русия. Широко разпространените социални и икономически промени, които се провеждат за премахването на феодалната зависимост на селяните [...] влошават значително през този преходен период финансовото състояние на широките маси от евреи. Социалната промяна се крие във факта, че престават да съществуват няколкото милиона долара, лишаване от права и възможности, както по този начин падат значителен брой еврейски свободи. Като има предвид икономическата промяна, изразена като [...], че е освободил селянина от зависимост [...] по-малко необходими услуги от евреите [...], че е, трябвало да се следват стриктно забраната да продават своите продукти и закупуване на стоки, различни от посочения посредник (в западните провинции почти винаги са евреи [...] в допълнение, настоящите собственици на земя, феодалите губят безплатната си работна ръка, и за да не фалират, [...] е трябвало да се насилят сами да се грижи за фермата си, в допълнение преди това, важна роля се е падала на жидове- наематели и брокери по различни въпроси, свързани с търговията и индустрията. Въведения през тези години кредит за селското стопанство отрече евреина [...] като основен организатор на финансовата база като кредитор на занимаващите се със селско стопанство. Подпомагането на клиента и кредитни асоциации довеждат до освобождението на хората от тиранията на лихварството, което подбива корените на съществуване на еврейските маси в Русия и предизвика недоволство към правителството. Безуспешно се призоват евреите да се заселят в ролята на възлагане на плодородна земя, за образование и асимилация в руското общество.
С възкачването на Александър I на престола в търговията с хора започнали да се налагат някои ограничения. Така, например, през 1801 г., императорът забранил да се публикуват реклами във вестниците, че се продават хора. Но рекламодатели веднага изнамерили друг начин да го правят: в рекламите започнали да пишат, че се предлагат крепостни под наем. През 1808 г. вече е била прекратена практиката да се продават хора на панаирите.
Допълнителни ограничения били въведени по времето на Николай I. През 1833 г. е било забранено да се разделят семейства, ако те се продават. Тогава излиза и забраната безимотни благородници да си купуват крепостни селяни. А през 1847 г., селяните получили правото да откупуват свободата си, ако техният притежател е фалирал.
Без значение колко се е променяла ситуацията в Русия, нито как са се променяли законите за продажба на крепостни селяни и цената им, в един сегмент руският пазар на хора остава непроменен, а търсенето на жива сила не секва - търговията с новобранци. Това съвпада с времето, когато имало нужда от нови попълнения в армията.
Този бизнес с наемниците или както ги наричат тогава – новобранците, не загинал дори след премахването на крепостничеството, с което се слага край на трафика с хора. Търговията с новобранци продължава до въвеждането на задължителна военна служба през 1874 година.
http://www.faktor.bg/
Робството в Русия никога не е било премахвано.
Руснаците днес извършват друго военно престъпление/геноцид: депортиране на деца на руска територия или във временно окупиране на Крим и принудително осиновяване в руски семейства. Според официалната статистика към 13 март 2023 г. 366 деца се смятат за изчезнали, 16 226 са депортирани на руска територия. Точният брой на жертвите деца не може да бъде определен поради активните военни действия и временната окупация на част от територията на Украйна. Според данните, посочени от Русия в открити източници, броят на депортираните деца е много по-голям - 733 000. Експерти от благотворителната фондация „Гласовете на децата“ и неправителствената организация „Харковски институт за социални изследвания“ казват в своя доклад , че се регистрират различни опити на руснаци за подготовка на украински деца за депортиране в Русия. Така руските окупационни власти извършват медицински прегледи и изпращат деца уж за лечение в Русия. Други причини за отнемане на децата са „оздравяване в детски лагери“, „патриотично възпитание“
Депортираните украинци се отвеждат в най-отдалечените и депресирани региони на Русия - Сибир, Далечния изток, Северен Кавказ, Чечня, Сахалин. Отнемат документи, отнемат лични вещи, средства за комуникация. В това време те издават документи, забраняващи напускането на руските региони за две години. Неразделна част от такова изместване със филтриращи лагери. От 24 февруари насам окупаторите са създали вече 27 филтрационни лагера и затвори във временно окупираните територии и в Русия. Според комисаря на украинския парламент по правата на човека Дмитрий Лубинец по време на филтрирането на руснаците държат мъже, жени и деца отделно. След това се провежда едновременно разпитване и се сравнява получената информация. Съществува и има възможност за разделяне на родители и деца, когато родителите са задържани поради определени проблеми с тях, а децата се изпращат сами на руска територия. "Русия често казва на родителите, че няма да вземат да могат да си децата, а на децата, че родителите им няма да дойдат за тях, че не ги обичат и че са ги изоставили" https://rubryka.com/ru/article/russia-abducts-ukrainian-children/
На 14 февруари 2023 г. изследователската лаборатория по хуманитарни науки на Yale School of Public Health представи проучване на тема „Руската систематична програма за превъзпитание и осиновяване на деца от Украйна“. В него анализаторите доказват, че Русия е създала 43 лагера за политическо възпитание на децата, след което тези деца ще бъдат осиновени в руското семейство. „Това е системна държавна политика на Руската федерация за превъзпитание на украински деца, унищожаване на тяхната идентичност“ Като цяло е трудно да се говори за осиновяване на нашите деца от руснаци, обяснява Лунева, защото няма документални доказателства, тъй като всички съдебни решения за осиновяване са затворени. За да разберат какво се случва с децата в Руската федерация и на окупираните от нейните територии, правозащитниците са принудени да изучават видеоклипове, които „изтичат“ от пропагандни канали, тъй като като нямат достъп до тези територии. „В това време ние разбираме, че децата се превъзпитават, за да ги настанят в руските семейства или да ги държат в лагери, без да ги връщат в семействата им. Знаем, че тези училища имат много различни така наречени образователни програми, но аз лично бях шокиран от изпращането на децата в лагер в Чечня, където те просто се обучават . Тези деца също се организират с „трудно поведение“ и се превъзпитават в батальон „Ахмат“, което ги прави „истински патриоти" на Руската федерация. Това е абсолютно военна система , тоест възпитанието става не само чрез образователни проекти, но и чрез напълно непедагогически методи, насочени към сенене на омраза към родната страна. По този начин се призовават да се включат в редиците на въоръжените сили на Руската федерация, когато пораснат малко“, казва Лунева.
Няма коментари:
Публикуване на коментар