„Всички те са високопоставени и добре обучени в дипломация или са от службите. С години продължи това. Това, което ни накара да вярваме, че по-скоро е вярно, беше присъствие на група на руското военно разузнаване, която пътува по света. Тя наброява около 60-70 души. Веднага след пристигане на хора от групата започват да се оплакват американски дипломати, които не знаят, че руснаците са там. Имаше корелация на присъствие“, добави той.
„Има шест случая, които сме открили. Те са във Франкфурт, Германия, през 2014 година, в Берлин през 2016 година, както и две пътувания до Китай през 2016 г. и 2017 г., след които пак има оплаквания на американски дипломати. Не можем да видим всички. Ако това е операция на руското военно разузнаване, те използват местни хора, които в много случаи са военни аташета, които работят за тази група“, посочи Грозев.
„Голяма част от хората, които са участвали в тези атаки, са присъствали и в България през 2014 г. и 2016 г. Същите хора, участвали в отравянето на Емилиян Гебрев, са тези, които са пътували там, където има случаи на „хавански синдром“. Има съвпадение по пристигане в България точно преди отравянето на Гебрев и с един руски бизнесмен, който е организатор на най-голямото спортно рали в света – Рали „Пътят на коприната“. Точно с това рали под формата на механици или фотографи са пътували представителите на руското военно разузнаване до Китай. Същият руски бизнесмен Ян Борисов пристига в България в същия ден, когато пристига групата, която отравя Емилиян Гебрев. Същият човек има имот на българското Черноморие“, обясни разследващият журналист.
„Имало е проникване в моя дом през 2022 година. Целта е да се открадне лаптопа, който се вижда и във филма „Навлани“. Този компютър е търсен. Влезли са българи, наети от руското разузнаване, за да го откраднат от моя дом. Взели са грешния компютър. Това е поредния гаф на руското разузнаване и на техните български, за съжаление, шпиони. Фактът, че са влезли в моя дом е стресиращ. Не съм единствения, който живее там“, посочи Христо Грозев.
Издирван от КГБ – Контракоментар с Христо Грозев
През юни 2020 г. главният оперативен директор на разплащателната компания Wirecard – Ян Марсалек изчезва безследно заедно с няколко милиарда долара. Месец по-късно The Insider и Bellingcat успяха да докажат, че измамникът се крие в Русия или Беларус и има дългогодишни връзки с разузнавателните служби.
Сега The Insider разкри подробности за това как разузнавателните служби са вербували Ян Марсалек с помощта на млада блондинка и след това са го скрили в Русия под прикритието на свещеник. Оказа се възможно и да се разбере какви услуги е предоставил Марсалек на руските разузнавателни служби. Освен всичко друго, той активно сътрудничи на ЧВК Вагнер, предава в Русия данни, получени от европейски разузнавачи, които работят за него, и помага за установяването на наблюдение на Христо Грозев.
Фаталната блондинка и наетата от Марсалек яхта
На 6 юли 2014 г. руският модел Наталия Злобина отпразнува своя 30-ти рожден ден на яхтата Poseidon III в компанията на новия си любовник Ян Марсалек, главен оперативен директор на разплащателната компания Wirecard, немска корпорация с бизнес за милиарди долари и добри връзки в правителствата на различни страни. Година по-късно Financial Times ще започне поредица от истории за измамите на компанията, които в крайна сметка ще доведат до официално разследване, претърсвания, масови арести и откриването на дупка от 2 милиарда долара през 2020 г. Така Марсалек ще стане най-търсеният финансов престъпник в Европа. Но тогава, през 2014 г., нищо не предвещава проблеми и Ян Марсалек, в черен костюм и снежнобяла риза, се качва на борда на Посейдон.
Наталия ЗлобинаНа борда Наташа ще запознае Марсалек със своя познат. „Това е Стас, генерал от ГРУ“, така Наташа ще представи своя приятел. Всъщност в официалната биография на Станислав Петлински (а всъщност той е Борис Грийн) не е посочено ГРУ, а администрацията на президента, а сега той дори скромно се нарича „съветник по сигурността“. Но по време на войната в Чечня Петлински е бил командир на част от специалните сили на ГРУ и оттогава е дълбоко замесен в дейностите на руското военно разузнаване.
Седейки на яхта в топлите юлски вечери (тържеството продължава три дни), Стас забавлява Ян с истории за подвизите му като командир на специалните части в Чечня и неговите шпионски приключения. Ян го слуша с нескрит интерес. Сякаш пред него се отваря прозорец към един досега недостъпен, но толкова примамлив свят. Марсалек отдавна се е интересувал от оръжия и стрелба, а самият Стас е отличен стрелец и, както се оказва, може да го уреди да отиде на затворено московско стрелбище, където елитът на руските специални сили – бойците на “Вимпел” и “Алфа” се обучават. Ян е нетърпелив да научи тайните на работата на офицерите от разузнаването, а Стас има отговорите на всички негови въпроси. Според показанията на двама гости на тържеството до края на първата вечер двамата били неразделни.
През следващите години Станислав Петлински взема все по-активно участие в бизнеса и личните начинания на Марсалек. Според няколко негови познати животът на Ян е разделен на „преди“ и „след Стас“. Петлински, който има апартаменти в Русия, Монако и Милано, започва да посещава Мюнхен и дори казва на приятели, че е изпратил болната си майка там за лечение – това е отлично извинение да вижда Марсалек по-често.
Ян Марсалек и Станислав Петрински
Наталия Злобина, която играе ключова роля във вербуването на Марсалек, неведнъж е помагала на Петлински да „установи контакт“ с лица, представляващи интерес за руските разузнавателни служби (The Insider знае поне един такъв случай). Но Наташа не просто ще запази връзката си с Марсалек – тя ще стане негов бизнес партньор.
Родената в Узбекистан Наталия Злобина по време на срещата с Марсалек е регистрирана в рекламна агенция, но преди това е успяла да работи като еротичен модел и актриса в траш-филми, където, наред с други неща, играе шпионка, която убива жертвите си с нервно-паралитично вещество в американо-руския еротичен трилър за вампири „Жажда за кръв 2” (1996). Злобина обещава на Марсалек да привлече руски инвеститор, който е готов да създаде партньорска компания за Wirecard. През август 2013 г. за тази цел тя регистрира стартъпа за плащане Bytemax LLC. Съсобственик е бизнес партньорът на Дмитрий Пянковски, който отговаря за развитието на системите за електронни плащания в правителството на Москва.
Оттогава Наташа и Ян поддържат близки лични и бизнес отношения. Колкото до бизнеса, нещата не вървят добре за Wirecard – въпреки всички московски връзки на Наталия, проектът с NFC плащане в метрото така и не стартира и Bytemax в крайна сметка дължи голяма сума пари на немския си партньор. От хакнатите писма става ясно, че Ян е дал инструкции на Наталия на кого и как да пише в Wirecard, за да отложи датата на плащане. Дългът така и не е погасен и Bytemax свива дейността си.
Но личните отношения между Ян и Наталия процъфтяват, както и търговските им начинания, които не са свързани с Wirecard. Двойката пътува из Русия и в чужбина за сметка на немска компания (в едно от писмата личният асистент на Марсалек резервира пътуване за Наталия до Барселона през март 2015 г., включително хотел, струващ 695 евро на вечер). А понякога Ян лети до Русия с частния си самолет, за да вземе Наталия и те прекарват един уикенд в Санторини, Гърция (имаше две такива пътувания през 2016 г.). В Русия Ян и Наталия отлитат за Грозни през септември 2013 г. Марсалек отиве там, за да се срещне официално с членове на семейството на Рамзан Кадиров. Кадиров и негови приятели е трябвало да се преместят в Европа и да „изперат“ около 400 милиона долара от сметките си в Хонконг. Там Наталия представя Ян като човек, способен да направи това.
Според източника на The Insider чеченците са се срещнали с Наталия и Ян още два пъти – във Виена и в Азия (това се потвърждава от данни за въздушни пътувания). Един от тримата чеченски спътници на Злобина по време на пътуване до Виена през 2014 г. е Ахмед Пакаев, беловлас майор от ФСБ, който преди това е служил като представител на Русия в Интерпол. Писма, получени от The Insider и Der Spiegel, показват, че Пакаев е запознал Марсалек с Константин Тороп, директор на така наречената Международна полицейска корпорация за обществена сигурност (МПКОС), неправителствена въоръжена група, на която според някои данни е била посочена от Интерпол с обвинения в неоснователно изпълнение на полицейски функции. В писмо до Ян Марсалек – на имейл jan.marsalek@stateofgrenada.org, за което се твърди, че принадлежи на служител от Гренада – Константин Тороп съобщава, че по препоръка на Пакаев на Марсалек е издадена членска карта на MПКОС.
Наталия Злобина организира други екстремни приключения за Ян, включително полет в стратосферата на изтребител МиГ през май 2016 г.
Наталия Злобина, която играе ключова роля във вербуването на Марсалек, неведнъж е помагала на Петлински да „установи контакт“ с лица, представляващи интерес за руските разузнавателни служби (The Insider знае поне един такъв случай). Но Наташа не просто ще запази връзката си с Марсалек – тя ще стане негов бизнес партньор.
Родената в Узбекистан Наталия Злобина по време на срещата с Марсалек е регистрирана в рекламна агенция, но преди това е успяла да работи като еротичен модел и актриса в траш-филми, където, наред с други неща, играе шпионка, която убива жертвите си с нервно-паралитично вещество в американо-руския еротичен трилър за вампири „Жажда за кръв 2” (1996). Злобина обещава на Марсалек да привлече руски инвеститор, който е готов да създаде партньорска компания за Wirecard. През август 2013 г. за тази цел тя регистрира стартъпа за плащане Bytemax LLC. Съсобственик е бизнес партньорът на Дмитрий Пянковски, който отговаря за развитието на системите за електронни плащания в правителството на Москва.
Оттогава Наташа и Ян поддържат близки лични и бизнес отношения. Колкото до бизнеса, нещата не вървят добре за Wirecard – въпреки всички московски връзки на Наталия, проектът с NFC плащане в метрото така и не стартира и Bytemax в крайна сметка дължи голяма сума пари на немския си партньор. От хакнатите писма става ясно, че Ян е дал инструкции на Наталия на кого и как да пише в Wirecard, за да отложи датата на плащане. Дългът така и не е погасен и Bytemax свива дейността си.
Но личните отношения между Ян и Наталия процъфтяват, както и търговските им начинания, които не са свързани с Wirecard. Двойката пътува из Русия и в чужбина за сметка на немска компания (в едно от писмата личният асистент на Марсалек резервира пътуване за Наталия до Барселона през март 2015 г., включително хотел, струващ 695 евро на вечер). А понякога Ян лети до Русия с частния си самолет, за да вземе Наталия и те прекарват един уикенд в Санторини, Гърция (имаше две такива пътувания през 2016 г.). В Русия Ян и Наталия отлитат за Грозни през септември 2013 г. Марсалек отиве там, за да се срещне официално с членове на семейството на Рамзан Кадиров. Кадиров и негови приятели е трябвало да се преместят в Европа и да „изперат“ около 400 милиона долара от сметките си в Хонконг. Там Наталия представя Ян като човек, способен да направи това.
Според източника на The Insider чеченците са се срещнали с Наталия и Ян още два пъти – във Виена и в Азия (това се потвърждава от данни за въздушни пътувания). Един от тримата чеченски спътници на Злобина по време на пътуване до Виена през 2014 г. е Ахмед Пакаев, беловлас майор от ФСБ, който преди това е служил като представител на Русия в Интерпол. Писма, получени от The Insider и Der Spiegel, показват, че Пакаев е запознал Марсалек с Константин Тороп, директор на така наречената Международна полицейска корпорация за обществена сигурност (МПКОС), неправителствена въоръжена група, на която според някои данни е била посочена от Интерпол с обвинения в неоснователно изпълнение на полицейски функции. В писмо до Ян Марсалек – на имейл jan.marsalek@stateofgrenada.org, за което се твърди, че принадлежи на служител от Гренада – Константин Тороп съобщава, че по препоръка на Пакаев на Марсалек е издадена членска карта на MПКОС.
Наталия Злобина организира други екстремни приключения за Ян, включително полет в стратосферата на изтребител МиГ през май 2016 г.
Ян Марсалек и Наталия Злобина летят с МИГ
Въпреки, че официалното навлизане на Wirecard на руския пазар е отложено, Ян и Наталия стартират поне един съвместен проект – добив на криптовалута в Якутия. Фермата Atlas Mine с мощност 3 MW е построена с помощта на оборудване, закупено от Марсалек чрез офшорни сметки с помощта на британска посредническа компания. Проектът, изграден на принципа на финансова пирамида, кани инвеститори от трети страни да участват в първоначалното предлагане на токени при условията на минимална инвестиция от 100 долара с гаранция, че инвестицията ще се изплати след 6 месеца, а печалбата ще тече безкрайно. В брошурата с първоначално предложение авторите се позовават на предишен минен проект от същия оператор в Китай. Видеоклип, качен в Youtube през май 2018 г., показва процеса на инсталиране и „работното състояние“ на това, което изглежда като голяма платформа за копаене. Не е известно колко инвеститори е привлякъл проектът Yakut, но обектът не работи поне от 2021 г.
Не е известно в кой момент Наталия е започнала работа за руските разузнавателни служби, но със сигурност се е ползвала с някои от привилегиите, характерни за офицерите от разузнаването. И така, нейната паспортна информация в базата данни е заменена с информацията на друга жена. Освен това цялата информация за пътуванията на Наталия е изтрита от обширната база данни на руската магистрала. Подобни пропуски в базата данни са били открити по-рано сред руски шпиони и агенти под прикритие, включително Вадим Красиков, берлинският „убиец на велосипед“, който е работил за ФСБ.
Но защо изобщо им трябваше на руските разузнавателни служби да вербуват Марсалек? За да отговорим на този въпрос, трябва да поговорим малко за неговата биография.
Марсалек – възходът на измамник №1
Марсалек е роден на 15 март 1980 г. във Виена и е израснал на няколко километра, в предградието Клостернойбург. Учи във френски лицей, след това в местната гимназия. Добър ученик, надарен, красноречив, с много голям талант за компютърни науки, както казват бивши учители.
Винаги се е борил срещу правила и условности, казва майка му. Тя не общува със сина си от дълго време. През юни 1999 г., на 19 години, той бяга от дома си след спор с родителите си. Дълго време единствените признаци на живота му са сметките за мобилен телефон, спомня си майка му. След това през 1999 г. Wirecard започва да се развива като финансова компания. Майка му следи кариерата му в пресата: „Бях подозрителна към Wirecard дълго време. Ян направи кариера там толкова бързо, без дори да завърши училище. Как е възможно?“.
„Харизма“, казват почти всички бивши служители на Wirecard, когато ги питат за това. Бивши учители, бивши любовници и бивши приятели отговарят по същия начин. Вече на 20 години Ян Марсалек има харизма, специална комбинация от силно самочувствие и забележителна интелигентност. „Веднага го виждате като успешен човек, който знае какво говори и какво прави“, казва Пав Гил, бивш главен правен директор на Wirecard в Азия. „Красноречив, очарователен и много умен“, казва Йорн Леогранде, бивш ръководител на иновациите в Wirecard.
Wirecard първо поема техническата обработка на плащания с кредитни карти от онлайн търговци на дребно. Първоначално това са предимно порно и хазартни сайтове. А това е твърде мръсен и твърде малък бизнес за главния изпълнителен директор Маркус Браун, родом от Виена, преди работил за консултантската компания KPMG, който счита себе си за интелектуален пионер и винаги носи черни пуловери с висока яка в стила на Стив Джобс.
Имението на Марсалек срещу руското консулство
Марсалек разполага личния си офис на приземния етаж на сградата и посреща посетителите във великолепна конферентна зала. На видно място в рамка е обявяването от Австрия на война на Сардиния през 1859 г. Сред редовните посетители на офиса са политици, банкери и агенти на разузнаването от различни страни. Сред тях са бившият ръководител на либийското разузнаване, бивш ръководител на отдел на Службата за защита на конституцията на Австрия, както и Бернд Шмидбауер, бивш държавен министър в германското канцлерство на Хелмут Кол. И, разбира се, Станислав Петлински.
Дългогодишната колежка и приятелка на Марсалек, която пожелава да я наричат Джоана, работи с него от 2010 г., но твърди, че не е имала представа за паралелния му живот. Тя също се среща с Петлински – в същата къща на Prinzregentenstrasse 61. „Той ми се стори много мил, говореше за внуците си“, спомня си тя. Джоана дори му организира рожден ден в мюнхенския гурме ресторант “Тантрис”. На снимката той се смее на масата с Марсалек, а между тях има торта за рожден ден във формата на звезда.
Марсалек и Петлински на тържество за рожден ден
Джоана разказва, че научила за тъмните афери на Марсалек едва след като прокуратурата е повдигнала обвинение. Но е малко вероятно тя да не е забелязала някои странности. Например фактът, че Марсалек е оборудвал вилата с болница с лекарства, болнични легла и противогази. Или в някакъв момент той довежда специалисти по сигурността от Израел, за да претърсят къщата за бръмбари.
Шпиони в услуга на Марсалек
Междувременно Марсалек има нов помощник – Мартин Вайс, който дълги години ръководи Втори отдел на Федералната служба за защита на конституцията и борба с тероризма на Австрия (BVT, главната австрийска тайна служба), отговарящ за събирането на информация, разследванията и анализите. Именно на него Марсалек поверява основните секретни оперативни дейности. Цялата разузнавателна информация, която BVT събира, се озовава на бюрото му. Както и цялата информация, изпратена до Виена от партньорски служби като ЦРУ, Германската служба за защита на конституцията или израелския Мосад.
Марсалек наема Вайс като „съветник“ през 2018 г., след като той официално напуска Службата на конституцията, но двамата се познават поне от 2015 г. Малко вероятно е Марсалек да се е нуждаел от Вайс за бизнеса с Wirecard, но той е много полезен в новия фронт на работа, който се появява при Марсалек след запознанството му с Петлински.
Например, Вайс „пробива“ десетки хора през вътрешни бази данни, за да разбере какво знаят властите за тях. Сред тях са самите Марсалек и Петлински, както и журналисти, включително руски, както и казахстански опозиционери.
Според материалите на австрийското разследване, особено често мишена на подобен „пробив“ са хора, „свързани с интересите на Руската федерация“. Прави впечатление също, че австрийските разузнавателни служби дълго време не забелязват нищо. Виенският специален отдел за разследвания, който разследва възможни руски къртици в BVT, се натъква на него едва след бягството на Марсалек. Сега материалите по разследването заемат хиляди страници. Тяхното заключение: Вайс и Марсалек са били част от „разузнавателна клетка, чиито възможности са били използвани от руските разузнавателни служби“.
Друг ветеран от BVT, Егисто Отт, също е работил за Марсалек. Докато е активен служител, чуждестранни разузнавателни агенции, вероятно ЦРУ и МИ6, вдигат тревога през 2017 г. – Отт многократно изпраща данни от официалния си имейл адрес в BVT до личния си акаунт. Той е заподозрян в шпионаж в полза на Русия. Негов пряк началник в BVT тогава е… именно Мартин Вайс.
Отт е отстранен от длъжност, но мрежата му от агенти продължава да действа. Той я използва, за да събира поверителна информация за целите на Вайс и Марсалек. За целта той набира информатори както в страната, така и в чужбина. Според разследващите той е получавал пари от Мартин Вайс. Въпреки тежестта на обвиненията той е освободен само след няколко седмици в ареста.
Скрийншот на чат, който Отт запазва на своя айфон на 10 септември 2019 г., показва пример за това взаимодействие. Кореспонденцията показва, че Петлински се обръща към Марсалек с проблем – любовницата на Аркадий Ротенберг и нейната сестра постоянно имат проблеми с преминаването на границите в Европа. Марсалек препраща съобщението на Мартин Вайс и пита дали „можем да предоставим подкрепа“. Той препраща съобщението на Отт. Следващи текстови съобщения показват, че Отт очевидно моли колега от полицията в Италия за помощ. Две седмици по-късно италианецът се връща с отговор: любовницата на Ротенберг и сестра й са отбелязани в европейската система за гранично разследване SIS. В резултат на това секретните данни се връщат чрез Петлински на Ротенберг. Но не всички молби са били толкова невинни като тези за любовницата на Ротенберг.
Работа за Кремъл и следене на Христо Грозев
На 15 декември 2020 г., ден след публикуването на разследването на The Insider и Bellingcat за отравянето на Навални от служители на ФСБ, Мартин Вайс изпраща съобщение до Отт: „Можем ли да изпратим запитване до Австрия относно Христо Грозев?“ По-късно Отт отговаря: „Грозев подкрепя операцията срещу този случай“ („Grozev unterstütze eine Operation „gegen die Causa“). След това дава адреса на личното жилище на Грозев
Поръчка на Русия: “Убийте го, ако отвличането се провали!”
Как по поръчка на руското ФСБ българските шпиони в Лондон планирали отвличането на Христо Грозев и Роман Доброхотов.
Съдебното жури в наказателния съд в Олд Бейли в Лондон призна в петък група български граждани за виновни в шпионаж в полза на Русия. Те са били наети от завербувания о ФСБ Ян Марсалек със задачата да отвлекат и вероятно да убият разследващите журналисти от The Insider Христо Грозев и Роман Доброхотов. Според данни от кореспонденцията на Марсалек, заповедта на ФСБ за шпиониране на журналистите идва в деня, в който е публикувано тяхното разследване за отравянето на Навални.
“Какъв е този Христо Грозев?”
Сутринта на 14 декември 2020 г. The Insider и Bellingcat публикуват разследване за отравянето на Навални. Те разкриват истинските имена и тези на служители на ФСБ под прикритие от Втора служба и Центъра за специални технологии (НИИ-2), които следят опозиционера няколко месеца в различни градове, за да го отровят с „Новичок“ в хотел в Омск. Публикацията става истинско предизвикателство за ФСБ – тя съдържа снимки на най-секретните агенти, отчети за фактуриране на телефонните им връзки, маршрутите на полетите им, с една дума, цялата възможна информация за операцията от най-високо ниво на секретност, за която дори във ФСБ, освен извършителите, знаят само няколко души.
Същия ден Дирекцията за вътрешна сигурност на ФСБ получава указания да разбере как данните на служителите на агенцията са попаднали в ръцете на журналисти. Високопоставен източник на The Insider в разузнаването твърди, че заповедта е дошла лично от Владимир Путин.
Същата вечер бившият главен оперативен директор на Wirecard и агент на руското разузнаване Ян Марсалек, ръководен от същия отдел за вътрешна сигурност на ФСБ, пише съобщение до своя стар приятел, бивш партньор от Wirecard, българина Орлин Русев, който е специализирал в ИТ- технологиите и е помагал на Марсалек за наблюдението на различни хора в продължение на много години:
Марсалек: „Интересуваме се от българина, който работи за Bellingcat, Христо Грозев. Можем ли да го проверим или ще повдигне твърде много въпроси?“
Русев: „Името наистина е българско, за Bellingcat ли работи?“
Марсалек: „Да, той е водещият разследващ журналист по делото Навални“
Русев: „Ако го направиш както трябва, той няма да има представа“
Марсалек: „Отлично!“
Русев: „Е, откъде да започнем? Искам да кажа, че ако направите истинско пълно разследване, трябва да започнете от мястото, където е роден, цялата му училищна история, кои са били неговите приятели, приятелки, съученици, университет, работодатели и т.н. и т.н. Особено ако не оперира в България и живее някъде другаде. В България имам 4 секретни екипа, всеки с по 12 души… Можем да го следим 24/7“.
Марсалек дава зелена светлина за „пълно разследване“, но това явно не му е достатъчно и той възлага подобна задача на друг свой партньор – Мартин Вайс, бивш високопоставен офицер от австрийската тайна служба BVT. На свой ред на следващата сутрин Вайс изпраща линк към разследването за отравянето на Навални на бившия си подчинен в BVT Егисто От и пита: „Може ли в Австрия да поразпитаме за Христо Грозев? Работи в Bellingcat“. На следващия ден, 16 декември, От уточнява: „Кой е този Христо Грозев?“, а Мартин Вайс отговаря доколкото му е известно: „Бивш агент на ЦРУ. А сега работи на свободна практика“.
Измамникът Ян Марсалек, завербуван от ФСБ
Възможно е самият Мартин Вайс да е измислил идеята за ЦРУ или пък може би това му е казал Марсалек. Но интересно е, че на следващия ден, 17 декември, Владимир Путин по време на голямата си пресконференция, говори за разследването на The Insider и Bellingcat: „Прекрасно разбираме, че това изобщо не е разследване, а легализация на материали от американските разузнавателни агенции. Какво, ние не знаем, че те проследяват локацията, или какво?“.
По този начин, като инструктира Дирекцията за вътрешна сигурност на ФСБ да намери онези, които са проследили агенти на ФСБ, Путин (много вероятно искрено) възнамерява да открие следи от дейността на ЦРУ.
Управлението за вътрешна сигурност на ФСБ се заема усърдно със случая. До 29 декември следователите вече са разпитали телекомуникационните оператори и са установили, че информация за техни колеги се издава въз основа на фалшиви искания от Главна дирекция на МВР и фалшиви решения на Хамовническия съд в Москва, за което до 19 януари е съставен подробен доклад до началника на Дирекцията за вътрешна сигурност на ФСБ на Русия генерал Вертяшкин.
Въпреки, че официалното навлизане на Wirecard на руския пазар е отложено, Ян и Наталия стартират поне един съвместен проект – добив на криптовалута в Якутия. Фермата Atlas Mine с мощност 3 MW е построена с помощта на оборудване, закупено от Марсалек чрез офшорни сметки с помощта на британска посредническа компания. Проектът, изграден на принципа на финансова пирамида, кани инвеститори от трети страни да участват в първоначалното предлагане на токени при условията на минимална инвестиция от 100 долара с гаранция, че инвестицията ще се изплати след 6 месеца, а печалбата ще тече безкрайно. В брошурата с първоначално предложение авторите се позовават на предишен минен проект от същия оператор в Китай. Видеоклип, качен в Youtube през май 2018 г., показва процеса на инсталиране и „работното състояние“ на това, което изглежда като голяма платформа за копаене. Не е известно колко инвеститори е привлякъл проектът Yakut, но обектът не работи поне от 2021 г.
Не е известно в кой момент Наталия е започнала работа за руските разузнавателни служби, но със сигурност се е ползвала с някои от привилегиите, характерни за офицерите от разузнаването. И така, нейната паспортна информация в базата данни е заменена с информацията на друга жена. Освен това цялата информация за пътуванията на Наталия е изтрита от обширната база данни на руската магистрала. Подобни пропуски в базата данни са били открити по-рано сред руски шпиони и агенти под прикритие, включително Вадим Красиков, берлинският „убиец на велосипед“, който е работил за ФСБ.
Но защо изобщо им трябваше на руските разузнавателни служби да вербуват Марсалек? За да отговорим на този въпрос, трябва да поговорим малко за неговата биография.
Марсалек – възходът на измамник №1
Марсалек е роден на 15 март 1980 г. във Виена и е израснал на няколко километра, в предградието Клостернойбург. Учи във френски лицей, след това в местната гимназия. Добър ученик, надарен, красноречив, с много голям талант за компютърни науки, както казват бивши учители.
Винаги се е борил срещу правила и условности, казва майка му. Тя не общува със сина си от дълго време. През юни 1999 г., на 19 години, той бяга от дома си след спор с родителите си. Дълго време единствените признаци на живота му са сметките за мобилен телефон, спомня си майка му. След това през 1999 г. Wirecard започва да се развива като финансова компания. Майка му следи кариерата му в пресата: „Бях подозрителна към Wirecard дълго време. Ян направи кариера там толкова бързо, без дори да завърши училище. Как е възможно?“.
„Харизма“, казват почти всички бивши служители на Wirecard, когато ги питат за това. Бивши учители, бивши любовници и бивши приятели отговарят по същия начин. Вече на 20 години Ян Марсалек има харизма, специална комбинация от силно самочувствие и забележителна интелигентност. „Веднага го виждате като успешен човек, който знае какво говори и какво прави“, казва Пав Гил, бивш главен правен директор на Wirecard в Азия. „Красноречив, очарователен и много умен“, казва Йорн Леогранде, бивш ръководител на иновациите в Wirecard.
Wirecard първо поема техническата обработка на плащания с кредитни карти от онлайн търговци на дребно. Първоначално това са предимно порно и хазартни сайтове. А това е твърде мръсен и твърде малък бизнес за главния изпълнителен директор Маркус Браун, родом от Виена, преди работил за консултантската компания KPMG, който счита себе си за интелектуален пионер и винаги носи черни пуловери с висока яка в стила на Стив Джобс.
Маркус Браун
Браун иска да управлява глобална корпорация. Младият му асистент, също австриец и специалист по софтуер, му помага да постигне тази цел – след 10 години работа в компанията, 30-годишният Марсалек става главен оперативен директор през 2010 г. Липсата на диплома за училище не го спира – той знае как да програмира и е добре запознат със съвременните интернет- технологии. В зората на дигиталната революция това е достатъчно, за да впечатли основателя на Wirecard.
Тандемът Браун и Марсалек се оказва успешен. Глобалната експанзия на всяка цена се превръща в тяхна основна цел – те купуват активи по целия свят, от телекомуникационни фирми до авиокомпании. Много по-късно става ясно, че рязкото покачване на компанията се дължи не само на иновации, но и на финансови измами – компанията измисля печалби, манипулира баланси и пере пари от престъпници. И все пак от години Wirecard се счита за гордостта на германската икономика и пример за ново поколение технологични компании.
Марсалек бързо свиква да живее широко – партита в Сен Тропе, вечеря в хотел Mandarin Oriental за 15 000 евро, шампанско и коняк Rémy Martin Louis XIII, течащи като река по 2500 евро за бутилка. Марсалек лети по целия свят, отваря все повече и повече филиали и купува подизпълнители.
Но правенето на обикновен бизнес е скучно за Марсалек. Има нужда от адреналин и му е тясно в бяла якичка. И когато в живота му се появяват Злобина и Петлински, се оказва, че те могат да предложат един на друг това, което толкова липсва и на двете страни.
Марсалек се превръща от скучен финансов мениджър в човек с живота на супер шпионин, посветен е в държавни тайни, участва в политически далавери и с готовност се появява с автомат в горещи точки заедно с бойци от частни военни компании.
Руските разузнавателни служби се нуждаят от Марсалек не толкова като човек с пари, а като човек, който знае как да управлява пари (което е изключително важно за финансиране на чуждестранни специални операции и осребряване на незаконно спечелени доходи), както и човек, който има отлични връзки в политически и криминални среди в различни части на света.
Петлински и Марсалек се откриват взаимно и от този момент нататък почти всичко, което правеят, е заедно по един или друг начин.
Марсалек помага на ГРУ
Марсалек започва да развива бизнес в Русия през 2011 г. и доста редовно лети до Москва. Но след като се среща с Петлински, пред него се отварят напълно нови хоризонти – Ян се запознава с високопоставени офицери от разузнаването, олигарси и служители от всички нива.
Марсалек на фона на Кремъл
Самият Петлински официално не фигурира в специалните служби, но очевидно има привилегии, недостъпни за простосмъртните. И така, през април 2016 г. Петлински, Злобина и Марсалек отлитат за Ница с частен самолет. Според руската гранична служба целта на посещението е била дипломатическа мисия – обикновено този тип пътуване е достъпно само за дипломати.
При всяко посещение на Марсалек в Русия Стас не пропуска възможността да го запознае с нови и нови офицери от разузнаването. Освен всичко друго, Марсалек се среща с офицери от ФСБ, включително високопоставен служител на име Марат, който според Стас е можел да реши всеки проблем в Близкия изток („Той има широки връзки в Палестина!“).
Той също е представен на различни офицери от ГРУ, включително Андрей Чупригин, пенсиониран полковник от военното разузнаване, работил в Центъра за цивилизационни изследвания на източните страни под ръководството на самия Петлински. Чупригин също е изнасял лекции по африканистика в Московското висше училище по икономика и е бил съветник по Либия в Министерството на външните работи. Петлински успява да повиши Марсалек до позицията „съветник“ във външното министерство, което става полезно през септември 2017 г., когато Ян превишава периода на престой в страната с туристическа виза и спешно се нуждае от документи за пътуване.
Петлински представя Марсалек и на някакъв Владимир, як брадат мъж в мотоциклетистки дрехи с нашивки на Hells Angels, когото Стас нарича „нашият наемник“. Истинското му име е Анатолий Каразий, а Владимир е позивната му от Чеченската война, когато е служил като заместник-командир на взвод на специалните сили на ГРУ под командването на самия Петлински.
Браун иска да управлява глобална корпорация. Младият му асистент, също австриец и специалист по софтуер, му помага да постигне тази цел – след 10 години работа в компанията, 30-годишният Марсалек става главен оперативен директор през 2010 г. Липсата на диплома за училище не го спира – той знае как да програмира и е добре запознат със съвременните интернет- технологии. В зората на дигиталната революция това е достатъчно, за да впечатли основателя на Wirecard.
Тандемът Браун и Марсалек се оказва успешен. Глобалната експанзия на всяка цена се превръща в тяхна основна цел – те купуват активи по целия свят, от телекомуникационни фирми до авиокомпании. Много по-късно става ясно, че рязкото покачване на компанията се дължи не само на иновации, но и на финансови измами – компанията измисля печалби, манипулира баланси и пере пари от престъпници. И все пак от години Wirecard се счита за гордостта на германската икономика и пример за ново поколение технологични компании.
Марсалек бързо свиква да живее широко – партита в Сен Тропе, вечеря в хотел Mandarin Oriental за 15 000 евро, шампанско и коняк Rémy Martin Louis XIII, течащи като река по 2500 евро за бутилка. Марсалек лети по целия свят, отваря все повече и повече филиали и купува подизпълнители.
Но правенето на обикновен бизнес е скучно за Марсалек. Има нужда от адреналин и му е тясно в бяла якичка. И когато в живота му се появяват Злобина и Петлински, се оказва, че те могат да предложат един на друг това, което толкова липсва и на двете страни.
Марсалек се превръща от скучен финансов мениджър в човек с живота на супер шпионин, посветен е в държавни тайни, участва в политически далавери и с готовност се появява с автомат в горещи точки заедно с бойци от частни военни компании.
Руските разузнавателни служби се нуждаят от Марсалек не толкова като човек с пари, а като човек, който знае как да управлява пари (което е изключително важно за финансиране на чуждестранни специални операции и осребряване на незаконно спечелени доходи), както и човек, който има отлични връзки в политически и криминални среди в различни части на света.
Петлински и Марсалек се откриват взаимно и от този момент нататък почти всичко, което правеят, е заедно по един или друг начин.
Марсалек помага на ГРУ
Марсалек започва да развива бизнес в Русия през 2011 г. и доста редовно лети до Москва. Но след като се среща с Петлински, пред него се отварят напълно нови хоризонти – Ян се запознава с високопоставени офицери от разузнаването, олигарси и служители от всички нива.
Марсалек на фона на КремълСамият Петлински официално не фигурира в специалните служби, но очевидно има привилегии, недостъпни за простосмъртните. И така, през април 2016 г. Петлински, Злобина и Марсалек отлитат за Ница с частен самолет. Според руската гранична служба целта на посещението е била дипломатическа мисия – обикновено този тип пътуване е достъпно само за дипломати.
При всяко посещение на Марсалек в Русия Стас не пропуска възможността да го запознае с нови и нови офицери от разузнаването. Освен всичко друго, Марсалек се среща с офицери от ФСБ, включително високопоставен служител на име Марат, който според Стас е можел да реши всеки проблем в Близкия изток („Той има широки връзки в Палестина!“).
Той също е представен на различни офицери от ГРУ, включително Андрей Чупригин, пенсиониран полковник от военното разузнаване, работил в Центъра за цивилизационни изследвания на източните страни под ръководството на самия Петлински. Чупригин също е изнасял лекции по африканистика в Московското висше училище по икономика и е бил съветник по Либия в Министерството на външните работи. Петлински успява да повиши Марсалек до позицията „съветник“ във външното министерство, което става полезно през септември 2017 г., когато Ян превишава периода на престой в страната с туристическа виза и спешно се нуждае от документи за пътуване.
Петлински представя Марсалек и на някакъв Владимир, як брадат мъж в мотоциклетистки дрехи с нашивки на Hells Angels, когото Стас нарича „нашият наемник“. Истинското му име е Анатолий Каразий, а Владимир е позивната му от Чеченската война, когато е служил като заместник-командир на взвод на специалните сили на ГРУ под командването на самия Петлински.
Анатолий Каразий
По това време Каразий ръководи разузнаването в ЧВК “Вагнер” и не по-малко важно е, че е роднина на един от ключовите генерали от ГРУ Владимир Алексеев. Когато пътищата на Пригожин и ГРУ се разделят, ГРУ инструктира Каразий да създаде заместник на ЧВК на Вагнер – ЧВК Редут.
През май 2017 г. Каразий и Петлински уреждат пътуване на Марсалек до Сирия, където посещават Палмира. В Сирия Марсалек получава пълен комплект руска военна униформа и снайперска пушка. След завръщането си той се хвали на приятел, че му е позволено да „стреля по ислямски бойци с жив огън“.
По това време Каразий ръководи разузнаването в ЧВК “Вагнер” и не по-малко важно е, че е роднина на един от ключовите генерали от ГРУ Владимир Алексеев. Когато пътищата на Пригожин и ГРУ се разделят, ГРУ инструктира Каразий да създаде заместник на ЧВК на Вагнер – ЧВК Редут.
През май 2017 г. Каразий и Петлински уреждат пътуване на Марсалек до Сирия, където посещават Палмира. В Сирия Марсалек получава пълен комплект руска военна униформа и снайперска пушка. След завръщането си той се хвали на приятел, че му е позволено да „стреля по ислямски бойци с жив огън“.
Ян Марсалек в Палмира
Мнозина, които се срещат с Марсалек в Мюнхен през лятото на 2017 г., малко след завръщането му от Сирия, го описват като „твърде развълнуван“ и „загубил психическото си равновесие“. След това за Марсалек става все по-трудно да маневрира между двата живота. Адреналиновата му зависимост изисква все повече тръпка.
Новите руски приятели на Марсалек отварят всевъзможни врати не само в Русия, но и навсякъде, където все още могат да се похвалят с политически връзки и тежест – например в Либия. През 2017 г. Петлински и Чупригин съветват Марсалек да придобие неактивната Libyan Cement Company. Инвестицията изглеждаше разумна – след гражданската война Либия е в строителен бум и се очаква търсенето на цимент да скочи. Бързо обаче става ясно, че е невъзможно да се възобнови производството, докато околните райони не бъдат почистени от хиляди мини, останали от войната. Петлински съветва Ян да използва услугите на руската частна военна компания на своя приятел, RSB-Group, една от най-старите руски частни военни компании с опит в Сомалия, Южна Африка, Египет и Шри Ланка (нейният опит включва операции за борба с тероризма и защита на кораби от пирати, включително използването на акустични несмъртоносни оръжия). На Марсалек му се струва обаче, че това няма да е достатъчно и той решава да купи цялата компания. Така той успява не само да изчисти територията за циментовия завод, но и да придобие лична армия в стратегически важната северноафриканска държава.
Петлински преговаря за продажбата на RSB-Group с Олег Криницин, неин основател и основен собственик. Според плана Криницин трябва да остане номинален собственик, докато реалният контрол над компанията преминава към Ян и Стас.
Стас плаща покупната цена в брой, която Марсалек транспортира до Москва с частния си самолет на траншове от няколкостотин хиляди долара. На хартия собствениците на руското юридическо лице RSB-Group остават същите, но всъщност бизнесът е разделен на две компании: новата руска LLC RSB-Group и офшорна компания на Каймановите острови, наречена RSB Group Ltd.
Едноличен собственик и директор на руското юридическо лице е Кирил Коробейников, син на Станислав Петлински. Компанията на Каймановите острови, която има договор с Libyan Cement Company, е 25% собственост на Коробейников, други 25% на рускинята Виктория Боуман, съпруга на дългогодишния партньор на Марсалек Джо Боуман, и 50% на швейцарския адвокат Ричард Седрик Хари Риттер, действащ въз основа на пълномощно.
Марсалек имаше наистина наполеоновски планове за Либия. Той вижда, че Русия проявява голям интерес към страната, богата на петролни и газови запаси, и е от решаващо значение за контролиране на бежанския поток в Европа. Марсалек не само купува циментов завод и своя собствена ЧВК в Либия, но планира да отиде и по-далеч. Той описва идеята си през 2017 г. пред експерта по кризи Килиан Клайншмид, който дълго време е работил в ООН.
Всичко започна безобидно – Клайншмид трябва да подготви проучване на стойност 200 000 евро за Марсалек за това как Либия може да бъде възстановена. Между другото, фактурата е трябвало да бъде изпратена до Руско-либийския институт за култура в Москва, казва Клайншмид. Първоначално той смята, че става дума за това Либия отново да стане по-добро място за живеене.
Но на втора среща, този път във вила на Принцрегентенщрассе (Prinzregentenstraße), Марсалек го нарича „детски глупости“ и разкрива истинската си идея – военна „програма за конверсия“, която ще обучи 15 000 до 20 000 либийски опълченци. Малката армия трябва да контролира южната граница на Либия и следователно миграционните потоци.
Марсалек избухна във възторг за новите телесни камери, които наемниците носят в битка. И за „потресаващите видеозаписи“, които могат да бъдат събрани. Марсалек предлага използването на тези камери за излъчване на битките им с ислямистите в интернет. Войни и експлозии на живо. Всеки, който иска да го види, трябва да направи дарение на ЧВК. В разговор с Клайншмид Марсалек се оплаква, че съществуващите видеоклипове на групата Вагнер „не могат да се използват като реклама, защото те са хора, които стрелят по затворници”. След такъв разговор Клайншмид казва, че вече не иска да има нищо общо с всичко това и си тръгва.
Офис срещу руското консулство
Междувременно бизнесът на Wirecard процъфтява. През 2018 г. компанията е включена в Dax, борсов индекс на 30-те най-ценни и важни компании в Германия. Тя има близо 300 000 клиенти, 125 милиарда евро транзакции и половин милиард печалби, според баланс, който скоро е разкрит като измамен.
Формално основната задача на Марсалек е да разшири бизнеса, но той почти не се появява в офиса си в централата на Wirecard в Ашхайм, а колегите му по-късно признават, че нямат представа какво точно прави.
Вместо да ходи в офиса, Марсалек създава собствен оперативен център на 20 км от дома си в центъра на Мюнхен през 2016 г. Тук се сливат двата му живота – официалният и тайният.
Четириетажната вила в стил сецесион на Prinzregentenstraße 61 е една от най-величествените къщи в баварската столица, с площ от 1660 кв.м., обзаведен с италиански мебели, бронзови скулптури и картини, изобразяващи исторически битки. Построена е през 1903 г. за принц Алфонс Баварски като представителна аристократична резиденция. По-късно там е живял първият носител на Нобелова награда по физика Конрад Рьонтген, на чието име е наречено откритото от него лъчение. За удоволствието да работи в тази къща Марсалек плаща 680 хиляди евро годишно от парите на Wirecard. Едно от безспорните предимства на местоположението на този офис е, че се намира буквално срещу руското генерално консулство.
Мнозина, които се срещат с Марсалек в Мюнхен през лятото на 2017 г., малко след завръщането му от Сирия, го описват като „твърде развълнуван“ и „загубил психическото си равновесие“. След това за Марсалек става все по-трудно да маневрира между двата живота. Адреналиновата му зависимост изисква все повече тръпка.
Новите руски приятели на Марсалек отварят всевъзможни врати не само в Русия, но и навсякъде, където все още могат да се похвалят с политически връзки и тежест – например в Либия. През 2017 г. Петлински и Чупригин съветват Марсалек да придобие неактивната Libyan Cement Company. Инвестицията изглеждаше разумна – след гражданската война Либия е в строителен бум и се очаква търсенето на цимент да скочи. Бързо обаче става ясно, че е невъзможно да се възобнови производството, докато околните райони не бъдат почистени от хиляди мини, останали от войната. Петлински съветва Ян да използва услугите на руската частна военна компания на своя приятел, RSB-Group, една от най-старите руски частни военни компании с опит в Сомалия, Южна Африка, Египет и Шри Ланка (нейният опит включва операции за борба с тероризма и защита на кораби от пирати, включително използването на акустични несмъртоносни оръжия). На Марсалек му се струва обаче, че това няма да е достатъчно и той решава да купи цялата компания. Така той успява не само да изчисти територията за циментовия завод, но и да придобие лична армия в стратегически важната северноафриканска държава.
Петлински преговаря за продажбата на RSB-Group с Олег Криницин, неин основател и основен собственик. Според плана Криницин трябва да остане номинален собственик, докато реалният контрол над компанията преминава към Ян и Стас.
Стас плаща покупната цена в брой, която Марсалек транспортира до Москва с частния си самолет на траншове от няколкостотин хиляди долара. На хартия собствениците на руското юридическо лице RSB-Group остават същите, но всъщност бизнесът е разделен на две компании: новата руска LLC RSB-Group и офшорна компания на Каймановите острови, наречена RSB Group Ltd.
Едноличен собственик и директор на руското юридическо лице е Кирил Коробейников, син на Станислав Петлински. Компанията на Каймановите острови, която има договор с Libyan Cement Company, е 25% собственост на Коробейников, други 25% на рускинята Виктория Боуман, съпруга на дългогодишния партньор на Марсалек Джо Боуман, и 50% на швейцарския адвокат Ричард Седрик Хари Риттер, действащ въз основа на пълномощно.
Марсалек имаше наистина наполеоновски планове за Либия. Той вижда, че Русия проявява голям интерес към страната, богата на петролни и газови запаси, и е от решаващо значение за контролиране на бежанския поток в Европа. Марсалек не само купува циментов завод и своя собствена ЧВК в Либия, но планира да отиде и по-далеч. Той описва идеята си през 2017 г. пред експерта по кризи Килиан Клайншмид, който дълго време е работил в ООН.
Всичко започна безобидно – Клайншмид трябва да подготви проучване на стойност 200 000 евро за Марсалек за това как Либия може да бъде възстановена. Между другото, фактурата е трябвало да бъде изпратена до Руско-либийския институт за култура в Москва, казва Клайншмид. Първоначално той смята, че става дума за това Либия отново да стане по-добро място за живеене.
Но на втора среща, този път във вила на Принцрегентенщрассе (Prinzregentenstraße), Марсалек го нарича „детски глупости“ и разкрива истинската си идея – военна „програма за конверсия“, която ще обучи 15 000 до 20 000 либийски опълченци. Малката армия трябва да контролира южната граница на Либия и следователно миграционните потоци.
Марсалек избухна във възторг за новите телесни камери, които наемниците носят в битка. И за „потресаващите видеозаписи“, които могат да бъдат събрани. Марсалек предлага използването на тези камери за излъчване на битките им с ислямистите в интернет. Войни и експлозии на живо. Всеки, който иска да го види, трябва да направи дарение на ЧВК. В разговор с Клайншмид Марсалек се оплаква, че съществуващите видеоклипове на групата Вагнер „не могат да се използват като реклама, защото те са хора, които стрелят по затворници”. След такъв разговор Клайншмид казва, че вече не иска да има нищо общо с всичко това и си тръгва.
Офис срещу руското консулство
Междувременно бизнесът на Wirecard процъфтява. През 2018 г. компанията е включена в Dax, борсов индекс на 30-те най-ценни и важни компании в Германия. Тя има близо 300 000 клиенти, 125 милиарда евро транзакции и половин милиард печалби, според баланс, който скоро е разкрит като измамен.
Формално основната задача на Марсалек е да разшири бизнеса, но той почти не се появява в офиса си в централата на Wirecard в Ашхайм, а колегите му по-късно признават, че нямат представа какво точно прави.
Вместо да ходи в офиса, Марсалек създава собствен оперативен център на 20 км от дома си в центъра на Мюнхен през 2016 г. Тук се сливат двата му живота – официалният и тайният.
Четириетажната вила в стил сецесион на Prinzregentenstraße 61 е една от най-величествените къщи в баварската столица, с площ от 1660 кв.м., обзаведен с италиански мебели, бронзови скулптури и картини, изобразяващи исторически битки. Построена е през 1903 г. за принц Алфонс Баварски като представителна аристократична резиденция. По-късно там е живял първият носител на Нобелова награда по физика Конрад Рьонтген, на чието име е наречено откритото от него лъчение. За удоволствието да работи в тази къща Марсалек плаща 680 хиляди евро годишно от парите на Wirecard. Едно от безспорните предимства на местоположението на този офис е, че се намира буквално срещу руското генерално консулство.
Имението на Марсалек срещу руското консулствоМарсалек разполага личния си офис на приземния етаж на сградата и посреща посетителите във великолепна конферентна зала. На видно място в рамка е обявяването от Австрия на война на Сардиния през 1859 г. Сред редовните посетители на офиса са политици, банкери и агенти на разузнаването от различни страни. Сред тях са бившият ръководител на либийското разузнаване, бивш ръководител на отдел на Службата за защита на конституцията на Австрия, както и Бернд Шмидбауер, бивш държавен министър в германското канцлерство на Хелмут Кол. И, разбира се, Станислав Петлински.
Дългогодишната колежка и приятелка на Марсалек, която пожелава да я наричат Джоана, работи с него от 2010 г., но твърди, че не е имала представа за паралелния му живот. Тя също се среща с Петлински – в същата къща на Prinzregentenstrasse 61. „Той ми се стори много мил, говореше за внуците си“, спомня си тя. Джоана дори му организира рожден ден в мюнхенския гурме ресторант “Тантрис”. На снимката той се смее на масата с Марсалек, а между тях има торта за рожден ден във формата на звезда.
Марсалек и Петлински на тържество за рожден денДжоана разказва, че научила за тъмните афери на Марсалек едва след като прокуратурата е повдигнала обвинение. Но е малко вероятно тя да не е забелязала някои странности. Например фактът, че Марсалек е оборудвал вилата с болница с лекарства, болнични легла и противогази. Или в някакъв момент той довежда специалисти по сигурността от Израел, за да претърсят къщата за бръмбари.
Шпиони в услуга на Марсалек
Междувременно Марсалек има нов помощник – Мартин Вайс, който дълги години ръководи Втори отдел на Федералната служба за защита на конституцията и борба с тероризма на Австрия (BVT, главната австрийска тайна служба), отговарящ за събирането на информация, разследванията и анализите. Именно на него Марсалек поверява основните секретни оперативни дейности. Цялата разузнавателна информация, която BVT събира, се озовава на бюрото му. Както и цялата информация, изпратена до Виена от партньорски служби като ЦРУ, Германската служба за защита на конституцията или израелския Мосад.
Марсалек наема Вайс като „съветник“ през 2018 г., след като той официално напуска Службата на конституцията, но двамата се познават поне от 2015 г. Малко вероятно е Марсалек да се е нуждаел от Вайс за бизнеса с Wirecard, но той е много полезен в новия фронт на работа, който се появява при Марсалек след запознанството му с Петлински.
Например, Вайс „пробива“ десетки хора през вътрешни бази данни, за да разбере какво знаят властите за тях. Сред тях са самите Марсалек и Петлински, както и журналисти, включително руски, както и казахстански опозиционери.
Според материалите на австрийското разследване, особено често мишена на подобен „пробив“ са хора, „свързани с интересите на Руската федерация“. Прави впечатление също, че австрийските разузнавателни служби дълго време не забелязват нищо. Виенският специален отдел за разследвания, който разследва възможни руски къртици в BVT, се натъква на него едва след бягството на Марсалек. Сега материалите по разследването заемат хиляди страници. Тяхното заключение: Вайс и Марсалек са били част от „разузнавателна клетка, чиито възможности са били използвани от руските разузнавателни служби“.
Друг ветеран от BVT, Егисто Отт, също е работил за Марсалек. Докато е активен служител, чуждестранни разузнавателни агенции, вероятно ЦРУ и МИ6, вдигат тревога през 2017 г. – Отт многократно изпраща данни от официалния си имейл адрес в BVT до личния си акаунт. Той е заподозрян в шпионаж в полза на Русия. Негов пряк началник в BVT тогава е… именно Мартин Вайс.
Отт е отстранен от длъжност, но мрежата му от агенти продължава да действа. Той я използва, за да събира поверителна информация за целите на Вайс и Марсалек. За целта той набира информатори както в страната, така и в чужбина. Според разследващите той е получавал пари от Мартин Вайс. Въпреки тежестта на обвиненията той е освободен само след няколко седмици в ареста.
Скрийншот на чат, който Отт запазва на своя айфон на 10 септември 2019 г., показва пример за това взаимодействие. Кореспонденцията показва, че Петлински се обръща към Марсалек с проблем – любовницата на Аркадий Ротенберг и нейната сестра постоянно имат проблеми с преминаването на границите в Европа. Марсалек препраща съобщението на Мартин Вайс и пита дали „можем да предоставим подкрепа“. Той препраща съобщението на Отт. Следващи текстови съобщения показват, че Отт очевидно моли колега от полицията в Италия за помощ. Две седмици по-късно италианецът се връща с отговор: любовницата на Ротенберг и сестра й са отбелязани в европейската система за гранично разследване SIS. В резултат на това секретните данни се връщат чрез Петлински на Ротенберг. Но не всички молби са били толкова невинни като тези за любовницата на Ротенберг.
Работа за Кремъл и следене на Христо Грозев
На 15 декември 2020 г., ден след публикуването на разследването на The Insider и Bellingcat за отравянето на Навални от служители на ФСБ, Мартин Вайс изпраща съобщение до Отт: „Можем ли да изпратим запитване до Австрия относно Христо Грозев?“ По-късно Отт отговаря: „Грозев подкрепя операцията срещу този случай“ („Grozev unterstütze eine Operation „gegen die Causa“). След това дава адреса на личното жилище на Грозев
Егисто Отт
Христо Грозев по това време работи в Bellingcat и е съавтор на това разследване за отравянето на Навални (сега е водещ разследващ в The Insider и съавтор на тази публикация).
Пред Der Spiegel Отт потвърждава, че е участвал в следенето: „Току-що отидох в службата по вписванията и платих 3,40 евро, за да разбера къде живее.“ Той признава и че е направил няколко снимки на къщата на Грозев, но твърди, че това не е незаконно и че уж не знае защо Вайс се нуждае от такава информация.
Службата за защита на конституцията е реформирана, преименувана и значителна част от персонала й е сменен. Но срещу някои агенти, за които се смята, че са близки до Марсалек и Вайс, просто няма достатъчно доказателства, за да бъдат отстранени от служба, оплаква се служителят на разузнаването. Според него има реална опасност Марсалек да продължи да шпионира австрийски власти, политици и компании от името на руските служби.
Физическото наблюдение не е единственият начин Марсалек да помогне на руските разузнавателни служби. Било е възможно да се събира информация чрез компанията Wirecard, която има стотици хиляди клиенти по целия свят. Сред клиентите например са Федералното управление на криминалната полиция и десетки международни корпорации. През лятото на 2019 г. Марсалек инструктира служителите на Wirecard да съберат голям набор от такива клиентски данни – според него, за нуждите на Германската федерална разузнавателна служба (BND). По-късно се оказва, че BND никога не е искала тези данни. Вместо това поверителна информация би могло да попадне в Москва.
Това, което също е изключително полезно е, че Wirecard организира бизнеса си в Азия чрез партньори от трети страни и транзакции за милиарди долари се движат по много сложни модели. Дори за одиторите паричните потоци са били непрозрачни. Дълго време остава незабелязано, че милиардите евро на Wirecard не са в сметките, където трябва да бъдат. Тази идеална структура е създадена не само за пране на пари, но и за сиво финансиране на всякакви проекти – това може да бъде изключително търсено в ГРУ. Например Марсалек очевидно е използвал средства от Wirecard, за да закупи собствена наемническа компания чрез подставени лица, които планира да използва в различни горещи точки, в тясна координация с Кремъл.
Трансформация в свещеник. Руските разузнавателни служби спасяват Марсалек
На 25 юни 2020 г. Wirecard AG обяви фалит, защото почти 2 милиарда евро са изчезнали от сметките на компанията. Може би те просто никога не са съществували. Няколко дни преди това Марсалек изчезва. Един от бизнес партньорите на Петлински урежда частен самолет, а бившият агент Вайс урежда двама надеждни пилоти. За да прикрие следите си, Марсалек подкупва филипинските имиграционни служители, за да запишат пристигането на Марсалек в страната.
Всъщност Марсалек кацаа в Беларус през нощта на 20 юни, след което продължава с кола към Москва. Този трансфер е организиран от служител, който се занимава с руско-либийските отношения. Освен руско гражданство, той има и беларуски паспорт. Освен това е добър приятел на Петлински.
Няколко седмици по-късно на Марсалек е издаден паспорт на името на Константин Баязов. Човек със същото име и дата на раждане като в новия паспорт на Марсалек наистина съществува, но той е свещеник, който служи в малка църква в района на Липецк. Снимката на Марсалек е залепена директно в паспортното досие на Баязов (наистина си приличат малко, особено след като Марсалек пуска брада).
Марсалек (горе вдясно) в паспортното досие на Баязов
Самият Баязов, в отговор на молба за коментар, отговаря: „Разбирате, че не мога да говоря за това“.
Константин Баязов
На 5 септември помощникът на Петлински и служител на ФСБ Евгения Курочкина взема новите документи на Марсалек в Москва, наема микробус и заминава за Крим с вещите на Марсалек (самият той лети с частен самолет). Това се доказва, наред с други неща, от данни за местоположението на мобилния й телефон (в разговор с The Insider Курочкина заяви, че е готова да разкаже подробностите за случилото се само срещу пари).
Вечерта на 8 септември мобилният телефон на Курочкина е включен в Севастопол. На следващата сутрин, 9 септември, според телефонни данни, групата поръчва няколко таксита и се премества в южната част на Крим, където се настанява в една от къщите за гости. Там Марсалек представя при регистрация новия си паспорт на името на Баязов.
Окупираният Крим изглежда е популярно място за укритие на хората от ФСБ. Така например година по-рано служители на ФСБ ескортират там съпругата на убиеца от ФСБ Вадим Красиков, който е арестуван в Германия предния ден за убийството на чеченски бежанец.
По-късно Марсалек се появява в Москва с две други самоличности – едната (Александър Шмид) вече е използвал преди, но другата (Виталий Малкин) не е била използвана преди. Виталий Малкин също е свещеник, този път от Владимир. Той заяви, че няма представа, че някой използва паспортните му данни. През 2020 г. той е загубил паспорта си и си е издал нов. Марсалек използва данните от този стар, изгубен паспорт, когато пътува от Москва до Санкт Петербург с влак и когато си прави медицински тестове. Подобни резултати от кръвни изследвания, взети на името на Шмид и на името на Малкин, служат като допълнително потвърждение, че тези паспорти са използвани от едно и също лице.
След като се установява в Русия, Марсалек не спира дейността си, смята британската прокуратура. Според обвиненията Ян Марсалек, в съучастие с група престъпници от български произход, в периода от 30 август 2020 г. до 8 февруари 2023 г. се е занимавал със „събиране на информация, която е пряко или косвено полезна за врага и по този начин вреди на обществото, както и на интересите и сигурността на държавата“.
Британските следователи установиха, че Марсалек е наредил на банда от петима да шпионират хора, които Кремъл не харесва и да ги преследват в цяла Европа, вероятно с цел отвличане или убийство.
Обвиненията срещу бандата агенти изглеждат добре документирани. Според прокуратурата, в допълнение към фалшивите паспорти на групата и голямо количество данни за пътуване, около 80 000 чат съобщения са ключови доказателства. Съобщава се, че точните инструкции за българите са дошли от Марсалек в съобщения в Telegram. Очевидно им е било платено в криптовалута и пари в брой чрез посредник.
По време на претърсванията следователите откриха и електронно оборудване за наблюдение и 19 фалшиви документа, включително прескарти и дрехи с етикети от американските телевизионни канали Discovery Channel и National Geographic.
Шеф на българската група агенти е 45-годишният бизнесмен Орлин Русев, стар познат на Марсалек от времето на Wirecard. Както показват имейлите между двамата, специалистът по наблюдение и проследяване вероятно е предоставил на Марсалек специално защитени мобилни телефони. Лондонският процес срещу българската шпионска група трябва да започне по-късно тази година. Ян Марсалек най-вероятно няма да бъде на подсъдимата скамейка. Той все още се укрива в Русия, въпреки че според The Insider понякога пътува с фалшиви документи. Очевидно значителна част от откраднатите пари все още е у него. Така или иначе през 2021 г. чрез офшорката си Марсалек се опита да купи летището на София. Ако беше успял, щеше да получи уникален достъп до базите данни за резервации на самолетни билети, толкова важни за руските разузнавателни служби.
The Insider, Der Spiegel, ZDF и Der Standard, съвместно разследване
Роман Доброхотов, Христо Грозев, Майкъл Вайс
Превод: BIRD.BG
Христо Грозев по това време работи в Bellingcat и е съавтор на това разследване за отравянето на Навални (сега е водещ разследващ в The Insider и съавтор на тази публикация).
Пред Der Spiegel Отт потвърждава, че е участвал в следенето: „Току-що отидох в службата по вписванията и платих 3,40 евро, за да разбера къде живее.“ Той признава и че е направил няколко снимки на къщата на Грозев, но твърди, че това не е незаконно и че уж не знае защо Вайс се нуждае от такава информация.
Службата за защита на конституцията е реформирана, преименувана и значителна част от персонала й е сменен. Но срещу някои агенти, за които се смята, че са близки до Марсалек и Вайс, просто няма достатъчно доказателства, за да бъдат отстранени от служба, оплаква се служителят на разузнаването. Според него има реална опасност Марсалек да продължи да шпионира австрийски власти, политици и компании от името на руските служби.
Физическото наблюдение не е единственият начин Марсалек да помогне на руските разузнавателни служби. Било е възможно да се събира информация чрез компанията Wirecard, която има стотици хиляди клиенти по целия свят. Сред клиентите например са Федералното управление на криминалната полиция и десетки международни корпорации. През лятото на 2019 г. Марсалек инструктира служителите на Wirecard да съберат голям набор от такива клиентски данни – според него, за нуждите на Германската федерална разузнавателна служба (BND). По-късно се оказва, че BND никога не е искала тези данни. Вместо това поверителна информация би могло да попадне в Москва.
Това, което също е изключително полезно е, че Wirecard организира бизнеса си в Азия чрез партньори от трети страни и транзакции за милиарди долари се движат по много сложни модели. Дори за одиторите паричните потоци са били непрозрачни. Дълго време остава незабелязано, че милиардите евро на Wirecard не са в сметките, където трябва да бъдат. Тази идеална структура е създадена не само за пране на пари, но и за сиво финансиране на всякакви проекти – това може да бъде изключително търсено в ГРУ. Например Марсалек очевидно е използвал средства от Wirecard, за да закупи собствена наемническа компания чрез подставени лица, които планира да използва в различни горещи точки, в тясна координация с Кремъл.
Трансформация в свещеник. Руските разузнавателни служби спасяват Марсалек
На 25 юни 2020 г. Wirecard AG обяви фалит, защото почти 2 милиарда евро са изчезнали от сметките на компанията. Може би те просто никога не са съществували. Няколко дни преди това Марсалек изчезва. Един от бизнес партньорите на Петлински урежда частен самолет, а бившият агент Вайс урежда двама надеждни пилоти. За да прикрие следите си, Марсалек подкупва филипинските имиграционни служители, за да запишат пристигането на Марсалек в страната.
Всъщност Марсалек кацаа в Беларус през нощта на 20 юни, след което продължава с кола към Москва. Този трансфер е организиран от служител, който се занимава с руско-либийските отношения. Освен руско гражданство, той има и беларуски паспорт. Освен това е добър приятел на Петлински.
Няколко седмици по-късно на Марсалек е издаден паспорт на името на Константин Баязов. Човек със същото име и дата на раждане като в новия паспорт на Марсалек наистина съществува, но той е свещеник, който служи в малка църква в района на Липецк. Снимката на Марсалек е залепена директно в паспортното досие на Баязов (наистина си приличат малко, особено след като Марсалек пуска брада).
Марсалек (горе вдясно) в паспортното досие на БаязовСамият Баязов, в отговор на молба за коментар, отговаря: „Разбирате, че не мога да говоря за това“.
Константин БаязовНа 5 септември помощникът на Петлински и служител на ФСБ Евгения Курочкина взема новите документи на Марсалек в Москва, наема микробус и заминава за Крим с вещите на Марсалек (самият той лети с частен самолет). Това се доказва, наред с други неща, от данни за местоположението на мобилния й телефон (в разговор с The Insider Курочкина заяви, че е готова да разкаже подробностите за случилото се само срещу пари).
Вечерта на 8 септември мобилният телефон на Курочкина е включен в Севастопол. На следващата сутрин, 9 септември, според телефонни данни, групата поръчва няколко таксита и се премества в южната част на Крим, където се настанява в една от къщите за гости. Там Марсалек представя при регистрация новия си паспорт на името на Баязов.
Окупираният Крим изглежда е популярно място за укритие на хората от ФСБ. Така например година по-рано служители на ФСБ ескортират там съпругата на убиеца от ФСБ Вадим Красиков, който е арестуван в Германия предния ден за убийството на чеченски бежанец.
По-късно Марсалек се появява в Москва с две други самоличности – едната (Александър Шмид) вече е използвал преди, но другата (Виталий Малкин) не е била използвана преди. Виталий Малкин също е свещеник, този път от Владимир. Той заяви, че няма представа, че някой използва паспортните му данни. През 2020 г. той е загубил паспорта си и си е издал нов. Марсалек използва данните от този стар, изгубен паспорт, когато пътува от Москва до Санкт Петербург с влак и когато си прави медицински тестове. Подобни резултати от кръвни изследвания, взети на името на Шмид и на името на Малкин, служат като допълнително потвърждение, че тези паспорти са използвани от едно и също лице.
След като се установява в Русия, Марсалек не спира дейността си, смята британската прокуратура. Според обвиненията Ян Марсалек, в съучастие с група престъпници от български произход, в периода от 30 август 2020 г. до 8 февруари 2023 г. се е занимавал със „събиране на информация, която е пряко или косвено полезна за врага и по този начин вреди на обществото, както и на интересите и сигурността на държавата“.
Британските следователи установиха, че Марсалек е наредил на банда от петима да шпионират хора, които Кремъл не харесва и да ги преследват в цяла Европа, вероятно с цел отвличане или убийство.
Обвиненията срещу бандата агенти изглеждат добре документирани. Според прокуратурата, в допълнение към фалшивите паспорти на групата и голямо количество данни за пътуване, около 80 000 чат съобщения са ключови доказателства. Съобщава се, че точните инструкции за българите са дошли от Марсалек в съобщения в Telegram. Очевидно им е било платено в криптовалута и пари в брой чрез посредник.
По време на претърсванията следователите откриха и електронно оборудване за наблюдение и 19 фалшиви документа, включително прескарти и дрехи с етикети от американските телевизионни канали Discovery Channel и National Geographic.
Шеф на българската група агенти е 45-годишният бизнесмен Орлин Русев, стар познат на Марсалек от времето на Wirecard. Както показват имейлите между двамата, специалистът по наблюдение и проследяване вероятно е предоставил на Марсалек специално защитени мобилни телефони. Лондонският процес срещу българската шпионска група трябва да започне по-късно тази година. Ян Марсалек най-вероятно няма да бъде на подсъдимата скамейка. Той все още се укрива в Русия, въпреки че според The Insider понякога пътува с фалшиви документи. Очевидно значителна част от откраднатите пари все още е у него. Така или иначе през 2021 г. чрез офшорката си Марсалек се опита да купи летището на София. Ако беше успял, щеше да получи уникален достъп до базите данни за резервации на самолетни билети, толкова важни за руските разузнавателни служби.
The Insider, Der Spiegel, ZDF и Der Standard, съвместно разследване
Роман Доброхотов, Христо Грозев, Майкъл Вайс
Превод: BIRD.BG
Поръчка на Русия: “Убийте го, ако отвличането се провали!”
Как по поръчка на руското ФСБ българските шпиони в Лондон планирали отвличането на Христо Грозев и Роман Доброхотов.
Съдебното жури в наказателния съд в Олд Бейли в Лондон призна в петък група български граждани за виновни в шпионаж в полза на Русия. Те са били наети от завербувания о ФСБ Ян Марсалек със задачата да отвлекат и вероятно да убият разследващите журналисти от The Insider Христо Грозев и Роман Доброхотов. Според данни от кореспонденцията на Марсалек, заповедта на ФСБ за шпиониране на журналистите идва в деня, в който е публикувано тяхното разследване за отравянето на Навални.
“Какъв е този Христо Грозев?”
Сутринта на 14 декември 2020 г. The Insider и Bellingcat публикуват разследване за отравянето на Навални. Те разкриват истинските имена и тези на служители на ФСБ под прикритие от Втора служба и Центъра за специални технологии (НИИ-2), които следят опозиционера няколко месеца в различни градове, за да го отровят с „Новичок“ в хотел в Омск. Публикацията става истинско предизвикателство за ФСБ – тя съдържа снимки на най-секретните агенти, отчети за фактуриране на телефонните им връзки, маршрутите на полетите им, с една дума, цялата възможна информация за операцията от най-високо ниво на секретност, за която дори във ФСБ, освен извършителите, знаят само няколко души.
Същия ден Дирекцията за вътрешна сигурност на ФСБ получава указания да разбере как данните на служителите на агенцията са попаднали в ръцете на журналисти. Високопоставен източник на The Insider в разузнаването твърди, че заповедта е дошла лично от Владимир Путин.
Същата вечер бившият главен оперативен директор на Wirecard и агент на руското разузнаване Ян Марсалек, ръководен от същия отдел за вътрешна сигурност на ФСБ, пише съобщение до своя стар приятел, бивш партньор от Wirecard, българина Орлин Русев, който е специализирал в ИТ- технологиите и е помагал на Марсалек за наблюдението на различни хора в продължение на много години:
Марсалек: „Интересуваме се от българина, който работи за Bellingcat, Христо Грозев. Можем ли да го проверим или ще повдигне твърде много въпроси?“
Русев: „Името наистина е българско, за Bellingcat ли работи?“
Марсалек: „Да, той е водещият разследващ журналист по делото Навални“
Русев: „Ако го направиш както трябва, той няма да има представа“
Марсалек: „Отлично!“
Русев: „Е, откъде да започнем? Искам да кажа, че ако направите истинско пълно разследване, трябва да започнете от мястото, където е роден, цялата му училищна история, кои са били неговите приятели, приятелки, съученици, университет, работодатели и т.н. и т.н. Особено ако не оперира в България и живее някъде другаде. В България имам 4 секретни екипа, всеки с по 12 души… Можем да го следим 24/7“.
Марсалек дава зелена светлина за „пълно разследване“, но това явно не му е достатъчно и той възлага подобна задача на друг свой партньор – Мартин Вайс, бивш високопоставен офицер от австрийската тайна служба BVT. На свой ред на следващата сутрин Вайс изпраща линк към разследването за отравянето на Навални на бившия си подчинен в BVT Егисто От и пита: „Може ли в Австрия да поразпитаме за Христо Грозев? Работи в Bellingcat“. На следващия ден, 16 декември, От уточнява: „Кой е този Христо Грозев?“, а Мартин Вайс отговаря доколкото му е известно: „Бивш агент на ЦРУ. А сега работи на свободна практика“.
Измамникът Ян Марсалек, завербуван от ФСБВъзможно е самият Мартин Вайс да е измислил идеята за ЦРУ или пък може би това му е казал Марсалек. Но интересно е, че на следващия ден, 17 декември, Владимир Путин по време на голямата си пресконференция, говори за разследването на The Insider и Bellingcat: „Прекрасно разбираме, че това изобщо не е разследване, а легализация на материали от американските разузнавателни агенции. Какво, ние не знаем, че те проследяват локацията, или какво?“.
По този начин, като инструктира Дирекцията за вътрешна сигурност на ФСБ да намери онези, които са проследили агенти на ФСБ, Путин (много вероятно искрено) възнамерява да открие следи от дейността на ЦРУ.
Управлението за вътрешна сигурност на ФСБ се заема усърдно със случая. До 29 декември следователите вече са разпитали телекомуникационните оператори и са установили, че информация за техни колеги се издава въз основа на фалшиви искания от Главна дирекция на МВР и фалшиви решения на Хамовническия съд в Москва, за което до 19 януари е съставен подробен доклад до началника на Дирекцията за вътрешна сигурност на ФСБ на Русия генерал Вертяшкин.
Долкад, в който ФСБ признава фактурните записи на отровителите, последвали Навални, като фактурни записи на служители на ФСБ
Само 10 дни по-късно, на 30 януари 2021 г., и двамата основни автори на разследването за Навални Христо Грозев и Роман Доброхотов официално стават обекти на наблюдение от ФСБ. Лесно е да се проследи Роман Доброхотов – той живее в Москва по това време, но Христо Грозев се налага да бъде проследяван чрез хората на Марсалек.
Първото фиаско на ФСБ
През февруари „разбивачите“ вече са задържани и се оказва, че те изобщо не са агенти на ЦРУ, а трима обикновени измамници с фалшиви полицейски документи. Разследването на ФСБ би могло да спре дотук, но явно ФСБ преценява, че такава прозаична развръзка няма да удовлетвори вбесения президент, и така следенето на Доброхотов и Грозев продължава.
Христо Грозев и Роман Доброхотов
Първоначално ФСБ се интересуваше основно от джаджите на Доброхотов и Грозев, надявайки се да открие в тях информация за разследвания и да потвърди хипотезата си за връзките на журналистите с ЦРУ. Вечерта на 6 март офицери от ФСБ спират Роман Доброхотов в Шереметиево, завръщащ се от командировка и под претекст за „проучване на ситуацията с коронавируса в Европа“, за което те уж произволно интервюират някои хора, пристигащи оттам, настояват Доброхотов да отиде в една стая, като остави джаджите си на масата в коридора (според тях не можете да влезете в стаята на граничната охрана с джаджи). След няколко абсурдни въпроса за доверието във ваксината „Спутник“ в Европа, Роман Доброхотов решава да провери дали нещата му все още са там, където ги е оставил, а служителят, който провежда проучването, няма време да го спре.
Разбира се, на масата вече няма лаптоп и телефони. Служителите на ФСБ симулират голяма изненада и обещават незабавно да върнат липсващите вещи. След 40 минути всъщност връщат всичко. Както по-късно показва независима проверка, те неуспешно са се опитвали да влязат в iPhone и Samsung, заобикаляйки ПИН кода, и също толкова неуспешно да проникнат в компютъра. Единственото, което успяват да направят, е да поставят тракер в кутията на лаптопа, за да следят движенията му (което се оказва безполезно, тъй като Доброхотов, разбира се, после никога не използва лаптопа).
Достъпът до джаджите на Христо Грозев се оказва още по-труден – за целта се налага да се опита проникване в къщата му. През април Марсалек обсъжда със съучастниците си подробностите по следенето на Грозев. За това започват да работят паралелно две групи: едната на Егисто От, а другата на Орлина Русев.
Ескалацията започва през лятото. На 22 юли Марсалек инициира дискусия не само за наблюдението, но и за отвличането:
Марсалек: Някакъв шибан гений току-що предложи да отвлече Христо и да го отведе в Москва. Тези хора са необучаеми.
Русев: Ако го мислите сериозно и ако Грозев е в България, аз имам ресурса там да го отвлека, да го упоя с наркотици и да го затворя на сигурно място. Тогава можем да помислим за процеса на екстрадиция. Ще ни трябва самолет или кораб.
Марсалек: Честно казано, мисля, че това е лоша идея. Ще последва ужасна преса и шест месеца по-късно ще се появят двама нови Грозевци. Това е като хидра – отрязваш една глава и израстват две нови.
Русев: Но щом те искат, аз съм готов. Мисля, че това е готин проект.
На 26 юли, когато Христо Грозев пристига в България и почива край Бургас, Русев радостно съобщава: „Страхотни новини, той е почти у нас. Вижте неговото селфи на лодката. Знаем и къде е отседнал. Има 99,9% шанс да си направим селфи с него тази вечер“. Марсалек отговаря: „Само ако можехме да намерим някой атентатор самоубиец, който да го атакува сега. Харесва ми и идеята да взривя лодката“.
Въпросното „селфи“ е снимка, публикувана от Грозев в Туитър (X) от лодка: той спрял да лови риба с приятел на път за интервю с Емилиян Гебрев същата вечер.
На следващия ден, 27 юли, Роман Доброхотов купува билети за Бургас – планирал е да лети за конференция в Тбилиси на 28 юли и веднага след това да посети Христо Грозев в България. Той обаче не успява да излети от Русия. В 6 ч. сутринта на 28 юли служители на ФСБ разбиват вратата на апартамента му и извършват обиск. Силите за сигурност отнемат всички джаджи, които намират и най-важното – двата паспорта. Формалният предлог е предполагаема клевета, съдържаща се в един от неговите туитове срещу холандския блогър Макс ван дер Верф, когото журналистът обвинява, че работи за ГРУ. Блогърът подава жалбата си за клевета още през декември 2020 г. и полицията отказва да образува дело, но през юни 2021 г. ФСБ тайно възобновява случая и сега го използва като причина за обиска.
Доброхотов не е арестуван (делото за клевета не предвижда арест), но ФСБ са уверени, че обектът на тяхното наблюдение няма да отиде никъде, тъй като задграничните му паспорти са конфискувани като „веществено доказателство“ по делото за клевета. Роман Доброхотов решава, че ако ФСБ по някаква причина иска той да остане в страната, това е сигнал, че трябва незабавно да я напусне, което и прави два дни по-късно, пресичайки руско-украинската граница през гората.
Само 10 дни по-късно, на 30 януари 2021 г., и двамата основни автори на разследването за Навални Христо Грозев и Роман Доброхотов официално стават обекти на наблюдение от ФСБ. Лесно е да се проследи Роман Доброхотов – той живее в Москва по това време, но Христо Грозев се налага да бъде проследяван чрез хората на Марсалек.
Първото фиаско на ФСБ
През февруари „разбивачите“ вече са задържани и се оказва, че те изобщо не са агенти на ЦРУ, а трима обикновени измамници с фалшиви полицейски документи. Разследването на ФСБ би могло да спре дотук, но явно ФСБ преценява, че такава прозаична развръзка няма да удовлетвори вбесения президент, и така следенето на Доброхотов и Грозев продължава.
Христо Грозев и Роман ДоброхотовПървоначално ФСБ се интересуваше основно от джаджите на Доброхотов и Грозев, надявайки се да открие в тях информация за разследвания и да потвърди хипотезата си за връзките на журналистите с ЦРУ. Вечерта на 6 март офицери от ФСБ спират Роман Доброхотов в Шереметиево, завръщащ се от командировка и под претекст за „проучване на ситуацията с коронавируса в Европа“, за което те уж произволно интервюират някои хора, пристигащи оттам, настояват Доброхотов да отиде в една стая, като остави джаджите си на масата в коридора (според тях не можете да влезете в стаята на граничната охрана с джаджи). След няколко абсурдни въпроса за доверието във ваксината „Спутник“ в Европа, Роман Доброхотов решава да провери дали нещата му все още са там, където ги е оставил, а служителят, който провежда проучването, няма време да го спре.
Разбира се, на масата вече няма лаптоп и телефони. Служителите на ФСБ симулират голяма изненада и обещават незабавно да върнат липсващите вещи. След 40 минути всъщност връщат всичко. Както по-късно показва независима проверка, те неуспешно са се опитвали да влязат в iPhone и Samsung, заобикаляйки ПИН кода, и също толкова неуспешно да проникнат в компютъра. Единственото, което успяват да направят, е да поставят тракер в кутията на лаптопа, за да следят движенията му (което се оказва безполезно, тъй като Доброхотов, разбира се, после никога не използва лаптопа).
Достъпът до джаджите на Христо Грозев се оказва още по-труден – за целта се налага да се опита проникване в къщата му. През април Марсалек обсъжда със съучастниците си подробностите по следенето на Грозев. За това започват да работят паралелно две групи: едната на Егисто От, а другата на Орлина Русев.
Ескалацията започва през лятото. На 22 юли Марсалек инициира дискусия не само за наблюдението, но и за отвличането:
Марсалек: Някакъв шибан гений току-що предложи да отвлече Христо и да го отведе в Москва. Тези хора са необучаеми.
Русев: Ако го мислите сериозно и ако Грозев е в България, аз имам ресурса там да го отвлека, да го упоя с наркотици и да го затворя на сигурно място. Тогава можем да помислим за процеса на екстрадиция. Ще ни трябва самолет или кораб.
Марсалек: Честно казано, мисля, че това е лоша идея. Ще последва ужасна преса и шест месеца по-късно ще се появят двама нови Грозевци. Това е като хидра – отрязваш една глава и израстват две нови.
Русев: Но щом те искат, аз съм готов. Мисля, че това е готин проект.
На 26 юли, когато Христо Грозев пристига в България и почива край Бургас, Русев радостно съобщава: „Страхотни новини, той е почти у нас. Вижте неговото селфи на лодката. Знаем и къде е отседнал. Има 99,9% шанс да си направим селфи с него тази вечер“. Марсалек отговаря: „Само ако можехме да намерим някой атентатор самоубиец, който да го атакува сега. Харесва ми и идеята да взривя лодката“.
Въпросното „селфи“ е снимка, публикувана от Грозев в Туитър (X) от лодка: той спрял да лови риба с приятел на път за интервю с Емилиян Гебрев същата вечер.
На следващия ден, 27 юли, Роман Доброхотов купува билети за Бургас – планирал е да лети за конференция в Тбилиси на 28 юли и веднага след това да посети Христо Грозев в България. Той обаче не успява да излети от Русия. В 6 ч. сутринта на 28 юли служители на ФСБ разбиват вратата на апартамента му и извършват обиск. Силите за сигурност отнемат всички джаджи, които намират и най-важното – двата паспорта. Формалният предлог е предполагаема клевета, съдържаща се в един от неговите туитове срещу холандския блогър Макс ван дер Верф, когото журналистът обвинява, че работи за ГРУ. Блогърът подава жалбата си за клевета още през декември 2020 г. и полицията отказва да образува дело, но през юни 2021 г. ФСБ тайно възобновява случая и сега го използва като причина за обиска.
Доброхотов не е арестуван (делото за клевета не предвижда арест), но ФСБ са уверени, че обектът на тяхното наблюдение няма да отиде никъде, тъй като задграничните му паспорти са конфискувани като „веществено доказателство“ по делото за клевета. Роман Доброхотов решава, че ако ФСБ по някаква причина иска той да остане в страната, това е сигнал, че трябва незабавно да я напусне, което и прави два дни по-късно, пресичайки руско-украинската граница през гората.
Престъпниците са дебнали няколко дни къща в България, която нямала нищо общо с Христо Грозев
Фиаско очаква и хората на Марсалек. Екипът на Русев погрешно приема, че лодката, на която е сниман Грозев, е негова и няколко дни следи движението й. Още повече време се опитва да открие собственика на лодката, за да докаже, че журналистът Христо Грозев е купил яхтата за себе си. Няколко дни по-късно екипът на Русев с три мотоциклета „Харлей-Дейвидсън“ и два автомобила успява да открие отново Грозев, докато е на музикално шоу в кафене в морски курорт на южното българско крайбрежие. Той и семейството му наели стая в airbnb за през нощта и се върнали обратно в лятната семейна къща рано на следващата сутрин. Екипът на Марсалек обаче не забелязва напускането на Грозев и прекарва следващите дни в дебнене на къщата, която погрешно смятат, че принадлежи на Грозев.
След няколкодневно чакане (през което е обмислян и вариант за запалване на къщата), Марсалек им дава указания да нахлуят в помещението и да набият Грозев (използвайки като претекст измислен конфликт между Грозев и човек на плажа). В последния момент, преди да нахлуе в случаен апартамент, обаче, Маршалек пише на Русев: „WTF се случва, Грозев току-що публикува селфи от Киев“. Тогава Русев пише на екипа си, че са го опозорили ужасно. Той обаче казва на Марсалек, че „Грозев може да е използвал двойник, който е останал в дома му и трябва да е напуснал страната с документи с фалшиво име“.
Преследването продължава: Украйна и Виена
Роман Доброхотов прекарва август в Киев, където успява не без затруднения да получи документ, издаден по хуманитарни причини, заместващ задграничен паспорт. В края на август той най-после се среща с Христо Грозев, но не в Бургас, както първоначално е планирано, а в Карпатите, където са на поход. По-късно се оказва, че Украйна също е несигурно място за журналистите. Месец по-късно източник от СБУ съобщава на Доброхотов, че са успели да прихванат информация, че една от украинските престъпни групировки е получила „поръчка“ от Москва да отвлече Роман Доброхотов и да го отведе в Русия, като за тази работа е предложена награда от 50 000 долара. Бандитите не успяват да открият Доброхотов – на 30 август той заминава за Виена, където се установява на същата улица до Христо Грозев. Буквално същите дни на същата улица се заселват и хората на Марсалек, които наемат апартамент точно срещу този на Грозев, за да могат по-лесно да го следят.
Въпреки че Орлин Русев разправя, че има десетки хора под негов контрол, де факто основният му екип се състои от едва няколко души, включително петима български граждани, живеещи в Англия (43-годишният медицински куриер Бисер Джамбазов, 33-годишната му приятелка Катрин Иванова, която работи като асистент в медицинска лаборатория, 39-годишният декоратор Тихомир Иванчев, бившата му приятелка на 30 години козметичката Ваня Габерова. Последната по време на описаните събития започва да се среща с Джамбазов, мислейки, че вече е скъсал с Иванова, както и с 32-годишния бивш ММА-боец Иван Стоянов).
Първите петима подсъдими: Катрин Иванова, Ваня Габерова (в средата), Бисер Джамбазов, Орлин Русев и Иван Стоянов:
Този екип няма никакъв опит в операции от този вид, което веднага започва да се отразява на успеха им. Отначало единствената им задача е да следят Христо Грозев, но не се справят с това – той внезапно се появява в чужбина (въпреки, че отсреща наблюдават входа му и дори снимат с камера всички влизащи и излизащи), или го губят в града, защото взема електрически скутер и те не могат да го проследят.
В същото време в докладите си до Марсалек Русев се опитва да прикрие постоянните си провали и да представи нещата така, сякаш внимателният и предпазлив Христо Грозев просто много умее да се законспирира и да прикрива следите си. Всеки път, когато поради разсеяност или промяна на плановете Грозев внезапно се връща или тръгва в посока, различна от очакваната, Русев го отдава на изтънчени методи на конспирация.
Камера, монтирана срещу входа на Христо Грозев
За да изглежда малко по-професионално, Русев непрекъснато измисля някакви несъществуващи успехи и ги докладва на Марсалек – редовно съобщава, че са наели хотелски портиер или стюардеса (всичко това е измислица), после казва, че Ваня Габерова е постигнала невероятни успехи в съблазняването на Христо Грозев, че той уж вече е „захапал куката“, влюбил се в нея и активно харесва снимките й във Фейсбук (Христо Грозев почти не използва Фейсбук и макар да е откликнал на поканата за приятелство, след като Ваня се е сприятелила с няколко негови роднини и съученици, той не лайква нито една снимка и дори не се сеща, че Габерова съществува). Марсалек предупреждава Русев: „Дано не се влюби в него. Веднъж се сблъсках с подобна ситуация“ (той вероятно има предвид Наталия Злобина, която ФСБ използва, за да вербува Марсалек и с която после има връзка).
Самият Марсалек обаче споделя с Русев информация с приблизително същото качество, като му казва например, че САЩ уж плащат на директора на австрийското разузнаване милион евро годишно за „личните разходи“ на Христо Грозев. Малко вероятно е Марсалек да си е измислил това, най-вероятно той е получил този слух от своите ръководители от ФСБ, които са имали задачата да открият връзката на Грозев с ЦРУ. В същото време Русев недоумява защо обувките на Христо Грозев са толкова стари и износени. „Трудно е да се каже“, отговаря Марсалек, „той е странен човек. Може би просто не му пука, или може би култивира имиджа на честен и обикновент човек.” (В действителност Христо Грозев просто не придава голямо значение на обувките, когато излиза да прави произволни покупки в магазина, но ако е знаел, че го следят, със сигурност би обул по-хубави чепици).
В един момент обаче ръководителите на Марсалек променят гледната си точка и започват да смятат Грозев за агент на МИ-6: „Нашите приятели са 95% сигурни, че Грозев ръководен от МИ-6 – няколко източника в Обединеното кралство сочат това“, пише Марсалек на Русев и след известно време повтаря: „Нашите приятели отчаяно се опитват да намерят доказателства за връзките му с британците“.
На лов за празен телефон и чужд лаптоп
Следенето продължава не само във Виена, през септември 2021 г. Христо Грозев пътува до Валенсия за среща с Bellingcat. С него в същия самолет тръгва Иванова, а след тях Габерова и Джамбазов. Те резервират стая на етажа на хотела на Грозев, държат го под наблюдение и изпращат на Марсалек снимки на Грозев от закуската му с основателя на Bellingcat Елиът Хигинс.
Снимки, направени от престъпниците
Престъпниците са успели да проследят полетите на Грозев и Доброхотов благодарение на достъпа до системата „Amadeus“, оператор на най-голямата система за резервация на билети в света. За целта екипът на Марсалек е подкупил служител на летищния логистичен оператор Swissport. Достъпът до тази система им позволява да видят например, че Роман Доброхотов е резервирал полет от Будапеща до Берлин, където лети, за да свидетелства по делото за убийството на Зелимхан Хангошвили. Разследването, ръководено от Христо Грозев и Роман Доброхотов, установява, че убиецът на Хангошвили е служителят на ФСБ „Вимпел“ Вадим Красиков. А техните показания спомагат да осъдят Красиков на доживотен затвор (по-късно той е разменен с руски политически затворници). Катрин Иванова веднага резервира билет за същия полет. Тя се настанява на седалката до Доброхотов и заснема случващото се със скрита камера, закачена на рамото ѝ. В реално време Русев докладва на Марсалек, че Доброхотов си кореспондира с Грозев по телефона, както и че са успели да разберат ПИН кода на телефона му (с една грешна цифра обаче). Вярно е, че при пристигането си в Берлин Иванова загубва Доброхотов и наблюдението се проваля.
По това време престъпниците все още не са обсъдили конкретен план за отвличане или убийство. Основната им цел е да се опитат да откраднат телефон или лаптоп. Първоначално те обсъжда идеята за обир с цел да откраднат лаптопа и да избягат с него, но този план не им харесва особено, защото няма как да се гарантира предварително, че жертвата ще носи лаптопа при себе си. Кражбата на компютър от хотел би била много по-удобна. Очевидно първо са се опитали да направят това във Валенсия. Във всеки случай Русев докладва на Марсалек, че са успели да влязат в стаята на Грозев с помощта на специално устройство, способно да симулира ключ от стаята: „Устройството ще има нужда от 30-50 секунди, за да прочете кода от вратата, след което да „възпроизведе“ и да получи обратна връзка, за да отвори вратата. И ако изведнъж някой реши да провери логовете, ще види, че вратата е била отворена с истинска карта“.
В началото на февруари 2022 г. те откриват, че Христо Грозев лети за Киев. Първоначално престъпниците са щели да го последват, но Марсалек ги спира с намека, че руските специални служби имат свои собствени планове: „Нашите приятели са загрижени, че присъствието ни може да попречи на друга операция в Украйна. Те биха предпочели да се въздържаме от всякаква дейност на украинска територия в момента. Не знам какво правят, но се отнася до Грозев и неговите срещи в Украйна. Може би просто му трябва еднопосочен билет“.
През юни 2022 г. престъпниците постигат първия си късмет – Роман Доброхотов и Христо Грозев отиват на журналистическа конференция, организирана от „Редколегия“ в град Бар в Черна гора. Групата на Русев се настанява в същия хотел и, възползвайки се от момента, успява да открадне мобилния телефон на Христо Грозев от стаята му (явно първоначално са объркали номера, тъй като в докладите си с ужас съобщават, че влезли в стаята с помощта на своето „магическо“ устройство, но са намерили там спящ човек). Късметът обаче се оказва доста относителен – това е специален „ляв“ телефон за пътувания и в него не се съхраняват данни. Заедно с празния телефон Марсалек получава още един почетен трофей – снимка на Грозев и Доброхотов на плажа по бански (няма да включваме снимката в текста по естетически съображения).
Да се решат да направят нещо повече от кражба на телефон те не успяват, а и не получават разрешение за това. „ФСБ реши да запази мълчание и да не отговаря. Вероятно всички са били уплашени, така че решението е делегирано на директора, но той все още е „зает“, пише Марсалек на Русев на 3 юни.
Неудовлетворени от черногорските трофеи, престъпниците планират нов опит – този път те решават да откраднат лаптоп директно от апартамента на Христо Грозев във Виена.
На 11 юни Русев докладва на Марсалек: „В 16:00 местно време „специалният отряд“ успешно влезе в апартамента на Грозев. Там имаше сейф. Отвориха сейфа… И познайте какво? Имаме лаптоп IBM в сейфа!“. По-късно той споделя подробности за тази специална операция:
„Работиха бързо – отвориха апартамента, провериха по списъка, имаше много книги наоколо, старият сейф веднага привлече вниманието им… Тъй като нямаше нищо скъпо/ценно отвън, те решиха (логично), че всичко е в сейфа. Отне им около 10 минути, за да го отворят… Вътре, за съжаление, нямаше пари и ценности, само лаптоп и, мисля, малко флашки и т.н. Решили, че не си струва да ровят повече из апартамента – затворили касата и заключили входната врата. Елвис напусна сградата“.
Всичко би било добре, но Христо Грозев няма и никога не е имал сейф в апартамента си, а личният му лаптоп никога не е изчезвал. Или хората на Русев са нахлули в чужд апартамент, или по-вероятно Русев просто е излъгал за сейфа за ефект и са грабнали първия попаднал им лаптоп, принадлежал на покойната майка на Христо, починала година по-рано от коронавирус (така или иначе, това е единственият лаптоп, който Грозев не успя да намери никъде по-късно). Вероятно вторият вариант е правилен, тъй като по-късно Марсалек предава лаптопа на ФСБ и в разговор с Русев се оплаква, че там няма нищо освен снимки (ако снимките изобщо нямат нищо общо с Грозев, тогава ФСБ най-вероятно биха заподозрели нещо нередно).
Убийте го, ако отвличането се провали
На 7 август 2022 г. Марсалек пише на Русев: „Вероятно ще имаме възможност да отвлечем Роман Доброхотов на лодка. Някакви идеи как да стане това?“. Русев обещава да обмисли тази идея с Джамбазов. По това време Роман Доброхотов живее във Великобритания и престъпниците решават, че това е много удобно, тъй като самите те живеят в тази страна. Марсалек отбелязва: „Една успешна операция във Великобритания би била много добре дошла след провала със Скрипал“.
Русев пише, че полицията има много слаб контрол върху източния бряг, който непрекъснато се ползва от нелегални имигранти. „Доброхотов ще бъде нелегален мигрант в обратната посока!“, остроумничи Марсалек. Те измислят конкретен план, за изпълнението на който са необходими няколко души за силова атака (включително бившия ММА-боец Иван Стоянов), коли с фалшиви номера, маршрут за избягване на камерите за наблюдение и, разбира се, две моторни лодки, които в края на операцията ще трябва да бъдат потопени.
Идеята била Доброхотов да бъде предаден на руските спецслужби в международни води, но според Марсалек имало организационни трудности с това: „Проблемът е как да го вземем в международни води. Не съм сигурен, че момчетата тук ще се доверят достатъчно на нашите способности, че да ни предадат подводница“.
Като алтернативен сценарий престъпниците обсъждат възможността за убийство. Русев предлага да се инсценира „инцидент под душа“, но Марсалек не смята, че това е достатъчно драматично: „Може и да го изгорите жив на улицата – да го напръскате с някаква супер силна киселина, VX, като севернокорейците! Или рицин… Нещастен случай под душа няма да уплаши другите. Имаме нужда от повече драматизъм!“.
Впрочем, плановете за убийството се обсъждат без особена конкретика – Русев и Маршалек очевидно дори не са знаели къде точно живее Доброхотов във Великобритания по това време. Иронията е, че Роман Доброхотов и Христо Грозев на свой ред по това време вече знаят не само точния адрес на резиденцията на Марсалек в Москва, но и имената на двете му любовници, имената и званията на неговите водачи, всичките му фалшиви паспорти, датите и маршрутите на задграничните му пътувания и дори резултатите от медицинските му изследвания.
В средата на август Марсалек със съжаление съобщава на Русев, че не е получил одобрение за идеята за отвличане – тя се смята за твърде рискована, тъй като екипът на Русев се състои от британски жители и ако нещо се обърка, местната полиция ще бъде много лесно да ги хване. Русев е крайно разочарован.
През декември 2022 г. Русев пише на Марсалек: „Сега в новините по българската телевизия … – уж Русия официално е поискала заповед за арест на Грозев. Фейк нюз?“л
Марсалек обещава да провери и скоро отговаря: „ФСБ потвърди“.
Малко преди това ФСБ обвиняват Христо Грозев в участие в опит за отвличане на руски самолети, а източници на РИА Новости съобщават, че той е обвинен в разпространение на фейкове за руската армия. Но в действителност Русия обявява Христо Грозев за издирване по делото за „незаконно преминаване на държавната граница“ от Роман Доброхотов. Между другото, това е единственото наказателно дело в световната история, образувано по този член срещу лице, което не е влязло в страната, а я е напуснало.
На въпроса на Русев дали сега Грозев ще бъде обявен за издирване от Интерпол, Марсалек отговаря: „Мисля, че всичко друго освен отвличане ще бъде безсмислено. Това трябва да е в нашия списък със задачи за 2023 г.“. Два дни по-късно той добавя: „Заповедта за арест изглежда е правното основание, необходимо за отвличането. Лично аз не смятам, че Грозев е много ценна мишена, но Путин очевидно го мрази дълбоко“.
Русев отговаря: „Мисля… „По-ефективно“ и мощно послание би било Грозев не да бъде отвлечен, а да бъде убит, като: 1) Степан Бандера в Германия или 2) като Лев Троцки в Мексико“.
Марсалек отговаря: „Съгласен съм. Въпреки че ледената брадва е вчерашно оръжие. По-добре чук, в стила на Вагнер. Ще предам това на по-високите нива“.
Плановете за 2023 г. не са били предопределени да се сбъднат. През януари целият екип на Русев, включително и той самият, е арестуван.
https://bird.bg/russia-murder-plan/
Танковете и щиковете нахлуват по пътеките,утъпкани преди това от дезинформацията
Литва: Руското военно разузнаване стои зад палежа на магазина на IKEA във Вилнюс
Литва официално обвини руското военно разузнаване за палежа на 9 май 2024 г. в магазин на IKEA във Вилнюс, предаде NEXTA. Заподозреният бил тийнейджър, вербуван за тероризъм. Твърди се, че са му платили 10 000 евро, за да запали пожари в Литва и Латвия като част от подкрепяна от Кремъл кампания за сплашване. Заподозреният е скрил запалително устройство с таймер в IKEA, избягал е във Варшава и е получил BMW 530 като възнаграждение. Бил е заловен на път за Латвия, докато е прибирал парите за друга атака. Разведките дали криптирани инструкции Литовските прокурори твърдят, че руското разузнаване е предоставило криптирани инструкции, обучение и финансиране на по-широка мрежа от оперативни лица, насочени към държави от ЕС. Задържаният се нмира в арест в Полша заедно с други хора, свързани с подобни престъпления, предаде Ройтерс, като се позова на официална информация от държавните органи в Литва. Още: Литва: Има следи от подривна дейност при самолетната катастрофа край Вилнюс миналия месец Представители на западноевропейски държави твърдят, че случаите на саботаж са се увеличили през последните години. Предполага се, че зад тях стоят хора, на които Русия плаща. Москва отрича да има общо с тези престъпления, обобщава Ройтерс. Разследването в Литва обаче показа, че Русия е свързана с палежа на магазина посредством дълга верига посредници, заяви Артуас Урбелис, прокурор от главната прокуратура в Литва. "Това има връзка с военното разузнаване, със службите за сигурност", каза той пред репортери.
"Неуважаеми граждани, които сте си сложили нелепата мечка и руския флаг на профилите и всички ония, които говорите за „българския интерес“ при войната с Украйна, който всъщност е интересът на една престъпна диктатура. Вие граждани, дали от глупост, неинформираност или тотална заблуда знаете ли какво ви очаква в света на сатрапа путин? Ако станете част от него? Ще ви разкажа накратко: 1. Ще трябва да живеете в държавата на вечния крадлив цар и неговите крадливи приближени. Мислите, че в България корупцията при борисов e била голяма? Мозъчетата ви дори не могат да си представят нейните размери в Русия! 2. Ако не сте доволни от нещо –например ниски пенсии, нисък стандарт на живот (а в Русия той е доста по-нисък от България) мислите, че ще можете да протестирате на улицата, да разбивате парламента? Да се дерете – „Оставка“? О, нееее, заблудени путинофили! Това, което ще ви се случи е бой, затвор, глоби, и пак бой! А ако кряскате особено много – ще излетите от някой прозорец, това, ако не ви отровят или застрелят посред бял ден! 3. Искате да имате свободни медии? (макар че главите ви вероятно не знаят какво е това, но както и да е) Но ако случайно поискате да не слушате само лъжлива пропаганда от държавните путински канали, забравете! Ще гледате едни и същи лъжливи муцуни винаги и постоянно и ще живеете в балон, който няма нищо общо с действителността! Както впрочем много от вас вече живеят, но доброволно! 4. Ако случайно решите, че путин ви е омръзнал като президент и искате нов, няма да стане, защото той си е гласувал доживотно управление. Забравете дори за подобие на честни избори. Каквито са в Северна Корея – такива са и в държавата на путин! 5. Ако въобще знаете какво е разделение на властите, в Русия това въобще не съществува! Тя е еднолично авторитарно управление – каквото каже криещото се джудже от бункера-- това е! 6. Русия не произвежда НИЩО, което е конкурентно способно на световния пазар. Чакат я години изолация и мизерия. Тя се превърна в урода на света. И всеки, който й е съюзник, ще бъде разглеждан като урод. 7. Искате модернизация, добра инфраструктура, добро здравеопазване ....забравете! Такова нещо никога не е имало. 8. Децата ви ще трябва да повтарят зомбирани глупости в училище, възхваляващи вожда и да се обличат във военни униформи, крещейки „Дядя Вова мъI с тобой!“ 9. Ще ви говорят само за война и за това как все другите са ви виновни за вашата си мизерия! И да, ще пращат децата ви да се бият и да умират само, за да задоволят нагона на един сатрап. Животът ви ще е безнадежден мрак и това, за което ще си мечтаете е децата ви да живеят на Запад – както децата на путиновата политическа върхушка. 10. И преди да ми дрънкате, че съм „американска подлога, която искате да убиете или да вкарате в концентрационен лагер“ ще ви кажа, че аз съм половин рускиня! Говоря руски по-добре от всеки един от вас, познавам страната и нейната култура много по-добре от всеки един от вас. И знам, че повечето руснаци ненавиждат путин. Казвам ви го това като внучка на съветски войник, който е водил взвод при сраженията на Сталинград и който е загинал на Мамаев Курган, вдигайки взвода си в атака. Той е умрял за родината си и не е бил окупатор! И името му е изписано в мрамора на мемориала. Борис Симкин! Та вие, неуважами, защитаващи един фашист, нацист и убиец като путин, няма какво да се мерите с мен нито по русофилство нито по това какво е Русия. Вие сте игноранти и промите мозъци и всъщност сте огромна опасност за бъдещето на България и нейната демокрация, за което дълбоко ви презирам!" Tatiana Christy
Фиаско очаква и хората на Марсалек. Екипът на Русев погрешно приема, че лодката, на която е сниман Грозев, е негова и няколко дни следи движението й. Още повече време се опитва да открие собственика на лодката, за да докаже, че журналистът Христо Грозев е купил яхтата за себе си. Няколко дни по-късно екипът на Русев с три мотоциклета „Харлей-Дейвидсън“ и два автомобила успява да открие отново Грозев, докато е на музикално шоу в кафене в морски курорт на южното българско крайбрежие. Той и семейството му наели стая в airbnb за през нощта и се върнали обратно в лятната семейна къща рано на следващата сутрин. Екипът на Марсалек обаче не забелязва напускането на Грозев и прекарва следващите дни в дебнене на къщата, която погрешно смятат, че принадлежи на Грозев.
След няколкодневно чакане (през което е обмислян и вариант за запалване на къщата), Марсалек им дава указания да нахлуят в помещението и да набият Грозев (използвайки като претекст измислен конфликт между Грозев и човек на плажа). В последния момент, преди да нахлуе в случаен апартамент, обаче, Маршалек пише на Русев: „WTF се случва, Грозев току-що публикува селфи от Киев“. Тогава Русев пише на екипа си, че са го опозорили ужасно. Той обаче казва на Марсалек, че „Грозев може да е използвал двойник, който е останал в дома му и трябва да е напуснал страната с документи с фалшиво име“.
Преследването продължава: Украйна и Виена
Роман Доброхотов прекарва август в Киев, където успява не без затруднения да получи документ, издаден по хуманитарни причини, заместващ задграничен паспорт. В края на август той най-после се среща с Христо Грозев, но не в Бургас, както първоначално е планирано, а в Карпатите, където са на поход. По-късно се оказва, че Украйна също е несигурно място за журналистите. Месец по-късно източник от СБУ съобщава на Доброхотов, че са успели да прихванат информация, че една от украинските престъпни групировки е получила „поръчка“ от Москва да отвлече Роман Доброхотов и да го отведе в Русия, като за тази работа е предложена награда от 50 000 долара. Бандитите не успяват да открият Доброхотов – на 30 август той заминава за Виена, където се установява на същата улица до Христо Грозев. Буквално същите дни на същата улица се заселват и хората на Марсалек, които наемат апартамент точно срещу този на Грозев, за да могат по-лесно да го следят.
Въпреки че Орлин Русев разправя, че има десетки хора под негов контрол, де факто основният му екип се състои от едва няколко души, включително петима български граждани, живеещи в Англия (43-годишният медицински куриер Бисер Джамбазов, 33-годишната му приятелка Катрин Иванова, която работи като асистент в медицинска лаборатория, 39-годишният декоратор Тихомир Иванчев, бившата му приятелка на 30 години козметичката Ваня Габерова. Последната по време на описаните събития започва да се среща с Джамбазов, мислейки, че вече е скъсал с Иванова, както и с 32-годишния бивш ММА-боец Иван Стоянов).
Първите петима подсъдими: Катрин Иванова, Ваня Габерова (в средата), Бисер Джамбазов, Орлин Русев и Иван Стоянов:
Този екип няма никакъв опит в операции от този вид, което веднага започва да се отразява на успеха им. Отначало единствената им задача е да следят Христо Грозев, но не се справят с това – той внезапно се появява в чужбина (въпреки, че отсреща наблюдават входа му и дори снимат с камера всички влизащи и излизащи), или го губят в града, защото взема електрически скутер и те не могат да го проследят.
В същото време в докладите си до Марсалек Русев се опитва да прикрие постоянните си провали и да представи нещата така, сякаш внимателният и предпазлив Христо Грозев просто много умее да се законспирира и да прикрива следите си. Всеки път, когато поради разсеяност или промяна на плановете Грозев внезапно се връща или тръгва в посока, различна от очакваната, Русев го отдава на изтънчени методи на конспирация.
Камера, монтирана срещу входа на Христо ГрозевЗа да изглежда малко по-професионално, Русев непрекъснато измисля някакви несъществуващи успехи и ги докладва на Марсалек – редовно съобщава, че са наели хотелски портиер или стюардеса (всичко това е измислица), после казва, че Ваня Габерова е постигнала невероятни успехи в съблазняването на Христо Грозев, че той уж вече е „захапал куката“, влюбил се в нея и активно харесва снимките й във Фейсбук (Христо Грозев почти не използва Фейсбук и макар да е откликнал на поканата за приятелство, след като Ваня се е сприятелила с няколко негови роднини и съученици, той не лайква нито една снимка и дори не се сеща, че Габерова съществува). Марсалек предупреждава Русев: „Дано не се влюби в него. Веднъж се сблъсках с подобна ситуация“ (той вероятно има предвид Наталия Злобина, която ФСБ използва, за да вербува Марсалек и с която после има връзка).
Самият Марсалек обаче споделя с Русев информация с приблизително същото качество, като му казва например, че САЩ уж плащат на директора на австрийското разузнаване милион евро годишно за „личните разходи“ на Христо Грозев. Малко вероятно е Марсалек да си е измислил това, най-вероятно той е получил този слух от своите ръководители от ФСБ, които са имали задачата да открият връзката на Грозев с ЦРУ. В същото време Русев недоумява защо обувките на Христо Грозев са толкова стари и износени. „Трудно е да се каже“, отговаря Марсалек, „той е странен човек. Може би просто не му пука, или може би култивира имиджа на честен и обикновент човек.” (В действителност Христо Грозев просто не придава голямо значение на обувките, когато излиза да прави произволни покупки в магазина, но ако е знаел, че го следят, със сигурност би обул по-хубави чепици).
В един момент обаче ръководителите на Марсалек променят гледната си точка и започват да смятат Грозев за агент на МИ-6: „Нашите приятели са 95% сигурни, че Грозев ръководен от МИ-6 – няколко източника в Обединеното кралство сочат това“, пише Марсалек на Русев и след известно време повтаря: „Нашите приятели отчаяно се опитват да намерят доказателства за връзките му с британците“.
На лов за празен телефон и чужд лаптоп
Следенето продължава не само във Виена, през септември 2021 г. Христо Грозев пътува до Валенсия за среща с Bellingcat. С него в същия самолет тръгва Иванова, а след тях Габерова и Джамбазов. Те резервират стая на етажа на хотела на Грозев, държат го под наблюдение и изпращат на Марсалек снимки на Грозев от закуската му с основателя на Bellingcat Елиът Хигинс.
Снимки, направени от престъпницитеПрестъпниците са успели да проследят полетите на Грозев и Доброхотов благодарение на достъпа до системата „Amadeus“, оператор на най-голямата система за резервация на билети в света. За целта екипът на Марсалек е подкупил служител на летищния логистичен оператор Swissport. Достъпът до тази система им позволява да видят например, че Роман Доброхотов е резервирал полет от Будапеща до Берлин, където лети, за да свидетелства по делото за убийството на Зелимхан Хангошвили. Разследването, ръководено от Христо Грозев и Роман Доброхотов, установява, че убиецът на Хангошвили е служителят на ФСБ „Вимпел“ Вадим Красиков. А техните показания спомагат да осъдят Красиков на доживотен затвор (по-късно той е разменен с руски политически затворници). Катрин Иванова веднага резервира билет за същия полет. Тя се настанява на седалката до Доброхотов и заснема случващото се със скрита камера, закачена на рамото ѝ. В реално време Русев докладва на Марсалек, че Доброхотов си кореспондира с Грозев по телефона, както и че са успели да разберат ПИН кода на телефона му (с една грешна цифра обаче). Вярно е, че при пристигането си в Берлин Иванова загубва Доброхотов и наблюдението се проваля.
По това време престъпниците все още не са обсъдили конкретен план за отвличане или убийство. Основната им цел е да се опитат да откраднат телефон или лаптоп. Първоначално те обсъжда идеята за обир с цел да откраднат лаптопа и да избягат с него, но този план не им харесва особено, защото няма как да се гарантира предварително, че жертвата ще носи лаптопа при себе си. Кражбата на компютър от хотел би била много по-удобна. Очевидно първо са се опитали да направят това във Валенсия. Във всеки случай Русев докладва на Марсалек, че са успели да влязат в стаята на Грозев с помощта на специално устройство, способно да симулира ключ от стаята: „Устройството ще има нужда от 30-50 секунди, за да прочете кода от вратата, след което да „възпроизведе“ и да получи обратна връзка, за да отвори вратата. И ако изведнъж някой реши да провери логовете, ще види, че вратата е била отворена с истинска карта“.
В началото на февруари 2022 г. те откриват, че Христо Грозев лети за Киев. Първоначално престъпниците са щели да го последват, но Марсалек ги спира с намека, че руските специални служби имат свои собствени планове: „Нашите приятели са загрижени, че присъствието ни може да попречи на друга операция в Украйна. Те биха предпочели да се въздържаме от всякаква дейност на украинска територия в момента. Не знам какво правят, но се отнася до Грозев и неговите срещи в Украйна. Може би просто му трябва еднопосочен билет“.
През юни 2022 г. престъпниците постигат първия си късмет – Роман Доброхотов и Христо Грозев отиват на журналистическа конференция, организирана от „Редколегия“ в град Бар в Черна гора. Групата на Русев се настанява в същия хотел и, възползвайки се от момента, успява да открадне мобилния телефон на Христо Грозев от стаята му (явно първоначално са объркали номера, тъй като в докладите си с ужас съобщават, че влезли в стаята с помощта на своето „магическо“ устройство, но са намерили там спящ човек). Късметът обаче се оказва доста относителен – това е специален „ляв“ телефон за пътувания и в него не се съхраняват данни. Заедно с празния телефон Марсалек получава още един почетен трофей – снимка на Грозев и Доброхотов на плажа по бански (няма да включваме снимката в текста по естетически съображения).
Да се решат да направят нещо повече от кражба на телефон те не успяват, а и не получават разрешение за това. „ФСБ реши да запази мълчание и да не отговаря. Вероятно всички са били уплашени, така че решението е делегирано на директора, но той все още е „зает“, пише Марсалек на Русев на 3 юни.
Неудовлетворени от черногорските трофеи, престъпниците планират нов опит – този път те решават да откраднат лаптоп директно от апартамента на Христо Грозев във Виена.
На 11 юни Русев докладва на Марсалек: „В 16:00 местно време „специалният отряд“ успешно влезе в апартамента на Грозев. Там имаше сейф. Отвориха сейфа… И познайте какво? Имаме лаптоп IBM в сейфа!“. По-късно той споделя подробности за тази специална операция:
„Работиха бързо – отвориха апартамента, провериха по списъка, имаше много книги наоколо, старият сейф веднага привлече вниманието им… Тъй като нямаше нищо скъпо/ценно отвън, те решиха (логично), че всичко е в сейфа. Отне им около 10 минути, за да го отворят… Вътре, за съжаление, нямаше пари и ценности, само лаптоп и, мисля, малко флашки и т.н. Решили, че не си струва да ровят повече из апартамента – затворили касата и заключили входната врата. Елвис напусна сградата“.
Всичко би било добре, но Христо Грозев няма и никога не е имал сейф в апартамента си, а личният му лаптоп никога не е изчезвал. Или хората на Русев са нахлули в чужд апартамент, или по-вероятно Русев просто е излъгал за сейфа за ефект и са грабнали първия попаднал им лаптоп, принадлежал на покойната майка на Христо, починала година по-рано от коронавирус (така или иначе, това е единственият лаптоп, който Грозев не успя да намери никъде по-късно). Вероятно вторият вариант е правилен, тъй като по-късно Марсалек предава лаптопа на ФСБ и в разговор с Русев се оплаква, че там няма нищо освен снимки (ако снимките изобщо нямат нищо общо с Грозев, тогава ФСБ най-вероятно биха заподозрели нещо нередно).
Убийте го, ако отвличането се провали
На 7 август 2022 г. Марсалек пише на Русев: „Вероятно ще имаме възможност да отвлечем Роман Доброхотов на лодка. Някакви идеи как да стане това?“. Русев обещава да обмисли тази идея с Джамбазов. По това време Роман Доброхотов живее във Великобритания и престъпниците решават, че това е много удобно, тъй като самите те живеят в тази страна. Марсалек отбелязва: „Една успешна операция във Великобритания би била много добре дошла след провала със Скрипал“.
Русев пише, че полицията има много слаб контрол върху източния бряг, който непрекъснато се ползва от нелегални имигранти. „Доброхотов ще бъде нелегален мигрант в обратната посока!“, остроумничи Марсалек. Те измислят конкретен план, за изпълнението на който са необходими няколко души за силова атака (включително бившия ММА-боец Иван Стоянов), коли с фалшиви номера, маршрут за избягване на камерите за наблюдение и, разбира се, две моторни лодки, които в края на операцията ще трябва да бъдат потопени.
Идеята била Доброхотов да бъде предаден на руските спецслужби в международни води, но според Марсалек имало организационни трудности с това: „Проблемът е как да го вземем в международни води. Не съм сигурен, че момчетата тук ще се доверят достатъчно на нашите способности, че да ни предадат подводница“.
Като алтернативен сценарий престъпниците обсъждат възможността за убийство. Русев предлага да се инсценира „инцидент под душа“, но Марсалек не смята, че това е достатъчно драматично: „Може и да го изгорите жив на улицата – да го напръскате с някаква супер силна киселина, VX, като севернокорейците! Или рицин… Нещастен случай под душа няма да уплаши другите. Имаме нужда от повече драматизъм!“.
Впрочем, плановете за убийството се обсъждат без особена конкретика – Русев и Маршалек очевидно дори не са знаели къде точно живее Доброхотов във Великобритания по това време. Иронията е, че Роман Доброхотов и Христо Грозев на свой ред по това време вече знаят не само точния адрес на резиденцията на Марсалек в Москва, но и имената на двете му любовници, имената и званията на неговите водачи, всичките му фалшиви паспорти, датите и маршрутите на задграничните му пътувания и дори резултатите от медицинските му изследвания.
В средата на август Марсалек със съжаление съобщава на Русев, че не е получил одобрение за идеята за отвличане – тя се смята за твърде рискована, тъй като екипът на Русев се състои от британски жители и ако нещо се обърка, местната полиция ще бъде много лесно да ги хване. Русев е крайно разочарован.
През декември 2022 г. Русев пише на Марсалек: „Сега в новините по българската телевизия … – уж Русия официално е поискала заповед за арест на Грозев. Фейк нюз?“л
Марсалек обещава да провери и скоро отговаря: „ФСБ потвърди“.
Малко преди това ФСБ обвиняват Христо Грозев в участие в опит за отвличане на руски самолети, а източници на РИА Новости съобщават, че той е обвинен в разпространение на фейкове за руската армия. Но в действителност Русия обявява Христо Грозев за издирване по делото за „незаконно преминаване на държавната граница“ от Роман Доброхотов. Между другото, това е единственото наказателно дело в световната история, образувано по този член срещу лице, което не е влязло в страната, а я е напуснало.
На въпроса на Русев дали сега Грозев ще бъде обявен за издирване от Интерпол, Марсалек отговаря: „Мисля, че всичко друго освен отвличане ще бъде безсмислено. Това трябва да е в нашия списък със задачи за 2023 г.“. Два дни по-късно той добавя: „Заповедта за арест изглежда е правното основание, необходимо за отвличането. Лично аз не смятам, че Грозев е много ценна мишена, но Путин очевидно го мрази дълбоко“.
Русев отговаря: „Мисля… „По-ефективно“ и мощно послание би било Грозев не да бъде отвлечен, а да бъде убит, като: 1) Степан Бандера в Германия или 2) като Лев Троцки в Мексико“.
Марсалек отговаря: „Съгласен съм. Въпреки че ледената брадва е вчерашно оръжие. По-добре чук, в стила на Вагнер. Ще предам това на по-високите нива“.
Плановете за 2023 г. не са били предопределени да се сбъднат. През януари целият екип на Русев, включително и той самият, е арестуван.
Танковете и щиковете нахлуват по пътеките,утъпкани преди това от дезинформацията
"Неуважаеми граждани, които сте си сложили нелепата мечка и руския флаг на профилите и всички ония, които говорите за „българския интерес“ при войната с Украйна, който всъщност е интересът на една престъпна диктатура. Вие граждани, дали от глупост, неинформираност или тотална заблуда знаете ли какво ви очаква в света на сатрапа путин? Ако станете част от него? Ще ви разкажа накратко: 1. Ще трябва да живеете в държавата на вечния крадлив цар и неговите крадливи приближени. Мислите, че в България корупцията при борисов e била голяма? Мозъчетата ви дори не могат да си представят нейните размери в Русия! 2. Ако не сте доволни от нещо –например ниски пенсии, нисък стандарт на живот (а в Русия той е доста по-нисък от България) мислите, че ще можете да протестирате на улицата, да разбивате парламента? Да се дерете – „Оставка“? О, нееее, заблудени путинофили! Това, което ще ви се случи е бой, затвор, глоби, и пак бой! А ако кряскате особено много – ще излетите от някой прозорец, това, ако не ви отровят или застрелят посред бял ден! 3. Искате да имате свободни медии? (макар че главите ви вероятно не знаят какво е това, но както и да е) Но ако случайно поискате да не слушате само лъжлива пропаганда от държавните путински канали, забравете! Ще гледате едни и същи лъжливи муцуни винаги и постоянно и ще живеете в балон, който няма нищо общо с действителността! Както впрочем много от вас вече живеят, но доброволно! 4. Ако случайно решите, че путин ви е омръзнал като президент и искате нов, няма да стане, защото той си е гласувал доживотно управление. Забравете дори за подобие на честни избори. Каквито са в Северна Корея – такива са и в държавата на путин! 5. Ако въобще знаете какво е разделение на властите, в Русия това въобще не съществува! Тя е еднолично авторитарно управление – каквото каже криещото се джудже от бункера-- това е! 6. Русия не произвежда НИЩО, което е конкурентно способно на световния пазар. Чакат я години изолация и мизерия. Тя се превърна в урода на света. И всеки, който й е съюзник, ще бъде разглеждан като урод. 7. Искате модернизация, добра инфраструктура, добро здравеопазване ....забравете! Такова нещо никога не е имало. 8. Децата ви ще трябва да повтарят зомбирани глупости в училище, възхваляващи вожда и да се обличат във военни униформи, крещейки „Дядя Вова мъI с тобой!“ 9. Ще ви говорят само за война и за това как все другите са ви виновни за вашата си мизерия! И да, ще пращат децата ви да се бият и да умират само, за да задоволят нагона на един сатрап. Животът ви ще е безнадежден мрак и това, за което ще си мечтаете е децата ви да живеят на Запад – както децата на путиновата политическа върхушка. 10. И преди да ми дрънкате, че съм „американска подлога, която искате да убиете или да вкарате в концентрационен лагер“ ще ви кажа, че аз съм половин рускиня! Говоря руски по-добре от всеки един от вас, познавам страната и нейната култура много по-добре от всеки един от вас. И знам, че повечето руснаци ненавиждат путин. Казвам ви го това като внучка на съветски войник, който е водил взвод при сраженията на Сталинград и който е загинал на Мамаев Курган, вдигайки взвода си в атака. Той е умрял за родината си и не е бил окупатор! И името му е изписано в мрамора на мемориала. Борис Симкин! Та вие, неуважами, защитаващи един фашист, нацист и убиец като путин, няма какво да се мерите с мен нито по русофилство нито по това какво е Русия. Вие сте игноранти и промите мозъци и всъщност сте огромна опасност за бъдещето на България и нейната демокрация, за което дълбоко ви презирам!" Tatiana Christy
Няма коментари:
Публикуване на коментар