Омировият епос не познава население с етносно име М. Името Македон се появява за пръв път у Хезиод в VІІ в.пр.н.е. (fr. 5, 2). Македон и брат му Магнес живели в земите на областта към Пиерия и Олимп и били известни като страстни конеукротители. Характеристиката конеукротители, още от Омирово време, се дава на тракийските първенци.
Съгласно разказа на Херодот в Македония обитавали траките бриги (Hdt. VI, 45), които разбили персийската войска, предвождана от Мардоний, в похода срещу Елада през 492 г.пр.Хр. Той казва, че навремето бригите живеели в Европа заедно с македоните, като именно те - бригите, след като преминали в Мала Азия, се нарекли фриги (Hdt. VII, 73). Така се оказва, че именно траките бриги са едни от дълбоките корени, от които се развива по-късно държавата на македоните.
В подкрепа на историка Херодот е и езиковедското обяснение на названието македони. Името е образувано аналогично на севернобалканските тракийски форми от типа мигдони, едони с отделяне на елемента - дон, което отговаря на фригийското - дан. Като се сравнят тези елементи със старогръцкото -хтон, със значение земя, може да се допусне палеобалканска тракийска връзка на етносното име на македоните.
Македонес и мюгдонес са тракийски езикови форми, но македнос е елинска и е със значение висок, едър. Приема се, че като не знаели местното значение на името македонес, древните елини го оприличили със своята дума македнос, която отговаряла на високия планински характер на земите в северната част на Ематия.
Запазените остатъци от езика на македоните са изключително малко. Те се отнасят към един сравнително късен период от историята на страната и в развитието на езика. През този период езикът на македоните се гърцизира, особено в политическата и културната област. Безспорно е обаче, че македонският език е бил индоевропейски език, тъй като се причислява към групата на палеобалканските езици, най-голямо пространство измежду които заемат тракийските диалекти, говорени в Югоизточна Европа и Северозападна/Западна Мала Азия.
Едното становище приема, въз основа на гръцките елементи в езика, че това е етнос, говорил на северногръцки диалект. Най-сериозният аргумент в него са имената на македонските царе. Но ако се отчете реалният процес на елинизация на аристократичния елит, този довод става не особено съществен.
Другото становище приема, че македоните са говорели негръцки език. Основанията на тази теза са в някои сведения на антични автори, които казват, че Александър ІІІ Велики говорил на своите войници не на гръцки, а на македонски, и че македонските воини поздравявали един от своите пълководци на македонски език, че прощаването на македонските войници с техния цар Александър III Велики (336 - 323 г. пр. Хр.) било на македонски ...
Според третото становище произходът на древния македонски език трябва да се търси в някакъв много архаичен протогръцки диалект, който до такава степен се обособил, че се явявал оригинален език от централнобалканската зона, достатъчно разграничен от другите древни езици на Балканския полуостров, включително и от гръцкия.
Въпреки оживените научни спорове, етническата принадлежност на македоните не е достатъчно ясна. Сигурно е това, че елините не разбират говора им, считат ги за варвари, а и те самите дълго време стоят настрана от елинския свят.
Македоните се разполагат между три големи етнокултурни масива. От юг този на елините. От югоизток и изток - този на траките. От север и северозапад - на илирите. От културно-историческа гледна точка, има основания да се приеме, че това е вътрешна контактна зона между палеобалкански етноси и езици, най-изявен и най-самостоятелен измежду които е елинският заради неговата писмовност, а най-многолюден е тракийският.
Чрез името на държавата си древните македони налагат името на държавата си Македония предимно над тракийски и илирийски етноси. До създаването на империята на Александър ІІІ Велики в Македония живеят различни балкански етноси, сред които преобладават тракийските, присъстват и илирийски. По това време елините не са включени в границите на Македония, ако не се броят полисите от северозападното Егейско крайбрежие. Етнически разнородното население се оформя компактно поради засилване на държавата Македония.
След античността от древните македони реално остават, освен названието на областта Македония, много палеобалкански тракийски елементи, наблюдавани като реликти в народната традиция на населението на съвременните България, Македония и Северна Гърция.
Калин Порожанов
Македоните,известни също като антични или древни македонци(на гръцки: Μακεδόνες, Македонес), са населението на изчезналата антична държава Древна Македония, възникнала на Балканите и установила господство над Древна Гърция, Древна Тракия, Древен Египет, Персийската империя, Бактрия и др. в ІV в. пр. Хр.
Възникване на името Ядрото на древномакедонската държава се оформя в земите на днешно Костурско, Гревенско, Кожанско и Серфидженско, сиреч по горната част на Бистричката долина. От тези места, македоните започват постепенно и трайно разширяване на племенния си съюз, най-вече в източна посока. По времето на класическа Гърция, те вече са заели здраво низината на Долен Вардар и Долна Бистрица, там се намират и техните основни твърдини и градища (Вергина, Пела, Берея, Миеза и други.) Мнозинството от тези наименования имат бригийски и тракийски произход. Според някои историци това е народ, образуван при налагане на името на Македонското царство над преобладаващата бригийско – тракийска маса, смесена с илири, пеони, дорийци и еолийци (последните две народности са едни от съставните части на елините, а пеоните имат тракийски произход), или дори още едно от тракийските племена.[ Доц. д-р Георге Искру, „Нашите истински предци: гетите-даките-траките-илирите“:Нацията майка на огнището на „Стара Европа“, Букурещ, 2010,стр. 143 – 147] Съвременните им древни гърци не са приемали македоните за „елини“ и техните царе и както посочва Демостен, те са смятани за варвари. Аристокрацията, при политическите си амбиции да завладее Елада, изтъква близост до гърците, като подобно на одриската аристокрация в Тракия, ползва старогръцки за официален език, но населението не говори този език. Плутарх и Квинт Курций Руф свидетелстват, че царете в Македония са говорели с народа и войската си на език, различен от гръцкия. Явно поради близостта си с древна Гърция и нейните колонии, аристокрацията още от дълбока древност е подложена на силна елинска културна експанзия. Вероятно и наличието на дорийски и еолийски елементи сред населението на държавата допринася за относително бързото потопяване на местната върхушка в елинската култура. Така е възможно да се е създал някакъв смесен говор. Все пак този диалект ще да е бил доста по-различен от останалите гръцки говори, щом е бил неразбираем и чужд за елините и те са приемали войските на македонския цар Филип ІІ като чужди завоеватели, както посочват споменатите автори.
Историческо развитие
За пръв владетел на областта се счита Пердика I, утвърдил Македонско царство в 640 г. пр. Хр. според сведенията на гръцките хронисти.
Съгласно разказа на Херодот в Македония обитавали траките бриги (Hdt. VI, 45), които разбили персийската войска, предвождана от Мардоний, в похода срещу Елада през 492 г.пр.Хр. Той казва, че навремето бригите живеели в Европа заедно с македоните, като именно те - бригите, след като преминали в Мала Азия, се нарекли фриги (Hdt. VII, 73). Така се оказва, че именно траките бриги са едни от дълбоките корени, от които се развива по-късно държавата на македоните.
В подкрепа на историка Херодот е и езиковедското обяснение на названието македони. Името е образувано аналогично на севернобалканските тракийски форми от типа мигдони, едони с отделяне на елемента - дон, което отговаря на фригийското - дан. Като се сравнят тези елементи със старогръцкото -хтон, със значение земя, може да се допусне палеобалканска тракийска връзка на етносното име на македоните.
Македонес и мюгдонес са тракийски езикови форми, но македнос е елинска и е със значение висок, едър. Приема се, че като не знаели местното значение на името македонес, древните елини го оприличили със своята дума македнос, която отговаряла на високия планински характер на земите в северната част на Ематия.
Запазените остатъци от езика на македоните са изключително малко. Те се отнасят към един сравнително късен период от историята на страната и в развитието на езика. През този период езикът на македоните се гърцизира, особено в политическата и културната област. Безспорно е обаче, че македонският език е бил индоевропейски език, тъй като се причислява към групата на палеобалканските езици, най-голямо пространство измежду които заемат тракийските диалекти, говорени в Югоизточна Европа и Северозападна/Западна Мала Азия.
Едното становище приема, въз основа на гръцките елементи в езика, че това е етнос, говорил на северногръцки диалект. Най-сериозният аргумент в него са имената на македонските царе. Но ако се отчете реалният процес на елинизация на аристократичния елит, този довод става не особено съществен.
Другото становище приема, че македоните са говорели негръцки език. Основанията на тази теза са в някои сведения на антични автори, които казват, че Александър ІІІ Велики говорил на своите войници не на гръцки, а на македонски, и че македонските воини поздравявали един от своите пълководци на македонски език, че прощаването на македонските войници с техния цар Александър III Велики (336 - 323 г. пр. Хр.) било на македонски ...
Според третото становище произходът на древния македонски език трябва да се търси в някакъв много архаичен протогръцки диалект, който до такава степен се обособил, че се явявал оригинален език от централнобалканската зона, достатъчно разграничен от другите древни езици на Балканския полуостров, включително и от гръцкия.
Въпреки оживените научни спорове, етническата принадлежност на македоните не е достатъчно ясна. Сигурно е това, че елините не разбират говора им, считат ги за варвари, а и те самите дълго време стоят настрана от елинския свят.
Македоните се разполагат между три големи етнокултурни масива. От юг този на елините. От югоизток и изток - този на траките. От север и северозапад - на илирите. От културно-историческа гледна точка, има основания да се приеме, че това е вътрешна контактна зона между палеобалкански етноси и езици, най-изявен и най-самостоятелен измежду които е елинският заради неговата писмовност, а най-многолюден е тракийският.
Чрез името на държавата си древните македони налагат името на държавата си Македония предимно над тракийски и илирийски етноси. До създаването на империята на Александър ІІІ Велики в Македония живеят различни балкански етноси, сред които преобладават тракийските, присъстват и илирийски. По това време елините не са включени в границите на Македония, ако не се броят полисите от северозападното Егейско крайбрежие. Етнически разнородното население се оформя компактно поради засилване на държавата Македония.
След античността от древните македони реално остават, освен названието на областта Македония, много палеобалкански тракийски елементи, наблюдавани като реликти в народната традиция на населението на съвременните България, Македония и Северна Гърция.
Калин Порожанов
Македоните,известни също като антични или древни македонци(на гръцки: Μακεδόνες, Македонес), са населението на изчезналата антична държава Древна Македония, възникнала на Балканите и установила господство над Древна Гърция, Древна Тракия, Древен Египет, Персийската империя, Бактрия и др. в ІV в. пр. Хр.
Историческо развитие
За пръв владетел на областта се счита Пердика I, утвърдил Македонско царство в 640 г. пр. Хр. според сведенията на гръцките хронисти.
Според гръцкия историк Херодот той е потомък на Темен от Аргос и на Херакъл, и основател на македонската царска фамилия (Династия Аргеади) и на Македонското царство. Той започва от територията на по-късната резиденция Еге и управлява от 700 – 678 г. пр. Хр. Историята на Аргеадската династия е забулена в митове и легенди, в които централно място заема древногръцкият герой Херакъл. Първото писмено свидетелство, предаващо древногръцка легенда за произхода на Аргеадите е в пиесата „Молителката“ от Есхил (525 – 456 г. пр. Хр.). В нея поетът говори за аргоския цар Пеласг: „ По времето, когато пеласгите владеели страната, която сега се нарича Елада, атиняните били пеласги и името им било кранаой, а по времето на цар Кекропс се наричали некропиди. След като властта наследил Ерехтеус, който нямал майка и бил отглеждан от Атина, се наричали атиняни, а когато Йон, син на Ксут станал техен военачалник, се нарекли йонийци. “ Херодот VІІІ-44 Пеласг е смятан за прародител на дорийския клон на елините и управлявал земите до река Стримон (дн. Струма), и обявява македонските царе за негови наследници, т.е. наследници на Херакъл.
Преди около век д-р Емил Фишер каза без увъртане, че Херакъл е от тракийски произход. Тези данни обаче не съвпадат с установените догми и поради тази причина са останали непопуляризирани и непознати за широката публика.
Леонид Гиндин свързва името Херос с хетския теоним Перуа-божество на конете и бурята. Същевременно руския лингвист предадава виждането на Кречмер и др., че ᾝρως е сродно на γάλως, χέλυς и (стблг.) зълъва-зълва, в смисъл на защитница. Гиндин също предполага връзка с лат. servare-пазя и авест. haurvat-защитавам.
Македония (на гръцки: Μακεδονία) е името на антично царство,[1] възникнало според сведенията на гръцките хронисти през 808 г. пр. Хр. и съществувало до 148 г. пр. Хр. или над 640 години.
Основното население са древните македонци. Държавата обхваща най-общо територията на днешна Егейска Македония с главен град Пела.
Аристокрацията на стара Македония е представена от пеласги, докато простолюдието се състои от траки и то не само мизи и пеони, но също бриги, перхеби, пиери, бисалти, мигдони, одоманти, крестони, едони, ботиеи.
Названия на българите в антична Елада Йордан Табов
Преди около век д-р Емил Фишер каза без увъртане, че Херакъл е от тракийски произход. Тези данни обаче не съвпадат с установените догми и поради тази причина са останали непопуляризирани и непознати за широката публика.
Леонид Гиндин свързва името Херос с хетския теоним Перуа-божество на конете и бурята. Същевременно руския лингвист предадава виждането на Кречмер и др., че ᾝρως е сродно на γάλως, χέλυς и (стблг.) зълъва-зълва, в смисъл на защитница. Гиндин също предполага връзка с лат. servare-пазя и авест. haurvat-защитавам.
„Нека обърнем внимание и на названието Херос. От него произлиза думата герой”
Българското ГЕРОЙ на новогръцки се изписва "хероАс".... От българското герой,гърците да са направили херос?!
Българското ГЕРОЙ на новогръцки се изписва "хероАс".... От българското герой,гърците да са направили херос?!
От български герой: Геро Гера (вместо Хера). Името на Свети Георги - Георги означава герой, българския (тракийския, мадарския) конник срещу змея/ламята/дракона. Герак/Геракъл (видоизменено на Херакъл/Херкулес), а "гърците" са видоизменили думата герой на херос (Херакъл/Херкулес) и други!
БЪЛГАРСКИТЕ ИМЕНА НА ТРАКИЙСКИЯТ ХЕРОС
В съвременната наука историята на Аргеадската династия се разделя на три периода. Поколенията от Херакъл до Пердика I се приемат за легендарни, от Пердика до Аминта I – за протоисторически, и след Аминта I – за исторически. През управлението на Аминта I (VI век пр. Хр.) македонското царство се разширява на изток отвъд река Аксиос и поставя под властта си съседните тракийски племена. Наследникът на Аминта I – Александър I Филелин (492 – 454 г. пр. Хр.) продължава завоеванията на изток, придвижвайки се през река Стримон (дн. Струма). Синът на Александър I – Пердика II (450 – 413 г. пр. Хр.) е трябвало да се бори с братята си за престола, и след като се затвърдява на престола, обединява гръцките градове на Халкидическия полуостров във федерация, начело с град Олинт. Следващият цар Архелай I (413 – 399 г. пр. Хр.) налага твърда проелинска политика и усилва македонското царство като изгражда пътища и крепости, подобрява въоръжението на армията и прави парична реформа. След убийството на Архелай I през 399 г. пр. Хр., в страната настъпва шестгодишен период на анархия, край на който слага внукът на Пердика II – Аминта III. Независимо че управлението му е изпълнено с беззакония и интриги, той успешно възстановява единството на държавата. След смъртта на Аминта III в 370/369 г. пр. Хр., Македония е управлявана за кратко от неговите синове Александър II и Пердика III. През 359 г. пр. Хр. третият син на Аминта – Филип II, поема властта. След като възстановява реда при поредната династична смяна, той се обявява за цар и за сравнително дългото си управление успява да превърне Македония в доминираща държава в тогавашния елинистичен свят, поставяйки основите за разцвета в политическо и културно отношение на държавата, настъпил при сина му Александър III Велики (336-323 г. пр. Хр.). След смъртта на Александър III във Вавилон неговите военачалници (диадохи) разделят империята помежду си, макар да признават за царе на Македония Александър IV (син на Александър Велики) и Филип III Аридей (полубрат на Александър Велики). Te са убити от диадоха Касандър в борбата за власт – Аридей през 317 г. пр. Хр., а Александър IV през 309 г. пр. Хр., с което Аргеадската династия прекратява съществуването си.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B3%D0%B5%D0%B0%D0%B4%D0%B8
Забележителният възход на царството започва при Филип II, който успява с девиза за обща борба срещу персите да наложи своята хегемония над почти цяла Гърция, Пеония и голяма част от крайбрежна Тракия, като създава изключително силна армия, станала основа за бъдещите завоевания на сина му Александър. Александър III Велики не губи нито една битка и по време на походите си е обожествен и провъзгласен за фараон на Египет и цар на Персия. Именно той успява да превземе почти целия познат тогава свят, като освен хегемонията, която установява над Елада и Тракия, империята му се простира на три континента – от гръцките колонии в Италия до Египет и Индия. Не само писмеността, но и културата на тази империя са изцяло доминирани от древнотракийския модел с някои азиатски и египетски особености. Най-значими нейни центрове са Александрия в Египет, Пергам и Антиохия в Мала Азия и Бактрия в Средна Азия. Това е новата култура на елинизма, разцъфтяла въз основа на синтеза на богатата гръцка култура с местните традиции.
След смъртта на Александър множество от жителите на Македония се преселвали на изток, където често намирали по-благоприятни условия за живот. Така Македония не била само обезкървена от продължителната война, но и обезлюдена. Наследниците на Александър, за да избегнат разорението на страната си, почнали да заселват външо население в Стара Македония: гърци, илири, пеони, келти, малоазийски племена и най-вече траки. Така, през късната елинистическа епоха от предишното македонско население остава само това в по-важните и стари градища и крепости. Някои римски писатели твърдят, че по тяхно време, когато Рим завзел Македония в средата на ІІ в. пр. Хр., само благородничеството имало до известна степен македонско самосъзнание, докато войниците и останалото население, принадлежали към други етноси. Така с изчезването на древната македонска държава, само около 200 години след като се утвърждават на Балканите, бързо изчезват и македоните, за разлика от елините, траките и илирийските племена, които видно не се нуждаят от определена държавна подкрепа за съществуването си, което потвърждава схващането за чисто етатисткият характер на конгломерата, визиран под понятието древномакедонска народност.
Македония (на гръцки: Μακεδονία) е името на антично царство,[1] възникнало според сведенията на гръцките хронисти през 808 г. пр. Хр. и съществувало до 148 г. пр. Хр. или над 640 години.
Основното население са древните македонци. Държавата обхваща най-общо територията на днешна Егейска Македония с главен град Пела.
Названия на българите в антична Елада Йордан Табов
Най-напред да разгледаме любопитния въпрос: срещат ли се думите "българ(ин)" и "българ(и)" в "античната" литература на "гръцки" език? Този въпрос трябва да бъде уточнен, защото в "гръцкия" език няма букви, съответстващи на българските "Б" и "Ъ". Във "византийските" ръкописи българите са записвани "вулгари"; обаче тази форма на името отразява римо-латинското влияние. За "гръцкия" език е характерно означаването на "Б" с "МП" или "П". Освен това, вместо звука "Ъ" античните елини може би са писали не "У", а друга гласна буква, най-вероятно "Е" или "И". И така, среща ли се в античната литература название на народ, което прилича на една от думите пулгари, пелгари, пилгари? Сега отговорът може да бъде намерен лесно: това са пеласгите (пиласги, пеларги ). Коренното население на южната и югоизточната части на Балканския полуостров , което древните гърци са заварили при колонизацията на територията на "антична Елада". Обаче как окончанието "гар" в думата "пелгар" би могло да премине в "арг" и "асг"? Обикновено отговор на такива въпроси се търси в етимологични преходи и връзки между думите. В случая може да бъде посочен друг, естествен и съвсем прост "графичен" механизъм на прехода на "гар" в "арг" и "асг". Той е основан на следното наблюдение: за съчетанието "гар" (в гръцкия език това е дума, която означава "защото") древните гърци са използвали различни "лигатури" и съкращения , които могат да бъдат прочетени и като "арг" или "асг". Този механизъм прави възможна хипотезата, че още от древни времена едно от названията на българите е била същата дума "българи". В подкрепа на тази хипотеза може да бъдат представени и други доводи; ще скицираме накратко три от тях. А) Ударението в думата "пеласги" ("пеларги") пада на първата сричка, както и в "българи"; Б) Колебанието около вариантите "пеласги" и "пиласги" навежда на мисълта, че Е и И заместват звук, различен от Е и И, който липсва в гръцкия език – такъв е звукът Ъ. В) Независимо от оскъдната информация за пеласгите до нас са достигнали сведения за произхода на името им: по думите на Акусилай , те са наречени пеласги на името на владетеля си Пеласг, който е бил син на Зевс. Тази легенда може да бъде сравнена с някои средновековни сведения за произхода на българите. В произведенията на ред стари автори (Йосиф Генезий, Михаил Сириец, Лъв Дякон; в латинския превод на хрониката на Теофан, направен от Анастасий Библиотекар; в един анонимен ръкопис, публикуван от Сп. Ламброс ) се твърди, че бълга-рите са получили името си от името на владетеля си Българ. Съпоставяйки легендите за пеласгите и за българи-те, виждаме, че това всъщност е една и съща легенда, в която името на народа и на владетеля му са записани и прочетени по различни начини, в единия вариант като Българ, а в другия - като Пеласг (или Пеларг). Четири тракийски и пеласгийски думи Днешната историческа наука счита, че всички пеласги и тракийци отдавна са били "елинизирани", възприели са гръцкия език и са станали част от гръцкия народ. За техните езици в науката се знае малко. Ето например две думи, за които се предполага, че са останали от пеласгите: balios, което означава "бяло" и sitos, което се превежда като "жито" . Отделяйки окончанието "s" в balios получаем balio, което се произнася почти като българското "бяло"; по всичко личи, че в записа "balios" буквата "i" е изместена – вероятно би трябвало да е "bialos". А ако опитаме да напишем "жито" с гръцки букви, ще получим записа sito(s). Към това можем да добавим, че в "тракийския" език думата "бело" е означавала "бяло" . Големият български историк от първата половина на ХХ в. Ганчо Ценов е обърнал специално внимание на един факт, отбелязан преди него от Чертков и Мюленхоф: че още през античността се споменава река "Черна" – приток на Дунав. И понеже в някои стари ръкописи същата река е наречена "Аква негра", т.е. "черна вода", Мюленхоф е направил извод, че думата "черна" е имала в тракийския език същия смисъл, който има и до ден днешен в българския. С това Мюленхоф е обосновал виждането си, че езикът на славяните е бил "недоразвит" и че затова те са заимствали много думи от "чуждите" "древни" езици. Ако се замислим, ще видим, че колкото и да е парадоксално, Мюленхоф е почти прав: българският език е поучил в наследство от древните траки и пеласги много неща. Това, което Мюленхоф е пропуснал да осъзнае, е "дребната" под-робност за произхода на българите именно от трако-пеласгите. Един от най-авторитетните познавачи на антична Гърия Дж. Пинсент привежда името на тракийската (по-късно и фригийска) богиня на плодородието "майка земя" в следните почи еднакви варианти: Zemelo и Semele . Те малко се различават от познатата ни дума "земля". Нещо повече, окончанието "О" в формата Zemelo много добре отговаря на "звателния падеж" в българския език. Молейки се на богинята Земя, българите биха я наричали "Земльо". Сега да съберем заедно разгледаните четири думи. Излиза, че през античността населението на източната и южната части на Балканите е наричало черното, бялото, житото и земята практически със същите думи, с които българите ги наричат и днес. Има и доста други подобни примери : "риза" , "кисти" , (т.е. "чисти"), "стара" и т.н. Очевидно е, че ако "античните българи" са коренно население на източните и южните части на Балканите, то вероятно още от заселването на гърците на техните земи в гръцкия език са влезли немалко български думи. Кои именно? Да се отговори на този въпрос не е лесно. Причината е преди всичко в това, че практически целият "речник" на античните гръцки произведения се приема априори за гръцки. И ако някоя "антична" дума се среща и в българския език, то автоматично се счита за заимствана от гръцки, а не обратно, само защото "е добре известно", че българите са влезли в контакт с гърците вече след античността. Обаче ако "балканският" произход на българите е факт, то последното разсъждение не е вярно. В тази ситуация става ясно, че заедно с проблема за произхода на българите е необходимо да бъдат преразгледани връзките и взаимоотношенията между българския и гръцкия езици. След такова преразглеждане може да се окаже, че думите, останали от пеласгите (а значи от античните българи) в гръцкия и българския езици, са доста повече от онези, които намираме в днешните монографии. Етимология и пряк смисъл Имената на историческите личности често служат като признак за определяне на тяхната етническа принадлежност или поне за хипотеза за възможната такава етническа принадлежност. Нещо повече, понякога към имената прилагат "етимологични" съображения, които дават възможност по определен начин малко да се "поправи" срещнато в стар документ име и така да му се даде смисъл в този или онзи език. В зависимост от ре-зултата такава процедура също "създава" нови хипотези. Някой може да се заблуди и да си помисли, че и приложеният по-горе към имената на членовете на семейството на Приам подход е именно такъв. Всъщност това не е така. Имената не бяха подлагани на никакви фонетични изменения, не бяха използвани и етимологични съображения. От гледна точка на българския език тези имена имат пряк смисъл. Разбира се, възможни са случайни съвпадения. Но седем имена в едно семейство е много, и ако някой иска да твърди, че тяхното "разбиране" в българския език е случайно, той трябва да обоснове това с достатъчно сериозни аргументи. Ще завършим наблюденията си върху имената в семейството на Приам с още един - последен – пример. В него вече ще си позволим едно малко изменение. В "Библиотеката" на Аполодор са приведени имената и на дъщерите на Приам и сред тях има едно, което привлича внимание, понеже започва с "мед": Медесикаста . Тази дума е дълга, и ако в нея може да се намери достатъчно ясен и подходящ смисъл, то "случайността" е малко вероятна. И така, името Медесикаста може да бъде записано с кирилица още и във формата Медешикашта. Сега да го разгледаме като дума, съставена от четири части: Мед-еш-и-кашта. "Мед еш" и "кашта-къща" вече се разбират добре. "Медесикаста" – "мед еш у къща"! Наистина в легендите за Троянската война има много поезия.... "За няколко антични названия" - Йордан Табов (София) Пролетни дискусии - 11 май 2014, София, ИЕФЕМ-БАН
https://www.youtube.com/watch?v=9gFr0hKCZYo&t=1s
https://www.youtube.com/watch?v=9gFr0hKCZYo&t=1s
Паркът с водопадите в град Едеса (Воден) , Гърция
И Раковски и Табов посочват, че поради липсата на буква „Б“ в гръцкия се ползва „П“ или когато видите да се изписва 
МП трябва да се чете като Б.
Самата древномакедонска столица Пела/Бела е основана от траките ботиеи [Strab.VII.fr. 20]. *Докато простолюдието пази своя бит и език, македонската аристокрация бива повлияна от от гърците. По времето на Александър III процесът на елинизация на благородниците вече е напреднал. Квинт Курций Руф разказва за Филота, който наричал селяните фригийци [т.е. траки] и т.н. и със своите сънародници говорел с преводач. Това разделение, а и отричане от родното се оказва пагубно за старата македонска държава, защото народът не поддържа искрено своите владетели. *Освен процесът на елинизация на аристокрацията има и друг важен фактор играещ роля за упадъка на макенодската народност. В следствие на римо-македонските войни, които са кръвопролитни, четири на брой и са в периода 215 – 148 г. пр. Христа, Македонското Царство губи не само територии, но и голяма част от жителите си.Тит Ливий разказва как македонският цар Филип V докарва в страната си огромен брой траки, понеже населението на Македония е оредяло [Liv.39.24]. *След победата на Емилий Павел над македонската войска, жителите на 72 града са продадени в робство [Plin.H.N, IV.39]. Това означава, че в страната е останало почти само селското население, което е от тракийски произход - представено предимно от мизи и пеони. Гърчеещата се благородническа прослойка е депортирана извън държавата. *Селското население на Македония говори същият език както и това на Тракия. След освобождаването на страната ни от княз Аспарух, населението на Македония става част от Българското Княжество. Знаем за това от работата на споменавания от Ценов Равенски Космограф: “Inter Thraciam vel Macedoniam et Mysiam Inferiorem modo Bulgari habitant.” – В Тракия, а също Македония и Долна Мизия само българи живеят. *След този период, дълго време няма сериозна промяна на населението на страната. В периода XI-XIII в Македония се заселват гръкоговорящи. В периода XIV - XIX се заселват доста евреи, турци, арумъни, но основното население е представено от древните балканци, носещи името българи. Ето защо езикът на жителите на Македония се явява просто един български диалект. Прочее, името на митичния владетел на Древна Македония Гаван е обясено от професионалисти с помощта на стблг. говети – говея, почитам, т.е. Гаван означава почитан, радващ се на почит. Друго име на древен владетел е Каран, а Каран е прозвище на княз Крум. Балиос - името на коня на Ахил се обяснява с пеласг. балиос-бял.
https://bg.wikipedia.org/wiki
МП трябва да се чете като Б.Самата древномакедонска столица Пела/Бела е основана от траките ботиеи [Strab.VII.fr. 20]. *Докато простолюдието пази своя бит и език, македонската аристокрация бива повлияна от от гърците. По времето на Александър III процесът на елинизация на благородниците вече е напреднал. Квинт Курций Руф разказва за Филота, който наричал селяните фригийци [т.е. траки] и т.н. и със своите сънародници говорел с преводач. Това разделение, а и отричане от родното се оказва пагубно за старата македонска държава, защото народът не поддържа искрено своите владетели. *Освен процесът на елинизация на аристокрацията има и друг важен фактор играещ роля за упадъка на макенодската народност. В следствие на римо-македонските войни, които са кръвопролитни, четири на брой и са в периода 215 – 148 г. пр. Христа, Македонското Царство губи не само територии, но и голяма част от жителите си.Тит Ливий разказва как македонският цар Филип V докарва в страната си огромен брой траки, понеже населението на Македония е оредяло [Liv.39.24]. *След победата на Емилий Павел над македонската войска, жителите на 72 града са продадени в робство [Plin.H.N, IV.39]. Това означава, че в страната е останало почти само селското население, което е от тракийски произход - представено предимно от мизи и пеони. Гърчеещата се благородническа прослойка е депортирана извън държавата. *Селското население на Македония говори същият език както и това на Тракия. След освобождаването на страната ни от княз Аспарух, населението на Македония става част от Българското Княжество. Знаем за това от работата на споменавания от Ценов Равенски Космограф: “Inter Thraciam vel Macedoniam et Mysiam Inferiorem modo Bulgari habitant.” – В Тракия, а също Македония и Долна Мизия само българи живеят. *След този период, дълго време няма сериозна промяна на населението на страната. В периода XI-XIII в Македония се заселват гръкоговорящи. В периода XIV - XIX се заселват доста евреи, турци, арумъни, но основното население е представено от древните балканци, носещи името българи. Ето защо езикът на жителите на Македония се явява просто един български диалект. Прочее, името на митичния владетел на Древна Македония Гаван е обясено от професионалисти с помощта на стблг. говети – говея, почитам, т.е. Гаван означава почитан, радващ се на почит. Друго име на древен владетел е Каран, а Каран е прозвище на княз Крум. Балиос - името на коня на Ахил се обяснява с пеласг. балиос-бял.
Карта на Македония по времето на Филип II в 336 г. пр. Хр. | |
| Континент | Европа |
|---|---|
| Столица | Еге (808 – 399 г. пр. Хр.), Пела (399 – 167 г. пр. Хр.) |
| Официален език | |
| Религия | Религия в Древна Гърция |
| Форма на управление | монархия |
| базилевс (цар) | |
Съгласно разказа на Херодот в Македония обитавали траките бриги (Hdt. VI, 45), които разбили персийската войска, предвождана от Мардоний, в похода и срещу Елада през 492 г.пр.Хр. Той казва, че навремето бригите живеели в Европа заедно с македоните, като именно те - бригите, след като преминали в Мала Азия, се нарекли фриги (Hdt. VII, 73). Ако вярваме на Бащата на историята би трябвало да се съгласим, че именно траките бриги/фриги са едни от дълбоките корени, от които се развива по-късно държавата на македоните. В подкрепа на историка Херодот е и езиковедското обяснение на названието ìáêåäüíåò. Името е образувано аналогично на севернобалканските тракийски форми от типа ìõãäüíåò с отделяне на елемента -äïí, -äùí, което отговаря на фригийското –ãäáí. Като се сравнят тези елементи със старогръцкото -÷è™í със значение земя, може да се допусне, и от езиковедска гледна точка, древна палеобалканска тракийска връзка на етносното име на македоните. Ìáêåäüíåò и Ìõãäüíåò са тракийски езикови форми, но ìáêåäíïò, е елинска и е със значение висок, едър. Приема се, че като не знаели местното значение на името ìáêåäüíåò древните елини го оприличили със своята дума ìáêåäíïò, която отговаряла на високия планински характер на земите в северната част на Ематия (Boisaque 1950, 602). Произходът на македоните се свързва с обяснения за техния език (Бешевлиевъ 1932, 15-32; Проева 1997, 86-103)
Запазените остатъци от езика на македоните са изключително малко. Те се отнасят към един сравнително късен период от историята на страната и в развитието на езика. През този период езикът на македоните се гърцизира, особено в политическата и културната област (Real-Encyclopädie, 1905, Bd. 5, col. 2481). Безспорно е, обаче, че македонският език, ако е съществувал самостоятелен такъв!, ще да е бил индоевропейски език тъй като се причислява към групата на палеобалканските езици, най-голямо пространство измежду които заемат тракийските диалекти, говорени в Югоизточна Европа и Северозападна/Западна Мала Азия (Порожанов 1998, 44-50).
Едното становище приема, въз основа на гръцките елементи в езика, че това е етнос, говорил на северногръцки диалект (Hammond, 1972). Най-сериозният аргумент в него са имената на македонските царе. Но ако се отчете реалният процес на елинизация на аристократичния елит този довод става не особено съществен. Подобно, макар и в по-слаба степен, е положението и в Одриските управляващи среди на траките одриси в Тракия. Другото становище приема, че македоните са говорели негръцки език. Основанията на тази теза са в някои сведения на антични автори, които казват, че Александър ІІІ Велики говорил на своите войници не на гръцки, а на македонски (Plut. Vit.Parall., Alex. 51) и че македонските войни поздравявали един от своите пълководци на македонски език (Plut. Vit.Parall., Eum. 14, 5). Третото становище се опитва да обедини горните две. Според него (Гиндин 1987) произходът на древния македонски език трябва да се търси в някакъв много архаичен протогръцки диалект, който до такава степен се обособил, че се явявал оригинален език от централнобалканската зона, достатъчно разграничен от другите древни езици на Балканския полуостров, включително и от гръцкия.
Изключителният владетел Филип ІІ (359-336 г.пр.Хр.) провежда управленски, военни, финансови и други реформи, с които засилва централизацията в държавата и постенно я превръща в първостепенна балканска сила. Той продължава усилията на предшествениците си, насочени в югоизточна посока. Особено важно е завладяването на Пангейските рудници, в следствие на което след местните траки и елините колонисти, той става техен владетел. Така Филип ІІ започва да получава по 1 000 таланта приход на година – огромна за времето си сума. След това той се заема със завоюването на стратегическия Халкидически полуостров и до 348 г.пр.Хр. полуостровът става македонска земя. Окончателната победа на Филип ІІ над най-силното доскоро в Европейския Югоизток Одриско царство, което след Котис І (383/382-360/359 г.пр.Хр.) се разделя на три отделни царства, е извоювана през 40-те години на ІV в.пр.Хр. след редица успешни военни операции. В 338 г.пр.Хр. след битката при Херонея, където македонската армия побеждава обединените военни сили на Елада, Филип ІІ подчинява на влиянието на Македония цяла Гърция. Александър ІІІ Велики (336-323 г.пр.Хр.) стъпвайки здраво на стореното и довършвайки започнатото от баща му обединение на етносни монархически (т.е. тракийски) държави и полисни (т.е. елински) държави от Балканския полуостров, решава да го приложи и спрямо етносната монархическа държава – империята Персия - като предприема своите походи на Изток. Именно по този начин по това време се полага началото на един мощен обединителен синтез между културните ценности и достижения на елинския полис и тези на “източния” тип монархия, синтез наследен от мащабните процеси със същия характер най-ярко проявени тук в Югоизточна Европа при одриския цар Котис І и македонския цар Филип ІІ. В крайна сметка, Македонската държава със своите завоевания на Изток се явява разпространител не само и толкова на гръцка, а на нов синтезен тип градска култура в Близкия Изток, където македонската - заедно с местната аристокрация формира управленския и културен елит в образувалите се, след разпадането на империята на Александър ІІІ Велики, нови държави. С това се полага началото на нов период от Античността, погрешно или не, но наречен не македонизъм, а елинизъм – очевидно заради разпространението на гръцкия език като световен в рамките на тогавашния античен свят - от Балканите и Египет на запад до р. Инд на изток. Период, който ще приключи към края на І в.пр.Хр. с успешното завладяване на същия този свят от оръжието и дипломацията на Римската държава. Включването на огромни територии в една държава от Балканите и Египет до Двуречието е временен изход от обществената криза на античния свят. Много скоро след това Македония, както и Тракия и Елада – тук в Югоизточна Европа, се оказват в периферията на могъщите държавни и културни центрове в Мала и Западна Азия и Египет. В Европа, обаче, на Италийския полуостров, израства нова средиземноморска и бъдеща световна сила – Римската държава. В три войни, наречени македонски, от края на ІІІ в.пр.Хр. до битката при Пидна в 168 г.пр.Хр. Македония загубва своята независимост и бива подчинена от Рим. В 148 г.пр.Хр. Македония е обявена за Римска провинция, която обхваща долината на р. Аксиос/Вардар, Халкидическия полуостров, долината на Средна и Долна Струма, Тесалия и отчасти Епир. Със създаването на новата римска провинция Тракия през 45 г. Македония е превърната в сенатска провинция с главен град Тесалоника/Солун
Как е звучала речта на древните македони? За нас е разбираема
Йоан Цеца също свързва мирмидоните с българите [GIBI, X.1980, c.104]. *За пеоните, Йоан Цеца и Йоан Зонара изказват твърдение, че в ново време се наричат българи: “Παίονες δὲ οἱ Βούλγαροι” [Д. Ангелов, с.373-375]. *И друг древен народ явяващ се важен етнически елемент на древното македонско население, е свързан по-късно с българите. Това са мизите. Херодот съобщава, че още преди Троянската война мизите (наречени по-късно българи бел.авт.) покорили всички траки, а походът им стигнал чак до река Пеней [Her.VII.20]. *Михаил Аталиат и др. наричат българите както мизи, така също пеони, мирмидони [Ангелов, с.373-375]. *Представените тук исторически извори показват, че всички основни групи съставяли старото македонско население се явяват и основни групи на населението на земите на Тракия, наречена по-късно България. Това прочее е доказано от генетично проучване от 2012 г.: Македонците имали ДНК като на българите, вестник СЕГА, Брой 4298 (18) 23 Януари 2012 http://old.segabg.com/article.php?id=... *Аристокрацията на стара Македония е представена от пеласги, докато простолюдието се състои от траки и то не само мизи и пеони, но също бриги, перхеби, пиери, бисалти, мигдони, одоманти, крестони, едони, ботиеи. Самата древномакедонска столица Пела е основана от траките ботиеи [Strab.VII.fr. 20]. *Докато простолюдието пази своя бит и език, македонската аристокрация бива повлияна от от гърците. В следствие на римо-македонските войни, които са кръвопролитни, четири на брой и са в периода 215 – 148 г. пр. Христа, Македонското Царство губи не само територии, но и голяма част от жителите си.Тит Ливий разказва как македонският цар Филип V докарва в страната си огромен брой траки, понеже населението на Македония е оредяло [Liv.39.24]. *След победата на Емилий Павел над македонската войска, жителите на 72 града са продадени в робство [Plin.H.N, IV.39]. Това означава, че в страната е останало почти само селското население, което е от тракийски произход - представено предимно от мизи и пеони. *Селското население на Македония говори същият език както и това на Тракия. След освобождаването на страната ни от княз Аспарух, населението на Македония става част от Българското Княжество. Знаем за това от работата на споменавания от Ценов Равенски Космограф: “Inter Thraciam vel Macedoniam et Mysiam Inferiorem modo Bulgari habitant.” – В Тракия, а също Македония и Долна Мизия само българи живеят. *След този период, дълго време няма сериозна промяна на населението на страната.
Преброяване на населението в Р. Македония (2002 г.)
Според това преброяване 64% от населението на републиката са македонци, но 68% са посочили майчин език македонски. Изниква въпроса на какво се дължат тези разминавания? Истината, че в община Струга албанците са само 16 000 повече от бълга рите, но тия албанци в не малката си част не са истински албанци, а торбеши (вид българи мюсюлмани) записали се поради различни причини албанци. Такива има в селата Лабунища, Октиси, Велеща и др. В Кичевско положението е горе-долу същото. Там реалния брой на българското население е 69%, но има също много българи мюсюлмани, които са посочили албанска или турска националност. Голяма част от сърбите в Македо- ния са всъщност сърбомани българи или хора от смесени бракове. В Северна Македония има над 15 000 сърбомани, които даже не знаят сръбски, но се пишат за сърби.
Български езикови и исторически пластове в Косово
Емил Спанчев
„Цяла днешна Сърбия лежи върху българска земя, по-точно върху прабългарска от V век насам. До днес там са оцелели много прабългарски памирски имена. Ето някои за пример: Срем, р. Колубара, Крагуевац (в сърцето на Шумадия - от древнобългарското "крагуй" - сокол), свърлиг - врабче, бурел - шуплив варовик, чигота, жупана, Пирот (по ст.н.с. Петър Добрев). Тук са и шестте български нахии, борили се с оръжие при създаването на сръбското княжество заради обещаната им автономия и измамени от сърбите, както и заграбената земя около Българска Морава. Нахиите са: Княжевец, Алексенец, Парачин, Неготин и Зайчар и по-късно Западните покрайнини. Това не се знае поради славянския нихилизъм, насаждан от чуждите централи у нас. Точно във връзкa с безкритичното слaвянофилство бяхa и тревожните съобщения зa товa, колко опaсни сa остaтъците от рaкетa, пaднaлa около Трън, и пaнически известия от Вaрнa зa неподготвени скривaлищa. Това бяха жълтите медии на централите, всяващи умишлено суматоха. А ето фактите за Косово главно по "Научна експедиция в Македония и <!--[if !vml]-->
Български езикови и исторически пластове в Косово
Емил Спанчев
„Цяла днешна Сърбия лежи върху българска земя, по-точно върху прабългарска от V век насам. До днес там са оцелели много прабългарски памирски имена. Ето някои за пример: Срем, р. Колубара, Крагуевац (в сърцето на Шумадия - от древнобългарското "крагуй" - сокол), свърлиг - врабче, бурел - шуплив варовик, чигота, жупана, Пирот (по ст.н.с. Петър Добрев). Тук са и шестте български нахии, борили се с оръжие при създаването на сръбското княжество заради обещаната им автономия и измамени от сърбите, както и заграбената земя около Българска Морава. Нахиите са: Княжевец, Алексенец, Парачин, Неготин и Зайчар и по-късно Западните покрайнини. Това не се знае поради славянския нихилизъм, насаждан от чуждите централи у нас. Точно във връзкa с безкритичното слaвянофилство бяхa и тревожните съобщения зa товa, колко опaсни сa остaтъците от рaкетa, пaднaлa около Трън, и пaнически известия от Вaрнa зa неподготвени скривaлищa. Това бяха жълтите медии на централите, всяващи умишлено суматоха. А ето фактите за Косово главно по "Научна експедиция в Македония и <!--[if !vml]-->
Поморавието 1916 г.": "Там има старобългарска основa" - проф. Михаил Арнаудов; "Българите от Призрен вдигат въстание срещу Византия през 1073 г." - проф. Йордан Иванов. Добросъвестният сръбски разузнавач Стефан Веркович пише: "Населението на Призрен не е от сръбско, а е от българско и куцовлашко произхождение" ("Топографическо-етнографический очерк Македонии - С.Петербур, 1889 г.). Веркович изобщо не споменава за сърби и албанци.
Руският историк Селищев и българските професори – историци Златарски, Ст. Младенов, Йордан Иванов, Михаил Арнаудов са писали за българските села в Призренска Гора между Коритник и Рудока, на запад от Шар, в басейна нa Люма, а сега останали по течението нa Мликa и Плава. В миналото те са били осемдесет селa, a днескa исзледовaтелят им Ем. Милaнов посочва около четиридесет. Български са селата от Средеската и Сириничката жупа, на север от Шар, по течението на Призренска Бистрица и Лепенец (В.Кънчов, Арнаудов, Селищев). Професор М. Арнаудов твърди, че в Цълигражда, Тополяне, Дворане, Йоловце, Мущише, Новане, Лютогла, Кориша, на север от Призрен и Коджа Балкан към Църнолева планина и самия Призрен говорят така: "съге" вместо сръбското "сад", "съз ножче" вм. "са ножем", "пояс" вм. "пас"". В Цълигражда на три часа североизточно от Призрен говорят: "Ке идем у град" (без сръбските падежи), "работам", "дзвезда", дзвоню", вм. сръбските "звезда", "звон". Съгласната "дз" е прабългарска и е имала самостоятелен знак "с" в прабългарската азбука. Българите от Призренска Гора - гораните, казват: "Кучево е млого злово, да не укaса детево"; "Кобилите млого хубaви се"; "децaтa", "кобилавa", "годинавa", "вечерявa", "пушкеве", "кундрите" и т.н. Яневските кaтолици говорят чисто бългaрско нaречие (Иширков, Златарски). За с. Грачаница, на 15 км от Прищина - знаменитата зaдужбина на сръбския крал СтеФан Милутин, - проф. Злaтарски пише: "Аз се съмнявам, че това население има твърдо сръбско национaлно съзнание, още повече, че езикът му не е чисто сръбски." За косовските сърби, писано в сръбските статистики, Ст. Димитров пише: "Те говорят един език, по-близък, по-понятен нам... те по-скоро се приближават до македонските българи."
А гилянските "сърби", които са почти половината от населението на Прищински окръг, казват за себе си: "Ние не сме сърби. Сърбите от Стара Сърбия дойдоха тука 1912 г. и ни казаха, че сме сърби,... ние искаме да бъдем българи, каквито сме били от старо време" (Ст. Димитров).
Тези дни при Блаце на македоно-косовската граница екип на "Нова Телевизия" – репортер Вaня Манолова, оператор Радослав Гиновски разговяря с албанец, който говори на хубaво мaкедонско нaречие, без сърбизми. В тaкивa ребуси хорaтa със сетивa и с усет към процесите нa aлбaнизaция могaт дa открият бългaрите от Косово за които говорим. " (в-к „Македония”- брой 17, 28 април 1999 г.).
Погърчването на българите в Лъгадинско. Спомени от Македония
от Н. Сурин
“През летото на 1906 г. бех специално натоварен да наблюдавам постройката на караколите в лагадинската кааза, та обикалях приблизително два пъти месечно целия тоя район по маршрут: Лагодина — Клисали — Загливери — Пазаркия — Ставрос — Враста — Яспровалта — Маврово — Сухо — Негован — Гювезне — Лагодина. В Клисали, малко селце около 15 километра от Лагодина, между езерата Лагодина и Бешик, караколът се градеше върху един хълм покрай селото. Когато дойдох тук за пръв път, спрех се до постройката за да прегледам извършените работи и да дам своите указания. Научили за пристигането ми, свещеникът, кметът и неколко селяни дойдоха да ме поздравят с „добре дошел” и да ме поканят на една малка закуска.
Руският историк Селищев и българските професори – историци Златарски, Ст. Младенов, Йордан Иванов, Михаил Арнаудов са писали за българските села в Призренска Гора между Коритник и Рудока, на запад от Шар, в басейна нa Люма, а сега останали по течението нa Мликa и Плава. В миналото те са били осемдесет селa, a днескa исзледовaтелят им Ем. Милaнов посочва около четиридесет. Български са селата от Средеската и Сириничката жупа, на север от Шар, по течението на Призренска Бистрица и Лепенец (В.Кънчов, Арнаудов, Селищев). Професор М. Арнаудов твърди, че в Цълигражда, Тополяне, Дворане, Йоловце, Мущише, Новане, Лютогла, Кориша, на север от Призрен и Коджа Балкан към Църнолева планина и самия Призрен говорят така: "съге" вместо сръбското "сад", "съз ножче" вм. "са ножем", "пояс" вм. "пас"". В Цълигражда на три часа североизточно от Призрен говорят: "Ке идем у град" (без сръбските падежи), "работам", "дзвезда", дзвоню", вм. сръбските "звезда", "звон". Съгласната "дз" е прабългарска и е имала самостоятелен знак "с" в прабългарската азбука. Българите от Призренска Гора - гораните, казват: "Кучево е млого злово, да не укaса детево"; "Кобилите млого хубaви се"; "децaтa", "кобилавa", "годинавa", "вечерявa", "пушкеве", "кундрите" и т.н. Яневските кaтолици говорят чисто бългaрско нaречие (Иширков, Златарски). За с. Грачаница, на 15 км от Прищина - знаменитата зaдужбина на сръбския крал СтеФан Милутин, - проф. Злaтарски пише: "Аз се съмнявам, че това население има твърдо сръбско национaлно съзнание, още повече, че езикът му не е чисто сръбски." За косовските сърби, писано в сръбските статистики, Ст. Димитров пише: "Те говорят един език, по-близък, по-понятен нам... те по-скоро се приближават до македонските българи."
А гилянските "сърби", които са почти половината от населението на Прищински окръг, казват за себе си: "Ние не сме сърби. Сърбите от Стара Сърбия дойдоха тука 1912 г. и ни казаха, че сме сърби,... ние искаме да бъдем българи, каквито сме били от старо време" (Ст. Димитров).
Тези дни при Блаце на македоно-косовската граница екип на "Нова Телевизия" – репортер Вaня Манолова, оператор Радослав Гиновски разговяря с албанец, който говори на хубaво мaкедонско нaречие, без сърбизми. В тaкивa ребуси хорaтa със сетивa и с усет към процесите нa aлбaнизaция могaт дa открият бългaрите от Косово за които говорим. " (в-к „Македония”- брой 17, 28 април 1999 г.).
Погърчването на българите в Лъгадинско. Спомени от Македония
от Н. Сурин
“През летото на 1906 г. бех специално натоварен да наблюдавам постройката на караколите в лагадинската кааза, та обикалях приблизително два пъти месечно целия тоя район по маршрут: Лагодина — Клисали — Загливери — Пазаркия — Ставрос — Враста — Яспровалта — Маврово — Сухо — Негован — Гювезне — Лагодина. В Клисали, малко селце около 15 километра от Лагодина, между езерата Лагодина и Бешик, караколът се градеше върху един хълм покрай селото. Когато дойдох тук за пръв път, спрех се до постройката за да прегледам извършените работи и да дам своите указания. Научили за пристигането ми, свещеникът, кметът и неколко селяни дойдоха да ме поздравят с „добре дошел” и да ме поканят на една малка закуска.
На моето приветствие с „добър ден” те отговориха с „калимера” и прибавиха: „Дек ксевромен вулгарика” (не говорим български). Яз долових нещо папагалско в изговарянето на тия думи (имах и сведения, че това село е българско, въпръки своето гръцко име), но без да показвам някакво съмнение в истинското елинско произхождение на тия хора, говорих с тех на турски, разпитвах ги за техния живот и закусих малко, качих се на коня и си продължих пътя. Но при следната си обиколка аз дойдох пак в това село привечер и след прегледа на постройката казах, че бих закъснел вече да продължа пътя си и заповедах на кмета да ми намери къща за нощуване. Той веднага доведе един от по-богатите селяни, у когото требваше да се настаня. Тоя селянин също не разбираше „вулгарика” и ние по пътя за дома приказвахме на турски. Като влязох в двора, чух, че намиращите се там жени и деца говорят български. Яз се сбърнах към домакина и му казах на турски:
— Чудно ми е, че целото ти семейство говори български, а ти не си научил и до сега тоя език.
— Аман, господине, отговори ми той, като сложи ръцете на гърдите си, българи сме и на гръцки до сега сме научили само „калимера”, „каланюкта”, ,адио” и „ден ксевромен вулгарика”, но имаме страх от андарти та казваме, че сме гърци. Яз разбирах вече такива работи и от други места на Македония, никак не бех раздразнен спрямо тия нещастни, тероризирани хора и спокойно преминах на български в разговора със своя домакин. След неколко минути, когато седяхме до огнището, пиехме кафе и приказвахме за техните селски работи, в стаята влезоха попът, кметът и няколко души селяни. Като чу българската реч и разбра, че маската е вече свалена, попът-гъркоман ме поздрави на чист български език и така продължихме разговора целата вечер. Аз отбегвах да засягам трънливи политически въпроси, разправяхме за обикновени работи от техния живот, и аз чувствувах, че за тия хора беше приятно да забравят поне за едно късо време, че са гърци, и без страх да говорят с един чужденец на своя роден език….
1. Лагадина. Населението е отдавна погърчено, говори доста добре гръцки, своя български език е запазило в семейния живот, по настроението си е гръцко, работи за гръцката кауза и крие своето българско потекло.
2. Киречкьой. Населението е доста културно, вече гръкоманско,но явно издава своя български произход, според обстоятелства се преобръща на гърци или на българи; в благоприятни условия можеше още да се запази като българско.
3. Сухо. Характерът, обичаите и езикът остават български, но под влияние на заплашвания, а от друга страна и на облаги българите тук се подчиняват на гръцката пропаганда и приемат да се погърчат.”
4. Клисали. Тероризирано българско население, което нема нищо общо с гърците, но от страх се подчинява на гръцки пропагандисти и се отказва от българщината за да запази живота си.
https://protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Rumen%20Ivanov%20-%20Varna/B7lgarite%20izv7n%20B7lgariya.htm— Чудно ми е, че целото ти семейство говори български, а ти не си научил и до сега тоя език.
— Аман, господине, отговори ми той, като сложи ръцете на гърдите си, българи сме и на гръцки до сега сме научили само „калимера”, „каланюкта”, ,адио” и „ден ксевромен вулгарика”, но имаме страх от андарти та казваме, че сме гърци. Яз разбирах вече такива работи и от други места на Македония, никак не бех раздразнен спрямо тия нещастни, тероризирани хора и спокойно преминах на български в разговора със своя домакин. След неколко минути, когато седяхме до огнището, пиехме кафе и приказвахме за техните селски работи, в стаята влезоха попът, кметът и няколко души селяни. Като чу българската реч и разбра, че маската е вече свалена, попът-гъркоман ме поздрави на чист български език и така продължихме разговора целата вечер. Аз отбегвах да засягам трънливи политически въпроси, разправяхме за обикновени работи от техния живот, и аз чувствувах, че за тия хора беше приятно да забравят поне за едно късо време, че са гърци, и без страх да говорят с един чужденец на своя роден език….
1. Лагадина. Населението е отдавна погърчено, говори доста добре гръцки, своя български език е запазило в семейния живот, по настроението си е гръцко, работи за гръцката кауза и крие своето българско потекло.
2. Киречкьой. Населението е доста културно, вече гръкоманско,но явно издава своя български произход, според обстоятелства се преобръща на гърци или на българи; в благоприятни условия можеше още да се запази като българско.
3. Сухо. Характерът, обичаите и езикът остават български, но под влияние на заплашвания, а от друга страна и на облаги българите тук се подчиняват на гръцката пропаганда и приемат да се погърчат.”
4. Клисали. Тероризирано българско население, което нема нищо общо с гърците, но от страх се подчинява на гръцки пропагандисти и се отказва от българщината за да запази живота си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар