На 9 март 1230 г. българската войска, водена от цар Иван Асен II, разбива войските на епирския деспот Теодор Комнин „някъде около едно място край Еврос [Марица], което наричат Клокотница“ (село в дн. Южна България). Теодор Комнин е пленен, заедно с цялото му семейство, а войската е освободена. В резултат на битката при Клокотница, определена от българските учени като „най-щастливата в историята ни“, територията на България отново опира до три морета, а държавата отново е водеща сила в Югоизточна Европа.
В чест на голямата победа на 9 март - Денят на Свети 40 мъченици Севастийски, цар Иван Асен II преустроява църквата „Свети Четиридесет мъченици“ във Велико Търново.
🇧🇬 Надписът върху една от колоните на храма гласи:
„ В лето 6738 [1230]..., аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основата и с живописни украси докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици, с обработка на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на войната в Романия и разбих гръцката войска, а неговият цар кир [господин] Теодор Комнин взе в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка [албанска] и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и този град владееха фръзите [латинците], но и те се покоряваха под ръката [скиптъра] на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си [съществуваха], тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито словото не се извършва. Нему слава вовеки, амин.”
🇧🇬 Надписът върху една от колоните на храма гласи:
„ В лето 6738 [1230]..., аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основата и с живописни украси докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици, с обработка на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на войната в Романия и разбих гръцката войска, а неговият цар кир [господин] Теодор Комнин взе в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка [албанска] и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и този град владееха фръзите [латинците], но и те се покоряваха под ръката [скиптъра] на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си [съществуваха], тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито словото не се извършва. Нему слава вовеки, амин.”
Често се спекулира с произхода на Мадарския конник, напоследък се прави опит да се внуши, че е образец на иранското изкуство, макар още навремето Каниц и др. да го считат за образец на тракийското изуство.
По-важното е, че векове по-рано тракийския народ фриги е имал идентични паметници. За тях пише А. Холдер, той дава и снимка на релефа с бога-конник, като смята, че това е Арес.
Дали е Арес или не, не е важно, важното е, че дългите векове преди да се появи релефа на сасанидския владетел Шапур, траките имат монументални релефи на своя бог-конник.
КОЙ СЪЗДАДЕ МАДАРСКИЯ КОННИК?
Страната ни България е изключително богата на исторически забележителности. Достойни за посещение са много места у нас. Плиска, Преслав, Силистра, Несебър, Созопол, Варна, Пловдив и София са все локации съхранили в себе си ехото на древността. Могат да се добавят още Червен, Банско, Велико Търново, Ямбол и др. селища, които са запазили паметници свидетелстващи за величието на народа ни.
Такова място е и Мадара. Не случайно предците ни са избрали този регион, за да изградят там много светилища. Атмосферата е особена, сякаш се чувства духа на началото на цивилизацията – времето когато дедите ни са били най-развития народ на Европа.
http://trekkingbg.com/cms/wp-content/uploads/2014/12/bulgaria-6437548-800-600.jpg
http://trekkingbg.com/2405/bulagria-discover-the-tresures/
Скалите на Мадара са крили дълго време един уникален паметник – фигура на конник пронизващ лъв с копието си, а зад боеца може да се види ясно неговото куче. Релефът е открит от Феликс Каниц през 1882 година. Едни от първите проучили монументалното изображение са Карел Шкорпил, Геза Фехер, Георги Баласчев и Веселин Бешевлиев.
Шкорпил датира паметника във времето на Античността и е сигурен в тракийския му произход, ето какво казва чешкия учен:
“Отъ описанията на релйефа е ясно, че произхода на Мадарския релйефъ трѣба да търсимъ въ първитѣ исторически времена като произведение на един високо културен народъ, чиито художествени паментици сѫ разпърснати в североизточната частъ на Балканския полуостровъ. Това са трако-гетитѣ е край Мадара трѣбва да се търси тяхната света земя.“ - К.Шкорпил, Byzantynoslavica IV, Praha, 1932, Мадаро-Могилското плато, с.122.
Подобно е и виждането на Богдан Филов и Георги Баласчев, които виждат в Мадарския Коник същия стил, в който е изобразяван Тракийския Херос – върховното божество на народа на Орфей.
Геза Фехер от друга страна е убеден, че се касае за творение на тюркски номади, повлияни от сасанидското изкуство.
http://prarodinata.blog.bg/photos/88147/original/Krali%20Marko/Madara/IMG_8019.JPG
За унгарския учен е без значение факта, че Мадара е важнно място за траките, в което те са изградили много светилища. Едни са посветени на бог Дионис, други на нимфите, а има и такива които принадлежат на Хероса, който е изобразяван като конник. Намерени са и негови оброчни плочки.
Фехер не се притеснява иозобщо от това, че за сасанидско изкуство можем да говорим едва през III век след Христа. Изображенията на Тракийския Конник са от по-ранен период, а както знаем от Херодот – “няма друг народ като персите, който да взаимства толкова много от други народи. ”-Her. I.135.
В миналото основното възражение за това, че Мадарския Коник не е тракийско творение, бе присъствието на стреме, а за този атрибут се смята, че е донесен в Европа едва по време на Ранното Средновековие.
Геза Фехер обаче си казва без увъртане, че стремето е било познато още на скитите, но по тяхно време (Античността) то е било правено от кожа. Скитите обитават територията на Северна България от незапомнени времена, а автори като Стефан Византийски, Дион Касий и др. смятат траки и скити за хора от един произход.
Както знаем от работите на Тукидид, съседи на скитите са гетите, които имат идентично въоръжение и екипировка – II.96. От земите на гетите е и съкровището от Галиче. На една от фалерите е изобразен конник, чиито ходила според Е.Д.Филипс почиват на кожени ремъци, т.е. касае се за примитивно стреме.
Находките от Галиче са датирани II-I век преди Христа. Това ще рече, че можем да говорим за стреме в нашите земи поне от II-I век преди Христа. Тези данни обаче са неудобни за хората отричащи древните балкански корени на българите и поради тази причина ценната информация бива премълчавана.
Друго възражение за това, че Мадарския Конник не е сътворен от местно население е твърдението, че траките нямат монументално изкуство. Това разбира се не отговаря на истината.
Неотдавна в Родопите бе намерена част от монументална статуя на лъв, която е ваяна дълги векове преди да се появи държавата на персите, а също така и дълго време преди да бъдат положени основите на Рим. За жалост на тази важна и променяща историята новина не бе дадено достатъчно внимание. Защо ли?
https://static.dir.bg/uploads/images/2012/09/13/985186/768x.jpg?_=1526926645https://m.dir.bg/dnes/obshtestvo/lav-troyanskata-voyna-11979464
Не се говори и за това, че има изображения на Тракийския Конник не само върху оброчни плочки, но съществуват дори и масивни статуи. По ирония на съдбата точно тази статуя показва Хероса пронизващ лъв – същото изображение каквото намираме и по скалите на Мадара.
http://image.nauka.bg/history/arch/NAIM/08.jpg
http://nauka.bg/a/%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%82-%D1%81-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9
http://www.kroraina.com/thracia/hb/thracian_hero2.jpg
Още по-ранни скални релефи на конник сътворени от траки има в Мала Азия (Zekeria Koy), която е дом на тракийските племена фриги и мизите наречени още българи. Релефите изобразяващи древно тракийско божество са заснети за първи път от Алфред Холдер и Густав Заре през 1885 година и са публикувани в научно списание през 1886 година.
Тези публикации са добре известни на българските учени, които даже ги споменават в свои работи. Една такава творба бе открита от Мартин Константинов, който цитирайки Георги Баласчев представи следната информация:
„Отъ всичко изложено до тукъ може да се заключи, че у старитѣ траки е сѫществувалъ религиозенъ обичай, който налагалъ на почитателитѣ на нѣкое тѣхно божество да изваятъ неговия образъ въ естествена голѣмина заедно съ атрибутитѣ му върху недостѫпни скали, ако имало такива наблизо до свѣтилището му, издигнато въ нагова честь.
Тъй че, споредъ насъ, до съ. Зекерия ще да е имало въ тракийско време свѣтилище на бога Ареса, комуто тракитѣ поднасѣли своето моление. Свѣтилища ще да е имало, безъ съмнение, и тамъ, дето се намиратъ скални релйефи на конника богъ-херой.
А тъй като свѣтилище се намѣри прѣзъ разкопкитѣ и до съ. Мадара, произходяще отъ трако-римско време, то възъ основа на всичко горѣказано, трѣбва да приемемъ, че Мадарскиятъ скаленъ релйефъ представлява поганско трако-гетско божество, подобно на ония конни божества, изваяни върху скалитѣ на Зекерия, и пр.”
http://prarodinata.blog.bg/history/2013/05/11/krali-marko-madara-trakiiskiiat-konnik-i-trakiiskite-ikoni-n.1109159
http://prarodinata.blog.bg/photos/88147/original/Krali%20Marko/Madara/IMG_8021-1.JPG
ето и снимката направена от Алфред Холдер
http://digi.ub.uni-heidelberg.de/diglitData/image/archepigrmoeu1896/1/l.jpg
Както Мадарския Конник, така също и боговете-конници от Мала Азия са обърнати надясно и са изсечени в скален релеф на известно разстояние от земната повърхност. Подобно на сведенията за стремето и за тракийските светилища край Мадара, тази информация не е известна на българския читател.
Трябва да се спомене и още нещо за монументалното изкуство на дедите ни наричани по време на Античността траки. Цитирайки Д.Денев, Александър Мошев съобщава за голям скален релеф - изображение на Хероса от долината на Русенски Лом. За жалост, този паметник е унищожен още през 1940 г.
Мошев съобщава и за нещо друго, което е неизвестно на българските читатели. Става дума за откритието на археолога Атанас Милчев по време на разкопките в Плиска. Край Южната порта, този наш учен намира релеф на Тракйския Конник и то масивен релеф, божеството е представено в почти естествен ръст. Фрагменти от друг подобен артефакт са намерени и край Източната порта на старата ни столица (BOLGAR Тайните на нашия произход с.24-25). За жалост тези изключително важни сведения не се споменават от тези, които твърдят, че траките не познават монументалното изкуство.
Тези хора пренебрегват и други ценни данни. В земите на фригите и мизите наречени още българи е град Модра, чието име е сродно на Мадара. Модра е споменат от Страбон преди около две хиляди години, но петстотин години по-рано названието на селището е документирано върху древнофригийски надпис М 04 – VI век преди Христа.
Както Мадара, така и Модра могат да се обяснят с българската дума модър, модар – светъл, ясен, ведър, сродна е и диалектната модрия-господ. Значението на Мадара и Модра е светло, свещено, божие място. Логика в тълкуването има защото и на двете локации има светилища и олтари на тракийски божества.
Тези данни позволяват да се заключи, че Мадарския Конник не е създаван нито от туранци, нито от иранци, а от потомци на най-древния цивилизован народ – траките, чиито пълноправни наследници сме ние българите. Това е причината в продължение на хиляда и сто години да бъде правено отъждествяване на българи с мизи – най-големия и най-ранно споменатия тракийски народ.
Кога точно е изваян релефа е трудно да се каже. Надписите не са гаранция, че това е станало едва по времето на княз Тервел, но дори забележитеният паметник да е от това време, неговата поява само показва продължението на една дълга традиция – култа към Хероса, който се почита днес като Свети Георги.
Цитирайки Ростовцев, Мартин Константинов акцентува на това, че „тракийският бог-ловец и бог-конник и досега се почита в българските, румънските и сръбските села под името св. Георги и, че „в християнските църкви може да се наблюдава как образът на великия безимен бог, за когото притежаваме безброй оброчни паметници от римско време, на ловеца и боеца върху своя тракийски кон се почита от селяните като великия християнски „Херос“ св. Георги.
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/98/Lukovit-treasure1.jpg
Съкровище от Луковит -IV век преди Христа
Споменато е и мнението на Георги Кацаров, който говори за съвпадането на стари и нови култови места, което се обосновава приемственост на култа. Няма съмнение, че Св. Георги е просто едно продължение на почитта към Тракийския Конник. Не случайно в повечето области на страната ни Гергьовден е считан за най-големия празник.
Етнологът Евгений Теодоров разказва, че българите мохамедани от Смолян почитат Гергьовден като байрама, а българите мохамедани от Гоцеделчевско дори тачат древният празник повече от байрама. Този удивителен феномен може да се обясни само като влияние на една хилядолетна традиция, която е запечатана в генетичната памет.
Евгений Тодоров отбелязва нещо важно в своите работи, а именно това, че при нас българите се живее един необикновено силен култ към предците. Тази особеност нашият учен свързва със старите вярвания на траките и цитира А.Дюмон, който още през XIX век стига до заключението, че Тракийския Херос представлява хероизиране на мъртвите и култ към обожествените деди.
Несъмнено Дюмон има право, Херосът е идеалният мъж – силен, храбър, способен да води. Херосът пази своя народ и се грижи ревниво за него. Херосът е пример, който трябва да се следва, а неговата памет да се тачи. Той е връзката на обикновените хора с божественото, той е мостът, по-който всеки достоен човек трябва да премине.
В миналото дедите ни са знаели колко важно е за обществото им да присъстват индивиди като Хероса. На такива изключителни хора се е давал статут на божество. Не случайно тракийските царе Рез и Ситалк са обезсмъртени в предания и песни. Тези хора са известни със своето благородство, сила, мъжественост и мъдрост.
За траките обожествения Херос не е нещо абстрактно и недостижимо, не е нещо, от което те се боят, а дори напротив Херосът е част от тях. Той е един от тях, но притежаващ особени качества, които са го направили уникален. Както Христос казва – Аз съм пътят истината и живота, така Хероса е отправял послание – Следвай ме, бъди силен, бъди мъдър, бъди добър, бъди честен, обичай народа си!
Почитайки мъжествеността, силата и духовната чистота, дедите ни са давали пример за идните поколения. Качествата на Тракийския Конник е трябвало да бъдат и качества на държавника.
Когато владетелят не е имал сила и мъдрост той е бил прогонван и друг, по-достоен е сядал на мястото му. Народът е бил буден, не е търпял слаби и порочни управници. По този начин е постигнато благоденствието в миналото. Държавата е била единна, изградена от здраво свързани едно с друго човешки звена. Хората са се обичали и уважавали, било ги е грижа за роднините си, не са се отдавали на апатия и малодушие.
Това е разковничето за по-добро бъдеще. Силна държава се гради от силни хора. Слабите са осъдени да служат на тези, които хитро умеят да се възползват от объркването на масите. Мошениците не се нито свръхсилни, нито извънредно умни. Крепи ги само подкрепата един към друг. Не случайно е възникнала поговорката Гарван гарвану око не вади.
Мошениците ги крепи и това, че двадест и четири часа на ден те следят интересите им да не бъдат накърнени. Какво пречи на нас също непрестанно, упорито и решително да остояваме интересите си? Вместо потънали в летаргия да проклинаме съдбата и да чакаме неволята да ни помогне, можем най-сетне да запретнем ръкави и да си потърсим своето. Както са казали древните – Съдбата преследва страхливите и помага на смелите.
https://sparotok.blogspot.com/2015/09/blog-post_22.html
.jpg)
То доказа по безспорен начин, че българите са народ с европейска генетична структура, а тюркските гени са едва 1,5%.
40% от днешните българи принадлежат към хаплогрупите E-V13 и I-M423, които най-вероятно са възникнали в нашата Прародина на Балканите и оттук са били разпространени в цяла Европа от нашите предци при тяхната демографска експанзия след овладяването на земеделието. Също така за българите са характерни автохтонни, почти ендемични, редки и уникални генни комбинации.
Генетично българите са по-близо до италианците, северните гърци и дори унгарците, отколкото до останалите славяни.
При предишното голямо генетично изследване директорът на Националната генетична лаборатория проф. Иво Кременски заяви в материал в сп. "Гео": "Независимо дали им се харесва на някои хора, оказа се, че имаме изключително малко славянско влияние в нашия народ - ние стоим много далеч от основните славянски народи". Според изследването ние не сме близки родственици със славяните, а имаме само натрупан славянски прием в по-късен период.
"Освен общите гени с Гърция и Италия, корен имаме, който сме наследили от прабългарите, които са дошли от Изтока. Оттам е индоевропейският ни корен. Нашите предци на коне обаче нямат нищо общо с тюркските племена, съчат резултатите - нямаме и 1% гени, свързани с монголоидната раса, към която спадат тюркските племена. Дори въпреки историческата ни съдба на петвековно Възможно е да сме обогатили тяхната ДНК, но обратният процес не се забелязва“, подчертае акад. Ангел Гълъбов
Това генетично изследване е от изключителна важност, а българските медии, учени и историци не му обръщат почти никакво внимание. Не чухте за него по новинарските емисии, не чухте дискусии в сутрешните блокове, не чухте и изказванията на иначе устатите ни и компетентни историци.
А трябваше.
Защото темата за произхода на българския народ е много важна. И тъй като като е много важно не просто за нас, а с голяма вероятност е от световно историческо значение, множеството предпочитат да мълчат.
Чудовищната лъжа, че българите са тюрки (ако се чудите защо македонските лумпени ни обиждат на "татари", именно затова е) е дълбоко вкоренена в официалната история. Тази лъжа можете да извършите във всеки учебник по история, по който сте учили вие или вашите деца. Не можете да направите продажба в Уикипедия, нея ще чуете и от устите на най-известните "историци".
А това е лъжа.
Гените не се подават на манипулация. И доказват лъжата. Езикът, в своето историческо развитие, не се подава на манипулация. И показва лъжата. Простата човешка логика, която куца в официалната теория, също показва лъжата.
Гените не се подават на манипулация. И доказват лъжата. Езикът, в своето историческо развитие, не се подава на манипулация. И показва лъжата. Простата човешка логика, която куца в официалната теория, също показва лъжата.
.jpg)
.jpg)
https://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.com/…/blog-post…
https://i.giphy.com/media/l3vRnvLeBrcQ5a7AI/source.gif
Истината за Гунди ще остане погребана навеки
Интересна версия за кончината на Аспарухов развива писателят инж. Петър Лазаров. Той твърди, че катастрофата срещу играча е инсценирана и лично го предупреждава за нея.
Издебва Гунди след тренировка и му подарява новата си книга за Дан Колов. Информира го за предстоящия атентат. Съветва го как да се спаси. За целта трябва да изпълнява всяка заповед на МВР, да хвали партията и да кара внимателно. Футболистът не вярва и пощурява.
Хвърля книгата на земята, псува писателя и го гони. Лазаров научава за смъртната заплаха към Аспарухов случайно. От бившия резидент на КГБ у нас Никола Йотов. Но не уточнява дали самият той е кагебист или наш агент.
Племенникът на ген. Заимов потвърждава опасността. Лазаров не му цитира името, но посочва, че работи в ЦС на БСФС. Спортният чиновник уточнява и причината.
Гунди отказва да доносничи и шпионира! Не се съгласява да клепа свой западногермански приятел. Вероятно Теко Абаджиев. На всичкото отгоре нападателят се оказва и религиозен.
Не успяват да скалъпят компромат на Гундарата
Според Лазаров службите първо опитват да компрометират звездата.
Това пак му съобщава съветският шпионин Никола Йотов. Разведчикът му заявява: “Не могат да се отърват от Гунди.
Не са успели нито с жени, нито с пиене!” После добавя, че не съумяват да алкохолизират Аспарухов и да го направят за резил.
Удрят на камък и с разврата.
Успяват да му пробутат няколко мадами, но жена му много го обича. И винаги му прощава.
Да приемем, че Лазаров казва истината
Ако има нещо такова, нормално е КГБ да го надуши. Странното е, че такава информация е подхвърлена на случаен човек.
Защо руснаците не спасяват звездата директно?
Работата е там, че катастрофата на Витиня е планирана като удар срещу Ангел Солаков -вътрешният министър става нежелан за съветските лидери.
Кой се страхува от Георги Аспарухов?
За властта Гунди е нож с две остриета. От една страна, той е партиен член, майор от ДС, член на ЦК на ДКМС, зам.-председател на ЦС на БСФС и на Съюза на българските въздържатели.
От друга, кара западни коли, носи маркови дрехи, пие само уиски и пуши “Марлборо”.
Вестниците пишат за него повече, отколкото за Тодор Живков. Влудява номенклатурите дори с прякора си Президента. Еуфорията излиза от партиен контрол.
За капак според съотборници, треньори и съученици тръгва да се развежда. Това е немислимо за футболиста - еталон.
Иван Славков и Людмила Живкова се подчиняват на забраната на политбюро. Ала Аспарухов - не.
В КДС се надига ропот
Редовите ченгета мрънкат, че за година-две Аспарухов прави по-голяма кариера, отколкото те за цял живот.
Вбесява ги и друго. Гунди не се подмазва на никого. Нито веднъж в своите интервюта не споменава Тодор Живков, политбюро и МВР. Няма навик да благодари дори и на партията.
Отказът да доносничи прелива чашата
Избягалият във ФРГ Теко Абаджиев телефонира на Гунди. Говори от името на немски менажер. Директно му предлага да рита в западногермански тим. Офертата е умопомрачителна.
Аспарухов я отхвърля. После ченгетата искат “да информира редовно службите за контактите със западногерманския си приятел.”
Излизат му с номера, че той е немски шпионин. Но Гунди постъпва достойно и ги отрязва. Защо да карат майор от ДС да доносничи? Това е въпрос за наивници. Званието няма значение.
По кагебистката система, ширеща се у нас, важното е да се пречупи моралът на човека.
Мърсувайки, вербованият става вечен роб на службите. Но с Гунди удрят на камък.
Ченгетата са в шах. Той е такава звезда, че ако го репресират, ще предизвикат обществени брожения. А и заедно с Котков е любимец на МВР-шефа Ангел Солаков.
Аспарухов изпада в немилост
След Мексико го вадят от националния. Съдиите започват да му показват червени картони. Най-напред го включват в отбора на света за юбилея на Яшин. А после изведнъж го сменят с Жеков.
От шефовете в МВР го обича едниствено министър Солаков. Но и неговият стол се клати от члена на политбюро Борис Велчев и от Григор Шопов.
Те му правят постановка. На един банкет с руснаци провокатори започват да вдигат тостове за победите на Червената армия у нас. Солаков се хваща на въдицата. Става и казва, че това са пълни глупости. У нас не е пукнала и една съветска пушка.
После един от неговите заместници пише донос, че министърът отрича освободителната роля на Червената армия и публично обижда руските другари. Солаков е привикан в Политбюро.
Минава метър. Ала дните му са преброени. Обвиняват го, че не си гледа министерството и само ходи по мачове.
След катастрофата на Витиня Солаков започва разследване за убийство!
Но го набеждават, че разглезва любимците и те катастрофират. После го свалят заради възникналите безредици на погребението. И че не отива на поклонението на руските космонавти.
Делото незабавно е прекратено.
До края на живота си Солаков е убеден, че катастрофата на Витиня е част от МВР-преврат срещу него.
Именно отказът на Гунди да доносничи срещу приятеля си е фатален. След него матират Солаков чрез жертва на двата офицера.
Котков не иска да ходи във Враца. Но се поддава на натиска в съблекалнята. На въпроса на писателя защо са допуснали да загине и Котака, разведчикът отговаря цинично: “И той е същият! Те са като две котки от едно котило!”
Жоро Соколов се превръща в мишена за ДС
.gif)
- 29 млн. нямат водоснабдяване
- 35 млн. нямат канализация
- 78 млн. нямат интернет
- 90 млн. нямат автомобили
- 110 млн. никога не са напускали пределите на страната
- 5 млн. са регистрираните алкохолици
- 9 млн. наркомани
- 2 млн. психично болни
- 1 млн. туберкулозно болни
- 2,5 млн. заразени с ХИВ-вирус
РФ е на ПЪРВО място в света по:
- предумишлени убийства
- самоубийства
- изоставени деца
- потребление на хероин
- търговия с органи и хора.
И една част от българите искат и ние да живеем така
Няма коментари:
Публикуване на коментар