Става дума и за 66 тона злато, 1439 тона сребро, диаманти, антики и др.
“За каквото и да говорят хората, те говорят за пари“, гласи правилото на Мърфи. Очевидно е, че само ужасите на Голодомор през 1932-1933 гг. в Украйна могат да противоречат на тази истина. Всъщност, никой все още не е казал това на нас и на целия свят: Голодомор от 30-те години на ХХ в е не само най-големият геноцид в историята, но и най-голямото и най-ефективно ограбване на хора. Това беше един вид златодобив, комунистическа златна треска. Когато самите жертви изваждат съкровищата си от скривалищата и носят на завоевателите съкровищата на предците си. Само за да отложат гладната смърт. Или може би дори да оцелеят. Трябва да признаем, че на авторите на тази статия тази идея не им е хрумнала веднага. Един от тях попитал майка си в телефонен разговор как тя и семейството ѝ са оцелели. Оказало се, че само благодарение на седем масивни златни кюлчета с рядка стойност и проба (999), които били подарени от дядо им, благородник на име Кириченко, капитан от Далекоизточния флот, още в царската епоха. Продавайки този спомен за баща си (и значително богатство!) на търговска лавка, бабата спасява семейството си и много жители на село Монастирище, Ичнийски район, Чернигивска област. Останалата част от селото е измряла.
Автоматично възниква въпросът: колко капитал е помел комунистическо-имперският глад в Украйна? След като претърсихме няколко библиотеки и отегчихме няколко професори, можем да дадем някои подробности. “Торгсин” (от словосъчетанието на руски език “ТОРГовля С ИНостранцами” – “търговия с чужденци“, своеобразен “кореком”) по време на глада се превръщат в единствената държавна търговска мрежа, където населението може да си купи някои от най-основните хранителни продукти. Но само срещу благородни метали или валута.
Формално тази всесъюзна служба е създадена през лятото на 1930 г. към Народния комисариат за външна търговия. В Украйна обаче комисарите започват да работят активно през януари 1932 г., и то на практика не с чужденци, а с гладуващи селяни. На 29.06.1932 г. Украинският икономически съвет при Съвета на народните комисари на Украинската ССР приема резолюция “За създаването на Всеукраинско търговско бюро“. Експертите на народния комисарият, в частност, посочват, че “мобилизацията на ефективна валута в страната играе колосална роля…“, че “битовото злато… трябва да бъде събрано чрез системата “Торгсин“ и изпратено в служба на интересите на пролетарската държава“.
Дали тези дати и директиви са случайни? Сравнихме времето и съдържанието на различни резолюции и други документи относно организирането и разширяването на торгсинската мрежа в Украйна с резолюциите на партията относно организирането на геноцид чрез глад (за засилване на снабдяването със зърно, за “трите зърнени класа“, за предотвратяване на всякаква търговия с храни в селата, за борба със “саботьорите“ и др.) И бяхме ужасени: тези документи бяха издадени и действаха по напълно координиран и синхронизиран начин! Според принципа: 1) партията отнема целия хляб на украинския селянин; 2) търговецът му отнема цялото злато и пари! По-нататък анализът на действителната организация на партията и “Торгсин” добави точка 3): правят всичко, за да не оцелеят “хохлите” (украинци) така или иначе. В замяна на церемониалното злато селяните получават стокови ордери (бонове), а от 1933 г. нататък – т.н. специални купони, чрез които след това получават храна. Този процес често отнемал до два месеца, а и нямало кой да обмени боновете или купоните. Имало е дори тайна инструкция: “не давайте обещания на клиентите за бързо получаване на храна“. Очевидци свидетелстват, че е имало много смъртни случаи на гладуващи хора на километричните опашки за хляб или непосредствено след процеса на дажби.
Но най-голям принос за смъртта на селяните, дори и на онези, които са имали “късмета“ да търгуват, имал така нареченият “рандеман“ – официално разрешената печалба на изкупвача на скъпоценности, т.е. разликата между теглото на златото, прието от населението, и това, което е внесено в банката. Много често се е случвало да се приема злато с едно тегло и проба, но да се заплаща и записва в актовете за регистрация със съвсем друго тегло и проба. “Рандеманът“ достигал няколко килограма и зад всеки грам откраднато селско злато стоял нечий живот. В допълнение към “рандеман“, докато получавали големи заплати и хранителни дажби, торгсинските служители са се занимавали и с измами и спекулации.
Торгсинската система плащала на гражданите много по-малко за тяхното злато, отколкото се купувало на световните борси. Съгласни сме с доктора на историческите науки В.Марочко и по отношение на друг аспект на тези престъпни деяния: домашното злато, наричано още “златен скрап“, било особено опасна за болшевиките ценност, защото ритуалното и битовото му съдържание засягало свещеното – семейните реликви, нагръдните кръстове, сватбените венчавки, кръщенетата, те били защитени, предавани от поколение на поколение, обединявали семействата в нация и умножавали духовността.
Към октомври 1933 г. в Украйна има 263 магазина на “Торгсин”, всеки от които разполага с мрежа от приемни центрове, магазини и клонове. Най-голям брой такива магазини има в Киевска област (58), а най-малък – в Донецка област (11) и Молдовска ССР (5). На тази мрежа бяха възложени конкретни задачи за изземване на злато, валута и други ценности от населението.
Мащабът на “златната треска“ по болшевишки кореспондира с “графиците“ на геноцида: ако през 1931 г. в хазната са постъпили 6 млн., то през 1932 г. – около 50 млн., а през 1933 г. – 107 млн. валутни рубли чрез търговската система. От тях 75,2% са били благородни метали – злато, сребро и платина. Така нареченият “златен скрап“ представляваше 38%, а монетите на царския монетен двор – 18% от общата сума на валутните постъпления. Докато през 1932 г. профсъюзът на Украинската ССР “набавя“ от населението 21 т злато (26,8 млн. рубли) и 18,5 т сребро (0,3 млн. рубли), то през 1933 г. той събира вече 44,9 т злато (58 млн. рубли) и 1420,5 т сребро (22,9 млн. рубли).
Предаването на среброто е било особено неизгодно. Цената му е паднала три пъти в сравнение с годините преди революцията 1917 г. За 1 грам сребро селяните са получавали по 1 руб. и 25 копейки, докато на борсата в Ню Йорк тя е била 1 руб. 80 копейки. Печалбите на партията от тази “ножица“ бяха огромни.
Правителството разреши изкупуването на диаманти през есента на 1933 г., когато предлагането на злато в търговските магазини значително намаля (всичко беше предадено). В Украйна е имало само един пункт за продажба – в Харкив. За един карат диамант с дефекти “експертите“ на “Торгсин” предлагали 12 рубли, а за чисти – 260 рубли. Можете ли да се досетите защо и с каква цел те правеха такава голяма разлика? Само за четири месеца работа с диаманти “Торгсин” събрал диаманти на стойност 600 хил. рубли.
През 1932-1933 г. в чужбина били изпратени и различни антики (произведения на изкуството, старинни бижута) на стойност 5,8 млн. валутни рубли.
“Toргсин” не е единствената машина за изземване на ценности от умиращото население. Едва ли някой някога ще успее да изчисли обема на стоките, иззети от хората на нелегалните спонтанни пазари, където цените на хляба са били десет пъти по-високи дори от тези в “Торгсин”. Или просто откраднатото злато, което правителствените рекетьори разкарваха до беззащитните селяни-частници. Типичен случай описва ветеранът от войната Олексий Ризник в статията си “Злато за диктатурата на пролетариата“ (“Украйна молода“, 23.11.06, с.11): “Ако съпоставим броя на жертвите на украинския Голодомор към среброто-злато, изсмукано от имперския комунизъм от Украйна по онова време, ще получим около 5 валутни рубли. Или 12 кг брашно. Това е била цената на живота, или по-скоро на ужасната смърт, на един украинец. Ако разделим тези почти 66 тона злато и 1439 тона сребро на броя на хората, които живеят тук, ще получим около 1,5 грама злато и 31 грама сребро… Какъв е смисълът? Е, всеки ще се замисли за своето. Има ли все още места за гробове в гробището на изстреляните илюзии?
Олег Надоша, Володимир Гонський, “Українська правда“
Нашият коментар:
С парите, получени вследствие на Голодомор, т.е., от продажбата на зърното в чужбина, болшевишкото правителство на Сталин извършва индустриализация на СССР. Точно по това време САЩ установяват дипломатически отношения с Москва и активно срещу “зърнената валута” продават на Съветския съюз не само поточни линии, но и цели заводи…
ЖЕРТВИТЕ НА УКРАИНСКИЯ ХОЛОКОСТ СА 7 МЛН. ДУШИ
Всяка година в края на ноември украинците почитат жертвите на Голодомор – украинския Холокост. “Гладът, организиран през 1932-1933 гг. от комуно-московските изверги, отне живота на 7 млн. украинци,- се подчертава в обръщението на Световният конгрес на украинците (СКУ) със седалище в Торонто. – В годишнината на Голодомора да споменем нашите майки, бащи, братя и сестри, умрели от липса на хляб в страната, била житницата на Европа. Тогава – през 1932-1933 гг., реколтата е била добра, но те са били осъдени на мъченическа смърт, защото не са искали да коленичат пред комунистическите сатрапи. В Украйна хората са умирали от глад – и тази Правда трябва да се знае от света”.
Геноцидът
Имало е време, когато Украйна е била житница на Европа. През ХIХ и началото на ХХ в. украинските селяни са произвеждали 20% от световното производство на пшеницата, 43% – от ечемика, 10% – от царевицата. Но това е било в условията на пазарна икономика и частна собственост. По време на военния комунизъм (1918-1921 г.) болшевишката власт оставя на селянина само 14 кг зърно месечно, останалото конфискува. В знак на протест украинците престават да произвеждат. Възниква дефицит на хранителни стоки, а в руския район Поволжие – глад. Вероятно, възрастните българи помнят, как в България се е събирало зърно в помощ на гладуващите в Поволжието. Но тогава никой не си е задавал въпроса, нима само сушата е причина в Русия да няма хляб?
НЕП (новата икономическа политика), приета от съветското правителство през март 1921 г., обнадеждава украинските зърнопроизводители, много от които след революцията през 1917 г. са се сдобили със земя. Вместо изземване на зърното се въвежда поносим данък. Излишъците от пшеницата селяните пускат на пазара. В сравнение с 1913 г., която се смята за “върха”, през 1927 г. обработваемата площ в Украйна се увеличава с 10%. Тогава в украинското село доминират дребните и средни производители. Заможните селяни са били едва 5% и са притежавали по 40-60 декара земя. Населението на Украйна тогава е около 28-30 млн.
Относителната икономическа свобода по време на НЕПа позволява на съветското правителство да натрупа средства, особено чрез износ на украинското зърно, и да започне прословутата индустриализация. С нея, по думите на Иосиф Сталин, е трябвало да се укрепи диктатурата на пролетариата. Но стабилните позиции на украинските селяни, позамогнали се през “неповския” период, не се връзват с идеята за ръководната роля на работническата класа. И ВКП(б) тръгва срещу частника – идва колективизацията, сиреч, одържавяването. Но през 20-те години едва 3% от украинците влизат в колхозите. През 1929-1930 г. Сталин предприема атака срещу лидерите в украинското село – заможните хора, а по-късно – и срещу средните производители. В Сибир са депортирани 850 хил. украинци.
В колхозите селяните е трябвало да влизат със своите средства за производство. Това предизвиква бурен протест. За работа се захваща ГПУ. До март 1930 г. в колхозите вече са обединени 3,2 млн. украински домакинства. Но пък има рязък спад в селскостопанското производство. Тогава (март 1930 г.) Сталин публикува статията си “Головокружение от успехов” и временно спира колективизацията. Веднага 50% от колективизираните украинци напускат колхозите. Но този път държавата създава за частника непоносими данъчни условия, предоставя нископродуктивни парцели. И селяните отново се връщат в колхозите. Производството обаче продължава да спада. През 1931 г. на полето остават неприбрани 30% от реколтата, през 1932 г. посевните площи намаляват с 20%. А за изхранването на градовете (пролетариата) и за внос на оборудване за индустриализацията е необходимо зърно, което за Москва е равностойно на валута. В Украйна пристигат пратениците на Сталин – Вячеслав Молотов и Лазар Каганович, които контролират “зърнозаготовките”. Експроприира се дори зърното, необходимо за сеитбата. Украинското село остава без хляб – настъпва ГОЛОДОМОР, въпреки че реколтата през 1932 г. е едва с 12% по-слаба, отколкото през предишните години. Между другото, по същото време в Русия не е имало глад.
За украинците годините 1932-1933 г. са същите, както 1914-1915 г. за арменците, подложени на тотален геноцид в Турция (спомнете си стихотворението на Яворов “Арменци”). Гладът, изкуствено създаден от режима на Сталин, през 1933 г. унищожава 7 млн. украинци. Пресметнато е, че през януари 1933 г. средното украинско селско семейство (5 души) разполага с 80 кг зърно и до новата реколта, т.е. до август, всеки член на фамилията е трябвало да консумира не повече от 2 кг хляб месечно – 60 г дневно. Известно е, че когато украинското село умира, от Одеса житото с кораби се изнася в чужбина. Със спечелената валута се внасят турбини и друго тежко машиностроително оборудване за индустриализацията. В СССР Украйна е осигурявала 38% от зърното.
Частната собственост върху земята в Украйна има по-дълбоки традиции, отколкото в Русия, и затова украинците по-дълго се съпротивляват на колективизацията. “Инстинктът за частна собственост в Украйна е по-силен, отколкото в Русия”,- констатира и известният съветски писател Василий Гройсман.
За Сталин укротяването на украинското село чрез глад е и средство за отслабване на украинския национализъм. “Селският въпрос е основата на националния въпрос”,- е казал вождът. А един украински партиен вестник е писал: “Колективизацията в Украйна означава да се унищожи социалната база на украинския национализъм – индивидуалното селско стопанство”.
Интересното е, че доскоро светът нищо не знаеше за ГОЛОДОМОР през 1932-1933 г. в Украйна. Съветската пропаганда съумя тогава (а и по-късно) да заблуди международното обществено мнение. Всъщност, на Запад никой нормален човек не е можел да допусне, че Москва изнася зърно и се отказва от чуждестранна помощ в момент, когато милиони украинци умират от глад. Тогава СССР посещават Бернард Шоу и бившият френски премиер Едуард Еррио. Те са впечатлени от социалистическото строителство, от доволните и нахранени селяни. Те не виждат никакви гладни хора. Съществуването на глад опровергава и кореспондентът на “Ню-Йорк таймс” в Москва Уолтър Дюранти. “За дълбоката, обективна и трезва оценка и изключителна яснота” на своите репортажи от СССР през 1932 г. той е награден с премията “Пулицер”.
Но гладът в Украйна не е тайна за някои западноевропейски правителства. Лондон, например, знае за него. Но по онова време – периода на Голямата депресия, много от западните интелектуалци симпатизират на СССР и отхвърлят всякаква критика срещу Москва. По тази причина управниците се опасяват да влизат в конфронтация с тях и предпочитат да мълчат, с което стават съучастници на Сталин. Впрочем, постепенно с “победата” на колхозния строй в СССР Украйна е елиминирана на световния пазар като износител на зърно. Производството спада. Стига се дотам, че в началото на 60-те години Никита Хрушчов договаря внос на пшеница от САЩ и Канада.
Украйна става независима през 1991 г., а през 1995 г. за първи път от десетилетия насам излезе на международния пазар.
ДОКУМЕНТИТЕ СВИДЕТЕЛСТВАТ
Протокол от заседанието на Политбюро на ЦК на ВКП(б)
2.За зърнозаготовките.
Да се признае за правилен определеният от ЦК ВКП(б) план за зърнозаготовките (в Украйна – б.У-прес) в обем от 356 млн. пуда (почти 6 млн. т – б.У-прес).
6 юли 1932 г.
До ЦК на КП(б)У
Постановление на ЦК ВКП(б) от 1 януари 1933 г.
Чрез селските съвети да бъдат запознати колхозите, колхозниците и едноличните производители, че:
а) тези от тях, които доброволно предадат на държавата скритото зърно, няма да бъдат репресирани;
б) колхозите, колхозниците и едноличните производители, които укриват… зърно, да бъдат подведени под отговорност съгласно постановлението за охрана на държавното, колхозното и кооперативното имущество и укрепване на обществената социалистическа собственост.
1 януари 1933 г. Й.Сталин
ГПУ на УССР
12 март 1933 г.
Най-много гладуващи е имало в края на февруари. Те са предимно колхозници… Гладуващите консумират различни сурогати (царевични стъбла, зърнени люспи, слама, гнили дини и цвекло, картофени люспи). Има случаи, когато хората се хранят с котки, кучета и умрели коне. Регистрирани са 28 случаи на човекоядство, от тях 19 – в Киевска област. През февруари са регистрирани 13 случая на консумация на умрели хора.
Александровский,
помощник-началник на секретно-политически отдел
Доклад на О.Одинцов, министър на земеделието на УССР
…Канибалите, които видях и с които разговарях, са бедняци, средняци, колхозници и еднолични производители, останали без поминък. Всички те правят впечатление на зверски гладни хора, които нямат никакви желания, освен едно – каквото и да е, на каквато и да е цена да се нахранят.
12 март 1933 г.
Страницата е подготвена от Васил ЖУКИВСКИЙ
ноември, 2002
“Украйна прес”, ноември 1999 г.:
ПРЕЗ 1946-1947 г. ОТ ГЛАД УМИРАТ НАД 1 МЛН. УКРАИНЦИ
След края на Втората световна война Сталин решава, че съветските хора, попаднали под немска окупация, се нуждаят от превъзпитаване. А това, според бащицата, става, когато човекът престава да бъде човешко същество. През 1932-1933 г. той изпробва върху украинските селяни тази своя теория и с цената на 7 млн. трупа успя да вкара украинеца в колхоз. Средството, с което Сталин “убеди” нашенеца, е изкуствено създаденият глад.
След войната генералисимусът решава да използва същия начин. През 1947 г. колхозите и селяните предават на държавата 31 млн. т зърно, като 12 млн. от тях се заделят в държавния резерв. Делът на Украйна е 7 млн. т., което е много дори за “житницата” на Европа, както са наричали Украйна. Селяните остават без зърно, настъпва глад. Нещо повече, с цел икономии от купонната система са изключени 3,5 млн. жители, като 2,9 млн. от тях живеят в селска местност. Същевременно партийно-стопанската номенклатура се снабдява с продукти от специални разпределители.
Историците отбелязват, че, когато украинците гладуват, хляб има, например, в Москва, Ленинград и редица области на Руската федерация. Нещо повече, както през 1932-1933 гг., така и през 1946-1947 гг. кораби и ж.п. композиции със зърно се изпращат в Западна Европа. Със спечелената валута се възстановява промишлеността и ВПК на СССР. Освен това, по заповед на Сталин зърното се изпраща в страните от тъй наречените народни демокрации с цел укрепване на комунистическите режими там – Полша, Чехословакия, България. Статистиката сочи, че става дума за 2,5 млн. т.
Но същата тази статистика показва, че през лятото на 1947 г. в Украйна е имало 1,154 млн. дистрофици. От глад умират предимно селяни и работници – украинци, руснаци, евреи, българи, гагаузи. Стига се дори до канибализъм. В писмото си до Никита Хрушчов – ръководител на Украйна, висш партиен функционер в Одеса пише: “Когато влязох в къщата на една колхозничка, видях нещо ужасно. Жената беше разрязала трупа на детето си и казваше: “Манечка сме я изяли, а Ванечка ще го поръсим със сол и ще го запазим за после”. От глад тя полудя и закла децата си”. Но Сталин не вярва на тези сигнали. “Всичко е лъжа,- казва той на обкръжението си.- Вие искате да ме трогнете, за да отворя държавните резерви”. А те, между другото, пращят от зърното.
До средата на 80-те години за глада през 1946-1947 гг. в СССР не се е писало абсолютно нищо. Той беше една от най-строго охраняваните тайни у нас. Но сега е известно, че само в Украйна неговите жертви са над 1 млн. души.
Васил Жукивский
Няма коментари:
Публикуване на коментар