САЩ въоръжава Турция с над 200 изтребителя за война срещу Балканите или Европа
https://www.youtube.com/watch?v=2Hy0rnSetFo
https://www.youtube.com/watch?v=SmJQKZdeRXs
Ердоган мачка, народът се бунтува! III част
Недопускане на Джорджеску във властта - добро или лошо?
Партията, която подкрепя Джорджеску, призовава за връщане на Южна Добруджа
Интервю на Тодор Токин с Валентин Радомирски, 06.03.2025, в–к Труд
Румъния е създадена и отглеждана като антиславянска страна. У нас не се противодейства на румънския национализъм
В съседна Румъния ври и кипи. След като в края на миналата година почти неизвестният кандидат Калин Джорджеску изненадващо спечели първия тур на президентските избори, вотът бе анулиран от Конституционния съд, макар той да няма това право, под натиск на ЕС и администрацията на Байдън. На 26 февруари Джордеску бе арестуван и прокуратурата започна разследване срещу него по няколко обвинения, включително дейности срещу конституционния ред. Тези действия бяха остро критикувани от вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс. Каква е ситуацията в Румъния и какво да очакваме, питаме бившия ни посланик в Букурещ г-н Валентин Радомирски.
- Преди дни протест срещу правителството на премиера Марчел Чолаку и в подкрепа на спечелилия първи тур на президентския вот Калин Джорджеску блокира на движението в центъра на Букурещ. Какво доведе до този протест, господин Радомирски?
- Ситуацията се разви след анулирането на първия тур на президентските избори и се отиде на нови, евентуално през май. Оттогава не стихват протестите, това е поредният. Въпросът е кога ще бъдат изборите и кои ще бъдат кандидатите. Прави се всичко възможно Калин Джорджеску да не участва в тях. Той бе изненада за всички, но показа едно дълбоко разделение в обществото. Поредица от събития - примерно показният арест на Джорджеску на 26 февруари, обвинението срещу него за намерено оръжие, злато и пари във фирмата, която го охранява - целят да оправдаят действията на Конституционния съд. Венецианската комисия каза, че не този съд може да анулира изборите, а Централната избирателна комисия. Но се търсят доказателства, че от Конституционния съд са прави. Защото имаше огромен натиск например от още действащата тогава администрация на Байдън. Веднага след като се разбраха резултатите от първия тур, на който Джорджеску взе голяма преднина, излезе едно експресно проучване, част от което не беше публикувано, че Джорджеску убедително ще спечели и втория тур. Тогава бившият държавен секретар Блинкен направи изявление, че това е недопустимо, същото каза и тогавашният говорител на Държавния департамент – всичко това стана няколко часа след обявяване на резултатите. Шест бивши американски посланици в Румъния подписаха едно писмо против това да бъде допуснат Джорджеску. Натискът беше огромен и затова именно Конституционният съд пренебрегна фактът, че той не е в правомощията си да анулира изборите, и го направи. Кризата започна и оттогава се търсят доказателства, че са постъпили правилно. Разчита се на пропагандата, която открито прокарва тази атлантическа точка. Например в доста репортажи в чужбина се говори за 20 000 души на протеста според местната полиция, докато според местни медии те са били поне 50 000, а организаторите твърдят за още повече. На 4 март румънска евродепутатка заяви, че протестиращите са били половин милион.
- Какво показват последни социологически проучвания?
- Те са две. Едното излезе на 23 февруари, то беше само сред гражданите на Букурещ, който се счита за крепост на Либералната партия. И дори там Джорджеску печелеше с два процента срещу кмета на Букурещ – 31 на 29 процента. Преди няколко дни излезе второ проучване, което беше национално. В него според мен най-интересното беше, че то даваше още по-голяма загуба на кмета на Букурещ Никушор Дан. Още по-голяма загуба даваха на Крин Антонеску, официалният кандидат на управляващата коалиция, тоест - на т.нар. стабилокрация, която доведе през последните няколко години Румъния до това състояние. Тази коалиция е подобна на нашата сглобка, но двете партии в нея направиха ротация и сега продължават да управляват. Техният кандидат Крин Антонеску губи абсолютно в момента и според последното проучване неговото участие в изборите ще поощри неявяването на голяма част от избирателите. Няма шанс и Мирча Джоана, на когото залагаха много в ЕС. На първия тур той събра много малък процент, сега въобще не се появява.
- И се оказва, че ако бъде допуснат до изборите, Джорджеску всъщност няма да има съперник?
- Най-интересното от това второ проучване беше, че изведнъж изпълняващият длъжността президент, след като Клаус Йоханис беше принуден да си подаде оставката ...
- Припомнете защо си я подаде?
- В парламента два пъти искаха импийчмънт на Йоханес, третият път събраха гласове и щяха да го гласуват в същия ден, в който той си подаде оставката. А той я подаде, за да не се проведе референдум. Защото според румънската конституция, ако парламентът му гласува импийчмънт, в разстояние на 30 дни трябва да се проведе референдум. Той щеше да бъде убийствен за стабилокрацията, за сегашното управление. Според конституцията председателят на Сената Илие Боложан стана временно изпълняващ длъжността президент. И във второто проучване отпреди няколко дни Боложан се появи изведнъж и измести досегашния главен претендент кмета на Букурещ Никушор Дан и според това проучване има някакъв шанс да победи Джорджеску с 42 на 40 процента при евентуален втори тур. Нещата са изключително сложни, има доста голямо разминаване между опозицията и управляващите и това пролича в гласуването на два закона преди няколко дни в Сената.
- За какви закони става дума?
- Партиите от опозицията оспориха в Конституционния съд тези закони, които бяха приети. Според един от тези закони Румъния може да сваля дронове, които са влезли незаконно във въздушното пространство на страната. Това съвпада с едни сведения, които не са потвърдени и звучаха много конспиративно за това, че от Румъния се изстрелват дронове, които свалят ракети в украинското въздушно пространство в близост до границите на страната. Това не е потвърдено, защото е casus belli за НАТО и Румъния. Но този закон беше спешно приет заедно с един друг, който от миналата година предизвикваше много противоречия и предизвика дискусии в страната. Трябва да се отбележи, че законът за националната отбрана трябваше да замени стария румънски закон от 1994 година. Новите разпоредби, според „Ромъния либера“, не посочват на какъв вид хибридни заплахи румънската армия ще противодейства в чужбина. Новото в закона е, че той предоставя права на румънските военни да действат извън пределите на страната, ако това е необходимо за защита на румънските граждани, намиращи се в опасност, а също и за противодействие на хибридни заплахи. Този закон още не е публикуван от президента. Въпросът е деликатен, тъй като много хора имат двойно гражданство, освен румънско, но живеят в чужбина, например в Молдова. И този закон би бил оправдание за изпращане на румънски войници в Молдова. Жители на Приднестровието също са получили румънско гражданство. Според новия закон за национална отбрана се създава Национален военен команден център, който ще отговаря за координирането на всички отбранителни сили, включително и войските на НАТО, разположени в Румъния. Така други страни, членки на Алианса, ще могат в бъдеще да се скрият „под румънската шапка“ при една или друга чужда намеса. За мен това са изключително важни неща, по-важни от това, което се отразява от нашата преса - повече сензационни неща, отколкото такива, които могат да доведат по стратегически по-големи последици. В една дискусия за възможно въвеждане на западни войски в Одеса Еманюел Макрон свърза Румъния, Молдова и Украйна в едно цяло. През март м.г. Франция обяви, че планира да увеличи няколко пъти военния се контингент в Румъния до пролетта на тази година. Когато обявиха това, Франция имаше около 750 войници и 13 танка в Румъния. Планът беше да увеличат присъствието си до 4 000 войници и допълнителни 37 танка. След срещата в Лондон това може да се увеличи, особено след новоприетите от румънците закони.
- Говорите за опозиция, каква е тя в момента?
- Тя няма нищо общо с нещата, които се разказват тук за проруски партии. Румъния е създадена като антиславянска страна и упорито е отглеждана като такава. Това обяснява цялостната политика на Румъния през 20 век, включително и през годините на социализма. Те са изключителни националисти, тези опозиционни партии са предимно националистически. Някои хора в България, които смятат Джорджеску за Тръмпист не забелязват, че в партията, която го подкрепя има призиви, сходни с тезите на маршал Антонеску, който е диктатор по време на Втората световна война. Тези призиви са за връщането на Южна Добруджа на Румъния, т.е. имат претенции и към България. В Румъния по един или друг повод във вестниците периодично се появява, че в България има 300 000 румънци. Един куп неща, които ние винаги сме опровергавали, но никога не сме им противодействали истински, защото тук не се разбира румънския национализъм. Така че Джорджеску е доста опасен, но той е в крак с модата, която се появи в Западна Европа. Румънците са много податливи на подобни явления, защото се смятат за латинска страна. Те винаги гледат на Запад, единствената страна от Източна Европа, която смятат за достойна за тях, е Полша и търсят постоянно сближаване с нея.
- Алианс за обединение на румънците (АУР) ли е основната партия, която стои зад Джорджеску?
- Тя миналата година го изключи заради някои негови остри изказвания, но въпреки това сега призовава своите членове да гласуват за него.
- Обвиненията срещу него са за шест престъпления, включително "подстрекателство към действия срещу конституционния ред" и "създаване на фашистка организация", основателни ли са?
- Единственото, което аз виждам, че търсят да направят, е охранителната му фирма. Според това, което пишат, нея я оглавява някакъв, който се занимава с изпращането на румънски наемници в Африка. Той се бил снимал на Червения площад в Москва. Нали разбирате, че снимка на Червения площад може да намериш у хиляди хора и да кажеш, че са проруски. Доказателства няма. Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс в речта си в Мюнхен каза нещо много сериозно за натиска, който е оказан от ЕС върху Румъния за доказателства. Сега трескаво се търсят доказателства. Намирането на пари в една фирма, която изпраща въоръжени хора на мисия, не е нещо сензационно. Доколко размерите на тези неща са верни и доколко са използвани от тези хора само за охранителна дейност, или и за други неща, е голям въпрос. Второто обвинение е, че са използвани социалните мрежи, но Ванс доказа, че не може на тази база да се отхвърлят избори. Тръмп дойде по същия начин, използвайки много активно и много успешна тези мрежи. Така че убедителни доказателства не са предоставени. Днес прочетох изявление на Наришкин – шефа на руското разузнаване, доколко е вярно, не знам, но той твърди, че има данни, че Урсула фон дер Лайен е заплашила румънците, че ако допуснат Джорджеску до изборите, ще им бъдат спрени еврофондовете. На площадката на Европа се разгаря борба между тръмпистите и демократите, тя ще придобие още по-големи размери и не само в Румъния. Сегашните управляващи в Европа не можаха да разберат, че има недоволство от тях и че трябва да има промяна.
- Администрацията на Байдън е натискала да бъдат отменени изборите, администрацията на Тръмп натиска Джорджеску да бъде допуснат до избори...
- Точно така, защото 30-годишното управление на „школата на ценностите“ се оказа провал и тези ценности не могат да бъдат налагани по този начин и предизвикват сериозно противодействие. Освен това доведоха до огромни икономически проблеми. Оказа се, че в света държавите, които имат авторитарно управление, увеличават значително повече своя БВП през последните десетилетия, отколкото демократичните държави. Тръмп е представител на това разбиране в Америка, което е имперско. Смятам, че ако борбата бъде спечелена от Тръмп и тръмпистите така, както е спечелена от Путин и Си Дзинпин в техните страни, ще доведе до създаването на страни, в които стилът на управление ще бъде имперски, но те ще използват активно за подчинение на населението изкуствения интелект.
- Вашето и предишни поколения дипломати работехте дълги години за създаването на световен ред, който изчезна за дни...
- Ами това е логиката на процеса. Всичко се изчерпва във времето. Съотношението на силите се промени, а светът никога не е забравил, че когато се променя съотношението на силите идва страната, която започва да претендира за лидерство. Още при племената е възникнал въпросът – защо да не вземем от съседното племе готовия му урожай, вместо ние да се мъчим? И през различни други варианти стигаме до тук.
- Как ще коментирате позицията на България за срещата на върха, приета от Министерския съвет на 4 март?
- Премиерът каза, че „България не може да си позволи нито активно, нито пасивно да бъде поставена в ситуация да избира позицията си за войната в различните тенденции, които се изразяват от САЩ и ЕС. Ние ги разглеждаме като съюзници в НАТО и съвместен гарант за националната ни сигурност”. Звучи като признание, че нямаме позиция. Ако бях чужд дипломат в България бих направил извода, че на състоялото се заседание на Съвета за сигурност са били изразени напълно противоречащи си гледни точки, което не е позволило да се изработи нещо друго освен тази мъглива формулировка.
Нашият гост
Валентин Радомирски е дипломат от кариерата. Завършил е Английската гимназия в София през 1969 г. и МГИМО в Москва през 1974 г. От 1976 г. до 1992 г. работи в Министерство на външните работи на България, като преминава всички рангове от стажант-аташе до пълномощен министър. Бил е извънреден и пълномощен посланик на страната ни в Румъния и неакредитиран посланик в Молдова. В периода 2005-2009 г. е съветник по външната политика и националната сигурност в кабинета на министър-председателя Сергей Станишев. Съосновател и член на Българско дипломатическо дружество. Изпълнителен директор на Института за икономика и международни отношения (ИИМО).
Руското военно разузнаване: Каква е ролята на ГРУ
"Военното разузнаване на Русия е организация, обвита в тайни. Тя е много по-секретна, отколкото е било КГБ", казва германски историк, написал обширно изследване за ГРУ и ролята му в шпионажа и саботажните акции.
В Германия излезе книга за руското военно разузнаване ГРУ (бившето Главно разузнавателно управление, сега Главно управление на Генералния щаб на въоръжените сили на Русия). Неин автор е Матиас Ул, историк, специалист по история на Студената война и руските специални служби. Книгата се нарича „ГРУ. Неизвестната история на руско-съветските военни служби от 1918 г. до наши дни“ и представлява обхватно изследване на тази история. ДВ разговаря с автора.
ДВ: Историята на ГРУ започва по време на Отечествената война от 1812 година. Кои са важните етапи от историята на ГРУ, разгледани от Вас?
Матиас Ул: ГРУ, тоест военното разузнаване на Русия, е официално основано през 1812 година. С периода на войната срещу Наполеон е свързан и митът за основаването на ГРУ. Други важни етапи са свързани с Руско-японската война, Първата световна война и периода между двете световни войни. А по времето на Студената война ГРУ играе изключително важна роля.
ДВ: Руското военно разузнаване винаги се е конкурирало с други разузнавателни служби, прави го и сега – например със Службата за външно разузнаване (СВР) и Федералната служба за сигурност (ФСБ). Каква според Вас е сегашната роля на ГРУ, ако я сравним с тази на другите руски разузнавателни служби?
Корица на книгата на историка Матиас УлСнимка: Theiss in der Verlag Herder GmbH;
Матиас Ул: ГРУ е принудено да доказва, че наистина има право да съществува във вселената на руските разузнавателни служби. То трябва да доказва отново и отново, че е способно да извлича необходимата информация. В този смисъл ГРУ се конкурира много сериозно преди всичко със СВР. Съществуването на Службата за външно разузнаване никога не е било поставяно под въпрос, но това се е случвало няколко пъти с ГРУ. Висял е въпросът дали ГРУ да не бъде ликвидирано, а функциите му да бъдат прехвърлени на политическата Служба за външно разузнаване. Ето защо ГРУ се стреми отново и отново да доказва на държавата, че разполага с компетенции, които нито ФСБ, нито СВР имат.
ДВ: ГРУ имаше роля в анексирането на Крим – спомняме си за така наречените „зелени човечета“. В книгата си пишете, че по този начин ГРУ е показало на руското ръководство достойнствата си като инструмент на "нелинейната“- тоест хибридната война. Означава ли това, че ГРУ ще продължи да действа в тази област?
Матиас Ул: Мисля, че да. Това, разбира се, е една от специалните области в дейността на ГРУ - в операции, които са свързани с големи конфликти, при които се правят опити за постигане на определени държавни и политически цели с помощта на разузнаването. В тази сфера специалните подразделения на ГРУ играят много важна роля.
ДВ: В книгата си назовавате различни области на дейност на ГРУ, по-специално саботаж, електронно разузнаване, кибершпионаж, икономически шпионаж, специални сили, дезинформация и пропаганда. Кои от тези области са в центъра на вниманието на ГРУ в момента?
Матиас Ул: Бих казал, че кибершпионажът играе важна роля. В тази област действат най-различни групи на ГРУ, информация за които се появява отново и отново в германските медии. Те извършват например хакерски атаки срещу Бундестага. Мисля, че в бъдеще ще чуем много повече за дейността на ГРУ в тази област. И, разбира се, във връзка с войната в Украйна голяма роля играят специалните части, чиято задача е да откриват силно приоритетни цели.
Използването на агенти продължава да е актуално, защото основната задача на всяка разузнавателна служба е да извлича секретна информация, а това може да стане само с помощта на тайни източници.
ДВ: Германия винаги е била приоритетна цел за дейността на ГРУ. Защо това е така и ще продължи ли тази ситуация и в бъдеще?
Матиас Ул: ГРУ е принудено да доказва, че наистина има право да съществува във вселената на руските разузнавателни служби. То трябва да доказва отново и отново, че е способно да извлича необходимата информация. В този смисъл ГРУ се конкурира много сериозно преди всичко със СВР. Съществуването на Службата за външно разузнаване никога не е било поставяно под въпрос, но това се е случвало няколко пъти с ГРУ. Висял е въпросът дали ГРУ да не бъде ликвидирано, а функциите му да бъдат прехвърлени на политическата Служба за външно разузнаване. Ето защо ГРУ се стреми отново и отново да доказва на държавата, че разполага с компетенции, които нито ФСБ, нито СВР имат.
ДВ: ГРУ имаше роля в анексирането на Крим – спомняме си за така наречените „зелени човечета“. В книгата си пишете, че по този начин ГРУ е показало на руското ръководство достойнствата си като инструмент на "нелинейната“- тоест хибридната война. Означава ли това, че ГРУ ще продължи да действа в тази област?
Матиас Ул: Мисля, че да. Това, разбира се, е една от специалните области в дейността на ГРУ - в операции, които са свързани с големи конфликти, при които се правят опити за постигане на определени държавни и политически цели с помощта на разузнаването. В тази сфера специалните подразделения на ГРУ играят много важна роля.
ДВ: В книгата си назовавате различни области на дейност на ГРУ, по-специално саботаж, електронно разузнаване, кибершпионаж, икономически шпионаж, специални сили, дезинформация и пропаганда. Кои от тези области са в центъра на вниманието на ГРУ в момента?
Матиас Ул: Бих казал, че кибершпионажът играе важна роля. В тази област действат най-различни групи на ГРУ, информация за които се появява отново и отново в германските медии. Те извършват например хакерски атаки срещу Бундестага. Мисля, че в бъдеще ще чуем много повече за дейността на ГРУ в тази област. И, разбира се, във връзка с войната в Украйна голяма роля играят специалните части, чиято задача е да откриват силно приоритетни цели.
Използването на агенти продължава да е актуално, защото основната задача на всяка разузнавателна служба е да извлича секретна информация, а това може да стане само с помощта на тайни източници.
ДВ: Германия винаги е била приоритетна цел за дейността на ГРУ. Защо това е така и ще продължи ли тази ситуация и в бъдеще?
Матиас Ул е историк и експерт по проблемите на Източна ЕвропаСнимка: Max Weber Netzwerk Osteuropa
Матиас Ул: Германия е важна и ключова страна в Европа. Още през 1920-те години тя е разпозната като важна цел, защото се смята, че за да се осъществи световна революция, е необходимо да се направи революция и в Германия. Ето защо задачата на ГРУ е била да подкрепя предимно комунистическите стремежи. След това, по време на националсоциалистическата диктатура, значението на Германия като враг нараства, както показва Втората световна война.
След нея Германия е разделена на западна и източна части и през нея преминава разделителната линия на Студената война. Това принуди ГРУ да разглежда Германия като ключова страна в Европа. И днес, разбира се, Германия играе важна роля, защото все още е, така да се каже, център на Европа и много важен район за разузнавателни операции.
ДВ: В книгата си описвате отношенията на ГРУ със съветското ръководство. Сталин е бил по-скоро недоверчив към военното разузнаване, а Хрушчов се е доверявал повече на тази служба. Какъв е случаят с Владимир Путин?
Матиас Ул: Знаем, че Путин се доверява повече на СВР, отколкото на ГРУ. Това е така, защото ГРУ е единствената разузнавателна служба, която няма пряк достъп до Путин - само чрез министъра на отбраната. За ГРУ е трудно да бъде чута от Путин.
ДВ: ГРУ не подлежи на парламентарен контрол и се отчита само пред президента и министъра на отбраната. Това ли е факторът, който отличава ГРУ от западните разузнавателни служби?
Матиас Ул: По принцип по това се отличават руските специални служби от западните, които са подложени на своеобразен парламентарен контрол. Той може да бъде повече или по-малко строг, зависи от съответната държава, но там парламентите поне знаят в общи линии какво прави разузнавателната служба. В Русия случаят не е такъв – там те се отчитат само пред президента и министъра на отбраната. Това води до факта, че понякога се провеждат рискови операции, след което възниква въпросът дали наистина е било необходимо от политическа гледна точка, или щетите все пак са си заслужавали.
ДВ: Наскоро станахме свидетели на множество експулсирани служители на посолства, които в действителност са действали като шпиони. Какво може и трябва да се направи, за да се защитим от ГРУ?
Матиас Ул: Мисля, че е много трудно да се защитиш сам. Когато експулсираш хора, за които се знае, че шпионират за ГРУ, това е нож с две остриета, защото вероятно е по-лесно да следиш тези хора, отколкото да откриеш агенти, които неофициално работят за разузнавателните служби.
Смятам, че е много важно навсякъде да стане ясно, че разузнавателните служби винаги използват хората за своите си цели, че те не са нито приятели, нито помощници. Когато имат нужда от вас, те ще ви глезят и ще ви предлагат пари, но щом загубите достъпа си до източници на информация, ще бъдат напълно безразлични към вас. Това показва, че сътрудничеството с разузнавателна служба като ГРУ носи само проблеми в дългосрочен план. Повечето от тези, които се осмеляват да сътрудничат по този начин, стигат до затвора или - както показват многобройни случаи - до ситуация, в която те вече не са в състояние да се справят с живота си.
Матиас Ул: Германия е важна и ключова страна в Европа. Още през 1920-те години тя е разпозната като важна цел, защото се смята, че за да се осъществи световна революция, е необходимо да се направи революция и в Германия. Ето защо задачата на ГРУ е била да подкрепя предимно комунистическите стремежи. След това, по време на националсоциалистическата диктатура, значението на Германия като враг нараства, както показва Втората световна война.
След нея Германия е разделена на западна и източна части и през нея преминава разделителната линия на Студената война. Това принуди ГРУ да разглежда Германия като ключова страна в Европа. И днес, разбира се, Германия играе важна роля, защото все още е, така да се каже, център на Европа и много важен район за разузнавателни операции.
ДВ: В книгата си описвате отношенията на ГРУ със съветското ръководство. Сталин е бил по-скоро недоверчив към военното разузнаване, а Хрушчов се е доверявал повече на тази служба. Какъв е случаят с Владимир Путин?
Матиас Ул: Знаем, че Путин се доверява повече на СВР, отколкото на ГРУ. Това е така, защото ГРУ е единствената разузнавателна служба, която няма пряк достъп до Путин - само чрез министъра на отбраната. За ГРУ е трудно да бъде чута от Путин.
ДВ: ГРУ не подлежи на парламентарен контрол и се отчита само пред президента и министъра на отбраната. Това ли е факторът, който отличава ГРУ от западните разузнавателни служби?
Матиас Ул: По принцип по това се отличават руските специални служби от западните, които са подложени на своеобразен парламентарен контрол. Той може да бъде повече или по-малко строг, зависи от съответната държава, но там парламентите поне знаят в общи линии какво прави разузнавателната служба. В Русия случаят не е такъв – там те се отчитат само пред президента и министъра на отбраната. Това води до факта, че понякога се провеждат рискови операции, след което възниква въпросът дали наистина е било необходимо от политическа гледна точка, или щетите все пак са си заслужавали.
ДВ: Наскоро станахме свидетели на множество експулсирани служители на посолства, които в действителност са действали като шпиони. Какво може и трябва да се направи, за да се защитим от ГРУ?
Матиас Ул: Мисля, че е много трудно да се защитиш сам. Когато експулсираш хора, за които се знае, че шпионират за ГРУ, това е нож с две остриета, защото вероятно е по-лесно да следиш тези хора, отколкото да откриеш агенти, които неофициално работят за разузнавателните служби.
Смятам, че е много важно навсякъде да стане ясно, че разузнавателните служби винаги използват хората за своите си цели, че те не са нито приятели, нито помощници. Когато имат нужда от вас, те ще ви глезят и ще ви предлагат пари, но щом загубите достъпа си до източници на информация, ще бъдат напълно безразлични към вас. Това показва, че сътрудничеството с разузнавателна служба като ГРУ носи само проблеми в дългосрочен план. Повечето от тези, които се осмеляват да сътрудничат по този начин, стигат до затвора или - както показват многобройни случаи - до ситуация, в която те вече не са в състояние да се справят с живота си.
.gif)
Няма коментари:
Публикуване на коментар