https://www.youtube.com/watch?v=SoolInzULf0
Как русия си присвоява българската азбука?
ПРОИЗХОД НА ГЛАГОЛИЦАТА – НАЙ-ДРЕВНАТА АЗБУКА
Руснаците всъщност имат пълно право да претендират за кирилицата, защото през 2013-а ЮНЕСКО с председател Ирина Бокова съвсем официално им я ... подари.
Тогава "патриотичните" ченгета проспаха за пореден път скандала, даже по-късно подкрепиха кандидатурата на Бокова за председател на ООН! Текстът по-долу разказва историята ...
Кой е създал кирилицата? Това разбира се го знае всяко дете и веднага ще отговори - Кирил и Методий, създали славянската писменост, която честваме тържествено на 24-и май всяка година...
Възрастните обаче вероятно ще отговорят, че Светите Солунски братя са създали глаголицата, а кирилицата - техните ученици по времето на Цар Симеон през Златния век на българската култура. Затова и азбуката се казва кирилица, в чест на техния учител Константин Кирил Философ. Ако попитаме учените, те може би ще обяснят, че кирилицата е създадена в двете книжовни школи на Първата българска държава – Преслав и Охрид - и ще обяснят в детайли как кирилицата измества глаголицата, как точно се разпространява извън пределите на България и стига чак до Русия, където е кодифицирана от руския цар Петър Първи и е наречена гражданска азбука. После учените може да разказват с часове за многобройните изменения и реформи, които е претърпяла кирилицата до днес и за различията между кирилските символи и шрифтове, използвани понастоящем...
И за да не се объркаме от толкова много информация и интерпретации при въпроса „Кой е създал кирилицата?” може би трябва да се обърнем към организацията, която се занимава с опазването на световното културно наследство, каквото безспорно е и кирилицата, с която с пълно право се гордеем, че представлява най-големият принос на българите в световната култура. За късмет, генерален директор на ЮНЕСКО цели два мандата бе българката г-жа Ирина Бокова, която не би допуснала да има неточности в обясняването точно на азбуката, с която тя самата се е научила да чете и пише ... А за още по-голям късмет, през 2013-а година, ЮНЕСКО чества тържествено 1150-ата годишнина на кирилицата (1150th anniversary of the Cyrillic alphabet) и можем бързо да открием в интернет обръщението на заместник-генералния директор на ЮНЕСКО Г-н Геташев Енгида, направено от името на Генералния директор на ЮНЕСКО г-жа Ирина Бокова за откриването по повод честването на 1150-тата годишнина на кирилицата...
Та г-жа Бокова, както казахме, два мандата бе генерален секретар на най-важната и влиятелна световна организация за култура и културно наследство. Така че кой друг, ако не българка на тази висока позиция можеше да обясни на света кой е създал кирилицата и че това е най-големият ни принос като народ за световната култура? Защото, както споменах, може всяко българско дете (каквато е била и Г-жа Бокова) да знае, че Кирил и Методий са бащите на славянската писменост, но не всеки българин, а още по-малко хората по света знаят, че кирилицата е създадена в България от учениците на Кирил и Методий, и това е станало през Златния век на българската култура, по време на царуването на Цар Симеон! Звучи логично, но като се вгледаме внимателно в речта на Г-н Геташев Енгида, прочетена от името на г-жа Ирина Бокова по повод откриването на честването на 1150-ата годишнина на кирилицата, с огромна изненада ще установим, че в нея не се обяснява на света нищо за участието на България за създаването, развитието и за разпространяването на кирилицата сред останалите славянски народи! Нещо повече, България, българските земи и българският народ не се споменават изобщо в контекста на тези процеси, докато в края на речта „великодушно” заместникът на г-жа Бокова не признава, че с влизането на България в Европейския съюз кирилицата става една от трите официални азбуки на съюза ... Но дори и това „признание” само по себе си отрича приноса на България и за създаването и развитието на кирилицата, на българския народ - за нейното съхраняване през различните исторически епохи - и се появява в историята й съвсем накрая, точно за честването на нейната ... 1150-а годишнина.
Неизбежно възниква въпросът как е възможно от името на българката Ирина Бокова, в позицията й на генерален секретар на ЮНЕСКО да бъде прочетена подобна реч, която буквално отрича правото на най-важния ни принос в световната култура? Не би ли трябвало всеки що-годе образован българин да знае кой е създал кирилицата и да се гордее с това? Защото на откриването е имало още една реч по случай честването на 1150-тата годишнина на кирилицата, тази на Г-жа Елеонора Митрофанова, постоянен делегат на Руската Федерация в ЮНЕСКО (http://russianunesco.ru/eng/article/164
И въпреки че в нея тя много добре описва създаването на славянската писменост от братята Кирил и Методий, техния принос в превеждането на Светите писания на черковнославянски, изключителната важност на кирилицата за така наречената „кирилска цивилизация”, тя съвсем очаквано за руски представител не споменава нищо за участието на България за създаването, развитието и разпространението на кирилицата. Тя разбира се също от своя страна проявява известна „щедрост” към българите, обяснявайки подробно за приноса на България в ... честването на Деня на славянската писменост 24-и май. Който според нея първо започва да се празнува в България през 19-ти век и чак по-късно от останалите славянски народи включително Руската федерация ...
Можем напълно да разберем позицията на руския представител в ЮНЕСКО относно създаването на кирилицата, защото тя е превърната в основен стълб на руската имперска политика за колонизиране, контрол и асимилиране на стотици нации и народи през последните няколко века. Как може нещо налагано понякога с добро, но по-често със сила от Русия да не е изконно руско? Можем да се опитаме да обясним незнанието на етиопския заместник - главен секретар на ЮНЕСКО, въпреки че той показва завидни познания за историята на славянската писменост и прави ясно разграничение между глаголица и кирилица. Но няма как да си обясним, че от името на генералния секретар на ЮНЕСКО Г-жа Ирина Бокова на нас българите се отнема историческото право да се гордем със създаването на кирилицата! И ако точно българката Ирина Бокова ни отрича това право от позицията си на най-важния човек в света, отговарящ за опазването и популяризирането на световната култура, можем да се запитаме какво още може да отрече на българите от позицията си на генерален секретар на ООН? Може би правото на собствена държава или дори правото на съществуване? Защото правото на език и идентичност тя вече ни е отнела, отнемайки ни като българи правото върху създадената от нашите предци кирилска азбука!
Да благодарим коленопреклонно на руснаците, че благородно и безкористно, като истински братя, са ни подарили руската азбука, на която да се учим на четмо и писмо! Да пребъде делото на светите солунски братя равноапостоли Кирил и Мефодий, с руско етническо самосъзнание, реформатори на руската азбука! (за допълнителна инфорация - изложба на пана пред входа на Руcкия културнo-инфoрмaциoнeн цeнтър в Coфия)
Петко Славейков - Посвещава се на руския народ:
„Кат Русия няма втора
тъй могъща на света;
тя е нашата подпора,
тя е нашта висота!
"Борбата" на Кадъм, данайците и Орфей за българската азбука
ИРИНА БОКОВА - КОМУНИСТКА, ДЪЩЕРЯ НА КОМУНИСТИЧЕСКИ УБИЕЦ, НО СЕГА Е "ЕВРОАНТЛАНТИЧКА"
Бащата на Ирина Бокова - Георги Боков, е установявал комунизъм, като е избивал културния елит на българската нация след 9 септември 1944 година. На него и през ум не му е минавала идеята за културно сътрудничество и световен мир, когато с ботушите и шмайзера си е разбивал главата на Райко Алексиев - един от най-популярните български
журналисти и интелектуалци. Близките на Райко Алексиев разказват, че тестисите и половите му органи буквално били смазани от ботушите на неговия мъчител. Той е загинал няколко дни след побоя в ужасни мъки, а убиецът му се е издигнал и дълго време беше главен редактор на „Работническо дело" и член на ЦК на БКП.
Да се върна към самото начало. Към онези мои близки, които буквално бедстват. Ще опитам да проектирам тяхната съдба върху биографията на camarade-madame Бокова. По време на комунизма, когато тя ходеше из облаците, те са били политически затворници на режима, наложен със сопата от нейния баща и аналогичните му касапи на хора. При това личности. Хора с качества, многократно надвишаващи нейните. В това число – професионални и като обща култура. Ще карам според възрастта.
Първият(Петър Гогов), икономист, владеещ три чужди езика, е бил шеф на финансите в киноцентъра. Макар от семейство, близко по характер това на товарищ Бокова, вместо да ползва привилегии, предизвикал съветската власт, установена у нас. Осъдили го и прекарал повече от четири години в политическите отряди на Старозагорския затвор.
След дранголника е бил принуден да чисти стълбища на жилищни кооперации. После беше носач в склад на Сточна гара, където се пенсионира, когато навърши 70 години. През втората половина на осемдесетте, под властта на Бокови и идентичните им изверги, преди всеки празник го арестували. Хвърляли го в килия в мазето на едно от районните управления на МВР в столицата. По четири пъти годишно!
Направи партия. И какво постигна? Сега води полугладно съществуване с пенсия от около 260 лева месечно. Централното отопление му е спряно. Почти не ползва електроенергия. Няма телевизор… Признат е за репресиран. Не се явява на пресконференции на лъжерепресираните. Никой, освен мен, когато партията-майка и нейните служби ме допуснат, не го кани в медии. Той се надява Бог да му даде дни, за да види как изпращат в геената не само комунягите, но и овчето стадо. Прав е.
В духа на Хелзинки, от края на седемдесетте вторият(Янко Янков) е призовавал западните посолства да предприемат някакви действия в защита на тотално погазените човешки права в Народна република България. Изпращал е писма до американския президент Роналд Рейгън, до британската министър-председателка Маргарет Тачър и т.н. Юрист, асистент в Софийския университет, опълчил се срещу самия Ярослав Радев – член на ЦК на БКП, също така член на Държавния съвет на НРБ, председател на Съвета по законодателство към Държавния съвет, заместник-председател на Държавния съвет и председател на Законодателната комисия на Народното събрание.
Пред очите на уж бранещите го американски дипломати е арестуван и въдворен на задължителна тежка работа в Девня. После е съден и прекарва почти шест години и половина в Пазарджишкия и Софийския затвор. Лидер на партия, основана от него. Депутат във Великото народно събрание. Университетски преподавател по няколко дисциплини в правните науки. Автор на повече от… 70 издадени книги. Не му позволиха да защити професура и докторска дисертация – напълно подготвени. Пенсионира се като доцент.
Топлофикация запорира половината му пенсия. Неговата съпруга, която има две висши образования, негласно практически е лишена от право на труд. С дъщеря, завършила с отличие езикова гимназия, не по-малко усърдна студентка, направо изнемогват.
Двете деца на Ирина Бокова са добре устроени в САЩ, където другарката „има имоти. Но аз имам една от най-големите заплати в системата на ООН и произходът на парите ми е доказан, обясни тя. Заплатата ми е около 150 хиляди долара годишно и допълнително има коефициент за допълване на сумата, който е горе-долу същата сума,
допълни тя.“
За мен този контраст и то в „свободния свят“ е израз на крайна нехуманност и цинизъм! А за вас?
Третият(Николай Галев) мой близък е най-млад, но е прекарал най-дълго зад решетките на комунистическата сатрапия – цели 14 години в рамките на две присъди. Не съм срещал човек с по-ограбен живот от него. Арестували го още ненавършил пълнолетие. Докато съучениците му отивали на абитуриентски бал, него го карали към следствието на Държавна сигурност…
Автор на четири книги, днес, надхвърлил шейсетте, е принуден да работи на две не особено престижни места и допълнително – в дома си. Оцелява на ръбъ, ако използваме нахалния каламбур на другия комунистически изедник, герой на настоящата публикация.
Изобщо не ще отварям дума за онези мои роднини, приятели и близки, пострадали косвено – загубили дядовци, с майки, бащи, чичовци и т.н., хвърляни в концентрационните лагери и занданите на комунистическата държава. Напълно изключвам себе си. Повечето от тези достойни, образовани, възпитани хора, владеещи чужди езици, израснали в здрава българска среда, чието наследствено имущество е било отнето и не беше върнато – реституирано, устояха и не продадоха душите. С малки изключения, никой от тях не живее кой знае колко по-различно от първите трима.
Докато Бокова…
Братът – Филип Боков, се прочу в Парламента, когато на обвинение за масови убийства, насилия, грабежи и унищожение на народа ни, отправено от трибуната към Българската комунистическа партия и нейната правоприемница БСП, излезе и най-нагло отговори:
„Поемаме вината само с мезета.“
Преди това го бяха прогонили от английската столица, където беше прес-аташе на посолството на НРБ. Тамошната полиция неколкократно беше залавяла съпругата му – снахата на Ирина, да краде стоки от магазините. Когато го върнаха тук, назначиха Филип Боков за заместник-директор на Агенция „София прес“. Неговата секретарка – советская женщина по бащина линия, която досега отказва да ми издаде документ, необходим ми за пенсиониране, сподели с мен, че Боков, Филип Георгиевич, бил „добър шеф“.
Дъщерята на Филип Боков, племенница на Ирина, се… самообеси. Синът му, автоджамбазин, лежа в затвора. Пребиваше майка си. Накрая двамата с неговата млада съпруга загинаха в автомобилна катастрофа.
- https://diagnosa.net/
Какво са спестили американските другари на Първанов и Бокова?
На първо място, че нейният баща е бил комунистически терорист, който по време на война се е сражавал с оръжие в ръка срещу законната българска власт. Защо? Бидейки советский человек, Боков, Георгий Филипович, който е съселянин на Емилия Масларова от село Якоруда, се е явявал техен – англо-американски съюзник. Нищо, че преди това, както всички останали комунисти, е бил съюзник и на Хитлеровите нацисти.
Според собствените му хвалби, бащата е убиецът на Райко Алексиев – сатирик, карикатурист, вестникар, председател на Съюза на дружествата на художниците в България. Един от най-обичаните и изтъкнатите интелектуалци до 9 септември 1944 г. Той съвсем сам издавал хумористичния вестник „Щурец“. На изданието са сътрудничили Димитър Подвързачов, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Тома Измирлиев, даже комунисти и нагаждачи като Елин Пелин, Димитър Талев, Ангел Каралийчев, Илия Бешков и Стоян Венев.
По сведения на комуниста Радой Ралин, Георги Боков се дуел с това как ритал Райко Алексиев и дори премазал слабините му.
Братът – Филип Боков, се прочу в Парламента, когато на обвинение за масови убийства, насилия, грабежи и унищожение на народа ни, отправено от трибуната към Българската комунистическа партия и нейната правоприемница БСП, излезе и най-нагло отговори:
„Поемаме вината само с мезета.“
Преди това го бяха прогонили от английската столица, където беше прес-аташе на посолството на НРБ. Тамошната полиция неколкократно беше залавяла съпругата му – снахата на Ирина, да краде стоки от магазините. Когато го върнаха тук, назначиха Филип Боков за заместник-директор на Агенция „София прес“. Неговата секретарка – советская женщина по бащина линия, която досега отказва да ми издаде документ, необходим ми за пенсиониране, сподели с мен, че Боков, Филип Георгиевич, бил „добър шеф“.
Дъщерята на Филип Боков, племенница на Ирина, се… самообеси. Синът му, автоджамбазин, лежа в затвора. Пребиваше майка си. Накрая двамата с неговата млада съпруга загинаха в автомобилна катастрофа.
„Боков-старши яростно отрича баща му Георги Боков да е инквизирал и умъртвил известния преди 9 септември 1944 г. публицист, карикатурист и издател Райко Алексиев. Въпреки наличието на документални свидетелства за зверството, извършено в подземията на столичния Дом на слепите. Но какво тук значат някакви си документи…
Защо обаче Филип Боков мълчи като риба при огласяването на друго пъклено дело на баща му – пребиването с тояги на активиста на ВМРО Иван Вацков в пещера край Добринище? Дали защото е вярно, или защото го е тиражирала „презряната жълта преса“, към която червените велможи и техните наследници демонстрират „аристократична погнуса“?
„Сестра ми Ирина била замесена в някаква катастрофа…“, пише още дипломатът, без да се усети, че тук вече нагазва с двата крака в тресавището на лъжата с главно „Л“.
Още през далечната 1992 г. бивши високопоставени кадри на ДС извадиха от нафталина историята как в средата на 70-те тогавашната съпруга на Филип Боков – Юлия, блъска с колата си и убива възрастна жена на столичния бул. „Баба Парашкева“ (сега „Европа“). Подчертаваме – съпругата, а не сестрата. Деянието е документирано надлежно в спецслужбите, но виновницата изобщо няма проблеми с правосъдието. Нали е номенклатурна снаха и дъщеря!…
Доскоро Ирина Бокова бе представяна като „доброто момиче“ на семейството… Нейният образ се вае от професионални пиари и мяза по-скоро на иконография, отколкото на лик на жив човек от плът и кръв. Но и върху иконите на светците могат да се открият драскотини. Разбира се, само от знаещите къде точно да ги търсят.
Един от тях е български ексдипломат, започнал кариерата си в МВнР едновременно с Ирина Бокова и настоящия й партньор Калин Митрев… Името на човека, успял да надзърне в коша с мръсното бельо на Бокови, е Росен Василев. За широката публика у нас той е напълно непознат. Истината е, че е дипломат от кариерата. Служил е в българската мисия в ООН в Ню Йорк от януари 1980-а до напускането си през 1988 г. Оттогава вероятно не се е връщал за постоянно в родината. Защитил е докторат в САЩ и сега преподава политически науки в университета в Кълъмбъс, щата Охайо.
Наскоро Василев публикува статия за династията Бокови в авторитетното US списание „Американски наблюдател“ (“The American Spectator”)… Тлъст пасаж от нея е посветен на настоящата шефка на ЮНЕСКО Ирина Бокова и по-специално – на извънбрачните й похождения, станали причина за отзоваването й от Ню Йорк.“
Незабавно проверих. Статията съществува. Всеки може да влезе и да се запознае със съдържанието й. Консервативното издание дава думата на комунистически ортодокс с шпионска кариера зад Океана. Нейният автор Росен Василев е бил представен съвсем съвестно от този в тукашната публикация – просто с превод от типа “copy” – “paste”.
Заглавието и подзаглавието на публикацията звучат така:
„Познато „ново лице“ в UNESCO: Бивш колега си спомня за българската екс-комунистка, която наскоро, с подкрепата на правителството на Обама, беше определена да оглави тази ключова институция на ООН.“[14]
Василев започва с разяснението, че „еврейски групи са подели силна кампания против египетския кандидат“. Даже тук узнахме, че Фарук Хосни е бил отхвърлен преди всичко от… американците. Зад чийто гръб, както се оказва, са били скрити могъщите еврейски лобита в САЩ, които ръководят тази отявлено комунистическа държава.
След като прави бърз преглед (резюме) на биографията на Георгиевна, Росен Василев се връща в спомените си към есента на 1982 г., „когато за първи път се запознах с Ирина Коларова (както беше известна тогава). Тя току-що беше назначена като трети секретар в Българската мисия към ООН в Ню Йорк, където работеше главно в Третия комитет на Общото събрание (за човешките права). Въпреки нейната невзрачна външност, тя беше лоялен и твърд комунистически апаратчик. Но престоят й в Ню Йорк беше прекъснат скоро след като Държавният департамент отказа акредитацията за близо две години на нейния съпруг, журналиста Любомир Коларов. Най-вероятно заради неговата достатъчно известна принадлежност на българските комунистически шпионски служби – ДС.“
Каква ирония! У нас един от моите приятели – високо квалифициран юрист и университетски преподавател – е хвърлен зад решетките заради опитите си да се бори за човешките права на българите. По същото време висшата номенклатурна деятелка на комунистическата партия Ирина Бокова „работи“ в ООН по проблемите на… човешките права! Днес политзатворникът бедства, а комунистическата апаратчица обикаля световните върхове, добре обгрижвана от Интернационала.
Ех, „защо не умря при Гренадин?“, беше запитал един от героите си Дядо Вазов…
Първият брак, от който са и децата на Бокова, действително е с комуниста Любомир Коларов – пак советский товарищ.
„Коларов е завършил радио и телевизия в Московския държавен университет. Бил е кореспондент на БНТ в Москва и в страни от Третия свят, член на ВПС на БСП, а при управлението на Виденов е председател на Комитета за пощи и далекосъобщения. Сега е женен за Лилия Райчева – автор на предаването „Минута е много“ и член на СЕМ. В едно интервю Любомир Коларов казва, че и двете му жени не били известни преди брака му с него, но след това ставали. „Значи съм бил сериозна опора в живота им, а за една жена е от изключително важно значение да има солидна опора“, казва Коларов.
От брака си Бокова и Коларов имат син Павел, роден през 1973 г., и дъщеря Ная, родена през 1977 г. И двамата идват на бял свят в Москва. Павел завършва мениджмънт в Ню Йорк и сега работи там като мениджър в частна фирма. Женен е за пловдивчанката Калина, която е завършила университет в Аризона. Двамата имат дъщеря Ирина.
Ная завършва пъблик рилейшън в Бриджпортския университет в щата Кънектикът. Работи в рекламния отдел на фирма „Виза“. Омъжена е за шведа Гунар Ларсон, който е завеждащ сектор в банка. Двамата живеят в Стамфорд, щата Кънектикът.“
„Друга причина за нейното бързо отзоваване“ – смята Росен Василев, – „може да е била извънбрачната афера, която тя имаше с нейния колега и настоящ съпруг Калин Митрев, по онова време нещастно оженения втори секретар на мисията. Известно време връзката беше пазена в тайна. Може би, понеже бащата на Калин също беше комунистическо величие. Но излезе на светло една вечер, когато тълпа от обезпокоени нюйоркчани се събра пред резиденцията на мисията в Горната част на Ийст Сайд в Манхатън. Оказа се, че тежко пияният съпруг на Ирина се бил провесил от балкона на техния апартамент на единадесетия етаж, в безуспешни опити да скочи на балкона на долния етаж (където беше настанен Калин, по това време без своята болнава жена и две малки дъщери), очевидно стараейки се да залови двете влюбени птички в flagrante delicto.….
След като избягах през юли 1988 г., отново почти щях да вляза във връзка с Ирина в началото на 1990 г., когато тя, придружавана от своите син и дъщеря, вече юноши, шест месеца посещаваше Факултета по обществени работи на Университета на Мериленд като стипендиантка на Фондация „Форд“. Тъкмо се беше завърнала в България, но срещнах неин много близък приятел, още един стипендиант на Фондацията „Форд“ в Колежа „Парк“, където подготвях моето дипломиране по политически науки. Нашият общ приятел ме информира за чудотворната трансформация на Ирина от предана комунистка от старата гвардия в посткомунистическа „демократка“, която, както изглежда, беше зарязала своите твърдоглави комунистически убеждения. Според нейния приятел, Ирина се развеждаше с нейния никога неизтрезняващ съпруг и планираше да се омъжи за Калин, на свой ред разведен с жена си.
Като друг знак за променящите се времена, Ирина също така възнамеряваше да скъса своя комунистически партиен билет, както всички останали комунистически дипломати, обучени в Съветския съюз, които сега искаха да се преобразят в политически необвързани професионалисти в сферата на международните отношения (за да запазят своите синекурни работни места).
Още една голяма изненада беше, че тя се сприятели с известната с множеството си връзки професорка на име Мадлийн Олбрайт (бъдещата държавна секретарка във втория мандат на Бил Клинтън). След като Ирина се свърза с Олбрайт по време на една от публичните лекции на последната, двете станаха близки приятелки. [Олбрайт е прочута лесбийка.] Странно, защото онази Ирина, която познавах, никога не би се доближила до никой „буржоазен“ американски учен. Камо ли да си позволи той или тя да стане неин близък приятел и ментор.
Когато преди няколко години социалистите (бивши комунисти) си възвърнаха президентския пост и лидерството на правителството в България, Ирина беше назначена за посланичка във Франция и за постоянна представителка в ЮНЕСКО. Сега е омъжена за нейния стар любовен плам Калин, настоящия български представител-директор в Европейската банка за възстановяване и развитие със седалище в Лондон.
После, миналия декември, тя обяви своята изглеждаща най-обречена кандидатура за върховия пост в ЮНЕСКО. Спечели в твърде оспорвана надпревара, когато Изпълнителният съвет на организацията гласува 31 на 27 в нейна полза на последния пети рунд от избора…
В опит да успокои някои накърнени чувства заради реакцията на кандидата на арабския свят за висшата длъжност в UNESCO, Бокова обеща да направи обиколка в арабските страни. Тя даже взе да говори в защита на Роман Полански, прочутия френски кинорежисьор, задържан в Швейцария и заплашен от екстрадиция обратно в САЩ, за да се изправи пред съдебна процедура по казус за „доказано изнасилване“ отпреди 32 години.
Не е съвсем ясно, какво доведе до нейния необичаен избор. Но онова, което най-силно ме интересува е, колко зле подготвена в действителност е Бокова за трудния пост на върха в тази важна и същевременно заплетена в политически интриги интернационална организация (която през 1984 г. САЩ и Великобритания бяха напуснали за следващите двадесет години в знак на протест), като вземем предвид нейното минало като посредствена комунистическа бюрократка. Макар да съм убеден, че нейното избиране изпраща погрешно послание към посткомунистическата част от света, искрено се надявам, че онова, което ще остави като шефка на ЮНЕСКО, няма да бъде тъй шарено като нейното минало.“
Колко „образована“, „ерудирана“, „компетентна“ е другарката Ирина Бокова, пролича от видеозаписа от увода на телевизионното предаване „Диагноза“ от 22 април 2015 г. И още нещо. Калин Митрев беше началник на Агенцията за приватизация. Сетне уж му повдигнаха обвинения за корупция и далавери. Но жителите на Номенклатурия са недосегаеми. Освен мъж на жена си, той е и… преподавател. На какво ли учи студентите?…
Може ли някой да определи кандидатурата на Ирина Бокова като българска? Преди всичко, комунистите нямат родина. Като екстремни материалисти, те изповядват древноримския принцип “ubi bene ibi patria” – „където е добре, там е родината“. През ХVІІІ век нюйоркския масон, военен, фермер и писател Джон Хектор Сейнт Джон, роден във Франция като Мишел Тийом Жан дьо Кревекьор, обосновавайки какво е някой да бъде американец, го осъвременил така:
“Ubi panis ibi patria” – „където е хлябът, там е родината“.
Тази максима се е превърнала в неписан закон за комунистите. Неговото съблюдаване ги прави тъй адаптивни към всякакви промени. Превръща ги във вечни конформисти, в ултра нагаждачи. Ето какво е необходимо на властващите от интернационалното Братство. За тях националната принадлежност и патриотизмът са вредни и заклеймявани.
Ако въпреки всичко тукашните комунисти все пак претендират, че имат родина, тя е СССР.
Бокова е типична интернационалистка. В наши дни наричат тази порода глобалисти. Тя е родена и е израсла в такава среда. Така е отгледана. В Москва е била възпитана допълнително в т. нар. „дух на пролетарски интернационализъм“. Не изпитвайте никакви съмнения, че има връзки с КГБ. Ама изобщо не се съмнявайте.
Професия доносник
А Западът? Какъв Запад? Кой Запад? Всички са комунисти. Двойни и тройни агенти като Ирина Бокова са им необходими, понеже ги държат здраво за топките и при всяко тяхно непослушание или проява на самостоятелност, силно свиват, стискат пръстите.
Но защо тукашното население допуска всичко това? Обезумяло ли е? Наистина ли съм прав, когато твърдя, че от 1944 г. то е дресирано така, че е придобило естествен стремеж към неестествена смърт?
Достойно ест! Дали онези, които се снимат с Ирина Бокова –Барак Обама и останалите, приемат самия агент „Ивайло“ и го ценят заради доносническата му кариера?
Приказва с такава страст против господарите си от ЦК на БКП и ДС, че масовите идиоти не просто му вярват. Боготворят го – него, доносника, получил задача да продължи да служи на Политбюро като агент за влияние.
И се усеща като… картечница. Коя ли е неговата картечарка Анка? Некоторая Gauleiterin от ФСБ, бившето КГБ, или някоя местна ДАНСираща кака?
www.youtube.com/watch
На всяко общество наемната утайка дъхти на приеми, разврат, парфюм;
туй е разглезена и алчна шайка – това са хора с ловък, хитър ум[23]
Ако имаше граждани със съвест, съставляващи общество, това щеше да бъде забранено, даже наказуемо. Моите роднини и приятели, оцелели в преизподнята на комунистическите лагери и затвори, техните наследници, непродали душите си, какъвто съм самият аз, имаме моралните основания да се възмущаваме от Боковата кандидатура.
Обърнете внимание на технологията за изкривяване на истината. Агент „Ивайло“ е преминал през подготовка в Държавна сигурност и в КГБ в Сирия, както свидетелства в мое телевизионно предаване бивш военен разузнавач с по-вискок калибър от него. Заявявал го е и другаде. В тези школи мошеникът е обучен да изопачава фактите, поднасяйки лъжата с такава убеденост и страст, та да изглежда като истина.
Той заяви, че „Ирина Бокова е руски кандидат“. Даже не кандидатка. Да погледнем фактите, каквито са. Искат да я издигнат до генерална секретарка на ООН. Тази организация е създадена от тайния елит, включващ и Съветите. Но водещата роля не е била на Сталин, а на Рузвелт. Поне видимо. Истинските творци на ООН стоели на хиляди мили от родилното отделение, където я пръкнали. Появата й станала в Сан Франциско, а не в Ленинград.
Освен това, институцията е изградена така, че най-голямата вноска в нейния бюджет е американската. От време на време, макар и рядко, САЩ размахват тази своеобразна тояга. Заплашват, че ще ударят кранчето…
Седалището на ООН е в Ню Йорк, не във Волгоград, по-рано Сталинград, а всъщност Царицин. Четири от страните-членки на Съвета за сигурност ужким са противници на Русия: САЩ, Великобритания, Франция и вече водещата половинка на първата – Китай. Дори да не вярвате в съществуването на общата държава Кимерика – ваша работа – евентуалните гласове биха били 3 към 2.
Както възкликна читател на излизащия в Делхи всекидневник на английски език “Times of India”:
„ООН е марионетна организация на Запада!“
Нали се сещате, че реакцията е на човек, който не е бил организиран комунист и то по наследство, каквито са дипломиралите се в МГИМО – Московский государственный институт международных отношений, ковачницата на висши милиционерски номенклатурни кадри на КПСС и КГБ на СССР, кандидат-генералната секретарка на ООН Бокова, Ирина Георгиевна, и Инджев, Иво Любомирович, по-известен в страната Позитания като агент „Ивайло“.
Допреди 250 години справедливо жигосвали проститутките, та почтените хора да знаят, с кого имат работа. И ако се подмамят и излъжат, да не винят властите. Фактът, че не бележим комунистическите пачаври по същия начин издава липсата на нравственост, провала на морала ни, говори за нашето пълно равнодушие и примирение със злото. А няма по-голямо зло от комунизма – сатанизма!
Вместо това, се оставихме комунисти да ни ръководят. Вече цели 72 лазарника е така! Хак ние! Така ни се пада. Нищо по-добро не заслужаваме. Боже мой, та кървавият диктатор Тодор Живков има паметници! А наследниците му като истински кукловоди направляват политиците от своите тайни луксозни убежища.
Защо ликвидираха другаря Александър Антов – дребен компартиен ратай? Шиел униформите на висшите офицери! Ами това е запазена територия за другарката Евгения Живкова, която не знае дали по баща е Тодорова или Любомирова! Още от 1990 година производството на военните, милицонерските и други пагони и отличителни знаци, всякакви униформи и облекла на представителни спортни делегации, е монопол на правешката фамилия.
Както и далаверите с нефта. Затова Валентин Златев – синът на дългогодишния правешки кмет Васил, генерален представител на американската “Pepsi” у нас, е несменяем на главното кресло на „ЛУКОйл – България“.
Целият позор е за нас. Но и за „свободния свят“, за Запада. Вместо да подкрепя порива на народите към избавление, по почина на Ленин и Троцки той изнася войни, революции, окупации, изтребление на милиони невинни, разрушения, морета от бежанци. И представя това под камуфлажа на някаква „демокрация“ – напълно фалшива и лишена от съдържание. Прочее – вече е така и в самите нецивилизовани, западни страни, в които, както и на Изток, безчинстват комунистически режими.
Американци ли? Всички са Ротшилдови съветски подлоги!
Както се убеждавате от илюстрациите, Бокова се ползва с признанието на западните лидери, държавници, политици, културни дейци… И то не проформа, поради съществуващи незаобиколими протоколни изисквания. Там някъде, на Запад, решиха да пробват нейната кандидатура. Тъй като Братството е направило някакви инвестиции в товарищ съветската възпитаничка, за които можем само да гадаем.
Така, както съвсем наскоро в швейцарското алпийско градче Давос, ежегоден сборен пункт на „балоните“ на елита, един от финансистите на туземните ни „опозиционери“, комунетата, протестиращи по ценоразпис, Иво-Инджевците, намери прилика между Доналд Тръмп и Тед Круз, от една страна, и… Владимир Путин, от друга. Elvtбrs Шварц, Дьорд Тивадарович, може и חָבֵר,[26] както желаете, когото Интернационалът е прилепил към „лявата“ Демократическа партия, обвини двамата кияци – кандидати за президент от „дясната“ – Републиканската, че… „вършат работата“ на Ислямска държава“.
„Сорос заяви, че Владимир Путин влошава миграционната криза, като разрешава руските бомбардировки над цивилни в Сирия. „Той иска Евросъюзът да се разпадне“, заяви Сорос.“
Този същият, който даваше пари за музеи на колективизацията в Украйна – тоест на избиването на милиони невинни селяни чрез умишлено наложен глад, и на Павлик Морозов,съди офицера от КГБ Путин?! Това донякъде е разбираемо. Тъй като в Русия се намериха по-сръчни парични илюзионисти от еврейско-унгаро-американския товарищ-comrade и от някои от останалите хищни интернационални шарлатани.
„Сериозни загуби понесоха и чуждестранните комарджии – по различни изчисления от 40 до 100 милиарда долара… В Русия загуби повече от 1 милиард долара може би най-прочутият финансов спекулант в западния свят – Джордж Сорос. Опитен играч, който понякога просто на шега срутваше паричните системи на цели страни. Но всеки си има чалъм.
После Сорос хленчеше в печата: „Знаех, че системата на грабителския капитализъм не е сигурна, че е нестабилна, и неведнъж съм говорил за нея. И все пак позволих да ме въвлекат в сделка със „Связинвест“. Това беше най-лошото вложение в цялата ми професионална кариера.
Какво има за хленчене? Приискала му се далавера, това е. А нали още Пушкиновият Балда учи: „Попе, да не беше хукнал подир евтинията.“
Имам силни подозрения, че именно след като цинично го „преметнаха“ в Русия, господин Джордж Сорос донякъде се разочаровал от прелестите на любимия капитализъм. Иначе защо написа книжка, където така ругае САЩ, че старите съветски пропагандисти само въздишат от завист? Имам предвид „Сапуненият мехур на американското превъзходство“. Е, какво пък, отдавна е забелязано – когато оберат някого, той рязко поумнява.
Понякога пък трябва да се легне и на коравите нарове, за да се „прозре“. Я вижте какви правилни, разумни послания относно краха на либерализма и на дивия капитализъм пише зад решетките Ходорковски. Цена нямаше да има той, ако ги беше изрекъл на свобода, в блясъка на деловия си ореол…"
Сорос беше организационен ментор на Ходорковски. И двамата евреи са „обидени“ на Русия. Това, че Дьорд Шварц се провали в Русия не е напълно вярно. Разнасят се легенди за участието му в девалвацията на рублата през 2008 година. Може да бъде разбран. Но защо слага в един кюп с Путин и „консерваторите“ Тръмп и Круз?! Понеже така са му заповядали. Той дърпа конците на едни, по-високопоставени – неговите. По-специално – самите Ротшилдови, чието подставено лице, а не пълномощник, е. Пък и е комунист.
Още от 1989 година – как така знаеше, че нещо ще се променя – той избира все комунисти и ченгета за шефове на филиала на фондацията му „Отворено общество“. Като тръгнете от Румен Воденичаров, Деян Кюранов, Богдан Богданов – агент „Николов“, Георги Прохаски, минете през Евгений Дайнов, Стефан Попов, Томислав Дончев, Сергей Игнатов, и стигнете до днешните болшевишки издънки и подлоги Георги Стойчев, Александър Кашъмов, Иван Бедров, Лъчезар Богданов, Георги Ангелов и т.н.
" След 81 години РУСКО РОБСТВО, вече съм 100% убеден, че всички въпроси се отнасят до местна политика, международна политика, имена на улици и булеварди, имена на църкви, ВСИЧКИ ТЕЗИ ВЪПРОСИ НЕ се решават от задунайското правителство, община или парламент, а се решават от ОКУПАЦИОННАТА АДМИНИСТРАЦИЯ на Драган Цанков № 28, или лично от Губернаторът Митрофанова "
чрез Златомир Петров
линк : https://www.facebook.com/share/p/15tVHsaSiW/
ИНСТРУКЦИЯ НА ЦК НА КПСС ЗА ОКУПИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И БЪЛГАРИЯ ОТ 1947 Г."
"Т.57. Водещите имена във политическата, научната и културната местна история да бъдат дискредитирани, премахвани и изчиствани от историята. На тяхно място да бъдат въвеждани обвързани с нас (разбирай Болшевишка Русия) и наши исторически имена. Приоритетът и върховенството на нашите исторически имена над местните да се подчертава и налага! Опитите за опазване на позициите на мастните имена в историята да бъдат обявявани за национализъм (това се считаше за Престъпление)! Застъплиците им да бъдат репресирани и по възможност премахвани!"
ТАЗИ ИНСТРУКЦИЯ ДЕЙСТВА И ДО ДНЕС!
Тогава "патриотичните" ченгета проспаха за пореден път скандала, даже по-късно подкрепиха кандидатурата на Бокова за председател на ООН! Текстът по-долу разказва историята ...
Кой е създал кирилицата? Това разбира се го знае всяко дете и веднага ще отговори - Кирил и Методий, създали славянската писменост, която честваме тържествено на 24-и май всяка година...
Възрастните обаче вероятно ще отговорят, че Светите Солунски братя са създали глаголицата, а кирилицата - техните ученици по времето на Цар Симеон през Златния век на българската култура. Затова и азбуката се казва кирилица, в чест на техния учител Константин Кирил Философ. Ако попитаме учените, те може би ще обяснят, че кирилицата е създадена в двете книжовни школи на Първата българска държава – Преслав и Охрид - и ще обяснят в детайли как кирилицата измества глаголицата, как точно се разпространява извън пределите на България и стига чак до Русия, където е кодифицирана от руския цар Петър Първи и е наречена гражданска азбука. После учените може да разказват с часове за многобройните изменения и реформи, които е претърпяла кирилицата до днес и за различията между кирилските символи и шрифтове, използвани понастоящем...
И за да не се объркаме от толкова много информация и интерпретации при въпроса „Кой е създал кирилицата?” може би трябва да се обърнем към организацията, която се занимава с опазването на световното културно наследство, каквото безспорно е и кирилицата, с която с пълно право се гордеем, че представлява най-големият принос на българите в световната култура. За късмет, генерален директор на ЮНЕСКО цели два мандата бе българката г-жа Ирина Бокова, която не би допуснала да има неточности в обясняването точно на азбуката, с която тя самата се е научила да чете и пише ... А за още по-голям късмет, през 2013-а година, ЮНЕСКО чества тържествено 1150-ата годишнина на кирилицата (1150th anniversary of the Cyrillic alphabet) и можем бързо да открием в интернет обръщението на заместник-генералния директор на ЮНЕСКО Г-н Геташев Енгида, направено от името на Генералния директор на ЮНЕСКО г-жа Ирина Бокова за откриването по повод честването на 1150-тата годишнина на кирилицата...
Та г-жа Бокова, както казахме, два мандата бе генерален секретар на най-важната и влиятелна световна организация за култура и културно наследство. Така че кой друг, ако не българка на тази висока позиция можеше да обясни на света кой е създал кирилицата и че това е най-големият ни принос като народ за световната култура? Защото, както споменах, може всяко българско дете (каквато е била и Г-жа Бокова) да знае, че Кирил и Методий са бащите на славянската писменост, но не всеки българин, а още по-малко хората по света знаят, че кирилицата е създадена в България от учениците на Кирил и Методий, и това е станало през Златния век на българската култура, по време на царуването на Цар Симеон! Звучи логично, но като се вгледаме внимателно в речта на Г-н Геташев Енгида, прочетена от името на г-жа Ирина Бокова по повод откриването на честването на 1150-ата годишнина на кирилицата, с огромна изненада ще установим, че в нея не се обяснява на света нищо за участието на България за създаването, развитието и за разпространяването на кирилицата сред останалите славянски народи! Нещо повече, България, българските земи и българският народ не се споменават изобщо в контекста на тези процеси, докато в края на речта „великодушно” заместникът на г-жа Бокова не признава, че с влизането на България в Европейския съюз кирилицата става една от трите официални азбуки на съюза ... Но дори и това „признание” само по себе си отрича приноса на България и за създаването и развитието на кирилицата, на българския народ - за нейното съхраняване през различните исторически епохи - и се появява в историята й съвсем накрая, точно за честването на нейната ... 1150-а годишнина.
Неизбежно възниква въпросът как е възможно от името на българката Ирина Бокова, в позицията й на генерален секретар на ЮНЕСКО да бъде прочетена подобна реч, която буквално отрича правото на най-важния ни принос в световната култура? Не би ли трябвало всеки що-годе образован българин да знае кой е създал кирилицата и да се гордее с това? Защото на откриването е имало още една реч по случай честването на 1150-тата годишнина на кирилицата, тази на Г-жа Елеонора Митрофанова, постоянен делегат на Руската Федерация в ЮНЕСКО (http://russianunesco.ru/eng/article/164
И въпреки че в нея тя много добре описва създаването на славянската писменост от братята Кирил и Методий, техния принос в превеждането на Светите писания на черковнославянски, изключителната важност на кирилицата за така наречената „кирилска цивилизация”, тя съвсем очаквано за руски представител не споменава нищо за участието на България за създаването, развитието и разпространението на кирилицата. Тя разбира се също от своя страна проявява известна „щедрост” към българите, обяснявайки подробно за приноса на България в ... честването на Деня на славянската писменост 24-и май. Който според нея първо започва да се празнува в България през 19-ти век и чак по-късно от останалите славянски народи включително Руската федерация ...
Можем напълно да разберем позицията на руския представител в ЮНЕСКО относно създаването на кирилицата, защото тя е превърната в основен стълб на руската имперска политика за колонизиране, контрол и асимилиране на стотици нации и народи през последните няколко века. Как може нещо налагано понякога с добро, но по-често със сила от Русия да не е изконно руско? Можем да се опитаме да обясним незнанието на етиопския заместник - главен секретар на ЮНЕСКО, въпреки че той показва завидни познания за историята на славянската писменост и прави ясно разграничение между глаголица и кирилица. Но няма как да си обясним, че от името на генералния секретар на ЮНЕСКО Г-жа Ирина Бокова на нас българите се отнема историческото право да се гордем със създаването на кирилицата! И ако точно българката Ирина Бокова ни отрича това право от позицията си на най-важния човек в света, отговарящ за опазването и популяризирането на световната култура, можем да се запитаме какво още може да отрече на българите от позицията си на генерален секретар на ООН? Може би правото на собствена държава или дори правото на съществуване? Защото правото на език и идентичност тя вече ни е отнела, отнемайки ни като българи правото върху създадената от нашите предци кирилска азбука!
Петко Славейков - Посвещава се на руския народ:
„Кат Русия няма втора
тъй могъща на света;
тя е нашата подпора,
тя е нашта висота!
журналисти и интелектуалци. Близките на Райко Алексиев разказват, че тестисите и половите му органи буквално били смазани от ботушите на неговия мъчител. Той е загинал няколко дни след побоя в ужасни мъки, а убиецът му се е издигнал и дълго време беше главен редактор на „Работническо дело" и член на ЦК на БКП.
Да се върна към самото начало. Към онези мои близки, които буквално бедстват. Ще опитам да проектирам тяхната съдба върху биографията на camarade-madame Бокова. По време на комунизма, когато тя ходеше из облаците, те са били политически затворници на режима, наложен със сопата от нейния баща и аналогичните му касапи на хора. При това личности. Хора с качества, многократно надвишаващи нейните. В това число – професионални и като обща култура. Ще карам според възрастта.
Първият(Петър Гогов), икономист, владеещ три чужди езика, е бил шеф на финансите в киноцентъра. Макар от семейство, близко по характер това на товарищ Бокова, вместо да ползва привилегии, предизвикал съветската власт, установена у нас. Осъдили го и прекарал повече от четири години в политическите отряди на Старозагорския затвор.
След дранголника е бил принуден да чисти стълбища на жилищни кооперации. После беше носач в склад на Сточна гара, където се пенсионира, когато навърши 70 години. През втората половина на осемдесетте, под властта на Бокови и идентичните им изверги, преди всеки празник го арестували. Хвърляли го в килия в мазето на едно от районните управления на МВР в столицата. По четири пъти годишно!
Направи партия. И какво постигна? Сега води полугладно съществуване с пенсия от около 260 лева месечно. Централното отопление му е спряно. Почти не ползва електроенергия. Няма телевизор… Признат е за репресиран. Не се явява на пресконференции на лъжерепресираните. Никой, освен мен, когато партията-майка и нейните служби ме допуснат, не го кани в медии. Той се надява Бог да му даде дни, за да види как изпращат в геената не само комунягите, но и овчето стадо. Прав е.
В духа на Хелзинки, от края на седемдесетте вторият(Янко Янков) е призовавал западните посолства да предприемат някакви действия в защита на тотално погазените човешки права в Народна република България. Изпращал е писма до американския президент Роналд Рейгън, до британската министър-председателка Маргарет Тачър и т.н. Юрист, асистент в Софийския университет, опълчил се срещу самия Ярослав Радев – член на ЦК на БКП, също така член на Държавния съвет на НРБ, председател на Съвета по законодателство към Държавния съвет, заместник-председател на Държавния съвет и председател на Законодателната комисия на Народното събрание.
Пред очите на уж бранещите го американски дипломати е арестуван и въдворен на задължителна тежка работа в Девня. После е съден и прекарва почти шест години и половина в Пазарджишкия и Софийския затвор. Лидер на партия, основана от него. Депутат във Великото народно събрание. Университетски преподавател по няколко дисциплини в правните науки. Автор на повече от… 70 издадени книги. Не му позволиха да защити професура и докторска дисертация – напълно подготвени. Пенсионира се като доцент.
Топлофикация запорира половината му пенсия. Неговата съпруга, която има две висши образования, негласно практически е лишена от право на труд. С дъщеря, завършила с отличие езикова гимназия, не по-малко усърдна студентка, направо изнемогват.
Двете деца на Ирина Бокова са добре устроени в САЩ, където другарката „има имоти. Но аз имам една от най-големите заплати в системата на ООН и произходът на парите ми е доказан, обясни тя. Заплатата ми е около 150 хиляди долара годишно и допълнително има коефициент за допълване на сумата, който е горе-долу същата сума,
допълни тя.“
За мен този контраст и то в „свободния свят“ е израз на крайна нехуманност и цинизъм! А за вас?
Третият(Николай Галев) мой близък е най-млад, но е прекарал най-дълго зад решетките на комунистическата сатрапия – цели 14 години в рамките на две присъди. Не съм срещал човек с по-ограбен живот от него. Арестували го още ненавършил пълнолетие. Докато съучениците му отивали на абитуриентски бал, него го карали към следствието на Държавна сигурност…
Автор на четири книги, днес, надхвърлил шейсетте, е принуден да работи на две не особено престижни места и допълнително – в дома си. Оцелява на ръбъ, ако използваме нахалния каламбур на другия комунистически изедник, герой на настоящата публикация.
Изобщо не ще отварям дума за онези мои роднини, приятели и близки, пострадали косвено – загубили дядовци, с майки, бащи, чичовци и т.н., хвърляни в концентрационните лагери и занданите на комунистическата държава. Напълно изключвам себе си. Повечето от тези достойни, образовани, възпитани хора, владеещи чужди езици, израснали в здрава българска среда, чието наследствено имущество е било отнето и не беше върнато – реституирано, устояха и не продадоха душите. С малки изключения, никой от тях не живее кой знае колко по-различно от първите трима.
Докато Бокова…
Братът – Филип Боков, се прочу в Парламента, когато на обвинение за масови убийства, насилия, грабежи и унищожение на народа ни, отправено от трибуната към Българската комунистическа партия и нейната правоприемница БСП, излезе и най-нагло отговори:
„Поемаме вината само с мезета.“
Преди това го бяха прогонили от английската столица, където беше прес-аташе на посолството на НРБ. Тамошната полиция неколкократно беше залавяла съпругата му – снахата на Ирина, да краде стоки от магазините. Когато го върнаха тук, назначиха Филип Боков за заместник-директор на Агенция „София прес“. Неговата секретарка – советская женщина по бащина линия, която досега отказва да ми издаде документ, необходим ми за пенсиониране, сподели с мен, че Боков, Филип Георгиевич, бил „добър шеф“.
Дъщерята на Филип Боков, племенница на Ирина, се… самообеси. Синът му, автоджамбазин, лежа в затвора. Пребиваше майка си. Накрая двамата с неговата млада съпруга загинаха в автомобилна катастрофа.
- https://diagnosa.net/
Какво са спестили американските другари на Първанов и Бокова?
На първо място, че нейният баща е бил комунистически терорист, който по време на война се е сражавал с оръжие в ръка срещу законната българска власт. Защо? Бидейки советский человек, Боков, Георгий Филипович, който е съселянин на Емилия Масларова от село Якоруда, се е явявал техен – англо-американски съюзник. Нищо, че преди това, както всички останали комунисти, е бил съюзник и на Хитлеровите нацисти.
Според собствените му хвалби, бащата е убиецът на Райко Алексиев – сатирик, карикатурист, вестникар, председател на Съюза на дружествата на художниците в България. Един от най-обичаните и изтъкнатите интелектуалци до 9 септември 1944 г. Той съвсем сам издавал хумористичния вестник „Щурец“. На изданието са сътрудничили Димитър Подвързачов, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Тома Измирлиев, даже комунисти и нагаждачи като Елин Пелин, Димитър Талев, Ангел Каралийчев, Илия Бешков и Стоян Венев.
По сведения на комуниста Радой Ралин, Георги Боков се дуел с това как ритал Райко Алексиев и дори премазал слабините му.
Братът – Филип Боков, се прочу в Парламента, когато на обвинение за масови убийства, насилия, грабежи и унищожение на народа ни, отправено от трибуната към Българската комунистическа партия и нейната правоприемница БСП, излезе и най-нагло отговори:
„Поемаме вината само с мезета.“
Преди това го бяха прогонили от английската столица, където беше прес-аташе на посолството на НРБ. Тамошната полиция неколкократно беше залавяла съпругата му – снахата на Ирина, да краде стоки от магазините. Когато го върнаха тук, назначиха Филип Боков за заместник-директор на Агенция „София прес“. Неговата секретарка – советская женщина по бащина линия, която досега отказва да ми издаде документ, необходим ми за пенсиониране, сподели с мен, че Боков, Филип Георгиевич, бил „добър шеф“.
Дъщерята на Филип Боков, племенница на Ирина, се… самообеси. Синът му, автоджамбазин, лежа в затвора. Пребиваше майка си. Накрая двамата с неговата млада съпруга загинаха в автомобилна катастрофа.
„Боков-старши яростно отрича баща му Георги Боков да е инквизирал и умъртвил известния преди 9 септември 1944 г. публицист, карикатурист и издател Райко Алексиев. Въпреки наличието на документални свидетелства за зверството, извършено в подземията на столичния Дом на слепите. Но какво тук значат някакви си документи…
Защо обаче Филип Боков мълчи като риба при огласяването на друго пъклено дело на баща му – пребиването с тояги на активиста на ВМРО Иван Вацков в пещера край Добринище? Дали защото е вярно, или защото го е тиражирала „презряната жълта преса“, към която червените велможи и техните наследници демонстрират „аристократична погнуса“?
„Сестра ми Ирина била замесена в някаква катастрофа…“, пише още дипломатът, без да се усети, че тук вече нагазва с двата крака в тресавището на лъжата с главно „Л“.
Още през далечната 1992 г. бивши високопоставени кадри на ДС извадиха от нафталина историята как в средата на 70-те тогавашната съпруга на Филип Боков – Юлия, блъска с колата си и убива възрастна жена на столичния бул. „Баба Парашкева“ (сега „Европа“). Подчертаваме – съпругата, а не сестрата. Деянието е документирано надлежно в спецслужбите, но виновницата изобщо няма проблеми с правосъдието. Нали е номенклатурна снаха и дъщеря!…
Доскоро Ирина Бокова бе представяна като „доброто момиче“ на семейството… Нейният образ се вае от професионални пиари и мяза по-скоро на иконография, отколкото на лик на жив човек от плът и кръв. Но и върху иконите на светците могат да се открият драскотини. Разбира се, само от знаещите къде точно да ги търсят.
Един от тях е български ексдипломат, започнал кариерата си в МВнР едновременно с Ирина Бокова и настоящия й партньор Калин Митрев… Името на човека, успял да надзърне в коша с мръсното бельо на Бокови, е Росен Василев. За широката публика у нас той е напълно непознат. Истината е, че е дипломат от кариерата. Служил е в българската мисия в ООН в Ню Йорк от януари 1980-а до напускането си през 1988 г. Оттогава вероятно не се е връщал за постоянно в родината. Защитил е докторат в САЩ и сега преподава политически науки в университета в Кълъмбъс, щата Охайо.
Наскоро Василев публикува статия за династията Бокови в авторитетното US списание „Американски наблюдател“ (“The American Spectator”)… Тлъст пасаж от нея е посветен на настоящата шефка на ЮНЕСКО Ирина Бокова и по-специално – на извънбрачните й похождения, станали причина за отзоваването й от Ню Йорк.“
Незабавно проверих. Статията съществува. Всеки може да влезе и да се запознае със съдържанието й. Консервативното издание дава думата на комунистически ортодокс с шпионска кариера зад Океана. Нейният автор Росен Василев е бил представен съвсем съвестно от този в тукашната публикация – просто с превод от типа “copy” – “paste”.
Заглавието и подзаглавието на публикацията звучат така:
„Познато „ново лице“ в UNESCO: Бивш колега си спомня за българската екс-комунистка, която наскоро, с подкрепата на правителството на Обама, беше определена да оглави тази ключова институция на ООН.“[14]
Василев започва с разяснението, че „еврейски групи са подели силна кампания против египетския кандидат“. Даже тук узнахме, че Фарук Хосни е бил отхвърлен преди всичко от… американците. Зад чийто гръб, както се оказва, са били скрити могъщите еврейски лобита в САЩ, които ръководят тази отявлено комунистическа държава.
След като прави бърз преглед (резюме) на биографията на Георгиевна, Росен Василев се връща в спомените си към есента на 1982 г., „когато за първи път се запознах с Ирина Коларова (както беше известна тогава). Тя току-що беше назначена като трети секретар в Българската мисия към ООН в Ню Йорк, където работеше главно в Третия комитет на Общото събрание (за човешките права). Въпреки нейната невзрачна външност, тя беше лоялен и твърд комунистически апаратчик. Но престоят й в Ню Йорк беше прекъснат скоро след като Държавният департамент отказа акредитацията за близо две години на нейния съпруг, журналиста Любомир Коларов. Най-вероятно заради неговата достатъчно известна принадлежност на българските комунистически шпионски служби – ДС.“
Каква ирония! У нас един от моите приятели – високо квалифициран юрист и университетски преподавател – е хвърлен зад решетките заради опитите си да се бори за човешките права на българите. По същото време висшата номенклатурна деятелка на комунистическата партия Ирина Бокова „работи“ в ООН по проблемите на… човешките права! Днес политзатворникът бедства, а комунистическата апаратчица обикаля световните върхове, добре обгрижвана от Интернационала.
Ех, „защо не умря при Гренадин?“, беше запитал един от героите си Дядо Вазов…
Първият брак, от който са и децата на Бокова, действително е с комуниста Любомир Коларов – пак советский товарищ.
„Коларов е завършил радио и телевизия в Московския държавен университет. Бил е кореспондент на БНТ в Москва и в страни от Третия свят, член на ВПС на БСП, а при управлението на Виденов е председател на Комитета за пощи и далекосъобщения. Сега е женен за Лилия Райчева – автор на предаването „Минута е много“ и член на СЕМ. В едно интервю Любомир Коларов казва, че и двете му жени не били известни преди брака му с него, но след това ставали. „Значи съм бил сериозна опора в живота им, а за една жена е от изключително важно значение да има солидна опора“, казва Коларов.
От брака си Бокова и Коларов имат син Павел, роден през 1973 г., и дъщеря Ная, родена през 1977 г. И двамата идват на бял свят в Москва. Павел завършва мениджмънт в Ню Йорк и сега работи там като мениджър в частна фирма. Женен е за пловдивчанката Калина, която е завършила университет в Аризона. Двамата имат дъщеря Ирина.
Ная завършва пъблик рилейшън в Бриджпортския университет в щата Кънектикът. Работи в рекламния отдел на фирма „Виза“. Омъжена е за шведа Гунар Ларсон, който е завеждащ сектор в банка. Двамата живеят в Стамфорд, щата Кънектикът.“
„Друга причина за нейното бързо отзоваване“ – смята Росен Василев, – „може да е била извънбрачната афера, която тя имаше с нейния колега и настоящ съпруг Калин Митрев, по онова време нещастно оженения втори секретар на мисията. Известно време връзката беше пазена в тайна. Може би, понеже бащата на Калин също беше комунистическо величие. Но излезе на светло една вечер, когато тълпа от обезпокоени нюйоркчани се събра пред резиденцията на мисията в Горната част на Ийст Сайд в Манхатън. Оказа се, че тежко пияният съпруг на Ирина се бил провесил от балкона на техния апартамент на единадесетия етаж, в безуспешни опити да скочи на балкона на долния етаж (където беше настанен Калин, по това време без своята болнава жена и две малки дъщери), очевидно стараейки се да залови двете влюбени птички в flagrante delicto.….
След като избягах през юли 1988 г., отново почти щях да вляза във връзка с Ирина в началото на 1990 г., когато тя, придружавана от своите син и дъщеря, вече юноши, шест месеца посещаваше Факултета по обществени работи на Университета на Мериленд като стипендиантка на Фондация „Форд“. Тъкмо се беше завърнала в България, но срещнах неин много близък приятел, още един стипендиант на Фондацията „Форд“ в Колежа „Парк“, където подготвях моето дипломиране по политически науки. Нашият общ приятел ме информира за чудотворната трансформация на Ирина от предана комунистка от старата гвардия в посткомунистическа „демократка“, която, както изглежда, беше зарязала своите твърдоглави комунистически убеждения. Според нейния приятел, Ирина се развеждаше с нейния никога неизтрезняващ съпруг и планираше да се омъжи за Калин, на свой ред разведен с жена си.
Като друг знак за променящите се времена, Ирина също така възнамеряваше да скъса своя комунистически партиен билет, както всички останали комунистически дипломати, обучени в Съветския съюз, които сега искаха да се преобразят в политически необвързани професионалисти в сферата на международните отношения (за да запазят своите синекурни работни места).
Още една голяма изненада беше, че тя се сприятели с известната с множеството си връзки професорка на име Мадлийн Олбрайт (бъдещата държавна секретарка във втория мандат на Бил Клинтън). След като Ирина се свърза с Олбрайт по време на една от публичните лекции на последната, двете станаха близки приятелки. [Олбрайт е прочута лесбийка.] Странно, защото онази Ирина, която познавах, никога не би се доближила до никой „буржоазен“ американски учен. Камо ли да си позволи той или тя да стане неин близък приятел и ментор.
Когато преди няколко години социалистите (бивши комунисти) си възвърнаха президентския пост и лидерството на правителството в България, Ирина беше назначена за посланичка във Франция и за постоянна представителка в ЮНЕСКО. Сега е омъжена за нейния стар любовен плам Калин, настоящия български представител-директор в Европейската банка за възстановяване и развитие със седалище в Лондон.
После, миналия декември, тя обяви своята изглеждаща най-обречена кандидатура за върховия пост в ЮНЕСКО. Спечели в твърде оспорвана надпревара, когато Изпълнителният съвет на организацията гласува 31 на 27 в нейна полза на последния пети рунд от избора…
В опит да успокои някои накърнени чувства заради реакцията на кандидата на арабския свят за висшата длъжност в UNESCO, Бокова обеща да направи обиколка в арабските страни. Тя даже взе да говори в защита на Роман Полански, прочутия френски кинорежисьор, задържан в Швейцария и заплашен от екстрадиция обратно в САЩ, за да се изправи пред съдебна процедура по казус за „доказано изнасилване“ отпреди 32 години.
Не е съвсем ясно, какво доведе до нейния необичаен избор. Но онова, което най-силно ме интересува е, колко зле подготвена в действителност е Бокова за трудния пост на върха в тази важна и същевременно заплетена в политически интриги интернационална организация (която през 1984 г. САЩ и Великобритания бяха напуснали за следващите двадесет години в знак на протест), като вземем предвид нейното минало като посредствена комунистическа бюрократка. Макар да съм убеден, че нейното избиране изпраща погрешно послание към посткомунистическата част от света, искрено се надявам, че онова, което ще остави като шефка на ЮНЕСКО, няма да бъде тъй шарено като нейното минало.“
Колко „образована“, „ерудирана“, „компетентна“ е другарката Ирина Бокова, пролича от видеозаписа от увода на телевизионното предаване „Диагноза“ от 22 април 2015 г. И още нещо. Калин Митрев беше началник на Агенцията за приватизация. Сетне уж му повдигнаха обвинения за корупция и далавери. Но жителите на Номенклатурия са недосегаеми. Освен мъж на жена си, той е и… преподавател. На какво ли учи студентите?…
Може ли някой да определи кандидатурата на Ирина Бокова като българска? Преди всичко, комунистите нямат родина. Като екстремни материалисти, те изповядват древноримския принцип “ubi bene ibi patria” – „където е добре, там е родината“. През ХVІІІ век нюйоркския масон, военен, фермер и писател Джон Хектор Сейнт Джон, роден във Франция като Мишел Тийом Жан дьо Кревекьор, обосновавайки какво е някой да бъде американец, го осъвременил така:
“Ubi panis ibi patria” – „където е хлябът, там е родината“.
Тази максима се е превърнала в неписан закон за комунистите. Неговото съблюдаване ги прави тъй адаптивни към всякакви промени. Превръща ги във вечни конформисти, в ултра нагаждачи. Ето какво е необходимо на властващите от интернационалното Братство. За тях националната принадлежност и патриотизмът са вредни и заклеймявани.
Ако въпреки всичко тукашните комунисти все пак претендират, че имат родина, тя е СССР.
Бокова е типична интернационалистка. В наши дни наричат тази порода глобалисти. Тя е родена и е израсла в такава среда. Така е отгледана. В Москва е била възпитана допълнително в т. нар. „дух на пролетарски интернационализъм“. Не изпитвайте никакви съмнения, че има връзки с КГБ. Ама изобщо не се съмнявайте.
Професия доносник
А Западът? Какъв Запад? Кой Запад? Всички са комунисти. Двойни и тройни агенти като Ирина Бокова са им необходими, понеже ги държат здраво за топките и при всяко тяхно непослушание или проява на самостоятелност, силно свиват, стискат пръстите.
Но защо тукашното население допуска всичко това? Обезумяло ли е? Наистина ли съм прав, когато твърдя, че от 1944 г. то е дресирано така, че е придобило естествен стремеж към неестествена смърт?
Достойно ест! Дали онези, които се снимат с Ирина Бокова –Барак Обама и останалите, приемат самия агент „Ивайло“ и го ценят заради доносническата му кариера?
Приказва с такава страст против господарите си от ЦК на БКП и ДС, че масовите идиоти не просто му вярват. Боготворят го – него, доносника, получил задача да продължи да служи на Политбюро като агент за влияние.
И се усеща като… картечница. Коя ли е неговата картечарка Анка? Некоторая Gauleiterin от ФСБ, бившето КГБ, или някоя местна ДАНСираща кака?
www.youtube.com/watch
На всяко общество наемната утайка дъхти на приеми, разврат, парфюм;
туй е разглезена и алчна шайка – това са хора с ловък, хитър ум[23]
Ако имаше граждани със съвест, съставляващи общество, това щеше да бъде забранено, даже наказуемо. Моите роднини и приятели, оцелели в преизподнята на комунистическите лагери и затвори, техните наследници, непродали душите си, какъвто съм самият аз, имаме моралните основания да се възмущаваме от Боковата кандидатура.
Обърнете внимание на технологията за изкривяване на истината. Агент „Ивайло“ е преминал през подготовка в Държавна сигурност и в КГБ в Сирия, както свидетелства в мое телевизионно предаване бивш военен разузнавач с по-вискок калибър от него. Заявявал го е и другаде. В тези школи мошеникът е обучен да изопачава фактите, поднасяйки лъжата с такава убеденост и страст, та да изглежда като истина.
Той заяви, че „Ирина Бокова е руски кандидат“. Даже не кандидатка. Да погледнем фактите, каквито са. Искат да я издигнат до генерална секретарка на ООН. Тази организация е създадена от тайния елит, включващ и Съветите. Но водещата роля не е била на Сталин, а на Рузвелт. Поне видимо. Истинските творци на ООН стоели на хиляди мили от родилното отделение, където я пръкнали. Появата й станала в Сан Франциско, а не в Ленинград.
Освен това, институцията е изградена така, че най-голямата вноска в нейния бюджет е американската. От време на време, макар и рядко, САЩ размахват тази своеобразна тояга. Заплашват, че ще ударят кранчето…
Седалището на ООН е в Ню Йорк, не във Волгоград, по-рано Сталинград, а всъщност Царицин. Четири от страните-членки на Съвета за сигурност ужким са противници на Русия: САЩ, Великобритания, Франция и вече водещата половинка на първата – Китай. Дори да не вярвате в съществуването на общата държава Кимерика – ваша работа – евентуалните гласове биха били 3 към 2.
Както възкликна читател на излизащия в Делхи всекидневник на английски език “Times of India”:
„ООН е марионетна организация на Запада!“
Нали се сещате, че реакцията е на човек, който не е бил организиран комунист и то по наследство, каквито са дипломиралите се в МГИМО – Московский государственный институт международных отношений, ковачницата на висши милиционерски номенклатурни кадри на КПСС и КГБ на СССР, кандидат-генералната секретарка на ООН Бокова, Ирина Георгиевна, и Инджев, Иво Любомирович, по-известен в страната Позитания като агент „Ивайло“.
Допреди 250 години справедливо жигосвали проститутките, та почтените хора да знаят, с кого имат работа. И ако се подмамят и излъжат, да не винят властите. Фактът, че не бележим комунистическите пачаври по същия начин издава липсата на нравственост, провала на морала ни, говори за нашето пълно равнодушие и примирение със злото. А няма по-голямо зло от комунизма – сатанизма!
Вместо това, се оставихме комунисти да ни ръководят. Вече цели 72 лазарника е така! Хак ние! Така ни се пада. Нищо по-добро не заслужаваме. Боже мой, та кървавият диктатор Тодор Живков има паметници! А наследниците му като истински кукловоди направляват политиците от своите тайни луксозни убежища.
Защо ликвидираха другаря Александър Антов – дребен компартиен ратай? Шиел униформите на висшите офицери! Ами това е запазена територия за другарката Евгения Живкова, която не знае дали по баща е Тодорова или Любомирова! Още от 1990 година производството на военните, милицонерските и други пагони и отличителни знаци, всякакви униформи и облекла на представителни спортни делегации, е монопол на правешката фамилия.
Както и далаверите с нефта. Затова Валентин Златев – синът на дългогодишния правешки кмет Васил, генерален представител на американската “Pepsi” у нас, е несменяем на главното кресло на „ЛУКОйл – България“.
Целият позор е за нас. Но и за „свободния свят“, за Запада. Вместо да подкрепя порива на народите към избавление, по почина на Ленин и Троцки той изнася войни, революции, окупации, изтребление на милиони невинни, разрушения, морета от бежанци. И представя това под камуфлажа на някаква „демокрация“ – напълно фалшива и лишена от съдържание. Прочее – вече е така и в самите нецивилизовани, западни страни, в които, както и на Изток, безчинстват комунистически режими.
Американци ли? Всички са Ротшилдови съветски подлоги!
Както се убеждавате от илюстрациите, Бокова се ползва с признанието на западните лидери, държавници, политици, културни дейци… И то не проформа, поради съществуващи незаобиколими протоколни изисквания. Там някъде, на Запад, решиха да пробват нейната кандидатура. Тъй като Братството е направило някакви инвестиции в товарищ съветската възпитаничка, за които можем само да гадаем.
Така, както съвсем наскоро в швейцарското алпийско градче Давос, ежегоден сборен пункт на „балоните“ на елита, един от финансистите на туземните ни „опозиционери“, комунетата, протестиращи по ценоразпис, Иво-Инджевците, намери прилика между Доналд Тръмп и Тед Круз, от една страна, и… Владимир Путин, от друга. Elvtбrs Шварц, Дьорд Тивадарович, може и חָבֵר,[26] както желаете, когото Интернационалът е прилепил към „лявата“ Демократическа партия, обвини двамата кияци – кандидати за президент от „дясната“ – Републиканската, че… „вършат работата“ на Ислямска държава“.
„Сорос заяви, че Владимир Путин влошава миграционната криза, като разрешава руските бомбардировки над цивилни в Сирия. „Той иска Евросъюзът да се разпадне“, заяви Сорос.“
Този същият, който даваше пари за музеи на колективизацията в Украйна – тоест на избиването на милиони невинни селяни чрез умишлено наложен глад, и на Павлик Морозов,съди офицера от КГБ Путин?! Това донякъде е разбираемо. Тъй като в Русия се намериха по-сръчни парични илюзионисти от еврейско-унгаро-американския товарищ-comrade и от някои от останалите хищни интернационални шарлатани.
„Сериозни загуби понесоха и чуждестранните комарджии – по различни изчисления от 40 до 100 милиарда долара… В Русия загуби повече от 1 милиард долара може би най-прочутият финансов спекулант в западния свят – Джордж Сорос. Опитен играч, който понякога просто на шега срутваше паричните системи на цели страни. Но всеки си има чалъм.
После Сорос хленчеше в печата: „Знаех, че системата на грабителския капитализъм не е сигурна, че е нестабилна, и неведнъж съм говорил за нея. И все пак позволих да ме въвлекат в сделка със „Связинвест“. Това беше най-лошото вложение в цялата ми професионална кариера.
Какво има за хленчене? Приискала му се далавера, това е. А нали още Пушкиновият Балда учи: „Попе, да не беше хукнал подир евтинията.“
Имам силни подозрения, че именно след като цинично го „преметнаха“ в Русия, господин Джордж Сорос донякъде се разочаровал от прелестите на любимия капитализъм. Иначе защо написа книжка, където така ругае САЩ, че старите съветски пропагандисти само въздишат от завист? Имам предвид „Сапуненият мехур на американското превъзходство“. Е, какво пък, отдавна е забелязано – когато оберат някого, той рязко поумнява.
Понякога пък трябва да се легне и на коравите нарове, за да се „прозре“. Я вижте какви правилни, разумни послания относно краха на либерализма и на дивия капитализъм пише зад решетките Ходорковски. Цена нямаше да има той, ако ги беше изрекъл на свобода, в блясъка на деловия си ореол…"
Сорос беше организационен ментор на Ходорковски. И двамата евреи са „обидени“ на Русия. Това, че Дьорд Шварц се провали в Русия не е напълно вярно. Разнасят се легенди за участието му в девалвацията на рублата през 2008 година. Може да бъде разбран. Но защо слага в един кюп с Путин и „консерваторите“ Тръмп и Круз?! Понеже така са му заповядали. Той дърпа конците на едни, по-високопоставени – неговите. По-специално – самите Ротшилдови, чието подставено лице, а не пълномощник, е. Пък и е комунист.
Още от 1989 година – как така знаеше, че нещо ще се променя – той избира все комунисти и ченгета за шефове на филиала на фондацията му „Отворено общество“. Като тръгнете от Румен Воденичаров, Деян Кюранов, Богдан Богданов – агент „Николов“, Георги Прохаски, минете през Евгений Дайнов, Стефан Попов, Томислав Дончев, Сергей Игнатов, и стигнете до днешните болшевишки издънки и подлоги Георги Стойчев, Александър Кашъмов, Иван Бедров, Лъчезар Богданов, Георги Ангелов и т.н.
чрез Златомир Петров
линк : https://www.facebook.com/share/p/15tVHsaSiW/
ИНСТРУКЦИЯ НА ЦК НА КПСС ЗА ОКУПИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И БЪЛГАРИЯ ОТ 1947 Г."
"Т.57. Водещите имена във политическата, научната и културната местна история да бъдат дискредитирани, премахвани и изчиствани от историята. На тяхно място да бъдат въвеждани обвързани с нас (разбирай Болшевишка Русия) и наши исторически имена. Приоритетът и върховенството на нашите исторически имена над местните да се подчертава и налага! Опитите за опазване на позициите на мастните имена в историята да бъдат обявявани за национализъм (това се считаше за Престъпление)! Застъплиците им да бъдат репресирани и по възможност премахвани!"
ТАЗИ ИНСТРУКЦИЯ ДЕЙСТВА И ДО ДНЕС!
Няма коментари:
Публикуване на коментар