От анулирането на президентските избори в края на ноември в Румъния има постоянни размирици. Водят се битки за ориентацията на северната ни съседка към Запада. В центъра на спора е крайнодесният и критичен към Европа и Украйна Калин Джорджеску. През последните седмици властите в Букурещ разкриха заговор за преврат с участието на руски дипломати, които бяха изхвърлени от страната. Джорджеску загуби дело срещу анулирането на резултатите в Страсбург. А вчера румънският конституционен съд реши да не допуска Джорджеску до повторението на вота през май.
Всичко това се случва на фона на сериозно вмешателство от страна и на САЩ, и на Русия в полза на Джорджеску. Според германските медии САЩ и Русия действат в синхрон по отношение на Румъния, преследвайки като цел отслабването на ЕС с подкрепата и издигането на лидери в отделните членки като Орбан, Фицо и Джорджеску.
Самият Джорджеску е разследван в момента по шест обвинения и медиите в страната разчепкват връзките му с две дубиозни фигури. Неговият охранител, румънският „Пригожин“, Хорациу Потра, който осигурява охраната му с частната си армия. И Франк Тимиш – румънско-австралийски бизнесмен със съмнителна репутация. Потра и Тимиш имат бизнеси в Африка в сектори, в които основен интерес и влияние има Русия. Според прокуратурата има доказателства, че Потра е искал пари от Тимиш за финасирането на кампанията на Джорджеску. Джорджеску отрече това.
Миналия уикенд в Букурещ отново демонстрираха хиляди хора в подкрепа на Джорджеску. Крайно-десният политик неочаквано спечели първия кръг на президентските избори през ноември. Но разузнаването твърди, че е прикрил финансови източници и подкрепа от Русия, затова румънският Конституционен съд обяви изборите за невалидни в началото на декември.
Мъск пак се меси на Румъния
В Румъния задържаха шестима души, планиращи преврат с помощ от Русия
Макрон: Ако Путин не бъде спрян, със сигурност ще се насочи към Молдова, може би и към Румъния
Обвиненията явно не вредят на Джорджеску, въпреки че стана известно, че неговото обкръжение не само има връзки с Русия, но изглежда поддържа и контакти с криминални среди. Той все още може да разчита на привърженици в Румъния. Според последните проучвания, за него биха гласували 47% от румънците. Той обаче няма да може да се яви на изборите. През последните дни обаче полицейските сили в страната извършиха около 50 обиска в обкръжението на Джорджеску заради обвиненията на прокуратурата, че е свързан с престъпни среди. Разследващите органи конфискуваха незаконни оръжия и около 3 милиона евро в брой. 16 души са в предварителен арест.
Арест успя да избегне шефът на охранителите на Джорджеску Хорациу Потра. Той е собственик на малка наемническа армия, която последно се би в размириците в Конго. Потра е обявен за международно издирване.
Какво още се знае за бодигарда на Джорджеску?
Потра бе разположил частните си румънски бойци в обсадения град Гома в източно Конго. Според румънските медии Потра сега се намира в Дубай. Неговата охранителна фирма осигурява телохранителите на Джорджеску. В интервюта, които Потра дава от чужбина на румънски медии, той открито признава, че е притежавал незаконни оръжия.
Хорациу Потра вероятно е напуснал страната преди повече от месец, преди 290-те наемници, заловени в боевете в Конго, да се върнат в Румъния. Преди месец стана ясно, че има почти 300 румънци, които са участвали в боевете срещу бунтовниците в Конго и са били принудени да се укрият в база на ООН там. Те били безопасно изведени и се върнали в Румъния на 2 февруари с частен самолет. Според източници на румънския сайт Digi 24 Хорациу Потра вероятно е напуснал Румъния, за да помогне на наемниците. Не е ясно дали е стигнал до Конго, но е възможно да е бил само в близост до страната.
Потра беше обявен за издирване след като Върховният съд издаде заповед за арест в негово отсъствие. Той е разследван за действия срещу конституционния ред, както и за нарушаване на закона за оръжията и боеприпасите. При обиски в домовете, използвани от Потра и негови близки, са намерени много оръжия – истински военен арсенал, добре скрит. Източници от разследването казват, че Потра имал дори бункер, специално предназначен за тези оръжия в дома си. Полицията трябвало да пробие стената на банята, за да открие тайния бункер.
Потра е бивш чуждестранен легионер и сътрудник на противоречивия бизнесмен Франк Тимиш, като за първи път е споменат от медиите през 2010 г. По това време Потра е на 40 години и е замесен в разследване на трафик на наркотици.
През февруари 2024 г. Потра отново се оказва в медиите, когато двама румънци, бивши военни, загиват в Демократична република Конго по време на нападения от страна на бунтовници.
Наемниците са пристигнали в Конго през компания на Потра, за да обучават местни армии, като получават заплащане от 5000 долара на месец.
През 2012 г. разследване от RISE Project разкрива финансови връзки между Потра и Румънската православна църква, като се предполага, че част от тези пари са дошли от незаконни бизнеси, включително търговия с диаманти и оръжия в Африка.
През 2020 г. неговото име се появява в друго разследване на RISE Project, този път за опит за отвличане на директор на Romgaz, който не е дал стратегически договор на Франк Тимиш.
През 2014 г. Потра е свързван със съмнителни африкански бизнеси и става съветник по сигурността в Сиера Леоне, работейки за Франк Тимиш и неговите минни компании.
От 2015 г. до 2018 г. Потра получава почти 8 милиона долара, за да защитава интересите на Китайската комунистическа партия в Сиера Леоне.
Между 2016 и 2019 г. е бил консултант по сигурността и на президента в Централноафриканската република.
През 2022 г. Потра влиза в политиката и става лидер на румънската Alianța pentru Patrie (Съюз за Родината), но не успява да стане депутат на изборите през 2023 г.
Според декларацията за имуществото си Потра притежава 75 парцела земя, 30 имота, включително апартаменти, къщи и търговски помещения, а също така и 15 килограма злато.
През декември 2024 г. бяха публикувани снимки на Потра заедно с Калин Джорджеску и крайнодесния Южен Сехила, което предизвика спекулации за тяхното сътрудничество.
На 8 декември 2024 г. Потра е арестуван от полицията и в автомобила му са открити оръжия и пистолет. След три дни в ареста той е освободен, но с наложена мярка за контрол. Три дни по-късно съдът отменя тези мерки.
През февруари 2025 г. се провеждат нови обиски на обекти, свързани с Потра, в рамките на разследване за данъчни измами и пране на пари.
Процесът срещу Джорджеску също е в ход, като срещу него има обвинения по шест точки, включително за подстрекаване към действия срещу конституционния ред и планиране на държавен преврат.
Калин Джорджеску призна в четвъртък вечерта по Realitatea Plus, че е излъгал, когато е казал, че не познава наемника Хорациу Потра. Той обясни, че наемникът го е помолил да не казва публично, че се познават, „за по-добра лична защита“. Кандидат-президентът се дистанцира от наемника по два въпроса: притежаването на незаконни оръжия и разговора, който наемникът е водил с бизнесмена Франк Тимиш от негово име, за да финансира неговата изборна кампания.
Изправен пред все повече доказателства, че той и Хорациу Потра имат близки отношения, Калин Джорджеску обясни защо е излъгал първоначално. Пред Realitatea Plus той заяви, че е бил помолен от генерал от системата да защити по този начин неназован човек.
„Първо, по изричната му молба преди известно време, очевидно и за неговата защита, и особено за моята защита, не можехме да говорим. В предаването ви, на следващия ден, един генерал, беше човек от системата, каза много ясно, че така трябваше да се постъпи, защото става дума за безопасността на един човек и на една ситуация, в една кампания, която не беше много проста“, заяви Джорджеску, без да посочва имена.
Той добави, че въпреки че се е страхувал за своята сигурност, е отказал защита от SPP (Службата за защита на лица, заемащи високи публични длъжности), защото има доверие в „моите момчета, във войниците от Френския легион, Мариан Бурчеа, който координира абсолютно всичко“.
Що се отнася до колата, която доказано му е била предоставена от Хорациу Потра, Калин Джорджеску оцени, че това е „абсолютно незначителен“ въпрос и че е „нормално“ да има сигурна кола.
Прокурорите твърдят, че Потра е наел на кандидат-президента лимузина Mercedes GLE Coupe още от юни 2024 г. чрез посредник, за която той плащал месечно, в брой, около 16 900 леи.
„Използвах ли я в началото? Да, разбира се! Вписах я и в декларацията за имущество, мисля, че всички ще останат изумени, защото това е абсолютно банално. Това беше, преди да дойдат войниците от Френския легион при мен и да ми предложат услугите си. До този момент те имаха договори в Африка и трябваше сам да се погрижа за сигурна кола, която шофирах само аз. След като те дойдоха, се отказах от нея и всичко приключи“, обясни Джорджеску.
Относно информацията, че Хорациу Потра е поискал от бизнесмена Франк Тимиш 20-25 милиона евро от негово име за финансиране на неговата изборна кампания, Калин Джорджеску отрече да е знаел за това.
„(...) Никога не съм водил този разговор с него. Така че, не, нямам какво да ви кажа“, каза той.
За Хорациу Потра е издадена заповед за арест в отсъствие, мярка, която той обжалва в четвъртък пред Върховния съд. Наемникът не се намира в Румъния, според източниците на Antena 3, той вероятно е в Дубай, където е бил заснет заедно с рускиня, която му е оставила голямо количество пари.
Кой е Франк Тимиш?
Франк Тимиш е роден през 1964 г. и е румънско-австралийски бизнесмен, който е известен със своите интереси в индустриите на добив на нефт и минерали. Той е роден в Румъния, завършил е училище за шофьори и е емигрирал в Австралия, но по-късно е преместил бизнесите си в Лондон. Тимиш е предприемач с широки бизнес интереси, които включват експлотация на ресурси в различни части на света, включително в Африка.
Според списъка на Sunday Times Rich List от 2008 г. състоянието на Тимиш е било оценено на около £162 милиона (около 238 милиона долара), което го поставя на 497-то място сред най-богатите хора в Великобритания. През 2006 г. румънското списание Capital го класира на 9-то място сред най-богатите румънци, оценявайки неговото богатство на около 290 милиона долара. През 2012 г. той стана най-богатият румънец, оценен на £1.34 милиарда (около 2.13 милиарда долара).
Тимиш има бизнеси основно в секторите на нефта и минералните ресурси. Той е основател на компанията African Oil, която се е занимавала с проучване и добив на нефт в Африка.
През 2017 г. Тимиш продаде дял в газово находище в Сенегал на BP за 250 милиона долара.
Той бе обивнен в данъчни измами през 2017 година, когато въпреки луксозния си начин на живот, плати данъци в размер на едва 35.20 паунда.
Франк Тимиш остава една от мистериозните фигури в света на бизнеса и е известно, че има силно влияние в индустриите, в които действа, въпреки скандалите, в които е забъркан.
Има някои сведения, които сочат към връзки на Франк Тимиш с Русия, въпреки че те не са добре документирани и остава въпрос на спекулации и разследвания.
В Африка Франк Тимиш е имал партньорства и сделки със страни, свързани с руския бизнес и политици. В началото на 21 век той е свързван с различни руски компании, които също инвестират в нефтените ресурси в Африка, а също така има съобщения, че неговите компании са търсели възможности за съвместни проекти с руски фирми в сектора на енергетиката.
Франк Тимиш е бил свързван с хора, които имат близки отношения с руски бизнесмени и политици, а също така е имал контакти с важни фигури в румънския бизнес свят, които пък имат руски връзки. Това може да е един от факторите, които обясняват неговото навлизане на някои специфични пазари, като този в Африка.
Въпреки че няма конкретни доказателства, които да показват пряко сътрудничество с Русия, някои от бизнес действията на Тимиш и сделките му с други партньори в различни индустрии, включително добива на нефт, се разглеждат с повишено внимание поради геополитическите интереси на Русия в тези региони.
Вмешателство от САЩ
Въпреки всичко това Джорджеску получава значителна подкрепа не само вътрешно. Американският вицепрезидент Джей Ди Ванс изрази несъгласие с анулирането на изборите по време на Мюнхенската конференция по сигурността, като представи случая като потискане на свободата на словото, организирано от ЕС. Според Ванс изборите били анулирани въз основа на неоснователни подозрения и под натиск от съседните европейски страни. Джорджеску също твърди, че Румъния е "роб" на Брюксел и иска страната да излезе от общността.
Подкрепа за Джорджеску идва и от Илон Мъск, който в различни публикации в своята платформа X изрази възмущение от анулирането на изборите. Мъск нарече председателя на Конституционния съд, който анулира изборите, "тиран".
Според германските медии по отношение на Румъния обкръжението на Доналд Тръмп изглежда действа в синхрон с Русия. Руското външно разузнаване ГРУ публикува изявление, в което индиректно подкрепя Джорджеску. ГРУ твърди — подобно на Ванс — че основно Европейската комисия стои зад решението да започне разследване срещу Джорджеску и да анулира резултатите от първия кръг на изборите за президент. В изявлението се казва също, че ЕС се притеснява, че Тръмп може да отслаби "европейската глобалистка ориентация" и да работи с "национално ориентирани консервативни лидери" като Виктор Орбан от Унгария, Роберт Фицо от Словакия и Джорджеску. ГРУ не предоставя доказателства за тези твърдения.
Румънското правителство се защитава
Правителството на Румъния отхвърля обвиненията и в сряда обяви двама руски дипломати за "персона нон грата". В четвъртък бяха арестувани шест други души по обвинения в държавна измяна. Според медиите, те са имали връзки с двамата руски дипломати и вероятно са планирали държавен преврат, като са преговаряли с агенти на "чужда сила" за изваждането на Румъния от НАТО.
Отмяната на правото на Джорджеску да се яви повторно на изборите не е първият път, когато румънският Конституционен съд изключва кандидат. През миналата година съдът изключи крайнодесния политик Диана Шошоака от изборите, като обяви, че нейните политически изказвания не съвпадат с ценностите на демокрацията.
Това вече важи и за Джорджеску. Кандидат-президентът загуби делото си пред Европейския съд за правата на човека в четвъртък. Той изискваше румънската държава да организира повторните избори с него и втората по резултати от ноемврийския изборен тур, Елена Ласкони (USR). Въпреки загубата си, той все пак бе подал документи за кандидатурата си в изборната комисия в Букурещ.
Българската връзка
Миналия уикенд на митинга на Джорджеску е говорил лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов. Той обяви Джорджеску за борец за свобода и заяви, че българската прокуратура иска да арестува двама депутати от "Възраждане", „защото искаме да проведем референдум, за да запазим българския лев“. Всъщност прокуратурата поиска имунитетите на няколко депутата от „Възраждане“ заради вандалство и рушене по време на протестите срещу еврото пред сградата на ЕК в София.
„Нашите управляващи забраниха референдума, забраниха свободата и забраниха демокрацията в България. По същия начин, както управляващите в Румъния искат да забранят свободата и демокрацията в Румъния. Но ние няма да се предадем, нито в България, нито в Румъния“, заяви Костадинов.
„Днес Калин Джорджеску е борец за свобода, за демокрация в цяла Европа, аз съм тук, за да кажа, че ние от България го подкрепяме“, допълни той.
Всъщност една от целите на партията на Джорджеску е присъединяване на Южна Добруджа в Румъния, но представящият се за патриот и националист Костадинов не коментира това. Ето какво казва и бившият посланик на България в Румъния Валентин Радомирски пред "Труд":
„Някои хора в България, които смятат Джорджеску за Тръмпист не забелязват, че в партията, която го подкрепя има призиви, сходни с тезите на маршал Антонеску, който е диктатор по време на Втората световна война. Тези призиви са за връщането на Южна Добруджа на Румъния, т.е. имат претенции и към България. В Румъния по един или друг повод във вестниците периодично се появява, че в България има 300 000 румънци. Един куп неща, които ние винаги сме опровергавали, но никога не сме им противодействали истински, защото тук не се разбира румънския национализъм. Така че Джорджеску е доста опасен, но той е в крак с модата, която се появи в Западна Европа“, посочи той.
От години българският главен прокурор Сотир Цацаров поддържа близки контакти с главния прокурор на Руската федерация Юрий Чайка. През 2017 г., точно преди 2 години, руският колега на нашия главен обвинител бе на официално посещение в България. Обиколи доста институции и се срещна с доста представители на българското правителство. Дори с министър-председателя Бойко Борисов се срещна. Обсъждали търговско сътрудничество и туризъм… Може и да не ви се вярва, ама това бяха отзивите на медиите за срещите на Борисов с Чайка. Високопоставеният руски представител се срещна и с министъра на правосъдието (тогава Цецка Цачева). И с вицепрезидента Йотова.
А с Цацаров дори подписаха програма за сътрудничество за периода 2017 – 2019 година, в която щели да се включват теми като противодействие на тероризма, борба с радикализацията и насилствения екстремизъм. Такава беше официалната информация от обвинението в страната във връзка с посещението на Чайка. Руснакът всъщност връщаше посещение на Цацаров в Москва от същата тази 2017 година.
Публични източници у нас сочат, че срещите между Цацаров и Чайка са редовни от края на 2014 г. През следващите две години български прокурори два пъти са посетили Москва, а техни руски колеги са идвали два пъти в София. На 17 май 2019 година на сайта на руската главна прокуратура се появи информация за посещение в Москва на зам. главния прокурор Иван Гешев. Има и снимки. Вижте ги тук.
Внезапно, преди няколко месеца, прокуратурата на Република България изпадна в амнезия за срещите на свои представители с Юрий Чайка и руски прокурори. Наложи се колегите от “Дневник” да поискат от прокуратурата такива данни със заявление по Закона за достъп до обществена информация за това какви и колко са били командировките на главния прокурор Сотир Цацаров и подчинените му в Русия. Главният прокурор отговаря на заявлението с т.нар. “мълчалив отказ”. Всъщност дори не отговаря на заявлението най-малкото от куртоазия към медията. Състав на Административен съд – София-град, се произнася, че такъв “мълчалив отказ” е недопустим и прокуратурата на Република България е длъжна да даде отговор, пък макар и изрично да откаже тази информация.
Едва тогава обвинението престава да мълчи и дава буквално “детинския” отговор, твърдейки, че не водят регистър на командировките в чужбина.
Защо тази внезапна загуба на памет от прокуратурата на Република България?
Отговорът може би се корени във факта, че фигурата на Юрий Чайка съвсем не е еднозначна на международната арена. Проблемът е, че неговият син, Артьом Чайка, е едно от засегнатите лица от действието на Закона “Магнитски”. Законът “Магнитски” бе иницииран и издаден в САЩ, след като едноименният руски адвокат по данъчни дела в Москва (Сергей Магнитски) бе жестоко убит от властите в руски затвор, след като разкрива огромен корупционен заговор, в който участват представители на руските служби за сигурност, следствието и прокуратурата.
След убийството на Магнитски неговият клиент – американският и британски гражданин Бил Браудър – приема за своя кауза да прокара законодателство, с което да бъдат замразени авоарите на нарушителите на човешки права – нещо, което особено плаши диктатори и олигарси. Законът им забранява също така да пътуват в САЩ. През 2012 г. законът бе приет с вносители в американския Сенат – покойният републиканец Джон Маккейн и демократът Бен Кардин. През последните две години Законът “Магнитски” започна своя сериозен пробив и на европейска почва, като вече бе приет в Обединеното кралство и понастоящем се обсъжда дали е възможно той да бъде приет от ЕС.
През декември 2018 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп удължи действието на своя указ № 13818 от декември 2017 г., с който се налагат санкции по Закона “Магнитски” срещу редица лица, обвинени в корупция и нарушаване на човешките права.
Списъкът е на 13 граждани на различни страни, засегнати от тези санкции. На челно място в него е синът на “генералния” прокурор на Русия Артьом Чайка. Компания му правят най-голямата дъщеря на експрезидента на Узбекистан (Ислам Каримов), Гулнара Каримова, и бившия командир на украинските специални сили „Беркут“, Сергей Кусюк. В списъка са и други граждани на Сърбия, Китай, Никарагуа, Южен Судан и Пакистан. „Съединените щати се стремят да посочат тези, които извършват сериозни нарушения на правата на човека или участват в корупция, причиняваща осезаеми вредни последици, както и се стремят да защитат финансовата система на Съединените щати от злоупотреба на тези лица“, се казва в текста на указа на Доналд Тръмп за налагането на санкции от 20 декември 2017 г. година.
Артьом Чайка, синът на руския “генерален” прокурор, се представя за “бизнесмен”. Той притежава 33% от строителната компания 3S Property Development, както и 90% от руското дружество “ВСТПК” ООД, което доставя готварска сол. Чайка-син също е собственик на компания за производство на трошен камък. Сред активите му е и компанията “ПНК-Урал”, която разработва Бердяушското находище (в Челябинска област на Руската федерация) на гранити и габро-диабази и обработва строителен камък, натрошавайки го. Любопитно е, че бившето ръководство на това предприятието се сдоби с обвинение от прокуратурата в присвояване.
Във Вашингтон включването на Артьом Чайка в списъка на санкционираните от закона лица беше обяснено с факта, че според Министерството на финансите на САЩ Чайка-син използва позицията на баща си и оказва натиск върху конкурентите, участващи в търгове.
Юрий Чайка от своя страна винаги казва, че синовете му са постигнали всичко сами, той “никъде не ги е устройвал”. „Доволен съм, че синовете се справят добре“, добавя цинично руският “генерален” прокурор.
Отношение, което Цацаров и Гешев практикуват също много често…
Съдът засекрети дело за клевета заведено от Сотир Цацаров срещу бивш министър
Съдът засекретява делото за клевета, заведено от Цацаров срещу бившия министър Ноев, свързано с обвинения в саботаж на разследвания и руски интереси в България.
На 1-и февруари 2023 г. Софийски районен съд постанови определение, с което засекретява делото за „клевета“, заведено от Сотир Цацаров срещу бившия военен министър Бойко Ноев. В началото на 2022 г. Цацаров заведе това дело заради поредица интервюта, в които Ноев систематично и последователно твърдеше няколко неща:Цацаров саботира разследванията за мистериозните взривове на военни заводи и обекти в България през последното десетилетие
Цацаров саботира разследването за отравянето на оръжейния търговец Гебрев, неговия син и търговския директор на „Емко“
Цацаров се явява проводник на руските интереси в България чрез топлата си връзка с руския генералпрокурор /главен прокурор/ Юрий Чайка
Както и при делото срещу Кирил Петков, бившият български генералпрокурор твърди, че тези твърдения уронват престижа му, причиняват му дискомфорт, страдания и т.н. Дотук добре, както се казва. Към днешна дата, година по-късно, съдът най-сетне насрочва делото – за края на април 2023 г.. Будят недоумение обаче някои от мотивите на съдия Ангелова в обявения проект за доклад по делото.
Пълна секретност
На първо и най-важно място, съдията приема, че делото следва да се гледа при закрити врата, понеже „е налице опасност в хода на съдебното дирене да се достигне до разкриване на класифицирана информация“. Това се приема с оглед на твърденията на Ноев, които според съдията приписват извършени престъпления от страна на Цацаров – конкретно, престъпления срещу правосъдието (а и не само). Такава класифицирана информация би могла да постъпи по делото и от нашите западни съюзници, между другото, с оглед характера на действията на руските подривни групи на българска територия – действия, които цацаровата прокуратура в продължение на 7 години блажено и изцяло проспа. Или по отношение на които – в най-добрия случай – „много успешно се пра‘им на луд“. Достатъчно е само да припомним цацаровите твърдения за рукола с пестициди и развалено кафе.
Само че според нас една изначално хипотетична възможност за прилагане на класифицирани материали по делото не е основание да се засекрети цялото съдопроизводство. Напротив – могат да се засекретят само онези документи и заседания, които (ако) е необходимо. За сравнение, такъв подход прие съдът по делото на Цацаров срещу Кирил Петков, където (засега) бе засекретено само едно заседание от общо три. Между другото, пълното и непропорционално засекретяване е запазена марка на ВАС (Съда на Чудесата) открай време. По наши наблюдения, единствената причина (например) да се засекрети едно дело срещу ДКСИ от 2017 г. е споменаването на името на агент от ДАНС в един документ по делото. Преценете сами дали това е пропорционално и смислено. Друг пример, който наскоро припомнихме, беше засекретеното дело Чолаков/Божурски и произнасянето на Съда в Страсбург.
Какво става с разследванията
Но да се върнем в Софийски районен съд. Бойко Ноев на свой ред прави редица доказателствени искания, които тепърва ще видим дали съдът ще уважи. Например той иска да му допуснат шестима(!) свидетели, които явно имат да споделят интересна фактология. На следващо място иска издаване на съдебни удостоверения, чрез които да се снабди с информация относно текущия статус на различните разследвания относно подривните действия на руското ГРУ у нас. Ние също много бихме искали да знаем какво става с тези разследвания, но от известно време Гешев/Цацаров спряха да дават каквато и да била информация и да отклоняват въпросите по темата. В опит поне донякъде да запълним тази „дупка на мълчанието“, ще си позволим да споделим с обществото малкото, което установихме от наши източници.
На първо място, разследването на терористичния акт срещу Гебрев и другите двама от Емко е доникъде. В последно време там се „труди“ прокурор Зоя Мананска, но делото не изглежда по-близо до съд отколкото беше преди 3 години – когато от кумова срама гешефтурата обвини трима полковници от ГРУ за атентата. С половин уста от прокуратурата тогава поясниха, че няма как обвиненията да прераснат в обвинителен акт, докато Русия не екстрадира тримата – което очевидно никога няма да стане. Същевременно, нямаше никаква пречка още преди 6 години делото срещу също толкова липсващия Цветан Василев да влезе в съдебна фаза. Каза ли някой „двоен стандарт“?! Казваме го ние.
Същевременно по делото има данни, че руските „разведчици“ са имали и корпулентни (да кажем) български помагачи – данни, които обаче прокурор Мананска упорито игнорира… с оглед спуснатите „отгоре“ указания по българската следа „да не се работи“. Като черешка на тортата, прокуратурата е скрила номера на преписката от сайта си, така че никой да не може да разбере движи ли се тя въобще. Теоретично е възможно разследването да е вече прекратено и руските полковници вече да не са обвиняеми – но няма начин да се разбере, след като преписката е скрита. Удобно, нали?! Всъщност делото веднъж вече е било спирано – но с определение от септември 2020 г., СГС отменя спирането и указва на прокуратурата да продължи да работи. Оттогава – тишина.
На второ място ще посочим „взрива на петолъчката“ отпреди 11 години, който костваше живота на трима български граждани и причини колосални материални щети. Това е може би първият известен случай на подозирана диверсия от ГРУ, който и до ден-днешен няма разрешение. Наши проучвания показаха, че прокуратурата е внесла обвинителен акт срещу трима души само и единствено за „немарливост“ – и то го е внесла в… Районен съд Ямбол. Делото там бавно цикли вече шеста година, като последно е насрочено за края на месеца. Защо делото се води само за „престъпление против народното здраве и околната среда“ (точната правна квалификация е по чл. 349 от НК) – един дявол знае. Защо не са разследвани и други версии – пак никой не знае. Освен вероятно Сотир – и Иван.
Нерушимата българо-съветска-прокурорска дружба
Към днешна дата, България е почти единствената държава в ЕС (другата е орбанова Унгария), която има споразумение за сътрудничество с руската генерална прокуратура. Унгария вече обмисля да прекрати своето споразумение с оглед на руската инвазия в Украйна, но в България такива настроения няма. Защо няма – защото това зависи единствено и еднолично от физическото лице Иван Гешев, па макар и в битността му на (все още) главен прокурор. Очевидно в нашата правна уредба има „вратичка“, която позволява на главния прокурор да сключва подобни споразумения без възможност за вето от друг държавен орган, както и без последваща възможност от никого (дори от президента) да ги анулира. Фактът, че Гешев отказва да прекрати това срамно споразумение едва ли е изненадващ – достатъчно е само да си спомним топлото и радушно посрещане на санкционирания генералпрокурор Чайка в България (другаде в ЕС той не смее да ходи), както и изобилния снимков материал, на който видяхме Чайка рамо-до-рамо със своя щастлив боен другар Цацаров – и барабар с Борисов. С Чайка тогава се е срещал и Гешев, макар че това не е снимково-документирано. Надлежно документирана обаче беше ответната визита на Гешев в руската генерална прокуратура. Какво си е говорил той с Чайка и какви ангажименти е поел – остава мистерия и до днес. Как това се връзва с неговия активно прокламиран евроатлантизъм в последно време – остава още по-голяма мистерия. Ние лично се сещаме за един медицински термин, който донякъде обяснява нещата: циклична шизофрения. Не можем все още да преценим дали тя е по-силно проявена у Гешев или у Борисов, но може би някой експерт-психиатър, който прочете този материал, би могъл да даде отговор. Така или иначе, според нас отдавна е време с тези двамата да се заеме медицинската наука, поне на първо време. За да може след това с тях да се заемат и специалистите по затворническо дело. Дай боже скоро, както се казва. Все пак търпението на Бай Ставри е пословично – но не и безгранично.
https://www.youtube.com/watch?v=HYbGwZ7BBMQ
Няма коментари:
Публикуване на коментар