Питагор не е грък

        

Изследвайки биографията на античния философ Питагор, винаги съм си задавал въпроса, защо той след завръщането си от странстванията в Египет и Вавилон не отива да живее в Гърция или в родния си град на остров Самос, а отива в Южна Италия в град Кротон, който е бил повече етруски, отколкото елинска колония. Отговорът на този въпрос дойде неочаквано, но за това пък по категоричен начин, като срина на пух и прах гръцките идеологеми, наложени клишета и фалшификации на древната история. Дълбоко в себе си винаги съм се съмнявал, че Питагор е по произход грък, но липсваха доказателства за това.Ето какво посочва обаче авторът Божидар Динков в своя великолепен научен труд "ПЕЛАСГИТЕ ЕДНА ЗАГАДКА НА БАЛКАНИТЕ И ЕГЕИДА", изд. "Любомъдрие", гр. София, 1999 г.:
"..... Порфирий /Малх 234-305 г./ в книгата си "Животът на Питагор", говорейки за бащата на философа /Мнесарх/, отбелязва, че той бил тиренец, от тези тирени /тирсени/, които заселили Лемнос, Имброс и Скирос /тези острови били заселени с пеласги от Тракия/. Той произхождал от Самос, където бил роден и Питагор. В Самос се намиралао едно от главните светилища на Хера Самоска или Пеласгийската Хера, което подсказва за съществуване на древен пеласгийски етнически слой. В биографичните си бележки за Питагор Диоген Лаерций посочва Самос за роден град на философа и той бил завладян от атиняните, след като изгонили оттам тирените. От Херодот знаем, че Самос участвал в съюза на дванадесетте йонийски градове, сред които имало и част от пеласги. Самос се отличавал от другите градове с особеното си наречие. Името Самос, което има пеласгийски произход, както вече бе отбелязано, ни дава едно научно доказателство, за да приемем, че едни от първите обитатели на острова са били пеласги-тирсени.
И накрая за да завършим тази глава, ще посочим и едно косвено доказателство за това, че някога островите покрай западното крайбрежие на Мала Азия са били населени с пеласги. По време на византийския император Лъв III, между 710 и 734 г. била извършена административна реформа, според която морската тема /област/ включваща егейските острови покрай западното крайбрежие на Мала Азия, била нарачена Егеос Пеласгос /Aegeos Pelasgos/. И до тогава още се е помнела и съхранила традицията за пеласгийския етнос в Егеида. Помнели са и думите на Херодот /VII, 95/: "Островитяните и те били пеласгийски народ, който по-късно бил наречен йонийски по същата причина, както и преселниците от Атина - жителите на дванадесетте йонийски градове" ......".
Майката на Питагор също е била местна от остров Самос и се е славела с необикновена красота. На о. Самос освен Питагор са родени също и философа Епикур и математика Аристарх. Важен факт е, че Питагор е бил ярък последовател на древните учения на Орфей и Хермес, обогатени с египетските мистерии, мистериите на Кабирите от о. Самотраки и халдейската езотерична наука и номерология.
И така става ясно, че великия философ и математик, който гърците си приписват най-нагло, че е грък и елин, се оказва с пеласгийски и тракийски произход! Древните автори и традицията са ни оставили ясни сведения, че предгръцкото население на днешна Гърция /в това число и прилежащите острови/ са били древния автохтонен народ на пеласгите и техните родственици траките, които също са автохтонни, като тези народи не са изчезнали, както им се иска на някои. Ние българите сме носители на техните гени, история, култура, духовност и традиции!.....

 

Лемноската каменна стела с пеласгийска писменост /подобна на тази на фригийската и етруската/; разчетена е от акад. Владимир Георгиев, който успя също да разчете и етруската писменост още през 1971 г.

КОИ СА ПЕЛАЗГИТЕ, ИЛИ КАК СЕ КРАДЕ БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ?

Всеки, който е видял древните постройки на Атина, Микена, Тилисос и т.н. е останал силно впечатлен. Има защо, преди повече от три хиляди и петстотин години хората не са разполагали с днешната техника. Да се издигнат масивни каменни стени, които да устоят на влиянието на времето е било и си остава сериозно предизвикателство. Народът извършил това заслужава нашето възхищение, а дори и преклонение. За съжаление тези, които са издигнали първите масивни сгради на Европа не само, че не са получили признание, но дори и е направен опит да бъдат заличени от историята. Става дума за тракийските роднини пеласгите, народът сътворил най-старата цивилизация на нашия континент. Именно те, а не гърците са създателите на величествените градежи в Атина, Микена, Тилисос, Коринт, Пилос...Пелазгите са оставили следи и в България: циклопските стени на Небет Тепе -Пловдив, тези на Перперек (Перперикон), древните градежи край Ямбол, Малко Търново...

За съжаление това e известно на малко хора и по този начин е дадена възможност на спекуланти да изкривят историята и да я нагодят към интересите си. Подобно на траките, техните роднини пелазгите са обявени за мистериозно изчезнал народ. Ако тези велики хора бяха едно малобройно племе би могло да се приеме, че поради война, природно бедствие, или епидемия всички те са загинали. Разгледаме ли историческите извори обаче установяваме, че пелазгите са обитавали огромна територия обхващаща днес Гърция, Южна България, Македония, Сърбия, Албания, а и част от земите на Азиатска Турция.
Херодот свидетелства, че земята наречена по негово време Гърция в миналото е наричана Пеласгия (История - II- 56). Страбон допълва твърдейки, че в древността цяла Гърция е била населена с пеласги (География - V. 5, 2 -4 ). Плиний Стари е ясен и точен пишейки, че Пелопонес е носил името Пеласгия, а Хемония е наричана Пеласгийски Аргос (Естествена История -IV.III. 8-IV, IV. VII. 27-viii-29). Тукидид също дефинира пелазгите като най-древните обитатели на Гърция (Пелопонеските Войни I-3). Свидетелството на римския историк Помпей Трог дава интересни подробности определяйки пеласгите за най-древното население на Македония и добавяйки, че държавата им е носела името Пеония (Justinus, Epitome of the Philippic History of Pompeius Trogus, VII-1). Страбон твърди, че Тесалия, а и Епир са принадлежали на пеласгийските племена (География-V 5.2.4). Дори и в Мала Азия е имало пелазги, Херодот им дава дом в Плакия и Скилака ( История I- 57), тези селища са в земите на днешна Турция. Пеласгите са обитавали също древния остров Крит. Там явно те са били благородническата класа на минойското общество защото старите автори ги наричат богоравни (Страбон, География V.5,2-4).
Този велик и сроден на траките народ е колонизирал дори и Апенинския полуостров. За това научаваме от Плутарх, който твърди, че пеласгите обиколили повечето от обитаемия свят и покорили по-голямата част от народите. Като се установили в земите на Стара Италия те основали Рим...( Плутарх, Животът на Ромул) - Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome. 2

http://penelope.uchicago.edu/…/Plutarch/Lives/Romulus*.html
Трябва да се добави и това, че в края на Бронзовата Епоха пелазгите са най-голямата заплаха за Египет. Те, а и редица тракийски племена са така наречените Морски народи, които за малко да завземат страната на пирамидите. Фараоните Рамзес II и Меренпта спасяват държавата си като наемат част от Морските народи да се бият срещу събратята си...
Тези данни свидетелстват красноречиво не само за силата на пелазгите- покорители на много народи, но и за тяхната многобройност. Видяхме, че пеласги е имало в Юго-Източна Европа, Мала Азия, Египет, Средна Европа. Кой разумен човек би повярвал, че те са се изпарили мистериозно в небитието, без следа? И все пак учените твърдят това...Следва да се запитаме – каква е причината? Явно е нещо сериозно, за да са се хвърлили толкова усилия и средства векове наред да се поддържа една лъжа.
Разковничето е донякъде в произхода и делата на гърците. Нашите южни съседи дължат религията, писмеността и културата си на трако-пеласгите. Така наречения гръцки бог Зевс е всъщност пеласгийско божество. Омир пише – Зевс Пеласгийски, додонски. Почитаните от гърците Арес, Дионис, Деметра, Кибела, Атис, а дори и Атина са стари трако-пеласгийски божества.В работата си “The Mycenaean World” Джон Чадуик признава, че гърците наследяват от по-старото население ( пеласгите) думи свидетелстващи за по-високо ниво на цивилизация (J.Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, Cambridge, 2005, стр.3).
Диодор Сицилийски твърди, че пеласгите са първите хора, които използват кадмейските (финикийските) букви и поради това те са наричани още пеласгийски (Historical Library of Diodorus the Sicilian, W. Mc Dowell, London, 1814 стр. 208).Ще напомня, че според B. Георгиев траки и пелазги са една общност, чието присъствие на Балканите е от времето на Неолита - VII-мо хил.пр.Христа.
Според Плиний Стари, не гърците, а пеласгите са тези, които са разпространили азбуката чак до Лациум ( родината на латините в Апенинския полуостров) -Naturalis Historia -VII-LVI-193. Това явно е станало по времето когато пеласгите са покорили племената на Апениския полуостров и са основали Вечния град -Рим (Плутарх, Животът на Ромул -I).
Тези факти са от изключителна важност, но никой не се е заел сериозно с тяхното популяризиране. От това са се възползвали нашите южни съседи, те са си приписали заслугите на хората, при които те са дошли от Африка и, които те са асимилирали, или прогонили на север. Да, звучи странно, но е верно, гърците са нашественици в днешните си земи. Това се казва от Херодот, който обяснява, че:

-гърците идват от Африка ( История, VI- 53)
-погребалните гръцки обичаи са като на африканските номади (История -IV-190)
-типичната гръцка дреха е от африкански произход (История -IV-189).

Плиний Стари и Страбон също са на мнение, че гърците идват от Африка ( Плиний, Естествена История- VII. LVI.195-198, Страбон, География -VII, 7. 1). Есхил описва гърците като тъмнокожи и идвайки от Африка предавайки думите на пеласгийския цар към данаидите – “Вие не приличате на хората от нашата земя, а по-скоро сте като либийките, или даже като хората живеещи край река Нил.”

No likeness of our country do ye bear, But semblance as of Libyan womankind. Even such a stock by Nilus" banks might grow; http://classics.mit.edu/Aeschylus/suppliant.html
Нека приемем за момент, че свидетелствата на Есхил, Херодот, Страбон и Плиний не са съвсем точни. Днес обаче имаме методи, с които може да се определи произхода на даден народ. Генетично изследване на различни учени доказа, че гърците са роднини на африканците http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11260506

Самото заглавие на научната статия е достатъчно красноречиво - HLA genes in Macedonians and the sub-Saharan origin of the Greeks

Явно старите автори изобщо не са направили грешка, а са казали самата истина. Пристигайки от Африка гърците са били тъмнокожо малцинство в държавата на пеласгите. След време обаче са успели да размножат и да съперничат на пелазгите по брой. По време на Троянската Война пеласгийската аристокрация е почти елиминирана в сражения и епидемии, а това са били войниците на държавата, без тях коренното население е било слабо. За данайските гърци не е било особен проблем да асимилират, или изтикат на север старите си господари и в по-късни времена да си припишат постиженията им.
Няма съмнение, че част от пеласгите са намерили убежище в Родопите и Пирин – далеч от набезите на африканските нашественици.Когато някой е в беда той търси подслон при роднини, а траки и пеласги са сродни народи. Разликата между тях е точно такава каквато е разликата между днешните добруджани и родопчани. Аз лично не бих нарекъл тракийския и пелазгийския като отделни езици, а по-скоро като диалекти на един древен език, говорен по нашите земи още по времето на Неолита. Потвърждение на това твърдение можем да получим, ако разгледаме няколко думи от пеласгийския. Те са много стари, но не са загубили приликата си с езика, в който пеласгийския и тракийския са се е развили – българския.
Брион е пеласгийска дума за растение, според В. Георгиев това е нашия вид мъх наречен брей. Някой би могъл да възрази, че брей е заемка, но в такъв случай ние не бихме имали обяснение за нея, а такова съществува. Георгиев отбелязва сам, че обяснение на брей може да се даде със старобългарския глагол брити – бръсна, наранявам понеже при допир до човешка кожа брея причинява иритации и обрив.
Блио е друга пеласгийска дума, която Георгиев сравнява с нашите глаголи бликам, бълвам.
Ван Виндекенс определя балиос като пеласгийското прилагателно бял, за съжаление не е допълнил, че балиос отговаря най-добре на българската диалектна дума бал-бял.
Една интересна, а и изключително важна дума пеласгийска дума е волинтос –вол.
Тя съдържа умалителната частица инт, която според В.Георгиев е идентична на старобългарската ентъ срещаща се в ослентъ, козленте, волентъ...Тук виждаме, че не само пеласгийската дума е идентична на българската, но и, че пеласгийска граматическа особеност се среща в нашия език.Брабеус е пеласгийска дума за съдия, Ван Виндекенс я свързва със старопруската гербт – говоря. Явно белгийския учен не е бил добре запознат с българския език иначе веднага би видял, че брабеус е много по-близка до нашата бъбря (говоря) отколкото до старопруската гербт-говоря.
Донео е свързана от Виндекенс със сансктритската дуни-удар, бутане. Пропуснати са старобългарските глаголи донондити-избутвам, дунонти-вея, духам, движа..
Кулиндрос означава колело, цилиндър, коренът КУЛ изразява закръгленост, кръг и пасва най-добре на българската диалектна дума КУЛО – колело.
Ван Виндекенс свърза пеласгийската дума меринтос –мрежа със старобългарската мренжа - мрежа. Тук трябва да се напомни, че наставката инт е типична и за старобългарски съществителни.
Пиргос е пеласгийската дума за укреление като първоначалното значение е високо място. Пиргос отговаря на хетската паргасти –височина, на лювитската паркуи –висок и разбира се на българската праг – високо...
Телумна е пеласгийска дума за дъно, с нея са сродни санскритската тала – повърхност, но също и старобългарската тьлие – повърхност.
Тирс – свещеният атрибут на поклонниците на Дионис е определена също за пеласгийска дума. Ван Виндекенс я свързва със санскритския глагол трасати – треса, тръскам ( тирсът е тръскан и размахван по време на празненство). Излишно е да се пояснява, че тирс се обяснява с нашия глагол треса.
Тулак означава чанта, кош, трябва да се отбележи, че тази пеласгийска дума предизвиква кошмари сред поддръжниците на тюркската и иранска теория за произхода на българите, понеже тулак присъства на старобългарския надпис от Плиска под формата тулсхи и е със значение колчан за стрели. Все пак колчанът е вид чанта, кош, а и колчанът е редно да бъде споменат на инвентарен списък на въоръжение. Лъкът е бил основното оръжие на дедите ни. Ще добавя, че на старобългарски колчан е тулъ...
Не е възможно пелазгите да са изчезнали още в Античността и същевременно българския език да показва такива поразителни прилики с пеласгийския.Важно е да разберем, че пелазгите не са били едно единствено племе, а са били разделени на много групи и са носили различни имена. Някои са мигрирали на далечни растояния като Египет и Апенинския полуостров, някои са били асимилирани от гърците, а други са се изтеглили в Тракия, или даже по-на север в Скития. Това е причината Страбон да каже, че старите автори считали кавконите ту за пелазги, ту за скити, а и за македонци ( П.Трог казва, че древното население на Македония е от пелазги).
Това е причината летописците от Ранното Средовековие да кажат, че българите дошли от Скития съединили отечеството си по закона на родовото право. Дедите ни са помнели добре от къде са тръгнали и при първа възможност са се завърнали в старата си Родина.
Както виждате няма мистериозно изчезване на народи. Променили са се имената, променили са се и селищата, но потомците на пелазгите продължават да живеят.Смесени със своите близки роднини траките те създават основата на нашия народ. Пеласгийските корени на българите могат да се проследят не само в езика, но и в обичаите на пеласгите. Те са практикували типичната за старите българи изкуствена черепна деформация. Пак подобно на старите българи пелазгите бръснат косата си на темето и я оставят да расте отзад.Тази прическа е наречена от Прокопий хунска мода. Ние пазим още един древен пеласгийски обичай, става дума за хермите, те са пеласгийски антропоморфни паметници, чиято традиция се продължава при българите – идолът Герман....
Пеласгийските ни корени обясняват защо на остров Крит има населени места с имена като тези от земите на траките. Става дума за минойските селища Пергам, Кносос, Даво, Гординия. Те отговарят на тракийските Пергам, Книшава, Даос Дава, Гордиум, обясними с българските думи праг, конобъ, дявам, град...

Далеч съм от всякаква мисъл за реваншизъм. Смятам даже, че трябва да се стремим към колкото се може по-добри отношения с нашите южни съседи. Държа да отбележа, че съм абсолютно против всяка форма на отмъщение, но истината трябва да бъде казана, а и призната най-вече от тези, които дълго време я укриваха.Защо светът да не знае, че нашите деди са основали Атина и Рим, защо да се крие, че предците ни създадоха азбуката, защо да се премълчават неимоверните страдания, ужижени и ужаси, на които бе подложен народа ни? Загубихме не само земи, но и престиж, него поне можем да си върнем. Заслужаваме признателност и уважение за делата на дедите ни. Приятели, в XXI-ви век не може да се робува на догми и предразсъдъци. За да улесним останалите хора във виждането на истината е хубаво да показваме най-доброто от себе си! Ние сме потомци на първите благородинци нека се държим като такива!

автор:sparotok

Названия на българите в антична Елада
Йордан Табов
Най-напред да разгледаме любопитния въпрос: срещат ли се думите "българ(ин)" и "българ(и)" в "античната" литература на "гръцки" език?
Този въпрос трябва да бъде уточнен, защото в "гръцкия" език няма букви, съответстващи на българските "Б" и "Ъ". Във "византийските" ръкописи българите са записвани "вулгари"; обаче тази форма на името отразява римо-латинското влияние. За "гръцкия" език е характерно означаването на "Б" с "МП" или "П". Освен това, вместо звука "Ъ" античните елини може би са писали не "У", а друга гласна буква, най-вероятно "Е" или "И".
И така, среща ли се в античната литература название на народ, което прилича на една от думите пулгари, пелгари, пилгари?
Сега отговорът може да бъде намерен лесно: това са пеласгите (пиласги, пеларги ). Коренното население на южната и югоизточната части на Балканския полуостров , което древните гърци са заварили при колонизацията на територията на "антична Елада".
Обаче как окончанието "гар" в думата "пелгар" би могло да премине в "арг" и "асг"?
Обикновено отговор на такива въпроси се търси в етимологични преходи и връзки между думите. В случая може да бъде посочен друг, естествен и съвсем прост "графичен" механизъм на прехода на "гар" в "арг" и "асг".
Той е основан на следното наблюдение: за съчетанието "гар" (в гръцкия език това е дума, която означава "защото") древните гърци са използвали различни "лигатури" и съкращения , които могат да бъдат прочетени и като "арг" или "асг".
Този механизъм прави възможна хипотезата, че още от древни времена едно от названията на българите е била същата дума "българи".
В подкрепа на тази хипотеза може да бъдат представени и други доводи; ще скицираме накратко три от тях.
А) Ударението в думата "пеласги" ("пеларги") пада на първата сричка, както и в "българи";
Б) Колебанието около вариантите "пеласги" и "пиласги" навежда на мисълта, че Е и И заместват звук, различен от Е и И, който липсва в гръцкия език – такъв е звукът Ъ.
В) Независимо от оскъдната информация за пеласгите до нас са достигнали сведения за произхода на името им: по думите на Акусилай , те са наречени пеласги на името на владетеля си Пеласг, който е бил син на Зевс. Тази легенда може да бъде сравнена с някои средновековни сведения за произхода на българите. В произведенията на ред стари автори (Йосиф Генезий, Михаил Сириец, Лъв Дякон; в латинския превод на хрониката на Теофан, направен от Анастасий Библиотекар; в един анонимен ръкопис, публикуван от Сп. Ламброс ) се твърди, че бълга-рите са получили името си от името на владетеля си Българ. Съпоставяйки легендите за пеласгите и за българи-те, виждаме, че това всъщност е една и съща легенда, в която името на народа и на владетеля му са записани и прочетени по различни начини, в единия вариант като Българ, а в другия - като Пеласг (или Пеларг).
Четири тракийски и пеласгийски думи
Днешната историческа наука счита, че всички пеласги и тракийци отдавна са били "елинизирани", възприели са гръцкия език и са станали част от гръцкия народ. За техните езици в науката се знае малко.
Ето например две думи, за които се предполага, че са останали от пеласгите: balios, което означава "бяло" и sitos, което се превежда като "жито" . Отделяйки окончанието "s" в balios получаем balio, което се произнася почти като българското "бяло"; по всичко личи, че в записа "balios" буквата "i" е изместена – вероятно би трябвало да е "bialos". А ако опитаме да напишем "жито" с гръцки букви, ще получим записа sito(s). Към това можем да добавим, че в "тракийския" език думата "бело" е означавала "бяло" .
Големият български историк от първата половина на ХХ в. Ганчо Ценов е обърнал специално внимание на един факт, отбелязан преди него от Чертков и Мюленхоф: че още през античността се споменава река "Черна" – приток на Дунав. И понеже в някои стари ръкописи същата река е наречена "Аква негра", т.е. "черна вода", Мюленхоф е направил извод, че думата "черна" е имала в тракийския език същия смисъл, който има и до ден днешен в българския. С това Мюленхоф е обосновал виждането си, че езикът на славяните е бил "недоразвит" и че затова те са заимствали много думи от "чуждите" "древни" езици. Ако се замислим, ще видим, че колкото и да е парадоксално, Мюленхоф е почти прав: българският език е поучил в наследство от древните траки и пеласги много неща. Това, което Мюленхоф е пропуснал да осъзнае, е "дребната" под-робност за произхода на българите именно от трако-пеласгите.
Един от най-авторитетните познавачи на антична Гърия Дж. Пинсент привежда името на тракийската (по-късно и фригийска) богиня на плодородието "майка земя" в следните почи еднакви варианти: Zemelo и Semele . Те малко се различават от познатата ни дума "земля". Нещо повече, окончанието "О" в формата Zemelo много добре отговаря на "звателния падеж" в българския език. Молейки се на богинята Земя, българите биха я наричали "Земльо".
Сега да съберем заедно разгледаните четири думи. Излиза, че през античността населението на източната и южната части на Балканите е наричало черното, бялото, житото и земята практически със същите думи, с които българите ги наричат и днес.
Има и доста други подобни примери : "риза" , "кисти" , (т.е. "чисти"), "стара" и т.н.
Очевидно е, че ако "античните българи" са коренно население на източните и южните части на Балканите, то вероятно още от заселването на гърците на техните земи в гръцкия език са влезли немалко български думи.
Кои именно?
Да се отговори на този въпрос не е лесно. Причината е преди всичко в това, че практически целият "речник" на античните гръцки произведения се приема априори за гръцки. И ако някоя "антична" дума се среща и в българския език, то автоматично се счита за заимствана от гръцки, а не обратно, само защото "е добре известно", че българите са влезли в контакт с гърците вече след античността.
Обаче ако "балканският" произход на българите е факт, то последното разсъждение не е вярно. В тази ситуация става ясно, че заедно с проблема за произхода на българите е необходимо да бъдат преразгледани връзките и взаимоотношенията между българския и гръцкия езици.
След такова преразглеждане може да се окаже, че думите, останали от пеласгите (а значи от античните българи) в гръцкия и българския езици, са доста повече от онези, които намираме в днешните монографии.
Етимология и пряк смисъл
Имената на историческите личности често служат като признак за определяне на тяхната етническа принадлежност или поне за хипотеза за възможната такава етническа принадлежност. Нещо повече, понякога към имената прилагат "етимологични" съображения, които дават възможност по определен начин малко да се "поправи" срещнато в стар документ име и така да му се даде смисъл в този или онзи език. В зависимост от ре-зултата такава процедура също "създава" нови хипотези.
Някой може да се заблуди и да си помисли, че и приложеният по-горе към имената на членовете на семейството на Приам подход е именно такъв.
Всъщност това не е така. Имената не бяха подлагани на никакви фонетични изменения, не бяха използвани и етимологични съображения. От гледна точка на българския език тези имена имат пряк смисъл. Разбира се, възможни са случайни съвпадения. Но седем имена в едно семейство е много, и ако някой иска да твърди, че тяхното "разбиране" в българския език е случайно, той трябва да обоснове това с достатъчно сериозни аргументи.
Ще завършим наблюденията си върху имената в семейството на Приам с още един - последен – пример. В него вече ще си позволим едно малко изменение.
В "Библиотеката" на Аполодор са приведени имената и на дъщерите на Приам и сред тях има едно, което привлича внимание, понеже започва с "мед": Медесикаста . Тази дума е дълга, и ако в нея може да се намери достатъчно ясен и подходящ смисъл, то "случайността" е малко вероятна.
И така, името Медесикаста може да бъде записано с кирилица още и във формата Медешикашта. Сега да го разгледаме като дума, съставена от четири части: Мед-еш-и-кашта. "Мед еш" и "кашта-къща" вече се разбират добре. "Медесикаста" – "мед еш у къща"!
Наистина в легендите за Троянската война има много поезия....
"За няколко антични названия" - Йордан Табов (София)
Пролетни дискусии - 11 май 2014, София, ИЕФЕМ-БАН

https://www.youtube.com/watch?v=zI12172j0_w