Последователи

понеделник, 10 март 2025 г.

Студио шпионска лига/Игор Юриевич Чайка/Прокуратура по руски стандарт/20 000 отвлечени украински деца


Игор Юриевич Чайка (роден на 13 декември 1988 г. , Иркутск , RSFSR , СССР ) е руски бизнесмен, собственик на най-големия руски регионален оператор „Харта“ за обработка на твърди битови отпадъци. За намеса във вътрешните работи на Молдова под санкции на САЩ и всички страни от ЕС Роден на 13 декември 1988 г. в Иркутск . Завършва училище № 1204 в Москва. Баща Юрий Яковлевич Чайка


През 2011 г. завършва Московската държавна юридическа академия на името на. О. Е. Кутафина (Институт по международно частно право). Темата на дисертацията е: „Основи на правното регулиране на руските инвестиции в чужбина по примера на Китай и Германия“.



Бизнес 

През 2010 г. създава първото си собствено предприятие Innovations of Light. Компанията участва в подобряването на обществените пространства, включително осигуряването на осветление за мостовете Кримски и Новоспаски, както и осветлението на магистралата Адлер - Красная поляна преди Олимпиадата в Сочи. [ източникът не е посочен 507 дни ] През 2013 г. основава компанията Aqua Solid, чрез която притежава най-големия производител на траверси в Русия Beteltrans JSC (BET). БЕТ активно си сътрудничи с немската фирма Vossloh-Werke GmbH. Така през 2017 г. в Саратовска област беше открито първото съвместно предприятие в Руската федерация Fossloh Fasening Systems RUS за производство на високотехнологични части за железопътния транспорт. През 2016 г. той започва да изнася руски хранителни продукти за Китай , регистрирайки с партньори селскостопанската компания Russian Export, в която притежава 41%. В Китай три големи търговски вериги си сътрудничат с Russian Export: Lotus Supermarket (82 хипермаркета), RT-MART (335), Weifang Group (622) и няколко онлайн търговци на дребно. През 2020 г. Чайка напусна този бизнес. През 2017 г. той основава компанията за развитие Archplay Development, която се занимава с изграждането и цялостното развитие на проекти (с обща площ над 320 хиляди m²) в Москва. През същата 2017 г. той придоби 60% от компанията "Хартия". Компанията е основана през 2012 г. и към този момент има договори за отстраняване на 20% от отпадъците на Москва, сортировъчен комплекс на Алтуфевското шосе и притежава депо за отпадъци във Владимирска област. От средата на 2021 г. Хартата работи активно с отстраняването и преработката на твърди битови отпадъци в пет съставни образувания на Руската федерация. Компанията работи по реконструкцията на центъра за сортиране на отпадъци "Чист град" в Ярославъл и изгражда преработвателен комплекс в близост до депото "Скоково". През април 2021 г. в района на Тула стартира първият етап от комплекса за депо за отпадъци и твърди битови отпадъци . В момента се изгражда вторият етап от комплекса . От 2020 г. е съсобственик на Industrial Environmental Operator LLC (IEO), което извършва лицензирана дейност по обезвреждане на нискоопасни (III-V класове на опасност) промишлени и строителни отпадъци по технология, преминала държавна екологична оценка. През 2018 г. става основател и председател на Съвета на директорите на АД „Национална инженерингова корпорация“ (НЕК). Компанията изпълнява проекти за производство на високотехнологични продукти и модернизация на производствени мощности в различни отрасли, включително енергетиката. През 2021 г. НИК, съвместно със структурата на Rostec , концерна Avtomatika и компанията T Hunter, започнаха да разработват софтуерно-хардуерен комплекс за борба с киберпрестъпниците. 



Социални дейности 

От ноември 2013 г. до юли 2015 г. е доброволен съветник на губернатора на Московска област Андрей Воробьов и ръководи сферите на спорта, културата, туризма и младежката политика. По инициатива на Чайка група урбанисти, архитекти и дизайнери разработиха програма за модернизиране на обществени зони за отдих, паркове и площади („Албум на новия облик“) за всички населени места на Московска област, а също така беше учредена награда - грант „Паркове на Московска област“. С негова подкрепа в района на Москва бяха организирани няколко големи културни фестивала. През юли 2015 г. той отказва предложение да заеме поста заместник-председател на регионалното правителство, като обявява решението си да се съсредоточи върху предприемаческата дейност. През 2016 г. той създава благотворителна фондация на името на своя прадядо, казашкия стотник и кавалер на кръста на Св. Георги М. Я. Чайка. През същата година кадетският корпус в Кубан е напълно реконструиран за сметка на фонда. От 2017 г. до момента - член на Координационния съвет на Всеруската обществена организация "Бизнес Русия", бизнес посланик в Република Молдова и Приднестровието. Активно участва в изпълнението на хуманитарни проекти в страните от ОНД за оказване на помощ на деца, социално уязвими групи от населението, възстановяване на обекти на културното наследство, популяризиране на руския език и образователни програми. От 2019 г. до 2020 г. - член на работните групи на Държавния съвет на Руската федерация в областите "Промишленост", "Екология и природни ресурси". От 2020 г. до момента - член на комисиите на Държавния съвет на Руската федерация в областите "Промишленост", "Екология и природни ресурси". От януари 2021 г. до момента - председател на Обществения съвет към Россотрудничество . 





Филмът "Чайката" 

Позицията на бащата на Игор, главният прокурор Юрий Чайка , стана причина за редица обвинения срещу бизнесмена, най-известното от които беше разследването на Фондация за борба с корупцията (по-късно призната за чуждестранен агент , както и екстремистка организация и ликвидирана през 2021 г.) за дейността на хора, близки до главния прокурор. Резултатът от това разследване беше пуснат като филм " Чайката " на 1 декември 2015 г. Компаниите, собственост на Игор Чайка и неговите партньори, бяха обвинени в получаване на държавни поръчки на стойност до 2,5 милиарда рубли за подобряване и електрическо осветление на обществени места в резултат на фиктивни търгове и използване на административен ресурс, без да имат установена клиентска база или репутация на пазара. По същия начин собствената компания на Игор Чайка, T-Industry, спечели търга за закупуване на BetElTrans, един от най-големите производители на железопътни траверси в Русия. Като цяло констатациите на ФБК бяха критикувани от редица експерти, включително директора на Центъра за политическа информация Алексей Мухин и председателя на Националния комитет за борба с корупцията на Русия Кирил Кабанов. И двамата отбелязаха липсата на доказателства срещу обвиненията и политизирания характер на разследването, чието оповестяване съвпадна с преназначаването на Юрий Чайка на поста главен прокурор. Генералният прокурор нарече разследването на фондацията на Навални „поръчково“ и отбеляза, че то е финансирано с пари от осъдения в Руската федерация ръководител на фондация Hermitage Capital Уилям Браудър. Правоприлагащите органи в Швейцария и Гърция, след като разгледаха жалбите на FBK, отказаха да проведат разследване на членовете на семейството, без да открият нарушение на закона в техните действия.


   


Санкции 

На 26 октомври 2022 г. Игор Чайка беше добавен към санкционния списък на САЩ. В доклада на Министерството на финансите на САЩ се твърди, че през 2021 г. Игор Чайка, заедно с Дмитрий Песков, са разработили планове за дискредитиране и подкопаване на властта на президента на Молдова и връщане на страната в руската сфера на влияние. Освен това са наложени санкции срещу дружеството Charter и други компании, собственост на Игор Чайка, както и срещу четири лица, които са описани като партньори и помощници на Игор Чайка. На 30 май 2023 г. Игор Чайка беше добавен към списъка със санкции на страните от ЕС за дестабилизиране на ситуацията в Молдова като „руски бизнесмен, отговорен за прехвърлянето на средства в подкрепа на руски проекти на ФСБ, насочени към дестабилизиране на Република Молдова“.Той играеше ролята на руския „управител на портфейла“, насочвайки пари в активите на ФСБ в Република Молдова, за да върне страната под контрола на Кремъл. Със своите сериозни финансови нередности по отношение на публичните средства Игор Чайка е отговорен за подкрепа на действия, които подкопават и застрашават суверенитета и независимостта на Република Молдова, както и демокрацията, върховенството на закона, стабилността и сигурността в Република Молдова. — Официален вестник на Европейския съюз , Брюксел , 30 май 2023 г. На 23 юни 2023 г. той отново беше обект на санкции от ЕС, като беше отбелязано, че Игор Чайка е създал „огромна бизнес империя, разчитайки на държавни поръчки и благодарение на баща си“ и „извършва бизнес дейности в окупирания Крим “ . На 23 ноември 2023 г. той беше обект на санкции от Украйна на подобни основания.



Прокуратура по руски стандарт



Юрий Чайка, главен прокурор на Русия


Разказ за забогатяването на семейството на главния прокурор на Русия, на неговите заместници, на техните жени и екс-жени…

Главният прокурор на Русия се казва Юрий Чайка. Известен е с активната си позиция срещу чуждестранното влияние в политическия живот на Русия. Той е един от първите висши държавни чиновници, заявили по повод на протестите през декември 2011 г., че са финансирани от чужбина. Когато през 2012 г. е приет закона за т. нар. „чуждестранни агенти“, главната прокуратура започва масови проверки на руските неправителствени организации, получаващи задгранични грантове.

По същото време, когато ведомството на Чайка активизира борбата с чуждестранните агенти в Русия, неговите синове, както и негови подчинени в главната прокуратура, инвестират активно десетки милиони евро в западни страни. Според разследване на Фонда за борба с корупцията (ФБК), оглавяван от блогъра опозиционер Алексей Навални, по-големият син на главния прокурор, Артьом Чайка, притежава два великолепни хотела и поземлена собственост в Гърция, а също така къща и юридическа компания в Швейцария. Освен това разполага с документ, който му дава правото да живее в Швейцария. Разследването бе оповестено в руското медийно пространство преди броени дни. Самият Навални съобщава в блога си, че то е започнало преди около година и половина. „Най-напред се удивихме, когато установихме, че никой не знае как изглежда Артьом Чайка. Освен това се учудихме, когато разбрахме, че хотелът е твърде скъп дори за мащабите на корупцията, която може да си позволи прокурорският син. А когато си изяснихме с кого и за какви пари е купил този хотел Артьом Чайка, косите ни настръхнаха. Двадесет пъти си казахме „не, това не е възможно, нали те са от прокуратурата“. После решихме да започнем сериозно разследване и да ви разкажем за парите на семейството на главния прокурор Чайка“

.

Артьом Чайка

Разследването е проведено в Гърция, Швейцария, Иркутск, Краснодарския край и Калуга. Проучени са офшорни документи, регистри с недвижима собственост, митнически декларации. Разследващите са разговаряли с родственици на убити хора, с множество хора, на които е бил отнет бизнеса, изучили са „биографията на всички, които са помогнали на семейство Чайка в организирането на престъпните им схеми – от швейцарски юристи до подмоскомски прокурори и съвипускници на Артьом Чайка“.

Партньор на Артьом Чайка в хотелиерския бизнес в Гърция е Олга Лопатина, бивша съпруга на заместника на главния прокурор – Генадий Лопатин. Петзвездният хотел Pomegranate Wellness Spa, който те притежават и който днес с право се счита за един от най-добрите спа курорти в Гърция, е открит с тържествена церемония на 1 май 2014 г. Хотелът се намира на ръкава Касандра на гръцкия полуостров Халкидики, недалеч от Света гора. В разследването на ФБК се твърди, че само за ремонта на хотела, който е твърде луксозен дори за стандартите за петзвезден хотел, инвеститорите са вложили между 25 и 29 милиона евро. Откриването е съпроводено с нечувано тържество. Концерт, фойерверки, оркестър, лазерно шоу, звезди от руския шоубизнес начело с Филип Киркоров, които развличат гостите на церемонията… Най-изумителен от всичко обаче е списъкът с гостите. Сред поканените са немалка част от включените в руския списък на Forbes, присъстват също представители на гръцкия елит и местни чиновници. Най-неочакваният гост е… министърът на културата на Руската федерация Владимир Медински. Той е долетял специално до Гърция, за да произнесе от сцената тържествена реч по случай откриването на хотела – думи за руско-гръцката дружба, пожелание към инвеститорите за успешен бизнес, както и споделена надежда, че в хотела ще се провеждат официални мероприятия в рамките на Годината на руската културата в Гърция.

Руски колорит на церемонията придават не само гостите – цялата апаратура, организаторите, шоубалета и дори хостесите са докарани от Русия с чартърен полет на авиокомпанията „Газпромавия“. Кулминацията на вечерта е светлинното шоу, което също внася силен патриотичен елемент – на стените на хотела се появява гигантски руски флаг. Домакин на вечерта е 38-годишният син на главния прокурор Артьом Чайка, който прерязва лентата заедно с Олга Лопатина. В опита си да разберат кой е човекът на видеокадрите разследващите се затрудняват. В руските медии до този момент няма нито една фотография на по-големия син на главния прокурор на страната. Появява се въпросът на кого принадлежи разкошният хотел. Кой е този загадъчен инвеститор, вложил в неговия ремонт няколко десетки милиона евро? Кого поздравява от сцената руският министър на културата?

Кой е собственикът на хотела се потвърждава от документите на фирмата, чиято собственост е той, както и от финансовия отчет, върху който стоят подписите на Артьом Чайка и Олга Лопатина. На пръв поглед в придобиването на хотела няма нищо криминално. Всичко опира обаче до това откъде са дошли парите за неговата покупка. До този момент синовете на главния прокурор – Артьом и Игор – са заработили десетки милиони долари в тясно сътрудничество с приятели и подчинени на своя баща. Според доклада на ФБК в продължение на години Чайка и близките му са прибягвали до прокурорски натиск за превземане на стратегически предприятия, мистериозни убийства, печелене без конкуренция на държавни поръчки за милиарди рубли и бизнес партньорство с една от най-скандалните организирани престъпни групировки в страната – Цапковската ОПГ[1].

„Те твърдят, че се занимават с бизнес – пише Навални – ние обаче ще ви докажем, че за бизнес в случая не може да става и дума. Това е бандитизъм, рейдърство, рекет, които са възможни само благодарение на безграничния корупционен ресурс и покровителството на Главната прокуратура.“

Както вече бе споменато, вторият собственик на хотел Pomegranate е Олга Лопатина, която по време на церемонията за откриването прерязва лентата заедно с Артьом Чайка. Олга Лопатина е бивша съпруга на Генадий Лопатин, заместник на главния прокурор Юрий Чайка. Освен с високия си пост Лопатин е известен с това, че успява да съхрани положението си в прокуратурата, въпреки многото свидетелски показания срещу него по делото за „нелегалните подмосковски казина“. За него е известно, че е покровителствал нелегалната мрежа от игрални автомати „Вулкан“.

Лопатини се развеждат сравнително скоро – преди около две години. През 2011 г. в графата „съпруга“ в имотната декларация на заместника на Чайка все още стои името на Олга Лопатина, а срещу него – предсказуемият доход от 0 рубли и 0 копейки. Не е съвсем ясно откъде е намерила жената на заместник-главния прокурор – по последни данни безработна – пари за покупката и ремонта на хотела в Гърция. Според „Новая газета“ Лопатина заедно с друга съпруга на високопоставен сътрудник в главната прокуратура притежават компания за производство на захар съвместно с жените на лидерите на Цапковската ОПГ – една от най-кървавите банди в историята на Русия. В разследването си ФБК стига до следния факт: Олга Лопатина е съсобственик на фирмата „Сахар Кубани“ заедно със съпругите на бандитите от Краснодарския край – Сергей Цапок и Вячеслав Цеповяз. Последните са осъдени съответно на доживотен затвор и на 20 години за особено жестокото убийство на 12 души, в това число 4 деца.

Четвъртата съучредителка на „Сахар Кубани“ е Надежда Староверова, съпруга на друг високопоставен чиновник в прокуратурата – Алексей Староверов. До ноември 2014 г. Староверов оглавява Управлението по делата в прокуратурата. След това е временно отстранен, тъй като е привлечен за свидетел по углавно дело, свързано с дейността на престъпната група GTA. Преди това става ясно, че домът, в който се събират редовно членовете на тази банда, принадлежи на ръководителя на делата в главната прокуратура Алексей Староверов. Всъщност домът му е бил превърнат в склад за оръжие и боеприпаси, а главатарите на бандата са работили там в качеството си на „охрана и прислуга“.



Но да се върнем обратно в Гърция. Месец преди откриването на хотел Pomegranate гръцките медии получават прессъобщение от фирмата Portes Melathron (на която принадлежи хотелът), в което се съобщава, че той е придобит от Артьом Чайка и Олга Лопатина. Корпоративните документи показват, че Артьом Чайка притежава 54,65% от компанията, а бившата жена на заместник-главния прокурор – 45,35%.

Документите на гръцката компания са публикувани в мрежата, където ги откриват сътрудниците на Алексей Навални. Активистите на ФБК забелязват, че в отчетните документи на Portes Melathron неясно защо Артьом Чайка използва не данните от руския си паспорт, а от документ, даващ му право на пребиваване в Швейцария, където синът на главния прокурор притежава скъпа къща.

Според разследване на „Новая газета“ активите на Артьом Чайка не се ограничават само до един хотел в Гърция. През май 2015 г. същата гръцка компания – Portes Melathron, купува още един хотел на Халкидики, този път четиризвездния Potidea Palace Hotel, който се намира в съседство с първия хотел. Купувач според договора е Артьом Чайка, който е официален представител на гръцката компания. Сделката е на стойност 14 милиона евро. Недалеч от двата хотела се намират и частните имоти на Лопатина и Чайка – от къщата на сина на главния прокурор се открива прекрасна гледка към морето и към Света гора, която неговият баща според руските медии обичал да посещава често. Според гръцките документи имотът на Артьом Чайка в южната ни съседка е придобит през 2013 г. за 300 хиляди евро.Вилата на Олга Лопатина в Гърция

Синът на главния прокурор има къща и в Швейцария, която се намира недалеч от Женевското езеро. Стойността й надхвърля 2.8 млиона швейцарски франка. Освен това той притежава част от юридическата компания FT conseils, ситуирана в Лозана. Активистите на ФБК твърдят, че по техни сведения интересите на Артьом Чайка в Швейцария са отпреди поне десет години. Като свой основен източник на доходи по това време той посочва предприятието „Верхнеленско речно параходство“ (ВЛРП).

Всъщност за първи път за бизнеса на сина на главния прокурор започва да се говори през 2002-2003 г. именно във връзка с прочутия банкрут на ВЛРП – стратегическо предприятие в Иркуктска област, родния край на Юрий Чайка, откъдето той започва своята прокурорска кариера. „Новая газета“ припомня, че преди повече от десет години компании, свързани с Чайка, са се сдобили с най-ценната част от имуществото на параходството – корабите от типа „река-море“. Партньор на сина на главния прокурор в тези сделки е влиятелният руски бизнесмен Роман Троценко, който по-късно става съветник на президента на „Роснефт“ Игор Сечин и ръководител на държавната Обединена корабостроителна корпорация (ОСК).

Конфликтът около фалита и продажбата на ВЛРП е свързан със странната смърт на бившия директор на държавното параходство Николай Паленни. Мъртвият Паленни е намерен обесен в гаража си на 30 декември 2002 г. Официалната версия за смъртта му е самоубийство. Нито неговите роднини обаче, нито приятелите му приемат тази версия за достоверна. Десет години по-късно, през 2012 г., репортерът на „Новая газета“ Леонид Никитински успява да намери доказателства, които косвено, но убедително сочат, че Паленни е бил убит. За това преди всичко свидетелства съдебномедицинската експертиза на трупа, в която се съобщава за странгулационна бразда (удушаване посредством притискане на шията отвън), което е възможно само в случай на удушаване от друго лице или лица.

До смъртта си Паленни активно противостои на опитите да се заграби параходството. Своето последно интервю той дава два дни преди смъртта си по телевизионния канал ТВЦ, пред който заявява: „Конфликтът около Верхнеленското параходство продължава вече две години. Първият опит за унищожаване на предприятието бе направен миналата година, но министърът на извънредните ситуации Шойгу ни защити от тези нападки… Искаха да ни фалират необосновано. Този конфликт бе създаден от група не съвсем порядъчни лица, като зад всичко това стои синът на министъра на правосъдието (по това време Юрий Чайка е министър на правосъдието) Артьом Юриевич Чайка“.

По това време Артьом Чайка все още не е навършил 30 години, но вече активно се занимава с бизнес и притежава юридическото бюро „Лигал Консалтинг“. Тъкмо сътрудникът на тази компания Ри Бон Хи, който става миноритарен акционер на параходството през 2002 г., е подал по думите на Паленни жалба до прокуратурата за неефективното управление на предприятието и нанесените му щети. В резултат на тази жалба е повдигнато углавно дело. След смъртта на Паленни Ри Бон Хи влиза в новия състав на съвета на директорите на ВЛРП.

Петзвездният хотел Pomegranate Wellness Spa в Гърция

След множество препродажби на ремонтните бази и корабите, които са на отчет в тези бази, се оказва, че половината от компанията принадлежи на близки на Артьом Чайка, а другите 50% се контролират от Виктор Троценко, баща на бъдещия съветник на Игор Сечин и ръководител на Обединената корабостроителна корпорация (ОСК). Интересна е равносметката на дейността на новите управници на параходството, която прави през 2008 г. Сметната палата. В нейния отчет се казва, че докато предприятието е ръководено от предишния екип, финансовото му състояние е било стабилно. Нещо повече, през 2002 г. „са достигнати най-високи показатели на чиста печалба“. След смяната на ръководството обаче през 2003 г. активите на предприятието постепенно се стопяват.

По повод разследването на ФБК относно имотите на семейството на руския главен прокурор Юрий Чайка, Алексей Навални пише в блога си: „Това разследване е ужасно важно и аз ви моля да помогнете с неговото разпространение. Виждате какво се случва сега – хитрият Кремъл изцяло игнорира обсъждането на всякакви вътрешноруски въпроси. Цялата страна – от политолозите до бабите в градския транспорт – обсъждат Украйна, САЩ, Меркел, Минските споразумения, Франция, Сирия, а сега и Турция. Всичко това се прави съвършено преднамерено: ясно е, че имаме далеч по-важни проблеми от лорд Кързън, Антантата, Ердоган и Асад, който живее на хиляди километри от нашите граници. Просто упадъкът на икономиката и корупцията няма как да се решат с репортажи от типа „Обама е глупак“, затова трябва през цялото време да се измислят някакви войни, за да се съобщи: сега не ни е до корупцията, враговете са до вратата, всеки момент ще завладеят Дамаск, града-светиня за руснаците“.

По думите му всяка мисъл за борба с корупцията изглежда просто смехотворна, ако съпругата на високопоставен прокурор има общ бизнес с жените на лидерите на една от най-известните в Русия организирани престъпни групи. „Единствената функция на прокуратурата е да служи на интересите на корумпираните чиновници. Тази работа не е лека: трябва да покриваш „своите“ и да наказваш „чуждите“. Да започваш углавни дела срещу враговете и да ги прекратяваш, ако са срещу приятели. На тази система не й е до нас, обикновените хора. Ние в най-добрия случай сме една досадна спънка в дейността по заработване на пари с всички възможни средства.“

И накрая – седмица след публикуването на разследването на Фонда за борба с корупцията за синовете и подчинените на главния прокурор Юрий Чайка, прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков заяви официално, че то не представлява интерес за Кремъл. По думите му информацията, публикувана от ФБК, е била известна на Кремъл още преди половин година, но и тогава тя не предизвикала интереса на управляващите, тъй като главният прокурор „всяка година подавал декларация за доходите си“, която се проверявала по установения ред.

[1] Сергей Цапок (1976-2014) – лидер на организирана престъпна група, известна като Цаповската ОПГ. Осъден на доживотен затвор за организиране на масови убийства в Краснодарския край. Умира в следствения арест на 7 юли 2014 г. Официалната причина за смъртта му е „остра сърдечна недостатъчност“.







Русия,..раково образование което паразитира на гърба на заробени народи/държави.Без войни, кръвосмучене и кражби ще погине...



Рускинята Олга Дорохина , която загуби сина си във войната срещу Украйна, каза, че по време на „хуманитарно пътуване“ до Херсонска област е „намерила дъщеря си“.

„Сега тя е част от нашето семейство, все още е под настойничество, но работим върху това“, каза Дорохина, добавяйки, че момичето е на четири години.

В отговор на думите на жената Путин се усмихна, без да зададе нито един въпрос дали детето има семейство. Историята на Дорохина звучеше като приказка за добро дело, но всъщност беше признание за военно престъпление - незаконното депортиране на украински деца.

Близо 20 хиляди деца са били отвлечени и незаконно отведени в Русия от началото на руската война в Украйна. Това съобщи в понеделник ръководителят на украинската президентска канцелария Андрий Ермак, цитиран от БТА. Ермак се позовава на данни на ООН. Новината идва, след като през март 2023 г. Международният наказателен съд (МНС) издаде заповед за арест на президента на Русия Владимир Путин и детския омбудсман в страната Мария Лвова-Белова по обвинение за незаконно прехвърляне на украински деца в Русия. Това се оценява като военно престъпление. „Русия е извършила ужасни престъпления в хода на войната си срещу Украйна, но депортирането и насилственото отвличане на децата, които са най-уязвимата част от населението, е едно от най-жестоките престъпления срещу човечеството след Втората световна война“, каза Ермак. Той съобщава, че отвличането на децата е част от държавната политика за унищожаване на украинската идентичност. Според него близо 4 хиляди от децата са сираци или са без родители. Засега Русия отказва да предостави информация за привлечените деца. Някои от тях вече са върнати в Украйна, но това са единични случаи. Москва признава, че е прехвърлила хиляди деца от Украйна, но казва, че това е направено с цел защита на тези, които са били изоставени във военната зона. През април повече от 50 държави-членки на ООН осъдиха Русия да въведе отвличането на децата като отговарящо на международното право. За част от децата има данни, че са изпратени в руските власти за "превъзпитание", а за други, че са били дадени за осиновяване. Ако бъде доказано, това представлява военно престъпление. Украйна определя тази практика като геноцид. Следващата заповед за ареста на Путин в края на 2023 г. Русия обяви за издирване седем съдии от Международния наказателен съд. Страната не признава юрисдикцията на МНС и не участва в работата му. Москва не е и страна по Римския статут, който определя действието на съда.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-rusiya-otvlichane/32766740.html







https://www.youtube.com/watch?v=k5DmFRhQmic



От самото начало на войната Русия се оправдава с това, че спасява децата на Донбас. Сираците се извеждат от окупираните територии пред телевизионните камери, получават руско гражданство и се прехвърлят на семейства в цялата страна. Тези, които все още не са поставени под запрещение, се изпращат в домове за сираци и интернати. Дожд успя да разбере къде точно се държат украинските сираци - в преобладаващата част от институциите ги учат да обичат Русия и руската армия. Москва нарича това спасяване на деца от война, като пропуска факта, че тя сама е създала условията за такава евакуация. За Украйна това е депортация. Точният му мащаб не е известен, но става дума за десетки хиляди.


Валентина Давронова и обвиненият в убийството й "поета" Айдън Жамидулов

Военен съд в Ростов на Дон ще съди трима руски военни, обвинени в отвличане и убийство на момиче. Един от обвиняемите е командирът на десантния взвод и поет Айдън Жамидулов, чиито стихотворения, възхваляващи СВО, бяха публикувани в социалните мрежи от руското министерство на отбраната.

Жертвата е Валентина Давронова от Луганска област. Според разследващите първо самият Жамидулов и негови подчинени по негова заповед са намушкали момичето с нож, след което са взривили тялото й, за да прикрият следите от престъплението.

Според "Комерсант" тази вечер Валентина Давронова е била изведена от кафене "Радуга" и качена в задната част на камион КамАЗ. „Полицаят върза ръцете й с тиксо. Старши лейтенантът нареди на Алексей Дорожкин, който отиде с тях, да залепи очите на Валентина, което той направи“, пише изданието, позовавайки се на материалите по делото.

В същото време Айдън Жамидулов казал на своите подчинени, че Валентина е служила в украинската армия и се твърди, че се е занимавала с разузнаване в интерес на украинските въоръжени сили.

Момичето било отведено в банята на войниците, където „Жамидулов я намушкал около две дузини пъти в различни части на тялото. По това време командирът на бойната машина на разузнавателния взвод сержант Роман Плещеев влезе в банята. Айдън Жамидулов му наредил да довърши жертвата. Не искайки смъртта й, но страхувайки се от негативни последици от страна на старши лейтенант, Роман Плещеев намушка Валентина Давронова с ножа си в областта на лявото рамо и десния крак, пише Комерсант. — В 00.20 часа Алексей Дорожкин влезе в банята и Айдън Жамидулов му нареди да довърши започнатото. Роман Плещеев напусна стаята, а Алексей Дорожкин уби жертвата с удар с нож в сърцето.

След като се увери, че момичето е мъртво, „Жамидулов нареди на подчинените си да изнесат тялото извън пункта за временно разполагане и да го взривят с три гранати Ф-1, така че да бъде невъзможно идентифицирането на починалата и установяването на причината за смъртта й“, пише изданието.

Първото съдебно заседание по делото на Айдън Жамидулов и Алексей Дорожкин е насрочено за 5 юни 2024 г. Делото на Роман Плещеев, както пише "Комерсант", ще се гледа отделно. Както обясни майката на Валентина Татяна Давронова пред BBC, това се дължи на различна квалификация на престъплението - според нейното предположение Плещеев е обвинен не в убийство, а в причиняване на тежка телесна повреда.


Читать полностью: https://news.zerkalo.io/world/69611.html?c







Руски войници крият лицата си и изнасилват на групи, принуждавайки семействата да гледат как техните близки са унижавани.

Гореща линия за жертви на изнасилване беше открита с подкрепата на УНИЦЕФ в началото на април. В службата работят петима психолози.

В момента Квитко разглежда 94 дела. Общо 600 жертви на сексуално насилие са се свързали със службата.

Квитко работи дълго време с жертви на сексуални престъпления още преди войната. Но сега и тя трудно сдържа сълзите по време на интервюта.

„Това, което ни се казва сега, е напълно безпрецедентно“, казва Квитко.

Разказите на жертвите показват, че изнасилванията следват модел. Тази схема доказва, че не става въпрос за действията на отделни руски войници, а за системно насилие.

Квитко разказва за обаждане от майка на 11-годишно момче. Руски войници я завързаха за стол и след това изнасилиха сина й пред очите на майка му.

Квитко говори и за собствените си сестри, най-малката от които е изнасилена пред по-голямата си сестра.

– По-голямата сестра коленичи и помоли войниците да я вземат вместо по-малката й сестра. Войниците я вдигнаха и казаха: „Не, ти ще гледаш“, разказва психологът.

В нито един от случаите, описани от Квитко, войникът не е оставен сам с жертвата.

„Винаги е било групово изнасилване“, казва тя.

Жертвите не бяха взети настрана. Те са били изнасилвани пред техните семейства, приятели или съседи.

„Те се нуждаеха от публика“, казва Квитко.

Публичното изнасилване е ужасяващо ефективно средство за водене на война. Това е травмиращо не само за жертвата, но и за цялото общество. В почти всички случаи, описани от Квитко, насилниците са покривали лицата си по време на изнасилването.

– Психологически е страшно. Ако не можете да идентифицирате извършителя, всички мъже стават врагове и изнасилвачи, казва Квитко.

Повечето хора, които се обаждат на спешната линия, живеят в покрайнините на Киев. След прогонването на окупаторите започва да се разкрива целият ужас на стореното от руските войски
.




    




ВТОРАЯ МИРОВАЯ ВОЙНА - ВОСПОМИНАНИЯ


ФБ, Хеми ВАРНАЛИС:„Застигаме цивилното население, бягащо от напуснатите от германската армия източнопруски градове Голдап и Инстербург. На каруци, на коли, пеш, старци, жени, деца, големи патриархални семейства бавно пъплят на Запад, задръстват всички пътища и магистрали. Нашите танкисти, пехотинци, артилеристи, свързочници са ги изтласкали от шосето, преобърнали са в канавките натоварените им каруци с покъщина, с вързопи, куфари, прогонили са настрана старците и децата и в целия този хаос от хора, коне и коли, забравили за дълг, срам и чест, не мислещи за отстъпващите без бой германски подразделения, с хиляди са връхлетели жените и момичетата. Жени, майки и техните дъщери са нахвърляни една до друга вляво и вдясно по протежение на цялото шосе, и всяка от тях е обградена от кикотеща се тълпа мъжаги със спуснати гащи. Облени в кръв, губещи съзнание ги отмъкват настрани, децата, които се хвърлят на помощ на майките си ги разстрелват на място. Кикот, квичящо хилене, смях, викове, стенания. А командирите на тези войници, майори, полковници стоят на шосето, едни се подсмиват, други даже дирижират, насочват — играят ролята на регулировчици. Явен е стремежът всичките им войници да се включат, да не остане никой, който да не е поучаствал. Този адски смъртоносен групов секс няма нищо общо с мъст над проклетите окупатори.





Няма коментари:

Публикуване на коментар