Комунизмът или по-правилно – социализмът, не е движение на потиснатите маси, а на икономическия елит.През 2014 г. най-богатите хора на земята станаха още по-богати, като прибавиха 92 милиарда долара към тяхното колективно богатство пред лицето на падащи цени на енергоносителите и на геополитическата бъркотия, предизвикана от руския президент Владимир Путин. Сега остава някой да повярва в… „китайската мечта“! Тя е тази, като „американската“. Осъществима е за номенклатурата – световната. За ония от списъка с понятия, за които стана дума. Затова след година и половина може би Ирина Бокова ще застане начело на ООН. Като марионетка, разбира се. Понеже тя не само не е българка. Изобщо не е човешко състояние. Точно както и Далия Грибаускайте, президентката на новопокръстената в еврото Литва, не е. Тя си е високопоставена комунистка, сменила боята, но не и нрава. Както вече съм писал, другарката Далия Грибаускайте никога не е напускала КПСС. След отделянето на Литва именно влязла в ръководството на Литовската комунистическа партия. Сетне писаха „демократка“ и дори беше заместник-председател на Европейската комисия и комисарка… Такъв е животът на комунистическата номенклатура – предопределен. „Демократите“, заменили червените знамена със сърпа и чука, нека ликуват, развявайки синьото с дванадесетте петолъчки! Така са научени. Свикнали са. А трите милиона литовци, май постъпиха като онзи нашенски мераклия за предприемач, който купи фабриката на 8 септември 1944 г. Литва прие еврото, когато не съвсем общата европейска валута взе да се срива. А британците се кефеха на това и пътуваха по зимните курорти на континента. Dйjа vu… По време на масовата американска икономическа кулминация от средата на осемдесетте, 1 долар се разменя за 5 марки! А десетилетие след това, когато Великобритания претърпя „вълшебния“ удар по лирата, нанесен от Джордж Сорос съвместно с Джим Роджерс, а САЩ се гърчеха след Войната в Персийския залив и атенторите, дело на собствените им секретни агенции, западноевропейците преживяха това – разцвет, бум, наречете го, както желаете. Празникът свърши. Гълчавата от фиестата утихна. Сега пред портите на Евросъюза и на Съветските американски щати са застанали инкасатори с каменни лица. И като във филма с Бъстър Кийтън, от името на техните стопани, искате да парите обратно – до цент. Питайте кипърците или гърците. А защо не португалците, испанците. Не е далеч денят, когато ще зърнете заедно с тях италианците и французите… Само ние – източноевропейците, нямаме своите 15 минути славен живот. С изключение на чехите и то с доста уговорки. Но там причината е друга. Не бъдете сигурни, че от 250 лазарника Прага е необявената европейска столица на ционизма. Но Литва влиза в еврозоната. „Световните“ телевизии показаха радостта на нейните граждани от „великото“ събитие, което щяло „да ги откъсне от Русия“?! „Слепци“, би рекъл Исус Христос. Помним Владимир Буковски, който обясняваше, че като нисък парламент се занимава с размера на бананите.Ние сами го изпитахме – с „неевропейските“ форми на краставиците… Ами „щастливите кокошки“, да ме прощава Господ! Но един от интервюираните минувачи в Берлин пита: „Защо това е толкова важно? Това не е техният, а моят дом. И телевизорът е мой.“ Така ви се струва, мили деца на свободата, които не сте живели в условията на реалния социализъм, без кавички. Партията беше Big Brother. Тя държи да знае всичко – дори най-интимните подробности от живота на хората. Затова нейните членове бяха дълги по Устав да донасят за околните си. А агентите клеветяха дори най-близките си. https://budha2.blog.bg/politika/2015/01/12/pred-portite-na-evrosyiuza-i-na-syvetskite-amerikanski-shtat.1329881
Да вземем за пример уважавания социалист, а сетне и член на БКП, другаря „демократичен“ журналист, държанката на всички власти Петко Бочаров. Сред неговите доноси блестят писанията му за неговата собствена първа съпруга, с която се предполага, че са делили не само обща постеля, а радости и скърби. Също – сквернословията по адрес на родния му брат!
Друг такъв „демократ“, при това бивш депутат от СДС, е бил изпращан от Първо главно управление на Държавна сигурност в Париж, за да следи, подслушва и да донася всичко също за своя брат, достатъчно познатия анархист Георги Константинов!
Партията – Големият брат – не просто искаше да знае. Тя поставяше всички – от последния репресиран, съсипан член на „социалистическото общество“, до онези в самото подножие на върха на номенклатурната пирамида, в подчинение, зависимост и постоянно чувство за вина. Прочее, това не се е променило кой знае колко.
Съвременният член на уж „посткомунистическата общност“ живее в постоянна грижа да не изпусне срок за плащане на данък, такса, глоба, за внасяне на някакъв отчет, декларация и прочие административни тегоби, все свързани със срокове и заплахи от наказание. А господството на бюрокрацията – тази солидна основа на тоталитарния режим – е все така почти пълно.
В най-груби щрихи – това представлява “the welfare state”. Ако желаете, наречете я „социална държава“. Отвъд Атлантика въведоха евфемизма „голямо правителство“.
Какво се крие зад тези терминологични загадки – енигми, както биха ги нарекли съставителите на кръстословици и други подобни вестникарски забавления? Много просто – поставяне на мнозинството на колене пред държавната.
Как? Чрез все по-масова мизерия и глад. За да не бъда голословен, нека представя факти.
Преди месеци репортерка на телевизия CNS News изнесе, че „по данни от Министерството на финансите на САЩ през 2013 година хората, които са се облагодетелствали от програмите за социално подпомагане, са получили повече от 2 трилиона долара от американските данъкоплатци, или почти 60 на сто от разходите на федералното правителство! Това включва „доказаните целевите“ помощи – които изискват доходите да бъдат под определено равнище, за да бъдат получавани – както и „недоказаните целеви помощи“, като медицински услуги, социални осигуровки, осигуровки за безработица, компенсации на работниците и други подобни.“
Оказва се, че това не е всичко. Както отбеляза икономически наблюдател:
„Преди всичко, данните на министерството се отнасят единствено до изплащането на федерални помощи. Следователно, те не се занимават с щатските, общинските и местните програми за социално подпомагане.
Второ, тя не обръща внимание на проблема с културното влияние върху превръщането на Съединените щати в гигантска социална държава. Оставила е някой друг да разкрие това.
Питър Ферара се самообявява като специалист по темата. Миналото лято, в статия за финансовата и културната цена на социалната държава, поместена в списание “Forbes”, той стигна до заключението, никой не знае достатъчно точно колко струва всичко това. Просто е прекалено много. Ферара, настоящият главен юрист на Американския съюз за човешки права и анализатор в консервативния мозъчен тръст “Heartland Institute”, писа:
Терминът “welfare state” даже не е наченал да обхваща тоталното обвързване на Америка с ресурси за подпомагане на бедните. По-вероятно е това да се окаже огромна империя, по-голяма от целия бюджет на почти всяка друга страна по света. Американската социална империя обхваща близо 200 или даже повече федерални и щатски програми, включително 23 – за здравеопазване на хора с ниски доходи, 34 програми за социални услуги, най-малко 13 програми за храни и изхранване, и 24 програми за подпомагане на отглеждането на деца от родители с ниски приходи, освен всички останали.“
Какво показва това? Само едно: САЩ са най-голямата социалистическа държава на планетата! Не, не се загубвайте в превода на термина “welfare state”. За някой той може и да означава „социална държава“. За други – „държава на благоденствието“, както се опитват да ни втълпят.
Моят превод и разбиране са еднозначни – става дума за социалистическа държава. Ето го „голямото правителство“. То е многото държавна намеса в живота на хората. А тя постига само едно – проправя пътя към несвобода, зависимост и подчинение.
Сега, без да се цупите, се върнете към споделеното от Еърън Русо. То е изречено през 2006 година. Нима сега, в началото на 2015-а, всичко това не е отишло далеч напред? Не платените от шпионски централи пишман „умни и красиви“ улични викачи, а истински интелигентните хора успяват да забележат знаците, белезите на подобни беди. И се втурват да бият камбаната. Обикновено, по някакво неписано правило, почти никой не ги чува. Така стана и с Гари Алън, който в края на шейсетте прозря:
„Стремежът да установят СОЦИАЛИЗЪМ, а не комунизъм, е в ядрото на всичко, което илюминираните, запознатите вътрешни хора, вършат. Маркс и всички негови наследници в комунистическото движение бяха наредили на техните последователи, да работят за изграждане на СОЦИАЛИЗЪМ. Ако отидете, за да чуете някой официален комунистически проповедник, той никога не споменава комунизма. Ще приказва само за борбата за пълната социализация на Америка.
Ако влезете в комунистическа книжарница, ще откриете, че цялата тяхна литература застъпва тази тема. В нея не се говори за налагане на комунизъм, а на СОЦИАЛИЗЪМ.
А много от членовете на елита лансират същата тази парадигма. Септемврийският брой от 1970 година на списание “New York” съдържа статия от харвардския професор Джон Кенет Гълбрайт – самият той отявлен социалист, озаглавена „Ричард Никсън и Великото социалистическо възраждане“.Гълбрайт заявява:
„Може би г-н Никсън не е най-запаленият читател на Маркс. Но неговите(съветници), докторите Бърнс, Шулц и Маккракън, са отлични учени, които познават добре Марксовите трудове, и биха могли да доведат президента до там, че той да не изостава от тях. Извън всякакви отрицания е, че кризата, която помогна за втурването към социализма, беше проектирана от правителството…
Д-р Гълбрайт започваше статията си със заявлението:
„Със сигурност най-малко предполагаемото развитие при управлението на Никсъновото правителство беше това ново доверие спрямо социализма. Срещат се и хора, които все още не са наясно с това. Други може би разтриват очите си, понеже, без съмнение, прогнозите изглеждаха тъкмо противоположните. Като противник на социализма г-н Никсън ни се струваше непоколебим…“
След което Гълбрайт продължава със списък на гигантските стъпки към социализъм, предприети от администрацията на Никсън. Когато човек тегли чертата след прочитането на тази статия, стига до извода, че социализмът – без значение дали идва от Демократическата или Републиканската партия – е неизбежен. Друг харвардски социалист – д-р Артър Шлезинджър, също беше изрекъл повечето от тези неща:
„Главните постижения на либерализма в миналото общо взето остават в законодателството. Но когато консерваторите си възстановят властта, либерализмът нараства и става все по-либерален. А по същия начин консерватизмът става все по-малко консервативен…“…
Уолтър Троън – външен наблюдател на “The Chicago Tribune” със своя лична рубрика в него и един от най-забележителните американски коментатори, съвсем правилно отбеляза:
„Известен факт е, че днес политиката на правителствата, независимо дали са на републиканците или на демократите, е по-близо до програмата на комунистическата партия от 1932 г., отколкото бяха програмите на собствените им партии през онази критична година. Преди повече от век, да бъда точен – през 1848 година, Карл Маркс провъзгласи своята програма за социализиране на държавата в „Комунистическия манифест“…
Но г-н Троън също е бил подведен да смята, че тенденцията е неизбежна:
Консерваторите трябва да бъдат достатъчно реалисти, за да признаят, че тази страна все повече затъва в социализъм и ще видим експанзията на федералното управление, без значение дали републиканците или демократите са на власт. Единственото предимство, което имат, е, че скоростта при управлението на Никсън ще бъде по-ниска, отколкото би била под властта на Хюбърт Х. Хъмфри…
На консерваторите ще им се наложи да признаят, че правителството на Никсън ще прегърне повечето от социализма на демократическата администрация, докато ще тръби, че ще оправи това…
Елитът пропагандира идеята за неизбежността на комунизма, като използва за това перверзните термини, употребявани при описанието на политическия спектър. Казват ни, че в крайната левица на политическия спектър намираме комунизма, който е диктаторски, по всеобщите признания. Но също така ни заявяват, че точно толкова се страхуват от противното на крайната левица, тоест – от крайната десница, на която лепят етикета „фашизъм“.
Постоянно ни говорят, че трябва да опитаме да останем по средата на пътя. Място, което определят с термина „демокрация“. Но под който елитът разбира фейбиънския (или пълзящия) социализъм. (Фактът, че от цели четиридесет години насам „средният път“ неразумно се придвижва все по-наляво, бива пренебрегван.)
Друг такъв „демократ“, при това бивш депутат от СДС, е бил изпращан от Първо главно управление на Държавна сигурност в Париж, за да следи, подслушва и да донася всичко също за своя брат, достатъчно познатия анархист Георги Константинов!
Партията – Големият брат – не просто искаше да знае. Тя поставяше всички – от последния репресиран, съсипан член на „социалистическото общество“, до онези в самото подножие на върха на номенклатурната пирамида, в подчинение, зависимост и постоянно чувство за вина. Прочее, това не се е променило кой знае колко.
Съвременният член на уж „посткомунистическата общност“ живее в постоянна грижа да не изпусне срок за плащане на данък, такса, глоба, за внасяне на някакъв отчет, декларация и прочие административни тегоби, все свързани със срокове и заплахи от наказание. А господството на бюрокрацията – тази солидна основа на тоталитарния режим – е все така почти пълно.
В най-груби щрихи – това представлява “the welfare state”. Ако желаете, наречете я „социална държава“. Отвъд Атлантика въведоха евфемизма „голямо правителство“.
Какво се крие зад тези терминологични загадки – енигми, както биха ги нарекли съставителите на кръстословици и други подобни вестникарски забавления? Много просто – поставяне на мнозинството на колене пред държавната.
Как? Чрез все по-масова мизерия и глад. За да не бъда голословен, нека представя факти.
Преди месеци репортерка на телевизия CNS News изнесе, че „по данни от Министерството на финансите на САЩ през 2013 година хората, които са се облагодетелствали от програмите за социално подпомагане, са получили повече от 2 трилиона долара от американските данъкоплатци, или почти 60 на сто от разходите на федералното правителство! Това включва „доказаните целевите“ помощи – които изискват доходите да бъдат под определено равнище, за да бъдат получавани – както и „недоказаните целеви помощи“, като медицински услуги, социални осигуровки, осигуровки за безработица, компенсации на работниците и други подобни.“
Оказва се, че това не е всичко. Както отбеляза икономически наблюдател:
„Преди всичко, данните на министерството се отнасят единствено до изплащането на федерални помощи. Следователно, те не се занимават с щатските, общинските и местните програми за социално подпомагане.
Второ, тя не обръща внимание на проблема с културното влияние върху превръщането на Съединените щати в гигантска социална държава. Оставила е някой друг да разкрие това.
Питър Ферара се самообявява като специалист по темата. Миналото лято, в статия за финансовата и културната цена на социалната държава, поместена в списание “Forbes”, той стигна до заключението, никой не знае достатъчно точно колко струва всичко това. Просто е прекалено много. Ферара, настоящият главен юрист на Американския съюз за човешки права и анализатор в консервативния мозъчен тръст “Heartland Institute”, писа:
Терминът “welfare state” даже не е наченал да обхваща тоталното обвързване на Америка с ресурси за подпомагане на бедните. По-вероятно е това да се окаже огромна империя, по-голяма от целия бюджет на почти всяка друга страна по света. Американската социална империя обхваща близо 200 или даже повече федерални и щатски програми, включително 23 – за здравеопазване на хора с ниски доходи, 34 програми за социални услуги, най-малко 13 програми за храни и изхранване, и 24 програми за подпомагане на отглеждането на деца от родители с ниски приходи, освен всички останали.“
Какво показва това? Само едно: САЩ са най-голямата социалистическа държава на планетата! Не, не се загубвайте в превода на термина “welfare state”. За някой той може и да означава „социална държава“. За други – „държава на благоденствието“, както се опитват да ни втълпят.
Моят превод и разбиране са еднозначни – става дума за социалистическа държава. Ето го „голямото правителство“. То е многото държавна намеса в живота на хората. А тя постига само едно – проправя пътя към несвобода, зависимост и подчинение.
Сега, без да се цупите, се върнете към споделеното от Еърън Русо. То е изречено през 2006 година. Нима сега, в началото на 2015-а, всичко това не е отишло далеч напред? Не платените от шпионски централи пишман „умни и красиви“ улични викачи, а истински интелигентните хора успяват да забележат знаците, белезите на подобни беди. И се втурват да бият камбаната. Обикновено, по някакво неписано правило, почти никой не ги чува. Така стана и с Гари Алън, който в края на шейсетте прозря:
„Стремежът да установят СОЦИАЛИЗЪМ, а не комунизъм, е в ядрото на всичко, което илюминираните, запознатите вътрешни хора, вършат. Маркс и всички негови наследници в комунистическото движение бяха наредили на техните последователи, да работят за изграждане на СОЦИАЛИЗЪМ. Ако отидете, за да чуете някой официален комунистически проповедник, той никога не споменава комунизма. Ще приказва само за борбата за пълната социализация на Америка.
Ако влезете в комунистическа книжарница, ще откриете, че цялата тяхна литература застъпва тази тема. В нея не се говори за налагане на комунизъм, а на СОЦИАЛИЗЪМ.
А много от членовете на елита лансират същата тази парадигма. Септемврийският брой от 1970 година на списание “New York” съдържа статия от харвардския професор Джон Кенет Гълбрайт – самият той отявлен социалист, озаглавена „Ричард Никсън и Великото социалистическо възраждане“.Гълбрайт заявява:
„Може би г-н Никсън не е най-запаленият читател на Маркс. Но неговите(съветници), докторите Бърнс, Шулц и Маккракън, са отлични учени, които познават добре Марксовите трудове, и биха могли да доведат президента до там, че той да не изостава от тях. Извън всякакви отрицания е, че кризата, която помогна за втурването към социализма, беше проектирана от правителството…
Д-р Гълбрайт започваше статията си със заявлението:
„Със сигурност най-малко предполагаемото развитие при управлението на Никсъновото правителство беше това ново доверие спрямо социализма. Срещат се и хора, които все още не са наясно с това. Други може би разтриват очите си, понеже, без съмнение, прогнозите изглеждаха тъкмо противоположните. Като противник на социализма г-н Никсън ни се струваше непоколебим…“
След което Гълбрайт продължава със списък на гигантските стъпки към социализъм, предприети от администрацията на Никсън. Когато човек тегли чертата след прочитането на тази статия, стига до извода, че социализмът – без значение дали идва от Демократическата или Републиканската партия – е неизбежен. Друг харвардски социалист – д-р Артър Шлезинджър, също беше изрекъл повечето от тези неща:
„Главните постижения на либерализма в миналото общо взето остават в законодателството. Но когато консерваторите си възстановят властта, либерализмът нараства и става все по-либерален. А по същия начин консерватизмът става все по-малко консервативен…“…
Уолтър Троън – външен наблюдател на “The Chicago Tribune” със своя лична рубрика в него и един от най-забележителните американски коментатори, съвсем правилно отбеляза:
„Известен факт е, че днес политиката на правителствата, независимо дали са на републиканците или на демократите, е по-близо до програмата на комунистическата партия от 1932 г., отколкото бяха програмите на собствените им партии през онази критична година. Преди повече от век, да бъда точен – през 1848 година, Карл Маркс провъзгласи своята програма за социализиране на държавата в „Комунистическия манифест“…
Но г-н Троън също е бил подведен да смята, че тенденцията е неизбежна:
Консерваторите трябва да бъдат достатъчно реалисти, за да признаят, че тази страна все повече затъва в социализъм и ще видим експанзията на федералното управление, без значение дали републиканците или демократите са на власт. Единственото предимство, което имат, е, че скоростта при управлението на Никсън ще бъде по-ниска, отколкото би била под властта на Хюбърт Х. Хъмфри…
На консерваторите ще им се наложи да признаят, че правителството на Никсън ще прегърне повечето от социализма на демократическата администрация, докато ще тръби, че ще оправи това…
Елитът пропагандира идеята за неизбежността на комунизма, като използва за това перверзните термини, употребявани при описанието на политическия спектър. Казват ни, че в крайната левица на политическия спектър намираме комунизма, който е диктаторски, по всеобщите признания. Но също така ни заявяват, че точно толкова се страхуват от противното на крайната левица, тоест – от крайната десница, на която лепят етикета „фашизъм“.
Постоянно ни говорят, че трябва да опитаме да останем по средата на пътя. Място, което определят с термина „демокрация“. Но под който елитът разбира фейбиънския (или пълзящия) социализъм. (Фактът, че от цели четиридесет години насам „средният път“ неразумно се придвижва все по-наляво, бива пренебрегван.)
Ето го отличният пример за използването на фалшиви други възможности. Предоставят ни да избираме между комунизъм (интернационален социализъм), от единия край на спектъра, и нацизъм (национален социализъм), от другия край, или фейбиънския социализъм по средата. Целият спектър е социалистически!“
Стана ли ясно? Как е понастоящем? Слепи ли сте? Нима не виждате, как по най-нагъл и безочлив начин осъществяват целия план пред очите ни?
Действително „живеем в епохата на измамата“, както се пее в рефрена на съвсем нешлагерна поп-творба.
Стана ли ясно? Как е понастоящем? Слепи ли сте? Нима не виждате, как по най-нагъл и безочлив начин осъществяват целия план пред очите ни?
Действително „живеем в епохата на измамата“, както се пее в рефрена на съвсем нешлагерна поп-творба.
„Комунизмът или по-правилно – социализмът, не е движение на потиснатите маси, а на икономическия елит. Тогава планът на заговорниците от най-вътрешния кръг е да социализират Съединените щати, а не да ги комунизират.“
Ето къде е скрита основната измама! Голямата, „великата“ лъжа, както е по Тяхному. Те – интернационалното левитско Братство – се стремят към единна социалистическа или комунистическа държава на планетата. Фразеологията няма никакво значение и не променя съдържанието на плана. Тя ще представлява онова, което Зиновиев включва в своята формулировка на комунизма:
„… Тип „обществена формация” със закони, обусловени от „живота в комуна”, където доминиращата обществена връзка е тази на „шеф” и неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане.“
Наличието на многопартийна система, която е такава само външно, но не и по същество, е друг елемент на същата огромна измама – ако ще ви е по-добре – заблуда!
Преди около 45 години Гари Алън е допускал, че тенденцията би могла да бъде променена. Почти тридесет лета след неговата кончина действителността опроверга надеждите му. А ако желае да оцелее и да живее при свобода, човечеството е длъжно да намери път за завръщане към благоразумието.
Няколко реалности за САЩ в началото на 2015 година:
Според изчисления на Фондацията „Херитидж“, „потвърдени пред Бюджетната комисия на Конгреса, през април 2012 г. „само за 79 от „целево доказаните“ федерални програми за социална защита и подпомагане на бедните в рамките на welfare state централното правителство във Вашингтон е прехвърлило един трилион долара от данъкоплатците на нуждаещите се. Фондацията е заключила, че ако тази сума просто беше прехвърлена в брой на всяко американско семейство с по-ниски доходи, издръжката на тези домакинства незабавно щеше да нарасне „до 200 процента от федералната граница на бедността, грубо – до 44 000 долара на година за четиричленно семейство“!
Опитвам се да подскажа, какви са размерите на корупцията в „those USA”, за живот в които не само мнозина от моето поколение бленуваха. Доста съвременници мечтаят, поддали се на пропагандните измами.
Но има още нещо, което е даже далеч по-съществено и значимо. То е елемент, съпровождащ социализма. Определям го не просто като мързел.
Социализмът е противоестествена система, която откъсва работещия човек от резултатите от неговия труд. Лишава го от собственост. А тъкмо тя, вложена в производствения процес, бива използвана за създаването на нова, по-висока стойност. Такава е природата на напредъка – не само материален, но и духовен. Стига да се замислите…
Социализмът отнема собствеността от хората. По този начин всеки нормален земен жител престава да намира смисъл в работата, в труда. Едновременно с това, той губи своята финансова независимост. Което ограбва свободата му.
Вече споменатият Питър Ферара посочил:
„Когато плащат на хората, за да не работят, те не работят. Една от основните причини за възхода на бедността след началото на Войната против нея (започната от президента Джонсън) е, че бедните и населението с по-ниски доходи престанаха да работят. През 1960 г. почти две трети от домакинствата с най-ниски доходи – една пета от населението – бяха оглавявани от хора, които работеха. През 1991 г. тези трудови усилия намаляха с около 50 на сто. Едва една трета от главите на семейства от 20-е процента, намиращи се на дъното според приходите им, работеха. А само 11 на сто от тях бяха заети на пълен работен ден през цялата година.“
В момента положението е направо ужасяващо. Цели градове – какво говоря – райони на САЩ, заприличват на тукашните цигански гета. Прословутият „дух на Америка“ отлетя нанякъде. Със сигурност – не към Европа. Може би отиде в Китай?
Нещо друго. Пропагандата втълпява, че в Съединените щати се наблюдава икономически растеж, даже едва ли не – възход?! Говорят за намаляване на безработицата. Пак казвам – пропаганда!
Преди няма и седем месеца тузарското списание “Forbes” поднесе печална статистика. През лятото на 2014 година то извести в заглавие:
„70 процента от работниците не са наети, как е при управителите?“
Вярвате ли, че в Еврейските съветски американски щати е била проведена нова промишлена революция? Вятър и мъгла. Положението даже се влошава. Сривът в цените на петрол вече доведе до фалит, или до спиране на работа на по-дребните играчи на този пазар, както вече и тук се изразяват на глупав псевдо икономически жаргон. Премълчават избухналата етническа война. Нейното истинско разгаряне предстои. И това наистина е неизбежно.
Ами масовото психясване? Само през изминалата 2014 година в САЩ сарегистрирани повече от 650 случая на избиване – в университети, училища, магазини, на улицата, по домовете… Преди дни двугодишно бебе застреля майка си! По признания на президента Барак Обама в момента повече от 45 милиона американци страдат от тежки психически заболявания, включително шизофрения![67] Това са официалните сведения. Колко не са регистрирани и се разхождат свободно?…
Харесва ли ви това? Такива ли са представите ви за прекрасна държава и живот в нея?
САЩ отдавна не могат да бъдат предводители на човечеството. Нещо повече – нямат право на това. Ако се вгледаме в историята им, те са постоянно воюваща, разбойническа страна, в която действа законът на джунглата. Затова и така бяха създадени – от „плявата, която останалата част от света повърна и изхвърли на бреговете ни“, както призна бившият прокурор и настоящ разследващ журналист Грег Паласт.
На част от техния елит дължим и основаването на СССР – съвременната юдео-болшевишка Хазария.
„Опитите за измерване на цената и на мащабите на социалистическата държава в Америка се провалиха. Чрез насилственото извличането на приходи от онези, които работят, и прехвърлянето им към онези, които не се трудят, културният характер и силата, някога съставляващи славата на Америка, се оказаха отслабени. Посредством превръщането на нейните граждани в зависими същества, трудовата етика сред бедните изцяло изчезна. В същото време импулсът да се работи здраво сред онези, които все още правят това, също отслабна.
Вярвате ли, че в Еврейските съветски американски щати е била проведена нова промишлена революция? Вятър и мъгла. Положението даже се влошава. Сривът в цените на петрол вече доведе до фалит, или до спиране на работа на по-дребните играчи на този пазар, както вече и тук се изразяват на глупав псевдо икономически жаргон. Премълчават избухналата етническа война. Нейното истинско разгаряне предстои. И това наистина е неизбежно.
Ами масовото психясване? Само през изминалата 2014 година в САЩ сарегистрирани повече от 650 случая на избиване – в университети, училища, магазини, на улицата, по домовете… Преди дни двугодишно бебе застреля майка си! По признания на президента Барак Обама в момента повече от 45 милиона американци страдат от тежки психически заболявания, включително шизофрения![67] Това са официалните сведения. Колко не са регистрирани и се разхождат свободно?…
Харесва ли ви това? Такива ли са представите ви за прекрасна държава и живот в нея?
САЩ отдавна не могат да бъдат предводители на човечеството. Нещо повече – нямат право на това. Ако се вгледаме в историята им, те са постоянно воюваща, разбойническа страна, в която действа законът на джунглата. Затова и така бяха създадени – от „плявата, която останалата част от света повърна и изхвърли на бреговете ни“, както призна бившият прокурор и настоящ разследващ журналист Грег Паласт.
На част от техния елит дължим и основаването на СССР – съвременната юдео-болшевишка Хазария.
„Опитите за измерване на цената и на мащабите на социалистическата държава в Америка се провалиха. Чрез насилственото извличането на приходи от онези, които работят, и прехвърлянето им към онези, които не се трудят, културният характер и силата, някога съставляващи славата на Америка, се оказаха отслабени. Посредством превръщането на нейните граждани в зависими същества, трудовата етика сред бедните изцяло изчезна. В същото време импулсът да се работи здраво сред онези, които все още правят това, също отслабна.
Такава е истинската цена на социалистическата държава в Съединените щати.“
Естествено, за кой ли път ще се намерят малоумни и обикновени идиоти, които ще попитат: А защо всички искат да отидат в Америка? Не им връзвайте кусур. Простено да им е. Затова са идиоти. Което ще рече – непобедими.
Отговорът не е един. Но всички обяснения са елементарни.
На първо място, съвсем не всички са се устремили към САЩ. Това предположение, което някога може да е било хипотеза, е опровергано отдавна. От прекалено дълго тази страна не е “the land of the free” – „територия на свободните“. Ако питате мен, никога не е била. Не е било възможно, щом „Колтът“ е въздавал справедливост. Така е в окултурената, а не в дивата джунгла. Там властва силата, но в рамките на необходимото. Чувството за мярка надделява.
Естествено, за кой ли път ще се намерят малоумни и обикновени идиоти, които ще попитат: А защо всички искат да отидат в Америка? Не им връзвайте кусур. Простено да им е. Затова са идиоти. Което ще рече – непобедими.
Отговорът не е един. Но всички обяснения са елементарни.
На първо място, съвсем не всички са се устремили към САЩ. Това предположение, което някога може да е било хипотеза, е опровергано отдавна. От прекалено дълго тази страна не е “the land of the free” – „територия на свободните“. Ако питате мен, никога не е била. Не е било възможно, щом „Колтът“ е въздавал справедливост. Така е в окултурената, а не в дивата джунгла. Там властва силата, но в рамките на необходимото. Чувството за мярка надделява.
Второ. Кои се стремят към Съединените щати? Най-закъсалите и бедните. Преди всичко люде от мизерстващите страни в Латинска Америка. Както и подобните им от уж бившия соцлагер. Извинете, но аз обсъждам, какъв трябва да бъде животът на нормалния човек. Не одумвам екстремните ситуации.
Тукашната бедност е като в джунглата. Но без да действа никакво чувство за мярка и да се търси отговорност – в ограбването на народа и в отношенията между човеците.
Трето, имиграцията навън от САЩ се засилва. Колкото и странно да ви звучи, все повече граждани на тази страна поемат към Мексико, да речем. Очертава се трайна тенденция.
На четвърто място, измененията в етническата и образователната структура ще продължат да разслояват обществото, което също вече не е такова. Това означава, че ще наблюдаваме по-нататъшно разширяване на пропастта, която разделя бедните от богатите. При все по-бързо свиване на средната класа – истинската солидна основа на всяка държавна организация.
Има още фактори, но спирам, та да не стана досаден. За да добиете представа, каква е обстановката отвъд Океана днес, най-добре посетете някой от големите цигански квартали у нас. И се опитайте да убедите жителите им в необходимостта да поддържат лична хигиена, ред и чистота в домовете си и по улиците. В потребността от образование, като условие за намиране на работа. Още по-простичко – в задължението да се трудят, за да живеят.
Ако не ви набият, най-малкото ще ви изгонят с цветущи псувни, които ще усещате като пробождания в гърбовете си. И знаете ли, тогава се замислете за welfare state, за социалистическата държава. Поразсъждавайте над това, до какво водят изброените античовешки идеологии и тяхното внедряване в практиката – от лявото, през средата – центъра, до дясното.
Все социализъм. Аз пък казвам – комунизъм.
Едва тогава може да ви просветне въпросът: Защо сте на този свят?
Потърсете отговора у Бога. Защото Той е „пътят и истината, и животът“! И ни е завещал смисъла на битието:
„Следователно, трябва да станете съвършени, точно както вашият Отец на небето е съвършен.“
За да постигнете това, ви е необходим живият Бог. Понеже:
„… Никой човек не стига до моя Отец, освен чрез Мен.“
Елит ли? Какъв елит? Това е шайка от негодници
Ако попитате тези от т. нар. умерена левица – социалистите, а не смятаните за комунисти, те ще се постараят да опровергаят всичко поднесено до тук. Ще изкарат, че „по-малката държава ни е натикала в неприятностите“!
Тукашната бедност е като в джунглата. Но без да действа никакво чувство за мярка и да се търси отговорност – в ограбването на народа и в отношенията между човеците.
Трето, имиграцията навън от САЩ се засилва. Колкото и странно да ви звучи, все повече граждани на тази страна поемат към Мексико, да речем. Очертава се трайна тенденция.
На четвърто място, измененията в етническата и образователната структура ще продължат да разслояват обществото, което също вече не е такова. Това означава, че ще наблюдаваме по-нататъшно разширяване на пропастта, която разделя бедните от богатите. При все по-бързо свиване на средната класа – истинската солидна основа на всяка държавна организация.
Има още фактори, но спирам, та да не стана досаден. За да добиете представа, каква е обстановката отвъд Океана днес, най-добре посетете някой от големите цигански квартали у нас. И се опитайте да убедите жителите им в необходимостта да поддържат лична хигиена, ред и чистота в домовете си и по улиците. В потребността от образование, като условие за намиране на работа. Още по-простичко – в задължението да се трудят, за да живеят.
Ако не ви набият, най-малкото ще ви изгонят с цветущи псувни, които ще усещате като пробождания в гърбовете си. И знаете ли, тогава се замислете за welfare state, за социалистическата държава. Поразсъждавайте над това, до какво водят изброените античовешки идеологии и тяхното внедряване в практиката – от лявото, през средата – центъра, до дясното.
Все социализъм. Аз пък казвам – комунизъм.
Едва тогава може да ви просветне въпросът: Защо сте на този свят?
Потърсете отговора у Бога. Защото Той е „пътят и истината, и животът“! И ни е завещал смисъла на битието:
„Следователно, трябва да станете съвършени, точно както вашият Отец на небето е съвършен.“
За да постигнете това, ви е необходим живият Бог. Понеже:
„… Никой човек не стига до моя Отец, освен чрез Мен.“
Елит ли? Какъв елит? Това е шайка от негодници
Ако попитате тези от т. нар. умерена левица – социалистите, а не смятаните за комунисти, те ще се постараят да опровергаят всичко поднесено до тук. Ще изкарат, че „по-малката държава ни е натикала в неприятностите“!
Британските лейбъристи, които при управлението на Тони Блеър и Гордън Браун бяха по-десни от консерваторите, както добре помнят някои, сега квичат като прасета пред Бъдни вечер. Искат „силна държава“, „голямо правителство“, много пари, които хората да харчат. Настояват, че „стандартът на живот за мнозинството продължава да пада, докато много богатите стават още по-богати“.
Констатациите са верни. Но са толкова лесни, че даже клошарите са в състояние да минат за анализатори. Да, през последното тримесечие на миналата година на Албиона взеха да приказват за „икономически растеж“. Никой не го усети. Във Видинско казват, че това са приказки на шукерици. Тоест – празни думи.
Черен петък, Boxing Day – 26 декември, денят след Коледа. От Коледната кутия с подаръци. Сякаш Исус Христос е дошъл, за да насърчи потреблението?! Вместо това, Той прогонил търговците и сарафите от предверието на синагогата!
Искам да кажа, че това, както туризмът и имиграцията, доведоха до леко покачване на потреблението и малко подобрени макроикономически резултати. Което беше отчетено като „икономически растеж“. Както постъпваха другарите при социализЪма. От цацата правеха кит.
В този смисъл някои коментатори правилно поставят въпроса, че обявеният „рекорден брой нови работни места“ е за временни длъжности и то зле платени“. Като продължават с това, че „някои хора са доведени до самоубийства, защото социалните помощи са им отнети, а те нямат други средства за оцеляване“.
Почти никой не се занимава с натрупването на дълг. Политиците, направлявани от своите кукловоди, замазват положението с краткосрочни мерки. Печатат пари, теглят кредити, поставят цели държави под зависимостта на интернационалните банкери.
По официални данни Великобритания има дълг, който възлиза на 90,60 на сто от нейния брутен вътрешен продукт (БВП). Във Франция същият показател има стойност 92,20 процента от БВП. Еврозоната е „по-добре“ – 90,90 на сто.
Възвеличаваната Германия е натрупала задължения, които съставляват 76,90 процента от нейния БВП. САЩ са рекордьори със 101,53 на сто!
Докато комунистически Китай – най-близкият другар на целия Запад, пред когото нищожествата от целия „политически спектър“ коленичат, има дълг в размер на 22,40 на сто от БВП!
Причината не е просто в по-мекия, но все пак тоталитарен режим. Китай произвежда. Да, с робски или детски труд, но там работят. На Запад плащат за това, хората да не се трудят. Факт. Ще го отрече ли някой?
Пред всички тях тъй обругаваната Русия изглежда процъфтяваща със своя дълг от 13,41 на сто от БВП.
Което може да се отнася до отчетите на макроикономистите. Но в никакъв случай не отразява реалния живот на хората. Обикновеният руснак, както сме свикнали да се изразяваме, е все така беден. Показателите на държавно равнище не отчитат разликите между бедни и богати. Това важи за всички. А средната класа вече почти не съществува. Тази печална истина е забележима и в доскоро благоденстващите скандинавски страни.
Преди чрез видеосвидетелство да илюстрирам какво представлява мрачният пейзаж в САЩ, нека уточня. Посочените данни са единствено за дълговете на централните правителства. Не забравяйте задълженията на щати, провинции, области, общини – според териториалното устройство на отделните държави.
Констатациите са верни. Но са толкова лесни, че даже клошарите са в състояние да минат за анализатори. Да, през последното тримесечие на миналата година на Албиона взеха да приказват за „икономически растеж“. Никой не го усети. Във Видинско казват, че това са приказки на шукерици. Тоест – празни думи.
Черен петък, Boxing Day – 26 декември, денят след Коледа. От Коледната кутия с подаръци. Сякаш Исус Христос е дошъл, за да насърчи потреблението?! Вместо това, Той прогонил търговците и сарафите от предверието на синагогата!
Искам да кажа, че това, както туризмът и имиграцията, доведоха до леко покачване на потреблението и малко подобрени макроикономически резултати. Което беше отчетено като „икономически растеж“. Както постъпваха другарите при социализЪма. От цацата правеха кит.
В този смисъл някои коментатори правилно поставят въпроса, че обявеният „рекорден брой нови работни места“ е за временни длъжности и то зле платени“. Като продължават с това, че „някои хора са доведени до самоубийства, защото социалните помощи са им отнети, а те нямат други средства за оцеляване“.
Почти никой не се занимава с натрупването на дълг. Политиците, направлявани от своите кукловоди, замазват положението с краткосрочни мерки. Печатат пари, теглят кредити, поставят цели държави под зависимостта на интернационалните банкери.
По официални данни Великобритания има дълг, който възлиза на 90,60 на сто от нейния брутен вътрешен продукт (БВП). Във Франция същият показател има стойност 92,20 процента от БВП. Еврозоната е „по-добре“ – 90,90 на сто.
Възвеличаваната Германия е натрупала задължения, които съставляват 76,90 процента от нейния БВП. САЩ са рекордьори със 101,53 на сто!
Докато комунистически Китай – най-близкият другар на целия Запад, пред когото нищожествата от целия „политически спектър“ коленичат, има дълг в размер на 22,40 на сто от БВП!
Причината не е просто в по-мекия, но все пак тоталитарен режим. Китай произвежда. Да, с робски или детски труд, но там работят. На Запад плащат за това, хората да не се трудят. Факт. Ще го отрече ли някой?
Пред всички тях тъй обругаваната Русия изглежда процъфтяваща със своя дълг от 13,41 на сто от БВП.
Което може да се отнася до отчетите на макроикономистите. Но в никакъв случай не отразява реалния живот на хората. Обикновеният руснак, както сме свикнали да се изразяваме, е все така беден. Показателите на държавно равнище не отчитат разликите между бедни и богати. Това важи за всички. А средната класа вече почти не съществува. Тази печална истина е забележима и в доскоро благоденстващите скандинавски страни.
Преди чрез видеосвидетелство да илюстрирам какво представлява мрачният пейзаж в САЩ, нека уточня. Посочените данни са единствено за дълговете на централните правителства. Не забравяйте задълженията на щати, провинции, области, общини – според териториалното устройство на отделните държави.
Ако искаме да сме акуратни, жителите на еврозоната би трябвало да работят цяла година, без да получават никакви възнаграждения, за да погасят дълга. Но по заповед на когото трябва Берлин сочи към Атина и вика: „Тамо са виновниците!“
Тласкат към трийсетте – към ситуация, подобна на навечерието на Втората световна война. Нищо, че знаците не са същите. Съдържанието им е идентично. diagnosa.net/
Тласкат към трийсетте – към ситуация, подобна на навечерието на Втората световна война. Нищо, че знаците не са същите. Съдържанието им е идентично. diagnosa.net/
https://www.youtube.com/watch?v=jDrLyLGheGI
https://www.youtube.com/watch?v=dGjjYpSyB3s
Няма коментари:
Публикуване на коментар