*От гледна точка на антропологията и генетиката, българите и румънците са една общност. По отношение на културата, фолклора може да се каже същото. Кройката на традиционните носии на българи и румънци, а и шарките имат своите корени в древността на Балканите. Някои оргаменти са от времето на Неолита, други са от Халколита, а и от Бронзовата епоха. Това е установено от учени като Нортън-Тейлър и Алдеа. Eто няколко важни неща за румънския език. В днешната си форма той спада към романската езикова група, но в началото на XIX в. е било различно. Тогава, около 50% - 60% от думите са били разбираеми за българите. През XVI в. около 80% от румънската лексика е била неотличима от българската реч. А още по-рано броят на общите думи е бил още по-висок – над 90%.
*Колкото по-назад се връщаме във времето, толкова по-български звучи езика на населението обитавало земите на север от Дунава. Названията Карпис, Карпати, Друвета, Черна, Сура-бара и др. могат да бъдат обяснени на български език. Това не е случайно, защото въпросният регион е обитаван от даките, познати и като гети, но и от мизите, чието ново име е българи. Всички тези групи са говорили един език, който гърци и римляни наричат тракийски, дакийски. В ново време за речта на северните траки се ползва и термина дако-мизийски. Самото име даки идва от давки, а то пък от давос - вълк. Лингвистите тълкуват давос със стблг. давити-давя, удушавам чрез стискане на гърлото - точно както прави и вълка. Фактът, че давос-вълк и давки, даки притежават обясенние на български, доказва, че старите автори нарекли българите даки са били прави.
*Тракия е завладяна от римляните през I в., а на Дакия идва ред през II в. Населението на юг от Дунава успява да запази своята култура и реч, а през VII в. е освободено от своите северни роднини. Както се подразбира, роднините ни на север от Дунава също не са изоставили родната си реч в полза на речта на римските завоеватели, които са прогонени през III в., по времето на император Аврелиан. Дълго време езикът на северните траки остава жив. Промяна започва да настъпва чак след XII в., когато земите на юг от Дунава попадат отново под римска [византийска] власт, а на север от Дунава, в Трансилвания идват саксите, които за сравнително кратък период успяват да придобият влияние и власт. Каква е тяхна мотивация да отдалечат и отчуждят населението на север от Дунава от братята им на юг от Дунава не зная. Това тепърва ще ще изяснява. *Процесът на промяна и подмяна на речта на северните траки, наречени тогава власи, се засилва с идването на гърците-фанариоти през XVIII в., но най-интензивните промени биват наложени в край на XIX и началото на XX в.Въпреки усилията на няколко групи чужденци, селското население от земите на север от Дунава успява да запази част от старото си езиково богатство. Така наречените славянски, български заемки в румънския не са никакви заемки, а останки от най-древната реч. Представям кратък списък с румънски думи от основния речников запас. Разделил съм ги в няколко различни категории: tati-тати, тате tata-тато dragă-драга, любима mama-мама prieten-приятел prietenos-приятен hrană-храна bob-боб morkov-морков cireașă-череша slănină-сланина coş-кош vadră-ведро grindă-грѧда-греда zid-зид colibă-колиба grădină-градина gard-града podea-под uliţă-улица târg-търг, тържище graniţă-граница var-вар sticlă-стъкло secera-секира, сърп lopată-лопата daltă-длето teslă-тесла boroană-брана ciocan-чук ţeapă-чеп cleşte-клещи brici-брич, бръснач vâslă-весло corabie-кораб suliţă-сулица secura-секира topor-топор, брадва toiag-тояга grămadă – грамада, купа vârf-върх, връх baltă – блато mocirlă – мочур păşune – паша zidar-зидар sticlar-стъклар rob-роб truditor-трудещ се plată-плата, плащане ceas-час slavă-слава pată-петно pecete-печат vrabie-врабец rață-раца, патица lebădă – лебед buhă-бухал cocoş-кокошка, петел gâscă-гъска cuc-кукувица mâţă-маца, котка pisică-писана, котка măgar-магаре clocoti-клокочи răni-раня, ранявам zidi-зидам, строя da-давам pârli-пърля a plati-платя, плащам păza-пазя citit-чета sfârşi-свърши, свършва drag-драг slab-слаб bolnav-болнав jar-жар
Българският език е много древен, защото се явява развита форма на речта на Залмоксис и Орфей, а и на трако-пеласгийските племена обитаващи Елада преди идването на дедите на гърците. Доказателства са представени в труд от 526 страници. Книгата съдържа най-големият до този момент тракийски речник с над 650 думи. Може да се поръча лесно при Издателство Атеа https://ateabooks.com/world-history-s... *Гръцкият език съдържа голямо количество особени думи, които нямат смисъл на гръцки език. Те са заети от по-старото население на страната, а това население се състои от трако-пеласги. Те са обитавали територията от Тесалия до Пелопонес, като различните исторически извори дори предлагат информация коя група къде е живяла. Мизите и тевкрите са обитавали Тесалия, техни съседи са били пиерите и перебите. На юг от тях са живели абантите, а и поданиците на тракийските благородници Терей и Евмолп, властващи над Давлида и Атика. Самият Пелопонес получава името си от фригиеца Пелопс, който се заселва там със своите хора. Повечето от племената на Епир и най-вече селите, наречени още ели, а и грайките са класифицирани като пеласги. Пелопонес също е обитаван от пеласгите и по-точно кавконите. *Поради това, че запазените в гръцката реч, а и получени от трако-пеласгиге думи са по характер български, можем да заключим, че речта на трако-пеласгите е древен вариант на българския език. *Това, че не само езикът ни е древен, но и ние физически наследници на древното трако-пеласгийско население знаем и благодарение на мащабните антропологични проучвания от 1959 г. Там е ясно казано, че повечето от българите брюнети спадат към характерния за траките понтийски антропологичен тип. Добавено е и, че дори част от светлокосите и светлооки българи са физически наследници на траките [Попов М. Антропология на Българския Народ, т. I, Физически Облик на Българите, в сътрудничество с д-р Г. Марков, ред. Акад. А. И. Хаджийолов, БАН, София, 1959]. Генетичните проучвания дават същата картина. Най-често срещаните при българите маркери са E-V13 е I2, а те са наследени от хора, обитавали земите ни хилядолетия преди Потопа в Черно море. Древни маркери са J2 и R1bL23. Голяма част от носителите на R1a са наследници на хора, живели на юг от Дунава преди повече от 10 000 години. Тази информация бива неглижирана от повечето ни учени, а някои се опитват с некоректно представяне на данни от изследвана ДНК да прокарат нови лъжи. *Една от най-интересните особени думи в гръцкия е арвули [άρβύλη]. Нейното значение е цървули, обувки от кожа. Първият намерил връзката между гр. арвули [άρβύλη] и цървули е Георги Сотиров. Поради това, че той живее и работи в Канада, за него не е пречка да публикува неудобна за нашите учени информация. *Отново откритие на Сотиров е това, че топонимът Керасус [Κερασοῦς] е свързан с името на плода керасос, което не е нищо друго освен гръцкото предаване на думата череша. Акад. Вл. Георгиев отбелязва в свой труд, че думата череша е българска, понеже нашият език има прекрасно обяснение за названието. Коренът кер идва от черно-червения цвят на плода. *Пак на Сотиров трябва да благодарим за правилното тълкуване на името на град Лебедос [ Λέβεδος] с думата лебед. Градът е лидийски, но самите лидийци, познати още като лидо-меони са част от палео-балканската общност. Тяхното правилно име е Люди [ Λυδοί ] и преди много време е обяснено със стблг. людиѥ - люде, хора, народ. *Друго необяснимо на гръцки език име на растение е дафиновия храст, наричан дафне, но и даухна [δαυχνα]. Проф. Милан Будимир търси връзка със срхр. duh-дъх, миризма, но реално най-подходяща е нашата дума дъхна - мириша приятно. Дафиновият лист наистина мирише приятно и това е дало името му - явно от хора говорещи древен вариант на нашата реч. *Важно е и името Ахерон, това е название на река, спомената в древните митове, но се явава и име на няколко реални реки от територията на Елада, чиито най-древни поселници са нашите предци. Ахерон бива тълкувано с лит. аžeras, ežeras - езеро, а и ѥзеро-езеро.
*Реално тракийският, или древният език на нашите предци се явява и реч на най-старото население на Елада. В миналото, самите гърци признават, че преди Троянската война основното население на страната е от негръцки произход. Посочени са конкретно отделните групи: Тесалия е обитавана от мизите и тевкрите. В Тесалия преди Троянската война живеят мирмидоните, които са отъждествени с българите от Йоан Малала. Прочее, дори и мизите са отъждествявани с българите, но от други автори като Лъв Дякон, Димитър Хоматиан и т.н. Епир е дом на селите и граите, чиито роднини живеят край Селимбрия, Селетика и долината на Струма. Интересното е, че селите край Стара планина спадат към мизите, а граите край Струма към пеоните. Както мизите, така и пеоните са отъждествявани с ранносредновековните българи. *Освен в Тесалия и Епир траки има и в Пелопонес, цялата територия на полуострова е доминирана от фригите на Пелопс. Позовавайки се на по-стари автори Страбон твърди, че цяла Атика е принадлежала на траките, които Евмолп довежда, а в съседната област Фокида е властвал цар Терей. Най-вероятно се касае за хора от общността на одрисите. *На остров крит доминантна група са тракийските роднини пеласгите, които Омир нарича богоравни. Това е индикация, че пеласгите са благородническата прослойка на минойското общество. *Благодарение на антропологични проучвания на о-в Кипър [по сведения на Чарлз, Боев цит от Откупщиков] става ясно, това място е обитавано от траки по време на Бронзовата епоха. Това обяснява и присъствието на свещения за дедите ни знак IYI на о-в Кипър. *Знаейки, че по-старото население на Елада е трако-пеласгийско, не е изненада, че сред гърците, чиито деди асимилират това население, ще се срещат генетични маркери типични за минойците и микенците. Херодот казва без увъртане, че първоначално гърците са малка и незначителна група хора, която се превръща в значителна общност чак след като успява да асимилира пеласгите, т.е. предгръцкото население. *Минойските имена са тракийски по проидход. Учени като П.Сусберген и Вл.Георгиев намират имената: Арей, Диза, Питак, Тетюс. Минойските селищни названия също са тракийски: Даво, Капа, Сетоя, Гординия, Ина, Ида и др. отговарят на тракийските Дава, Капи-дава, Сети-дава, Гордион, Ина, Ида. Всички те са обясними на български, анализ е представен в речника на книгата "Древните Корени на Българския Език". *Микенските имена също не са гръцки, като това се знае добре. Сред намерените в микенските документи имена липсват напълно такива, които са типични за гърците от времето на Античността, става думи за имената с окончание – идес/ίδης,– адес/άδης, като това е признато от Джон Чадуик [J.Chadwick, The Mycenaean World, 2005, c. 65]. *В микенските документи се срещат типични за нас българите имена като: Бати, Бато, Дайко, Дуня, Дуньо, Водо, Мира и много други, но на тях не е обърнато никакво внимание. Те са определени като “obscure” – тъмни, неясни, по простата причина, че нямат смисъл на гръцки. *В микенските документи срещаме дори старобългарски родови имена като Дуло, Вокил, Ерми, но никой не търси връзката с народа ни поради вярването на измамата, че българите са се установили на Балканите едва след прословутата 681 г. *Един от най-важните факти свързващи нашият народ с минойците и микенците е това, че минойската и микенска писменост имат не само корени на Балканите, но и употребата на микенската писменост продължава в Тракия дълги векове след като е изчезнала от територията на Елада. Сред керамиката на културата Цепино са открити знаци, а дори и надписи с микенски знаци. Иванка Пенева-Русева прави сполучливи разчитания на думи като Резос, бан и т.н. Традицията не спира по време на Античността, през 1905 г. са подложени на анализ руните от Плиска и Ф. Успенски с удивление отбелязва, че старобългарските руни имат най-голяма близост с древната критска писменост. По-късно през 70-те години на ХХ в. Г. Сотиров доказва, че нашата глаголица има прототип и той е в знаците от микенската писменост. Тази информация се бива премълчавана от нашите специалисти.
*Благодарение на новия Тракийски Речник, всеки може да се увери, че нашият език се е оформил на Балканите, а и, че езика на Аспаруховите българи никога не е изчезвал. В миналото доста хора вярваха на лъжата, че дедите ни са изоставили родната си реч и са взели езика на покореното население - славяните. Това е грандиозна измама, защото дунавските славени са реално гетите, а Аспаруховите българи са техните съседи и най-близки роднини мизите. Според Страбон гетите и мизите говорят същия език, който се употребява и от траките на юг от Дунава. *След 681 г., като официален език се налага мизийското наречие, което е по-консервативно, поради това и пази своите падежи. Езикът на освободените траки е безпадежен и е говорен от обикновените хора, докато падежният е език на духовенството и благородническата прослойка. След падането на България под Византийска власт, голяма част от благородниците ни са елиминирани и това води до засилване на народния тракийски език - този губещ своите падежи. Това е обяснено още през XIX в. от Цани Гинчев, който за времето си се аргументира смайващо добре. Но пък историците защитават виждането, че българите дават името на страната, но пък губят старият си език. *Понякога защитата е комична, защото се дава пример с франките, които дават името си на Франция, но изоставят родната си реч. Това не е съвсем така, защото изконното население на Франция са галите, а франките приемат речта на римляните, които векове по-рано са покорили галите и са ги повлияли културно. Приблизително в същото време когато започва романизацията на галите, започва и романизацията на германите. В крайна сметка и двата народа приемат езика на по-силните и стоящи на по-високо културно ниво римляни. *Безспорно след 681г. Аспаруховите българи са политически най-силни, ето защо те налагат своя падежен език за официален. Няма загуба на старата реч, но с хитрини и премълчаване на факти, историците и езиковедите принудиха нашият народ да вярва на срамни лъжи. *Още навремето е било лесно да се определи какъв език са говорили Аспаруховите българи. Техните имена и титли показват това ясно, но при анализа учените са премълчали огромно количество информация. *Не е обяснено, че Аспарух, Есперих и Исперих съдържат тракийските думи за кон и те са аспа, еспа, испа. И трите думи принадлежат на мизийския език, а старите българи са наричани мизи повече от хилядолетие. *Елементът Бат от името Бат Баян означава господар, цар и всъщност е древна минойска титла според акад. Георгиев и др. Тази титла батос бива тълкувана с българските думи бато, бате, баща. *Името Борис е също тракийско, през 1918 г. Аркрайт пише за тракийските имена Борискос, Бурис и др. През 1927 г. акад. Дечев пише за тракийските имена с елемент Бор. *Бузан е име на български цар, който загива в Панония, а Бузас, Бузо са тракийски имена. *Старобългарското родово име Ерми рефлектира тракийското име на божество Ерм-Хермес. *Относто елементът - Арес в старобългарски родови имена като Ерми-Арес, Куби-Арес, Иловайский смята, че отговаря на названието на древния бог на войната. *При анализа на тракийското име Кардент Дюмон дава старобългарското Кардам. *Корсис е поредното старобългарско име с тракийски паралел - Карсис. *Кроват е правилното име на Кубрат, то е сродно на тракийския етноним Кровизи. И двете имена се обясняват с кровъ-покрив, защита. *Мостич е старобългарско име отговарящо на тракийското Мостис. *На Сабин отговаря споменатото от Думон тракийскоиме Сабин. *Тервел е един от най-известните ни владетели, но на нашия народ не е известно, че е живял тракийски цар Тервос, че съществува топоним Тарвелос, а и, че името Тервел е регистринано на Балканите през Античността. Става дума за Терес син на Тервел. *През 1902 г. Иловайски пледира за това, че титлата КАНАС не е хан, а КНЯЗ. Траките имат титли АКЕНАС и АКЕНАНОГАВОС. *Багаин и багатур са интересни титли, но и за тях казано, че имат връзка с трак. Багайос. *За колобър някои наши учени споменават, че може да имат връзка с тракийската дума колаврос. *Към тракийската ономастика принадлежат думите кон, кобила, жребец, юзда, седло, язда, а старите българи са конен народ, нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар