Заместник-председателят на администрацията, мюфтията на Москва Илдар Аляутдинов обяви, че руските мюсюлмани могат да имат до четири съпруги, ако всички съпрузи са равни и получават еднакво внимание и финансова подкрепа от съпрузите си. Кой в Русия има право да има няколко жени? Фетвата (богословското мнение) за полигамията все още не е публикувана на официалния портал на Мюсюлманското духовно управление, тъй като е в процес на преработка, но Илдар Аляутдинов устно обясни основните й положения. От думите на мюфтията следва, че руските мюсюлмани не могат да имат няколко съпруги наведнъж просто от желание. Заместник-председателят на Духовното управление на мюсюлманите каза, че на привържениците на исляма може да бъде разрешено да сключат втори, трети и четвърти брак поради „сексуална несъвместимост“ с първата съпруга и нейното „нежелание да има деца“. За тези, които решат да имат две или повече жени, се поставят условия. По този начин полигамният мюсюлманин ще бъде длъжен да се грижи еднакво за всеки от съпрузите - да осигури на всеки от тях отделно жилище и еднаква сума за разходи. В допълнение, кандидатите за полигамисти също са обект на нематериални задължения, като честно разказване на първата съпруга за съществуването на втората и също така прекарване на еднакво време с всяка от съпругите в „установения ред“.
https://lenta.ru/news/2024/12/20/v-rossii-razreshili-mnogozhenstvo-komu-budet-pozvoleno-imet-srazu-neskolko-zhen-i-zakonno-li-eto/
Путин поиска рускините да раждат по 7-8 деца. Рускините: Само ако раждаме от Путин!
Хайнрих Химлер е имал същата политика. За целта е създал специална програма Лебенсборн.
Практиките са чудовищни! Насърчавал е отвличането (буквално) на полски деца от родителите им при окупацията на Полша (Да ви звучи познато?), предимно с руси коси и сини очи, които имат вид на арийчета, и ги е давал за осиновяване на бездетни германски семейства.
Освен това е насърчавал войниците от Вермахта, без значение от чина, дали са редници, сержанти или висши офицери, да се... хм, таковат с която намерят за добре, стига и тя да има вид на арийка. Без значение е дали са в брак или не.
Раждаемостта в Русия непрекъснато намалява от 90-те години насам. В същото време страната е отчела повече от 300 000 жертви от началото на инвазията в Украйна, според данни на Киев.
В реч чрез видеовръзка държавният глава посочи, че увеличаването на руското население ще бъде „нашата цел за следващите десетилетия“. Той добави: „Много от нашите народи поддържат традицията на семейството, в което се отглеждат четири, пет или повече деца. Припомнете си, че в руските семейства нашите баби и прабаби са имали както 7, така и 8 деца. Нека съхраним и възродим тези традиции. Да имаш много деца и голямо семейство трябва да стане норма, начин на живот за всички народи на Русия.”
Изявлението е на Путин бе направено по време на конференция, ръководена от главата на Руската православна църква патриарх Кирил, като на нея присъстваха представители на традиционни религиозни организации на Русия. Темата ѝ беше „Настоящето и бъдещето на руския свят“.
А инвазията в Украйна е довела също до бягането от Русия на около 820 000-920 000 души, според независимата политическа група Re: Russia. Страната бележи спад в раждаемостта си още преди разпадането на Съветския съюз. Експертите отдават този спад на влошаващата се икономика и строгите разпоредби за абортите, които възпират потенциалните родители.
Руският резидент се опита да увеличи слабата раждаемост в страната чрез прилагане на различни държавни стимули за хора с деца, включително финансови награди за семейства с повече от едно дете, откакто дойде на власт преди 24 години.
За тях се разказват легенди - специализираните детски домове на нацистите "Лебенсборн", наричани още "места за съвкупление" или "държавни публични домове". Те и до днес са обвити в тайнственост и крият много загадки.
В началото на юни 75-годишният Петер Майер от германската провинция Райнланд-Пфалц получава по пощата писмо, което хвърля светлина върху истинския му произход: пратката съдържа стара спестовна книжка, открита преди 73 години на негово име в Мюнхен от австрийски капитан от Вермахта. На 26 септември 1940 г. той внесъл по сметката 20 райхсмарки - първа вноска за извънбрачния му син, даден за отглеждане в дом на организацията "Лебенсборн".
В тези домове самотни майки можели да раждат или дават за отглеждане децата си, а нацистката държава получавала правото да ги възпитава подобаващо. Между 1936 и 1945 г. в такива домове били настанени към 12 хиляди деца, повечето от които били извънбрачни, т.е. нежелани. За осигуряването на бъдещето им нацистите разкривали спестовни влогове, в които биологичните бащи на децата трябвало да внасят определени суми. Според германския историк Фолкер Кооп, обикновено били внасяни по 10 райхсмарки на месец. Така бащите откупували задължението си да се грижат за децата си, пише "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Преди около година и половина съвсем случайно бяха открити над 400 такива спестовни книжки, а находката постави началото на мащабна операция по издирването на техните собственици.
Сиропиталища или бордеи?
Междувременно едно остро изказване на писателката от български произход Сибиле Левичаров разпали тази пролет наново дебата за есесовските детски домове: в Дрезден тя ги нарече "домове за съвкупление, създадени навремето от националсоциалистите за оплождане на руси германки със сперматозоиди от руси и синеоки есесовци". Левичаров определи продукта от това съвкупление като "полусъщества", "полухора" и "полу-незнамкакво", с което определено възбуди духовете.
В действителност домовете "Лебенсборн" не са били нито благотворителна организация, нито безобидна социална институция, както отсъжда един американски военен съдия по време на процеса в Нюрнберг. Едноименното дружество, създадено с благотворителна цел, е регистрирано на 12 декември 1935 г. от десетима ръководители на СС по идея на райхсфюрера Хайнрих Химлер, припомня "Нойе цюрхер цайтунг". И макар лозунгът на организацията - "Благословена е жената с арийска кръв" - да свидетелства за расистки мотиви, оценката на историците Йоахим Фест и Карл Брахер, които определят домовете "Лебенсборн" като "държавен бордей за освежаване на германската мъжка раса", не е съвсем вярна. Те са били по-скоро един вид родилни отделения - на първо място за есесовски семейства, но и за други "арийски" жени или родилки "без наследствени болести", които имали основателни причини да раждат децата си далеч от дома или да ги запазят в тайна.
Книгата на Георг Лилиентал "Съюзът "Лебенсборн" - инструмент на националсоциалистическата расова политика" /издадена през 1985/ не успява да сложи край на спекулациите около домовете, наричани още "есесовски бордеи" или "ферми за хора". Но, както е добре известно - пътят на историческата истина до общественото възприятие понякога е дълъг, а лансирането на сензации за "жени, които искат да подарят на фюрера по едно дете", винаги е по-лесно от анализа на историческите факти, пише "Нойе цюрхер цайтунг".
"Бъдещата аристокрация"
Родилките влизали във въпросните домове обикновено към третия месец от бременността си - още преди да се види, че чакат бебе. След раждането на детето майката имала право да реши дали да го вземе със себе си или да го остави за отглеждане в дома. Във втория случай организацията "Лебенсборн" получавала правата на настойник и се опитвала да намери за кърмачетата благонадеждни приемни семейства с националсоциалистически убеждения.
Нацистите вярвали, че децата от "Лебенсборн" са "бъдещата аристокрация"Снимка: picture-alliance/dpa
Всяко родено в такъв дом дете автоматично било приемано за член на СС и получавало възрастен есесовец за свой кръстник. Вместо кръщене се извършвал ритуалът "даване на име", на който майката на кърмачето и неговият кръстник полагали клетва да възпитават детето в националсоциалистически дух, а кръстникът поемал грижата за детето. В негова полза били откривани спестовна книжка и застраховка, които трябвало да му осигурят възможно най-добър старт в живота. Националсоциалистическият режим в Германия гледал на тези деца като на "бъдещата аристокрация".
Разгромът на Германия във войната и залезът на Третия райх променили нещата коренно - много деца от домовете "Лебенсборн", дадени на приемни семейства, били върнати обратно за отглеждане в социалните домове. По време на националсоциалистическия режим приемните родители имали право на допълнителни облаги, но когато те отпаднали, отглеждането на децата престанало да бъде атрактивно и много от приемните семейства гледали час по-скоро да се отърват от тях. И в крайна сметка за много от децата на "Лебенсборн" програмираният успешен старт в живота така и не се състоял, а блястящого им бъдеще си останало само в плановете на нацистите.
https://www.dw.com/
%20(1).gif)
"Децата, които Хитлер отвлече" - Ингрид фон Ойлхафен и Тим Тейт.
Разказва се за бебе отвлечено от нацистите по програмата "Lebensborn" от Словения. След години, вече пораснала жена, Ингрид решава да разкрие загадката от къде произхожда и да намери биологичното си семейство. Книгата е по истински случай.
Защо Русия отвлича украински деца, какъв е мащабът на това военно престъпление
Оръжия в ръцете на децата: Милитаризацията на децата в предучилищна възраст
Като част от програмата за увеличаване на населението на Германия, Главният офис на SS за раса и заселване създава Lebensborn през 1935 г. Тази организация, чието име се превежда като "Извор на живот", се превърна в нещо като социален експеримент. В същото време основната му задача беше да работи върху създаването и последващото подобряване на майсторската раса.
И скоро се появи основното мото на Lebensborn: „Дайте дете на фюрера“, което много млади германки възприеха буквално и започнаха да търсят възможности за лични срещи с главата на нацията.
Организацията обаче не призовава германките да раждат деца от Хитлер. Не, Lebensborn имаше съвсем други цели.
Формално организацията е създадена за защита на самотните майки и техните деца, като за целта е създадена мрежа от родилни домове и приюти за новородени бебета. Изглежда, че ето го - самата благотворителност, за която говориха лидерите на Lebensborn на Нюрнбергския процес.
Или може би не?
"Инкубатор" за "производство" на бебета
За съжаление с тази организация нещата не бяха толкова прости и благотворителността там беше много условна. Лебенсборн не само се грижи за самотните майки и техните бебета, но също така започва бурна дейност в „производството“ на деца, което може да се нарече само сватовство.
Момичетата с „арийски“ външен вид, решили да допринесат за растежа на германската нация, бяха отведени от служителите на Lebensborn в някакъв уединен замък или селско имение . Условията, в които са били държани, почти биха могли да се нарекат кралски: луксозни стаи, красиви градини, чист въздух, лична прислуга, никаква работа и, разбира се, най-добрата храна, която можете да си представите...
След като момичетата се настаниха на новото си място, те бяха представени на група мъже от SS, които бяха пристигнали в имението и искаха да участват в програмата. Всички кандидати за "младоженци" бяха високи, светлокоси и синеоки - в пълно съответствие с представата на германките за идеалните представители на "арийската раса".
Не, никой не принуждаваше германските момичета в извънбрачни връзки и те сами избираха бащата на бъдещото си дете измежду предложените „кандидати“. Но процесът на създаване на деца беше напълно лишен от романтика. Партньорите дори не трябваше да знаят имената си, да не говорим за нещо повече.
Ако всичко вървеше добре, след известно време момичето беше изпратено в една от къщите на майката, където след няколко месеца тя роди дете. Майката може да изостави бебето и след това то ще бъде изпратено в сиропиталище или може да го задържи за собственото си възпитание.
Детска стая в едно от заведенията Lebensborn. Признание на оригиналната снимка - Bundesarchiv, B 145 Bild-F051638-0067 / CC-BY-SA 3.0.
Но повечето момичета все още изоставяха децата си, особено след като някои от тях бяха все още непълнолетни и не можеха да се грижат правилно за бебето.
С течение на времето някои от тях съжаляват за решението си и се опитват да намерят детето си, изпратено в сиропиталището.
Но беше практически невъзможно да се направи това: всички деца, родени в рамките на програмата Lebensborn и изпратени в приюти, получиха имена и фамилии от самата организация , така че намирането на бебета с помощта на паспортните данни на майките им беше изключително трудно.
Церемония по кръщене на дете в един от родилните домове Лебенсборн. Приписване на оригинална снимка - Bundesarchiv, Bild 146-1969-062A-58 / CC-BY-SA 3.0. (Променено по етични причини).
Между другото, с течение на времето тази програма включва не само германски жени, но и жени от страни, заловени от нацистите . Като например Норвегия, Белгия, Франция, Холандия, Полша и дори СССР. И в този случай не винаги е било възможно да се мине без принуда . Случвало се момичета с подходящ външен вид да бъдат отвеждани от служители на Lebensborn и под заплаха от физическо насилие, принудени да влязат в близки отношения с войници и офицери от SS.
Както например беше през 1941 г. преди превземането на Харков. Германските агенти, проникнали в града, събират информация за светлокоси и синеоки момичета, включително непълнолетни. И когато Харков падна, специални Sonderkommandos отидоха на всички адреси, събрани от агентите, и като взеха момичетата от домовете им, ги предадоха на офицери от SS като част от програмата Lebensborn.
Отвличане на дете
Друга област на дейност на Lebensborn е отстраняването на деца с „арийски“ външен вид от окупираните територии и последващото им „германизиране“.
Смята се, че по време на Втората световна война нацистите са отвели от страните от Източна Европа, включително СССР, най-малко 200 000 деца на възраст между две и дванадесет години.
Момичета, взети от Словения от Lebensborn.
Много малките деца, както и по-големите тийнейджъри не бяха подходящи за тази цел. Първите бяха твърде трудни и издържаха по-зле пътуването до специализираните приюти. И последните бяха почти невъзможни за „промиване на мозъка“: убеждаването на такива момчета, че всъщност са естествени германци, а не руснаци, беларуси, поляци или, например, французи, се оказа изключително трудно.
Нацистите вземаха деца по време на нападения , като често ги изтръгваха от ръцете на техните майки или други роднини. И тогава те бяха тествани за „расова чистота“. Само дете, което го издържа успешно, се смяташе за „истински ариец“ и можеше да бъде включено в немското население без никакви условия.
Децата от втората категория се считат за ограничено годни за германизация. Тези, които попаднаха в третата категория, нямаха късмет: нацистите изпратиха такива деца в концентрационни лагери за принудителен труд или дори се отърваха от тях веднага.
Освен това, за да бъде класифицирано едно дете във втора или дори трета категория, се оказа, че е достатъчно само едно дребно „несъответствие“: „кръглоглавие“ или, например, прекалено голям белег по рождение.
Съдбата на децата Лебенсборн
Служителите на организацията разделиха успешно преминалите тестването деца по възраст. Деца на възраст между две и шест години бяха дадени на германски семейства за отглеждане като приемни деца.
А децата на възраст от шест до дванадесет години бяха променени имената и фамилиите, след което бяха изпратени в специални образователни институции . Там в най-буквалния смисъл им беше казано, че са синове и дъщери на „Велика“ Германия и затова трябва да се гордеят с този факт.
Ако малко дете попита болногледачи или приемно семейство къде са родителите му, му се казва, че близките му са починали, въпреки че в повечето случаи това не е вярно.
Ако някое от по-големите деца в интерната беше упорито и не искаше да забрави истинския си произход въпреки заплахите и наказанията, можеше да бъде счетено за неподходящо за програмата за германизация и изпратено в концентрационен лагер.
И дори тези бебета, които не са били отвлечени от законните си родители, а са родени в един от родилните домове на Lebensborn, са имали много трудно време в живота. В края на краищата, въпреки факта, че възпитателите в специализираните сиропиталища се опитаха да създадат най-добрите условия за тях, такива деца трябваше да растат в стените на държавна институция, без родителска грижа и обич.
Родилна болница Lebensborn. Приписване на оригинално изображение - Bundesarchiv, Bild 146-1973-010-11 / CC-BY-SA 3.0. (Променено по етични причини).
А след войната ги заля вълна от омраза от сънародниците им. „СС копеле“, „Плъх“, „нацистка измет“ – това бяха прякорите, които им даваха не само техните връстници, но и доста съвестни възрастни.
Поради постоянната нервна среда, много деца на Lebensborn развиват психологически проблеми . И дори когато тези момчета пораснаха, те все още се чувстваха неудобно да бъдат сред други хора, да общуват с непознати и да се запознават.
Много от децата, които бяха насилствено отнети от семействата си по време на Втората световна война, започнаха да търсят истинските си родители, когато пораснаха . Но не всеки успя да направи това.
Ръководството на Lebensborn, предвиждайки, че процесът е неизбежен, се втурна в последните дни на войната да унищожи всички доказателства за най-тежките си престъпления, като например насилственото извеждане на деца от окупираните територии.
Нацистите унищожават всички документи и оцелели свидетелства за раждане на „учениците“. А много от децата са били твърде малки по време на отвличането, за да помнят истинските си имена.
Също така се случи, че детето просто нямаше къде да се върне: всичките му роднини загинаха по време на войната или изчезнаха.
В крайна сметка само 15% от отвлечените деца на Лебенсборн са предадени на техните родители или други роднини.
Но дори и в този случай завръщането при семейството не винаги е било радостно преживяване. Не всички родители бяха готови да приемат децата си, възпитани на принципите на нацисткото образование и които се върнаха при тях, и затова се отнасяха към тях студено, ако не и враждебно.
Вместо заключение
Въпреки че Lebensborn се представяше като благотворителна организация, голяма част от дейността му далеч не беше благочестива.
Сводничество, измама, принуждаване на момичета към интимност с войници и офицери от SS, отвличане на деца в завзети територии, подборът им и унищожаването на онези, които се оказаха неподходящи за програмата за германизация - това са само малка част от престъпленията, извършени от служителите на Lebensborn.
Желаейки да увеличат арийското население на всяка цена, нацистите не са взели предвид принципите на съвестта, моралните принципи и хуманността.
Не им пукаше, че действията им съсипват живота на стотици хиляди хора . Не само отвлечените от тях деца, но и техните близки.
Не им пукаше, че децата, взети от окупираните територии, но по някаква причина не преминали теста за „расова чистота“, бяха изпратени в концентрационни лагери , където повечето от тях бяха просто унищожени.
Освен това не ги интересуваше, че хиляди момичета трябваше да влязат в близки отношения с непознати мъже и би било добре това да не се случва по принуда, както често се случва в окупираните страни.
Единственото нещо, от което ръководството на Lebensborn наистина се тревожеше, беше възможността да избегнат тежка присъда за себе си.
И те успяха. Вероятно защото в сравнение с престъпленията на други нацистки организации дейността на Лебенсборн изглеждаше почти безобидна, нейните лидери се отърваха със символични присъди, а някои дори бяха оправдани.
Шефът на Главния правен отдел Гюнтер Теш получи 2 години и 10 месеца. Съдиите дадоха два месеца по-малко на ръководителя на Лебенсборн Макс Солман и на ръководителя на Главната здравна администрация Грегор Ебнер. А зам.-шефът на Главна дирекция Инге Фирмец беше напълно оправдан и по трите обвинения.
Но можем ли да се съгласим, че лидерите на организация, занимаваща се със сватосване и отвличане на деца, бяха признати от съда за почти толкова невинни, „бели и пухкави“ като сладки овце или котенца?
В крайна сметка Лебенсборн наистина съсипа живота на стотици хиляди хора. И дори децата, родени в стените на институциите на организацията, в повечето случаи са израснали в сиропиталища, лишени от родителска любов, а след войната те също са били подложени на подигравки и тормоз от своите сънародници.
Възможно ли е всичко това да се забрави и да се прости? Моето мнение е не, подобни престъпления, маскирани като благотворителност, не се забравят и простят. Престъпления срещу беззащитни деца и жени...
https://dzen.ru/a/ZQSkYFJqRiYlUMHU
Путин поиска рускините да раждат по 7-8 деца. Рускините: Само ако раждаме от Путин!
Практиките са чудовищни! Насърчавал е отвличането (буквално) на полски деца от родителите им при окупацията на Полша (Да ви звучи познато?), предимно с руси коси и сини очи, които имат вид на арийчета, и ги е давал за осиновяване на бездетни германски семейства.
Освен това е насърчавал войниците от Вермахта, без значение от чина, дали са редници, сержанти или висши офицери, да се... хм, таковат с която намерят за добре, стига и тя да има вид на арийка. Без значение е дали са в брак или не.
Раждаемостта в Русия непрекъснато намалява от 90-те години насам. В същото време страната е отчела повече от 300 000 жертви от началото на инвазията в Украйна, според данни на Киев.
В реч чрез видеовръзка държавният глава посочи, че увеличаването на руското население ще бъде „нашата цел за следващите десетилетия“. Той добави: „Много от нашите народи поддържат традицията на семейството, в което се отглеждат четири, пет или повече деца. Припомнете си, че в руските семейства нашите баби и прабаби са имали както 7, така и 8 деца. Нека съхраним и възродим тези традиции. Да имаш много деца и голямо семейство трябва да стане норма, начин на живот за всички народи на Русия.”
Изявлението е на Путин бе направено по време на конференция, ръководена от главата на Руската православна църква патриарх Кирил, като на нея присъстваха представители на традиционни религиозни организации на Русия. Темата ѝ беше „Настоящето и бъдещето на руския свят“.
А инвазията в Украйна е довела също до бягането от Русия на около 820 000-920 000 души, според независимата политическа група Re: Russia. Страната бележи спад в раждаемостта си още преди разпадането на Съветския съюз. Експертите отдават този спад на влошаващата се икономика и строгите разпоредби за абортите, които възпират потенциалните родители.
Руският резидент се опита да увеличи слабата раждаемост в страната чрез прилагане на различни държавни стимули за хора с деца, включително финансови награди за семейства с повече от едно дете, откакто дойде на власт преди 24 години.
За тях се разказват легенди - специализираните детски домове на нацистите "Лебенсборн", наричани още "места за съвкупление" или "държавни публични домове". Те и до днес са обвити в тайнственост и крият много загадки.
В началото на юни 75-годишният Петер Майер от германската провинция Райнланд-Пфалц получава по пощата писмо, което хвърля светлина върху истинския му произход: пратката съдържа стара спестовна книжка, открита преди 73 години на негово име в Мюнхен от австрийски капитан от Вермахта. На 26 септември 1940 г. той внесъл по сметката 20 райхсмарки - първа вноска за извънбрачния му син, даден за отглеждане в дом на организацията "Лебенсборн".
В тези домове самотни майки можели да раждат или дават за отглеждане децата си, а нацистката държава получавала правото да ги възпитава подобаващо. Между 1936 и 1945 г. в такива домове били настанени към 12 хиляди деца, повечето от които били извънбрачни, т.е. нежелани. За осигуряването на бъдещето им нацистите разкривали спестовни влогове, в които биологичните бащи на децата трябвало да внасят определени суми. Според германския историк Фолкер Кооп, обикновено били внасяни по 10 райхсмарки на месец. Така бащите откупували задължението си да се грижат за децата си, пише "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Преди около година и половина съвсем случайно бяха открити над 400 такива спестовни книжки, а находката постави началото на мащабна операция по издирването на техните собственици.
Сиропиталища или бордеи?
Междувременно едно остро изказване на писателката от български произход Сибиле Левичаров разпали тази пролет наново дебата за есесовските детски домове: в Дрезден тя ги нарече "домове за съвкупление, създадени навремето от националсоциалистите за оплождане на руси германки със сперматозоиди от руси и синеоки есесовци". Левичаров определи продукта от това съвкупление като "полусъщества", "полухора" и "полу-незнамкакво", с което определено възбуди духовете.
В действителност домовете "Лебенсборн" не са били нито благотворителна организация, нито безобидна социална институция, както отсъжда един американски военен съдия по време на процеса в Нюрнберг. Едноименното дружество, създадено с благотворителна цел, е регистрирано на 12 декември 1935 г. от десетима ръководители на СС по идея на райхсфюрера Хайнрих Химлер, припомня "Нойе цюрхер цайтунг". И макар лозунгът на организацията - "Благословена е жената с арийска кръв" - да свидетелства за расистки мотиви, оценката на историците Йоахим Фест и Карл Брахер, които определят домовете "Лебенсборн" като "държавен бордей за освежаване на германската мъжка раса", не е съвсем вярна. Те са били по-скоро един вид родилни отделения - на първо място за есесовски семейства, но и за други "арийски" жени или родилки "без наследствени болести", които имали основателни причини да раждат децата си далеч от дома или да ги запазят в тайна.
Книгата на Георг Лилиентал "Съюзът "Лебенсборн" - инструмент на националсоциалистическата расова политика" /издадена през 1985/ не успява да сложи край на спекулациите около домовете, наричани още "есесовски бордеи" или "ферми за хора". Но, както е добре известно - пътят на историческата истина до общественото възприятие понякога е дълъг, а лансирането на сензации за "жени, които искат да подарят на фюрера по едно дете", винаги е по-лесно от анализа на историческите факти, пише "Нойе цюрхер цайтунг".
"Бъдещата аристокрация"
Родилките влизали във въпросните домове обикновено към третия месец от бременността си - още преди да се види, че чакат бебе. След раждането на детето майката имала право да реши дали да го вземе със себе си или да го остави за отглеждане в дома. Във втория случай организацията "Лебенсборн" получавала правата на настойник и се опитвала да намери за кърмачетата благонадеждни приемни семейства с националсоциалистически убеждения.
Нацистите вярвали, че децата от "Лебенсборн" са "бъдещата аристокрация"Снимка: picture-alliance/dpaВсяко родено в такъв дом дете автоматично било приемано за член на СС и получавало възрастен есесовец за свой кръстник. Вместо кръщене се извършвал ритуалът "даване на име", на който майката на кърмачето и неговият кръстник полагали клетва да възпитават детето в националсоциалистически дух, а кръстникът поемал грижата за детето. В негова полза били откривани спестовна книжка и застраховка, които трябвало да му осигурят възможно най-добър старт в живота. Националсоциалистическият режим в Германия гледал на тези деца като на "бъдещата аристокрация".
Разгромът на Германия във войната и залезът на Третия райх променили нещата коренно - много деца от домовете "Лебенсборн", дадени на приемни семейства, били върнати обратно за отглеждане в социалните домове. По време на националсоциалистическия режим приемните родители имали право на допълнителни облаги, но когато те отпаднали, отглеждането на децата престанало да бъде атрактивно и много от приемните семейства гледали час по-скоро да се отърват от тях. И в крайна сметка за много от децата на "Лебенсборн" програмираният успешен старт в живота така и не се състоял, а блястящого им бъдеще си останало само в плановете на нацистите.
%20(1).gif)
"Децата, които Хитлер отвлече" - Ингрид фон Ойлхафен и Тим Тейт.
Разказва се за бебе отвлечено от нацистите по програмата "Lebensborn" от Словения. След години, вече пораснала жена, Ингрид решава да разкрие загадката от къде произхожда и да намери биологичното си семейство. Книгата е по истински случай.
Децата които Путин отвлече
Неразделна част от такова изместване са филтрационните лагери. От 24 февруари насам окупаторите са създали вече 27 филтрационни лагера и затвори във временно окупираните територии и в Русия.
Според комисаря на украинския парламент по правата на човека Дмитрий Лубинец по време на филтрирането руснаците държат мъже, жени и деца отделно. След това се провеждат едновременно разпити и се сравнява получената информация. Съществува и възможност за разделяне на родители и деца, когато родителите са задържани поради определени проблеми с тях, а децата се изпращат сами на руска територия.
Защо Русия отвлича украински деца, какъв е мащабът на това военно престъпление, какво се случва с децата на руска територия и как могат да бъдат върнати, разследва "Рубрика".
Всичко започна по-рано
„Депортирането на украински деца от Русия започна с деца, които бяха взети от окупираните части на Донецка и Луганска област още преди началото на широкомащабната въоръжена агресия срещу Украйна“
"Русия често казва на родителите, че няма да могат да вземат децата си, а на децата, че родителите им няма да дойдат за тях, че не ги обичат и че са ги изоставили"
„В същото време ние разбираме, че децата се превъзпитават, за да ги настанят в руски семейства или да ги държат в лагери, без да ги връщат в семействата им. Знаем, че тези училища имат много различни така наречени образователни програми, но аз лично бях шокиран от изпращането на деца в лагер в Чечня, където те просто се обучават .
Тези деца също се характеризират с „трудно поведение“ и се превъзпитават в батальон „Ахмат“, което ги прави „ истински патриоти" на Руската педерация. Това е абсолютно военна система , тоест възпитанието става не само чрез образователни проекти, но и чрез напълно непедагогически методи, насочени към сеене на омраза към родната страна. По този начин децата се призовават да се включат в редиците на въоръжените сили на Руската федерация, когато пораснат малко", казва Лунева.
Според комисаря на украинския парламент по правата на човека Дмитрий Лубинец по време на филтрирането руснаците държат мъже, жени и деца отделно. След това се провеждат едновременно разпити и се сравнява получената информация. Съществува и възможност за разделяне на родители и деца, когато родителите са задържани поради определени проблеми с тях, а децата се изпращат сами на руска територия.
Защо Русия отвлича украински деца, какъв е мащабът на това военно престъпление, какво се случва с децата на руска територия и как могат да бъдат върнати, разследва "Рубрика".
Всичко започна по-рано
„Депортирането на украински деца от Русия започна с деца, които бяха взети от окупираните части на Донецка и Луганска област още преди началото на широкомащабната въоръжена агресия срещу Украйна“
"Русия често казва на родителите, че няма да могат да вземат децата си, а на децата, че родителите им няма да дойдат за тях, че не ги обичат и че са ги изоставили"
„В същото време ние разбираме, че децата се превъзпитават, за да ги настанят в руски семейства или да ги държат в лагери, без да ги връщат в семействата им. Знаем, че тези училища имат много различни така наречени образователни програми, но аз лично бях шокиран от изпращането на деца в лагер в Чечня, където те просто се обучават .
Тези деца също се характеризират с „трудно поведение“ и се превъзпитават в батальон „Ахмат“, което ги прави „ истински патриоти" на Руската педерация. Това е абсолютно военна система , тоест възпитанието става не само чрез образователни проекти, но и чрез напълно непедагогически методи, насочени към сеене на омраза към родната страна. По този начин децата се призовават да се включат в редиците на въоръжените сили на Руската федерация, когато пораснат малко", казва Лунева.
Като част от програмата за увеличаване на населението на Германия, Главният офис на SS за раса и заселване създава Lebensborn през 1935 г. Тази организация, чието име се превежда като "Извор на живот", се превърна в нещо като социален експеримент. В същото време основната му задача беше да работи върху създаването и последващото подобряване на майсторската раса.
И скоро се появи основното мото на Lebensborn: „Дайте дете на фюрера“, което много млади германки възприеха буквално и започнаха да търсят възможности за лични срещи с главата на нацията.
Организацията обаче не призовава германките да раждат деца от Хитлер. Не, Lebensborn имаше съвсем други цели.
Формално организацията е създадена за защита на самотните майки и техните деца, като за целта е създадена мрежа от родилни домове и приюти за новородени бебета. Изглежда, че ето го - самата благотворителност, за която говориха лидерите на Lebensborn на Нюрнбергския процес.
Или може би не?
"Инкубатор" за "производство" на бебета
За съжаление с тази организация нещата не бяха толкова прости и благотворителността там беше много условна. Лебенсборн не само се грижи за самотните майки и техните бебета, но също така започва бурна дейност в „производството“ на деца, което може да се нарече само сватовство.
Момичетата с „арийски“ външен вид, решили да допринесат за растежа на германската нация, бяха отведени от служителите на Lebensborn в някакъв уединен замък или селско имение . Условията, в които са били държани, почти биха могли да се нарекат кралски: луксозни стаи, красиви градини, чист въздух, лична прислуга, никаква работа и, разбира се, най-добрата храна, която можете да си представите...
След като момичетата се настаниха на новото си място, те бяха представени на група мъже от SS, които бяха пристигнали в имението и искаха да участват в програмата. Всички кандидати за "младоженци" бяха високи, светлокоси и синеоки - в пълно съответствие с представата на германките за идеалните представители на "арийската раса".
Не, никой не принуждаваше германските момичета в извънбрачни връзки и те сами избираха бащата на бъдещото си дете измежду предложените „кандидати“. Но процесът на създаване на деца беше напълно лишен от романтика. Партньорите дори не трябваше да знаят имената си, да не говорим за нещо повече.
Ако всичко вървеше добре, след известно време момичето беше изпратено в една от къщите на майката, където след няколко месеца тя роди дете. Майката може да изостави бебето и след това то ще бъде изпратено в сиропиталище или може да го задържи за собственото си възпитание.
Детска стая в едно от заведенията Lebensborn. Признание на оригиналната снимка - Bundesarchiv, B 145 Bild-F051638-0067 / CC-BY-SA 3.0.
Но повечето момичета все още изоставяха децата си, особено след като някои от тях бяха все още непълнолетни и не можеха да се грижат правилно за бебето.
С течение на времето някои от тях съжаляват за решението си и се опитват да намерят детето си, изпратено в сиропиталището.
Но беше практически невъзможно да се направи това: всички деца, родени в рамките на програмата Lebensborn и изпратени в приюти, получиха имена и фамилии от самата организация , така че намирането на бебета с помощта на паспортните данни на майките им беше изключително трудно.
Церемония по кръщене на дете в един от родилните домове Лебенсборн. Приписване на оригинална снимка - Bundesarchiv, Bild 146-1969-062A-58 / CC-BY-SA 3.0. (Променено по етични причини).
Между другото, с течение на времето тази програма включва не само германски жени, но и жени от страни, заловени от нацистите . Като например Норвегия, Белгия, Франция, Холандия, Полша и дори СССР. И в този случай не винаги е било възможно да се мине без принуда . Случвало се момичета с подходящ външен вид да бъдат отвеждани от служители на Lebensborn и под заплаха от физическо насилие, принудени да влязат в близки отношения с войници и офицери от SS.
Както например беше през 1941 г. преди превземането на Харков. Германските агенти, проникнали в града, събират информация за светлокоси и синеоки момичета, включително непълнолетни. И когато Харков падна, специални Sonderkommandos отидоха на всички адреси, събрани от агентите, и като взеха момичетата от домовете им, ги предадоха на офицери от SS като част от програмата Lebensborn.
Отвличане на дете
Друга област на дейност на Lebensborn е отстраняването на деца с „арийски“ външен вид от окупираните територии и последващото им „германизиране“.
Смята се, че по време на Втората световна война нацистите са отвели от страните от Източна Европа, включително СССР, най-малко 200 000 деца на възраст между две и дванадесет години.
Момичета, взети от Словения от Lebensborn.
Много малките деца, както и по-големите тийнейджъри не бяха подходящи за тази цел. Първите бяха твърде трудни и издържаха по-зле пътуването до специализираните приюти. И последните бяха почти невъзможни за „промиване на мозъка“: убеждаването на такива момчета, че всъщност са естествени германци, а не руснаци, беларуси, поляци или, например, французи, се оказа изключително трудно.
Нацистите вземаха деца по време на нападения , като често ги изтръгваха от ръцете на техните майки или други роднини. И тогава те бяха тествани за „расова чистота“. Само дете, което го издържа успешно, се смяташе за „истински ариец“ и можеше да бъде включено в немското население без никакви условия.
Децата от втората категория се считат за ограничено годни за германизация. Тези, които попаднаха в третата категория, нямаха късмет: нацистите изпратиха такива деца в концентрационни лагери за принудителен труд или дори се отърваха от тях веднага.
Освен това, за да бъде класифицирано едно дете във втора или дори трета категория, се оказа, че е достатъчно само едно дребно „несъответствие“: „кръглоглавие“ или, например, прекалено голям белег по рождение.
Съдбата на децата Лебенсборн
Служителите на организацията разделиха успешно преминалите тестването деца по възраст. Деца на възраст между две и шест години бяха дадени на германски семейства за отглеждане като приемни деца.
А децата на възраст от шест до дванадесет години бяха променени имената и фамилиите, след което бяха изпратени в специални образователни институции . Там в най-буквалния смисъл им беше казано, че са синове и дъщери на „Велика“ Германия и затова трябва да се гордеят с този факт.
Ако малко дете попита болногледачи или приемно семейство къде са родителите му, му се казва, че близките му са починали, въпреки че в повечето случаи това не е вярно.
Ако някое от по-големите деца в интерната беше упорито и не искаше да забрави истинския си произход въпреки заплахите и наказанията, можеше да бъде счетено за неподходящо за програмата за германизация и изпратено в концентрационен лагер.
И дори тези бебета, които не са били отвлечени от законните си родители, а са родени в един от родилните домове на Lebensborn, са имали много трудно време в живота. В края на краищата, въпреки факта, че възпитателите в специализираните сиропиталища се опитаха да създадат най-добрите условия за тях, такива деца трябваше да растат в стените на държавна институция, без родителска грижа и обич.
Родилна болница Lebensborn. Приписване на оригинално изображение - Bundesarchiv, Bild 146-1973-010-11 / CC-BY-SA 3.0. (Променено по етични причини).
А след войната ги заля вълна от омраза от сънародниците им. „СС копеле“, „Плъх“, „нацистка измет“ – това бяха прякорите, които им даваха не само техните връстници, но и доста съвестни възрастни.
Поради постоянната нервна среда, много деца на Lebensborn развиват психологически проблеми . И дори когато тези момчета пораснаха, те все още се чувстваха неудобно да бъдат сред други хора, да общуват с непознати и да се запознават.
Много от децата, които бяха насилствено отнети от семействата си по време на Втората световна война, започнаха да търсят истинските си родители, когато пораснаха . Но не всеки успя да направи това.
Ръководството на Lebensborn, предвиждайки, че процесът е неизбежен, се втурна в последните дни на войната да унищожи всички доказателства за най-тежките си престъпления, като например насилственото извеждане на деца от окупираните територии.
Нацистите унищожават всички документи и оцелели свидетелства за раждане на „учениците“. А много от децата са били твърде малки по време на отвличането, за да помнят истинските си имена.
Също така се случи, че детето просто нямаше къде да се върне: всичките му роднини загинаха по време на войната или изчезнаха.
В крайна сметка само 15% от отвлечените деца на Лебенсборн са предадени на техните родители или други роднини.
Но дори и в този случай завръщането при семейството не винаги е било радостно преживяване. Не всички родители бяха готови да приемат децата си, възпитани на принципите на нацисткото образование и които се върнаха при тях, и затова се отнасяха към тях студено, ако не и враждебно.
Вместо заключение
Въпреки че Lebensborn се представяше като благотворителна организация, голяма част от дейността му далеч не беше благочестива.
Сводничество, измама, принуждаване на момичета към интимност с войници и офицери от SS, отвличане на деца в завзети територии, подборът им и унищожаването на онези, които се оказаха неподходящи за програмата за германизация - това са само малка част от престъпленията, извършени от служителите на Lebensborn.
Желаейки да увеличат арийското население на всяка цена, нацистите не са взели предвид принципите на съвестта, моралните принципи и хуманността.
Не им пукаше, че действията им съсипват живота на стотици хиляди хора . Не само отвлечените от тях деца, но и техните близки.
Не им пукаше, че децата, взети от окупираните територии, но по някаква причина не преминали теста за „расова чистота“, бяха изпратени в концентрационни лагери , където повечето от тях бяха просто унищожени.
Освен това не ги интересуваше, че хиляди момичета трябваше да влязат в близки отношения с непознати мъже и би било добре това да не се случва по принуда, както често се случва в окупираните страни.
Единственото нещо, от което ръководството на Lebensborn наистина се тревожеше, беше възможността да избегнат тежка присъда за себе си.
И те успяха. Вероятно защото в сравнение с престъпленията на други нацистки организации дейността на Лебенсборн изглеждаше почти безобидна, нейните лидери се отърваха със символични присъди, а някои дори бяха оправдани.
Шефът на Главния правен отдел Гюнтер Теш получи 2 години и 10 месеца. Съдиите дадоха два месеца по-малко на ръководителя на Лебенсборн Макс Солман и на ръководителя на Главната здравна администрация Грегор Ебнер. А зам.-шефът на Главна дирекция Инге Фирмец беше напълно оправдан и по трите обвинения.
Но можем ли да се съгласим, че лидерите на организация, занимаваща се със сватосване и отвличане на деца, бяха признати от съда за почти толкова невинни, „бели и пухкави“ като сладки овце или котенца?
В крайна сметка Лебенсборн наистина съсипа живота на стотици хиляди хора. И дори децата, родени в стените на институциите на организацията, в повечето случаи са израснали в сиропиталища, лишени от родителска любов, а след войната те също са били подложени на подигравки и тормоз от своите сънародници.
Няма коментари:
Публикуване на коментар