Конгресът на САЩ ефективно блокира възможността на Тръмп еднолично да предаде Украйна на Путин.

 

Конгресът на САЩ ефективно блокира възможността на Тръмп еднолично да предаде Украйна на Путин.
Това не е просто „пореден закон“, а директен институционален бунт срещу Белия дом:
✓ NDAA-2026 (приет от Камарата на представителите на 10-11 декември 2025 г.) забранява на Тръмп да изтегля американските войски от Европа без одобрението на Конгреса и НАТО.
Гарантира основна военна помощ за Украйна (400 милиона долара+), дори ако Тръмп напълно спре финансирането за спешни случаи.
Укрепва източния фланг на НАТО (Полша, Балтийските страни, Румъния) специално срещу Русия, а не срещу Китай, както иска Тръмп.
Това означава:
Тръмп не може да приложи „мирния план“, както го е замислил.
Той искаше бързо да „затвори въпроса“ за сметка на Украйна, но Конгресът (включително много републиканци!) каза: „Не, няма да позволим НАТО да бъде унищожено и Европа да бъде предадена на Путин.“
Вторият най-важен момент, който следва от първия, е следният:
За първи път от 80 години Европа наистина се откъсва от Съединените щати и започва да действа самостоятелно.
Тя осъзна, че ако Тръмп постигне споразумение с Путин, Пекин и Тайван ще бъдат следващите, а след това и самата Европа. Затова ЕС сега подготвя 200 милиарда евро заеми за Украйна от руски активи и за първи път открито казва: „Ние сме основната опора на Киев, а не Вашингтон.“
Да обобщим в едно изречение:
Украйна получи неочакван прозорец от 6-12 месеца, през който нито Тръмп, нито Путин могат да принудят към капитулация – защото за първи път американските институции и Европа играят едновременно срещу тях.
Това е точно тази „стратегическа възможност“.

Пламен Димитров за подмяната на етническия състав на Русия

Путин разрешава на индийците да се женят за не повече от три рускини

Россиянки встречают своих будущих мужей

Нощта на 9 срещу 10 декември превърна японското крайбрежие в сцена на демонстративна сила: руски Ту-95 и китайски H-6 проведоха съвместен полет, който за първи път „обиколи“ архипелага по начин, напомнящ сценарий за стратегическо възпиране. Токио протестира, но истинският адресат е по-широк: след срещата на новия премиер с Тръмп и твърдата реторика за Тайван, Япония започва да играе ролята на американски „дразнител“ в Азия – без гаранция, че Вашингтон ще плати цената при ескалация. Пекин отговаря с ясно послание за своите „червени линии“, Москва подсилва сигнала, а „лъвовете на Ким“ напомнят, че третият играч стои зад завоя. В този пъзел Япония рискува да се окаже фронтова линия в чужда стратегия.