Последователи

вторник, 30 май 2017 г.

Кой ни наложи дегенератите и нехората като "елит"?


Как се унищожава един народ

Ние живеем в свят на преобърната реалност, където всичко е обърнато буквално с главата надолу. Тоталитарните полицейски държави учат другите на демокрация, псевдоучените осъществяват своята PR кампания под мотото "борба срещу псевдонауката", а най-арогантните и корумпираните призовават хората към митинги под надслов "борба с корупцията". Създателите и основните спонсори на международния тероризъм претендират да са най-главните "антитерористи". Дебилите, педофилите, сексуалните перверзници, канибалите, убийците и сатанистите с измама и хитрост завзели властта на планетата, наричат себе си "елит" и налагат "ценностите" на своята "цивилизация" над останалия "див" и "нецивилизован" свят. В същото време, нивото на тяхното лицемерие и лъжи е необикновено.
Целият този "театър на абсурда" е продукт на световната сатанинска система - система на "обърната реалност", която поддържа съществуването си за сметка на обучението на всички нови продажни слуги на паразитната пирамида на властта. Ето защо сред управляващия "елит" и най-богатите семейства има най-голям брой дегенерати и нехора. И този процес по формирането на паразитни управляващи "елити" не е със спонтанен и неконтролируем характер. Паразитната система съзнателно ни налага точно такъв "елит" и помага на дегенератите и нехората успешно да се придвижат до висините на властта.
Ето как описва процеса руският пътешественик, биолог и антрополог Г. Сидоров в книгата си "Тайната хронология и психофизика на руския народ": "Нека поговорим за нашите властови структури. Добре известно е, че държавните ведомства управляват чрез корпуса на специално обучени служители. Но кой подготвя тези служители? Както и служителите на правоприлагащите органи, никой специално не ги подготвя. Всички те са деца от социалния конвейер, който както у нас, така и по целия свят е системата на висшето образование. Към подобна щампа можете да добавите връзкарството, кумовството, корупцията и т.н. Но това е така само на пръв поглед. В действителност, корпусът на ръководителите по цял свят бива подготвян и възпитаван.
Можете да ни запитате - от кого? От определени структури на световното правителство. Ако държавата се откаже от специално обучение на своите чиновници, то за тяхното образование и обучение се грижи наднационалната структура на световното правителство. Това е нашата реалност. Демоните от Лондонското Сити, Ватикана и окръг Колумбия не пропускат своето. Те имат достатъчно и средства, и учители от многобройните масонски ложи. Всъщност, заради това извънземният разум създадена Земята масоните и илюминатите: да променят под себе си съзнанието на чиновниците и чрез тях да контролират всички народи на планетата.
Толкова е просто. Сега е разбираемо защо корпусът от управленци на всеки държавен орган (без значение какъв - европейски, азиатски, американски или африкански) винаги се състои от най-бездушните индивиди: основно дегенерати, психопати и перверзници. Масоните специално избират себеподобни нехора и ги прокарват по своите канали с елементарни подкупи до върха на властовата пирамида. В допълнение, за да управляват структурно подобни нечовеци, те биват приети сред масоните. Ако чиновникът не иска да се присъедини към ложата, започват да го спускат по йерархията надолу, докато се пречупи и даде съгласието си. Когато той стане "брат", един от свободните зидари, той се кълне да не се подчинява на държавната машина, част от която е, а на главата на масонския орден. Ясно е, че за нарушаване на клетвата го очаква неизбежна смърт.
Ето защо, колкото по-високо стои чиновника в служебната йерархия, толкова е по-глупав и дегенерирал ... Каква идеология разбива психиката на чиновниците по целия свят? Разбира се, либерално-демократичната, какво друго! Това е пътеводна звезда за развитието на Земята на това, което виждаме: завземането на властта над обществото от контролираните, свързани със световното правителството дегенерати".
По този начин, всички тези дегенерати и нечовеци, в болшинството си съставляващи националните "eлити", наложени ни от хибридните нечовеци от "световното правителство", и именно върху всички тях, както и върху техните нечовешки господари лежи отговорността за всичкото зло, което се случва на нашата планета: започвайки с революциите, войните и тероризма, и завършвайки с изкуствено провокираните с помощта на разнообразни технологии природни бедствия, а също и настоящата генетична и психологическа война срещу човечеството.


                   

Чрез измама, подправяне и насилие над истинското име на Всемогъщия, йудо-арианите, хазари са ви лишили от свещена сила на молитва, от щит и меч, като са реверсирали езика и молитвите и те в голямата си част са престанали да достигат до Aboga Ra: и когато се молим, мислейки, че хвалим Всевишния, в действителност ние го хулим, без да го знаем. Ето защо по-рано е имало велики светии, използвани за да бъдат чудотворци, но сега няма такива. Лишени чрез измами и насилие, от нашите молитвени оръжия, чрез умишлено нарушаване/изкривяване на нашата реч Ra която умишлено е била превърната в "език".

Историците смятат, че свещениците от Мемфис са уточнили, че за първи се появил Птах, Който е създал небето и поставил на него слънцето. Мъдрите твърдели че той, Птах, носеше идеята за създаване в сърцето си и даде живота с движения на езика си (т.е. неговата животворна дума). Под "Птах", обикновено се разбира Земята. Оказва се, че днес светът е създаден от Птах, който е на Земята, чрез думи или изрази. Не забравяйте, че това е важен аргумент за бъдещето. Ако словото е реверсирано светът постепенно ще бъде разрушен. Например какво ще е влиянието/превода на революционното мото "Свобода или смърт" ако думите са реверсирани: призовавате за робство и това ще получите или ново мото, например "По добре роб но жив"

Юдохазарите-ариани ви направиха безсловесни пред Abogа Ra и ви въведоха "в-йис-кушение" и ние станахме без-защитни срещу силите на злото. Затова юдо-хазарите, хасиди, сега доминират в света и Русия. Трябва да отбележим, тук и друг еврейски аналог на името Йис-ус, нямащо нищо общо със съществуването Разпнатия Ра_Те Sun, което представено в Стария Завет с името:

Моисей = ма_Йис_Сий - буквално означаващо "не-съществуващия (т.е. Yis- "бог") става въплътен (т.е. "станал съществуващ")

"По този начин, името" Мойсей "= ма_Йис_Сий означава признаване на несъществуващия бог на въплъщението, т.е. . Ваала = Баал се явява друг, старозаветен аналог, на евангелското име «Йисус» = Йис_Ос.
Например в английския, произношението на името «Моисей» е Мозес = Мосес, т. е. «ма_Йис_Ос» = «мой Иисус»
Най-общо казано, Мойсей - е обратно еврейско прочитане на ислямо-арианската формула Йис_сий_Ам, като за маскиране на явно включената в думата, "Йис" умишлено е записана обратното в Стария Завет:

Йис_сий_Ам <= ма_Йис_Сий = «Моисей»

«Йис_сий_Ам» означава по rameyski буквално "несъществуващия (Йис ) на съществуващия (сий) е оръдие (Ам)»
"Тази формула отразява юдео-ислямо-арианската представа за Спасителя, не като въплъщаема същност на Sun Ra (както са считали Раите-рамейци), и дори не като несъществуващо въплъщение на Yisa-" бог "= Ваал Баал (както вярват и продължават да вярват християните), но само като същност, т.е. въплътен, реализиран несъществуващ бог-дух.
С други думи, от гледна точка на юдаизма и исляма, Хор Христос, или Йешуа, Иса - е един и същ Messiah = Моисей, както апостол Петър = Messiah = Мойсей. Старият Завет говори за Петър = Мойсей, а Новия завет разказва за Христ = Мойсей. 



             

Кирил и Методий внедряват административният вариант на християнството

неделя, 28 май 2017 г.

МИСЛИ ФОРМИ 10 - Рамана Махарши

                

Рамана Махарши за Сътворението

Въпрос: Как се е появило творението (сришти)? Някои казват, че е предопределено. Други казват, че е играта (лила) на Бог. Каква е истината?

Бхагаван: В книгите са дадени различни обяснения. Но има ли творение? Трябва да обясним как е дошло творението единствено ако има творение. Ние може да не знаем всички тези теории, но със сигурност знаем, че съществуваме. Защо не познаем първо себе си и тогава да видим дали има творение?

В: Във Веданта на Шри Шанкарачаря, принципът на творението е бил приет само заради начинаещите, но на напредналите се дава предимство на не-творението. Какво е вашето виждане по този въпрос?

Б: "Няма разтваряне или творение, няма такъв, който е обвързан, нито някой изпълняващ духовни практики. Няма такъв, който желае освобождение, нито някой освободен. Това е абсолютната истина." Тази шлока е от втора глава на Гаудапaда Карика. Този, който е установен в Себето вижда това чрез собственото знание за реалността.

В: Не е ли Себето причината на света, който виждаме около нас?

Б: Самото Себе се появява като света от различни имена и форми. Обаче Себето не е в ролята на ефективна причина (нимитта карана), създавайки, поддържайки и унищожавайки го. Не питай "Защо възниква това объркване в Себето или незнанието на истината, че самото то се появява като света?". Ако вместо това изследваш "За кой се появява това объркване?", ще откриеш, че това объркване в Себето никога не е съществувало.

В: Вие изглежда сте експонент на доктрината аджата на адвайта веданта.

Б: Аз не давам само доктрината на аджата. Аз одобрявам всички методи. Една и съща истина трябва да бъде изразена по различни начини, за да пасне на капацитета на слушащия. Аджата доктрината казва: "Няма нищо освен едната реалност. Няма раждане или смърт, няма проекция или разтваряне, няма търсещ, няма обвързаност, няма освобождение. Съществува само единствената реалност." За такива, които намират за трудно схващането на тази истина, и които питат: "Как можем да игнорираме този солиден свят, който виждаме около нас?", се посочва преживяването на съновидението и им се казва: "Всичко видяно зависи от виждащия. Няма видяно, отделно от виждащия." Това се нарича дришти-сришти вада или аргументът, че човек първо създава чрез ума си и после вижда това, което самият ум е създал. Някои хора не могат да схванат дори това и те продължават да спорят така: "Съновидението е много краткотрайно, докато светът винаги съществува. Съновидението беше ограничено до мен. Но светът е чувстван и виждан не само от мен, а също и от много други. Ние не можем да наречем такъв свят несъществуващ." Когато хората спорят по този начин, на тях може да им бъде дадена теорията сришти-дришти, например: "Бог първо е създал това и това нещо, от такъв и такъв елемент, а после нещо друго е било създадено и т.н." Единствено това ще задоволи този клас. Другояче техните умове няма са задоволени и те се питат: "Как може цялата география, всички карти, всички науки, звезди, планети и законите, които ги управляват или са свързани с тях, да бъдат тотално неистинни?" На такива хора е най-добре да се каже: "Да, Бог създаде всичко и затова ти го виждаш."

В: Но не може всички да са истина. Единствено една доктрина може да е истина.

Б: Всички тези теории съществуват, единствено за да паснат на капацитета на ученика. Абсолютната може да бъде само една.

Веданта казва, че космосът се появява заедно с виждащия, и че няма детайлизиран процес на сътворение. Това се нарича югапат-сришти (внезапно творение). Това е доста сходно с творението на съня, където преживяващият се появява заедно с обектите на преживяването. Когато се обясни това, някои хора не са задоволени, защото те са дълбоко вкоренени в обективното знание. Те искат да разберат, как така може да има внезапно творение. Те спорят, че ефектът трябва да бъде предхождан от причина. Накратко, те искат обяснение за съществуването на света, който виждат около себе си. Тогава шрути (писанията) се опитват да задоволят тяхното любопитство чрез теориите за сътворението. Този метод на разглеждане на темата за творението се нарича крама-сришти (постепенно творение). Но истинският търсач ще бъде задоволен само с югапат-сришти, внезапното творение.



В: Каква е целта на творението?



Б: Тя е да породи този въпрос. Отговори си на този въпрос, като накрая се оттеглиш във Висшето или по-скоро във върховния източник на всичко, в Себето. Изследването ще се превърне в търсене на Себето, което ще спре единствено, когато не-Себето бъде различено и Себето бъде осъзнато в неговата чистота и слава.



Може да има колкото си щеш теории за творението. Всички те се занимават с външната страна на нещата. За броя им няма ограничение, защото времето и пространстовото са неограничени. Те, обаче, са единствено в ума. Ако видиш ума, времето и пространството са трансцендирани и Себето е осъзнато. Дава се научно или логично обяснение за творението единствено за собствено удовлетворение. Но има ли някаква завършеност в него? Такива обяснения са наречени крама-сришти (постепенно творение). От друга страна, дришти-сришти (едновременното творение) е югапат-сришти. Без виждащия няма видяно. Открий виждащия и творението се свежда до него. Защо да се гледа навън и да се обясняват безбройните феномени?



В: Ведите съдържат конфликтни космогонични точки. На едно място е казано, че етерът е първото творение, на второ, че е жизнената енергия (прана), нещо друго на трето място, и че е водата на четвърто и т.н. Как да се съгласува това? Това не подронва ли истинността на Ведите?



Б: Различните пророци са видели различни аспекти на истината в различни времена, като всеки изтъква своето виждане. Защо се тревожиш за техните конфликтни изказвания? Най-важната цел на Ведите е да разберем природата на неунищожимия Атман и да ни покажат, че ние сме Това.

В: Задоволен съм от това обяснение.

Б: Тогава третирай всичко останало като помощни аргументи (артха вада) или изявления за невежия, който иска да проследи генезиса на нещата.

В: Аз съм част от творението, затова съм зависим. Не мога да разреша загадката на творението, докато не стана независим. Все пак моля Шри Бхагаван, дали той би могъл да я разреши заради мен?

Б: Да. Бхагаван казва: "Стани независим и разреши сам тази загадка. Ти сам трябва да го направиш." Отново, къде си сега, че задаваш този въпрос? Ти в света ли си или светът е в теб? Трябва да признаеш, че светът не се възприема докато спиш дълбоко, въпреки че тогава не можеш да отречеш съществуването си. Светът се появява, когато се събудиш. Така че, къде е той? Става ясно, че светът е твоя мисъл. Мислите са твои проекции. "Азът" е първата, а после светът. Светът е създаден от "аза", който на свой ред възниква от Себето. Загадката на сътворението на света ще бъде разкрита ако разкриеш произхода на "аза". Затова казвам, открий себе си. И още, светът идва ли при теб да те пита "Защо съществувам? Как бях сътворен?". Ти задаваш този въпрос. Питащият трябва да усети връзката между света и себе си. Той трябва да признае, че светът е неговото собствено въображение. Кой си го въобразява? Отново казвам, нека той открие "аза" и после Себето. Още повече, всичките научни и теологични обяснения не си хармонизират. Различията в тези теории ясно показват безполезността на търсенето на такива обяснения. Тези обяснения са чисто умствени или интелектуални и нищо повече. Все пак, всички те са верни според гледната точка на индивида. Няма творение в състоянието на реализация. Когато човек вижда света, той не вижда Себе си. Когато вижда Себето, светът не се вижда. Затова виж Себето и осъзнай, че не е имало творение.

В: "Брахман е реален. Светът (джагат) е илюзия." е пилотната фраза на Шри Шанкарачаря. Обаче други казват "Светът е реалността". Каква е истината?

Б: И двете изявления са истина. Те се отнасят за различни етапи на осъзнаване и са изказани от различни гледни точки. Аспирантът (абхяси) започва с дефиницията, че това което е реално винаги съществува. Тогава той елеминира света като нереален, защото се променя. Търсещият накрая, осъзнавайки Себето, открива, че преобладава единството. Тогава това, което първоначално е било отхвърлено като нереално, се разкрива, че е част от единството. Абсорбиран в реалността, светът също е реален. При Себереализацията има само съществуване, нищо друго освен съществуване.

В: Шри Бхагаван често казва, че мая (илюзията) и реалността са едно и също. Как така?

Б: Шанкара е бил критикуван за възгледите му върху мая, без да е бил разбиран правилно. Той е казвал че:

1. Брахман е реален;

2. Вселената е нереална;

3. Вселената е Брахман.

Той не спрял до втория, защото третият обяснява първите два. Той обозначава, че вселената е реална ако се възприема като Себето, и е нереална ако се възприема като отделна от Себето. Затова мая и реалността са едно и също.

В: Значи светът не е наистина илюзорен?

Б: На човека на нивото на духовен търсач трябва да се каже, че светът е илюзия. Няма друг начин. Когато човек забрави, че е Брахман, който е реален, постоянен и всеприсъстващ, и се самозаблуждава, мислейки че е тяло във вселената, която е изпълнена с преходни тела, и действа под влияние на заблудата, трябва да му се напомни, че светът не е реален, и че е заблуда. Защо? Защото неговият поглед, забравяйки своето собствено Себе, се е установил върху външното, върху материалната вселена. Той няма да се обърне навътре в интроспекция, докато не остане с впечатлението, че цялата тази външна материална вселена е нереална. Веднъж осъзнал своето собствено Себе, той ще знае, че няма нищо освен неговото собствено Себе и ще започне да вижда цялата вселена като Брахман. Няма вселена без Себето. Докато човек не вижда Себето, което е източникът на всичко, а вижда само външния свят като реален и постоянен, трябва да му се казва, че цялата тази външна вселена е илюзия. Няма начин. Вземи вестника. Ние виждаме само текста и никой не забелязва хартията, върху която е напечатан текста. Хартията е там, независимо дали текстът е там или не. На тези, които гледат на текста като на реален, трябва да им се каже, че е нереален, че е илюзия, тъй като лежи върху хартията. Мъдрецът вижда Хартията и текста като едно. Така са и Брахман и вселената.

В: Значи светът е реален, когато се възприема като Себето, а е нереален, когато е видян като отделни имена и форми?

Б: Също както огънят е покрит от дима, сияйната светлина на съзнанието е покрита от съвкупността от имена и форми, т.е. от света. Когато поради някаква състрадателна божествена милост умът се изясни, природата на света ще бъде позната като не-илюзорна. Единствено тези хора, чийто умове са свободни от злата сила на мая, отхвърлили знанието на света, бидейки непривързани към него, и така са постигнали знанието за самосияйната върховна реалност, могат правилно да знаят значението на изказването "Светът е реален.". Ако възгледът на човек се трансформира в природата на истинското знание, светът от пет елемента, започващ с етера (акаша) ще бъде реален, бидейки върховната реалност, която е с природата на знание.

Изначалното състояние на този празен свят, объркващ и претъпкан с толкова имена и форми, е блаженство, което е еднородно, също както жълтъкът на яйцето на многоцветния паун е еднороден. Узнай тази истина като се оттеглиш в състоянието на Себето.

В: Не мога да кажа, че всичко ми се изясни. Светът, който се вижда, чувстван и възприет от нас по толкова много начини, е нещо като сън, като илюзия, така ли?

Б: Ако търсиш истината и само истината, няма друга алтернатива за теб, освен да приемеш света за нереален.

В: Защо така?

Б: Поради простата причина, че докато не се откажеш от идеята, че светът е реален, умът ти винаги ще тича след него. Ако вземеш проявлението за реално, ти никога няма да узнаеш реалността, въпреки че единствено тя съществува. Това виждане е илюстрирано чрез аналогията на змията и въжето. Може да си заблуден от вярването, че парчето въже е змия. Докато си въобразяваш, че въжето е змия, не можеш да видиш въжето като въже. Несъществуващата змия става реална за теб, докато реалното въже е привидно напълно несъществуващо като такова.

В: Лесно е да приема условно, че светът в крайна сметка не е реален, но е трудно да си убеден, че наистина е нереален.

Б: Такъв е и твоят сънуван свят, докато сънуваш. Докато сънят продължава, всичко което виждаш и чувстваш е реално.

В: Светът тогава не е ли нищо повече от сън?

Б: Какво му е на чувството за реалност, докато сънуваш? Ти може да сънуваш нещо напълно невъзможно, например да имаш приятен разговор с умрял човек. За момент може да се усъмниш в съня си, казвайки си "Той не беше ли мъртъв?", но някак си умът ти се връща към съновидението и човекът е като жив за целта на съня. С други думи сънят, като сън, не ти разрешава да се съмняваш в неговата реалност. Същото е и в будно състояние, понеже си неспособен да се усъмниш в реалността на света, който виждаш докато си буден. Как може умът, който самият той е създал света, да приеме, че е нереален? Това е смисъла на сравнението, което се прави между света в будно състояние и сънувания свят. И двата са творение на ума, и докато умът е потопен в някой от тях, той намира, че е неспособен да отхвърли тяхната реалност. Той не може да отрече реалността на сънувания свят, докато сънува, и не може да отрече реалността на будния свят, докато будува. Ако, обаче, ти изцяло отдръпнеш ума си от света и го обърнеш навътре и се установиш там, т.е. ако винаги си буден за Себето, което е субстратума на всички преживявания, ще откриеш, че светът, който сега осъзнаваш, е точно толкова нереален, колкото света, който си преживявал в съня.

В: Ние виждаме, чувстваме и усещаме света по толкова много начини. Тези възприятия са реакциите към видяните и чувстваните обекти. Те не са умствени творения както в сънищата, които се различават не само от човек към човек, но също по отношение на самия човек. Това не е ли достатъчно, за да се докаже обективността на света?

Б: Целият този разговор за непоследователността на сънувания свят се появява единствено сега, когато си буден. Докато сънуваше, сънят беше съвършено завършена цялост. Това означава, че ако си чувствал жажда в съня, илюзорното пиене на илюзорната вода е утолила твоята илюзорна жажда. Но всичко това, беше реално за теб, а не илюзорно, докато не знаеше, че самият сън е илюзорен. Подобно е и с будния свят. Осезанията, които сега имаш, са координирани, за да ти дадат впечатлението, че светът е реален. Ако, от друга страна, светът е съществуваща сама по себе си реалност (очевидно това имаш предвид под обективност), какво предотвратява светът да се появи в дълбокия сън? Ти не казваш, че не съществуваше в дълбокия сън.

В: Нито отричам съществуването на света, докато спя дълбоко. Той съществува през цялото време. Ако по времето докато съм спал дълбоко аз не съм го виждал, то другите които не са спали са го виждали.

Б: За да кажеш, че ти съществуваше докато спа дълбоко, беше ли ти необходимо да искаш потвърждение от други, които да ти докажат това? Защо търсиш тяхното потвърждение сега? Тези други хора могат да ти кажат, че са видели света по време на твоя дълбок сън, единствено когато самият ти си буден. По отношение на твоето собствено съществуване нещата стоят по друг начин. Когато се събудиш казваш, че си спал дълбоко, което значи, че ти осъзнаваш себе си в най-дълбокия сън, когато нямаш ни най-малка идея за съществуването на света. Дори сега, докато си буден, светът ли ти казва "аз съм реален" или ти?

В: Разбира се, че аз го казвам, но го казвам за света.

Б: Ами тогава този свят, за който казваш, че е реален, наистина ти се подиграва, че търсиш неговата реалност, докато за своята собствена реалност си в неведение.

Ти искаш по един или по друг начин да поддържаш това, че светът е реален. Какъв е стандартът за реалност? Реално е единствено това, което съществува само по себе си, което се разкрива от само себе си, и което е вечно и неизменно. Светът съществува ли сам по себе си? Бил ли е някога възприет без помощта на ума? В дълбокия сън няма нито ум, нито свят. Когато си буден, има ум, има и свят. Какво означава това неотменно съвместно съществуване? Ти си запознат с принципите на индуктивната логика, които се смятат за самата основа на научното изследване. Защо не разрешиш въпроса за реалността на света чрез светлината на тези възприети принципи на логиката? За себе си можеш да кажеш "аз съществувам". Тоест твоето съществуване не е просто съществуване, а е съществуване, което ти съзнаваш. Истина е, съществуването е идентично със съзнанието.

В: Светът може да не съзнава себе си, но все пак съществува.

Б: Съзнанието винаги е Себеосъзнато. Ако съзнаваш нещо, ти всъщност съзнаваш себе си. Не-себеосъзнато съществуване само по себе си е противоречие. Това въобще не е съществуване. Това е просто добавено съществуване, докато истинското съществуване, сат, не е атрибут, то е самата субстанция. То е реалността (васту). Ето защо реалността е известна като сат-чит, съществуване-съзнание, и никога само едното, изключвайки другото. Светът нито съществува от само себе си, нито съзнава съществуването си. Как може да се каже, че един такъв свят е реален? И каква е природата на света? Тя е постоянна промяна, протичащ, нескончаем поток. Зависим и не-себеосъзнат, вечно променящият се свят не може да е реален.

В: Имената и формите на света реални ли са?

Б: Ти няма да ги възприемеш като отделни от субстратума (адхиштана). Когато се опиташ да хванеш име или форма, ще откриеш единствено реалността. Затова открий знанието за това, което е винаги реално.

В: Защо будното състояние изглежда толкова реално?

Б: Ние виждаме толкова много на кино екрана, но то не е реално. Нищо не е реално освен екрана. По същия начин в будното състояние няма нищо освен адхиштана (субстратума). Знанието за света е знание на знаещия света (джагат-прама е прама на джагат-прамата). И двете отпадат в дълбокия сън.

В: Защо виждаме такова постоянство и последователност в света?

Б: Вижда се поради погрешни идеи. Когато някой казва, че се изкъпал в една и съща река два пъти, той греши, защото когато той се е изкъпал за втори път, реката не е била същата каквато е била, когато се е къпал за пръв път. Поглеждайки за втори път светлината на пламъка, човек казва, че вижда същия пламък, но този пламък се променя всеки момент. Будното състояние е такова. Стационарното проявление е грешка на възприятието.

В: В какво се състои грешката?

Б: В знаещия (прамата).

В: Как се е появил знаещият?

Б: Поради грешка във възприятието. Фактически знаещият и неговите погрешни възприятия се появяват заедно, а когато се случи Себеосъзнаването, те изчезват заедно.

В: Откъде идват знаещият и неговите погрешни възприятия?

Б: Кой задава този въпрос?

В: Аз.

Б: Открий този "аз" и всичките ти съмнения ще изчезнат. Също както в съня възникват фалшивото знание, знаещият и познатото, така и в будното състояние се случва същия процес. И в двете състояния при разпознаването на този "аз" узнаваш всичко и не остава нищо за познаване. В дълбокия сън знаещият, знанието и познатото липсват. По същия начин при осъзнаването на истинския Аз, те няма да съществуват. Каквото и да се случва в будно състояние, то се случва единствено за знаещия, а тъй като знаещият е нереален, фактически никога нищо не се случва.

В: Светлината, която дава на чувството за "аз" идентичност и знание за света, невежество ли е или е чит, съзнание?

Б: Единствено отразената светлина на чит прави така че "аза" да вярва, че е различен от другите. Тази отразена светлина на чит кара "аза" да създава обекти, но за това отражение трябва да има повърхност, върху която се намира отражението.

В: Коя е тази повърхност?

Б: При Себереализацията ще откриеш, че отражението и повърхността, върху която то се намира, в действителност не съществуват, и че двете са същото съзнание (чит). Има свят, който изисква място за неговото съществуване, и светлина, която го прави осезаем. Двете възникват едновременно. Затова физическото съществуване и възприятие зависят от светлината на ума, която е отразена от Себето. Също както образите на киното могат да станат осезаеми чрез отразена светлина и единствено в тъмнина, така и картините на света са осезаеми единствено чрез светлината на Себето, отразена в тъмнината на невежеството (авидя). Светът не може да се види нито в пълната тъмнина на невежеството, както в дълбокия сън, нито в тоталната светлина на Себето, както при Себереализацията или самадхи.

~ из "Be As You Are - The Teachings of Sri Ramana Maharshi", edited by David Godman, Глава 17: Съзидателни теории и реалността на света

© Sri Ramanashramam


                   


Б: Тя е да породи този въпрос. Отговори си на този въпрос, като накрая се оттеглиш във Висшето или по-скоро във върховния източник на всичко, в Себето. Изследването ще се превърне в търсене на Себето, което ще спре единствено, когато не-Себето бъде различено и Себето бъде осъзнато в неговата чистота и слава.

Може да има колкото си щеш теории за творението. Всички те се занимават с външната страна на нещата. За броя им няма ограничение, защото времето и пространстовото са неограничени. Те, обаче, са единствено в ума. Ако видиш ума, времето и пространството са трансцендирани и Себето е осъзнато. Дава се научно или логично обяснение за творението единствено за собствено удовлетворение. Но има ли някаква завършеност в него? Такива обяснения са наречени крама-сришти (постепенно творение). От друга страна, дришти-сришти (едновременното творение) е югапат-сришти. Без виждащия няма видяно. Открий виждащия и творението се свежда до него. Защо да се гледа навън и да се обясняват безбройните феномени?


                       

В: "Брахман е реален. Светът (джагат) е илюзия." е пилотната фраза на Шри Шанкарачаря. Обаче други казват "Светът е реалността". Каква е истината?

Б: И двете изявления са истина. Те се отнасят за различни етапи на осъзнаване и са изказани от различни гледни точки. Аспирантът (абхяси) започва с дефиницията, че това което е реално винаги съществува. Тогава той елеминира света като нереален, защото се променя. Търсещият накрая, осъзнавайки Себето, открива, че преобладава единството. Тогава това, което първоначално е било отхвърлено като нереално, се разкрива, че е част от единството. Абсорбиран в реалността, светът също е реален. При Себереализацията има само съществуване, нищо друго освен съществуване.

В: Шри Бхагаван често казва, че мая (илюзията) и реалността са едно и също. Как така?

Б: Шанкара е бил критикуван за възгледите му върху мая, без да е бил разбиран правилно. Той е казвал че:
1. Брахман е реален;
2. Вселената е нереална;
3. Вселената е Брахман.
Той не спрял до втория, защото третият обяснява първите два. Той обозначава, че вселената е реална ако се възприема като Себето, и е нереална ако се възприема като отделна от Себето. Затова мая и реалността са едно и също.

В: Значи светът не е наистина илюзорен?

                        



В: Ведите съдържат конфликтни космогонични точки. На едно място е казано, че етерът е първото творение, на второ, че е жизнената енергия (прана), нещо друго на трето място, и че е водата на четвърто и т.н. Как да се съгласува това? Това не подронва ли истинността на Ведите?

Б: Различните пророци са видели различни аспекти на истината в различни времена, като всеки изтъква своето виждане. Защо се тревожиш за техните конфликтни изказвания? Най-важната цел на Ведите е да разберем природата на неунищожимия Атман и да ни покажат, че ние сме Това.

В: Задоволен съм от това обяснение.

Б: Тогава третирай всичко останало като помощни аргументи (артха вада) или изявления за невежия, който иска да проследи генезиса на нещата.

В: Аз съм част от творението, затова съм зависим. Не мога да разреша загадката на творението, докато не стана независим. Все пак моля Шри Бхагаван, дали той би могъл да я разреши заради мен?

Б: Да. Бхагаван казва: "Стани независим и разреши сам тази загадка. Ти сам трябва да го направиш." Отново, къде си сега, че задаваш този въпрос? Ти в света ли си или светът е в теб? Трябва да признаеш, че светът не се възприема докато спиш дълбоко, въпреки че тогава не можеш да отречеш съществуването си. Светът се появява, когато се събудиш. Така че, къде е той? Става ясно, че светът е твоя мисъл. Мислите са твои проекции. "Азът" е първата, а после светът. Светът е създаден от "аза", който на свой ред възниква от Себето. Загадката на сътворението на света ще бъде разкрита ако разкриеш произхода на "аза". Затова казвам, открий себе си. И още, светът идва ли при теб да те пита "Защо съществувам? Как бях сътворен?". Ти задаваш този въпрос. Питащият трябва да усети връзката между света и себе си. Той трябва да признае, че светът е неговото собствено въображение. Кой си го въобразява? Отново казвам, нека той открие "аза" и после Себето. Още повече, всичките научни и теологични обяснения не си хармонизират. Различията в тези теории ясно показват безполезността на търсенето на такива обяснения. Тези обяснения са чисто умствени или интелектуални и нищо повече. Все пак, всички те са верни според гледната точка на индивида. Няма творение в състоянието на реализация. Когато човек вижда света, той не вижда Себе си. Когато вижда Себето, светът не се вижда. Затова виж Себето и осъзнай, че не е имало творение.


                     


На човека на нивото на духовен търсач трябва да се каже, че светът е илюзия. Няма друг начин. Когато човек забрави, че е Брахман, който е реален, постоянен и всеприсъстващ, и се самозаблуждава, мислейки че е тяло във вселената, която е изпълнена с преходни тела, и действа под влияние на заблудата, трябва да му се напомни, че светът не е реален, и че е заблуда. Защо? Защото неговият поглед, забравяйки своето собствено Себе, се е установил върху външното, върху материалната вселена. Той няма да се обърне навътре в интроспекция, докато не остане с впечатлението, че цялата тази външна материална вселена е нереална. Веднъж осъзнал своето собствено Себе, той ще знае, че няма нищо освен неговото собствено Себе и ще започне да вижда цялата вселена като Брахман. Няма вселена без Себето. Докато човек не вижда Себето, което е източникът на всичко, а вижда само външния свят като реален и постоянен, трябва да му се казва, че цялата тази външна вселена е илюзия. Няма начин. Вземи вестника. Ние виждаме само текста и никой не забелязва хартията, върху която е напечатан текста. Хартията е там, независимо дали текстът е там или не. На тези, които гледат на текста като на реален, трябва да им се каже, че е нереален, че е илюзия, тъй като лежи върху хартията. Мъдрецът вижда Хартията и текста като едно. Така са и Брахман и вселената.

Рамана Махарши



           


Светът е реален, когато се възприема като Себето, а е нереален, когато е видян като отделни имена и форми

Също както огънят е покрит от дима, сияйната светлина на съзнанието е покрита от съвкупността от имена и форми, т.е. от света. Когато поради някаква състрадателна божествена милост умът се изясни, природата на света ще бъде позната като не-илюзорна. Единствено тези хора, чийто умове са свободни от злата сила на мая, отхвърлили знанието на света, бидейки непривързани към него, и така са постигнали знанието за самосияйната върховна реалност, могат правилно да знаят значението на изказването "Светът е реален.". Ако възгледът на човек се трансформира в природата на истинското знание, светът от пет елемента, започващ с етера (акаша) ще бъде реален, бидейки върховната реалност, която е с природата на знание.

Изначалното състояние на този празен свят, объркващ и претъпкан с толкова имена и форми, е блаженство, което е еднородно


                          

Б: Ако търсиш истината и само истината, няма друга алтернатива за теб, освен да приемеш света за нереален.

В: Защо така?

Б: Поради простата причина, че докато не се откажеш от идеята, че светът е реален, умът ти винаги ще тича след него. Ако вземеш проявлението за реално, ти никога няма да узнаеш реалността, въпреки че единствено тя съществува. Това виждане е илюстрирано чрез аналогията на змията и въжето. Може да си заблуден от вярването, че парчето въже е змия. Докато си въобразяваш, че въжето е змия, не можеш да видиш въжето като въже. Несъществуващата змия става реална за теб, докато реалното въже е привидно напълно несъществуващо като такова.


В: Лесно е да приема условно, че светът в крайна сметка не е реален, но е трудно да си убеден, че наистина е нереален.

Б: Такъв е и твоят сънуван свят, докато сънуваш. Докато сънят продължава, всичко което виждаш и чувстваш е реално.

В: Светът тогава не е ли нищо повече от сън?
Б: Какво му е на чувството за реалност, докато сънуваш? Ти може да сънуваш нещо напълно невъзможно, например да имаш приятен разговор с умрял човек. За момент може да се усъмниш в съня си, казвайки си "Той не беше ли мъртъв?", но някак си умът ти се връща към съновидението и човекът е като жив за целта на съня. С други думи сънят, като сън, не ти разрешава да се съмняваш в неговата реалност. Същото е и в будно състояние, понеже си неспособен да се усъмниш в реалността на света, който виждаш докато си буден. Как може умът, който самият той е създал света, да приеме, че е нереален? Това е смисъла на сравнението, което се прави между света в будно състояние и сънувания свят. И двата са творение на ума, и докато умът е потопен в някой от тях, той намира, че е неспособен да отхвърли тяхната реалност. Той не може да отрече реалността на сънувания свят, докато сънува, и не може да отрече реалността на будния свят, докато будува. Ако, обаче, ти изцяло отдръпнеш ума си от света и го обърнеш навътре и се установиш там, т.е. ако винаги си буден за Себето, което е субстратума на всички преживявания, ще откриеш, че светът, който сега осъзнаваш, е точно толкова нереален, колкото света, който си преживявал в съня.



                            



Не отричайте съществуването на света, докато спите дълбоко. Той съществува през цялото време. Ако по времето докато сте спали дълбоко не сте го виждали, то другите които не са спали са го виждали.

Съзнанието винаги е Себеосъзнато. Ако съзнаваш нещо, ти всъщност съзнаваш себе си. Не-себеосъзнато съществуване само по себе си е противоречие. Това въобще не е съществуване. Това е просто добавено съществуване, докато истинското съществуване, сат, не е атрибут, то е самата субстанция. То е реалността (васту). Ето защо реалността е известна като сат-чит, съществуване-съзнание, и никога само едното, изключвайки другото. Светът нито съществува от само себе си, нито съзнава съществуването си. Как може да се каже, че един такъв свят е реален? И каква е природата на света? Тя е постоянна промяна, протичащ, нескончаем поток. Зависим и не-себеосъзнат, вечно променящият се свят не може да е реален.


                    


В: Имената и формите на света реални ли са?

Б: Ти няма да ги възприемеш като отделни от субстратума (адхиштана). Когато се опиташ да хванеш име или форма, ще откриеш единствено реалността. Затова открий знанието за това, което е винаги реално.

В: Защо будното състояние изглежда толкова реално?


Б: Ние виждаме толкова много на кино екрана, но то не е реално. Нищо не е реално освен екрана. По същия начин в будното състояние няма нищо освен адхиштана (субстратума). Знанието за света е знание на знаещия света (джагат-прама е прама на джагат-прамата). И двете отпадат в дълбокия сън.

В: Защо виждаме такова постоянство и последователност в света?

Б: Вижда се поради погрешни идеи. Когато някой казва, че се изкъпал в една и съща река два пъти, той греши, защото когато той се е изкъпал за втори път, реката не е била същата каквато е била, когато се е къпал за пръв път. Поглеждайки за втори път светлината на пламъка, човек казва, че вижда същия пламък, но този пламък се променя всеки момент. Будното състояние е такова. Стационарното проявление е грешка на възприятието.

В: В какво се състои грешката?

Б: В знаещия (прамата).

В: Как се е появил знаещият?

Б: Поради грешка във възприятието. Фактически знаещият и неговите погрешни възприятия се появяват заедно, а когато се случи Себеосъзнаването, те изчезват заедно.

Открий този "аз" и всичките ти съмнения ще изчезнат. Също както в съня възникват фалшивото знание, знаещият и познатото, така и в будното състояние се случва същия процес. И в двете състояния при разпознаването на този "аз" узнаваш всичко и не остава нищо за познаване. В дълбокия сън знаещият, знанието и познатото липсват. По същия начин при осъзнаването на истинския Аз, те няма да съществуват. Каквото и да се случва в будно състояние, то се случва единствено за знаещия, а тъй като знаещият е нереален, фактически никога нищо не се случва.


                             

В: Светлината, която дава на чувството за "аз" идентичност и знание за света, невежество ли е или е чит, съзнание?

Б: Единствено отразената светлина на чит прави така че "аза" да вярва, че е различен от другите. Тази отразена светлина на чит кара "аза" да създава обекти, но за това отражение трябва да има повърхност, върху която се намира отражението.

В: Коя е тази повърхност?

Б: При Себереализацията ще откриеш, че отражението и повърхността, върху която то се намира, в действителност не съществуват, и че двете са същото съзнание (чит). Има свят, който изисква място за неговото съществуване, и светлина, която го прави осезаем. Двете възникват едновременно. Затова физическото съществуване и възприятие зависят от светлината на ума, която е отразена от Себето. Също както образите на киното могат да станат осезаеми чрез отразена светлина и единствено в тъмнина, така и картините на света са осезаеми единствено чрез светлината на Себето, отразена в тъмнината на невежеството (авидя). Светът не може да се види нито в пълната тъмнина на невежеството, както в дълбокия сън, нито в тоталната светлина на Себето, както при Себереализацията или самадхи.

~ из "Be As You Are - The Teachings of Sri Ramana Maharshi", edited by David Godman, Глава 17: Съзидателни теории и реалността на света


                        


В отговор на въпрос дали танматрите са опериращите фактори в сънищата, Шри Бхагаван каза: Танматрите са сукшма – по-фини от тях. Въпреки че сънотворенията са по-фини в сравнение с грубия свят на будното състояние, все пак сънотворенията са груби в сравнение с танматрите. Танматрите след панчикарана пораждат антахкараните (вътрешния орган, ума). Там отново чрез различни набори от опериращи причини. Повлиян от саттва, надмощието на етера (акаша) поражда джнана (знанието), чието седалище е мозъкът.
ваю (въздухът) поражда манас (ума)
теджас (светлината) поражда буддхи (интелекта)
джала (водата) поражда читта (паметта и т.н.)
пртхви (земята) поражда аханкара (егото).
Те са самашти (колективни) поради това, че те могат да оперират колективно или индивидуално с всеки от сетивните органи. В индивида (вяшти) чрез раджогуна те са изменени в джнанендрии, а чрез тамогуна - в кармендрии. Връзката между външния свят и индивида сега става лесна, понеже танматрите за тях са общи.
Танматрите произлизат от Пракрити. Теориите за сътворението значително се разминават. Там се споменават югапатсришти (едновременното творение) и крамасришти (постепенното творение). Значението е, че ударението не е върху творението, а върху изначалния източник.


                    

"И за тези, които не познават Себето, и за тези, които го познават, тялото е 'Аз'-ът. Но за тези, които не познават Себето, 'Аз'-ът е ораничен до тялото, а за тези, които вътре в тялото знаят Себето, 'Аз'-ът сияе безграничен. Такава е разликата между тях."
Улладу Нарпаду, стих 17


                 

Без нас няма пространство, нито време. Ако ние сме само тела, сме хванати в пространството и времето. Но ние тела ли сме? Сега, после и винаги - тук, сега и навсякъде - ние сме същото. Ние съществуваме свободни от времето и пространството.

                       

Докато обсъждаше Карма, Шри Бхагаван каза: „Карма има своя плод (пхала). Те са като причината и следствието. Взаимовръзката между причината и нейното следствие се дължи на Шакти, която ние наричаме Бог. Бог е пхала дата (разпределящият плодовете).
Посетителят говореше за Себето, забравило истинската си природа. Шри Бхагаван след известно време каза: „Хората говорят за памет и забрава на Пълнотата на Себето. Забравата и паметта са само мисловни форми. Те ще се редуват докато има мисли. Но Реалността е отвъд тях. Паметта или забвението трябва да зависят от нещо. Това нещо трябва да бъде също така чуждо; иначе не може да има забрава. То се нарича „аз“ от всички. Когато човек го потърси, то не е намерено, защото не е реално. Следователно „аз“ е синоним на илюзия или невежество (мая, авидя или аджнана). Да се знае, че никога не е имало невежество, е целта на всички духовни учения. Невежеството трябва да е за онзи, който е осъзнат. Осъзнатостта е джнана. Джнана е вечна и естествена. Аджнана е неестествена и нереална.
П.: След като чуе тази истина, защо човек не остава удовлетворен?
М.: Защото самскарите не са били унищожени. Докато самскарите, не престанат да съществуват, винаги ще има съмнение и объркване (сандеха, випарита). Всички усилия са насочени към унищожаване на съмнението и объркването. За да се направи това, корените им трябва да се отрежат. Корените им са самскарите. Те стават неефективни чрез практика, както е предписана от Гуру. Гуру оставя търсещия да я прави дотолкова, доколкото той самият да може да разбере, че няма невежество. Тази истина се споменава в етапа на слушането на Истината (шравана). Тя не е дрдха (устойчива). За да я направи непоклатима, човек трябва да практикува съзерцание (манана) и еднонасоченост (нидидхясана). Тези два процеса изгарят семената на васаните, така че те стават неефективни.
Някои изключителни хора получават дрдха джнана (непоклатимо знание) чувайки истината дори само веднъж (сакрчхравана матрена). Понеже те са кртопасаках (напреднали търсещи), докато за акртопасаках (незрелите търсещи) се иска повече време, за да постигнат дрдха джнана (непоклатимо знание). Хората питат: „Как въобще е възникнало невежеството (авидя)?“ Ние трябва да им кажем: „Невежеството никога не е възниквало. То няма реално съществуване. Това, което е, е само видя (знание).“


                                   

Миналото и бъдещето са зависими от настоящето. Миналото е било настояще в своето време и бъдещето също ще бъде настояще. Вечно присъстващо е настоящето. Да искаш да узнаеш бъдещето или миналото, без да знаеш истината за времето днес, е като да почнеш да броиш без цифрата "Едно".
- "Улладу Нарпаду" или "Реалността в четиридесет стиха", стих 15



                         

Разговор 280.
П.: Можете ли да ми помогнете да се отърва от Мая?
М.: Какво е Мая?
П.: Привързаност към света.
М.: Беше ли светът в твоя дълбок сън? Имаше ли привързаност към него?
П.: Нямаше.
М.: Ти беше ли там или не?
П.: Може би.
М.: Тогава отричаш ли, че съществуваше в дълбокия сън?
П.: Не.
М.: Следователно ти сега си „същият този, който беше в дълбокия сън.“
П.: Да.
Дълбок сън.........................Будност
______________________________
Няма свят............................Свят
Няма привързаност............Привързаност
Себето.................................Себето
М.: Какво тогава е това, което повдига въпроси за Мая точно сега?
П.: Умът не беше в дълбокия сън. Светът и привързаността към него са от ума.
М.: Ето това е. Светът и привързаността към него са от ума, не от Себето.
П.: Аз бях в неведение в дълбокия сън.
М.: Кой казва, че е бил в неведение? Той в неведение ли е сега? Той джнани ли е?
Невежеството е сега споменато от замърсеното Себе тук.
П.: Беше ли чисто Себето тогава в дълбокия сън?
М.: То не повдигна никакви съмнения. То не се чувстваше несъвършено или нечисто.
П.: Такова Себе е общо за всички, дори в едно мъртво тяло.
М.: Но човекът в дълбокия сън или в мъртвото тяло не повдига въпроси. Виж кой задава въпроси. Това си ти. Не беше ли в дълбокия сън? Защо там нямаше несъвършенство?
Чистото Себе е просто Битие. То не се асоциира с обекти и не става съзнателно като в будното състояние. Това, което сега наричаш съзнание в настоящото състояние, е асоциирано съзнание изискващо мозък, ум, тяло и т.н., от които да зависи. Но в дълбокия сън съзнанието продължава и без тях.
П.: Но аз не знам съзнанието в дълбокия сън.
М.: Кой не е осъзнат за него? Ти признаваш „Аз съм“. Ти признаваш наличието на „Аз съм“ в дълбокия сън. Състоянието на битие е твоето Себе.
П.: Имате предвид, че състоянието на дълбок сън е Себереализация?
М.: То е Себето. Защо говориш за Себереализация? Има ли момент, когато Себето не е реализирано?
Ако имаше такъв момент, можеше да се каже, че следващия момент е този на Реализацията. Няма и момент, когато Себето не е или когато Себето не е реализирано. Защо избираш дълбокия сън за него? Дори сега ти си Себереализиран.
П.: Но аз не разбирам.
М.: Понеже идентифицираш Себето с тялото. Откажи се от тази погрешна идентичност и Себето е разкрито.
П.: Но това не отговаря на моя въпрос да ми помогнете да се отърва от Мая, т.е. привързаността.
М.: Тази привързаност не е открита в дълбокия сън. Тя е възприета и чувствана сега. Тя не е твоята истинска природа.
Върху кой е това наслагване?
Ако Реалната Природа е позната, те не съществуват. Ако реализираш Себето, притежанията не са възприемани. Това е да се отървеш от Мая.
Мая не е обект, който би могъл да се отхвърли по някой друг начин.


                            

Разговор 279.
П.: Колко време отнема човек да се прероди след смъртта? Дали е веднага след смъртта или известно време след това?
М.: Ти не знаеш какво си бил преди раждането, въпреки това искаш да знаеш какво ще бъдеш след смъртта. Знаеш ли какво си сега?
Раждането и прераждането се отнасят до тялото. Ти отъждествяваш Себето с тялото. Това е погрешна идентификация. Ти вярваш, че тялото е родено и ще умре и бъркаш явленията свързани с него за другото. Познай истинското ти битие и тези въпроси няма да възникват.
Раждането и прераждането са споменати, само за да те накарат да изследваш въпроса и да разбереш, че няма нито раждания, нито прераждания. Те се отнасят до тялото, а не до Себето. Познай Себето и не бъди смущаван от съмнения.




Разговор 278.
Госпожица В. Умадеви, полска дама, обърната в индуизма, пътувала из Кашмир и донесе снимки от там, които гледахме.
Шри Бхагаван шеговито отбеляза: „Ние видяхме тези места без да си правим труда да пътуваме.“
П.: Бих искала да отида в Кайлаш.
М.: Човек може да види тези места само ако така е писано. Не по друг начин. След като види всичко това, все пак ще остане още - ако не в това полукълбо, може би в другото. Знанието предполага невежеството за това, което лежи извън това, което е познато. Знанието винаги е ограничено.
След известно време Шри Бхагаван продължи: Аппар бил грохнал и стар и все пак тръгнал да пътува до Кайлаш.
Друг възрастен мъж се появил на пътя и се опитал да го разубеди да тръгне, като казал, че е много трудно да се достигне до там. Аппар обаче бил упорит и казал, че ще рискува живота си в опита. Непознатият го помолил да се потопи в близкия басейн. Аппар направих така и намерил Кайлаш тогава и там.
Къде се е случило всичко това? В Тируваяар, на девет мили от Танджор. Къде е Кайлаш тогава? Дали е в рамките на ума или извън него?
Ако Тируваяр е наистина Кайлаш, той трябва да се явява също и на другите. Но само Аппар го намерил там.
По същия начин се говори за други места за поклонение в Юга, че са жилищата на Шива и поклонниците ги намерили като такива. Това било вярно от тяхната гледна точка. Всичко е вътре. Няма нищо вън.


                 


Разговор 277.
Г-н К. Какво е волята? Имам предвид – къде попада в петте коши?
М.: Първо възниква „аз-мисълта“ и тогава всички други мисли. Те съставят ума. Умът е обектът, а „аз“-ът е субектът. Може ли да има воля без „аз“-а? Тя е включена в „аз“-а. „Аз-мисълта“ е виджнанмая коша (интелектуалната обвивка). Волята е включена в нея.
Шри Бхагаван каза по-натам: Аннамая коша е обвивката на грубото тяло. Сетивата с праната и кармендриите формират пранамая коша (сетивната обвивка). Сетивата с ума формират маномая коша (умствената обвивка). Те са джнанендриите. Умът е формиран от мисли; само Идам (това) е обектът, а ахам („аз“-ът) е субектът; двете заедно формират виджнанамая коша (интелектуалната обвивка).



                           




П.: В светите книги са използвани няколко термина – Атман, Параматман, Пара и т.н. Каква е градацията в тях?
М.: Те означават същото спрямо използващия думите. Но те са разбирани различно от хората според тяхното развитие.
П.: Но защо те използват толкова много думи, за да означат едно и също нещо?
М.: Това е според обстоятелствата. Всички означават Себето. Пара означава „не-относително“ или „отвъд относителното“, така да се каже, Абсолютът.
П.: Трябва ли да медитирам отдясно на гърдите, за да медитирам върху Сърцето?
М.: Сърцето не е физическо. Медитацията не трябва да е отдясно или отляво. Медитацията трябва да е върху Себето. Всеки знае „Аз съм“. Кой е този „Аз“? Той няма да е нито вътре, нито вън, нито отдясно, нито отляво. „Аз съм“ – това е всичко.
Сърцето е центърът, от който всичко извира. Понеже ти виждаш света, тялото и т.н. се казва, че те имат център, който е наречен Сърце. Когато ти си в Сърцето, Сърцето е узнато като нито центъра, нито окръжността. Няма нищо друго. Чий център би могъл да е?
П.: Мога ли да приема, че Себето и не-Себето са като субстанция и нейната сянка?
М.: Субстанцията и сянката са за онзи, който вижда само сянката и я бърка за субстанцията и вижда и нейната сянка. Но няма нито субстанция, нито сянка за този, който е осъзнат единствено за Реалността.
П.: Буддха, когато бил попитан дали егото съществува, той мълчал; когато бил попитан дали егото не съществува, той мълчал; попитан дали Бог съществува, той мълчал; попитан дали Бог не съществува, той мълчал. Тишината бил отговорът на всички тези въпроси. Школите Махаяна и Хинаяна, и двете са интерпретирали неправилно неговото мълчание, понеже те казват, че той бил атеист. Ако той беше атеист, защо е трябвало да говори за нирвана, за раждания и умирания, за карма, прераждания и дхарма? Неговите интерпретатори грешат. Не е ли така?


                     



"Царството на неугасимата Светлина! Откъдето идва сиянието на слънцето, в това Царство ме отведи... Вечно и безсмъртно...

Където е копнежът и неговото утоляване, където може да се види обратната страна на слънцето, където цари бодрост и насита - позволи ми да живея там в безсмъртие!"

Ведическа молитва


Ежедневният ни живот е поредица от преживявания. Ние се
учим от тези преживявания. Когато допускаме шокиращи грешки, обикновено обвиняваме за тях другите или ситуациите. Това усложнява живота ни с неизказани страдания и проблеми. Трябва да се отпуснем и да станем съзерцателни, за да подобрим взаимоотношенията си.

Естественото спокойствие и мир се пораждат, когато започнем да навлизаме все по-дълбоко и по- дълбоко в Аза. Това се нарича медитация. Истинската медитация е
единственият лек за всички проблеми в живота.


Най-добрият съветник в живота е силата. Отхвърлете всичко,
което ви прави слаби. Не се бойте от нищо. Ще свършите
удивителна работа. Страхът е единствената причина за нещастието в света. Той е причината за всички наши беди, а безстрашието довежда рая тук - още в този момент.

МИСЛИ ФОРМИ 9- Всевишното Слънце Ра

             


Исус бил арамеец (признат факт и от самия Папа Франциск при срещата му с Бенямин Нетаняху в Израел), а арамейците са....войни на АРУ, докато рамейците са войни на РА.

Дори самото название на Арамейците идвало от името Румен - Ару(ъ)мейци.

АРУмейци - служители на АРЪ/АРУ а Румен е обратното на аРумен, т.е. служител на РА

Синовете на Сатурн са МитРа и АраманАриман, след като Сатурн е завладян от негативна цивилизация култа към Митра/Сура или РА е заменен от култ към брат аСура аРа-Ариман/Сатан

Както знаем от историята, в древни времена човечеството се поклоняше на слънцето като Всемогъщия, наричайки го" Ra ". Това словото, на което са говорили и продължава да говори Ra се нарича речта на РА. Вселената е холограма и има точно определени кодове в тази матрица които не могат да се променят, но свещенниците левити само са ги реверсирали.

Имаме осъзнато сатанинско беззаконие, Никон и неговите последователи все пак са изкривили четенето на Божието име с противоположния на Ра, известен като Teos_Raoh = TSRH и вместо възсхвала за Ра започнали да прославят неговия езиков антагонист Aра в ипостаса на дракона-змея Кераст = ХРСТ (-а), заявявайки, че отдават почит, хвалят "Бог". Едно от най-старите разпятия в света е така нареченото "Разпятие Херо", съхраняващо се в Кьолнската катедрала. Тъй като е очевидно, че на кръста е разпнато Слънцето Ра в човешка форма, оригиналното име е "Разпятие Раох " (прикриване на факта, че човечеството в продължение на хиляди години се е покланяло на Всевишния Ра. Неговото име е Раох = "Ra-Господ/Владика". Келтите в конспирация с левитите умишлено са го изопачили с обратно четене, в резултат на което се е получило, "Херо").

Това Слово Ра, хората в резултат на отстъплението си трансформират в "език", който е разделен и се смесва, разделен на много диалекти, така че хората вече не се разбират помежду си и са загубили способността да разбират Върховния Ра, когото те са предали, изкушени от измамните обещания на неговите врагове: не- материалния дух на Луната и древната змия Ka/

Именно Aр и Ka чрез измамата на свещеничеството на Всевишния Ра лукаво обещаха на хората да владеят над материалния свят, цялата земна власт, богатство, власт и тайно знание, обещаха да направят самите хора богове, ако те им се покланят и ги обслужват с жертвоприношения, за да се хранят с човешка БА.

И огромен брой хора, паднаха в очарованието на греха и последваха Aра и Ka в бездната на Ада, като вещество, за да бъде изядена искрата от божествената им душа Ба. Както знаем от Евангелията, змията Ka се опита да измами дори въплътения Син Ra, както е прилъстила и много от хората. Ka, играейки с човешкото, материално-плътско началото на Спасителя, се опитва да изкуши Ra въплътен като човек и да заблуди мнозина. Но Сина Ra се оказа непобедим нито от дух, нито от плътта човешка: Неговото човешко начало, въпреки всички изкушения, устоя на враждебни машинации и е пример и предупреждение за всички нас, което доказа, че човек може да бъде господар на собствената си плът, неподдаващ се нито на лукавството на не-материалния AРА, нито на погибелните плътски изкушения на Ka, който възприе Сина на РА и получил чрез него Бa, стана сам способен да побеждава врага.

http://budha2.blog.bg/…/rechta-ra-ili-drevnata-rech-na-cent…


                 


Добър ден (Да Ба Ра ден) прочетено наопаки дава истинското семантично значение Ар Ба Ад = Going to hell

Вярващите, напротив, молещи се в съвременните езици, хулят Всемогъщия, макар и да не знаят/неволно, за което те получават в отговор на молитвите си различни проблеми. Какво е решението? Да си върнете отново този древен код Ra в матрицата и да се върнете в началото ...

http://budha2.blog.bg/technology/2017/05/27/.1403807

           

Доколкото евреите наричат духовенството си с думата "равин/рави", т.е. "Ра въплъщение на човек" или "Рa въплътен син", ( краднали дума от словото РА и подменили семантичното и значение със другото слънце -Сатурн)въпреки че самите те като арианите не вярват в Sun Ra/ Рав(б)и(Звездното Слънце).

               


Rabbi George Bush

Истинското ВЕДИЧЕСКО име на "Слънцето" не "С-У.Рйа", а "Рави"(Раджа/райа Вива.сван), идещо от "AU-Ra"(O-Ra)!!
Копирането и изопачаването на името от равините(rabbi, rebbe)иде като ДИРЕКТНА атака на нагите срещу Лъвът подмяна на символи, звуци и знаци.


В Евангелията към Христос се обръщат с думата "Равви" която погрешно се превежда като "Учител", и в действителност даденото слово означава 'Ра въплащение" Това говори за това че съвременните текстове в Евангелието са синкретични адаптации на древни рамейски текстове за въплъщението на Рa, където към Те_Сий Ра_Огу = Теос_Раоху се обръщаха с "Равви". В допълнение, тъй като Христос, проповядвайки арианството си, е действал в Рим, покланящ се на Рa, много от тези, които слушаха учението му, самите те са Раями = рамейци= римляни, го приемаха за второ въплъщение на Aбог Ra, и затова го наричаха с думата " Раввин "=" Рави "=" Ra въплъщение. " В бъдеще, действителното значение на това именуване беше скрито, и сега е преведено с толерантната дума "учител".
Ще обърнем внимание, че:
Равви = Рави <= Ивар = Евер (2.4.9)
Оказва се, че ако един учител за Раите е "Рави" или "равин", то учителя за арианите трябва да е лингвистичния антагонист, т.е., "Евер". Между другото, под формата на "Ивар" думата е по-известна като прибалтийско име (например, известният съветски актьор Ивар Калминьш). Показателно е, че синкретизъм има не само в християнството, но също и в юдаизма, доколкото евреите наричат духовенството си с думата "равин", т.е. "Ра въплъщение на човек" или "Рa въплътен син", въпреки че самите те като арианите не вярват в Sun Ra. Ние предполагаме, че юдеите са били маскирани в римско време: за да не бъдат унищожени от римляните(и така унищожили Римската империя) които почитали Рa, те наричали своите духовни наставници "равини" = "рабини", а след това концепцията се "забила" и днес, самите равини не знаят защо са наричат така.

Ако Ra_Ab = "раб" е "въплъщение на Ра", то
Ар_Аб = «араб» - означава «Ара воплощение» (2.4.10)
Известно е че словото «араб» може да се произнася и във формата «арав», или «арап» (напр., «Арап Петър Велики»?) Тогава:
Арав(-ия) = Аравия = Арабия – территория, където «следват за въплъщението на Ара »


                 

Празника на смелоста на рамейците - войните на абог Ра - в Кали Юга е реверсиран в празник на арамейците/армейците, т.е. войни на старозаветната змия КА, която е низвергната от РА и е затворена така: материалното и КА в земното ядро, а духът и АР в кухата Луна. В края на Кали Звездното Слънце Рама/Вишну трябва да усвои нейното Ка, тези две слънца тябва да се слеят. В днешните абрахамски религии, измамно именно тази змия е приета за ипостас на Свети Георги - Свети Джордж Сорос.

http://budha2.blog.bg/…/evreiskoto-geto-na-nacistka-germani…


                 

Исус от Назарет" е погрешен превод на "Исус Назарянина".Назарет не е родното място на синчето на ЯлохимЙова, защото е основан 300 години по късно. Исус е бил революЦионер свързан с назаряните,(революЦионно движение на сивия разсад "дуказ", генномодифициран продукт от микроюрганизми за завладяване на планетата и унищожаване на бялата раса.), които римляните се опитвали да смажат.

                  


> Кой се намесва в нашата история?

Около 30 г. пр.хр. назаряните вече са доста мощна юрганизация(подривна сила), и както в политическо така и във военно отношение представляват реална заплаха за РИМ
/- Римската Империя се бори с нашествието на извънземната/лунна раса - сив разсад./.

Библията и историческите сведения сочат че Исус е бил разпнат като революЦион(ер). - Тициан го споменава в своите "Анали". Но Ицето не е бил просто обикновен бунтовник(по-късно с помощта на поюдейчената Ватикана, представен като миролюбец, но така пък станал родоначалник на ционизма и антисемитизма). В евангелието на Матей и на Лука се казва ясно, че той е от царско потекло, законен потомък на Соломон и на Дравид, бил е "Месия" но не на РА, а цар на Цион, който според пророчеството на Захария, ще се върне в града на осел.
На оригинален александрийски диалект, на който е направен Новия Завет мъжете разпнати от двете му страни, са наречени lestai, преведено kaтo "разбойници". Всъщност думата означава нещо повече от "разбойник" - терорист, бунтовник, революционер.

При Юда Искариотски също се касае за погрешен превод, исттинското име било Юда Сикариус т.е.Юда Партизанина.
На тайната вечеря Исус приканва учениците си да се въоръжават, дори и за тази цел да продадат дрехите си. А те му отговарят че вече са ги продали, и Исус изразил задоволството си.

http://budha2.blog.bg/…/upravliaemiiat-haos-kato-tehnologii…


                       


Константин I Велики е желаел да бъде посветен в мистериите на Митра, но му било отказано “заради неизкупимия характер на неговите престъпления .

Този отказ провокира амбициозната натура на Константин и той се насочва към християнството, което също е монотеистична религия и което му обещава чрез Светото Кръщение пречистване и опрощение.

Изображение древно на Константин Велики : Коцето- дето ликвидирал митраистите с Кибела. Кибела благославя Коцето със златният венец, досущ като тракийски цар...ашкоусум!!!

Я да си помислим малко : Що са съсипани и унищожени точно тези ИПОСТАСИ на стената на Мадара - Мадарският релеф. Да не би юдористиени да са светотатствали на Иконографията на Българската религия?!

http://budha2.blog.bg/drugi/2017/05/27/.1472837


      


РА — Осъществена промяна, пригаждане.
Честотата на вълната в съвременната физика.
РА е действието за постигане, осъществяване на възможностите, съответстващи на напрегнатостта на полето. Така Законът създава, поддържа и разгражда цялото многообразие на форми и движения, които са се случвали, случват се и ще се случват във Вселената.

РА — В древен Египет, име на върховния бог.
РА присъства като съставна сричка в имената на някои от висшите богове в Индия: Хиндра, Рама, Рудра, Брахма, както и в персийския Митра.

РАВА — Третото — РА и радиалното движение — ВА.
Честотата на вълната — РА и дължината и — ВА в съвременната физика.
Може да се преведе и: Преминаване към нова скорост на радиалното движение.
При разместване на сричките се получава думата ВАРА, със същото значение — промяна на скоростта на движението, но излизане от старата скорост.

РАВАН — Третото — РА и радиалното движение — ВА се установяват — Н.

РАВАНА — Третото — РА и радиалното движение — ВА са установени — НА.
Намаляване на скоростта на радиалното движение и спирането му.
Мястото на Равновесното положение.

РАВАНА — В Индия, в древноиндииския епос Рамаяна, демон, противник и съперник на бог Рама заради съпругата му Сита.

РАДХА — Промяна — РА по време на диханието — ДХА.
Третото движение — Диханието на Брахма.

РАМА ГУНА — Течната плътност на полето, водата. В Индия, Раджас гуна.

РАСА — За физиката: Проява — РА на ефирната плътност на полето — СА.
Това е истинският смисъл на думата раса — изграждане на нов вид материя, т.е. ново равнище от енволюцията и. Съвременният смисъл влаган в думата раса, отнасящ се за цветовото различие между хората няма нищо общо с истината за раса и изкуствено сее разделение между хората с познатия ни расизъм.

РАСА — За човека: Нов човешки вид, ново равнище на енволюцията му. Точно в този смисъл думата се използва правилно от ученията наречени езотерични или окултни. Те твърдят, че ние днес сме петата раса.
При разместване на сричките се получава думата САРА — промяна на ефирната плътност на полето.
От думата РАСА, в съвременния български език са думите роса, ориса, орисия и орисница.

РАСА — В Индия:
Въображаема течност в която се съдържа живителната енергия, същността на живота, от която се раждат и израстват всички живи твари.
РАСА-ЛИЛА — В Индия, „Танц на сътворяването изпълняван от бог Кришна и всички пастирки или гопи едновременно, след като се е саморазмножил в безброй еднакви тела.“

РУ — Промяна — Р и уплътняване — У.
Означава, че през долната граница У — между полето и ядрото може да се осъществява само движението втичане в ядрото.
От РУ, в съвременния български език са думите: руша, разрушавам, рутя, ругая, руда, рудник и рудар.
В Индия едно от имената на бог Шива, в разрушителния му аспект е РУДРА.

РУ — vidovden_znak_ru.png — Графичен знак, символ за отворената за втичане долна граница У. Той е знакът УР, с добавена хоризонтална линия през точката където се сливат долната отвесна и горните две разклонени линии. Добавената хоризонтална линия е символ за затворената за изтичане долна граница У.
Знакът РУ е останал в окултизма с два варианта. Първият е петолъчка с върха надолу, а вторият лице на брадат козел. И двата знака са с отрицателен смисъл, символи на инволюцията.

РУДРА — Промяната — Р, уплътняването — У и разполвяването — Д са осъществени — РА. РУ+ДРА.
Втичане в ядрото с пълна мощ и безусловно.

РУДРА — В Индия, едно от имената на бог Шива, в разрушителният му аспект. За него в „Индийска митология“ е написано следното:
Ревящ, виещ, бог на бурите, господар на смъртта и времето. Годината е неговият лък, за тетива му служи собствената сянка, той е нощта на Страшния съд. Той е черния дим, издигащ се над погребалните клади. Рудра е баща на Рудри и Марути.
РУР — Дума съставена от РУ и УР. Символ за двете посоки през долната граница на физическата система У, през втори и четвърти период от кръговрата.
Графичният знак за РУР е IYI.

https://chitanka.info/text/18253/49#textstart



                  

http://budha2.blog.bg/drugi/2014/01/10/6-simvoli-za-krygovrata-boris-balkh-vidovden.1227110

Символът за следствието, промяната, уравновесяването в езика Бхаджа е звукът Р. Той е труден за обяснение и разбиране по две причини. Първата е, че основното понятието, чийто символ е той Третото движение е неизвестно на съвременните хора, а втората е, че звукът Р е натоварен с три значения.
Първото е идейно, за промяната, която включва: първоизявата, изграждането, поддържането, промяната, разграждането и унищожението.
Второто е физическо, за пригаждането, което се осъществява чрез Третото движение на физическите системи. То е едно от двете действията за уравновесяване, пригаждане на физическата система спрямо въздействието на друга физическа система.
Последното, третото значение на звука Р е химическо, за втората, течната плътност на химическото поле — водата.
При взаимодействието между две физически системи, напрегнатостта на полето на по-голямата ще наложи две промени в по-малката, като я принуди да извърши две действия.
Първото е радиалното движение на ядрото й спрямо ядрото на по-голямата, като го придвижи до мястото на равновесното положение между двете системи.
При второто действие количеството на съдържанието на ядрото се увеличава или намалява, чрез извършване на третото движение от полето на ядрото на по-малката физическа система. То става на пулсации, като вдишване и издишване — електромагнитните трептения, които днес се измерват с честота.
Но в полето на голямата физическа система има безбройно множество по-малки системи които извършват описаните по-горе действие не само спрямо голямата физическа система, но и една спрямо друга, като се групират в спътникови общности, които се увеличават и уплътняват или отплътняват и така образуват материалните образувание, поддържат ги или ги разграждат и унищожават.
Всичко това е символизирано в езика Бхаджа със звука Р.
Звукът Р е избран за символ за промяната, пригаждането и съществуването — на електромагнитните трептения поради факта, че единствено при неговото озвучаване езикът ни трепти и вибрира.
За да подчертаят важността на промяната и пригаждането древните не четат своите писания, а ги пеят, защото музиката е звуци с различна честота, ритъм и тембър — най-великото изкуство. По същата причина отделните части на писанията се наричат песни.
Това пеене е останало и в днешните религии.


               


Баал е облечен като тракиец на черна рисувана ваза от музей Пергамон, където присъстват Кибела, срамежливо навела глава настрани, докато ангел, интерпретиран също като Сибила и подава тракийски венец. Върху керамиката присъства атрибутът бича глава и предмети, свързани с предназначението на божествената двойка.

           


            Кибела с жезъл, тирс, житни класове и съд за миро

                       

Най-сигурният начин да се заблудят хората и да се увековечават техните предразсъдъци, това е да ги мамят от детството им. Но кои са учителите? Това са свещениците, които се интересуват от факта, че светът остава в гледните точки, които са полезни само за тях. Тези корумпирани преподаватели, невежи и пълни с предразсъдъци самите рядко са на нивото на образованото общество. Може ли тези жалки и закоравяли душата да преподават на учениците си с това, което те не знаят? Разбира се, не. От ръцете на тези нещастници и неспособни учители излизат само невежи и суеверни; възприелите уроците на учителите си, тези хора се оказват невежи за всичко това, което е важно за обществото. 

Пол-Анри Дитрих Холбах, "Разобличеното юде-християнство"

              



"Човек е религиозно животно; единственото животно, което обича ближния си както себе си и прерязва гърлото му, ако не е съгласен с него по теологични въпроси." Марк Твен.

               



                  


"Това, което е прието без доказване може да бъде отхвърлено, без доказателства." Евклид, древнотракийски математик, автор на първите съществуващи теоретични трактати по математика.

              



КАЛИ ЮГА
Полиция и армия пазят системата
Съдебната система служи да оправдава виновните
Данъчната система служи за унищожаване на средния и дребен бизнес, непоклонил се на системата и да осигурява по-добър мат_риален живот на продалите душата си.

Абрахамските религии водят душите към адските патали

Религиите са необходими за материалното съзнание както("Слънцето и въздуха") затворите и полицията за държавата. Ако ги няма ще има хаос и терор и анархия. Но ако се налагат със сила имаме казармено общество.

Затовата абрахамските религии на юдаизъм, ислям и реверсирания Митраизъм наречен Християнство както и националсоциализма СА ЗА КАЗАРМЕНИТЕ ОБЩЕСТВА!

                          


МАРК АВРЕЛИЙ

От какво си недоволен? От човешката негодност?

Като се опреш на съждението, че разумните същества са създадени едно за друго, че търпенето е страна на справедливостта, че хората грешат несъзнателно, като си дадеш сметка колко смъртни врагове, изпълнени с недоверие и омраза, колко вдигнали копие един срещу друг са легнали на смъртното ложе и са се превърнали в пепел, ще престанеш да изпитваш неудоволствие.

Да не би да си недоволен от дела, отреден ти от вселената? Наново си припомни дилемата „промисъл или атоми“ и аргументите,които доказват, че вселената е като град.

Да не би още да те засяга телесното в тебе? Помисли си, че съвземе ли се веднъж и разбере ли своята сила, умът не се смесва нито с леките, нито с отривистите движения на диханието.

Спомни си и какво си слушал и приел за мъката и удоволствието. Да не би да те тормози желанието за славица?

Обърни поглед към преходността на всеки спомен,към бездната на безкрайната вечност и в едната, и в другата посока,към нищожното ехо на овациите,към изменчивостта и липсата на критерий у тези, които славословят, към ограниченото място,което ни е определено.

                 


Градът на Гогол — Рим. Може би райският Рим

«О, Рим, Рим! Кроме Рима, нет Рима на свете! Хотел я было сказать — счастья и радости, да Рим больше, чем счастье и радость».

„Който е бил в Рим, може да забрави за всички останали места по света. Онзи който е бил на небето не желае да бъде на земята. Сравнение с Рим, всички останали градове в Европа са като мрачен ден сравнен със слънчевия блясък”

ГОГОЛ

Задачата днес е да се отдели "зърното от плявата", "овцете от козите", това е, за да се открият и отличат от калния поток на съвременния новговор тези късове от древната реч-Рa, въз основа на което ще бъде възможно не само да се съживи древното слово Ра, но също така и да се съживи/възроди опиращата се на Словото Ра древната религия на Ra или поклонение на човечеството към Ra като към Господ Бог и Създател. В този смисъл, истинската работа, разбира се, е религиозна, тъй както е насочена на възраждане на древната религия на Рa относно нейното разпространение и заемането й на господстващо положение в света, който след това ще престане да бъде Свят = Мир/което значи война/, и след стотици години ще стане Ra_Am (ом)/Раам или Рим/Рим-ом/което значи мир/.

Молитвите за Мир днес са молитви за война...поради реверсираните кодове/слово в материцата
.


                  


ПуРим "- това е първата еврейска" победата "над Русия и Рим

Днес се смята, че думата " Пурим "- има акадски произход и означава" много ".

Това е арианите , които решат да се разбунтуват срещу Рим, като по този начин си избрали СъдБа, съдбата, да поемат по пътя на борба против Всевишния Ра. На словото "Ra" дума "Пурим "е представена като:

Пурим = pur_im => pur_Am = ber_Am = B a_Ar_Am ,

което означава "духовни синове на Ara пистолет" или "оръжието на духа на AРА." Евреите стават духовни синове Aрa, негов инструмент.

Базата " Пур - "с леко вокализиране " в тюркските езици означава" вълк ". Както е посочено в средновековните български хроники " Джагфар Тарихи " , думата "буря" се нарича Wolf Totem. И все пак - в Хазария силата е принадлежала на рода Ashin/ Ашина = "вълк", която организира " Пурим "т.е. инструментът на" вълча власт. "

В нашите статии за " Pseglavtsah "/Песоглавци/ писахме, че те са били войници на Рим, на Knights Aboga Ра. Вълците са едни и същи - вечни противници на опонентите им кучета, поради което " вълка Пурим "атакувал Римския Аман се явява " Pseglavtsem . "/Песоглавец.

В действителност, етимологията на думата " PUR "е затворена в рамейския Ra_Ab = "Рa вариант":

Ra_Ab <= ba_ar = BER = BEAR

С други думи, " PUR "- е нещо, което е насочено срещу Рааб ( ите), срещу въплъщението на Sun Ra.

Думата " PUR "формира концепцията за" Православието ":

Православието = п р ( и) _ voslavie = п у р (и) _ voslavie ,

което означава " Пу р ( и) прослава . " Оказва се, че Православната църква е всъщност възхвалява " PUR "- вярата в" духовно, несъществуващи Ara "антагонистична Раав в Ra.

По-рано писахме, че Православната църква на Московската патриаршия на Запад се наричат "ortodokс ( - Hoc ) "= Orda_doks ". орда от вяра", т.е.

Сравнявайки, ние откриваме, че "православните" - е "православна", което означава, Pur = орда .

Това още веднъж потвърждава горния резултат който получихме, че Пурим се проведе от Хазарския орда - или по-скоро, в нейната столица Итил = стария Астрахан.

База " Пу р - "под формата на" PIR "," порта "," непълно "и т.н. днес намерени в различни арийски езици. По този начин, " PUR "е като основа в такива думи като" PUR "- п = виелица Walters " PUR "- gieva нощ, Великата "POR" -ta "Port" -Tugalev , "празник" - Ал и. и т.н.

Думата "Персия", където царува библейската Асуир/Асур , се представя като:

Persia = 1) Ex _siya = " pur_suschy ", която е на територията на Земята, където Pur стана съществуваща (въплътена)

2) Ex _Os (- Ia ) = " pur_os (- Ia ) ", което означава" pura_сила , след величие "

Гледайки напред, ние ще отбележим, че олицетворение на " Pur_O с ( - ите ) ", е на територия на Земята, където идва следващия" pura_sile , величието, ", на свой ред," Pur_Os_ Сион "=" Прусия ".

В предишни публикации ние открихме че Jever в Фризия са възникнала в резултат на миграция на Караими от северното Черноморие на север към Европа. Установено е, че готи-караими/ са ашкеназите = As_kenasi = As_ga-Наси , т. е. "най-великите князе в изгнание", формирани в резултат германската държавност.

Според древната юдоарианска доктрина, главата на змията(Юдаизма), пълзеше от Каспийско Итил = стария Астрахан, минавайки през Крим, Северно Черноморие, Южна Европа, Северна Европа, Русия и се върнала към старата Итил = Астрахан, като си захапва "опашка". Това ще означава закриване на магическия драконов кръг, което води до второ пришествие на Христос, на края на материалния свят и в олицетворение на "небесното царство", когато във вътрешността на Земята, в същността си Хор-Христ ще пробие черупката на Земята за да се събере отново с лунния дух Yis_Arom и с блясък във Вселената да се появи като "Black Sun" , засенчвайки Най-РА/РА-МА.

                 


Теос <= Соет = Сет (17)

Уравнение (17) посочва, че антагониста на Теос (-а) е Сет = Сий_Ад, т.е. "самия ад". Сравнявайки на формули (6) и (17) може да се получи, че:

а-Теос = "Отец" = Сет (18),


тоест, отричане на Всемогъщия Теос от арианския всенисш Бог - "бащата, Отец" = "адска сила" която е Сет = "живия ад".В коментар за формула (16), ние открихме, че комбинацията от [дж], [ж] в тюркските езици съответства на [с] в европейските, тогава думата "Сет" може по-тюркски да се изписва така:

Сет = Джет = Жет = "жид" (19)

Уравнение (19) показва етимологията на думата "евреин-жид", с която са наричали привържениците на адския-бог "Баща" Сет (и).Тези хора, които вярват в едно бъдещо въплъщение на Сет (и) и го призовават са " хора на Сет", и по правилата на словото Ра това може да се представи като :

"Сет (-а) человек" = Сет_Ан = Сатан (-а) (20),

доколкото "човек" в рамейския е "Aн". С други думи, "евреите/жидовете" са "хора на Сет(и)", или "Сатана (и)", който днес се използва в езикова форма на "сатанисти". Любопитно е, че сатанистите са "чакащи", "очаквам" Сет(-а) = Жид (-а), което те наричат "Мошиах" от адската бездна, ето защо думата "жид", "очаквам/"ждать", "ожидать" - са със същия корен. Говорейки за християнството, във формулата (14а) се обърна внимание на сатанинската му езикова същност, като се констатира, че "Хор (-а)_Сатан(-ы)",, т.е. сатанисти чакащи въплъщение на енорийският Хор (и) <= враг и езиков антагонист на Раох = Ра_Ох (-а) = "Солнца Ра Владика".

Сравнявайки формулата (14а) и (20), можем да установим, че християните и евреите наистина са сатанисти, в очакване на Месия = Moshiach от адската бездна, и следователно от гледна точка на лингвистиката на Словото Рa те не се различават помежду си. Не е случайно, поради това, че съвременната европейска цивилизация (към която принадлежат и САЩ и Русия) вече открито във всички медии, се нарича "юдео-християнската".

В действителност, както показва лингвистичния анализ произведен чрез използване на инструментариума на словото РA, целите и задачи на евреите и християните - са едни и същи.


               


Изображения Иисус Навин (1), апостол Павел (2,3) и Иван Грозни (4)

Противоположното тълкуване на думата "New/Нова Русия" дава изразът "Йис_царь_Иван"

Първият владетел на Русия, обявил се за "цар" = съществуващ Ар, както знаете, Иван Грозни е известен в Библията като Исус Навин = Нибиру, който беше ариан, и се бе провъзгласил за възкресен/ие ("прераждане/реинкарнация") - той е бил разпнат през 1666 в Хазарския Итил = Библейския Ерусалим = Стария Астрахан - на дракона-змия Хор Христ (повече за Иван Грозни, говорим отделно в наши следващи издания)


Оказва се, Чабад днес се бориха за Новороссия за да срещнат там пристигането на "Цар Иван", който в момента е несъществуващ, т.е.невъплътен Йис. Имайте предвид, че споменатата от Сътчин във връзка с Нибиру дума "Ануннаки (и)", когато се чете назад дава "Канаан (и)", т.е. Ханаан.

С други думи, "Annunaki" от Нибиру са тези, които са против Ханаан, които го завоюваха. Както знаем от Библията, Ханаан е завладян от Joshua = Нибиру и неговите войници, които в терминологията са същите тези "Ануннаки."

Получихме фантастичен резултат, че събития в Украйна през 2014 г. са били замислени от Хасидите доста одавна, чрез своя интернет "пророк" Захариа Сътчин, свързвайки го като превъплъщение на старозаветния Захария и основател на еврейската ерес в Русия иудея Схарии, с помощта на международните медии предал на публично оповестяване на пророчество, че честването на библейския Пурим през Март 2015 ще бъде проведен като нов "модерен" Пурим: залавяне на Нова Русия, където времето ще събере Хасидите на Чабад от цял свят, а след това ще бъдат възстановена древна Хазария, която в действительност е юдео-царството на Израел, както е описано в Библията.



                       

Хасидите разказват чрез Сътчин на света, че в декември 2012 те е стартират един процес, който в деня на Пурим март 2015 ще доведе до възраждане на световната територия на Нибиру на - страна, в която ще се обединят вярващите, което ще възстанови древното юдео-израелско царството = Хазария за да чакат там идването/пришествието на "Moshiach" - "бог на смърта " Мардук, или Иисуса Навин = Нибиру = Joshua, който завзе властта в света и народите на света ще му се покланят и да му се подчиняват.

В Средновековието арианите за да скрият гласни издаващи за арианството им , противно на рама-ейството използваха символа на кръг "о", която по-късно се премина в буквата "О" на кирилица.

След това, в старата традиция арианската думата "Нибиру", е представена като "Нобору (-о) или" Новор (-о) ", така както [б] преминава на [в]. Тъй Хасидите са склонни да въплътят Нибиру от на'ви в яви(действителност), т. е, призовават го да съществува, а понятието "същност" в словото Ра може да се изрази като "сусий", зоната, където се очаква изпълнението от не-лице(не-същност) в същност на Нибиру, по-рамейски може да бъде представена като:

Нибиру_сусий = Новоро_сусия = Новоро_ссия = «Новороссия»

Ние говорим за появата на "Ново Ар", който е въплъщение на "Бога на смъртта " Мардук, който се възползва от територията в света, наречена New Russia/Новороссия, където той установил своята власт над целия свят. Това е реално, "истинско/настоящо" юдео-царството на Израел, за което повествува Библията, към което декоративната и фалшива "нова сграда" на мястото на съвременната държава "Израел" няма абсолютно нищо общо.

Имайте предвид, че когато четете думата "Нова Русия", наобратно, тя ще звучи както в до-никонианските времена, получаваме:
Новоросс (-ий) <= Йис_сор_Овон = Йис_(сий_Ар)_(Ав_Ан), или Йис_царь_Иван,

Какво означава по-рамейски - "не-чист, не-съществуващ (Y е), става съществуващ Ap въплътен (Aв) в личност (Aн)." Иде реч за предстоящата инкарнация в човек на несъществуващия Aрa, което означава, идването на "Moshiach". Ето защо тук, в Новороссия, са фиксирани очите на хасидите от цял свят.


                                  


Дух Ар (-а) е Йис_Ар = «Изр» - едната от двете съставляващи, е именно не-материален ипостас на «черното слънце» Ар (-а).

С други думи, вавилонските текстове, говорещи на Нибиру, всъщност първоначално имат предвид не същия-ипостас "черното слънце" Aра, а именно, духът му Yis_Ar/Йис_Ар затворен в кухата Луната. Неговото въплъщение в лицето има "Мардук" = новия Aр = Наби Ar = "Нибиру". Ето защо "бог" Мардук е астрологически планета "Нибиру", което означава, че е Луната. Наистина, арианите- се покланяха на Лунния полумесец - общ символ на Arian. Това означава, че в астрологически смисъл Нибиру - е Луната. Имайте предвид, че терминът "Нибиру" съответства на невъплътения Мардук, не-чисто въплъщение на Aрa, разположен вътре в кухата Луната. Въплътен като Мардук (т.е. съществуващ, възкръснал) по правилата на речта Ра съответства на езиков антипод (както плът - това е различно вещество по отношение на дух). След това:

Нибиру (не-сущий(не-съществуващ) дух) <= а-Нибиру (сущая(ефирна) плът) = Ан_Эбер (-у),
където Ан_Эбер (-у) – «стана човек (Ан) въплътен (Эб) Ар», или «Эвер стана човек».
Ка_Ар + Йис_Ар = (Ка + Йис)_Ар = Ка_Йис_-Ар = «Кесар» = Касар = Хазар. Вярващите в не-чистия(нематериален) дух Нибиру хора в древността формирали области, в които властта принадлежала на "бога на смъртта" Мардук. Тъй, както видяхме по-горе, в арианската доктрината Мардук е духът, въплътен в Исус, тоест, в "новия Исус(посветен)" и както се твърди, възкръснал от мъртвите след разпъването му, истинските древни източници сочат, че свещеният символ на Нибиру е крест. Смята се, че Нибиру е дума, която означава "място за срещи" в акадски включително обозначава област, където имаме вяра в бъдещото въплъщение на Aрa, като по този начин са вярвали в обединението, тест "в срещата" на чистия - материален - ипостас Ка_Ар(-а), с не-чистия/нематериален ипостас Yis_Ar/ Йис_Ар в съответствие със следната формула:

Ка_Ар + Йис_Ар = (Ка + Йис)_Ар = Ка_Йис_Ар = «Кесар» = Касар = Хазар.

Получихме, че "Нибиру" е термин, който във Вавилон обозначавали небесното тяло Луна астрологически, свързано с "бога на смъртта" Мардук. Същата дума за титлата на Marduk, т.е. Навий_Ар = "Нов Ар" и територията, на която властта принадлежи на Мардук, се нарича Хазария. Сакралния символ на Нибиру е кръст - символ на възкресението на разпнатия Лъжедракон-змия-Хор-Христ = Мардук в ролята на Joshua/Иисуса Навин = Нибиру. Доколкото Joshua = "Нибиру" е бил повдигнат, възкръснат в древното юдео-царство на Израел, което както показахме в предишните издания е било Хазария, то на акадски думата "Нибиру" е място, където мъртвото тяло/плът на разпнатия Ka е намерила живот, обединение отново с духа Йис, и където ариано-хазарската нация отново е намерила възкръстналия Aрa. Ето защо и "Нибиру" означава "място за срещи". Сега става ясно, какво е докладвано от Хасидите, направеното публично достояние чрез Сътчин пророчество за Нибиру и за края на света.



                

Никому неизвестния ексцентричен и "псевдоучен" Захариа Сътчин по хасидско сакрални актове встъпва като въплъщение = превъплъщение=реинкарнация на библейския пророк Захария, или юдея Схарии положил началото на еврейската ерес в Русия. Именно последователите, хората на евреина/юдея Схарии бяха ариани/ашкинази Захарини = Схарин Юриев, основателите на "Романови" - инструментите на поробване от Русия = Рим, покланящи се на Върховния Sun Ra, арианите и върховенството над него под формата на антагонистичното rameystvu християнството (припомняме, че въплътеното арианството в света днес е дракон "Змей Горянин" с три глави и тези глави са юдаизма, християнството и исляма). За връзката между юдеина Схарии с "кралското семейство", както наследниците на еврейската ереси в Русия подробно пишат в своите книги А.Т.Фоменко и Г.В.Носовски (вж., Например "Библейската Русия", Москва, Издателство на "Римис" 2004 том II, стр.65). Именно един от Захарини = Схарини формирал еврейството "дом на Романови", иззели Русия, сега е широко известен като "възпитател" и библейския учен Ф.Скорин, т. е. "Схари (н)", издал на така наречената "Библия Скоринa." В словото, Рa "Захарий" = Схарий означава:


Схарий = сий_Хор (-ия) – « това, че (възкръснал) следващия Хор»

Много говори за себе си и фамилията на новопоявилият се хасидски Internet "пророк", а именно "Сътчин," което по-рамейски се представя във вида:

Ситчин = Сет_Чин = Сет_Син,

и се превежда като «Сетов син». Ние знаем, че Бог в гръцкия е "Теос". Опонента на Теос (-а) е неговия езиков антагонист, т.е. Seth/Сет:

Теос <= Соет = Сет.

Тогава името «Захария Ситчин» в перевод на Речта Ра означава «за това, че (възкръснал) Хор = Христос следващия Сетов син».

Сега става ясно, че разпръсквайки чрез своята интернет "пророк" в медиите информация за следващата поява на "Нибиру/Луната" и предстоящия "края на света", Хасидите по този начин публично оповестиха като пророчество, някаква важна информация, която трябва, по тяхно мнение, да се случи в близко бъдеще в световен мащаб, както и че се предполага, че трябва задължително да се случи по волята на Бога.


                         


Имайте предвид, че Христос в Евангелието обещава на повярвалите в Него, да стигнат не в Рая а в "небесното царство" или "Царството Божие." Това са - коренно различни концепции, защото Paradise/ Рай е мястото, където е Ra, където се покланят на бог Слънце и когато Го следват, докато "небесното царство" означава "царството на Небос(-а) = Нав_Ос(-а)», т.е. "царството на мъртвите", "демони,изчадия на ада", както Неб_Ос = Нав_Ос се превежда като «Набий = Навий сила», а «Набии» = «Навии» - което е същността на неземните дяволи от света на мъртвите, което е многократно обсъждано по-рано в публикации на Raabty и както се вижда от свидетелствата на Л.Гумилев в своите творби.


Имайте предвид, че съвременните библейски учени вярват, че "небесното царство" - това е семитско изразяване, което има значение именно за йудеите, но не и за траките. Евреите днес се третират като "учени" якоби "от уважение към Бога" но избягвайки споменаването на името му, ето защо в еврейската литература по това време се съдържат много заменки на съществителното "Бог" с думата "небеса" (например:. 1 Maк 03:18 50; 04:10; виж също Лука 15: 18, и т.н.) Но това просто означава, че йудеите в качеството на "бог" се поклониха на "небето", т.е. на "царството на мъртвите", и затова използвха това слово, когато говорят за обекта на своето богослужение. Ние знаем от историята, че "небето" като "Бог", е почитано от Татаро-монголите, ордата която извърши инвазия на Русия /идваща от портите на Ада, долната земя, Билла Сварга, Агарта/. Според Л.Гумилев,

Татаро-монголите практикуват така нареченото "тенгрианство" - служене на върховното божество, "Heaven/Небе", който е "Heaven-Отец," тоест "Бог Отец", както по-горе е установено, че думата "небе" е заменена с понятието "Бог". Ето защо един от героите на юдаизма е Joshua = Nabiy_An/Иисус Навин = Набий_Ан, която е "въплътен Набий-човек", който идва от ада, от подземния свят на мъртвите = набиев. В статията си "Русия и Ордата" Ние показахме, че Татаро-монголите са всъщност семитска орда, от биороботи извършващи "Пурим" - арианско завладяване на Русия, където се поклоняха пред Върховния Sun Ra.

Така че, когато Исус казва на Петър: "И ще ти дам ключовете на небесното царство" (. Мат 16:19), ние трябва да разберем, че истинското значение на това, което се казва, е че на Петър е дадено, да отключи портите, за да преминат в ада хванатите арийски земни църковни мъже, След това заключва вратите зад тях, за да ги пази в ада назад, и да не позволи на хората да се върнат в лоното на Всемогъщия Ра, за да не отидат в рая.

Това е един от компонентите на "тайната на беззаконието", която е внимателно скрита от човечеството.

http://budha2.blog.bg/…/religiia-i-patriotizym-istoricheski…



                        

Фигура 33 показва арианска икона, която изобразява разпятието дошло на Земята от ада през 1666 г. в човешката форма/облик на Звяра-Змея = Хора-Христа, разрушил Рая, Paradise/Райския Рим и трансформирал Земята в ариански технологичен свят, упадащ към високо технологичните адски локали на Билла Сварга.

Кривите на тялото на разпнатия Хора-Христа са идентични с изображението на Медния Змей на Рис.32. Именно въплътения Хор-Христ(-ос), върна в злокачествения грях земляните, съблазнени човечеството доброволно да се откажат от Райския Раав(-ы), вместо което на Земята се насади арианската вяра. Тъй като арианската вяра е изградена изцяло върху лъжи и измами, в нея няма реална истина, веднага след разпването от римляните на Христа-Хора арианската вяра веднага се разпада на няколко ариански течения, като християнство, ислям, юдаизъм, будизъм и т.н., които, от своя страна, също започнаха да се дробят фрактално на секти, и този процес продължава в настоящия момент.


Борбата на арианите срещу Рим беше дълга и упорита, традицията на поклонение към Sun Ra в света не бе победена, арианите не успяха да я победят с въоръжена сила, и затова Вестфалския мир през 1648, провъзгласява принципа на "чиято власт, такъв ред и религия", (или религиите се налагат по местожевеене) новообразуваните религиозни култове са със синкретични характер, тоест, съдържа елементи както на Paradise Райската Раав, така и на арианството. Икони, изобразяващи меандрите на кръста като змия-Христос хор бяха разпределени в мускусни в XVI -. XVII век, когато арианите, кромешники-поддръжници на Иван Грозни и неговите последователи бяха нетърпеливи да доминират над света. Тогава тази иконографска традиция напълно изчезна заради поражението на идеологията и кромешничеството и последвалите синкретизации създаващи през XVIII-XIX век нови религиозни култове, отказващи се от поклонението на Рa, така и от поклонението на Aру в полза на признаването като обект на поклонение на "Всемогъщото Нищо", т.е. към несъществуващия "Бог-Дух", който не съществува материално, и затова във физическото съществуване на който последователите му остава само да вярват.

Днес доминират образи на разпятия, където тялото на Христос се намира на кръста вертикално без серпентинови завои, което показва, че в момента, Христос се проповядва, поне официално, както възкръснал не-сущий абстрактен Бог - Дух, а не като Син на Духа на Луната, Йис_Ара, и плътския Ка, разположен в ада в ядрото на Земята.
Горните доказателства доказват несъстоятелноста на тезата на Д. Айк че християнството произхождало от Рим,...една добра манипулация.
       

                       


Артефактът е с датировка 8-6 в.пр.Хр., но не това е важно, а човешката фигура, която виждаме изобразена над пеласгийския капител. /заграденото в кръг/ Скиптърът на царя ни казва, че върху жезъла на Бал това не е кръст, а човешка фигура! Но тогава идва интересният въпрос: какво е изобразено на жезъла на Бал - материално тяло с разперени ръце или просто това е духът, който съществува в човек? Според мен човекоподобната фигура визира духът в човек, а не самото материално тяло. Тоест акцентът върху скиптъра на Бал е върху безкрайното и неунищожимото, а не върху материята, за която всички знаем, че е крайна и унищожима. А този начин на мислене вече ни води към божествено Знание и в такъв случай съвсем нормално е да виждаме, че на жезъла на Господ /Бал/ е изобразен духът, който съществува в човек. Каквото е при Бал същото е при царя-жрец, защото той е носителят на Неговото Знание. Поради тази причина фигурата върху скиптъра на царя ще визира духа в човек, защото това е Знание на Бал. Следователно: 1. Бал е носителят на божественото Знание за вечно свободния човешки дух. 2. Царят има божественото Знание за човешкия дух. 3. На глинения съд зад царя виждаме царицата. Нормално е да мислим, че тя също знае за божествената същност в човек. Тук обаче следва логичният въпрос – другите хора от царството знаели ли са за това духовно битие или не? Според мен са знаели, защото ако това не е било така едва ли щяхме да срещнем на одриски монети същата човекоподобна фигура: https://forum . tisitova . com/download/file . php?id=3783&t=1&sid=083a262f39820b5e85bf8a6f4df9fdea


Уникална каменна стела в музея „Пергамон“. На нея е представено жертвопринасяне на Сибила /жрица на Кибела/. След като главата й е отделена ясно се вижда как ДУХЪТ НАПУСКА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО Ето го неоспоримият факт, че фигурката /която видяхме от жезъла на Бал и от монетите на другите царе/ визира вечния и неунищожим дух, който съществува в човек! Какво заключение можем да дадем относно въпроса за религията на одрисите и въобще на траките? От видяното със сигурност може да твърдим, че Бал и Кибела са източници на духовно Знание, свързано с обяснението за вечния дух в човек. От показаните артефакти разбираме, че хората от 8 в.пр.Хр. до смъртта на Константин Велики през 337 година, са живеели с това учение и то било духовното им битие. Така че основната религия на Балканите всъщност представлява древно Знание за човешкия дух!



Рис.33 Икона, изображающая распятие Хора-Христа,из церкви с. Чернокулова

На Фигура 32 е показан образа на медната змия на прът от Моисей възнесена за да и се покланят йудеите следващи за нея. На Рис.33 е показана типична икона, датираща от началото на XVI век., Което показва, разпъването на Христос. Вижда се добре, че кривата на тялото на Христос, изобразен антропоморфно (т.е. в човешка форма) е напълно съвместима с огъването на Медната Змия възнесена от Моисей, от което може да се заключи, че иконата на разпъването на Христос на Рис.33 е изпълнена по същата култова/религиозна традиция, както и изображението на Медния/Бедния Змей на Рис.32.



                     

Рис.32 Медния Змей, знамето на Моисей Начало XVI в.

Пасха е иудейски празник посветен на датата на изхода на арианските войски, "народа на Израел," от Каспийско море, от Хазарския Итил =монголо-татарската столица Итил = Сарай Бату = Астрахан за завладяване на Paradise/ Райския Рим, за да го направят Световен ариански Мир покланящ се на змея-Aру. Потвърждение на гореизказаното е Евангелие на Йоана: където е указано, че ". Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва и Човешкият Син бъде издигнат, че който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот" (3 14-16). Това означава, че апостол Йоан директно оприличава Христос на Медния Змей Serpent.


                   

               

Петър - първият епископ (където терминът "епископ" - това е Абос_Кааб = силата на възкресението Ka въплъщение) арианската църква, която е една скала, основата, в която като на крайъгълен камък Хор Христ основа земната църква на Aрa, стремящ се да пробие оковите на Земята <= Аламоса, за да излезе и заблести във Вселената като второ, "черно" Слънце-Христос, засенчвайки Всемогъщия Ра.

Ето защо християнските старейшини казват, че в последните дни, слънцето ще погасне, но вместо това ще свети в небето кръст. Именно на Симон - Петър говори Исус: "... не се страхувайте; отсега човеци ще ловиш ... "(Лука 5:. 1-11) Това очевидно води директно за улов на хора/души, които са нужни на дракона змията Aру за усвояване на зърната, които се съдържат в духа на народа на Бa, дадени им по рождение от Бог Ра. Хранещ се с човешкото Ба, във вътрешността на Земята, в същността си = ада, Хор планира по този начин да "увеличи своя енергиен потенциал", което да го направи достатъчен, за да унищожи черупката на Земята и да се освободи от ада.

Исус заявява, че земната църква Ara, която той основава върху Peter като "основата на скала", ще бъде силна и че "портите на ада няма да й надделеят" (Мат. 16:18).

Истинското значение на думите е, че земната църква ще се заключи = заключване, че няма да позволи на хората попаднали в ада, т. е. "портата (л)"/врат-а = брат (а) = "Братята на ада," ловец на които е станал Петър, да се измъкнат от ада, за да се върнат в Sun Ra, т.е., в Рая.

Доколкото е разделено на три съставни части арианството от гледна точка на Вселенското противопоставяне на Ра и Ара са единна арианска земна църква продължаваща да служи на общите цели и задачи (това е освобождаването на Хор от ада) и по този начин е построена на един "камък" - Петър, от тука следва , че Петър наистина е този "крайъгълен камък основния принцип", който полага основите на всяка една от трите клона на Църквата на земята на Aрa в сегашния си вид: юдаизъм, християнство и ислям. При това във всеки от тези компоненти/съставляващи Петър е известен с независимо име, въпреки че е във всички случаи става въпрос за един и същ човек. Ако Петър е всеобщо признат в християнството като "първият епископ на църквата", в юдаизма и исляма, Петър е известен като "Мойсей", явяващ се основател на тези ариански култове. Ние разбираме очевиден въпрос от читателя: за юдаизъм всичко е ясно (всички знаем, че Моисей - е основател на еврейската вяра, той беше този, който получи Тора от арианския бог), но къде е исляма?

Какво отношение има Моше/Петър към Ислама?

http://budha2.blog.bg/…/religiia-i-patriotizym-istoricheski…



                                      


Марк Аврелий (121-180) е римски император и философ от династията на Антонините.

От правилата, към които ще обърнеш поглед, нека тези две ти бъдат най-вече подръка – първо, че нещата не засягат душата, че вън от нея те са в покой и че притесненията ни се пораждат единствено от мнението вътре в нас; второ, че всичко,което виждаш, в следващия момент се променя и скоро го няма. И постоянно да ти е в ума на промяната на колко неща лично си бил свидетел. „Светът е изменение, човешкият живот възглед.“

Премахнеш ли мнението, ще премахнеш и думите: „Навредиха ми.“ Премахнеш ли тия думи, ще премахнеш и самото вредене.