Symbols of an Alien Sky (Full Documentary)
Оригиналното име на филма е Symbols of an alien sky, което бих превел на български като Символи(те) на едно чуждо небе.
Филмът е много кадърен. Правен е по няколко книги, чиито автори очевидно имат огромни познания.
Разказва се за това, че в древността масово и по цялата планета се появяват едни и същи по форма и по смисъл символи, които се отнасят до несъществували същества и животни. Пита се, как хората стигнаха до тези идеи, когато не е съществувал действителен модел като, например, дракони, химери. В същото време се поставя и въпросът за това, че хората не са си измислили тези символи и истории, а наистина са ги наблюдавали, защото става дума за устойчива повтаряемост на представите наистина по цялата планета.
Стига се до идеята, че ежедневието не може да предложи вълнуващ модел, че са нужни извънредни събития, които да заинтригуват човешките умове дотолкова силно, че и до ден днешен световната митология да съхранява в себе си спомените за случилото се.
Така се прави предположението, че нещо наистина драматично се е случило в небесата и, че хората са станали негови свидетели, а в последствие са го преразказали чрез символи и легенди.
Във филма казват, че в миналото небето не било така стабилно, както днес. Случвало се така, че планетите често преминавали много близо една до друга. В същото време казват, че в миналото Сатурн бил нашето слънце. Не, че е светил със собствена светлина – не. Той отразявал светлината на слънцето, което също си било там. Но Сатурн бил толкова близо до нас, че представлявал най-яркия обект на небето. Дават множество примери за древния бог, който пръв властвал в небесата, а след това бил сменен от друг бог. И първият бог бил Сатурн, защото той бил нашето слънце. По негово време небесата били стабилни и спокойни. Сатурн неизменно стоял все на една и съща точка в небето и затова символизирал небесния порядък и хармония.
Тука имам няколко въпроса, на които засега не мога да си отговоря. Първо, планетите не могат да се намират продължително време близо една до друга и да останат планети. Едната ще стане на пътник на другата. Планетите биха могли да прелетят наблизо една покрай друга, но това нещо трае кратко и няма как за продължителен период от време да се намираме толкова близо до Сатурн, без да станем негов спътник. Във филма се казва, че това била цяла епоха на хармония, значи не става дума за краткотрайно преминава на една планета в близост до друга.
След това, как може една планета да стои стабилно на една точка в небето? Планетите обикалят около слънцето, ние също, и затова от наша гледна точка всички те постоянно променят местоположението си по звездното небе. За да виждаме Сатурн винаги на едно и също място, той или трябва да е невероятно далече от нас и да се намира на полюса (като Полярната звезда), или трябва да се намира на геостационарна орбита, като тогава ще сто все на една и съща точка над планетата ни, но не и на една и съща точка в небето.
Идеите във филма са обаятелни, ама в тия детайли не разбирам как могат да се осъществят. Може и да има начин, който не ми е известен.
След това настанало време на ужас, насилие и хаос в небесата. Боговете въстанали един срещу друг и изначалният бог бил заменен от друг. Слънцето Сатурн спряло вече да е слънце и било заменено от Слънцето – звездата намираща се сега в центъра на Слънчевата система.
Някога хората умеели да рисуват наистина натуралистични изображения като тези в Ласко и Алтамира, обаче после все едно напълно загубили това умение и започнали да рисуват странни схематични рисунки и то подобни една на друга по най-различни краища на света.
Показаните тук скални изображения са от всички континенти.
И така, във филма казват, че преди десетки хиляди години хората рисували много реалистично и натуралистично – точно с детайлите на телата на животните, а после започнали да рисуват схематично и без детайли. Не го казват директно, но става ясно между редовете, че в първия случай хората са имали жив модел, който притежава детайли. А във втория случай са рисували схематично, защото са наблюдавали космически явления, които не притежават такива детайли, а приличат повече на общи скици и символи.
Ама имам потребност да каже нещо, което съм чел другаде. Докато преди 2-3 години четях за неандерталците, в няколко публикации попаднах на утвърждението, че най-старото скално и пещерно „изкуство“ е силно абстрактно и схематично. По-късно започват да се появяват схематични хора и животни, а най-накрая изображенията стават натуралистични – както са в действителност, очи, уши, пръсти, вежди, гърди и т.н.
Привърженик съм на тезата за преминаване от схематично представяне към натуралистично изобразяване, защото виждам посоката на движение на собствения ми свят – виждам как изкуството става все по-реалистично и художници се надпреварват да направят картините си като снимки.
Следва нещо доста интересно. При проучванията на плазмата в лабораторни условия са наблюдавани множество плазмени образувания и техните характерни форми.
Това е твърдението, че хората са наблюдавали електрически явления в космоса заради настъпилия хаос сред планетите и са се опитали да пресъздадат формата на онова, което са виждали. От там и множеството подобни и направо еднакви символи, изсечени по скалите от всички краища на света.
На мен тази идея ми допада силно, защото съм виждал снимки с термокамера на човешкото тяло, докато човекът изпитва различни емоции, и някои от тях много приличат на конфигурацията на рисунки от Магура. Виждал съм и такива снимки на човешката аура, също направени при различни състояния на човека, и отново някои от тях приличат на рисунки от Магура. Още от преди това стигнах до извод, че рисунките от Магура представят състоянията на духа и душата и затова такъв подход ми приляга.
Филмът напредва към темата за изначалния бог или за първото слънце, което управлявало от центъра на небесата. Показва се и неговият символ – въпросното „колело“, като е уточнено, че се знае, че това е планетата Сатурн.
Епохата на Сатурн била толкова благодатна, че гърци, евреи и римляни се надпреварвали в твърденията, че са истинските деца на Сатурн. Но епохата на Сатурн приключила толкова брутално, в такъв хаос и ужас, че Сатурн бил изобразен като изяждащ децата си.
Сатурн, Първият баща изпаднал от другата страна на световната ос. Навярно се има предвид земната ос. Ако Сатурн е стоял неподвижно на небето, той трябва да се намирам на един от полюсите, а след това се е преместил на другия полюс, което може да стане само, ако Земята се преобърне – ако северният и южният географски (а не магнитни) полюси си сменят местата. Тогава Сатурн ще се вижда вече от другата страна.
Но, ако Сатурн е бил над северния полюс, той би бил невидим за цялото южно полукълбо. Като се премести над южния, той трябва да е станал невидим за цялото северно полукълбо, което не би могло да наблюдава описаните след това събития в небето.
Възможно ли е това „падане“ на Сатурн от другата страна и всички бедствия, свързани с него, да са падението на Сатаната?
След това се говори за знаково събитие, при което част от планетите се подредили в една права линия, като това се виждало по много драматичен начин от Земята.
Колела от този тип се считат за символ на Сатурн по време на въпросната подредба. Първоначално си мислех, че това има нещо общо с пръстените на Сатурн, но в този филм те изобщо не се споменават.
Друг вид на колелата, които тук се считат за символ на Сатурн. На мен са ми известни с друг прочит: град, място, обект, свят, Земя. Колело с кръст има и в Магура:
Във филма се прави и уточнението, че археолозите смятали такива колела за символ на Слънцето, което пътува по небето, обаче в огромна част от скалните изображения и от античните фрески това колело не отива на никъде, ами сто статично, като това е подчертано чрез околната композиция. Това се счита във филма за знак, че се изобразява статичен обект, какъвто е бил Сатурн в миналото – стоящ неизменно в средата на небето.
Интересно е подобието на такава композиция с множество от видовете рисунки от Магура:
Така е, във филма казват „вдъхновението за неподвижно колело-слънце не е дошло от сегашното слънце“.
Примери за такива колела-звезди. Една се намира в щата Аризона. Другите три са от Месопотамия, Микена и Троя. Няма от Балканите, обаче то и никой и не знае за Магура. Но пък и трите места са в съседство с Балканите и са все места, където са бягали хора от Черноморския потоп, станал преди около 6500 години.
Обръща се внимание и на това, че изображенията не показват един обект. Външен обръч може да има, а може и да няма. В центъра има една окръжност, която може да, а може и да не съдържа по-малка плътна точка. Като цяло в такова изображение се преброяват три отделни обекта.
Група от подобни, но са подобни, а не еднакви символи има и в Магура и то в сцената, която описва човешката история с едно катастрофично събитие в нея, след което животът се променя чувствително. Събитие, в което първоначалният бог бива сменен с нов.
Малко по-късно се казва, че тези колела изобразяват подреждане и близко „струпване“ на планетите. Тогава всяко от тези колела трябва да изобразява отделна планета. Обаче две от колелата са еднакви и с по 14 спици, значи трябва да са един и същи обект, който няма как едновременно да е на две различни места. След това, малко по-рано казаха, че едно такова колело показва не един, а три обекта.
Разбираемо е, че един изследовател първо трябва до такава степен да си изясни сам за себе си символите, че не му се получават такива противоречия. Поради магурските ми занимания мисля нещо друго. Когато видим разновидности на един и същи символ, то това са различните състояния на един и същи обект или явление. Тези на средния ред са все еднакви, като има разлика в броя на спиците и на най-лявото липсва обръча. Намирам, че ако това е планета, то така е показан нейният път по звездното небе и преминаването й в близост до други обекти. Близост ще рече видима, привидна близост на небето, но не и близост като разстояние.
Намирам, че някак по средата на размишленията си тези хора са решили да направят филм. По символите трябва да се работи дотогава, докато един символ започне да значи едно нещо или да има няколко взаимосвързани прочита според контекста, но не и сам да си противоречи.
И така стигаме до хипотезата на филма, че този символ показва съвпад на три планети – Сатурн, Венера и Марс, изредени в същия ред, в който предполагаемо са се виждали от Земята. Но, за да се подредят така, Венера трябва да е между Марс и Сатурн. И за да се вижда иззад Марс, Венера трябва да е много, много близо зад него. За да се вижда така и Сатурн, и той трябва да е доста близо зад Марс. И цялата тая композиция трябва да е много близо до Земята. И Венера трябва да се е намирала между Марс и Сатурн. Не, че е невъзможно, но е супер фантасмагорично. И някак си против всякакви природни принципи. Приливните гравитационни сили при такава близост на планетите би трябвало да ги раздробят на камъни и прах.
Така, и цялото това събиране на планети се случило близо до Земята.
Тук се показват някои символи, които произлезли от това събитие. Ан, Ану и други подобни, които значат небе.
В средата на тая композиция стояла Венера, от която заради голямата близост между планетите протичали мощни електрически потоци, създаващи огромни плазмени образувания в космоса. Причината за това била, че Слънцето изхвърля огромни количества заредени частици в космоса и така се създава една електрически заредена космическа среда, в която зарядът намалява с отдалечаване от Слънцето. Така се получава потенциална разлика между „пластовете“ на космоса и близкото преминаване на планети предизвиква огромни електрически разряди между тях, откъдето се получават и плазмените образувания.
Планетата Венера била виждана и разбирана като Богинята-Майка.
В Магура Богинята-Майка си има специално изображение – три рисунки, които показват трите нейни проявления:
А символите за творящ дух (жена) са съвсем различни и нямат нищо общо с образа на Богинята-Майка:
Имам причини да вярвам преди всичко на Магура, защото там е създадена една цялостна, всеобхватна система на записа. В Магура няма как да сгрешиш за смисъла на отделен символ, защото там има десетки подобни, които участват в различни сцени, където човек може да свери предположенията за значението на символа. На други места нещата са доста трудни. Тука видиш един символ, на хиляди километри от там се намира същият или подобен, нямаш такъв мащабен и взаимосвързан запис, в който да видиш имат ли качествен смисъл направените предположения.
И тъй, според моите разбирания, символът за жена и за Венера се бърка с Богинята-Майка.
Венера е жена, но не е Богинята-Майка. Богинята-Майка и жената не са едно и също. Иначе щяха да имат един и същи символ. И досега в археологията, когато се говори за статуетка на Богинята-Майка, все се казва „Венера от еди-къде-си“. Ами не, Богинята-Майка не е Венера. Богинята-Майка в Магура създава символа на жената и на Венера.
В някаква степен подобни символи има и в Магура:
И трите участника в това космическо събитие в последствие били възприети като зли, защото оказали неблагоприятно въздействие върху Земята. Така и благодатната Венера се проявила като дяволска жена.
Нейните подредени и хармонични дотогава лъчи („коси“) се размятали във всички посоки и се разчорлили и тя станала хаотично страшилище на разрушението.
Прави впечатление настоятелното представяне на Венера като осмолъча звезда. Досега познавах осмолъчата звезда като символ на Слънцето, но трябва да опитам да я чета и като Венера, за да видя дали ще се получи смислен прочит.
Венера може да е изобразена и върху Плочката от Праужда, за която първото ми тълкувание беше, че отразява настъпването на катаклизъм с космически характер, но тогава още не бях гледал този филм.
Показва се и възможният произход и смисъл на символа полумесец със звезда в него. Когато цялата тая композиция е огрявана от Слънцето от различни страни, части от Сатурн се виждат като полумесец с различна ориентация, а в средата му се виждат Венера и Марс.
В Магура има подобни символи:
Когато минало известно време, ъгълът на наблюдение към това космическо събитие се променил и това разкрило случващото се от нова гледна точка, при която нещата вече започнали да изглеждащ по различен начин. Радиалното лъчение от Венера вече приличало на корона.
Такъв символ виждаме и от двете страни на Плочката от Праужда, Но такъв символ напълно липсва в Магура.
Окото в дланта.
Хипотеза за произхода и смисъла на символа кръг с точка в средата – от къде и защо значи слънце и кое слънце.
В Магура има подобни символи:
С напредването на събитието и приближаването му към Земята, такъв лъч от плазма започнал да се разтегля и от Марс към Земята:
Откъдето идва и фразата „копието на Марс“.
С това явление обясняват и символа „ръце в кръг около главата“.
В Магура изобилства от такива рисунки:
По някое време Марс се изместил от центъра на композицията и се приближил до нейния край:
Сега си представете, че Слънцето огрява тази композиция от обратната страна и ще получим тези символи от Магура:
В това положение лъчът от Марс навярно е изглеждал така:
Което пък прилича на едно огромно множество от магурски рисунки:
Тука вече започват да говорят за символа на Майката-Земята в небесата – модела на всяко съвършено царство на Земята. Тоя смисъл ми е понятен, тъй като знам значението на този символ като място, Земя. Също, ако спиците са наклонени под 45 градуса, това значи „идея“.
И така, във филма се казва, че това събитие се случило преди няколко хилядолетия. Причината за това е, че символите се появяват при цивилизации, които са на по няколко хиляди години. Най-старата от тях е на около 6000 години – шумерската. Значи, трябва да се е случило в последните 6000 години.
Според радиовъглеродния анализ на рисунките от Магура в Слънчевата зала, те са на около 6000 години. Имам една резерва към точността на този анализ в случая на Магура – нейните рисунки не са стерилни, до тях винаги е съществувал достъп, а това променя показаната дата към по-нова от реалната.
И се чудя. Ако такова събитие наистина е имало и ако тези символи по цялата планета са възникнали заради него, то дали и рисунките в Магура също са описание на това събитие?
Няма коментари:
Публикуване на коментар