БААЛ – ВЪРХОВНИЯТ БОГ

> Баал Кибела и Авраам

„Великата Майка не трябва да се разглежда отделно от върховния бог Бал. Всъщност те са Едно!
Смея да твърдя, че от страниците на нашия форум за първи път се изказа хипотезата, че в думата „кибела“ се крие древен синкретизъм, защото думите „Ки“ и „Бал“ визират различни по смисъл значения.“ тук

Нека сега видим един интересен артефакт, от който става ясно, че Бел /Бал/ и Юпитер, са всъщност един и същ Бог: тук.

Много автори сочат, че народа живял в района на Балканите и Черно море още предиЧерноморския потоп е почитал основно божество с име Баал/Бал,Бел/.
И сега коренът Бал,Бел присъства в лични имена и топоними останали от дълбока древност, това е едно свидетелство, за почит към това основно божество Баал-Бел.
В тази връзка искам да обърна внимание върху името на древното светилище Белинташ. Ето какво ни казват за Белинташ Киряк Цонев и Мирослава Цонева в свой труд:
„В централните Родопи, в района на Асеновград, съществува малко изученото светилище Белинташ….Доказано е , че то съществува върху скалното плато от времето на прототраките…..Нашето внимание е върху първата сричка – Бел, която според нас по един безспорен начин ни води към Бог Баал-Бел. Така названието получава пълния си смисъл – Камъкът на Бел/Баал/.”
Ето, че и в Родопите е засвидетелствана почитта към Бог Бел/Баал/ !

                 

Озирис е бил изобразяван като Бик;
Бикът Апис е свещеното животно на египтяните, защото е въплъщение на Озирис;
Бикът Мервер бил свещено животно на слънчевия бог Ра;
Сурия е слънчев бог, който като източник на плодородието се появява като бял бик;
Шива язди Нанди /небесния бял Бик/;
Бикът също е животворният дъх на Адити;
Индра също е приемал форма на Бик;
Силата, която идва от Сома, често се отъждествява със силата на Бика;
Шанкара възседнал белия Бик, подпомаган от Брахма и така възвърнал образа си на Шива;
Мардук /Юпитер/ е изобразяван като крилат Бик;
Зевс /Юпитер/ се е превръщал в бял Бик;
Бикът е свещеното животно на Посейдон; С Бика-водач акадците започват своята зодиакална година;
От Веданта: "Сатякама чул един голям Бик от стадото да му казва: “Сега вече сме хиляда; върни ни при своя учител. А аз ще те науча нещо за Брахман.” “Моля ви говорете, господине,” казал Сатякама. Тогава Бикът рекъл: “Изток е част от Бог, както и запад, както и юг, както и север. Четирите посоки на света са четирите части на Брахман. Огънят също ще те научи на нещо за Брахман.”
ПУРУША /духът на Вселената/ - от пу „Мъж“ и вриша „Бик“. Това е термин в Йога и Санкхя за трансценденталния Аз, или чист Дух, който обикновено е наричан Атман във Веданта. Един текст на повече от 3000 години /Го-патха или "Кравешки път" - брахмана 1.1.39/, определя Пуруша като "този, който почива в замъка" /пури-шая/, като "замъкът" е тялото.


Всички гореизброени имена на богове са различни метаморфози от върховния Бог Бик във времето. Тоест Богът преминава от своята невидима за нас форма в образ на Бик и така става видим за нас.
Но тогава какво е първичното име на Бога, който винаги е неразделно свързан с Бика?
Първичното име на бога е познато в историографията с теонима… БАЛ!

http://budha2.blog.bg/…/…/02/23/baal-kibela-i-avraam.1241577

Вече изяснихме, че значението на името на Върховната богиня майка Кибела е – „СИЛАТА НА БОГА”, силата на Върховния бог Бел/Баал/. Символът на лъва доказва това по безспорен начин. Според Киряк Цонев: „Баал означава стопанин, господар , но и съпруг.” Възможно е тогава да предположим, че Върховният бог Бел/Баал/ е съпруг на Кибела. Така, че не случайно Кибела е наричана майка на боговете и всичко живо на земята.

Изказвам една хипотеза!

От гледна точка на съзнанието може да предположим, че Върховния бог Бел/Баал/ е статичния аспект на съзнанието, а Кибела неговият динамичен аспект.
Нека пречупим казаното до тук от гледна точка на Крешака. Ще цитирам думите на sum:
„Премъдрите в онова древно време са използвали други имена за обозначение на пластовете в Крешака . В днешно време не мисля, че е от кой знае какво значение как ще наречем например първия пласт… дали ще е Шива или Шенко… все тая.
… След като Богът се роди, Силата изпълва неговото пространство и може да се каже, че е станала едно цяло с него. Ето тази Сила /която вече е в Шива/ носи името Шакти…
Ако сте обърнали внимание дотук Силата /Шакти/ образува само енергийни съзнателни центрове – тези на Шива, Пара Брахман, Вишну, Брахман /с неговия интелект и Аз/ и Вират.”
Нека сега в казаното от sum да заменим Шива с Бел/Баал/ и Шакти с Кибела, така по лесно ще си обясним връзката между Бел и Кибела и защо Кибела е наричана майка на боговете…
……………
Древния град Кабиле край Ямбол е възникнал в подножието на скалното светилище на Богинята Кибела и от там получава името си „Кабиле”. https://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=3&t=64&start=50

               

Баалис е един от епитетите на тракийският бог Дионис, а значението е господарят. Тракийското племе витини нарича върховният си бог Балеос – господарят. Тракийското царско име Декебаал се обяснява с думите дек-меч и бал- сила. Тракийското племенно име трибали се тълкува като тройно силни. Три отговаря на тракийското три -3, а бали отговаря на старобългарското болий.

„Нека обаче сега обърнем поглед върху друг интересен факт. В Ливан има запазени три огромни исполински каменни плочи /по 1500 тона всяка/, които могат да се видят при прочутата Баалбекската веранда, с датировка около 10 000 – 9 000 г.пр.н.е.. Плочите вероятно /казват учените/ били докарвани по хълма, „от планините на Антиливан от каменоломна, където все още лежи „готовата“, но още неотделена от скалистия масив четвърта плоча на Баалбекската веранда”.

„За отбелязване също е фактът, че единственият артефакт от този период е намерената в Баалбек фигурка с образа на теле!
Името Баал-Бек /Bi’qa/ понякога се превежда от арабски автори като Ваал Бикра /bikra/ или Bааl Steer. Думите след Ваал означават „теле“. Според изследователите словесната комбинация с думата „Ваал“ е начин да бъде подчертано, че определен предмет или както е в случая определено животно, е свещено, и е обект на преклонение и практики в храма.
Учените също поясняват, че „заедно с намирането на изображението на телето в района на храма се засилва впечатлението, че богът, който е бил почитан в Баалбек, е Брахма - ТЕЛЕ”.

Баал отговаря на тракийските думи балайос-голям, силен и бален – принц, владетел, да не забравяме и името на тракийското божество Балей. Сродни български думи са болий-по-голям, бьлия-господар.
Збул отговаря на тракийската дума збул – сияние, светлина, сродна българска дума е жупел. Т.е. Баал Збул означава Принцът на Светлината, или Светлият Господар… От омраза съседите им изкарват тракийският бог на светлината демон.

https://forum.tisitova.com/viewtopic.php…

               

„Бал е върховен бог при ханаанците, финикийците, вавилонците, едомците с техните царе Кеназ, Бела, Билган /Битие 36:15-27-33/, фригийците, асирийците, филистимците, картагенците, халдейците и т.н. и т.н.. Въобще в древните земи на Сирия, Ливан, Израел, Палестина, дн. Турция, както в Гърция, Македония и България можем де срещнем запазени храмове на бога Бик /Бал/ или да срещнем неговите изображения по музеите. Името Бел/Бал/ на семитски означава Бог.
Другото характерно за този върховен Бог е, че в древността са го призовавали с Огън!“ Повече информация, тук.

„В иконографията на Върховния бог – Юпитер Долихен по-долу в композициите винаги присъства и Великата богиня майка /Кибела/. Върховния бог Юпитер /Бал, Бел/ е изобразен върху бик, с фригийска шапка и държащ жезъл, лабрис, мълния. Това е Върховния бог почитан от траките – гети, одриси и т.н. Върховния бог е почитан, чрез огъня!

„

„Какво е тогава значението на боил, боляр? Болий означава по-голям ( т.е.силен) на старобългарски, думата е сродна на санскритските бала-сила, големина и балин-силен. Всъщност не ни трябва да ходим до древна Индия, за да намерим паралели. Боляр и боил са родствени на тракийските думи балайос-голям, силен, бален – владетел, властник и болинт/волинт ( имаща първично значение силен). Балис пък е един от епитетите на тракийският бог Дионис, а значението е господарят. Тракийското племе витини нарича върховният си бог Балеос – господарят. Тракийското царско име Декебал се обяснява с думите дек-меч и бал- сила. Тракийското племенно име трибали се тълкува като тройно силни. Три отговаря на тракийското три -3, а бали отговаря на старобългарското болий.“ http://sparotok.blog.bg/politika/2010/09/19/boil-tiurkska-ili-trakiiska-titla.607976

„Нека обаче сега обърнем поглед върху друг интересен факт. В Ливан има запазени три огромни исполински каменни плочи /по 1500 тона всяка/, които могат да се видят при прочутата Баалбекската веранда, с датировка около 10 000 – 9 000 г.пр.н.е.. Плочите вероятно /казват учените/ били докарвани по хълма, „от планините на Антиливан от каменоломна, където все още лежи „готовата“, но още неотделена от скалистия масив четвърта плоча на Баалбекската веранда”. Ето я:
download/file.php?id=824

„За отбелязване също е фактът, че единственият артефакт от този период е намерената в Баалбек фигурка с образа на теле!
Името Ваал-Бек /Bi’qa/ понякога се превежда от арабски автори като Ваал Бикра /bikra/ или Bааl Steer. Думите след Ваал означават „теле“. Според изследователите словесната комбинация с думата „Ваал“ е начин да бъде подчертано, че определен предмет или както е в случая определено животно, е свещено, и е обект на преклонение и практики в храма.
Учените също поясняват, че „заедно с намирането на изображението на телето в района на храма се засилва впечатлението, че богът, който е бил почитан в Баалбек, е ТЕЛЕ”. https://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=16&t=1339&start=10

             

 

          Бал изобразен с лъвско тяло с крила и с бригийска /фригийска/ шапка с рога

Премълчава се, че върховният бог на финикийците носи тракийско име. Няма грешка, Баал Збул, който ние познаваме като демонът Веелзевул е всъщност тракийско божество. Баал отговаря на тракийските думи балайос-голям, силен и бален – принц, владетел, да не забравяме и името на тракийското божество Балей. Сродни български думи са болий-по-голям, бьлия-господар.
Збул отговаря на тракийската дума збул – сияние, светлина, сродна българска дума е жупел. Т.е. Баал Збул означава Принцът на Светлината, или Светлият Господар… От омраза към финикийците съседите им изкарват тракийският бог на светлината демон. Източник: тук

http://kibela.eu/

             

В гръцката митология думата гиганти е означавала всъщност "родени от земята, родени от Гея". Гръцката дума гиганти е произлязла от българската дума гиген за ед. ч., гигенци за мн.ч. Не случайно у нас и до днес има български селища с наименованията Гиген и Гигенци, както и лични имена Гиго, Гигов. Знаем, че именно имената и наименованията на селища са най-устойчиви на влиянията на хилядолетията и най-заредени с информация за отминалите епохи. Древните българи са именно тези гиганти - гигенци, "родените от пръстта", за които ни разказва и Битие от Библията.
Бал/Бол означава в старобългарския и в днешния български език голям, велик, като Бога Ал / Бал (Древнобългарско име на Бога Слънце). Оттук се е образувало и наименованието на Балкана - Голямата планина на Бога Ал / Бога Слънце. От думата бал и думата хора се е образувало и името на българите Балхора (големите Божиите хора), което постепенно се е променило при изговарянето му в българи. За големите хора, балхората имаме сведения чак в далечна Индия, където дошлите ведически племена на българите били наречени от индийците Големите българи - маха (Големите) бъхарате (българете), или Махабхарата, един от най-старите индийски епоси.

Първият човек, роден от пръстта според древните българи е Ману (оттук имаме и български имена като Манчо, Манол и така нат.), Адам е по-късна библейска версия на Стария завет, писан от евреи. Адам обаче също е българско наименование. Адам означава в Библията Човек от земя, като първоначалното му най-древно наименование е АЗем (Земен)/Азъм. Постепенно Азем е станало Адам при разселението на българите в Близкия Изток, като значението на името се е запазило като Земен човек (ЗеМан - Земен Мъж).

Пророкът каза, "Бог Алла създаде Адам като го направи 60 кубита (90 стъпки или 30 метра) висок. От създаването на Адам до сега хората непрекъснато се смаляваха на ръст. " - Сахих Ал-Букхари, Том 4, Книга 55, Но. 543
Този огромен Адам, първият човек на земята, е всъщност Древният българин Азем, от Земята взетият, на който Бог душа е вдъхнал от Божия си дух.

За Ману/Земанъ разказват митовете на скитите и те могат да се чуят и до днес от техните наследници в Индия, Китай. Ману е човекът, който е създал кастите според легендите. Кастите или класовото разделение са съществували при древните българи и по-късно са разпространени и в Индия, и в околните страни. Названието за каста е "варна" на произлезлия от българския език ведически санскрит. Варна всъщност се е наричала древната земна пещ за извличане на злато и други метали чрез изгаряне на рудата в земята. И до днес думата се е запазила в думата варница - дупка в земята за гасене на вар. (Оттук и името на град Варна - градът на най-старото добито и обработено злато в света!) -
http://aliya.blog.bg...aiurved.1242351

Ману е смятал, че когато човек се преражда в една и съща каста (варна), т.е. при едни и същи земни условия, той по-лесно ще усвоява и продължава духовните практики, подходящи именно за тази каста, а няма да се налага да започва духовния си път отначало. Човешкият живот древните българи са считали за пещта, в която изгарят човешките заблуди и човек се превръща в чисто злато от божествена същност. Знаем много добре от нашата древна история, че нашите деди траките са вярвали в преражданията и са смятали земния ни път за урок, който трябва да усвоим по пътя си към Бога. Цялата тази древна тракийска българска духовна система е разнесена из целия свят и до днес съществува във всички земни религии.

В началото след създаването на човека поради намалената земна гравитация е било възможно развитието на огромната растителност и животни, на динозаври, както и на огромните хора. Правени са опити от съвременни учени, които доказват, че при по-малка гравитация и по-голям магнетизъм на земната атмосфера отгледаните растения и животни (риби) стигат до 5 пъти по-голям ръст!
Не е имало масово измиране - нито на динозаври, нито на великани. Природата не вярва в масовото унищожение (за разлика от човека, който убива с милиони в своите човешки войни!!!). Постепенно са се променяли земните условия и постепенно големите видове са се смалявали. Имало е и смесени периоди, в които и големите, и малките видове са съществували. Оттук са и множеството наши български народни приказки, в които великани и малки хора съществуват заедно.
Оттук е и библейската притча за Давид и Голият (Необлеченият великан!), според която дребният Давид си е послужил с измама, за да победи Огромния Голият, като го е замервал отдалече с камъни, вместо да се бие с него в честен ръкопашен двубой. По-късно същият този Давид е издигнат в герой и цар на юдеите и до днес им служи за пример за подражание.
За българите великани се говори и в най-стария човешки епос, известен като Епосът на Билгамеш (или Гилгамеш в по-късния му вариант). Баалгамеш/Баал тръгнал да търси тайната на Вечния живот (днес го наричаме Божието царство) при мъдреца Утнапищим. В скрижалите от Мъртво море, известни като Кумранските записи или още Книгата на Гигантите, Баалгамеш е описан като великан с огромна сила.

http://aliya.blog.bg/…/bogosyzdadeniiat-narod-na-velikanite…

Бал – името на мъжкия аспект на магурския бог


Буквите са видим израз на излъчването (еманацията) на Бог, чрез което той твори света. В този смисъл, в началото наистина е било словото, но тази истина е била известна по земите ни поне 12 000 години преди да се появи Христос, ако такава личност действително е съществувала, разбира се. Ние като народ не дължим на Християнството просветлението си по този въпрос, защото сме знаели тази истина много преди неговата официална поява. Дори е по-вярно да се каже, че в началото беше светлината, а „словото“ се появява едва като следствие от нейното пвоедение.

Според наученото от изследванията, буквите са мъжки, женски и преходни. От тогава идеята претърпя известно развитие и вече смятам, че преходните са всъщност пространствени, като към тях се добавят сонорните.

Мъжките са гласните букви, които въвеждат силата (духа) в построението. Женските са съгласните букви, но без сонорните. Съгласните букви са структурни, защото формират структурата на пстроението. Това произлезе от аналогията на фигурите от пещерата с X и Y хромозомите и човешката генетика – бащата дава духа, а майката – построението на детето. Соннорните букви заедно с Ь, Ю и Я са пространствени. Така всяко построение може да се осъществи с букви – налични са букви на духа, букви на душата и букви на тялото (мястото). Бих нарекъл това виждане Триединството на буквите. То недвусмислено показва, че буквите са еманацията на Бог, която се осъществява в трите посочени направления – силово, структурно и пространствено, а това е точно описание на Бал, който е сияен равностранен триъгълник.


Схематично представяне на Бал.

Трите излъчвания на Бог са в действителност три аспекта на светлината. Ур, Хор и Ра са имената на тези аспекти. Ур се отнася до животворящата сила и се свързва с гласните (мъжките) букви. Хор се отнася до душата (построението) и се свързва със съгласните букви. Ра се свързва със сонорните букви и се отнася до осъществяването.
Определено прави впечатление, че Р се среща в името на всеки аспект. Това е една от малкото букви, които могат безкрайно много време да се произнасят, без да настъпва промяна в онова, което се чува. Ррррр. Може да бъде произнасяно наистина дълго и, както започва, така и свършва – без изменения. М и Н са другите букви, при които това е възможно (освен С и З). Това безкрайно постоянство е необходимо за задаването на такт. А тактът внася ред наспоред себе си в съвкупностите, с които взаимодейства. Така от мястото се получава пространство (където наистина нещо може да се направи), като през него преминават вълни с определени дължини. Р, М и Н „разделят тъмнината от светлината“, така да се каже – формират пространството. Малките деца са склонни да произнасят тези звуци в продължение на много време, като през това време са в унес. Това занимание е потребно за изграждането на душата в новия й живот и затова децата го правят спонтанно.

Б е първата буква от съгласните (женските, структурните).

А е първата буква от гласните (мъжките, на духа).

Л е от сонорните (пространствените), където първата всъщност е Й.

Получава се точно БАЛ. В един от местните диалекти в Белоградчишко Л в края на димуте се заменя с Й. Възможно е много отдавна думите, завършващи на Л, да са завършвали на Й, а след това с времето да е настъпила замяна. С Й ще се получи БАЙ, което също е доста показателно, защото означава някаква по-висша същност.

Във френския и испанския двойното Л (LL) се чете като Й. Предполагам, че това е наследено от някогашното просвещаване на тези народи от българите. При тях БАЙ се е изписвало BALL поради споменатата особеност. Това след време е заето от англичаните, които почти нямат собствен език (езикът е равни части испански, френски и немски), и се е превърнало в тяхата дума за топка, кълбо. Кълбото е олицетворение на Бог повече от сферата, защото е плътно, а сферата фактически не съществува, защото е само едно мисловно построение. Идеално е онова, което е и реализирано, а не само замислено. Затова кълбото е символ на съвършенството, т.е., символ е на Бал.

Пак от БАЛ произлиза и думата баланс, която е още една от характеристиките на Бог, който е равностранен триъгълник. Тази фигура се намира винаги в рановесие.

Истинският Бог е познаваем и достъпен чрез български език, но много думи са реверсирани или са с подменено/ реверсирано семантично значение.

https://magnaaura.wordpress.com/

             

От книгата на Вълко Купенов „Родовете на Обзор (исторически очерк)“ в главата „Кратка история на Обзор“ четем: „Така градчето живяло и процъфтявало до идването на римляните, които разширявайки земите си на изток завладявали земите на траките. Минавайки през Хелиополис, те разбрали изключително доброто му местоположение на пътя от Одрин за Одесос, затова оставили войски и започнали да строят укрепления и казарми. Римляните хванали околните води и посредством канали ги вкарали в града, където построили нови обществени сгради – храмове и бани. Близо до площада, на мястото на Зевсовия храм, бил построен храм на Юпитер, който днес лежи под руините на лятното кино. След като се настанили трайно, те решили да променят и името на града. Така от Хелипополис той станал Темплум йовис - град на Юпитер.“ „По волята на съдбата, тук са съсредоточени най-големите черноморски градове през античността и средновековието. Тук са антична Месамбрия, антична Аполония…, Козяк – Обзор, където е бил най-големият храм на Юпитер на Балканите“; /старши научен сътрудник II-ра степен Божидар Димитров/ От думите на Божидар Димитров разбираме, че най-големият храм на Бал на Балканите е бил в Югоизточна България в град Обзор. Нек сега видим какви свидетелствата имаме по нашите земи за Сарапис - /Върховният, Величественият, Изначалният Бог Бик./ Има открити останки от храмове със Сарапис и Кибела до Струма, както и около Битолоя и Прилеп. Проф. Маргарита Тачева в своята книга „История на източните култове в долна Мизия и Тракия, V в. Пр. н.е. – IV в. от н.е.“ описва над 50 египетски паметника, свързани с бога Сарапис. Пише за храмове на Сарапис и Изида /Кибела/ в Томи и в Месембрия, както и други такива при Балчик, Маронея, Улпия Ескус /с.Гиген/ Сердика /София/, Анхиало /Поморие/. Според професора доказаните храмове на Сарапис и Изида /Кибела/ има на много места на Балканите – около Констанца, Прилеп, Кавала, Плевен, Благоевград, Стара Загора, Ямбол, Варна, Бургас, Охрид, Беломорието, Битоля, Истанбул… При изведените факти предполагам за всеки читател става ясно, че на Балканите има регистрирани множество храмове на Бал и на Кибела, които обаче в историографията са известни под други имена. В основата на всяко божество /Бал, Юпитер, Сарапис/ виждаме дълбоките корени на свещения Бик, който образ през различните епохи бил променян според силните на деня, за да се оправдае промяната при хората. Идеите се менят, а според тях се променя и нашето битие. Резултатът от различния начин на мислене е... нов образ на стария Бог. Върховните Бал и Кибела с техните различни имена били почитани в цялата Римска империя, като винаги до Бога е Бикът, а до Богинята Лъвът. Това единство е запечатано и на римска монета, на която виждаме как боговете със своите шапки-калатоси седят на тронове, а свещените животни са покорни до тях.

                

Преглеждайте монетите с Бал отгоре, има нещо озадачаващо, защото върховният Бог държи жезъл, върху който ясно се вижда странно подобие на кръст. Монетата е от Тарсус с датировка 4 в.пр.Хр.: Какъв ще е този кръст на жезъла на Бал, при положение, че този символ е използван от християните едва след 400 години?! Това върху жезъла ако не е кръст какво ще е?. Въпросния жезъл виждаме и на глинен съд в музея „Пергамон“, обаче носен не от Бал, а от тракийски цар.

Артефактът е с датировка 8-6 в.пр.Хр., но не това е важно, а човешката фигура, която виждаме изобразена над пеласгийския капител. /заграденото в кръг/ Скиптърът на царя ни казва, че върху жезъла на Бал това не е кръст, а човешка фигура! Но тогава идва интересният въпрос: какво е изобразено на жезъла на Бал - материално тяло с разперени ръце или просто това е духът, който съществува в човек? Според мен човекоподобната фигура визира духът в човек, а не самото материално тяло. Тоест акцентът върху скиптъра на Бал е върху безкрайното и неунищожимото, а не върху материята, за която всички знаем, че е крайна и унищожима. А този начин на мислене вече ни води към божествено Знание и в такъв случай съвсем нормално е да виждаме, че на жезъла на Господ /Бал/ е изобразен духът, който съществува в човек. Каквото е при Бал същото е при царя-жрец, защото той е носителят на Неговото Знание. Поради тази причина фигурата върху скиптъра на царя ще визира духа в човек, защото това е Знание на Бал. Следователно: 1. Бал е носителят на божественото Знание за вечно свободния човешки дух. 2. Царят има божественото Знание за човешкия дух. 3. На глинения съд зад царя виждаме царицата. Нормално е да мислим, че тя също знае за божествената същност в човек. Тук обаче следва логичният въпрос – другите хора от царството знаели ли са за това духовно битие или не? Според мен са знаели, защото ако това не е било така едва ли щяхме да срещнем на одриски монети същата човекоподобна фигура: https://forum . tisitova . com/download/file . php?id=3783&t=1&sid=083a262f39820b5e85bf8a6f4df9fdea

                         

Уникална каменна стела в музея „Пергамон“. На нея е представено жертвопринасяне на Сибила /жрица на Кибела/. След като главата й е отделена ясно се вижда как ДУХЪТ НАПУСКА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО Ето го неоспоримият факт, че фигурката /която видяхме от жезъла на Бал и от монетите на другите царе/ визира вечния и неунищожим дух, който съществува в човек! Какво заключение можем да дадем относно въпроса за религията на одрисите и въобще на траките? От видяното със сигурност може да твърдим, че Бал и Кибела са източници на духовно Знание, свързано с обяснението за вечния дух в човек. От показаните артефакти разбираме, че хората от 8 в.пр.Хр. до смъртта на Константин Велики през 337 година, са живеели с това учение и то било духовното им битие. Така че основната религия на Балканите всъщност представлява древно Знание за човешкия дух!