КАКВО Е САМСКАРА?

Вритти (водовъртеж, мисловната вълна) се издига в ума-океан. Тя е активна за определен момент. След това потъва под прага на нормалното съзнание (в несъзнаваното). От повърхността на съзнанието, където се е задържала за известно време, тя потъва надолу в подсъзнателния ум (читта). Там тя продължава да действа подсъзнателно и се превръща в самскара (впечатление; минала наклонност, обитаваща подсъзнанието, бел. ред.). Едно съзнателно действие, независимо дали познавателно, емоционално или волево – приема потенциална и скрита (сукшма и авякта) форма, точно под прага на съзнанието. Това е самскара.

Самскарите (впечатленията) са запечатани в подсъзнателния ум или читта. Подсъзнанието е известно още като несъзнаваното. Субективният ум, подсъзнателният ум, несъзнателният ум и читта са синоними. Мястото на подсъзнателният ум е в малкия мозък. Можете да си спомните за минали преживявания от склада на самскарите в подсъзнателния ум. Миналото е запазено (там) дори и в най-малките подробности. Дори и частичка (от него) не е загубено. Когато фините самскари се появят на повърхността на съзнателния ум под формата на голяма вълна; когато минала вритти (вълна, модификация на ума, бел. ред.) се появи на повърхността на съзнанието отново чрез процеса на спомняне, това се нарича памет или смритти. Никакво спомняне не е възможно обаче без помощта на самскарите.

ПАМЕТТА – СЪЖИВЯВАНЕТО НА САМСКАРАТА

Самскарите (впечатленията) са запечатани в подсъзнателния ум или читта. Подсъзнанието е известно още като несъзнаваното. Субективният ум, подсъзнателният ум, несъзнателният ум и читта са синоними. Мястото на подсъзнателният ум е в малкия мозък. Можете да си спомните за минали преживявания от склада на самскарите в подсъзнателния ум. Миналото е запазено (там) дори и в най-малките подробности. Дори и частичка (от него) не е загубено. Когато фините самскари се появят на повърхността на съзнателния ум във формата на голяма вълна; когато минала вритти (вълна, модификация на ума, бел. ред.) се появи на повърхността на съзнанието отново чрез процеса на спомняне, това се нарича памет или смритти. Никакво спомняне не е възможно обаче без помощта на самскарите.

КАК СЕ ОБРАЗУВА САМСКАРАТА

Преживяването на сетивно ниво потъва надолу в дълбините на подсъзнанието (читта) и там се превръща в ‘самскара‘ (впечатление). Самскарата на едно преживяване се образува или развива в читта, в момента в който умът изпита нещо. Няма разлика между настоящата опитност и образуването на самскарата в подсъзнанието. Всяка специфична опитност оставя специфична самскара. Паметта на специфичната опитност произлиза единствено от една конкретна самскара, която пък е образувана от самата специфична опитност.

Когато за пръв път видите и опитате един портокал, вие придобивате знание за портокала. Запознавате се с вкуса му. Запознавате се с обекта – портокал. Моментално в подсъзнанието се заражда една самскара. По всяко едно време тази самскара може да създаде спомен за обекта – портокал, и знанието за него. Въпреки че обектът и актът на познанието са разграничими, все пак те остават неразделни.

ЦИКЛИЧНОТО ПРИЧИНЯВАНЕ НА МИСЪЛ И САМСКАРА

Един обект събужда и съживява самскари в ума чрез външни стимули. Така една санкалпа или мисъл се издига субективно вътре (в нас), без да има някакъв външен стимул. Когато мислите, напр., за крава, която сте видели преди, вие повтаряте умствено думата „крава”. Появява се умствена картина. Така се образува мисълта. Самскара (впечатлението) причинява санкалпа (мисълта, въображението) и санкалпа причинява самскара, точно както семето е причина за дървото и, на свой ред, дървото е причина за семето. При тази аналогията със семето и дървото съществува циклична причинност (биджа – врикша – няя). Една вритти в ума причинява самскара, а самскара на свой ред причинява отново вритти. Поради силата на дадени стимули (удбодхака, вянджака), независимо дали вътрешни или външни, семеподобните самскари отново се разгръщат и издигат за по-нататъшни действия. Цикълът от вритти и самскара е анади (безначален), но има край, когато се достигне Божественото Знание и освобождение. Те получават лая (разтварят се) в Пракрити (материята на всички нива на съществуването, бел. ред). Те престават да упражняват влияние над дживанмукта(освободената преживе душа, бел. ред.) Самскарите трябва да бъдат изгорени чрез непрекъснато самадхи (просветление; състояние на свръхсъзнание, в което се съпреживява Брахман, Абсолюта, бел. ред.). Само тогава ще се освободите от цикъла на раждане и смърт.

САМЯМА (КОНЦЕНТРАЦИЯ, МЕДИТАЦИЯ И САМАДХИ) СРЕЩУ ДЕЙСТВИЕТО НА САМСКАРИТЕ

Самскарата е известна и като „остатъчен потенциал”. Когато всички вритти или мисли отшумят, в рамките на ума остават единствено самскарите. Това е т. нар. потенциален ум. Във веданта терминологията, това се нарича антахкарана матра.

Всички самскари съществуват едновременно в ума. Вритти бавно потъват и оставят следи в ума. Тези следи са самскарите. От тези самскари излизат спомените. Ако имахте отворените сетива на йогина, можехте съвсем ярко да видите чудесата, случващи се в менталната фабрика на един индивид; (да видите) как вритти се издига от ума-езеро, как потъва и как се образува самскара. Ще бъдете поразени от случващото се. Практикуването на самяма срещу действието на самскарите ще даде непосредствено знание за техните остатъчни възможности (бъдещи потенции, бел. ред.). Това знание трудно може да се научи в (светските) университети. Само истински йоги може да предаде това знание на заслужаващите ученици.

ДОБРОДЕТЕЛНИ И ПОРОЧНИ САМСКАРИ

Бидейки сили, самскарите се подпомагат или се възпират една друга. Когато видите, напр., сериозно болен човек и когато почувствате милосърдите към него в сърцето си, всичките самскари на вашите предишни милосърдни действия се обединяват и ви карат да служите и помагате на този болен човек. Подобно на това, всичките самскари от ваши милосърдни действия излизат на повърхността на съзнанието, когато вижите човек в сериозно затруднение и в напрегната ситуация и това ви кара да му помогнете. Започвате да го облагодетелствате материално.

Когато се стартира една самскара или благородно дейстие, е възможно да изникне другасамскара с противоположна природа, която да се опита да препречи пътя за осъществяване на действието на първата самскара. Тава е борбата между благородните и порочните самскари.

В момента, в който се опитате да съсредоточите ума си върху Бог и да имате чисти мисли, всички лоши мисли и самскари агресивно и отмъстително избухват срещу вас. Това се нарича „струпване на самскари”. Добрите самскари също се събират заедно и ви помагат да отблъснете лошите самскари. Бащата на Шри Свами Адвайтанандаджи е бил велик бхакта(преданно отдаден последовател, бел. ред.) на Чанди (едно от имената на върховна индийска богиня, известна още като Дурга Саптхашати, бел. ред). Докато умирал, (въпросният човек) бил в полусъзнание. Започнал да повтаря всички шлоки (стихове) на Чанди – Стотра (химни, посветени на Чанди, бел. ред.), които бил научил наизуст още от своята младост. Това е (пример за) „струпване на духовни самскари”.

МИНАЛИТЕ САМСКАРИ ИЗГРАЖДАТ ПРАРАБДХА (СЪДБАТА, ЧАСТТА ОТ КАРМАТА, ПРЕДНАЗНАЧЕНА ЗА НАСТОЯЩИЯ ЖИВОТ)

Когато се раждате, умът не е просто tabula rasa (лат., празна или бяла дъска, празен лист или бяла хартия). Той е склад на самскари, склонности, пристрастия и пр. Едно дете се ражда с миналите си опитности, видоизменени в умствени и морални тенденции и сили. Чрез приятни и болезнени опитности човек събира материал и го превръща в умствени и морални качества. Земните опитности се превръщат в интелектуално качество. Умът еволюира чрез впечатленията, получени в света посредством сетивата. Той ще приема много тела, докато не събере всичките възможни земни опитности. Всеки човек се ражда с вродени или свойствени самскари, запечатани, наслоени или вградени в читта, където е мястото на прарабдха. В земния си живот човек си създава нови самскари или опитности посредсвом действията си, а те се добавят към първоначалния склад и стават причина за бъдещи санчита карми(натрупани, акумулирани действия).

Всички самскари лежат спящи в читта като потенциални действия, не само от този живот, но и от всички минали безбройни животи от анади кала (безначално време). Самскарите от животинския ни живот (на куче, напр.); самскарите на живота ни като божество, дева; самскарите от царския или от обикновения ни живот, всички те са скрити в читта. В човешкия живот ще се проявяват и работят само тези самскари, които са подходящи за спецификата на този вид прераждане. Останалите самскари ще останат скрити и спящи.

„Така, както на търговеца, завършващ счетоводството си за старата година и отварящ нова счетоводна книга, не му е необходимо да вписва наново цифрите на всички миналогодишни отчети, а само крайното им салдо, по същия начин на духа, сдобил се с нов мозък и тяло, не му е неоходимо да разглежда отново всички свои опитности от стария живот, а взима само крайните решения и заключения, до които е стигнал. Върху тях се освовава базата на новия живот; те дават менталното обзавеждане за новото жилище – настоящата памет”.

КАРМА (ЗАКОН ЗА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО)

Поради миналите ви карми, грубото тяло и умът имат тенденцията да действат по определен начин и вие машинално действате точно съобразно тези тенденции. Вие погрешно си приписвате авторството за тези действия (т.е че вие самите волево ги извършвате) и така само влошавате ситуацията. Ние вършим повечето от действията си в по-голяма или в по-малка степен автоматично (неосъзнато).

Ако се затруднявате да действате в духа на нишкама (безпристрастно), (то поне) независимо какво правите, имайте само едно единствено желание, а именно – желанието за освобожение.

В сварга или небесата всички земни опитности на ума се сортират и анализират. От тях се взима есенцията. Джива (индивидуалната душа) се ражда отново във физическата вселена с ново тяло и умствени нагласи, в съответствие с природата на есенцията (от опитности), извлечена на ментално ниво.

Ако работите върху някаква книга, например, и случайно ви се приспи, вие просто спирате заниманието си и отивате да си почините. Щом станете, продължавате с писането си от там, където сте спрели предишната вечер. По същия начин, когато приемате ново прераждане, вие продължавате работата, която сте оставили незавършена от предишния си живот, в съответствие с актуалните за момента васани, които сте донесли със себе си от предишния си живот.

И така, бъдещия ви живот зависи изключително от кармата, която ще създадете в настоящето си раждане. Вероятно съществуват толкова много неща, които човекът от света постоянно прави и може да прави, без да наврежда на когото и да е; но ако същите тези неща се правят от искрено търсещите ученици, вървящи по пътя на Реализацията, това определено може да им навреди (т.е. е пречка за целите на духовното им търсене, бел. ред).

Когато изучаването на абстрактни проблеми се превърне в постоянен навик, това ще доведе – в друг един живот – до много добре развита сила на абстрактно мислене. Докато лекомисленото, прибързаното мислене; хвърченето (на мисълта) от обект на обект ще завещаят един неспокоен, зле управляван ум за следващото земно прераждане.

ЗАРОБВАЩИТЕ ВЕРИГИ НА САМСКАРИТЕ

Умът упражнява властта си чрез самскарите. От самскарите се излъчват васани подобно на рояци скакалци. От васаната протича поток на желание и от наслаждението на желаните обекти се появава тришна или вътрешната ненаситна жажда (интензивния копнеж). Тришна е много мощна сила. Самскарите са запечатани в ума, в карана шарира (причинното тяло). От там произтича и споменът за насладата в ума. Умът започва да мисли за обектите. Мая (илюзията) заема своето мощно място във въображението. Появява се привързването. Умът започва да планира и да прави схеми. Страстите ви залюляват насам-натам. Започвате да правите физически усилия, за да притежавате обектите (които желаете) и да им се наслаждавате. Докато правите усилия си, започвате да имате пристрастия към някои (обекти), а други – да отбягвате. Започвате да имате любими и нелюбими обекти (да харесвате и да не харесвате, да предпочитате и да не предпочитате) чрез рага и двеша(двойка противоположни сили на привличане и отблъскване, бел. ред.). И така, ще ви се наложи да опитате плодовете на вашите добродетелни и порочни дела. Чрез своите шест спици – рага и двеша, добродетел и порок, удоволствие и болка – колелото на самсара от раждане и смърт непрестанно се върти от анади кала (безначаното време).

МИСЛИТЕ И ЖЕЛАНИЯТА ЗАВИСЯТ ОТ САМСКАРИТЕ

Природата на желанията и мислите зависи от природата на вашите самскари. Ако имате добри самскари, ще имате и добри желания и мисли, и обратното. Дори и да сте въвлечени в лоши действия до четиридесетте си години, заемите ли се с благородни дейности като благотворителност, джапа (мантруване, напяване), дама (въздържание), свадхяя (четене на свещените писания), медитация, служба на бедните и болните, служба при светци и пр., от този момент тези самскари ще ви подтикнат към още повече благородни действия. Те ще стимулират добрите желания и благородните мисли. Бог Кришна казва в Бхагавад гита:

Апи чет сусурачаро бхаджате мам – ананябхак,

Садхурева са мантавях самяг – вявашито хи сах (IX-30)

“Дори и най-големият грешник, ако Ме обожава с цялото си сърце,

той също ще бъде считан за праведен, ще бъде считан за добродетелен”

ЛОШИТЕ САМСКАРИ СА ИСТИНСКИЯТ ВРАГ

Кой е вашият истински враг? Това са собствените ви самскари. Поставете субха (чистите) васани на мястото на асубха (нечистите) такива. Тогава може да се доближите до Бога. Умът ще се промени. Старите самскари ще бъдат изтрити. В ума ви дълбоко са вкоренени погрешни внушения от всякакъв вид и груби фантастични суеверия. Те са вредни. Ще трябва да ги преодолеете чрез вичара (запитване относно природата на Бога, търсене на истината), възвишени внушения и правилно мислене. „Аз съм тялото си”, „Аз съм г-н Джон”, „Аз съм брамин”, „Аз съм богат” – това са погрешни внушения и погрешни самскари. Внушете си смело, че вие сте Брахман, Абсолюта. Предишното погрешно внушение и самскара „Аз съм тялото си” бавно ще се стопи чрез упорити (волеви) усилия.

Ако забравите вашата истинска божествена природа дори и за миг, старите самскари на агняна (невежеството) ще се опитат да навлезнат (в ума ви) и да ви обземат. Вижте как силното решение (за духовно търсене) на Нарада започнало да се олюлява, дори когато бил потопен в медитация, при вида на няколкото божествени девойки (Деви). Моментално изпитал сексуално желание. Появило се едно семе, той го сложил в паничката си и Чудала във формата на Кумбха Муни се появил от паничка. (От книгата Йога Вашишта, историята на Сикхидхваджа). Затова трябва да бъдете много, много внимателни. Пазете се от всякакви видове изкушения – пари, жени, име, слава и пр.

КАК ДА СЕ СДОБИЕМ С ДОБРИ САМСКАРИ

Опитайте се да се сдобиете поне с няклко добри духовни самскари в този живот, ако не сте способни да посветите цялото си време на духовно търсене. Правете ежедневно поне някакъв вид кратка медитация, да кажем, половин час сутрин и вечер. Определете си кътче за медитация. Практикувайте някакъв вид джапа (напяване) на дадена мантра. Изучавайте редовно Гитата. Правете сатсанг (общувайте, разговаряйте) със свети, духовни личности. Поне веднъж годишно посещавайте Ришикеш, Насик, Варанаси, Харидвар или Праяг с едноседмичен престой. Имайте даршана (виждане, благословение или просто мислено свързване) с махатмите (великите души). Като правите това, ще постигнете някои духовни самскари, които ще са ценно духовно предимство за нов, добър живот. Ще имате много добро следващо прераждане. Ще бъдете поставени в подходяща за осъзнаване на Божественото, спотайващо се в сърцето ви, атмосфера в следващия си живот, която ще ви позволи да практикувате йога. Всички възможности и качества ще ви бъдат дадени от Бога чрез милоста Му (Ишвара – Крипа) за духовната ви садхана (практика). Дори и само малко редовна практика (йогаабхяса и веданта садхана), може да промени вашия манталет и да превъзмогнете старите си порочни самскари. Така бихте могли да избегнете няколко бъдещи прераждания. Чрез три годишна (интензивна духовна) практика можете да се освободите от лапите на раждането и смъртта.


Вие сте призован (по природа) да станете санясин (духовно търсещ, отрекъл се от земния живот). Защо не още в този живот? Защо не отрежете цикъла на излишните раждания и последващите нещастия? Колко дълго искате да бъдете роби на света, роби на страстите и на индриите (сетивата)? Събудете се. Правете садхана и достигнете безсмъртието. Удхарет – Атмана – Атманам – “Вдигни Атман чрез Атман”. (повдигни низшия аз чрез висшия Аз – бел. прев.)

Новите, здравословни самскари могат да бъдат посяти чрез нови, здравословни внушения. Да предположим, че мозъкът ви е дъската, в която се забиват пирони, представляващи идеите, навиците и инстинктите, определящи действията ви. Ако откриете, че във вас има лоши идея, навик или инстинкт, т. е. лош пирон се е забил във вашата дъска-ум, вие трябва да вземе друг пирон, а именно – добра идея, навик или инстинкт, – да поставите новия пирон върху лошия и със силен удар на чука да го избиете. С други думи, трябва да направите здравословно, полезно внушение. Новият пирон ще се забие вероятно около сантиметър (в дъската), докато старият ще поддаде навън също толкова. С всеки нов удар на чука, или, така да се каже – с всяко свежо внушение, старият ще избива все повече навън, докато след известен брой удари, старите навици напълно ще бъдат заместени от новите навици, новите идеи. Това изисква, без съмнение, напрегнати усилия. Това изисква постоянно повторение на новите, здравословни внушения. Навикът е втората ни природа. И една чиста, непреодолима и решителна воля ще ви доведе до успех.

С всяко повтаряне на “OM” или махавяката (велика фраза) от Упанишадите “Ахам Брахма Асми”, в подсъзнанието се създава една самскара на идеята „Аз съм Брахман, Абсолюта”. Целта на извършването на джапа (ритуално напяване) или тихото повтаряне на “OM” 21 600 дневно ще засили тази самскара.

СМЪРТТА НА САМСКАРИТЕ ВОДИ ДО МОКША (ОСВОБОЖДЕНИЕ)

Физическото тяло може да умре. Но самскарите на действия, наслаждения и мислене ви следват и след смъртта, до момента, в който не постигнете мокша (освобождение). Това са т.нар., променливи упадхи (придатъци), които ви следват и след смъртта. Те са променливи, защото пренасят различни видове самскари всеки път, когато умирате. При различните си прераждания вие създавате различни видове самскари. Постоянните упадхи, които винаги ви следват след смъртта, са: петте гняна индрии (сетивни органи), петте карма индрии (органи на действието), петте прани, четиристепенният ум и карана шарира (причинното тяло), поддържаща (която е адхара на) линга шарира или астралното тяло. Смъртта на самскаритее смърт и за карана шарира, което довежда до крайната мокша. Това води до достигането на Брахма Гняна (върховното познание за Брахман, Абсолюта). Докато във вас има самскари, ще се прераждате. Ще трябва да се прераждате отново и отново, докато всички самскари не бъдат изтрити или изгорени чрез стремежа към Брахма Гняна. Когато самскарите бъдат отмити, Божественото знание изгрява от само себе си в своето величие.

САДХАНА (ДУХОВНАТА ПРАКТИКА) СЕ СЪСТОИ В РАЗРУШАВАНЕТО НА САМСКАРИТЕ

Целта на садхака (духовно търсещия) е да унищожи, изгори или изтрие всички тези самскари, като постигне нирбиджа самадхи (върховното просветление, което не съдържа семена на желанието). Смисълът на садхана е изтриването на самскарите. Дишането, чуването, виждането, чувстването, вкусването, помирисването – всички причиняват самскари или потенциални смрити (спомени) в ума. Светът навлиза в ума чрез очите, ушите, езика (речта) и старите самскари. Ако останете в уединение, можете да затворите първите три врати. Чрез вичара (правилното запитване за Върховния Аз, Висшата ни Същност) вие можете да разрушите четвъртата. Тогава гняна (знанието за Вътрешната Същност) ще ви озари. Гняни (човекът на знанието) е без самскари. Те са изгорени чрез гняна (усвояването на знанието). Без съмнение, силата на старите самскари остава в антахкарана (четиристепенният ум – ум, интелект, его и подсъзнание; бел. ред.). Но (самскарите там) са безвредни. Те не ще заслепят гняни.

http://anandaproject.net

Тайната на света. Сатурн, ЦЕРН и звездните портали

                       

Теориите описани в тази статия са спорни и са посветени на ЦЕРН, Сатурн, Сатурновия кораб или Слънцето и междуизмерните портали. Тази статия предполага, че ЦЕРН може да бъде пресъздаване на Вавилонската кула. Най-важната нейна част е „Сатурновият звезден портал

Но преди това бих искал да заявя, че не споделям конвенционалния възглед за космоса или планетите на агенции като НАСА. Според мен НАСА е част от средствата, които елита използва, за да симулира „проучване на космоса“. Ще привеждам примери с филми, защото мисля, че те съдържат повече истина, отколкото хората осъзнават.

              

МИТЪТ ЗА САТУРН 

В своята книга „Митът за Сатурн “ Дейвид Талбот „изследва небесните събития, които оформяли ранните култури“. Той твърди, че „великият Бог“ или „универсалният монарх“ на древните не е бил Слънцето, а Сатурн, който „увиснал зловещо над Земята и визуално изпълнил небето“. 

Имало време, когато Сатурн бил по-близо до Земята и бил фиксиран „неподвижно“ в небето. Въз основа на древни разкази от цял свят Талбот описва период на „огромен сблъсък“ на небесни тела, когато Сатурн, Венера и Марс се спуснали и се подредили. Последвали различни катастрофи и накрая се формирала „космическа Марсианска планина“, привидно свързваща се със Сатурн, сякаш това било някаква пътека. 

Символът от корицата на книгата се появява в различни цивилизации по света и един от символите в тази връзка съдържа двата равностранни триъгълника на Соломоновия печат над Космическата планина на мястото на Сатурн. Сатурн е наричан „Богът с хилядата имена“ и отъждествяван с мъжки и женски божества. През този период на „небесен катаклизъм“ Сатурн (и планетите разположени на една линия с него) преминават през различни конфигурации и в един момент дори образуват триъгълник и око, които Талбот свързва с „Всевиждащото око“. При все това, символът изглежда се отличава най-вече с колелото с 8 спици. Полумесецът под Сатурн впоследствие е морфизиран и антропоморфизиран. 

Сатурновият полумесец е видоизменен в крила, а слънчевият диск (Ра или Сатурн) е поставен в центъра, както при египетския крилат Хепри, асирийския крилат Ашур или колелото с 8 спици на Шамаш (Сатурн). Талбот обяснява, че Богът слънце тогава бил Шамаш, Сол, Ра (Ре) и Хелиос, които били отъждествявани със Сатурн. 

Сатурн е „буквално представен като плаващ над океана в кораб“, отбелязва Фабер. Всички сатурнови богове на шумеро - вавилонския пантеон плават в небесен кораб, един от имената на който е „Голямата небесна лодка“. От полумесеца в първичните изображения и древните източници присъстват тези основни форми: рогата на боговете изобразявани като бик (или на изобразяваните като крава богини). Корабът на великия баща. Вдигнатите ръце на небесния гигант. Разперените крила на богинята майка (или крилат бог). Но същите тези крила или ръце представляват ветроходния кораб на великия бог, който − на свой ред, е изобразен като два блестящи рога. 

Лодката на Ра (или Сатурновият кораб) е сходна с традиционните изображения на червеевите дупки. Според Талбот Сатурн бил свързван със символа диск с крила, който понякога е бил поставян на върха на Космическото дърво (представляващо Космическата планина) или до кораб. 

Ра (Сатурн) непрекъснато възкръсвал под формата на бръмбар Скарабей. Той възкръсвал в непрекъснат цикъл на смърт и прераждане. Тази идея за възкресението на Сатурн може да бъде свързана с червеевите дупки. Колелото с 8 спици е Шамаш (Сатурн). 

Сатурновият полумесец е представен от украшението за глава на „разперените криле на богинята“. Полумесецът е представен и от египетския крилат Феникс, от който изглежда е вдъхновен орела на доларовата банкнота. Над главата на орела са изобразени равностранните триъгълници на Соломоновия печат, а символа на Прометей е вдъхновен от египетския Феникс и изобразява Сатурн.

Рисунката на мъжете скорпиони (вероятно изображение на „двата върха [или двата стълба] на световната планина“), ги изобразява стоящи извън портите на Шамаш в Кедровата планина. 

Трейси Туман отбелязва приликите между ковчега на Ной, Кивота и Сатурновия кораб: „Заслужава да се отбележат приликите между Ноевия Ковчег и Кивота. Точно както небесната лодка понякога била наричана „Колесницата на слънцето“, така Кивотът бил наречен „Колесницата на Бога“. 

Освен това Божият трон в Небето е описан в Библията като колесница, а Кивота е наричан Божия трон, докато за Кораба на Сатурн се е смятало, че съдържа и неговия трон. Думата „Кивот“ означава контейнер и е корена на група думи в няколко езика, които означават ковчег, затвор, лодка и тайна. Ето какво е бил Острова на Сатурн. Магьосникът се разполага в кръга и след това може безопасно да пътува до невидими астрални реалии без това да навреди на смъртното му тяло. Вселената около него се трансформира, но той запазва своята част от привичната си реалност в кръга. 

В този смисъл кръгът е подобен на магически килим. Според мен именно това е бил Ноевия ковчег (или Кораба на Сатурн). Това е бил херметически затворен съд, който позволявал на пътниците да бъдат повдигнати в по-високо измерение, така че когато светът край тях се трансформирал, те оставали в безопасност. След излизането си от Кивота те се оказвали в един нов свят Талбот асоциира Космическата планина с Олимп, Цион и Вавилонската кула, както и с „вдигнатите ръце на подпиращия небето гигант“.

ЧЕРНОТО СЛЪНЦЕ 

Черното слънце често се отъждествява със Сатурн. Черното слънце се споменава като ‘Sonnenrad’ което означава ‘Слънчево колело’. Както Сатурн, Слънчевото колело често е представяно като колело с 8 спици. 

Свастиката била символ на Черното слънце. В Германия има фреска на свастика обкръжена от колело с 8 спици, характерно за Шамаш/Инана (в Bank of America има изображение на жена в куб, над който е изобразено черно слънце). 

Свастиката също често е изобразявана обгърната от крила, което я асоциира със Сатурн. В настоящата статия ще използвам термините „Сатурново слънце“, „Сатурнов кораб“ и „Черно слънце“ като взаимозаменяеми, защото вярвам, че представляват едно и също.

Макар че Сатурновият кораб може да не е същия като Сатурновото слънце, защото други планети (като Венера и Юпитер) може да са подредени пред Сатурн, а Космическата планина може да е водела до различни планети в различните периоди, по време на тези небесни конфигурации. Дейвид Талбот обяснява, че Сатурновият кораб произхожда от Сатурновия полумесец.

СЪЩЕСТВА ИЗЛИЗАЩИ ОТ КОЛЕЛО С 8-СПИЦИ 

Цитат от изследователя Уилям Хенри: „Маите казват, че от това подравняване на дърво/звезда идва навитото като змия въже с просветленото същество, наречено Кетцалкоатъл и „благословена субстанция“ или “ sap „, която маите наричали Itz (буквално „благословената субстанция“). Според маите навитото като змия въже излиза от центъра на галактиката − символизиран от колело с 8 лъча или спици. Космическата жизненост се излъчва от това Световно дърво или Космически кръст. Но може би още по-интригуваща става картината, когато ученият Джон Дженкинс заменя термина „навито като змия въже“ със съвременния термин „червеева дупка“. Много интересно е, че тази „червеева дупка“, която излиза от него, е символ с 8 лъча (галактиката), което съвпада с Големия адронен колайдер в ЦЕРН с 8 лъча или 8 спици.

Привидно ЦЕРН беше изграден, за да „възпроизведе“ условията във вселената след Големия взрив − като средство за тестване на теорията за Големия взрив.

Съоръжението е гигантски ускорител на частици поместен в двадесет километра дълъг подземен тунел с дължина на окръжността 27 километра, разположен на дълбочина от 50 до 175 метра под френско-швейцарската граница.

Целта на проекта е преди всичко да бъде открит Хигс бозонът (‘Божията частица’) − най-важната елементарна частица предсказана теоретично, но ненаблюдавана експериментално. Привържениците на теорията за Големия взрив вярват, че вселената не може да е била създадена без тази частица. Всеки запознат подробно с тази теория знае, че тя съдържа огромни празнини и не се нуждае от никакви експериментални изпитания, затова е чудно как тези глупости можаха да се превърнат в свещена крава на науката. Провежданите там изпитания изобщо не са нужни и създаването на ускорителя не преследва обявената научна цел.

Според мен истинското предназначение на ускорителя е да се получи достъп до междуизмерен портал и това се загатва не само от тяхната иконография и окултни връзки, а и от самите тях. Директорът на ЦЕРН, Бертолучи, заяви, че: „Големият адронен колайдер може да отвори врата към друго измерение и през този портал може да дойде нещо, или може ние да изпратим нещо през него“. Името ЦЕРН е съкращение от “CERNUNNOS” – богът на подземния свят, който митологично е свързан с Озирис, Енки, Нимрод или Нинурта.

Извън колайдера е поставена статуя на Шива, която символизира космическия танц на „сътворяването и разрушаването“, а ЦЕРН е извършил един такъв танц на разрушението − видеото ‘Symmetry’, което можете да гледате в YouTube. Заглавието на друго тяхно видео е ‘Black Rain’. Този ускорител на частици е огромна електромагнитна машина: „Всички магнити в него са електромагнити. Основните диполи генерират мощни 8.3 магнитни полета на Тесла – повече от 100 000 пъти по-мощни от магнитното поле на Земята. Електромагнитите използват ток от 11,080 ампера, за да създадат полето, а свръхпроводящата намотка позволява високите токове да протичат без да губят никаква енергия.

Електромагнетизмът е „освобождаване на творческата сила“, а „обединяването на електрическите и магнитните сили е тайната зад производителността на природата“ и „казано е, че огънят е скрит в магнетизъм, чиито символи изглежда са били включени в масонската доктрина. Магнетизмът е огън, наречен „Aesh“, а електричество − вода, наречена „Majim“. Двата елемента са символизирани от равностранен триъгълник, като огънят сочи нагоре, а водата − надолу „. Т яхното обединяване е формирало Звездата на Давид или Соломоновия печат. Египетският йероглиф 𓈖 е представен от „N“ и исторически се казва, че от него произхожда „М“. Йероглифната вълна прилича на електромагнитните вълни във физиката.

НП/DIC

П.Д.Успенски за истинските чувства и въображаемите емоции

                                                     

"Разделете в себе си механичното от съзнанието, вижте колко малко съзнание има, колко рядко действа и колко силни са механично-механичните нагласи, механичните намерения, механичните мисли, механичните желания". ~ П.Д. Успенски

За човека

Човек не познава себе си. Той не познава собствените си ограничения и възможности. Той дори не знае до каква голяма степен не познава себе си.

                  

Човекът е изобретил множество машини. Той знае, че сложната машина изисква понякога дълги години старателно изучаване преди да бъде поверено на когото и да било, използването и контрола над тази машина. Това знание обаче човек не прилага за себе си, макар че самият той е много по-сложна машина, отколкото всички машини, които е изобретил.

                      

Човекът има множество разнообразни погрешни идеи за самия себе си. Той не осъзнава факта, че в действителност той самият е една машина. Какво означава изразът „човекът е машина”? Това означава, че той не извършва независими движения нито вътре в себе си, нито извън себе си. Той е машина привеждана в движение от външните явления и външните тласъци. Всички движения, действия, думи, идеи, емоции, настроения и мисли се пораждат от външни въздействия. Самият човек е просто автомат с определен запас спомени от миналия си опит и определен запас от енергия. Необходимо е да разберем, че човек не може да направи собствено нищо. Но той не разбира това и си приписва способността, че може нещо собствено да направи. Това е първото нещо, което човек погрешно си приписва. Това трябва да бъде разбрано много ясно: Човек не е способен собствено да прави нищо. Всичко, което според него той прави, всъщност му се случва, така, както падат валежите или се затопля времето. Ние говорим, че човек мисли, чете, работи, обича, ненавижда, започва битки, войни и т.н. В действителност всичко това става с човека. Той не е способен да се движи, да мисли или да говори собствено от своя собствена позиция. Човек представлява в този смисъл марионетка, задвижвана от невидими нишки.

Ако човек разбере това, то той може да узнае повече за самия себе си, а тогава са възможни и определени изменения. Но ако за човека е недостъпна тази абсолютна механичност, или ако той не желае да я приеме като факт, то той на нищо не може да се научи и нищо тогава няма да се измени.

Човекът е машина, но особена машина. Той е машина, която при определени обстоятелства и при правилно използване може да узнае, че е машина. А осъзнавайки напълно този факт, човек може да открие и пътища за прекратяването на своето битие на машина, т.е. да престане да бъде машина.

За отрицателните емоции

В човека има предостатъчно печал, огорчения, страхове и тревоги, които са неизбежно и тясно свързани с болестите, болката, смъртта. Умствените страдания силно се отличават от отрицателните емоции, които се базират на въображението и идентификацията.

Тези емоции представляват ужасяващ феномен. Те заемат в живота ни обширно място. За много хора би могло да се каже, че целият им живот се регулира и контролира, а в крайна сметка и разрушава от отрицателните емоции. Отрицателните емоции не играят никаква положителна роля в нашия живот. Те не ни помагат да се ориентираме, не ни дават никакви знания, не ни направляват по някакъв осмислен начин. Напротив, отрицателните емоции отравят живота ни, превръщат го в тежък товар и много ефективно стоят на пътя на нашето възможно развитие, защото няма нищо по-механично в нашия живот от отрицателните емоции.

Никога няма да ни се удаде механично да контролираме отрицателните емоции. Те са зависими от идентификацията: заедно с разрушаването на идентификацията във всеки отделен случай, изчезват и те. Наистина за странно и фантастично може да бъде считано преклонението на хората пред техните отрицателни емоции. Аз мисля, че за обикновения механичен човек най-трудно се оказва разбирането, че неговите и на другите хора отрицателни емоции, нямат ни най-малка стойност и не съдържат в себе си нищо благородно, прекрасно и силно. В действителност, отрицателните емоции съдържат само слабост, много често истерия, безумие или престъпление. Единственото, което те заслужават, отчитайки тяхната безполезност, изкуственото им пораждане от въображението и идентификацията, е унищожението им, от което ние нищо не губим. В това е единственото убежище на човека, в спасението си от тях

Ако отрицателните емоции бяха полезни или необходими, ако бяха функция на действително съществуващата част на емоционалния център, то ние не бихме имали и най-малък шанс, поне докато съхраняваме своите отрицателни емоции, да се развием вътрешно. На езика на школата, по повод борбата с отрицателните емоции, се казва следното: „Човек трябва да жертвува своите страдания”.

„Какво може да бъде по-леко от такава жертва?” ще попитате вие. В действителност, човек е готов да принесе в жертва всичко друго, но не и своите отрицателни емоции. Няма такова наслаждение, няма такава радост, която човек да не би пожертвал по най-малък повод. Но той никога няма да принесе в жертва своето страдание. В известен смисъл в това има някакъв резон. Напълно в духа на владеещите предразсъдъци, човек очаква да получи нещо за жертвоприношението на своите удоволствия. Но той нищо не очаква, жертвайки своите страдания. Човек е преизпълнен с лични идеи за страданието. Той мисли, че страданията са му изпратени от Бога като наказание или вид поучение. Човек дори би се изплашил, научавайки за възможността за така просто избавление от страданията. Тази идея трудно може да бъде възприета, защото съществуват многочислени страдания, от които човек действително не може да се избави, наред с много други, напълно зависими от човешкото въображение. Човек не може и не иска да се избави, например от идеята за несправедливостта и вярата, че е възможно тази несправедливост да бъде унищожена.

В много хора няма нищо друго освен отрицателни емоции. Целият им комплекс от „азове” е негативен и ако им се отнемат отрицателните емоции, то тези хора просто ще се разпаднат. Какво би се случило без отрицателните емоции с нашия живот? Какво би се случило с това, което ние наричаме изкуство: театъра, драмата, болшинството романи?

Какъв е произходът на отрицателните емоции, след като те са изкуствени, неестествени и безполезни? Тъй като произходът на човека ни е неизвестен, ние не можем да обсъждаме този въпрос. Можем да говорим само за произхода на отрицателните емоции, касаещи нашия живот. „Наблюдавайки децата, ние виждаме как ги учат на отрицателни емоции, как децата сами се обучават подражавайки на възрастните и на по-големите деца”. Ако от най-ранна възраст, детето живее сред хора без отрицателни емоции, то в него най-вероятно няма да ги има, или ще бъдат толкова малко на брой, че лесно би могло да бъдат преодолени, посредством правилното възпитание. В живота всичко е по-различно и с помощта на всички примери, които детето вижда и чува, с помощта на книгите, киното и т. н., десетгодишното дете вече е запознато с цяла гама от отрицателни емоции. Може да ги възпроизвежда, идентифицира се с тях, подобно на възрастните

При възрастните, отрицателните емоции се поддържат от постоянното им оправдаване и отразяване с прославяне в литературата и изкуството, също и от личното самооправдание и снизхождение към самите себе си.

„В действителност, ние сме много по-силни от отрицателните емоции, отколкото си мислим”, особено когато знаем колко опасни са те и колко голяма е необходимостта от борба с тях. Ние, обаче, намираме много смекчаващи вината им обстоятелства и продължаваме да плуваме в морето от снизхождение към самите себе си, към егоизма си. Готови сме да смятаме за виновен всеки друг, но не и самите себе си

Всичко казано дотук показва, че положението ни относно нашия емоционален център, е много странно. В него няма нито положителна, нито отрицателна част. Болшинството от отрицателните му функции са измислени, а голям брой хора нито веднъж в живота не са изпитвали истинско чувство, защото през цялото време са заети със своите въображаеми емоции.

Такава е истинската картина на нашия емоционален живот и ако честно трябва да се погледнем, ние трябва да признаем, че докато култивираме в себе си и се възхищаваме на всички тези отровни емоции, ние не трябва да очакваме развитие на Единство, съзнание и воля. Ако такова развитие би било възможно, то всичките ни отрицателни емоции щяха да влязат в нашето ново същество и да станат в него постоянни. Това би означавало, че ние никога няма да се освободим от тях. За щастие, това е невъзможно.

Единственото, което е хубаво в сегашното ни състояние, е отсъствието на постоянство на каквото и да е. Ако каквото и да е от сегашното ни състояние стане постоянно, това би било безумие. Само при лудите има постоянство в този смисъл.

Източник: www.webstage.bg

П. Успенски - Психология на Човешките Еволюционни Възможности

През 1907 г. започва увлечението на Успенский по езотеричните учения като в началото го интересували "висшите измерения", за които науката не знаела нищо. Пътешествувайки на Изток, Успенский се запознава със системата на Йога, европейския окултизъм, пише книги (най-значителната, от които е "Tertium Organum"), чете лекции в Москва и Петербург. Завръщайки се в Русия след поредното си пътешествие, непосредствено след започването на световната та война, Успенский се среща с Г. И. Гурджиев, през пролетта на 1915 година. Тази среща слага отпечатъка си върху целия понататъшен живот на Успенский. В Гурджиев той намира всичко онова, което дълго и безуспешно е търсил на Изток: логическата система, школата по медитация, разработената техника за достигане на "висшите измерения".
Сътрудничеството на Успенский с Гурджиев, обаче не било дълготрайно. Попречили не само революцията и гражданската война в Русия, но и несходството в характерите и стремежите на учителя и ученика. Окончателният разрив между двамата станал през 1924 г., когато са били вече в емиграция, макар че Успенский продължава да счита себе си за последовател на Гурджиев. Своите дореволюционни публикации, Успенский преработва в духа на усвоената от него система. През 1931 г. излиза на английски неговият "Нов модел на Вселената". В последствие Успенский работи над създаването на психологическа теория, откъси от която се съдържат в лекциите "Психология на човешките еволюционни възможности". Успенский умира в Лондон през 1947 г.
След смъртта му, ръкописът на книгата "Фрагменти от едно неизвестно учение" бил изпратен па Гурджиев и публикуван от него на английски език със заглавие "В търсене на чудотворното".
Гурджиев не притежавал таланта на популяризатор и пропагандатор. Тези функции поел Успенский, който със своите книги и лекции разпространявал учението му. Лекциите, четени в Лондон и Ню Йорк, били предназначени за запознаване със системата на Гурджиев в такава форма, каквато й придава Успенский. В началото той прочел пет лекции по космология, съдържанието на които, в основата си, съвпадало с по-късно публикуваните "Фрагменти от едно неизвестно учение". Следвали пет лекции по психология. Обикновено някой от старите ученици четял лекциите пред групата на "неофитите"(новоприетите ученици). Понякога Успенский присъствал на четенето на лекциите, а след това отговарял на поставени въпроси и изнасял беседи. Своеобразието на текстовете се обяснява с това, че целта им била не само запознаването на слушателите с нови знания. Те били предназначени за тези, които са започнали да се "пробуждат", които са поставили под съмнение науката, започнали са да търсят нещо по-различно. На тези хора им била необходима школа и много от слушателите на лекциите на Успенский се отправили към Фонтенбло, където през 20-те -30-те години действувала школата на Гурджиев. Много видни интелектуалци са слушали тези лекции, достатъчно е да споменем О. Хаксли.
Първоначално,"Психологически лекции 1934г.-1940г." били публикувани на английски език в незначителен тираж през 1940 г. и съдържали шест лекции. В последствие заглавието било променено на "Психология на човешките еволюционни възможности", а количеството на лекциите, съкратено на пет. В някои издания, освен лекциите "Бележки за решението да се работи", е включена и автобиографията на Успенский.
Учението на Гурджиев, главен теоретик и пропагандатор на което бил Успенский, получило широка популярност на Запад. Към загадъчната фигура на Гурджиев не веднъж са се обръщали интерпретатори: достатъчно е да споменем книгата на Л. Поуел, филма на Питър Брук: "Срещи със забележителни хора", разказващ за духовните търсения на Гурджиев през младежките му години. Школата на Гурджиев включвала обучение по музика, танци, специалния балет на Гурджиев", техниката на медитацията. Никои изследователи посочват синтетичния характер на доктрината: освен елементи на йога, в нея влизат и елементи от други източни езотерични учения, преди всичко на "суфитите".
Биографията на Гурджиев е непозната в подробности и ние едва ли ще изясним днес, откъде и кога той е получил своите познания. Във всеки случай Учението, което преподавал, се е отличавало от всички теософски учения по това време, със своята непосредствена връзка с първоизточниците.
Пишейки за Четвъртото измерение, по материали на съвременната физика и математика, добре запознат с естествознанието на XIX век, Успенский внася в изложението на тази, източна по своя произход доктрина, редица новости. От тук идва и своеобразното съчетание на механистичната физиология и психология със Законите на Карма, съчетаването на тайните учения с математиката и даже с ницшеанската доктрина за свръхчовека (осмислена в религиозно — философски дух) в "Новия модел па Вселената". Такова съединение на рационално — научната аргументация и техниката на медитация, в известна степен е характерно и за лекциите "Психология на човешките еволюционни възможности" За осъзнаването на необходимостта и възможността за "вътрешно развитие", е необходимо да се разбере механичността на съществуването, безсмислието на прекарания в "буден сън" живот. Разбира се, става дума не за религията на спасението, а за източната доктрина за "освобождаването", като се подчертава далечния характер на източните учения от гледна точка на западноевропейския начин на живот.
Това Учение е интересно и от историческа гледна точка. Интересът към Изтока и преди всичко към Индия, е бил характерен за руската интелигенция от началото на века и "Феноменът Гурджиев-Успенский" е не по-малко значим в този смисъл, от например,"Феноменът Рьорих". Ето защо е необходимо е да се преиздадат дореволюционните работи на Успенский, преди всичко "Tertium Organum", но не по-малко значими са и публикуваните в емиграция произведения -"Новият модел на Вселената" й "Фрагменти от едно неизвестно учение". Публикуваните лекции не дават пълна представа за дадената "школа". Те представляват интерес в друго отношение: бидейки своеобразен синтез на съвременната наука и източната философия, лекциите представляват пример за съединяването на две разнородни по своята същност форми на познанието. Те бяха избрани защото от тях достатъчно ясно, се виждат особеностите на съвременния окултизъм в една от най-добре разработените му логически форми.

"Човек като Го познаваме, е Машина ... Без Самообучение, без да разбираме работата и функциите на Неговата Машина, Човекът не може да бъде Свободен, Той Не може да се управлява и Той винаги ще остане Роб". ~  Гурджиев

МИСЛИ ФОРМИ 164

       

"Човешката история започва с човешкия акт на непокорство, който в същото време е началото на свободата и развитието на разума му." ~ Ерих Фром

"Ние сме боговете на атомите, които създават себе си, но ние също сме атомите на боговете, които изграждат Вселената". ~ Манли П. Хол

"Срещата на две личности е като контакта на две химични вещества: ако има някаква реакция, и двете се трансформират." ~ Карл Г. Юнг

"Целият свят, който усещаме чрез нашите сетива, е само един малък фрагмент в необятността на природата." - Макс Планк

"Един ден ще трябва официално да признаем, че онова, което сме кръстили, е още по-голяма илюзия от света на мечтите". ~ Салвадор Дали

"Никога не може да има реална опозиция между религията и науката, защото едната е допълнението на другата. Всеки сериозен и отразяващ човек осъзнава, че религиозният елемент от неговата природа трябва да бъде признат и култивиран, като всички сили на човешката душа трябва да действат заедно в съвършен баланс и хармония. И наистина не е случайно, че най-великите мислители от всички възрасти бяха дълбоко религиозни души ". ~ Макс Планк

"Еднa от големите тайни на деня е да се знае как да се впишат популярните предразсъдъци и страсти по такъв начин, че да се въведе объркване на принципи, което прави невъзможно всяко разбиране между онези, които говорят един и същ език и имат едни и същи интереси . " ~ Николо Макиавели

"Човек не се просветлява, като си представя фигури на светлината, а като съзнава тъмнината". ~ Carl G. Jung

"Да познаваш другите е интелигентност, да знаеш себе си е истинска мъдрост, да владееш другите е сила, да овладееш себе си е истинска сила". ~ Лао Дзъ

"Мястото, което търсите, е мястото, от което търсите."  ~Mooji

"Нашите страхове са по-многобройни от нашите опасности, ние страдаме повече в нашето въображение, отколкото в действителност." ~ Seneca

"Ако искаш да избягаш от границите на твоя вътрешен свят, трябва да се отвориш за непознатото." ~ Адяшанти

"Как можеш да станеш, ако никога не си? Затова се нуждаете от вашите дълбочини, тъй като сте там. Но вие имате нужда от височините си, тъй като там ставате. "~ Карл Юнг

"Светът е много озадачаващо място. Ако не сте готови да се озадачите, то просто ще се превърнете в реплика на съзнанието на някой друг. "

~ Noam Chomsky

"Медитацията е методът за осъзнаване на връзката между жизнената енергия на тялото и неограничената Космическа енергия на Бога, връзката между съзнателното и подсъзнателното състояние и Космическото съзнание на Бога. Чрез медитацията на Крия Йога съзнанието постепенно се превръща от идентификацията с нечестивото и често коварното физическо тяло, с неговата любов към дишането и "хляба", към осъзнаването на вътрешното астрално тяло на самовъзобновяващата се жива жизнена енергия и оттам към крайната природа като духовен образ на Бога: винаги съществуваща, винаги съзнателна, винаги блажена. "- Парамаханса Йогананда

"Съвременната физика разкри, че всяка субатомна частица не само изпълнява енергиен танц, но и енергиен танц; пулсиращ процес на създаване и унищожаване. Танцът на Шива е танцуващата Вселена, непрестанният поток от енергия, преминаващ през безкрайно разнообразие от модели, които се разтопяват един в друг. За съвременните физици тантът на Шива е танцът на субатомната материя. Това е непрекъснат танц на творението и унищожението, включващ целия космос; основата на всяко съществуване и на всички природни феномени. "- Фритьоф Капра

                               

Змията в митологията на Индия е преди всичко символ на „желанието” – или онова което се казва самскара или васана. Змията може да ухапе човек и да донесе много страдание и дори смърт. По същият начин едно желание може да ухапе човек и да му донесе дори смърт. Например желанието за алкохол, може да направи човек алкохолик и това да допринесе до пълното му разрушение. Всяка една Васана, всяка една Самскара, с която има пълна идентификация, може да доведе човек до пълното му разрушение. Хората които искат на всяка цена да станат шампиони, могат да започнат да вземат анаболни подсилващи вещества и в крайна сметка губят кариерата си. Хората които имат желание да стана богати, могат да започнат да се занимават с измамничество за да постигнат целта си. Примери има безброй когато човек се идентифицира с едно желание, и това води до страдание. Змията може да се приближи незабелязано. По същият начин човек може да се идентифицира с желанието незабелязано. И така змията е символ на ЖЕЛАНИЕТО, тоест на Васаните – Самскарите. 

Змията (тоест желанието) когато е контролирана, е символ на мъдроста! Шива е изобразен с безброй змии по тялото му. Докато за обикновеният човек, змията е опасно нещо, за Шива те са само украшение. Това е дълбока символика. Шива освен че символизира силата на разрушение е също така символ на „просветлена личност”. Просветленият не се идентифицира с желанията, той ги контролира, той може да ги управлява. Желанията, васаните, му са в служба. Това е висшата мъдрост, висшето знание. Да може човек да не се идентифицира с васаните. Затова се казва че „Укротената Змия” е символ на висшата Мъдрост. Змията която е захапала опашката си е символ на Желанието което само се унищожава. Това е още по дълбока символика. Нормално в човек има неудовлетвореност и стремеж към щастие. Това е първично желание. Човек си въобразява че може да постигне щастието, като си създава комплекс то желания. Той вярва, че ако задоволи тези желания, той ще постигне търсеното щастие. На практика обаче, след задоволяването на тези желания, не настъпва така търсеното щастие, и човек продължава да си създава нови желания. Истината е, че щастието е вътрешното състояние на човек. Няма нужда да се търси щастие другаде. В момента в който желанията изчезнат, и вътре в човек остава щастието – Ананда. Щастието е вътре в самият човек, това е неговата истинска природа - Ананда. Това е неговото истинско аз. Първичното желание е една заблуда, това е Мая – световната илюзия. Ние си мислим, че външният свят може да ни донесе щастието, притежаването на материални неща, предмети, постигането на статус в обществото, постигането на знания и т.н. би донесло Ананда. Това е змията която пълзи и търси да захапе нещо „навън”. Когато човек насочи своето внимание навътре в себе си, когато спре да търси щастието навън в света, и започна да се опитва да постигне вътрешното си състояние на щастие просто като спре идентификацията с желанията, тогава се казва, че Змията е захапала опашката си. Това е отново символ на висшата мъдрост, на висшето знание.

               

Шива - това е богът на унищожението и разрушението от троицата на индийските богове. Силата на разрушението не трябва да се приема само в нейния негативен смисъл като нещо нежелано. Всеки път когато има създаване на нещо ново това става за сметка на разрушаването на нещо старо, и обратното когато се руши старото се създава нещо ново. Всичко което е създадено трябва да дойде до своя край, няма нищо вечно на този свят. Това е неизбежен закон. Трите сили на изграждане, поддържане и разрушение са проява на една единствена сила в нейните три аспекта. На бог Шива съответствува гуната Тамас.......... 

Съпругата на бог Шива е Ума - Дурга и Парвати са другите две най-известни нейни имена. Тя е богинята на силата и енергията. За да се разруши нещо е нужно да се преодолеят силите на поддържането Силата на разрушението трябва да бъде по-голяма от силата на злото, на невежеството, на силата на илюзията Мая, затова на Шива е дадена за съпруга Ума.......... 

Другата съпруга на Шива е Ганга - богинята на свещената индуска река. Реката е символ на пречистването от грехове и сатвичното знание което руши невежеството.......... 

Шива е бог на Йогите и Йога. Иконографски най-често той е изобразен седнал в поза за медитация лотос - с кръстосани крака. Над главата му, като че ли е диадема в самите му коси, има тънък полумесец. Това е дар за Шива получен от разбиването на океана от боговете и демоните. Луната - Чандра, е символ на ума - Манас. При Шива той е в една съвсем тънка почти не проявена форма и като че ли служи само за украшение. Умът (Манас) е извор на концепцията за времето. Така Шива е представен като имащ пълна власт над емоциите, чувствата и времето което служи само за украшение. Луната е също символ на времето. Така Шива е представен като властелин над времето. Луната е символ най вече на Манас, чувственият ум. Тя е изобразена като полумесец в своята последна четвърт. Това символизира, че умът при съвършеният Йогин, е почти непроявен и служи по скоро като украшение – диадема в косите на Шива. Емоциите са само за разкрасяване, декорация...... 

На заден план се виждат белотата на хималайските планини и най-важния връх - Кайласа който е постоянното убежище на бог Шива. Белият цвят е символ на качеството Сатва. Самият Шива е побелял като сняг защото целият е покрит със свещената пепел Вибхути, получена от жертвения огън или пък е взета от погребалните огньове. Очите му са обикновено полуотворени в така наречената Самбхави Мудра. Това означава, че ума му е ангажиран в концентрация върху Реалността - Брахман, но в същото време той е съзнателен за това което става в света на относителност..... 

Шива има по средата на челото си изобразено трето око наречено Джнана Чакшу - Око на Мъдростта. То е символ на събудения принцип на различаване и дискриминиране - Вивека, между вечното и не вечното. С това око човек може да наблюдава безпристрастно и без да се въвлича емоционално в каквото и да е. Така той остава безучастен наблюдател и вижда нещата такива каквито са без да бъдат емоционално или интелектуално изопачени. Когато този принцип на различаване бъде насочен към предмети принадлежащи към света на материята се вижда непостоянството и преходността на нещата. Когато нещата биват наблюдавани по този начин те престават да съществуват за съзнанието на Йогинът. На практика всяка мисъл или възприятие която е подложена на медитационна концентрация идва към своя край. Ако човек се концентрира върху определено чувство на болка например то не след дълго това чувство ще изчезне. Нашите желания, нашите очаквания, нашите спомени, нашите Васани, всичко това ако бъде подложено на огъня на мъдростта бива унищожено. С „третото око”, с окото на знанието, се вижда илюзорността на всичко, което принадлежи на материалният свят, неговата преходност. Затова се казва, че когато бог Шива погледне с третото си око той унищожава всичко към което то е насочено. В едно предание от Пураните се казва как Шива разгневен на бога на лъстта – Кама, го погледнал само веднъж с третото си око и го изгорил до пепел...... 

Също се казва, че очите на Шива се слънцето и луната - тоест ума и интелекта. Тъй като луната и слънцето са неговите очи то тогава цялото небе и звездите са неговата коса. Затова той се нарича Вйомакеша - този който има за коса небето и пространството..... 

Косите на Шива са дълги и сплетени така както на отшелниците, което показва продължителността на неговия Тапас или сподвижничество.... 

От косите му, от върха на главата се издига малка струя вода. Това е началото на река Ганг и Шива е известен под името Гангадара - носител на Ганг. Според едно предание от пураните Ганг идва от небето - Акаш Ганга. Цар Бхагирата се молил на богинята на реката да слезе от небето на земята за да има достатъчно вода за хората. Ганга се съгласила и дошла на земята но водата била толкова много, че имало опасност целия свят да загине от наводнение. Царят се помолил на бог Шива да спаси света от гибел. Шива подложил главата си и спрял Акаша Ганга с косите си като позволил само на една малка част от водите да се изливат в реката - толкова колкото е достатъчно за хората за живеят. Водата е символ на знанието. Много вода или много знание представляват опасност за хората и то трябва да се дава по-малко за да може да се употреби правилно. Това е друг вариант на латинската поговорка: Дозата прави отровата. Онова което е в малки дози и служи като лекарство в големи дози може да бъде опасно..... 

Водата на Ганга се слави със своите пречистващи способности. Казва се, че всеки който се измие с вода от Ганг неговите грехове се измиват също. Така Шива се явява като този който помага за пречистването от греховете. Грях, според определението на веданта, не се състои във действието а в психологическата реакция към действието и се изразява в негативно раздразнение на ума..... 

По цялото тяло на Шива има оплетени змии - кобри. Кобрата е най-отровната змия според вярванията на древните индуси. Само едно ухапване е достатъчно да убие човек. Змията е също символ на желанието. Желанието е като змията, достатъчно е само едно глупаво желание да обхване ума ни за да ни погуби. Например човек "ухапан" от желанието да пие става алкохолик и това води до неговата умствена и физическа смърт. Но за бог Шива всички тези желания служат само за негова украса, той има пълна власт над тях. Този който е постигнал контрол върху желанията си е постигнал висшата мъдрост. Така контролираната змия се явява символ на Мъдростта. (Змията която изяжда опашката си символизира желанието което само се унищожава, и не създава нови желания. Това е такова желание с което няма идентификация, което е дискриминирано от интелекта. За такова желание се казва че се самоунищожава. Така змията която изяжда опашката си е символ на висшата мъдрост.) Змията е също така символ на мистичната сила Кундалини която е проява на индивидуалността. В нейната най-нисша проява тя се явява като сексуалната енергия, създаващата сила на Брахма. Същата тази енергия чрез йогска практика се издига нагоре по чакрите като се проявява във всички видове възможни чувства и емоции, за да се превърне в чиста будност когато се слее с нейната противоположност, Единното Общо Съзнание...... 

Шива има за облекло кожата на тигър и слон. Тигъра е най-кръвожадното животно а слона е най-силното животно. Това показва пълна победа над собствената животинска природа в която има желания кръвожадни като тигър и силни като слон. Тигъра е яростно животно, което може да направи големи поразии, не се подава на обучение и дресировка. Когато е подчинено, то трябва да бъде непрекъснато под наблюдение. Подобно е положението и с ума - Манас. Той може да направи големи поразии, не се подава на обучение и дресировка. Когато е подчинен на интелекта Будхи, той трябва да бъде под непрекъснато наблюдение. Затова в Шастрите често се споменава, че тигъра е символ на чувственият ум МАНАС!! Шива седящ върху тигрова кожа, или облечен в тигрова кожа, показва, че при съвършеният Йогин, умът е унищожен напълно и е останала само кожата му. Тя е красива, служи отлично за декорация и за постелка. По същият начин, пълното убиване на чувственият ум МАНАС, означава край на прищевките на ума. Остават само чистите емоции, които служат на йогинът за да живее удобно с тях..... 

Шива е изобразяван с две, четири, осем, десет и дори тридесет и две ръце понякога. Той държи различни предмети като например: Тришула - копие с три върха символ на власт и могъщество а също така на трите Гуни или трите процеса на създаване, поддържане и разрушение; Дамару - малко барабанче което има няколко топчета висящи на връв. Когато се върти последователно в една и друга посока топчетата се удрят в повърхността на барабанчето. Дамару е символ на най-финия елемент Акаша - пространство и звук; Чакра - боен диск; Мала - броеница; Мрга - елен; Кхадга - меч; Падма - лотс; Дарпана - огледало; Аджагава - лък; и т.н....

         

Друго известно иконографско представяне на Шива е Натараджа - (букв. Цар на Танца) това е бога изобразен в момент на танц. Според едно предание Шива танцува всяка вечер пред боговете за тяхно развлечение, и тогава целия свят бива разрушен и унищожен. Танца наречен Тандава символизира също така и създаването и поддържането на света. По този начин символично Шива поема функциите на Брахма и Вишну – принципът на съзидание и принципът на поддържане на света. 

На нивото на индивида, тоест микрокосмоса, всяка вечер когато заспим света престава да съществува за нас. Боговете това са сетивата - тоест Индриите. Индра е царят на боговете. Боговете се наричат „Индрии”, тоест „принадлежащи на Индра”, Индра е символ на чувственият ум Манас. Боговете тоест Индриите това са петте сетива. Те биват развличани от танца на Шива. Развлечението е форма на почивка тоест органите на осезание и органите на действие на работят. Когато сетивата не работят, не извършват своята дейност, тогава няма възприятия и светът престава да съществува за нас. Това е момента когато спим през нощта. 

Същото е вярно и на космическо ниво - макро космоса и неговото унищожаване - Пралая. Нощта е също така символ на невежеството - Авидя. Когато Шива танцува невежеството се руши. Това е символично представено от обръча от пламъци - Прабха Мандала, около божеството. Огънят е символ на светлината и разрушението - разрушение на старото и ненужно; мъдрост, светлина и знание при изграждането на новото. 

С единия си крак Шива е стъпил върху Апасмара Пуруша - припадничавото джудже, което е символ на егото и невежеството. Другия крак е вдигнат от земята което символизира постоянната връзка на Шива с Неземното и Нематериалното – тоест чистият принцип на познание - Брахман. 

Около главата на Шива в косите му има оплетени змии кобри, които са разпилени радиално във всички посоки. Змията е символ на желанието. Желанията са насочени във всички посоки тоест, това е представа на сборът от абсолютно всички желания които могат да минат през ума на човек. Тези желания са опасни за обикновеният човек, но за съвършеният йогин те служат само за декорация. 

Около кръста на Шива е омотан и царят на Змиите Шеша. Това е символ на Кундалини, тоталният сбор от всички видове обусловено съзнание. Кундалини е символ на двете съпруги на Шива. Той е омотан около кръста на божеството, което показва интимната връзка между него и двете му съпруги. Шива който е символ на необусловеното съзнание, е в най близка връзка със всички видове форми на обусловено съзнание. 

Поясът който е навит около тялото на Шива е наполовина разпуснат и се носи свободно във въздуха. Това показва пълната отдаденост на танцуващият Шива към танца, който се е „забравил” в него, и вложил изцяло себе си в движението и музиката. Свободата на дрехата означава свобода от обикновентие морално етични норми на поведение за Шива, който стои над всякакви правила и норми за поведение. 

Шива е изобразен с четири ръце. Най-горната ръка държи Дамару - малкото барабанче което се използва от танцуващия подобно на кастанетите. То е направено като две малко коносообразни барабанчета долепени с малката си основа едно до друго. С връвчица има привързани към него две топчета които висят свободно. Барабанчето се държи с ръката. Когато барабанчето се върти бързо ту на едната ту в другата посока, попчетата се удрят ту в едната ту в другата страна на барабанчето. В зависимост от скоростта на въртенето, може да се създава различни ритми, нещо подобно на кастанетите. Това се използва много често в класическият индийски танц. Дамару е символ на Шабда -звука, на елемента Акаша - пространството. От акаша – пространство произлизат последователно останалите четири елемента. Петте елемента са петте възприятия. на петте сетива. Така както Дамару служи за регулиране на ритъма на танца, по същия начин елемента Акаша регулира създаването и разрушаването на света. 

Лявата горна ръка на божеството е във позиция на Ардха Чандра Мудра и държи с пръстите си пламък. Докато звука е по-скоро символ на сътворението, то огъня е символ на разрушението. Така Шива се явява като господар на сътворението и разрушението. 

Долните две ръце са заели съответно позициите на Абхая Мудра -закрила и Варада Мудра - даване на награда за заслуги. Така е показано символично, че Шива може да поема функциите на Вишну за закрила и поддържане на света. И действително за да се запази целостта на нещо то трябва да бъдат унищожени онези сили които се стремят към разрушение. Например тигъра, който е символ на грубата сила на разрушение е готов да разкъса и убие всеки който напада малките тигърчета и по този начин той се явява за тях като покровител. Подобно дори и най благородните идеи се нуждаят от закрила която се дава от Шива – световният принцип на разрушение.

           

"Когато започнеш да забелязваш мистичното, мистичното ще започне да те забелязва.  ~Dacha Avelin

                   

"Поддържайте спомен за вашата истинска природа жив, дори и докато работите, и избягвайте бързината, която ви кара да забравите. Бъдете съзнателни. Практикувате медитация, за да запазите ума и да го накарате да осъзнае истинската си връзка със Себе Си, който го подкрепя. Не си представяйте, че вие сте тези, които правите тази работа. Мислете, че това е основният ток, който я прави, идентифицирайте се с тока. - Рамана Махариши

               

                   

                   

"Ние не се избираме случайно един с друг. Ние срещаме само онези, които вече съществуват в нашето подсъзнание." - Зигмунд Фройд

"Преди мен е люлеещата се мъгла на мъглите, която разделя сянката от истинското, Завесата сама по себе си е нереално/а." ~ Manly P. Hall

Погледни вътре в себе си. Всичко, което искаш, ти вече си

"Няма значение какво казват хората, разбира се, никой не знае нищо. Животът е проблем, който никой не разбира."~ Самаел Аун Уеор (1917 - 1977)

"The Unreal has No Being, The Real Never Ceases to Be."

~ Bhavagad Gita 2:17

"Нереалът не съществува, Реалът никога не престава да бъде".~ Бхагавад Гита 2:17

Бхагавад Гита(Вася) 2:16-18

16
Нереалното не съществува.
Реалното винаги съществува.
Така битието познават тези,
които виждат самата същност.

17
Не може да бъде унищожено
Онова, чрез което всичко живее.
Онова — което е въплътено —
никой не може да го погуби.

18
Всички родени тела са крайни.
Но въплътеното в тях е безкрайно —
неизмеримо е, неразрушимо.
И затова — воювай, Бхарата!

"Трябва да спрем да бъркаме религията с духовното. 

Религията представлява правила, ограничения и ритуали създадени от човек.

 Религиите имат истина, с цел духовното човешко израстване. 

Поради човешки слабости, религията се е превърнала в корумпирана, политическа и разделяща хората. В метод на власт. 

Духовното не е теология или идеология. Духовното е начин на живот, Чист и оригинален както трябва да е. Духовното е мрежа която свързва Всевисшото - Вселената, Природата, Животните и Хората помежду ни." 

- Хайли Селасие

Beware of God

Bill Clinton and Al Gore Wedding

Catholic Russian Orthodox Leaders in Church

                         

                   

               
Брихадараняка Упанишад

Човек става такъв, каквито са действията му. Човекът на добрите дела става добър, човекът на лошите дела става лош. Човек става чист чрез чистите действия и нечист чрез нечистите действия.

Съдбата на човека е такава, каквито са неговите желания. Защото каквито са желанията му — такава е волята му; каквато е волята му — такива са делата му; а каквито са делата му — такава е неговата отплата, добра или лоша.
Човек действа според желанията, към които се придържа. След смъртта си той отива на другия свят, носейки в ума си фините впечатления от своите дела; и след като пожъне там реколтата на делата си, той се завръща отново в този свят на действието. Така онзи, който има желания, продължава да бъде подложен на прераждане.

Но онзи, в когото желанията са утихнали, не страда повече от прераждането. След смъртта — постигнал Най-висшето, желаейки единствено Аза, той отива на другия свят. Реализирайки Брахман, той става Брахман.

Когато всички желания, които някога са влезли в сърцето му, бъдят изгонени от Божественото познание — смъртният, постигайки Брахман, става безсмъртен.

Както кожата на змията лежи захвърлена върху някой мравуняк, така лежи и тялото на човека след смъртта; докато той, освободен от тялото, става едно с Безсмъртния Дух, Брахман — Вечната светлина".

Джанака: "Господине, давам ви други хиляда крави. Продължавайте да говорите за моето освобождение".

Яджнявалкя: "Пътят към освобождението е фин, труден и дълъг. Самият аз вървя по него; всъщност, стигнах до края. По този път постигат крайното освобождение при смъртта само мъдрите, позналите Брахман — онези, които са Го постигнали приживе.

Съществуват и други светове, безрадостни, обвити в тъмнина. В тези светове след смъртта отиват онези, които са неразумни, които не знаят Аза.

Когато човек реализира Аза, Чистия, Безсмъртния, Блажения — как в него би могло да остане желанието да приеме друго тяло, подложено на страдание, за да задоволи жаждата си?
Онзи, който веднъж е познал величието на Аза в тленното тяло — този "препъни-камък" по пътя към освобождението — знае, че Азът е едно с Брахман, Господаря и Създателя на всичко.

Брахман може да бъде реализиран дори в това тленно тяло. Да не успееш да го реализираш значи да живееш в невежество и по този начин да бъдеш подложен на прераждане и смърт. Позналите Брахман стават безсмъртни; останалите, които не са го познали, продължават да живеят в оковите на скръбта.

Онзи, който с духовните си очи директно възприема Самосияйното същество, Господаря на всички, който е бил, е и ще бъде — той е наистина безстрашен и не поражда страх в никого.

Онзи, който познава Брахман като Живота на живота, Окото на окото, Ухото на ухото, Ума на ума — той наистина разбира напълно Причината на всички причини.

Брахман бива възприет единствено от пречистения ум.
В Брахман няма различия. Онзи, който вижда различие, върви от смърт към смърт.

Брахман може да бъде схванат единствено като самото познание — Познанието, което е едно с Реалността, неразделно от нея. Защото Той е отвъд всяко доказателство, отвъд всички инструменти на мисълта. Вечният Брахман е чист, нероден, по-фин от най-финото, по-велик от най-великото.

Затова нека разумният духовно търсещ — знаейки, че Брахман е Най-висшата цел — моделира така живота и поведението си, че да може да Го достигне. Нека той не се опитва да Го познае чрез разговори и дискусии, защото дискусиите са празни и безсмислени.

Брахман е великият Нероден, който живее в лотоса на сърцето, заобиколен от сетивата. Той е Разумът на разума, Закрилникът на всички, Господарят на всички, Царят на всички. Той не става повече чрез добрите дела, нито по-малко чрез лошите. Господарят, Царят, Закрилникът на всички — той надвишава трите свята.

Богоотдадените се опитват да Го познаят чрез изучаване на Писанията, чрез жертвоприношения, чрез целомъдрие, аскетизъм, непривързаност. Да го познае човек значи той да стане мъдрец. В желанието си да Го познаят — Него и само Него — монасите се отричат от света. Реализирайки величието на Аза, мъдреците от миналото не желаели синове и дъщери. "Каква нужда имаме от синове и дъщери", питали те, "ние, които сме познали Аза, ние, които сме постигнали Най-висшата цел на живота?!" Не желаейки повече нито потомство, нито богатство, нито живот в други светове, те вървели по пътя на пълната себеотреченост.
Жаждата за потомство ражда жажда за богатство, а жаждата за богатство ражда жажда за живот в други светове. Съществуват две големи желания: желанието за живот на удоволствие в този свят и желанието за живот на още по-голямо удоволствие в другите светове.

Азът може да бъде описан като "не това, не онова". Той е непонятен, защото не може да бъде разбран; Той е нетленен, защото не се разлага никога; Той е непривързан, защото никога не се привързва; Той непоробен, защото Него нищо никога не може да пороби. Онзи, който познае Аза, остава винаги неповлиян — независимо дали от добро или от зло. На него никога не му идват на ум мисли като: "Направих нещо лошо" или "Направих нещо добро. Той е излязъл отвъд доброто и злото и затова повече не е безпокоен от мисълта за това какво може да е направил или може да не е направил.

Вечната слава на позналия Брахман — Безначалния и Безкрайния, разкрил се чрез Божественото познание — нито се увеличава, нито намалява поради действията му. Затова нека човек се опитва да Го открие, защото откривайки Го, той не може да бъде докоснат повече от злото. Онзи, който е познал Аза е себеконтролиран, спокоен, уравновесен и свободен от желание. Погълнат в медитация върху Него, той Го вижда в собствената си душа и вижда в нея всички същества. Злото нито го докосва повече, нито го притеснява, защото всяко зло е било изгорено в огъня на неговото Божествено познание.

Освободен от зло, освободен от желание, освободен от съмнение, той постига познание за Брахман.

Това, о Царю, е истината за Брахман. Постигни тази истина!"
Джанака: "Най-почитани господине, предлагам ви империята на Видеха, и себе си с нея, за да бъда ваш слуга".

Яджнавалкя: "Азът — Нероденият, Нетленният, Безсмъртният, Безстрашният — е действително Брахман.

Онзи, който познае Брахман няма страх. Онзи, който познае Брахман, става Брахман!

                  

                                    

                                

В сърцето на любовника има друг свят. -Rumi

В нематериалното сърце е Джива.
В Джива се вози наблюдателя Пуруша ...Gurudev

Тялото е временно превозно средство. Без душата тялото е като кола без шофьор

Пуруша се вози в джива , Джива се вози в човек, Човек се вози в различни превозни средства. Както на небето тъй и на земята

Пограничната енергия в проявения свят се проявява:

- под формата на канали - тънки течности, по които се движат Пуруша;

- под формата на джива - души (фини превозни средства, в които се движат Пуруша);

- под формата на дхарми - финно гориво за джива, осигуряващи възможност за движение на Пуруша към мишена/целта (необусловени дхарми) или от целта (причинени/обусловени дхарми);

- под форма на Гуни - сили, осигуряващи предоставянето на дхармите (гориво) до материалното тяло и възприемането дхармите от тялото;

- под формата на горива - материално гориво(отпадък от отрабoтената земна дхарма/карма - черно масло) за превозното средство, осигуряващо възможност за движение на материалната човешка обвивка към целта.