"Човешката история започва с човешкия акт на непокорство, който в същото време е началото на свободата и развитието на разума му." ~ Ерих Фром
"Ние сме боговете на атомите, които създават себе си, но ние също сме атомите на боговете, които изграждат Вселената". ~ Манли П. Хол
"Срещата на две личности е като контакта на две химични вещества: ако има някаква реакция, и двете се трансформират." ~ Карл Г. Юнг
"Целият свят, който усещаме чрез нашите сетива, е само един малък фрагмент в необятността на природата." - Макс Планк
"Един ден ще трябва официално да признаем, че онова, което сме кръстили, е още по-голяма илюзия от света на мечтите". ~ Салвадор Дали
"Никога не може да има реална опозиция между религията и науката, защото едната е допълнението на другата. Всеки сериозен и отразяващ човек осъзнава, че религиозният елемент от неговата природа трябва да бъде признат и култивиран, като всички сили на човешката душа трябва да действат заедно в съвършен баланс и хармония. И наистина не е случайно, че най-великите мислители от всички възрасти бяха дълбоко религиозни души ". ~ Макс Планк
"Еднa от големите тайни на деня е да се знае как да се впишат популярните предразсъдъци и страсти по такъв начин, че да се въведе объркване на принципи, което прави невъзможно всяко разбиране между онези, които говорят един и същ език и имат едни и същи интереси . " ~ Николо Макиавели
"Човек не се просветлява, като си представя фигури на светлината, а като съзнава тъмнината". ~ Carl G. Jung
"Да познаваш другите е интелигентност, да знаеш себе си е истинска мъдрост, да владееш другите е сила, да овладееш себе си е истинска сила". ~ Лао Дзъ
"Мястото, което търсите, е мястото, от което търсите." ~Mooji
"Нашите страхове са по-многобройни от нашите опасности, ние страдаме повече в нашето въображение, отколкото в действителност." ~ Seneca
"Ако искаш да избягаш от границите на твоя вътрешен свят, трябва да се отвориш за непознатото." ~ Адяшанти
"Как можеш да станеш, ако никога не си? Затова се нуждаете от вашите дълбочини, тъй като сте там. Но вие имате нужда от височините си, тъй като там ставате. "~ Карл Юнг
"Светът е много озадачаващо място. Ако не сте готови да се озадачите, то просто ще се превърнете в реплика на съзнанието на някой друг. "
~ Noam Chomsky
"Медитацията е методът за осъзнаване на връзката между жизнената енергия на тялото и неограничената Космическа енергия на Бога, връзката между съзнателното и подсъзнателното състояние и Космическото съзнание на Бога. Чрез медитацията на Крия Йога съзнанието постепенно се превръща от идентификацията с нечестивото и често коварното физическо тяло, с неговата любов към дишането и "хляба", към осъзнаването на вътрешното астрално тяло на самовъзобновяващата се жива жизнена енергия и оттам към крайната природа като духовен образ на Бога: винаги съществуваща, винаги съзнателна, винаги блажена. "- Парамаханса Йогананда
"Съвременната физика разкри, че всяка субатомна частица не само изпълнява енергиен танц, но и енергиен танц; пулсиращ процес на създаване и унищожаване. Танцът на Шива е танцуващата Вселена, непрестанният поток от енергия, преминаващ през безкрайно разнообразие от модели, които се разтопяват един в друг. За съвременните физици тантът на Шива е танцът на субатомната материя. Това е непрекъснат танц на творението и унищожението, включващ целия космос; основата на всяко съществуване и на всички природни феномени. "- Фритьоф Капра
Змията в митологията на Индия е преди всичко символ на „желанието” – или онова което се казва самскара или васана. Змията може да ухапе човек и да донесе много страдание и дори смърт. По същият начин едно желание може да ухапе човек и да му донесе дори смърт. Например желанието за алкохол, може да направи човек алкохолик и това да допринесе до пълното му разрушение. Всяка една Васана, всяка една Самскара, с която има пълна идентификация, може да доведе човек до пълното му разрушение. Хората които искат на всяка цена да станат шампиони, могат да започнат да вземат анаболни подсилващи вещества и в крайна сметка губят кариерата си. Хората които имат желание да стана богати, могат да започнат да се занимават с измамничество за да постигнат целта си. Примери има безброй когато човек се идентифицира с едно желание, и това води до страдание. Змията може да се приближи незабелязано. По същият начин човек може да се идентифицира с желанието незабелязано. И така змията е символ на ЖЕЛАНИЕТО, тоест на Васаните – Самскарите.
Змията (тоест желанието) когато е контролирана, е символ на мъдроста! Шива е изобразен с безброй змии по тялото му. Докато за обикновеният човек, змията е опасно нещо, за Шива те са само украшение. Това е дълбока символика. Шива освен че символизира силата на разрушение е също така символ на „просветлена личност”. Просветленият не се идентифицира с желанията, той ги контролира, той може да ги управлява. Желанията, васаните, му са в служба. Това е висшата мъдрост, висшето знание. Да може човек да не се идентифицира с васаните. Затова се казва че „Укротената Змия” е символ на висшата Мъдрост. Змията която е захапала опашката си е символ на Желанието което само се унищожава. Това е още по дълбока символика. Нормално в човек има неудовлетвореност и стремеж към щастие. Това е първично желание. Човек си въобразява че може да постигне щастието, като си създава комплекс то желания. Той вярва, че ако задоволи тези желания, той ще постигне търсеното щастие. На практика обаче, след задоволяването на тези желания, не настъпва така търсеното щастие, и човек продължава да си създава нови желания. Истината е, че щастието е вътрешното състояние на човек. Няма нужда да се търси щастие другаде. В момента в който желанията изчезнат, и вътре в човек остава щастието – Ананда. Щастието е вътре в самият човек, това е неговата истинска природа - Ананда. Това е неговото истинско аз. Първичното желание е една заблуда, това е Мая – световната илюзия. Ние си мислим, че външният свят може да ни донесе щастието, притежаването на материални неща, предмети, постигането на статус в обществото, постигането на знания и т.н. би донесло Ананда. Това е змията която пълзи и търси да захапе нещо „навън”. Когато човек насочи своето внимание навътре в себе си, когато спре да търси щастието навън в света, и започна да се опитва да постигне вътрешното си състояние на щастие просто като спре идентификацията с желанията, тогава се казва, че Змията е захапала опашката си. Това е отново символ на висшата мъдрост, на висшето знание.
Шива - това е богът на унищожението и разрушението от троицата на индийските богове. Силата на разрушението не трябва да се приема само в нейния негативен смисъл като нещо нежелано. Всеки път когато има създаване на нещо ново това става за сметка на разрушаването на нещо старо, и обратното когато се руши старото се създава нещо ново. Всичко което е създадено трябва да дойде до своя край, няма нищо вечно на този свят. Това е неизбежен закон. Трите сили на изграждане, поддържане и разрушение са проява на една единствена сила в нейните три аспекта. На бог Шива съответствува гуната Тамас..........
Съпругата на бог Шива е Ума - Дурга и Парвати са другите две най-известни нейни имена. Тя е богинята на силата и енергията. За да се разруши нещо е нужно да се преодолеят силите на поддържането Силата на разрушението трябва да бъде по-голяма от силата на злото, на невежеството, на силата на илюзията Мая, затова на Шива е дадена за съпруга Ума..........
Другата съпруга на Шива е Ганга - богинята на свещената индуска река. Реката е символ на пречистването от грехове и сатвичното знание което руши невежеството..........
Шива е бог на Йогите и Йога. Иконографски най-често той е изобразен седнал в поза за медитация лотос - с кръстосани крака. Над главата му, като че ли е диадема в самите му коси, има тънък полумесец. Това е дар за Шива получен от разбиването на океана от боговете и демоните. Луната - Чандра, е символ на ума - Манас. При Шива той е в една съвсем тънка почти не проявена форма и като че ли служи само за украшение. Умът (Манас) е извор на концепцията за времето. Така Шива е представен като имащ пълна власт над емоциите, чувствата и времето което служи само за украшение. Луната е също символ на времето. Така Шива е представен като властелин над времето. Луната е символ най вече на Манас, чувственият ум. Тя е изобразена като полумесец в своята последна четвърт. Това символизира, че умът при съвършеният Йогин, е почти непроявен и служи по скоро като украшение – диадема в косите на Шива. Емоциите са само за разкрасяване, декорация......
На заден план се виждат белотата на хималайските планини и най-важния връх - Кайласа който е постоянното убежище на бог Шива. Белият цвят е символ на качеството Сатва. Самият Шива е побелял като сняг защото целият е покрит със свещената пепел Вибхути, получена от жертвения огън или пък е взета от погребалните огньове. Очите му са обикновено полуотворени в така наречената Самбхави Мудра. Това означава, че ума му е ангажиран в концентрация върху Реалността - Брахман, но в същото време той е съзнателен за това което става в света на относителност.....
Шива има по средата на челото си изобразено трето око наречено Джнана Чакшу - Око на Мъдростта. То е символ на събудения принцип на различаване и дискриминиране - Вивека, между вечното и не вечното. С това око човек може да наблюдава безпристрастно и без да се въвлича емоционално в каквото и да е. Така той остава безучастен наблюдател и вижда нещата такива каквито са без да бъдат емоционално или интелектуално изопачени. Когато този принцип на различаване бъде насочен към предмети принадлежащи към света на материята се вижда непостоянството и преходността на нещата. Когато нещата биват наблюдавани по този начин те престават да съществуват за съзнанието на Йогинът. На практика всяка мисъл или възприятие която е подложена на медитационна концентрация идва към своя край. Ако човек се концентрира върху определено чувство на болка например то не след дълго това чувство ще изчезне. Нашите желания, нашите очаквания, нашите спомени, нашите Васани, всичко това ако бъде подложено на огъня на мъдростта бива унищожено. С „третото око”, с окото на знанието, се вижда илюзорността на всичко, което принадлежи на материалният свят, неговата преходност. Затова се казва, че когато бог Шива погледне с третото си око той унищожава всичко към което то е насочено. В едно предание от Пураните се казва как Шива разгневен на бога на лъстта – Кама, го погледнал само веднъж с третото си око и го изгорил до пепел......
Също се казва, че очите на Шива се слънцето и луната - тоест ума и интелекта. Тъй като луната и слънцето са неговите очи то тогава цялото небе и звездите са неговата коса. Затова той се нарича Вйомакеша - този който има за коса небето и пространството.....
Косите на Шива са дълги и сплетени така както на отшелниците, което показва продължителността на неговия Тапас или сподвижничество....
От косите му, от върха на главата се издига малка струя вода. Това е началото на река Ганг и Шива е известен под името Гангадара - носител на Ганг. Според едно предание от пураните Ганг идва от небето - Акаш Ганга. Цар Бхагирата се молил на богинята на реката да слезе от небето на земята за да има достатъчно вода за хората. Ганга се съгласила и дошла на земята но водата била толкова много, че имало опасност целия свят да загине от наводнение. Царят се помолил на бог Шива да спаси света от гибел. Шива подложил главата си и спрял Акаша Ганга с косите си като позволил само на една малка част от водите да се изливат в реката - толкова колкото е достатъчно за хората за живеят. Водата е символ на знанието. Много вода или много знание представляват опасност за хората и то трябва да се дава по-малко за да може да се употреби правилно. Това е друг вариант на латинската поговорка: Дозата прави отровата. Онова което е в малки дози и служи като лекарство в големи дози може да бъде опасно.....
Водата на Ганга се слави със своите пречистващи способности. Казва се, че всеки който се измие с вода от Ганг неговите грехове се измиват също. Така Шива се явява като този който помага за пречистването от греховете. Грях, според определението на веданта, не се състои във действието а в психологическата реакция към действието и се изразява в негативно раздразнение на ума.....
По цялото тяло на Шива има оплетени змии - кобри. Кобрата е най-отровната змия според вярванията на древните индуси. Само едно ухапване е достатъчно да убие човек. Змията е също символ на желанието. Желанието е като змията, достатъчно е само едно глупаво желание да обхване ума ни за да ни погуби. Например човек "ухапан" от желанието да пие става алкохолик и това води до неговата умствена и физическа смърт. Но за бог Шива всички тези желания служат само за негова украса, той има пълна власт над тях. Този който е постигнал контрол върху желанията си е постигнал висшата мъдрост. Така контролираната змия се явява символ на Мъдростта. (Змията която изяжда опашката си символизира желанието което само се унищожава, и не създава нови желания. Това е такова желание с което няма идентификация, което е дискриминирано от интелекта. За такова желание се казва че се самоунищожава. Така змията която изяжда опашката си е символ на висшата мъдрост.) Змията е също така символ на мистичната сила Кундалини която е проява на индивидуалността. В нейната най-нисша проява тя се явява като сексуалната енергия, създаващата сила на Брахма. Същата тази енергия чрез йогска практика се издига нагоре по чакрите като се проявява във всички видове възможни чувства и емоции, за да се превърне в чиста будност когато се слее с нейната противоположност, Единното Общо Съзнание......
Шива има за облекло кожата на тигър и слон. Тигъра е най-кръвожадното животно а слона е най-силното животно. Това показва пълна победа над собствената животинска природа в която има желания кръвожадни като тигър и силни като слон. Тигъра е яростно животно, което може да направи големи поразии, не се подава на обучение и дресировка. Когато е подчинено, то трябва да бъде непрекъснато под наблюдение. Подобно е положението и с ума - Манас. Той може да направи големи поразии, не се подава на обучение и дресировка. Когато е подчинен на интелекта Будхи, той трябва да бъде под непрекъснато наблюдение. Затова в Шастрите често се споменава, че тигъра е символ на чувственият ум МАНАС!! Шива седящ върху тигрова кожа, или облечен в тигрова кожа, показва, че при съвършеният Йогин, умът е унищожен напълно и е останала само кожата му. Тя е красива, служи отлично за декорация и за постелка. По същият начин, пълното убиване на чувственият ум МАНАС, означава край на прищевките на ума. Остават само чистите емоции, които служат на йогинът за да живее удобно с тях.....
Шива е изобразяван с две, четири, осем, десет и дори тридесет и две ръце понякога. Той държи различни предмети като например: Тришула - копие с три върха символ на власт и могъщество а също така на трите Гуни или трите процеса на създаване, поддържане и разрушение; Дамару - малко барабанче което има няколко топчета висящи на връв. Когато се върти последователно в една и друга посока топчетата се удрят в повърхността на барабанчето. Дамару е символ на най-финия елемент Акаша - пространство и звук; Чакра - боен диск; Мала - броеница; Мрга - елен; Кхадга - меч; Падма - лотс; Дарпана - огледало; Аджагава - лък; и т.н....
Друго известно иконографско представяне на Шива е Натараджа - (букв. Цар на Танца) това е бога изобразен в момент на танц. Според едно предание Шива танцува всяка вечер пред боговете за тяхно развлечение, и тогава целия свят бива разрушен и унищожен. Танца наречен Тандава символизира също така и създаването и поддържането на света. По този начин символично Шива поема функциите на Брахма и Вишну – принципът на съзидание и принципът на поддържане на света.
На нивото на индивида, тоест микрокосмоса, всяка вечер когато заспим света престава да съществува за нас. Боговете това са сетивата - тоест Индриите. Индра е царят на боговете. Боговете се наричат „Индрии”, тоест „принадлежащи на Индра”, Индра е символ на чувственият ум Манас. Боговете тоест Индриите това са петте сетива. Те биват развличани от танца на Шива. Развлечението е форма на почивка тоест органите на осезание и органите на действие на работят. Когато сетивата не работят, не извършват своята дейност, тогава няма възприятия и светът престава да съществува за нас. Това е момента когато спим през нощта.
Същото е вярно и на космическо ниво - макро космоса и неговото унищожаване - Пралая. Нощта е също така символ на невежеството - Авидя. Когато Шива танцува невежеството се руши. Това е символично представено от обръча от пламъци - Прабха Мандала, около божеството. Огънят е символ на светлината и разрушението - разрушение на старото и ненужно; мъдрост, светлина и знание при изграждането на новото.
С единия си крак Шива е стъпил върху Апасмара Пуруша - припадничавото джудже, което е символ на егото и невежеството. Другия крак е вдигнат от земята което символизира постоянната връзка на Шива с Неземното и Нематериалното – тоест чистият принцип на познание - Брахман.
Около главата на Шива в косите му има оплетени змии кобри, които са разпилени радиално във всички посоки. Змията е символ на желанието. Желанията са насочени във всички посоки тоест, това е представа на сборът от абсолютно всички желания които могат да минат през ума на човек. Тези желания са опасни за обикновеният човек, но за съвършеният йогин те служат само за декорация.
Около кръста на Шива е омотан и царят на Змиите Шеша. Това е символ на Кундалини, тоталният сбор от всички видове обусловено съзнание. Кундалини е символ на двете съпруги на Шива. Той е омотан около кръста на божеството, което показва интимната връзка между него и двете му съпруги. Шива който е символ на необусловеното съзнание, е в най близка връзка със всички видове форми на обусловено съзнание.
Поясът който е навит около тялото на Шива е наполовина разпуснат и се носи свободно във въздуха. Това показва пълната отдаденост на танцуващият Шива към танца, който се е „забравил” в него, и вложил изцяло себе си в движението и музиката. Свободата на дрехата означава свобода от обикновентие морално етични норми на поведение за Шива, който стои над всякакви правила и норми за поведение.
Шива е изобразен с четири ръце. Най-горната ръка държи Дамару - малкото барабанче което се използва от танцуващия подобно на кастанетите. То е направено като две малко коносообразни барабанчета долепени с малката си основа едно до друго. С връвчица има привързани към него две топчета които висят свободно. Барабанчето се държи с ръката. Когато барабанчето се върти бързо ту на едната ту в другата посока, попчетата се удрят ту в едната ту в другата страна на барабанчето. В зависимост от скоростта на въртенето, може да се създава различни ритми, нещо подобно на кастанетите. Това се използва много често в класическият индийски танц. Дамару е символ на Шабда -звука, на елемента Акаша - пространството. От акаша – пространство произлизат последователно останалите четири елемента. Петте елемента са петте възприятия. на петте сетива. Така както Дамару служи за регулиране на ритъма на танца, по същия начин елемента Акаша регулира създаването и разрушаването на света.
Лявата горна ръка на божеството е във позиция на Ардха Чандра Мудра и държи с пръстите си пламък. Докато звука е по-скоро символ на сътворението, то огъня е символ на разрушението. Така Шива се явява като господар на сътворението и разрушението.
Долните две ръце са заели съответно позициите на Абхая Мудра -закрила и Варада Мудра - даване на награда за заслуги. Така е показано символично, че Шива може да поема функциите на Вишну за закрила и поддържане на света. И действително за да се запази целостта на нещо то трябва да бъдат унищожени онези сили които се стремят към разрушение. Например тигъра, който е символ на грубата сила на разрушение е готов да разкъса и убие всеки който напада малките тигърчета и по този начин той се явява за тях като покровител. Подобно дори и най благородните идеи се нуждаят от закрила която се дава от Шива – световният принцип на разрушение.
"Когато започнеш да забелязваш мистичното, мистичното ще започне да те забелязва. ~Dacha Avelin
"Поддържайте спомен за вашата истинска природа жив, дори и докато работите, и избягвайте бързината, която ви кара да забравите. Бъдете съзнателни. Практикувате медитация, за да запазите ума и да го накарате да осъзнае истинската си връзка със Себе Си, който го подкрепя. Не си представяйте, че вие сте тези, които правите тази работа. Мислете, че това е основният ток, който я прави, идентифицирайте се с тока. - Рамана Махариши
"Ние не се избираме случайно един с друг. Ние срещаме само онези, които вече съществуват в нашето подсъзнание." - Зигмунд Фройд
"Преди мен е люлеещата се мъгла на мъглите, която разделя сянката от истинското, Завесата сама по себе си е нереално/а." ~ Manly P. Hall
Погледни вътре в себе си. Всичко, което искаш, ти вече си
~ Bhavagad Gita 2:17
"Нереалът не съществува, Реалът никога не престава да бъде".~ Бхагавад Гита 2:17
Бхагавад Гита(Вася) 2:16-18
16
Нереалното не съществува.
Реалното винаги съществува.
Така битието познават тези,
които виждат самата същност.
17
Не може да бъде унищожено
Онова, чрез което всичко живее.
Онова — което е въплътено —
никой не може да го погуби.
18
Всички родени тела са крайни.
Но въплътеното в тях е безкрайно —
неизмеримо е, неразрушимо.
И затова — воювай, Бхарата!
Религията представлява правила, ограничения и ритуали създадени от човек.
Религиите имат истина, с цел духовното човешко израстване.
Поради човешки слабости, религията се е превърнала в корумпирана, политическа и разделяща хората. В метод на власт.
Духовното не е теология или идеология. Духовното е начин на живот, Чист и оригинален както трябва да е. Духовното е мрежа която свързва Всевисшото - Вселената, Природата, Животните и Хората помежду ни."
- Хайли Селасие
Beware of God
Bill Clinton and Al Gore Wedding
Catholic Russian Orthodox Leaders in Church
Брихадараняка Упанишад
Човек става такъв, каквито са действията му. Човекът на добрите дела става добър, човекът на лошите дела става лош. Човек става чист чрез чистите действия и нечист чрез нечистите действия.
Съдбата на човека е такава, каквито са неговите желания. Защото каквито са желанията му — такава е волята му; каквато е волята му — такива са делата му; а каквито са делата му — такава е неговата отплата, добра или лоша.
Човек действа според желанията, към които се придържа. След смъртта си той отива на другия свят, носейки в ума си фините впечатления от своите дела; и след като пожъне там реколтата на делата си, той се завръща отново в този свят на действието. Така онзи, който има желания, продължава да бъде подложен на прераждане.
Но онзи, в когото желанията са утихнали, не страда повече от прераждането. След смъртта — постигнал Най-висшето, желаейки единствено Аза, той отива на другия свят. Реализирайки Брахман, той става Брахман.
Когато всички желания, които някога са влезли в сърцето му, бъдят изгонени от Божественото познание — смъртният, постигайки Брахман, става безсмъртен.
Както кожата на змията лежи захвърлена върху някой мравуняк, така лежи и тялото на човека след смъртта; докато той, освободен от тялото, става едно с Безсмъртния Дух, Брахман — Вечната светлина".
Джанака: "Господине, давам ви други хиляда крави. Продължавайте да говорите за моето освобождение".
Яджнявалкя: "Пътят към освобождението е фин, труден и дълъг. Самият аз вървя по него; всъщност, стигнах до края. По този път постигат крайното освобождение при смъртта само мъдрите, позналите Брахман — онези, които са Го постигнали приживе.
Съществуват и други светове, безрадостни, обвити в тъмнина. В тези светове след смъртта отиват онези, които са неразумни, които не знаят Аза.
Когато човек реализира Аза, Чистия, Безсмъртния, Блажения — как в него би могло да остане желанието да приеме друго тяло, подложено на страдание, за да задоволи жаждата си?
Онзи, който веднъж е познал величието на Аза в тленното тяло — този "препъни-камък" по пътя към освобождението — знае, че Азът е едно с Брахман, Господаря и Създателя на всичко.
Брахман може да бъде реализиран дори в това тленно тяло. Да не успееш да го реализираш значи да живееш в невежество и по този начин да бъдеш подложен на прераждане и смърт. Позналите Брахман стават безсмъртни; останалите, които не са го познали, продължават да живеят в оковите на скръбта.
Онзи, който с духовните си очи директно възприема Самосияйното същество, Господаря на всички, който е бил, е и ще бъде — той е наистина безстрашен и не поражда страх в никого.
Онзи, който познава Брахман като Живота на живота, Окото на окото, Ухото на ухото, Ума на ума — той наистина разбира напълно Причината на всички причини.
Брахман бива възприет единствено от пречистения ум.
В Брахман няма различия. Онзи, който вижда различие, върви от смърт към смърт.
Брахман може да бъде схванат единствено като самото познание — Познанието, което е едно с Реалността, неразделно от нея. Защото Той е отвъд всяко доказателство, отвъд всички инструменти на мисълта. Вечният Брахман е чист, нероден, по-фин от най-финото, по-велик от най-великото.
Затова нека разумният духовно търсещ — знаейки, че Брахман е Най-висшата цел — моделира така живота и поведението си, че да може да Го достигне. Нека той не се опитва да Го познае чрез разговори и дискусии, защото дискусиите са празни и безсмислени.
Брахман е великият Нероден, който живее в лотоса на сърцето, заобиколен от сетивата. Той е Разумът на разума, Закрилникът на всички, Господарят на всички, Царят на всички. Той не става повече чрез добрите дела, нито по-малко чрез лошите. Господарят, Царят, Закрилникът на всички — той надвишава трите свята.
Богоотдадените се опитват да Го познаят чрез изучаване на Писанията, чрез жертвоприношения, чрез целомъдрие, аскетизъм, непривързаност. Да го познае човек значи той да стане мъдрец. В желанието си да Го познаят — Него и само Него — монасите се отричат от света. Реализирайки величието на Аза, мъдреците от миналото не желаели синове и дъщери. "Каква нужда имаме от синове и дъщери", питали те, "ние, които сме познали Аза, ние, които сме постигнали Най-висшата цел на живота?!" Не желаейки повече нито потомство, нито богатство, нито живот в други светове, те вървели по пътя на пълната себеотреченост.
Жаждата за потомство ражда жажда за богатство, а жаждата за богатство ражда жажда за живот в други светове. Съществуват две големи желания: желанието за живот на удоволствие в този свят и желанието за живот на още по-голямо удоволствие в другите светове.
Азът може да бъде описан като "не това, не онова". Той е непонятен, защото не може да бъде разбран; Той е нетленен, защото не се разлага никога; Той е непривързан, защото никога не се привързва; Той непоробен, защото Него нищо никога не може да пороби. Онзи, който познае Аза, остава винаги неповлиян — независимо дали от добро или от зло. На него никога не му идват на ум мисли като: "Направих нещо лошо" или "Направих нещо добро. Той е излязъл отвъд доброто и злото и затова повече не е безпокоен от мисълта за това какво може да е направил или може да не е направил.
Вечната слава на позналия Брахман — Безначалния и Безкрайния, разкрил се чрез Божественото познание — нито се увеличава, нито намалява поради действията му. Затова нека човек се опитва да Го открие, защото откривайки Го, той не може да бъде докоснат повече от злото. Онзи, който е познал Аза е себеконтролиран, спокоен, уравновесен и свободен от желание. Погълнат в медитация върху Него, той Го вижда в собствената си душа и вижда в нея всички същества. Злото нито го докосва повече, нито го притеснява, защото всяко зло е било изгорено в огъня на неговото Божествено познание.
Освободен от зло, освободен от желание, освободен от съмнение, той постига познание за Брахман.
Това, о Царю, е истината за Брахман. Постигни тази истина!"
Джанака: "Най-почитани господине, предлагам ви империята на Видеха, и себе си с нея, за да бъда ваш слуга".
Яджнавалкя: "Азът — Нероденият, Нетленният, Безсмъртният, Безстрашният — е действително Брахман.
Онзи, който познае Брахман няма страх. Онзи, който познае Брахман, става Брахман!
Брихадараняка Упанишад
Човек става такъв, каквито са действията му. Човекът на добрите дела става добър, човекът на лошите дела става лош. Човек става чист чрез чистите действия и нечист чрез нечистите действия.
Съдбата на човека е такава, каквито са неговите желания. Защото каквито са желанията му — такава е волята му; каквато е волята му — такива са делата му; а каквито са делата му — такава е неговата отплата, добра или лоша.
Човек действа според желанията, към които се придържа. След смъртта си той отива на другия свят, носейки в ума си фините впечатления от своите дела; и след като пожъне там реколтата на делата си, той се завръща отново в този свят на действието. Така онзи, който има желания, продължава да бъде подложен на прераждане.
Но онзи, в когото желанията са утихнали, не страда повече от прераждането. След смъртта — постигнал Най-висшето, желаейки единствено Аза, той отива на другия свят. Реализирайки Брахман, той става Брахман.
Когато всички желания, които някога са влезли в сърцето му, бъдят изгонени от Божественото познание — смъртният, постигайки Брахман, става безсмъртен.
Както кожата на змията лежи захвърлена върху някой мравуняк, така лежи и тялото на човека след смъртта; докато той, освободен от тялото, става едно с Безсмъртния Дух, Брахман — Вечната светлина".
Джанака: "Господине, давам ви други хиляда крави. Продължавайте да говорите за моето освобождение".
Яджнявалкя: "Пътят към освобождението е фин, труден и дълъг. Самият аз вървя по него; всъщност, стигнах до края. По този път постигат крайното освобождение при смъртта само мъдрите, позналите Брахман — онези, които са Го постигнали приживе.
Съществуват и други светове, безрадостни, обвити в тъмнина. В тези светове след смъртта отиват онези, които са неразумни, които не знаят Аза.
Когато човек реализира Аза, Чистия, Безсмъртния, Блажения — как в него би могло да остане желанието да приеме друго тяло, подложено на страдание, за да задоволи жаждата си?
Онзи, който веднъж е познал величието на Аза в тленното тяло — този "препъни-камък" по пътя към освобождението — знае, че Азът е едно с Брахман, Господаря и Създателя на всичко.
Брахман може да бъде реализиран дори в това тленно тяло. Да не успееш да го реализираш значи да живееш в невежество и по този начин да бъдеш подложен на прераждане и смърт. Позналите Брахман стават безсмъртни; останалите, които не са го познали, продължават да живеят в оковите на скръбта.
Онзи, който с духовните си очи директно възприема Самосияйното същество, Господаря на всички, който е бил, е и ще бъде — той е наистина безстрашен и не поражда страх в никого.
Онзи, който познава Брахман като Живота на живота, Окото на окото, Ухото на ухото, Ума на ума — той наистина разбира напълно Причината на всички причини.
Брахман бива възприет единствено от пречистения ум.
В Брахман няма различия. Онзи, който вижда различие, върви от смърт към смърт.
Брахман може да бъде схванат единствено като самото познание — Познанието, което е едно с Реалността, неразделно от нея. Защото Той е отвъд всяко доказателство, отвъд всички инструменти на мисълта. Вечният Брахман е чист, нероден, по-фин от най-финото, по-велик от най-великото.
Затова нека разумният духовно търсещ — знаейки, че Брахман е Най-висшата цел — моделира така живота и поведението си, че да може да Го достигне. Нека той не се опитва да Го познае чрез разговори и дискусии, защото дискусиите са празни и безсмислени.
Брахман е великият Нероден, който живее в лотоса на сърцето, заобиколен от сетивата. Той е Разумът на разума, Закрилникът на всички, Господарят на всички, Царят на всички. Той не става повече чрез добрите дела, нито по-малко чрез лошите. Господарят, Царят, Закрилникът на всички — той надвишава трите свята.
Богоотдадените се опитват да Го познаят чрез изучаване на Писанията, чрез жертвоприношения, чрез целомъдрие, аскетизъм, непривързаност. Да го познае човек значи той да стане мъдрец. В желанието си да Го познаят — Него и само Него — монасите се отричат от света. Реализирайки величието на Аза, мъдреците от миналото не желаели синове и дъщери. "Каква нужда имаме от синове и дъщери", питали те, "ние, които сме познали Аза, ние, които сме постигнали Най-висшата цел на живота?!" Не желаейки повече нито потомство, нито богатство, нито живот в други светове, те вървели по пътя на пълната себеотреченост.
Жаждата за потомство ражда жажда за богатство, а жаждата за богатство ражда жажда за живот в други светове. Съществуват две големи желания: желанието за живот на удоволствие в този свят и желанието за живот на още по-голямо удоволствие в другите светове.
Азът може да бъде описан като "не това, не онова". Той е непонятен, защото не може да бъде разбран; Той е нетленен, защото не се разлага никога; Той е непривързан, защото никога не се привързва; Той непоробен, защото Него нищо никога не може да пороби. Онзи, който познае Аза, остава винаги неповлиян — независимо дали от добро или от зло. На него никога не му идват на ум мисли като: "Направих нещо лошо" или "Направих нещо добро. Той е излязъл отвъд доброто и злото и затова повече не е безпокоен от мисълта за това какво може да е направил или може да не е направил.
Вечната слава на позналия Брахман — Безначалния и Безкрайния, разкрил се чрез Божественото познание — нито се увеличава, нито намалява поради действията му. Затова нека човек се опитва да Го открие, защото откривайки Го, той не може да бъде докоснат повече от злото. Онзи, който е познал Аза е себеконтролиран, спокоен, уравновесен и свободен от желание. Погълнат в медитация върху Него, той Го вижда в собствената си душа и вижда в нея всички същества. Злото нито го докосва повече, нито го притеснява, защото всяко зло е било изгорено в огъня на неговото Божествено познание.
Освободен от зло, освободен от желание, освободен от съмнение, той постига познание за Брахман.
Това, о Царю, е истината за Брахман. Постигни тази истина!"
Джанака: "Най-почитани господине, предлагам ви империята на Видеха, и себе си с нея, за да бъда ваш слуга".
Яджнавалкя: "Азът — Нероденият, Нетленният, Безсмъртният, Безстрашният — е действително Брахман.
Онзи, който познае Брахман няма страх. Онзи, който познае Брахман, става Брахман!
В сърцето на любовника има друг свят. -Rumi
В нематериалното сърце е Джива.
В Джива се вози наблюдателя Пуруша ...Gurudev
Пуруша се вози в джива , Джива се вози в човек, Човек се вози в различни превозни средства. Както на небето тъй и на земята
Пограничната енергия в проявения свят се проявява:
- под формата на канали - тънки течности, по които се движат Пуруша;
- под формата на джива - души (фини превозни средства, в които се движат Пуруша);
- под формата на дхарми - финно гориво за джива, осигуряващи възможност за движение на Пуруша към мишена/целта (необусловени дхарми) или от целта (причинени/обусловени дхарми);
- под форма на Гуни - сили, осигуряващи предоставянето на дхармите (гориво) до материалното тяло и възприемането дхармите от тялото;
- под формата на горива - материално гориво(отпадък от отрабoтената земна дхарма/карма - черно масло) за превозното средство, осигуряващо възможност за движение на материалната човешка обвивка към целта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар