Първият Ден на жената е отбелязан на 28 февруари 1909 в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.
Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд. Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат. Съществуват обаче мнения, че този факт не е потвърден, а е бил измислен през 1955 г. вероятно с мотива празникът да се отдели от комунистическата идеология. Това е важно за борещите се за права на жените в Западна Европа и САЩ през годините на студената война.
 |
| Клара Цеткин и Роза Люксембург, 1910 г. |
В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908, когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. На 27 август 1910 в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените социалистки, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка от еврейски произход членуваща в тайни общества Клара Цеткин се приема: всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. Всъщност изборът на Цеткин празникът да е през март си има обяснение. Историците считат, че Клара Цеткин е решила да направи паралел с историята на своя еврейски род. Свързана е с Есфир, жената на персийския цар Ксеркс. Като се възползва от магнетичното си въздействие върху него, тя спасява народа си от изтребление. Не знаейки за нейния произход, той обещава, че ще унищожи всички врагове на юдеите. Така Есфир обръща царския указ против самите перси, които изкат да изтребят юдеите. Техният основен палач Аман е ликвидиран с десетте си сина и всички антисемити. Оттогава се чества 13 адар (началото на март), станал известен като празника Пурим.07.03.12 Еврейската общност ще отбележи днес от 18.00 ч. в Централната софийска синагога празника Пурим, наречен още празник на жребия, съобщиха от организацията на евреите "Шалом". Това е "най-веселият еврейски" празник и той се отбелязва на 14 и 15 Адар - през февруари или март във високосната година, уточняват от "Шалом". Така преди 100 години през 1911 г. за първи път е отбелязан ден на жената. На 8 март 1917 г. подтиквани от хора имащи скрити цели работничките от Петроград излизат на демонстрация срещу глада, войната и тн. След Октомврийската революция в Русия, участничките във Втората международна конференция на жените-комунистки през 1920 г. в Москва също препоръчват Осми март да бъде обявен за Международен ден на жената. През 1965 г. 8 март е обявен официално като неработен ден и празник на жената в СССР. Странно, но дори след падането на тоталитарните режими дори днес този комунистически ден продължава да е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз, като: Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Македония и Монголия. Основна роля за налагането на този ден в СССР изиграва феминистката Александра Коллонтай, за която в Русия има слуухове (верни или не), че била любовница на бисексуалния вожд на революцията (Ленин) с когото тя се запознала през 1911 г. в Париж. Не трябва да се подценява и фактът, че Ленин бил масон свързан парижките ложи и след като революцията е успяла и много хора в СССР гладуват той изпраща голяма сума пари на Парижката велика ложа. "След взимането на властта от болшевиките в Русия нимфоманката-феминистка Александра Михайловна Коллонтай (1872-1952) убедила вожда на революцията Ленин (31 степен масон Велик Командор, членувал в няколко ложи), който бил бисексуален, да се определи ден на жената. Коллонтай, която произлизала от дворянско семейство станала единствената жена нарком в първото съветско правителство. Преди революцията тя живеела за известно време в САЩ и Скандинавия. Коллонтай била инициаторка и председател на женотдела през 1920 г. просъществувал десет години. Александра се омъжила за царския офицер Владимир Колонтай, от когото само след година имали син – Миша, но това не пречело на семейния приятел Владимир Саткевич да помага на мъжа й, за да бъде задоволена. По време на едно от посещенията си в Кронщадт тя се срещнала с матроса-председател на Центробалт (Централната болшевишка организация на Балтийския флот) Павел Дибенко, който бил 17 години по-млад от нея, но пък добре се справял в леглото и споделял идеите й за свободната любов. Техният брак на 25 март 1918 г., обявен във вестник Правда се явявал първият съветски брак (без намесата на църквата), който се славел с неморалност и сексуална разпуснатост. През лятото на 1919 г. когато пристигат в Крим Александра Коллонтай открива писма от различни жени в джоба на съпруга си, включително и от нейната лична 19-годишна секретарка Тина Дюшен. Няколко години по-късно, след като Шурочка както я наричали научила, че докато отсъствала Павел Дибенко в Одеса бил с две други жени се развежда. През 1923 г. Дибенко се оженил за Валентина Стафилевска. В книгите си Александра разкрива възгледите си за новата жена-комунистка, сексуалната свобода и равенството между половете.
 |
| Александра Коллонтай и Дибенко през 1919 г. |
Коллонтай (Шурочка) пропагандирала свободната сексуална любов, която сравнявала с чаша вода: „За една комсомолка да преспи с комсомолец е като да изпие чаша вода”. Неслучайно през 1920 г. СССР става първата страна приела абортите с декрет подписан от самия Ленин. Днес в някои страни абортите са незаконни, но в много това е често срещана практика. По данни на Световната здравна организация ежегодно в света се извършват 53 милиона аборта и през последните деветнайсет години, са извършени над 1 милиард узаконени убийства на неродени деца. Едва ли е необходимо да обяснявам подробно, че 8-ми март е служил на целите на комунистическата пропаганда и е бил поредната манипулация."
Цитат от "ЛЪЖАТА ЗА СВ. ВАЛЕНТИН - ПОГЛЕД НАЗАД КЪМ ПРОИЗХОДА НА БРАЧНИТЕ ЦЕРЕМОНИИ И СВАТБЕНИТЕ ТЪРЖЕСТВА " Автор: Ернест Херолд
Цитат от "ЛЪЖАТА ЗА СВ. ВАЛЕНТИН - ПОГЛЕД НАЗАД КЪМ ПРОИЗХОДА НА БРАЧНИТЕ ЦЕРЕМОНИИ И СВАТБЕНИТЕ ТЪРЖЕСТВА " Автор: Ернест Херолд
Еврейският празник Пурим е най-значимото еврейско празненство. Всяка година секретните бизнесмени на братството Б’най Б’рит избират двама врагове на евреите, чиито фигури трябва да бъдат закачени на бесилото.
Например на 18 02 2013 по време на протестите в Варна, пред едно читалище(където се събират евреи) в Стара Загора, близо до Салабашева къща(змийско йудейско гнездо) бе окачен портрет на Левски с истинско бесило над него. След това последваха поредица от обесени в цялата страна. Интересно дали това е вуду магия или са знаели предварително че ще има самообесени?
Например на 18 02 2013 по време на протестите в Варна, пред едно читалище(където се събират евреи) в Стара Загора, близо до Салабашева къща(змийско йудейско гнездо) бе окачен портрет на Левски с истинско бесило над него. След това последваха поредица от обесени в цялата страна. Интересно дали това е вуду магия или са знаели предварително че ще има самообесени?
Покрай символичното обесване на “Двама врагове на Цион” евреите правят кукли и курабии, наречени “Аман”. Празнуващите трошат куклите с чукове и тъпчат тежко върху тях с токове и пищят: “ние изтребваме Аман – врагът на евреите.” Те чупят ръцете и краката на курабиите и ги изяждат, казвайки “ние излапахме Аман”. През цялото това време на съскане и силна шумотевица продължително звучи омразното име на Аман, всеки път когато се изрича.
Евреите се молят такава да бъде съдбата на всички врагове на Цион! Те даже порицават членовете на Американския конгрес като “омразните амановци” за тяхното гласуване против помощ за Израел. Може ли някой да си представи такъв “празник на омразата” да съществува в някоя християнската църква? Такава злонравна омраза е чужда за всичко, което може да се нарече християнско!
Евреите се молят такава да бъде съдбата на всички врагове на Цион! Те даже порицават членовете на Американския конгрес като “омразните амановци” за тяхното гласуване против помощ за Израел. Може ли някой да си представи такъв “празник на омразата” да съществува в някоя християнската църква? Такава злонравна омраза е чужда за всичко, което може да се нарече християнско!
В името на "щастливото" минало българските евреи и до днес празнуват всяка година тържеството‚ наречено "Пурим Видински".
В 1794 година Осман Пазвантооглу превзел Видин и се обявил за независим паша на тази област. Най-напред евреите се присламчили при него и започнали да му предлагат всевъзможни услуги. В кратко време те пленили новия владетел и двамата братя Коен влезли в тясна връзка с него‚ - единият се наредил като негов личен касиер‚ а другия - като придворен лекар. Благодарение на тези двама "представители" евреите във Видин станали господари на положението.
Въпреки упоритата борба на султанските войски с привържениците на Осман Пазвантооглу‚ последният владял Видинската област в продължение на тринайсет години‚ благодарение само помощта на евреите. Но когато султанът издал указ за даруване на видинските евреи с особени политически привилегии‚ ако помогнат да се свърши работата със самозванеца‚ лекарят Коен бърже разрешил този въпрос - веднага отровил Пазвантооглу. Положението на пашата било безнадеждно‚ смъртта се приближавала‚ а привържениците му се приготвили да изколят всички видински евреи‚ за да отмъстят за своя вожд. Тогава евреите заплашили‚ че за кръвта на техните едноверци ще заплатят със смърт всички останали жени и роднини на умиращия. Осман Пазвантооглу‚ за да спаси жените и роднините си‚ поканил всички военноначалници на еничарите и им заповядал да не бутат нито евреите‚ нито техните имоти. Подчинявайки се на желанието на умиращия си водач‚ военноначалниците обещали и съгласно мюсюлманския обичай не нарушили дадения завет. В деня на смъртта на пашата касиерът заграбил неговите капитали и заедно с брата си избягали в Румъния.
„В дванайсетия месец, сиреч в месец адар, на тринайсетия му ден, когато дойде време да се изпълни заповедта на царя и повелята му, в оня ден, когато неприятелите на иудеите се надяваха да вземат власт над тях, а излезе наопаки, че самите иудеи взеха власт над своите врагове, – събраха се иудеите в градовете си по всички области на цар Артаксеркса, да турят ръка върху своите зложелатели, и никой не можа да устои пред лицето им, защото страх от тях бе обзел всички народи.
И всички князе по областите и сатрапи, и областни началници и изпълнители на царските дела подкрепяха иудеите, понеже ги бе обзел страх от [жреца, днес равина] Мардохея. Защото Мардохей беше силен в царския дом, и славата му се носеше по всички области, понеже тоя човек, Мардохей, се издигаше повече и повече.
Иудеите погубваха всичките си врагове, като ги убиваха с меч, умъртвяваха и изтребваха; и постъпваха с неприятелите си по своя воля. В столица Суза иудеите умъртвиха и погубиха петстотин души; и Паршандата, и Далфона, и Асфата, и Пората, и Адалия, и Аридата, и Пармаща, и Арисая, и Аридая, и Ваиезата, – десетте сина на Амадатовия син Амана, враг на иудеите, убиха…
В същия ден съобщиха на царя броя на умъртвените в столица Суза. И рече царят на царица Естир: в столица Суза иудеите умъртвиха и погубиха петстотин души и десетте Аманови синове; а какво ли са извършили в другите царски области? Какво е твоето желание? И то ще бъде удовлетворено. И каква е още твоята молба? Тя ще бъде изпълнена.
Естир отговори: ако е на царя угодно, нека бъде позволено на иудеите в Суза, да вършат същото и утре, каквото днес, и десетте Аманови синове да бъдат обесени на дърво. И царят заповяда да направят тъй; и издадена бе за това повеля в Суза, и обесиха десетте Аманови синове.
Събраха се иудеите, които бяха в Суза, също и на четиринайсетия ден на месец адар и умъртвиха в Суза триста души… И другите иудеи, които се намираха в царските области, се събраха да защищават живота си и да бъдат спокойни откъм своите врагове, и умъртвиха от неприятелите си седемдесет и пет хиляди…
И всички князе по областите и сатрапи, и областни началници и изпълнители на царските дела подкрепяха иудеите, понеже ги бе обзел страх от [жреца, днес равина] Мардохея. Защото Мардохей беше силен в царския дом, и славата му се носеше по всички области, понеже тоя човек, Мардохей, се издигаше повече и повече.
Иудеите погубваха всичките си врагове, като ги убиваха с меч, умъртвяваха и изтребваха; и постъпваха с неприятелите си по своя воля. В столица Суза иудеите умъртвиха и погубиха петстотин души; и Паршандата, и Далфона, и Асфата, и Пората, и Адалия, и Аридата, и Пармаща, и Арисая, и Аридая, и Ваиезата, – десетте сина на Амадатовия син Амана, враг на иудеите, убиха…
В същия ден съобщиха на царя броя на умъртвените в столица Суза. И рече царят на царица Естир: в столица Суза иудеите умъртвиха и погубиха петстотин души и десетте Аманови синове; а какво ли са извършили в другите царски области? Какво е твоето желание? И то ще бъде удовлетворено. И каква е още твоята молба? Тя ще бъде изпълнена.
Естир отговори: ако е на царя угодно, нека бъде позволено на иудеите в Суза, да вършат същото и утре, каквото днес, и десетте Аманови синове да бъдат обесени на дърво. И царят заповяда да направят тъй; и издадена бе за това повеля в Суза, и обесиха десетте Аманови синове.
Събраха се иудеите, които бяха в Суза, също и на четиринайсетия ден на месец адар и умъртвиха в Суза триста души… И другите иудеи, които се намираха в царските области, се събраха да защищават живота си и да бъдат спокойни откъм своите врагове, и умъртвиха от неприятелите си седемдесет и пет хиляди…
Това стана на тринайсетия ден от месец адар; а на четиринайсетия ден от тоя месец те се успокоиха и го направиха ден за гощавки и веселби…
Затова иудеите селяни, които живеят в открити села, прекарват четиринайсетия ден на месец адар във веселби и гощавки, като празник, и взаимно си пращат подаръци (а ония, които живеят по главните градове, прекарват и петнайсетия ден на адар в добра веселба и пращат подаръци на ближните).
Мардохей описа тия случки и прати писма до всички иудеи в областите на цар Артаксеркса, до близки и далечни, за да установят да празнуват всяка година четиринайсетия ден на месец адар и петнайсетия му ден, като дни, в които иудеите се успокоиха откъм своите врагове, и като такъв месец, в който се преобърна у тях скръбта на радост и тъгата – на празник, – за да ги направят дни за гощавки и веселби, като взаимно си пращат подаръци и дарове на бедните.
И иудеите приеха това, което вече сами бяха почнали да вършат и за което Мардохей им писа, как вугеецът Аман, Амадатов син, враг на всички иудеи, мислеше да погуби иудеите и хвърля пур, сиреч жребие, за да ги изтреби и погуби, и как Естир дойде при царя, и как царят заповяда с ново писмо, щото злият кроеж на Амана, който бе намислил за иудеите, да се обърне върху главата му, и да обесят на дърво него и синовете му.“(Библия, „Книга Естир“,9, ст. 1-25.)
Ето ви я днешната тукашна заместничка на тъпанаря Артаксеркс – комунистката, майорката от Държавна сигурност, вярната слугиня на партията и лично на кървавия диктатор Тодор Живков, неговата телохранителка Б.Борисова.! И на вас ви се налага да „станете иудеи“. „Защото“, като гледам, „ви е обзел страх пред иудеите“…
А знаете ли кой бил този „вугеецът Аман, Амадатов син“? Македонец, роден и израсъл в Макидан, сиреч българин. Според Танаха, по онова време – министър-председател. Що за същества са днешните „евреи“, можете да установите само по един съвсем битов на пръв поглед факт.
Всяка година на обявения от Мордохей празник Пурим те приготвят сладкиш, който на германския юдейски диалект идиш се нарича… „Hamantashen” – „Ушите на Аман“. Черпят се с „ушите на Хаман“, поглъщат „ушите на Хаман“!… Хора ли са това?
Евреите в Персия. Евреи и Рим.
След този погром евреите сигурно щели да изчезнат като народ, но за техен късмет самият Вавилон бил превзет през 215 година от Кир Велики, създателя на Персийската империя, и Юдея станала Персийска провинция. „Вавилонският плен“ на евреите продължил само 48 години и евреите оцеляли. Кир разрешил на евреите да се завърнат в Юдея, тъй като те му били необходими като помощници за планирания поход към Египет. Но от около 150 000 евреи, които живеели във Вавилон по това време, само около 25 000 се съгласили да се върнат, а другите предпочели да останат, като започнали да помагат на персите в управлението на Вавилония и да грабят местното население. Техните потомци и досега живеят там и се занимават с търговия и интриги и са основните помощници на партите при управлението на страната. Те поддържат връзки с евреите в Юдея и организират голяма част от неприятностите ни на Изток. Търговията и шпионажът са любимите им занимания, като умело ги прикриват зад религиозни приказки и ритуали — точно както е правил Аврам преди 18 века! И сега те ръководят търговията и шпионажа на Партия и са сред най-приближените на партските царе. За да се разбере по-добре ролята на евреите в работите на Изтока, ще разкажа накратко историята на Естер и на еврейския празник Пурим. Основният източник са самите евреи, по-точно тяхната „книга на Естер“, включена в свещените им книги. Когато през 289 година персийският цар Ксеркс бил убит заедно с най-големия си син и престолонаследник, в държавата на Ахеменидите започнала борба за власт, която продължила около 3 години. Един от синовете на Ксеркс — Артаксеркс, по персийски Артакшаша, имал наложница еврейка — въпросната Естер. Именно чрез нея евреите се свързали с Артаксеркс и му предложили услугите си, за да победи той своите съперници. Артаксеркс приел и с тяхна помощ успял да победи съперниците си. Евреите пък получили разрешение да избият всички свои „врагове“. В действителност това били техните конкуренти в търговските операции в цяла Персия. Според самите евреи били избити над 75 000 човека! Другата част от сделката била, че Артаксеркс разрешил на евреите да възстановят Храма в Ерусалим. И така през 296 година 1800 евреи от Вавилон се завръщат в Ерусалим начело с Езра — придворен писар при Артаксеркс, който се обявява за еврейски цар. Оттогава евреите празнуват деня на това клане като свещен празник, наречен Пурим. Името идва от „пур“ — жребий, за да се подчертае, че тогава жребият на съдбата е определил те да избият конкуренцията.
Завърналите се евреи заедно с тези, които се били върнали по времето на Кир, успяват да възстановят Храма и градските стени и постепенно възстановяват страната си като част държавата на Ахеменидите. През същата 296 година става поредното „чудо“ — жреците под ръководството на цар Езра „намират“ древните книги на Мойсей, предварително редактирани и скрити под Храма. Така за пореден път жреците успяват да съживят и реформират религията и да накарат обикновения народ да им се подчинява. Под ръководството на Езра и Нехемия — потомък на Цадок и виночерпец на Артаксеркс — жреците оформят окончателно петте „книги на Мойсей“ или Тората. Окончателно Тората е приета при цар Йосия през 310 година, когато по всички краища на Персийската империя се изпращат глашатаи, които обявили, че в деня на еврейската Нова година петте книги на Мойсей ще бъдат прочетени на глас пред всички хора. Оставяме на вас сами да отсъдите кой, кога и защо е написал еврейските „свещени книги“. И колко надеждни са, за да се разбере истината.
Ръководейки се от правилата на речта Ра, да установим, какво е "Мардук" в рамейското разбиране:
Мардук = Морд_Ок = «смърт (Морд)_ владика (Ок)», или «бог на смърта», «бог на царството на мъртвите».
Сещаме се за герой на име "Мардохей" - герой на Стария завет "Книгата на Естир", извършил под патронажа на цар Асуир/Артаксеркс/ Пурим над враговете на юдеите. Днес "Пурим" лукаво се превежда като "жребий." В действителност, по контекста на библейската история, "Пурим" е масово клане от евреите към враговете си. Именно в това качество, ние разбираме и използва този термин. Според правилата на езика Ра, Мардохай (и) = Marduk (и) - последовател, привърженик на "Бога на смъртта " Мардук (и). Подчинявайки се на диктата на своя бог Мардук, "убиец от началото", неговият наследник Мардохей извършил кървав Пурим над враговете на иудеите, иудеи и евреи радостно празнуват този ден. Мардук = "господарят на смъртта" и титлата му, са определени от една и съща дума "Нибиру", така че е логично да се предположи, че "Мардук" е и "Нибиру". Терминът "Нибиру" в речта Ра е представен като:
Нибиру = Наби_Ар (-у) = Навий_Ар, т. е «нов Ар», или «Ар, излязъл от нави».
Тъй като "нав" е света на мъртвите, тогава ние говорим за Иисусе Навин = "Иисус, човекът от Navi." Т.е. за Исус, "освободен от мъртвите" за фалшиво възкресение на разпнатия дракон змия Хор-Христ, чието име на иврит звучи като "Yehoshua/Иехошуа бин Нун", или "Yehoshua син на луната", като "бин" - това е "син" и "Нун" - древния бог на Луната. Тъй Joshua - нов Исус уж възкръснал от мъртвите Ар, явяващ се "син на Луната" или "Нибиру", за това "Нибиру" е луния-бог Мардук, "бог на смъртта", което астрологически съответства на Луната като космическо тяло, сателит на Земята . В действителност, в речта-Ra думата се изписва така:
Нибиру = На_Ба_Ар (-у) – «човекопротивник (На) дух (Ба) Ар (-а)».
Както е известно, дух Ар (-а) е Йис_Ар = «Изр» - едната от двете съставляващи, е именно не-чист ипостас на «черното слънце» Ар (-а).
Както е известно, дух Ар (-а) е Йис_Ар = «Изр» - едната от двете съставляващи, е именно не-чист ипостас на «черното слънце» Ар (-а).
Разкритията около данните за Крим се потвърждава от по-ранните оценки и прогнози: действията на Кремъл са наистина от юдео-християнски характер въз основа на най-зловещите и тъмните страни на Библията и Талмуда.
Един от тези зловещи и тъмни страници от историята е библейската Книга на Естир (известна също като Esther = Aster Aster = = Езра), разказваща историята на избиването от юдео-арианите на командира Аман, воините му и поддръжници, извършени от тях, под патронажа на персийския цар Асуир , на име Hordе/Арте-Ксеркс, или Horde Caesar-Eye с ( а) = "Хазарски Horde господар." Както знаем от историята, начело на Хазарския хаганат, или Khazarския Каган застава = Ka_gan, или Ka-кан , което се превежда като "Dragon-змия Ka хан "или" Дракон-змия Ka господар на човека. " Първият " Ка "в думата" Хейгън " арийски историци изхвърлят (за маскиране езиково смисъл), е просто "Хан".
Както Esther = Astra е съпруга на Артаксеркс = «Орды Хазарской владыки» = хан ( -а), заглавието му е " Хан ", което е в днешното разбиране е за" ханша "," жена на Хан. "
След това, града, където са въведени правилата/знамения на известната иудейска хань(-ша) ( -sha) Esther = Астер , е наречен " Aster-хан ", т.е." астраган ".
Оказва се, че събитията, описани в книгата на Естир , в действителност, се наблюдават и при хазарите, в столицата Итил = "стари" Астрахан.
Хазарската Орда тогава се наричала на иврит “Перс(-ия)” ( - Ia ) "[<= обратно прочетено на рамейски. "сий_Рааб(-ия)" на Речта Ра, тоест « Ра въплащение»]. Начело на административния район на Рим, известен също като Kesa р ( - иa) Кесар(-ия) [<=обратно прочтено на рамейски "Раос_Охия"] , е бил римският управител, на иврит " Асуир/Асур ",“Ахашверош”[<= обратно прочетено рамейския израз "сий_Раабос_Ог" = «съшностно Ра въплащение на силата на владика» по-рамейски ] .
Един от тези зловещи и тъмни страници от историята е библейската Книга на Естир (известна също като Esther = Aster Aster = = Езра), разказваща историята на избиването от юдео-арианите на командира Аман, воините му и поддръжници, извършени от тях, под патронажа на персийския цар Асуир , на име Hordе/Арте-Ксеркс, или Horde Caesar-Eye с ( а) = "Хазарски Horde господар." Както знаем от историята, начело на Хазарския хаганат, или Khazarския Каган застава = Ka_gan, или Ka-кан , което се превежда като "Dragon-змия Ka хан "или" Дракон-змия Ka господар на човека. " Първият " Ка "в думата" Хейгън " арийски историци изхвърлят (за маскиране езиково смисъл), е просто "Хан".
Както Esther = Astra е съпруга на Артаксеркс = «Орды Хазарской владыки» = хан ( -а), заглавието му е " Хан ", което е в днешното разбиране е за" ханша "," жена на Хан. "
След това, града, където са въведени правилата/знамения на известната иудейска хань(-ша) ( -sha) Esther = Астер , е наречен " Aster-хан ", т.е." астраган ".
Оказва се, че събитията, описани в книгата на Естир , в действителност, се наблюдават и при хазарите, в столицата Итил = "стари" Астрахан.
Хазарската Орда тогава се наричала на иврит “Перс(-ия)” ( - Ia ) "[<= обратно прочетено на рамейски. "сий_Рааб(-ия)" на Речта Ра, тоест « Ра въплащение»]. Начело на административния район на Рим, известен също като Kesa р ( - иa) Кесар(-ия) [<=обратно прочтено на рамейски "Раос_Охия"] , е бил римският управител, на иврит " Асуир/Асур ",“Ахашверош”[<= обратно прочетено рамейския израз "сий_Раабос_Ог" = «съшностно Ра въплащение на силата на владика» по-рамейски ] .
След "узряване" римския управител се омъжил за млада EstherЕстер , явяваща се еврейска невеста...тайна юдео-арианка , той е бил под влияние на младата си съпруга един провинциален управител на Рим ( на тема ) siy_Raa B ( - Ia ) , т.е. на siy_Raabos_Oga и превърнал се в ариански еретик Асуир/Асур Артаксеркс => в "Horde Khazar владетел/в «Орда на Хазарския владика».."
Като римския гарнизон начело с Aman => Ra _Aman = "римски" = "хора от Рим" (първата "РА" е за прикриване на значението което днес "експертите" са отхвърлили), на юдео-арианите-хазари за завземане на властта е необходимо, да го унищожат, заедно с целият римски гарнизон и всички техните симпатизанти. В тях се внедрява чрез Естер упадналия римски управител, който приел юдеизма и станал така Артаксеркс .
Като римския гарнизон начело с Aman => Ra _Aman = "римски" = "хора от Рим" (първата "РА" е за прикриване на значението което днес "експертите" са отхвърлили), на юдео-арианите-хазари за завземане на властта е необходимо, да го унищожат, заедно с целият римски гарнизон и всички техните симпатизанти. В тях се внедрява чрез Естер упадналия римски управител, който приел юдеизма и станал така Артаксеркс .
Убийството на командир Беднов от ЛНР бе ритуално убийство в деня на "всеобщ втори Кидуш" . Световния ционизъм се опитва да си служи ударно с убийства на еврейски празници...това е важно за него. За тези, които не знаят, обяснението е че еврейския календар е различен от нашия, тези дати попадат в различни години за различни номера на Григорианския календар. Затова тенденцията за не...запознати с проблема е почти невидима. Има много такива примери, например убийството на император Александър II "веселия празник Пурим", последвано от вълна от "погроми". Това е убийството на ерцхерцог Фердинанд участник в тайното общество "Black Hand" Гаврило Принцип в ден Тиша Беав, което служи като отправна точка на Първата световна война, която ционистите са използвани с голям успех, унищожавайки от вътре на Руската, Немската и Османска империи. Почти открито Хасидите се хвалят и с убийството на Йосиф Сталин също по време на Пурим, който в старините си изведнъж "паднал в антисемитизъм" и попаднал на, "Еврейски отровител-лекар." Има и още много примери. Информация за това може да се намери в специализирани сайтове. Вече повече от една година, продължава новия етап в изграждането на Хазария в Украйна и носи ясни признаци на "игра в датите на празниците." По този начин, създаването на единен евромайдан бе посветено на еврейския празник Ханука. По-късно, един ортодоксален евреин и ционист Ерусалим Авигдор Eskin публично каза, че отлагането на референдума за присъединяване на Крим 16 март, носеше "символизъм", защото това е първият ден на празника Пурим. В чест на това събитие на полуострова вече са изградили нова синагога. На "черния вторник" за рублата, която счупи главата на много търговци, дори и тук, предупреди по-рано, тъй като той също дойде при Ханука. И още една "символична дата". 1-ви януари 2015 в ЛНР беше брутално убит командира на ГБР "Батман" Александър Беднов. А именно, той е бил изгорен жив, заедно с личните му охранители по заповед на Игор Плотницки. Всеизгаряне.
Eврейското могъщество на Запад и на Изток, сиреч световното господство, днес е съизмеримо с разширяването на пропагандата на „холокоста“. Както отбелязва евреинът Моше Лешем: „Израелските и американските евреи са напълно съгласни, че споменът за холокоста е задължително оръжие – онова, което трябва да бъде безпощадно използвано срещу техния общ враг… По този начин разни еврейски организации и личности постоянно се трудят да напомнят за това на света. Обезсмъртяването на спомена за холокоста в Америка сега е едно предприятие със 100 милиона долара годишна печалба. Част от това предприятие се финансира от правителството [на САЩ].”
Понастоящем религията „холокостика“ внася най-малко един милиард долара годишно в касичките на нейните „жреци“. Не бе ли пророкувал някой по рано: „Що се отнася до крайния резултат от месиянската революция, той винаги ще бъде същият,… народите ще бъдат обърнати в юдаизма и ще спазват закона, иначе ще бъдат унищожени, а евреите ще бъдат господари на света.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар