МИСЛИ ФОРМИ/ВЗАИМООТНОШЕНИЯ И ПРИВЪРЗАНОСТ - 1ч.

"Основна тема в настоящата глава е една санскритска дума – анйо ‘ня, съкратено от аня аня (буквално „друг – друг“). Тази дума често се появява в „Шримад Бхага- ватам“. От буквалния превод на Шрила Прабхупада на различни стихове научаваме, че анйоня може да означава „един след друг“, „един на друг“ или „взаимно“. В същността си тази дума е свързана с взаимоотношенията. Взаимоотношенията са основен проблем на психоло- гията. Пред мен стои книга от американски психиатър. Той започва пролога си с еврейската поговорка: „Единият иска да запомни, другият иска да забрави.“ Това е: „един“, „друг“ – анйоня. Конфликтът между двама души обикновено означа- ва, че единият иска да запомни нещо случило се меж- ду тях, другият иска да го забрави. Опозицията „един – друг“ може да разкъсва вътрешно и отделния човек. Това се нарича душевен конфликт. Едната част от нас иска да запомни нещо, другата иска да го забрави. Според западната психиатрия и психология на анормално- то поведение, състоянието на невроза – което включва тревожност, мания и истерия – е свързано единствено с душевния конфликт." - Сухотра Свами Веданта-психология

Противоречивият ум 

В „Шримад Бахагаватам“ 11.13.8 Уддхава пита Бог Кришна за противоречивия ум. „Шри Уддхава каза: „Скъпи мой Кришна, общо взето човешките същества знаят, че материалният живот носи големи бъдещи нещастия и въпреки това се опитват да му се наслаждават. Скъпи мой Господи, как е възможно знаещият човек да постъпва досущ като куче, магаре или коза?““ 

                   

В отговора Си към Уддхава Шри Кришна разказва за въпроса, който четиримата Кумари задали на Брахма. Срещаме го в стих 17 от същата глава. Във въпроса, зададен от мъдреците-деца към баща им, се появява думата анйоня: санакадая учу гунешв авишате чето гунаш четаси ча прабхо катхам анйоня-сантяго мумукшор атититиршо „Мъдреците, начело със Санака, казаха: „О, Господи, умовете на хората естествено се привличат от обектите на сетивно наслаждение и по същия на- чин, във формата на желание, тези обекти навлизат в умовете им. 

Как е възможно човекът, който желае да премине отвъд дейностите на сетивното наслаждение, към освобождението, да разруши взаимовръзката между обектите на сетивата и ума? Молим те, обясни ни това.““ Тук думата анйоня е преведена като „взаимовръзка- та между сетивните обекти и ума“. За нас е изключител- но важно да отбележим, че в този стих се очертава ме- ханиката на материалната привързаност. Коя друга тема би могла да е по-чувствителна, по-провокативна, по-болезнена в живота на преданоотдадените от материалната привързаност? В лекция върху „Шримад Бхагаватам“, изнесена от един санняси*(Саняси – проповедник (санскрит). – Бел. прев.) от ИСКОН. Той отбеляза, че дори старши ученици на Шрила Прабхупада са споделя- ли с него колко им е трудно да преодолеят привързаността на ума към материални неща. Нека сега чрез страни- ците на „Шримад Бхагаватам“ се опитаме ясно да видим как точно действа привързването.

      

Объркващото естество на привързаността 

Да, всички знаем от „Гита“, че когато съзерцава- ме панча-танматра, петте обекта на сетивата – шабда (звук), спарша (докосване), рупа (видима форма), раса (вкус) и гандха (мирис) – умът се привързва към тези обекти („Бхагавад-гита“ 2.62: дхяято вишаян пумса сан- гас тешупаджаяте). От това взаимоотношение между ума и сетивата се появява желанието (сангат санджаяте кама). Кумарите поставят този процес в измерение, което може би ни е убегнало, когато сме изучавали „Гита“. Възможно е да ни се стори коварен заговор, но е факт, че умът и сетивните обекти са просто създадени един за друг. Те си пасват така съвършено, че четиримата вели- ки мъдреци не са открили начин да ги разделят. Сетивните обекти така дълбоко са навлезли в ума и умът така дълбоко е навлязъл в сетивните обекти, че интелектът се изправя пред огромно предизвикателство, когато се опитва да ги разграничи. 

                   

Помислете за мириса на пурù (мекици), пържени в гхи (пречистено масло). Щом до вас достигне този мирис, умът се привързва към него: „Ммм, много хубаво“. Но къде е хубавото? Дали хубавото на мириса е обективно, т.е. изпаре- нията на изпържената храна „извън вас“ са хубави сами по себе си? Или е субективно, т.е. усещането „вътре във вас“, стимулирано от изпаренията, е хубаво? Като се по- замислим над това, най-вероятно ще кажем, че мирисът е резултат от съчетанието между обективни и субектив- ни фактори.

          

Добре. Нека приемем това като начало. Следващият въпрос: дали хубавото на мириса е реално? „Да!“ – ще отговорим ние като отдадени на Бога. Общият ни опит потвърждава реалността на хубавия мирис. Когато учениците на Шрила Бхактисиддханта Са- расвати приготвяли храна с гхи за празник на Харе Кришна в Бирма, местните хора се оплакали от ужасна- та воня. Бирманците смятат, че приятно мирише рибен сос, оставен три години да ферментира в глинено гър- не. Ако „хубавото“ на мириса на пържени пурù е реална ценност, притежаваща субстанция, а не просто въпрос на лична привързаност, как е възможно бирманците да реагират така? 

              

Earth Eggs Frying in a Pan

Дали мирисът съществува по всякакъв начин, добър или лош, ако наоколо няма умове, които да го възприемат и преценяват? Да подходим към същия проблем от противоположна гледна точка. Дали умът наистина би бил ум, ако е абсолютно лишен дори от най-фините впе- чатления от сетивни обекти? Подобни въпроси звучат парадоксално и провокират остроумни реакции като тази на Томас Кий (1799–1875): „Какво е умът? Все едно. Какво е материята? Няма значение“.*( „What is mind? No matter. What is matter? Never mind.“ – непре- водим каламбур; „mind“ означава „ум“, „matter“ – „материя“, а синонимните английски изрази „no matter“ и „never mind“ означават „няма значение“, „все едно“. – Бел. прев.). Извън онтологическите проблеми къде точно пребивава хубавият мирис (Извън нас? Вътре в нас? По сре- дата?), дали хубавият мирис представлява нещо сам по себе си и дали умът представлява нещо сам по себе си, съществува и едно психологическо съображение: щом, както казват Кумарите, умът и обектите на сетивата са неразривно свързани един с друг, значи желанието при- съства вечно в нас. Ако е така, тогава как стремящият се към освобождение човек ще го преодолее?

                    

Взаимното допълване 

Въпросът на четиримата Кумари се отнася до „принципа на взаимното допълване в механиката на привързаността“. Но какво точно искам да посоча чрез тази обременителна терминология? Надеждата ми е да се проумее по-добре, че въпросът, зададен от Кумарите към техния баща, може да озадачи и най-великия интелект във вселената. Така проблемът за взаимовръзката между ума и сетив- ните обекти може да се сравни с принципа на взаимното допълване в квантовата механика, който озадачава най- великите умове сред съвременните учени. Моля читателя да бъде така любезен и ми даде малко време да поясня, доколкото е възможно, горния абзац. Предполага се, че в микросвета (атомно и субатомно ниво) действа определена механична система. Учените я наричат квантова или вълнова механика. Тя се базира на двойствеността, наблюдавана в, да речем, лъчисти явления като светлината. Експериментите показват, че в зависимост от обстоятелствата фотоните, т.е. субатомните частици на светлината, се държат и като вълни, и като частици. Въз основа на подобни експерименти през 1927 г. датският физик Нилс Бор открива един принцип. Той се нарича принцип на взаимното допълване. Според него това, което наричаме „аспект на вълната“ на фотоните, възниква поради неведението ни за едновременно съществуващия „аспект на частицата“. Обратното също е вярно: аспектът на частицата възниква поради неведението ни относно едновременно съществуващия аспект на вълната. Така фотонът се нарича вълна-частица, защото двата аспекта взаимно се допълват.

     

               

 Понеже учените са неспособни да наблюдават фотона едновременно и като вълна, и като частица, двата аспекта се допълват взаимно и образуват една по-пълна теория относно ес- теството на фотона. Подчертавам думата теория, защото това, което наблюдават учените – „фотонът като вълна“ и „фотонът като частица“, – съществува само в експери- менталните модели. Модели, които не само са непълни, но и взаимно се изключват! И тъй като взаимно си противоречат, те не могат да образуват единна цялост. Така една вълна-частица не е нещо реално като камъче или портокал. И все пак светлината е реално нещо, а тя из- глежда се състои от вълни-частици. Естествено това положение е твърде озадачаващо. Затова Нилс Бор прави заключението, че изучаването на физиката ни разкрива само това, което можем да кажем за природата, а не какво в действителност представлява природата. Физиците са озадачени, защото всяка страна на двойствеността вълна-частица разкрива неведение по отношение на другата и` страна. 

                        

Защо понякога светлината изглежда съставена от частици, а друг път – от вълни, не е известно. Изглежда съществува някакъв по- дълбок принцип, който определя светлината като вълни и светлината като частици. Ала този по-дълбок принцип е скрит за науката. Излиза, че светлината – така, както я разбира науката – съществува като умствена спекулация. „Какво представлява светлината“ е теория, а не изначална истина или реалност. Имайки предвид спекулативната природа на научното „знание“, получаваме безценно прозрение в стих 5.18.12 от „Шримад Бхагава- там“: ясясти бхактир бхагавати акинчана – който Шри- ла Прабхупада неведнъж цитира в книгите си: „Човек, който непоколебимо и предано вярва в Кришна, естествено проявява всички добри качества на Кришна и полубоговете. Но ако не е отдаден на Върховната Божествена Личност, той не притежава добри качества, защото се занимава с умстве- ни буламачи в материалното съществуване, което е външната страна на Бога“. Човекът, лишен от преданост към Кришна, не може да има знание за Него („Бхагавад-гита“ 18.55). Без зна- ние за Кришна – Джагададхара, дълбоката, неизменна реалност, върху която е установен преходният космос – човек непрестанно ще сътворява умствени буламачи. Това е състояние на съзнанието, при което не съществу- ва истинско знание за нищо, а само теории. Такива теории може и да „действат“ в практически смисъл така, както действа и теорията за квантовата механика. Но тези теории действат на ръба на една неизмерима пропаст от невежество по въпроса, защо сме в този материален свят, откъде идваме и накъде отиваме. Заключението е, че човек, зает с такива умствени буламачи, не може да притежава трайни добри качества, защото е приел блуждаещия, неспокоен ум за основа на знанието си и временния материален свят за обект на своето знание. В друг стих от „Шримад Бхагаватам“ (8.12.8) се заявява: васту-бхеда агянатас, „единствено поради невежество хората си измислят двойствености веданта–психологи и разлики“. 

                

Дали това ще бъде двойствеността вълна- частица или двойствеността ум-сетивен обект, двойствеността си остава функция на умствен буламач, а не самата реалност. На свой ред, умствените буламачи са функция на невежеството. Едно предупреждение: целта ми не е да подкрепям или отхвърлям теорията за взаимното допълване на вълните и частиците. Намирам полезно за изложението си да отбележа, че дуализмът, изразен от съвременната наука, подобно на двойствеността ум-сетивни обекти, изразена от Кумарите, силно претоварва нашия интелект.

            

Ум и сетивни обекти: двойствените аспекти на една висша реалност 

Позволете ми да кажа още нещо съществено в това отношение. Някои учени предполагат, че двойственост- та вълна-частица е единственото, което знаем за висше- то измерение, нахлуло в нашето нисше измерение. Като илюстрация се прилага един мисловен експеримент. На- сочете две видео камери към аквариум с голяма риба. Нагласете едната камера фронтално, а другата – стра- нично. Свържете двете камери с два монитора, поставе- ни един до друг в съседна стая. Гледана в мониторите, тази риба винаги ще изглежда като две. Това е така, за- щото рибата съществува в три измерения, а мониторите са способни да ни покажат само двуизмерна картина. Винаги, когато единият монитор показва предната част на главата на рибата, другият ще показва само едната и` страна. Нещо подобно се случва с вълните-частици. Както след малко ще разберем от „Шримад Бхагаватам“, точно такъв е и случаят с двойствеността ум-сетивни обекти: една реалност от висш порядък, която не сме способни да проумеем.

           

Дори Брахма няма отговор

Да се върнем на разказа за Шри Кришна и въпроса, зададен от четиримата Кумари на баща им Брахма. „Скъ- пи Уддхава – казва Бог на Своя предан приятел в стих 18, – самият Брахма, роден от тялото на Бога, и създател на всички живи същества в материалния свят, бивайки най- добрият сред полубоговете, сериозно се замислил върху въпроса на синовете си, начело със Санака. Но интелек- тът на Брахма бил повлиян от собствените му дейности, свързани със сътворението, и затова той не могъл да от- крие жизненоважния отговор на този въпрос.“ Отново моля за малко търпение, защото смятам да хвърля светлина върху причината Брахма да бъде така затруднен от въпроса на синовете си. Тук Бог Кришна посочва, че именно дейностите на Брахма, свързани със сътворението, му пречат да види отговора. Това показ- ва, че структурата на вселената (т.е. космологията) е тол- кова фина, сложна и обсебваща, че отклонява дори ин- телекта на Твореца от Абсолютната Истина. Съвременната наука влага много умствена енергия във въпросите на космологията; в древността това също е често изследвана тема, макар че дори в западния анти- чен свят изследванията са по-близо до ведическата тра- диция. Ще си позволя цитат от книгата на британския философ на мистицизма Дж. С. Р. Мийд „Доктрината за финото тяло според западната традиция“ (The Doctrine of the Subtle Body in the Western Tradition), публикувана през 1919 г.: „Астралната религия на древността се върти око- ло една основна представа за близко съответствие между физическия и сетивния апарат на човека (т.е. вътрешното му въплъщение) и фината приро- да на вселената... Според фундаменталната идея на тази религия съществува един фин органон на великата природа, някаква вътрешна икономия на световната душа. Природата на човека е, тъй да се каже, извадка от тази велика природа; и се зачева като зародиш или като семе от вселенското дърво на живота. Човекът е микрокосмосът на макрокос- моса“. (стр. 9) На стр. 8 г-н Мийд отбелязва, че в Индия тази доктрина („за близко съответствие между физическия и се- тивния апарат на човека... и фината природа на вселе- ната“) достига най-зряло изражение. Дори на най-внимателните читатели езикът на г-н Мийд ще се стори някак неясен. Стилът му ни връща към викторианската епоха. Ще се опитам да поясня.

               

Фината природа на вселената 

Ще започна с термина на г-н Мийд „световна душа“. Вишватма (душата на вселената) е едно от имената на Шри Вишну или Свръхдушата. „Във ведическите химни се казва: патим вишвасятмешварам (Нараяна суктам 3). Следователно Господарят на всички живи същества е Бог, Върховната Личност, Вишну“ (Бхагавад-гита 3.10, коментар). В същия коментар Шрила Прабхупада пише: „Праджапати е Господ Вишну, Той е и Господарят на всички живи същества, на всички светове, на всички прелести и закрилник на всекиго.“ В „Бхагавад-гита“ 13.15 Кришна казва на Арджуна: „Свръхдушата е изначалният източник на сетива- та, но Тя е без сетива. 

                 

Тя е непривързана, въпреки че поддържа всички живи същества. Тя е над гуните на природата, но в същото време е господар на всички проявления на материалната природа“. За целите на сътворението Свръхдушата влага в сина Си Брахма, роден от лотосовия цвят на Неговия пъп, огнена духовна субстанция, която разпалва раджо- гуна* (вж. „Брахма-самхита“ 5.62, проявлението на страстта (санскрит). – Бел. прев.). Така Брахмаджи, ма- кар и непряка вишну-таттва експанзия на Бога, също действа като вселенска душа. Във ведическите писания към него се обръщат и като към Праджапати. Но за разлика от Шри Вишну, самият той е под въздействието на материални сетива, макар да е дарил материални сетива на останалите сътворени същества. 

         

           

Брахма е склонен да се привързва към своята дейност като творец, докато Бог никога не се привързва. Брахма не е отвъд проявле- нията на природата, защото е раджо-гуна аватара на Свръхдушата. Ето защо Брахма не може да отговори на въпроса на синовете си. Из коментара към стих 11.13.18 от „Шримад Бхагаватам“: „Шрила Джива Госвами цитира три стиха от Втора песен на „Шримад Бхагаватам“. В стих 2.9.32 Бог Кришна благославя Брахма с прозрение за истин- ската Си форма, качества и дейности. В стих 2.9.37 Богът заповядва на Брахма строго да изпълнява Неговите предписания и заявява, че така Брахма никога няма да се обърка, решавайки вселенските проблеми. В стих 2.6.34 Бог Брахма уверява сина си Нарада: „О, Нарада, понеже се докоснах до ло- тосовите нозе на Върховната Божествена Личност, Харù, каквото и да изрека, никога не е погрешно, мисълта ми винаги остава трезва, а сетивата не деградират заради временни материални привър- заности.“ А тук, в стих 11.13.18, Бог Кришна за- явява, че за съжаление, поради функциите си на творец, Брахма се объркал и така дал тежък урок на всички упълномощени представители на Бога. Дори да си издигнат до висша позиция в трансценденталното служене на Бога, всеки миг съществу- ва опасност фалшивата гордост да замърси преда- ността ти“. Г-н Мийд пише за „астралната религия на древността“. Думата „астрална“ се отнася до подредбата на звездите и планетите, видими в нощното небе. „Тази велика машина, състояща се от звезди и планети – заявява Шукадева Госвами в „Шримад Бхагаватам“ 5.23.4, – наподобява формата на шишумара [делфин] във водата. Понякога тя се смята за инкарнация на Кришна, Васудева.


Великите йоги медитират върху тази форма на Васудева, защото тя е видима.“ Г-н Мийд използва термина „фин органон на великата природа“. Това означава, че фините принципи на космоса са сравними с органите на живото тяло. Както виждаме от коментара към стих 13.3 от „Бхагавад-гита“, съществуват три фундаментални принципа на реалността: бхокта (индивидуалните души, джива), бхогям (материята) и прерита (контрольорът на двете). „Шветаш- ватара Упанишад“ 1.12: бхокта бхогям преритарам ча матва / сарвам проктам три видхам-брахмам етат. В космическия мащаб на проявлението бхокта, бхогям и прерита представляват триединството (три видхам) на 1) четириглавия Брахма, който въвежда всички остана- ли дживи в творението; 2) вират, съставената от отделни елементи вселена; и 3) Бог Вишну. В нашето тяло откри- ваме безброй микроскопични клетки, всяка от които е оживена от индивидуална джива, както твърди Шрила Прабхупада. От всички тези дживи ние сме единствена- та индивидуална душа, която Бог е избрал да изпълни мисията, предопределена от Него за това тяло. Тялото е органон, съставен от елементите на великата природа. Тези елементи се делят на две категории: груби (земя, вода, огън, въздух и етер) и фини (ум, интелект и фалшиво его). Локализираната Параматма, обитаваща в самото сърце, е антарями (вътрешният контрольор). Г-н Мийд отбелязва, че съществува „вътрешна ико- номия на световната душа“. Тук думата „икономия“ не бива да се разбира в обикновения и` смисъл, като упра- вление на националното богатство; има се предвид по- скоро употребата и` в езика на теологията. В този смисъл „икономия“ означава как Бог управлява Своето творение. Така вселената функционира като огромна органична система, като едно живо същество с невъобразими размери. Природата на човека, според г-н Мийд, е зародиш или семе от вселенското дърво на живота. От „Шримад Бхагаватам“ 3.8.15 и коментара научаваме, че лотосовият цвят, върху който се появил Брахма, е вират, все- ленската форма на Бога. Източникът на тази вират е финият Хираня-гарбха (форма на Гарбходакашаий Вишну), когото ведическите химни прославят, защото има хиляди глави, очи и нозе (вж. „Чаитаня-чаритамрита“, Мадхя, 20.292). Той е господарят на вселената; три-мур- тите Брахма, Шива и Вишну, които отговарят за трите вселенски проявления на природата, са Негови вторич- ни експанзии (вж. „Учението на Бог Чаитаня“, глава 8). В Хираня-гарбха са слети безброй индивидуални души, които, подобно на семенца, очакват да се развият в за- родиши (вж. „Брахма-самхита“ 5.22). В лотосовото стеб- ло, изникнало от Неговия пъп, са разположени четирина- десет планетарни системи (вж. „Чаитаня-чаритамрита“, Ади, 5.103). Брахма се появява в центъра на цъфналите венчелистчета на този лотос като творческата сила на Хираня-гарбха; той поражда подобните на семенца дживи от тялото на Бога, дава им физически тела и ги поставя на подходящи планети според тяхната карма. В „Шримад Бхагаватам“ 7.14.36 се казва: „Цялата вселена е изпълнена с живи същества и наподобява дърво, чиито корени са във Върховната Божествена Личност, Ачюта [Кришна]. Следователно, просто обожавайки Кришна, човек може да обожава всички живи същества“. Г-н Мийд заключава: „Човекът е микрокосмосът на макрокосмоса“. Оттук следва, че умовете и сетивата на хората (техните „физически и сетивни апарати“) са миниатюрни репродукции на космическата форма на Пра- джапати. Възприятията, мислите, желанията и дейностите на отделната личност са свързани с цялата вселена по най-интимен и фин начин. От „Шримад Бхагаватам“ 11.28.16 научаваме дживо ‘нтар-атма гуна-карма-мурти сутрам махан итй урудхева гита, т.е. „качествата, дейностите и формата на индивидуалното живо същество са свързани с изначалната форма на материалната природа чрез сутра-таттва, фундаментална връзка. (За да вникнете по-дълбоко в това, обърнете се към „Шримад Бхагаватам“ 5.17.23 относно сутра-янтрита и „Брахма-самхита“ 5.21 и 22.). Тази връзка всъщност е личностна. 

                 

Да вземем за пример размишленията на интелигентните човешки същества по въпросите на космологията и двойствеността умматерия – на дълбоко ниво те се стимулират от размислите на световната душа Брахма по същите въпроси. Надявам се, скъпи читателю, че научните и философските доказателства, изложени на предходните страници, не са те отклонили от основната посока в настоящето есе. Тук нямам намерение да се задълбавам в строежа на макрокосмическия ум и неговото повторение на микрокосмическото ниво на човешката психология. (С това ще се занимаем в следващата глава.) Засега ни интересува тайнството на взаимоотношенията – особено тези между сетивните обекти и ума – и как от тази връзка, като мед, се лее привързаност, която прилепва вниманието на душата към този материален свят. Ако духовното освобождение води и до освобожда- ване на ума от привързаност към сетивните обекти, как тогава да разкъсаме объркващото взаимно допълване, което обезсмисля термина „ум“ при липсата на отношение към сетивните обекти и съответно обезсмисля термина „сетивни обекти“ при липсата на отношение към ума? Подобен въпрос задава Шрила Прабхупада в своя коментар към „Шримад Бхагаватам“ 8.5.43: „Тялото е малка вселена и понеже не разбираме как стават нещата в тази малка вселена, как ще разберем събитията в голямата вселена?“ 

Това, което наричаме „тяло“, всъщност е състояние на взаимовръзка между две тела, физическото и менталното. По същия начин вселената като цяло е огромно проявление на взаимовръзки между фините умове и грубите сетивни обекти. Брахма, създателят на физическото космическо проявление, е неспособен да прокара разделителна линия между насочения навътре умствен процес на възприемане на обектите, за които сетивата информират ума ни, и насочената навън реалност на тези обекти. Неговият проблем с разграничаването е на космическо ниво; нашият е на местно ниво. И в двата случая срещаме объркан интелект.

Както на Небето тьй и на Земята

За " ГОРЕ " и " ПО-ДОЛУ ";. На Земята, небето е по-горе а земята е по-долу. Веднага след като сте в космоса обаче, тази Идея отпада Така че ТОВА, което е по-горе е и по -долу в космоса? Източникът на творческата Светлина, Бог на престола си, винаги се намира над всичко останало, Бог е по-горе, а ние сме по-долу. Така че Светлината винаги идва от горе. Тази светлина се намира в центъра на . схематични "Сфери", което означава, че в центъра на този Sphere е най-горе и всичко останало е под него "Няма нищо по-високо от светлината, с изключение на себе си нищо." 2Enoch25;. 5 Дори според "теорията за разширяващата се Вселена", Вселената започва като една безкрайно малка точка, (на неделимото Atomos, Atom, Атум , Атма , Ану-Атма, или Ayna , или Ayin, Източника;. Бог) . и е разширена от там. Така че вселената има център, откъдето всичко започна, небето на небесата. Ако сложите на земята някъде този център, независимо къде напр. в средата на пирамида или в ляво от нея, Светлината пак ще е над него а базата пак ще е под него.  

Както по-горе, така и по-долу